ЗАКОН ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда взаимодействието и правомощията на държавните органи, статута и задачите на приютите и центровете за защита на жертвите на трафика на хора, мерките за предотвратяване и противодействие на трафика, както и предоставянето на специална закрила на жертвите, които сътрудничат на разследването. Целта е осигуряване на координация между различни органи и организации за ефективна борба с трафика на хора.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за борба с трафика на хора предвижда създаването на национални и местни комисии, приюти за временно настаняване и реинтеграция на жертви, както и центрове за закрила и помощ на жертви на трафика.
Чл. 3
Член 3 от Закона за борба с трафика на хора определя, че Министерският съвет осигурява средства от държавния бюджет за откриване и поддържане на приюти, центрове и комисии, свързани с борбата с трафика на хора. Неправителствените организации също могат да подпомагат тези дейности в рамките на собствените си средства.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за борба с трафика на хора учредява Национална комисия към Министерския съвет, която е ръководена от заместник министър-председателя. Комисията включва заместник-министри от различни министерства и представители на съдебната система. В заседанията могат да участват и представители на НПО и международни организации, работещи в сферата на борба с трафика на хора. Комисията разполага с администрация, ръководена от секретар, назначен от председателя, и е задължена да спазва правилник, приет от Министерския съвет. Освен това, Националната комисия изпълнява функциите на национален орган за докладване по Директива 2011/36/ЕС.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за борба с трафика на хора регламентира създаването на местни комисии за борба с трафика на хора в определени общини. Съставът на тези комисии е между 3 и 7 членове, назначавани от кмета, като председател е заместник-кмет. Комисиите включват представители от различни области, като образованието, здравеопазването, социалната политика, полицията и неправителствени организации. На заседанията присъства и прокурор. Назначава се секретар, чийто възнаграждение се определя от кмета. Издръжката на местните комисии идва от бюджета на Националната комисия.
Чл. 6
Член 6 от Закона за борба с трафика на хора предвижда, че председателят на Националната комисия е задължен да представя ежегоден доклад за дейността на комисията пред Министерския съвет. Тази разпоредба е изменена с Държавен вестник, брой 81 от 2019 година.
Чл. 7
Националната комисия по борба с трафика на хора организира и координира взаимодействието между ведомства и организации за прилагане на закона. Тя координира националната политика и стратегия, разработва и представя програми за предотвратяване и закрила на жертвите, провежда проучвания и анализи, участва в международно сътрудничество, организира кампании за разяснение, обучава служители, контролира местни комисии и регистрира организации, предоставящи подслон на жертвите. Комисията координира също изпълнението на Националния механизъм за помощ на жертви и изисква информация от различни организации, свързани с борбата с трафика на хора.
Чл. 8
Член 8 от Закона за борба с трафика на хора определя функциите на местните комисии, които включват организиране на взаимодействието между ведомствата, изпълнение на държавната политика и стратегия, осъществяване на местни програми за предотвратяване на трафика, анализ на данни, провеждане на информационни кампании и обучение на служители. Глава трета от закона се отнася за приюти и центрове за закрила на жертвите на трафика.
Чл. 9
Член 9 от Закона за борба с трафика на хора регламентира откритията на приюти за жертви на трафика. Приютите могат да се откриват от Националната комисия, местни комисии или общини, както и от физически и юридически лица с нестопанска цел след вписване в регистър. Лицата, които се настаняват в приютите, трябва да заявят, че са жертви на трафика и настаняването е за минимум 30 дни. Срокът на настаняване може да бъде удължен по предложение на съответните органи.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за борба с трафика на хора определя задълженията на приютите за временно настаняване и реинтеграция. Приютите трябва да осигурят нормални условия за пребиваване, храна и медикаменти, както и медицинска и психологическа помощ. Те също така подпомагат настанените за контакт с близки и предоставят безплатна правна и езикова помощ, ако е необходимо. Приютите за реинтеграция осигуряват нормални условия и подпомагат социалното включване на жертвите на трафика.
Чл. 11
Националната комисия създава центрове за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора, които предоставят информация за административни и съдебни процедури, осигуряват специализирана психологическа и медицинска помощ, и подпомагат реинтегрирането на жертвите в семейството и социалната среда. Финансирането на центровете идва от бюджета на Националната комисия.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за борба с трафика на хора определя реда за откриване и функциониране на приютите и центровете, свързани с борбата с трафика на хора. Той предвижда, че правилникът за организация и контрол на работата на тези институции се приема от Министерския съвет. Освен това, средствата за функциониране на приютите се осигуряват от бюджета на Националната комисия.
Чл. 13
Националната комисия е отговорна за организирането и координирането на действията на различни ведомства и организации, насочени към предотвратяване и противодействие на трафика на хора. Тази дейност се извършва в съответствие с националната програма, утвърдена от Министерския съвет.
Чл. 14
Член 14 от Закона за борба с трафика на хора определя задълженията на Националната комисия. Тя участва в разработването на мерки за социално-икономическа интеграция на рисковите групи, осигурява информираност на обществото относно рисковете от трафик на хора и защита на жертвите, и разработва образователни програми за различни целеви групи.
Чл. 15
Държавните органи и институции са задължени да предоставят закрила и помощ на жертвите на трафик на хора. Тази помощ трябва да бъде оказвана без дискриминация на основата на различни лични и социални характеристики, включително народност, произход, пол, сексуална ориентация и други. Забранява се всякакво ограничение или привилегия, основани на горепосочените фактори.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за борба с трафика на хора предвижда, че дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина, в сътрудничество с Националната комисия, оказват помощ на български граждани, които са жертви на трафик на хора. Те съдействат за завръщането на тези жертви в България, следвайки определените процедури в Националния механизъм за насочване и подпомагане.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за борба с трафика на хора предвижда, че консулските служби на Република България в чужбина, в сътрудничество с органите на Министерството на вътрешните работи, осигуряват бързо и своевременно издаване на документи за самоличност на български граждани, които са станали жертви на трафик на хора.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за борба с трафика на хора предвижда, че дипломатическите и консулските представителства на Република България са отговорни за разпространението на информационни материали относно правата на жертвите на трафика на хора. Освен това, те трябва да предоставят информация на органите на чужди държави относно българското законодателство в тази област.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за борба с трафика на хора предвижда, че обменът на информация и сътрудничество с компетентните органи на други държави и международни организации трябва да се извършва в съответствие с действащото законодателство и международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за борба с трафика на хора предвижда, че жертвите на трафика на хора имат право на анонимност и защита на данните за тяхната самоличност. Това означава, че информацията, свързана с тяхната идентичност, трябва да бъде защитена и неразпространявана без тяхно съгласие.
Чл. 21
При получаване на информация за дете, което е жертва на трафика на хора, органите, посочени в чл. 2, имат задължението незабавно да уведомят Държавната агенция за закрила на детето. Държавната агенция следва да предприеме необходимите мерки в съответствие със Закона за закрила на детето.
Чл. 22
Децата, които са жертви на трафик на хора, трябва да бъдат настанявани в самостоятелни помещения, които са отделени от тези на пълнолетните лица. Това е необходимо за осигуряване на тяхната безопасност и защита.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за борба с трафика на хора предвижда, че децата, които са жертви на трафик, както и децата на жертвите, имат право на обучение в държавните или общинските училища в България. Това обучение се осигурява при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.
Чл. 24
Член 24 от Закона за борба с трафика на хора предвижда, че органите по закрила на детето, определени от Закона за закрила на детето, имат задължението да предприемат необходимите мерки за закрила на деца, които са жертви на трафик на хора, с цел гарантиране на техните права. Вторият параграф е отменен с изменения от ДВ, бр. 81 от 2019 г.
Чл. 25
На лицата, които са жертви на трафика на хора и са съгласни да сътрудничат за разкриване на извършителите, се предоставя статут на специална закрила за времето на наказателното производство. Тази закрила включва разрешение за продължително пребиваване в България за граждани на трети държави и продължаване на престоя в приютите.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за борба с трафика на хора предвижда, че органите на досъдебното производство са задължени да информират жертвите на трафик за възможността за специална закрила, ако те декларират съгласие да сътрудничат в срок от един месец. В случай че жертвата е дете, срокът може да бъде удължен до два месеца по предложение на Държавната агенция за закрила на детето.
Чл. 27
Прокурорът разглежда искането на жертвата на трафик на хора за предоставяне на статут на специална закрила в срок от три дни. В случай на отказ, жертвата може да обжалва решението пред по-горен прокурор в същия срок, който е задължен да се произнесе незабавно по жалбата.
Чл. 28
Член 28 от Закона за борба с трафика на хора е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 24 от 2018 година, в сила от 23 май 2018 година.
Чл. 29
Член 29 от Закона за борба с трафика на хора определя, че престоят на лицата в приютите се удължава в съответствие с определен срок в акта по член 27. Този срок не може да надвишава времето, необходимо за приключване на наказателното производство.
Чл. 30
Статутът на специална закрила може да бъде прекратен преди изтичането на определения срок от органа по чл. 27 при определени условия: ако лицето възобнови контактите си с извършителите на престъплението, ако се установи, че декларирането на съгласие е привидно, или ако съществува опасност за обществения ред и националната сигурност. В тези случаи прокурорът издава постановление, което може да бъде обжалвано в тридневен срок пред по-горния прокурор, който е длъжен да се произнесе незабавно.
Чл. 31
Законът за борба с трафика на хора определя статута на жертвите на трафика и им предоставя специална закрила. Трафикът на хора се определя като набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора с цел експлоатация, което включва противозаконно използване на хора за разврат, принудителен труд, просия и други. Законът също така определя термини като "жертва", "рискова група" и "рисков район". Изпълнението на закона е възложено на Министерския съвет.
§1
Този закон определя понятието "трафик на хора" като набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на лица с цел експлоатация, независимо от тяхната воля. "Експлоатация" включва противозаконно използване на хора за различни цели, включително принудителен труд и сексуална експлоатация. Законът също така дефинира "дете" като лице под 18 години, "жертва" като лице, което е било обект на трафик, "рискова група" като потенциални жертви на трафик, и "рисков район" като район с концентрация на рискови групи.
§3
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за борба с трафика на хора влиза в сила от 1 януари 2004 г. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 7 май 2003 г. и е официално подпечатан. Също така, в документа са включени преходни и заключителни разпоредби към Наказателно-процесуалния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2005 г. с влизане в сила от 29.04.2006 г.
§18
Параграф §18 от закона указва, че Кодексът влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2009 година и е в сила от 15.09.2009 година.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за младостта, който е обнародван в ДВ, бр. 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
§6
Параграф §6 от Закона за борба с трафика на хора посочва, че законът въвежда изискванията на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, която е насочена към предотвратяване и борба с трафика на хора, както и защитата на жертвите на трафик. Тази директива замества Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета.
§ 60
Законът за борба с трафика на хора влиза в сила на 1 август 2016 г., с изключения за определени членове и глави, които влизат в сила в различни срокове. Конкретно, член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста (раздели I, II и III) и § 58 влизат в сила един месец след обнародването, глава седма - два месеца след обнародването, глава шестнадесета - от 1 януари 2017 г., а параграф 46, т. 1, буква "а" - от 1 август 2022 г. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.
§55
Законът за борба с трафика на хора влиза в сила от 23 май 2018 г. В допълнение, законът се основава на релевантни директиви от Европейското законодателство, които установяват минимални стандарти за правата и защитата на жертвите на престъпления, предотвратяването на трафика на хора и предлагането на разрешения за пребиваване на жертви, които сътрудничат с компетентните органи.
