НАРЕДБА № 11 ОТ 25 ФЕВРУАРИ 2002 Г. ЗА КАЧЕСТВОТО НА ВОДИТЕ ЗА КЪПАНЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 11 от 25 февруари 2002 г. определя изискванията към качеството на природните води, предназначени за къпане, с цел защита на здравето на хората, които ги използват.
Чл. 2
Наредба № 11 от 25 февруари 2002 г. определя условията и изискванията за качеството на водите, предназначени за къпане. Член 2 уточнява, че наредбата не се прилага за водите, предназначени за лечебно-профилактични цели, както и за водите, използвани в плувни басейни. Раздел II, касаещ първоначалното определяне на зоните за къпане, е отменен с ДВ, бр. 53 от 2008 г.
Чл. 3
Наредба № 11 от 25 февруари 2002 г. регламентира условията и изискванията за качеството на водите, предназначени за къпане. Член 3 от наредбата е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 53 от 2008 г.
Чл. 4
Член 4 от Наредба № 11, която е приета на 25 февруари 2002 г. и касае качеството на водите за къпане, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 53 от 2008 г.
Чл. 5
Член 5 от Наредба № 11, приета на 25 февруари 2002 г. за качеството на водите за къпане, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 53 от 2008 г.
Чл. 6
Член 6 от Наредба № 11, който се отнася до последващото определяне на нови зони за къпане, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 53 от 2008 г. Това означава, че разпоредбите относно новите зони за къпане вече не са в сила.
Чл. 7
Раздел IV от Наредба № 11 от 25 февруари 2002 г. определя изискванията към качеството на водите за къпане. Чл. 7, който е отменен с ДВ, бр. 53 от 2008 г., е част от тези изисквания.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 11 определя, че качеството на водите за къпане се оценява на базата на физични, химични и микробиологични показатели, които са описани в приложението на наредбата. Тези показатели могат да имат задължителни или препоръчителни стойности.
Чл. 9
Наредба № 11 от 25 февруари 2002 г. определя стойностите на показателите за качеството на водите за къпане, които важат за всички зони за къпане. В специални случаи могат да се установят индивидуални стойности за определени зони. Когато са определени както задължителни, така и препоръчителни стойности, препоръчителните се считат за водещи, за да се запази по-доброто качество на водите.
Чл. 10
Качеството на водите в зоните за къпане трябва да отговаря на задължителните или препоръчителните стойности, определени в приложението на наредбата. За нови зони за къпане, качеството на водите трябва да спазва изискванията на чл. 9. При извънредни обстоятелства, Държавният здравен контрол може да предложи удължаване на срока за привеждане на качеството на водите в съответствие с наредбата, като окончателното решение се взема от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № 11, който се отнася до качеството на водите за къпане, е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 53 от 2008 година.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 11 определя изискванията към качеството на водите за къпане, които се считат за изпълнени, ако водата отговаря на определени стойности на показателите при вземане на проби. Изискванията включват: 95% съответствие за задължителните показатели; 90% за останалите, с изключение на 'общо колиформи' и 'фекални колиформи', за които е допустимо 80%. Отклонения до 50% от стойностите не се взимат предвид при определени условия, а също така и при наводнения и необичайни метеорологични условия.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 11 определя задълженията на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве относно вземането на проби от водите за къпане. Пробите се вземат с определена честота и обхват на показатели, като започват две седмици преди началото на сезона за къпане. Вземането на проби може да се извършва и извън този период. Пробите се вземат от места с най-голям брой къпещи се и от дълбочина 30 см, освен за минерални масла, които се взимат от повърхността. Методите за изпитване на водата трябва да осигуряват еквивалентни резултати, ако са различни от посочените в приложението.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 11 от 25 февруари 2002 г. определя задълженията на Басейновите дирекции и РИОКОЗ за провеждане на периодични проучвания относно качеството на водите за къпане. Проучванията включват анализ на географски и топографски данни, източници на замърсяване и потенциални замърсители. При установяване на химическо или микробиологично замърсяване, се предприемат допълнителни действия за вземане на проби, особено при съмнения за влошаване на качеството на водата.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 11 определя, че мерките за постигане на изискванията за качеството на водата за къпане не трябва да влошават съществуващото качество на водата. Директорите на РИОКОЗ и басейновите дирекции могат да предлагат по-строги стойности за показателите на качеството на водите, ако съществува по-добро качество от изискванията, след съгласуване с министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите.
Чл. 16
Наредба № 11 от 25 февруари 2002 г. допуска отклонения от изискванията за качеството на водите за къпане при специфични условия, като необичайни метеорологични явления или естествено обогатяване на водата. Органите на ДЗК могат да разрешат ползването на водата, при условие че не е застрашено здравето на къпещите се, и определят мерки за безопасност. Всяко отклонение трябва да бъде предварително докладвано на Министерството на здравеопазването с информация за обстоятелствата и мерките за защита на здравето.
Чл. 17
Член 17 от Наредба № 11, приета на 25 февруари 2002 г. за качеството на водите за къпане, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 53 от 2008 г.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № 11 задължава регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве да изготвят обобщен регионален доклад за качеството на водите за къпане. Докладът трябва да включва списък на зоните за къпане и да бъде изпратен в Министерството на здравеопазването в срок от 3 месеца след края на сезона за къпане. Обемът и съдържанието на доклада се определят от министъра на здравеопазването. Министерството ежегодно публикува обобщен национален доклад за предходния сезон.
Чл. 19
Според Чл. 19 от Наредба № 11 от 25 февруари 2002 г. органите, посочени в Чл. 18, имат задължението да предоставят на потребителите обективна и актуална информация относно качеството на водите, предназначени за къпане.
Чл. 20 и § 1-§ 11
Наредба № 11 определя изискванията и процедурите за контрол на качеството на водите за къпане в България. Министерството на здравеопазването е отговорно за събиране и анализ на информация за водите и зоните за къпане, включително мониторинг на отклонения от стандартите. Определя се какво представлява "вода за къпане", "зона за къпане" и "сезон за къпане", както и последствията от еутрофикацията. Наредбата включва и преходни разпоредби, касаещи прилагането на различни изисквания и изменения в контекста на здравния контрол. Включени са специфични показатели за качеството на водата, които трябва да се проверяват редовно, за да се осигури безопасността на къпането.
Параграф §1
В Наредба № 11 от 25 февруари 2002 г. за качеството на водите за къпане се определят ключови термини, свързани с водите за къпане, зони за къпане и сезон за къпане. Водите за къпане включват пресни и морски води, където къпането е разрешено или традиционно практикувано. Зоната за къпане е специфичното място във водния обект, а сезонът за къпане е периодът с очаквано голямо присъствие на къпещи се. Освен това, наредбата дефинира термини като естествено обогатяване и еутрофикация, свързани с качеството на водите.
Параграф §8
Съгласно параграф §8 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 11 от 25 февруари 2002 г., се отменя изискването за санитарно-микробиологичен контрол на морската вода в границите на морските плажове, който преди това е бил задължителен най-малко 2 пъти месечно от май до септември, както е посочено в Наредба № 14 от 1987 г.
§9
Параграф §9, влязъл в сила от 09.09.2003 г., изменя чл. 19 ал. 2 от Инструкция № 34 от 1975 г. относно хигиената на спортните обекти и екипировка. Според изменението, места за плуване на повърхностни водни обекти могат да се устройват само в утвърдена зона за къпане, следвайки изискванията на Наредбата за водите за къпане и Наредбата за водноспасителната дейност. В определеното място за плуване не трябва да има подводни течения и водовъртежи, а скоростта на водното течение може да бъде до 1,5 м/сек. Дъното на мястото за плуване трябва да бъде покрито с плаваща решетъчна конструкция, която очертава самото място и обозначава дълбочините с указание за предназначението им.
§9
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 11 от 25 февруари 2002 г. за качеството на водите за къпане се предвиждат изменения в терминологията, като "държавния санитарен контрол" и свързаните с него термини се заменят с "държавния здравен контрол" и новите наименования на инспекциите. Наредбата ще бъде в сила до 31 декември 2014 г.
