НАРЕДБА № 11 ОТ 1 СЕПТЕМВРИ 2016 Г. ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО НА УЧЕНИЦИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците, включваща основните компоненти, видовете и формите на оценяване, условията и реда за провеждане на оценяването, както и организацията на националните външни оценявания и държавните зрелостни изпити. Наредбата също така установява условията за признаване на завършени периоди на обучение в чужди училища, валидиране на компетентности и провеждане на изпити за ограмотяване и придобиване на компетентности.
Чл. 2
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя основните компоненти на оценяването на резултатите от обучението на учениците. Те включват формата на оценяването, участниците в процеса, процедурите за подготовка на изпитните материали, провеждането на оценяването, както и документирането и оповестяването на резултатите.
Чл. 3
Наредбата определя оценяването като системен процес за установяване и измерване на постигнатите резултати от обучението и подготовката на учениците за бъдеща реализация. Оценката служи като показател за степента на постигане на резултатите. Оценяването е индивидуално и се извършва от оценяващия, който предварително запознава учениците с учебното съдържание, оценяваните компетентности и правилата за оценяване.
Чл. 4
Член 4 от Наредба № 11 определя основните цели на оценяването на учениците, които включват диагностика на индивидуалните постижения и напредъка на ученика, както и мониторинг на образователния процес. Оценяването може да бъде нормативно, критериално или смесено, в зависимост от целите. Нормативното оценяване сравнява постиженията на учениците, критериалното измерва степента на постигане на очакваните резултати, а смесеното комбинира и двете подхода.
Чл. 5
Чл. 5 от НАРЕДБА № 11 от 1 септември 2016 г. определя шест функции на оценяването в образованието: 1. диагностична - установяване на резултати и отстраняване на пропуски; 2. прогностична - планиране на мерки за напредък; 3. констатираща - удостоверяване на постигнати резултати; 4. информативна - информиране на заинтересованите страни; 5. мотивационна - мотивиране на учениците; 6. селективна - подбор на учениците. Всяко оценяване може да изпълнява една или повече от тези функции.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя различните форми и видове оценяване на учениците. Оценяването може да се осъществява по време на училищното обучение, в края на клас или на етап от степен на образование, както и при завършване на степен на образование. В зависимост от оценяващия, оценяването може да бъде вътрешно (от обучаващия учител) или външно (от комисия или друго лице). Оценяването може да бъде национално, регионално или училищно, в зависимост от обхвата, а също така може да бъде групово или индивидуално, в зависимост от организацията.
Чл. 7
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя начина на оценяване на учениците чрез текущи изпитвания и изпити. Текущите изпитвания се провеждат в процеса на обучението, докато изпитите могат да бъдат както в процеса на обучение, така и при завършване на етап или степен на образование. Изпитите в процеса на обучение включват приравнителни изпити, изпити за срочна или годишна оценка и изпити за промяна на оценка. При завършване на клас, етап или степен на образование се провеждат изпити за установяване на постигнатите резултати, държавни зрелостни изпити и изпити за придобиване на професионална квалификация.
Чл. 8
Наредбата определя начина на оценяване на резултатите от обучението на учениците, като оценката служи за показател за постигнатите компетентности в съответствие с държавните образователни стандарти. Оценките се делят на текущи, срочни, годишни и окончателни, в зависимост от времето и целта на оценяването. Текущите, срочните и годишните оценки не могат да се променят, освен в специфични случаи, свързани с полагане на изпит.
Чл. 9
Наредба № 11 определя системата за оценяване на учениците, която включва качествени и количествени показатели. Оценките са: отличен (6), много добър (5), добър (4), среден (3) и слаб (2). Качественият показател отразява степента на постигане на очакваните резултати от обучението, като всяка оценка има специфични критерии за постижения. За количествени показатели, които не са цели числа, се прилагат определени граници за определяне на качествения показател. Оценките от националното външно оценяване се изразяват само с количествени показатели. Учениците със специални образователни потребности получават оценки само с качествени показатели. Приемът в училища изисква превръщане на оценките в точки по специфична скала. Системата от символи за качествени показатели за учениците от I-III клас се определя с решение на педагогическия съвет.
Чл. 10
Наредбата определя целите и методите за оценяване на резултатите от обучението на учениците в училище. Оценяването е насочено към установяване на постигнатите резултати и напредъка по учебен предмет или модул. Оценките могат да бъдат текущи, срочни и годишни, а при завършване на етап от средното образование се формират окончателни оценки. Изпитните материали и правилата за оценяване се подготвят от преподавателя и се утвърдяват от директора на училището.
Чл. 11
Наредбата регламентира текущите изпитвания на учениците, които се осъществяват ритмично през учебната година. Входното равнище на учениците се установява в триседмичен срок от началото на учебната година чрез писмено изпитване, освен по физическо възпитание и спорт, където се провеждат практически изпитвания. Текущото изпитване има за цел да диагностицира усвояването на основни понятия и да идентифицира дефицитите. В спортните училища се провеждат изпитвания за входно и изходно равнище по спортна подготовка. В училищата по изкуствата може да се провежда текущо изпитване една седмица преди оформянето на годишните оценки.
Чл. 12
Наредбата определя минималния задължителен брой текущи изпитвания по учебни предмети за всеки учебен срок. За предмети с до два учебни часа седмично се изискват две изпитвания, за предмети с над два часа - три изпитвания, а за всеки модул от профилираната или професионалната подготовка - едно изпитване. Включва се и текущото изпитване по чл. 11, ал. 2.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 11 определя формите на текущите изпитвания на учениците, които могат да бъдат устни, писмени и практически, и те могат да бъдат индивидуални или групови. След оценяване на резултатите от изпитванията, на учениците се поставят текущи оценки. При устни и практически изпитвания оценяващият трябва да аргументира оценката устно, а при писмени изпитвания - писмено, освен в случаите на тестове с избираеми отговори. При изпитвания, свързани с проекти, представянето може да бъде в различни формати: устно, писмено или практически.
Чл. 14
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. регулира начина на оценяване на учениците чрез индивидуални устни, писмени и практически изпитвания. При устните изпитвания учениците дават устни отговори на индивидуално поставени задачи. Писмените изпитвания се провеждат за не повече от един учебен час, като учениците дават писмени решения на индивидуално зададени въпроси. Практическите изпитвания включват изпълнение на практически дейности, определени в индивидуално практическо задание.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя начина на провеждане на груповите устни, писмени и практически изпитвания. Всеки ученик дава индивидуални решения и отговори, независимо от формата на изпитването. Оценките са текущи и индивидуални за всеки ученик.
Чл. 16
Наредба № 11 определя условията за оценяване на ученици с увреждания. Устните, писмените и практическите изпитвания на ученици с увреден слух могат да се провеждат с помощта на учител, владеещ жестомимична реч. Учениците с нарушено зрение, обучавани на брайлов шрифт, ползват адаптирани материали, а слабовиждащите - с уголемен шрифт. Писмени и практически изпитвания не се провеждат за ученици с нарушена моторика. Времето за изпитвания на ученици с различни затруднения може да бъде удължено, ако е предвидено в плана за подкрепа.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 11 определя, че контролна работа е групово писмено изпитване, което оценява резултатите на учениците след обучение по определена част от учебното съдържание. Провежда се в рамките на един учебен час. Учениците с различни увреждания могат да получат удължено време за изпитване, ако това е предвидено в техния план за подкрепа.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 11 определя правилата за провеждане на класни работи в училищата. Класната работа е групово писмено изпитване, което оценява резултатите на учениците в края на учебния срок. Тя се провежда по български език и литература, математика и чужди езици. Класната работа по математика трае един учебен час, докато за български език и литература, и чужд език – два слети учебни часа. Ученици с различни увреждания могат да получат удължено време за изпитване, а класна работа по чужди езици може да не се провежда за ученици с увреден слух, в зависимост от преценката на учителя.
Чл. 19
Контролните и класните работи на учениците се коригират и рецензират от учителя, след което се връщат на учениците за запознаване. Учителят анализира резултатите и уведомява учениците за изводите в срок до две седмици след провеждането на работите.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 11 определя изискванията за провеждане на контролни и класни работи в училище. Забранява се провеждането на повече от една класна или контролна работа в един учебен ден за една паралелка, както и повече от две такива работи в една учебна седмица. В последната седмица от учебния срок не се провеждат класни работи. Графикът за контролни и класни работи се изготвя от учителите и се утвърджава от директора на училището, след което се поставя на общодостъпно място. Учителите информират учениците за графика, а класните ръководители - родителите.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 11 определя, че изпитните материали за текущите писмени изпитвания, включително класните и контролни работи, трябва да отразяват постигнатите компетентности, заложени в учебната програма. Те включват разнообразие от задачи на различни познавателни равнища, съобразени с целите на изпитването. За практически изпитвания, свързани с учебна или производствена практика, се изготвят индивидуални или групови задания, осигуряващи необходимата техника и безопасност. Критериите за оценяване на практическите задания и проекти трябва да отговарят на утвърдените в националните програми за професионална квалификация.
Чл. 21а
Чл. 21а от Наредба № 11, изменен на 1 септември 2023 г., позволява на учителите да възлагат задачи за самостоятелно писмено изпълнение извън учебния час, като обемът им се адаптира към учебните цели и възрастовите характеристики на учениците. Тези задачи могат да бъдат задавани на цялата паралелка, на отделни групи или на индивидуални ученици. За проектно-базирано обучение могат да се възлагат изследователски задачи с по-дълъг срок за изпълнение. Оценките за изпълнението на задачите могат да бъдат текущи и индивидуални, извършвани чрез изпитване.
Чл. 22
Срочната оценка на учениците се формира от учителя, като се вземат предвид компетентностите и текущите оценки. Не се формира срочна оценка за ученици в I-III клас, за производствена практика и за ученици със СОП при оценяване с качествени оценки. Учениците, които не усвоят компетентностите или получат оценка слаб (2), трябва да преминат допълнително обучение. Ако ученик отсъства повече от 25% от часовете, не се формира срочна оценка и той полага изпит. В случай на неявяване на изпит, се определя втора дата. За физическо възпитание и спорт не се оформя срочна оценка при освобождаване по здравословни причини. Срочната оценка се формира не по-рано от една седмица и не по-късно от два дни преди края на срока. За професионалната подготовка и профилирана подготовка съществуват специфични правила за формиране на оценките.
Чл. 23
Годишната оценка на учениците се оформя от учителя, отчитайки постигнатите компетентности и срочните оценки. За предмети, изучавани само в един срок, годишната оценка е равна на срочната. По производствена практика и индивидуални учебни програми се формира само годишна оценка. В I клас се поставя обща годишна оценка, а от II до XII клас - оценка с качествени и количествени показатели. При професионално обучение оценката се поставя по модулите, а при профилирано обучение - по модули и средноаритметично. Не се поставя оценка по физическо възпитание за освободени ученици. Ученици, обучавали се в чужбина, получават оценка на базата на текущите им оценки.
Чл. 24
Срочната и годишната оценка на учениците се определя в съответствие с учебната програма, като се вземат предвид текущите оценки от устни, писмени и практическите изпитвания, както и участието на ученика в учебния процес. Оценките на учениците от ІV до XІІ клас се формират с точност до цяло число, освен в специфични случаи, посочени в чл. 23, ал. 8.
Чл. 25
Учителите са задължени да вписват оценките, които поставят, в задължителната училищна документация. Сроковете за вписване са: в деня на изпитването за устни и практическите оценки, до две седмици след писмените изпитвания, и в деня на оформянето им за срочните и годишните оценки.
Чл. 26
Окончателна оценка се поставя при завършване на първи и втори гимназиален етап на средното образование. Тези оценки могат да бъдат променяни само чрез изпити за промяна на окончателната оценка и се записват в документите за завършен етап и придобита степен на образование или квалификация.
Чл. 27
Оценките за IV клас в начален етап на основното образование включват годишните оценки по учебните предмети. Ако ученикът е освободен от физическо възпитание по здравословни причини, в документацията се отбелязва "освободен". Всички оценки, включително и слаби (2), се записват в удостоверението за завършване на начален етап.
Чл. 28
Оценките за прогимназиалния етап на основното образование (V, VI и VII клас) включват годишните оценки по учебните предмети, изучавани в задължителните и избираемите часове. В спортните училища се включват и факултативни часове по специализирана подготовка. Ако ученик е освободен от физическо възпитание или предмети от специализирана подготовка по здравословни причини, в документацията се записва 'освободен'. Оценките се вписват в свидетелството за основно образование.
Чл. 29
Окончателните оценки по учебните предмети при завършване на първия гимназиален етап се формират като средноаритметични от годишните оценки, с точност до 0,01. За предмети, изучавани само в един клас, окончателната оценка е равна на годишната оценка. Не се формира окончателна оценка по физическо възпитание и спорт, ако ученикът е освободен от занятия. В случаите на неполучена годишна оценка, окончателната оценка по физическо възпитание и спорт се формира от годишните оценки на изучаваните класове. За специализираните предмети в спортните училища, окончателната оценка се определя след полагане на изпит, освен ако здравословното състояние не позволява. Оценките се вписват в удостоверението за завършване на първи гимназиален етап, а номерът на удостоверението в дипломата за средно образование.
Чл. 30
Наредбата определя начина на формиране на окончателните оценки по учебни предмети при завършване на средно образование. Оценките се изчисляват като средноаритметични от годишните оценки, а за предмети, изучавани само в един клас, окончателната оценка е годишната оценка. Не се формира окончателна оценка по физическо възпитание и спорт, ако ученикът е освободен от занятия. В спортните училища, при липса на годишни оценки, окончателна оценка може да се формира след изпит, ако здравословното състояние позволява. Резултатите от държавните зрелостни изпити могат да се трансформират в оценки по ECTS и да се впишат в дипломата.
Чл. 31
Общият успех в дипломата за средно образование се изчислява като средноаритметична оценка с точност до 0,01. Тази оценка включва средноаритметичните оценки от окончателните оценки по задължителните и избираемите учебни предмети, регламентирани в чл. 30, ал. 1 и 2.
Чл. 32
Чл. 32 описва условията за провеждане на приравнителни изпити при преместване на ученици между училища или при възстановяване на статут на ученик след прекъсване на обучението. Изпитите се провеждат по учебни предмети от общообразователната и професионалната подготовка, когато учебните планове на двете училища са различни. Приравнителните изпити могат да водят до годишна или срочна оценка, в зависимост от момента на преместването или включването в обучението. Специално внимание се обръща на ученици, завършили чуждестранни училища, които също подлежат на приравнителни изпити, ако има разлики в изучаваните предмети.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № 11 определя видовете изпити, които позволяват промяна на оценките на учениците. Те включват поправителни изпити, изпити за промяна на годишна оценка за VII, XI и XII клас, както и изпити за промяна на окончателна оценка при завършване на първи и втори гимназиален етап на средното образование.
Чл. 34
Чл. 34 определя правилата за полагане на поправителни изпити от учениците. Поправителни изпити се полагат от ученици с годишна оценка слаб (2) по предмети или модули. Учениците от I до IV клас не полагат поправителни изпити, ако възрастта им е съответна или не надхвърля с повече от три години. Учениците, които не усвоят необходимите компетентности, ще получат допълнително обучение през лятото. Поправителните изпити се провеждат в редовни и допълнителни сесии, като редовните сесии за учениците от XII клас имат специфични срокове. Учениците, които не могат да се явят на редовни сесии по здравословни причини, имат право на допълнителна сесия.
Чл. 35
Изпитите за промяна на годишната оценка се провеждат след края на учебната година за VII, XI и XII клас. Учениците подават заявление до директора, за да се явят на изпит, отказвайки се от предишната си оценка. Правото за явяване на изпит е еднократно, с изключение на XII клас, където ученици с оценка слаб (2) могат да се явяват неограничен брой пъти. Всеки ученик може да положи изпит за промяна на оценка по не повече от три учебни предмета или модула, включително факултативни часове в спортните училища.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 11 определя правилата за провеждане на изпити за промяна на окончателната оценка на учениците в гимназията. Изпитите се провеждат след приключване на учебните занятия за Х и ХII клас. Учениците подават заявление до директора на училището, за да се откажат от окончателната оценка. Всеки ученик може да се яви на изпит за промяна на оценката еднократно и по максимум три учебни предмета. За предмети, изучавани само в един клас, се допуска само изпит за промяна на годишната оценка.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя условията, при които учениците полагат изпити за срочна оценка. Изпити трябва да полагат учениците с над 25% отсъствия в дневна, вечерна и комбинирана форма на обучение, учениците в дистанционна и индивидуална форма, които се преместват от форма без текущо оценяване, и учениците в комбинирана форма при условия на индивидуално обучение. Изпитът обхваща учебното съдържание от програмата за съответния срок.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 11 предвижда, че изпити за определяне на годишна оценка по учебен предмет се полагат присъствено в училище от ученици, обучавани в задочна и самостоятелна форма, както и от ученици, преместили се от форма на обучение без текущо оценяване след началото на втория учебен срок. Изпитът обхваща учебното съдържание по съответния предмет за съответния клас и вид подготовка.
Чл. 38а
Чл. 38а от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. предвижда полагането на изпит по профилиращ учебен предмет да се организира и провежда като единен изпит. Изпитът използва общ изпитен материал, който позволява проверка и оценка на придобитите компетентности по всеки модул.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 11 определя, че оценката от изпитите по чл. 35 - 38 е окончателна и не може да бъде променяна. В случай, че оценката от изпит по чл. 38 е слаб (2), ученикът е задължен да се яви на поправителен изпит, съгласно реда, предвиден в чл. 34.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 11 определя организацията на изпитите в училище. Изпитите се провеждат от две комисии: комисия по организирането на изпита и комисия по оценяването. В комисията по организирането не могат да членуват учители по предмета на изпита, докато в комисията по оценяването могат да бъдат включени учители по същия или друг предмет, или преподаватели от висши училища. Комисиите трябва да имат минимум двама членове. Директорът на училището издава заповед за състава на комисиите и определя подробности за провеждането на изпитите, които се оповестяват на интернет страницата на училището.
Чл. 41
Наредбата определя формите на изпитите в училищното обучение, които могат да бъдат писмени, практически, устни или комбинации от тях. Писмените изпити са основна форма, докато практически изпити се провеждат по определени учебни предмети като физическо възпитание, музика, технологии и др. Комбинацията от писмена и устна част се прилага за предмети като български език и чужди езици. Продължителността на изпитите варира в зависимост от етапа на образование и формата на изпита, като учениците със специални образователни потребности (СОП) полагат само устни изпити, ако не могат да полагат писмени и/или практически.
Чл. 42
Наредба № 11 определя начина на формиране на оценките от изпитите в училищното обучение. Оценките се изчисляват като средноаритметична на оценките на членовете на комисията. За приравнителни изпити, които водят до годишна оценка, оценката се закръгля до единица, а за изпити, свързани с етап от образованието, до 0,01. При комбинирани изпити оценката е средноаритметична от оценките за всяка част. Оценката е слаб (2) при наличие на слаб (2) в която и да е част, а поправителният изпит се полага в двете части. За профилиращи предмети, оценката е слаб (2), ако оценката по някой от модулите е слаб (2), и поправителният изпит се полага само за съответния модул.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 11 определя условията, при които ученик може да бъде отстранен от изпит. Учениците, които преписват от хартиен носител или технически устройства, копират от други ученици, използват мобилни телефони или изнасят изпитни материали, ще бъдат отстранени. За всяко отстраняване се съставя протокол, в който се посочват нарушителят, нарушението и времето на извършването му. Изпитната работа на отстранения ученик не се оценява, но той може да се яви отново на следващата изпитна сесия.
Чл. 44
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя целите на външното оценяване в края на клас или етап от образованието. Основните цели включват диагностика на индивидуалния напредък на учениците, мониторинг на образователния процес, установяване на степента на постигане на очаквани резултати от обучението по учебен предмет и осъществяване на прием в училища на база резултатите от оценяването. Всяко оценяване може да има една или повече от тези цели.
Чл. 45
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя три вида външно оценяване на учениците: национално, регионално и училищно. Националното оценяване се организира от Министерството на образованието и науката (МОН), регионалното - от регионалното управление на образованието (РУО), а училищното - от самото училище. Освен тези видове, специализираното обслужващо звено може да провежда изследвания с извадка от ученици, които не измерват индивидуални постижения, а служат за разработване на политики и актуализиране на образователните стандарти и програми.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 11 гласи, че оценките от външното оценяване не могат да бъдат променяни. Това правило подчертава важността на обективността и окончателността на резултатите от националните външни оценявания.
Чл. 47
Национални външни оценявания в училищното образование се провеждат в края на началния, прогимназиалния и първия гимназиален етап на основната и средната степен на образование. Министърът на образованието може да определи и оценяване в класове, които не са последни за етапа. Заповедта за провеждане на оценяването включва информация за класовете, предметите и датите на изпитите.
Чл. 48
Националните външни оценявания за учениците в IV, VII и Х клас обхващат както ученици, обучаващи се в дневна форма, така и тези в индивидуална или комбинирана форма, при условие че обучението по съответните учебни предмети е по училищния учебен план. Учениците, обучаващи се в самостоятелна форма, също могат да участват в оценяванията по собствено желание.
Чл. 49
Националните външни оценявания се провеждат основно като писмени изпити, с изключение на устната проверка по 'Говорене' за чужд език в края на първия гимназиален етап и за ученици със специални образователни потребности (СОП), които не могат да полагат писмен изпит. Писмените изпити могат да се провеждат на компютър или хартия, а изпитните работи се проверяват анонимно. Те се провеждат едновременно за всички ученици, а в случай на работа на компютър - в определен период. Изпитите не се провеждат по-рано от три седмици преди края на учебната година, по график, определен от министъра на образованието. Проверка на работите може да се извършва в компютърна среда или на хартия.
Чл. 50
Националното външно оценяване за учениците в IV клас се провежда в края на учебната година и има за цел да измери степента на постигане на ключови компетентности в българския език и математика. Изпитите се провеждат под формата на тест, който включва различни видове задачи. Министърът на образованието може да определи допълнителни предмети за оценяване. Ученици със специални образователни потребности полагат изпити по преценка на училищния екип. Оценките се записват в точки, които се приравняват към оценки по установената система.
Чл. 50а
Чл. 50а от Наредба № 11 позволява на ученици от чужди държави, които учат в клас, съответстващ на IV клас в България, да се явяват на изпити за кандидатстване в V клас. Заявленията за явяване на изпит трябва да се подадат до 10 януари на годината на кандидатстването до регионалното управление на образованието. Изпитът се провежда по условията на националното външно оценяване в определено училище от РУО.
Чл. 51
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. регламентира провеждането на националното външно оценяване в края на VII клас. Оценяването включва изпити по български език и литература, математика, а по желание и по чужд език. Тестовете могат да интегрират няколко учебни предмета, а оценките се дават в точки до 100. Министърът на образованието може да определи допълнителни предмети за оценяване. Ученици със специални образователни потребности полагат изпити по преценка на училищния екип.
Чл. 51а
Чл. 51а от Наредба № 11 предвижда, че ученици от чуждестранни училища, обучаващи се в клас, съответстващ на VII клас в България, могат да се явяват на изпити за кандидатстване в VIII клас. Заявления за явяване на изпит се подават до 10 януари на годината на кандидатстване до Регионалното управление на образованието (РУО). Изпитът се провежда в училище, определено от РУО, и е съобразен с условията на националното външно оценяване.
Чл. 52
Наредба № 11 определя правилата за провеждане на националното външно оценяване на учениците в Х клас. Оценяването се извършва в края на обучението по български език и литература, математика, а учениците могат да изберат и чужд език или информационни технологии. Тестовете включват различни формати на въпроси, а оценките се записват в точки. Министърът на образованието може да определи допълнителни предмети за оценяване. Ученици със специални образователни потребности полагат изпитите по преценка на училищния екип.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 11 определя как се записват оценките на учениците в различни удостоверения и свидетелства. Оценките от начален етап на основно образование се записват в удостоверението, оценките от основно образование - в свидетелството, а оценките от първи гимназиален етап - в удостоверението. При положен изпит по чужд език и информационни технологии, постигнатото ниво се записва, ако ученикът е получил необходимия процент от точките. Оценките от националното външно оценяване се записват като текущи оценки.
Чл. 54
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя процеса на анализ на резултатите от националното външно оценяване на учениците на училищно, регионално и национално равнище. Информацията от оценяването се визуализира чрез информационна система, която позволява генериране на данни относно средните резултати на училището, областта и страната, както и по пол. Училището е задължено да оповестява публично тези данни. Анализът на резултатите служи за идентифициране на области за подобрение и планиране на необходимата подкрепа за повишаване на резултатите на учениците.
Чл. 54а
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. регламентира видеоконтрол при националните външни оценявания с цел защита на обществени интереси и осигуряване на обективност. Достъп до видеоконтрола имат определени длъжностни лица. В училищата, където се осъществява видеонаблюдение, се поставят информационни табели. Необходимите технически средства за видеонаблюдение осигурява директорът на училището, а записите се съхраняват за 2 месеца и след това се унищожават. Информацията от видеоконтрола може да бъде предоставяна само на оправомощени лица за целите на проверка на законосъобразността на оценяването.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 11 определя сроковете за съхранение на документацията, свързана с националното външно оценяване. Документацията трябва да се съхранява за едногодишен срок, а изпитните работи на учениците, които са сканирани за оценяване, трябва да бъдат съхранявани за едномесечен срок след оповестяване на резултатите.
Чл. 56
Наредба № 11 регламентира организацията и провеждането на националните външни оценявания на три нива: национално, регионално и училищно. Националните оценки на национално равнище се организират от Министерството на образованието и науката и специализирано звено. На регионално ниво, оценяванията се организират от регионалните управления и комисии, а на училищно равнище от самите училища и училищни комисии. Определят се и условията за назначаване на квестори и учители-консултанти, като определени лица, включително родители и учители, не могат да заемат тези позиции. Условията за назначаване се удостоверяват с декларации.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № 11 определя задълженията на министъра на образованието и науката относно организацията на националните външни оценявания. Министърът трябва да определи дати и графици за изпитите, да утвърди правила за информационна сигурност и образци на документи, да назначи комисии за засекретяване на изпитните работи, да подготви окончателни варианти на изпитните материали и да осигури адаптирани материали за ученици с увреждания. Освен това, министърът контролира цялостната организация на оценяванията.
Чл. 58
Наредбата определя процеса на подготовка на изпитните материали за национално външно оценяване. Подготовката включва разработване на спецификации, съставяне на изпитни задачи, експертна оценка и финално съставяне на материалите. Спецификацията определя целите на оценяването, инструментите, видовете задачи, разпределението им по познавателни равнища и времетраенето на изпитите. Изпитните задачи преминават през експертна оценка и могат да бъдат апробирани с ученици. Съставянето на материалите се извършва от експерти, определени от министъра на образованието.
Чл. 59
Наредбата определя процедурата за изпращане и разсекретяване на изпитни материали от Министерството на образованието и науката (МОН). Изпитните материали се изпращат електронно 30 минути преди изпита и се разсекретяват от директора на училището. Учениците с нарушено зрение получават материала на брайлов шрифт или чрез компютърна програма. Освен това, материалите се адаптират в различни формати за ученици със специфични нужди, като се използват уголемени шрифтове.
Чл. 60
Чл. 60 от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя задълженията на Началника на Регионалното управление на образованието (РУО) по отношение на националното външно оценяване. Той организира и контролира оценяването, определя състава на регионалните комисии, утвърдител списъци на учители за оценяване, определя места за провеждане на оценяването, подписва протоколи с резултати и съхранява документи от оценяването. Освен това, в деня на оповестяване на резултатите, той определя условията за запознаване на учениците и родителите с оценените работи.
Чл. 60а
Член 60а от Наредба № 11, приет на 1 септември 2016 г., предвижда, че началникът на Регионалното управление на образованието (РУО) е отговорен за електронната обработка на изпитните работи. Той трябва да изпрати предложение за включване на специалисти в състава на комисии, които ще се занимават с засекретяването и разсекретяването на изпитните работи. Тази разпоредба е актуализирана с изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 71 от 2019 г., и влиза в сила на 10.09.2019 г.
Чл. 61
Регионалната комисия за организиране и провеждане на националното външно оценяване има за задача да координира дейността на училищата и да разпределя квесторите чрез електронна система. Комисията включва експерти от регионалното управление на образованието и е ръководена от председател, назначен със заповед на началника на управлението.
Чл. 62
Наредбата регулира създаването и функционирането на регионални комисии за проверка и оценяване на изпитните работи от национално външно оценяване. Комисиите се състоят от учители по съответния предмет и работата им се организира от председател и заместник-председатели, назначени от регионалното управление на образованието. Проверката и оценяването могат да се извършват както в електронна среда, така и на хартия. Оценяването се прави от двама оценители, а окончателната оценка е средноаритметична от техните оценки. При изпит по чужд език в Х клас, оценката от двамата оценители представлява 75% от окончателната оценка. Слаба оценка (2) не се записва в документа за завършване и не влияе на преминаването в по-горен клас.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 11 определя правилата за създаване на комисии за засекретяване и разсекретяване на изпитни работи в рамките на националното външно оценяване. Комисиите трябва да включват лица, които не са специалисти по предмета на оценяване. Работата им се контролира от председател, назначен от Регионалното управление на образованието (РУО). Дейността на комисиите трябва да съответства на заповедта по чл. 57, т. 2.
Чл. 64
Член 64 от Наредба № 11 определя създаването на технически комисии за електронна обработка на изпитните работи в рамките на националното външно оценяване. Комисиите могат да включват специалисти с компютърни умения, експерти от Регионалните управления на образованието (РУО) и педагогически специалисти, които не преподават по съответния учебен предмет. Работата на комисиите се организира от председател, назначен от министъра на образованието, а дейностите им се изпълняват в съответствие със заповедите на министъра. В последствие, алинея 5 е отменена.
Чл. 65
Директорът на училището ръководи и контролира подготовката и провеждането на националното външно оценяване. Той определя състава на училищните комисии, осигурява необходимата техника и информация за залите, получава и съхранява изпитните материали, организира изтеглянето на материалите и попълва информация за явилите се ученици. След изпита предава изпитните работи на регионалната комисия.
Чл. 66
Член 66 от Наредба № 11 урежда организацията на националното външно оценяване в училищата. Училищната комисия е отговорна за провеждането на изпитите, следвайки заповедта по чл. 57, т. 2. Членовете на комисията нямат право да използват мобилни телефони в училището от 30 минути преди изпита до края на изпитния ден.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № 11 определя правилата за оценяване на компонента "Говорене" при изпита по чужд език в националното външно оценяване. Училищната комисия за оценяване включва минимум двама учители по съответния чужд език. Ако училището не може да осигури необходимия брой учители, се назначават учители от друго училище. Оценяването се извършва чрез изслушване на устните отговори на учениците, а оценката е средноаритметична от индивидуалните оценки на учителите, представляваща 25% от окончателната оценка от изпита.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № 11 определя задълженията на квесторите и учителите-консултанти при провеждане на национално външно оценяване. Те трябва да следват инструкциите, утвърдени от директора на училището, и нямат право да използват мобилни телефони в училище от 30 минути преди началото на изпита до края на изпитния ден.
Чл. 69
Учениците се явяват на национално външно оценяване в собственото си училище, освен ако изпитът се провежда в компютърна среда. В такъв случай, по решение на началника на регионалното управление на образованието, оценяването може да се проведе в друго училище в същата община. Ако броят на учениците в училището е по-малък от 10, изпитът също може да се проведе в друго училище, отново по решение на началника на регионалното управление на образованието.
Чл. 70
Чл. 70 регламентира изискванията и задълженията на учениците по време на изпити. Учениците трябва да носят определени пособия в зависимост от предмета, а за учениците с нарушено зрение са предвидени специализирани устройства. Инструктажът преди изпита е задължителен, включващ информация за задълженията и анонимността. Ученици, които нарушават правилата, като преписват или използват забранени устройства, ще бъдат отстранени от изпита с протокол. Изпитните работи на отстранените ученици не се оценяват, както и тези, при които е нарушена анонимността.
Чл. 71
Наредбата регламентира провеждането на изпити за ученици със специални образователни потребности (СОП). За тези ученици, които постигат необходимите компетентности, екипът за подкрепа може да осигури отделни зали за изпити. Учениците, които не могат да положат писмен изпит, имат право на устни изпити, при условие че представят медицински документ. Изпитните материали за ученици с нарушено зрение се адаптират на брайлов шрифт, а за слабовиждащи и ученици с дислексия – на уголемен шрифт. Адаптация на изпитните работи е предвидена и за ученици с дискалкулия.
Чл. 72
Чл. 72 от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. позволява на учениците и техните родители (или законни представители) да се запознаят с индивидуалните резултати от изпитите в училището или чрез електронната система. Те могат да видят оценената изпитна работа от националното външно оценяване при условия, определени от началника на РУО, в присъствието на представители на регионалната комисия за проверка и оценяване.
Чл. 73
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. регулира провеждането на външни оценявания на учениците. Външните оценявания имат за цел да установят индивидуалните постижения на учениците, да ги сравнят с групови резултати, да проверят постигането на очакваните резултати от учебната програма и да наблюдават образователния процес. Изпитите се провеждат по определен график и се осъществяват чрез писмени тестове. Датите за провеждане на оценяванията се определят от съответните образователни власти.
Чл. 74
Наредба № 11 определя процедурата за провеждане на външно оценяване на учениците. Началникът на РУО или директорът на училището възлагат на комисия задачи, свързани с формата на оценяването, разработването на спецификации, подготовката на изпитни задачи и оценяването. В заповедта се назначава и специалист по учебния предмет, който координира дейностите на комисията и утвърдител на окончателните варианти на изпитните материали.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № 11 предвижда специални условия за оценяване на ученици с нарушено зрение и със специални образователни потребности (СОП). Учениците с нарушено зрение получават изпитни материали на брайлов шрифт или с помощта на компютърна говореща програма. За ученици със СОП, директорите на училищата адаптират изпитните материали на уголемен шрифт в зависимост от нуждите на учениците: 22 pt. за слабовиждащи и 16 pt. за ученици с дислексия, дискалкулия и дисграфия.
Чл. 76
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя правилата за организиране и провеждане на външните оценявания на учениците. Заповедите по чл. 73, ал. 7 определят задълженията на участниците и условията за проверка и оценяване на изпитните работи. Проверката може да се извършва от комисии, включващи учители, и може да се осъществява в компютърна среда или на хартия. Условията за запознаване с индивидуалните резултати от учениците се определят от директора на училището.
Чл. 76а
Чл. 76а от Наредба № 11 определя целите и процедурите за провеждане на изследвания, свързани с оценяване на резултатите от обучението на учениците. Целите включват мониторинг на образователния процес, актуализиране на очакваните резултати в стандартите и апробиране на нови формати и съдържание. Изследванията се провеждат чрез писмена проверка и обхващат ученици от всички класове, като се използва представителна извадка. Директорът на специализираното звено определя датите, целите и условията за провеждане на изследванията, а също така и назначава комисия за разработване на тестовете и оценяването.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 11 определя основните цели на държавните зрелостни изпити, които включват диагностика на индивидуалните постижения на учениците, установяване на степента на постигане на очаквани резултати от обучението и мониторинг на образователния процес за подобряване качеството на образованието. Резултатите от изпитите могат да се използват за прием в висши училища, съгласно Закона за висшето образование.
Чл. 78
Държавните зрелостни изпити се организират в две сесии: първата е през май - юни, а втората - през август - септември.
Чл. 79
Държавните зрелостни изпити са писмени и изпитните работи се проверяват анонимно. Форматът на изпитите се определя в учебно-изпитните програми, съгласно чл. 137, ал. 1 и 2 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).
Чл. 80
Държавните зрелостни изпити се полагат от зрелостници в училище на територията на областта, където са завършили последния гимназиален клас. Зрелостниците със специални образователни потребности (СОП) могат да полагат изпити в училищата, в които са обучавани, а при интегрирано обучение е възможно осигуряване на отделни зали. Учениците в българските училища в чужбина полагат изпити в същото училище.
Чл. 81
Държавните зрелостни изпити се провеждат по учебните предмети, които са определени в чл. 132, 134 и 135 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).
Чл. 82
Оценките от държавните зрелостни изпити са окончателни. Зрелостниците, които не са положили успешно зрелостния изпит, могат да се явяват на него без ограничение на възраст и брой сесии до успешното полагане. Зрелостниците имат право да се запознаят с индивидуалния си резултат от изпита в училището, в което са завършили, или през електронната система, следвайки определените от директора срокове и условия.
Чл. 82а
Наредба № 11 регламентира видеоконтрола по време на държавните зрелостни изпити с цел осигуряване на обективност и защита на обществените интереси. Видеоконтролът се осъществява от определени длъжностни лица, а училищата трябва да информират за присъствието на видеонаблюдение. Записите от изпитите се съхраняват за 2 месеца и след това се унищожават. Информацията от видеоконтрол може да бъде предоставяна само на упълномощени лица при необходимост.
Чл. 83
Наредбата определя организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити на три равнища: национално, регионално и училищно. На национално равнище, изпитите се организират от Министерството на образованието и науката (МОН) и различни комисии, докато на регионално равнище от регионалните управления на образованието. Училищното равнище включва училището, в което ученикът завършва XII клас, училищни комисии и квестори. Квесторите и учителите-консултанти не могат да бъдат лица, които преподават съответните предмети или имат специализация в тях. Родители и представители на ученици, завършващи XII клас, също не могат да участват в изпитите в определени роли. Всички тези обстоятелства се удостоверяват с декларация.
Чл. 84
Министърът на образованието и науката има редица правомощия, свързани с организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити. Той определя датите за задължителните и допълнителните изпити, утвърдителни правила и документи, както и осигурява адаптирани изпитни материали за ученици с нарушено зрение. Министърът също така назначава отговорни лица за подготовката на изпитните материали и организира дейностите, свързани с оценяването на резултатите.
Чл. 85
Контролът върху организацията, провеждането и оценяването на държавните зрелостни изпити е в компетенцията на министъра на образованието и науката, както и на упълномощени от него лица.
Чл. 86
Специализираното обслужващо звено, посочено в чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗПУО, има задължения, свързани с организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити. То осигурява програмни продукти за информационно обслужване, организира събиране и обработка на информация за зрелостниците, изготвя предложения за състава на комисии по засекретяване и разсекретяване на изпитните работи, както и контролира тяхната работа. Един от параграфите, касаещи тези задължения, е отменен през 2022 г.
Чл. 87
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. регулира подготовката на изпитните материали и оценяването на учениците. Процесът включва разработване на спецификации, съставяне на изпитни задачи, експертна оценка и финално съставяне на изпитните материали. Спецификацията за държавния зрелостен изпит трябва да включва описание на инструментариума, видове задачи, разпределение на точки и времетраене на изпита. Изпитните задачи преминават през експертна оценка и при необходимост апробация с ученици. Съставянето на изпитните материали се извършва от експерти, определени от министъра на образованието.
Чл. 88
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. регламентира създаването на комисии за подготовка и експертна оценка на изпитни задачи за държавни зрелостни изпити. Комисиите включват учители и преподаватели от висшите училища, както и експерти от Министерството на образованието и науката и специализирани обслужващи звена. Създават се отделни комисии за всеки учебен предмет, за който се полагат изпити.
Чл. 89
Наредбата определя създаването на национални комисии за проверка и оценяване на изпитните работи от държавните зрелостни изпити по всеки учебен предмет. Съставът на комисиите включва учители, преподаватели и експерти от Министерството на образованието. Работата на комисиите се организира от председател и заместник-председатели, а оценяването на изпитните работи се извършва индивидуално от двама оценители. Оценките се формират като средноаритметична и могат да се представят в точки и с количествени и качествени показатели.
Чл. 90
Чл. 90 регламентира създаването на комисии за засекретяване и разсекретяване на изпитните работи по учебни предмети, свързани с държавни зрелостни изпити. Комисиите се ръководят от председател и заместник-председатели, които са експерти, определени от министъра на образованието. Те трябва да спазват правилата за информационна сигурност и членовете им се разпределят на различни места в страната за извършване на засекретяването и разсекретяването.
Чл. 91
Наредбата предвижда създаването на технически комисии за електронна обработка на изпитните работи по държавни зрелостни изпити. В състава на тези комисии влизат специалисти с компютърни умения, а работата им се ръководи от председател, назначен от министъра на образованието. Комисиите трябва да спазват правилата за информационна сигурност и членовете им могат да бъдат разпределени на различни места в страната за извършване на електронната обработка.
Чл. 92
Член 92 от Наредба № 11 предвижда, че всички дейности, свързани с приемането, засекретяването, съхраняването, проверката, оценяването, разсекретяването и предаването на изпитните работи, трябва да се извършват в специални помещения с ограничен достъп и постоянна охрана. Тази мярка е част от мерките за сигурност при организиране и провеждане на държавните зрелостни изпити.
Чл. 93
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя задълженията на началника на регионалното управление на образованието по отношение на организирането и провеждането на държавните зрелостни изпити. Той отговаря за контрола на изпитите, определя състава на регионалната комисия, утвърдителни списъци на учители-консултанти и квестори, подходящи сгради за изпитите, както и за информация относно зрелостниците. Освен това подписва и предоставя протоколи с резултатите от изпитите и съхранява оригиналите на документите за една година.
Чл. 94
Регионалната комисия за организиране и провеждане на държавните зрелостни изпити подпомага началника на РУО в организацията на изпитите, координира обмена на информация и контролира дейността на училищата. Комисията съгласува предложенията за квестори и оценители, а в състава ѝ участват експерти от РУО. Работата на комисията се ръководи от председател, определен в заповедта по чл. 93, т. 2.
Чл. 95
Директорът на училището за ХII клас отговаря за организацията и контрола на дейностите, свързани с държавните зрелостни изпити. Той организира приемането на заявления за допускане до изпитите, определя състава на зрелостната комисия и предлага квестори и оценители. В деня на оповестяване на резултатите, директорът определя условията за запознаване на зрелостниците с оценените им изпитни работи.
Чл. 96
Училищната зрелостна комисия в училищата, провеждащи обучение в ХII клас, отговаря за допускането на зрелостниците до държавните зрелостни изпити. Тя участва в подготовката и обобщаването на информация, свързана с изпитите, документира резултатите, приема протоколите с изпитните резултати и организира запознаването на зрелостниците с тях. Комисията също така организира издаването на дипломи за средно образование и удостоверения за завършен втори гимназиален етап, следвайки заповедта по чл. 95, т. 2. Съставът на комисията включва учители, които преподават в ХII клас през съответната учебна година.
Чл. 97
Директорът на училището, в което се провежда държавен зрелостен изпит, има редица задължения, включително ръководене и координиране на дейността по организиране на изпита, определяне на състава на комисията, осигуряване на необходимата техника, получаване и съхраняване на изпитните материали, предоставяне на инструктажи и организиране на изтеглянето на материали. След началото на изпита, той попълва справка за явилите се зрелостници и предава изпитните работи на регионалната комисия.
Чл. 98
Чл. 98 определя ролята на комисията за провеждане на държавните зрелостни изпити в училището. Комисията подпомага директора в организирането и провеждането на изпитите, подготвя сградата и залите, контролира допускането и разпределението на зрелостниците, квесторите и учителите-консултанти, разпечатва и размножава изпитните материали. Членовете на комисията нямат право да ползват мобилни комуникационни средства в деня на изпита до неговото приключване.
Чл. 99
Чл. 99 от Наредба № 11 определя задълженията на квесторите и учителите-консултанти по време на държавния зрелостен изпит. Те трябва да следват инструктажите от директора на училището, да не използват мобилни комуникационни средства в изпитния ден и да не напускат сградата на училището преди приключване на изпита.
Чл. 100
Учениците от последния гимназиален клас, които искат да се явят на държавни зрелостни изпити, трябва да подадат заявление до директора на училището, в което учат. Лица, които са имали право на изпити в предходни години, но не са се явили или не са ги положили успешно, подават заявление до директора на училището, в което са се обучавали, или до регионалното управление на образованието, ако училището е преобразувано или закрито. Те ще полагат изпитите в училище, определено от регионалното управление на образованието.
Чл. 101
Наредба № 11, приета на 1 септември 2016 г., определя правилата за допускане и провеждане на държавните зрелостни изпити. Зрелостниците получават служебна бележка за допускане и трябва да се явят с нея и документ за самоличност. Те трябва да носят необходимите учебни пособия, а при нарушено зрение - специализирани устройства. Зрелостниците са длъжни да изслушат инструктаж относно задълженията си и изискванията за анонимност. При установени нарушения, като преписване или използване на технически средства за комуникация, зрелостникът се отстранява от изпита, а неговата работа не се оценява. В случаи на нарушаване на анонимността, също не се оценява изпитната работа, а нарушителят може да се яви отново на изпита.
Чл. 102
Наредбата предвижда, че зрелостниците със специфични образователни потребности (СОП), които не могат да полагат писмен изпит, имат право да полагат устни държавни зрелостни изпити, при условие че представят медицински документ от експертна лекарска комисия. Изпитните материали за зрелостници с нарушено зрение се адаптират на брайлов шрифт, а за слабовиждащи и зрелостници с дислексия - на уголемен шрифт. Също така, изпитните работи за зрелостници с дискалкулия се адаптират на уголемен шрифт при полагане на изпит по математика.
Чл. 103
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. регулира правото на родители и представители на непридружени непълнолетни лица да присъстват като наблюдатели на държавните зрелостни изпити. До трима представители могат да присъстват при подготовката на изпитните зали и разпределението на квесторите и зрелостниците. Представителите се определят до 30 дни преди изпита, но не могат да бъдат родители на зрелостници, лица, извършващи образователни услуги на зрелостници, или лица с висше образование в съответната област. Те нямат достъп до изпитните материали по време на изпита.
Чл. 104
Чл. 104 от Наредба № 11 определя сроковете за съхранение на документацията, свързана с държавните зрелостни изпити. Документацията трябва да се съхранява в едногодишен срок, а изпитните работи на зрелостниците, които са сканирани за оценяване в електронна среда, се съхраняват за едномесечен срок след оповестяване на резултатите. Освен това, е добавен нов раздел VI, който касае полагането на изпит по учебен предмет, за който вече е положен успешно държавен зрелостен изпит, в сила от 16.04.2024 г.
Чл. 104а
Чл. 104а от Наредба № 11 позволява на зрелостниците и притежателите на диплома за средно образование да полагат изпит по предмет, по който вече са положили държавен зрелостен изпит, с цел кандидатстване във висше училище. Изпитът може да се полага еднократно в учебната година на завършване на XII клас или на следващата учебна година. Провеждането на изпита следва реда на държавните зрелостни изпити, а резултатът се отразява в удостоверение и се трансформира в оценки по скалата ECTS. Резултатът от този изпит не променя оценките от държавния зрелостен изпит в дипломата за средно образование.
Чл. 104б
Наредбата определя нови изисквания за полагане на изпитите от учениците. Министърът на образованието и науката утвърдява образци на документи, необходими за допускане до изпита, включително заявление за допускане, служебна бележка за подадено заявление и служебна бележка за допускане до изпита.
Чл. 104в
Чл. 104в определя условията за допускане на зрелостници и други лица до полагане на изпит по чл. 104а, ал. 1. Допускат се лица, които са положили успешно държавен зрелостен изпит и искат да се явят отново, лица, които не са полагали изпит по съответния предмет, лица, които са заявили желание в установените срокове и са заплатили необходимата такса. Допускането до изпита се организира от комисията, която също така издава удостоверения.
Чл. 105
Чл. 105 от НАРЕДБА № 11 определя условията за удостоверяване на завършен период, клас, етап или степен на училищно образование. Документите за завършено образование в чужди училища трябва да бъдат издадени от училища, признати в съответната държава. Завършено обучение по български език, история и география, осъществено от организации на българи в чужбина, също се удостоверява с подходящ документ. Завършеното образование в Европейските училища се удостоверява с документ от съответното училище.
Чл. 106
Чл. 106 от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя признаването като официално писмено потвърждение на съответствието на завършен период на образование в чуждестранно училище с образователната система в България. Целите на признаването включват достъп до предучилищно и училищно образование, професионално обучение, висше образование и улесняване на достъпа до пазара на труда. Освен това, признаването може да служи за достъп до кандидатстване за правоспособност за управление на моторно превозно средство.
Чл. 107
Наредбата определя процедурата за признаване на завършен период или клас в образователната система. Признаването за класовете от VІІ до ХII се извършва от експертна комисия, назначена от началника на РУО, която включва експерти, директори на училища и учители. Признаването за класовете от І до VІ се осъществява от директора на приемащото училище. За кандидатстване в V клас, признаването на IV клас се извършва от експертната комисия.
Чл. 108
Наредба № 11 определя процедурата за признаване на завършен период, клас или степен на училищно образование, завършени в чужди училища. Лицата, желаещи признаване, трябва да подадат заявление, документи за образование, справки за изучаваните предмети, преводи на документите и доказателство за платена такса. Документите могат да бъдат подавани в РУО или в училището, в което лицето желае да продължи обучението. Специфични изисквания за легализация и заверка на документите също са предвидени, с изключения за определени категории лица.
Чл. 109
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. регламентира процедурата по оценяване на резултатите от обучението на учениците. Експертната комисия оценява представените документи, взема решение за признаване или отказ, като отчита различни фактори, включително продължителността на обучението и вида на училището. Комисията заседава поне веднъж месечно и взема решения с обикновено мнозинство, като срокът за произнасяне е до един месец. Директорът на приемащото училище извършва оценка и издава заповед за признаване или отказ в срок до 10 дни. Сроковете могат да бъдат удължени при недостатъчност на документите.
Чл. 110
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. регламентира издаването на удостоверения и служебни бележки при признаване на завършен период или клас за ученици от VІІ до ХII клас, основно и средно образование, както и професионална квалификация. Удостоверенията се подписват от председателя на комисията, а при отсъствие на председателя, документите могат да се подпишат от заместник-председателя. Удостоверенията важат само на територията на Република България.
Чл. 111
Наредбата регламентира приравняването на оценки от училища в чужбина или Европейските училища, като те се вписват в удостоверения и служебни бележки. В удостоверението се вписват приравнителни изпити, които трябва да се проведат до края на учебната година. В уверението се записва само последният признат клас, а директорът в заповедта за признаване посочва името на лицето, признатия клас и оценките по определени учебни предмети.
Чл. 112
Отказ за признаване на документи за образование може да бъде направен при следните условия: 1. Документите не отговарят на изискванията на чл. 108; 2. Има съществени различия между представените документи и установените критерии, което води до необходимост от полагане на приравнителни изпити за поне половината от учебните предмети; 3. Документите са издадени от училище, което не е признато от компетентен държавен орган. В случай на отказ, мотивите трябва да бъдат предоставени на заинтересуваното лице.
Чл. 113
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. регламентира условията за признаване на завършени класове и периоди на ученици, завършили в училища на чужди държави. Лицата от I до VI клас не полагат приравнителни изпити, докато за VII клас е необходим изпит по български език. Учениците от VIII до XII клас полагат приравнителни изпити по български език и литература, история и география, в зависимост от признатите класове и изучаваните предмети. Лица, изучавали български език в определени институции, не полагат изпити по съответните предмети. Всички документи за завършени класове се разглеждат комплексно за признаване на учебните предмети. Специални разпоредби важат и за ученици от държави без срочни оценки, както и за ученици, завършили клас в българско училище и продължаващи обучението си в чуждо училище.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредба № 11 регламентира реда за полагане на приравнителни изпити. Тези изпити се провеждат по учебното съдържание от учебната програма на съответния предмет или модул. Учениците могат да изберат училище за полагане на изпитите, а в случай на отказ от директора, училище се определя от началника на РУО.
Чл. 115
Чл. 115 от Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя процедурата за оформяне на образователно дело на ученика, който има признат ХII клас от чуждестранно училище или училище от системата на Европейските училища. Училището оформя делото въз основа на оригинално удостоверение и протоколи от приравнителни изпити. При желание на ученика се издава удостоверение за завършен втори гимназиален етап, а след успешно положени държавни зрелостни изпити - диплома за средно образование.
Чл. 116
Дипломите за завършено средно образование, издадени от училища в чужди държави или в системата на Европейските училища, се признават в България, при условие че отговарят на общите изисквания за достъп до висше образование в съответната държава. Ако в дипломата има предмет с оценка под 3,00 по шестобалната система, този предмет не се включва в удостоверението.
Чл. 117
Наредба № 11 определя условията за признаване на професионална квалификация, придобита в чуждестранно училище, само във връзка с признаване на завършен клас или степен на образование. Процесът на признаване се извършва в съответствие със Списъка на професиите за професионално образование и обучение. За достъп или упражняване на регулирана професия в България, признаването на квалификацията се извършва по реда на Закона за признаване на професионални квалификации.
Чл. 118
Лицата, които са се обучавали в училище на чужда държава или в Европейските училища, могат да повторят последния признат клас в българско училище по своя преценка или по преценка на родителя за непълнолетните. При изразено писмено желание, те не полагат приравнителни изпити за класа, който повтарят.
Чл. 119
Член 119 от Наредба № 11 предвижда, че при изявено писмено желание, а за непълнолетните - по преценка на родителя, лицето може да посещава училище с разрешение на началника на Регионалното управление на образованието (РУО) за признаване на класове от VII до XII, и с разрешение на директора на училището за признаване на класове от I до VI.
Чл. 120
Член 120 от Наредба № 11 предвижда възможността за лица, които не могат да представят документи за завършени етапи на обучение или професионална квалификация поради природни бедствия, аварии или военни действия, да поискат установяване на тези факти. Процедурата се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 121
Наредба № 11 регулира процеса на валидиране на компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене, в контекста на образователната система. Валидирането има за цел да оцени и признае тези компетентности, за да се осигури достъп до различни образователни нива и професионални квалификации. Основните цели включват: достъп до предучилищно и училищно образование, обучение за професионална квалификация, обучение във висши училища и улесняване на достъпа до пазара на труда.
Чл. 122
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя условията за валидиране на компетентности на лица навършили 16 години, които нямат придобито основно или средно образование, както и на зрелостници и лица в задължителна училищна възраст, които търсят закрила или имат специални образователни потребности. Валидирането се извършва за различни образователни етапи и условия, включително за учебни предмети, които не са включени в дипломите им.
Чл. 123
Наредбата определя условията за валидиране на компетентности на учениците по различни учебни предмети в основната степен на образование. Валидирането може да се извършва по определени учебни предмети, включително български език, чужди езици, математика и др., както и по общообразователни предмети, необходими за завършване на начален и прогимназиален етап. Допуска се валидиране само при представяне на завършен предходен клас, освен в специфични случаи, когато такова представяне не е възможно.
Чл. 124
Валидирането на резултатите от обучението на учениците се извършва от избрано училище, което осъществява обучението. За да бъде допуснато до валидиране, лицето трябва да подаде заявление до директора на училището, придружено от документ за завършен предходен клас или етап.
Чл. 124а
Наредбата определя реда за валидиране на резултатите от обучението на учениците след завършване на последния гимназиален клас. Министърът на образованието утвърдил образци на документи, необходими за валидиране, включително заявления и служебни бележки. Началникът на регионалното управление на образованието определя училищата, в които ще се подават заявленията. Лицата, които искат да валидират компетентности, подават заявления до директори на определени училища и представят диплома за средно образование. Допускането до изпит се осъществява от комисия, а изпитът се полага в училище след представяне на документ за платена такса.
Чл. 125
Наредбата определя начина на оценяване на компетентностите, придобити чрез неформално обучение и информално учене, чрез полагане на изпити. За валидиране на компетентности по един учебен предмет за един клас се полага един изпит, а за всички предмети - поотделно. При валидиране на компетентности за всички класове по един предмет се полага един изпит, а за всички предмети - поотделно. Лицата могат да избират между два варианта на изпитите по определени предмети. За лица, които не владеят български език, валидирането може да се осъществи до края на учебната година. Документ за валидиране се издава само след успешно полагане на всички изпити.
Чл. 126
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. регламентира процедурата за валидиране на резултатите от обучението на учениците. Изпитите за валидиране по определени точки от чл. 123 се организират по установен ред. Валидирането за различни случаи се извършва по различни процедури, включително допълнителни зрелостни изпити и условията на Закона за професионалното образование и обучение. Лицата, които искат да валидират, заплащат такса, съгласно установената тарифа.
Чл. 127
Наредбата определя правилата за оценяване на резултатите от обучението на учениците. Оценките от изпити за валидиране на компетентности не подлежат на промяна. При оценка слаб (2) на изпит, учениците могат да се явяват повторно до успешното му полагане, като предходните успешни оценки се зачитат. Удостоверение за валидиране се издава след успешно полагане на изпитите и представяне на документ за платена такса. Удостоверенията съдържат резултати от изпитите с качествени и количествени показатели, както и в точки и оценки с точност до 0,01.
Чл. 128
Член 128 от Наредба № 11, касаеща оценяването на резултатите от обучението на учениците, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 51 от 2023 г. Раздел IV от наредбата е посветен на курсовете за лица над 16 години, които не са ученици.
Чл. 129
Наредбата позволява на училищата да организират курсове за ограмотяване и курсове за придобиване на компетентности за лица над 16 години. Курсовете могат да бъдат за ограмотяване, за определен клас от прогимназиалния етап или за всички класове от прогимназиалния етап.
Чл. 130
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя условията за оценяване на резултатите от обучението на учениците. Член 130 описва, че министърът на образованието утвърджава адаптирани учебни планове за курсовете, които включват редуцирано изучаване на общообразователни предмети. Изключение правят предметите музика, изобразително изкуство и физическо възпитание, които не се изучават. Адаптираният учебен план определя учебните предмети, учебното време и общата продължителност на курса на обучение.
Чл. 131
Наредбата регулира обучението в курсовете по чл. 129, ал. 2, като предвижда използването на утвърдени адаптирани учебни програми, съобразени с държавния образователен стандарт и учебните програми за общообразователна подготовка. Обучението е насочено към различни етапи на основното образование, включително начален и прогимназиален, и може да се провежда поетапно по избор на училището.
Чл. 132
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. регламентира оценяването на резултатите от обучението на учениците. Лицата, преминали определени курсове, полагат изпити по учебните предмети в зависимост от учебното съдържание, определено в съответните учебни програми. Междинни изпити се полагат в края на първия и втория етап на обучението, а финални изпити - в края на третия етап. Успешното полагане на междинните изпити е необходимо за преминаване в следващия етап. В удостоверението за валидиране на компетентности се вписват оценките от междинните изпити, ако учебен предмет не се изучава във всички етапи.
Чл. 133
Изпитите по чл. 132 от Наредба № 11 се провеждат в училището, в което се осъществява обучението. За допускане до изпитите, лицето подава заявление до директора. Изпитите се организират и провеждат по определен ред. Оценката от изпитите не може да бъде променяна, а при оценка слаб (2), лицето има право да се явява на изпита до успешното му полагане. Лицата, получили удостоверение, могат да продължат в следващ клас.
Чл. 134
Наредба № 11 регламентира издаването на удостоверения за валидиране на компетентности след успешно приключване на курсовете по чл. 129, ал. 2. Училището издава удостоверения за основната степен на образование след полагане на изпити, включително за начален етап и за V и VI клас, при успешни междинни изпити. Удостоверенията съдържат резултатите от изпитите и се издават по реда на държавния образователен стандарт.
Чл. 135
Наредбата регламентира процеса на приемане на ученици в VIII и XI клас в профилирани и професионални гимназии, основавайки се на проверка на способностите и резултатите от националното външно оценяване. Проверката на способностите се извършва чрез изпити по изобразително изкуство, музика и физическо възпитание и спорт. Министърът на образованието определя датите и графика за провеждане на изпитите, включително възможността за допълнителни дати при необходимост.
Чл. 136
Чл. 136 определя, че изпитите за проверка на способностите са практически и се полагат върху учебното съдържание, изучавано в задължителните учебни часове. Целта им е да измерват степента на постигане на компетентности, определени в държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка.
Чл. 137
Наредба № 11 определя правилата за оценяване на учениците, включително броя и видовете задачи, разпределението на точки и времетраенето на изпитите. Учебно-изпитните програми се утвърдиха от министъра на образованието до 31 януари всяка година. Изпитните материали и правилата за оценяване се разработват от комисии, назначени от директора на училището, и се утвърдяват от него.
Чл. 138
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя организацията на изпитите за проверка на способностите и оценяването на учениците. Директорът на училището назначава училищни комисии за организиране на изпитите, проверка и оценка на способностите, както и комисии за засекретяване и разсекретяване. Членовете на тези комисии не могат да бъдат учители по съответния предмет, с изключение на комисията за проверка и оценка, в която участват учители по предмета. Комисиите трябва да имат минимум двама членове, един от които е председател.
Чл. 139
Чл. 139 от Наредба № 11 определя, че началният час на изпита за проверка на способностите, както и датата на изпита по физическо възпитание и спорт, се определят със заповед на директора на училището, съобразно графика. Информация за датата, мястото и часа на изпита трябва да бъде публикувана на интернет страницата на училището и да бъде поставена на видимо място в сградата на училището не по-късно от три дни преди изпита.
Чл. 140
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. определя правилата за оценяване на резултатите от обучението на учениците в България. Изпитните работи по изобразително изкуство се оценяват индивидуално от двама оценители, а за физическо възпитание и музика оценките се формират колективно. Резултатите от изпитите се отразяват в протоколи, които се съхраняват в училището за една година. Издават се служебни бележки с резултатите при желание на ученика. През учебната 2019-2020 г. се въвеждат нови правила за оценяване, включително минимален брой текущи изпитвания и специфични условия за изпитите. Наредбата е изменяна и допълвана многократно, с различни срокове за влизане в сила на новите разпоредби.
§1
Наредбата определя термини и понятия, свързани с оценяването на резултатите от обучението на учениците. Включва дефиниции на "училища от системата на Европейските училища", "завършени периоди на училищно обучение", "Европейската референтна рамка за дигиталните компетентности", "скала за оценяване по ECTS", "познавателни равнища", "банка с изпитни задачи" и "апробация на изпитна задача".
§1а
Параграф §1а от Наредба № 11, изменен с ДВ, бр. 43 от 2020 г., определя минималния брой текущи изпитвания по учебен предмет или модули за втория учебен срок на учебната 2019 - 2020 г. да бъде не по-малко от две. Освен това, срочната оценка за втория учебен срок трябва да се формира в съответствие с чл. 22, ал. 1, като се вземат предвид текущите оценки, поставени в процеса на обучение от разстояние в електронна среда.
§ 2
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. се уточнява, че до влизането в сила на новите учебни програми по реда на ЗПУО, валидирането на компетентности за различни класове ще се извършва на базата на предишните законови и подзаконови актове. Конкретно, валидирането ще се базира на отменените Закон за народната просвета и Наредба № 2 от 2000 г. за учебното съдържание, в зависимост от етапа на обучение и класовете.
§3
Параграф §3 уточнява, че до влизането в сила на новите учебни програми по реда на § 24, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ЗПУО, признаването на завършени периоди на училищно обучение и приравняването на оценки ще се извършва по условията на отменената Наредба № 2 от 2003 г. Тези действия ще се основават на съответните учебни програми, утвърдени съгласно отменените Закон за народната просвета и Закон за степента на образование.
§4
Националното външно оценяване по български език и литература и математика за VII клас се провежда под формата на тест с два модула. Първият модул проверява усвояването на учебното съдържание, а вторият - прилагането на знанията от V до VII клас. Условията за оценяване, включително броя на задачите и продължителността на модулите, се определят от министъра на образованието до 31 януари на съответната година. Оценките от двата модула се комбинират в обща оценка, която участва в класирането за прием по държавния план-прием.
§5
Параграф 5 от Наредба № 11 определя, че изпитите за проверка на способностите по изобразително изкуство, музика и физическо възпитание и спорт за прием на ученици по държавния план-прием в училища с профил 'Изобразително изкуство', 'Музика' и 'Физическо възпитание и спорт' ще се провеждат през учебните години 2016-2017 и 2017-2018. Изпитите ще се основават на учебното съдържание от задължителната подготовка и ще измерват резултатите от обучението, определени в учебната програма за VII клас.
§6
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник" и отменя три предходни наредби: Наредба № 3 от 2003 г. за системата за оценяване, Наредба № 3 от 2004 г. за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити и Наредба № 2 от 2003 г. за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави.
§ 7
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. се определя, че наредбите по § 6, т. 1 и 2 продължават да се прилагат за учебните години до 2021 г. Министърът на образованието и науката определя лица за утвърдяване на изпитни материали и правила за оценяване. За учениците със специални образователни потребности оценките са само с качествени показатели. По време на държавните зрелостни изпити, родители и представители могат да присъстват като наблюдатели, но нямат достъп до изпитните материали. Изпитните работи се предават за съхранение и след три месеца се унищожават.
§8
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците е издадена на основание чл. 22, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 9 и чл. 146, ал. 2, т. 3 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Заключителните разпоредби включват информация за изменения и допълнения на наредбата, обнародвани в Държавен вестник, бр. 78 от 2017 г., в сила от 29.09.2017 г.
§21 от Наредба № 11 от 2016 г. и Заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11.
Наредба № 11 от 1 септември 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник". В допълнение, е приета наредба за изменение и допълнение на същата, която е обнародвана в "Държавен вестник", брой 43 от 2020 г. и влиза в сила от 13.05.2020 г.
§3
Наредба № 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби уточняват, че измененията и допълненията към наредбата са обнародвани в ДВ, бр. 77 от 2020 г. и влизат в сила от учебната 2020 - 2021 година.
§9
Наредба № 11 влиза в сила от учебната 2020 - 2021 г., с изключение на параграфи 2, 3 и 4, които влизат в сила от учебната 2022 - 2023 г. Заключителните разпоредби за изменение и допълнение на Наредба № 11 са обнародвани в Държавен вестник, брой 80 от 2021 г. и влизат в сила от учебната 2021 - 2022 година.
§ 22
Наредба № 11 влиза в сила от учебната 2021 - 2022 година, с изключение на разпоредбите на § 14 относно чл. 52, ал. 10, 11 и 12, които влизат в сила от учебната 2022 - 2023 година. Допълнителна наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 е обнародвана в Държавен вестник, брой 43 от 2022 г. и влиза в сила от 10.06.2022 г.
§35
Наредба № 11 за оценяване на резултатите от обучението на учениците влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби към изменението и допълнението на тази наредба, обнародвани в брой 75 от 2023 г., влизат в сила от 01.09.2023 г.
§10
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". Последващи изменения и допълнения са обнародвани в бр. 34 от 2024 г. и влизат в сила от 16.04.2024 г.
Параграф §2
Параграф §2 определя процедурата за провеждане на изпит по чл. 104а, ал. 1 в рамките на държавните зрелостни изпити за учебната 2023 - 2024 г. Министърът на образованието и науката ще утвърди образците на документи, а заявленията за допускане до изпита ще се подават в периода 24 - 26 април 2024 г. Служебните бележки за допускане ще се издават съгласно графика, определен със заповед на министъра. Подаването на заявления за сесията през август - септември 2024 г. също ще става по график, определен от министъра.
§ 4
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на § 1 относно чл. 104в, ал. 1, т. 4, който влиза в сила от влизането в сила на Тарифата по чл. 300, ал. 1, т. 10 от Закона за предучилищното и училищното образование, определяща размера на таксата.
