НАРЕДБА № 12 ОТ 15 ЮЛИ 2010 Г. ЗА НОРМИ ЗА СЕРЕН ДИОКСИД, АЗОТЕН ДИОКСИД, ФИНИ ПРАХОВИ ЧАСТИЦИ, ОЛОВО, БЕНЗЕН, ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД И ОЗОН В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда установяването на норми за концентрациите на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. Включва също така определяне на алармени прагове за серен диоксид, азотен диоксид и озон, както и информационен праг за озон. Наредбата предвижда единни методи и критерии за оценка на нивата на замърсителите, подобряване на качеството на атмосферния въздух в райони с превишаване на нормите и предоставяне на информация на населението относно замърсителите. Целта е да се предотвратят вредни въздействия върху човешкото здраве и околната среда.
Чл. 2
Наредбата определя нормите и праговете за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. Според чл. 2, нормите за газообразните замърсители се измерват като маса на замърсителя в един кубически метър въздух при стандартни условия (293 °К и 101,3 кРа).
Чл. 3
Наредба № 12 определя нормите за серен диоксид, азотен диоксид, азотни оксиди, фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2,5), олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух, съгласно приложение № 1. Допустимите отклонения от тези норми се определят по таблица 2 от раздел ІІ на приложение № 1 и в съответствие с чл. 36, ал. 2.
Чл. 4
Наредбата определя алармените прагове за серен диоксид и азотен диоксид, както и мерките, които компетентните органи трябва да предприемат при тяхното превишаване. При установяване на превишения, органите са задължени да информират своевременно засегнатото население, съгласно установените процедури.
Чл. 5
Член 5 от Наредба № 12 определя краткосрочните целеви норми (КЦН) за съдържание на озон в атмосферния въздух, които трябва да бъдат достигнати и поддържани. Тези норми са регламентирани в раздел II на приложение № 3 към наредбата.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. определя, че нормите за съдържание на озон в атмосферния въздух, които трябва да бъдат постигнати и поддържани в дългосрочен план, се наричат дългосрочни целеви норми (ДЦН) и се определят съгласно раздел ІІІ на приложение № 3.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 12 указва, че нормите, определени в член 5 и 6, се прилагат съгласно изискванията на раздел I от приложение № 3. Това означава, че за да бъдат спазени нормите за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и други замърсители, е необходимо да се следват специфичните изисквания, описани в приложението.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 12 определя информационния и алармения праг за нивата на озон в атмосферния въздух, които се установяват съгласно приложение № 4. При превишаване на тези прагове, компетентните органи трябва да информират населението, съгласно изискванията на приложение № 16. Освен това, наредбата обхваща и оценката на нивата на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 12 определя оценъчните прагове за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух. Районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (РОУ) се класифицират според превишенията на праговете, а границите на тези райони се утвърдиха от министъра на околната среда и водите. РОУ се преразглеждат на всеки пет години, но могат да бъдат преразгледани и по-рано при значителни изменения в нивата на замърсителите.
Чл. 10
Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. определя задълженията за оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ) в зависимост от нивата на замърсителите. В агломерации и райони с превишаване на замърсителите, оценката е задължителна чрез постоянни измервания. В райони без превишаване на горните прагове, оценката може да се извършва чрез комбинация от постоянни измервания и моделиране. В райони, където замърсителите не надвишават долните прагове, е достатъчно да се използва само моделиране или инвентаризация на емисиите. Допълнително, оценката може да включва моделиране и индикативни измервания.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 12 определя местата за вземане на проби за измерване на нивата на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух. Разполагането на тези точки трябва да се извършва в съответствие с условията, описани в приложение № 6 на наредбата.
Чл. 12
Наредбата определя минималния брой пунктове за мониторинг на нивата на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух. Броят на пунктовете се определя съгласно приложение № 7. При положение, че постоянните измервания са единственият източник на данни за замърсителите в даден район, броят на точките за вземане на проби не трябва да е по-малък от определения в приложение № 7.
Чл. 13
Член 13 от Наредба № 12 позволява намаляване на минималния брой постоянни пунктове за измерване (ПМ) с 50% при определени условия. Това е възможно, ако допълнителната информация осигурява идентично ниво на оценка на качеството на въздуха (КАВ) и адекватна информация за обществеността. Освен това, броят и обхватът на ПМ, извършващи непрекъснати измервания, както и пространствената разрешителна способност на другите методи за оценка, трябва да са достатъчни за определяне на концентрацията на замърсителя, съобразно изискванията за качество на данните.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 12 уточнява, че в случаите, описани в чл. 13, резултатите от алтернативни методи за оценка, като инвентаризация на емисиите, дисперсионно моделиране и индикативни измервания, могат да бъдат използвани за допълване на данните от непрекъснатите измервания при оценка на съответствието с установените норми за замърсители в атмосферния въздух.
Чл. 15
Чл. 15 на Наредба № 12 предвижда, че Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е отговорна за изграждането и поддържането на поне един извънградски фонов пункт за мониторинг на атмосферния въздух, който да е отдалечен от значими замърсители. ИАОС може да създава и съвместни пунктове с други държави от ЕС, а мониторингът следва да бъде координиран с европейските програми за наблюдение на замърсителите. Методите за измерване на химичните компоненти в атмосферния въздух се определят от изпълнителния директор на ИАОС и се утвърдиха от министъра на околната среда и водите. При оценката на концентрацията на фини прахови частици (ФПЧ2,5) се спазват специфични изисквания за качество на данните.
Чл. 16
Наредбата определя задълженията на Изпълнителната агенция по околната среда и водите (ИАОС) за изграждане и поддържане на постоянни градски фонови станции за измерване на фини прахови частици (ФПЧ2,5). Броят и разположението на тези станции трябва да осигуряват достоверна оценка на експозицията на населението. На базата на оценките, ИАОС определя целите за ограничаване на експозицията към 2020 г. и предприема мерки за постигането им, без да се допускат прекомерни разходи. Въпреки поставените цели, нивата на ФПЧ2,5 не трябва да надвишават определените стойности за 2015 г.
Чл. 17
Чл. 17 определя референтните методи за вземане на проби и анализи на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух. Използването на алтернативни методи е допустимо само след доказване на идентичността им с референтните. Нивата на замърсителите могат да се оценяват и чрез дисперсионно моделиране, с методики, одобрени от министъра на околната среда. Взимането на проби и анализите се извършват по указания от Наредба № 7 от 1999 г.
Чл. 17а
Чл. 17а от Наредба № 12, добавен с ДВ, бр. 48 от 2017 г., определя, че министърът на околната среда и водите назначава националните референтни лаборатории към ИАОС, които са отговорни за осигуряване на качеството на измерванията на замърсителите, съгласно изискванията на приложение № 8, раздел III.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 12 определя оценъчните прагове за нивата на озон в атмосферния въздух. Тези прагове са посочени в приложение № 3. Разпределението на районите по отношение на оценъчните прагове се класифицира на база установените превишения. Границите на тези райони се определят от министъра на околната среда и водите. Преразглеждането на разпределението на районите трябва да се извършва поне веднъж на пет години, а при значителни промени в дейностите, свързани с нивата на озон, и преди изтичането на този срок.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 12 предвижда, че в райони, където през последните пет години са регистрирани превишения на дългосрочните целеви норми за озон, трябва да се извършват постоянни измервания на нивата му. В случай на липса на достоверни данни за тези пет години, измерванията се определят на базата на представителни програми, инвентаризация на емисиите на прекурсори и моделиране на дисперсията на замърсителите.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 12 определя, че точките за вземане на проби за измерване на нивата на озон в атмосферния въздух трябва да бъдат разположени в съответствие с условията, посочени в приложение № 12 на наредбата.
Чл. 21
Чл. 21 определя минималния брой постоянни измервания на нивата на озон в атмосферния въздух, който се определя съгласно приложение № 13. Когато постоянните измервания са единствен източник на данни, броят на пробите се определя индивидуално за всеки район, като не може да бъде по-малък от минималния брой, указан в приложението.
Чл. 22
Чл. 22 от наредбата предвижда възможност за намаляване на броя на постоянните пунктове за мониторинг (ПМ) в регионалните обособени units (РОУ) при спазване на определени условия. Необходимо е наличната информация да осигурява идентично ниво на оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ) спрямо установените норми. Броят и обхватът на ПМ трябва да са достатъчни за точно определяне на концентрацията на озон. Във всеки РОУ трябва да има поне един ПМ на всеки два милиона жители или на всеки 50 000 km2, в зависимост от това, което е по-голямо, и общият брой на ПМ не може да бъде по-малък от един. Всички ПМ, с изключение на извънградските, трябва да извършват измервания на нивата на азотен диоксид.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 12 предвижда, че в случаите, описани в чл. 22, резултатите, получени чрез различни методи за оценка на емисиите, като инвентаризация, дисперсионно моделиране и индикативни измервания, могат да се използват за допълване на резултатите от непрекъснатите измервания. Тези допълнителни данни се използват при оценката на съответствието с установените норми за качеството на атмосферния въздух (КЦН и ДЦН).
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 12 определя изискванията за измерване на нивата на азотен диоксид в атмосферния въздух. Измерванията трябва да се извършват в не по-малко от 50% от посочените в чл. 21, ал. 2 точки за мониторинг (ПМ) и да бъдат непрекъснати, освен в извънградските фонови ПМ, където могат да се използват и алтернативни методи на измерване.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 12 указва, че в райони, където измерванията през последните пет години не показват превишение на допустимите концентрации на замърсители, минималният брой проби за мониторинг на качеството на въздуха се определя съгласно специфични изисквания от приложение № 13.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 12 предвижда, че Изпълнителната агенция по околната среда и водите (ИАОС) е задължена да изгражда и поддържа минимум един пункт за мониторинг (ПМ) на територията на България. Този пункт служи за определяне на нивата на прекурсорите на озон, които са описани в приложение № 14. Броят и местоположението на тези пунктове трябва да отговарят на изискванията, посочени в същото приложение.
Чл. 27
Чл. 27 определя методите за измерване на нивата на озон в атмосферния въздух. Според ал. 1, за определяне на нивата се използва референтен метод, указан в приложение № 11. В ал. 2 се посочва, че е възможно да се използват и други методи, но само след доказване на тяхната идентичност с референтния метод, съгласно изискванията на Европейската комисия.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 12 определя сроковете за постигане и поддържане на нормите за съдържание на серен диоксид, азотен диоксид, азотни оксиди, фини прахови частици, олово, бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух. Тези срокове са описани в колона 5 на таблица 2 от раздел ІІ на приложение № 1 на наредбата.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 12 предвижда, че в райони с нива на серен диоксид, азотен диоксид, азотни оксиди, фини прахови частици, олово, бензен и въглероден оксид под установените норми, общинските органи, в сътрудничество с регионалните инспекции по околната среда, трябва да предприемат мерки за поддържане на тези нива под нормите и за запазване на качеството на въздуха. Мерките включват ограничаване на емисиите и спазване на Закона за опазване на околната среда и Закона за чистота на атмосферния въздух, включително издаване на разрешения за експлоатация и решения по оценка на въздействието.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 12 определя сроковете за достигане и поддържане на нормите за съдържание на озон в атмосферния въздух на територията на страната. Тези срокове са регламентирани съгласно раздели ІІ и ІІІ на приложение № 3 от наредбата.
Чл. 31
Наредбата определя мерките, които трябва да се предприемат в региони с различни нива на озон в атмосферния въздух. При превишаване на установените горни прагове, се прилагат мерки за ограничаване на емисиите на азотни оксиди и летливи органични съединения, съгласно Националната програма за намаляване на емисиите. При нива на озон, които са между долните и горните прагове, се разработват мерки за поддържане на нормите. В региони с нива под долните прагове, общинските органи предприемат действия за запазване на качеството на въздуха. Всички мерки трябва да съответстват на законодателството за опазване на околната среда.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № 12 уточнява, че превишения на нормите за фини прахови частици (ФПЧ10) в райони с определени условия, причинени от природни източници, не се считат за нарушения на наредбата. За да бъдат признати тези превишения, е необходимо да се представи списък на РОУ пред Европейската комисия, където е установено, че превишенията са вследствие на естествени източници. Процедурата за доказване и приспадане на тези превишения ще се основава на насоки от Европейската комисия.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 12 предвижда, че Министерството на околната среда и водите е задължено да информира Европейската комисия за случаи, когато превишенията на нормите за фини прахови частици (ФПЧ10) са резултат от повторното суспендиране на прахови частици, произтичащи от зимното опесъчаване и осоляване на пътищата. Програмите за постигане на нормите за ФПЧ10 трябва да се фокусират само върху източници, различни от зимното опесъчаване и осоляване. Определянето на приноса от повторното суспендиране се извършва по насоки на Европейската комисия.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 12 позволява удължаване на сроковете за достигане на нормите за азотен диоксид и бензен с до 5 години, ако се разработи програма за постигане на съответствие. Програмата трябва да осигури спазване на нормите в новия краен срок и да бъде представена на Европейската комисия.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 12 предвижда изключение от нормите за фини прахови частици (ФПЧ10) за определени райони на околната въздушна среда (РОУ на КАВ), когато не е възможно да се достигнат нормите поради специфични условия. Изключението е допустимо до 11 юни 2011 г., при условие че е разработена програма по чл. 27 от Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и са предприети необходимите мерки на всички нива.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 12 описва условията за удължаване на сроковете за спазване на нормите за замърсители в атмосферния въздух. Удължаването е допустимо след уведомяване на Европейската комисия и получаване на положителна преценка от нея. Също така, удължаването не трябва да води до превишаване на определените норми за азотен диоксид, бензен и фини прахови частици (ФПЧ10) с повече от допустимите отклонения.
Чл. 37
Наредбата предвижда мерки за справяне с превишения на установените норми на замърсители в атмосферния въздух. В райони с превишаване на нормите, общинските органи трябва да изготвят програми за намаляване на замърсяването в срок до 18 месеца след уведомление от РИОСВ. При наличие на повече от един замърсител, се изготвят комплексни програми за всеки от тях.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 12 предвижда мерки при превишаване на нормите на замърсители. Когато нивата на замърсители надвишават установените норми, се изготвят програми с мерки за минимизиране на периода на превишаване, включително защита на чувствителни групи от населението. Мерките трябва да са в съответствие с Националната програма за намаляване на емисиите и други свързани директиви.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 12 предвижда изготвянето на оперативни планове за действие от компетентните органи в случаи на риск от превишаване на нормите за качеството на атмосферния въздух (КАВ) при неблагоприятни условия. Тези планове включват мерки за ограничаване на дейности, допринасящи за замърсяване, и за регулиране на автомобилния транспорт. Специални условия се прилагат за озона, където плановете се изготвят само при значителна вероятност за намаляване на риска.
Чл. 40
Член 40 от Наредба № 12 определя изискванията за разработване на програми, свързани с опазването на околната среда и качеството на атмосферния въздух. Програмите трябва да следват комплексен подход за опазване на околната среда, да спазват законодателството за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), хигиенно-санитарните норми и изисквания, както и законодателството за безопасни и здравословни условия на труд. Съдържанието на тези програми трябва да отговаря на специфични условия, посочени в приложение № 15.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. определя, че кметът на общината, в сътрудничество със заинтересованите физически и юридически лица, носи отговорност за изпълнението на програмите, свързани с нормите за атмосферни замърсители. Общинските органи, в координация с Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), извършват контрол на изпълнението на тези програми.
Чл. 42
Член 42 от Наредба № 12 предвижда мерки за справяне с превишения на нормите за замърсители в атмосферния въздух, които са резултат от трансграничен пренос на замърсители от друга държава-членка на ЕС. В такива случаи могат да се изготвят съвместни оперативни планове за действие и програми за намаляване на замърсяването, като дейностите се координират от Министерството на околната среда и водите.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. определя задълженията на компетентните органи по отношение на предоставянето на информация за нивата на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. Информацията се предоставя на обществеността чрез различни медии, известяване на организации, свързани с опазването на общественото здраве и други заинтересовани страни. Списъкът на тези организации се актуализира ежегодно от МОСВ. Допълнително, информацията се включва в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 12 предвижда действия при установено превишаване на алармените и информационните прагове за замърсяване на въздуха. Компетентните органи са задължени да информират населението и да съгласуват информацията с Министерството на здравеопазването. При превишаване на праговете в близост до граница, информацията трябва да се предостави на съседни държави. Мерките се прилагат и при прогнозирано превишаване на праговете.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 12 предвижда, че Министерството на околната среда и водите е отговорно за осигуряване на достъп до решения, свързани с удължаването на сроковете за спазване на нормите за азотен диоксид и бензен, както и за изключения от нормите на фини прахови частици (ФПЧ10). Освен това, министерството трябва да предостави информация относно програмите по чл. 27 от Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ).
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 12 предвижда задължения за общинските органи да информират населението относно програмите и оперативните планове за действие, свързани с контрол на атмосферното замърсяване. Те трябва да осигурят достъп до тези документи на екологични и здравни организации, както и на асоциации, представляващи интересите на чувствителни групи. Информацията трябва да бъде публикувана на интернет страницата на общината, включително отчети и информация за изпълнението на плановете.
Чл. 47
Член 47 от Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. постановява, че Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) е отговорна за създаването и поддържането на национална база данни, която да съдържа резултатите от оценката на качеството на атмосферния въздух (КАВ) в контекста на прилагането на наредбата.
Чл. 48
Член 48 от Наредба № 12 предвижда, че при регистрирането, обработката и съхранението на резултатите от измерванията на атмосферните замърсители, трябва да се спазват разпоредбите на глава пета от Наредба № 7 от 1999 г. относно оценката и управлението на качеството на атмосферния въздух.
Чл. 49
Наредбата определя задълженията на Министерството на околната среда и водите относно представянето на информация пред Европейската комисия за нивата на замърсители в атмосферния въздух. Министерството трябва да изготвя и представя годишни доклади, програми за справяне с превишавания на нормите, информация за превишавания на прагове за озон, и да осигурява достъп до информацията по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
Чл. 50, § 1, § 2
Наредбата определя нормите за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух. Министерството на околната среда и водите е отговорно за предоставянето на информация на Европейската комисия относно нивата и източниците на замърсители, както и предприетите мерки за постигане на установените норми. В наредбата са включени определения на ключови термини, изисквания за оценка на качеството на въздуха, норми за концентрации на замърсители и процедури за мониторинг. Нормите за качество на атмосферния въздух са установени с цел предотвратяване на вредни въздействия върху здравето на населението и околната среда.
§1
Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. определя термините и понятията, свързани с качеството на атмосферния въздух и замърсителите. Включва определения за 'ниво', 'оценка', 'норма за качество', 'допустимо отклонение', 'целева норма' и 'алармен праг', които служат за основа при управлението и оценката на замърсяването на въздуха. Наредбата също така уточнява различни прагове и цели, свързани с експозицията на населението и мерките за защита на здравето. Включени са и специфични термини, като 'ФПЧ10' и 'ФПЧ2,5', свързани с фини прахови частици, както и 'летливи органични съединения' и 'прекурсори на озон', които играят роля в образуването на озон в атмосферата.
§2
С Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. се въвеждат изискванията на две директиви на Европейския съюз: Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и Директива (ЕС) 2015/1480, която изменя предходни директиви и определя правила за референтни методи, валидиране на данни и местоположението на точки за вземане на проби за оценка на качеството на атмосферния въздух. Тези изменения са в сила от 16.06.2017 г.
§2а
Параграф §2а от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 12, обновен с ДВ, бр. 48 от 2017 г. и влязъл в сила на 16.06.2017 г., установява, че изискванията за акредитиране на органи за оценяване на съответствието, посочени в наредбата, трябва да се прилагат в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 765/2008 и Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.
§7
Министерството на околната среда и водите е задължено да информира Европейската комисия еднократно относно методите за вземане на проби и измерване на летливите органични съединения, които са посочени в таблица 22 на приложение № 14 от наредбата.
§8
Параграф §8 от Наредба № 12 отменя предишни наредби, свързани с нормите за замърсители в атмосферния въздух, включително Наредба № 1 от 2004 г. за бензен и въглероден оксид, Наредба № 4 от 2004 г. за озон и Наредба № 9 от 1999 г. за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово. Отмяната влиза в сила от датата на влизане на новата наредба.
§9
Наредба № 12 влиза в сила от датата на обнародването си в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към изменението и допълнението на наредба № 12, обнародвани в брой 48 от 2017 г., влизат в сила от 16 юни 2017 г.
§12 и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12
Наредбата за нормите на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към изменението и допълнението на наредбата са обнародвани в брой 79 от 2019 г. и влизат в сила от 08.10.2019 г.
§11
Наредба № 12 от 15 юли 2010 г. определя нормите за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и други замърсители в атмосферния въздух. Влизането в сила на наредбата е от деня на обнародването ѝ в 'Държавен вестник'. Изискванията за обобщаване на данните и изчисляване на статистическите параметри включват минимални проценти валидни данни за различни периоди на осредняване. Нормите за замърсителите са установени за опазване на човешкото здраве и природата, с определени допустими отклонения и дати за спазване. Параметрите за алармените прагове и мониторинга на качеството на въздуха също са описани.
