НАРЕДБА № 14 ОТ 15 АПРИЛ 2004 Г. ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ КРИТЕРИИ И РЕДА НА УСТАНОВЯВАНЕ НА СМЪРТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя медицинските критерии и процедурата за установяване на смърт в Република България. Целта е да се създадат ясни правила и стандарти, които да се спазват от медицинските специалисти при констатация на смърт.
Чл. 2
Установяването на смърт, настъпила извън лечебно заведение, се извършва от лекар или, при липса на такъв, от фелдшер. Смъртта, настъпила в лечебно заведение, се установява от лекуващия лекар, дежурния лекар, патоанатома, или специалист по съдебна медицина, извършващ аутопсия или съдебномедицински преглед.
Чл. 3
Установяването на смъртта трябва да започне незабавно след като бъде потвърдено нейното настъпване.
Чл. 4
Чл. 4 определя процедурата за установяване на смърт от лекар или фелдшер. Те попълват "Съобщение за смърт" в три екземпляра: първият се изпраща на длъжностното лице по гражданското състояние, вторият на регионалната здравна инспекция в двумесечен срок, а третият остава в лечебното заведение. При раждане на мъртво дете или смърт на новородено в рамките на седем дни, се попълва "Свидетелство за перинатална смърт". Този документ също се изпраща до здравната инспекция.
Чл. 5
Смъртта се установява при наличието на едно от следните условия: 1. Трайно и необратимо прекратяване на функциите на кръвообращението и дишането. 2. Трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък, при условие че сърдечната дейност е налична.
Чл. 6
Смъртта се установява при трайно и необратимо прекратяване на функциите на кръвообращението и дишането чрез физикален преглед. Необходими са следните белези: липса на пулс на каротидните и бедрените артерии, липса на сърдечна дейност, липса на дихателни движения и липса на дишане при аускултация. За потвърждение може да се използва електрокардиографско изследване, но то не е достатъчно само по себе си за установяване на смърт.
Чл. 7
Смъртта при кардио-пулмонална ресусцитация се установява от лекаря, извършващ ресусцитацията, или от ръководителя на екипа, ако ресусцитацията се осъществява от екип от лекари. В тези случаи смъртта се установява по реда на предходен член (чл. 6).
Чл. 8
Смъртта се установява при трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък, при наличие на сърдечна дейност. Установяването на смъртта се извършва в лечебни заведения, които вземат органи, тъкани и клетки. Процедурата се осъществява от комисия от трима лекари, назначена от ръководителя на лечебното заведение, след съгласие от директора на Изпълнителната агенция "Медицински надзор". Комисията трябва да включва лекари с призната специалност в съответните области.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 14 определя процедурата за установяване на смърт, която започва с единодушно потвърждаване от комисията за наличие на определени условия. Тези условия включват установено заболяване или травма на мозъка, която е в състояние да причини необратимо спиране на всички мозъчни функции, както и наличието на дълбока кома с изкуствена белодробна вентилация.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 14 от 15 април 2004 г. определя случаи, при които не се започва процедурата по установяване на смърт, дори при наличие на сърдечна дейност и трайно спиране на функциите на главния мозък. Тези случаи включват: първична хипотермия (ректална температура 32° С и по-ниска), признаци на екзогенна и ендогенна интоксикация, както и използване на миорелаксанти.
Чл. 11
Чл. 11 определя условията за установяване на смърт, при която се наблюдава трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък, но налична сърдечна дейност. Установяването се извършва чрез клинични тестове и при необходимост с инструментални методи. Инструменталният метод за потвърждаване на липсата на мозъчен кръвоток е задължителен в определени случаи, включително при деца под 6 години и при съмнения за влияние на медикаменти.
Чл. 12
Чл. 12 определя процедурите за установяване на смърт при трайно и необратимо спиране на всички функции на главния мозък, когато сърдечната дейност все още е налична. Процедурите включват два клинични прегледа и различни комбинации от клинични тестове и електроенцефалографски изследвания, както и инструментални изследвания за потвърждаване на липсата на мозъчен кръвоток. В случай на невъзможност за извършване на всички тестове, комисията записва обстоятелствата и следва алтернативен ред. Освен това, при съмнения за влияние на медикаменти или токсини, се прилага специфичен ред за установяване на смърт.
Чл. 13
Комисията установява смъртта при трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително на мозъчния ствол, с единодушно съгласие. Ако някой от тестовете потвърди наличие на мозъчна функция, процедурата за установяване на смъртта започва отначало след минимум 12 часа.
Чл. 14
Смъртта се счита за настъпила в момента на извършване на апнеичния тест, който е свързан с трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително мозъчния ствол.
Чл. 15
Член 15 от Наредба № 14 предвижда, че след установяване на смърт при трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, мерките по интензивно лечение могат да се продължат в две основни ситуации: 1) за кондициониране на донора и органосъхраняваща терапия при органно донорство, с контрол от координатора по донорство; 2) за запазване на плода при бременност до достигане на срок, осигуряващ жизнеспособен плод, с контрол от клиничния екип.
Чл. 16
Протоколът по приложение № 1 се подписва в два екземпляра. Единият екземпляр се прилага към "История на заболяването на пациента", а вторият се предоставя на експлантационните екипи при донорство на органи, тъкани или клетки.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 14 задължава ръководителите на лечебните заведения за болнична помощ да изпращат ежемесечен отчет до регионалната здравна инспекция. Отчетът трябва да съдържа информация за броя на починалите през месеца, като отделна графа включва и броя на починалите, при които смъртта е установена като трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък.
Чл. 18
Наредбата определя медицинските критерии и процедурата за установяване на смърт, включително изисквания за документиране и уведомяване на роднини. Регионалните здравни инспекции са задължени да предоставят информация за причините за смъртта на статистическите бюра в срок от един месец. Лекарите трябва да изпратят копия от съобщенията за смърт и свидетелствата за перинатална смърт на здравната инспекция в същия срок. Установяването на смъртта изисква провеждане на клинични тестове и потвърдителни методи, включително електрофизиологични изследвания и ангиография.
Параграф §4
Параграф §4 указва, че лекарите и лечебните заведения трябва да изпратят копия от съобщенията за смърт и свидетелствата за перинатална смърт, издадени от 1 март 2013 г. до влизането в сила на настоящата наредба, на съответната регионална здравна инспекция в срок от един месец след влизането в сила на наредбата.
§6 от Наредба № 14
Наредба № 14 от 15 април 2004 г. за медицинските критерии и реда на установяване на смърт влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби също така се отнасят до изменения и допълнения на Наредба № 21 от 2007 г. за обстоятелствата и данните, които се вписват в регистрите на Изпълнителната агенция по трансплантация, като последните изменения са обнародвани в ДВ, бр. 41 от 2019 г. и влизат в сила от 21.05.2019 г.
§34
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Приложение № 1 описва протокол за установяване на смърт при трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък. За установяване на смъртта всички отговори по протокола трябва да са "ДА", освен в специфични случаи. Приложение № 2 представя потвърдителни инструментални методи за установяване на смърт, включително електрофизиологични и методи за установяване на отсъствието на мозъчен кръвоток.
