ЗАКОН ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ИЗВ., БР. 11 ОТ 1961 Г.)

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Законът урежда мерките за предотвратяване и борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица. Основната цел е осигуряване на нормалното развитие и възпитание на извършителите на тези прояви.

Чл. 2

Законът предвижда създаването на различни институции и структури за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Включени са комисии, детски педагогически стаи, социално-педагогически интернати, възпитателни училища-интернати и домове за временно настаняване. Към интернатите и домовете се организират общежития, работилници и помощни стопанства.

Чл. 3

Чл. 3 от закона предвижда, че за откриване и поддържане на заведения, свързани с борбата срещу противообществени прояви на малолетните и непълнолетните, съответните министерства, ведомства или общините трябва да предвидят необходимите средства в своите бюджети.

Чл. 4

Чл. 4 от Закона предвижда създаването на Централна комисия, която е отговорна за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София, и е съставена от представители на различни министерства и органи. Числеността на персонала и задачите на комисията се определят от Министерския съвет. Освен това, към комисията се създава и Център за квалификация на кадри.

Чл. 5

Член 5 от закона, който е изменян и допълван, е отменен през 1988 г. Той е част от нормативния акт, който се занимава с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица.

Чл. 6

Законът предвижда създаването на местни комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, които могат да бъдат установени към общините или районите. Съставът на тези комисии варира от 7 до 15 души и се назначава от кмета, като председател е заместник-кметът. Комисиите включват представители от различни институции, включително образованието, здравеопазването и полицията. За общини с население над 10 хил. жители се назначава секретар на щат, а издръжката на комисии се осигурява от общинските бюджети. Членовете на комисията получават възнаграждение, определено от председателя на Централната комисия.

Чл. 7

Чл. 7 от закона предвижда, че всяка комисия може да избере бюро за решаване на текущи въпроси. Централната комисия е задължена да отчита ежегодно своята дейност пред Министерския съвет, а местните комисии отчитат пред кмета, общинския съвет и Централната комисия. Членовете на комисиите информират периодично организациите и ведомствата, които представляват, относно работата на комисията и своето участие в нея.

Чл. 8

Законът предвижда създаването на програми и дейности за предотвратяване на криминогенни фактори сред малолетни и непълнолетни. Централната комисия отговаря за разработването на програми за работа с деца, социална интеграция, професионално обучение, работа с родители и стимулиране на работодатели. Освен това, комисията ръководи местните комисии, обобщава статистически данни, координира дейността на държавни органи и неправителствени организации, предлага научни изследвания и прилага чуждестранен опит. Информира обществеността за рискове и мерки за възпитателно въздействие.

Чл. 9

Член 9 от закона, приет през 1961 г., е бил изменян и допълван, но по-късно е отменен през 1988 г. Този член е част от законодателството, което се занимава с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица.

Чл. 10

Чл. 10 описва задачите на местните комисии, които в сътрудничество с детските педагогически стаи и органите на образованието работят за социалната защита и развитие на малолетните и непълнолетните. Те организират социалнопревантивна дейност, разглеждат деяния и налагат възпитателни мерки, участват в заседания на педагогически съвети, оказват помощ на лица, излезли от интернати, следят поведението на деца, упражняват контрол върху работните условия за непълнолетни, подпомагат родители и изучават причините за противообществените прояви. Местните комисии могат да привлекат и юридически лица с нестопанска цел за предотвратяване на подобни прояви.

Чл. 11

Чл. 11 определя компетентния орган за разглеждане на възпитателни дела и престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни. Такъв орган е местната комисия по настоящия адрес на извършителите. Разглеждането на делата става в състав от председател (правоспособен юрист) и двама членове, определени от председателя за конкретния случай.

Чл. 12

Чл. 12 от Закона за борба срещу противообществени прояви на малолетните и непълнолетните регламентира условията, при които местните комисии разглеждат случаи на противообществени прояви. Те разглеждат случаи на малолетни (8-14 г.) и непълнолетни (14-18 г.), които са извършили противообществени прояви, както и случаи на непълнолетни, освободени от наказателна отговорност, и случаи, при които се предвиждат възпитателни мерки по друг нормативен акт.

Чл. 13

Законът предвижда различни възпитателни мерки за малолетни и непълнолетни, извършили противообществени прояви или престъпления, които могат да включват предупреждения, задължения за извинение, участие в консултации и обучения, поставяне под възпитателен надзор, забрани за посещение на определени места и контакти с определени лица, задължения за отстраняване на вреди, работа в полза на обществото, настаняване в социално-педагогически интернат или възпитателно училище. Мерките се налагат от местните комисии и могат да бъдат комбинирани в зависимост от характера на деянието.

Чл. 13а

Чл. 13а от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните предвижда, че при неизпълнение на възпитателна мярка, наложена по чл. 13, може да се образува ново възпитателно дело. В такъв случай, на малолетния или непълнолетния може да бъде наложена по-тежка възпитателна мярка. Тази разпоредба е въведена с изменения от ДВ, бр. 66 от 2004 г.

Чл. 13б

Според чл. 13б от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, възпитателно дело не се разглежда и образуваното се прекратява, когато са изтекли 6 месеца от извършването на противообществената проява или от влизането в сила на акта по чл. 61 от Наказателния кодекс.

Чл. 14

Член 14 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е бил изменен през 1996 г. и след това отменен през 2004 г. Текущият текст на член 14 не е в сила.

Чл. 15

Чл. 15 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните предвижда мерки за родителите или лицата, които ги заместват, които не полагат достатъчно грижи за възпитанието на децата си и при които децата са извършили деяния по чл. 11, ал. 1. Налагат се следните мерки: предупреждение, задължаване да посещават беседи и консултации, или глоба от 50 до 1000 лв. Мерките се налагат от местните комисии. По искане на родителите глобата може да бъде заменена с безвъзмезден труд до 160 часа. Решението за налагане на мярка може да се обжалва в 14-дневен срок пред районния съд. При опасно поведение на родителите, местната комисия може да предложи мерки по Семейния кодекс.

Чл. 15а

Член 15а предвижда, че ако родителят или заместващите го лица не изпълнят наложена мярка по член 15, се налага по-тежка мярка. Това е нова разпоредба, въведена с изменения в Държавен вестник, брой 66 от 2004 година.

Чл. 16

Законът предвижда, че секретарят на местната комисия завежда сигналите за противообществени прояви и престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни, в нарочна книга. След получаване на сигналите, се назначават двама обществени възпитатели за проверка на наличието на данни за извършено деяние. Ако не се установят достатъчни данни или деянието е малозначително, не се образува възпитателно дело. В противен случай, секретарят докладва на председателя на комисията, който назначава докладчик за изготвяне на доклад за личностните особености на извършителя. След това се образува възпитателно дело, насрочва се дата за разглеждане и страните се уведомяват. Преди разглеждането, страните имат право да се запознаят с докладите, свързани с делото.

Чл. 17

Член 17 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2004 година.

Чл. 18

Член 18 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е отменен с Държавен вестник, брой 66 от 2004 година.

Чл. 19

Чл. 19 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните определя задължителното присъствие на малолетния или непълнолетния, на неговия родител или заместник при разглеждане на възпитателното дело. Присъстват и лица, извършили проверка по чл. 16, ал. 2, както и представител на дирекция "Социално подпомагане". Правата на малолетния или непълнолетния се защитават от доверен представител или адвокат, а при липса на такъв - от представител на дирекцията. Делото се разглежда при закрити врата, но председателят може да покани и специалисти, ако това е в интерес на малолетния или непълнолетния. При неявяване на задължително присъстващо лице, делото се отлага, а при неуважителни причини се иска принудително довеждане.

Чл. 20

Чл. 20 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните определя процедурата за разглеждане на възпитателни дела. Председателят на състава информира малолетния или непълнолетния за правата му, деянието и последиците. Те не могат да бъдат принуждавани да дават обяснения. Изслушват се в отсъствието на родители, ако е в интерес на детето. Имат право на въпроси и свидетели чрез родители или защитници. Съставът събира доказателства и може да отложи делото за допълнителни. Преди решението, детето може да изрази окончателно мнение. Протокол от заседанието се води от протоколчик, определен от председателя на местната комисия.

Чл. 21

Чл. 21 определя процедурата, по която местната комисия разглежда възпитателното дело на малолетни и непълнолетни извършители на противообществени прояви. Комисията взема предвид множество фактори, включително личностните особености на извършителя и тежестта на деянието, след което може да наложи възпитателни мерки, да предложи мерки на съда или да предаде случая на прокурора. Възможно е също така прекратяване на делото, ако не са установени противообществени прояви. Решението се изготвя в писмена форма и се обявява на заседанието.

Чл. 22

Чл. 22 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните постановява, че решенията на комисията са задължителни за всички учреждения, организации, предприятия, длъжностни лица и граждани. Когато комисията наложи глоба, тя се изпълнява принудително по установения ред.

Чл. 23

Чл. 23 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните предвижда, че непълнолетният, неговите родители или лицата, които ги заместват, могат да обжалват пред районния съд решението за наложени възпитателни мерки в 14-дневен срок. Обжалването се отнася до мерките, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 3 - 10 и 12.

Чл. 24

Съдът образува дело в 14-дневен срок след постъпване на жалба и изисква възпитателното дело от местната комисия. Делото се разглежда еднолично при закрити врата, с призоваване на заинтересованите лица. Съдът може да събира нови доказателства и след изслушване произнася решение в тридневен срок, което може да потвърди, отмени или прекрати решението на местната комисия. Решението е окончателно и се изпраща на заинтересованите лица, а делото се връща на местната комисия за изпълнение.

Чл. 24а

Чл. 24а от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните описва процедурата за разглеждане на дела, свързани с възпитателни мерки. Районният съд насрочва делото в 14-дневен срок след постъпване на предложението от местната комисия. Делото се разглежда еднолично и при закрити врата, с призоваване на заинтересованите лица. Съдът може да събира нови доказателства и след изслушване на страните се произнася в 7-дневен срок. Решението може да включва налагане на възпитателна мярка или прекратяване на делото. Решението за възпитателна мярка може да бъде обжалвано в 14-дневен срок.

Чл. 24б

Окръжният съд разглежда жалбата или протеста по делото в срок, определен от закона. Съдебното заседание се провежда при закрити врата с участието на трима съдии, малолетния или непълнолетния, техните родители или заместници, защитници и прокурор. Страните имат право да представят доказателства преди даване ход на делото. Съдът изслушва жалбоподателите и прокурора, след което се произнася в 7-дневен срок с окончателно решение, което може да потвърди, измени или прекрати обжалваното решение.

Чл. 24в

Член 24в от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните предвижда, че след приключване на производството, делото се връща на председателя на местната комисия, която е отговорна за изпълнението на влязлото в сила решение. Местната комисия има право да иска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи при изпълнението на решението.

Чл. 25

Чл. 25 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните предвижда, че лицата, които не изпълнят решения на местните комисии, ще бъдат наказвани с глоба в размер от 50 до 1000 лв. Тази разпоредба е изменяна през 1996 г. и 2004 г.

Чл. 25а

Чл. 25а от закона определя реда за съставяне на акт за нарушение от местните комисии срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Актът се съставя от членовете на комисията, а наказателното постановление се издава от кмета. Процедурата за установяване на нарушението, съставяне на акта, издаване и обжалване на наказателното постановление следва разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 26

Чл. 26 от закона предвижда откриването на детски педагогически стаи към общинските съвети, а при необходимост и към районите и кметствата. Тези стаи се ръководят от инспектори с висше педагогическо образование, назначавани от министъра на вътрешните работи. Освен това, към детските педагогически стаи се изгражда актив за съдействие.

Чл. 27

Чл. 27 от закона определя задачите на детските педагогически стаи, които включват: издирване на малолетни и непълнолетни правонарушители и причините за техните прояви, установяване на малолетни и непълнолетни, обект на престъпления или малтретиране, предприемане на мерки или уведомяване на компетентни органи, уведомяване на прокуратурата за виновно поведение от страна на родителите или трети лица, и следене за изпълнението на наложените мерки от малолетните или непълнолетните.

Чл. 28

Чл. 28 от закона определя условията за настаняване на малолетни и непълнолетни в социално-педагогически интернати и възпитателни училища-интернати. Малолетни над 8 години и непълнолетни, които са извършили или имат предпоставки за противообществени прояви, могат да бъдат настанявани в социално-педагогически интернати. Във възпитателните училища-интернати се настаняват малолетни и непълнолетни, при които мерките за възпитание не са достатъчни, и за които няма подходяща социална среда. Също така, непълнолетни, на които съдът или прокурорът са наложили мярка, могат да бъдат настанявани в тези училища.

Чл. 29

Чл. 29 от закона е предишен текст на чл. 10, който е бил допълнен и отменян в различни периоди. Последната промяна е извършена с ДВ, бр. 66 от 2004 г., когато текстът е отстранен.

Чл. 30

Чл. 30 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните определя правилата за настаняване и престой на малолетни и непълнолетни във възпитателни училища-интернати и социално-педагогически интернати. Министърът на образованието и науката отговаря за разпределянето и настаняването. Максималният престой е до три години, като настанените могат да останат за възпитание и обучение до 16 години, а по желание и до 18 години. Настоящият престой може да бъде удължен с решение на педагогическия съвет, прокурор и представител на местната комисия, ако непълнолетният е изразил желание.

Чл. 31

Чл. 31 определя процедурата за оценка на поведението на учениците, които са подложени на възпитателни мерки. Педагогическият съвет, в сътрудничество с прокурор и представител на местната комисия, оценява поведението и резултатите от възпитанието в края на учебната година. Престоят в възпитателно училище може да бъде прекратен преди края на учебната година по предложение на местната комисия или по здравословни причини. При положителна оценка местната комисия предлага на районния съд прекратяване на възпитателната мярка, а съдът взема решение в тридневен срок.

Чл. 32

Чл. 32 от Закона за борба срещу противообществени прояви на малолетните и непълнолетните предвижда, че настанените в социално-педагогически интернати и възпитателни училища-интернати получават условия за завършване на основно или средно образование, както и за придобиване на професионална квалификация. Обучението се осъществява по програмите на съответните училища. Завършилите получават документи и права, предвидени в законите за предучилищното и училищното образование и за професионалното образование и обучение. Непълнолетни, навършили 16 години, които не желаят да продължат образованието си, задължително се обучават в професионално-занаятчийска паралелка.

Чл. 33

Чл. 33 от закона предвижда, че за труда на непълнолетните в работилниците и помощните стопанства на училищата се заплаща възнаграждение, определено с правилник. Освен това, продукцията от помощните стопанства и работилниците е освободена от всякакви данъци и облагания.

Чл. 34

Чл. 34 от Закона за борба срещу противообществени прояви на малолетните и непълнолетните предвижда създаването на домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни от Министерството на вътрешните работи. Министерството определя и района на действие на тези домове.

Чл. 35

Чл. 35 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните определя условията за настаняване на тези лица в домове. Те могат да бъдат настанени, ако не могат да установят постоянен или настоящ адрес, ако са заловени в скитничество, просия, проституция, злоупотреба с алкохол или наркотици, ако самоволно са напуснали заведения за задължително възпитание или принудително лечение, или ако са извършили противообществена проява и не могат да останат при родителите си. При липса на възможност за незабавно настаняване, те могат да бъдат оставени в подходящи помещения на Министерството на вътрешните работи за не повече от 24 часа.

Чл. 36

Чл. 36 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните определя основните задачи на домовете за временно настаняване, които включват приемане на малолетни и непълнолетни, извършване на медицински, психологически и педагогически изследвания, изясняване на причините за противообществените прояви и издирване на семействата на приетите лица с цел връщането им в семейството.

Чл. 37

Чл. 37 от Закона определя максималния срок за престой на малолетни и непълнолетни в домовете, който не може да надвишава 15 дни. Престой над 24 часа се разрешава от прокурора, а в изключителни случаи срокът може да бъде удължен до 2 месеца с разрешение на съответния прокурор.

Чл. 38

Чл. 38 от закона предвижда организиране на работилници за професионална подготовка към домовете, както и база за спортни и културни дейности, с цел развитие на малолетните и непълнолетните.

Чл. 39

Чл. 39 от закона, който е бил отменен, предвиждаше разпределение на настанените в домовете по спални помещения в зависимост от пола, възрастта и основанието за настаняване. Глава седма от закона, касаеща приютите за безнадзорни деца, е била изменяна и отменяна многократно, като последната промяна влиза в сила на 01.01.2020 г.

Чл. 39а

Чл. 39а от закона, който е бил нов с дублирана номерация и е бил отменен през 2019 г., е в сила от 01.07.2020 г. Глава осма от закона, която се отнася до обществените възпитатели, е била нова през 1975 г. и е претърпяла изменения в последствие.

Чл. 40

Обществените възпитатели играят важна роля в подкрепата на родителите и заместващите ги лица, като им помагат в процеса на поправяне и превъзпитаване на малолетните и непълнолетните. Тази задача е регламентирана в закона, приета с изменения през 1975 г.

Чл. 41

Чл. 41 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните определя условията, при които местната комисия назначава обществен възпитател. Това се случва, когато е необходимо да се предотврати безнадзорност или противообществени прояви на определени категории непълнолетни и малолетни. Включени са непълнолетни, освободени от наказателна отговорност, осъдени условно, изтърпели наказание лишаване от свобода, както и тези, чиито престой в интернат е прекратен. Местната комисия има право да назначи обществен възпитател и на други деца с риск за тяхното развитие. Назначаването не освобождава родителите от отговорност за възпитанието на децата.

Чл. 42

Член 42 от закона определя условията за назначаване на обществени възпитатели, които трябва да имат необходимата общообразователна подготовка и опит. Работата им се ръководи и контролира от местните комисии за борба с противообществените прояви, а те отчитат дейността си пред тези комисии.

Чл. 43

Общественият възпитател има задължения да оказва помощ на родителите в възпитанието на малолетните и непълнолетните, да организира тяхното обучение, труд и почивка, да следи за поведението им и да сигнализира компетентните органи при опасност за тяхното развитие. Освен това, възпитателят трябва да поставя социалните проблеми на малолетните и непълнолетните пред дирекция "Социално подпомагане" и да предоставя информация за решаване на тези проблеми.

Чл. 44

Общественият възпитател има право да посещава малолетния или непълнолетния в различни места, да уведомява родителите за неизпълнение на задълженията им, да изисква информация за възпитанието от родителите и учебните заведения, и да поставя въпроси пред местната комисия относно поведението на малолетните или непълнолетните. Освен това, длъжностните лица и гражданите са задължени да оказват помощ на възпитателя в изпълнение на неговите задължения.

Чл. 45

Чл. 45 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните позволява на местната комисия да прекрати възпитателния надзор над малолетния или непълнолетния, когато намери за необходимо. Възможно е също така да се освободи обществения възпитател от задълженията му или да се замени с друг обществен възпитател.

Чл. 46

Чл. 46 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните предвижда, че председателят на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви определя реда за материално стимулиране на обществените възпитатели. Тази разпоредба е актуализирана с изменения през 1975 г. и 1996 г.

Чл. 46а

Глава девета от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните съдържа особени разпоредби. Предишната глава VIII е била отменена с изменения в ДВ, бр. 110 от 1996 г. и последваща отмяна през 2004 г.

Чл. 47

Чл. 47 от Закона задължава всички държавни учреждения, предприятия и обществени организации да оказват съдействие за прилагането на закона. Държавните и общинските дружества не могат да отказват работа на непълнолетни, предложени от местните комисии и социални работници, и при уволнение на непълнолетен, работодателят е длъжен да уведоми местната комисия незабавно.

Чл. 48

Чл. 48 от закона предвижда, че органите на Министерството на вътрешните работи имат задължението да оказват съдействие и помощ на държавните органи и обществени организации в борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Те също така участват в провеждането на мероприятия, предвидени в закона.

Чл. 49

Чл. 49 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните предвижда, че органите на прокуратурата упражняват надзор върху определени заведения, свързани с малолетни и непълнолетни лица. Текстът е изменян и допълван през различни години, като последните изменения са от 1996 г.

Чл. 49а

Чл. 49а от Закона определя ключови термини, свързани с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица. 'Противообществена проява' е деяние, което е общественоопасно и противоправно. 'Възпитателна мярка' е мярка за възпитателно въздействие, която се прилага на малолетни или непълнолетни с цел предотвратяване на бъдещи нарушения. 'Безнадзорно дете' е лице под 18 години, оставено без родителска грижа. 'Доверен представител' е пълнолетно лице, което защитава интересите на малолетния или непълнолетния в съдебни производства. 'Лицата, които ги заместват' включват настойници и попечители.

Чл. 50

Законът урежда въпросите, свързани с издръжката, организацията и учебно-възпитателната дейност в заведенията за малолетни и непълнолетни. Комисиите за борба с противообществените прояви продължават да функционират в досегашните си състави, а изпълнението на закона е възложено на няколко министри. Законът влиза в сила един месец след обнародването му и отменя противоречащите закони. Измененията на други закони предвиждат нови наказания и мерки за непълнолетни, включително настаняване в трудововъзпитателни училища.

§1, Чл. 45 от Наказателния кодекс

В преходните и заключителни разпоредби на закона, член 45 от Наказателния кодекс се изменя, като предвижда, че в случаи на заменяне на наказание, лишаването от свобода до една година се заменя с настаняване в трудововъзпитателно училище. Това изменение цели да се осигури по-подходяща форма на наказание за малолетни и непълнолетни, като акцентира на възпитателния аспект.

§2, Чл. 47

Параграф §2 от закона изменя член 47, който сега гласи, че непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, ще бъдат настанявани по решение на съда в трудововъзпитателно училище или друго подходящо заведение, ако това е необходимо в конкретния случай.

Чл. 155

Въведени са изменения в Чл. 155 от закона, касаещи наказанията за упиване на малолетни, непълнолетни или невменяеми лица със спиртни напитки. Наказанието за упиване е лишаване от свобода до 6 месеца. Продажбата на спиртни напитки на малолетни или невменяеми лица за лична употреба се наказва с глоба до 1000 лв. Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона, обнародван в Държавен вестник, брой 110 от 1996 г.

§ 48

Министерският съвет е задължен да определи председателя на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в срок от една седмица след влизането в сила на закона. След това, председателят трябва да определи поименния състав на комисията в срок от един месец.

Параграф §49

Параграф 49 от Закона предвижда, че министър-председателят и главният прокурор са отговорни за уреждането на всички имуществени отношения, свързани с прехвърлянето на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните от Главна прокуратура към Министерския съвет.

Параграф 53

Параграф 53 определя срок от три месеца за издаване на правилници от различни министри относно домовете за настаняване на малолетни и непълнолетни, възпитателните училища и приютите за безнадзорни деца. Изпълнението на закона е възложено на Министерския съвет. Преходните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани през 2004 г.

§40

Съгласно параграф §40 от закона, компетентните органи са задължени в срок от един месец след влизането в сила на закона да предприемат действия за създаване на местни комисии, които да се занимават с борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, в общините или районите, където такива комисии все още не са създадени.

§88

Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва преходни и заключителни разпоредби, свързани с изпълнението на наказанията и задържането под стража, обнародвани в "Държавен вестник" през 2009 г. и влизащи в сила от 01.06.2009 г.

§ 13

Законът влиза в сила от 1 юни 2009 г., с изключение на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, която влиза в сила три години след приемането на програмата по § 11. Преходни и заключителни разпоредби към Семейния кодекс, обнародван в ДВ, бр. 47 от 2009 г., влизат в сила от 01.10.2009 г.

§ 18

Параграф 18 от закона указва, че кодексът влиза в сила на 1 октомври 2009 г. Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона за професионалното образование и обучение, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влизат в сила на 15 септември 2009 г.

§ 48

Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Включва и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за администрацията, обнародвани в ДВ, бр. 82 от 2012 г.

§16

Министерският съвет и министрите имат задължение да приведат приетите подзаконови нормативни актове в съответствие с новия закон в срок от един месец след влизането му в сила. Тези разпоредби са част от усилията за адаптиране на правната рамка към новите изисквания и принципи, залегнали в закона.

Параграф §123

Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на някои параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграф § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменения на Закона за младостта, обнародвани в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г., и влизат в сила от 02.08.2013 г.

§55

Законът за борба срещу противообществени прояви на малолетните и непълнолетните влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение са обнародвани в "Държавен вестник", брой 59 от 2016 г. и влизат в сила от 01.08.2016 г.

§86

Законът влиза в сила от 1 август 2016 г. Също така, в преходните и заключителните разпоредби се отбелязва, че Законът за социалните услуги е обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2019 г., и влиза в сила от 01.07.2020 г., с последващи изменения относно влизането в сила, обнародвани в ДВ, брой 101 от 2019 г.

§ 45

Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключения: (1) определени разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2021 г.; (2) някои разпоредби, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.; (3) определени членове, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".