НАРЕДБА № 110 ОТ 18 СЕПТЕМВРИ 2006 Г. ЗА СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ ЗА ТРИХИНЕЛА В МЕСО
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя специфичните изисквания за осъществяване на официален контрол за наличие на трихинела в месото. Тя установява задълженията на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) и на собствениците на предприятия и животновъдни стопанства, свързани с контрола и предотвратяване на разпространението на трихинела.
Чл. 2
Наредба № 110 от 18 септември 2006 г. определя, че в кланиците се вземат проби от всеки кланичен труп на домашни свине за изследване на трихинела. Изследванията се извършват в определена лаборатория по референтен или еквивалентен метод. При осигурена проследимост на месото, кланичните трупове могат да се разрязват и транжират преди получаване на резултатите, при условие че процедурата е под надзор на ветеринарен лекар. В случай на положителен резултат, всички части от трупа се обявяват за негодни за консумация.
Чл. 3
Наредба № 110 от 18 септември 2006 г. определя специфични изисквания за осъществяване на официален контрол на трихинела в месо. Според Чл. 3, от всеки труп на животни, възприемчиви към трихинела, се вземат проби в кланици или предприятия за производство на месо от дивеч. Ветеринарният лекар от ДВСК може да не взема проби, ако прецени, че рискът от заразяване е незначителен. Пробите се изследват в определени лаборатории по методи, посочени в приложенията на наредбата.
Чл. 4
Наредба № 110 от 18 септември 2006 г. определя специфични изисквания за осъществяване на официален контрол за трихинела в месо. Чл. 4 посочва, че не се изследва за трихинела месо от домашни свине, което е замразено под ветеринарен контрол, както и кланични трупове и месо от свине, отглеждани за угояване и клане, ако произхождат от признати свободни от трихинела стопанства или региони с незначителен риск.
Чл. 5
Наредба № 110 от 18 септември 2006 г. определя процедурата за одобряване на региони с незначителен риск от заразяване с трихинела. Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) уведомява Европейската комисия и държавите членки, а ако в срок от 3 месеца не получи възражения, регионът се признава. НВМС също така представя годишен доклад, съдържащ необходимата информация за мониторинг на зоонозите. При незадоволително представяне на доклада, процедурата не се прилага.
Чл. 6
Чл. 6 определя правилата за обработка на кланични трупове и странични животински продукти в контекста на изследването за трихинела. Кланичните трупове, съдържащи напречно набраздена мускулна тъкан, остават в предприятието до получаване на резултатите от изследването. Отпадъците, които не съдържат такава тъкан, могат да напуснат предприятието преди резултатите, освен ако ветеринарният лекар не изиска изследване. При наличие на одобрена процедура, здравната маркировка може да бъде поставена преди получаване на резултатите.
Чл. 7
Националната ветеринарномедицинска служба е отговорна за осигуряване на подходящо обучение на персонала, който извършва изследвания за трихинела. Персоналът трябва да участва в програма за контрол на качеството на тестовете и в редовна оценка на процедурите за изследване, записване и анализ в лабораторията.
Чл. 8
Чл. 8 определя методите за откриване на трихинела, които се използват за изследване на проби от животни, заподозрени в зараза или произхождащи от стопанства с установена трихинелоза. Всички положителни проби се изпращат за изследване в националната или референтната лаборатория на Общността.
Чл. 9
Националната ветеринарномедицинска служба е задължена да изготви план за действие при положителни проби за трихинела. Планът включва проследимост на заразените кланични трупове и техните части, мерки за действие при откритие на зараза, изследване на източниците на зараза, мерки при търговия на дребно, действия при неидентифицирани кланични трупове и определяне на вида трихинела.
Чл. 10
Националната ветеринарномедицинска служба има правомощието да признае стопанства или категории стопанства като официално свободни от трихинела, при условие че са изпълнени специфичните изисквания, посочени в членове 18-21 за стопанства и член 22 за категории стопанства.
Чл. 11
Собствениците на животновъдни стопанства, признати за свободни от трихинела, са задължени да уведомят Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) при всяко несъответствие с изискванията, посочени в чл. 18, 19 и 21 от наредбата. Това включва информация за всяко изискване, което вече не се изпълнява, както и за всяка промяна в условията, при които стопанството не отговаря на критериите за официално свободно от трихинела.
Чл. 12
Националната ветеринарномедицинска служба извършва периодични инспекции в стопанства, признати за свободни от трихинела. Честотата на инспекциите зависи от риска, историята на болестта, предишни констатации, географския район, местните диви животни, практиките по отглеждане и спазването на изискванията от фермерите. Всички свине и нерези от свободни стопанства се изследват съгласно предвидените изисквания.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 110 предвижда, че Националната ветеринарномедицинска служба осъществява програма за наблюдение на домашни свине, коне и други животни, които могат да бъдат заразени с трихинелоза. Тази програма е насочена към стопанства, признати за свободни от трихинела, или региони с незначителен риск от заразяване. Включва честота на изследванията, брой на изследваните животни и план за вземане на проби. Пробите от месо се изследват за трихинела по определени методи, а програмата може да включва и валидирани серологични тестове.
Чл. 14
Наредба № 110 от 18 септември 2006 г. определя мерките, които трябва да предприеме Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) при положителен резултат за трихинела в домашни свине или други възприемчиви животни. При такъв случай, НВМС оттегля официалното признание на стопанството, извършва изследвания на всички животни, проследява движението на животни и месо, информира Европейската комисия и предприема епидемиологични проучвания. Освен това, се предвиждат мерки за увеличаване на честотата на изследванията и за обявяване на съмнителни кланични трупове за негодни за консумация. Стопанствата могат да бъдат отново признати за свободни от трихинела след изпълнение на необходимите условия.
Чл. 15
Месото от животински видове, които могат да бъдат носители на трихинела и съдържащо напречно набраздена мускулатура, може да бъде внасяно в България само след изследване за трихинела. Изследването трябва да се извърши на целия кланичен труп или, при невъзможност, на всяка половинка, четвъртинка, част или разфасовка от него.
Чл. 16
Месо от домашни свине може да бъде внасяно без изследване за трихинела, ако идва от стопанство, признато за свободно от трихинела от Общността, и е било замразено под надзор на компетентния орган в страната на произход.
Чл. 17
Здравният сертификат за внос на месо трябва да бъде заверен от официален ветеринарен лекар и да доказва, че месото е изследвано за трихинела в страната на произход или отговаря на определени изисквания. Сертификатът трябва да бъде оригинален.
Чл. 18
Собствениците на стопанства, желаещи официално признаване за свободни от трихинела, трябва да предприемат редица мерки, включително предотвратяване на достъпа на гризачи и хищници, прилагане на програми за контрол на вредители, осигуряване на безопасен фураж, правилно съхранение на мъртви животни, информираност за близост до сметища, контрол на новопостъпващи животни, идентификация на свинете, ограничаване на достъпа на свине до външна среда и спазване на специфични условия за отглеждане.
Чл. 19
Собствениците на стопанства, които са признати за свободни от трихинела, трябва да уведомят Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) при всяка промяна, която засяга изпълнението на изискванията за този статус. Това включва и ситуации, при които не се спазват изискванията по чл. 18 от наредбата.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 110 определя условията, при които стопанство може да бъде признато за свободно от трихинела, след установяване на паразита в домашните свине през последните 10 години. Необходими условия включват: минимум две контролни посещения за верифициране на съответствието, изследване на всички свине, изпратени за клане, отрицателни резултати от тестовете и прилагане на програма за мониторинг на диви животни, основана на риска. Програмата трябва да оптимизира откритията на паразити и да включва идентификация на откритите паразити в референтна лаборатория.
Чл. 21
Наредбата предвижда, че стопанство може да бъде признато за свободно от трихинела, ако през последните 10 години не е открита трихинела по домашните свине. Това признание се извършва от НВМС при условие, че са спазени специфичните изисквания, посочени в чл. 20, т. 4 от наредбата.
Чл. 22
Наредбата определя изискванията за официален контрол на трихинела в месо и прави възможно признаването на стопанства като свободни от трихинела при спазване на специфични условия. Основните изисквания включват: спазване на определени стандарти, липса на инфекция при свине през последните 10 години, ясно описание на категориите стопанства и програма за мониторинг на дивите животни. Също така се описват методи за откриване на трихинела, включително трихинелоскопски методи. Наредбата се основава на Регламент на Комисията (ЕС) 2075/2005 и отменя предишни наредби.
§1
Наредбата определя специфични изисквания за осъществяване на официален контрол за трихинела в месо. В нея се дават определения на ключови термини, свързани с трихинелозата, включително "трихинела", "трихинелоза", "контролирани условия за отглеждане", "животни, възприемчиви към трихинела", "паразитна инвазия" и "серологичен метод". Тези определения служат за основа на правилата и процедурите, свързани с контрола на трихинела в месото.
§2
Наредба № 110 от 18 септември 2006 г. за специфични изисквания за осъществяване на официален контрол за трихинела в месо въвежда разпоредбите на Регламент (ЕС) № 2075/2005, който определя специфичните правила за контрол на трихинела в месото. Това подчертава необходимостта от спазване на европейските стандарти при извършването на контролни дейности.
§3
Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши използването на трихинелоскопския метод за домашни и диви свине до 31 декември 2009 г., при определени условия, свързани с броя на кланичните трупове и наличието на необходимите условия за откритие. Месото, получено с този метод, трябва да бъде маркирано с различна здравна маркировка и не може да се използва за производството на продукти, които не унищожават трихинелата.
§7
Наредбата влиза в сила в едномесечен срок от обнародването й в "Държавен вестник". В приложението се описват методите за откриване на трихинела в месо, включително необходимите съоръжения и процедури за взимане на проби и извършване на анализи. Специално внимание се обръща на условията за смилане на пробите, събиране на необходимите инструменти и реактиви, както и на правилата за обработка на пробите, за да се осигури точност и надеждност на резултатите.
