НАРЕДБА № 12 ОТ 3 ЮЛИ 2001 Г. ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ГЕОЗАЩИТНИ СТРОЕЖИ, СГРАДИ И СЪОРЪЖЕНИЯ В СВЛАЧИЩНИ РАЙОНИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя техническите изисквания за проектиране на геозащитни строежи и мероприятия, както и на сгради и съоръжения в свлачищни райони. Проектите трябва да осигуряват експлоатационна годност и дълготрайност, сигурност срещу повреди и разрушения, и опазване на околната среда. Наредбата не важи за проектиране в райони с подземни разработки, активни разломи и карстови райони.
Чл. 2
Наредбата определя свлачищни райони като естествени или изкуствени склонове и откоси, които могат да станат неустойчиви под влиянието на различни природни и техногенни фактори. Основните фактори включват теглото на земните маси, наличие на води, нестабилни геоложки структури, сеизмични въздействия, климатични условия и влияния от нови строежи и инсталации. Дефинирани са и основни понятия и измерителни единици, свързани с наредбата.
Чл. 3
Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. определя изискванията за проектиране и изпълнение на геозащитни строежи и мероприятия в свлачищни райони. Основните дейности включват повърхностна обработка на свлачището, планово разпределение на почвени маси, водозащита и дренаж, подпиране и укрепване на свлачището с различни конструкции и нови сгради. Строежите и мероприятията могат да се комбинират в зависимост от конкретните условия.
Чл. 4
Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. регулира проектирането на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в райони, подложени на свлачища. Член 4 указва, че наредбата се прилага в съответствие с определени технически нормативни актове, включително норми за натоварвания, проектиране в земетръсни райони, плоско и пилотно фундиране, подпорни стени и конструкции от бетон, стоманобетон и стомана.
Чл. 5
Проектирането и изпълнението на геозащитни строежи в свлачищни райони изисква конкретни инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания, инженерно-геодезически измервания, данни от геотехнически изследвания и изготвяне на инженерно-геоложки доклад. Определят се видът, класът и групата на свлачището, а при сложни условия е необходима геотехническа експертиза. За свлачища от I и II клас, а при нужда и от III клас, се предвижда контролно-измервателна система за уточняване на статиката и характеристиките на почвите.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. разрешава предприемането на конкретни неотложни мерки за защита в случай на аварийни ситуации, преди да бъдат извършени необходимите проучвания и измервания, посочени в член 5.
Чл. 7
Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. забранява проектирането и изпълнението на строежи в свлачищни райони, освен ако те не са предварително укрепени и стабилизирани. Изключение правят строежите, които сами изпълняват стабилизиращи функции.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 12 предвижда ограничения и условия за проектиране и изпълнение на съоръжения в свлачищни райони. Не се допуска ново проектиране на деривационни и напоителни канали, резервоари за вода, канализационни резервоари и попивни ями. В укрепени свлачищни райони е разрешено проектиране на резервоари за вода с подходяща конструкция и дренажни съоръжения. Реконструкция на съществуващи съоръжения е допустима при осигуряване на водоплътност и устойчивост, включително за септични ями. Защитни мерки около съществуващи сгради трябва да включват плътни насипи и водоплътни тротоари с ширина не по-малка от 2 метра.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 12 предвижда при проектиране и изпълнение на геозащитни строежи в свлачищни райони да се прилага обсервационен метод с непрекъснато наблюдение на поведението на земната основа и конструкцията. В първата фаза на метода се изпълняват спешни мерки за укрепване и защита, като се следят преместванията на склона и деформациите на съседни сгради.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 12 определя условията за аварийно укрепване на свлачища от I, II и III клас и от 1 до 3 група. За да се разреши започването на укрепителни работи, е необходимо да са изяснени инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия, да е уточнена общата концепция за укрепване и последователността на работите. Необходимите укрепителни работи трябва да бъдат част от проекта на общата укрепителна схема, а минималните проучвания включват оконтуряване на свлачището, прогнозиране на нивата на подземните води, уточняване на якостните характеристики на почвите и създаване на инженерно-геоложки профили. Допуска се използването на архивни данни.
Чл. 11
Наредбата определя изискванията за проектиране на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони. Геозащитните конструкции трябва да се проектират по две групи гранични състояния: първа група за носеща способност и устойчивост, и втора група за деформации. Проверките за първа група се извършват с изчислителни стойности на почвените характеристики и натоварвания, а за втора група - с нормативни стойности. Специални съчетания на натоварванията се предвиждат в зависимост от класа на свлачището и групата на строежа. В земетръсни райони се включват инерционни сеизмични сили при проверките.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. посочва, че елементите и класификацията на свлачищата са описани в приложение № 3 на наредбата. Това приложение предоставя необходимата информация за различните видове свлачища и техните характеристики, което е важно за проектирането на геозащитни строежи в рискови райони.
Чл. 13
Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. определя класификацията на свлачищата в зависимост от площта, дълбочината, скоростта на преместване и значимостта на застрашаваните обекти. Свлачищата се разделят на класове (I-IV) в зависимост от площта и дълбочината им. Активните свлачища се класифицират по групи (1-6) според скоростта на преместванията, а категориите на свлачищата (А, Б, В, Г) зависят от значимостта на застрашаваните обекти.
Чл. 14
Чл. 14 регламентира основните геотехнически характеристики на свлачищата, които включват клас, група и категория. Категорията на свлачищата е важна за заданието за проектиране, докато класът и групата се определят в проучвателната част на проекта. Тези характеристики играят роля при определянето на коефициента на устойчивост.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. предвижда, че свлачищният натиск, земният натиск и коефициентът на обща устойчивост се определят в съответствие с изчислителните схеми и методи, описани в приложение № 4 на наредбата.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 12 описва методологията за анализ на устойчивостта на свлачищата. Анализът се извършва по метода на граничните състояния от първа група, като включва оценка на дълбокото плъзгане. Изчисленията трябва да се правят за основни и особени съчетания на натоварванията, като особено внимание се обръща на земетръсните натоварвания. Резултатите от изчисленията включват определяне на коефициента на обща устойчивост и големината на свлачищния натиск.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 12 определя минимално допустимите стойности на коефициента на устойчивост при изследване на дълбоки свлачища в еднородни почви. Стойностите варират в зависимост от класа и категорията на свлачищата, както и от вида на натоварванията (основно или особено съчетание). За свлачища от I и II клас, минималният коефициент на устойчивост е 1,20 (основно) и 1,10 (особено), а за III и IV клас - 1,15 (основно) и 1,05 (особено). При дълбоки асеквентни свлачища повърхнината на плъзгане се определя по изчислителен път. Изследването на устойчивостта отчита завъртащ момент от активните сили и задържащ момент от реактивните сили.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № 12 определя водозащитните мероприятия като основни технически решения за противосвлачищна защита, които се делят на две групи: повърхностно отводняване и дрениране на подземните води. Мероприятията могат да включват както аварийни (временни), така и постоянни съоръжения.
Чл. 19
Чл. 19 описва изискванията за повърхностно отводняване в свлачищни райони. Възможностите за регулиране на повърхностния отток на атмосферните води включват изграждане на охранителни канали, отводнителни канавки, малки диги и други съоръжения, които предотвратяват навлизането на повърхностни води в свлачищното тяло. Освен това, се предвиждат планировъчни и отводнителни мероприятия за ускоряване на оттичането и намаляване на инфилтрацията в свлачищния масив. Проектът трябва да определи гъстотата на отводнителната система, напречните сечения и укрепването. Облицовките на повърхностните канали трябва да бъдат трайни и удобни за експлоатация.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № 12 предвижда, че подземните води в свлачищни райони трябва да се дренират с помощта на различни подземни съоръжения, включително дренажи и субхоризонтални сондажни дренажи. Целта е да се осигури изкуствено понижаване на нивото на водите за дълъг период от време в определени участъци на свлачището.
Чл. 21
Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. определя класификацията на подземните дренажни съоръжения в зависимост от конструктивните им особености и конфигурацията на свлачищния склон. Подземните дренажни съоръжения се разделят на четири основни типа: хоризонтални (съвършени и несъвършени), вертикални (съвършени и несъвършени), комбинирани и специални. Закритите системи за дрениране се класифицират в зависимост от конфигурацията на свлачищния склон и източниците на дренажни води на еднолинейни, двулинейни, контурни, площни или смесени.
Чл. 22
Наредбата определя пет основни вида хоризонтални подземни дренажи, които се прилагат в свлачищни райони: 1. тръбни траншейни дренажи; 2. дренажни прорези, шлицове, ребра и др.; 3. дренажни контрафорси (еперони); 4. дренажни галерии; 5. хоризонтални (субхоризонтални) сондажни дренажи.
Чл. 23
Член 23 от Наредба № 12 определя изискванията за проектиране и изпълнение на хоризонтални тръбни траншейни дренажи. Дренажите трябва да се проектират по открит начин с дълбочини до 10 m, при използване на специализирани стоманени конструкции. На дъното на траншеята се поставя перфорирана дренажна тръба с минимален диаметър 10 cm, чийто размер се определя хидравлично. Перфорацията на тръбата трябва да е между 3 и 7% от повърхността, а размерът на отворите да е свързан със средния диаметър на зърната на филтриращите пластове. Около тръбата се поставя обратен филтър от естествени материали, който трябва да е най-малко двуслоен и устойчив на суфозия и затлачване. Изискванията за обсипки включват трошен камък и пясъци с определени фракции и коефициент на филтрация. Пластовете на обратния филтър трябва да осигурят дълготрайност и да предотвратяват колматация, а дебелината им да е минимум 10 cm или 30 пъти d50.
Чл. 24
Член 24 от наредбата указва, че хидрогеоложките изчисления на дренажите, видовете дренажни съоръжения и тяхното оразмеряване са описани в приложение № 5. Освен това, наредбата включва изисквания при проектиране на укрепителни конструкции, които са важни за безопасността в свлачищни райони.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 12 определя, че укрепителни конструкции се прилагат след извършване на комплекс от водозащитни, дренажни и планировъчни мероприятия. Тези мероприятия включват реконструкция на водопроводна и канализационна мрежа, изграждане на дренажна система и повърхностно отводняване, преоткосиране на терена за намаляване на свлачищните сили, и затежняване в долния край на свлачищния участък с контрафорсни насипи. Възможно е също използване на сгради в петата на свлачището за поемане на натиска.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 12 определя различните видове укрепителни конструкции, които могат да се използват в свлачищни райони. Те включват подпорни стени, сондажно-изливни пилоти, анкерирани системи, шлицови системи и други конструктивни решения. Освен изброените, е допустимо и използването на други решения и методи за изчисление при доказана сигурност и ефективност.
Чл. 27
Укрепителните конструкции трябва да се проектират в зони с ниски стойности на свлачищния натиск. Изчисленията за силите върху конструкциите се основават на статическата схема на свлачището и характеристиките на почвите. Необходимо е да се вземе предвид сеизмичното натоварване в зони с риск от земетресения, с изключение на свлачищата от IV клас и категория Г. Хидростатичният и хидродинамичният натиск също трябва да се включат в изчисленията, като се отчита надеждността на отводнителните системи и риска от покачване на подземните води.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 12 определя условията за използване на подпорни стени за противосвлачищна защита. Те се проектират в зависимост от свлачищния натиск, височината на съоръжението, инженерно-геоложките условия и теренните характеристики. Гравитационните подпорни стени са подходящи за повърхностни свлачища върху скална основа и плитки свлачища, но не са подходящи за дълбоки свлачища с глинести почви. Тези стени могат да бъдат изградени от различни материали, включително бетон и стоманобетон.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. предвижда, че определянето на земния натиск върху подпорни стени и тяхното изчисляване трябва да се извършват в съответствие с изискванията на НППС (Нормативни правила за проектиране на строежи) за основно и особено съчетание на натоварванията, като се вземат предвид първа и втора група гранични състояния.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 12 определя проверки за гранични състояния на геозащитни строежи в свлачищни райони. Проверките по първа група включват плъзгане, обръщане, разрушаване на основата и плъзгане по различни повърхности. Втората група проверки се извършва при необходимост за основно съчетание на натоварвания. Минималните коефициенти на сигурност и инерционните сеизмични сили се определят по НППС. При недостатъчна сигурност срещу плъзгане, се предвиждат мерки като наклоняване на основната плоскост, изпълнение на стъпала или използване на пилоти и анкери.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 12 определя конструктивните изисквания при проектиране на гравитационни подпорни стени в свлачищни райони. Съоръженията трябва да са от стоманобетон или други подходящи материали, разстоянието между деформационните фуги не трябва да надвишава 12 метра, изкопите трябва да се извършват на участъци без престояване и навлажняване, с временно укрепване при дълбочини над 2 метра. Обратните насипи трябва да са от несвързани почви с дренаж.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 12 определя условията за анкериране на гравитационни подпорни стени, когато височината им надвишава 5 метра. Анкерирането е необходимо за поемане на свлачищния натиск и е разрешено за стени с височина до 8 метра, които са фундирани в здрав пласт или скала, включително на пилоти. Анкерите трябва да бъдат проектирани с наклон от 10 до 30° спрямо хоризонта, а хоризонталната компонента на анкерната сила се определя с формула, която включва проектната осова анкерна сила, наклона на анкера и разстоянието между анкерите.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. указва, че методите за изчисляване на подпорни стени са описани в приложение № 6 към наредбата. Тези методи са важни за проектирането на геозащитни строежи, сгради и съоръжения в свлачищни райони.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 12 определя изискванията за проектиране на сондажно-изливни пилоти в свлачищни райони. Пилотите трябва да се изчисляват съгласно НППилФ и да отговарят на изискванията за максимален огъващ момент, коравина и разстояние между пилотите, за да предотвратят протичане на почвата между тях. Освен това, натисковите хоризонтални напрежения на пилота не трябва да надвишават пасивното почвено съпротивление.
Чл. 35
Чл. 35 описва коравите противосвлачищни конструкции, които са стоманобетонни елементи, излети на място и вкопани в здравия пласт. Те включват масивни опори като кладенци и стълбове, и могат да бъдат конзолни или анкерирани. Конструкциите се изчисляват за носеща способност на почвата и хоризонтално натоварване, а изчислителните методи са описани в приложение № 8.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 12 определя характеристиките на инжекционните микропилоти, които имат диаметър от 10 до 20 см и дължина до 20 м. Те се използват в средни и малки свлачища, при стръмни откоси и в ограничени пространства. Проектирането на инжекционни мероприятия включва определяне на конструктивни и технологични изисквания, свързани със сондирането, армировката, запълването с разтвор, инжекционната тръба и свързването с фундамента. Методите за изчисляване на микропилотите са описани в приложение № 9.
Чл. 37
Чл. 37 описва почвените гвоздеи като пасивни стоманени анкери, използвани за укрепване на откоси и склонове, включително в труднодостъпни места. Те могат да бъдат постоянни или временни конструкции и се изпълняват чрез сондажен метод или забиване. Дължината им се определя чрез изчисление, така че да пресичат повърхността на плъзгане. Обикновено се разполагат в шахматна мрежа с осово разстояние между тях от 1,5 до 3,0 метра.
Чл. 38
Член 38 от Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. предвижда, че технологията за изпълнение на почвени гвоздеи трябва да бъде разработена в проекта за организация и изпълнение на строителството. Това означава, че при проектирането на геозащитни строежи в свлачищни райони е необходимо да се предвиди конкретен подход за изпълнение на почвените гвоздеи, който да бъде включен в строителната документация.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 12 предвижда проверки при изчисляване на почвените гвоздеи, които включват проверки на опън, срязване, огъване, анкерна част на изтръгване, местен натиск и обща устойчивост. Задължителни са частични коефициенти на сигурност - 1,5 за постоянни конструкции и 1,2 за временни. Методиката за изчисление е в приложение № 10.
Чл. 40
В свлачищни райони от II, III и IV клас, групи 5 и 6, както и в пълзящи склонове, е разрешено укрепване чрез изграждане на подземни части и фундаменти на нови сгради и съоръжения, както и чрез укрепителни конструкции.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 12 предвижда, че ефективността и техническата целесъобразност на подземната част на сградата и фундаментната система като укрепителна конструкция трябва да се обосноват чрез комплексен анализ. Този анализ взема предвид различни фактори, включително клас и категория на свлачището, дълбочина на повърхнината на плъзгане, големина на свлачищния натиск, геоложки и тектонски характеристики на склона, състояние на отводнителните мрежи, състояние на съществуващите сгради, перспективи за развитие на района, брой подземни етажи, дълбочина и начин на фундиране, както и категорията на сградата по степен на значимост.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 12 определя методите за проектиране на фундирането на нови сгради и съоръжения в свлачищни райони. Фундирането може да бъде реализирано чрез: 1. обща гладка или оребрена фундаментна плоча; 2. стоманобетонна гредоскара; 3. пилоти или шлиц-стени с плоча с дебелина минимум 40 см; 4. комбинирано фундиране с плоча и сондажно-изливни пилоти или шлиц-стени; 5. комбинация от анкери.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 12 указва, че подземните части на сградите в свлачишни райони трябва да бъдат изградени от корави стоманобетонни конструкции. Тези конструкции включват плътни стени с отвори, които са кораво свързани с фундаментната система, за да поемат свлачищния натиск.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 12 определя, че свлачищният натиск трябва да бъде поет на всеки етап от изпълнението на сградата. Включени са три основни компонента: триенето в основната плоскост на фундаментната система, триенето по страничните плоскости на подземните стени и фундаментната система, както и челното съпротивление на почвата по височина на фундаментната система и подземните стени.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 12 определя как се класифицира натоварването от свлачищен натиск в зависимост от състоянието на склоновете. При стабилизирани и укрепени склонове натоварването се счита за временно продължително, докато при нестабилизирани, неукрепени и пълзящи склонове натоварването е постоянно действащо.
Чл. 46
Чл. 46 определя изискванията за изчисляване на конструкциите на сгради и съоръжения за укрепване на свлачища. Изчисленията се извършват за две основни комбинации на натоварвания: основна комбинация, включваща постоянно, временни и кратковременно действащи натоварвания, и особена комбинация, която добавя сеизмично въздействие. Свлачищният натиск се изчислява с различни якостни характеристики в зависимост от комбинацията на натоварванията. Коефициентите за съчетание на натоварванията се приемат по ННВСС.
Чл. 47
Член 47 от Наредба № 12 предвижда, че при проектиране на сгради и съоръжения в свлачищни райони, когато повърхнината на плъзгане е близо до подземния етаж (до 4 метра дълбочина за свлачища от III и IV клас), е необходимо сградата да бъде удълбочена с допълнителни подземни етажи, за да се пресече повърхността на плъзгане и да се стъпи на здрав пласт. Подземната част трябва да отговаря на изискванията на чл. 43. Освен това, при необходимост, могат да се добавят един или повече надземни етажи в коравото кутиеобразно сечение, за да се поемат усилията от свлачищния натиск.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № 12 предвижда специфични изисквания за проектиране на сгради и съоръжения в свлачищни райони, където дълбочината на плъзгане е над 6 метра. В тези случаи фундирането трябва да се извършва с пилоти или шлиц-стени, свързани със стоманобетонна плоча на ниво подземен етаж. При наличие на повече от едно подземно ниво, подовите конструкции на всяко ниво се свързват кораво с пилотите или шлиц-стените, а носещата конструкция на надземната част стъпва върху обща стоманобетонна плоча. Всички елементи на пространствената система трябва да бъдат оразмерени за сумарните усилия от основна и особена комбинация на натоварванията.
Чл. 49
При проектиране на сгради и съоръжения в свлачищни райони с уширяване под нивото на терена, се изгражда масивна подпорна стена, която поема натоварването от свлачищния натиск. Подпорната стена е свързана с етажните подови конструкции на подземната част на сградата и с фундаментната система. Носещата конструкция в подземната част стъпва върху фундаментната плоча и е свързана кораво с нея. Проектирането на противосвлачищната конструкция се извършва с оглед основни и особени натоварвания, а при необходимост се добавят вертикални диафрагми и/или анкери.
Чл. 50
Чл. 50 определя различията в проектантските решения за противосвлачищни конструкции в зависимост от местоположението на повърхността на плъзгане спрямо дълбочината на фундиране. Когато фундирането е под повърхността на плъзгане, конструкцията трябва да поеме свлачищния натиск. Когато повърхността е под нивото на фундиране, се разглеждат два случая: при пълзящи склонове с малка скорост и дълбока повърхност на плъзгане, сградата може да остане над нивото на плъзгането, а при по-високи сеизмични коефициенти фундирането се изпълнява с пилоти или шлиц-стени, пресичащи повърхността на плъзгане.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 12 предвижда, че при проектиране на сгради и съоръжения в свлачищни райони, без уширяване под нивото на терена и при наличие на здрави пластове, е допустимо изграждането на масивна подпорна стена, която да поема свлачищния натиск. Тази стена може да бъде анкерирана с един или повече редове анкери и е самостоятелно съоръжение, независимо от носещата конструкция на сградата. Освен това, в зависимост от конкретните условия, могат да се прилагат комбинирани решения.
Чл. 52
Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. определя архитектурно-планировъчни изисквания за проектиране на сгради и съоръжения в свлачищни райони. Основните изисквания включват: сградите да имат опростени форми с максимално отношение на дългата към късата страна 2; проектиране с опростена геометрична форма и еднаква коравина; ситуиране успоредно на хоризонталите, с възможност за перпендикулярно разположение при ограничение на размера; разполагане на сградите на терасирани участъци при стръмни склонове, където свлачищният натиск е минимален.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 12 предвижда, че при проектиране на сгради и съоръжения в свлачищни райони е необходимо да се вземат предвид общото натоварване на склона, плътността на застрояване, етажността, изградената инфраструктура и други фактори, важни за разработването на устройствени схеми и планове в тези райони.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № 12 определя критериите за етажността на сградите в свлачищни райони. Височината на сградите се избира в зависимост от наклона на терена, литоложките и инженерно-геоложките характеристики, хидрогеоложките условия, сеизмичността на района, дълбочината на здравите пластове и вероятността за активизиране на свлачищни процеси. При опасност от активизиране на склона, новите сгради трябва да имат натоварване, не надвишаващо 15-20% от теглото на извадената земна маса. Ограниченията за етажността зависят от типа на свлачищата: до 2 етажа при активни свлачища и до 4 етажа при стабилизирани бавнопълзящи склонове.
Чл. 55
При проектиране на нови сгради и съоръжения в свлачищни райони, се предпочитат терени, които имат изкопи с дълбочина не повече от 5 метра и насипи с височина до 3 метра. Тази наредба цели да осигури безопасността на строителството в рискови зони.
Чл. 56
Чл. 56 определя изискванията за свързване на фундаментните системи с подземните стени, шайби и колони, с цел образуване на недеформируема подземна част. Подземните етажи на сградите трябва да са проектирани като затворени стоманобетонни кутии, като площта на отворите в стените не трябва да надвишава 30% от площта на съответната стена.
Чл. 57
Фундаментите на строежите в свлачищни райони трябва да се проектират и изчисляват като корави конструкции, които опират на еластична винклерова основа. При изчисленията се вземат предвид коравината на конструкцията, както и взаимодействието между подземната и надземната част на строежа.
Чл. 58
Член 58 от Наредба № 12 предвижда, че фундаментните системи трябва да бъдат проектирани от бетон с клас по якост на натиск не по-нисък от В20. Освен това, минималният процент на армиране на опънните зони на елементите на фундаментните системи не трябва да е по-нисък от 0,15.
Чл. 59
Сградите в свлачищни райони трябва да се проектират с еднаква коравина по височина. Разликата в етажните коравини между две съседни нива не трябва да надвишава 30%, а по двете главни оси не трябва да е повече от 1,5 пъти. Тухлени стени и стени от крехки материали не могат да се проектират директно върху подовата настилка или насипа, а трябва да се полагат върху фундаменти или стоманобетонни конструкции.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № 12 предвижда, че при проектиране на сгради и съоръжения върху склонове е задължително осигуряването на дренаж и отводняване. Това включва мерки за отвеждане на повърхностните дъждовни води, които трябва да бъдат насочвани към канализационната мрежа или извън границите на свлачищния район.
Чл. 61
Наредбата предвижда мерки за предотвратяване на навлажняването на свлачищните райони, свързани с течове от водопроводни, канализационни и отоплителни инсталации. Инсталациите трябва да бъдат проектирани окачени, а хоризонталните клонове в подземния етаж да бъдат защитени с водоплътни кожуси от различни материали. Външните мрежи трябва да се изпълняват с гъвкави тръби в предпазни водоплътни кожуси и компенсатори.
Чл. 62
Наредба № 12 от 3 юли 2001 г. предвижда изисквания за проектиране на водопроводна, канализационна и отоплителна мрежа в свлачищни райони. Тя се основава на Закона за устройство на територията и се прилага за всички геозащитни строежи, които започват проектиране след влизането й в сила. Включва указания от министъра на регионалното развитие и благоустройството, основни понятия и измерителни единици, обхват на инженерно-геоложките проучвания, хидрогеоложки изчисления, методи за оценка на свлачищния натиск и устойчивост, както и изисквания за дренажни системи и противосвлачищни конструкции.
§3
Наредбата за проектиране на геозащитни строежи в свлачищни райони определя основни понятия, методи и изисквания за проучвания и проектиране. Министърът на регионалното развитие дава указания за прилагане на наредбата. Включени са приложения с основни понятия, обхват на проучванията, методи за изчисления и класификация на свлачищата, както и изисквания за инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания. Регламентира се и изчисляването на свлачищния натиск и активния земен натиск, както и методи за проектиране на дренажни системи и укрепителни конструкции.
