ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда отношенията между държавата, общините и физическите и юридическите лица относно опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в България. Биологичното разнообразие обхваща многообразието на живите организми, техните съобщества и местообитания, както и екосистемите и процесите в тях. Опазването на биологичното разнообразие е приоритет и задължение на държавните и общинските органи и гражданите.
Чл. 2
Законът за биологичното разнообразие има за цел опазването на природните местообитания и застрашени видове в България и Европа, защитата на растителни, животински и гъбни видове, опазването на генетичните ресурси, регулиране на въвеждането на неместни видове, търговията с екземпляри от застрашени видове и опазването на вековни дървета.
Чл. 3
Държавата изгражда Национална екологична мрежа, която включва защитени зони от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000" и защитени територии, които не са част от тези зони. Приоритетно в мрежата се включват КОРИНЕ места, Рамсарски места, важни места за растенията и орнитологични важни места.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за биологичното разнообразие определя основните цели на Националната екологична мрежа. Те включват дългосрочно опазване на биологичното, геологичното и ландшафтното разнообразие, осигуряване на подходящи места за размножаване и хранене на дивите животни, създаване на условия за генетичен обмен между популации и видове, участие на България в международни екологични мрежи и ограничаване на негативното антропогенно въздействие върху защитените територии.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за биологичното разнообразие определя защитените зони, които са създадени с цел опазване или възстановяване на благоприятното състояние на природните местообитания и видовете, които се срещат в тях. Тези зони са важни за запазване на естественото разнообразие в определените райони.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за биологичното разнообразие регламентира обявяването на защитени зони с цел опазване на природни местообитания и видове. Защитените зони се обявяват за: 1) опазване на типовете природни местообитания съгласно Директива 92/43/ЕИО; 2) опазване на местообитания на видове по същата директива; 3) опазване на местообитания на видове по Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици; 4) опазване на територии с концентрация на птици по време на размножаване, линеене, зимуване или миграция. Застрашените типове местообитания и видове, означени със знак (*), са приоритетни за опазване.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за биологичното разнообразие определя критериите за оценка на територии, включващи природни местообитания и видове. Териториите с типове местообитания от приложение № 1 се оценяват по четири показателя, свързани със степента на представеност, площ, съхраненост и общо значение. За териториите с местообитания на видовете от приложение № 2 оценката се основава на размер и плътност на популацията, съхраненост на местообитанията и изолираност на популацията. Специални показатели са определени и за местообитания на птици, включително оценка по време на гнездене, зимуване или миграция.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за биологичното разнообразие описва задълженията на Министерството на околната среда и водите относно проучванията и оценките на защитени територии. Министерството трябва да изготви документация, включваща наименование, цели на опазване, стандартни формуляри с данни и картен материал. Предложения за проучвания могат да правят държавни органи и организации. Допълнителни данни се предоставят от Министерството на земеделието и други институции срещу заплащане на разходите за копия. Обществеността се уведомява за началото на проучванията чрез интернет и печатни медии.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че преди обявяването на защитени зони, Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните трябва да проведат обществени кампании. Тези кампании целят да информират обществеността относно предназначението и целите на защитените зони, като част от подготовката на необходимата документация.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за биологичното разнообразие описва процедурата за изготвяне и одобрение на списък на защитени зони от Министерството на околната среда и водите. На база постъпили документи, министерството съставя списък, който се разглежда от Националния съвет по биологичното разнообразие. Съветът трябва да свика заседание в срок до 6 месеца, за да обсъди и предложи на министъра списъка за разглеждане от Министерския съвет. Решенията на съвета и министерството се основават на научна информация. След одобрение от Министерския съвет, списъкът се обнародва в "Държавен вестник". Освен това, министърът разработва и Национална рамка за приоритетни действия за "Натура 2000", която се одобрява от Министерския съвет и се изпраща за одобрение на Европейската комисия.
Чл. 11
Защитените зони се обявяват въз основа на списъка по чл. 10, ал. 4. Министърът на околната среда и водите отговаря за обявяването на защитените зони в определени срокове: до шест години за зони по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2, и до една година за зони по чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 след съответното одобрение или решение на Министерския съвет.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за биологичното разнообразие описва процедурата, по която Министерството на околната среда и водите изготвя проект на заповед за обявяване на защитена зона. Проектът включва информация за основанието за издаване, наименованието и местоположението на зоната, целите на опазване, площта и ограниченията на дейности. Обществеността е информирана чрез обявление, а пълният текст на проекта е достъпен онлайн и в регионалните инспекции. Заинтересованите лица могат да представят становища и възражения в срок от един месец, след което министърът взема окончателно решение, което не подлежи на обжалване.
Чл. 12а
Член 12а от Закона за биологичното разнообразие определя процеса за установяване на специфични и подробни цели за опазване на защитените зони. Министърът на околната среда и водите е отговорен за разработването на тези цели на база наличната научна информация. Предложенията за целите се публикуват онлайн, след което заинтересованите лица имат месец да представят становища. Националният съвет по биологичното разнообразие разглежда предложените цели в срок от три месеца, а министърът утвърдява целите в тримесечен срок след това. Промяната на целите се извършва по същия ред.
Чл. 13
Член 13 от Закона за биологичното разнообразие посочва, че обявяването на защитена зона не променя правото на собственост върху земите, горските територии и водните площи, които се намират в тези зони. Тази разпоредба гарантира, че собствеността остава непроменена, дори и при създаване на защитени територии.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за биологичното разнообразие указва, че за защитените територии, които се намират в рамките на защитени зони, важи Законът за защитените територии. Това означава, че правилата и разпоредбите, установени в Закона за защитените територии, са приложими и за тези защитени територии.
Чл. 15
Член 15 от Закона за биологичното разнообразие посочва, че за културните ценности, намиращи се в защитени зони, се прилага Законът за културното наследство. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 19 от 2009 г. и влиза в сила от 10.04.2009 г.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за биологичното разнообразие определя различните видове промени в защитените зони, включително увеличение или намаление на площта, заличаване, промяна на забраните и ограниченията на дейностите, както и промяна на предмета и целите на опазване. За всяка от тези промени се прилагат специфични разпоредби от закона, а министърът на околната среда и водите е отговорен за издаването на заповеди за измененията. Допустимо е изменение на предмета и целите на опазване при нови данни, установени след обявяване на защитена зона.
Чл. 17
Заповедите, издадени по чл. 12, ал. 6 и чл. 16, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие, трябва да бъдат обнародвани в "Държавен вестник".
Чл. 18
Министерството на околната среда и водите, заедно с регионалните инспекции по околната среда и водите, поддържат публични регистри за обявените защитени зони и измененията в тях.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за биологичното разнообразие предвижда мерки за защита на територии, застрашени от увреждане. Когато има опасност от увреждане на територии, преди тяхното обявяване за защитени зони, министърът на околната среда и водите може да издаде заповед за забрана или ограничаване на определени действия за срок до две години. Заповедта не може да бъде обжалвана, без да спира нейното изпълнение.
Чл. 20
Член 20 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 88 от 2005 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 21
Член 21 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 88 от 2005 година.
Чл. 22
Член 22 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 88 от 2005 година.
Чл. 23
Член 23 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 88 от 2005 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 24
Член 24 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 88 от 2005 година.
Чл. 25
Член 25 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 88 от 2005 година. Следователно, положението, което е било уредено в този член, вече не е в сила.
Чл. 26
Член 26 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 88 от 2005 година. Този член не е в сила и не съдържа актуална информация.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за биологичното разнообразие регламентира разработването на териториални планове за управление на защитени зони. Тези планове обхващат територии, попадащи в обхвата на Регионалните инспекции по околната среда и водите. Специални планове се създават за защитени зони в национални паркове и за морски пространства. Всички защитени зони в България и морските пространства подлежат на управление, а новите защитени зони трябва да бъдат включени в съответните планове в срок до 6 месеца след обявяването им.
Чл. 28
Плановете за управление, предвидени в чл. 27, ал. 1, се разработват и одобряват съгласно наредба на Министерския съвет. Те се преразглеждат на всеки 6 години и при нужда се актуализират.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за биологичното разнообразие предвижда мерки за управление на защитените зони, които отчитат спецификите на природните местообитания и видовете, предмет на опазване. Мерките включват запазване и възстановяване на целостта на защитените зони, предотвратяване на неблагоприятни събития, поддържащи дейности, както и научни изследвания и мониторинг. При определяне на мерките се вземат предвид икономическите, социалните и културните изисквания. В защитени зони с отложени мерки поради забавяне на съфинансирането не могат да се прилагат нови мерки, които да влошават състоянието на зоната. Мерките не трябва да противоречат на разпоредбите на Закона за защитените територии.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за биологичното разнообразие определя задължението на различни планове и програми да се съобразяват с мерките за опазване на биологичното разнообразие. Устройствените и горскостопанските планове, както и националните и регионалните програми трябва да включват мерки за защита на елементите на ландшафта, които са важни за миграцията и генетичния обмен на растителни и животински видове. Основни елементи на ландшафта, които трябва да бъдат защитени, включват реки, блата, пещери, гори и морския бряг.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие регламентира оценката на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които могат да окажат отрицателно въздействие върху защитените зони. Оценката се извършва за защитени зони, одобрени от Националния съвет по биологичното разнообразие или обявени със заповед. Процедурата за оценка може да бъде проведена чрез екологична оценка или чрез специфична процедура, определена в наредба. Компетентният орган взема предвид въздействието на плана или проекта и може да наложи условия за опазване на защитената зона. Неправилно проведената оценка може да доведе до прекратяване на процедурата. Решенията на компетентния орган могат да се обжалват, а за оценката се заплаща такса.
Чл. 31а
Член 31а от Закона за биологичното разнообразие определя условията и реда за извършване на оценката по чл. 31, които се установяват с наредба, приета от Министерския съвет. Наредбата задължително включва особености на съвместяване с екологичните оценки, критерии за определяне на компетентния орган, изисквания за информация и представяне на оценката, критерии за оценка на въздействието върху защитените зони, етапи на процедурата, изисквания за консултации с обществеността и реда за издаване на решения.
Чл. 32
Компетентният орган съгласува плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение само ако оценката установи, че опазваните местообитания в защитената зона няма да бъдат значително увредени. Степента на увреждане се оценява като отношение на площта на увредените местообитания спрямо тяхната обща площ в защитената зона и в мрежата от защитени зони. Това изискване важи и при извършване на екологична оценка или оценка на въздействието върху околната среда.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че изключение от разпоредбата на чл. 32, ал. 1 може да се допуска само при наличие на причини от първостепенен обществен интерес и липса на алтернативни решения. Когато защитената зона включва приоритетни типове местообитания или видове, изключенията могат да се основават само на съображения за човешкото здраве, обществена сигурност или положителни въздействия върху околната среда. В противен случай е необходимо положително становище от Европейската комисия.
Чл. 34
Възложителят на план, програма, проект или инвестиционно предложение е задължен да вземе компенсиращи мерки за опазване на целостта на Националната екологична мрежа преди реализацията на съответния проект. Тези мерки включват опазване или възстановяване на същия тип природно местообитание или местообитание на същия вид на друго място в увредената защитена зона, в разширение на същата или друга защитена зона, или в нова защитена зона. Разходите за тези мерки се поемат от възложителя.
Чл. 34а
Член 34а от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че в случаите по член 33, Министерството на околната среда и водите е задължено да уведомява Европейската комисия относно допуснатите изключения от разпоредбата на член 32, ал. 1, както и за взетите компенсиращи мерки съгласно член 34.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за биологичното разнообразие предвижда мерки за опазване на растителните, животинските и гъбните видове в естествената им среда. Основните подходи включват съхраняване на местообитания в Националната екологична мрежа, защита на видовете, поддържане на условията в местообитанията, разработване на планове за действие за застрашени видове, повторно въвеждане на изчезнали видове и контрол на неместни видове, които застрашават местните.
Чл. 35а
Чл. 35а от Закона за биологичното разнообразие предвижда опазването на местообитанията на определени растителни, животински и гъбни видове чрез създаване на защитени територии, които се обявяват съгласно Закона за защитените територии.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за биологичното разнообразие предвижда допълнителни мерки за опазване на растителните и животинските видове от дивата флора и фауна. Тези мерки включват отглеждане на екземпляри и съхраняване на генетичен материал в контролирани условия, извън естествената им среда.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че на територията на цялата страна се обявяват за защитени дивите животински и растителни видове, които са посочени в приложение № 3 на закона.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за биологичното разнообразие забранява различни действия, свързани с животинските видове от приложение № 3. Забраните включват умишлено улавяне или убиване на екземпляри, преследване и обезпокояване на животни, унищожаване или вземане на яйца, увреждане на места за размножаване, вземане на намерени мъртви екземпляри, както и притежаване, търговия и изнасяне на взети от природата или препарирани екземпляри. Тези забрани важат за всички жизнени стадии на животните.
Чл. 39
Лицето, което намери екземпляр от животински вид в безпомощно състояние или мъртъв, е длъжно да уведоми съответния регионален орган на Министерството на околната среда и водите в срок до три дни. В зависимост от състоянието на екземпляра, той може да бъде пуснат на свобода, изпратен за лечение, предоставен на научна организация или оставен на мястото на находката. За всяко разпореждане с екземпляра се съставя протокол, който трябва да бъде изпратен в Министерството в 10-дневен срок.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за биологичното разнообразие налага забрани за растителните видове от приложение № 3. Забраните включват брането, събирането, отрязването, изкореняването и унищожаването на екземпляри в техните естествени местообитания, както и притежаването, отглеждането, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри. Тези забрани важат за всички жизнени стадии на растенията.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за биологичното разнообразие определя режимите на опазване и регулирано ползване на видовете диви животни и растения, посочени в приложение № 4. Тези режими включват предписания за достъп до определени райони, забрани за ползване, срокове и правила за ползване, разрешителен режим, условия за покупка и продажба, както и условия за отглеждане и размножаване. За видовете птици от приложение № 4 се забраняват ловуването и обезпокояването в сезона на размножаване, разрушаването на гнезда и унищожаването на яйца.
Чл. 41а
Чл. 41а от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че забраните по чл. 38, ал. 1, т. 7, с изключение на търговията, не важат за екземпляри от видове, отбелязани със знак '+', законно придобити в държава - членка на ЕС. За тези екземпляри трябва да се представи копие от документа за придобиване в регионалната инспекция по околната среда в срок от един месец.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за биологичното разнообразие определя режимите и условията за опазване на риби, водни животни и ловни видове, които се въвеждат със съвместни заповеди на министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите. Тези заповеди се обнародват в "Държавен вестник". За останалите животински и растителни видове от приложение № 4, режимите и условията се въвеждат чрез заповеди на министъра на околната среда и водите, които също се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 43
Заповедите, издавани по чл. 42 от Закона за биологичното разнообразие, трябва да бъдат предварително обсъдени със заинтересуваните централни ведомства, обществени и браншови организации на ползватели. При наличие на регионална или местна забрана за ползване, обсъждането включва и съответните областни управители и кметове на общини.
Чл. 43а
Чл. 43а от Закона за биологичното разнообразие забранява вноса с търговска цел на кожи от определени видове тюлени и продукти от тях, освен ако не са добити от инуитските народи. Вносът на продукти от други видове тюлени подлежи на регламенти на ЕС. За внос на кожи от инуитските народи е необходимо разрешително от министъра на околната среда, което изисква подаване на заявление с информация за вносителя и продукта, както и документи за произход.
Чл. 43б
Съгласно чл. 43б от Закона за биологичното разнообразие, разрешителното, издавано по чл. 43а, ал. 3, се издава в срок от 5 работни дни, при условие че са спазени изискванията по чл. 43а, ал. 4 и 5. Срокът започва да тече от датата на подаване на заявлението по чл. 43а, ал. 4.
Чл. 44
Член 44 от Закона за биологичното разнообразие забранява улавянето или убиването на екземпляри от видове, посочени в приложение № 4, чрез неселективни уреди, средства и методи, описани в приложение № 5. Забраната важи и за животинските видове от приложение № 3 и видовете птици по чл. 45, в случаите на разрешено изключение по реда на чл. 49.
Чл. 45
Член 45 от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че всички видове птици, които естествено се срещат в диво състояние на територията на Република България и не са включени в приложения № 3 и 4, подлежат на опазване и контрол. Целта е да се поддържат популациите на тези птици в благоприятно състояние.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за биологичното разнообразие налага забрани относно птиците, включително: улавяне и убиване на екземпляри, задържане на екземпляри, разрушаване или преместване на гнезда, унищожаване и събиране на яйца, както и обезпокояване на птиците по време на размножаване и отглеждане на малките.
Чл. 47
Чл. 47 забранява задържането, транспорта, предлагането за продажба и продажбата на диви птици и техните части, освен ако те не са посочени в приложение № 6 и не са законно убити или уловени.
Чл. 47а
Чл. 47а от Закона за биологичното разнообразие задължава министъра на околната среда и водите да изготви национален списък на застрашените видове птици, да опише ключови територии за мигриращите видове, да създаде бази данни за състоянието на популациите и да оцени въздействието на методите за използване на диви птици. Освен това, трябва да се разработят екологосъобразни методи за предотвратяване на вредите от птици, да се идентифицират индикаторни видове за замърсяване и да се анализират неблагоприятните ефекти от химическото замърсяване върху птичите популации.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за биологичното разнообразие предвижда изключения от забраните, свързани с опазването на видовете и местообитанията. Изключенията са допустими само при условие, че няма алтернативно решение и популациите на засегнатия вид са в благоприятно състояние. Допускат се в следните случаи: защита на видове и местообитания, предпазване от увреждане на селскостопански култури и имоти, обществено здраве и безопасност, безопасност на въздушния транспорт, научни изследвания и обучение. За видове от приложение № 3, изключенията се отнасят само за ограничен брой екземпляри и не важат за дивите птици.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за биологичното разнообразие определя условията за допускане на изключения от чл. 48 с писмено разрешение на определени длъжностни лица. Министърът на околната среда и водите или оправомощен заместник-министър може да издаде разрешение за видовете от приложение № 3 без мечка. Министърът на земеделието и храните отговаря за мечката и рибите по приложение № 4, след съгласуване с министъра на околната среда. Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по горите може да издава разрешения за ловните видове от приложение № 4 след съгласуване с министъра на околната среда. Разрешителното съдържа специфични условия, включително видове, брой екземпляри, време и място на действие, уреди и методи, както и контролни органи.
Чл. 50
Член 50 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 88 от 2005 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за биологичното разнообразие определя, че условията и редът за издаване на разрешителните, посочени в чл. 49, ал. 1, се установяват с наредба, която трябва да бъде утвърдена от министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните. Този член е бил изменян няколко пъти, последно през 2023 г.
Чл. 52
Чл. 52 от Закона за биологичното разнообразие предвижда задължителното разработване на планове за действие за растителни и животински видове при определени условия. Тези условия включват: 1) когато видът е застрашен в международен мащаб и е необходимо предприемането на мерки за опазване в цялата му естествена среда; 2) когато състоянието на популацията на вида в България или в определени региони не е благоприятно; 3) когато неместен вид, въведен в природата, оказва неблагоприятно влияние върху природните местообитания или местните видове.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за биологичното разнообразие предвижда разработването на планове за действие с предимство за приоритетни видове, защитени растителни и животински видове, видове с регулирано ползване и видове, които ще бъдат повторно въвеждани в природата.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за биологичното разнообразие описва изискванията за плановете за действие, които включват: описание на биологичните особености на вида, оценка на популациите и тяхното разпространение, данни за заплахите, мерки за възстановяване и опазване, мерки за наблюдение и контрол, както и бюджет и график за дейностите. Плановете могат да обхващат и повече от един вид, при условие че имат близки изисквания към хабитата и съвпадащи мерки за опазване.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че изготвянето на планове за действие може да бъде възлагано на министъра на околната среда и водите, изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или ръководителите на други заинтересувани държавни органи, както и на неправителствени организации. Освен това, органите и организациите, които са посочени в т. 2 и 3, трябва да съгласуват заданията и проектите на плановете за действие с Министерството на околната среда и водите.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че плановете за действие трябва да бъдат внесени за разглеждане в Националния съвет по биологичното разнообразие. След положително решение на съвета, плановете се утвърдиха от компетентния орган, посочен в чл. 49, ал. 1.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за биологичното разнообразие определя, че условията и редът за разработване на планове за действие за видове се определят с наредба на министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните. Тази разпоредба е изменяна многократно, последно през 2023 г.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за биологичното разнообразие определя мерките за опазване на видовете извън тяхната естествена среда. Това включва отглеждане и размножаване на животни и растения в контролирани условия, както и създаване на банки за семена и генетични ресурси. Важно е да се отбележи, че не се допускат методи, водещи до генетични изменения.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за биологичното разнообразие определя приоритетите за опазване на видове и таксони, които са непосредствено застрашени от изчезване, от особен икономически интерес, диви предшественици на културни сортове, подходящи за повторно въвеждане в природата, от специфичен интерес за науката, както и такива, които могат да привлекат общественото внимание към проблемите на опазването на биологичното разнообразие.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за биологичното разнообразие определя задълженията на научни организации, юридически и физически лица, които извършват опазване на биологичното разнообразие. Те трябва да документират и етикетират образците, да поддържат информация за състоянието на колекциите, да участват в научни изследвания, да предоставят размножителни материали от застрашени видове и да осигурят обществен достъп до информация. Зоологическите градини и центровете за отглеждане на защитени видове животни имат допълнителни задължения, свързани с условията на настаняване, ветеринарни грижи и предотвратяване на бягството на животни.
Чл. 61
Член 61 от Закона за биологичното разнообразие определя минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за размножаване на защитени видове. Тези условия ще бъдат регламентирани с наредба на министъра на околната среда и водите. В случай на прилагане на принудителна мярка, Министерството на околната среда и водите може да разпореди преместването на животни в други зоологически градини, които отговарят на установените условия.
Чл. 62
Дейността в зоологическите градини изисква лиценз от Министерството на околната среда и водите. Лицензът се издава при спазване на определени условия и изисквания. При установяване на дейност без лиценз или при нарушения, министърът може да наложи мерки и срокове за отстраняване на нарушенията, както и принудителни мерки при неизпълнение.
Чл. 62а
Министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и храните имат правомощия да забраняват вноса, развъждането и отглеждането на защитени видове животни, които могат да бъдат опасни за хората или неподходящи за отглеждане като домашни любимци, както и на световно застрашени видове. Забраните се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 62б
Центровете за отглеждане и размножаване на защитени видове животни трябва да бъдат регистрирани в Министерството на околната среда и водите, съгласно разпоредбата на Чл. 62б от Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за биологичното разнообразие определя задълженията на Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните относно воденето на регистри на организации и лица, които притежават и поддържат колекции от диви и културни видове. Министерството на околната среда и водите води регистър за диви видове, докато Министерството на земеделието и храните води ведомствен регистър за културни видове и специализирани колекции от диви дървесни и храстови видове.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че специализираните организации, които създават и поддържат "национални колекции", се определят с акт на Министерския съвет. Това може да се случи, когато организациите изпълняват или координират дейности по национални или международни програми, свързани с генетични ресурси. Освен това, колекциите трябва да опазват и поддържат значително таксономично разнообразие от световната флора и фауна, включително диви родственици на културни растения и примитивни породи, или да представляват стратегически ресурс поради своето разнообразие от видове, сортове и породи, включително такива с местен произход.
Чл. 65
Член 65 от Закона за биологичното разнообразие определя, че условията и редът за попълване, поддържане и обслужване на колекции, с изключение на тези, които принадлежат на физически лица, се регулират с актове, издадени от ръководителите на организациите и юридическите лица, посочени в член 60, алинея 1.
Чл. 66
Държавата притежава генетичните ресурси от естествената флора и фауна на България. Достъпът до тези ресурси е регулиран от закона и изисква спазване на интелектуалната собственост. Генетичните ресурси могат да бъдат предоставяни на други държави с предварително писмено споразумение, което включва условия за разпределение на ползите. Договорът може да предвиди безвъзмездно предоставяне за научни или нетърговски цели. Предоставянето на ресурси изисква писмено съгласие на собственика и спазване на закона. Условията за достъп се определят с наредба от Министерския съвет.
Чл. 67
Член 67 от Закона за биологичното разнообразие регулира въвеждането, вноса, развъждането и отглеждането на неместни животински, растителни и гъбни видове. Тези дейности са допустими само при условие, че не увреждат местни видове и естествени местообитания. За разрешение е необходимо положително заключение от научна експертиза, акт от процедура по опазване на околната среда и решение на Националния съвет по биологичното разнообразие. Разрешенията се издават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или министъра на околната среда и водите. Съществува възможност за забрана на въвеждането и развъждането на неместни видове, които заплашват местната флора и фауна.
Чл. 67а
Министерството на околната среда и водите е отговорно за организирането и ръководенето на дейностите по отстраняването на неместни видове, които могат да застрашат естествени местообитания или местни видове от дивата флора и фауна.
Чл. 68
Чл. 68 от Закона за биологичното разнообразие описва условията за повторно въвеждане на местни животински и растителни видове в природата, както и за възстановяване на изчезнали популации. Дейностите трябва да допринасят за трайното възстановяване на видовете в благоприятно състояние и изискват писмено разрешение от компетентния орган, след съгласуване с заинтересуваните ведомства и отчитане на общественото мнение. При възстановяването се използват екземпляри или генетичен материал от диви видове, произхождащи от същата или генетично близка популация, след положително становище на научен орган.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за биологичното разнообразие определя условията и реда за издаване на разрешителни, свързани с чл. 67, ал. 3 и чл. 68, ал. 2, както и за отчет на мнението на обществеността. Тези условия и ред ще бъдат уточнени с наредби, издадени от министъра на околната среда и водите и от министъра на земеделието и храните. Членът е изменян няколко пъти, последно с изменения, влезли в сила на 01.01.2023 г.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за биологичното разнообразие определя, че разпоредбите на съответната глава се прилагат за екземпляри от видове, включени в приложения А, В, C и D на Регламент (ЕО) № 338/97, който регулира търговията с видове от дивата флора и фауна. Освен това, разпоредбите важат и за екземпляри от видове, определени по чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1143/2014.
Чл. 71
Министерството на околната среда и водите е отговорно за прилагането на Регламент 338/97. Министърът определя местата за спасителни центрове и техните дейности, които се регламентират с правилник. Заповедта за спасителен център може да бъде отменена при установяване на недостатъчни грижи за животните, системни нарушения или неспазване на правилника. Системни нарушения се определят като три или повече нарушения за период от две години.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за биологичното разнообразие определя ролята на Българската академия на науките като научен консултативен орган по прилагане на Регламент 338/97 и Регламент (ЕС) № 1143/2014. Академията предлага на министъра на околната среда и водите списък на експерти, които декларират липса на личен интерес в търговията с диви видове. За включване в списъка, експертите трябва да имат съответната образователна степен и опит в опазването на флората и фауната. Министърът регистрира експертите и издава удостоверения с валидност 5 години. Удостоверенията могат да бъдат отнемани при доказана невярна идентификация или декларация.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за биологичното разнообразие регламентира вноса и износа на екземпляри от видове, определени в чл. 70. Тези дейности трябва да се извършват в съответствие с изискванията на няколко регламента на ЕС и национални закони, включително Регламент 338/97 и Регламент 865/2006. За транспортирането на живи животни от тези видове се прилагат изискванията на CITES и специфични правила за въздушен транспорт, установени от IATA.
Чл. 74
Член 74 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 94 от 2007 година. Тази отмяна означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.
Чл. 75
Член 75 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 94 от 2007 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 76
Член 76 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 94 от 2007 година.
Чл. 77
Член 77 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 94 от 2007 година.
Чл. 78
Член 78 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 94 от 2007 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не подлежат на прилагане.
Чл. 79
Член 79 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 94 от 2007 година. Следователно, този член вече не е в сила и не съдържа правни разпоредби.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за биологичното разнообразие определя процедурата за кандидатстване за разрешителни и сертификати, свързани с търговията с диви видове. Кандидатите подават писмено заявление до министъра на околната среда и водите, което може да бъде на хартиен носител или по електронен път. Заявлението трябва да съдържа информация в съответствие с регламентите на ЕС, единен идентификационен код или БУЛСТАТ, и предпочитан начин за получаване на документите.
Чл. 81
Съгласно Чл. 81 от Закона за биологичното разнообразие, към заявлението по чл. 20 от Регламент 865/2006 се прилагат определени документи. За чуждестранни юридически лица е необходимо да се приложи документ, удостоверяващ правния статус на заявителя, издаден в съответствие с националното им законодателство, който да е валиден до три месеца преди подаването на заявлението. Освен това, трябва да се предоставят адрес и описание на условията, при които ще се отглеждат внасяните живи екземпляри.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за биологичното разнообразие определя изискванията за документи, които трябва да се приложат към заявленията по чл. 26, 34, 41 и 50 от Регламент 865/2006. Тези документи включват: 1. документ за произход на екземпляра (ако не подлежи на регистрация), 2. документ за регистрация, 3. данни за самоличността на заявителя, 5. документ за правния статус на чуждестранните юридически лица и 6. описание на рода или културата при износ на размножени екземпляри. Специални изисквания важат и за видове, попадащи в приложения А, B и C от Регламент 338/97, където се изискват допълнителни разрешителни и регистрации.
Чл. 83
Член 83 от Закона за биологичното разнообразие регламентира процедурата по издаване на разрешителни за внасяне, изнасяне или сертификати за реекспорт на екземпляри от защитени видове. В срок от 5 дни след получаване на заявлението, министърът на околната среда или упълномощено лице изисква становище от научния консултативен орган. За износ на екземпляри, попадащи в определени приложения на Регламент 338/97, становището е валидно за целия ловен сезон. Не се изисква становище за екземпляри, които са част от предварително определена национална квота.
Чл. 84
Научният консултативен орган е задължен да предостави становище на Министерството на околната среда и водите в срок от 15 дни след получаване на искането. Ако е необходима проверка на място, тя се извършва от експерт, включен в списъка по чл. 72, ал. 2.
Чл. 85
Министърът на околната среда и водите, или оправомощено от него лице, издава разрешителни и сертификати в срок до 5 работни дни от получаване на становището по чл. 84, ал. 1, в съответствие с Регламент 338/97, Регламент 865/2006 и този закон.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за биологичното разнообразие определя, че митническите органи в България осъществяват контрол и надзор при внасяне и изнасяне на екземпляри от определени видове. Този контрол се извършва в съответствие с националното законодателство, митническите разпоредби и специфичните изисквания на няколко регламента на Европейския съюз, свързани с търговията на защитени видове.
Чл. 87
При проверка на пратки с екземпляри, митническите органи изискват от ветеринарната и фитосанитарна служба да установят в срок до 2 часа дали екземплярите съответстват на придружаващите ги документи. Ако идентификацията не може да бъде извършена, се търси помощ от експерт, който трябва да се яви в срок до 6 часа. Митническите органи осигуряват помещения за временно настаняване на живите екземпляри до приключване на експертизата.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че при установяване на нарушения на закона или на Регламент 338/97, митническите органи имат право да задържат екземплярите и вещите, свързани с нарушението. Те трябва незабавно да уведомят Министерството на околната среда и водите или съответната регионална инспекция, която е отговорна за осигуряване на подходящи условия за задържаните екземпляри в спасителни центрове.
Чл. 89
Регионалните инспекции по околната среда и водите, както и спасителните центрове, са задължени да предоставят пълно съдействие на митническите органи при разследването на случаи, свързани с нарушения по чл. 88 от Закона за биологичното разнообразие. Те трябва да работят съвместно, за да се вземат адекватни решения по тези случаи.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за биологичното разнообразие определя, че на регистрация подлежат всички екземпляри от видове гръбначни животни, съгласно приложения А и B от Регламент 338/97, с изключение на определени категории, като хранителни продукти, видове, предмет на Закона за лова, цветни мутации на птици, дребни кожени изделия, риби и други специфични екземпляри. Регистрацията на екземпляри с разрешително за внос и оригинално разрешително за износ или сертификат за реекспорт се извършва служебно от регионалните инспекции без заявление от собственика. Министерството на околната среда и водите е задължено да изпрати копия от документите в срок от 7 дни след получаването им.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за биологичното разнообразие определя процедурата за регистрация на екземпляри, която се извършва с регистрационна карта, издадена от регионалната инспекция по околната среда. Регистрационната карта може да бъде за единични екземпляри или за група екземпляри, като последната се използва само за видове, при които индивидуалното маркиране е невъзможно. Не се издава регистрационна карта, когато за екземплярите вече е издаден сертификат по Регламент 338/97.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за биологичното разнообразие определя процедурата за регистрация на екземпляри от защитени видове. Собствениците трябва да подадат заявление в регионалната инспекция по околната среда в срок от 15 дни след придобиването на екземпляра или 40 дни след получаване на поколение от определени видове. Заявлението трябва да съдържа лични данни на заявителя, информация за екземпляра, адрес на отглеждане и начин на придобиване. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи законния произход на екземпляра, информация за маркировка и номер на регистрирана дейност.
Чл. 93
Регионалните инспекции по околната среда и водите са задължени да издадат документа за регистрация в срок до 5 работни дни след получаване на необходимата документация. В случаи, когато е необходима проверка за уточняване на вида или обстоятелствата по придобиването на екземпляра, срокът за издаване на документа е до 20 работни дни след постъпване на заявлението.
Чл. 94
Собственикът на регистриран екземпляр е задължен да уведоми регионалната инспекция по околната среда и водите при промяна на обстоятелствата, свързани с екземпляра (смяна на собственик, адрес на отглеждане, смърт, унищожаване, кражба или изгубване) и при унищожаване, повреждане, изгубване или кражба на документа за регистрация. Регионалните инспекции отразяват промените в регистъра и издават нов документ за регистрация в определени случаи, като уведомяват и Министерството на околната среда и водите за кражба или изгубване.
Чл. 95
Регионалните инспекции по околната среда и водите са задължени да водят регистър на екземплярите, които са предмет на чл. 90 от Закона за биологичното разнообразие. Това е част от усилията за опазване на биологичното разнообразие в страната.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за биологичното разнообразие определя, че регистрацията на екземпляри не важи за колекции в зоологически градини, музеи и научни институти. Лицата, които притежават такива колекции, трябва да представят списък на наличните екземпляри в Министерството на околната среда, с актуализации за промените в списъка всяка година. Списъкът трябва да съдържа информация за вида на животното, данни за екземпляра, начина на придобиване, номера на документа и регистрационната карта. Лицата, които не са изпълнили задълженията си за регистрация, не могат да получат разрешителни и сертификати.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за биологичното разнообразие регламентира правото на физически и юридически лица в България да регистрират дейности, свързани с размножаване и отглеждане с търговска цел на определени видове, както и производството и търговията с продукти от есетрови риби. Лицата подават заявление до Министерството на околната среда и водите, в което посочват необходимата информация, включително лични данни, адрес на дейността, научно наименование на видовете, доказателства за законно придобиване на материал и регистрация по Закона за рибарството.
Чл. 97а
Чл. 97а от Закона за биологичното разнообразие предвижда възможност за юридически лица да се регистрират за ползване на опростени процедури, определени в Регламент 865/2006. За регистрация те подават заявление до министъра на околната среда и водите, в което посочват наименование, седалище и БУЛСТАТ, научното наименование на видовете и доказателства за законното придобиване на изходния материал. Министърът упълномощава лицата да попълват специфичната информация в разрешителните, свързани с опростената процедура.
Чл. 98
Министерството на околната среда и водите извършва проверка на обстоятелствата по заявлението в 15-дневен срок и изисква становище от научния консултативен орган. В зависимост от проверката и становището, Министерството може да регистрира дейността, да уведомява заявителя за номера на регистрацията или да откаже регистрацията, уведомявайки заявителя в срок от 30 дни.
Чл. 99
При прекратяване на регистрирана дейност, лицата, посочени в чл. 97, ал. 1, са задължени да уведомят Министерството на околната среда и водите. След получаване на уведомлението, Министерството изпраща информация за заличаване на регистрацията в Секретариата на Конвенцията.
Чл. 99а
Научни институции, които извършват обмен на екземпляри, могат да се регистрират в Секретариата на Конвенцията за ползване на изключения. За регистрация те подават заявление в Министерството на околната среда и водите, включващо наименование, седалище и адрес, както и решение за създаване на институцията. Министерството уведомява за регистрационния номер в 10-дневен срок. За изнасяне на екземпляри се използват етикети съгласно Регламент 865/2006.
Чл. 100
Търговията с екземпляри от видове, посочени в чл. 70, т. 1 на Закона за биологичното разнообразие, на територията на Република България трябва да се извършва в съответствие с разпоредбите на този закон, както и с чл. 8 от Регламент 338/97.
Чл. 101
Член 101 от Закона за биологичното разнообразие е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 94 от 2007 година.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за биологичното разнообразие забранява търговските сделки с нерегистрирани екземпляри и с екземпляри от определени видове, ако не може да се докаже законният им произход. При продажба на регистрирани екземпляри, продавачът е длъжен да предостави необходимите документи, включително регистрационна карта и сертификати, свързани с произхода на екземплярите. Оригиналната регистрационна карта трябва да се върне в инспекцията след изчерпване на количеството. Търговците, продаващи определени видове, трябва да издават фактура с информация за документите и маркировката на екземпляра.
Чл. 102а
Чл. 102а от Закона за биологичното разнообразие задължава собствениците на екземпляри от видове по приложения А и B от Регламент 338/97 да ги маркират или етикетират в зависимост от вида и състоянието на екземпляра. При живите екземпляри, маркировката не трябва да вреди на здравословното им състояние. Правилата за етикетиране и маркиране се определят с наредба от министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и храните.
Чл. 102б
Чл. 102б от Закона за биологичното разнообразие регламентира задълженията на лицата, извършващи търговски сделки с екземпляри от определени видове. Те трябва да притежават документи, доказващи законния произход на екземплярите. В зависимост от случая, те трябва да представят различни разрешителни и сертификати, включително от трети държави и документи, свързани с Европейския съюз. При непредставяне на необходимата документация, контролният орган може да задържи екземплярите и да ги изпрати в спасителен център, като след 10-дневен срок, при непредставяне на документи, екземплярите се отнемат в полза на държавата. При представяне на документи, екземплярите се връщат на собственика след заплащане на разходите.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за биологичното разнообразие определя, че разпореждането с екземпляри от определени видове, отнети в полза на държавата, се извършва от министъра на околната среда и водите. Тази разпоредба важи и за екземпляри, отнети съгласно Закона за митниците, Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за защита на растенията. Важно е да се отбележи, че разпоредбата не важи, ако е представен валиден документ по чл. 80.
Чл. 104
Член 104 от Закона за биологичното разнообразие предвижда разпореждания на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него лице до влизането в сила на наказателното постановление за отнемане на екземплярите в полза на държавата. Това включва настаняване на живи екземпляри в спасителни центрове и съхраняване на мъртви екземпляри, хранителни продукти и медикаменти. Чуждестранните екземпляри без митнически формалности подлежат на митническо складиране.
Чл. 105
Екземплярите се връщат на собственика в 7-дневен срок след влизането в сила на съдебното решение, отменящо наказателното постановление. Ако жалбата срещу наказателното постановление за отнемане на екземплярите е отхвърлена, министърът на околната среда и водите разпорежда с тях в 15-дневен срок след влизането в сила на решението, след митническо оформяне.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за биологичното разнообразие регламентира действията на министъра на околната среда и водите при отнемане на живи и мъртви екземпляри в полза на държавата. При живите екземпляри, министърът може да разпореди връщането им на износа, предоставянето им на зоологически или ботанически градини, пускането на свобода, продажбата, предоставянето на организации за повторно въвеждане или унищожаването им. При мъртвите екземпляри, разпорежданията включват безвъзмездно предоставяне на висши училища, природонаучни музеи, продажба или унищожаване. За хранителни продукти и медикаменти, разпорежданията включват връщане на износа, предоставяне на висши училища или унищожаване.
Чл. 107
Чл. 107 от Закона за биологичното разнообразие определя разходите, свързани със становищата и проверките, които са за сметка на бюджета на Министерството на околната среда и водите. Тези разходи могат да бъдат възстановени от средства, получени от продажба по чл. 106. Разходите, свързани с разпорежданията по определени членове, са за сметка на нарушителя, а органите, установяващи нарушението, имат право да задържат стоки или суми за обезпечаване на плащането.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за биологичното разнообразие установява, че при продажба на екземпляри, посочени в чл. 106, те се считат за законно придобити, ако бъде представен документ, удостоверяващ покупката. Глава пета от закона е посветена на опазването на вековни или забележителни дървета, което подчертава важността на защитата на тези ценни природни ресурси.
Чл. 109
Според Чл. 109 от Закона за биологичното разнообразие, вековни или забележителни дървета могат да бъдат обявени за защитени след съгласие с техния собственик. Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите, заедно с собственика, подписват протокол, в който се описват характеристиките на дървото и задълженията на собственика за опазването му. Протоколът и скица за местонахождението на дървото се изпращат в Министерството на околната среда и водите.
Чл. 110
Министърът на околната среда и водите има правомощия да издава заповеди за обявяване на дървета за защитени. Тези заповеди се обнародват в "Държавен вестник", което осигурява публичност на решението.
Чл. 111
Собствениците на защитени дървета имат задължения за опазването им, уведомяване на инспекцията за промени, съгласуване на дейности за поддръжка и осигуряване на достъп за проверки. Забранени са дейности, които унищожават или увреждат защитените дървета.
Чл. 112
Министерството на околната среда и водите има право да финансира дейности, свързани с поддържането или възстановяването на защитените дървета. Собствениците на тези дървета могат да предлагат свои проекти за финансиране чрез регионалните инспекции по околната среда и водите.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че защитените дървета се вписват в регистри, които се водят от Министерството на околната среда и водите и съответните регионални инспекции. Унищожените, изсъхнали или невъзстановимо увредени защитени дървета се заличават по определен ред. Регистрите на защитените дървета са публични, съгласно новата разпоредба от 2011 г.
Чл. 114
Министерството на околната среда и водите, заедно с други държавни органи и техните поделения, отговарят за управлението и контрола на опазването на биологичното разнообразие в България, в рамките на своите компетенции.
Чл. 115
Член 115 от Закона за биологичното разнообразие определя задълженията на министъра на околната среда и водите. Той отговаря за провеждането на държавната политика по опазване на биологичното разнообразие, изготвя национални стратегии и планове, координира дейности на различни институции, организира контрол и мониторинг, финансира опазващи дейности, и представлява България в международни въпроси свързани с биологичното разнообразие. Министърът също така издава необходимите разрешителни и следи за спазването на регламенти, свързани с генетични ресурси.
Чл. 115а
Чл. 115а от Закона за биологичното разнообразие определя министъра на околната среда и водите като орган за управление на мрежата "Натура 2000" на национално ниво. Министърът отговаря за разработването на методически ръководства, организиране на дейности по събиране и анализ на информация, периодични оценки на мрежата, промени в стандартни формуляри, изготвяне на доклади за Европейската комисия, подпомагане на органите за управление на защитените зони, утвърдителни действия за работа на комитети, планове за управление и разработване на Националната рамка за приоритетни действия.
Чл. 116
Националният съвет по биологичното разнообразие е консултативен орган на министъра на околната среда и водите, създаден с цел управление и опазване на биологичното разнообразие. Съставът му включва представители на различни министерства, научни институти и неправителствени организации, а дейността му се урежда с правилник. Съветът заседава в разширен състав, когато обсъжда напредъка в управлението на мрежата "Натура 2000", разработва стратегически документи и прави предложения за подобряване на политиките. Разширеният състав включва и представители на местни власти и организации.
Чл. 117
Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите, както и директорите на дирекции на националните паркове, имат следните задължения: 1. Контрол на спазването на изискванията за опазване на биологичното разнообразие при дейностите на собствениците или ползвателите на земи и водни площи в Националната екологична мрежа. 2. Координация и контрол на прилагането на плановете за управление и интегрирането им в общинските планове. 3. Контрол на опазването на растителните и животинските видове. 4. Поддържане на регионалните регистри. 5. Санкциониране на нарушители.
Чл. 117а
Чл. 117а от Закона за биологичното разнообразие определя органите за управление на защитените зони на регионално ниво, включително техните задължения и структура на комитетите на заинтересованите страни. Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите, националните паркове и Басейновата дирекция 'Черноморски район' отговарят за управлението на защитените зони. Те разработват и актуализират планове за управление, координират мерки и докладват за изпълнението на тези планове. Комитетите на заинтересованите страни, съставени от различни представители, участват активно в процеса на управление и предлагат промени в плановете.
Чл. 118
Чл. 118 от Закона за биологичното разнообразие определя задълженията на Министерството на земеделието и храните, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, другите държавни органи и общините по опазване на биологичното разнообразие. Те трябва да интегрират опазването на биологичното разнообразие в своите планове и програми, да разработват планове за действие, да организират мониторинг и да финансират научни изследвания. Освен това, те имат задължения за контрол и санкциониране на нарушители, както и за международно сътрудничество. Министрите на земеделието и икономиката дават съгласие за достъп до генетични ресурси, а компетентните органи следят за спазването на задълженията на ползвателите.
Чл. 119
Член 119 от Закона за биологичното разнообразие определя отговорностите на различни институции и физически/юридически лица за стопанисването и охраната на горски територии, земи и водни площи в Националната екологична мрежа. Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните и общините, както и собствениците и ползвателите на тези територии, трябва да спазват разпоредбите на закона. Собствениците на колекции от видове и ползвателите на природни ресурси са задължени да осигурят свободен достъп за контрол и дейности, свързани с опазването на биологичното разнообразие. Министерството на околната среда и водите може да предоставя права на неправителствени организации за извършване на природозащитни дейности в защитените зони.
Чл. 120
Агенция "Митници" осъществява митнически контрол върху вноса и износа на екземпляри от видовете, определени в чл. 70 на Закона за биологичното разнообразие. Контролът се извършва в съответствие с този закон, Закона за митниците и свързаните с тях нормативни актове.
Чл. 121
Член 121 от Закона за биологичното разнообразие предвижда налагане на принудителни административни мерки от компетентните органи за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения и вредни последствия. В случай на непосредствена опасност от увреждане на защитени зони, органите по член 122 също могат да наложат мерки.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за биологичното разнообразие определя правомощията на министъра на околната среда и водите, както и на директорите на регионалните органи на министерството. Министърът може да спира разпореждания и планове, които нарушават закона, да затваря зоологически градини и да отнема лицензи и разрешителни. Директорите на регионалните органи имат правомощия да спират дейности, които увреждат околната среда или не съответстват на утвърдените планове. Те могат също да издават предписания за предотвратяване на нарушения.
Чл. 123
Чл. 123 от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че прилагането на принудителни административни мерки става с мотивирана заповед на компетентен орган, в която се уточняват основанията, вида и начина на прилагане на мярката. Заповедите могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но обжалването не спира изпълнението на мерките.
Чл. 124
Чл. 124 от Закона за биологичното разнообразие предвижда наказания за физически и юридически лица при нарушения на определени забрани и условия. Физическите лица могат да получат глоби от 100 до 1000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - имуществени санкции от 200 до 5000 лв. За неспазване на условията в разрешителни, глобите за физически лица варират от 100 до 2000 лв., а санкциите за юридически лица от 300 до 6000 лв. При неспазване на принудителни административни мерки, наказанията са аналогични на тези за нарушения на забраните.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за биологичното разнообразие предвижда наказания за физически и юридически лица за нарушения на определени членове от закона. Физическите лица подлежат на глоба от 100 до 5000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. Правоспособни ловци, нарушили членове, свързани с лов, получават глоба и могат да бъдат лишени от право на ловуване за срок от една до три години, в зависимост от тежестта на нарушението и защитените видове. В защитени територии или при засягане на световно застрашени видове глобите се удвояват.
Чл. 126
Физическите лица, които извършват дейност без лиценз или разрешение, както и в нарушение на определени членове от Закона за биологичното разнообразие, подлежат на глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, извършващи същите нарушения, се наказват с имуществена санкция от 2000 до 25 000 лв.
Чл. 127
Чл. 127 от Закона за биологичното разнообразие предвижда различни наказания за физически и юридически лица за нарушения на Регламент 338/97. Физическите лица могат да бъдат глобени в зависимост от вида на нарушението, с глоба от 700 до 10 000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществени санкции от 1500 до 30 000 лв. Наказанията варират в зависимост от конкретните букви на чл. 16 от Регламента, като по-тежките нарушения водят до по-високи глоби и санкции.
Чл. 127а
Чл. 127а от Закона за биологичното разнообразие предвижда наказания за физически и юридически лица за умишлено непредоставяне или предоставяне на невярна информация, свързана с Регламент (ЕС) № 511/2014. Физическите лица подлежат на глоба от 1000 до 6000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци на имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.
Чл. 127б
Законът предвижда различни глоби и имуществена санкция за физически и юридически лица при нарушения на Регламент (ЕС) № 1143/2014. Физическите лица могат да бъдат глобени от 800 до 8000 лв. в зависимост от нарушението, а юридическите лица и едноличните търговци могат да получат санкции от 6000 до 25000 лв. в зависимост от същото.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за биологичното разнообразие предвижда наказания за физически и юридически лица при нарушения на определени членове от закона. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми между 50 и 2000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция от 100 до 5000 лв.
Чл. 128а
Чл. 128а от Закона за биологичното разнообразие предвижда наказания за физически и юридически лица за нарушения на определени членове от закона. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми от 500 до 10 000 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция в размер от 1000 до 20 000 лв. Изброените членове, за които се налагат наказания, включват чл. 43а, ал. 1, 2 и 3, чл. 73, ал. 2, чл. 90, ал. 1, чл. 102, ал. 2, чл. 102а, ал. 1 и 2 и чл. 119, ал. 2.
Чл. 128б
Чл. 128б от Закона за биологичното разнообразие предвижда наказания за нарушения на чл. 31, ал. 14. Физическите лица се наказват с глоба от 500 до 10 000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци с имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. Длъжностните лица, които нарушават чл. 31, ал. 14 и 17, се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв.
Чл. 128в
Член 128в от Закона за биологичното разнообразие предвижда наказания за нарушения, които не съставляват престъпление. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми от 50 до 2000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци подлежат на имуществена санкция в размер от 100 до 5000 лв. Тези разпоредби са в сила от 22.12.2015 г.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че вещите, включително живите животни и растения, предмет на нарушение, както и вещите, послужили за извършването му, се отнемат в полза на държавата, независимо от собствеността им. Продажбата на отнетите вещи се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с изключение на случаи, свързани с определени видове, при които разпореждането се осъществява по специфични правила.
Чл. 129а
Чл. 129а от Закона за биологичното разнообразие предвижда, че за щети, причинени на определени видове растения и животни, които са включени в приложение № 3, виновните лица са задължени да заплатят обезщетение. Размерът на това обезщетение се определя чрез тарифа, която се одобрява от Министерския съвет.
Чл. 130 и Допълнителни разпоредби
Законът за биологичното разнообразие регламентира опазването на биологичното разнообразие в България, включително установяване на нарушения и наказания, свързани с опазването на видовете и местообитанията. Определя се благоприятното състояние на видовете и местообитанията, както и мерки за управление и защита на защитените зони. Законът включва и преходни разпоредби, свързани с прилагането на новите разпоредби, и отменя предишния Закон за защита на природата. Установяват се и специфични правила за управление на защитените територии и за опазване на видове с международно значение.
Параграфи от §1 до §41
Тази част от Закона за биологичното разнообразие дефинира ключови термини, свързани с опазването на биологичното разнообразие в България. Включва определения за благоприятно състояние на видовете и местообитанията, ботанически и зоологически градини, влажни зони, генетични ресурси, застрашени и редки видове, както и концепции за устойчиво управление и съхранение на природните ресурси. Определя също така важни територии и институции, свързани с опазването на биоразнообразието.
§4
В срок до една година след влизането в сила на Закона за биологичното разнообразие, всички физически и юридически лица, които притежават екземпляри от видове, посочени в чл. 70, т. 1 и 2, са задължени да ги регистрират по реда на глава четвърта, раздел IV.
§7
Собствениците на зоологически градини имат срок от 4 години след обнародването на наредбата по чл. 61, ал. 1 в "Държавен вестник" да приведат своите зоологически градини в съответствие с изискванията на наредбата и да подадат заявление за получаване на лиценз.
§8
Буферните зони около резервати и поддържани резервати, които не са част от национални паркове, запазват своите граници и режими, освен ако не са променени по предвидения ред. Буферните зони около резервати в национални паркове се заличават с влизането в сила на този закон. Вековните дървета, обявени за защитени, запазват своите режими, освен ако не са заличени по установения ред в закона.
§9
С §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за биологичното разнообразие се отменя Закона за защита на природата, който е бил в сила от 1967 г. и е претърпял множество изменения до 2000 г.
§10
В Закона за лова и опазване на дивеча се извършват изменения в приложението към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5. Отменят се точка 6, която се отнася до мечката (Ursus arctos L.), и точка 23, която се отнася до големия корморан (Phalacrocorax carbo L.).
§11
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за биологичното разнообразие се предвиждат изменения и допълнения в Закона за защитените територии. Основните промени включват: премахване на определени проценти в чл. 17, добавяне на условия за положително решение на Националния съвет по биологичното разнообразие, уточнения относно вземането на решения в комисията, актуализиране на площите на защитените територии без спазване на стандартни процедури, предоставяне на охраната на резервати на други органи, и отмяна на определени членове и приложения. Тези изменения целят подобряване на управлението и опазването на биологичното разнообразие в страната.
§12
В параграф §12 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за биологичното разнообразие се внасят изменения в Закона за горите. Конкретно, в чл. 3, ал. 2 на Закона за горите, следва да се добави уточнението, че правилата не важат в случаите, предвидени в чл. 67, ал. 3 от Закона за защитените територии.
§13
Параграф §13 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за биологичното разнообразие определя отговорността за изпълнението на закона на министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието и храните, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и кметовете на общините. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 10 юли 2002 г. и е подписан на 2 август 2002 г. с печата на Народното събрание. Включва изменения и допълнения, последно обновени през 2023 г.
§72
Параграф §72 определя условията, при които компетентният орган може да поставя специфични изисквания към информацията за инвестиционни предложения и планове, засягащи потенциални защитени зони. До влизането в сила на § 12 относно чл. 31, при недостатъчна или противоречива информация за степента на увреждане на защитената зона, процедурата по оценка на въздействието (ОВОС) или екологична оценка (ЕО) може да бъде прекратена от компетентния орган, който уведомява възложителя.
§ 73
Параграф §73 указва, че когато план, програма или инвестиционно предложение засяга територия с едновременно статут на защитена територия по Закона за защитените територии и защитена зона по Закона за биологичното разнообразие, се прилага чл. 31. В тези случаи не е необходимо съгласуване от Министерството на околната среда и водите, както е предвидено в чл. 13, ал. 2 и чл. 66, ал. 2, т. 2 от Закона за защитените територии.
§76
Забраната за притежаване и размяна на екземпляри от биологичното разнообразие не важи за екземпляри, придобити преди влизането в сила на закона, които са част от музейни и учебни сбирки. Размяната на тези екземпляри е разрешена само между музеи, научни организации или училища. Всички екземпляри трябва да бъдат маркирани и водени на отчет от съответната институция.
§78
Съгласно §78 от Закона за биологичното разнообразие, в срок от една година след влизането в сила на закона, всички буферни зони, обявени по предходни закони, ще бъдат прекатегоризирани на защитени местности. Процедурата по прекатегоризацията ще се извърши от министъра на околната среда и водите и няма да изисква съгласуване. До окончателната прекатегоризация, нарушенията в буферните зони ще се наказват по Закона за защитените територии. Процедурите за обявяване на нови буферни зони, които не са завършени към датата на влизане в сила на закона, ще продължат по реда на Закона за защитените територии.
§ 88
Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. По-специално, чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, и други разпоредби, посочени в параграфа, имат различна дата на влизане в сила.
§142 от Закона за биологичното разнообразие
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по различно време. Например, някои параграфи влизат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на закона. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за Търговския регистър също са обнародвани и в сила от 01.01.2008 г.
§ 56
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила на 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, обнародван в ДВ, бр. 52 от 2007 г.
§14
Параграф §14 урежда оценката по чл. 31 за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са одобрени или не са влезли в сила към момента на влизане в сила на закона. Оценката не се прилага, ако е приложен § 72 от предходния закон. В случай на завършена процедура по оценка на въздействието върху околната среда, оценката по чл. 31 се извършва по установения ред.
§30
В Закона за биологичното разнообразие, приет през 2002 г. и изменен многократно, се извършват промени в терминологията. Думите "началника на Националното управление по горите" се заменят с "председателя на Държавната агенция по горите". Също така, "Националното управление по горите" става "Държавната агенция по горите", а "министърът на земеделието и горите" и "министъра на земеделието и горите" се заменят с "председателят на Държавната агенция по горите".
§68
Параграф §68 от Закона за биологичното разнообразие предвижда въвеждането на разпоредбите на три директиви на Съвета на Европейския съюз, свързани с опазването на естествените местообитания, дивата флора и фауна, както и опазването на дивите птици. Тези директиви са: Директива 92/43/ЕИО, Директива 79/409/ЕИО и Директива 2006/105/ЕО, които са адаптирани в контекста на присъединяването на България и Румъния към ЕС.
§ 69
В параграф 69 от Закона за биологичното разнообразие се предвиждат изменения в терминологията, като думите "упълномощено" и "упълномощени" се заменят с "оправомощено" и "оправомощени". Също така, названието на Министерството и министъра на земеделието и горите се променя на Министерството на земеделието и продоволствието и министъра на земеделието и продоволствието. Тези изменения са част от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, обнародван в Държавен вестник, брой 94 от 2007 г.
§70
Собствениците на ловни трофеи от дива коза и дива котка, придобити преди влизането в сила на забраните по чл. 38, трябва да ги обявят в съответната регионална инспекция по околната среда и водите в срок до една година от влизането в сила на закона. Трофеите от дива котка се регистрират по реда на чл. 91.
Параграф §71
Собствениците на ферми за пепелянки са задължени в срок до една година след влизането в сила на закона да обявят наличните количества в регионалната инспекция по околната среда и водите. Тези количества ще се считат за законно придобити.
§72
Забраната за използване на оловни сачми във влажните зони влиза в сила от 1 юни 2008 г. Тази разпоредба е част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Закона за горите.
§78
Параграф §78 от Закона за биологичното разнообразие предвижда замяна на определени термини. Думите "управления на", "лесничейства" и "държавните дивечовъдни станции" ще бъдат заменени съответно с "дирекции по", "горски стопанства" и "държавните ловни стопанства". Тази промяна е в сила след измененията в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 77 от 2002 г. и последващите изменения.
§24
В Закона за биологичното разнообразие се извършват изменения, при които термините "паметниците на културата" и "Закона за паметниците на културата и музеите" се заменят с "културните ценности" и "Закона за културното наследство". Тези изменения са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с актуализацията на закона.
§44
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила на 10 април 2009 г., с изключение на член 114, ал. 2 и член 126, които влизат в сила на 10 април 2010 г.
§64
Параграф §64 от Закона за биологичното разнообразие предвижда изменения в текста на закона, които включват замяна на наименованията на институции. "Министерството на земеделието и продоволствието" и "министъра на земеделието и продоволствието" се заменят с "Министерството на земеделието и храните" и "министъра на земеделието и храните". Също така, "Държавната агенция по горите" и "председателя на Държавната агенция по горите" се заменят с "Изпълнителната агенция по горите" и "изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите". Тези изменения влизат в сила от 10.08.2010 г.
§ 12
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 5, който влиза в сила от 30 септември 2010 г. Преходните разпоредби към Закона за горите са обнародвани в брой 19 от 2011 г. и влизат в сила от 09.04.2011 г.
§ 42
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила в едномесечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по различно време. Параграф 3, § 9, ал. 9-11 и § 16, т. 41 влизат в сила от деня на обнародването, докато чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 115, ал. 1, т. 2, чл. 116, ал. 2, чл. 183, ал. 2, т. 3 и чл. 249, ал. 5, т. 3 влизат в сила от 1 януари 2016 г.
§46
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 21 и 22, които влизат в сила три месеца след обнародването. Също така, се споменава, че има преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, който е обнародван в ДВ, бр. 32 от 2012 г. и влиза в сила от 24.04.2012 г.
§ 98
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи 20-42, § 75 и § 91 влизат в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи 43-58, § 87 и § 88 влизат в сила от 7 януари 2014 г. за оператори на инсталации с комплексно разрешително, въведени в експлоатация преди 7 януари 2013 г. и за които са одобрени заявления за комплексно разрешително не по-късно от 7 януари 2013 г.
§19
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за публичните финанси са обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2013 г. и влизат в сила от 01.01.2014 г.
§ 123
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи: § 115, който влиза в сила на 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Освен това, се споменава и закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г. и влиза в сила от 26 юли 2013 г.
§117
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г., и в сила от 28.11.2014 г.
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който е обнародван на 22.12.2015 г.
§36
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Изключенията включват: параграф 8, който касае чл. 17в, ал. 3-6, влиза в сила от 1 януари 2017 г., и параграф 20, касаещ чл. 34и, ал. 7, влиза в сила от 1 януари 2018 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, влязъл в сила от 18.07.2017 г.
§ 8
Параграф 8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за биологичното разнообразие предвижда замяна на термините, свързани с Министерството на земеделието и храните, с новите наименования, свързани с Министерството на земеделието, храните и горите. Тази промяна е в сила за всички упоменавания на съответните термини в закона, който е приет и изменян многократно от 2002 г. до 2016 г.
§76
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Включва преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за опазване на околната среда, обнародвани в ДВ, бр. 76 от 2017 г.
§7
Параграф §7 предвижда, че административните дела, образувани преди влизането в сила на Закона за биологичното разнообразие, свързани с определени членове от Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, ще бъдат довършени по досегашния ред. Тези разпоредби са част от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, който влиза в сила от 01.01.2019 г.
§ 156
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи. Параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник", а параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването му.
§ 49
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила 9 месеца след обнародването. Специално параграф 40, т. 24 влиза в сила на 11 август 2006 г. Освен това, се упоменава и Законът за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван на 102-ри брой от 2022 г. и влиза в сила на 01.01.2023 г.
§41
В §41 от Закона за биологичното разнообразие се предвижда замяна на термините "Министерството на земеделието, храните и горите" и съответните длъжностни лица с "Министерството на земеделието" и съответните длъжности. Тази промяна е част от актуализацията на закона и е в сила за всички предишни изменения на закона.
§106
Законът за биологичното разнообразие влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила на 1 март 2023 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, обнародван в Държавен вестник, брой 88 от 2023 г.
§19 от Закона за биологичното разнообразие
Съгласно параграф §19 от закона, разработените и определени специфични и подробни цели за опазване на защитени зони, които са били установени преди влизането в сила на закона, запазват своето действие. Това означава, че всички предходни мерки и цели, свързани с опазването на тези зони, остават валидни и продължават да се прилагат, независимо от новите разпоредби на закона.
§57 от Закона за биологичното разнообразие
Параграф §57 от Закона за биологичното разнообразие предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на земеделието, с термини, свързани с Министерството на земеделието и храните. В текста се описват изменения и допълнения, направени в законодателството, касаещо опазването на биологичното разнообразие, като се посочват конкретни изменения в различни години, които включват актуализации на термини и разпоредби. Приложенията към закона включват списъци на защитени местообитания и видове, като се обозначават приоритетни за опазване типове местообитания и видове, които изискват специална защита.
