НАРЕДБА № 11 ОТ 31 ОКТОМВРИ 2002 Г. ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя условията и реда за извършване на международен превоз на пътници и товари с български автомобили, както и достъпа на чуждестранни автомобили до територията на България. Превозите трябва да се извършват в съответствие с международните договори, по които България е страна, и с вътрешното законодателство на страните, през които минава превозът.
Чл. 2
Според Чл. 2, всеки едноличен търговец или търговско дружество, което желае да извършва международен превоз на пътници и товари, трябва да притежава лиценз на Общността, издаден от министъра на транспорта или упълномощено лице. Лицензът трябва да бъде придружен от заверени копия. Част от текста е отменена през 2016 г.
Чл. 3 от НАРЕДБА № 11 ОТ 31 ОКТОМВРИ 2002 Г.
Лиценз на Общността за извършване на международни превози се издава на превозвач, който отговаря на четири основни изисквания: благонадеждност (добра репутация), професионална компетентност, финансова стабилност и установяване на територията на Република България.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 11 определя условията за изпълнение на изискванията за благонадеждност на търговците, извършващи международен автомобилен превоз на пътници и товари. Според ал. 1, изискванията са изпълнени, ако ръководителите не са осъждани за умишлени престъпления и не са лишени от правото да упражняват превозна дейност, а също така, ако не са налагани санкции за тежки нарушения в държави членки. Оценката на тези изисквания се извършва съгласно Регламент (ЕС) 2016/403.
Чл. 5
Член 5 от Наредба № 11 определя изискванията за професионална компетентност на ръководителя на транспортната дейност. Той трябва да притежава познания и опит, придобити чрез курсове за обучение или практика, да е положил успешно изпит по определени предмети и да има най-малко средно образование. Успешно положилите изпита получават удостоверение за професионална компетентност, издадено от Изпълнителната агенция 'Автомобилна администрация', което е безсрочно. Изпитите се провеждат от същата агенция, като редът и начинът на провеждане се определят от нейния изпълнителен директор.
Чл. 5а
Чл. 5а от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. уточнява, че изискванията за професионална компетентност са изпълнени, ако ръководителят на транспортната дейност притежава удостоверение за професионална компетентност, издадено от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз. Това правило е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 5б
Чл. 5б от Наредба № 11 предвижда, че транспортната дейност на лицата, които извършват международен превоз на пътници и товари, трябва да се ръководи от лице с удостоверение за професионална компетентност. Това лице може да ръководи дейността на не повече от две фирми, които извършват международен превоз, при условие че притежава необходимото удостоверение.
Чл. 6
Чл. 6 от НАРЕДБА № 11 определя изискванията за финансова стабилност на лицата, извършващи международен автомобилен превоз. За да се счита за финансово стабилно, лицето трябва да разполага с ресурси, равняващи се на 9000 евро за първи автомобил и 5000 евро за всеки следващ. Показателят за финансова стабилност "Фс" трябва да е равен или по-голям от 1. Необходимите документи за доказване на финансова стабилност включват годишен финансов отчет, банкова гаранция и/или застраховка. Лицата не трябва да имат задължения за данъци и осигурителни вноски, освен ако не са отсрочени. Изискванията за банковата гаранция и застраховката са подробно описани, а също така се уточняват и условията за представяне на документация.
Чл. 6а
Чл. 6а от Наредба № 11 определя изискванията за установяване на лицата, извършващи международен автомобилен превоз. Според ал. 1, лицето трябва да е трайно установено в България, съгласно Регламент (ЕО) № 1071/2009. Ал. 2 предвижда, че ако лицето не разполага със собствен или нает експлоатационен център, може да възлага техническото обслужване на превозните средства на квалифицирани трети лица. Ал. 3 е отменена.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 95 от 2006 г. и влиза в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 11 определя процедурата за издаване на лиценз на Общността за международен автомобилен превоз. Лицето, което иска лиценз, трябва да подаде заявление до министъра на транспорта, придружено от документи, удостоверяващи финансова стабилност, съдимост на ръководителя, удостоверение за професионална компетентност, свидетелство за регистрация на превозните средства и списък с данни за тях. Заявлението може да се подаде лично, по пощата или електронно. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" извършва проверка на документите и издава протокол за съответствие. При непълнота на документите, заявителят се уведомява и получава 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 11 определя процедурата за издаване на лиценз на Общността за международен превоз на пътници и товари. Министърът на транспорта е задължен да издаде лиценз в срок от 15 дни след подаване на заявлението. Моторните превозни средства, използвани от превозвача, трябва да бъдат вписани в регистър, а всяко превозно средство може да бъде регистрирано само към един лиценз. Броят на заверените копия на лиценза зависи от броя на регистрираните превозни средства. Лицензите могат да бъдат отписвани при определени условия, а при промяна на обстоятелствата, превозвачът е длъжен да подаде заявление в срок от 30 дни. Сроковете за издаване на заверени копия и дубликати също са регламентирани, както и процедурите при непълнота на документите.
Чл. 10
Лицензът на Общността за международен автомобилен превоз се издава за 10 години и не може да се преотстъпва. Срокът на лиценза може да бъде продължен за нови 10 години при условия, че превозвачът подаде писмено заявление преди изтичането на срока и отговаря на изискванията на наредбата. Заявлението се подава по определените в наредбата начини и се разглежда по установения ред.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 11 предвижда, че при непълнота, нередовност или несъответствие с изискванията, министърът на транспорта или упълномощено лице може да откаже издаването или продължаването на срока на лиценза на Общността и заверените копия на лиценза, ако проблемите не са отстранени в определен срок. Сроковете за действие са посочени в чл. 9, ал. 1 и ал. 7.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. определя, че отказът за издаване на лиценз на Общността, както и на заверените копия на лиценза, трябва да бъде мотивиран. Такъв отказ подлежи на обжалване в съответствие с разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 11 определя условията, при които действието на лиценза на Общността може да бъде прекратено преди изтичането на срока му. Прекратяването може да настъпи по искане на притежателя, при прекратяване на дейността на лицето или при отнемане на лиценза.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 11 определя, че правата, произтичащи от лиценза на Общността, могат да бъдат прекратени на основанията, посочени в чл. 11 от Закона за автомобилните превози. Текстът е бил изменян и актуализиран няколко пъти, с последна промяна през 2016 г.
Чл. 14а
Чл. 14а от Наредба № 11 предвижда, че ако се установи, че броят на издадените копия на лиценза за международен автомобилен превоз е по-голям от броя на автомобилите, за които операторът може да докаже финансова стабилност, министърът на транспорта има правомощия да отнеме излишните копия на лиценза. Това се случва при промяна на показателя за финансова стабилност, съгласно чл. 6, ал. 3.
Чл. 15
Член 15 от Наредба № 11 определя, че отнемането на лиценза на Общността или заверени копия от него, както и отписването от регистъра, се извършва с мотивирано решение. Това решение подлежи на обжалване съгласно реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 16
Член 16 от Наредба № 11, изменен през 2005 и 2006 г., указва, че Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е отговорна за воденето на регистър на издадените лицензи на Общността, както и на заверените копия на тези лицензи. Тази наредба обхваща и международния превоз на товари, който е предмет на глава трета от наредбата.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 11 изисква за извършване на международни превози на товари наличие на лиценз на Общността и разрешително за държавата, в която се осъществява превозът. Разрешителните са лични и не могат да се преотстъпват, а всякакви заличавания или корекции върху тях трябва да бъдат заверени от компетентните органи. За превози с моторни превозни средства с максимална маса до 3,5 т, разрешителни се изискват само ако това е предвидено в международните спогодби, по които България е страна.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 95 от 2006 г., и влиза в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 11 изисква при международен превоз на товари в превозното средство да се намират определени документи. Те включват: заверено копие на лиценза на Общността, заверено копие на договора за наем или лизинг на превозното средство, товарителница по образец от Конвенцията CMR, разрешително за територията на България (ако е необходимо), сертификат за водач и други документи, свързани с водача, превозното средство и товара. При превоз с многостранно разрешително, допълнителни документи включват разрешително и бордов дневник, сертификати за екологичност и безопасност, както и сертификат за техническа изправност. Сертификатите трябва да са на определени езици.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 11 определя процедурата за заявяване и получаване на еднократни разрешителни за международни превози на товари. Лицата, упълномощени по чл. 2, ал. 1, подават заявки в Бюрата за обслужване на превозвачите или по електронен път. Потвърждаването на заявките се извършва от Министерството на транспорта и се удостоверява с резервация на разрешителни. Превозвачът получава резервираните разрешителни от БОП, което е обработило заявката. Служителят на бюрото сверява документите при подаването на заявката.
Чл. 21
Резервираните разрешителни за международен автомобилен превоз на пътници и товари се получават в граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. предвижда, че за получаване на резервираните разрешителни, водачът на моторно превозно средство (МПС) трябва да представи: оригинална валидна резервация на разрешителни, подписана и подпечатана от него; заверено копие на лиценза на Общността за извършване на международен превоз на товари; и оформени други транспортни и митнически документи.
Чл. 23
Служителят от ГКПП извършва проверка на транспортните и митническите документи, предоставени от водача на МПС. Той проверява наличието на превозното средство, завереното копие на лиценза на Общността и сверява данните от резервацията на разрешителните с тези от служебния опис. След извършване на проверките, служителят обработва резервацията и предоставя разрешителните на водача.
Чл. 24
Член 24 от Наредба № 11, касаещ международния автомобилен превоз на пътници и товари, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 95 от 2006 г., и влиза в сила от 01.01.2007 г. Тази разпоредба е част от Раздел IV, който се отнася до отчитането на разрешителни.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 11 задължава превозвачите да отчитат получените разрешителни за международни превози на пътници и товари до 1 март на следващата календарна година. Промените в закона са в сила от 18.10.2005 г. и 22.11.2011 г.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 11 определя условията, при които Министерството на транспорта предоставя разрешителни за международни превози на товари без предварително резервиране. Разрешителните се издават в следните случаи: 1) при превози на товари между трети страни без преминаване през България, 2) при изтекъл срок на предишни разрешителни, 3) при пренасочване на превозно средство след напускане на страната. Освен това, разрешителни могат да бъдат предоставени и в други случаи от комисия, назначена от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация".
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. предвижда, че лицата, посочени в чл. 2, ал. 1, трябва да подадат заявление до Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". Заявлението се подава по образец от приложение № 15а и към него се прилага договор (заявка) за превоз, който трябва да бъде преведен на български език и заверен с печат на превозвача.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 11 предвижда, че в случаите по чл. 26, т. 2, лицата, посочени в чл. 2, ал. 1, трябва да подадат заявление до Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". Към заявлението се прилага извлечение от направените резервации. Измененията в текста са направени с ДВ, бр. 83 от 2005 г., бр. 95 от 2006 г. и бр. 92 от 2011 г. с различни дати на влизане в сила.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 11 предвижда, че в случаи на пренасочване на превозно средство, лицата, посочени в чл. 2, ал. 1, трябва да подадат заявление до Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". Заявлението трябва да съдържа обосновка за искането за допълнителен брой разрешителни и да се прилагат доказателства като копие от заявка, резервационни талони или извлечение за направените резервации по лиценза на Общността.
Чл. 30
Член 30 от Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 95 от 2006 г., и е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. определя условията и реда за разпределение и контрол на многостранните разрешителни за международен превоз на товари по шосе. Членът е бил изменен през 2005 г. и отменен през 2006 г., с влизане в сила от 1 януари 2007 г. Заглавието на раздел VI е изменено през 2011 г., с влизане в сила от 22 ноември 2011 г.
Чл. 32
Наредба № 11 определя условията за разпределение и използване на многостранните разрешителни за международен превоз на товари по шосе, предоставени от Международния транспортен форум. Лицата, кандидатстващи за разрешителни, трябва да подават заявление в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". Участието в разпределението е допустимо само за превозни средства, регистрирани в България с определени товароносимости. Има ограничения за превозвачи с отнети разрешителни и за използване на разрешителни за превози до неотбелязани страни. Важно е бордовият дневник да бъде попълнен правилно, а разрешителното не може да се използва за каботажни превози. Отнемането на разрешителни става при нарушения на условията, описани в наредбата.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 95 от 2006 г., в сила от 24 ноември 2006 г. В наредбата е включена глава четвърта, която се отнася до международния превоз на пътници, като раздел I е посветен на превозите по автобусна линия до държави, които не са членки на Европейския съюз, с влизане в сила от 01 януари 2007 г.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. определя, че за извършване на международен превоз по автобусна линия е необходимо наличие на лиценз на Общността, както и разрешително за конкретната линия. Това разрешително се издава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от упълномощено от него лице, по утвърден образец.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. определя изискванията за кандидатстване за разрешително за превоз по автобусна линия. Лицето, което кандидатства, трябва да представи заявление, договор за съвместно обслужване, разписание на спирките, документ от общината за мястото на спирката, график на екипажите, тарифа за превоз и схема на маршрута. Лицето може да предвиди участието на подизпълнители, ако това е включено в международните договори.
Чл. 36
Член 36 от Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 95 от 2006 година, и влиза в сила от 1 януари 2007 година.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 11 предвижда, че превозвачът получава пълния комплект разрешителни за автобусна линия в срок до два месеца, ако разполага с минимум два собствени автобуса за една линия или минимум 50 % от необходимите автобуси за повече от една линия. За получаване на разрешителните е необходимо представяне на копие от свидетелството за регистрация на автобусите, а за наемни или лизингови превозни средства - заверено копие от договора. Ако разрешителните не бъдат получени в срока, процедурата за издаване на разрешително се закрива.
Чл. 38
Заявленията за издаване на разрешително за международен автобусен превоз се разглеждат по реда на тяхното постъпване. Ако маршрутът в заявлението покрива линия в експлоатация или съвпада с нея на три или повече спирки, Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" сравнява часовете на тръгване. При съвпадение на часовете, агенцията указва на превозвача да промени часовете, като разликата за съседни държави е минимум два часа, а за останалите - минимум осем часа.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 11 регламентира процедурата за одобрение на заявления за превоз по автобусна линия. При отговарящи на изискванията заявления, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" уведомява заявителя и започва процедура за съгласуване с компетентните органи на съответните държави. Ако заявленията не отговарят на изискванията, директорът не открива процедура и уведомява заявителя, който има право да коригира документацията си в срок от 30 дни.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 11 регламентира издаването на разрешителни за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Министърът на транспорта издава разрешителни след получаване на потвърждение от държавите по маршрута. Разрешителните са лични, не се преотстъпват и включват схема на маршрута, разписание и тарифа. Срокът на разрешителното е минимум три години. Издаването на разрешително може да бъде отказано при определени условия, включително нарушения от превозвача. При отнемане на разрешително, лицето трябва да върне всички получени разрешителни и да уведомява компетентните органи.
Чл. 41
При отказ за издаване на разрешително от компетентните органи на държавата - крайна спирка на маршрута, министърът на транспорта или упълномощено от него лице е задължен да уведоми лицето, подало заявление, в срок от 14 дни. В уведомлението се връщат подадените документи срещу подпис.
Чл. 42
Лицата, извършващи превоз на пътници по автобусни линии, са задължени да представят тримесечна справка в Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". Справката трябва да съдържа информация за реализираните превози и превозените пътници, по образец, определен в приложение № 18.
Чл. 43
Член 43 от Наредба № 11 предвижда, че за продължаване на срока на издадено разрешително, лицето трябва да подаде заявление с необходимите документи минимум четири месеца преди изтичането на срока на валидност. Също така, лицето може да подаде заявление за промяна на линия, но само след приключване на предходната процедура за промяна на същата линия, ако такава е била открита.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. определя документите, които трябва да се намират в автобуса при извършване на международен превоз на пътници и товари. Необходими са: заверено копие на лиценза на Общността, разрешително за превоз на територията на България, разрешителни от държавите по маршрута и списък на пътниците. Списъкът се попълва на всяка спирка и се съхранява минимум 12 месеца след превоза.
Чл. 45
Член 45 от Наредба № 11, изменен през 2005 г. и отменен през 2006 г., се отнася до условията за превоз на пътници и товари по автобусна линия до държава - членка на Европейския съюз. Новите разпоредби влизат в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 45а
Чл. 45а от НАРЕДБА № 11 от 31 октомври 2002 г. предвижда, че за извършване на международен превоз на пътници по автобусна линия е необходимо да се притежава лиценз на Общността, както и разрешително, посочено в приложение № 26. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 45б
Чл. 45б от Наредба № 11 определя изискванията за лицата, кандидатстващи за разрешително за автобусна линия. Те трябва да представят заявление, копие на лиценза на Общността, разписание, график за работа на екипажите, цени за превоз, схема на маршрута и, при необходимост, лицензи на подизпълнители или членове на сдружение. Допълнителни сведения могат да бъдат предоставени по преценка на кандидата.
Чл. 45в
Чл. 45в от Наредба № 11 относно международния автомобилен превоз на пътници и товари предвижда, че заявленията за издаване на разрешително за извършване на международен превоз по автобусна линия се разглеждат в реда на тяхното постъпване. Тази разпоредба е влязла в сила на 01.01.2007 г. с изменения от ДВ, бр. 95 от 2006 г.
Чл. 45г
Чл. 45г от Наредба № 11 регламентира процедурата за издаване на разрешителни за международен автобусен превоз. Когато заявленията отговарят на изискванията, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" уведомява заявителя и започва процедура за съгласуване с компетентните органи на държавите по маршрута. В случай че заявленията не отговарят на изискванията, директорът не открива процедура, а уведомява заявителя за възможността да коригира документацията си в срок от 30 дни. Ако в този срок не се приведе документацията в съответствие, процедурата за издаване на разрешителното се закрива.
Чл. 45д
Наредбата регламентира процедурата за издаване на разрешителни за международен автомобилен превоз на пътници и товари. След получаване на потвърждение от държавите по маршрута, разрешителното се издава в срок до 4 месеца. Валидността му е до 5 години, с възможност за по-кратки срокове по взаимно съгласие. Обслужването на линията трябва да започне в срок до 10 дни след получаване на разрешителното. Лицата, които не спазват условията или имат нарушения, могат да бъдат лишени от разрешително. Освен това, лицето, получило разрешителното, е длъжно да осигури обслужването на линията и да информира потребителите за маршрута и условията на превоза. При преустановяване на обслужването, уведомлението до агенцията трябва да бъде направено 3 месеца предварително, освен в случаи на липса на търсене, когато срокът е 1 месец.
Чл. 45е
Чл. 45е от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. описва процедурата за продължаване на срока на издадено разрешително или промяна в обслужването. Лицето, което желае да удължи срока на разрешителното, трябва да подаде заявление по образец (приложение № 27) най-малко 4 месеца преди изтичането на срока на валидност. Към заявлението се прилагат документите по чл. 45б. Заявленията за продължаване на срока на разрешителните за международен превоз по автобусна линия се разглеждат по същата процедура, която се прилага за нови автобусни линии.
Чл. 45ж
Чл. 45ж от Наредба № 11 определя условията, при които министърът на транспорта или упълномощено лице може да отнеме разрешителното за превоз на пътници по автобусна линия преди изтичане на срока му. Причините включват: липса на условия за издаване, искане от компетентен орган на ЕС, повторно извършване на нарушения, или необслужване на линията. Отнемането подлежи на мотивиране и обжалване. При отнемане, разрешителното трябва да бъде върнато в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", а компетентните органи на държавите по маршрута трябва да бъдат уведомени.
Чл. 45з
Чл. 45з от Наредба № 11 предвижда процедура при отказ за издаване на разрешително за превоз по международна автобусна линия. В случай на отказ от компетентните органи на държава, през чиято територия минава маршрутът, министърът на транспорта или упълномощено лице трябва да уведоми лицето, подало заявление, в срок от 14 дни след получаване на отказа. Подадените документи се връщат на лицето срещу подпис.
Чл. 45и
Лицата, извършващи превоз на пътници по автобусна линия, са задължени да представят справка за реализираните превози и превозените пътници. Тази справка трябва да се подава в края на всяко тримесечие от годината или при поискване от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". Формулярът за справката е определен в приложение № 18.
Чл. 45й
Чл. 45й от Наредба № 11 предвижда, че при извършване на превоз по международна автобусна линия в автобуса трябва да се съхраняват заверено копие на лиценза на Общността и разрешителното за автобусната линия. Изискването за трети документ е отменено през 2022 г.
Чл. 45к
Чл. 45к от Наредба № 11 предвижда, че разпоредбите на раздела важат и за превоз по специализирани редовни линии, при условие че тези превози се извършват без договор с възложител. Това означава, че определени правила и изисквания важат и за случаи, в които превозвачът не е обвързан с конкретен договор.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 11 определя, че за извършване на международен совалков превоз на пътници с автобуси до държави извън ЕС, е необходимо да се притежава лиценз на Общността и разрешително от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Разрешителното трябва да бъде по образец, утвърден от министъра или упълномощено от него лице.
Чл. 46а
Чл. 46а от Наредба № 11 предвижда, че за извършване на международен совалков превоз на пътници до държави - членки на Европейския съюз, се прилагат разпоредбите на чл. 52а, 54 и 55а. Тази разпоредба е нова и е в сила от 01.01.2007 г., след публикуване в Държавен вестник, бр. 95 от 2006 г.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 11 предвижда процедура за кандидатстване за издаване на разрешително за извършване на совалков превоз до държави извън ЕС. Кандидатите трябва да подадат заявление, придружено от определени документи, включително договори, разписания и данни за автобусите. Документите трябва да бъдат на официалния език на съответната държава или на английски, френски или руски. Сроковете за подаване на заявленията са 60 дни за случаи, изискващи съгласуване с компетентните органи на крайната държава, и 30 дни в останалите случаи.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № 11 предвижда, че при подаване на заявление за совалков превоз до страни извън ЕС, ако заявлението отговаря на изискванията на чл. 47 и не е извършено повторно нарушение от същия вид, Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" открива процедура за съгласуване с компетентните органи на транзитните държави.
Чл. 49
При отказ от съгласуване на компетентните органи на държава извън ЕС, която е крайна спирка на совалковия превоз, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е задължен да уведоми лицето, посочено в чл. 2, ал. 1, в срок от 7 дни от получаване на отказа.
Чл. 50
Наредбата регламентира издаването на разрешителни за совалков превоз на пътници от България до държави извън ЕС. Министърът на транспорта издава разрешителни след получаване на потвърждение от компетентните органи на страната дестинация. Разрешителните са валидни за срока на заявлението, не могат да се преотстъпват и могат да бъдат отнемани при нарушения. При отнемане, лицето трябва да върне получените разрешителни на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". Министърът уведомява съответните органи на страните по маршрута и връща издадените разрешителни.
Чл. 51
Чл. 51 от НАРЕДБА № 11 изисква при извършване на совалков превоз до държави извън ЕС, в автобуса да се намират следните документи: заверено копие на лиценза на Общността, разрешително за превоз в България, списък на пътниците по образец и договор за възлагане на превоза или документ за заплащането. Някои изисквания са отменени през 2006 и 2011 г., а нови са добавени през 2012 г. и отменени през 2022 г.
Чл. 51а
Чл. 51а от Наредба № 11 задължава лицата, извършващи совалков превоз на пътници до държави извън ЕС, да върнат получените разрешителни в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в срок от 15 работни дни след приключване на превозите. Тази разпоредба е актуализирана с изменения от 2011 г.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № 11 предвижда изисквания за извършване на случаен превоз на пътници до държави извън ЕС. Необходим е лиценз на Общността, пътническа ведомост и, при необходимост, разрешително от съответната държава. Лицата, желаещи да получат книжки с пътнически ведомости, трябва да подадат заявление до регионалното звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Чл. 52а
Чл. 52а от Наредба № 11 изисква за извършване на случаен превоз до държави членки на ЕС освен лиценз на Общността, също и контролен документ - пътен формуляр. Лицата, извършващи превоз, подават заявление за получаване на книжки с пътни формуляри до регионалното звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Книжката с пътни формуляри е поименна и не може да се преотстъпва. При превоз от двама или повече превозвачи, пътниците могат да сменят превозното средство. Превозвачът може да извършва случайни превози в друга държава членка, но само за пътници, които вече са били превозени от него.
Чл. 52б
Според Чл. 52б от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г., превозвачът е задължен да съхранява книжките, посочени в чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал. 2, за период от две години. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 53
Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. определя условията за получаване на разрешително за извършване на случаен превоз на пътници до държави извън Европейския съюз. Лицата, кандидатстващи за разрешение, трябва да подадат заявление минимум два работни дни преди началото на превоза. Към заявлението се прилагат копие от договора за превоз и други необходими документи, свързани с международни спогодби. При превоз, за който е необходимо предварително съгласие от транзитни държави, срокът за подаване на заявлението е 14 работни дни. Неправилно подадени или непълни заявления не се разглеждат.
Чл. 54
Чл. 54, ал. 1 от Наредба № 11 е отменен. Ал. 2 дава право на министъра на транспорта или упълномощено лице да откаже издаване на разрешително или да отнеме разрешителни при установено нарушение на законодателството, международните договори и спогодби, както и на паспортния или митническия режим в България и чужбина.
Чл. 54а
Според Чл. 54а от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г., случайните превози на деца и/или ученици, извършвани от български превозвачи, трябва да се осъществяват само през светлата част на денонощието. Тази разпоредба е в сила от 22 ноември 2011 г.
Чл. 55
При извършване на случаен превоз до страни извън Европейския съюз, автобусите трябва да разполагат с определени документи, включително заверено копие на лиценза на Общността, пътническа ведомост, договор за превоз, разрешително за случайни превози, удостоверение за допълнителен преглед на оборудването при превоз на деца, както и удостоверение за категоризация по международната система за класификация на автобусите за туризъм, ако превозът включва деца.
Чл. 55а
Чл. 55а от Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. определя документите, които трябва да се намират в автобуса при извършване на случаен превоз до държави - членки на Европейския съюз. Необходимите документи включват: заверено копие на лиценза на Общността, пътен формуляр, удостоверение за преминат допълнителен преглед на оборудването на автобусите за превоз на деца и/или ученици, както и удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм, когато се извършва превоз на деца и/или ученици.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № 11 задължава лицата, извършващи международен автомобилен превоз на пътници, да отчитат предоставените им еднократни разрешителни за случаен превоз на пътници до неевропейски държави в срок до пет работни дни след приключване на превоза. Тази разпоредба е допълнена с изменения, влезли в сила от 01.01.2007 г. Раздел IV от наредбата се отнася до каботажните превози в държави членки на Европейския съюз.
Чл. 56а
На всеки превозвач, притежаващ лиценз на Общността, който извършва обществен превоз на пътници, се разрешава временно да извършва международни автомобилни превози на пътници в друга държава членка без дискриминация на базата на националност или място на установяване. Това се отнася за каботажни превози, при които не е необходимо превозвачът да има седалище в държавата, в която извършва превозите.
Чл. 56б
Каботажният превоз е разрешен за специализирани редовни линии, случаен превоз и автобусни линии от превозвачи, установени извън държава членка домакин. Забранява се извършването на каботажен превоз извън рамките на международните превози.
Чл. 56в
Чл. 56в регулира условията за извършване на каботажни превози, като се прилагат правилата на законите и подзаконовите актове на приемащата държава членка. Включени са условия по договора за превоз, размери и маса на превозните средства, изисквания за превоз на определени категории пътници, периоди на управление и почивка, и ДДС за транспортните услуги. Специфични правила важат и за каботажни превози, част от по-големи превози, включващи разрешителни и маршрути. Превозните средства трябва да отговарят на техническите стандарти за международни превози.
Чл. 56г
Чл. 56г от Наредба № 11 определя изискванията за извършване на каботажни превози. Превозното средство трябва да разполага с заверено копие на лиценз на Общността. За каботажни превози, извършвани по определени условия, се изисква наличие на контролен документ - пътен формуляр, а за други - заверено копие на договора за превоз. Пътните формуляри трябва да се предават в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Чл. 57
Наредбата регламентира условията и изискванията за управление на превозни средства за международни превози на пътници и товари. Лицата, които организират тези превози, трябва да допускат само психологически годни водачи, да спазват законодателството и международните договори, да осигуряват необходимите документи и да провеждат инструктажи за спазване на социалното законодателство в автомобилния транспорт. Превозите могат да се извършват само с технически изправни превозни средства, преминали предпътни прегледи, а водачите трябва да имат определен опит и възраст. Извършването на предпътните прегледи и регистрацията им също е задължително.
Чл. 57а
Сертификатът за водач на моторно превозно средство се издава на превозвач, който е удостоверил, че водачът, гражданин на държава извън ЕС, е нает съгласно Кодекса на труда. За издаване на сертификата се подава заявление с необходимите документи, включително разрешение за работа и удостоверение за професионална квалификация. Сертификатът има валидност, съвпадаща със срока на разрешението за работа, и може да бъде продължен. Превозвачът е длъжен да уведомява за промени в обстоятелствата, свързани с водача.
Чл. 57б
Чл. 57б от Наредба № 11 определя условията, при които министърът на транспорта или упълномощено от него лице може да откаже издаването на сертификат. Отказът е допустим в два случая: 1) ако кандидатът не отговаря на изискванията, удостоверени с необходимите документи, или ако не са представени всички изискуеми документи; 2) ако сертификатът е бил отнет през последните две години. Всеки отказ трябва да бъде мотивиран и може да бъде обжалван съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 57в
Сертификатът за международен автомобилен превоз може да бъде прекратен преди изтичането на срока на валидност по три основни причини: по искане на притежателя, при прекратяване на дейността на лицето, което го притежава, или при отнемане на сертификата.
Чл. 57г.
Чл. 57г. от Наредба № 11 определя условията, при които министърът на транспорта може да отнеме сертификат за международен автомобилен превоз. Сертификатът може да бъде отнет, ако е издаден на база неистински или неверни документи, или ако отпадне удостовереното обстоятелство. Отнемането трябва да бъде мотивирано и може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 57д
Чл. 57д от Наредба № 11, приета на 31 октомври 2002 г., задължава Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да създаде и поддържа база данни, която да включва информация за лицата, получили сертификат по чл. 2, ал. 1, както и за водачите, на които е издаден сертификат. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г., след изменение в ДВ, бр. 95 от 2006 г.
Чл. 57е
Сертификатът за водач на моторно превозно средство е собственост на превозвача, който е задължен да го предостави на водача на превозното средство. Тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2007 г.
Чл. 58
Водачите на превозни средства, извършващи международни превози на пътници и товари, трябва да отговарят на следните изисквания: да са на възраст минимум 21 години за определени категории превозни средства или 18 години за останалите, да притежават свидетелство за управление на МПС, валидно удостоверение за психологическа годност, валидна карта за квалификация на водача и минимум 2 години професионален опит за определени превози на деца. Граждани на ЕС под 21 години могат да управляват товарни превозни средства над 7,5 t, ако притежават призната карта за квалификация.
Чл. 59
Контролът върху прилагането на Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари се осъществява от Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация".
Чл. 59а
Чл. 59а от Наредба № 11, който е бил въведен с изменения през 2006 г. и отменен през 2011 г., се е отнасял до специфични условия или изисквания, свързани с международния автомобилен превоз на пътници и товари. Този член е бил в сила от 24.11.2006 г. до 22.11.2011 г., когато е отменен.
Чл. 59б
Чл. 59б от Наредба № 11, който е нов от ДВ, бр. 95 от 2006 г. и е в сила от 24.11.2006 г., е отменен с ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г. Този член не е актуален след отмяната му.
Чл. 60 и Допълнителни разпоредби (§ 1-§ 10)
Наредба № 11 регламентира условията за извършване на международен автомобилен превоз на пътници и товари, включително правото на контролни органи да съставят актове за нарушения. Определя се терминология, свързана с случайни и редовни превози, както и спецификации за лицензиране и условия за извършване на превоз на територията на България. Наредбата включва и преходни разпоредби относно валидността на лицензи и разрешителни, издадени преди влизането ѝ в сила.
§1
Наредбата определя различията между случайни автобусни превози до страни извън ЕС и до страни членки на ЕС. Случайните автобусни превози включват обиколни превози, превози с пътници в едната посока и празни курсове в обратната. Въведени са и дефиниции за предварително съставена група, редовни автобусни линии и специализирани редовни линии, които обхващат определени маршрути и интервали за превоз на пътници.
§2
С параграф §2 от Наредба № 11, изменен с ДВ, бр. 83 от 2005 г., се предоставя право на лицата, посочени в чл. 2, ал. 1, да извършват обществен превоз на пътници и товари на територията на България с моторни превозни средства, включени в лиценза за международни превози. Това може да се осъществява по реда на Наредба № 33 от 1999 г., без необходимост от лиценз, изискван от същата наредба.
§3
Лицензът на Общността за международен превоз, издаден на лицата по чл. 2, ал. 1, е валиден и за извършване на превози на територията на Република България. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 83 от 2005 г., и с ДВ, бр. 95 от 2006 г., като влезе в сила от 01.01.2007 г.
§ 9
Параграф §9 от Наредба № 11, изменен през 2021 г., уточнява, че изискването по чл. 57а, ал. 2, т. 5 влиза в сила с началото на квалификацията и периодичното обучение на водачите, съгласно предвиденото в § 1 и 2 от наредбата по чл. 7б, ал. 9 и чл. 7г, ал. 4 от Закона за автомобилните превози.
§10
Параграф §10 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 11 от 2002 г. предвижда удължаване на срока за доказване на финансова стабилност на превозвачите, които имат задължения по чл. 6, ал. 7, т. 3, в периода на извънредно положение от 13 март до 13 май 2020 г. Удължаването е до 31 август 2020 г. в тримесечния период след отмяната на извънредното положение.
§ 34
Параграф 34 от Наредба № 11 предвижда, че удостоверенията за професионална компетентност на ръководителите на транспортна дейност, издадени по Наредба № 3 от 1997 г., се преиздават след успешно положен писмен тест и представяне на документ за петгодишен професионален опит. Тестът обхваща предмети, изброени в приложение № 1, а образецът за удостоверението е приложен в приложение № 2.
§ 35
В Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари се извършват изменения в терминологията. Думите 'лицензия' и 'лицензията' се заменят с 'лиценз' и 'лиценза', а 'лицензии' и 'лицензиите' с 'лицензи' и 'лицензите'. Освен това, изразите 'министъра на транспорта и съобщенията' и 'министърът на транспорта и съобщенията' се заменят с 'министъра на транспорта' и 'министърът на транспорта'.
§36
Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Включва преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на наредбата, обнародвани в бр. 95 от 2006 г.
§ 77
Наредба № 11 влиза в сила на 1 януари 2007 г., с изключение на определени разпоредби. Разпоредбите по § 27, 28 и 57 влизат в сила от датата на обнародването. Разпоредбата по § 56, т. 1, буква "б" влиза в сила на различни дати в зависимост от категорията на свидетелствата за управление на моторни превозни средства. За категория D1, D1+E, D и D+E - от 10 септември 2008 г., а за категория C1, C1+E, C и C+E - от 10 септември 2009 г.
§54
В преходните разпоредби на Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, се указва, че термините "министърът на транспорта" и "министъра на транспорта" следва да бъдат заменени с "министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и "министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията". Заключителните разпоредби уточняват, че измененията и допълненията в наредбата са обнародвани в Държавен вестник, брой 92 от 2011 г. и влизат в сила от 22.11.2011 г.
§ 55
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила след три месеца или от 1 януари 2012 г. Параграф 55 уточнява сроковете за влизане в сила на различни членове от наредбата. Заключителните разпоредби се отнасят към изменения и допълнения на Наредба № 36 от 2006 г., които също влизат в сила от 11.09.2012 г.
§ 31
Наредба № 11 влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила три месеца след обнародването. Конкретно, § 28, т. 1 относно чл. 19, ал. 1, т. 2 относно чл. 44, ал. 1, т. 3 относно чл. 45й, т. 4 относно чл. 51, т. 5 относно чл. 55 и т. 6 относно чл. 55а, както и § 29 и 30, ще влязат в сила три месеца след обнародването.
§2 и Заключителни разпоредби
Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към наредбата за допълнение на същата наредба, обнародвани в Държавен вестник, брой 41 от 2014 г., влизат в сила от 16 май 2014 г.
§ 2
Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби касаят изменения и допълнения към наредбата, които са обнародвани в брой 20 от 2016 г. и влизат в сила от 15 март 2016 г.
§ 26
В параграф 26 от Наредба № 11 се предвижда замяна на термина "съответния областен отдел 'Контролна дейност - ДАИ'" с "съответното регионално звено на Изпълнителна агенция 'Автомобилна администрация'". Заключителните разпоредби уточняват, че измененията и допълненията в наредбата са обнародвани в Държавен вестник, брой 20 от 2016 г. и влизат в сила от 15.03.2016 г.
§27
Наредба № 11 за международен автомобилен превоз на пътници и товари влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби касаят измененията в наредбата, обнародвани в брой 42 от 2016 г.
§4
Параграф §4 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 11 уточнява, че производствата, започнали преди влизането в сила на наредбата, свързани с издаване на лиценз на Общността и продължаване на срока на лиценза, ще бъдат довършени в досегашните срокове. Това включва и производствата за издаване на лиценз за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България.
§ 48
Наредба № 11 влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила 18 месеца след обнародването. Конкретно, параграфи 9, 13, 16, 17, 18, 21, 22, 25 и 26, свързани с различни членове, имат отложено влизане в сила.
§9 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 11
Наредба № 11 от 31 октомври 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари влиза в сила от обнародването си в "Държавен вестник". Приложение № 1 определя предметите, свързани с изпит за професионална компетентност за ръководител на транспортна дейност, включително познания по гражданско, търговско и административно право, трудово и осигурително право, данъчно право, търговско и финансово управление, достъп до пазара, технически стандарти и пътна безопасност. Изискванията обхващат познания за условията на търговска дейност, правата и задълженията на превозвачите, правилата за трудови договори и данъчни задължения, както и техническите аспекти на превозните средства. Приложенията включват удостоверения за професионална компетентност, справки за финансова стабилност и заявления за лицензии.
