НАРЕДБА № 11 ОТ 27 СЕПТЕМВРИ 2005 Г. ЗА БОНИТИРАНЕ НА ДИВЕЧОВИТЕ МЕСТООБИТАНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. урежда обществените отношения, свързани с бонитирането на дивечовите местообитания. Тя определя допустимите запаси на дивеча, които могат да се поддържат в ловностопанските райони, на базата на естествената производителност на местообитанията, съобразно ловоустройствените проекти.
Чл. 2
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя правилата за бонитиране на дивечовите местообитания, което представлява оценка на тяхната ловностопанска производителност. Процесът на бонитиране се извършва в съответствие с ловоустройствения проект, който е част от лесоустройствения проект. За разработването и приемането на ловоустройствения проект се прилагат изискванията на Наредба № 6 от 2004 г. Всички ловностопански райони в страната подлежат на бонитиране.
Чл. 3
Член 3 от Наредба № 11 определя, че бонитирането на дивечовите местообитания се извършва на базата на ловностопанската типология. При бонитиране на местообитанията на едрия дивеч се прилага горската типология.
Чл. 4
Чл. 4 определя типа местообитание като територия с един или няколко типа гора със сходна екологическа характеристика. Най-малката единица за определяне на тип местообитание е горският отдел. При оценката на екологичната характеристика се вземат предвид фактори като релеф, почви, хидрография, растителност, наличие на хищници, климатични и стопански фактори. Критичните зимни и летни температури, валежите през зимата и пролетта, както и продължителността на задържане на снежна покривка също са важни климатични фактори.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 11 определя допустимия запас на дивеча, който представлява броя на животните от определен вид, който може да бъде поддържан в ловностопанския район. Този запас се основава на естествената производителност на местообитанията и на проведените ловностопански мероприятия, като се взема предвид взаимодействието с конкурентни видове и се осигурява недопускането на щети над 10%. Допустимият запас се определя поотделно за главния, второстепенния и съпътстващия вид дивеч.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № 11 определя как се идентифицират главният, второстепенният и съпътстващият вид дивеч за ловностопански райони и/или ловища. Главният вид дивеч се определя на основата на екологичната характеристика на местообитанието и целите за стопанисване. Изискването за определяне на главния вид не важи за оградените територии.
Чл. 7
Ловната площ на страната е организирана в осем ловностопански области, които са: Дунавска равнина, Предбалкан (на север от Стара планина), Стара планина, Югозападна България, Средна гора, Рило-Родопска област, Тракийска низина и Подбалкански полета, и Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област).
Чл. 8
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя, че област Дунавска хълмиста равнина е разделена на пет подобласти: Западно-Дунавска, Средно-Дунавска, Лудогорска, Добруджанска и Острови на р. Дунав с площ над 500 хектара.
Чл. 9
Наредбата определя главните видове едър дивеч в различни подобласти на страната. В Западно-Дунавската подобласт това са сърната, дивата свиня и еленът лопатар. В Средно-Дунавската подобласт основният вид е сърната, а в някои райони и еленът лопатар. В Лудогорската подобласт главни видове са благородният елен, сърната и муфлонът. В Добруджанската подобласт основният вид е сърната, а в някои райони и благородният елен, еленът лопатар и муфлонът. На островите на р. Дунав с площ над 500 ха главен вид е дивата свиня.
Чл. 10
Наредбата определя главните видове дребен дивеч в област Дунавска хълмиста равнина, които включват заек, яребица и фазан. На големите острови на р. Дунав, главен вид дребен дивеч е фазанът.
Чл. 11
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя видовете дивеч в област Предбалкан. Главните видове едър дивеч са сърната, благородният елен и дивата свиня, а в определени ловностопански райони - еленът лопатар и муфлонът. Съпътстващите видове дребен дивеч включват заека и яребицата, а в някои райони - фазанът и планинският кеклик.
Чл. 12
Област Стара планина е разделена на три основни подобласти: Западна Стара планина, Средна Стара планина и Източна Стара планина. Това разделение е установено с цел по-добро управление и опазване на дивечовите местообитания.
Чл. 13
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя главните и съпътстващи видове едър дивеч в различните части на Стара планина. В Западна Стара планина главен вид е сърната и дивата свиня, а съпътстващ - благородният елен. В Средна Стара планина главни видове са сърната, благородният елен и дивата свиня, а в някои райони - дивата коза. В Източна Стара планина главни видове са благородният елен, сърната и дивата свиня, а в някои райони - еленът лопатар и муфлонът.
Чл. 14
В наредба № 11 от 27 септември 2005 г. се уточнява, че в подобластите на област Стара планина заекът може да бъде считан за съпътстващ вид дребен дивеч.
Чл. 15
Област Югозападна България е разделена на три подобласти: 1) Пограничните планински вериги по западната граница; 2) Високите полета на Средна Западна България; 3) Долните течения на реките Струма и Места.
Чл. 16
Член 16 от Наредба № 11 определя главните видове дивеч в различни географски области на България. В Пограничните планински вериги по западната граница, главни видове едър дивеч са дивата свиня и сърната. Във Високите полета на Средна Западна България, основен вид едър дивеч е дивата свиня, а в някои ловностопански райони - сърната. По Долните течения на реките Струма и Места, колхидският фазан е главен вид дребен дивеч в подходящите местообитания.
Чл. 17
Област Средна гора е разделена на две подобласти: Ихтиманска Средна гора и Сърнена Средна гора.
Чл. 18
В Ихтиманска Средна гора основните видове едър дивеч са дивата свиня и сърната. В Сърнена Средна гора основен вид е сърната, а в определени ловностопански райони могат да бъдат и еленът лопатар и муфлонът.
Чл. 19
Рило-Родопската област е разделена на четири подобласти: Витоша - Плана - Верила, Рила и Пирин, Западни Родопи и Източни Родопи.
Чл. 20
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя главните видове едър дивеч в различни подобласти на България. В подобласт Витоша - Плана - Верила основните видове са благородният елен, еленът лопатар и муфлонът, а в определени ловностопански райони - дивата свиня и сърната. В подобласт Рила и Пирин главни видове са сърната, благородният елен и дивата коза, с възможни присъствия на алпийския козирог и глухара. В Западни Родопи основни видове са сърната, дивата свиня и благородният елен, с добавка на дивата коза и глухара в някои райони. В Източни Родопи главни видове включват благородния елен, сърната, дивата свиня, еленът лопатар, муфлонът, дивата коза и глухарът.
Чл. 21
Според Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. за бонитиране на дивечовите местообитания, тракийският кеклик е определен за главен вид дребен дивеч във всички подобласти на Рило-Родопската област.
Чл. 22
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя, че област Тракийска низина и Подбалкански полета се разделя на три подобласти: Тракийска, Подбалканска и Причерноморска.
Чл. 23
Наредбата определя главните видове едър и дребен дивеч в различни подобласти на България. В Тракийска подобласт главен вид едър дивеч са сърната, дивата свиня и еленът лопатар, а дребен дивеч - колхидският фазан, заекът и яребицата. В Подбалканска подобласт главен вид едър дивеч е сърната, а дребен дивеч - заекът и яребицата. В Причерноморска подобласт главен вид едър дивеч са благородният елен, еленът лопатар и муфлонът, а дребен дивеч - заек, колхидски фазан и яребица.
Чл. 24
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя, че област Югоизточна България, известна като Странджанско-Сакарска област, е разделена на три подобласти: Странджа, Сакар и Горнотракийска.
Чл. 25
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя главните видове едър дивеч в различни подобласти на България. В подобласт Странджа главни видове са благородният елен, сърната, еленът лопатар, муфлонът и дивата свиня. В подобласт Сакар главни видове са благородният елен, сърната и еленът лопатар. В Горнотракийската подобласт главен вид е сърната, а в някои ловностопански райони - еленът лопатар, докато от дребния дивеч е колхидският фазан.
Чл. 26
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя правилата за класифициране на различни видове дивеч. Благородният елен може да бъде главен вид, с елен лопатар и сърна като второстепенни и дива свиня като съпътстващ вид. Сърната е главен вид без второстепенни, а дива свиня остава съпътстваща. Еленът лопатар може да има благороден елен и сърна като второстепенни, с дива свиня съпътстваща. Муфлонът може да бъде класифициран като главен или второстепенен в различни ловностопански райони. Правилата важат за стопанисване на дивеч на свобода.
Чл. 27
В наредба № 11 от 27 септември 2005 г. се посочва, че в базите за интензивно стопанисване на дивеча може да бъде определен главен вид дивеч, стига да съществуват благоприятни условия за отглеждането му. В допълнение, наредбата включва глава четвърта, която се фокусира върху определянето на средния бонитет и допустимите запаси от дивеч.
Чл. 28
Наредбата предвижда, че всеки тип местообитание в ловностопански район или ловище се бонитира поотделно. Средният бонитет на района или ловище се определя въз основа на бонитета на индивидуалните местообитания, като се използва формула, описана в приложение № 1.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 11 определя начина на изчисляване на допустимите запаси на дивеч на 100 ha, базирано на средния бонитет. Запасите се определят чрез линейна интерполация от таблиците за всеки вид дивеч. Допустимите запаси за целия ловностопански район или ловище се изчисляват на основа на големината на района и запасите на 100 ha. За второстепенния дивеч, допустимите запаси са 50% от тези, посочени в бонитетните таблици.
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 11 определя принципите за бонитиране на местообитанията на дивеча. Общата площ на ловностопанския район се разпределя по бонитети в зависимост от биологичните изисквания на различните видове дивеч. Допустимите запаси на дивеч зависят от бонитета на местообитанието и интензивността на ловностопанските мероприятия. Бонитирането на местообитанията на локално разпространение на дивеча се извършва въз основа на опитни резултати от съответни научни институции и световни достижения в ловностопанската наука.
Чл. 31
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя типовете местообитания, които подлежат на бонитиране при благородния елен. Те включват различни видове дъбови и букови гори, смесени иглолистно-широколистни гори, клекови зони и алпийски пасища, както и маломерни горски комплекси. Освен това, за бонитиране се вземат предвид местообитанията с целогодишно благоприятни условия за стопанисване на благородния елен.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. установява, че бонитетът на местообитанията на благородния елен се определя на базата на таблица, която е включена в приложение № 2 на наредбата.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. установява, че допустимите запаси на благородния елен на 100 хектара площ се определят в зависимост от таблицата, която е включена в приложение № 3 на наредбата.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. предвижда, че допустимите запаси за благородния елен могат да бъдат редуцирани в случаите, когато в ловностопанския район се извършват залесявания на големи площи или се практикува интензивно земеделие. Това е свързано с естествената производителност на местообитанията.
Чл. 35
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя, че при елена лопатар се бонитират следните типове местообитания: дъбови гори върху богати и свежи почви, дъбови гори върху бедни и сухи почви, долинни дъбрави, чисти и смесени букови гори до 1300 м. н.в., както и борова гора.
Чл. 36
Бонитетът на местообитанията на елена лопатар се определя чрез таблица, която е включена в приложение № 4 на Наредба № 11 от 27 септември 2005 г.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 11 определя допустимите запаси на елена лопатар на 100 хектара, които се основават на таблица в приложение № 5. Раздел III от наредбата се отнася до сърната (Capreolus capreolus).
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 11 определя типовете местообитания, които се бонитират за сърната. Те включват иглолистни местообитания като сечища и несклопени горски култури, склопени иглолистни култури, борови и смърчови местообитания, както и широколистни местообитания като свежи и сухи дъбрави, смесени гори и земеделски имоти с полезащитни пояси.
Чл. 39
Според Чл. 39 от Наредба № 11, бонитетът на местообитанията на сърната се определя въз основа на таблицата, която е представена в приложение № 6 на наредбата.
Чл. 40
Член 40 от Наредба № 11 определя, че допустимите запаси на сърната на 100 хектара се определят по таблица, включена в приложение № 7. Раздел IV от наредбата се отнася до дивата свиня (Sus scrofa).
Чл. 41
Наредбата определя правилата за бонитиране на местообитанията на дивата свиня, като процесът е едроплощен. Бонитират се следните типове местообитания: зрели дъбови и букови гори, смесени гори с преобладание на широколистни или иглолистни видове, иглолистни гори, широколистни гори в земеделски терени, както и разливни гори по р. Дунав и островите.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 11 определя бонитета на местообитанията на дивата свиня и допустимите запаси на 100 хектара. Бонитетът се базира на таблица от приложение № 8. При определяне на допустимите запаси се взема предвид интензивността на селското стопанство и възможните щети, които дивата свиня може да нанесе на селскостопанските територии.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 11 предвижда, че бонитиране на местообитанията за дребен дивеч се извършва във всички ловностопански райони, които са подходящи за обитаване от съответния вид, независимо от това дали районите са предназначени за едродивеч или дребнодивеч.
Чл. 44
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя процедурата за бонитиране на дивечовите местообитания. При ловностопански райони с еднообразни местообитания, бонитирането се извършва обобщено за целия район. В случай на наличие на различни типове местообитания в един район, той се разделя на участъци, които включват сходни по характер местообитания, и се бонитира поотделно за всеки участък.
Чл. 45
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. регламентира производителността на дребнодивечовите местообитания. Член 45 указва, че производителността се определя чрез оценка на основните екологични фактори, влияещи на разпространението и числеността на видовете. Бонитирането на местообитанията на заека, яребицата и тракийския кеклик се извършва чрез количествено изразяване на стойностите на бонитетообразуващите фактори, докато за фазана бонитирането се осъществява чрез описание на типовете местообитания.
Чл. 46
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя бонитетообразуващите фактори за дребния дивеч, които са разделени на три основни групи: непроменливи, относително непроменливи и променливи фактори. Непроменливите фактори включват климатични и географски условия, докато относително непроменливите фактори могат да бъдат повлияни от стопанската дейност, а променливите зависят изцяло от нея. Бонитетът на местообитанието се определя на базата на точки, получени от оценка на факторите, като положителните точки повишават бонитета, а отрицателните го понижават. При отстраняване на негативните влияния, бонитетът може да се увеличи.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя, че допустимите запаси за всеки вид дребен дивеч зависят от бонитета на местообитанието и не са свързани с запасите на другите видове дивеч в същия район. Тези запаси определят възможното ползване на вида и са минимални за съответния ловностопански район.
Чл. 48
Наредбата определя, че ловностопанските райони се бонитират индивидуално за всеки вид дребен дивеч. В рамките на една ловна площ могат да съществуват различни бонитети за различните видове дребен дивеч, като в конкретния случай се споменава заекът (Lepus europaeus).
Чл. 49
Наредбата определя местообитанията на заека в ловностопанските райони, които могат да бъдат открити или горски. Бонитетът на тези местообитания се оценява чрез бонитетни таблици, посочени в приложения № 9 и 10. За райони с лесистост до 30% се използва таблицата за открити местообитания, а за райони с лесистост над 90% - таблицата за горски местообитания. Районите с лесистост между 30% и 90% се разделят на участъци с единен характер на местообитанията, които се бонитират съответно.
Чл. 50
Наредбата определя бонитета на откритите местообитания на заека в зависимост от общия брой точки, получени при бонитирането. Бонитетът е класифициран в пет категории: I бонитет (над 62 точки), II бонитет (от 49 до 62 точки), III бонитет (от 35 до 48 точки), IV бонитет (от 21 до 34 точки) и V бонитет (под 21 точки).
Чл. 51
Наредбата определя бонитета на горските местообитания на заека в зависимост от общия брой точки, получени при бонитирането. Бонитетът е разделен на пет категории: I бонитет (над 49 точки), II бонитет (от 39 до 49 точки), III бонитет (от 28 до 38 точки), IV бонитет (от 17 до 27 точки) и V бонитет (под 17 точки).
Чл. 52
Чл. 52 от наредбата определя допустимите запаси на заека на 100 хектара и коефициентите на прираст, които са основани на таблица в приложение № 11. Раздел II от наредбата се отнася до яребицата (Perdix perdix).
Чл. 53
Бонитетът на местообитанията на яребицата се определя чрез бонитетната таблица, която е указана в приложение № 12 на Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. за бонитиране на дивечовите местообитания.
Чл. 54
В наредба № 11 от 27 септември 2005 г. за бонитиране на дивечовите местообитания, бонитетът на местообитанията на яребицата е определен в зависимост от общия брой точки, получен при бонитирането. Бонитетът е разделен на четири категории: I бонитет (над 55 точки), II бонитет (от 40 до 55 точки), III бонитет (от 24 до 39 точки) и IV бонитет (под 24 точки).
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя допустимите запаси на 100 хектара и коефициентите на прираст за яребицата, основавайки се на таблицата в приложение № 13. Раздел III се отнася до тракийския кеклик (Alectoris chukar).
Чл. 56
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. регламентира бонитирането на местообитанията на тракийския кеклик. Според чл. 56, тези местообитания се разпределят в три ловностопански области: Тракийска низина, Подбалкански полета и Югоизточна България (Странджанско-Сакарска област), както и в Рило-Родопска област (Източнородопска подобласт). Бонитетът на местообитанията в първите три области се определя на базата на таблица в приложение № 14, а в Източни Родопи - на базата на таблица в приложение № 15.
Чл. 57
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. определя бонитета на местообитанията на тракийския кеклик въз основа на общия брой точки, получен при бонитирането. Въз основа на точките, бонитетът се класифицира в три категории: I бонитет (над 39 точки), II бонитет (от 24 до 39 точки) и III бонитет (под 24 точки).
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № 11 определя допустимите запаси на 100 хектара и коефициентите на прираст за тракийския кеклик, като информацията е базирана на таблица в приложение № 16. Раздел IV от наредбата се отнася до фазана (Phasianus colchicus).
Чл. 59
Чл. 59 от НАРЕДБА № 11 описва осем типа местообитания на фазана, включително смесени нискостъблени издънкови гори с различни почвени условия, дъбрави, едновъзрастни дъбови гори, акациеви гори, млади култури от черен бор и крайречни и околоводни местообитания. Екологичните характеристики на тези местообитания са допълнително описани в приложение № 17.
Чл. 60
Наредбата урежда бонитирането на площи с дървесна и храстова растителност. Бонитират се площи с храстова растителност над 1 дка, разположени до 2 km от основния горски комплекс. Изключени от бонитирането са големи горски комплекси над 200 ha, изредени горски пояси без храстова растителност и местообитания на височина над 700 m.
Чл. 61
Наредбата определя бонитета на местообитанията на фазана чрез таблици в приложения № 18 и № 19. Допустимите запаси на 100 хектара и коефициентите на прираст са регулирани, а разпределението на запасите по полово съотношение е 1:4 до 1:6 за устроени ловища и 1:3 до 1:4 за останалите ловностопански райони.
Чл. 62
В Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. се определят допустимите запаси на дивеч в държавните дивечовъдни станции, които могат да бъдат завишени спрямо бонитетните таблици за съответния вид дивеч. За благородния елен и сърната запасите могат да се завишат с коефициент от 1,5 до 2, а за елена лопатар - с коефициент от 1,5 до 2,5.
Чл. 63
В дивечовъдните участъци трябва да се поддържат допустимите запаси на дивеч, определени в бонитетните таблици. При наличие на възможности за по-ефективно стопанисване, запасите могат да бъдат увеличавани с определени коефициенти, свързани с държавните дивечовъдни станции.
Чл. 64
В наредба № 11 от 27 септември 2005 г. се определя, че в базите за интензивно стопанисване на дивеча допустимите запаси за видовете дивеч могат да бъдат завишени спрямо бонитетните таблици. Конкретните коефициенти за завишаване са: за благородния елен - до 3, за елена лопатар - до 10, за муфлона - до 10, и за дивата свиня - до 10.
Чл. 65
Член 65 от Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. задължава ловностопанските райони, определени в чл. 28 от Закона за лова и опазване на дивеча, да поддържат допустимите запаси за видовете дивеч, съгласно бонитетните таблици.
Чл. 66 и Допълнителни разпоредби
Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. регламентира бонитирането на местообитанията на различни видове дивеч в България. Член 66 определя зимните загуби на дивеча в зависимост от бонитета, като за благородния елен и елен лопатар те са между 5 и 10%, за сърната - между 10 и 25%, а за заека - между 10 и 30%. Допълнителните разпоредби дават определения на ключови термини, свързани с ловностопанския бонитет и местообитанията. Заключителните разпоредби указват изменения в предходни наредби и основата за издаването на настоящата наредба, а приложенията предоставят таблици за бонитети и допустими запаси на различни видове дивеч.
§1
В параграф 1 от преходните разпоредби на Наредба № 11 се дефинират важни термини, свързани с ловностопанското бонитиране на дивечовите местообитания. Определят се понятия като 'ловностопански бонитет', 'тип местообитание', 'допустим запас на дивеча', 'второстепенен вид дивеч', 'съпътстващ вид дивеч', 'стопански фактори', 'ажурни горски пояси', 'устроени фазанови ловища', 'линейна интерполация' и 'полевки'. Тези дефиниции служат за основа при прилагането на наредбата и управлението на дивечовите ресурси.
§2
В Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 11 от 27 септември 2005 г. се указва, че в Наредба № 6 от 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България, думата "инструкция" в определени приложения и глави се заменя с "наредба". Това изменение касае приложение № 29 към чл. 97, глава III, т. 2, глава V, т. 1, букви "в" и "ж".
§3
Наредбата регламентира бонитирането на дивечовите местообитания в България и се основава на Закона за лова и опазване на дивеча. Включва приложения, които описват методи за изчисляване на средния бонитет на ловностопанските райони, бонитетни таблици за различни видове животни, допустими запаси и коефициенти на прираст. Наредбата определя характеристиките на местообитанията и условията, при които те могат да бъдат оценявани, за да се осигури устойчиво управление на дивеча.
