НАРЕДБА № 10 ОТ 31 МАЙ 1994 Г. ЗА НЕОТЛОЖНАТА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 10 от 31 май 1994 г. урежда условията и реда за оказване на неотложна медицинска помощ, както и организацията на работата на звената за неотложна медицинска помощ в здравните заведения.
Чл. 2
Неотложната медицинска помощ представлява медицинска дейност, която се предоставя на болни и пострадали лица, чиито живот не е в непосредствена опасност, но които се нуждаят от бърза медицинска интервенция, за да се предотврати влошаване на състоянието. Тази помощ се осигурява безотказно и по всяко време на денонощието.
Чл. 3
Член 3 от Наредба № 10 определя задачите на звената, осъществяващи неотложна медицинска помощ. Те включват осигуряване на медицинска помощ, диагностична дейност, лечебна помощ на болни, търсене на съдействие от центъра за спешна медицинска помощ, участие в спешна помощ при бедствия и аварии, и извършване на трудово-лекарска експертиза. Звената също осигуряват несрочен санитарен транспорт на болни, ако им бъде възложено от здравното заведение.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 10 от 31 май 1994 г. определя, че в градовете, където се намират центрове за спешна медицинска помощ, спешната помощ се отделя от неотложната. В останалите общини, ръководството може да вземе решение за отделяне на спешната медицинска помощ от неотложната, след съгласуване с Министерството на здравеопазването.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 10 определя организацията на звената за неотложна медицинска помощ, които могат да бъдат щатни или на графични дежурства. Те се състоят от многопрофилни екипи, включващи лекар и шофьор. Звената оказват неотложна медицинска помощ в домовете на пациентите и в поликлинични кабинети, а при необходимост и спешна медицинска помощ. Спешните приемни отделения също осигуряват неотложна помощ извън работното време на поликлиниките.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 10 от 31 май 1994 г. указва, че в случаите, когато спешната и неотложната медицинска помощ не са разделени, центровете за спешна медицинска помощ са задължени да предоставят неотложна медицинска помощ.
Чл. 7 от Наредба № 10 от 31 май 1994 г.
В здравните заведения без обособено звено за неотложна медицинска помощ, ръководителят определя графика на дежурствата на медицинските специалисти, които предоставят неотложна помощ. Шофьорите на линейки и автомобили, обслужващи тези звена, са на щат в здравните заведения.
Чл. 8
Звената за неотложна медицинска помощ са задължени да изпълняват всички повиквания за домашни посещения, които са предадени от регионалната координационна централа. Ако повикванията за неотложна помощ постъпят директно в звеното, екипът трябва незабавно да уведоми координационната централа.
Чл. 9
Съгласно Чл. 9 от Наредба № 10 от 31 май 1994 г., могат да се разкриват звена за неотложна психиатрична помощ в специализираните психиатрични заведения с цел оказване на спешна и неотложна психиатрична помощ.
Чл. 10
В малките населени места неотложната медицинска помощ се предоставя от медицинските специалисти в зависимост от техните възможности за бързо реагиране на повиквания. При нужда, медицинският специалист може да поиска помощ от звеното за неотложна медицинска помощ или центъра за спешна медицинска помощ, който обслужва района.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 10 от 31 май 1994 г. определя задълженията на медицинския екип при неотложна медицинска помощ. След получаване на адреса, екипът трябва незабавно да се отправи към пациента, да проведе необходимите диагностични и лечебни мероприятия, да поиска консултация или помощ, ако е необходимо, и да осигури приемственост в лечението. Също така, екипът е длъжен да попълни и предаде съответните медицински бланки, а след приключване на обслужването да уведоми регионалната координационна централа.
Чл. 12
Чл. 12 от Наредба № 10 определя, че времето за придвижване на екипа за неотложна медицинска помощ от момента на получаване на задачата до пристигането при пациента не трябва да надвишава 30 минути.
Чл. 13
Наредба № 10 от 31 май 1994 г. регламентира организацията на неотложната медицинска помощ в България. Чл. 13 предвижда задължения на ръководителите на здравните заведения да осигурят необходимата инфраструктура за спешна помощ, включително амбулаторни кабинети, манипулационни и дежурни помещения, както и съвременни комуникационни системи. Осигуряват се линейки и леки автомобили за дейностите на звената. Контролът по изпълнението на наредбата е възложен на Министерството на здравеопазването. В приложение се изброяват седалищата на центровете за спешна медицинска помощ в различни области на страната.
§ 2 от Преходни и Заключителни разпоредби
Наредба № 10 от 31 май 1994 г. за неотложната медицинска помощ е издадена на основание § 2 от заключителните разпоредби на Закона за народното здраве. В приложение към чл. 4, ал. 1 се посочват седалищата на центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в различни градове на България, включително Пловдив, Пазарджик, Смолян, Варна и др. Списъкът включва общо 14 ЦСМП, разположени в ключови населени места.
