ЗАКОН ЗА БЕЗОПАСНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда обществените отношения, свързани с държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения. Той се отнася и до безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво. Включва правата и задълженията на лицата, които извършват тези дейности, с цел осигуряване на ядрената безопасност, радиационната защита и физическата защита.
Чл. 2
Ядрената енергия и ядрените материали в Република България могат да се използват само за мирни цели. Използването им трябва да бъде в съответствие с настоящия закон и с международните договори, които са ратифицирани и обнародвани в страната.
Чл. 3
Законът за безопасно използване на ядрената енергия определя принципите и изискванията за ядрената безопасност и радиационната защита. Основната цел е да се осигури защита на човешкия живот, здравето, околната среда и материалните ценности от вредното въздействие на йонизиращите лъчения. Според закона, отговорността за ядрената безопасност е на лицата, отговорни за съоръженията и дейностите, които трябва да изградят ефективна система за управление на безопасността. Необходимо е икономическите и социални ползи да превишават възможните неблагоприятни последици, а мерките за безопасност да бъдат оптимизирани. Законът включва и изисквания за ограничаване на облъчването, аварийна готовност и предоставяне на достатъчни ресурси на компетентния орган.
Чл. 4
Законът определя, че безопасното използване на ядрената енергия и управлението на радиоактивните отпадъци се регулира от председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Той е независим орган на изпълнителната власт, назначаван от министър-председателя за срок от 5 години с възможност за повторно назначаване. Председателят е подпомаган от двама заместник-председатели, които също се назначават от министър-председателя по предложение на него.
Чл. 5
Председателят на агенцията ръководи и представлява институцията, издава и контролира лицензии за ядрена безопасност, налага административни мерки, осъществява експертизи и взаимодействие с държавни органи. Той също така координира международни задължения, предоставя информация на обществеността и внася доклади в Министерския съвет относно ядрената безопасност и радиационната защита. Допълнително, председателят разработва наредби и предлага изменения в съответствие с новите научни и технологични изисквания.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя изискванията за назначаване на председател и заместник-председатели на агенцията. Кандидатите трябва да са български граждани с висше образование в природни или технически науки, с постоянен адрес в България, с минимум 10 години стаж в областта на ядрената енергия или свързаните сектори, и без осъждания за престъпления от общ характер. Председателят получава 95% от три средномесечни заплати, а заместник-председателите - 90% от същата база, съобразно данни на НСИ.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя условията, при които председателят на агенцията може да бъде освободен преди изтичане на мандата. Освобождаването може да стане по искане на председателя, при грубо нарушение на закона или служебните задължения, при отпадане на условията за заемане на длъжността, при невъзможност за изпълнение на задълженията за повече от 6 месеца или при установен конфликт на интереси. При освобождаване, смърт или запрещение на председателя, Министерският съвет назначава нов председател.
Чл. 8
Член 8 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия описва организацията на дейността на председателя на агенцията и администрацията, която го подпомага. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, със седалище в София, а председателят е първостепенен разпоредител с бюджет. Структурата и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет. Служителите на агенцията са задължени да не разгласяват служебна, производствена или търговска тайна, получена по време на изпълнение на служебните им задължения.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда създаването на два консултативни съвета към председателя на агенцията: един по въпросите на ядрената безопасност и един по радиационната защита. В тях участват изтъкнати учени и специалисти, а председателят на агенцията определя състава им. Съветите дават становища по научни въпроси и приемат правила за работа, като заседанията им се ръководят от председателя или упълномощено лице.
Чл. 10
Агенцията, отговорна за безопасното използване на ядрената енергия, се финансира основно от държавния бюджет, както и от приходите, генерирани от таксите, които тя събира съгласно закона. Агенцията също така играе ролята на администратор на тези такси.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя приходите на агенцията, които се набират от такси и дарения. Средствата от бюджета се използват основно за финансиране на проучвания, анализи и експертизи, свързани с оценка на ядрената безопасност и радиационната защита. Някои разходи, предвидени в закона, са отменени.
Чл. 12
Държавните органи, които финансират или подпомагат внедряването и използването на ядрена енергия или източници на йонизиращи лъчения, нямат право да извършват държавни регулиращи функции относно ядрената безопасност и радиационната защита в рамките на тези дейности.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя, че министрите на здравеопазването, околната среда и водите, вътрешните работи, отбраната, земеделието и храните, транспорта, информационните технологии и съобщенията, образованието и науката, както и председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" имат правомощия за осъществяване на специализиран контрол в съответствие с закона. Текстът е подлаган на изменения и допълнения през различни години, последното от които е в сила от 01.01.2023 г.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия регламентира, че дейностите свързани с ядрената енергия и управление на радиоактивни отпадъци изискват разрешение или лицензия. Дейностите с йонизиращи лъчения също изискват уведомление и регистрация. Някои дейности не подлежат на регулиране, ако радиационният риск е пренебрежимо малък и контролът не е оправдан. Нивата за освобождаване от регулиране се определят с наредба.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия регламентира издаването, изменението, подновяването, прекратяването и отнемането на лицензиите и разрешенията от председателя на агенцията. Лицензиите и разрешенията са индивидуални административни актове и се издават за различни дейности, свързани с ядрени съоръжения и източници на йонизиращи лъчения, включително експлоатация, производство, превоз, строителство и извеждане от експлоатация. Разрешенията се издават и за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на ядрени съоръжения, както и за извършване на промени, свързани с безопасността на ядрените обекти. Освен това, удостоверения за правоспособност се издават на физически лица, работещи в ядрени съоръжения.
Чл. 16
Член 16 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия задължава лицата, извършващи дейности с ядрена енергия и йонизиращи лъчения, да спазват изисквания за ядрена безопасност и радиационна защита, да извършват мониторинг на радиационните характеристики, да оценяват ядрената безопасност на съоръженията, да допускат само квалифицирани и здрави лица до работа, да информират населението, да осигуряват безопасно съхранение на ядрени материали и отпадъци, да предотвратяват инциденти, да осигуряват финансови ресурси за безопасно прекратяване на дейността и да поддържат високо качество на извършваните дейности.
Чл. 16а
Чл. 16а от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че лицата, експлоатиращи ядрени централи, трябва да осъществяват медицинско наблюдение на работещите чрез наети правоспособни лекари и медицински специалисти, организирани в собствено звено. В случай на аварийни ситуации, медицинското осигуряване също се извършва от тези специалисти, които трябва да отговарят на определени изисквания от Закона за здравето.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия забранява следните дейности: разработването, производството, търговията и съхраняването на ядрено оръжие и ядрени експлозивни устройства; повишаването на активността на стоки чрез добавяне на радиоактивни вещества; нерегламентираното облъчване с йонизиращи лъчения; вносът на радиоактивни отпадъци, освен в специфични случаи, свързани с реимпорт на закрити източници или преработване на материали в полза на България.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия описва процедурата за издаване на лицензии и разрешения от председателя на агенцията. Сроковете за издаване на лицензии варират от 1 до 9 месеца в зависимост от категорията, а сроковете за разрешения са също между 1 месец и 9 месеца. Лицензии и разрешения не се издават на лица, които не отговарят на условията на закона или са в несъстоятелност, ликвидация или осъждани за престъпления от общ характер. Сроковете за отстраняване на нередовности по заявленията са между 14 дни и определените срокове за всяка категория.
Чл. 19
Член 19 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя основните изисквания, които трябва да бъдат включени в лицензията и разрешението за извършване на ядрени дейности. Тези изисквания обхващат титуляра и предмета на лицензията, сроковете, съоръженията и технологиите, условията за безопасност, изискванията към лицата, осигуряване на финансови ресурси, предоставяне на информация, контрол и проверка на ядрените съоръжения, отчетност на ядрения материал и свързаните с тях радиоактивни вещества, както и изисквания, свързани с националната сигурност.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя правилата за издаване и продължаване на лицензии за ядрени съоръжения. Лицензията се издава за срок до 10 години, с възможност за удължаване при положителна оценка на безопасността и радиационната защита. Удължаването може да бъде за същия срок, ако лицензиантът е изпълнил задълженията си и е подал искане преди изтичането на срока. Лицензиите за експлоатация на ядрени съоръжения с ядрен материал нямат срок. Удостоверението за регистрация е валидно до 5 години.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия регламентира условията и процедурата за изменение на лицензии и разрешения, свързани с ядрена безопасност и радиационна защита. Изменения могат да се искат от лицензианта при промяна на нормативни изисквания, нови обстоятелства от съществено значение или по причини, свързани с националната сигурност. Лицензиантът е длъжен да уведоми председателя на агенцията в едномесечен срок. При неуспех да поиска изменение, председателят може служебно да извърши промени. Титулярят има право да възрази в 14-дневен срок след уведомяване.
Чл. 21а
Чл. 21а от Закона за безопасно използване на ядрената енергия регламентира условията за изменение на лицензии и разрешения при преобразуване на юридически лица. Изменението е възможно след предварително искане от лицето, което е взело решение за преобразуването, и при спазване на законовите изисквания. При прехвърляне на търговско предприятие, включващо ядрен обект, е необходимо разрешение за сделка. Изменението влиза в сила след вписване в търговския регистър, а правата и задълженията от предходни разрешения обвързват новия титуляр.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия описва условията за прекратяване на лицензии и разрешения. Лицензията може да бъде прекратена поради изтичане на срока, искане от лицензианта, отнемане на лицензията, несъстоятелност или ликвидация, преобразуване на юридическото лице, смърт на лицензирано физическо лице, или издаване на нова лицензия за същата дейност. Разрешението се прекратява с изпълнението на дейността или изтичането на срока, по искане на титуляря, при прекратяване на лицензията, отнемане на разрешението, или преобразуване на юридическото лице. При прекратяване на лицензия, титулярят е длъжен да осигури безопасността на ядрените съоръжения до издаването на нова лицензия.
Чл. 23
Чл. 23 определя условията и процедурата за отнемане на лицензия или разрешение от председателя на агенцията. Лицензията може да бъде отнета при нарушаване на задължения по закона, представяне на неверни сведения, неизпълнение на изисквания за безопасност или по причини, свързани с националната сигурност. Лицензиантът има 14 дни да поиска изменение на лицензията след уведомление. С решението за отнемане се определя срок, в който не може да се кандидатства за нова лицензия, който не може да надвишава една година. Налагат се и административни наказания за нарушения.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че административните актове, издадени по силата на закона, могат да бъдат обжалвани пред административен съд. Това включва както изрични актове, така и мълчалив отказ за издаване на съответния акт. Обжалването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, освен ако не е предвидено друго в закона. Важно е да се отбележи, че обжалването не спира изпълнението на актовете.
Чл. 25, ал. 2-3
Транзитният превоз на радиоактивни вещества през територията на България изисква разрешение от председателя на агенцията. Разрешението се издава на лице, което е получило съгласие от компетентните органи на изпращащата и приемащата държава, осигурило е съответствие на транспортните средства и опаковките с международните изисквания, и е гарантирало физическата защита на товара.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя реда за издаване, изменение, подновяване, прекратяване и отнемане на лицензиите и разрешенията, свързани с ядрени дейности. Изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита се определят с наредби, приети от Министерския съвет, които са предложени от председателя на агенцията и съответните министри. Специални наредби регулират условията за превоз на ядрен материал и радиоактивни отпадъци, както и радиационната защита при работа с материали с повишено съдържание на радионуклиди. Нормите за радиационна защита при ликвидация на последствията от добива на уранова руда също се определят с наредби. Изискванията за безопасност в ядрени съоръжения с повишена опасност се прилагат съгласно съответните наредби.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда воденето на публични регистри в агенцията, в които се вписват лицензии, разрешения, удостоверения за регистрация и правоспособност, както и уведомления за извършване на дейности. Определят се обстоятелствата и редът за вписване с наредба по чл. 26, ал. 1.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя, че за регулиране на дейностите по този закон се събират такси, одобрени от Министерския съвет. Таксите се заплащат за различни услуги, включително разглеждане на заявления, издаване на лицензии, полагане на изпити, изменения на разрешения и регистрация за определени дейности.
Чл. 29
При издаване на разрешение по Закона за безопасно използване на ядрената енергия, титулярят на разрешението заплаща такса, която покрива разходите за оценка на съответствието с изискванията за ядрената безопасност и радиационната защита, подготовка и контрол на условията на разрешението. Не се дължи такса за разрешение за внос или износ на източници на йонизиращи лъчения.
Чл. 30
Лицата, получили лицензия за използване на ядрена енергия, заплащат лицензионни такси. Таксите включват първоначална такса при издаване на лицензията, която покрива разходите за оценка на съответствието с изискванията за ядрена безопасност, и годишна такса за контрол на условията на лицензията и периодична оценка на безопасността. Годишната такса се заплаща всяка година, а при изменение или удължаване на лицензията се дължи такса в размер на 50% от първоначалната такса.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя реда за заплащане на таксите, който се установява с наредба на Министерския съвет. Първоначалната лицензионна такса за използване на радиоактивни вещества за медицински цели е 50% от таксите по чл. 28, ал. 1. За специализирано обучение, таксата е 20% от таксата по чл. 30, ал. 2, т. 1 за първоначалната и 10% за годишната. Юридическите лица на бюджетна издръжка трябва да планират средствата за такси в бюджета си.
Чл. 32
Член 32 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че таксите за разрешения и лицензии се считат за текущи разходи на лицата, свързани с дейността им, и могат да бъдат признати за икономически обосновани разходи при данъчното облагане и ценообразуването.
Чл. 33
Председателят на агенцията издава разрешения за местоположение, проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация на ядрени съоръжения. Разрешенията се издават на юридически лица, регистрирани в България, при условие, че те разполагат с необходимите ресурси и организация за осигуряване на ядрена безопасност. Одобрението на площадката и техническия проект става със заповед на председателя, а разрешенията могат да се издават и за отделни етапи от дейността. Разрешенията са основа за издаване на подробен устройствен план и разрешение за строеж по Закона за устройство на територията.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че за въвеждане на ядрено съоръжение в експлоатация е необходимо издаване на разрешение след получаване на разрешение за ползване по Закона за устройство на територията. Промени в програмата за експлоатация изискват изменение на издаденото разрешение. При етапно въвеждане на ядрено съоръжение, за всеки етап се издава отделно разрешение от председателя на агенцията.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя условията за издаване на лицензии от председателя на агенцията. Лицензиите се издават за експлоатация и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. Кандидатите за лиценз трябва да бъдат юридически лица, регистрирани в България и да отговарят на редица изисквания, включително наличие на ресурси за безопасност, квалифициран персонал, програма за качество, аварийни планове и физическа защита. Лицензирането гарантира, че дейностите свързани с ядрена енергия се извършват при високи стандарти за безопасност и защита на населението.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя, че лицензии за ядрени съоръжения дават право на лицата да ги експлоатират при спазване на ядрената безопасност и радиационната защита. За всяко ядрено съоръжение на площадката на ядрена централа се издават отделни лицензии за експлоатация, както и разрешения за проектиране, строителство и въвеждане в експлоатация. Лицензиите посочват и границите на площадката на съоръжението.
Чл. 37, ал. 2
Член 37 от Закона за безопасно използване на ядрена енергия разяснява, че ако лицензиантът не разполага с достатъчно средства за осигуряване на ядрената безопасност, радиационната защита и физическата защита при спиране на дейността, необходимите средства ще бъдат осигурени от фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения".
Чл. 37а
Титулярите на лицензии по чл. 35, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия са задължени да провеждат периодичен преглед на безопасността на ядреното съоръжение поне веднъж на всеки 10 години. Обхватът и изискванията за този преглед ще бъдат определени с наредба по чл. 26, ал. 2.
Чл. 37б
Титулярите на лицензии за ядрена енергия, които имат ограничения по срок, са задължени да извършват периодичен преглед на безопасността. Резултатите от този преглед трябва да бъдат представени в рамките на производството за удължаване срока на лицензията, съгласно наредбата по чл. 26, ал. 1.
Чл. 37в
Титулярите на лицензии без срок трябва да представят периодичен преглед на безопасността в агенцията. В 9-месечен срок от подаването, председателят издава заповед за утвърдяване на резултатите, ако те отговарят на изискванията. Със заповедта се определя срок за следващия преглед, вземайки предвид оценката на състоянието на ядреното съоръжение. Срокът за първия преглед се определя в условията на лицензията. Отказът за издаване на заповед е основание за отнемане на лицензията. При изменение на условията на лицензията, тя се изменя служебно от председателя на агенцията.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че лицензиантът може да получи разрешения за извършване на промени, които водят до изменение на конструкции, системи и компоненти, важни за безопасността на ядреното съоръжение, предели и условия за експлоатация, както и вътрешни правила за осъществяване на дейността. Разрешенията се издават при условие, че исканите промени отговарят на изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита. При изменения на условията на лицензията, тя се изменя служебно от председателя на агенцията без дължима такса.
Чл. 39
Лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение може да бъде издадена само на лицето, което е собственик или титуляр на вещни права върху съоръжението. Лицензията за извеждане от експлоатация също се издава на собственик или титуляр на вещни права, или на лице с право да извършва дейности по извеждане, след положително решение по оценка на въздействието върху околната среда.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия регламентира условията за издаване на разрешение за внос и износ на ядрен материал. Разрешение може да бъде издадено на титуляри на разрешение за експлоатация или на лицензианти, при условие, че дейността е свързана с техните функции. Освен това, разрешение може да бъде предоставено и на еднолични търговци или юридически лица, при спазване на условия за осигуряване на превоз и наличие на лицензия у получателя.
Чл. 41
Разрешението за превоз на ядрен материал се издава на титуляри на разрешение за въвеждане в експлоатация или на лицензианти, при условие че те са осигурили необходимите опаковки и транспортни средства, определени в наредбата по чл. 26, ал. 4, както и физическата защита на ядрения материал.
Чл. 42
Сделките с ядрени съоръжения и материали изискват разрешение от председателя на агенцията. Това разрешение се издава при условие, че не се нарушават изискванията за ядрената безопасност и радиационната защита. Освен това, приобретателят на ядрено съоръжение трябва да притежава лицензия за съответната дейност или да отговаря на условията за нейното издаване.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия регулира търсенето, проучването и добива на уран и торий, което се извършва съгласно Закона за подземните богатства. Издаването на разрешения и концесионни договори по Закона за подземните богатства не отменя необходимостта от получаване на разрешения или лицензии, предвидени в този закон.
Чл. 44
Чл. 44 регламентира издаването на разрешения по отношение на ядрени съоръжения. Издаването на разрешения не отменя изискванията за разрешения по Закона за устройство на територията. Последващите разрешения или лицензии за ядрено съоръжение се издават на титуляра на предходното разрешение, неговия правоприемник или на приобретателя на вещни права. При смяна на титуляря правата и задълженията от предходните разрешения остават в сила и обвързват новия титуляр.
Чл. 44а
Министерският съвет, по предложение на председателя на агенцията и след съгласуване с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната, има право да определи зони над определени ядрени съоръжения, в които да се въвеждат забрани и ограничения относно въздушното пространство.
Чл. 44б
Чл. 44б от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че техническият надзор на съоръжения с повишена опасност в ядрени централи се осъществява от специализирано звено, което е подчинено на ръководителя на лицензианта и е под методическото ръководство на председателя на агенцията. Тези съоръжения са специално разработени за ядрената техника и са от значение за ядрената безопасност.
Чл. 45
Ядрените централи се изграждат по решение на Министерския съвет. Предложението за изграждане включва оценка на ядрената безопасност, социално-икономическото значение и управлението на радиоактивните отпадъци. Министърът на енергетиката организира обсъждане на предложението с участието на държавни органи, местни власти и заинтересовани лица, с уведомление поне един месец предварително. Ядрените централи и одобрените площадки за тях са обекти с национално значение.
Чл. 46
Използването на енергийни блокове на ядрени централи е разрешено след получаване на лицензия за експлоатация и лицензия за производство на електрическа и/или топлинна енергия, издадени в съответствие с приложимите закони. Прекратяването на лицензията за производство води до прекратяване на правото за използване на съоръжението съобразно основното му предназначение.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че Министерският съвет може да обяви ядрена централа или части от нея за съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци, след като ядреното гориво е окончателно изведено. Това решение се взема след оценка на въздействието върху околната среда. Лицензиантът е задължен да представи план за извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение в срок от две години след спирането му, освен ако не бъде определен друг срок от председателя на агенцията.
Чл. 48
Създава се фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" към министъра на енергетиката, който ще финансира дейностите по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. Фондът е в сила от 01.01.2003 г. и е изменян през 2010 г. и 2015 г.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия регламентира приходите по фонда, които се събират и централизират в единната бюджетна сметка чрез отделна транзитна сметка на Министерството на енергетиката. Приходите включват вноски от оператори на ядрени съоръжения, средства от държавния бюджет, лихви, дарения и други приходи. Юридическите лица на бюджетна издръжка планират и отчитат вноските като трансфер между бюджетни сметки. Вноските се признават за текущи разходи и публични държавни вземания, които се събират от Националната агенция за приходите. Размерът на вноските се определя, за да покрие разходите по извеждане от експлоатация в края на експлоатационния период.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя целевото изразходване на средства от фонда за финансиране на дейности по извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. Разходите включват годишна програма на титуляря на лицензия, съхранение и погребване на радиоактивни отпадъци, управление на фонда и други законово предвидени дейности. Разходите се предвиждат ежегодно по бюджета на Министерството на енергетиката и се отчитат задбалансово. При допълнителни потребности могат да се извършват промени в бюджета, а при надвишаване на разходите по проект, допълнителните разходи са за сметка на последния оператор на ядрено съоръжение.
Чл. 51
Член 51 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя структурата и условията за управление на Фонда. Управителният съвет на фонда се ръководи от председател, който е министърът на енергетиката. Лица, осъждани за престъпления от общ характер или роднини на членове на управителния съвет, не могат да бъдат членове на този орган.
Чл. 52
Членовете на управителния съвет на фонда за безопасно използване на ядрена енергия включват заместник-министри от различни министерства, председателя на агенцията, представител на лицензиантите на ядрени централи и директор на Института по ядрени изследвания и ядрена енергия. Ръководителите на министерствата определят своите представители, а председателят на управителния съвет издава заповед за поименния състав на управителния съвет.
Чл. 53
Управителният съвет заседава най-малко веднъж на 3 месеца. За заседанията да бъдат редовни, е необходимо присъствието на не по-малко от две трети от членовете. Решенията се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от общия брой на членовете.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия описва задълженията на Управителния съвет на фонда. Той приема правилник за организацията и дейността на фонда, проект на бюджет и контролира разходите. Съветът внася ежегодно отчет в Министерския съвет и може да създаде експертна работна група за подпомагане на дейността. Приетият бюджет на фонда се включва в бюджета на Министерството на енергетиката. Управителният съвет преглежда оценките на разходите за извеждане от експлоатация на всеки 5 години.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя реда за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата, свързани с ядрената енергия. Размерът на дължимите вноски се определя с наредба от Министерския съвет. Управителният съвет на фонда, по предложение на министъра на енергетиката, приема методология за определяне на разходите по финансиране на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения, като се вземат предвид технологичните аспекти и изискванията за ядрена безопасност.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя изискванията за извършване на дейности с източници на йонизиращи лъчения. Дейностите се осъществяват на базата на лицензия, разрешение, регистрация или уведомление. Уведомление е необходимо за дейности с материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, управление на материали от обекти за добив на руда с естествен уран или торий, облъчване от радон на работни места и случаи с незначителен риск за здравето. Регистрация се изисква за работа с източници на йонизиращи лъчения за техническо обслужване и немедицински образни изследвания.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя дейностите, за които председателят на агенцията издава разрешение. Те включват: строителство и предварителни изпитвания на обекти с йонизиращо лъчение, извеждане от експлоатация на обекти с радиоактивни вещества, временно съхраняване и еднократен превоз на радиоактивни вещества, внос и износ на източници на йонизиращи лъчения, и промени в конструкции, свързани с радиационната защита. Разрешението за строителство е основание за издаване на разрешение за строеж по Закона за устройство на територията.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя условията за издаване на лицензия от председателя на агенцията за използване на радиоактивни вещества и източници на йонизиращи лъчения. Лицензията е необходима за стопански, медицински и научни цели, както и за превоз на радиоактивни вещества. Лицензията за производство на потребителски продукти с радиоактивни вещества също е включена. Лицензията се издава след въвеждане в експлоатация на обекта и е валидна до 10 години.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия регламентира условията за издаване на разрешение за внос на радиоактивни източници на йонизиращи лъчения. Разрешението се издава при наличие на лицензия или разрешение за използване и/или съхранение от лицето, за което са предназначени източниците, както и осигуряване на превоз от лицензирано лице. За закрити източници с период на полуразпадане над 5 години е необходимо и осигуряване на връщането на производителя след прекратяване на използването. При внос на такива източници се внася и еднократна вноска във фонд "Радиоактивни отпадъци".
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя условията за издаване на лицензия или разрешение на физически и юридически лица, регистрирани в България. За получаване на лицензия, заявителят трябва да разполага с достатъчни ресурси и организационна структура за осигуряване на безопасността и радиационната защита, да планира мерки за качеството на дейността, да представи информация за необходимостта от дейността, оценка на облъчването, мерки за радиационна защита, квалифициран персонал и вътрешни правила и процедури.
Чл. 61
Член 61 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 70 от 2004 г., и влиза в сила от 01.01.2005 г.
Чл. 62
Лицензиантът или титулярят на разрешение е задължен да уведоми председателя на агенцията в срок от 7 дни след сключване на сделка с източник на йонизиращи лъчения. Уведомлението трябва да съдържа информация за вида на сделката, източника на йонизиращи лъчения и данни за контрагента на сделката.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия уточнява, че издаването на разрешение по чл. 57 не отменя необходимостта от получаване на разрешения по Закона за устройство на територията. Това означава, че дори при наличието на разрешение за ядрена дейност, все още е необходимо да се спазват изискванията за териториално устройство.
Чл. 64
Дейностите в ядрените съоръжения и с източници на йонизиращи лъчения, които влияят на безопасността, могат да се извършват само от квалифициран персонал с удостоверение за правоспособност. Удостоверенията се издават от председателя на агенцията за лица, осъществяващи дейности, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита, както и от лицензирани лица, провеждащи специализирано обучение. Удостоверенията са валидни до 5 години.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда условията за издаване на лицензия за специализирано обучение на физически и юридически лица, регистрирани в България. Лицензията се издава от председателя на агенцията и е валидна до 5 години. Заявителите трябва да имат необходимите ресурси, квалифициран персонал и разработени учебни програми и курсове. Лицензията може да бъде изменяна, прекратявана и контролирана съгласно наредба от Министерския съвет. Освен това, лицето, получило лицензия, е задължено да изпраща заверени копия на издадените удостоверения за правоспособност в агенцията в срок от 7 дни.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия регламентира условията за издаване на удостоверение за правоспособност. То се издава на лица, които отговарят на медицинските и психофизиологичните изисквания, имат необходимото образование и специалност, преминали са специализирано обучение и успешно са положили изпит пред квалификационна комисия. Комисията се назначава от председателя на агенцията и включва представители на различни институции, а членовете й трябва да имат висше образование, да не са осъждани и да имат минимум 10 години стаж в съответната област.
Чл. 67
Удостоверението за правоспособност е лично и съдържа информация относно длъжностите и дейностите, които лицето може да изпълнява, сроковете за задължителен стаж и периодично обучение, срокът на валидност на удостоверението и други условия, произтичащи от закона.
Чл. 68
Удостоверението за правоспособност се прекратява при: изтичане на срока, невъзможност на лицето да упражнява дейностите за повече от една година, отнемане на удостоверението. Подновяването на правоспособността става по реда на придобиването му.
Чл. 69
Удостоверението за правоспособност може да бъде отнето в следните случаи: представяне на неверни данни, груби или системни нарушения на изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита, или неспазване на медицинските и психофизиологичните изисквания. При установяване на тези обстоятелства, председателят на агенцията подава мотивирано искане за отнемане на удостоверението.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия регламентира процедурата за отнемане на удостоверение за правоспособност. Отнемането се извършва със заповед на председателя на агенцията или управителния орган на лицето, получило лицензия. Ако не се предприемат действия за отнемане в 14-дневен срок, председателят може да извърши действията директно. При отнемането могат да се налагат административни наказания, а срокът, в който лицето не може да кандидатства за ново удостоверение, е между 6 месеца и една година.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че условията и редът за придобиване на професионална квалификация, правоспособността за определени длъжности и провеждането на изпити се уреждат с наредбата по чл. 65, ал. 3. Освен това, в раздел VIII се разглеждат отчетът и контролът на ядрени материали, радиоактивни вещества и други източници на йонизиращи лъчения.
Чл. 72
Член 72 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя задълженията на лицата, които произвеждат, обработват, складират или използват радиоактивни вещества и източници на йонизиращи лъчения. Те трябва да извършват инвентаризация и отчет, да предоставят периодична информация на председателя на агенцията, да назначават правоспособни лица за вътрешен контрол, да информират незабавно за инциденти, и да осигуряват достъп на контролните органи. Условията за водене на отчета и съхранение на документацията се определят с наредба, а контролът на ядрен материал се извършва по реда на глава девета.
Чл. 73
Чл. 73 регламентира управлението на ядрени материали и радиоактивни вещества, които нямат известен собственик, като те стават държавна собственост. Председателят на агенцията отговаря за определянето на лицето, на което се предоставят тези материали, и условията за това. Лицата, които намерят или загубят контрол върху ядрени материали, са задължени да уведомят съответните органи. Ядрен материал, придобит незаконно, може да бъде отнет от председателя на агенцията, който също определя условията за предоставянето му.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че Министерският съвет приема стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. Министърът на енергетиката организира обсъждане на стратегията с участието на държавни органи, местни власти и заинтересовани лица. Министерският съвет взема решения за изграждане на национално хранилище за радиоактивни отпадъци, което е обявено за обект с национално значение. Отчуждаването на имоти за хранилището се извършва с решение на Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник."
Чл. 75
Управлението на отработеното ядрено гориво се възлага на лицензирано лице, което експлоатира ядрено съоръжение. Министерският съвет може да определи отработеното гориво като радиоактивен отпадък, ако са изпълнени условия за безопасно съхранение и погребване, и ако експлоатиращият е внесъл необходимата сума във фонд "Радиоактивни отпадъци".
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия регламентира управлението на радиоактивните отпадъци, което се осъществява от Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци". Председателят на агенцията издава лицензии и разрешения за експлоатация на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци само на това предприятие, при спазване на изискванията по закона. Лицензии и разрешения могат да се издават и на лица, които вече имат разрешения за експлоатация на ядрени съоръжения, при условие че новото съоръжение е на същата площадка.
Чл. 77
Лицата, генериращи радиоактивни отпадъци, са задължени да ги предават на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" в определени срокове и носят отговорност за безопасното им управление до предаването. След предаването, отпадъците стават държавна собственост. Условията за предаване и неподлежащите на предаване отпадъци се определят с наредба от Министерския съвет. Държавното предприятие отговаря и за управление на внесените от чужбина радиоактивни отпадъци, които не могат да бъдат върнати.
Чл. 78
Съгласно Чл. 78 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, от 01.01.2004 г. се образува Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци". То е юридическо лице със седалище в София и включва главно управление и специализирани поделения. Правилникът за устройството и дейността на предприятието урежда броя, статута и предмета на дейност на специализираните поделения.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя предмета на дейност на предприятието, което включва управление на радиоактивни отпадъци, изграждане и експлоатация на съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, превоз на радиоактивни отпадъци и извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. Дейностите трябва да се извършват при спазване на изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита, с разрешения и лицензи от председателя на агенцията. При инциденти или аварии, предприятието организира превозването и приемането на радиоактивни източници.
Чл. 80
Член 80 от Закона за безопасно използване на ядрена енергия определя ограниченията и задълженията на предприятието, свързани с дейността му. Предприятието може да извършва дейности само в рамките на предмета на дейност, не може да участва в търговски дружества, не може да сключва договори за кредити без разрешение на Министерския съвет и трябва да внася годишната си печалба в бюджета на Министерството на енергетиката в срок от 15 дни след приемането на годишния отчет.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя, че предприятието, отговорно за ядрената безопасност, стопанисва и управлява предоставеното му имущество, включително публична и частна държавна собственост. Включени са съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци, инфраструктурата и прилежащата земя. Министерският съвет може да предоставя на предприятието допълнителни движими и недвижими вещи за управление.
Чл. 82
Член 82 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя органите на управление на предприятието, които включват министъра на енергетиката, управителния съвет и изпълнителния директор. Промените в закона са в сила от 01.01.2004 г., с последни изменения през 2010 и 2015 г.
Чл. 83
Министърът на енергетиката е отговорен за провеждането на държавната политика относно управлението на радиоактивните отпадъци. Той осъществява правомощията, предоставени му от закона, свързани с дейността на предприятието, от 01.01.2004 г. с изменения през 2010 и 2015 г.
Чл. 84
Управителният съвет се състои от 3 членове, включително изпълнителния директор, и се назначава от министъра на енергетиката за срок от три години. Членовете трябва да имат висше образование в природни или технически науки и поне 5 години опит в свързани области. Не трябва да са осъждани за престъпления, да не са свързани с несъстоятелни търговски дружества, и да нямат роднински връзки с други членове на управителния съвет.
Чл. 85
Управителният съвет заседава поне веднъж месечно. За заседанията да са редовни, е необходимо присъствието на най-малко две трети от членовете. Решенията се взимат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от всички членове.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя функциите на управителния съвет на предприятието. Той изработва и предлага правила за устройството и дейността на предприятието, одобрява годишни и дългосрочни програми и бюджети, определя одитори, предлага участие в международни организации и представя ежегодни отчети на министъра на енергетиката. Освен това, управителният съвет взема решения за продажба и ликвидация на активи, както и за управление на радиоактивни отпадъци. Председателят на съвета организира заседанията и контролира изпълнението на решенията.
Чл. 87
Член 87 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя условията, при които министърът на енергетиката може да прекрати договора за управление на член на управителния съвет преди изтичането на срока му. Причините включват нарушаване на закона или договора, осъждане на лишаване от свобода, обективна невъзможност за изпълнение на задълженията за над шест месеца, заявление от самия член или смърт/поставяне под запрещение. След освобождаване, министърът сключва нов договор с нов член за срок до края на мандата на освободения.
Чл. 88
Членовете на управителния съвет на предприятието са задължени да запазват търговската и служебната тайна при изпълнение на задълженията си по договора за управление. Това задължение е в сила от 01.01.2004 г.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя задълженията и правомощията на изпълнителния директор на предприятието. Той организира и ръководи дейността, сключва трудови договори, представлява предприятието пред съдилища и държавни органи, и отчита дейността си пред управителния съвет и министъра на енергетиката. Изпълнителният директор може да делегира част от правомощията си на други длъжностни лица. При негово отсъствие, предприятието се представлява от член на управителния съвет.
Чл. 90
Лицата, които генерират радиоактивни отпадъци, са задължени да покриват всички разходи, свързани с управлението им, от образуването до погребването им. Това включва безопасно съхраняване на отпадъците и вноски в специален фонд за радиоактивни отпадъци.
Чл. 91
Създава се фонд "Радиоактивни отпадъци" към министъра на енергетиката, който има за цел да финансира дейности, свързани с управлението на радиоактивни отпадъци, както и издръжката на съответното предприятие.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя приходите на фонд "Радиоактивни отпадъци", които се набират от вноски на генериращи радиоактивни отпадъци лица, средства от държавния бюджет, лихви, дарения и други приходи. Средствата се събират и отчитат в единната бюджетна сметка чрез транзитна сметка на Министерството на енергетиката. Превишението на постъпленията над плащанията се отчита задбалансово и може да се използва за разходи, свързани с дейностите на фонда, след промени в бюджета, без да се влошава бюджетното салдо.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя целевото разходване на средства от фонда за управление на радиоактивни отпадъци. Средствата се използват за финансиране на дейността на предприятие "Радиоактивни отпадъци", изследвания, извеждане от експлоатация на съоръжения и управление на фонда. Освен това, общини в райони с одобрени съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци могат да получават финансиране за проекти за развитие на територията. Разходите се предвиждат ежегодно в бюджета на Министерството на енергетиката.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя реда за установяване, събиране, разходване и контрол на средствата, свързани с вноските от юридически и физически лица, произвеждащи радиоактивни отпадъци. Вноските се считат за текущи разходи и се събират като публични държавни вземания от Националната агенция за приходите. Юридическите лица на бюджетна издръжка планират и отчитат тези вноски като трансфер между бюджетни сметки.
Чл. 95
Фондът за безопасно използване на ядрената енергия се управлява от управителен съвет, чийто председател е министърът на енергетиката. Членовете на съвета са представители на различни министерства и организации, определени от съответните министри. Лица, които са осъждани на лишаване от свобода или имат роднински връзки с други членове на управителния съвет, не могат да бъдат част от него.
Чл. 96
Управителният съвет заседава на всеки два месеца, като заседанието е редовно при наличие на минимум две трети от членовете. Член не може да представлява повече от един неприсъстващ, като упълномощаването е писмено за всяко заседание. Решенията се вземат с явно гласуване и с квалифицирано мнозинство от две трети.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя функциите на Управителния съвет на фонда, който включва приемането на правилник за организацията и дейността на съвета, разпределяне на средства за Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", контрол на приходите и разходите, приемане на бюджет и планове за дейността на предприятието, сключване на договори с Българската народна банка, и внасяне на отчети в Министерския съвет. Управителният съвет може да създаде експертна работна група за подпомагане на дейността на фонда. Приетият бюджет на фонда се включва в бюджета на Министерството на енергетиката.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя правомощията на председателя на агенцията, който осъществява контрол на ядрената безопасност, физическата защита и радиационната защита. Контролът включва превантивен, текущ и последващ контрол на дейностите, свързани с ядрената енергия, и се извършва чрез проверки на документи и на място, съгласно установените наредби.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя контролните правомощия на председателя на агенцията. Той извършва периодични и извънредни проверки, уведомява специализирания контрол, сигнализира прокуратурата при данни за престъпление, може да изменя или отнема лицензии и удостоверения, както и да налага административни мерки и наказания. Председателят има право да изисква информация и документи от лицата, а също така утвърдител програми за контролна дейност, обобщена в доклад.
Чл. 100
Чл. 100 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя правомощията на инспекторите, упълномощени от председателя на агенцията. Те имат право на свободен достъп до контролирани лица и обекти, да изискват данни и информация, да съставят актове за нарушения, да правят предложения за изменение или отнемане на разрешения и да дават задължителни предписания. Предписанията на инспекторите са задължителни за изпълнение.
Чл. 101
Член 101 регламентира процедурата по проверките, извършвани от инспекторите в областта на ядрената енергия. След проверките се съставя констативен протокол, който включва доказателства и резултати от наблюдения и измервания. Протоколът се предоставя на проверяваното лице. Инспекторите имат правомощия да издават задължителни предписания, да съставят актове за административни нарушения и да предлагат принудителни административни мерки. Предписанията не могат да съвпадат с мерките на председателя на агенцията и не могат да налагат конкретни технологични операции. Лицата, получили предписания, са задължени да уведомят инспектора за изпълнението им.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя изискванията за заемане на длъжности, свързани с контрола по закона. Инспекторите са задължени да не разгласяват производствени и търговски тайни, станали им известни при осъществяване на контролната дейност. Те могат да работят самостоятелно или съвместно с други контролни органи.
Чл. 103
Държавните и общинските органи, както и задължените лица по закона, са задължени да оказват съдействие на инспекторите при изпълнение на техните функции. Глава шеста от закона, която се отнася до зоните с особен статут, е отменена с обнародване в Държавен вестник, брой 17 от 2020 г.
Чл. 104
Член 104 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 17 от 2020 година.
Чл. 105
Член 105 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 17 от 2020 година.
Чл. 106
Член 106 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 80 от 2010 година.
Чл. 107
Член 107 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 17 от 2020 година.
Чл. 108
Чл. 108 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия е бил изменен през 2010 г. и впоследствие отменен през 2020 г. Това показва, че разпоредбата е била актуализирана, но в крайна сметка е премахната от закона.
Чл. 109
Член 109 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 17 от 2020 година.
Чл. 110
Член 110 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия е бил изменен с ДВ, бр. 80 от 2010 г. и впоследствие отменен с ДВ, бр. 17 от 2020 г.
Чл. 111
Член 111 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия се отнася до физическата защита в контекста на ядрената безопасност. Членът е бил изменян и отменян в различни години, с последна отмяна, влязла в сила на 01.01.2018 г.
Чл. 112
Чл. 112 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя изискванията за физическа защита на ядрени материали и съоръжения. Защитата се осигурява съгласно международни конвенции и оценките на заплахата, предоставени от Държавна агенция 'Национална сигурност'. Лицензиантите са отговорни за разработването и актуализирането на проектната заплаха, която трябва да бъде одобрена от агенцията. Актуализациите на оценката по заплаха се извършват ежегодно или при поискване, а лицензиантите трябва да адаптират системите си за защита в съответствие с новите условия.
Чл. 113
Чл. 113 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че физическата защита на ядрени съоръжения, ядрени материали и радиоактивни вещества е задължение на лицата, осъществяващи дейност по закона. Те трябва да изготвят план за физическа защита, да определят вътрешни правила и отговорно лице, а планът и инструкциите се представят в агенцията с искането за лицензия. Условията за физическа защита се уреждат с наредба от Министерския съвет.
Чл. 114
Член 114 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя, че определени ядрени съоръжения и свързаните с тях обекти могат да бъдат класифицирани като особено важни за физическа защита. Това решение се взима от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, председателя на агенцията и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". Охраната на тези обекти е в отговорността на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 115
Чл. 115 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда възможността за определяне на зони с контролиран достъп за физическа защита на ядрени съоръжения и обекти, в които се използват или съхраняват ядрени материали или радиоактивни вещества. Определянето на тези зони се извършва в съответствие с проектната заплаха и по ред, указан в наредбата по чл. 113, ал. 4.
Чл. 116
Член 116 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя задълженията на физическите лица, които се намират в защитената зона на ядрено съоръжение. Те са длъжни да спазват изискванията за физическа защита, установени от експлоататора на съоръжението. За осигуряване на физическата защита могат да се въвеждат специални редове за достъп и проверки на лица и техните вещи. Право на достъп без придружител в защитената зона имат само лица с разрешение за работа или конкретна задача, получено по реда на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност."
Чл. 116а
Чл. 116а от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя информацията за физическата защита на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества като служебна тайна, освен ако не е класифицирана като държавна тайна. Това подчертава важността на защитата на чувствителната информация в контекста на ядрената безопасност.
Чл. 117
Чл. 117 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя задълженията на органите на изпълнителната власт и лицата, които работят с ядрени съоръжения. Те трябва да предприемат мерки за аварийно планиране и готовност, включващи външен и вътрешен авариен план. Външният план защитава населението в зоната на превантивни и неотложни мерки, а вътрешният план се отнася до действията на лицензианта на площадката. Всички действия се координират в Единната спасителна система.
Чл. 118
Външният авариен план, който е упоменат в чл. 117, ал. 2, т. 1, е задължителна част от Националния план за защита при бедствия. Този план се разработва, приема, поддържа, преразглежда и актуализира в съответствие със Закона за защита при бедствия.
Чл. 119
Чл. 119 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че разработването на външния авариен план, както и неговото материално-техническо и кадрово осигуряване, поддържането на аварийна готовност и приложението на мерките, се финансират от държавния бюджет.
Чл. 120
Лицата, които въвеждат в експлоатация ядрено съоръжение, трябва да представят вътрешен авариен план за съгласуване на съответните органи 6 месеца преди експлоатацията. Титулярят на разрешението проверява и оценява плана преди стартиране, а лицензираният оператор извършва проверки и оценки по време на експлоатация.
Чл. 121
Лицензиантите и титулярите на разрешение имат задължението да информират персонала относно аварийните планове и да осигурят специализирано обучение на служителите, които ще изпълняват функции в съответствие с тези планове.
Чл. 122
Чл. 122 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя задълженията на лицензиантите и титулярите на разрешения при настъпване на авария. Те трябва да информират населението и местните власти, да предприемат мерки за ограничаване на последиците, да контролират облъчването на участниците в ликвидирането на аварията, да осигурят мониторинг на радиоактивните изхвърляния и да участват в националната система за мониторинг. Лицензиантът, управляващ ядрено съоръжение, е задължен да осъществява радиационен мониторинг в определени зони.
Чл. 123
Чл. 123 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя условията и реда за разработване на аварийните планове, включително задълженията на лицата, които ги прилагат, мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от ядрени инциденти, начините за информиране на населението и мерките за проверка на аварийната готовност. Тези условия ще бъдат уточнени в наредба на Министерския съвет, предложена от специализирания държавен орган по пожарна безопасност и защита на населението.
Чл. 124
Председателят на агенцията е отговорен за координирането и изпълнението на задълженията на България, произтичащи от международни споразумения за неразпространение на ядреното оръжие. Той проверява спазването на задълженията, предоставя информация на международни агенции, осигурява инспекции на територията на страната и взаимодейства с компетентни органи по въпросите на експортния контрол. Някои от предвидените задължения включват проверка на ядрен материал и осигуряване на достъп за инспекторите.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя задълженията на лицата, извършващи дейности, свързани с ядрена енергия. Те трябва да предоставят информация на председателя на агенцията и Европейската комисия, да водят регистър на дейностите, да съхраняват документи и данни за срок не по-малко от 10 години, да информират за обстоятелства, които могат да нарушат условията на гаранциите, и да осигуряват достъп за инспектори. Освен това, органите по Закона за експортния контрол трябва да предоставят информация за разрешените сделки с ядрени материали, а министерствата и ведомствата да представят планове за ядрено-горивния цикъл за следващите 10 години.
Чл. 126
Министерският съвет, по предложение на председателя на агенцията, е отговорен за издаването на наредба, която определя условията и реда за събиране и предоставяне на информация, както и за водене на регистри, свързани с дейностите по прилагането на гаранциите в сферата на ядрената енергия.
Чл. 127
Гражданската отговорност за ядрена вреда в България се регулира от Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, на която България е страна, и от разпоредбите на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.
Чл. 128
Чл. 128 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя, че за целите на Виенската конвенция, ако няколко ядрени инсталации принадлежат на един и същ експлоатиращ и са разположени на една и съща площадка, те се считат за една ядрена инсталация.
Чл. 129
Чл. 129 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя, че Министерският съвет определя лицето, което е експлоатиращо ядрена инсталация, и условията на финансовата гаранция за отговорност за ядрена вреда. Експлоатиращият е единствено отговорен за вредите от ядрена авария, освен ако Виенската конвенция предвижда друго.
Чл. 130
Правото на обезщетение за ядрена вреда се погасява, ако искът не бъде предявен в сроковете, определени от Виенската конвенция. Давностният срок за предявяване на иск е 5 години, започващ от момента, в който пострадалият е узнал или е могъл да узнае за вредата и за отговорния експлоататор. Този срок не може да надвишава сроковете, определени в ал. 1.
Чл. 131
Лицата, които са претърпели ядрена вреда вследствие на ядрена авария, не получават обезщетение, ако вредата е причинена изцяло или отчасти от тяхното умисъл или груба небрежност. В случай на такова поведение, обезщетението може да бъде намалено.
Чл. 132
Чл. 132 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя отговорността на експлоатиращия за вреда от ядрени аварии, която е ограничена на 96 млн. лв. Експлоатиращият трябва да поддържа застраховка или друга финансова гаранция за този период. Правата по договора за застраховка се погасяват в сроковете, определени в закона. При бюджетна издръжка, отговорността се осигурява чрез предвиждане на средства в бюджета. Взиманията за смърт или телесна повреда имат предимство при разпределение на обезщетенията. Десет процента от сумата се заделя за искове, подадени до една година след аварията. Ако сумата е недостатъчна, обезщетенията се намаляват пропорционално.
Чл. 133
Държавата изплаща искове срещу експлоатиращия за ядрена вреда, когато застраховката му е недостатъчна, но не повече от определената отговорност. При ядрена авария, причинена от тежко природно бедствие, държавата също обезщетява до определената граница. Държавата може да предяви обратен иск към експлоатиращия за изплатените средства.
Чл. 134
Чл. 134 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че ядрена вреда, причинена на територията на друга държава, която не е страна по Виенската конвенция, ще бъде обезщетена само при наличие на ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, или на принципа на взаимност.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че условията и редът за освобождаване на малки количества ядрен материал от приложението на Виенската конвенция ще бъдат определени с наредба. Тази наредба ще бъде приета от Министерския съвет по предложение на председателя на агенцията.
Чл. 136
Член 136 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 17 от 2020 година.
Чл. 137
Исковете за ядрена вреда, освен ако Виенската конвенция предвижда друго, се разглеждат от българските съдилища, като първа инстанция е Софийският градски съд. Производствата по тези искове са безплатни за български граждани, а за чужденци важи принципът на взаимност.
Чл. 138
Чл. 138 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда следните наказания: 1) За извършване на дейности в ядрено съоръжение без необходимото разрешение или лицензия, санкцията е имуществена от 20 000 до 100 000 лв. 2) За дейности с източници на йонизиращи лъчения без регистрация или лицензия, глобата е от 2000 до 10 000 лв. 3) При нарушения от юридически лица или търговци, санкцията е от 5000 до 20 000 лв. 4) При повторно нарушение, санкцията е в петкратен размер на предходните.
Чл. 139
Чл. 139 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда следните санкции за нарушения: (1) Имуществена санкция от 3000 до 20 000 лв. за нарушаване на условията на разрешение или лицензия по Глава трета, раздел III; (2) Глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. за нарушения при дейности с източници на йонизиращи лъчения; (3) Глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. за нарушения на лицензия за специализирано обучение; (4) При повторно нарушение глобата или санкцията е в трикратен размер.
Чл. 140
Член 140 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда санкции за лица и длъжностни лица, които не предоставят информация или предоставят невярна, неточна или непълна информация. Физическите лица подлежат на глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. Длъжностните лица на лицензианти или титуляри на разрешение могат да бъдат глобени с суми между 1000 и 3000 лв. При повторни нарушения санкциите се увеличават до трикратния размер.
Чл. 141
Чл. 141 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда санкции за лица, които не спазват изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита. При първо нарушение се налага имуществена санкция от 3000 до 20 000 лв. за нарушения при експлоатация на ядрено съоръжение и глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. за нарушения при дейности с източници на йонизиращи лъчения. При повторно нарушение санкцията е в трикратен размер.
Чл. 142
На лицата, които не осигурят необходимата ядрената безопасност, физическа защита и радиационна защита на ядрени съоръжения при спиране или прекратяване на дейността, се налагат следните санкции: имуществена санкция от 20 000 до 100 000 лв. за ядрени съоръжения и глоба от 2000 до 10 000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв. за обекти с източници на йонизиращо лъчение.
Чл. 143
Законът предвижда глоби за лица и длъжностни лица, които извършват дейности с ядрена енергия без удостоверение за правоспособност или в нарушение на такова. Индивидуалните глоби варират от 500 до 2000 лв. за физически лица и от 1000 до 5000 лв. за длъжностни лица. При повторно нарушение, глобите се увеличават до трикратния размер.
Чл. 144
На лицата, които не изпълнят задълженията по чл. 125, ал. 1, се налагат имуществени санкции в размер от 2000 до 10 000 лв. Длъжностни лица, допуснали неизпълнение на същите задължения, подлежат на глоба от 500 до 5000 лв. При повторно нарушение, санкцията или глобата се увеличава до трикратен размер.
Чл. 145
Законът предвижда наказания за нарушения на забраните, свързани с безопасното използване на ядрената енергия. Нарушенията по чл. 17, т. 1 или 4 се наказват с глоба от 30 000 до 150 000 лв., а нарушенията по т. 2 или 3 с глоба от 1000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 3000 до 15 000 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават до трикратен размер.
Чл. 146
Чл. 146 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда следните наказания: (1) Пречене на инспектор да изпълнява задълженията си се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. (2) Неподчинение на предписание на инспектор се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. (3) При повторно нарушение, наказанието е в троен размер на горепосочените санкции.
Чл. 147
При неизпълнение на задължения по Закона за безопасно използване на ядрената енергия, виновните лица подлежат на наказание с глоба от 500 до 2000 лв. или имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. При повторно нарушение, глобата или имуществената санкция се удвояват.
Чл. 148
Член 148 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия регламентира установяването на нарушения, което се извършва от инспекторите на агенцията. Наказателните постановления се издават от председателя на агенцията или от упълномощено лице. Процедурата по установяване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следва правилата на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 149
Чл. 149 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че председателят на агенцията може да налага принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения. Тези мерки се прилагат и при нарушения на изискванията за ядрена безопасност и радиационна защита, особено в ситуации с непосредствена опасност от авария.
Чл. 150
Чл. 150 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя принудителните административни мерки, които могат да бъдат наложени в случаи на нарушение по чл. 149. Тези мерки включват: спиране или ограничаване на дейността, временно отнемане на удостоверението за правоспособност, извършване на експертизи и проверки, изменение на условия за експлоатация, изменения на проекти и конструкции, както и допълнение на учебни програми и провеждане на допълнително обучение.
Чл. 151
Чл. 151 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия урежда налагането на принудителни административни мерки. Те се налагат със заповед на председателя на агенцията по предложение на инспекторите. Мерките остават в сила до отстраняване на причините за тяхното налагане, а в заповедта се определя срок за изпълнение. Заповедта се връчва на лицето, на което се налагат мерките.
Чл. 152
Законът за безопасно използване на ядрената енергия регламентира безопасността при експлоатацията на ядрени съоръжения и управлението на радиоактивни отпадъци. Чл. 152 предвижда, че заповедта за налагане на принудителни административни мерки може да бъде обжалвана пред административен съд, като жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът не постанови друго. Законът съдържа определения на ключови термини като "аварийна готовност", "авария", "ядрена безопасност" и "радиационна защита", и задава изисквания за управление на ядрени материали и безопасност на ядрените инсталации. Включва и разпоредби за международен превоз на радиоактивни вещества и управление на ядрени отпадъци, както и преходни и заключителни разпоредби, свързани с прилагането на закона и съществуващите разрешителни.
§1
Параграф §1 определя основни термини, свързани с ядрената безопасност и радиационната защита, включително "аварийна готовност", "авария", "активиране", "закрит източник", "зона с контролирани достъпи", "извеждане от експлоатация", и много други. Всеки термин е даден с подробно определение, което обхваща различни аспекти на ядрената безопасност, включително управление на отработено гориво, радиоактивни отпадъци, физическа защита и радиационна защита. Законът подчертава важността на мерките за безопасност и контрол на радиационните рискове, свързани с ядрените съоръжения и материали.
§1а
В параграф §1а от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, приет с ДВ, бр. 80 от 2010 г., се уточнява, че за международен превоз в рамките на Европейския съюз на радиоактивни вещества, които не са ядрен материал или радиоактивни отпадъци, се прилага Регламент (Евратом) № 1493/93 на Съвета от 8 юни 1993 г., който регулира доставките на радиоактивни вещества между държавите членки.
Параграф §1б
Параграф §1б определя условията за международен превоз на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци в рамките на Европейския съюз. При такъв превоз е необходимо да се издаде документ от председателя на агенцията, който потвърдява превоза, освен необходимите лицензии и разрешения. Документите могат да бъдат издадени за конкретен превоз или за множество превози за период до три години. Непроизнасянето на председателя в определен срок се счита за мълчаливо съгласие. Условията за международния превоз не могат да бъдат по-рестриктивни от тези, приложими на територията на България. Отказите за издаване на документи трябва да бъдат мотивирани.
§1в
Параграф §1в от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, въведен с изменения в Държавен вестник, предвижда, че при внос или износ на ядрени материали от или в държава - членка на Европейския съюз, не е необходимо издаване на разрешение, посочено в чл. 15, ал. 4, т. 14 и 16. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2018 г.
§1г
Параграф §1г от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че списъкът на конкретните факти, сведения и предмети, които съставляват служебна тайна в сферата на безопасността на ядрената енергия и радиационната защита, се определя със заповед на председателя на агенцията.
§1д
Параграф §1д от Закона за безопасно използване на ядрената енергия определя информацията, станала известна на председателя на агенцията и служителите, като защитена тайна. Тази информация може да бъде предоставена само по писмено искане на компетентни държавни органи или с писмено съгласие на съответния заявител. Съществуват и изключения от тези ограничения, свързани с инциденти в ядрени съоръжения, радиационния фон и радиоактивно замърсяване, които могат да застрашат здравето на населението.
§1е
С параграф §1е от Закона за безопасно използване на ядрената енергия се въвеждат изискванията на Директива 2009/71/Евратом, която установява общностна рамка за ядрена безопасност на ядрените инсталации. Председателят на агенцията е задължен да изготвя доклад на всеки три години относно изпълнението на тези изисквания, който се представя на Европейската комисия. Първият доклад трябва да бъде представен до 22 юли 2014 г.
§1ж
Председателят на агенцията е задължен на всеки 10 години да организира самооценка на законодателната и регулаторна рамка за ядрена безопасност, както и на работата на регулаторния орган. Той трябва да предложи и международна партньорска проверка с цел подобряване на ядрената безопасност.
§1з
Законът въвежда изискванията на Директива 2013/59/Евратом на Съвета, която определя основни норми на безопасност за защита срещу опасностите от йонизиращо лъчение. Същевременно отменя предишни директиви, свързани с безопасността при работа с ядрена енергия.
§1и
В зоната за превантивни защитни мерки е забранено изграждането на жилищни и обществени сгради, детски и здравни заведения, заведения за хранене и други обекти, несвързани с ядреното съоръжение. Ограничения за използване на земи, гори и водни обекти в тази зона могат да се налагат от съответните министри в рамките на техните правомощия.
§3
Министерският съвет е длъжен да преобразува Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели в Агенция за ядрено регулиране в срок от един месец след влизането в сила на закона. Също така, той трябва да приеме устройствения правилник на новосъздадената агенция.
§5
Издадените разрешения и удостоверения по отменения Закон за използване на атомната енергия запазват действието си до изтичането на срока им. Лицата, притежаващи тези документи, могат да поискат удължаване на срока им за не повече от една година, ако изтичат до една година след влизането на новия закон. Лицата, които извършват дейности, изискващи лицензия, трябва да поискат издаването й в едногодишен срок от влизането в сила на закона, в противен случай трябва да прекратят дейността си.
§6
В рамките на две години след влизането в сила на закона, трябва да се създадат зони с особен статут около заварените ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения, съгласно проектите за тяхното изграждане. Забраната по чл. 109, ал. 1 не важи за строежи, които вече са изградени или започнати преди влизането на закона в сила.
§ 7
Раздел V "Фонд 'Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения'" и раздел III "Финансиране на управлението на радиоактивни отпадъци" влизат в сила от 1 януари 2003 г. Средствата за безопасност и съхранение на радиоактивни отпадъци, включително предходни средства, ще бъдат прехвърлени по транзитните сметки на Министерството на енергетиката. Управителните съвети на фондовете ще бъдат определени в двумесечен срок след влизането в сила на разпоредбите.
§ 8
Разпоредбите на глава четвърта, раздел II "Държавно предприятие 'Радиоактивни отпадъци'" влизат в сила от 1 януари 2004 г. В двумесечен срок след това, Министерският съвет трябва да предостави на предприятието необходимото движимо и недвижимо имущество, а министърът на енергетиката и енергийните ресурси трябва да определи изпълнителния директор и членовете на управителния съвет в едномесечен срок.
§ 9
До влизането в сила на § 8, ал. 1, управлението на радиоактивните отпадъци ще продължи по досегашния ред, с финансиране съгласно § 11 от Закона за държавния бюджет на 2002 г. От 1 януари 2003 г. финансирането ще се осъществява чрез фонд "Радиоактивни отпадъци". След влизането в сила на глава четвърта, раздел III, средствата от фонда ще се използват целево за безопасността и съхраняването на радиоактивни отпадъци, както и за изграждане и реконструкция на съоръжения за управление на тези отпадъци.
§10
В параграф §10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия се посочва, че в чл. 2 от Закона за ратифициране на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и на Съвместния протокол, думите "равностойността на петнадесет милиона специални права на тираж на Международния валутен фонд" се заменят с "деветдесет и шест милиона лева".
§11
В параграф §11 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия се предвижда изменение в чл. 2 от Закона за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението с Международната агенция по атомна енергия. Конкретно, изразът "Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели" се заменя с "председателя на Агенцията за ядрено регулиране".
Параграф §12
В параграф §12 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия се извършва замяна в чл. 2 на Закона за ратифициране на Единната конвенция за безопасност при управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци. Вместо "Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели" сега се посочва "председателя на Агенцията за ядрено регулиране".
Параграф §13
Параграф §13 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда изменение на т. 7 от чл. 21 на Закона за народното здраве. Новата формулировка на т. 7 гласи, че трябва да се контролират радиационните характеристики на работната среда.
§ 14
Параграф §14 изменя § 2 от преходните разпоредби на Закона за държавните такси, като заменя термина "Закона за използуване на атомната енергия за мирни цели" с "Закона за безопасно използване на ядрената енергия". Това изменение е част от актуализация на законодателството, свързано с ядрената енергия.
§15
В Закона за енергетиката и енергийната ефективност се въвеждат изменения, свързани с отнемането на лицензия за експлоатация на ядрено съоръжение. Конкретно, в чл. 52, ал. 1 се добавя нова точка, която указва, че лицензията на лицензианта се отнема, ако е издаден влязъл в сила административен акт за отнемане на лицензията по Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Освен това, глава девета
§16
Параграф §16 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда замяна на термина "Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели" с "Агенцията за ядрено регулиране" в текста на чл. 14, ал. 2 от Закона за измерванията. Тази промяна е част от актуализацията на съществуващото законодателство относно ядрената енергия и регулирането на ядрените дейности.
§ 17
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия се предвиждат изменения в Закона за концесиите. Конкретно, в член 4, точка 11 се отменя, а в член 5, точка 6 се заличават думите "радиоактивни продукти".
§ 18
В Закона за техническите изисквания към продуктите се извършват изменения в чл. 33, ал. 2, където 'атомни електроцентрали' се заменя с 'ядрени централи'. Освен това, параграф 5 от допълнителните разпоредби се променя, като уточнява, че контролът за техническата безопасност на съоръжения с повишена опасност на територията на ядрени централи се осъществява от председателя на Агенцията за ядрено регулиране или от оправомощени от него длъжностни лица.
§19
Министерският съвет е задължен да приеме подзаконови нормативни актове за прилагането на закона в срок от две години след влизането му в сила. До приемането на новите подзаконови актове, ще продължат да важат старите актове, издадени по отменения Закон за използване на атомната енергия за мирни цели, при условие че не противоречат на новия закон.
§20
Изпълнението на закона за безопасно използване на ядрената енергия е възложено на Министерския съвет. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 13 юни 2002 г. и е официално подпечатан.
§42
В Закона за безопасно използване на ядрената енергия е направена промяна, при която навсякъде думите "министъра на транспорта и съобщенията" се заменят с "министъра на транспорта". Тази промяна е обявена в Държавен вестник, брой 63 от 2002 г. и е в сила след измененията, направени в различни години до 2005 г. Преходните и заключителни разпоредби също така се отнасят до Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 105 от 2005 г. и влиза в сила от 01.01.2006 г.
Параграф §88
Законът влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". По-специално, чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12 от преходните и заключителните разпоредби имат различен срок за влизане в сила.
§142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи, свързани с отмяна на глава трета и замени на термини, влизат в сила от 1 март 2007 г.; параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г.; а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§69
В Закона за безопасно използване на ядрената енергия се извършва замяна на термина "земеделието и горите" с "земеделието и продоволствието". Също така се включват заключителни разпоредби относно ратификацията на споразумение между различни държави и международни организации за прилагане на определени клаузи от договора за неразпространение на ядрено оръжие и допълнителния протокол.
§2 от Преходните разпоредби
Параграф §2 от Преходните разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия уточнява, че разпоредбата на §1 влиза в сила с влизането в сила на Споразумението (78/164 ЕВРАТОМ, IAEA INFCIRC 193) и Допълнителния протокол към него (1999/188 ЕВРАТОМ, IAEA INFCIRC 193 add. 8). Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, който е обнародван в Държавен вестник, брой 74 от 2009 г. и влиза в сила от 15.09.2009 г.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия са обнародвани в Държавен вестник, брой 80 от 2010 г.
§87
Параграф §87 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че започнатите преди влизането в сила на закона производства за издаване на лицензии и разрешения ще бъдат довършени по досегашния ред, без да се прилагат новите разпоредби на закона.
§89
Параграф §89 регламентира контрола на съоръженията с повишена опасност, свързани с ядрената безопасност. До влизането в сила на новите наредби, контролът на съоръженията в ядрени централи ще се осъществява по предишния ред. За съоръженията извън ядрени централи контролът ще бъде по Закона за техническите изисквания. Преходен период от 6 месеца е предвиден за контрол по досегашния ред след влизането в сила на закона.
§90
До влизането в сила на изменение и допълнение на тарифата за извеждане от експлоатация на ядрено съоръжение, ще се събират такси, свързани с експлоатацията на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци.
§91
В срок до 6 месеца след влизането в сила на закона, Министерският съвет трябва да прецени необходимостта от обявяване на национално хранилище за радиоактивни отпадъци като обект с национално значение, съгласно Закона за устройство на територията.
§ 93
Разпоредбите на § 20, т. 2, § 33, т. 2 и § 58 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия влизат в сила от 1 януари 2011 г. Допълнително, Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи са обнародвани в Държавен вестник, брой 88 от 2010 г. и влизат в сила от 09.11.2010 г.
§ 117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2011 г. Конкретните параграфи, които влизат в сила по-късно, са § 1 - 23, § 25, § 27 - 30, § 32 - 34, § 40, § 41, § 43 - 55, § 63 - 89 и § 91 - 114. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, в сила от 10.12.2010 г.
§ 61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграф 11, свързан с чл. 22а – 22д, влиза в сила от 1 януари 2011 г. Други параграфи (7, 8, 9 и т.н.) влизат в сила от 1 април 2011 г.
§ 13
Законът влиза в сила от 30 юни 2012 г., с изключение на параграф 9, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за държавния служител, обнародвани в брой 38 от 2012 г. и в сила от 01.07.2012 г.
§84
Съгласно §84 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, в срок до един месец след обнародването на закона, Министерският съвет е задължен да актуализира Класификатора на длъжностите в администрацията, както и компетентните органи да приведат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с новите разпоредби на закона. Разпоредбите влизат в сила от 18.05.2012 г.
§ 85
Параграф 85 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия урежда правоотношенията с различни администрации, свързани с редица закони, включително Закона за радиото и телевизията и Закона за здравното осигуряване. Назначаването на държавни служители включва определяне на минимален ранг и индивидуална основна заплата. Необходимите средства за осигурителни вноски се осигуряват в рамките на бюджетите на съответните разпоредители. Министерският съвет и органите на управление на осигурителните институции са задължени да извършат необходимите промени в бюджетите. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения не се компенсират с парични обезщетения.
§86
Параграф §86 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия установява правила за определяне на индивидуалната основна месечна заплата на служителите в срок от един месец след влизането в сила на закона. Заплатата трябва да бъде не по-ниска от предишната брутна заплата, след приспадане на дължимите данъци и осигурителни вноски. Брутната заплата включва основната месечна заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят от отработеното време.
§ 87
Законът влиза в сила на 1 юли 2012 г., с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Също така, се споменава, че има изменения и допълнения към Закона за устройство на територията, обнародвани в ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.
§ 149
Законът за безопасно използване на ядрената енергия влиза в сила в 30-дневен срок след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (§ 16, § 35, т. 2 и § 39), които влизат в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани и с Закона за публичните финанси, който е обнародван през 2013 г. и влиза в сила от 1 януари 2014 г.
§ 123
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграф § 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122 влизат в сила от 1 февруари 2013 г. Също така, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за устройство на територията.
§79
Параграф §79 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда замяна на терминологията, свързана с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Всички споменавания на "министъра на регионалното развитие и благоустройството", "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" и "заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството" ще бъдат заменени с "министъра на регионалното развитие", "Министерството на регионалното развитие" и "заместник-министър на регионалното развитие".
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение на Закона за младостта, който е обнародван в Държавен вестник, брой 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
§55
Законът за безопасно използване на ядрената енергия влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, в преходните и заключителни разпоредби се включва информация относно Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влиза в сила от 28.11.2014 г.
§79
В §79 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия се указва, че всички споменавания на "министъра на регионалното развитие", "Министерството на регионалното развитие" и "заместник-министър на регионалното развитие" трябва да бъдат заменени с "министъра на регионалното развитие и благоустройството", "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" и "заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството".
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, се съдържат и разпоредби свързани с изменения в Закона за забрана на химическото оръжие и контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори, обнародвани в ДВ, бр. 14 от 2015 г.
§61
В параграф §61 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия се предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, с новите наименования на Министерството на енергетиката. Тези промени са валидни за всички предходни изменения на закона, обнародвани в различни броеве на Държавен вестник от 2002 до 2014 г. Заключителните разпоредби касаят и Закона за изменение на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван през 2017 г. и влиза в сила от 18.07.2017 г.
§76
Законът за безопасно използване на ядрената енергия влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 година, който е обнародван в 'Държавен вестник', бр. 99 от 2017 г. и влиза в сила от 01.01.2018 г.
§15
Законът за безопасно използване на ядрената енергия влиза в сила от 1 януари 2018 година. Тези разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на същия закон, обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2017 година.
§33
Лицензиите, издадени преди влизането в сила на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, остават валидни за определения в тях срок. За оставащия срок от тях не се дължи такса, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от закона.
§ 34
Параграф 34 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия предвижда, че започналите процедури за издаване на лицензии или разрешения, както и за създаване на зони за превантивни защитни мерки, ще бъдат довършени по досегашния ред. Процедурите за издаване на лицензии за дейности, посочени в чл. 56, ал. 3, ще продължат по реда на новия закон.
Параграф §35
Параграф 35 от закона предвижда, че наредбите по чл. 26, ал. 1 и 3 трябва да бъдат приведени в съответствие с новия закон в срок от един месец след влизането му в сила. До изпълнението на това изискване, ще се прилагат съществуващите подзаконови нормативни актове, освен ако те не противоречат на новия закон.
§ 39
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на § 37, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за закона за допълнение на закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 г., и влиза в сила от 1 януари 2018 г.
§68
Законът за безопасно използване на ядрената енергия влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби също отразяват изменения и допълнения в административнопроцесуалния кодекс, които са в сила от 1 януари 2019 г.
§ 156
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г.; параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването в 'Държавен вестник'; параграф 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'.
§106
Законът влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила на 1 март 2023 г. Също така, се посочва, че новите разпоредби към Закона за противодействие на корупцията са обнародвани в Държавен вестник, брой 84 от 2023 г. и влизат в сила от 6 октомври 2023 г.
Параграф §79
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници са обнародвани в Държавен вестник, бр. 86 от 2023 г. и влизат в сила от 13.10.2023 г.
§90
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, обнародван в 'Държавен вестник', брой 27 от 2024 г.
§10
Титулярите на лицензии за експлоатация на ядрени съоръжения, които използват, манипулират или съхраняват ядрен материал, трябва в срок от един месец след влизането в сила на закона да подадат искане за изменение на издадените лицензии. Искането се отправя до председателя на Агенцията за ядрено регулиране и е необходимо за привеждане на лицензите в съответствие с новите изисквания на закона.
§11
Параграф §11 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за безопасно използване на ядрената енергия указва, че започналите и неприключени производства по удължаване на лицензии за експлоатация на ядрени съоръжения, в които се използва, манипулира или съхранява ядрен материал, ще се довършват по новия закон. Председателят на Агенцията за ядрено регулиране ще извърши необходимите изменения на лицензията в съответствие с чл. 20, ал. 4 и ще определи срока по чл. 37в, ал. 4.
§12
Титулярите на лицензии за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения могат да поискат обща лицензия от председателя на Агенцията за ядрено регулиране, ако съоръженията са функционално свързани и имат общ план за извеждане. Искането трябва да бъде подадено не по-късно от шест месеца преди изтичане на лицензията. При установяване на съответствие с нормативните изисквания, председателят издава обща лицензия в срок.
§ 13
Параграф 13 от закона определя, че Министерският съвет трябва да приведе подзаконовите нормативни актове в съответствие с новия закон в срок от една година след влизането му в сила. До привеждането на тези актове, ще се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, освен ако не противоречат на новия закон. Заключителните разпоредби към закона за допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия са обнародвани в Държавен вестник, брой 70 от 2024 година.
§2
Параграф §2 определя, че ядрените централи, проектите за ядрени централи и одобрените площадки за тяхното изграждане, които не са били определени за обекти с национално значение преди влизането в сила на закона, също са считани за обекти с национално значение. Допълнително, се посочват важни директиви и регламенти от Европейското законодателство, свързани с безопасността на ядрената енергия и управление на радиоактивни вещества.
