НАРЕДБА № 14 ОТ 15 ЮНИ 2005 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ, ИЗГРАЖДАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА ОБЕКТИТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО, ПРЕОБРАЗУВАНЕ, ПРЕНОС И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията, свързани с производството, преобразуването, преноса и разпределението на електрическа енергия. При планирането и изграждането на тези обекти трябва да се спазват условията и редът, установени в Закона за устройство на територията.
Чл. 2
Наредбата определя правилата и нормите, които трябва да се спазват при проектиране, изграждане и ползване на различни видове обекти, свързани с производството и разпределението на електрическа енергия. Тя обхваща топлоенергийни и хидроенергийни обекти, обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и съоръжения за преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Специално внимание е отделено на големите язовири и техните хидротехнически съоръжения, които трябва да се проектират и изграждат в съответствие с международните изисквания и одобрени проектни правила.
Чл. 3
Наредбата се прилага за проектиране и изграждане на нови обекти, както и за разширение, реконструкция, модернизация и основен ремонт на съществуващи обекти и съоръжения, свързани с производството, преобразуването, преноса и разпределението на електрическа енергия.
Чл. 4
Наредбата не се прилага за електрически централи с двигатели с вътрешно горене, хидроенергийни обекти на р. Дунав и Черно море, както и за отоплителни котли с мощност до 5 MW. Атомните електрически централи трябва да се проектират и изграждат в съответствие със Закона за безопасно използване на ядрената енергия и свързаните подзаконови актове.
Чл. 5
Наредба № 14 определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията, свързани с производството, преобразуването, преноса и разпределението на електрическа енергия. Чл. 5 посочва, че при прилагането на наредбата трябва да се спазват изискванията на различни нормативни актове, касаещи носимоспособността, сеизмичната устойчивост, пожарната безопасност, енергийната ефективност, системите за водоснабдяване и канализация, опазването на здравето и околната среда, условията на труд, техническите изисквания към продуктите, инвестиционните проекти и устройството на електрическите уредби.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 14 предвижда, че при изграждането на обекти за производство на електрическа и/или топлинна енергия, проектите трябва да се съобразяват с условията, определени в лицензията и предварителните договори за присъединяване към електрическите и топлопреносните мрежи. Освен това, наредбата включва правила и нормативи за проектиране на топлоенергийни обекти, включително класификация на топлоенергийните обекти и съоръженията към тях.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 14 определя класификацията на топлоенергийните обекти, която се извършва по два основни критерия: вид на горивото и предназначение. Според вида на горивото, обектите могат да бъдат на твърдо, течно, газово гориво, с реактори за газификация или комбинирано гориво. По предназначение, те се разделят на топлоелектрически централи (ТЕЦ) за производство на електрическа енергия, ТЕЦ за производството на електрическа и топлинна енергия, и отоплителни централи (ОЦ) за производство на топлинна енергия. Освен това, ТЕЦ се класифицират и по вида на турбините, включително централи с парни кондензационни турбини, парни топлофикационни турбини, газови турбини и комбинации от тях.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 14 определя класификацията на сградите и съоръженията към Техническите електрически обекти (ТЕО) в зависимост от предназначението им. Те се делят на три основни категории: 1. Сгради и съоръжения с основно производствено предназначение, включващи главен корпус, котелно отделение, пречиствателни съоръжения и др. 2. Сгради и съоръжения със спомагателно-производствено предназначение, като ремонтни работилници, пусково котелно и административно-битови сгради. 3. Сгради и съоръжения със спомагателно предназначение, включващи железопътни линии, гаражи и площадки за временно съхраняване на отпадъци.
Чл. 9
Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. В Чл. 9 се класифицират котлите на твърдо гориво в четири основни категории: котли с прахово горене, котли със слоево горене, котли с изгаряне на горивото в кипящ слой и котли-утилизатори на топлина, които могат да работят със или без спомагателно гориво.
Чл. 10
Чл. 10 определя обхвата и съдържанието на инвестиционния проект на ТЕО, съгласно Наредба № 4 от 2001 г. Възложителят трябва да извърши предварителни проучвания, които включват технически и технологични данни, условия за проектиране, източници на горива, водоснабдяване, управление на отпадъци, свързаност с електрическите мрежи и основно оборудване. Също така се изисква информация за технико-икономическите показатели, срок за експлоатация и условия на договора за проектиране. Възложителят уведомява компетентните органи по околна среда за приложимите процедури, а проектът се изработва в три фази.
Чл. 11
Наредба № 14 определя изискванията за идейния проект на обекти и съоръжения, свързани с електрическа енергия. Идейният проект трябва да съдържа технологични, архитектурни, конструктивни, геодезически и други части, които обхващат аспекти като безопасност, здраве и енергийна ефективност. Всяка част включва чертежи, обяснителна записка и изчисления, а обхватът на проекта служи за основа за следващите фази на проектиране и за избора на проектни решения.
Чл. 12
Чл. 12 описва изискванията за разработване на техническия проект, който трябва да се основава на одобрен идеен проект. Техническият проект допълва проектните решения на идейния проект и при издаване на разрешение за строеж по одобрен технически проект, той може да бъде допълван в процеса на строителството. За технически проект на ТЕО с топлинна мощност над 50 MW е необходимо да се съобрази с условията на комплексното разрешително, издадено по реда на ЗООС.
Чл. 13
Чл. 13 определя изискванията за разработване на работния проект, който трябва да се основава на одобрен проект и да бъде одобрен по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Работният проект включва работни чертежи, обяснителна записка, изчисления, количествени и стойностни сметки, строително-технологични решения и раздел за физическа защита. Целта на работния проект е да осигури ясни проектни решения за изпълнение на строителството и съответствие с изискванията на ЗУТ.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 14 изисква всички части на техническите проекти за обекти и съоръжения, свързани с електрическа енергия, да бъдат проектирани в съответствие с изискванията на чл. 169 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и с решенията и разрешителните, издадени съгласно нормативните актове за опазване на околната среда.
Чл. 15
Член 15 от Наредба № 14 указва, че сградите на Техническите енергийни обекти (ТЕО) трябва да се проектират с оглед на изходните данни, условията и изискванията, свързани с технологичното решение. Това означава, че проектите трябва да отразяват конкретните нужди и спецификации на технологичния процес, за да осигурят ефективно функциониране на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия.
Чл. 16
Член 16 от Наредба № 14 определя изискванията за междуосовите разстояния на главния корпус на ТЕО и свързаните сгради и съоръжения. Основното изискване е разстоянията да бъдат кратни на 6 метра. Възможно е, при наличието на технико-икономическа обосновка, да се допуснат разстояния, кратни на 3 метра, а за многоетажни сгради разстоянията също могат да бъдат кратни на 3 метра.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 14 определя конструктивната височина на едноетажните сгради и височината на етажите на многоетажните сгради, които трябва да бъдат кратни на 0,6 метра. Допуска се обаче различна кратност на височината за транспортните галерии за въглища и за подземната част на сградите и съоръженията.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № 14 определя, че началната модулна ос в напречна посока на производствените сгради трябва да бъде приета по външния ръб на колоните. Това правило е част от техническите изисквания и нормативи за проектиране и изграждане на обекти и съоръжения, свързани с електрическа енергия.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 14 предвижда, че кота ± 0,00 m на котелното помещение трябва да бъде разположена на не по-малко от 0,15 m над прилежащия терен на площадката. Това изискване цели да осигури безопасността и функционалността на котелното помещение.
Чл. 20
Чл. 20 предвижда разработване на специални части към проектите, които да наблюдават и регистрират сляганията на строителната конструкция и нивото на подпочвените води. На основните сгради и съоръжения се монтират репери, а на площадката на ТЕО се изискват поне три дълбочинни репера с пряка видимост помежду им.
Чл. 21
Член 21 от Наредба № 14 определя изискванията за проектиране на технологични съоръжения с висока степен на динамични натоварвания. Според алинея 1, тези съоръжения трябва да се проектират на кота ± 0,00 m. Алинея 2 допуска проектиране на различни нива само при доказана необходимост и при осигуряване на конструктивната и технологичната сигурност.
Чл. 22
Член 22 от Наредба № 14 предвижда необходимостта от деформационни фуги между фундаментите на съоръженията и конструкциите на сградите. Фундаментите трябва да бъдат проектирани да издържат на динамични натоварвания, а фундаментите под захранващи и мрежови помпи трябва да бъдат рамкови конструкции, отделени с фуга от останалата конструкция.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 14 определя минималните максимални експлоатационни натоварвания, които трябва да бъдат спазвани за различни коти и условия на работа. За кота ±0,00 максималното натоварване е 30 kN/m2, за основна кота на обслужване - 20 kN/m2, за други коти на обслужване - 15 kN/m2, за площадки с хора - 3 kN/m2, за площадки около очистващи съоръжения и комини - 20 kN/m2, а за технологични железопътни линии - 130 kN на ос.
Чл. 24
Член 24 от Наредба № 14 предвижда, че при проектирането на техническите електрически обекти (ТЕО) трябва да се вземат предвид изискванията за организация и техническа експлоатация на електрическите централи, съгласно Наредба № 9 от 2004 г. Тази наредба определя условията и реда за експлоатация на електрическите централи и мрежи.
Чл. 25
Член 25 от Наредба № 14 определя изискванията за проектиране на машинната зала и бункерно-деаераторната етажерка. Конструкцията трябва да бъде пространствена, многоотворна и статически неопределима рамка с корави възли. Тя може да бъде изградена изцяло от стоманени или сглобяеми стоманобетонни елементи, или да комбинира стоманени и стоманобетонни елементи.
Чл. 26
Член 26 от Наредба № 14 определя изискванията за котелното отделение, което трябва да бъде отделено от машинната зала с деформационна фуга. Носещата конструкция на котела се доставя от производителя, а самото котелно отделение може да бъде стоманено, самостоятелно или прикрепено към носещата конструкция на котела. Ограждащите елементи и покривът на котелното отделение трябва да бъдат изградени от леки топлоизолационни панели или ламарина, като стоманобетонни елементи не са разрешени.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 14 определя изискванията за изпълнение на фундаментите на главния корпус на обектите за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Според текста, фундаментите трябва да са от стоманобетон и могат да бъдат единични или ивични, в зависимост от инженерно-геоложкия доклад. Ивичните фундаменти трябва да се проектират като греди на еластична основа.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 14 определя изискванията за проектиране на вана в машинната зала при наличие на сутерен и високи подпочвени води. Ваната трябва да бъде проверена за воден подем, а котата й на фундиране се определя на базата на котата на фундаментите, габаритите и наклона на каналите в сутерена, както и височината на единичните фундаменти, носещи конструкцията. Дебелината на плочата на ваната е важен фактор при определяне на основната плоскост на вътрешните единични фундаменти.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 14 предвижда, че под колоните на носещата конструкция на котела трябва да се изпълнява обща фундаментна плоча или гредоскара. Това е изискване за осигуряване на стабилност и безопасност на конструкцията.
Чл. 30
Циркулационните помпи трябва да бъдат закрепени за таванната плоча на водоприемните камери, съгласно изискванията на наредбата.
Чл. 31
Член 31 от Наредба № 14 определя изискванията за проектиране на фундаментите под турбините. Фундаментите трябва да се проектират по специално технологично задание, което определя размерите и сеченията на елементите. Те трябва да бъдат отделени с фуга от останалите конструкции. При случаи, когато нулевата килия е извън рамките на фундамента, тя също трябва да бъде отделена с деформационна фуга. Стъпването на отделни колони и опори на тръбопроводи е допустимо само върху фундаментната плоча.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № 14 определя изискванията за проектиране на конструкциите в машинната зала на електрическите съоръжения. Плочата на кота ±0,00 m, експлоатационната плоча на нивото на турбогенератора и колоните под кота ±0,00 m трябва да бъдат изградени от стоманобетон. Метални капаци трябва да се проектират над технологичните отвори. Носещата конструкция на експлоатационните площадки над кота ±0,00 m може да бъде изработена от стоманени елементи или стоманобетон.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № 14 предвижда, че носещата конструкция на подгревателите за ниско и високо налягане, както и елементите за окачване на тръбопроводи, трябва да бъдат проектирани от стомана. Това изискване гарантира необходимата здравина и безопасност на конструкциите, свързани с електрическата енергия.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 14 определя изискванията за проектиране на етажни площадки в котелното отделение. Според текста, площадките могат да бъдат изградени от метални решетки или стоманобетон. При използване на стоманобетон, е задължително да се предвидят бордове с височина не по-малка от 15 см около отворите.
Чл. 35
Чл. 35 от наредбата забранява проектирането на общи стени между праховите бункери и бункерите за сурово гориво, с цел осигуряване на безопасност и предотвратяване на рискове. Глава трета от наредбата е посветена на техническите правила и нормативи за проектиране на хидроенергийни обекти, включително тяхната категоризация и класификация на съоръженията.
Чл. 36
Хидроенергийните обекти за производство на електрическа енергия се класифицират в зависимост от три основни критерия: мощност, експлоатационен режим и схема на хидроенергийния обект.
Чл. 37
Член 37 от Наредба № 14 определя класификацията на водноелектрическите централи (ВЕЦ) и помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) в зависимост от мощността им. Класификацията е следната: 1) над 100 MW; 2) от 25 до 100 MW; 3) от 10 до 25 MW; 4) от 5 до 10 MW; 5) под 5 MW.
Чл. 38
Член 38 от Наредба № 14 определя експлоатационния режим на Водноелектрически централи (ВЕЦ) и Пампеноакумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ). Те могат да бъдат: 1. работещи в енергиен режим, като а) работещи в режим, определен от териториално или централно диспечерско управление, и б) работещи на свободен режим; 2. работещи в подчинен режим.
Чл. 39
Член 39 от Наредба № 14 определя трите основни типа хидроенергийни обекти, а именно: руслови централи, подязовирни централи и деривационни централи. Класификацията зависи от схемата на обекта, като всеки тип има своите специфики и приложения в производството и разпределението на електрическа енергия.
Чл. 40
Наредба № 14 определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на съоръжения за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Според Чл. 40, съоръженията на хидроенергийните обекти се делят на постоянни и временни. Постоянните съоръжения се класифицират на основни и второстепенни, като основните включват язовирни стени, водовземни съоръжения, хидротехнически тунели и др. Временните съоръжения са тези, които се използват само по време на строителството или ремонта на постоянните съоръжения.
Чл. 41
Наредбата определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на съоръжения за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, като акцентира на категоризацията на хидроенергийните обекти. Съоръженията се категоризират по значимост, в зависимост от мощността и предназначението им, както и условията на фундиране. Категорията на язовирните стени може да се повиши при рискове за живота на хората или при възможни катастрофални последици.
Чл. 42
Наредбата определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обекти и съоръжения, свързани с производството, преобразуването, преноса и разпределението на електрическа енергия. Член 42 уточнява, че съоръженията, които са постоянно или периодично под въздействието на водна среда, се класифицират като хидротехнически съоръжения. В раздел II се разглеждат основните изисквания при проектиране на хидроенергийни обекти и свързаните с тях съоръжения.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. определя, че инвестиционните проекти за хидроенергийните обекти и техните съоръжения трябва да отговарят на изискванията, зададени в Наредба № 4 от 2001 г., относно обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 14 определя, че схемата и типът на хидроенергийните обекти трябва да се определят чрез технико-икономически анализ на алтернативни варианти. При анализа се вземат предвид различни природни условия и фактори на околната среда, включително инженерно-геоложки и хидрогеоложки условия, хидроложкия режим, морфоложки изменения, наводнения, възможности за използване на природни ресурси, санитарни изисквания и условия за изграждане и експлоатация.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 14 определя изискванията при проектирането на хидроенергийните обекти. Те включват осигуряване на приемливо усвояване на хидроенергийните ресурси, благоприятен хидравличен режим, защита от вредни влияния, сигурност на конструкциите, безопасна експлоатация, опазване на живота и здравето на хората, мониторинг на работата на съоръженията, хидрологичен и метеорологичен мониторинг, опазване на околната среда и ограничаване на материалните щети.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 14 предвижда, че всички водноелектрически централи (ВЕЦ) и помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) подлежат на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) съгласно Закона за опазване на околната среда (ЗООС). За преценяване на необходимостта от ОВОС се изисква информация, включваща данни за използваните технологии, минимални допустими оттоци, въздействия върху околната среда, мерки за ограничаване на шум и вредни фактори, както и мерки за опазване на здравето на работещите и населението.
Чл. 47
Член 47 от Наредба № 14 предвижда, че при проектирането на хидроенергийните съоръжения трябва да се осигурят надеждност, носимоспособност, експлоатационна годност и дълготрайност на конструкциите. Това е важно за безопасността и ефективността на хидроелектрическите обекти.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № 14 предвижда, че конструкциите на съоръженията на хидроенергийните обекти трябва да бъдат проектирани в съответствие с изискванията на настоящата наредба, както и на Наредба № 3 от 2004 г., която определя основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и въздействията върху тях.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № 14 определя категоризацията на строителните конструкции на хидроенергийните обекти по степен на отговорност в пет категории. Критериите за тази категоризация включват последиците от възможни аварии или рискове при експлоатацията на конструкцията. Категорията на строителните конструкции трябва да съответства на категорията на съоръжението, а отделни конструктивни елементи могат да бъдат проектирани с различна степен на отговорност в зависимост от вида на конструкцията и проектното решение.
Чл. 50
Чл. 50 от наредбата определя проектния експлоатационен срок на строителните конструкции на хидроенергийните обекти, който се задава от възложителя. Този срок не може да бъде по-кратък от посочените в таблица 3, в зависимост от категорията на съоръжението. Основните съоръжения имат експлоатационен срок от 50 до 100 години, а второстепенните от 25 до 50 години. За заменяемите конструктивни части, сроковете са 25 години за основни и 10 години за второстепенни съоръжения.
Чл. 51
Член 51 от наредбата предвижда, че строителните конструкции и земната основа на хидротехническите съоръжения трябва да бъдат изчислявани по метода на граничните състояния. Това е важен аспект от проектирането, който осигурява безопасността и надеждността на хидротехническите обекти.
Чл. 52
Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за електрическа енергия. Член 52 указва, че коефициентите на сигурност по предназначение на конструкциите (gn) зависят от категорията им и се определят съгласно таблица 4.
Чл. 53
Член 53 от Наредба № 14 определя критериите за изчисляване на строителните конструкции на хидротехническите съоръжения. Изисква се да се отчитат неблагоприятни отклонения на характеристиките на строителните продукти и почвите, най-неблагоприятни стойности на въздействията, допустими отклонения в размерите, условия за изпълнение и експлоатация, последователност на строителните работи, температурни въздействия, хидростатично и хидродинамично налягане, нееднородност на материалите, както и структурата на съоръжението и основата.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № 14 определя класификацията и съчетаването на въздействията върху конструкциите на хидротехническите съоръжения. Въздействията се делят на постоянни, временни продължителни, кратковременни и особени, като се вземат предвид различни фактори като хидростатично налягане, експлоатационни условия и аварии. Определят се частни коефициенти за натоварване в зависимост от дебелината на конструкциите и се въвеждат коефициенти за тип на съчетание на въздействията за различни условия на проектиране.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 14 определя изискванията за тип и компановка на облекчителните и водовземните съоръжения в зависимост от тяхната категория. За съоръжения от I и II категория е задължително провеждането на моделни и полеви изследвания. За съоръжения от III и IV категория, изследванията са задължителни само при прилагане на нови, неизпитани схеми.
Чл. 56
Член 56 от Наредба № 14 предвижда, че основните хидротехнически съоръжения от I, II и III категория трябва да имат системи за наблюдение и контрол на състоянието на съоръженията и техните основи. За съоръженията от IV и V категория, необходимостта от системи за наблюдение, измервания и контрол се определя в заданието за проектиране.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № 14 определя изчислителната обезпеченост на максималните водни количества, която се приема в зависимост от категорията на съоръжението. Според Таблица 5, категорията на съоръжението определя процента на обезпеченост, като за категория I е 0,01%, за категория II - 0,1%, за категория III - 0,5%, за категория IV - 1,0% и за категория V - 3,0%. За отбивните съоръжения при хидроенергийни обекти, изчислителната обезпеченост е 5%, с възможност за повишаване след технико-икономическа обосновка.
Чл. 58
Член 58 от Наредба № 14 определя изчислителната обезпеченост на максималната скорост на вятъра за водоподпорните, водопровеждащите и брегозащитните съоръжения. Обезпечеността зависи от водните нива и категорията на съоръжението, като е посочена в Таблица 6. Изчислителните максимални водни нива определят котата на билото на съоръженията, а скоростта на вятъра за I и II клас съоръжения се определя въз основа на метеорологични данни.
Чл. 59
Член 59 от Наредба № 14 предвижда, че при проектирането на водоподпорни и водопровеждащи хидротехнически съоръжения е необходимо да се осигури конструктивен запас от 0,30 до 0,80 метра, в зависимост от категорията и условията на експлоатация на съоръжението.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № 14 предвижда изчислителна обезпеченост на височината на вълните при проектиране на хидротехнически съоръжения. Съгласно таблица 7, различните типове съоръжения имат различни проценти на обезпеченост, като например: 1% за съоръжения с вертикален профил, 1% за съоръжения с откосен профил и бетонни облицовки, 2% за облицовки от камък, и до 10% за отделно стоящи съоръжения от III, IV и V категория.
Чл. 61
Член 61 от Наредба № 14 определя критериите за избор на тип язовирна стена или язовир в зависимост от материалите и конструкцията. Определянето се извършва след технико-икономически анализ, който взема предвид височината на стената, топографските и климатичните условия, сеизмичността, схемата на хидровъзела, условията за строителство, наличието на местни материали и транспортни връзки, условията за експлоатация и резултатите от оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № 14 определя изискванията за проектиране на язовирни стени върху скална основа. Преливаемите участъци на напорния фронт трябва да бъдат проектирани основно като бетонни и стоманобетонни конструкции, а непреливаемите участъци могат да бъдат изградени от почвени материали или бетон.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 14 определя, че язовирните стени, изградени върху нескална основа, трябва да се проектират след извършване на технико-икономическа обосновка. Язовирните стени могат да бъдат: насипни, бетонни или стоманобетонни, като те могат да бъдат преливаеми или непреливаеми.
Чл. 64
Член 64 от Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. предвижда, че в стената и основата на язовирната стена, както и в скатовете, трябва да се проектират противофилтрационни елементи. Целта е да се осигури водоплътността на язовирната стена, което е от съществено значение за безопасността и функционирането на язовирите.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № 14 предвижда проектиране на дренажи в тялото и основата на стената с цел намаляване на вредното въздействие на филтриращите води. Това е част от изискванията за безопасност и ефективност при изграждането на съоръжения за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № 14 определя начина на изчисляване на максималното водно количество, което може да преминава през облекчителните съоръжения на хидровъзел. Това количество се изчислява на базата на два основни фактора: (1) максималното водно количество в реката при естествени условия и (2) ретензията на водохранилищата, като се вземат предвид и измененията в условията на оттока, причинени от стопанска дейност в реката.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. определя, че специфичното водно количество, което преминава през преливните, изпускателните и водовземните съоръжения, трябва да бъде обосновано чрез сравнение на технико-икономическите показатели на различни конструкции на водобоя, рисбермата и укрепването на бреговете. Обосноваването зависи от геоложкия строеж на реката, скоростта на водното течение, дълбочината на водата, допустимата величина на размива, условията на гасене на енергията и допустимото затлачване с наноси.
Чл. 68
Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Чл. 68 изисква при проектиране на свързващите елементи на преливници и изпускатели да се предвиждат устройства, които да предпазват съоръженията от размиване на основите им.
Чл. 69
Член 69 от Наредба № 14 предвижда, че при проектиране на повърхността на преливните съоръжения е необходимо да се вземат мерки за ограничаване на кавитацията и предотвратяване на изтриваемостта от наноси. Тези мерки са важни за осигуряване на безопасността и ефективността на електрическите съоръжения.
Чл. 70
Чл. 70 от Наредба № 14 определя изискванията при компановката на комплексен хидровъзел. Първото изискване е да се установят най-благоприятната посока и големина на скоростите на водата при нейния подход към преливните, изпускателните и водовземните съоръжения. Второто изискване е да се анализират хидравличните условия в долния участък, за да се предотвратят затруднения при експлоатацията на други съоръжения при пропускане на високите води.
Чл. 71
Чл. 71 от Наредба № 14 предвижда изисквания за проектите на преливните съоръжения, които трябва да осигуряват безопасно отвеждане на високите води и пропускане на лед, ледена каша и плаващи тела, в зависимост от условията на експлоатация.
Чл. 72
Чл. 72 определя критериите за броя и размерите на преливните отвори в съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Основните фактори, които трябва да се вземат предвид, включват: максималните водни количества, възможността за изпускане на вода, ретензионната способност на водохранилището, допустимите водни количества и скорости в долния участък, условията за пропускане на лед и плаващи тела, както и възможността за управление на водите по време на строителството.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № 14 предвижда изисквания при проектирането на изпускателни съоръжения. Според него, трябва да се осигурят работни и ремонтни затвори, аварийно-ремонтни затвори пред дълбоко потопените отвори, както и ремонтни затвори към долната страна на отвора, ако прагът на дълбоко потопените отвори е по-нисък от долното водно ниво.
Чл. 74
Чл. 74 от Наредба № 14 предвижда, че при избора на затворите и техните подемни механизми трябва да се вземат предвид скоростта на нарастване на високите води, капацитета на водохранилището и необходимостта от осигуряване на минимално допустим отток в долния участък.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. предвижда, че изпускателите на хидровъзела трябва да осигурят пълно или частично изпразване на водохранилището за оглед и ремонт на съоръженията в горния участък, възможност за почистване на водохранилището по санитарни съображения и промиване на отложените наноси.
Чл. 76
Чл. 76 описва изискванията за водовземните съоръжения, които трябва да осигуряват пропускането на необходимото водно количество при различни климатични условия. Конструкцията им трябва да минимизира загубите на вода и да бъде защитена с решетки, за да предотврати повреди на турбините. Ако съоръжението е част от комплексно използване на водите, трябва да се спазват и изискванията на другите водопотребители.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 14 определя изискванията при проектирането на водохващания и водовземни съоръжения. Основните задължения включват осигуряване на подаване на вода към ВЕЦ и ПАВЕЦ в зависимост от експлоатационния режим, ограничаване на дънни наноси, повърхностен лед и плаващи тела, както и прекъсване на водоснабдяването при оглед, ремонт или авария. Също така, на водохващанията трябва да се предвиждат минимално допустим отток в реката и връзка между горното и долното водно ниво за защита на ихтиофауната.
Чл. 78
Чл. 78 определя критериите за тип, разположение и конструкция на водохващанията, които зависят от участъка на реката (планински, предпланински, равнинен), типа на деривацията, природните условия и условията на експлоатация. Конструкцията на водовземното съоръжение трябва да осигурява плавно и пълно обтичане на всички повърхности.
Чл. 79
Член 79 от Наредба № 14 определя условията за проектиране на водохващания с яз. Според чл. 79, водохващания с яз се проектират, когато естественото водно ниво в реката не е достатъчно за осигуряване на необходимите водни количества. В текста са описани два основни типа водни нива: нормално, което се отнася до застроеното водно количество, и максимално, което е свързано с максималните водни количества, в зависимост от класа на съоръжението.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № 14 определя изискванията за проектиране на водовземни съоръжения, които трябва да включват работни, ремонтни и аварийни затвори. Също така е позволено използването на комбинирани затвори, които съчетават посочените видове, в съответствие с условията на чл. 78, ал. 1, т. 1 и 3.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредба № 14 определя изискванията за разполагане на водовземни съоръжения извън зоните с интензивно движение на дънните наноси. За защита на съоръженията от навлизане на наносите, се предвиждат различни мерки, включително регулиращи и насочващи съоръжения, струенаправляващи щитове и буни, високи прагове с дънни промивни отвори, както и други доказани мероприятия.
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № 14 предвижда мерки при невъзможност за пропускане на лед и ледена каша през турбините. Тези мерки включват: създаване на условия за образуване на ледена кора в горния участък, задържане на ледената каша и повърхностния лед в горния участък, прехвърляне на ледената каша и повърхностния лед през яза, както и прехвърляне на ледената каша през специално проектирано съоръжение, когато няма по-добро техническо решение.
Чл. 83
Чл. 83 описва изискванията при проектиране на утаители. Необходимо е: 1) избистряне на водата чрез утаяване на наносните частици; 2) непрекъснато подаване на избистрената вода; 3) хидравлично промиване на отложените наноси. Типът на утаителя се определя в зависимост от хидравличния наклон и наличието на водни количества. Размерите на утаителя и елементите му се изчисляват хидравлично, като се вземат предвид скоростите на водата и утаяването на наносите.
Чл. 84
Член 84 от Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. указва, че трасето на деривационните канали трябва да се проектира в изкоп и/или насип. Това означава, че при проектирането на тези канали е необходимо да се предвиди тяхното изграждане в определена форма на земната повърхност, било то чрез изкопаване или насипване на материал.
Чл. 85
Член 85 от Наредба № 14 предвижда, че радиусът на закръгление на чупките по оста на трасето на канала трябва да бъде не по-малък от 2,5 пъти широчината на канала при максимално водно ниво.
Чл. 86
Скатовите откоси на канали, които са в изкоп или полуизкоп, трябва да бъдат отделени с берми. Това е изискване за безопасност и стабилност на конструкцията.
Чл. 87
Член 87 от Наредба № 14 определя изискванията за надвишение на билото на дигата и бермата спрямо най-високото водно ниво в канала. То се определя в зависимост от водното количество и оценка на последствията от преливане, като минималните стойности са 0,40 метра за застроеното водно количество и 0,30 метра за максимално възможното водно количество.
Чл. 88
Чл. 88 регламентира условията за проектиране и изпълнение на деривационни канали в свлачищни райони. Ново проектиране на канали в такива райони е забранено. Реконструкция на съществуващи канали е разрешена, но само след осигуряване на устойчивост и провеждане на геозащитни мероприятия. При преминаване на канали в пропадъчни почви, е необходимо да се предвидят мерки за минимизиране на вредните въздействия на почвите по време на експлоатацията на съоръжението.
Чл. 89
Член 89 от Наредба № 14 указва, че скоростта на водата в необлицован канал трябва да бъде определяна на базата на технико-икономически изчисления. Това означава, че за правилното проектиране и изграждане на канали, е необходимо да се извършат анализи, които да отразяват икономическите и техническите параметри на водния поток.
Чл. 90
Чл. 90 от Наредба № 14 определя изискванията за облицовка на подводни откоси и дъното на канала с цел защита от размиване и механични повреди, подобряване на проводимостта и намаляване на филтрационните загуби. Наклонът на откосите и конструкцията на облицовките се определят в зависимост от устойчивостта на откосите и влиянието на филтрационното налягане при вариации на водното ниво. За отвеждане на скатовите води се проектират канавки, дренажни и водоотвеждащи съоръжения.
Чл. 91
Чл. 91 от Наредба № 14 предвижда, че при проектирането на канали трябва да се вземат мерки за предотвратяване на заблатяване на съседните територии, замърсяване на коритото с жива или гниеща растителност и натрупване на снежни преспи.
Чл. 92
Чл. 92 от Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. предвижда, че при включване на дюкери по трасето на канала, на входните и изходните шахти трябва да се инсталират предпазни решетки. Това е мярка за безопасност, която цели да предотврати нежелани инциденти и да осигури безопасното функциониране на съоръженията.
Чл. 93
Чл. 93 от Наредба № 14 определя, че хидротехническите тунели могат да бъдат проектирани като напорни или безнапорни. Проектирането им включва избор на тип, трасе, напречно сечение и облицовка, базирано на технико-икономическа обосновка, която отчита общата компановка на хидроенергийния обект, дълбочината на покритие, инженерно-геоложките условия, хидравличния режим, строителните възможности и взаимното влияние с останалите съоръжения.
Чл. 94
Наредба № 14 определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на съоръжения за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Член 94 регламентира проектирането на тунели, като предвижда праволинейно трасе с минимална дължина. Допуска се неправолинейно трасе при определени условия, свързани с компановката на хидроенергийния обект и геоложките условия. Радиусът на закръгление по чупките на трасето трябва да бъде не по-малък от пет пъти диаметъра на тунела.
Чл. 95
Член 95 от Наредба № 14 предвижда, че тунелите могат да бъдат проектирани с или без облицовка, в зависимост от технико-икономическата обосновка. Тази разпоредба е част от раздел VIII, който се фокусира върху напорни басейни и дневни изравнители.
Чл. 96
Чл. 96 от Наредба № 14 определя функциите на напорните басейни и дневните изравнители в хидравличната система на водноелектрически централи (ВЕЦ). Напорните басейни и дневните изравнители свързват безнапорната и напорната деривационна система, осигурявайки изравнителен обем. Изравнителният обем се определя в зависимост от работния режим на централата - основен режим за напорните басейни и върхов или подвърхов режим за дневните изравнители.
Чл. 97
Член 97 от Наредба № 14 определя изискванията за изравнителния обем на напорните басейни и дневните изравнители. Изравнителният обем може да се осигури чрез изкоп или чрез изграждане на оградни стени от изкуствени или естествени материали. Дъното и стените на тези обекти трябва да бъдат проектирани с водоплътни материали. Дневните изравнители, разположени в естествени речни легла, трябва да се проектират като язовири.
Чл. 98
Чл. 98 от Наредба № 14 определя необходимостта от включване на дневен изравнител в схемата на водноелектрическите централи (ВЕЦ) и неговия полезен обем, който се установява чрез технико-икономическа обосновка. В допълнение, горният и долният изравнител са основни елементи в схемите на помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) и техните обеми се определят на базата на общата технико-икономическа обосновка на параметрите на централата.
Чл. 99
Наредбата определя изискванията за проектиране, изграждане и ползване на съоръжения за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Член 99 описва необходимите елементи за напорни басейни и дневни изравнители, включително водовземно съоръжение, преливник, основен изпускател, енергогасител и бързоотток. Всеки от тези елементи има специфични функции, свързани с управлението на водните количества и безопасността на системата.
Чл. 100
Член 100 от Наредба № 14 определя изискванията за проектиране на оградни стени на напорни басейни и дневни изравнители. Тези стени трябва да се проектират като язовирни стени и язове, а водните откоси от водоплътни материали трябва да бъдат устойчиви на свличане при бързо понижение на водното ниво. При проектиране на водоплътна облицовка е необходимо да се предвиди дренажна система за отвеждане на дренираните води. Котите на оградните стени трябва да бъдат най-малко 0,5 m над максималното водно ниво.
Чл. 101
Наредбата определя правилата за проектиране на водни кули в системите на водноелектрически станции (ВЕЦ) и помпено-акумулиращи водноелектрически станции (ПАВЕЦ). Водните кули могат да бъдат вертикални или наклонени шахти, а също и вертикални надземни кули със свободно водно ниво. Горните водни кули се проектират между довеждащата напорна деривация и напорния тръбопровод, докато долните водни кули се разполагат в началото на отвеждащата напорна деривация. Шахтите по трасето на напорните деривации също се считат за водни кули.
Чл. 102
Чл. 102 от Наредба № 14 определя, че необходимостта от изграждане на водни кули по трасето на напорната деривация на водноелектрически станции (ВЕЦ) и помпено-акумулиращи водноелектрически станции (ПАВЕЦ) се определя чрез проведени изследвания. Тези изследвания трябва да оценят режима на регулиране на турбините, както и хидравличния удар в водопроводящия тракт.
Чл. 103
Типът и конструкцията на водната кула трябва да се определят чрез технико-икономическо сравнение на различни варианти. Това означава, че преди да се вземе решение за конкретен проект, трябва да се анализират и сравнят различни подходи и решения, за да се избере най-ефективното и икономически целесъобразно.
Чл. 104
Чл. 104 от Наредба № 14 определя, че хидравличните изчисления на водните кули трябва да се извършват за най-неблагоприятните преходни режими на работа на хидроагрегатите в електрическите централи. Това означава, че проектантите трябва да вземат предвид условията, при които хидроагрегатите работят в неблагоприятни ситуации, за да осигурят безопасността и ефективността на съоръженията.
Чл. 105
Член 105 от Наредба № 14 определя методологията за изчисляване на екстремните стойности на водното ниво в кулата, свързана с водохранилище. Изчисленията се основават на екстремните стойности на водните нива във водохранилището и максималната амплитуда на колебателния процес. Максималната амплитуда на колебание се определя от хидравличните загуби в напорната деривация и промяната на водното количество при включване или изключване на хидроагрегати.
Чл. 106
Член 106 от Наредба № 14 определя, че когато хидроагрегатите на водноелектрически централи (ВЕЦ) са снабдени с автоматични регулатори за поддържане на постоянна мощност, е задължително да се определи необходимата минимална площ на хоризонталното сечение на кулата. Тази мярка е важна за безопасността и ефективността на хидроелектрическите съоръжения.
Чл. 107
Чл. 107 от Наредба № 14 предвижда, че напорните тръбопроводи на водноелектрически централи (ВЕЦ) и помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) трябва да се проектират като водопроводящи съоръжения. Тези съоръжения осигуряват хидравлична връзка между напорния басейн или водната кула и турбинното оборудване, което е основно за функционирането на електрическите станции.
Чл. 108
Член 108 от Наредба № 14 определя, че трасето и надлъжният профил на напорния тръбопровод трябва да бъдат проектирани така, че да се предотврати образуването на вакуум при всички експлоатационни режими на електрическата централа. Това е важно за безопасността и ефективността на работата на съоръжението.
Чл. 109
Видът и диаметърът на напорните тръбопроводи трябва да се определят на основата на технико-икономически изчисления. Това означава, че проектантите трябва да извършат анализ, който да отчита както техническите изисквания, така и икономическите аспекти при проектирането на тръбопроводите за електрическа енергия.
Чл. 110
Чл. 110 от Наредба № 14 определя изискванията за хидравличните изчисления на напорните тръбопроводи. Те включват оценка на хидравличните загуби при стационарен режим и определяне на максималната и минималната гранична линия на динамичния напор при неблагоприятни условия на работа на водноелектрически станции (ВЕЦ) и помпено-акумулиращи водноелектрически станции (ПАВЕЦ). Изчисленията трябва да отчитат влиянието на свързаните напорни деривации и водни кули.
Чл. 111
Чл. 111 от Наредба № 14 определя изискванията за затворните органи в хидроенергийни обекти. Броят и управлението на тези органи се основават на оценка на схемата на обекта и последствията от аварии. На входа на напорния тръбопровод се предвиждат работен, авариен и ремонтен затвор. Видът и механизмът на затворните органи трябва да осигуряват необходимите функции, а след тях се инсталират овъздушителна тръба или клапан за предпазване от вакуум при затваряне.
Чл. 112
Чл. 112 от Наредба № 14 предвижда, че в края на напорния тръбопровод трябва да има поне един затворен орган. Неговият вид, начин на задвижване и управление зависят от напора и турбинното оборудване на електрическата централа.
Чл. 113
Член 113 от Наредба № 14 предвижда, че при проектиране на открити напорни тръбопроводи е необходимо да се предприемат мерки за предотвратяване образуването на лед по вътрешната им страна. Това е важно за осигуряване на безопасността и ефективността на системите за пренос и разпределение на електрическа енергия.
Чл. 114
Сградите на ВЕЦ (Водноелектрически централи) и ПАВЕЦ (Пампиращи водноелектрически централи) са определени като производствени обекти. Те включват основното и спомагателното оборудване, необходими за нормалното функциониране и управление на тези съоръжения.
Чл. 115
Член 115 от Наредба № 14 определя критериите за типизация и конструкция на сградите на водноелектрически централи (ВЕЦ) и помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ). Типът на сградите се определя на основата на технико-икономическа оценка, като се вземат предвид схемата на хидроенергийния обект и разположението на сградите спрямо земната повърхност. Конструкцията на сградите зависи от вида на турбинното оборудване, разположението на вала на хидроагрегатите, броя на компонентите на хидроагрегатите, експлоатационната сигурност и условията за извършване на строително-монтажни работи.
Чл. 116
Член 116 от Наредба № 14 регламентира проектироването на сградите на водноелектрически централи (ВЕЦ) от руслов тип. Според първия параграф, тези сгради трябва да се проектират като водоподпорни съоръжения. Вторият параграф уточнява, че водовземната част на сградите трябва да се проектира като водовземно съоръжение, свързано с язовир или напорен басейн.
Чл. 117
Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Член 117 описва сградите на водноелектрическите централи (ВЕЦ) и помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ), които включват две основни части: основна част, където се монтира основното и спомагателното оборудване, и спомагателна част, предназначена за производствени и административно-битови нужди.
Чл. 118
Член 118 от Наредба № 14 определя изискванията за съоръжения в сградите на електрически централи. Той предвижда необходимостта от съоръжения за оглед и ремонт на оборудването, както и защита от аварийно наводняване. Освен това, на изходните отвори на проводящата част на турбините на нисконапорните централи трябва да бъдат предвидени ниши за преносими ремонтни затвори.
Чл. 119
Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. предвижда, че при проектиране на подземни сгради на водноелектрически централи (ВЕЦ) и помпено-акумулиращи водноелектрически централи (ПАВЕЦ) трябва да се включват комуникационни галерии и шахти, които осигуряват свързаност с повърхността. Възможно е една галерия да изпълнява няколко функции, след предварителна обосновка.
Чл. 120
Чл. 120 определя изискванията за проектиране на отводящи деривации на водноелектрически станции (ВЕЦ) и помпено-акумулиращи водноелектрически станции (ПАВЕЦ). Те могат да бъдат проектирани само за един от режимите на работа - напорен или безнапорен. Краткотрайни преходни хидравлични режими са допустими, но само след проведени хидравлични изследвания. За безнапорните отводящи деривации е необходимо да се осигури вентилация в началния участък.
Чл. 121
Чл. 121 от Наредба № 14 предвижда изграждането на защитни съоръжения в горния и долния участък на хидроенергийните обекти. Тези съоръжения имат за цел да предпазват от наводнения, заблатяване и обрушване на бреговете, както и да подобряват санитарните условия на водохранилището.
Чл. 122
Член 122 от Наредба № 14 определя, че категорията на защитните съоръжения се определя в зависимост от категорията на строежите, които се намират на терените, които те защитават. Това означава, че защитните съоръжения трябва да бъдат проектирани и изградени в съответствие с категорията на строежите, които имат за цел да защитават.
Чл. 123
Чл. 123 от Наредба № 14 предвижда, че билото на дигите трябва да бъде проектирано с минимална широчина, която да отговаря на условията за изграждане и експлоатация на съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия.
Чл. 124
Член 124 от Наредба № 14 предвижда, че за отводняване на защитаваните терени е необходимо изграждането на отводнителни съоръжения. При проектирането на тези съоръжения се взема предвид възможността за акумулиране на част от повърхностния отток.
Чл. 125
Чл. 125 от Наредба № 14 предвижда установяване на мрежа от наблюдателни кладенци и/или пиезометри за контрол на нивото на подпочвените води в терени, застрашени от заблатяване. Тази мрежа е необходима за предотвратяване на проблеми, свързани със заблатяването на определени области.
Чл. 126
Наредбата определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на съоръжения за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Член 126 предвижда проектиране на инженерни наносозадържащи съоръжения и лесотехнически мероприятия в водосборната област с цел намаляване темпа на запълване на водохранилището с наноси. В глава четвърта се разглеждат правилата и нормите за проектиране на енергийни обекти, които произвеждат електрическа енергия от възобновяеми източници.
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № 14 определя обектите за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които включват: водноелектрически централи, вятърни централи, геотермални централи, фотоволтаични системи и системи за преобразуване на енергията от биомаса.
Чл. 128
Член 128 от Наредба № 14 определя, че водноелектрическите централи се категоризират в съответствие с изискванията на глава трета, раздел I от наредбата. Това означава, че за всяка категория водноелектрически централи се прилагат специфични изисквания и нормативи, които са описани в съответната част на наредбата.
Чл. 129
Вятърните централи се класифицират на базата на разположението и начина на ползване. По отношение на разположението, те могат да бъдат изградени на сушата или на водни площи. Според начина на ползване, вятърните централи могат да бъдат собствени източници на електрическа енергия, свързани в автономна мрежа или свързани към разпределителната и/или преносната мрежа.
Чл. 130
Геотермалните централи се класифицират според температурата на топлоносителя и технологията на производство на електрическа енергия. По температура на топлоносителя: тип Т1 - над 220 °C, тип Т2 - между 100 и 220 °C, тип Т3 - между 40 °C и 100 °C. По технология: А1 - директна схема, А2 - индиректна схема, комбиниран начин - А1 и А2.
Чл. 131
Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. определя класификацията на фотоволтаичните системи (PV системи) на три основни критерия: 1. Мощност - малки (1-10 kW), средни (до 100 kW) и големи (над 1000 kW). 2. Условия на работа - включва пет класа, от системи без генератор до хибридни системи за специфични нужди. 3. Начин на използване на произведената електрическа енергия - собствени източници, автономни мрежи и свързани към разпределителната мрежа.
Чл. 132
Член 132 от наредбата класифицира системите за преобразуване на енергията от биомаса на две основни оси: 1) в зависимост от вида на отпадъците (сухи и мокри горими отпадъци) и 2) в зависимост от начина на енергийно преобразуване (пряко изгаряне на биомаса или биохимично и термохимично оползотворяване).
Чл. 133
Обектите, посочени в чл. 127, т. 1, трябва да бъдат проектирани в съответствие с изискванията, установени в глава трета, раздел II на наредбата.
Чл. 134
Наредба № 14 определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията, свързани с производството, преобразуването, преноса и разпределението на електрическа енергия. Член 134 указва, че за определени обекти е необходимо да се извърши инвестиционно проучване и инвестиционно проектиране.
Чл. 135
Чл. 135 от Наредба № 14 определя, че инвестиционното проучване включва три основни компонента: предварителни (прединвестиционни) проучвания, икономическа оценка на инвестиционните намерения и задание за изработване на инвестиционния проект. Освен това, възложителят е задължен да уведоми компетентните органи по околна среда за намерението си и да поиска уточняване на приложимите процедури, съгласно ЗООС.
Чл. 136
Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. определя предварителните проучвания, които трябва да се извършват за различни видове енергийни централи. За вятърните централи се изискват данни за вятъра през последните 10 години, статистически разпределения на безветрие и височината на генераторите. За геотермалните централи се изискват дългосрочни статистически данни и пробни сондажи. Фотоволтаичните системи трябва да имат данни за слънчева радиация, мощност на товара и софтуерна валидност. За системите на биомаса е необходимо да се предоставят данни за наличното количество биомаса и транспортните разстояния до инсталацията.
Чл. 137
Чл. 137 от Наредба № 14 определя критериите за оценка на фотоволтаичните системи. Те включват: дял на слънчевата енергия, ниво на производителност и работни часове за ден.
Чл. 138
Наредбата регламентира местоположението на обектите за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия извън урбанизираните територии. Определянето на местоположението става на базата на подробни устройствени планове и парцеларни планове, одобрени по Закона за устройство на територията. Площадките на обектите, разположени върху земеделски земи, се определят съгласно Правилника за опазване на земеделските земи. Инвестиционните проекти се изпълняват в две фази: технически и работен проект, като към проектите се предвижда раздел за физическа защита.
Чл. 139
Чл. 139 от Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. предвижда, че разрешение за строеж на обектите, посочени в чл. 127, т. 2, 3, 4 и 5, се издава единствено на базата на одобрен технически проект. Това означава, че преди започването на строителството, проектът трябва да бъде предварително одобрен от съответните органи.
Чл. 140
Член 140 от наредбата предвижда, че проектите за обектите и съоръженията, свързани с производството, преобразуването, преноса и разпределението на електрическа енергия, се съгласуват и одобряват в съответствие с условията и реда, установени в Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 141
Вятърните генератори трябва да бъдат разположени на разстояние не по-малко от 500 метра от най-близкото населено място. Освен това, за тези съоръжения е необходимо да се осигури ефективна изолация от шум, вибрации и инфразвук, в съответствие с изискванията на приложимите нормативни актове.
Чл. 141а
Чл. 141а от Наредба № 14 определя правилата за разстоянията между вятърните генератори. Тези разстояния зависят от разположението на турбините, техния вид и мощност, както и от характеристиките на терена. Специфичните разстояния се изчисляват на базата на диаметъра на ротора (D): L1 е от 5 до 7 пъти D по посоката на преобладаващия вятър, а L2 е от 3 до 5 пъти D по перпендикулярната посока.
Чл. 142
Фундаментите за съоръженията, посочени в чл. 141, ал. 1, трябва да бъдат проектирани да издържат на динамични натоварвания. Проектирането трябва да се извършва в съответствие с изискванията на приложимите технически нормативни актове и техническите спецификации на производителя.
Чл. 143
Член 143 от Наредба № 14 предвижда, че геотермални централи от тип А1 могат да бъдат проектирани само при наличие на високотемпературен топлоносител, класифициран в тип Т1 и Т2.
Чл. 144
Член 144 от Наредба № 14 определя, че геотермалните централи от тип А2 трябва да се проектират за работа с високотемпературен и среднотемпературен топлоносител. Проектирането на тези централи трябва да се извършва основно по индиректна (бинарна) схема, обозначена с Т1 и Т2.
Чл. 145
Чл. 145 определя елементите на фотоволтаичните системи, които включват фотоволтаичен генератор, регулатор на заряда, акумулаторна батерия и регулатор на напрежението. За осигуряване на непрекъснатост на захранването, се предвиждат инвертор и дизел-генератор. В райони с високи вятърни потенциали е възможно инсталирането на вятърна турбина.
Чл. 146
Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Член 146 описва изискванията при проектиране на PV системи, включително намаляване на загубите, минимизиране на засенчването, осигуряване на подходящо напрежение при различни температури и определяне на номиналната входяща мощност на инвертора. Осигуряват се и мерки за безопасна работа на инверторите, включително устройства за изключване, мониторинг на мрежовото напрежение и автоматично изключване при работа в автономна мрежа.
Чл. 147
Член 147 от Наредба № 14 задължава проектантите на системи за преобразуване на енергията от биомаса да спазват техническите спецификации, предоставени от производителя. В наредбата се разглеждат и общите правила за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията, свързани с електрическата енергия.
Чл. 148
Наредбата определя класификацията на обектите за преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, която включва електропроводни линии, разпределителни уредби и спомагателни уредби. Електропроводните линии се делят на подкатегории в зависимост от напрежението, а разпределителните уредби се класифицират по вид и напрежение. Осигуряването на работата на тези обекти включва необходимите административни и технически съоръжения, като сгради, водоснабдителни мрежи, паркинги и др.
Чл. 149
Инвестиционното проектиране на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия се извършва по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е основано на задание за проектиране.
Чл. 150
Инвестиционните проекти за обектите и съоръженията, свързани с производството, преобразуването, преноса и разпределението на електрическа енергия, трябва да бъдат изготвени в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 2001 г., която определя обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
Чл. 151
Наредбата определя изискванията за изработване на идейния проект на обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на електрическа енергия. Проектът трябва да включва различни части, като технологична, архитектурна, геодезическа и др., и да се изработва във варианти с чертежи и обяснителни записки. Възложителят е задължен да уведомява компетентните органи по околна среда за намерението си, за да уточни приложимите процедури.
Чл. 152
Наредбата определя, че инвестиционният проект може да включва фаза технически проект, който се изработва на базата на съгласуван идеен проект. Техническият проект служи като основа за създаването на работния проект и може да бъде основание за издаване на разрешение за строеж.
Чл. 153
Работният проект е задължителен за съгласуване и одобряване, като служи за основа за издаване на разрешение за строеж, ако такова не е получено на етап технически проект, и за възлагане и изпълнение на строителството. Раздел III на наредбата описва основните и специфични изисквания при проектиране на обектите и съоръженията.
Чл. 154
Наредбата определя изискванията за съставяне на заданието за инвестиционен проект, което включва предварителни и обемноустройствени проучвания. Възложителят трябва да вземе предвид специфични изисквания от Наредба № 3 от 2004 г., условията на проектиране, свързани с изискванията на ЗУТ, и изискванията на възложителя относно сроковете, начина на експлоатация, степента на автоматизация, както и политиката за ремонт и амортизация.
Чл. 155
При избора на площадка за изграждане на обекти и съоръжения, възложителят е задължен да предостави информация относно сеизмичните, инженерно-геоложките, хидрогеоложките, климатичните и метеорологичните условия, характеристиките на почвата и растителността, наличието на археологически обекти и защитени територии, както и други специфични характеристики, които могат да повлияят на проекта. Допълнителни проучвания трябва да бъдат извършени при необходимост. В случай на техническа невъзможност или икономическа неприемливост за използване на съществуващи площадки, може да се избере нова площадка или трасе.
Чл. 156
Сградите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия трябва да се разполагат в съответствие с подробните устройствени планове. При това трябва да се спазват технологичните изисквания, характеристиките на площадката, нормите за пожарна и аварийна безопасност, нормите за проектиране на промишлени предприятия и хигиенните норми.
Чл. 157
Наредба № 14 определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на съоръжения за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Член 157 описва специфичните изисквания към проектите, които се включват в техническото задание. То трябва да съдържа информация за местоположението, начина на монтаж и габаритите на машините и съоръженията. Освен това, в него се посочват нормативните натоварвания и специфични изисквания към качеството, обслужването, документацията, автоматизацията, метеорологичното осигуряване, опазването на околната среда и други аспекти, свързани с електрическите инсталации.
Чл. 158
Член 158 от Наредба № 14 указва, че при проектиране на обектите, посочени в член 148, е задължително да се спазват изискванията на Наредба № 3 от 2004 г., която регламентира устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
Чл. 159
Чл. 159 от Наредба № 14 предвижда, че товарните състояния, необходими за оценка на сигурността на носещите конструкции на съоръженията, трябва да отчитат всички възможни неблагоприятни ситуации. Това включва едновременното действие на постоянни и временни натоварвания и въздействия, за да се осигури безопасността на обектите.
Чл. 160
Член 160 от Наредба № 14 определя товарните състояния и режимите за работа на въздушните електропроводни линии, които трябва да се спазват в съответствие с Наредба № 3 от 2004 г. В случай на авариен режим, причинен от разкъсване на проводници, се включват допълнителни натоварвания, като опорни реакции от температурни въздействия, вътрешни моменти и сили от температурни натоварвания на стоманобетонни конструкции, натоварвания от разлики в налягането и ударни натоварвания върху конструкцията.
Чл. 161
Съгласно Чл. 161 от Наредба № 14, стоманорешетъчните стълбове за високо напрежение не подлежат на проверка за съчетания от натоварвания при земетръс. Това означава, че при проектирането и изграждането на тези стълбове не се изисква да се оценява тяхната устойчивост на земетръсни натоварвания.
Чл. 162
Наредба № 14 определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията, свързани с производството, преобразуването, преноса и разпределението на електрическа енергия. Чл. 162 описва изискванията за стълбовете и порталите за високо напрежение, които трябва да бъдат проектирани като статически неопределими рамки. Конструкциите могат да бъдат изработени от стоманени или стоманобетонни елементи и трябва да бъдат предварително съгласувани с възложителя. Звената на конструкциите трябва да имат дължини, кратни на 6 м, с възможност за проектиране на по-големи дължини, кратни на 3 м, при наличието на подходяща технико-икономическа обосновка.
Чл. 163
Хидроизолацията на подземните части на сградите трябва да бъде проектирана на 0,50 м над максималното възможно ниво на подпочвените води. Препоръчително е да се избягват експлоатационни коти под кота ± 0,00 м.
Чл. 164
Тежките технологични съоръжения трябва да се проектират на кота ± 0,00 m. Изключения от това правило са разрешени само при доказана необходимост, при условие че се осигури конструктивната и технологичната сигурност на съоръженията.
Чл. 165
Наредбата определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Член 165 описва изискванията за оразмеряване и изпълнение на порталите на носещите шини и изводите, в зависимост от техния тип и място в уредбата, както и условията за открити разпределителни уредби. Оразмеряването на порталите за авариен режим е съобразено с натоварванията и режимите на работа, като се допуска и изключение за проверка при земетръс.
Чл. 166
Чл. 166 от Наредба № 14 определя изискванията за проектиране на носещите конструкции на стълбовите трансформаторни постове. Те трябва да се оразмеряват като опъвателни или крайни стълбове, като се вземат предвид натоварванията от съоръженията и допълнителните натоварвания при обслужването. Проектирането на стълбовите трансформаторни постове трябва да е в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии.
Чл. 167
Наредбата определя, че не е позволено фундирането на съоръжения за пренос и разпределение на електрическа енергия в свлачищни райони. При наличие на високи подпочвени води, фундаментите трябва да бъдат проверени за воден подем.
Чл. 168
Обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия трябва да се изграждат в съответствие с одобрените проекти и приложимите технически правила и нормативи. Всички несъществени отклонения от инвестиционния проект, установени по време на строителството, трябва да бъдат документирани от проектанта в заповедната книга и в екзекутивната документация.
Чл. 169
Наредбата регламентира техническите изисквания за проектиране, изграждане и ползване на обекти и съоръжения за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Продуктите, използвани в изграждането на тези обекти, трябва да отговарят на определени технически спецификации и да имат оценено съответствие с изискванията на наредбите. В случай на липса на наредби, продуктите трябва да бъдат придружени от документи, удостоверяващи тяхното качество. Замяната на предвидени продукти с равностойни е допустима с писмено съгласие на проектанта или строителния надзор.
Чл. 170
Контролът по време на изпълнението на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия се осъществява от различни лица, включително строителен надзор, технически ръководител, проектант и други упълномощени органи. Провеждат се проверки и изпитвания в съответствие с нормативните актове и техническите спецификации. Техническият надзор на съоръжения с повишена опасност следва да се извършва съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите.
Чл. 171
Чл. 171 от Наредба № 14 предвижда, че преди въвеждането в експлоатация на обектите и съоръженията, свързани с производството и разпределението на електрическа енергия, е необходимо извършване на огледи и изпитвания. Целта е да се удостоверят съответствието на обектите с проекта и правилата за изпълнение, съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) и изискванията на нормативните актове за контрол и приемане на строително-монтажни работи (СМР). За фотоволтаичните системи се изисква контрол на хармониците в съответствие с определени стандарти (БДС ЕN 61 000-4-7:2002 и БДС ЕN 61 000-3-2:2004).
Чл. 172
Чл. 172 от Наредба № 14 предвижда, че при изграждането на обектите и съоръженията по чл. 2 е необходимо да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд. Това трябва да става в съответствие с Наредба № 2 от 2004 г., която определя минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при строителни и монтажни работи.
Чл. 173
Обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия се въвеждат в експлоатация съгласно условията и реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и при спазване на изискванията на Наредба № 9 от 2004 г. и Наредба № 4 от 2004 г. за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи и енергообзавеждането.
Чл. 174
Съоръженията с повишена опасност, които са част от обектите за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, трябва да бъдат въведени в експлоатация при спазване на изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).
Чл. 175
Наредба № 14 определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията, свързани с производството, преобразуването, преноса и разпределението на електрическа енергия. Чл. 175 указва, че новите обекти трябва да се присъединяват към електропреносната или електроразпределителната мрежа в съответствие с Наредба № 6 от 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия.
Чл. 176
Собствениците или ползвателите на обекти и съоръжения, свързани с производството, преобразуването, преноса и разпределението на електрическа енергия, трябва да получат разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, след извършен първоначален технически преглед от органите за технически надзор. Съоръженията с повишена опасност се обслужват от квалифициран персонал с документ за правоспособност. Собствениците или ползвателите предават копие от екзекутивната документация на персонала, отговорен за техническата експлоатация.
Чл. 177
Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. определя техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Член 177 задължава собствениците и ползвателите да осигурят дълготрайност и ефективност на обектите, както и опазване на околната среда. Освен това, се предвижда организиране на постоянен и периодичен контрол на енергийните уредби и мрежи, в съответствие с други нормативни актове и изисквания за безопасност, особено при съоръжения с повишена опасност.
Чл. 178
Наредба № 14 от 15 юни 2005 г. определя техническите правила и норми за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Отговорността за техническото състояние на обектите се възлага на ръководителя на обекта. Определят се термини като "водноелектрическа централа", "големи язовирни стени", "деаератор" и др., както и спецификации за различни съоръжения и процеси свързани с производството на електрическа енергия. Наредбата влиза в сила три месеца след обнародването й в "Държавен вестник".
§1
В преходните разпоредби на Наредба № 14 се дефинират ключови термини, свързани с проектирането, изграждането и ползването на обекти и съоръжения за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Включени са определения за адитиви, водноелектрически централи, големи язовирни стени, деаератори, дълбочинни репери, електролизерни станции, кавитация, компановка, котли утилизатори и други важни термини, които са от съществено значение за правилата и нормите, установени в наредбата. Заключителните разпоредби дават допълнителни указания относно приложението на наредбата.
