НАРЕДБА № 100 ОТ 18 АВГУСТ 2006 Г. ЗА ТЪРГОВИЯ НА ПОСЕВЕН МАТЕРИАЛ ОТ МАСЛОДАЙНИ И ВЛАКНОДАЙНИ КУЛТУРИ НА ПАЗАРА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
С Наредба № 100 се регламентира търговията на семена от маслодайни и влакнодайни култури на пазара на Европейския съюз. Тя определя категориите семена, условията за предлагане на пазара, изискванията за сертификация и опаковане, както и контролът от официалните органи. Наредбата включва и разпоредби за внос на семена от трети страни и търговия с неокончателно сертифицирани семена. Приложима е за семена, предназначени за семепроизводство и производство на земеделска продукция, с изключение на декоративната продукция.
Чл. 2
Наредбата регламентира търговията на семена от маслодайни и влакнодайни култури на пазара на Европейския съюз. Член 2 уточнява, че наредбата не се прилага за семена, предназначени за износ в трети страни. Следваща част от наредбата описва категориите семена.
Чл. 3
Наредба № 100 от 18 август 2006 г. определя категориите, в които се произвеждат и сертифицират семената от маслодайни и влакнодайни култури. Тези категории включват: базови семена, сертифицирани семена, сертифицирани първо, второ и трето размножение. Семената от определени видове могат да бъдат сертифицирани и одобрявани за търговия.
Чл. 4
Наредба № 100 определя условията за базови семена на маслодайни и влакнодайни култури, различни от хибридите. Базовите семена трябва да бъдат произведени под контрол на отговорни лица, да са предназначени за сертифицирани семена и да отговарят на специфични изисквания, установени чрез официални изпитвания. За хибридите, базовите семена включват самоопрашени линии и прости хибриди, които също трябва да отговарят на определени критерии и да бъдат проверени от официални органи.
Чл. 5
Наредбата определя условията и изискванията за сертифицирани семена от маслодайни и влакнодайни култури. Сертифицираните семена са разделени на три категории: първо, второ и трето размножение, всяка от които има специфични изисквания за произход, предназначение и сертификация. Семената трябва да произхождат от базови семена и да отговарят на определени стандарти, удостоверени чрез изпитвания от официални органи. Основните култури включват репица, слънчоглед, соя, лен, памук и др. Целта на наредбата е да осигури качество и безопасност на семената на пазара на Европейския съюз.
Чл. 6
Търговските семена са семена, които могат да бъдат идентифицирани по вид, съответстват на изискванията за търговски семена, посочени в приложение № 3, и са установени чрез изпитвания от официални органи или лаборатории, че отговарят на тези изисквания.
Чл. 7
Чл. 7 от наредбата определя, че производството и сертификацията на семена от еднодомен коноп е позволено само след получаване на разрешение от министъра на земеделието и храните. Това разрешение е необходимо при условие, че съдържанието на тетрахидроканабинол в семената е под 0,3%. Издаването на разрешение се регулира от Наредба № 1 от 2018 г., която определя условията и реда за отглеждане на коноп за влакно, семена за фураж и храна.
Чл. 7а
Чл. 7а от Наредба № 100, приет на 18 август 2006 г., определя условията за производство и сертификация на семена от сусам. Семената трябва да бъдат сертифицирани на национално ниво в категории базови и сертифицирани, съгласно приложения № 2, № 3 и № 4. Освен това, семената могат да бъдат търгувани като търговски семена, ако отговарят на изискванията на чл. 6.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 100 предвижда, че семената на селекционера, които са произведени преди базовите семена, се сертифицират като "предбазови семена". Това сертифициране се извършва при условията, установени за базовите семена, в съответствие с разпоредбите на член 5 и член 18. Глава трета от наредбата се фокусира върху контрола на семената от официалните органи с цел сертификация и/или одобрение на търговските семена, като дейностите, извършвани от физически и юридически лица, са под контрола на официалните органи.
Чл. 9
Контролът на семената в България се осъществява от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). ИАСАС сертифицира семената на маслодайни и влакнодайни култури, включително базови и сертифицирани семена, чрез полска инспекция и лабораторни анализи. БАБХ извършва фитосанитарен контрол на семената и предоставя резултатите на ИАСАС.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 100 предвижда, че полска инспекция може да бъде извършвана от физически лица, одобрени от изпълнителния директор на ИАСАС. Лабораторните анализи на семената за посевни качества, извършвани под контрола на ИАСАС, могат да се осъществяват и от лаборатории, одобрени от министъра на земеделието и храните. Текстът е променян многократно, последно през 2023 г., с влизане в сила от 01.12.2023 г.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № 100 от 18 август 2006 г. указва, че при извършване на дейности, контролирани от ИАСАС, лицата по чл. 10 трябва да спазват изискванията, посочени в чл. 12 и 13 от същата наредба. Изискванията, които трябва да се спазват, са свързани с различни аспекти на търговията с посевен материал.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 100 определя изискванията за полска инспекция, извършвана под контрола на ИАСАС. Инспекторите трябва да имат необходимата квалификация и разрешение за извършване на инспекции. Освен това, посевите трябва да са произведени от семена с последващ контрол, а минимум 5% от тях подлежат на проверка от инспектори на ИАСАС. Част от семената от инспектираните посеви подлежат на грунтов контрол и лабораторни методи, ако е необходимо. При нарушения на правилата, се прилага чл. 67 от ЗППМ, а при отклонения от изискванията за сертифициране, сертификацията може да бъде прекратена.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 100 определя изискванията за лабораторни анализи на семена, които се извършват под контрола на ИАСАС. Семената трябва да се анализират в одобрени лаборатории с квалифициран персонал и необходимото оборудване. Лабораториите могат да бъдат независими или свързани с производители на семена. Лабораториите подлежат на контрол от ИАСАС, а 5% от пробите трябва да бъдат проверявани чрез анализи в лаборатория на ИАСАС. При нарушения в анализа, сертификатите на семената могат да бъдат анулирани, но ако семената продължават да отговарят на изискванията за сертификация, те могат да бъдат предлагани на пазара.
Чл. 14
Чл. 14 определя процедурите за вземане на проби от семена с цел сертификация и контрол на автентичността и сортовата чистота. Пробите се вземат от упълномощени лица на ИАСАС или от квалифицирани пробовземачи. Разрешенията за пробовземачи се издават от изпълнителния директор на ИАСАС, а отказите подлежат на обжалване. Пробовземачите подписват декларация за безпристрастност и могат да вземат проби само от семена, произведени от техните работодатели, освен ако не е договорено друго.
Чл. 15
Наредба № 100 от 18 август 2006 г. регламентира контрола на пробовземачите, получили разрешение от ИАСАС. ИАСАС извършва ежегодна проверка на минимум 5% от партидите, от които са взети проби, чрез официални пробовземачи. Проверката включва контролни паралелни проби и разпределение на семенните партиди по принципа на пропорционалност, в зависимост от броя на партидите и видовете. При установяване на несъответствия, сертификатите за партидите могат да бъдат анулирани, а търговията със семената спряна. Ако пробите от пробовземача съответстват на изискванията, семената могат да се търгуват.
Чл. 16
Наредба № 100 от 18 август 2006 г. регламентира търговията на семена от маслодайни и влакнодайни култури в Европейския съюз. Чл. 16 определя, че семената могат да се предлагат на пазара само ако са сертифицирани от определени категории. За семената от рапица, репица, коноп, сафлор, ким, памук, слънчоглед, лен, кафяв и бял синап, соя и мак, е необходимо да бъдат сертифицирани като 'базови' или 'сертифицирани'. Семената от фъстъци и черен синап също трябва да бъдат сертифицирани и одобрени като търговски семена.
Чл. 17
Наредбата допуска търговия на сертифицирани семена, наречени 'сортова комбинация', която представлява комбинация от компоненти на хибрид. Тези семена могат да се предлагат на пазара само ако компонентите са сертифицирани и механично комбинирани в определено съотношение от сортоподдържащите лица. Освен това, компонентите се дражират с различни по цвят материали, а информацията за 'сортовата комбинация' и съотношението на компонентите трябва да бъде обявена от производителя в ИАСАС за целите на сертификация и контрол.
Чл. 18
На пазара могат да се предлагат семена от категория "предбазови семена", при условие че са сертифицирани по условията на базови семена.
Чл. 19
Наредба № 100 от 18 август 2006 г. регламентира търговията със семена от маслодайни и влакнодайни култури на пазара на Европейския съюз. Според Чл. 19, семената могат да се търгуват само след одобрение от полска инспекция или лабораторни анализи, които да гарантират тяхната автентичност и сортова чистота. Производителите на семената са задължени да сключат договор с купувачите, който трябва да бъде предоставен на ИАСАС за сертификация и контрол.
Чл. 20
Наредбата регламентира условията за сертификация и търговия на базови и търговски семена от маслодайни и влакнодайни култури. Чл. 20 предвижда отклонения от изискванията за кълняемост на семената при определени условия, включително неблагоприятни климатични условия и необходимост от незабавно предоставяне на семена на пазара. Сертификацията на семена с по-ниска кълняемост е разрешена при спазване на специфични условия и след контрол от ИАСАС. След официален анализ се издава сертификат, а разпоредбите не важат за внос на семена от трети страни.
Чл. 21
На територията на Република България е разрешено търгуването на семена, които не са одобрени за търговия, но са предназначени за научни или опитни цели. Генетично модифицираните семена трябва да отговарят на изискванията за безопасност и да преминат оценка на въздействието върху околната среда. Разрешенията за търговия с тези семена се издават от изпълнителния директор на ИАСАС и могат да бъдат обжалвани. В наредбата са предвидени и изисквания за сертификация и етикетиране на семената.
Чл. 22
Наредба № 100 от 18 август 2006 г. регламентира сертификацията на семената от маслодайни и влакнодайни култури. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол извършва проверки за автентичност, сортова чистота и здравно състояние на културите чрез полска инспекция и лабораторни методи. Освен това, агенцията одобрява търговските семена, установявайки принадлежността им към определен вид и проверявайки посевните качества и здравното им състояние.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 100 от 18 август 2006 г. определя процедурата за сертификация или одобрение на търговските семена. Лицата, които искат сертификация, трябва да подадат заявление по утвърден образец. По желание на заявителя, информацията за генеалогичните компоненти на семената може да остане поверителна.
Чл. 24
Член 24 от Наредба № 100 определя, че полската инспекция на посевен материал от маслодайни и влакнодайни култури се извършва с цел установяване на съответствието с изискванията по приложение № 2. Методите за инспекция са утвърдени от министъра на земеделието и храните. Резултатите от инспекцията се отразяват в акт, утвърден от изпълнителния директор на ИАСАС.
Чл. 25
Чл. 25 от Наредба № 100 предвижда, че лабораторните анализи на семената се извършват с цел да се установи съответствието им с изискванията по приложение № 3, използвайки методи, утвърдени от министъра на земеделието и храните. Анализите следват международните методи на ISTA. Лабораторията, извършила анализа, издава документ с резултатите по утвърден образец.
Чл. 26
Чл. 26 определя процедурата за вземане на проби от семена с цел сертификация и одобрение. Пробите се вземат от хомогенни партиди семена, като максималната и минималната маса на партидите и пробите зависят от културата, описана в приложение № 4. Методите за вземане на проби се утвърдяват от министъра на земеделието и храните и трябва да отговарят на международните стандарти на ISTA. Пробовземачът е задължен да изготви протокол за взетите проби по утвърден образец.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 100 определя процедурите за сертификация и одобрение на семена от маслодайни и влакнодайни култури. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) е отговорна за сертифицирането на семена, които отговарят на специфични изисквания. Сертифицираните семена получават сертификат, а търговските семена - документ за одобрение, който е валиден за една година. След изтичането на срока, семената подлежат на лабораторен анализ за проверка на кълняемостта. При положителен резултат се издава нов документ за одобрение. Ако опаковките на семената са повредени, те могат да бъдат преразфасовани.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 100 предвижда, че лицата, които подадат заявление за сертификация и/или одобрение на търговските семена, са задължени да заплатят такси за извършваните от ИАСАС полски инспекции, вземания на проби и лабораторни анализи. Размерът на таксите е определен с тарифата по чл. 6, ал. 6 от Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ).
Чл. 29
Член 29 от Наредба № 100 регламентира условията за търговия с базови, сертифицирани и търговски семена. Тези семена могат да се предлагат на пазара само в хомогенни партиди и в запечатани или пломбирани опаковки, снабдени с необходимата маркировка. Съществуват изключения за продажба на семена на крайни потребители за лични нужди, които са одобрени от изпълнителния директор на ИАСАС, позволяващи отклонения от изискванията за опаковане и маркировка.
Чл. 30
Наредба № 100 от 18 август 2006 г. регламентира запечатването на опаковките с базови, сертифицирани и търговски семена. Опаковките се запечатват в присъствието на упълномощено лице от ИАСАС, така че да не могат да бъдат отваряни без да се наруши целостта на запечатването. Запечатването включва официален етикет и може да включва печат или пломба. Официално запечатаните опаковки не могат да бъдат отваряни отново без разрешение на ИАСАС, с изключение на случаи на повторно запечатване, при което се отбелязват необходимите данни. При последващо разфасоване на семена, новите опаковки също подлежат на контрол и издаване на нов сертификат.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 100 определя изискванията за етикетиране на опаковките с базови, сертифицирани и търговски семена. Етикетите трябва да са нови и да съдържат информация на български и на един от официалните езици на ЕС. Цветът на етикетите е специфичен за различните категории семена. При несъответствие на кълняемостта, информацията се отбелязва на стикер. Допуска се информацията да бъде отпечатана и на самите опаковки. За семена с регулирани некарантинни вредители, се изисква растителен паспорт, който да бъде поставен над официалния етикет.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 100 от 18 август 2006 г. предвижда, че за малки опаковки, запечатвани на територията на страната, се допуска отстъпление от разпоредбите на чл. 31. Условията за тези изключения ще бъдат определени с акт на Европейската комисия.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 100 изисква опаковките с базови, сертифицирани и търговски семена да бъдат придружавани от официален документ, който да съответства на цвета на етикета за съответната категория. Документът трябва да съдържа задължителна информация, посочена в приложение № 5, и да бъде изготвен така, че да не се бърка с официалния етикет. Не се изисква такъв документ, ако информацията е отпечатана върху опаковката по начин, който не позволява нейното заличаване, или ако етикетът е самозалепващ се или устойчив на късане.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 100 определя, че опаковките с базови семена, сертифицирани семена и търговски семена могат да носят етикет на производителя или търговеца, който е различен от официалния етикет. Този етикет може да съдържа информация относно производителя или търговеца, или информацията може да бъде отпечатана директно на опаковката. Условията за това се определят с акт на Европейската комисия.
Чл. 35
Чл. 35 от Наредба № 100 от 18 август 2006 г. задължава етикетите или придружаващите документи на семена от генетично модифицирани сортове да съдържат информация, че сортът е генетично модифициран. Това е необходимо за осигуряване на прозрачност и информираност на потребителите относно състава на семената.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 100 задължава производителите и търговците на сертифицирани семена да отбелязват на официалния етикет, етикета на производителя или на опаковката информация за химическите третирания, извършвани с препарати срещу вредители, които могат да влошат качеството на семената. Това е част от изискванията за сертификация, опаковане и етикиране на предбазови семена за търговия.
Чл. 37
Чл. 37 регламентира сертификацията, опаковането и етикетирането на предбазовите семена. Семената трябва да бъдат инспектирани от ИАСАС, опаковани в съответствие с наредбата и да носят официален етикет с информацията по приложение № 6. Етикетът е бял с диагонална виолетова линия.
Чл. 38
Чл. 38 определя правилата за последващ контрол на семената от маслодайни и влакнодайни култури, който се извършва от ИАСАС. Контролът включва вземане на проби от заготвени партиди семена преди сертификация и от търговската мрежа при съмнения. Методите за контрол се утвърдиха от министъра на земеделието и храните. Подлежат на контрол предбазови, базови и сертифицирани семена, като се издава документ за сортова чистота при съответствие с изискванията. При несъответствие сертификатът се анулира и семената се спират от търговия.
Чл. 39
Наредбата регламентира производството и сертификацията на семена от маслодайни и влакнодайни култури в България и Европейския съюз. В страната могат да се произвеждат неокончателно сертифицирани семена, които да бъдат окончателно сертифицирани в съответствие с определени условия. Изискванията включват наличие на изходни семена от определени категории, спазване на процедури за инспекция и лабораторни изпитвания, както и опаковане и етикетиране на семената. Възможно е производството и сертификацията на семена и в трети страни, при условие че се спазват същите изисквания.
Чл. 40
Вносът на семена от маслодайни и влакнодайни култури на територията на България се осъществява съгласно условията на Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ). При внос на семена от трети страни, когато количеството надвишава два килограма, е необходимо те да бъдат придружавани от етикет или документ, съдържащ информация за растителния вид, сорт, категория семена, страна производител, страна експедитор, износител и количество. Освен това, вносът се допуска само ако Европейската комисия е издала решения относно еквивалентността на семената от тези страни.
Чл. 41
Семена от сортове или хибриди на маслодайни и влакнодайни култури могат да бъдат произведени по биологичен начин и търгувани при спазване на разпоредбите на Наредба № 5 от 2018 г. От 01.12.2023 г. семената могат да се третират химически за предпазване от вредители.
Чл. 42
Член 42 от Наредба № 100 допуска производството и търговията на семена от сортове или хибриди на маслодайни и влакнодайни култури, предназначени за генетични ресурси в райони с естествена и полуестествена растителност, подложени на генетична ерозия. Освен това, се допуска производството и търговията на смески от семена на маслодайни и влакнодайни култури в комбинация с други растителни видове, включени в Европейския каталог или в официалната сортова листа на България. Условията за производство и търговия, както и разрешените количества, се определят с актове на Европейската комисия.
Чл. 42а
Чл. 42а от Наредба № 100 от 18 август 2006 г. предвижда изключения за местни сортове и сортове, естествено адаптирани към местните условия, застрашени от генетична ерозия. Тези сортове, които са вписани в Официалната сортова листа на България като "сортове за консервация", не подлежат на изискванията за производство, сертификация и търговия, установени от наредбата. Всички останали изисквания остават в сила.
Чл. 42б
Чл. 42б от Наредба № 100 разрешава изключения от сертификационните условия за семена от "сортове за консервация" при спазване на определени изисквания. Семена от фъстъци и черен синап могат да се предлагат на пазара и като търговски семена, без да се прилагат разпоредбите за сортове за консервация. Семената на сортовете за консервация трябва да се сортоподдържат съгласно утвърдени практики и да отговарят на условия за сортова чистота и посевни качества, установени чрез лабораторни анализи. Инспекцията може да се извърши от инспектори на ИАСАС или от производителите.
Чл. 42в
Чл. 42в от Наредба № 100 определя условията за производство и сертификация на семена от сортове за консервация. Семената могат да се произвеждат само в определени райони на произход. При специфични проблеми на околната среда, могат да бъдат одобрени допълнителни райони за производство, след уведомление на Министерството на земеделието и храните до Европейската комисия и другите държави членки. Ако в рамките на 20 дни не се поиска разглеждане на случая, допълнителните райони могат да бъдат одобрени.
Чл. 42г.
Чл. 42г. от Наредба № 100 определя процедурата за сертификация на семена от "сортове за консервация". Изпитванията включват полска инспекция, вземане на проби и лабораторни анализи, осъществявани от производителя. Изпитванията следват международни или утвърдени методи от министъра на земеделието. Полската инспекция удостоверява сортовата чистота на посева, а лабораторните анализи проверяват съответствието на семената с изискванията. Производителят издава документи, удостоверяващи резултатите от анализа и сортовата чистота.
Чл. 42д
Семената от сортове за консервация могат да се предлагат на пазара само в хомогенни партиди, които са запечатани в опаковки или контейнери. Опаковките и контейнерите трябва да бъдат запечатани от производителя по начин, който предотвратява отварянето им без нарушаване на целостта на запечатващата система. Запечатването включва етикет и може да включва печат или пломба, за да се гарантира безопасността на продукта.
Чл. 42е
Опаковките и контейнерите със семена от сортове за съхранение трябва да бъдат етикетирани с информация от производителя. Тази информация може да бъде отпечатана или поставена с печат/щемпел на външната страна на опаковката, както е посочено в приложение № 8 на наредбата.
Чл. 42ж
Чл. 42ж. регламентира търговията на семена от "сортове за консервация". Семената могат да се търгуват само ако са произведени в района на произход или в одобрен допълнителен район. Търговията трябва да се извършва в района на произход, освен ако МЗХ не одобри допълнителни райони с условия, съпоставими с района на произход. Гарантира се необходимото количество семена за запазване на сорта в района на произход. Министерството информира ЕК и държавите членки за одобрените райони.
Чл. 42з
Чл. 42з от Наредба № 100 определя ограничения за търговия с семена от "сортове за консервация". Според алинея 1, количеството семена не трябва да надвишава 0,5% от общото количество семена за реколтна година, а за сортове Brassica napus и Helianthus annuus - 0,3%. Максималното количество семена не трябва да е повече от необходимото за засяване на площ от 100 хектара. Алинея 2 уточнява, че за търговия се приема по-голямото от количествата по алинея 1. Според алинея 3, общото количество семена от всички "сортове за консервация" не трябва да надвишава 10% от годишното количество семена от съответния вид. Алинея 4 предвижда осигуряване на необходимо количество семена за засяване на 100 хектара, ако изчисленото количество е по-малко.
Чл. 42и
Производителите на семена от сортове за консервация са задължени да информират Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за размера и местоположението на площите за производство на семена преди началото на всеки производствен сезон. Ако обявеният размер на площите е по-голям от допустимите количества семена за търговия, МЗХ ще определи максималното количество, което всеки производител може да търгува през съответния производствен сезон.
Чл. 42к
Чл. 42к от Наредба № 100 регламентира официалния контрол на посевите от страна на Министерството на земеделието и ИАСАС. Контролът е насочен към проверка на съответствието с изискванията за "сорта за консервация", произхода на семената и количествата, които се търгуват. Изпълнителната агенция по сортоизпитване извършва последващ контрол на семената от "сортове за съхранение" чрез случайни проверки, за да се установи съответствието на сортовата идентичност и чистота с изискванията.
Чл. 42л
Производителите на семена от сортове за консервация, регистрирани в България, трябва да заявят семепроизводството в ИАСАС, включително информация за площите и произхода на семената. Търговците са длъжни да подават информация за произведените семена на МЗХ за всеки производствен сезон. При поискване от Европейската комисия или други държави членки, трябва да се предостави информация за количествата семена от сортове за консервация, пуснати на пазара.
Чл. 43
Контролът на семена от маслодайни и влакнодайни култури на пазара в ЕС се извършва от ИАСАС, в съответствие с условията и реда на Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ). Проверките са случайни и целят установяване на съответствието на семената с изискванията на наредбата.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 100 предвижда, че Република България може да бъде освободена от определени задължения по Директива 2002/57/ЕС, когато на територията на Съюза се организират временни експерименти от Европейската комисия. Освобождаването зависи от разпоредбите на експериментите и не може да надхвърля 7 години. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол участва в сравнителни тестове и опити, провеждани от ЕК на проби от семена на маслодайни и влакнодайни култури. Тестовете могат да включват семена от трети страни, подходящи за органично земеделие и търгувани за опазване в естествената им среда.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 100 позволява на министъра на земеделието и храните да разреши предлагането на определени количества семена от маслодайни и влакнодайни култури на пазара с отклонения от изискванията на наредбата в случаи на временни затруднения. Това може да включва семена от сортове, които не са вписани в Европейския каталог или в официалната сортова листа на България. Етикетите на семената трябва да отговарят на определени цветови изисквания и да посочват действителните показатели на семената.
Чл. 46
Министърът на земеделието и храните може да поиска освобождаване от задълженията по наредбата за видове, които не са характерни и не се произвеждат в страната, по предложение на ИАСАС. Искането се отправя писмено до Европейската комисия.
Чл. 47
Наредба № 100 от 2006 г. урежда търговията на семена от маслодайни и влакнодайни култури на пазара на Европейския съюз. Чл. 47 забранява допълнителни ограничения по отношение на характеристиките и етикетирането на семената, освен предвидените в Директива 2002/57/ЕС. В наредбата са определени термини, като "сортова комбинация", "опрашител", "дражиране" и др. Специфицират се условия за търговия на химически третирани семена и семена, произведени по биологичен начин. Включени са и изисквания за сортова чистота, автентичност и условия за полска инспекция. Наредбата е изменяна и допълвана многократно, за да се адаптира към новите директиви на ЕС.
§1
Тази наредба определя основни термини свързани с търговията на посевен материал от маслодайни и влакнодайни култури. Включва определения за сортова комбинация, опрашители, дражиране на семена, автентичност, сортова чистота, трети страни с призната еквивалентност, генетични ресурси, генетична ерозия, полуестествена растителност, предбазови семена и генерации семена, предхождащи базовите. Тези термини служат за основа за правилното прилагане на наредбата и осигуряване на качеството на посевния материал на пазара на Европейския съюз.
§2
Параграф §2 определя, че предоставянето на семена от маслодайни и влакнодайни култури от физически или юридически лица на други лица по договор, сключен за производство на земеделски суровини, не се счита за търговия, при условие че тези лица не стават притежатели на семената или на реколтата от тях. Лицето, предоставящо семената, е задължено да представи копие от договора на ИАСАС. Условията за прилагане на разпоредбата ще бъдат определени с актове на Европейската комисия.
§5
Тази наредба въвежда редица директиви на Европейския съюз, свързани с търговията на семена от маслодайни и влакнодайни култури. Конкретно, се прилагат директиви относно сертифицирането на семена, ограничения в търговията с определени видове семена, и изменения, свързани с биохимични и молекулярни техники. Наредбата актуализира предходни директиви и въвежда нови изисквания за търговията с растителен репродуктивен материал.
§8
Наредбата за търговия на посевен материал от маслодайни и влакнодайни култури влиза в сила от 1 януари 2007 г. Заключителните разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 100, която е обнародвана в Държавен вестник, бр. 11 от 2007 г., също влизат в сила от 1 януари 2007 г.
§12 от Наредба № 100 и допълнителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 100.
Наредба № 100 за търговия на посевен материал от маслодайни и влакнодайни култури влиза в сила от 1 януари 2007 г. В допълнение, е приета наредба за изменение и допълнение на същата, която е обнародвана в Държавен вестник, брой 49 от 2009 г. и влиза в сила от 30 юни 2009 г.
§9
С Наредба № 100 от 18 август 2006 г. се въвежда Директива 2008/62/ЕО, която позволява признаването на местни земеделски видове и сортове, адаптирани към специфични условия и застрашени от генетична ерозия. Директивата урежда и търговията със семена от тези видове и сортове. Заключителните разпоредби от 2009 г. касаят изменения и допълнения на същата наредба, които влизат в сила от 30 юни 2009 г.
§10 от Наредба № 100
Наредба № 100 от 18 август 2006 г. за търговия на посевен материал от маслодайни и влакнодайни култури влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби, касаещи изменения и допълнения на наредбата, бяха обнародвани в "Държавен вестник", брой 41 от 2010 г. и влязоха в сила на 01.06.2010 г.
§6 и Заключителни разпоредби
Наредба № 100 от 18 август 2006 г. за търговия на посевен материал от маслодайни и влакнодайни култури на пазара на Европейския съюз въвежда чл. 4 от Директива 2009/74/ЕО, която актуализира ботаническите и научните наименования на растенията, както и изменя приложенията към предходни директиви. Заключителните разпоредби от 2010 г. потвърдиха измененията и допълненията на наредбата с влизане в сила от 01.06.2010 г.
§7
Наредба № 100 от 18 август 2006 г. за търговия на посевен материал от маслодайни и влакнодайни култури влиза в сила от деня на обнародването й в 'Държавен вестник'. Допълнителните разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 100, обнародвани в 'Държавен вестник', брой 102 от 2016 г., влизат в сила от 23 декември 2016 г.
§6
С наредба № 100 от 18 август 2006 г. се въвеждат изменения, произтичащи от Директива за изпълнение (ЕС) 2016/11 и Директива за изпълнение (ЕС) 2016/317. Първата директива касае изменения в приложение II към Директива 2002/57/ЕО, свързана с търговията със семена от маслодайни и влакнодайни култури. Втората директива се отнася до изменения на няколко директиви относно официалния етикет на опаковките със семена.
§ 7 и Заключителни разпоредби
В параграф §7 от Наредбата се указва, че навсякъде в текста думата "Общността" трябва да бъде заменена с "Съюза". Заключителните разпоредби касаят изменението и допълнението на Наредба № 100, което е обнародвано в Държавен вестник, брой 102 от 2016 г. и влиза в сила от 23.12.2016 г.
§ 8
Наредба № 100 влиза в сила от деня на обнародването си в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 4 и 5, които влизат в сила от 1 април 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Наредба № 3 от 28 март 2019 г., която регулира условията и реда за получаване на разрешения за предлагане на семена на пазара за научни цели и селекционна дейност.
§14
В Наредба № 100 от 2006 г. за търговия на посевен материал от маслодайни и влакнодайни култури на пазара на Европейския съюз, се извършват изменения, свързани със замяната на термини, отнасящи се до Министерството на земеделието и храните. Думите "министъра/ът на земеделието и храните", "Министерството на земеделието и храните" и абревиатурата "МЗХ" се заменят с "министъра/ът на земеделието, храните и горите", "Министерството на земеделието, храните и горите" и "МЗХГ".
§15
Наредба № 100 влиза в сила от деня на обнародването ѝ в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби се отнасят и за изменение и допълнение на Наредба № 99 от 2006 г. за търговия на посевен материал от фуражни култури, която е обнародвана в 'Държавен вестник', брой 57 от 2020 г. и влиза в сила от 26.06.2020 г.
§15
Наредба № 100 влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за изменения и допълнения на Наредба № 99 от 2006 г., която касае търговията на посевен материал от фуражни култури на пазара на Европейския съюз. Последните изменения са обнародвани в "Държавен вестник", брой 41 от 2022 г. и влизат в сила от 03.06.2022 г.
§21
Параграф §21 от Наредба № 100 от 18 август 2006 г. за търговия на посевен материал от маслодайни и влакнодайни култури на пазара на Европейския съюз предвижда изменения и допълнения. По-специално, всички споменавания на "Министерството на земеделието, храните и горите" и свързаните с него термини се заменят с "Министерството на земеделието" и съответните им форми. Абревиатурата "МЗХГ" се заменя с "МЗм".
§22
Наредба № 100 влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 2, 13, 19, 20 и 21, които влизат в сила от 1 септември 2022 г. Съществуват и преходни и заключителни разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2013 г. за условията и реда за сортопитване, признаване, вписване и отписване на сортовете растения, която влиза в сила от 01.12.2023 г.
§25
В Наредба № 100 за търговия на посевен материал от маслодайни и влакнодайни култури на пазара на Европейския съюз, с изменения, направени с последващи актове, се заменят термините, свързани с Министерството на земеделието, с новите наименования, свързани с Министерството на земеделието и храните. Конкретно, термините "министърът на земеделието", "министъра на земеделието", "Министерството на земеделието" и абревиатурата "МЗм" се заменят с "министърът на земеделието и храните", "министъра на земеделието и храните", "Министерството на земеделието и храните" и "МЗХ".
§29
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 5, 6, 7 и 8, които влизат в сила от 1 януари 2024 г. Приложение № 1 описва видовете маслодайни и влакнодайни култури, а Приложение № 2 определя изискванията за полска инспекция на семената. Изменения в приложението, свързани с изисквания за сортова чистота, кълняемост и съдържание на семена от други растителни видове, са предвидени в последните изменения от 2023 г. Съществуват специфични изисквания за пространствена изолация и сортова автентичност, които трябва да бъдат спазвани при производството на семена.
