НАРЕДБА № 10 ОТ 6 ОКТОМВРИ 2003 Г. ЗА НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ (КОНЦЕНТРАЦИИ В ОТПАДЪЧНИ ГАЗОВЕ) НА СЕРЕН ДИОКСИД, АЗОТНИ ОКСИДИ И ОБЩ ПРАХ, ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ОТ ГОЛЕМИ ГОРИВНИ ИНСТАЛАЦИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, които се изпускат в атмосферния въздух от големи горивни инсталации, предназначени за производство на енергия. Целта на нормите е да се предотвратят или ограничат вредните въздействия върху здравето на хората и околната среда, като се намали замърсяването на въздуха от изгарянето на горива.
Чл. 2
Наредбата определя нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, които могат да бъдат издавани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации (ГГИ). Разпоредбите важат за всички ГГИ с номинална топлинна мощност от 50 MWth или повече, независимо от вида на използваното гориво (твърдо, течно или газообразно).
Чл. 3
Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. за нормите на допустими емисии не се прилага за определени големи горивни инсталации (ГГИ), включително: инсталации за нагряване и топлинна обработка, следгоривни инсталации за пречистване на отпадъчни газове, инсталации за регенерация на катализатори, инсталации за превръщане на сероводород, реактори в химическата промишленост, коксови пещи, регенеративни въздухоподгреватели, инсталации с бутални двигатели, технически устройства за превозни средства, газови турбини на платформи в открито море, и газови турбини, въведени в експлоатация преди 27 ноември 2003 г.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. определя, че ако две или повече горивни инсталации са разположени така, че техните отпадъчни газове могат да се изпускат през общ комин, те се считат за един самостоятелен блок. Това решение зависи от преценката на компетентните органи, които отчитат техническите и икономическите фактори.
Чл. 5
Наредбата определя изискванията за проектиране и изграждане на нови големи горивни инсталации (ГГИ) с цел контрол на замърсяването на въздуха. Възложителят и проектантът трябва да оценят замърсяването в района, прилагане на необходимите мерки за пречистване и да се осигури, че емисиите не надвишават пределно допустимите концентрации. При изграждане на ГГИ, която може да повлияе на околната среда в друга държава членка на ЕС, компетентните органи трябва да предоставят информация и да провеждат консултации.
Чл. 6
Наредбата определя нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, излъчвани в атмосферата от големи горивни инсталации. Според чл. 6, когато горивна инсталация е разширена с поне 50 MW, новата част трябва да спазва нормите за емисии, определени в приложения № 1 - 5, в зависимост от общата топлинна мощност на инсталацията. Тази разпоредба не важи за случаите по чл. 23. При съществени промени в инсталацията се прилагат същите норми за допустими емисии.
Чл. 7
Наредбата определя нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, които големи горивни инсталации трябва да спазват. Член 7 указва, че новите ГГИ, въведени в експлоатация преди 27 ноември 2003 г., трябва да прилагат мерки, основани на най-добрите налични техники, за да не се превишават определените норми. За новите ГГИ, които не попадат под това правило, също се изискват мерки, за да се спазват нормите от приложения № 1 - 5.
Чл. 8
Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. определя нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах от големи горивни инсталации. Член 8 предвижда, че операторите на съществуващи инсталации са задължени да прилагат най-добрите налични техники за намаляване на емисиите, така че от 1 януари 2008 г. те да отговарят на определените норми. Операторите могат да поискат освобождаване от това задължение при определени условия. Освен това, инсталации, за които е подадена писмена декларация за ограничаване на мощността под 50 MWth, не подлежат на задължението.
Чл. 9
Наредба № 10 определя условията, при които съществуващите инсталации могат да бъдат освободени от спазване на нормите за допустими емисии (НДЕ). Операторът на инсталацията трябва да подаде писмена декларация до компетентните органи, в която поема отговорност да не експлоатира инсталацията повече от 20 000 часа в периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2015 г. Освободените инсталации трябва да спазват изискванията в комплексното разрешително и да изпълняват мероприятията, предвидени в програмите за управление качеството на атмосферния въздух.
Чл. 10
Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. установява норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах от големи горивни инсталации. Член 10 определя задълженията на компетентните органи да разработят програма за привеждане на съществуващите инсталации в съответствие с нормите за допустими емисии. Програмата обхваща всички инсталации с изключение на определени изключения и се основава на проучвания и преговори между заинтересованите страни. Тази програма е задължителна за изпълнение.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 10 определя съдържанието на програмата за постигане на нормите за допустими емисии (НДЕ) от големи горивни инсталации (ГГИ). Програмата трябва да включва задачи за постигане на НДЕ, технически и икономически обосновани мерки, източници на финансиране, конкретни инвестиционни стъпки, отговорни институции, аргументация за срокове, мерки за увеличаване на административния капацитет и мерки за неутрализиране на негативния ефект от приложените мерки.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 10 предвижда, че мерките, описани в програмата по чл. 10, трябва да осигурят прогресивно намаляване на годишните емисии от съществуващите големи горивни инсталации (ГГИ). Целта е емисиите да не надвишават определените емисионни тавани за серен диоксид и азотни оксиди, посочени в приложения № 7 и № 8, до влизането в сила на новите директиви за емисиите (НДЕ) за съществуващите инсталации, съгласно чл. 8.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 10, която регламентира нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах от големи горивни инсталации, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г.
Чл. 14
Операторите на съществуващи големи горивни инсталации (ГГИ) са задължени да информират компетентните органи за напредъка на изпълнение на мерките и дейностите, предвидени в програмата по чл. 10, в срок от един месец след изтичането на всяко полугодие. Информацията трябва да включва данни за инсталацията, хода на изпълнение на мерките, промени в мерките, резултати от изпълнени дейности и допълнителни мерки, ако има такива.
Чл. 15
Директорите на регионалните инспекции по околна среда и водите следят за изпълнението на мерките и дейностите, свързани с големите горивни инсталации (ГГИ), включени в програмата. При констатирано неизпълнение или други рискови обстоятелства, те незабавно информират министъра на околната среда и водите.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 10, която е в сила от 6 октомври 2003 г. и регламентира нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах от големи горивни инсталации, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 19 от 2011 г., и влезе в сила на 8 март 2011 г.
Чл. 17
Член 17 от Наредба № 10 определя задълженията на операторите на големи горивни инсталации (ГГИ) при аварии или спиране на пречиствателни съоръжения. В случай на превишаване на нормите за допустими емисии (НДЕ), операторът трябва да ограничи или спре работата на инсталацията, или да премине към нискоемисионни горива, ако в рамките на 24 часа не бъде възстановено спазването на НДЕ. Операторът е длъжен да уведоми компетентните органи в срок до 48 часа. Общата продължителност на експлоатацията на инсталацията без функциониращи пречиствателни съоръжения не може да надвишава 120 часа в рамките на дванадесет месеца.
Чл. 18
Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. определя условията, при които компетентните органи могат да допуснат изключения от ограниченията за емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, издавани от големи горивни инсталации. Изключенията могат да се допуснат при наличие на непреодолима необходимост от поддържане на електроснабдяването или при аварирали пречиствателни съоръжения, но те не могат да надвишават 72 часа или 240 часа за период от 12 месеца. По време на изключенията трябва да се спазват средноденонощните норми на емисиите в района.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. позволява на компетентните органи да разрешат изключение от задължителното спазване на нормите за допустими емисии (НДЕ) на серен диоксид за срок до 6 месеца. Това може да се случи по искане на заинтересованите лица, когато инсталацията нормално използва горива с ниско съдържание на сяра, но поради недостиг на такива горива не може да осигури доставката им.
Чл. 20
Наредбата позволява на компетентните органи да одобрят изключения от задължението за спазване на нормите за допустими емисии (НДЕ) за инсталации, които обикновено използват газообразно гориво, но временно трябва да преминат на алтернативни горива поради прекъсване на газовото захранване. Изключението може да бъде разрешено за срок не по-дълъг от 10 дни, освен в случаи на крайна нужда за поддържане на енергийни доставки. Операторът е задължен да уведоми компетентните органи незабавно.
Чл. 20а
Чл. 20а от Наредба № 10 предвижда, че прилагането на изключенията по чл. 19 и 20, както и по част А, ал. 2 и част Б, ал. 2 на приложение № 1 и по част А, ал. 2 на приложение № 4, компетентните органи трябва ежегодно да докладват на Европейската комисия. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 08.03.2011 г.
Чл. 21
Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. определя нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах от големи горивни инсталации. Чл. 21 регламентира методологията за определяне на нормите за допустими емисии (НДЕ) при нови и съществуващи инсталации с многогоривен блок, изгарящи две или повече горива. Процесът включва три основни стъпки: 1) определяне на НДЕ за всяко гориво, 2) изчисляване на горивно тегловните НДЕ, и 3) събиране на отделните горивно тегловни НДЕ.
Чл. 22
Наредбата определя нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах от големи горивни инсталации. Чл. 22 указва как да се определят нормите на допустимите емисии (НДЕ) при многогоривни блокове, като се взема предвид определящото гориво, което трябва да представлява поне 50% от общата топлинна мощност. Ако е под 50%, НДЕ се определят пропорционално на топлинните мощности на отделните горива. Предвидени са и усреднени НДЕ за нови инсталации, които не трябва да водят до увеличаване на емисиите от съществуващите инсталации.
Чл. 23
Чл. 23 от Наредба № 10 предвижда, че при нови и съществуващи големи горивни инсталации с многогоривен блок, който използва две или повече горива последователно, се прилагат нормите за допустими емисии (НДЕ) съгласно приложения № 1 - 5. Тези приложения трябва да отговарят на всеки отделен вид използвано гориво.
Чл. 24
Член 24 от Наредба № 10 задължава възложителите и операторите на големи горивни инсталации (ГГИ) да осигурят необходимите условия и апаратура за периодични или непрекъснати измервания на емисиите на серен диоксид, азотни оксиди и прах. Измерванията трябва да се извършват в съответствие с Наредба № 6 от 1999 г., която определя реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества от неподвижни източници.
Чл. 25
Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. определя нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изхвърляни от големи горивни инсталации (ГГИ) с топлинна мощност над 100 MWth. Член 25 предвижда случаи, в които не е необходимо провеждане на собствени непрекъснати измервания на емисиите, включително за инсталации с остатъчен експлоатационен ресурс, работа с природен газ или течно гориво, и изгаряне на биомаса при доказана безопасност на емисиите. Въпреки това, инсталациите трябва да извършват периодични измервания на всеки 6 месеца и могат да използват одобрени процедури за оценка на емисиите.
Чл. 26
Наредбата определя нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах от големи горивни инсталации. Член 26 предвижда условия за приемане на непрекъснати и периодични измервания на нормите за допуснати емисии. Според параграф 1, за да се приемат измерванията за спазени, е необходимо нито една от дванадесетте средномесечни стойности да не превишава нормите, а 97% от 48-часовите средни стойности на серен диоксид и прах да не надвишават 110% от нормите. За азотни оксиди, 95% от 48-часовите средни стойности не трябва да надвишават 110% от нормите. Параграф 2 уточнява, че при контролни и периодични измервания, стойностите трябва да са в рамките на установените норми.
Чл. 27
Член 27 от Наредба № 10 определя условията за приемане на степените на десулфуризация. Те се считат за спазени, когато всички календарни средномесечни стойности или всички произволни календарни месечни средни стойности отговарят на изискванията за десулфуризация.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 10 определя условията за спазване на нормите за допустими емисии от нови инсталации. За да се считат нормите за спазени, е необходимо нито една от валидираните средноденонощни стойности да не превишава установените лимити, а 95% от валидираните средночасови стойности да не надвишават 200% от тези лимити. Валидираните стойности се определят по указания в приложение № 9.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 10 уточнява, че при анализа на спазването на нормите за допустими емисии (НДЕ) съгласно предходни членове, периодите на временно прекъсване на работата на пречиствателните съоръжения, както и времето за пускане и спиране на инсталацията не се отчитат. Това означава, че тези периоди не влияят на оценката за спазване на нормите за емисии.
Чл. 30
Наредба № 10 определя нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации (ГГИ) с електрическа мощност над 300 MW. Операторите на тези инсталации, получили разрешение за строеж след 25 юни 2009 г., трябва да оценят условията за складиране и транспорт на въглероден диоксид, както и възможностите за изграждане на инсталации за улавяне на CO2. Наредбата включва и изисквания за комбинирано производство на топло- и електроенергия, както и специфични норми за допустими емисии в зависимост от вида и мощността на горивото. В допълнение, наредбата въвежда разпоредби от Директива 2001/80/ЕО и определя задължения на операторите за мониторинг и отчет на емисиите.
§1
Параграф §1 задължава възложителите на нови инсталации, както и на инсталации по чл. 6, преди издаването на разрешително, да представят резултати от технически и икономически проучвания за възможностите за комбинирано производство на топло- и електроенергия. Тези проучвания трябва да се основават на пазарни условия и условия за дистрибуция. При установяване на такива възможности, инсталациите трябва да се изграждат с капацитет за комбинирано производство.
§2
Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. определя нормите за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах от големи горивни инсталации. В параграф §2 се дават определения на ключови термини, свързани с емисиите и горивните инсталации, включително "емисии", "емисионен таван", "отпадъчни газове", "норми за допустими емисии", "оператор", "гориво" и др. Специално внимание се отделя на нормите за допустими емисии, които се изчисляват на база масова концентрация и се коригират в зависимост от съдържанието на кислород. Определят се също нови и съществуващи инсталации, както и спецификации за многогоривни блокове.
§2а
Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, установява норми за емисиите на тези замърсители от големи горивни инсталации. С параграф §2а, добавен с ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г., наредбата въвежда разпоредбите на Директива 2001/80/ЕО, която цели ограничаване на емисиите на определени замърсители, изпускани от големи горивни инсталации.
§4
Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах отменя предходната Наредба № 15 от 1999 г., която също регламентира допустимите емисии на тези вещества, но само за нови големи горивни инсталации.
§6
В параграф §6 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. се предвижда изменение в т. 1 на приложение № 3 към чл. 43 от Наредба № 6 от 1999 г. В текста "50 MWth" се заменя с "100 MWth", което увеличава допустимата мощност на горивните инсталации, от които се измерват емисиите на вредни вещества.
§8
Параграф §8 определя изключения от нормите за допустими емисии (НДЕ) на серен диоксид за инсталации с номинална топлинна мощност 400 MWth или повече. Тези инсталации могат да работят ограничен брой часове годишно: до 31 декември 2015 г. - 2000 часа и от 1 януари 2016 г. - 1500 часа. НДЕ за серен диоксид при тези условия е 800 mg/Nm3. Изключенията не важат за нови инсталации по чл. 7, ал. 2.
§10
Параграф §10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. задължава министъра на околната среда и водите да издава инструкции и указания за прилагането на наредбата в сътрудничество със съответните заинтересовани ведомства. В допълнение, наредбата е изменена и допълнена с нова версия, обнародвана в Държавен вестник, брой 19 от 2011 г., която влиза в сила на 8 март 2011 г.
§21
В параграф §21 от Наредба № 10 от 6 октомври 2003 г. за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, излъчвани от големи горивни инсталации, се извършва замяна на израза "по искане на заинтересовано лице" с "по искане на заинтересованите лица". Заключителните разпоредби уточняват, че измененията и допълненията в наредбата влизат в сила от 08.03.2011 г., след обнародване в Държавен вестник, брой 19 от 2011 г.
§23
Наредба № 10 влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Определят се норми за допустими емисии (НДЕ) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах за големи горивни инсталации (ГГИ), с различни стойности в зависимост от вида на горивото и топлинната мощност на инсталацията. НДЕ за серен диоксид и азотни оксиди са определени за твърди, течни и газообразни горива, с различни изисквания за нови и съществуващи инсталации. Изискват се процедури за контрол и оценка на емисиите, включително непрекъснато измерване на замърсителите в инсталации с мощност над 100 MWth.
