НАРЕДБА № 11 ОТ 5 МАЙ 1999 Г. ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ ВЪВ ВЪЗДУШНОТО ПРОСТРАНСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. цели осигуряване на мерки на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС) 923/2012, който определя общи правила за полетите и аеронавигационните услуги в България. В наредбата се установяват условията и редът за обслужване на въздушното движение в определени части от въздушното пространство, за които България е делегирала отговорност, освен ако не е предвидено друго в международни договори.
Чл. 2
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя условията за обслужване на въздушното движение в гражданското въздушно пространство на Република България. Обслужваното пространство включва територията на страната и териториалните води, с изключение на забранените, опасни и ограничени зони, както и временно отделеното въздушно пространство. Наредбата също така уточнява, че България отговаря за организирането на обслужването на въздушното движение над акваторията на Черно море. Отговорността за обслужването е ограничена до технически и оперативни аспекти, които осигуряват безопасността и ефективността на въздухоплаването.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя, че с регионално споразумение за въздушна навигация се установява въздушното пространство над открито море или с неустановен суверенитет, за което Република България носи отговорност за обслужване на въздушното движение.
Чл. 4
Доставчиците на аеронавигационно обслужване изготвят информация относно ползването на предоставеното обслужване на въздушното движение и я предават на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" за публикуване в сборник "Аеронавигационна информация и публикация".
Чл. 5
Доставчиците на аеронавигационно обслужване са отговорни за осъществяването на обслужването на въздушното движение в определеното въздушно пространство, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. За целта те трябва да следват установените цели и стандарти за безопасност и ефективност на въздушния трафик.
Чл. 6
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя целите на обслужването на въздушното движение в България. Основните цели включват предотвратяване на сблъсквания между въздухоплавателни средства (ВС), както и между ВС и препятствия на летищата, поддържане на последователен поток на въздушното движение, предоставяне на необходима информация и помощ на органите в случай на нужда от търсене и спасяване.
Чл. 7
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя видовете обслужване на въздушното движение в България, включващи: 1. Обслужване по контрол на въздушното движение, което се дели на контрол на района, контрол на подхода и контрол на летищното движение; 2. Полетно-информационно обслужване, което обхваща летищно и районно полетно-информационно обслужване; 3. Аварийно-оповестително обслужване.
Чл. 8
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя принципите за осигуряване на обслужване на въздушното движение в България. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" определя необходимостта от такова обслужване, като взема предвид видовете и плътността на въздушното движение, метеорологичните условия и други съответни фактори. Определянето на обслужването е независимо от наличието на бордни системи за предотвратяване на сблъскване на въздухоплавателните средства.
Чл. 9
Наредба № 11 определя правилата за обслужване на въздушното движение в България, като главната дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" определя летищата и частите от въздушното пространство. Въздухът се разделя на райони за полетна информация и контролирани зони, в зависимост от вида на обслужването. Летищата се класифицират на контролирани и неконтролирани, в зависимост от предоставянето на контрол на движението.
Чл. 9а
Член 9а от Наредба № 11 предвижда, че районите за полетна информация могат да бъдат включвани във функционален блок от въздушно пространство на основание международен договор, по който България е страна. Съгласно този договор, България може да поеме отговорност за осигуряване на аеронавигационно обслужване и в извънредно въздушно пространство, което не е определено в чл. 2.
Чл. 9б
Чл. 9б от Наредба № 11 определя изискванията за установяване на функционални блокове от въздушно пространство в Република България, съгласно Регламент № 551/2004. Изискванията включват: наличие на досие с анализ на безопасността; оптимално използване на въздушното пространство; обоснованост на добавената стойност; плавно прехвърляне на отговорности за контрол; съвместимост на конфигурациите на въздушното пространство; съобразяване с регионални споразумения и условия от ИКАО.
Чл. 10
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. класифицира гражданското въздушно пространство в България в различни класове (A, B, C, D, E, F, G), в зависимост от условията за полетите и обслужването по контрол на въздушното движение. Класовете определят разрешените полети (по ППП и ПВП) и нивото на обслужване, което се предоставя на въздухоплавателните средства, включително сепарация и информация за движението на други въздухоплавателни средства. Полетите на граничното ниво между различни класове следват изискванията на по-малко ограничаващия клас.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 11 определя, че класовете на обслужваното въздушно пространство в Република България се определят от главния директор на ГД ГВА по предложение на ДАНО. Раздел VII от наредбата се фокусира върху навигацията, основана на експлоатационни характеристики, и необходимите комуникационни характеристики.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 11 определя, че навигационните спецификации, свързани с навигацията, основана на експлоатационни характеристики, се определят от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА"). Спецификациите могат да бъдат адаптирани за конкретни райони или пътни линии, като се вземат предвид регионални споразумения за въздушна навигация. Определените спецификации трябва да отговарят на нивото на предоставяните комуникации, навигация и обслужване на въздушното движение в съответното въздушно пространство.
Чл. 12а
Чл. 12а от Наредба № 11 определя, че необходимите комуникационни характеристики за обслужване на въздушното движение се установяват със заповед на главния директор на ГД "ГВА". Те могат да се основават на регионално споразумение за въздушна навигация, като при определянето им се вземат предвид изискванията за обслужване на въздушното движение в съответното въздушно пространство.
Чл. 13
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. регламентира обслужването на въздушното движение в България, като определя, че това се осигурява от ДАНО чрез три основни типа служби: центрове за полетна информация (ЦПИ), органи за летищно полетно-информационно обслужване и органи за контрол на въздушното движение. ЦПИ предоставят полетно-информационно и аварийно-оповестително обслужване в определени райони, докато летищните органи и органите за контрол на въздушното движение осигуряват подобни услуги в съответните летищни и контролирани зони.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 11 определя, че границите на обслужваното гражданско въздушно пространство се определят на базата на структурата на трасетата и необходимостта от ефективно обслужване. Когато границите съвпадат с държавните граници, се договарят оптимално разположени точки за предаване.
Чл. 15
Член 15 от Наредба № 11 определя границите на районите за полетна информация, които обхващат обслужваните трасета. Този район включва цялото въздушно пространство, определено от страничните му граници, с изключение на пространството в горен район за полетна информация. Когато един район е ограничен от горен, горната граница на първия е долна граница на втория и съвпада с крейсерско ниво за полет. Процедурите в горния район могат да се различават от тези в долния район.
Чл. 16
Наредбата определя правилата за контролирани райони във въздушното пространство на България. Контролирани райони включват трасета и летищни контролирани райони, които осигуряват необходимото въздушно пространство за полетите. Долната граница на контролирания район трябва да бъде не по-малка от 200 м над земята и може да бъде по-висока в зависимост от нуждите на полетите. Горната граница на контролиран район се определя в зависимост от наличието на контрол на въздушното движение и може да съвпада с крейсерско ниво за полет по ПВП.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя зоните за летищно полетно-информационно обслужване, които трябва да обхващат достатъчно въздушно пространство за траекториите на полетите на въздухоплавателните средства, свързани с летищата. Когато тези зони са в контролиран район, те започват от повърхността на земята до долната граница на района, с възможност за определяне на горна граница, по-висока от долната граница на надлежащия контролиран район.
Чл. 18
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. регламентира обслужването на въздушното движение в България. Член 18 определя хоризонталните граници на контролираните зони и зоните за летищно полетно-информационно обслужване, които трябва да обхващат части от въздушното пространство, свързани с полетите на въздухоплавателните средства (ВС), и да не попадат в контролираните райони. Контролираните зони се разполагат на минимум 9,3 км от летищата и могат да обхващат близко разположени летища. При необходимост, могат да се определят горни граници на контролираните зони, които да са лесно разпознаваеми от пилотите, а ако горната граница е над 900 м, тя съвпада с крейсерското ниво за полет по ПВП.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 11 определя правилата за обозначаване на различни контролни органи и зони в въздушното пространство на България. Районните контролни центрове (РКЦ) и Центровете за полетна информация (ЦПИ) се именуват на близки населени места или географски ориентири. Летищните контролни кули (ЛКК) и органите за контрол на подхода носят имената на съответните летища. Контролираните зони и райони за полетна информация се обозначават с имената на органите, които ги обслужват.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. регламентира установяването на трасета за обслужване на въздушното движение (ОВД) в България. Установяването на трасета изисква защитено въздушно пространство и безопасни интервали между тях. Специални маршрути за малка височина и хеликоптери се определят в зависимост от условията на въздушното движение. Трасетата се обозначават с индекси, а установяването им следва конкретни приложения, свързани с навигацията и процедурите за отлитане и долитане.
Чл. 21
Чл. 21 определя условията за установяване на точки за преминаване в системата за управление на въздушното движение (ОВД) в България. Точките се създават, когато са необходими за точната навигация по отсечки от трасета, определени с високочестотни радиопредаватели. Те се установяват за отсечки от минимум 110 км, освен в случаи на специфични технически и експлоатационни изисквания. Точките за преминаване трябва да са разположени на праволинеен участък от трасето или на пресечни точки на радиали, в зависимост от характеристиките на навигационните средства. Процедурата за установяване на точките е регламентирана в приложение № 6.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 11 определя, че основни точки се установяват за определяне на трасе за обслужване на въздушното движение (ОВД) и за процедури по прибори, както и за протичането на информацията за полетите на въздухоплавателните средства (ВС). Установяването и обозначаването на тези основни точки става съгласно приложение № 6 на наредбата. Раздел XIV от наредбата се фокусира върху стандартните маршрути за рулиране на ВС.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 11 определя стандартните маршрути за рулиране на въздухоплавателни средства (ВС) на летищата в България. Тези маршрути се установяват между пистите за излитане и кацане, пероните и зоните за техническо обслужване. Те трябва да бъдат преки, опростени и да осигуряват безконфликтно движение на ВС. Освен това, стандартните маршрути се обозначават с индекси, които се различават от тези на пистите и трасетата за облужване на въздушното движение.
Чл. 24
Член 24 от НАРЕДБА № 11, касаещ координацията между органите за обслужване на въздушното движение и военните органи, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 88 от 2014 г.
Чл. 25
Член 25 от Наредба № 11 предвижда, че ДАНО (Държавна агенция "Национална авиация") организира и осъществява взаимодействие с военните органи, отговорни за дейности, които могат да повлияят на полетите на въздухоплавателните средства (ВС). Координацията на дейностите, които създават потенциална опасност за гражданските ВС, се извършва в съответствие с член 28 от същата наредба.
Чл. 26
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. регламентира взаимодействието между органите за управление на въздушното движение (ОВД) и военните органи. Член 26 предвижда сключване на договори за безопасно и експедитивно провеждане на полетите на въздухоплавателни средства (ВС). В тези договори се установяват специални процедури за уведомяване на ОВД при приближаване на възможно гражданско ВС към рискови зони, както и действия за потвърждаване на идентификацията на ВС и осигуряване на навигационно насочване, с цел избягване на прехват.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 11, изменен през 2007 г., задължава Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" да определя райони и трасета, в които се прилагат изисквания за полетни планове, двустранни комуникации и доклади за местоположение. Целта е да се осигури необходимата информация за органите за управление на въздушното движение (ОВД), с което се улеснява опознаването на гражданските въздухоплавателни средства и се намалява необходимостта от прехват.
Чл. 28
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя координацията на дейности, които могат да създадат опасност за гражданските въздухоплавателни средства (ВС). Целта е да се осигурят оптимални условия за избягване на опасности и минимизиране на смущенията в полетите. Правилата за координация включват избягване на закриване на трасета, минимизиране на въздушното пространство за опасни дейности и осигуряване на директна комуникация между органите за въздушно движение (ОВД) и ръководещите дейностите. Органите по ОВД са отговорни за оповестяването на информацията за тези действия. При продължителни опасни дейности се създава специализиран орган за координация. За предотвратяване на неблагоприятно въздействие от лазерни лъчи, ГД "ГВА" предприема мерки в съответствие с международни стандарти.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 11 предвижда, че подготовката за дейности, които могат да застрашат гражданските въздухоплавателни средства, трябва да бъде предварително координирана с ДАНО. Целта на координацията е спазването на сроковете, определени от Наредба № 15 от 2011 г. за аеронавигационното информационно обслужване. Първоначалната координация с чуждестранни органи, които планират подобни дейности, се извършва чрез ГД ГВА.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 11 определя изискванията за точност и интегритет на аеронавигационните данни, необходими за обслужването на въздушното движение в България. Докладването на тези данни трябва да се извършва съгласно установените процедури за управление на качеството. Изискванията за точност се основават на 95% ниво на достоверност и включват три типа данни: измерени точки, изчислени точки и обявени точки.
Чл. 31
Чл. 31 от наредбата определя задълженията на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" и доставчиците на аеронавигационно обслужване относно запазването на интегритета на аеронавигационните данни. Интегритетът на данните трябва да се осигури от момента на измерването им до предоставянето им на крайния потребител. Класификацията на данните включва три нива на интегритет: критични данни (висок риск при изкривяване), съществени данни (нисък риск) и рутинни данни (много малък риск).
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 11 определя изискванията за защита и интегритет на електронните аеронавигационни данни. Множествата от данни се защитават чрез 32-битова циклична контролна сума (CRC) при тяхното съхранение. Изискванията не важат за комуникационни системи за пренос на данни. Нивото на интегритет на рутинните аеронавигационни данни се осигурява с 16-битов CRC алгоритъм. Географските координати трябва да се предават в съответствие със Световната геодезична система - 1984 (WGS-84), с точност на заснемането на терена, която отговаря на изискванията за местоположение. Степента на точност на навигационните данни трябва да остава в пределите на максимално допустимите отклонения, определени от съществуващата система на отчитане.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 11 определя задълженията на въздухоплавателните средства относно получаването на актуална метеорологична информация, необходима за провеждането на полетите. Според алинея 1, информацията се предоставя съгласно Наредба № 3 за метеорологичното обслужване. Алинея 2 уточнява, че оперативният персонал за ОВД трябва да докладва допълнителни метеорологични елементи и бързо да уведомява метеорологичната служба за важни метеорологични явления, наблюдавани по време на полет.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 11 предвижда задължения на органите за управление на въздушното движение (ОВД) за докладване на актуална информация на службата за аеронавигационно информационно обслужване (САИО). Те трябва да предоставят информация за условията на летището, експлоатационното състояние на съоръженията и всяка друга важна информация за полетите. Промените в аеронавигационната система трябва да бъдат предварително планирани с оглед на времето необходимо за подготовка на информацията. Особено внимание се обръща на промените, които влияят на навигационните карти и системи, които трябва да следват международно съгласуваните AIRAC дати. При предоставянето на информация се изисква спазване на точността и интегритета на данните.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 11 определя, че минималните абсолютни височини на полет се установяват от ГД "ГВА" и се публикуват от ДАНО за всяко трасе за обслужване на въздушното движение (ОВД) и контролираните райони в гражданското въздушно пространство на България. Тези височини гарантират необходимия запас над контролното препятствие в съответния район. Раздел XXII от наредбата се отнася до обслужването на въздушни съдове (ВС) при възникване на аварийни ситуации.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 11 регламентира действията при аварийно състояние или незаконна намеса на въздухоплавателни средства (ВС). При наличие на такива обстоятелства, на ВС се оказва максимално внимание и съдействие, като им се осигурява предимство. Въздухоплавателните средства могат да използват определени кодове и аварийни функции за предаване на данни. При комуникация между органите за управление на въздушното движение (ОВД) и ВС, се отчитат човешките възможности. При незаконна намеса, органите за ОВД уведомяват съответните власти и обменят информация с оператора.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 11 определя условията при които въздухоплавателно средство (ВС) може да се счита за отклонило се или неопознато. Отклонено е ВС, което значително е изменило пътната си линия или е загубило ориентировка. Неопознато е ВС, което не е идентифицирано, но е забелязано в определен район. Органите за обслужване на въздушното движение (ОВД) трябва да предприемат мерки за установяване на местоположението на отклонилото се ВС и за осигуряване на безопасността на полета, включително опити за комуникация с екипажа и информиране на други органи. При установяване на местоположението, органът за ОВД трябва да предостави инструкции за коригиращи действия. Съществуват и специфични изисквания при подозрение за незаконна намеса в полета на ВС.
Чл. 38
Член 38 от Наредба № 11, който се отнася до астрономическото време при обслужване на въздушното движение, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 88 от 2014 г.
Чл. 39
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя изискванията за използване на универсално координирано време (UTC) от органите за управление на въздушното движение (ОВД). Часовниците на ОВД трябва да показват точно време с допустима грешка до 30 секунди, а при предаване на данни - до 1 секунда. Летищната контролна кула е задължена да информира пилота за точното време преди излитане. При поискване от въздухоплавателното средство (ВС), органите за ОВД съобщават времето, закръглено към най-близката половин минута.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 11 определя изискванията за оборудване на въздухоплавателни средства (ВС) с транспондери, които предават данни за барометричната височина. Тези изисквания се установяват от Главна дирекция Гражданска въздухоплавателна администрация (ГД ГВА) по предложение на Държавна агенция за безопасност на полетите (ДАНО). Целта на тези изисквания е да се подобри ефективността на обслужването на въздушното движение и на бордните системи за предупреждение за сблъскване.
Чл. 40а
Чл. 40а от Наредба № 11 регламентира изготвянето на Национална програма за безопасност в гражданското въздухоплаване от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" с цел постигане на приемливо ниво на безопасност. Рамката за въвеждане и поддържане на тази програма е описана в приложение № 11.
Чл. 40б
Чл. 40б от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя, че Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" е отговорна за установяване на приемливото ниво на безопасност в Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване. Това ниво трябва да бъде постигнато, за да се осигури безопасността на въздушното движение.
Чл. 40в
Чл. 40в от Наредба № 11 изисква от доставчиците на аеронавигационно обслужване да въведат система за управление на безопасността (СУБ), която да идентифицира рисковете, осигурява коригиращи действия, наблюдава и оценява безопасността, и подобрява функционирането на системата. СУБ трябва да определя отговорността за безопасността на всички нива, а всяка промяна в системата за ОВД, която влияе на безопасността, трябва да бъде оценена и консултирана с потребителите. Главна дирекция "ГВА" наблюдава изпълнението на безопасността след промяна.
Чл. 40г.
Чл. 40г. от Наредба № 11 определя езиците за комуникация между органите за управление на въздушното движение (ОВД). На български език се комуникира в рамките на Република България, а с органите на съседните държави - на английски. Доставчиците на аеронавигационно обслужване трябва да осигурят, че ръководителите на полети владеят английски език на оперативно ниво, съответстващо на изискванията на ИКАО.
Чл. 40д
Чл. 40д от Наредба № 11 предвижда, че Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" утвърджава план за осигуряване на обслужване на въздушното движение (ОВД) при извънредни ситуации. Процесът на изготвяне и въвеждане на този план трябва да бъде в съответствие с приложение № 9.
Чл. 40е
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя, че за нуждите на въздушната навигация в България се използва Световната геодезична система - 1984 (WGS-84) за хоризонтална отправна система. Вертикалната отправна система е средното морско ниво (MSL), а за времева отправна система се прилага Грегорианският календар и универсалното координирано време (UTC).
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя условията за обслужване по контрол на въздушното движение в България. Обслужването се осигурява за всички полети по ППП в класове А, В, С, D и Е, за полети по ПВП в класове В, С и D, за всички полети по ОПВП и за летищното движение на контролираните летища.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя, че обслужването по контрол на района се осигурява от районен контролен център (РКЦ). В случай че РКЦ не е установен, обслужването се предоставя от орган, който осигурява контрол на подхода в контролирана зона или контролиран район с ограничени размери, който е оторизиран за тази дейност.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя как се осигурява обслужването по контрол на подхода във въздушното пространство на Република България. То може да се осъществява от летищна контролна кула (ЛКК) или районен контролен център (РКЦ), когато е нужно обединяване на функциите по контрол на подхода с контрол на летищното движение или контрол на района. В противен случай, когато е необходимо, може да се установи отделен орган за контрол на подхода.
Чл. 44
Член 44 от Наредба № 11 определя, че обслужването по контрол на летищното движение се осигурява от Летищната контролна кула (ЛКК). Освен това, функциите за определено обслужване на перон могат да бъдат възлагани на летищна контролна кула или друг орган.
Чл. 45
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя задълженията на органа за контрол на въздушното движение (КВД) в България. Органът осигурява контрол на въздушното движение, разполага с информация за движението на въздухоплавателните средства (ВС), определя местоположението им и издава разрешения за предотвратяване на сблъсъци. При необходимост, КВД координира действията си с други органи, особено при вероятност от конфликт между ВС. Информацията за движението и разрешенията се визуализират за бърз анализ, осигурявайки оптимален поток на въздушното движение и достатъчна сепарация между ВС.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя, че органът за контрол на въздушното движение (КВД) издава разрешение, осигуряващо сепарация между въздухоплавателни средства (ВС), които изпълняват полети по ОПВП, освен в случаите, посочени в раздел 8, SERA.8005, буква "б", т. 1 - 4 от Регламент № 923/2012.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 11 определя видовете сепарация, които органът за КВД осигурява за безопасно въздушно движение. Сепарацията може да бъде вертикална, хоризонтална (надлъжна и странична) или комбинирана, с изискване за спазване на минимални разстояния. Намалената вертикална сепарация от 300 м между определени полетни нива изисква програма за наблюдение на точността на спазване на височината от въздушните средства, за да се гарантира безопасността. Споделянето на данни от наблюдателните програми е регулирано чрез междурегионални споразумения.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя, че минимумите за сепарация в обслужваното въздушно пространство се определят от ГД ГВА в зависимост от конкретните условия и в съответствие със стандартите на ИКАО. При несъответствие с тези стандарти могат да се прилагат алтернативни минимуми, които се определят в зависимост от конкретни условия и съгласувано с операторите и ДАНО.
Чл. 49
Чл. 49 от НАРЕДБА № 11 определя, че минимумите за сепарация в въздушното движение се установяват след съгласуване с органа за ОВД на съседна държава, в случаите когато: (1) въздушното движение преминава през въздушните пространства на България и съседната държава; (2) трасетата са разположени на разстояние от границата, по-малко от минимума за сепарация, приложим в конкретните условия.
Чл. 50
Член 50 от Наредба № 11 определя минималните изисквания за сепарация на въздушните средства (ВС) и районите, в които те се прилагат. Съответните органи за управление на въздушното движение (ОВД) и пилотите/операторите трябва да бъдат уведомени за тези минимум. Информацията, свързана с навигационните средства или методи за навигация, се публикува в Сборник "Аеронавигационна информация и публикация".
Чл. 51
Според Чл. 51 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г., въздухоплавателно средство, което изпълнява контролиран полет, подлежи на контрол само от един орган за контрол на въздушното движение по време на целия полет.
Чл. 52
Член 52 от Наредба № 11 определя, че отговорността за контрол на въздухоплавателни средства (ВС), изпълняващи полети в определена част от въздушното пространство, се възлага само на един орган за контрол на въздушното движение. Възможно е делегиране на контрола между органи, но при условие за осигурена координация между тях.
Чл. 53
Наредбата определя как се предава отговорността за контрола на въздухоплавателни средства (ВС) между съседни органи, осигуряващи обслужване по контрол на района. Отговорността се предава при пресичане на границата на контролираните райони или в друга точка/време, съгласувано между органите. Също така, между органите по чл. 42 и 43 отговорността се предава в съгласувана точка или време.
Чл. 53а
Чл. 53а определя условията за предаване на отговорността за контрол на въздухоплавателните средства (ВС) между различни органи по управление на въздушното движение (ОВД) в околността на летището. За долитащи ВС отговорността се предава, когато ВС е в околността на летището с визуални метеорологични условия, над предварително определена точка или е изпълнило кацане. За отлитащи ВС отговорността се предава, когато визуалните метеорологични условия преобладават в околността на летището или след излитане при приборни метеорологични условия. Прехвърлянето на отговорността в рамките на един и същи орган се извършва на определени точки, нива или време, установени с оперативни процедури.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя правилата за предаване на контрола на въздушни съдове (ВС) между органите за контрол на въздушното движение (КВД). Предаването на контрола не може да се извърши без съгласие на приемащия орган, който трябва да получи необходимата информация от текущия полетен план и друга поискана информация. При предаване на контрол, предаващият орган предоставя данни за местоположението на ВС и скоростта, а приемащият орган потвърдява готовността си да поеме контрола или изисква промяна на условията. Освен това, приемащият орган уведомява предаващия за установяването на комуникация.
Чл. 55
Член 55 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. уточнява, че процедурите за координация, описани в член 54, се определят чрез договори за взаимодействие или оперативни процедури на органа за управление на въздушното движение (ОВД).
Чл. 56
Член 56 от Наредба № 11 за обслужване на въздушното движение в България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 88 от 2014 г.
Чл. 56а
Чл. 56а от Наредба № 11 установява схемите за стандартно отлитане и долитане по прибори, както и свързаните с тях процедури. Целта е да се осигури безопасен, подреден и експедитивен поток на въздушното движение и да се опишат маршрутите и процедурите за отлитане и долитане, включени в разрешението по КВД.
Чл. 57
Член 57 от Наредба № 11, който се отнася за обслужване на въздушното движение, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 88 от 2014 година. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в него, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 57а
Чл. 57а от Наредба № 11, въведен през 2007 г. и отменен през 2014 г., е разпоредба, която е била част от правилата за обслужване на въздушното движение в България. След отмяната й, разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. предвижда, че когато е издадено разрешение за въздушно съдействие на въздухоплавателно средство (ВС) за ускоряване на излитането, следващото разрешение за маршрута се издава от Регионалния контролен център (РКЦ).
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № 11 задължава пилота и органа за контрол на въздушното движение (КВД), издал разрешението, да осъществят двустранна речева комуникация след предаване на последващо разрешение. Това става след установяване на връзка със следващия орган за КВД по маршрута на полета с използване на линия за предаване на данни.
Чл. 60
Член 60 от Наредба № 11 за обслужване на въздушното движение във въздушното пространство на Република България е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 88 от 2014 година.
Чл. 60а
Член 60а от Наредба № 11 определя организацията на управление на потоците въздушно движение (УПВД) в случаи, когато броят на въздухоплавателните средства (ВС) в определен период, обикновено 60 минути, надвишава или се очаква да надвиши установените капацитети за обслужване на въздушното движение (ОВД). Капацитетите се определят и обявяват от компетентните органи за ОВД.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № 11 предвижда, че когато орган за контрол на въздушното движение (КВД) установи, че не може да обслужи допълнително въздушно движение над предвиденото за определен период, той е задължен да уведоми другите органи за КВД, органа за управление на въздушното движение (УПВД), операторите и командирите на приближаващите въздухоплавателни средства (ВС). Целта на уведомлението е да се предотвратят закъснения на полетите и да се наложат ограничения в движението на допълнителни полети.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя задълженията на летищната контролна кула. Тя контролира движението на лица, транспортни средства и буксирани въздухоплавателни средства (ВС) в маневрената площ на летището. Основната цел е да се избегнат опасности за тези обекти, както и за кацащи, рулиращи или излитащи ВС.
Чл. 63
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. регулира процедурите за полети при условия на ниска видимост. Според Чл. 63, броят на лицата и транспортните средства на маневрената площ на летището трябва да бъде минимален. Особено внимание се обръща на защитата на чувствителните зони на инструменталните системи за кацане при точни подходи по прибори категория II и III. ГД ГВА определя минималната сепарация между транспортните средства и рулиращите ВС, както и периода на прилагане на процедурите.
Чл. 64
Според Чл. 64 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г., аварийно-спасителните транспортни средства, които се движат за оказване на помощ на въздухоплавателни средства в бедствени ситуации, имат предимство пред всички останали движещи се средства на летището.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № 11 определя задълженията на транспортните средства на маневрената площ на летището. Според член 65, транспортните средства трябва да дават предимство на кацащи, излитащи или рулиращи въздухоплавателни средства (ВС), както и на други транспортни средства, буксиращи ВС. Освен това, те трябва да следват местните инструкции и да изпълняват указанията на летищната контролна комисия (ЛКК).
Чл. 66
Чл. 66 определя функциите на радара за наземно движение на летището. Той се използва за наблюдение на въздухоплавателни средства (ВС) и автотранспортни средства по маневрената площ. Основните задачи включват: наблюдение на движението, предаване на информация за рулиране и предоставяне на помощ за безопасно движение. Освен това, радарните и ADS-B системи осигуряват предупреждения за опасности, свързани с безопасността на полетите.
Чл. 67
Член 67 от Наредба № 11 за обслужване на въздушното движение е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 88 от 2014 година.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № 11 определя приоритетите при осигуряване на полетно-информационно обслужване и контрол на въздушното движение (ОВД). Когато орган за ОВД предоставя и двете услуги, контролът на въздушното движение има предимство. В определени случаи, самолети, изпълняващи финален подход, кацане, излитане и набор, могат да поискат важна информация, която не е част от стандартното обслужване по контрол на въздушното движение. Допълнителни изисквания за летищно полетно-информационно обслужване са изложени в приложение № 10.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № 11 регламентира информацията за опасността от сблъскване на въздухоплавателни средства (ВС) в класове C, D, E, F и G. Според чл. 69, информацията включва само известни ВС, които могат да предизвикат опасност от сблъскване. Освен това, информацията може да бъде непълна и органите за управление на въздушното движение (ОВД) не поемат отговорност за постоянството или точността на предоставената информация.
Чл. 70
Член 70 от Наредба № 11 е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 88 от 2014 г. Той е част от раздел III, който се отнася до радиопредаванията за оперативно полетно-информационно обслужване.
Чл. 71
Член 71 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. предвижда, че метеорологичната и оперативната информация, свързана с радионавигационното обслужване и летищата, се предоставя в обединена форма. Съобщенията, съдържащи тази информация, се предават на въздухоплавателните средства (ВС) с определено съдържание и в указана последователност в зависимост от етапите на полета.
Чл. 72
Чл. 72 определя радиопредаванията за оперативно полетно-информационно обслужване, които включват съобщения с обединена информация за оперативни и метеорологични елементи, важни за различните етапи на полета. Радиопредаванията се делят на три вида: късовълнови (КВ), ултракъсовълнови (УКВ) и автоматично летищно информационно обслужване (ATIS).
Чл. 73
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. регламентира късовълновите радиопредавания за оперативно полетно-информационно обслужване (OFIS) в България. Според чл. 73, OFIS се осигуряват при изисквания в регионалното споразумение за въздушна навигация. Радиопредаванията трябва да следват определени условия, като информацията да е актуална, ясна и да се предава на английски за международни летища. Също така, предаването трябва да отговаря на специфични изисквания за информация за времето, летището и метеорологични явления.
Чл. 74
Наредбата определя изискванията за ултракъсовълнови радиопредавания за оперативно полетно-информационно обслужване (OFIS) в българското въздушно пространство. Радиопредаванията се осигуряват при необходимост, съгласно регионалното споразумение за въздушна навигация. Предаванията трябва да включват информация за летището, времето на наблюдение, метеорологични условия и друга важна информация, като се водят непрекъснато и с актуализации. Предаванията за международни летища се извършват на английски език. Специално внимание се обръща на качеството на информацията и нейната своевременност.
Чл. 75
Чл. 75 от НАРЕДБА № 11 за обслужване на въздушното движение е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 88 от 2014 г.
Чл. 76
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. регламентира радиопредаванията на речево автоматично летищно информационно обслужване (речеви-ATIS) на летища в България. Предаванията се осигуряват за намаляване на натоварването на УКВ каналите и включват информация за долитащи и излитащи въздухоплавателни средства (ВС). Използва се отделна УКВ честота, а при липса на такава - речевият канал на навигационно средство. Радиопредаванията са непрекъснати и се излъчват на английски за международни летища. Продължителността на съобщението не трябва да надвишава 30 секунди, като се вземат предвид човешките възможности за възприемане на информация.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 11 определя, че автоматичното летищно информационно обслужване по линия за предаване на данни (D-ATIS) е идентично по съдържание и форма с речевия ATIS. Включването на текуща метеорологична информация в D-ATIS, която отговаря на критериите за съществена промяна, запазва идентичността на съдържанието. При необходимост от актуализация на информацията, D-ATIS и речевия ATIS се актуализират едновременно.
Чл. 78
Чл. 78 определя изискванията за предаване на речеви-ATIS или D-ATIS информация. Информацията е за едно летище, актуализира се незабавно при съществени промени и се изготвя от органите за ОВД. Съобщенията се обозначават с буквен индекс от ИКАО и пилотите трябва да потвърдят получаването им. Органът за ОВД предава данни за висотомера при установяване на комуникация. При бързо променящи се метеорологични условия, информацията за времето може да не бъде включена в ATIS. Съобщенията трябва да бъдат кратки.
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. предвижда, че допълнителна информация, която е указана в чл. 80 - 82 и произтича от Сборника за аеронавигационна публикация и съобщения NOTAM, се включва в системата ATIS единствено при извънредни обстоятелства.
Чл. 80
Член 80 от Наредба № 11, който е свързан с обслужването на въздушното движение в България, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 88 от 2014 година.
Чл. 81
Член 81 от Наредба № 11, която регулира обслужването на въздушното движение във въздушното пространство на Република България, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 88 от 2014 година.
Чл. 82
Член 82 от Наредба № 11 за обслужване на въздушното движение, приета на 5 май 1999 г., е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 88 от 2014 г.
Чл. 82а
Чл. 82а от наредбата регламентира предаването на VOLMET или D-VOLMET в късовълновия или ултракъсовълновия диапазон, съобразно регионалното споразумение за въздушна навигация. Предаването на VOLMET или D-VOLMET следва да се извършва в стандартна форма, определена в Наредба № 3 от 2006 г. за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване.
Чл. 83
Член 83 от Наредба № 11, касаеща обслужването на въздушното движение във въздушното пространство на Република България, е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 88 от 2014 г.
Чл. 84
Чл. 84 от Наредба № 11 определя, че Центърът за полетна информация и районните контролни центрове функционират като основни пунктове за събиране на информация относно въздухоплавателните средства (ВС), които са в аварийно състояние. Те събират данни за ВС, които изпълняват полет в техния район на отговорност или в контролиран район, и предават тази информация на ситуационния център на Министерството на транспорта, който отговаря за търсенето и спасяването.
Чл. 85
Когато контролирано от ЛКК или орган за контрол на подхода въздухоплавателно средство (ВС) попадне в аварийно състояние, органът за управление на въздушното движение (ОВД) незабавно уведомява Централния диспетчерски пункт за информация (ЦПИ) или съответния Регионален контролен център (РКЦ), който уведомява ситуационния център на Министерството на транспорта за търсене и спасяване (СЦМТ). В спешни случаи, ЛКК или органът за контрол на подхода оповестяват първо летищната аварийно-спасителна служба и предприемат необходимите мерки за оказване на помощ.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № 11 определя задълженията на органите за управление на въздушното движение (ОВД) при установяване на аварийно състояние на въздухоплавателно средство (ВС). При наличие на съмнения за безопасността на ВС, органите незабавно уведомяват Системата за контрол на въздушното движение (СЦМТ). Уведомяването се извършва при три основни ситуации: 1) състояние на неопределеност, 2) състояние на тревога и 3) състояние на бедствие, всяко от които има специфични критерии за уведомяване, свързани с комуникацията и експлоатационното състояние на ВС.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № 11 определя процедурата за уведомяване на СЦМТ при аварийни ситуации. Уведомяването включва информация за състоянието на бедствие (INCERFA, ALERFA или DETRESFA), лице и орган, извършващ уведомяването, характер на аварийното състояние, полетен план, последна комуникация, местоположение на въздухоплавателното средство (ВС), цветови и отличителни знаци на ВС, опасни товари, предприети действия и друга релевантна информация. Ако липсват някои от елементите, органът за ОВД трябва да направи усилия да ги получи преди да обяви състоянието на бедствие. Освен това, органът за ОВД трябва незабавно да информира СЦМТ за развитието на аварийната ситуация и за евентуално отмяна на състоянието.
Чл. 88
Ситуационният център на Министерството на транспорта е отговорен за прекратяване на предприетите от него действия, свързани с търсене и спасяване. Раздел III от наредбата се отнася до използването на средства за комуникация.
Чл. 89
Член 89 от наредбата предвижда, че органите за управление на въздушното движение (ОВД) са задължени да използват всички налични комуникационни средства за установяване и поддържане на връзка с въздухоплавателните средства (ВС), които са в аварийно състояние. Те също така могат да искат информация относно тези ВС.
Чл. 90
Чл. 90 от Наредба № 11 предвижда задължението за нанасяне на маршрутите на въздухоплавателните средства (ВС) в аварийно състояние върху карта, за да се определи предполагаемото им местоположение и максималното отдалечение от последното известно местоположение. Освен това, маршрутите на останалите ВС, които летят в близост до аварийното ВС, също се нанасят с цел определяне на предполагаемите им местоположения и максималната продължителност на полетите им.
Чл. 91
Чл. 91 от Наредба № 11 предвижда задължения на ЦПИ и РКЦ при вземане на решения относно въздушни съдове (ВС), които са в състояние на неопределеност или тревога. Те трябва да уведомят оператора преди да уведомят СЦМТ, а информацията, предадена на СЦМТ, да бъде изпратена незабавно на оператора, когато е възможно. Раздел VI от наредбата се фокусира върху информацията, която трябва да се предоставя на ВС, изпълняващи полети в близост до ВС в аварийно състояние.
Чл. 92
Член 92 от Наредба № 11 за обслужване на въздушното движение, приета на 5 май 1999 г., е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 88 от 2014 г.
Чл. 93
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя изискванията за обслужване на въздушното движение в България. Член 93 е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 88 от 2014 г. Глава пета на наредбата се фокусира върху комуникационните изисквания при обслужване на въздушното движение, като включва раздел, посветен на подвижното аеронавигационно обслужване и комуникации между въздуха и земята.
Чл. 94
Чл. 94 от Наредба № 11 определя начина на осъществяване на комуникация "въздух - земя" в контекста на обслужването на въздушното движение. За тази цел се използват радиотелефония или линии за предаване на данни. При използване на двустранна радиотелефонна комуникация между РП и пилот, както и при предаване на данни, всички комуникационни канали трябва да бъдат оборудвани със записващи устройства. Освен това, ако ГД "ГВА" е определила специфични комуникационни характеристики, органите за ОВД трябва да разполагат с подходящо комуникационно оборудване, за да осигурят необходимото обслужване.
Чл. 95
Чл. 95 от Наредба № 11 определя изискванията за средства за двустранна комуникация "въздух - земя" при полетно-информационно обслужване, контрол на района и контрол на подхода. Тези средства трябва да осигуряват комуникация между органите и подходящо оборудвани въздушни средства (ВС), които извършват полети в определените зони. Задължително е осигуряването на пряка, непрекъсната и безсмутна комуникация при контрол на подхода.
Чл. 96
Чл. 96 от Наредба № 11 предвижда, че когато контролът на подхода се осъществява от отделен орган, комуникацията между въздуха и земята трябва да се осъществява чрез специално отделени комуникационни канали за този орган.
Чл. 97
Чл. 97 от Наредба № 11 определя изискванията за комуникация "въздух - земя" при контрол на летищното движение. Средствата за комуникация трябва да осигуряват пряка, непрекъсната и чиста от смущения връзка между летищния контролен пункт (ЛКК) и въздухоплавателните средства (ВС), находящи се на разстояние до 45 км от летището. При нужда се осигуряват отделни канали за комуникация по маневрената площ на летището.
Чл. 98
Наредбата определя правилата за комуникация "земя - земя" при обслужване на въздушното движение в България. Комуникацията може да се осъществява чрез директна речева комуникация или линия за предаване на данни. Скоростта на комуникацията се категоризира в три типа: "мигновено" (незабавна комуникация), "петнадесет секунди" (с комутационно поле) и "пет минути" (с ретранслация). Освен това, органите за ОВД трябва да имат необходимо комуникационно оборудване, определено от ГД "ГВА", за да осигурят качествено обслужване.
Чл. 99
Чл. 99 от Наредба № 11 определя средствата за комуникация на Центъра за полетна информация с различни органи за управление на въздушното движение (ОВД). Тези органи включват районен контролен център (освен ако не са съвместени), органи за контрол на подхода, летищни контролни кули и органи за летищно полетно-информационно обслужване.
Чл. 100
Чл. 100 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя, че Районният контролен център в България, освен връзката с Централния полетен информационен орган (ЦПИ), разполага с комуникационни средства за свързване с органи за контрол на подхода, летищни контролни кули, пунктове за събиране на докладите за обслужване на въздушното движение, и органи за летищно полетно-информационно обслужване.
Чл. 101
Член 101 от Наредба № 11 определя, че органът за контрол на подхода, освен връзката с Централен полетен информационен (ЦПИ) и Регионалните контролни центрове (РКЦ), разполага със средства за комуникация с летищните контролни кули, пунктовете за събиране на докладите за обслужване на въздушното движение и органите за летищно полетно-информационно обслужване.
Чл. 102
Летищната контролна кула и органът за летищно полетно-информационно обслужване имат задължението да поддържат връзка с ЦПИ, РКЦ и органа за контрол на подхода, както и да разполагат със средства за комуникация с определен пункт за събиране на докладите за обслужване на въздушното движение.
Чл. 103
Чл. 103 от Наредба № 11 описва средствата за комуникация на Центъра за полетна информация и районните контролни центрове. Те имат възможност да комуникират с военни органи, метеорологичната служба, аеронавигационната телекомуникационна станция, служби на операторите, ситуационния център на Министерството на транспорта за търсене и спасяване, както и с международната служба НOTAM.
Чл. 104
Чл. 104 от Наредба № 11 определя органите за контрол на подхода, летищните контролни кули и органите за летищно полетно-информационно обслужване, които разполагат с комуникационни средства за връзка с военни органи, летищни аварийно-спасителни служби, метеорологични служби, аеронавигационни телекомуникационни станции и органи за обслужване на перона на летището.
Чл. 105
Чл. 105 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. постановява, че комуникационните средства, описани в чл. 103 и 104, трябва да осигуряват бърза и надеждна комуникация между органите за управление на въздушното движение (ОВД) и военните органи, отговорни за контрола на прехватните дейности в съответния район на отговорност.
Чл. 106
Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя изискванията за комуникационните средства, използвани в обслужването на въздушното движение. Всички комуникационни средства трябва да осигуряват пряка речева комуникация, която да се установява незабавно при предаване на контрол с радар или ADS-B, а за други цели - в срок до 15 секунди. Освен това, разпечатващата комуникация трябва да предоставя писмен запис с време за предаване на съобщението, което не надвишава 5 минути. Комуникационните средства, използвани между различни контролни и информационни органи, също трябва да отговарят на тези изисквания за мигновено предаване на информация.
Чл. 107
Чл. 107 от Наредба № 11 предвижда, че при автоматично предаване на данни между компютрите на системите за обслужване на въздушното движение, трябва да се осигурят средства за автоматичен запис на тези данни.
Чл. 108
Член 108 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. предвижда, че комуникационните средства, посочени в членове 99 и 100, могат да бъдат допълнени с допълнителни средства за визуална или звукова комуникация, като местна телевизионна мрежа и отделни системи за обработка на информация.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № 11, изменен с ДВ, бр. 34 от 2007 г., посочва, че комуникационните средства, описани в чл. 104, т. 1 - 3, осигуряват директна речева конферентна комуникация. Това означава, че тези средства позволяват на участниците в комуникацията да говорят и да се чуват в реално време, без забавяне.
Чл. 110
Член 110 от Наредба № 11 предвижда, че комуникационните средства, посочени в чл. 104, т. 4, осигуряват пряка речева конферентна комуникация, която може да бъде установена нормално в срок до 15 секунди.
Чл. 111
Член 111 от Наредба № 11 предвижда, че всички средства за пряка речева комуникация или комуникация по линия за предаване на данни между органите за управление на въздушното движение (ОВД) и между тези органи и съответните военни органи трябва да бъдат осигурени с автоматични записващи устройства.
Чл. 112
Член 112 от Наредба № 11 предвижда, че всички средства за пряка речева комуникация или комуникация по линия за предаване на данни, които не са посочени в член 111, трябва да бъдат осигурени с автоматични записващи устройства.
Чл. 113
Чл. 113 определя изискванията за комуникационните средства, използвани от Центъра за полетна информация и районните контролни центрове. Тези средства трябва да осигуряват предаване на съобщения с дълготрайни записи и да позволяват бърза и ефективна комуникация между съседни контролни центрове. Специфични изисквания включват пряка речева комуникация и автоматичен запис на данни, което е необходимо за предаване на контрол на въздухоплавателни средства (ВС) и за предотвратяване на инциденти. Комуникацията трябва да се осъществява в рамките на 15 секунди, освен ако не е предвидено друго в регионални споразумения.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредба № 11 задължава органите за управление на въздушното движение (ОВД) да установяват връзка помежду си при възникване на особени обстоятелства. Такива обстоятелства могат да се дължат на наситеност на въздушното движение, изпълнение на различни видове полети на въздухоплавателни средства (ВС) или организацията на въздушното пространство.
Чл. 115
Когато местните условия изискват, преди излитане на въздухоплавателно средство (ВС), да се получи разрешение за полет в съседен контролиран район, е необходимо да се осигури връзка между оперативния контролен пункт (ОКП) или летищната контролна кула (ЛКК) и регионалния контролен център (РКЦ), който обслужва съседния район.
Чл. 116
Чл. 116 от Наредба № 11 определя изискванията за комуникационните средства, осигуряващи връзка за контрол на въздушните съдове. Те трябва да позволяват пряка речева комуникация, както и предаване на данни, с автоматичен запис. Връзката трябва да може да се установи незабавно за предаване на контрола на въздушните съдове, използвайки радарни данни или ADS-B и ADS-C технологии, а за други цели комуникацията трябва да бъде установена в рамките на 15 секунди.
Чл. 117
Чл. 117 от Наредба № 11 предвижда процедури за пряка речева комуникация, включващи установяване на незабавна връзка при спешни повиквания, свързани с безопасността на въздухоплавателните средства, и възможност за прекъсване на предаванията, които не са спешни.
Чл. 118
Член 118 от Наредба № 11 предвижда, че контролът на летищното движение трябва да бъде осигурен със средства за двустранна радиотелефонна комуникация с транспортните средства на маневрената площ на летището, освен ако визуалните сигнали са достатъчни. Когато условията налагат, трябва да се осигурят отделни комуникационни канали за контрол на превозните средства, а тези канали трябва да бъдат снабдени с автоматични устройства за запис.
Чл. 119
Чл. 119 от Наредба № 11 определя задължението за автоматично записване на данни от радарни системи и други средства, използвани при обслужване на въздушното движение. Тези данни се записват с цел разследване на авиационни произшествия, търсене и спасяване, оценка на системите за контрол на въздушното движение и обучение. Записите се съхраняват минимум 30 дни, а при разследване на произшествия - за по-дълъг период.
Чл. 120
Чл. 120 от Наредба № 11 предвижда, че органите за обслужване на въздушното движение (ОВД) трябва да получават актуална и прогнозна метеорологична информация, необходима за изпълнение на техните функции. Информацията трябва да бъде предоставена в удобна форма с минимална необходимост от интерпретация и с периодичност, която отговаря на изискванията на ОВД.
Чл. 121
Член 121 от Наредба № 11, касаеща обслужването на въздушното движение във въздушното пространство на Република България, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 88 от 2014 г.
Чл. 122
Чл. 122 от Наредба № 11 задължава органите за обслужване на въздушното движение (ОВД) да разполагат с подробна информация относно метеорологичните условия в района на летището и зоните за набор и подход. Тази информация включва местоположение, вертикални размери, посока и скорост на движение на метеорологичните явления, които могат да представляват опасност за въздухоплавателните средства (ВС).
Чл. 123
Член 123 от Наредба № 11 определя, че при предоставяне на компютърно обработени данни за горните слоеве на атмосферата в цифров вид за органите за обслужване на въздушното движение (ОВД), съдържанието, форматът и редът на предаването им трябва да бъдат предварително съгласувани между метеорологичните служби и органите за ОВД.
Чл. 124
Чл. 124 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. определя, че Центърът за полетна информация и районните контролни центрове трябва да получават метеорологична информация, включително предупреждения за влошаване на времето, съгласно Наредба № 3 от 2012 г. Информацията и прогнозите обхващат района за полетна информация и контролирания район, както и други райони, определени в регионални споразумения.
Чл. 125
Член 125 от Наредба № 11 предвижда, че Центърът за полетна информация и Регионалният контролен център (РКЦ) трябва да получават актуална информация за атмосферното налягане на определени интервали от време. Тази информация е необходима за правилната настройка на висотомерите в зависимост от местоположенията, които те определят.
Чл. 126
Чл. 126 от Наредба № 11 определя задълженията на органите, осъществяващи контрол на подхода във въздушното пространство на Република България. Те трябва да разполагат с актуална метеорологична информация и данни за атмосферното налягане, необходими за настройка на висотомерите. Специалните сведения и корекции към метеорологичните прогнози трябва да се предават незабавно на контролиращите органи. При използване на множество ветромери, техните индикатори трябва да бъдат ясно маркирани, за да показват ПИК и съответния участък, който всеки ветромер контролира.
Чл. 127
Член 127 от Наредба № 11 предвижда, че органите, осигуряващи контрол на финалния подход, кацане и излитане, трябва да бъдат оборудвани с индикатори за приземен вятър. Тези индикатори трябва да бъдат свързани с наблюдателните точки и ветромерите, свързани с индикаторите на ЛКК и метеорологичната станция, ако такава съществува.
Чл. 128
Чл. 128 урежда изискванията за инструментално определяне на видимостта на ПИК (пистата за кацане). Органите, осигуряващи контрол на финалния подход, кацане и излитане, трябва да бъдат оборудвани с индикатори, които показват актуалните стойности на видимостта на ПИК. Тези индикатори трябва да бъдат свързани с точки за наблюдение и прибори за определяне на видимостта, свързани също така с индикаторите на летищната контролна кула и метеорологичната станция, ако такава съществува.
Чл. 129
Чл. 129 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. задължава органите, осигуряващи контрол на финалния подход, кацане и излитане, да разполагат с информация за среза на вятъра. Тази информация е важна за безопасността на въздухоплавателните средства (ВС), особено когато те се намират в траекторията на подхода за кацане или излитане, или при подход по кръга.
Чл. 130
Чл. 130 от Наредба № 11 определя задълженията на летищните контролни кули относно получаването на метеорологична информация. Те трябва да бъдат осигурени с актуални метеорологични данни за съответните летища. При наличие на специални сведения или корекции за метеорологичната обстановка, те трябва да бъдат разпространени незабавно до контролни кули, без да се изчаква редовно наблюдение или прогноза.
Чл. 131
Чл. 131 от Наредба № 11 задължава летищните контролни кули да получават актуална информация за атмосферното налягане, необходима за правилната настройка на висотомерите на летището.
Чл. 132
Чл. 132 от Наредба № 11 предвижда, че летищните контролни кули трябва да бъдат оборудвани с индикатори за приземния вятър. Тези индикатори трябва да бъдат свързани с наблюдателни точки и ветромери, подобно на метеорологичната станция, ако такава съществува. При използване на няколко ветромера, индикаторите трябва да бъдат маркирани, за да показват ясно ПИК и участъка от ПИК, който всеки ветромер контролира.
Чл. 133
Член 133 от Наредба № 11 от 5 май 1999 г. предвижда, че за инструментално определяне на видимостта на ПИК (площадка за излитане и кацане) се изисква оборудване с индикатори, които показват актуалните стойности на видимостта. Тези индикатори трябва да бъдат свързани с точки на наблюдение и прибори за определяне на видимостта, които са свързани и с индикаторите на метеорологичната станция, ако такава е налична.
Чл. 134
Летищните контролни кули трябва да разполагат с информация за среза на вятъра, който може да окаже негативно влияние върху въздушните средства по време на подхода за кацане или излитане, както и при подход по кръга.
Чл. 135
Чл. 135 от Наредба № 11 предвижда, че летищните контролни кули и други органи трябва да разполагат с информация относно метеорологичните условия, които могат да окажат неблагоприятно влияние на въздухоплавателните средства (ВС), включително тези на земята, паркираните ВС, летищните средства и летищните служби.
Чл. 136
Чл. 136 от Наредба № 11 определя задължението за предаване на редовни метеорологични сведения и прогнози на комуникационните станции, когато е необходимо за целите на полетната информация. Тази информация се изпраща в центъра за полетна информация или в районния контролен център.
Чл. 137
Чл. 137 от Наредба № 11 предвижда, че летищните контролни кули и органите, посочени в чл. 43, трябва постоянно да получават редовна информация относно особени условия на работната площ на летището, наличието на временни опасности и експлоатационното състояние на всички летищни съоръжения. Тази информация е съществена за безопасността и ефективността на въздушното движение.
Чл. 138
Член 138 от Наредба № 11 предвижда, че органите за управление на въздушното движение (ОВД) трябва постоянно да получават редовна информация относно експлоатационното състояние на радионавигационното обслужване и визуалните средства. Тези средства са важни за излитане, отлитане, подход и кацане, както и за осигуряването на наземното движение. Изменения по текста са направени с ДВ, бр. 88 от 2014 г.
Чл. 139
Чл. 139 от Наредба № 11 предвижда, че органите за управление на въздушното движение (ОВД) трябва незабавно да получават информация относно експлоатационното състояние на средствата и всякакви промени в него, свързани с обслужването по чл. 138. Това е важно за осигуряване на безопасността и ефективността на въздушното движение.
Чл. 140
Операторите на безпилотни неуправляеми аеростати са задължени да предоставят на органите за управление на въздушното движение (ОВД) подробни данни за полетите на тези аеростати. Това се извършва в съответствие с Наредба № 2 от 1999 г., която определя правилата за полети.
Чл. 141
Чл. 141 от Наредба № 11 определя задълженията на органите за обслужване на въздушното движение (ОВД) относно информираността за вулканична дейност. Те трябва да бъдат уведомявани за предшественици на изригвания, самото изригване и изхвърлянето на вулканична пепел, ако информацията засяга въздушното пространство в техния район на отговорност.
Чл. 142 и Допълнителни разпоредби
Наредба № 11 определя правилата и процедурите за управление на въздушното движение (ОВД) в България. Основните разпоредби включват задължението на органите за ОВД да бъдат информирани за изпускането на радиоактивни вещества и токсични химикали, ако това засяга въздушното пространство в техния район. В наредбата са регламентирани и термини, свързани с авиацията, като 'авиационно произшествие', 'аварийно състояние', 'въздушно движение' и много други. Наредбата включва също и допълнителни разпоредби, които описват правомощията на органите за ОВД, условията за осигуряване на безопасност и управление на въздушното движение при извънредни ситуации. В заключителните разпоредби се посочва, че наредбата влиза в сила от 24 юни 1999 г. и е подложена на периодични изменения и допълнения, за да отразява актуалните изисквания и стандарти в авиационната индустрия.
Параграф §1
Тази наредба определя основни термини и определения, свързани с обслужването на въздушното движение в България. Включва термини като "абсолютна височина", "аварийно-оповестително обслужване", "въздушно движение" и много други, които регламентират безопасността и организацията на въздушния транспорт. Наредбата обхваща и спецификации за различни видове полети и условия на полет, а също така и задълженията на различните органи и служби, свързани с въздушното движение.
§2а
С §2а, новоприет с ДВ, бр. 88 от 2014 г., се въвеждат изискванията на Приложение № 11 към Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, издание 13 от 2001 г., с всички изменения до Поправки № 45, 46, 47 и 48.
§3
Главният директор на ГД ГВА е отговорен за даването на указания относно прилагането на НАРЕДБА № 11 от 5 май 1999 г., Регламент № 923/2012 и свързаните с тях приемливи средства за съответствие и инструктивни материали.
§4а
В параграф §4а от Наредба № 11, приета на 5 май 1999 г., се указва, че думите "съгласно приложение № 1 от Наредба № 2 от 1999 г. за правилата за полети" трябва да бъдат заменени с "съгласно Допълнение № 3 към Регламент № 923/2012 г.". Заключителните разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11 са обнародвани в Държавен вестник, брой 34 от 2007 г.
§76
В параграф 76 от Наредба № 11 се указва, че навсякъде в текста на наредбата терминът 'Сборник за аеронавигационна информация и публикация' трябва да бъде заменен с 'сборник "Аеронавигационна информация и публикация"'. Заключителните разпоредби се отнасят и до Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 59 от 2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт, която е обнародвана в Държавен вестник, брой 12 от 2020 г. и влиза в сила от 01.02.2020 г.
§33
Наредбата влиза в сила от 1.02.2020 г. Приложенията към наредбата съдържат указания за установяване на трасета за обслужване на въздушното движение (ОВД) с VOR-системи, определяне на защитено пространство и методи за управление на безопасността. Включени са и указания за отделяне на успоредни и съседни трасета, както и принципи за обозначаване на навигационни спецификации и трасета за ОВД. Наредбата се актуализира с изменения, касаещи безопасността на въздушното движение и управлението на рисковете.
