ЗАКОН ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда производството по несъстоятелност за банки, които имат седалище в България. За банки с клонове в други държави членки се прилагат и разпоредбите от Закона за кредитните институции. Законът не важи за определени банки, посочени в Закона за кредитните институции.
Чл. 2
Производството по несъстоятелност на банка има за цел да осигури бързо и справедливо удовлетворяване на вложителите и кредиторите. В него се вземат предвид интересите на вложителите, кредиторите и обществения интерес, свързан със стабилността на банковата система.
Чл. 3
Чл. 3 определя масата на несъстоятелността, която включва имуществените права на банката към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, с изключение на определени активи. След решението за отнемане на лицензията, банката не може да извършва разпоредителни сделки с имуществото си, освен обичайни разноски за запазване и управление. Действия, извършени в нарушение на тези забрани, са нищожни. Когато банката е действала като финансов посредник, държавата се суброгира като кредитор на крайните получатели на заемите, а вземанията по тези заеми не са част от масата на несъстоятелността.
Чл. 4
Чл. 4 регламентира начина, по който масата на несъстоятелността се използва за удовлетворяване на кредиторите на банката. Всички кредитори, с вземания, възникнали преди решението за откриване на производство по несъстоятелност, имат право на удовлетворение. Удовлетворението на кредиторите по определени вземания (чл. 94, ал. 1, т. 1 - 8) се извършва след пълно удовлетворяване на тези кредитори. Кредиторите за разноски по несъстоятелността получават плащане на падежа, а ако не са получили такова, се удовлетворяват по реда на чл. 94, ал. 1, т. 3.
Чл. 5
Кредиторите на банката, която е в производство по несъстоятелност, запазват правата си по предоставените обезпечения. Това означава, че независимо от производството, техните права върху обезпечените активи остават валидни и защитени.
Чл. 6
Чл. 6 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че банките и кредиторите в производството по несъстоятелност се призовават по реда на чл. 619 от Търговския закон, освен ако в Закона за банковата несъстоятелност не е предвидено нещо различно. Това означава, че производството следва общите правила, освен ако конкретни разпоредби в закона не указват алтернативен ред.
Чл. 7
В производството по несъстоятелност на банка не се провежда събрание на кредиторите и не може да се предлага план за оздравяване. Основанията за откриване на производство по несъстоятелност са определени в закона.
Чл. 8 от Закона за банковата несъстоятелност
Производство по несъстоятелност за банка се открива при отнемане на лицензията от Българската народна банка, или когато банката е в ликвидация и е установена неплатежоспособност. Искането за откриване на такова производство може да бъде направено само от Централната банка. Отнемането на лицензията не пречи на използването на наличните средства за изпълнение на задълженията на банката в деня на отнемането, и не оказва обратно действие върху правата и задълженията на банката, свързани с участието й в платежната система преди отнемането.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за банковата несъстоятелност определя процедурата, по която Централната банка подава искане за откриване на производство по несъстоятелност на банка. Искането трябва да бъде писмено и да се подава до компетентния съд, като в него се посочват основанията за отнемане на лиценза на банката. Към искането се прилага заверен препис от акта на Централната банка. Не се събират държавни такси за това искане, а Централната банка уведомява Фонда за гарантиране на влоговете в банките за подготовка на назначаване на синдик.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за банковата несъстоятелност определя, че съдът, който разглежда искането за несъстоятелност на банка, е окръжният съд, в който е регистрирано седалището на банката. Това означава, че всички процедури и действия, свързани с производството по несъстоятелност, ще се извършват в този съд.
Чл. 11
Законът предвижда, че при редовно искане за откриване на производство по несъстоятелност, съдът образува дело и насрочва заседание в срок до 15 дни. Процесът се провежда при закрити врата с участието на прокурор и призоваване на Централната банка, банката и фонда. Банката се представлява от квестори или временни синдици. Акционерите с над 5% дял могат да участват в производството. Съдът открива производство, ако актът на Централната банка е влязъл в сила, а в противен случай производството се спира до решаване на административния спор. Страните се призовават три дни преди заседанието, а съдът постановява решение в 7-дневен срок след приключване на делото.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за банковата несъстоятелност определя процедурата, която съдът трябва да следва преди да постанови решение за откриване на производство по несъстоятелност по искане на Централната банка. Съдът може да допусне мерки за обезпечаване на имуществото на банката, да спре съдебни дела срещу нея и да назначи временен синдик. Определението за мерките е незабавно изпълняемо и не подлежи на обжалване. Наложените мерки ползват всички кредитори, а правомощията на квесторите се прекратяват с назначаването на временния синдик.
Чл. 12а
Чл. 12а урежда функциите и правомощията на временния синдик, назначен от съда при откриване на производство по несъстоятелност на банка. Временният синдик изпълнява задълженията си до назначаването на постоянен синдик и получава възнаграждение от фонда. Той представлява банката, управлява текущите дела, опазва имуществото, събира вземания, и може да иска спиране на изпълнението на сделки, извършени в нарушение на закона. Синдикът е задължен да предоставя отчети на фонда и да публикува информация за действията си. Всички служители и органи са длъжни да съдействат на синдика.
Чл. 13
Член 13 от Закона за банковата несъстоятелност определя условията и процедурата за обявяване на неплатежоспособността на банка. Съдът, при наличие на изискванията, обявява несъстоятелността на банката, открива производство по несъстоятелност, прекратява дейността на банката, лишава я от правото да управлява имуществото си и постановява осребряване на активите. Решението подлежи на незабавно изпълнение и съдът е длъжен да уведоми съответните органи в деня на постановяването.
Чл. 14
Съдът отхвърля искането за откриване на производство по несъстоятелност, ако не са изпълнени изискванията по чл. 9, ал. 2 и 3, или ако с влязло в сила решение актът на Централната банка по чл. 9, ал. 3 е отменен.
Чл. 15
Решението на съда, взето по чл. 13, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност, подлежи на вписване в търговския регистър. То може да бъде обжалвано в съответствие с установените процедури за обжалване на съдебни решения.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за банковата несъстоятелност урежда процеса на обжалване на решения, свързани с откриването на производство по несъстоятелност. Решенията по чл. 13, ал. 1 и чл. 14 могат да бъдат обжалвани в 7-дневен срок от квесторите, временните синдици на банката и Централната банка, а прокурорът има право на протест. Обжалването не спира изпълнението на решението. Въззивният съд трябва да образува делото в деня на получаване на жалбата и да се произнесе в срок от един месец. При отмяна на решението за откриване на производство, се заличават всички последици от него и се преустановяват правомощията на органите на несъстоятелността. Отмененото решение се вписва в търговския регистър.
Чл. 17
Производството по несъстоятелност за банка започва от датата на решението по чл. 13, ал. 1. Действия, извършени на тази дата, се считат за извършени след откритие на производството. Вземанията на кредиторите в чужда валута се конвертират в евро по курса на БНБ на датата на решението. От датата на решението всички давностни и преклузивни срокове за правата на банката спират за срок от шест месеца.
Чл. 18
След откриването на производство по несъстоятелност за банка, само синдикът има право да управлява и да се разпорежда с правата в масата на несъстоятелността. Преди встъпването на синдика, назначените квестори от Централната банка могат да извършват действия само за съхраняване на масата на несъстоятелността.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира, че след решението за откриване на производство по несъстоятелност, изпълнението на задължения към банката се поема от синдика. До встъпването на синдика в длъжност, тези задължения могат да се изпълняват от квесторите или временните синдици. Изпълнението на задължения след датата на решението, извън посочените условия, няма погасителен ефект, освен ако е извършено преди вписването на решението в търговския регистър и изпълнителят не е знаел за откритото производство.
Чл. 20
С откриването на производство по несъстоятелност за банка, съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу банката се спират. Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде включено в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания. Възобновяването на спряното производство става с участието на синдика и кредитора, в случай че вземането не е включено в списъка на приетите вземания, или с участието на синдика, кредитора и лицето, подало възражение, ако вземането е включено, но срещу него има възражение.
Чл. 21
От момента на обявяване в търговския регистър на решението на Централната банка за отнемане на лицензията на банка, се спират изпълнителните производства срещу имуществото на банката, включено в масата по несъстоятелността. За банките не се прилагат определени разпоредби от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за особените залози. Ако се извърши плащане на взискател след обявяване на отнемането на лицензията, платеното се връща в масата на несъстоятелността, освен ако е направено по реда на глава осма. Изпълнението на вземания с учреден особен залог продължава след приемането им в производството по несъстоятелност.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за банковата несъстоятелност посочва, че действия и сделки, извършени след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, са нищожни по отношение на кредиторите, ако не са извършени по установения ред или в нарушение на закона. Това включва изпълнение на задължения, учредяване на залог или ипотека и сделки с имущество от масата на несъстоятелността. Освен това, действия след началната дата на неплатежоспособността, като изпълнение на парични задължения или безвъзмездни сделки, също са нищожни.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че всички задължения на банката стават изискуеми от датата на решението по чл. 13, ал. 1. Непаричните задължения се преобразуват в парични по тяхната пазарна стойност на същата дата.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че от деня на постановяване на решението по чл. 13, ал. 1, недвижимите имоти на банката стават възбранени, а движимите вещи и вземанията - запорирани по отношение на трети лица. Възбраната върху недвижимите имоти и корабите на банката се вписва в нотариалните регистри и регистрите за корабите въз основа на решението за обявяване на банката в несъстоятелност, което е вписано в търговския регистър.
Чл. 25
Синдик на банка може да бъде само физическо лице, което отговаря на определени изисквания, включително да не е осъждан за умишлено престъпление, да има висше образование и стаж, добра професионална репутация, и да не е имало конфликти на интереси с банката. Обстоятелствата за отговаряне на изискванията се установяват чрез служебни проверки и декларации. Правомощията на синдик се осъществяват от поне две лица, а фондът за гарантиране на влоговете може да извършва проверки по всяко време.
Чл. 26
Синдикът на банката се назначава от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, като това става в деня на получаване на решението за откриване на производство по несъстоятелност или на следващия работен ден. Назначаването се извършва с решение на управителния съвет на фонда, при условие че лицата са дали писмено съгласие и са подали необходимите декларации. Решението за назначаване включва важна информация, като дата, съдебен състав, номера на делото, данни за синдика и възнаграждение. То подлежи на незабавно изпълнение и се вписва в търговския регистър. Председателят на фонда е длъжен да изпрати препис от решението на синдика и да поиска вписване в регистъра.
Чл. 27
Член 27 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира задълженията на назначените синдици. Те трябва да встъпят в длъжност в срок от два работни дни след получаване на решението по чл. 26, ал. 2. Преди да започнат работа, се сключват договори за управление, които уточняват правата и задълженията на синдиците, условията за заплащане на тяхното възнаграждение и другите елементи на правоотношението с банката в несъстоятелност.
Чл. 28
Синдикът, встъпвайки в длъжност, трябва да предостави гаранция, определена от фонда, но не по-малко от тримесечното му брутно възнаграждение. Гаранцията се предоставя под формата на паричен депозит, който се блокира в банка. Тази гаранция служи за обезщетяване на вреди, причинени от синдика на масата на несъстоятелността. След шест месеца от освобождаването на синдика, гаранцията се връща, ако не са предявени искове срещу него.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за банковата несъстоятелност определя условията, при които фондът освобождава синдика и прекратява договора с него. Освобождаването може да се извърши при писмено искане на синдика, поставяне под запрещение, неспазване на изискванията, фактическа невъзможност, смърт, изваждане от списъка на Централната банка или по преценка на фонда. Освобождаването се вписва в търговския регистър, а нов синдик се назначава в деня на решението за освобождаване. Освободеният синдик трябва да изпълнява задълженията си до встъпването в длъжност на новия синдик.
Чл. 30
Чл. 30 регламентира възнаграждението на синдика, което се определя от управителния съвет на фонда. Първоначалното възнаграждение е фиксирано и варира между 10 и 30 минимални работни заплати. След изтичането на определен срок, възнаграждението се определя по ред, указан в наредба на Централната банка. Възнаграждението може да бъде намалено при определени условия, като синдикът е направил неразрешени разходи или е извършил разпореждане с имущество неправомерно. Решението за намаление може да бъде обжалвано в 7-дневен срок.
Чл. 31
Синдикът, назначен в производството по несъстоятелност на банка, притежава редица правомощия, включително: представлява банката, управлява текущите дела, опазва и управлява имуществото, събира вземания, изготвя програми за осребряване и разпределя средства. Той също така може да възлага дейности на специалисти с международен опит и да упълномощава лица за представителство в съдебни дела. Всички действия на синдика се извършват съвместно от назначените лица, а решенията се вземат с единодушие.
Чл. 31а
Член 31а от Закона за банковата несъстоятелност гласи, че временното лице и синдикът нямат право да заличават учредени обезпечения от длъжници до откриването на процедурата по осребряване имуществото на банката. Изключение се прави само в случаите, когато вземането на банката е напълно погасено чрез парично плащане.
Чл. 32
Синдикът е задължен да записва в прономерован и прошнурован дневник всяко свое действие, свързано с управлението и осребряването на правата от масата на несъстоятелността. Той трябва да представя на фонда месечни отчети, а при поискване - незабавно. Всеки кредитор на банката има право да се запознае с дневника и отчетите, като синдикът определя условията за достъп. Фондът за гарантиране на влоговете може да проверява документите и да изисква допълнителна информация. Ликвидационният баланс и счетоводните отчети на синдика не подлежат на проверка от одитор. Синдикът изпраща ежемесечни отчети на фонда, които се публикуват на интернет страницата на фонда, освен защитената информация.
Чл. 33
Синдикът е длъжен да действа с грижата на добър търговец, да поставя интересите на кредиторите над собствените си, да спазва закона и нормативните актове. Той трябва да осъществява правомощията си в съответствие с развитието на производството по несъстоятелност и указанията на фонда. Синдикът е задължен да внася получените парични средства в определените сметки в деня на получаване или на следващия работен ден. Освен това, той не трябва да разгласява информация, свързана с правомощията си.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за банковата несъстоятелност урежда ограниченията и отговорностите на синдиците. Синдикът не може да сключва сделки от името на банката с лица, които също представлява. Назначените за синдик лица нямат право да придобиват имущество от масата на несъстоятелността, което важи и за техните близки роднини. Сделки, извършени в нарушение на тези правила, са нищожни за кредиторите. Синдиците са задължени да представят декларация за свързаните с тях лица на всеки шест месеца.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира задълженията на синдика при изпълнение на функциите му. В случай на неизпълнение на задълженията, синдикът може да бъде глобен от фонда. Той дължи обезщетение за забавено внасяне на средства, което може да бъде прихванато с възнаграждението му. Синдикът носи отговорност за вреди, причинени при осъществяване на правомощията си, а отговорността на синдиците е солидарна.
Чл. 36
При освобождаване от длъжност синдикът трябва да представи писмен отчет пред фонда и Централната банка в срок от 14 дни. Новоназначеният синдик има право да възрази по отчета в срок от 7 дни след представянето му. Управителният съвет на фонда разглежда отчета в срок от 7 дни след изтичането на срока за възражение и взема решение, което не може да бъде обжалвано.
Чл. 37
Синдикът е длъжен незабавно да предаде търговските книги и имуществото, което е в негово разпореждане, на новия синдик или на лице, посочено от председателя на фонда. Предаването се извършва чрез подписан протокол от освободения синдик и новия синдик, в присъствието на представители на фонда.
Чл. 38
Фондът в производството по несъстоятелност на банка играе важна роля, като защитава интересите на кредиторите. Той осъществява контрол върху синдика, за да гарантира, че правомощията му се упражняват законосъобразно и целесъобразно. Това включва наблюдение на действията на синдика и осигуряване на спазването на законовите изисквания.
Чл. 39
Фондът по банковата несъстоятелност има редица правомощия, включително назначаване и освобождаване на синдика, определяне на неговото възнаграждение, одобряване на бюджета за производството по несъстоятелност и разрешаване на извънредни разходи. Фондът следи за изпълнението на програмата за осребряване на имуществото и може да дава разрешения за сделки, които надхвърлят определена стойност. Освен това, фондът има правомощия за вземане на решения относно искове и предоставяне на методически указания на синдика. Актовете на фонда, свързани с назначения на синдик и одобрения, не подлежат на обжалване, освен в определени случаи.
Чл. 40 от Закона за банковата несъстоятелност
Фондът има правомощия да изисква от синдика на банката документи и информация, да получава обяснения, да изготвя отчети и да извършва проверки на място. Тези действия се осъществяват по заповед на председателя на управителния съвет на фонда, без възможност за обжалване. Кредиторите и Централната банка могат да искат проверки. При проверки упълномощените лица имат право на достъп до помещенията на банката, да изискват документи, да назначават експерти и да проверяват касата и търговските книги.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда мерки, които фондът може да предприеме срещу синдика, ако установи незаконосъобразно поведение или небрежност от негова страна. Сред мерките са: писмено предупреждение, задължаване за извършване на неотложни действия, забрана за определени действия, намаляване на възнаграждението и освобождаване от длъжност. Решенията на управителния съвет за налагане на мерки не подлежат на обжалване, с изключение на намаляване на възнаграждението и освобождаване от длъжност. При данни за престъпление, прокуратурата се уведомява.
Чл. 42
Членовете на управителния съвет и служителите на фонда не могат да придобиват имущество или права от масата на несъстоятелността. Това важи и за техните съпрузи, роднини до шеста степен по права линия и до трета степен по сватовство. При установяване на нарушение, мандатът на член на управителния съвет се прекратява предсрочно.
Чл. 43
Актовете на фонда по Закона за банковата несъстоятелност се вписват в публична книга, която е достъпна в служебните помещения на фонда. Книгата се води и в електронен вид и може да бъде намерена на интернет страницата на фонда. Достъпът до информацията е определен от председателя на управителния съвет.
Чл. 44 от Закона за банковата несъстоятелност
Централната банка има редица правомощия в производството по несъстоятелност на банки, включително: отправяне на искане за откриване на производство по несъстоятелност, водене на списък на лицата за синдици, изключване на синдици при нарушения, искания за предварителни обезпечителни мерки, искания до фонда за мерки спрямо синдика, издаване на наредби по предложение на фонда, и извършване на други действия, предвидени в закона.
Чл. 45
Съдът по несъстоятелността има правомощието да разглежда и разрешава правните спорове, които възникват в хода на производството по несъстоятелност. Това включва различни правни въпроси, свързани с активите на несъстоятелното лице, задълженията му и правата на кредиторите.
Чл. 46
Съдът по несъстоятелността разполага с множество правомощия, включително откриване и отхвърляне на производства по несъстоятелност за банки, налагане на обезпечителни мерки, одобряване на списъци на вземания, произнасяне по възражения и искове, приключване и възобновяване на производствата, както и разрешаване на достъп до данни за операции, свързани с банки в несъстоятелност. Правомощията му се упражняват съгласно Гражданския процесуален кодекс, освен ако в закона не е предвидено друго.
Чл. 47
Съгласно Чл. 47 от Закона за банковата несъстоятелност, определенията и решенията на съда, свързани с производството по несъстоятелност, могат да бъдат обжалвани по общия ред на Гражданския процесуален кодекс, освен ако в закона не е предвидено друго. Върховният касационен съд образува делото в деня на подаване на жалбата или на следващия работен ден и произнася с решение в срок от един месец. Съдът не може да спре изпълнението на решението.
Чл. 48
Актовете на съда по несъстоятелността се вписват в публична книга, налична в канцеларията на съда, и се обявяват в търговския регистър. Решенията и определенията на касационния съд също се вписват в тази книга. Определенията и решенията на съда, подлежащи на обжалване, се считат за връчени на заинтересованите страни от момента на обявяването им в търговския регистър.
Чл. 49
При откриване на производство по несъстоятелност, квесторите или временните синдици са задължени да запечатат всички помещения и имущество на банката в деня на получаване на решението или на следващия ден. Запечатването трябва да се извърши в тридневен срок и да бъде документирано с протоколи, подписани от присъстващите представители на фонда. Не се запечатват помещения с бързо развалящи се стоки или такива, необходими за охрана на имуществото. Ако няма назначени временни синдици, действията се извършват от синдиците след встъпването им в длъжност.
Чл. 50
Съгласно Чл. 50 от Закона за банковата несъстоятелност, в 30-дневен срок от встъпването в длъжност на синдика се извършва подробен опис на имуществото на банката, включително недвижими и движими вещи, пари, ценности и документи. Описът се извършва от комисия, която включва синдика и представители на квесторите, а след неговото извършване се съставя протокол. Квесторите и членовете на управителния орган на банката трябва да окажат съдействие при описа, а при неизпълнение на задължението им, председателят на управителния съвет на фонда може да наложи санкции. При откритие на ново имущество след описа, се извършва допълнителен опис.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че след извършването на описа, синдикът поема отговорност за описаното имущество. Това означава, че синдикът е задължен да управлява и поддържа имуществото на банката, което е предмет на несъстоятелност, с необходимата грижа и внимание.
Чл. 52
Синдикът е задължен да започне инвентаризация и оценка на имуществото на банката в срок от 7 дни след описа. Процесът не може да надвишава 120 дни. При нужда, синдикът може да ползва външни експерти с разрешение на председателя на управителния съвет на фонда, чийто решения не подлежат на обжалване. След инвентаризацията, синдикът съставя ликвидационен баланс и предприема действия за възстановяване на вредите. Документите от инвентаризацията, оценката и ликвидационния баланс трябва да се предоставят незабавно на фонда и да се изпратят в Народното събрание в срок от три дни.
Чл. 53
Съдът по несъстоятелността може да допусне мерки за обезпечаване на имуществото на банката по искане на синдика или фонда. Обезпечение на искове за попълване на масата на несъстоятелността се допуска при наличие на достатъчни доказателства за основателността на иска. След решението за откриване на производство по несъстоятелност, не могат да се налагат обезпечителни мерки спрямо права от масата на несъстоятелността, освен при условията на ал. 1 и 2.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за банковата несъстоятелност определя видовете разноски, свързани с процедурата по несъстоятелност. Те включват: възнаграждението на синдика, трудовите възнаграждения и осигурителните вноски на служителите на банката, разходите за управление и оценка на масата на несъстоятелността, както и възнагражденията на наетите експерти и консултанти. Член 54, т. 5 е отменен с изменение от 2016 г.
Чл. 55
Синдикът е задължен да съставя ежемесечен бюджет за разноските по несъстоятелността, включващ текущи разходи и извънредни разходи, свързани с адвокати, експерти и оценки. Бюджетът трябва да бъде представен за одобрение на управителния съвет на фонда 14 дни преди началото на съответния месец. Ако бюджетът не бъде одобрен, синдикът трябва да направи необходимите изменения. В случай на непредвидени разходи, синдикът може да ги извърши след разрешение от управителния съвет, а ако е неотложно, може да поиска последващо одобрение. Разходи, надвишаващи бюджета без разрешение, се считат за вреди на масата на несъстоятелността.
Чл. 56
Синдикът е задължен да уведомява ползвателите на сейфове и лица, предоставили имущество за съхранение в банката, за характера и размера на вземането им в срок до шест месеца след вписването на решението по чл. 13, ал. 1. Съобщението трябва да бъде изпратено по пощата с препоръчано писмо. В него се указва срокът, в който могат да получат имуществото. Ако не бъде освободен в този срок, сейфът се отваря от синдика с нотариус, а описът на съдържанието се подписва от присъстващите. Непотърсените вещи се съхраняват от синдика до приключване на производството, след което се предават на Централната банка или определена търговска банка, а след 5 години стават собственост на държавата.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира задълженията на синдика по отношение на събиране на вземанията на банката. Синдикът е длъжен да предприеме всички необходими действия за събиране на вземания, включително от акционери, и да извърши проверка за вреди причинени от бивши администратори. Освен това, синдикът може да сключва споразумения с разрешение на управителния съвет на фонда. При неизпълнение на кредити, синдикът може да поиска заповед за незабавно изпълнение. Такси не се събират предварително за определени искове.
Чл. 58
Синдикът може да прекрати договори, сключени преди откриването на производство по несъстоятелност, ако те не са изпълнени изцяло или частично. Предизвестията за прекратяване са 15 дни, а за договори с наем на недвижим имот - 60 дни. Насрещната страна няма право на обезщетение за вреди при прекратяване на договори, свързани с наем на имот. Синдикът трябва да отговори на насрещната страна в 15-дневен срок дали запазва или прекратява договора. При запазване на договор с периодични плащания, синдикът не дължи плащания, просрочени преди откриването на производството.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира условията, при които кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Прихващането е допустимо само ако задълженията са съществували, насрещни и еднородни, а вземането е изискуемо. В противен случай, ако вземането стане изискуемо по време на производството, кредиторът може да извърши прихващане след настъпване на изискуемостта. Изявлението за прихващане трябва да бъде отправено до синдика в писмена форма с нотариална заверка. Прихващането може да бъде обявено за недействително, ако кредиторът е знаел за неплатежоспособността на банката при придобиването на вземането.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда възможността за обявяване на сделки и действия на банката за недействителни по отношение на кредиторите в определени случаи. Това включва безвъзмездни сделки, сделки с намерение да се увредят кредиторите, както и сделки, извършени в срокове преди обявяване на несъстоятелност, които увреждат кредиторите. Исковете за установяване на недействителност могат да бъдат предявявани от временния синдик или синдика, а държавната такса не се събира предварително. Също така, сделки, извършени от синдика, могат да бъдат обявени за недействителни при наличие на определени условия.
Чл. 60а
Синдикът, временният синдик или фондът имат право да предявяват искове за връщане на имущество, получено от банката, срещу трети лица, когато: 1) третото лице не е изпълнило насрещна престация или тя е на значително по-ниска стойност от полученото; 2) полученото е под формата на парична или непарична вноска в капитала на третото лице. Не се събира предварителна държавна такса от лицата, които предявяват иск, а таксата за следващото производство се събира от осъдената страна или от масата на несъстоятелността, в зависимост от решението на съда.
Чл. 60б
Чл. 60б от Закона за банковата несъстоятелност определя, че всяка сделка, при която вземане от банка е прехвърлено на трето лице, е недействителна, ако не е получено имущество в разумен срок. В случай на обявяване на сделката за недействителна, третото лице губи качеството си на кредитор. Синдикът може да предявява искове за недействителност в 5-годишен срок от откритие на производството по несъстоятелност. Не се събира предварителна такса за исковете на синдика.
Чл. 61
Член 61 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че при извършване на сделки или действия, свързани с определени разпоредби, предоставеното от трето лице трябва да бъде върнато. Ако предоставеното не е част от масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице придобива статус на кредитор. Това означава, че трето лице, което е участвало в сделка, може да предяви отменителен иск, за да защити правата си и да възстанови предоставеното.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за банковата несъстоятелност определя сроковете и условията за предявяване на искове от кредитори на банката. Исковете по чл. 59, ал. 3 или 5, чл. 60, чл. 60а и чл. 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат предявени в 5-годишен срок от откритото производство по несъстоятелност на банката. Исковете по чл. 60, ал. 5 се предявяват в 6-месечен срок от извършване на сделката. Исковете се подават пред съда по несъстоятелността без предварителна държавна такса, която се събира само ако искът бъде уважен или отхвърлен, в зависимост от решението на съда. Процесуалното представителство на банката се осъществява от временния синдик или синдика.
Чл. 62а
Чл. 62а от Закона за банковата несъстоятелност определя правилата за събиране на държавни такси по изпълнителни дела, образувани от банка в несъстоятелност. Според текста, предварителни пропорционални държавни такси не се събират, а максималната пропорционална такса е ограничена до 15 000 евро. Същото важи и за принудително отнемане на заложено имущество в полза на банката. Освен това, ако съдът назначи особен представител за разноски на ищеца, неговото възнаграждение се определя по реда на Закона за правната помощ.
Чл. 63
Кредиторите на банката, обявена в несъстоятелност, трябва да предявят писмено своите вземания пред синдика в срок от два месеца след вписването на решението за откриване на производството. В молбата те трябва да посочат основанието, размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, както и адреса за кореспонденция. В определени случаи, като вземания на вложители и работници, те се считат за предявени служебно от синдика, но кредиторите все пак имат право да ги предявят в установения срок.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за банковата несъстоятелност определя процедурата за съставяне на списък на приетите вземания от синдика. Списъкът трябва да бъде изготвен в срок до 30 дни след изтичането на срока по чл. 63, ал. 1 и да включва имената на кредиторите, идентифициращи данни, основание и размер на вземането, вид и размер на обезпечението, както и поредността на удовлетворяване. Вземанията се подреждат по ред на удовлетворяване и по азбучен ред. Вземанията на лица, извършили недействителни прихващания, се вписват служебно. След съставянето на списъка, той се обявява в търговския регистър и публикува в централни всекидневници.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че кредитори, които не са предявили вземанията си в определен срок, могат да направят това в едногодишен срок след решението по несъстоятелността. След като искът бъде уважен, вземанията се считат за приети в производството. Кредиторите не могат да оспорват вече приети вземания или извършени разпределения и носят разходите за приемането на вземането.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за банковата несъстоятелност определя процедурата за оспорване на вземанията от кредитори след обявяване на списъка в търговския регистър. Вложители, кредитори или акционери могат да направят възражение в 14-дневен срок. Следващите стъпки включват съставяне на списък на оспорените вземания, предоставяне на копия на възраженията на кредиторите, и възможност за представяне на становища от кредиторите. Синдикът разглежда възраженията и взема окончателно решение в срок от 40 дни. Решението на синдика може да бъде оспорено пред съда в 7-дневен срок. Синдикът е длъжен да състави и обяви в търговския регистър списъци на приетите и неприетите вземания в срок от 14 дни след изтичането на срока за съдебно оспорване.
Чл. 67
Синдикът е задължен да изпрати на съда списъците с вземанията и необходимите документи в срок от 7 дни след съставянето им. Съдът разглежда и одобрява списъка на приетите вземания, по които няма направени възражения, в срок от 14 дни в закрито заседание. Решението на съда в този случай е окончателно и не подлежи на обжалване.
Чл. 68
Съдът по несъстоятелността разглежда възраженията срещу приети и неприети вземания в открито заседание с участие на синдика и страните. Страните се призовават чрез съобщение в търговския регистър. С решението съдът допълва списъка на вземанията, посочвайки вида и размера на вземането, както и поредността на удовлетворяване. Съдът трябва да се произнесе по възраженията в срок от един месец.
Чл. 69
Чл. 69 от Закона за банковата несъстоятелност определя моментите, в които вземанията, включени в списъка по чл. 67, ал. 2, се считат за приети в производството по несъстоятелност. Те се приемат: 1) с решението за одобряване на списъка на приетите и неоспорените вземания; 2) с влизането в сила на съдебно решение по чл. 68, ал. 3; 3) с влизането в сила на съдебно решение по чл. 65, ал. 2; 4) с влизането в сила на решение по чл. 20, ал. 4, което признава вземането на кредитора. Влезлите в сила решения имат установително действие за банката и кредиторите.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за банковата несъстоятелност гласи, че вземания, установени с влязло в сила съдебно решение, не могат да бъдат оспорвани, ако решението е постановено след откриването на производството по несъстоятелност и синдикът е участвал в производството. Тази разпоредба е изменена с изменения, влезли в сила на 26.04.2016 г.
Чл. 71
Член 71 от Закона за банковата несъстоятелност определя как синдика допълва и променя списъка с вземанията на кредиторите. Според алинея 1, синдикът добавя вземания, установени с решения по чл. 65, ал. 2 или чл. 68, ал. 3, както и вземания, признати с решение по чл. 20, ал. 4. Алинея 2 предвижда, че списъкът се променя и при осъждане на фонда да заплати на вложител. Алинея 3 уточнява, че промените в списъка влизат в сила с решенията по алинеи 1 и 2, а алинея 4 задължава синдика да обяви променения списък в търговския регистър.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира процеса на превръщане на вещите и имуществени права от масата на несъстоятелността в парични средства. Синдикът е отговорен за внасянето на събраните парични вземания в специални сметки, като за сумите в чуждестранна валута се откриват съответни сметки в банки или в Българската народна банка. За случаи, които не са уредени в тази глава, се прилагат разпоредбите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността се осребряват от синдика на банката чрез публична продан. Начинът на осребряване и способът за извършване на публичната продан се определят от синдика и се одобряват от фонда. Продаваните вещи или права се предлагат в състоянието, в което се намират, без купувачите да могат да предявяват претенции за недостатъци.
Чл. 74
Публичната продан може да се извършва чрез публична продажба, търг с явно наддаване или търг с тайно наддаване. Осребряването чрез публична продажба е разрешено само за движими вещи с оценка до 500 евро, или за съвкупности от движими вещи с обща оценка до 1000 евро. Търгът е действителен дори при участие на един купувач, ако предложената цена не е по-ниска от началната тръжна цена.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира, че предмет на публична продан могат да бъдат вещите и имуществените права на банката, включително обособени части и съвкупности от вещи или вземания. При продажба на имуществените права като цяло или на обособена част, кредиторите не трябва да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение в сравнение с продажбата на отделни вещи и имуществени права.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира правата на купувачите при публична продан на движими и недвижими вещи, както и вземания на банката. Купувачите придобиват собственост върху вещите, дори те да не са били собственост на банката. При установяване на несобственост, се прилага Гражданския процесуален кодекс. Продадените вземания запазват своите привилегии и обезпечения, а правата на трети лица не могат да се противопоставят на кредиторите на банката. Публичната продан на недвижим имот погасява всички ипотеки и вещни права, а погасяването на залози или запори става с публичната продан на вземане.
Чл. 77
Синдикът е задължен да съставя протокол за всяко действие по осребряване, в който се отразяват датата, мястото, предприетите действия, исканията, постъпилите суми и направените разноски. При искане до фонда за издаване на постановление за възлагане на вещ или право, трябва да се приложат всички протоколи, свързани с осребряването на съответната вещ или право.
Чл. 78
Синдикът е длъжен в двумесечен срок след инвентаризацията да състави програма за осребряване на имуществото в масата на несъстоятелността. Програмата трябва да включва начална дата за осребряване, краен срок, описание на активите, начин на осребряване и прогнозна сума за всеки месец. Не се включват вещи, които са предмет на съдебен спор, не са във владение на банката или за които няма достатъчно доказателства. Одобрението на програмата се извършва от фонда, а при отказ, синдикът трябва да направи необходимите промени. След одобрение, програмата може да бъде променяна само с разрешение на фонда.
Чл. 79
Синдикът е задължен да извърши описи на всички вещи и имуществени права в срок от 14 дни след одобряване на програмата за осребряване. Описите могат да бъдат извършени и от упълномощени лица. Всеки опис трябва да съдържа информация като дата, място, основание, описание на вещите или правата, оценка, заявени права от трети лица и подписи. Опис на недвижим имот се извършва само след потвърждение на собствеността, а синдикът прави опис на вещи и права, предвидени за осребряване, 10 дни преди началото на следващия месец.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира процедурата за оценка на вещите и правата в производството по несъстоятелност. Оценката се извършва от външни експерти по тяхната пазарна стойност, а синдикът може да определи праг на същественост за активи с индивидуална стойност до 1000 евро. Дължими кредити, погасени преди завършване на оценката, се включват в оценката на стойност, равна на събраните вземания. Оценките на недвижими имоти и моторни превозни средства не могат да бъдат по-ниски от данъчната и застрахователната им оценка съответно. Заключението за оценката се представя на синдика, а достъп до информацията имат само синдикът и фонда. Кредиторите имат ограничен достъп до обобщена информация. Синдикът може да поиска преразглеждане на оценката, ако има възражения, а управителният съвет на фонда може да насрочи нова оценка, която е окончателна.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за банковата несъстоятелност урежда предаването на описаните вещи на отговорно пазене на лице, назначено от синдика. Пазачът трябва да бъде избран в зависимост от вида на вещта и мястото на съхранение. Вещите се предават срещу подпис и пазачът е длъжен да ги съхранява като добър стопанин, да отчитат приходите и разходите и да позволява оглед на вещите. При неизпълнение на задълженията, синдикът може да назначи нов пазач. Ако пазачът не е служител на банката, му се определя възнаграждение за сметка на масата на несъстоятелността.
Чл. 82
Синдикът е задължен да предложи на фонда публична продан на описаните вещи или права в 7-дневен срок след описа. В предложението се посочват начинът на осребряване, предметът, началната цена, и датата на продажба. Началната цена не може да е под 60% от оценката (80% при публична продан). Фондът дава разрешение за продажба, ако не са налице условия за преразглеждане на оценката и предложението отговаря на одобрената програма за осребряване. При отказ, синдикът получава указания за действия, след което може да направи ново предложение. Разрешението или отказът от фонда не подлежат на съдебно обжалване.
Чл. 83
Синдикът е задължен да обяви публична продан в 7-дневен срок след получаване на разрешение от фонда. Съобщението трябва да съдържа информация за банката, заповедта на фонда, начин на продан, списък на предметите, начална цена, описание на вещите, време и място на огледа и продажбата, правила за участие в търг и други условия. Съобщението се разгласява на определени места и трябва да бъде публикувано най-малко 7 дни преди проданта. При оценки над 10 000 евро, съобщението се публикува и на интернет страницата на банката.
Чл. 84
Публичната продажба на движими вещи се извършва от синдика на определени места, след заплащане на цената. В случай на непостигната продажба в 9-месечен срок, вещите се предлагат на цена по договаряне. Ако не бъдат продадени в срок от една година, могат да бъдат предадени на социални заведения или унищожени. Специалните форми за продажба се считат за спазени с издаването на постановление за възлагане.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира провеждането на продажба на активи чрез търг с явно или тайно наддаване, организиран от синдик. Депозитът за участие е 10% от началната цена, а документът за внасяне на депозита трябва да бъде предоставен на синдика преди началото на търга. При неуспешна продажба, синдикът може да предложи нов търг с намалена цена или продажба чрез пряко договаряне. Спечелилият търга купувач, който не внесе предложената цена, губи депозита, а ако купувачът е нямал право да участва, възлагането е недействително. Правилата за търговете са свързани с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 86
Чл. 86 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира процедурата за обжалване на продажба, извършена чрез търг. Участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения купувач, може да обжалва резултатите от търга в 3-дневен срок, ако обявеният купувач е нямал право да участва. Жалбата се подава чрез синдика и изисква внасяне на предложената цена в специална сметка. При уважаване на жалбата, жалбоподателят става купувач, а решението на съда е окончателно. При неуважаване, се издава постановление за възлагане на обявения купувач, а депозираната цена на жалбоподателя се освобождава.
Чл. 87
Чл. 87 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира процедурата за продажба на съсобствени вещи, дялове и акции, притежавани от банката. Синдикът действа като публичен изпълнител при продажбата на съсобствени вещи, а идеалната част от вещта се предлага на съсобственика на цена, равна на оценката. Трети лица могат да обжалват действията на синдика, ако не са спазени изискванията. Дяловете в други дружества се продават след предложение на останалите съдружници. Акции и други финансови инструменти се продават на фондова борса или друг регулиран пазар, освен ако уставът предвижда друго. С разрешение на фонда, синдикът може да продава активи и чрез посредник. Определят се минимални продажни цени и начин на продажба, а актовете на фонда не подлежат на обжалване.
Чл. 88
Член 88 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че действията по осребряване могат да бъдат обжалвани пред съда от кредитор на банката или от трето лице, което притежава самостоятелни права върху вещта или правото, засегнати от тези действия. Обжалването предоставя възможност на заинтересованите страни да защитят своите права и интереси в процедурата по несъстоятелност.
Чл. 89
Жалбата по Закона за банковата несъстоятелност се разглежда от съда по несъстоятелността в състав от трима съдии. При разглеждането на жалбата се прилагат разпоредбите на чл. 435 - 438 от Гражданския процесуален кодекс. Съдът се произнася с определение, което не може да бъде обжалвано.
Чл. 90
Трето лице, чието право е засегнато от действията по осребряване, има право да предяви иск срещу банката за установяване на правото си. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността, който може да спре процедурата по осребряване като обезпечителна мярка.
Чл. 91
При наличие на интерес от потенциални купувачи, синдикът може да поиска от фонда разрешение за откриване на процедура за продажба на предприятието на банката. Продажбата може да се извърши чрез пряко договаряне или чрез посредник, без да се спазват специфичните условия от глава шеста. Синдикът има правото да намали пропорционално задълженията на банката, при условие че това не уврежда кредиторите. Сделката трябва да бъде одобрена от съда след получаване на становища от фонда и Централната банка. Съдът проверява законността на сделката и защитата на интересите на кредиторите. Прехвърлянето на собственост преди окончателно плащане е забранено.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за банковата несъстоятелност определя условията, при които банка в несъстоятелност може да бъде продадена. Продажбата е допустима само на лицензирани банки. При учредяване на ново акционерно дружество за тази цел, е необходимо получаване на условна лицензия от Централната банка. След сделката, купувачът е отговорен само за задълженията, поети по условията на сделката, а останалите вземания се погасяват. Правата по акциите на банката също се погасяват, освен правото на ликвидационен дял, ако купувачът е поел задължение за изплащането му. Вземанията на кредиторите ще бъдат удовлетворени чрез откриване на депозитни сметки от купувача. При неизпълнение на задълженията, Централната банка може да отнеме лицензията. След продажбата, съдът прекратява производството по несъстоятелност, а актовете му не подлежат на обжалване.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че разпределение на средствата се извършва, когато в масата на несъстоятелността се съберат достатъчно парични средства. Това означава, че преди да се пристъпи към разпределение на активите между кредиторите, е необходимо да има налични средства, които да бъдат разпределени.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за банковата несъстоятелност определя реда за изплащане на вземанията при разпределение на осребреното имущество. Вземанията се изплащат в следния ред: 1. Обезпечени вземания; 2. Вземания, свързани с право на задържане; 3. Разноски по несъстоятелността и определени публични органи; 4. Вземания, за които фондът се е суброгирал; 4а. Вземания на вложители, надхвърлящи гаранцията; 4б. Вземания на вложители, непокрити от гаранционната система; 4в. Вземания на пенсионни фондове; 5. Вземания на банки; 6. Текущи вноски към ДОО и трудови вземания; 7. Публичноправни вземания; 8. Останали вземания; 9-15. Вземания по различни дългови инструменти с определени условия. При недостатъчност на средствата, вземанията се разпределят пропорционално.
Чл. 95
Синдикът изготвя частична сметка за разпределение на наличните средства между кредиторите с приети вземания, съобразно реда и привилегиите. Сметката остава частична, докато не бъдат изплатени всички задължения или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите активи. Синдикът е задължен да състави частична сметка и да извърши разпределение, когато наличната сума надвишава 10% от общия размер на вземанията на кредиторите от съответния ред.
Чл. 96
Чл. 96 от Закона за банковата несъстоятелност определя правилата за заделяне на средства в сметката за разпределение за вземания, включени в списъците по чл. 66, ал. 7, т. 2 и 3. При оспорване на обезпечението или привилегията, вземането се третира като необезпечено до разрешаването на спора, а в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане.
Чл. 97
Според чл. 97 от Закона за банковата несъстоятелност, всяка сметка за разпределение трябва да бъде обявена в търговския регистър. Това е задължителна процедура, която осигурява прозрачност и правна сигурност при разпределението на активите на несъстоятелния длъжник.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че всеки кредитор има право да подаде писмено възражение срещу обявената сметка за разпределение до управителния съвет на фонда. Това възражение трябва да бъде направено в срок от 14 дни, считано от датата на обявяването на сметката в търговския регистър.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира процедурата за одобрение и обжалване на сметката за разпределение от управляващия съвет на фонда. Одобрената сметка се изпълнява от синдика, а лицата, направили възражение, имат право да обжалват пред съда в 7-дневен срок. Синдикът изпълнява одобрената част от сметката, а при постъпили жалби, се заделят средства до произнасяне на съда. Жалбата се разглежда от съд в състав от трима съдии, който се произнася в срок от 7 дни, а решението му не подлежи на обжалване.
Чл. 100
Чл. 100 от Закона за банковата несъстоятелност регламентира, че кредиторите, чиито вземания са предявени и приети, участват в последващите разпределения без право на изравняване с вече получените суми. Това означава, че кредиторите не могат да искат допълнителни средства, след като вече са били удовлетворени от предишно разпределение.
Чл. 101
Чл. 101 от Закона за банковата несъстоятелност посочва, че при удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане, се прилага чл. 724 от Търговския закон. Това означава, че вземанията, които са под отлагателно или прекратително условие, също могат да бъдат взети предвид при разпределението на средствата на длъжника.
Чл. 102
Вземанията, които са под отлагателно или прекратително условие, се включват в сметката за разпределение на активите при банковата несъстоятелност. Те ще бъдат удовлетворени съгласно реда, предвиден в чл. 725 от Търговския закон.
Чл. 103
Чл. 103 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че в масата на несъстоятелността се включват новосъбраните суми от вземания на банката, осребряване на имущество, както и суми от вземания, от които кредиторите са се отказали. Тези суми са важни за окончателната сметка за разпределение на активите.
Чл. 104
Синдикът е задължен да представи окончателна сметка за разпределение и доклад за неплатените вземания в срок от един месец след изчерпване на масата на несъстоятелността. Тези документи се обявяват в търговския регистър. Управителният съвет на фонда одобрява сметката и доклада, след като провери за законност. Синдикът трябва да изпълни окончателната сметка в рамките на един месец след одобрението.
Чл. 105
Производството по несъстоятелност на банка може да бъде прекратено от съда, когато задълженията са изплатени или масата на несъстоятелността е изчерпана. Синдикът е задължен да подаде молба за приключване на производството в срок от един месец след решението на съда. Съдът постановява заличаване на банката от търговския регистър, а решението се вписва в регистъра и може да бъде обжалвано в 7-дневен срок.
Чл. 106
Синдикът е длъжен да представи отчет за своята дейност пред съда по несъстоятелността, както и пред фонда и Централната банка. Отчетът трябва да бъде предоставен в срока за подаване на молба за приключване на производството по несъстоятелност. След получаване на отчета, фондът е задължен да го изпрати на синдика за сведение в Народното събрание в срок от три дни.
Чл. 107
С прекратяването на производството по несъстоятелност правомощията на синдика се прекратяват. След това синдикът е задължен да предаде търговските книги на банката във фонда.
Чл. 108
Член 108 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че синдикът, по разпореждане на председателя на управителния съвет на фонда, е длъжен да депозира в банка сумите, предназначени за неполучените или оспорените вземания. Това разпореждане не може да бъде обжалвано по съдебен ред.
Чл. 109
С прекратяването на производството по несъстоятелност се прекратява действието на общата възбрана. Тази възбрана се заличава служебно от деня на вписването на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност, съгласно измененията в закона от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.
Чл. 110
Чл. 110 от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че непредявените вземания и неупражнените права в производството по несъстоятелност се погасяват. Освен това, неудовлетворените вземания също се погасяват, освен в специфичните случаи, предвидени в чл. 111.
Чл. 111
Производството по несъстоятелност може да бъде възобновено от съда в срок от 2 години след прекратяването му, при условие че се освободят суми за оспорени вземания или се открие ново имущество. Ако тези средства не покриват разходите, съдът може да откаже възобновяване, освен ако заинтересувано лице не предплати необходимата сума. Възобновяването става по молба на Централната банка, фонда или кредитор. С възобновяването се възстановяват правата на синдика и органите на несъстоятелността, а производството продължава от окончателната сметка за разпределение.
Чл. 112
Законът за банковата несъстоятелност предвижда наказания за нарушения на закона, включително глоби за физически лица и имуществени санкции за юридически лица. Актовете за нарушения се съставят от упълномощени лица, а наказателните постановления се издават от председателя на управителния съвет на фонда. Законът дефинира термини като „свързани лица“, „администратор“, „вложител“ и други, и определя правила за производство по несъстоятелност на търговски банки, включително правата на вложителите и кредиторите. Включва и преходни разпоредби, които уреждат прилагането на закона към вече открити производства по несъстоятелност. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му.
§1
В този закон се определят основни термини и понятия, свързани с банковата несъстоятелност. "Свързани лица" включват роднини, работодатели и служители, съдружници и други. "Администратор" е лице с ръководни функции в банката. Определят се и понятия като "вложител", "заинтересован кредитор", "микро-, малко и средно предприятие", "платежна система ТАРГЕТ2БНБ", "разумен срок", "дългови инструменти", "деривати" и различни видове капиталови инструменти, свързани с банковата система.
§2
При откриване на производство по несъстоятелност на търговска банка, която е посредник за кредити от Държавен фонд "Земеделие", фондът става единствен и пряк кредитор на крайните получатели на заемите. Средствата, преведени от фонда за кредитиране на земеделски производители, както и средствата, преведени от крайните получатели за обслужване на кредити, не се включват в масата на несъстоятелността и се прехвърлят на Държавен фонд "Земеделие".
§2а
Параграф §2а от Закона за банковата несъстоятелност, въведен с изменения в Държавен вестник, бр. 33 от 2019 г., влиза в сила на 19.04.2019 г. Той цели да адаптира националното законодателство към изискванията на Директива (ЕС) 2017/2399, свързана с реда на вземанията по необезпечени дългови инструменти в случаи на несъстоятелност.
§4
С §4 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност се отменя глава петнадесета от Закона за банките, който е обнародван през 1997 г. и е изменян многократно до 2002 г.
§5
В Закона за гарантиране на влоговете в банките се внасят изменения и допълнения. В чл. 8 се добавя нова точка 4, която предвижда осъществяване на функциите и правомощията по Закона за банковата несъстоятелност. В чл. 11, ал. 1 се добавя точка 6, която указва, че нарушаването на чл. 42, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност е основание за действия. В чл. 12, ал. 1 се добавя точка 8, която уточнява правомощията на фонда, свързани с Закона за банковата несъстоятелност, които се упражняват с решение на управителния съвет.
§6
Този закон се прилага и за производства по несъстоятелност на банки, открити преди влизането му в сила, с изключение на чл. 94, ал. 1. Синдиците трябва да представят план за разходите и отчет за производството в 30-дневен срок. Правомощията на синдиците се прекратяват след 3 месеца, но фондът може да ги освободи по-рано. Синдикът може да прекрати договори с предизвестие от един месец. Продажбите на имуществени права се довършват по досегашния ред, а одобрените сметки за разпределение запазват действието си. Вземащите кредити след поставяне под надзор се изплащат след разноските по несъстоятелността. Висящите въззивни производства се довършват по стария ред.
§7
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила три месеца след обнародването му в 'Държавен вестник'. Той е приет от ХХХIХ Народно събрание на 12 септември 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Обнародването на закона е извършено в 'Държавен вестник', брой 31 от 2005 г.
§11
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от датата на присъединяване на България към ЕС. Конкретно, изключените разпоредби са чл. 18, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3, чл. 19, ал. 3, чл. 22, 23, 24, чл. 41, ал. 4 и 6, чл. 67, ал. 3 и 5, както и чл. 109б, ал. 2 и чл. 109в, ал. 8 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
§ 88
Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Конкретно, изключенията включват чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, и някои параграфи от преходните и заключителните разпоредби.
§ 142
Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила в различни срокове. Разпоредби, свързани с обжалването по съдебен ред и изменения на термини, влизат в сила от 1 март 2007 г. Други параграфи, като § 120, влизат в сила от 1 януари 2007 г., а § 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§ 56
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила на 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби към Закона за кредитните институции са обнародвани в ДВ, бр. 59 от 2006 г. и влизат в сила на 1 януари 2007 г.
§ 36
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Изключение прави § 35, т. 2, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
§61
Кодексът за банковата несъстоятелност влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключения на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключените разпоредби включват част седма относно особени правила за граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60.
§12
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за банковата несъстоятелност, обнародвани в бр. 22 от 2015 г., влизат в сила от 24.03.2015 г.
§22
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. В допълнение, Законът за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност е обнародван в 'Държавен вестник', брой 61 от 2015 година и влиза в сила от 11.08.2015 г., като е изменен с публикация в 'Държавен вестник', брой 48 от 2021 година.
§ 16
Параграф 16 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност, който е обявен за противоконституционен с РКС № 8 от 2021 г., указва, че разпоредбите на този закон се прилагат и за производства по несъстоятелност, които са открити преди влизането в сила на закона.
§18 от Закона за банковата несъстоятелност и Преходни и заключителни разпоредби към Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници е обнародван в Държавен вестник, брой 62 от 2015 г. и влиза в сила от 14.08.2015 г.
§11
В Закона за банковата несъстоятелност се въвеждат изменения, които включват добавяне на нови разпоредби в член 94, алинея 1. В точка 3 се добавят разноски на Централната банка и други институции, свързани с преструктуриране. Точка 4 се изменя, а новите точки 4а и 4б определят вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете.
§18
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове. Член 139, алинея 1 - 4, алинея 6 и алинея 9 - 11 влизат в сила за инвестиционни посредници от 1 януари 2017 г., а алинея 7 и 8 от същия член влизат в сила от 1 януари 2025 г.
§ 71
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на разпоредба § 66, т. 1, свързана с електронната информационна система, която влиза в сила на 1 януари 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, обнародван в Държавен вестник, брой 33 от 2016 г., в сила от 26 април 2016 г.
§29
Параграф §29 от Закона за банковата несъстоятелност постановява, че разпоредбите на закона се прилагат и за производствата по несъстоятелност на банки, които са открити преди влизането му в сила, както и за сключените по тези производства договори.
§33
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, преходните и заключителни разпоредби касаят изменения в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 103 от 2017 година и влиза в сила от 01.01.2018 година.
§68
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила от 1 януари 2018 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за платежните услуги и платежните системи са обнародвани в Държавен вестник, брой 20 от 2018 г. и влизат в сила от 06.03.2018 г.
§ 28
Законът влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила при специфични условия, свързани с директиви на Европейския съюз и определени дати. Член 47 влиза в сила след публикуване на електронната брошура от Европейската комисия, а член 102 влиза в сила от 30 април 2018 г. Други членове и параграфи влизат в сила на различни дати, включително 1 януари 2019 г. и 1 юли 2018 г.
§ 5
Параграф 5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност съдържа разпоредби, свързани с обезпеченията, учредени в полза на "Корпоративна търговска банка" АД в период на несъстоятелност. Според алинея 1, извършените действия от квесторите и синдиците, свързани с заличавания на обезпечения, са нищожни, а учредените обезпечения се считат за действителни. Алинея 2 уточнява, че ако вземането на банката е погасено изцяло, алинея 1 не се прилага. Алинея 3 посочва, че сроковете за действие на обезпеченията не текат за период от 6 месеца след влизането в сила на закона, а алинея 4 уточнява, че обезпеченията са противопоставими на трети лица, независимо от начина на придобиване на имуществото.
Параграф §6
Параграф 6 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че всяко прехвърляне на акции или дялове от търговски дружества, извършено от длъжник след обявяването на "Корпоративна търговска банка" АД в несъстоятелност, е недействително за банката и кредиторите. Освен това, синдикът или временният синдик могат да предявят искове за недействителност на такива прехвърляния в срок от 5 години след откриването на производството по несъстоятелност.
§8
Параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност, изменен с ДВ, бр. 33 от 2019 г., обявява, че член 59, алинея 5, 6 и 7 от закона влизат в сила от 20 юни 2014 г. и кредиторите се вписват служебно в списъка по член 64, алинея 1. Тази разпоредба е обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 2021 г., публикувана в ДВ, бр. 48 от 2021 г.
§ 18
Параграф 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност уточнява, че за необезпечените вземания, произтичащи от дългови инструменти, издадени от длъжника преди влизането в сила на закона, ще се прилага редът на вземанията, който е бил в сила към 31 декември 2016 г.
§19
Параграф §19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност указва, че за висящите производства по одобрение на частичната сметка за разпределение, които са започнали преди влизането в сила на закона, ще се прилага разпоредбата на чл. 99, ал. 4.
§ 24 и Преходни и Заключителни разпоредби
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 20 май 2019 г. В допълнение, се споменава законът за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, който е обнародван през 2019 г. и влиза в сила на 22.10.2019 г.
§ 79
Параграф §79 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност постановява, че определени разпоредби от закона (чл. 12а, ал. 1, чл. 30, ал. 3, чл. 64, ал. 2, чл. 71, ал. 3, чл. 95, ал. 2 и чл. 104, ал. 1 и 4) ще се прилагат и за производствата по несъстоятелност на банки, които са открити преди влизането в сила на закона.
§ 82
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи. Параграф 60 влиза в сила 6 месеца след обнародването, параграфи 67, т. 6 и 7 влизат в сила при прилагане на решението на Европейската централна банка, а параграф 77 влиза в сила от 1 ноември 2019 г. Преходни и заключителни разпоредби съществуват и към Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, обнародван на 12.02.2021 г.
Параграф 73
Параграф 73 указва, че разпоредбите на параграф 72 не се прилагат за производствата по несъстоятелност, които са открити преди влизането в сила на Закона за банковата несъстоятелност.
§ 81
Законът за банковата несъстоятелност влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 28 юни 2021 г. Това касае § 56, т. 1, буква "г" - относно т. 20 и 21, и т. 5 - относно ал. 8. Допълнително, се отбелязва, че преходни и заключителни разпоредби съществуват и към Закона за покритите облигации, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 25 от 2022 г. и влиза в сила от 08.07.2022 г.
§ 19
Законът влиза в сила от 8 юли 2022 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от датата на обнародване. Параграф 9 не се прилага за производства по несъстоятелност, открити към датата на влизането му в сила.
§ 94
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 79, т. 1, 4 и т. 9, буква "а", които влизат в сила от 19 октомври 2022 г. Включени са и преходни и заключителни разпоредби към Закона за въвеждане на еврото в Република България, обнародван в Държавен вестник, брой 70 от 2024 г.
§5
Действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси и други публични задължения, продължават да се прилагат с правила за превалутиране. При изменения на закони, когато суми в левове произтичат от правни актове на ЕС с посочени суми в евро, се отразява сумата в евро.
§ 60
Параграф 60 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за банковата несъстоятелност определя, че определени параграфи (5, ал. 1, 8 - 36, 37, т. 1 - 12 и 14 - 20 и 38 - 59) влизат в сила с Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Това решение трябва да бъде в съответствие с чл. 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
