НАРЕДБА № 11 ОТ 14 МАЙ 2007 Г. ЗА НОРМИ ЗА АРСЕН, КАДМИЙ, ЖИВАК, НИКЕЛ И ПОЛИЦИКЛИЧНИ АРОМАТНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 25 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 24.03.2017 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда установяване на целеви норми за концентрации на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух, методи за оценка на нивата на тези вещества и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ), подобряване на качеството на въздуха в райони с превишаване на нормите, и предоставяне на информация на населението за нивата на замърсителите и отлаганията им.
Чл. 2
Наредба № 11 от 14 май 2007 г. определя нормите за концентрации на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. Нормите се изразяват в маса на частиците с диаметър до 10 микрона (ФПЧ10), съдържащи се в един кубически метър въздух при реални атмосферни условия. Втора глава на наредбата се фокусира върху предварителната оценка и нормите за нивата на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен.
Чл. 3
Наредбата определя средногодишните целеви норми за съдържание на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух, които са посочени в приложение № 1. Тя влиза в сила от 24.03.2017 г. след допълнения, публикувани в Държавен вестник, брой 25 от 2017 г.
Чл. 4
Наредба № 11 от 14 май 2007 г. определя нормите за допустимите нива на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. Чл. 4 указва, че горните и долните оценъчни прагове за арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен са посочени в приложение № 2, т. 1.
Чл. 5
Наредба № 11 от 14 май 2007 г. определя нормите за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) извършва предварителна оценка на нивата на тези вещества чрез Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). Оценката се основава на измервания и инвентаризация на емисиите, а резултатите трябва да бъдат представителни за различните райони на страната. Утвърдените резултати се публикуват на интернет страниците на МОСВ и в Националния доклад за състоянието на околната среда.
Чл. 6
Наредбата определя процедурата за оценка и управление на нивата на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух. На базата на предварителна оценка, територията на страната се разделя на райони за оценка и управление (РОУ) на качеството на въздуха. Границите на тези райони се определят и утвърдяват от министъра на околната среда и водите, следвайки разпоредбите на Наредба № 7 от 1999 г.
Чл. 7
Наредба № 11 от 14 май 2007 г. определя нормите за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. Член 7 описва класификацията на районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (КАВ), която се основава на предварителна оценка за превишения на целевите норми и оценъчни прагове. Разпределението на районите определя методите за текуща оценка и управление на КАВ, включително броя на пунктовете за мониторинг.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 11 предвижда, че класификацията на районите с опасни вещества (РОУ на КАВ) по отношение на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен трябва да се преразглежда поне веднъж на всеки пет години. Преразглеждането може да се извърши и преди изтичането на този срок, ако настъпят значителни промени в дейностите, които влияят на нивата на тези вещества в атмосферния въздух, или на базата на резултатите от текущата оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ).
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 11 определя условията за разполагане на точки за вземане на проби за измерване на нивата на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) в атмосферния въздух. Точките трябва да бъдат избрани така, че да отразяват географските изменения на района и дългосрочните тенденции, в съответствие с условията, описани в приложение № 3.
Чл. 10
Наредба № 11 от 14 май 2007 г. определя нормите за мониторинг на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. Чл. 10 указва минималния брой пунктове за мониторинг на тези вещества, който се определя съгласно приложение № 3. Когато постоянните измервания са единственият източник на данни за нивата на тези вещества, необходимият брой точки за вземане на проби се определя индивидуално за всеки район, в който оценката е задължителна.
Чл. 11
Наредба № 11 от 14 май 2007 г. определя нормите за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) в атмосферния въздух. Член 11, алинея 1, изменена през 2017 г., предвижда, че за определяне на приноса на бензо(а)пирен в атмосферния въздух, ИАОС поддържа ограничен брой измервателни пунктове за нивата на определени ПАВ, включително бензо(а)антрацен и други. В алинея 2 се уточнява, че пунктовете за измерване на ПАВ ще се разполагат съвместно с тези за вземане на проби на бензо(а)пирен.
Чл. 12
На територията на България се инсталират фонови пунктове за мониторинг на арсен, кадмий, никел, живак и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) в атмосферния въздух. Минимум един пункт е задължителен, като в него се извършват индикаторни измервания на посочените замърсители. Допълнително, в един от пунктовете се измерват прахови частици и двувалентен газообразен живак. ИАОС организира съвместни фонови пунктове за мониторинг в пограничните райони при условия на договореност със съседни държави-членки на ЕС.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 11 предвижда, че при оценка на въздействието на арсен, кадмий, никел, живак и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) върху природните екосистеми е необходимо да се отчита наличната информация от биологичния мониторинг на околната среда.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 11 предвижда, че в регионалните оценки на качеството на атмосферния въздух (РОУ на КАВ), данните от мониторинг пунктовете трябва да се допълват с информация от инвентаризация на емисиите, индикативни измервания и/или дисперсионно моделиране. Броят на пунктовете за мониторинг и допълнителната информация трябва да осигурят точно определяне на нивата на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух, съгласно приложените стандарти.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 11 определя задължителните изисквания при оценка на качеството на атмосферния въздух (КАВ). В параграф 1 се указва, че при оценката трябва да се спазват изискванията за качеството на данните, описани в приложение № 4, раздел I. В параграф 2 се посочва, че при оценка на КАВ с дисперсионни модели трябва да се следват изискванията на раздел II от същото приложение.
Чл. 16
Наредбата определя референтните методи за вземане на проби и анализ на нивата на арсен, кадмий, никел, живак и полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) в атмосферния въздух. Чл. 16 указва, че методите за сравнение и анализи са задължителни и са описани в приложение № 5, включително и методи за определяне на отлаганията и дисперсионни техники за моделиране. Глава четвърта се фокусира върху постигането и поддържането на установените целеви норми.
Чл. 17
Наредба № 11 от 14 май 2007 г. определя мерките за поддържане на нивата на арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен в атмосферния въздух. В райони без превишения на целевите норми, компетентните органи предприемат мерки за поддържане на тези нива. В райони с превишения, общинските органи разработват програми за достигане на нормите, прилагайки най-добри налични техники за инсталации. Програмите определят зоните на превишаване, източниците на замърсяване и мерките за контрол.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 11 задължава компетентните органи да осигурят достъп на обществеността до информация относно нивата на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. Достъпът до информацията се осигурява чрез интернет, периодичния печат и други средства за масово осведомяване. Информацията трябва да бъде публикувана в периодичните издания на ИАОС и на нейната интернет страница, като е задължително да бъде ясна и разбираема за потребителите.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 11 предвижда, че информацията по чл. 18 трябва да включва данни за регистрираните превишения на целевите норми за арсен, кадмий, никел и бензо(а)пирен, причините за тези превишения и районите, за които те се отнасят, както и възможните въздействия върху здравето на хората и околната среда.
Чл. 20
Наредба № 11 от 2007 г. регламентира нормите за концентрация на замърсители като арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. Общинските органи са задължени да осигурят достъп до информация относно програмите за намаляване на емисиите. Въвеждат се целеви норми за замърсителите с конкретни стойности, които трябва да бъдат достигнати. Наредбата се основава на Директиви на ЕС и включва изисквания за оценка и мониторинг на качеството на въздуха. Измерванията на замърсителите трябва да се извършват в съответствие с установените методи и стандарти. Програмите за контрол на замърсяването трябва да бъдат актуализирани на всеки три години, а нормите влизат в сила от 1 януари 2013 г.
§ 1
Тази наредба определя целевите норми и оценъчни прагове за концентрацията на вредни вещества в атмосферния въздух, с цел защита на човешкото здраве и околната среда. Включени са определения за 'целева норма', 'общо отлагане', 'горен оценъчен праг', 'долен оценъчен праг', 'постоянни измервания', и спецификации за замърсителите като арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди. Наредбата също така уточнява какво представлява 'общ газообразен живак' и 'най-добри налични техники'.
§1а
Наредба № 11 от 14 май 2007 г. въвежда изискванията на Директива 2004/107/ЕО относно съдържанието на арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. Тя е актуализирана с поправки на директивата, включително изменения от 2015 г., които определят правила за референтни методи, валидиране на данни и местоположение на точки за вземане на проби при оценяване на качеството на атмосферния въздух.
§5
Параграф §5 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 11 определя, че сроковете и пунктовете за измерване на нивата на полициклични ароматни въглеводороди (ПАВ) в атмосферния въздух ще бъдат установени с заповед на министъра на околната среда и водите до 31.03.2008 г.
§ 6
Съгласно параграф 6 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 11, фоновите пунктове и сроковете за начало на измерванията на замърсителите, посочени в чл. 12, ал. 1 и 2, ще бъдат определени и утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите до 31 март 2009 г.
§8
Общинските органи са задължени да изготвят програми по чл. 17, ал. 3 и 4 след уведомление от регионалните инспекции по околна среда и водите. Тези програми трябва да бъдат преразглеждани и актуализирани на всеки три години, в сроковете, определени в Наредба № 7 от 1999 г.
§9
С §9 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 11 се отменят пределно допустимите концентрации за средноденонощните норми по т. 8, 18 и 94 и средногодишната норма по т. 68 от приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 14 от 1997 г. за пределно допустими концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населени места, считано от 1 януари 2013 г.
§ 11
Параграф 11 от наредбата указва, че министърът на околната среда и водите е отговорен за даването на указания за прилагането на наредбата. Заключителните разпоредби към изменението и допълнението на наредба № 11, обнародвана в Държавен вестник, брой 25 от 2017 г., влизат в сила от 24.03.2017 г.
§8
Наредба № 11 от 14 май 2007 г. определя нормите за арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух. Влиза в сила от обнародването в "Държавен вестник". Целевите норми за замърсители са: арсен - 6 ng/m3, кадмий - 5 ng/m3, никел - 20 ng/m3, бензо(а)пирен - 1 ng/m3. Определят се горни и долни оценъчни прагове за замърсителите, които трябва да се наблюдават в определени райони. Пунктовете за мониторинг трябва да осигуряват представителност и да са разположени на стратегически места, за да отразяват качеството на въздуха. Изискванията за качество на данните от измерванията са строго определени, а референтните методи за оценка на замърсителите са стандартизирани.
