Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда условията и реда за предоставяне на органи, тъкани и клетки, които не могат да се използват за трансплантация по медицински причини. Тези биологични материали могат да бъдат използвани за други лечебни, диагностични и научно-медицински цели.
Наредба № 12 от 15 април 2004 г. определя условията и реда за предоставяне на органи, тъкани и клетки, които не могат да се използват за трансплантация. Те могат да бъдат предоставени за лечебни, диагностични и научно-медицински цели, когато не могат да се трансплантират поради следните причини: опасност от пренасяне на заболявания, опасност от отхвърляне, неподходяща възраст на донора, неправилно съхранение или транспорт, или други причини, посочени в медицинските стандарти.
Наредбата регламентира условията и реда за предоставяне на органи, тъкани и клетки, които не могат да се използват за трансплантация по медицински причини, за други лечебни, диагностични и научно-медицински цели. Чл. 3 определя, че експлантиращият или трансплантиращият екип установява невъзможността за трансплантация, а ръководителят на лечебното заведение уведомява Изпълнителната агенция "Медицински надзор" чрез писмено удостоверение, което се съхранява в агенцията.
Наредбата определя условията и реда за предоставяне на органи, тъкани и клетки, които не могат да се използват за трансплантация, за лечебни, диагностични, научно-медицински и учебни цели. Тези биологични материали могат да се предоставят на лечебни заведения, медико-диагностични лаборатории и висши училища. Лицата, които искат да получат органи, тъкани и клетки, трябва да подадат заявление до Изпълнителната агенция "Медицински надзор".
Наредбата определя условията и реда за предоставяне на органи, тъкани и клетки, които не могат да се използват за трансплантация. Чл. 5 указва, че тези органи, тъкани и клетки, удостоверени по чл. 3, ал. 2, се разпределят от Изпълнителната агенция "Медицински надзор". Разпределението се извършва по реда на заявените нужди: първо за органи, след това за тъкани и накрая за клетки.
Наредбата определя условията и реда за предоставяне на органи, тъкани и клетки, които не могат да се използват за трансплантация по медицински причини, за други лечебни, диагностични и научно-медицински цели. Заявленията и удостоверенията могат да бъдат подавани електронно с усъвършенстван електронен подпис. В наредбата се определят понятия като "експлантиращ екип" и "трансплантиращ екип". Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Медицински надзор". Наредбата влиза в сила от обнародването й в "Държавен вестник".
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 12 от 15 април 2004 г. се уточняват определенията на "експлантиращ екип" и "трансплантиращ екип". Експлантиращият екип е съставен от медицински специалисти, които извършват вземане на органи, тъкани и клетки, докато трансплантиращият екип е съставен от медицински специалисти, които извършват присаждане на тези съставки.
Параграф §1а, въведен с ДВ, бр. 25 от 2018 г., регламентира, че приемането на заявления и удостоверения по електронен път е възможно след осигуряване на необходимите технически и организационни условия, както и на подходящи програмни продукти.
Параграф §3 от наредбата определя, че контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Медицински надзор". Заключителните разпоредби отразяват изменения и допълнения на Наредба № 21 от 2007 г., свързани с обстоятелствата и данните, които се вписват в регистрите на Изпълнителната агенция по трансплантация, както и реда за вписване и ползване на информацията. Промените влизат в сила от 21.05.2019 г.
С §30 от Наредба № 12 от 2004 г. се извършва изменение, при което навсякъде в текста се заменя наименованието "Изпълнителната агенция по трансплантация" с "Изпълнителната агенция 'Медицински надзор'". Това изменение е в сила за всички случаи, в които се споменава предходното наименование.
Наредба № 12 влиза в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'. Приложението към чл. 3, ал. 2 включва удостоверение от лечебното заведение, което удостоверява, че определени органи, тъкани и клетки не могат да се използват за трансплантация по медицински причини, като например опасност от пренасяне на заболявания, риск от отхвърляне, неподходяща възраст на донора и други причини.