Виж оригиналния текст на документа
Наредба № 11 от 16 август 2006 г. определя, че задълженията на Централния орган по Хагската конвенция, Люксембургската конвенция и Конвенцията от 1996 г. се изпълняват от Министерството на правосъдието, което е определено като "централен орган". Тези конвенции се отнасят до международното отвличане на деца, признаването и изпълнението на решения за упражняване на родителски права и мерките за закрила на децата.
Наредбата регламентира дейността на Централния орган, който се сезира чрез молба за съдействие в три основни направления: 1) за осигуряване на връщане на дете или упражняване на правото на лични отношения, 2) за признаване или изпълнение на решения относно родителските права, и 3) за предприемане на действия по конкретни членове от Конвенцията от 1996 г. Молбите се подават от упълномощени органи и лица, определени в съответните конвенции.
Наредбата определя изискванията за подаване на молби по Хагската конвенция и свързаните с нея конвенции. Всяка молба от друга договаряща държава трябва да бъде придружена от превод на български език. Изключение се допуска за молби на английски или френски, в такъв случай преводът на български се извършва от централния орган. Молбите по Люксембургската конвенция също изискват превод на български, особено ако идват от държава с резерви относно официалните езици на Съвета на Европа. Молбите по Конвенцията от 1996 г. също трябва да бъдат на български език, или на френски/английски, ако българският не е възможен. Изискванията важат и за съобщения до централния орган.
Чл. 4 от Наредба № 11 определя изискванията за подаване на молби и документи чрез централния орган. Молбите трябва да съответстват на изискванията на съответните конвенции, а при необходимост да се прилага писмено пълномощно. Ако документите не отговарят на изискванията, централният орган предоставя съдействие на молителя, като му дава указания за корекция. Това важи и за съобщения, които не отговарят на конвенционалните изисквания.
Наредбата определя процедурата за регистрация и обработка на молби и съобщения от централния орган, свързани с международната правна закрила на детето. Всички молби се регистрират в отдел "Канцелария" и след това се предават на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания". Централният орган е отговорен за изпращането на получените молби и документи до централния орган на другата договаряща държава.
Чл. 6 от Наредба № 11 определя задълженията на централния орган при получаване на молба по Хагската конвенция или Люксембургската конвенция. Централният орган е длъжен да предприеме мерки за установяване местонахождението на детето, да препраща документи на централния орган на друга държава, да уведомява дирекция "Социално подпомагане" за налагане на мерки, да отправя искания за съдействие за доброволно връщане на детето и да предава необходимата информация на съответните органи.
Наредба № 11 от 16 август 2006 г. определя дейността на централния орган, ангажиран с Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Чл. 7 уточнява, че централният орган изпраща получените молби по Конвенцията на компетентния орган за разглеждане и уведомява подателя. Освен това, органът осигурява помощ в специфични случаи, улеснява обмена на информация и посредничи за доброволно разрешаване на въпроси, свързани с личността или имуществото на детето. При поискване от компетентен орган на друга държава, централният орган може да помага за разкриване местонахождението на дете, което има нужда от защита.
Наредба № 11 определя правилата за работа на централния орган по Хагската конвенция относно международното отвличане на деца и свързаните с нея конвенции. Чл. 8 регламентира условията, при които централният орган може да откаже да приеме молба, като посочва, че това може да стане, ако условията на съответната конвенция не са спазени или молбата не е добре обоснована. Отказът трябва да бъде изричен и да съдържа причините за него, както и информация за правото на обжалване.
Чл. 9 от Наредба № 11 предвижда, че молбата и приложените документи се предават от дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" на дирекция "Административно-правно обслужване и човешки ресурси". Това се извършва в два случая: 1. При случаи по Хагската конвенция за започване на съдебно производство за връщане на детето или за упражняване на правото на лични отношения. 2. При случаи по Люксембургската конвенция за започване на съдебно производство за признаване или изпълнение на решението за упражняване на родителски права или за възстановяване на упражняването на родителските права.
Член 10 от Наредба № 11 от 16 август 2006 г. предвижда, че при постъпване на жалба срещу отказа по член 8, дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" е задължена да комплектова преписката и да я предаде на дирекция "Административно-правно обслужване и човешки ресурси".
Наредбата регулира дейността на Централния орган по Хагската конвенция относно международното отвличане на деца и признаването на решения за упражняване на родителски права. След приключване на съдебните производства, дирекция "Административно-правно обслужване и човешки ресурси" предава преписките на дирекция "Международна правна закрила на детето и международни осиновявания" за съхранение. Наредбата отменя предходна наредба и влиза в сила от обнародването й, с изключение на определени членове, които влизат в сила с обнародването на свързана конвенция.
Наредбата е издадена на основание на три закона, свързани с ратификацията на Хагската конвенция, Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за родителски права и Конвенцията за родителска отговорност. Тя отменя предишната Наредба № 1 от 2005 г. за дейността на централния орган по Хагската конвенция.
Наредба № 11 влиза в сила от деня на обнародването й в 'Държавен вестник', с изключение на определени разпоредби (чл. 2, т. 3, чл. 3, ал. 3, чл. 7 и чл. 8, ал. 3), които ще влязат в сила след обнародването на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 19 октомври 1996 г.