НАРЕДБА № 11 ОТ 27 ФЕВРУАРИ 2003 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ПРИ ИЗДАВАНЕ НА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКИ ДОКУМЕНТИ ЗА ЖИВИ ЖИВОТНИ, СУРОВИНИ И ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 11 от 27 февруари 2003 г. определя изискванията, които трябва да бъдат спазвани при издаването на ветеринарномедицински документи за живи животни, суровини и продукти от животински произход. Целта на наредбата е да осигури безопасността и здравето на животните и хората, свързани с тях.
Чл. 2
Наредбата определя изискванията за издаване на ветеринарномедицински документи от държавни и лицензирани частно практикуващи ветеринарни лекари. Те трябва да нямат икономически или други интереси, които да засягат тяхната безпристрастност, да са запознати със значението на документите, да имат необходимите знания за здравеопазване на животните и да познават изискванията на законодателството. Ветеринарните лекари трябва да преминат специализиран курс и да подпишат декларация за безпристрастност.
Чл. 3
Ветеринарният лекар е длъжен да удостоверява само данни, за които има познания и да не подписва непопълнени или непълни документи. Освен това, той не може да подписва документи за животни, суровини или продукти от животински произход, които не са инспектирани от него. При подписване на ветеринарномедицински документ на базата на друг документ, последният трябва да бъде на разположение на ветеринарния лекар преди подписването.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 11 от 27 февруари 2003 г. позволява на ветеринарния лекар да подписва ветеринарномедицински документи, ако данните са установени от лице под негов контрол или получени от одобрени мониторингови програми и системи за контрол на безопасността на продуктите от животински произход.
Чл. 5
Националната ветеринарномедицинска служба създава система за обратно проследяване на ветеринарномедицинските документи, като идентифицира ветеринарния лекар по идентификационен номер на документа, подпис и печат. Ветеринарният лекар е задължен да изпрати копие от документа в ГУ на НВМС, което се съхранява там за 3 години.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 11 определя, че Главното управление на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) е отговорно за проверките на издадените ветеринарномедицински документи, за да се осигури спазването на изискванията при тяхното издаване. В случай на установяване на нарушения при издаването на такъв документ, генералният директор на НВМС има право да предприеме мерки за налагане на санкции на ветеринарния лекар, който е издал документа.
Чл. 7
Ветеринарните сертификати се издават от държавни ветеринарни лекари, назначени от директора на Регионалната ветеринарномедицинска служба в района на произход на животните, суровините или продуктите. Сертификатите за износ следват образец на приемащата страна или утвърден от генералния директор на НВМС, и са на български и на официалния език на страната по местоназначение. Сертификатите за внос се издават по реда на Наредба № 4 от 2002 г.
Чл. 8
Наредбата регламентира изискванията при издаването на ветеринарномедицински документи за живи животни, суровини и продукти от животински произход. Чл. 8 предвижда, че експерти от НВМС могат да извършват проверки в страните на произход и да изискват допълнителни гаранции относно здравословното състояние на животните и качеството на продуктите. Допълнителните разпоредби уточняват понятието за ветеринарномедицински документ и страна на произход. Наредбата влиза в сила след едномесечен срок от обнародването й и е основана на Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 11 се определят основни термини, свързани с ветеринарномедицинските документи. Ветеринарномедицинският документ е официален документ, одобрен от генералния директор на НВМС, който се попълва и подписва от ветеринарен лекар. Страната на произход е мястото, където са добити продуктите или където са родени и отгледани животните.
