НАРЕДБА № 10 ОТ 21 ДЕКЕМВРИ 2006 Г. ЗА СИСТЕМИТЕ И СРЕДСТВАТА ЗА КОМУНИКАЦИЯ, РАДИОНАВИГАЦИЯ И ОБЗОР И ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА КОМУНИКАЦИЯ В ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 28 ОТ 2015 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя основните технически изисквания към системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор, както и процедурите за комуникация в гражданското въздухоплаване в Република България. Тя е изменена с ДВ, бр. 28 от 2015 г.
Чл. 2
Наредбата определя изискванията за системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване. Тези системи трябва да отговарят на Закона за електронните съобщения и на стандартите от Приложение 10 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, както и на регламенти на Европейския съюз и на изискванията на самата наредба.
Чл. 3
Наредбата определя собствеността на системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване. Наземните системи и средства са собственост на доставчика на аеронавигационно обслужване (ДАНО), който притежава свидетелство от ГД 'ГВА'. Бордните системи и средства принадлежат на авиационните оператори, собственици на въздухоплавателни средства.
Чл. 4
Член 4 от Наредба № 10 определя ползвателите на аеронавигационното обслужване, предоставяно от средствата и системите за комуникация, радионавигация и обзор. Ползвателите са екипажите на въздухоплавателни средства (ВС), които са оборудвани със съответните технически средства, отговарящи на изискванията, посочени в член 2, алинея 1 и 2.
Чл. 5
Наредбата регулира въвеждането и снемането от експлоатация на системи и средства за комуникация, радионавигация и обзор, които се използват за осигуряване и управление на въздушното движение. Всички промени се публикуват в Сборника за аеронавигационна информация (АИП) на Република България. При промяна на времето на работа или параметрите на тези системи, се издават съобщения (НОТАМ) съгласно Наредба № 15 за аеронавигационно информационно обслужване.
Чл. 6
Системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване подлежат на периодични проверки, които могат да бъдат наземни или летателни. За всяка система се издава удостоверение за експлоатационна годност, съгласно Наредба № 141 от 2002 г. относно удостоверяването на експлоатационната годност на навигационни съоръжения.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 10 постановява, че системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор трябва да бъдат осигурени с подходящо програмно осигуряване, електрозахранване и технически средства, в съответствие с изискванията от чл. 2, ал. 1 и 2. Целта е да се гарантира непрекъснатост на работата им.
Чл. 8
Доставчикът на аеронавигационно обслужване е отговорен за организирането и предаването на информация относно експлоатационното състояние на системите за комуникация, радионавигация и обзор. Той също така предоставя информация, която е важна за изпълнението на полетите на въздухоплавателните средства на съответните органи, отговорни за управлението на въздушното движение.
Чл. 9
Наредбата определя задълженията на собствениците на системи и средства за комуникация, радионавигация и обзор относно записването и съхранението на информация. Записите трябва да се съхраняват минимум 30 дни, а при авиационно разследване - до приключването му. Копия от записите се съхраняват за по-дълъг срок, определен от комисията, извършваща разследването, съгласно Наредба № 13 от 1999 г.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 10 определя стандартните радионавигационни средства за навигационно обслужване, които включват инструментална система за кацане (ILS), микровълнова система за кацане (MLS), глобална навигационна спътникова система (GNSS), всенасочен VHF радиофар (VOR), ненасочена приводна радиостанция (NDB), далекомерна система (DME) и трасови VHF радиомаркер. Средствата трябва да отговарят на стандартите и препоръчителните практики на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Доставчикът на аеронавигационно обслужване е отговорен за поддържането на експлоатационните характеристики на радионавигационните средства през целия им жизнен цикъл. Работни места "Кула" и "Подход" получават информация за оперативния статус на радионавигационните средства, използвани при подход, кацане и отлитане.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 10 регламентира информацията относно радионавигационните средства, използвани в гражданското въздухоплаване. Информацията за разликите в стандартите трябва да се публикува в АИП. Инструменталните системи, различни от ILS и MLS, могат да работят с бордно оборудване, ако характеристиките им са публикувани. Прекратяването на GNSS обслужване изисква 6-годишно предизвестие. Доставчикът на аеронавигационно обслужване трябва да записва данни при наличието на одобрени GNSS процедури и да ги съхранява минимум 14 дни, а при разследвания до приключването им.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 10 определя, че при наличие на двустранна връзка "въздух - земя" и инсталирана радиолокационна система за прецизен подход (PAR), тази система може да бъде използвана като радионавигационно средство в гражданското въздухоплаване.
Чл. 13
Член 13 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че експлоатационните характеристики на радиолокационната система за прецизен подход трябва да отговарят на стандартите, описани в раздел 3.2 на том I на Приложение 10 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Тази наредба е изменена с ДВ, бр. 28 от 2015 г.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 10, който се отнася до системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване, е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 28 от 2015 г.
Чл. 15
С Чл. 15 от НАРЕДБА № 10, който е отменен с ДВ, бр. 28 от 2015 г., се е регулирала определена процедура или изискване, свързано с комуникационните системи и средства в гражданското въздухоплаване. След отмяната му, съответните задължения или правила вече не са в сила.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 10 задължава летищата, оборудвани за кацане по категории I, II и III, да инсталират автоматизирани метеорологични наблюдателни системи (АМНС). Тези системи предоставят данни в реално време за метеорологичните параметри, които влияят на подхода за кацане, кацането и излитането на въздухоплавателни средства (ВС). АМНС трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 3 за метеорологичното обслужване и на стандартите на ИКАО.
Чл. 16а
Чл. 16а от Наредба № 10 предвижда, че експлоатираните радионавигационни средства подлежат на периодични и извънредни проверки, както наземни, така и летателни. Ръководните материали за провеждането на тези проверки, включително и тяхната периодичност, са регламентирани в Допълнение "C" към том I на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и в Doc 8071 на ИКАО.
Чл. 17
Член 17 от Наредба № 10, който се отнася за системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 28 от 2015 г.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № 10 за системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 28 от 2015 г. Също така, раздел III, който се отнася до други средства за радионавигация, също е отменен.
Чл. 19
Член 19 от Наредба № 10, който касаеше системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване, е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 28 от 2015 г.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № 10, касаеща системите и средствата за комуникация в гражданското въздухоплаване, е отменен с обнародването на Държавен вестник, брой 28 от 2015 г.
Чл. 21
Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. регламентира системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор, както и процедурите за комуникация в гражданското въздухоплаване. Член 21 е отменен с изменение от ДВ, бр. 28 от 2015 г. Наредбата включва технически изисквания към радионавигационните средства, като в глава трета се посочват изискванията към инструменталната система за кацане (ILS) и курсо-глисадната система за точен подход за кацане.
Чл. 22
Наредба № 10 определя курсо-глисадната система за точен подход за кацане (ILS), която включва VHF и UHF предаватели, маркерни радиофарове и устройства за дистанционно управление. Системите ILS се класифицират в пет категории в зависимост от височината на вземане на решение и видимостта на ПИК. Категории I и II осигуряват минимални височини от 60 m и 30 m, докато категория III позволява без ограничения за височината. Системите трябва да осигуряват незабавна индикация на оперативния статус на компонентите и да отговарят на международни стандарти.
Чл. 23
Член 23 от Наредба № 10, касаеща системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване, е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 28 от 2015 година.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 10 предвижда, че за да се осигурят еднакви индикации на приборите на борда на въздухоплавателното средство (ВС) при определено разстояние от прага на ПИК системата ILS, независимо от използваното наземно оборудване, трябва да се изгражда и настройва система, която да изобразява еднакви отклонения от курсовата линия или от глисадата.
Чл. 25
Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя защитата срещу смущения от многолъчеви отражения чрез две защитни зони около системите за индикация на местоположението при летене (ILS). Критичната зона е забранена за движение на превозни средства по време на работа на ILS, докато чувствителната зона е контролирана за паркиране и движение, за да се предотвратят смущения в сигнала. Зоните се обозначават със светлинна сигнализация и предупредителни табели, съгласно друга наредба.
Чл. 26
Наредбата регламентира функционирането на курсовите предаватели на ILS, включително изискванията за модулация, честотна лента, зони на покритие и минимални стойности на напрегнатостта на полето. Курсовите предаватели осигуряват положителна насочваща информация и работят в определени честотни диапазони, с конкретни изисквания за модулация на сигналите. Зоните на действие на предавателите са определени в зависимост от ъглите на покритие и топографските условия. Наблюдението на сигналите се извършва автоматично и при влошаване на качеството се предприемат мерки.
Чл. 27
Наредба № 10 регулира антенните системи на глисадните предаватели, които осигуряват безопасно снижение на въздухоплавателните средства. Глисадният предавател излъчва сигнали с амплитудно модулирана честота от 90 и 150 Hz, с номинален ъгъл на наклон от 3 градуса. Системата осигурява безопасно прелитане над препятствия и има специфични изисквания за височина и разположение на антените. Работната честота е в диапазона от 328,6 до 335,4 MHz, с определени ограничения за честотно разделение. Налице е автоматична мониторна система, която следи качеството на сигнала и подава предупреждения при проблеми.
Чл. 28
Наредбата определя изискванията за маркерните VHF радиофарове в системата ILS, включително техните функции, разположение и технически характеристики. Всеки ILS съдържа минимум два маркерни радиофара - среден и външен, с възможност за добавяне на трети (вътрешен) маркер. Радиофарове излъчват сигнали, които обозначават определени разстояния от прага на ПИК, и задействат автоматична индикация при прелитане на ВС. Излъчването на радиофарове е с определени честоти и модулации, а позициите им се публикуват в АИП. Автоматичната мониторна система следи за оперативния статус на радиофарове и уведомява при проблеми.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 10 определя компонентите на радиолокационните системи за кацане в гражданското въздухоплаване. Тези системи включват радиолокатор за прецизен подход (PAR) и обзорен радиолокатор за подход (SRE).
Чл. 30
Чл. 30 от Наредба № 10 определя функциите на радиолокатора за прецизен подход (PAR), който е предназначен да открива въздухоплавателни средства с минимална отразяваща повърхност от 15 кв. м. Радиолокаторът определя местоположението на тези средства в определен сектор по азимут от 20 градуса и ъгъл от 7 градуса по превишение на разстояние не по-малко от 16,7 км от антената.
Чл. 31
Член 31 от Наредба № 10 указва изискванията за радиолокатори при прецизен подход в гражданското въздухоплаване. Радиолокаторът трябва да осигурява обзор в сектор, започващ от 150 метра от точката на опиране, с определени ъгли по азимут и превишение. Максималните допустими грешки за отклонение от номиналната линия на курса и глисадата са зададени, като се вземат предвид разстоянието до антената. Грешката за изобразяване по разстояние от точката на кацане трябва да е под 30 метра плюс 3% от разстоянието до точката на кацане, а информацията за местоположението на въздушните съдове се обновява всяка секунда.
Чл. 32
Чл. 32 определя изискванията за обзорния радар за подход (SRE), използван за прецизен подход в гражданското въздухоплаване. Радарт трябва да осигурява откритие на въздухоплавателните средства (ВС) в хоризонтална плоскост на 360 градуса и във вертикална плоскост от 1,7 до 20 градуса. Позицията на ВС трябва да се индикира с точност плюс/минус 2 градуса по азимут, а разрешаващата способност за две ВС е 4 градуса. Грешката при изобразяване по разстояние не трябва да надвишава 5% от истинското разстояние или 150 м, а разрешаващата способност между две ВС е 1% от разстоянието или 230 м. Информацията за местоположението на ВС се обновява на всеки четири секунди.
Чл. 33
Член 33 от Наредба № 10 определя функциите на системата GNSS, която осигурява определяне на местоположението на въздухоплавателното средство, както и времева информация. Местоположението се изобразява в геодезични координати по Световната геодезична система 1984 (WGS-84), а данните за времето се дават по световно координирано време (UTC).
Чл. 34
Чл. 34 описва навигационното осигуряване GNSS, което се осъществява чрез комбинации от различни системи, включително GPS, ГЛОНАСС, SBAS, GBAS, GRAS и ABAS. За да се използва GNSS или негови елементи за прецизен подход при кацане, е необходимо наличие на разрешаваща публикация в Сборника за аеронавигационна информация.
Чл. 35
Чл. 35 определя изискванията за системата SBAS, която трябва да осигурява навигационен сигнал с необходимата точност, надеждност, непрекъсваемост и наличност. Системата предлага допълнителен сигнал за измерване на псевдоразстоянието, информация за състоянието на GNSS спътниците, основна и висока точност на диференциални корекции. Грешките за разстоянието и скоростта са строго ограничени, с минимални допустими стойности. Вероятността за грешки и откази е също регламентирана.
Чл. 36
Наредба № 10 регулира системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване, като акцентира на системата GBAS. Чл. 36 описва функциите на GBAS, включително локални поправки за псевдоразстоянието и данни за крайния етап от подхода за кацане. Зоната на действие на GBAS е определена в хоризонталната и вертикалната равнина, с конкретни измерения и ъгли. Предаването на данни се осъществява в радиочестотната лента от 108 до 117,975 MHz, използвайки TDMA метод. Излъчваните навигационни данни включват поправки за псевдоразстоянието и информация за експлоатационната готовност на системата.
Чл. 36а
Чл. 36а от Наредба № 10 предвижда осигуряване и разпространение на информация за системния статус и деградиране на GNSS елементите чрез автоматизирано оборудване, в зависимост от навигационното обслужване. Спътниковите навигационни системи имат ниска мощност на сигнала, затова се гарантира, че смущенията не надвишават определените лимити от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Осъществява се мониторинг и запис на основните параметри на GNSS на места, представителни за предоставяното обслужване на УВД, за целите на разследване след инцидент.
Чл. 36б
Чл. 36б от Наредба № 10 определя, че експлоатационните характеристики на глобалните навигационни спътникови системи (GNSS) трябва да отговарят на стандартите, описани в том I, глава 3.7 и Добавка "Д" на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Освен това, в наредбата се съдържат изисквания към всенасочените VHF радиофарове (VOR), които са важни за навигацията в гражданското въздухоплаване.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 10 определя, че всенасоченият VHF радиофар (VOR) трябва да бъде настроен така, че инструменталните показания на бордовото оборудване да показват еднакви ъглови отклонения (пеленги). Тези пеленги се измерват по посоката на движение на часовниковата стрелка спрямо магнитния север, който преминава през местоположението на VOR.
Чл. 38
Чл. 38 описва всенасочения VHF радиофар (VOR), който излъчва високочестотен сигнал с две модулиращи честоти от 30 Hz. Едната честота е опорна и не зависи от азимута на наблюдаваната точка, докато другата е променлива и е свързана с пеленга на наблюдаваната точка. Модулиращите честоти са синхронизирани с магнитния север, а една от честотите модулира подносеща честота от 9960 Hz.
Чл. 39
Чл. 39 определя, че всенасоченият VHF радиофар (VOR) работи в честотна лента от 111,975 до 117,975 MHz. Допуска се също използване на честоти в диапазона от 108 до 111,975 MHz.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че напрегнатостта на полето или плътността на мощността в пространството на разстояние 75 км от месторазположението на VOR е 90 микроволта на метър, или 107 dBW/m2.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 10 определя, че всенасоченият VHF радиофар (VOR) излъчва сигнал за идентификация на същата носеща честота. Опознавателният сигнал, който е група от две или три букви, се кодира с международния код на Морз и се предава със скорост 7 групи в минута. Модулиращата честота е 1020 Hz (± 50 Hz) и сигналът се излъчва най-малко веднъж на всеки 30 секунди.
Чл. 42
Член 42 от Наредба № 10 предвижда механизми за мониторинг на качеството на излъчвания сигнал от всенасочените VHF радиофарове. При влошаване на сигнала, автоматичната мониторна система предупреждава органите за управление на въздушното движение (УВД) и инженерно-техническия персонал, след което прекратява излъчването. В случай на отказ на системата, тя предава информация за оперативния си статус на същите органи и също така прекратява излъчването.
Чл. 42б
Чл. 42б от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че експлоатационните характеристики на всенасочените VHF радиофарове трябва да отговарят на специфичните изисквания, посочени в том I, глава 3, т. 3.3 на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. В допълнение, раздел V на наредбата съдържа изискванията, свързани с приводните радиостанции (NDB).
Чл. 43
Приводната радиостанция (NDB) е радионавигационно средство, което се използва за определяне на курсовия ъгъл на въздухоплавателното средство (ВС) чрез борден радиокомпас.
Чл. 44
Член 44 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. за системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор, както и процедурите за комуникация в гражданското въздухоплаване е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 28 от 2015 г.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 10 описва основните изисквания за данните относно NDB (необходими данни за навигация). Средният радиус на покритие на NDB се определя при определени условия на напрегнатост на полето и мощността на излъчване не трябва да надвишава обявеното покритие. Излъчваната мощност може да бъде увеличена при спазване на определени условия. Радиочестотите, използвани от NDB, са в диапазона от 137 до 537 kHz.
Чл. 46
Член 46 от Наредба № 10 за системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор, и процедурите за комуникация в гражданското въздухоплаване е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 28 от 2015 г.
Чл. 47
Член 47 от Наредба № 10, касаеща системите и средствата за комуникация в гражданското въздухоплаване, е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 28 от 2015 г.
Чл. 48
Член 48 от Наредба № 10, който се отнася до системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване, е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 28 от 2015 г.
Чл. 49
Член 49 от Наредба № 10 определя изискванията за радиостанции, използвани за направления с два броя NDB. Включва близка (LM) и далечна (LO) приводна радиостанция, които обикновено се разполагат на местоположения за маркерни предаватели от система ILS. Далечната радиостанция трябва да бъде на разстояние 7,2 km от прага на ПИК, с възможност за вариации от 6,5 до 11,1 km в зависимост от местните условия.
Чл. 50
Радиопредавателите, използвани в системите NDB (Non-Directional Beacon), трябва да осигуряват напрегнатост на полето от 70 микроволта на метър в обслужваната зона. Тази изискване е установено с изменение на наредбата през 2015 г.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 10 определя характеристиките на приводната радиостанция (NDB), която излъчва опознавателен сигнал. Този сигнал съдържа две или три букви, кодирани с международния код на Морз, и се предава със скорост от 7 групи в минута. Модулиращата честота е 1020 Hz с допустимо отклонение от ± 50 Hz, а опознавателният сигнал се излъчва най-малко веднъж на всеки 30 секунди.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № 10 предвижда, че автоматичната мониторна система на NDB спира излъчването при следните условия: 1. Понижение на излъчваната мощност на носещата честота с над 50% от необходимата за номиналното покритие; 2. Отказ в предаването на опознавателния сигнал; 3. Неизправност или отказ на средствата за контрол.
Чл. 52а
Член 52а от Наредба № 10, изменен с ДВ, бр. 28 от 2015 г., посочва, че експлоатационните характеристики на NDB (Необходими Далекомерни Базови станции) трябва да отговарят на определени технически стандарти, описани в том I, глава 3, т. 3.4 на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Освен това, наредбата съдържа и изисквания към далекомерното UHF средство (DME).
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 10 описва функцията на средството DME, което предоставя непрекъсната и точна информация за разстоянието по права линия от въздухоплавателното средство (ВС) до наземна реперна точка, обикновено представляваща антената на DME.
Чл. 54
Чл. 54 описва системата DME, която се състои от два приемопредавателя - един на борда на въздухоплавателното средство (ВС) и един на земята. Бордният приемопредавател отправя запитване към наземния, който отговаря синхронно, позволявайки точно измерване на разстоянието между тях.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 10 определя покритията на системите DME/N и DME в зависимост от тяхната съвместимост с други средства. Когато DME/N е съвместено с VOR, покритието му трябва да е най-малко равно на покритието на VOR. При съвместяване на DME с ILS, покритието му също трябва да е най-малко равно на покритието на ILS.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № 10 определя изискванията за върховата еквивалентна изотропно излъчвана мощност на DME/N. Според текста, тя трябва да бъде достатъчна, за да осигури върхова импулсна плътност на мощността, която не е по-малка от -89 dBW на квадратен метър. Това условие важи за всяка точка в зоната на покритието и при всякакви метеорологични условия.
Чл. 57
Чл. 57 от Наредба № 10 описва условията за съвместяване на системите VOR и DME. Съществуват три типа съвместяване: коаксиално, при което антените са на една и съща вертикална ос; изместено съвместяване с разстояние до 30 м в летищните зони или 30 м до 80 м при самостоятелно DME; и изместено съвместяване с разстояние до 600 м.
Чл. 58
Чл. 58 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че капацитетът на DME приемопредавателите е достатъчен за обработка на данни, обслужващи до сто въздухоплавателни средства (ВС) в определена зона.
Чл. 59
Член 59 от Наредба № 10 посочва, че средството DME функционира с вертикална поляризация в честотната лента от 960 до 1215 MHz. Разделението на честотите между носещите честоти или честотните канали е 1 MHz.
Чл. 60
Член 60 от Наредба № 10 определя, че честотата на канала за запитване и канала за отговор в системите за радионавигация работят с честотно разделение от 63 MHz. Освен това, когато DME (Distance Measuring Equipment) работи съвместно с единично VHF навигационно средство, работните честоти на двете средства са спрегнати.
Чл. 61
Член 61 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. предвижда, че работните канали на DME (Distance Measuring Equipment) са защитени с вътрешноканална защита и защита по съседен канал, което осигурява надеждност на комуникацията в гражданското въздухоплаване.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № 10 определя, че средството DME излъчва опознавателен сигнал, състоящ се от серия импулсни двойки, които се излъчват със скорост 1350 импулсни двойки в минута. Тази информация е актуализирана с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 28 от 2015 година.
Чл. 63
Средството DME (Distance Measuring Equipment) трябва да бъде оборудвано с технически средства, които осигуряват автоматично наблюдение и контрол на функционирането му. Това е необходимо за гарантиране на безопасността и ефективността при гражданското въздухоплаване.
Чл. 63а
Чл. 63а от Наредба № 10 определя, че експлоатационните характеристики на далекомерните системи трябва да отговарят на изискванията, посочени в том I, глава 3, т. 3.5 на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Освен това, наредбата включва изисквания към трасовите маркерни VHF радиофарове.
Чл. 64
Трасовите маркерни VHF радиофарове функционират на честота 75 MHz, осигурявайки комуникация в гражданското въздухоплаване.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № 10 определя техническите изисквания за маркерните радиофарове, които трябва да излъчват непрекъсната носеща честота. Дълбочината на модулацията трябва да бъде не по-малка от 95%, с допустимо отклонение от 5%. Освен това, съдържанието на хармоници на модулиращата честота не трябва да надвишава 15%.
Чл. 66
Сигналът, който се излъчва, е с хоризонтална поляризация. Това означава, че електромагнитните вълни на сигнала са ориентирани в хоризонтална посока, което е важно за ефективността на комуникацията в гражданското въздухоплаване.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. описва как маркерният радиофар се опознава чрез манипулация на модулиращия тон, използвайки точки, тирета или комбинации от тях. Процесът на опознаване включва определено времетраене за точки и тирета, както и интервали между тях, с цел скорост на предаване от 6 до 10 думи в минута. Забранява се прекъсването на носещата честота по време на опознаването.
Чл. 68
Чл. 68 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че честотата на модулиращия тон е 3000 Hz с допустимо отклонение от плюс или минус 75 Hz.
Чл. 68а
Член 68а от Наредба № 10 определя, че експлоатационните характеристики на трасовите маркерни VHF радиофарове трябва да отговарят на специфичните изисквания, посочени в том I, глава 3, т. 3.6 на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Освен това, наредбата включва и раздел, който регламентира изискванията към автоматичните VHF радиопеленгатори.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № 10 определя автоматичния VHF радиопеленгатор като наземно радионавигационно средство, което автоматично отчитaва азимута на въздушното судно (ВС) и предава информацията на екипажа чрез ръководителя полети.
Чл. 70
Автоматичните VHF радиопеленгатори имат четири основни функции: 1. Извеждане на въздухоплавателни средства (ВС) до летището при неработещ радиокомпас или силни смущения; 2. Определяне местоположението на ВС; 3. Контролиране на движението на ВС по маршрутите, особено в точки с множество трасета; 4. Контролиране и изграждане на правоъгълен маршрут или стандартен завой, както и поддържане на курса при заход за кацане, когато другите средства не функционират.
Чл. 71
Автоматичните VHF радиопеленгатори функционират в честотния диапазон от 118 до 136 MHz, осигурявайки комуникация и навигация в гражданското въздухоплаване.
Чл. 72
Чл. 72 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя класификацията на автоматичните VHF радиопеленгатори според точността на наблюденията по азимут. Класовете са: клас А с точност +/- 2 градуса, клас В с точност +/- 5 градуса, клас С с точност +/- 10 градуса и клас D с точност по-малка от клас С.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. предвижда, че работното място на ръководител полети трябва да бъде осигурено с индикатор на автоматичния VHF радиопеленгатор. Това е част от общите положения относно комуникациите в гражданското въздухоплаване.
Чл. 74
Член 74 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че комуникационното обслужване в гражданското въздухоплаване се извършва чрез специализирани съоръжения и системи, които са предназначени за аеронавигационно неподвижно и подвижно обслужване.
Чл. 75
Чл. 75 от Наредба № 10 описва дейностите за осигуряване на аеронавигационно неподвижно обслужване, което се извършва чрез международната въздушна неподвижна далекосъобщителна мрежа (AFTN). Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" поддържа национален AFTN център, който е свързан с международни центрове и терминали на потребителите на аеронавигационно обслужване в България.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № 10 определя правилата за работните часове на AFTN центъра. Работните часове се публикуват в АИП. Преди промяна в тези часове, се издава съобщение НОТАМ или поправка в АИП. Искането за промяна трябва да бъде съгласувано с дежурния оператор на центъра и операторите на чуждестранни центрове.
Чл. 77
Държавно предприятие "РВД" е отговорно за контрола на предаването на ненужни и анонимни съобщения, които постъпват от AFTN центъра. Това е част от мерките за осигуряване на безопасността и ефективността на комуникацията в гражданското въздухоплаване.
Чл. 78
Аеронавигационното неподвижно обслужване се извършва чрез съоръжения и системи за далекосъобщения, които свързват две фиксирани точки или свързват една точка с множество точки от международната въздушна неподвижна далекосъобщителна мрежа (AFTN).
Чл. 79
Чл. 79 от Наредба № 10 определя реда и начина за осъществяване на аеронавигационно неподвижно обслужване, който се регулира от указания на ГД "ГВА". Също така, в текста се посочва, че символите и сигналите, използвани в съобщенията за такова обслужване, трябва да отговарят на определени изисквания от международната конвенция за гражданско въздухоплаване.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № 10 определя процедурата, която дежурният оператор на AFTN центъра трябва да следва преди спирането на работата на центъра. Операторът е задължен да извести свързаните центрове за времето на подновяване на работа. Освен това, след оповестеното време за спиране, операторът продължава работа още 2 минути, след което може да прекрати работа, освен ако не е получено повикване за подновяване.
Чл. 81
Дежурният оператор на AFTN центъра носи отговорност за достоверността на съобщенията, които се въвеждат в мрежата. Това означава, че операторът трябва да осигури точност и надеждност на информацията, която се предава, за да се гарантира безопасността и ефективността на комуникацията в гражданското въздухоплаване.
Чл. 82
Член 82 от Наредба № 10 определя, че когато в AFTN центъра постъпи входящо съобщение, което отговаря на установените стандарти, то трябва да бъде предадено, препредадено или доставено в съответствие с приоритетната класификация на съобщението.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № 10 предвижда, че Националният AFTN център може да въвежда съобщения в мрежата само за чуждестранни AFTN центрове, които са част от AFTN мрежата. Допуска се изключение, ако има предварителна договореност между получателя на съобщението и далекосъобщителния оператор в страната, където се получава съобщението.
Чл. 84
Съобщенията, подадени от абонатите на AFTN центъра, се приемат за валидни и могат да бъдат въведени в мрежата, само ако са форматирани в съответствие с определените стандарти по чл. 2, ал. 2 от Наредба № 10.
Чл. 85
Дежурните оператори на националния AFTN център са отговорни за доставянето на съобщения към абонати, които се намират на гражданските летища, обслужвани от този център. Доставката на съобщения до други абонати на центъра се осъществява в съответствие с договор, сключен между тях и Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" (ДП "РВД").
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. предвижда, че съобщенията до абонатите могат да бъдат доставяни на хартиен носител, в електронен вид или чрез друг постоянен носител на информация.
Чл. 87
Съобщенията, получени от екипажа на въздухоплавателно средство (ВС) по време на полет и предназначени за предаване по международната AFTN мрежа, трябва да бъдат обработени в центъра, където са получени, преди да бъдат въведени в мрежата.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № 10 указва, че съобщения, включително метеорологична информация от екипажа на въздушното средство (ВС) в полет, без конкретен получател, трябва да бъдат предавани незабавно на метеорологичната служба, свързана с AFTN центъра в точката на приемане на съобщението.
Чл. 89
Съобщения от екипажа на въздушно средство (ВС) по време на полет, които не са адресирани до конкретен получател и съдържат информация за управление на въздушното движение, трябва да се предават незабавно на органа за обслужване на въздушното движение, свързан с AFTN центъра.
Чл. 90
Чл. 90 от Наредба № 10 указва, че Националният AFTN център използва универсалното координирано време (UTC). Полунощ е определено като 24:00 часа за края на деня и 00:00 часа за началото на новия ден.
Чл. 91
Член 91 от Наредба № 10 предвижда поддържането на писмен и автоматичен дневник в AFTN центъра. Писменият дневник записва всички съобщения, изпратени от оператора по време на дежурството му, докато автоматичният дневник регистрира всички съобщения при тяхното пристигане, освен ако не е имало прекъсване на връзката.
Чл. 92
Чл. 92 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че автоматичният и писменият дневник на AFTN центъра служат за доказателство относно предадените съобщения и действията, предприети от дежурните оператори на центъра.
Чл. 93
Чл. 93 от Наредба № 10 указва, че информацията в писмените дневници на AFTN центъра може да бъде вписвана само от дежурните оператори. Поправките в дневника могат да бъдат извършвани единствено от лицето, което е направило оригиналното вписване, и те трябва да бъдат удостоверени с името и подписа на оператора.
Чл. 94
Записите в писмените и автоматичните дневници на системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор се съхраняват за срок, определен в чл. 9, ал. 2 от Наредба № 10. При авиационно разследване, дневниците се съхраняват за срок, който се определя от комисията, извършваща разследването.
Чл. 95
Чл. 95 от Наредба № 10 определя, че в международната мрежа AFTN се използват съкращения и кодове, които отговарят на установените стандарти. При наличие на съкращения и кодове, които не са стандартни, подателят на съобщението е задължен да предостави информация за тяхното дешифриране на приемащия център.
Чл. 96
Чл. 96 от Наредба № 10 гласи, че съобщение, прието в AFTN центъра, не се предава по мрежата, ако центърът, от който е въведено съобщението, поиска неговото анулиране. Това правило е част от разпоредбите относно въздушната подвижна радиослужба (AMS).
Чл. 97
Чл. 97 от НАРЕДБА № 10 определя въздушната подвижна радиослужба като обхваща всички съоръжения и системи, съобщения и радиотелефонни процедури, които се използват за комуникация между органите за обслужване на въздушното движение и въздухоплавателните средства, както и между самите въздухоплавателни средства. Включени са и станции за бедствия и аварийно-спасителни действия.
Чл. 98
Чл. 98 от Наредба № 10 определя четирите основни типа съоръжения и системи, свързани с въздушната подвижна радиослужба: 1) наземна авиационна станция, 2) летищни контролни радиостанции, 3) радиостанции за контрол "въздух-земя" и 4) авиационна станция на въздухоплавателно средство (ВС).
Чл. 99
Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя три основни вида радиокомуникации в гражданското въздухоплаване: 1) "въздух-земя" - между органите за ОВД и въздухоплавателни средства в полет; 2) "земя-земя" - между органите за ОВД и подвижни обекти на летателното поле; 3) "въздух-въздух" - между въздухоплавателни средства в полет.
Чл. 100
Чл. 100 от Наредба № 10 указва, че комуникацията между наземни станции и радиостанция на въздухоплавателно средство или подвижни станции се извършва от станцията, която има за задача да предаде съобщение. Това означава, че инициаторът на комуникацията е отговорен за осъществяване на връзката.
Чл. 101
Когато наземната станция получи повикване едновременно от няколко радиостанции на въздухоплавателни средства, операторът на станцията е отговорен за определянето на реда, по който ще се осъществи комуникацията.
Чл. 102
Наредба № 10 определя категориите съобщения, които се осигуряват от въздушната подвижна радиослужба. В нея се описват редът на приоритет при изграждането на връзките, радиотелефонните процедури за обичайни и кризисни връзки, както и връзки при бедствени положения и аварийно-спасителни действия. Тези указания се издават от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА").
Чл. 103
Чл. 103 от Наредба № 10 описва функцията на международната въздушна неподвижна далекосъобщителна мрежа (AFTN мрежа), която е предназначена за предаване и приемане на съобщения с аеронавигационна информация между органите за управление на въздушното движение (УВД) в България и чуждестранни органи. В България, дейностите по приемане, предаване и съхранение на тези съобщения се осъществяват от национален AFTN център.
Чл. 104
Чл. 104 определя, че изграждането на мрежата AFTN и съоръженията от AFTN центъра трябва да отговарят на стандартите по чл. 2, ал. 2 и изискванията на Международния съюз по далекосъобщения (МСД).
Чл. 105
Държавно предприятие "РВД" е отговорно за свързването на националния AFTN център с други центрове от мрежата, използвайки собствени или наети далекосъобщителни линии. Освен това, предприятието свързва и терминалите на абонатите на центъра в страната.
Чл. 106
В националния AFTN център се приемат и обработват само текстови съобщения, които са форматирани по определен начин, съгласно чл. 2, ал. 2. За обмен на тези съобщения се използват международни кодове ITA 2 и IA-5, съгласно препоръките на МСД.
Чл. 107
Националният AFTN център обработва осем категории съобщения, включително съобщения за бедствия, спешни случаи, безопасността на полетите, метеорологични данни, редовността на полетите, авиационни информационни услуги (AIS), авиационни административни съобщения и служебни съобщения.
Чл. 108
Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. регламентира системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване. Чл. 108 определя, че общата мрежа CIDIN осигурява обмен на данни за аеронавигационно и метеорологично осигуряване, свързвайки Националния AFTN център с международни наети линии. За обмена на данни се използва протокол Х.25 и се спазват указанията на ИКАО, включително техническите параметри за Европа.
Чл. 108а
Чл. 108а от Наредба № 10 определя условията за обмен на ОВД съобщения между доставчици на аеронавигационно обслужване чрез авиационната телекомуникационна мрежа (АТН) с използване на услугата ATSMHS. В Европейския район при обмена на съобщенията се спазват указанията на ИКАО, посочени в 'Ръководство за AMHS' и 'Ръководство за управление на ОВД съобщенията'. Спецификацията за услугата е в съответствие с 'Ръководство за техническо осигуряване на АТН' на ИКАО.
Чл. 108б
Чл. 108б от Наредба № 10 описва обмена на съобщения в гражданското въздухоплаване чрез авиационната телекомуникационна мрежа (ATN). За тази цел се използват междуцентрови комуникации (ICC), които служат за обмен на полетна информация, координация, прехвърляне на контрол, планиране на полетите, управление на въздушното пространство и управление на потоците на въздушното движение. Спецификацията за ICC е регламентирана в ръководството на ИКАО.
Чл. 109
Член 109 от Наредба № 10 предвижда, че гласовите връзки между органите за обслужване на въздушното движение (ОВД) се осигуряват чрез директни или комутируеми комуникационни линии. Това се извършва съгласно договори за взаимодействие между съответните органи.
Чл. 110
Член 110 от наредба № 10 регламентира изискванията при комутация на далекосъобщителни линии и предаване на сигнали. Изискванията включват осигуряване на достъп според приоритета, автоматично обратно повикване, общо (конферентно) повикване, прехвърляне на повикването, възможност за използване на алтернативни маршрути, идентифициране на отправителя на изходящи повиквания и пренасочване на повикването, когато е необходимо и осъществимо.
Чл. 111
Чл. 111 от Наредба № 10 предвижда, че в центровете за управление на въздушното движение (ОВД) се осигурява възможност за провеждане на разговори между органите за управление на въздушното движение (УВД) от различни държави и екипажите на въздухоплавателните средства (ВС). За целта се използват радиосистеми и комутируеми далекосъобщителни линии. Освен това, техническите средства и софтуерът, използвани за оперативната гласова връзка, трябва да отговарят на изискванията на ЕВРОКОНТРОЛ.
Чл. 112
Вътрешният номерационен план за системите за оперативна гласова връзка в гражданското въздухоплаване е съставен от шест цифри. Първите две цифри обозначават района, третата и четвъртата цифра - центъра за ОВД, а петата и шестата цифра - работното място на ползвателя. При необходимост могат да се добавят две допълнителни цифри след шестата, които да осигурят еднозначна адресация за по-голям брой работни места в центъра за ОВД.
Чл. 113
Чл. 113 от Наредба № 10 предвижда, че центровете за управление на въздушното движение (ОВД) поддържат автоматичен дневник, в който се записват разговорите на органите за управление на въздушното движение. Записите включват всички разговори, проведени по наетите и комутируеми далекосъобщителни линии, по време на тяхното провеждане.
Чл. 114
Чл. 114 от наредба № 10 определя, че записите в автоматичните гласови дневници трябва да се съхраняват за срока, указан в чл. 9, ал. 2. При извършване на авиационно разследване, срокът за съхранение на дневниците се определя от комисията, която провежда разследването.
Чл. 115
Чл. 115 от Наредба № 10 определя, че съоръженията и системите от въздушната подвижна радиослужба (АМS) са предназначени за обслужване и управление на въздушното движение. Това подчертава важността на радиослужбите за безопасността и координацията в авиацията.
Чл. 116
Член 116 от Наредба № 10 определя, че съоръженията и системите от AMS работят на ултракъси вълни (VHF) и използват клас на излъчване А3Е, в съответствие с Радиоправилата на МСД. Това е важно за правилното функциониране на комуникационните системи в гражданското въздухоплаване.
Чл. 117
Член 117 от Наредба № 10 указва, че радиотелефонните съобщения трябва да се предават с носеща честота, която е с двойна странична лента (DSB).
Чл. 118
Член 118 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че поляризацията на излъчваната електромагнитна енергия е вертикална. Това е важен аспект за системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване.
Чл. 119
Член 119 от Наредба № 10 определя, че "паразитните" излъчвания в системите за комуникация трябва да се поддържат на най-ниското възможно равнище, което е съобразено с техническото състояние на оборудването и характера на предоставяната услуга. Това е необходимо за осигуряване на ефективност и безопасност в гражданското въздухоплаване.
Чл. 120
Чл. 120 от Наредба № 10 определя, че радиочестотните канали, използвани в гражданското въздухоплаване, трябва да се избират в радиочестотната лента от 117,975 до 137,000 MHz. Изборът трябва да бъде в съответствие с международните и националните правила и процедури.
Чл. 121
Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя характеристиките на наземните авиационни станции, свързани с функцията на предаване и приемане. За предаване, работната честота трябва да е стабилна в определени граници в зависимост от каналното отстояние, а ефективната излъчвана мощност трябва да осигурява определена напрегнатост на електромагнитното поле. Индексът на модулация трябва да бъде не по-малък от 0,85. За приемане, радиочестотата трябва да е стабилна, чувствителността трябва да осигурява определено отношение полезен към нежелан сигнал, а ширината на честотната лента трябва да позволява прием на сигнали с малки отклонения от присвоената честота. Потискането на съседни канали трябва да е минимум 60 dB.
Чл. 122
Чл. 122 от Наредба № 10 определя основните характеристики на станциите на въздухоплавателните средства (ВС) за функция на предаване. Те включват: 1. Стабилност на честотата, която не трябва да варира повече от ±0,0005% от присвоената честота при определени условия; 2. Минимална ефективна излъчвана мощност от 20 микроволта на метър; 3. Мощност по съседен канал, която не трябва да надвишава 45 dB под мощността на носещата честота; 4. Максимален индекс на модулация от не по-малко от 0,85, без премодулация.
Чл. 123
Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя характеристиките на авиационните станции за въздушни съдове (ВС) в контекста на радионавигация и комуникации. Основните изисквания включват стабилност на честотата, чувствителност, ширина на честотната лента за ефективно приемане, потискане на съседен канал, и устойчивост на смущения. Станциите трябва да осигуряват прием на сигнали с определени параметри и да потискат нежелани сигнали, за да гарантират надеждност в комуникацията.
Чл. 123а
Наредбата определя УКВ цифровите линии за комуникации "въздух - земя" (VDL) и техните режими на работа. VDL в режим 2 и 4 позволява обмен на цифрова информация между наземна и бордова станция, докато режим 3 позволява обмен на гласова и цифрова информация. Техническите характеристики на тези линии трябва да отговарят на международните стандарти, установени в Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Чл. 123б
Член 123б от Наредба № 10, изменена с ДВ, бр. 28 от 2015 г., постановява, че системните характеристики и параметри на наземното оборудване, необходимо за УКВ цифрова линия за комуникации "въздух - земя" (VDL), трябва да отговарят на изискванията, определени в том III, част I, глава 6, т. 6.2 на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Чл. 123в
Член 123в от Наредба № 10 определя, че системните характеристики и параметри на бордовото оборудване, необходимо за осъществяване на УКВ цифрова линия за комуникации 'въздух - земя' (VDL), трябва да отговарят на специфичните изисквания, посочени в том III, част I, глава 6, т. 6.3 на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Това е нова разпоредба, въведена с изменения в ДВ, бр. 28 от 2015 г.
Чл. 123г.
Чл. 123г. от Наредба № 10 указва, че бордовите станции и наземното оборудване за УКВ цифрова линия за комуникации "въздух - земя" (VDL) работят в режим симплекс на физическо ниво. Параметрите на това оборудване трябва да отговарят на изискванията, посочени в том III, част I, глава 6, т. 6.4 на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Чл. 123д
Член 123д от Наредба № 10, въведен с изменение от ДВ, бр. 28 от 2015 г., посочва, че протоколите и услугите на ниво линия, необходими за УКВ цифрова линия за комуникации "въздух - земя" (VDL), трябва да отговарят на определените изисквания в том III, част I, глава 6, т. 6.5 на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Чл. 123е
Наредбата определя изискванията за системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване. Чл. 123е посочва, че протоколите и услугите за УКВ цифрова линия "въздух - земя" трябва да отговарят на стандартите на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Глава шеста разглежда системите и средствата за осигуряване на обзор на въздушното движение, включително радиолокационен обзор.
Чл. 124
Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че радиолокационното осигуряване на въздушното движение се осъществява чрез два основни типа радиолокатори: първичен обзорен радиолокатор (PSR) и вторичен обзорен радиолокатор (SSR).
Чл. 125
Член 125 от Наредба № 10, който се отнася до първичните обзорни радиолокационни системи, е отменен с измененията, публикувани в Държавен вестник, брой 28 от 2015 г.
Чл. 126
Чл. 126 от Наредба № 10 определя функцията на първичния обзорен радиолокатор, който осигурява независим обзор на полетите на въздухоплавателните средства (ВС) по въздушните трасета и в районите на летищата. Той разпознава ВС чрез отразения сигнал от тяхната повърхност и определя местонахождението им по разстояние и азимут.
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № 10 определя условията за разполагане на първичния обзорен радиолокатор, като подчертава три основни изисквания: оптимална оптическа видимост за максимално използване на PSR, икономично използване на далекосъобщителните канали за пренос на данни и осигуряване на необходимо мрежово електрозахранване.
Чл. 128
Чл. 128 от Наредба № 10 определя, че вероятността за откриване на летящи цели в зоната на действие на PSR (Primary Surveillance Radar) е минимум 90%. Това означава, че системите за радионавигация и комуникация трябва да осигуряват висока степен на надеждност при откритие на самолети и други летателни средства.
Чл. 129
Съгласно Наредба № 10 от 21 декември 2006 г., скоростта на въртене на антената на PSR (Позиционен радар) е регламентирана на минимум дванадесет оборота на минута за летищен PSR и минимум пет оборота на минута за трасови PSR.
Чл. 130
Чл. 130 от Наредба № 10 описва използването на първичния обзорен радиолокатор, който е предназначен за наблюдение на полетите на въздухоплавателни средства (ВС) с минимална ефективна отразяваща повърхност от 2 m². За откриване на ВС, които са затруднени от ехосигнали, се прилага режим на селекция на подвижни цели (MTD).
Чл. 131
Вторичният обзорен радиолокатор е устройство, използвано за обслужване на въздушното движение, което функционира на принципа запитване-отговор, позволявайки идентификацията на въздухоплавателни средства (ВС). Освен това, вторичният обзорен радиолокатор може да работи в съвместимост с първичен обзорен радиолокатор (PSR).
Чл. 132
Вторичният обзорен радиолокатор работи съвместно с транспондер на борда на въздушното средство (ВС). Те обменят информация чрез строго определени кодирани запитващи и отговарящи импулси, което осигурява ефективна комуникация между системите.
Чл. 133
Чл. 133 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. описва различните режими на запитване "земя-въздух" за управление на въздушното движение. Те включват режим А, режим С, комбинирани режими (общо повикване в режим A/C/S и A/C) и режим S, който е разделен на подкатегории за разпознаване и комуникация с транспондери, работещи в различни режими. Всеки режим има специфични функции и цели, свързани с наблюдението и идентификацията на въздушните средства.
Чл. 133а
Чл. 133а от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че назначаването на идентификационни кодове за запитване (II) се извършва координирано чрез системата MICA (Mode S Interrogator Code Allocation) към Евроконтрол. Тази промяна е направена с измененията, публикувани в Държавен вестник, брой 28 от 2015 г.
Чл. 133б
Чл. 133б от Наредба № 10 предвижда, че назначаването на идентификационни кодове за обзор (SI) в гражданското въздухоплаване се извършва координирано чрез системата MICA, която е свързана с Евроконтрол.
Чл. 133в
Чл. 133в от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. постановява, че активните кооперативни обзорни системи трябва да реализират запитвания в режим А и режим C, или в комбиниран режим на запитвания.
Чл. 133г.
Чл. 133г. от Наредба № 10 предвижда, че потискането на запитвания по страничните листа на диаграмата на антената трябва да се извършва съгласно специфични точки от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Това важи за всички запитвания, извършвани в режим А и режим C.
Чл. 133д
Чл. 133д от Наредба № 10, изменена с ДВ, бр. 28 от 2015 г., предвижда, че потискането на запитвания по страничните листа на диаграмата на антената се извършва в съответствие с определени указания от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Това се отнася за запитвания, извършени в режим 'общо повикване само режим S'.
Чл. 133е
Член 133е от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че режимите на отговор на транспондера "въздух - земя" трябва да отговарят на запитвания в режим А и режим C, съгласно специфични точки от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Чл. 133ж
Чл. 133ж от Наредба № 10 определя, че докладите за барометрична надморска височина, получени в режим S, трябва да се извличат в съответствие с указанията, посочени в т. 3.1.1.7.12.2 от глава 3, том IV на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Чл. 133з
Член 133з от Наредба № 10 предвижда, че всички транспондери трябва да отговарят на запитвания в режим C, предоставяйки информация за барометричната надморска височина.
Чл. 133и
Чл. 133и от Наредба № 10 уточнява, че транспондерите, работещи в режим S на въздухоплавателни средства (ВС), трябва да бъдат оборудвани с източници на барометрична надморска височина, които имат точност на квантуване 7,62 метра (25 фута) или по-добра. Тези транспондери, в отговор на селективно запитване, докладват барометрична надморска височина с стъпка от 7,62 метра (25 фута), в съответствие с определените изисквания в Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Чл. 133к
Чл. 133к от Наредба № 10 постановява, че когато транспондер в режим S не получава информация за барометричната надморска височина с точност от 7,62 m (25 фута) или по-добра, тогава докладваната стойност на надморската височина се получава от некоригираната барометрична надморска височина на въздухоплавателното средство (ВС) с интервал от 30,48 m (100 фута). В този случай стойността на Q бита е 0.
Чл. 133л.
Транспондерите, които работят в режим S, трябва да отговарят на запитвания в комбиниран режим и режим S. Това е в съответствие с изискванията, посочени в т. 3.1.2 от глава 3, том IV на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Чл. 134
Чл. 134 от Наредба № 10 определя начина на запитване в режим А/С, което включва два импулса - P1 и P3. Интервалът между импулсите определя режима на запитване: за режим А е 8 микросекунди с допустима вариация от 0.2 микросекунди, а за режим С - 21 микросекунди с същата вариация. Освен това, контролният импулс P2 се излъчва след P1, с интервал от 2.0 микросекунди и допустима вариация от 0.15 микросекунди.
Чл. 135
Член 135 от Наредба № 10 указва, че носещата честота за излъчванията "земя-въздух" при запитване и контрол е 1030 MHz с допустимо отклонение от плюс или минус 0,2 MHz.
Чл. 136
Чл. 136 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че поляризацията на излъчванията за запитване и контрол в системите за комуникация, радионавигация и обзор е предимно вертикална. Това означава, че основната ориентация на сигналите, използвани за комуникация и контрол в гражданското въздухоплаване, е вертикална, което е от значение за ефективността на комуникацията и навигацията.
Чл. 137
Чл. 137 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. предвижда, че точността на обхвата и азимута на наземното устройство за запитване се контролира с помощта на тестови транспондер. Контролът трябва да се извършва на достатъчно чести интервали, за да се осигури достоверност на системата.
Чл. 138
Транспондерите, използвани в радиолокационните системи за гражданското въздухоплаване, могат да работят в режим А/С и имат способността да генерират 4096 различни кода за отговор в режим А.
Чл. 139
Чл. 139 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че носещата честота на излъчване на отговора "въздух-земя" е 1090 MHz с допустимо отклонение от плюс/минус 3 MHz. Това е важен стандарт за системите и средствата за комуникация в гражданското въздухоплаване.
Чл. 140
Чл. 140 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. посочва, че антенната система на транспондера на въздухоплавателното средство (ВС) притежава всенасочена диаграма на излъчване. Това означава, че антената излъчва сигнали равномерно във всички посоки, осигурявайки по-добра комуникация и навигация.
Чл. 141
В режим А се резервират три специални кода за разпознаване на въздухоплавателни средства (ВС): код 7700 за ВС в бедствие, код 7600 за ВС с неизправност на радиокомуникационното оборудване и код 7500 за ВС, което е обект на незаконно вмешателство.
Чл. 141а
Член 141а от Наредба № 10 предвижда, че наземното оборудване за декодиране трябва да осигурява незабавно разпознаване на кодовете 7500, 7600 и 7700. Тези кодове са важни за безопасността в гражданското въздухоплаване и тяхното разпознаване е от съществено значение за адекватна реакция при инциденти.
Чл. 141б
Съгласно Чл. 141б от Наредба № 10, код 2000 остава в сила, за да осигури разпознаването на въздухоплавателни средства (ВС), които не са получили инструкции от органа за управление на въздушното движение (УВД) относно употребата на транспондера си.
Чл. 142
Транспондерите на радиолокационни системи, които работят в режим А/С и отговарят в режим С, предават информация за барометричната надморска височина с помощта на кодирани информационни импулси.
Чл. 142а
Член 142а от Наредба № 10, изменен с ДВ, бр. 28 от 2015 г., предвижда, че всички транспондери, които работят в режим S, са задължени да докладват барометрична надморска височина. Тази информация се кодира чрез импулсите за отговори в режим C и в поле AC за отговорите в режим S.
Чл. 143
Чл. 143 от Наредба № 10 определя, че запитването в режим S се състои от поредица от импулси, които са обозначени с 'Р1', 'Р2', 'Р3', 'Р4', 'Р5' и 'Р6'. Техническите характеристики на тези импулси трябва да отговарят на стандартите, посочени в чл. 2, ал. 2.
Чл. 144
Носещата честота за излъчванията "земя-въздух" при запитвания от средства, работещи в режим S, е 1030 MHz с допустимо отклонение от плюс/минус 0,01 MHz.
Чл. 145
Член 145 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. указва, че поляризацията на излъчванията за запитване и контрол в системите за комуникация, радионавигация и обзор е предимно вертикална.
Чл. 146
Член 146 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. посочва, че носещата честота на запитванията при работа в режим S е с импулсна модулация. Това уточнение е важно за правилното функциониране на комуникационните системи в гражданското въздухоплаване.
Чл. 147
Чл. 147 от Наредба № 10 определя носещата честота на отговорите "въздух-земя" от транспондерите, работещи в режим S, да бъде 1090 MHz с допустимо отклонение от плюс или минус 1 MHz.
Чл. 148
Чл. 148 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. указва, че поляризацията на излъчванията на отговорите е предимно вертикална. Това означава, че сигналите, които се излъчват, са насочени основно във вертикална посока, което е важно за комуникационните системи в гражданското въздухоплаване.
Чл. 149
Чл. 149 от Наредба № 10 определя, че отговорите в режим S се състоят от начална последователност от 4 импулса, последвани от блок от двоични импулсно-модулирани данни, които имат честота от 1 мегабит в секунда.
Чл. 150
Член 150 от Наредба № 10 определя, че блокът от данни в отговорите при режим S се състои от 56 или 112 информационни бита. В раздел IV се разглеждат възможностите на бордния транспондер, работещ в режим S, което е изменено с ДВ, бр. 28 от 2015 г.
Чл. 151
Наредбата определя класовете на транспондерите, работещи в режим S, които са от пет основни класа, всеки от които предлага различни функции и възможности за комуникация и предаване на данни. Клас 1 включва основни функции за опознаване и височина, докато клас 5 предлага усъвършенствани възможности за предаване. За международни полети, транспондерите трябва да бъдат поне от клас 2. Въведени са и нови категории, като 'разширен скуитер' и 'SI' възможности, които добавят специфични функции към транспондерите.
Чл. 152
Чл. 152 от Наредба № 10 предвижда присвояване на уникални 24-битови адреси на всички въздухоплавателни средства (ВС), оборудвани с транспондери, работещи в режим S. Тези адреси се определят за ВС, а също и за транспондери на летищни наземни транспортни средства и средства за мониторинг. Транспондерите не трябва да нарушават работата на съществуващите системи за обзор. Контролът на адресите се осъществява от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД "ГВА") в определен диапазон от адреси.
Чл. 152а
Според Чл. 152а от Наредба № 10, транспондерите, работещи в режим S, инсталирани на въздухоплавателни средства (ВС) с маса над 5700 kg или максимална крайсерска истинска въздушна скорост над 463 km/h, трябва да използват разнесени антени. Това изискване важи, ако сертификатът за летателна годност на ВС е издаден след 1 януари 1990 г.
Чл. 152б
Член 152б от Наредба № 10, изменена с ДВ, бр. 28 от 2015 г., определя, че транспондерите, инсталирани след 1 януари 1995 г. на борда на въздухоплавателни средства (ВС) и работещи в режим S, трябва да имат възможности за извличане на скуитер съобщения, съгласно изискванията на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Чл. 152в
Чл. 152в от Наредба № 10, изменен с ДВ, бр. 28 от 2015 г., регламентира, че транспондерите, работещи в режим S и произведени преди 1 януари 1999 г., но не поддържащи пълните възможности на режим S, трябва да излъчват пакети от 16 ELM сегмента на минимални нива на мощност от 10 dBW. Раздел V от наредбата се отнася до бордните системи за предотвратяване на сблъскване (ACAS).
Чл. 153
Наредбата определя три класа бордни системи за предотвратяване на сблъскване (ACAS). Клас 1 системите осигуряват наблюдение на близки въздухоплавателни средства (ВС) и предоставят информация на екипажа за тяхното местоположение. Клас 2 и 3 системите включват наблюдение, консултативна информация за въздушното движение, откриване на заплахи от сблъсък, препоръки за избягване на сблъсъка, координация и връзка с наземни станции.
Чл. 154
Чл. 154 определя, че бордните системи за предотвратяване на сблъскване (ACAS) трябва да отговарят на определени технически стандарти, посочени в чл. 2, ал. 2. В наредбата е включен и раздел, който се отнася до многопозиционни системи за обзор (MLAT), който е добавен с изменения от 2015 г.
Чл. 155
Чл. 155 от Наредба № 10 описва MLAT системите, които определят позицията на въздухоплавателните средства (ВС) или наземно движещи се средства, използвайки разликата във времето на получаване на отговори от транспондери, работещи в режим A/C/S, приети от няколко сензора. Тази технология е особено важна за следене на движението в района на летищата.
Чл. 156
Член 156 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя класификацията на MLAT системите в три основни категории: пасивни, активни и смесени. Пасивните MLAT системи използват отговори на транспондери, активните извършват запитвания на транспондерите, а смесените комбинират характеристиките на двете предходни категории.
Чл. 157
Чл. 157 от наредбата определя, че при планиране, внедряване и експлоатация на MLAT системи, в зависимост от предназначението им, те се използват за усъвършенствани системи за ръководство и управление на наземното движение или за системи за управление на въздушното движение. Тези системи трябва да отговарят на спецификациите на EUROCAE ED-117 и EUROCAE ED-142.
Чл. 158
Чл. 158 от Наредба № 10 описва MLAT системата, която служи за обслужване на въздушното движение. Тя определя позицията на въздухоплавателно средство (ВС) чрез отговорите на транспондерите му, използвайки алгоритми за изчисление, базирани на разликата във времето на получаване на тези отговори. Освен това, MLAT системата извлича и предоставя допълнителна информация от отговорите, включително информация за опознаване на ВС.
Чл. 159
Чл. 159 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че разликата във времето на получаване на отговорите на транспондерите (TDOA) е разликата във времето за приет сигнал от многопозиционните наземни сензори за едно и също въздухоплавателно средство (ВС).
Чл. 160
Член 160 от Наредба № 10, изменена с ДВ, бр. 28 от 2015 г., установява, че носещата честота на излъчване на отговора на транспондера е 1090 MHz. Това е важно за функционирането на системите за радионавигация и комуникация в гражданското въздухоплаване.
Чл. 161
Чл. 161 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че радиочестотните характеристики, структурата и данните, които се съдържат в отговорите на транспондерите, трябва да отговарят на изискванията на глава 3, том IV на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Чл. 162
Чл. 162 от Наредба № 10 определя функциите на MLAT системите, които опознават и определят позицията на въздушните средства (ВС). Позицията може да бъде двуизмерна (2D) или триизмерна (3D). Опознаването може да се извърши в два режима: режим А, чрез отговори на транспондери в режим А или S, и чрез опознавателна информация от транспондери в режим S. Допълнителни данни могат да бъдат получени от транспондери в режим S, независимо от запитването на MLAT системата или друго обзорно средство.
Чл. 163
Чл. 163 от Наредба № 10 предвижда, че ако MLAT системата има възможност да приема данни от въздухоплавателно средство (ВС), които съдържат информация за позицията му по разстояние и азимут, то тези данни трябва да бъдат декодирани и изпратени отделно. Освен това, към тях ще се добави и информация за позицията, изчислена от самата MLAT система.
Чл. 164
Чл. 164 от Наредба № 10 предвижда, че при активни MLAT системи ефективната излъчваща мощност на устройствата, които запитват ВС "земя - въздух", трябва да бъде намалена до възможно минимално ниво, за да се минимизират смущенията. Това намаление не трябва да влияе на покритието, осигурявано от запитващите устройства.
Чл. 165
Чл. 165 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. посочва, че активната MLAT система не е в състояние да инициира запитвания до въздушните средства (ВС), ако отговорите на транспондерите могат да бъдат получени в режим на пасивно приемане за определения период на обновяване на данните.
Чл. 166
Чл. 166 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че запитванията към въздушните съдове (ВС), излъчвани от активните MLAT системи, не трябва да надвишават натовареността на транспондера с повече от 2% от времето на действие. Това правило е въведено с изменение в ДВ, бр. 28 от 2015 г.
Чл. 167
Чл. 167 от Наредба № 10 определя, че активните MLAT системи не могат да използват запитване на въздухоплавателни средства (ВС) от типа "общо повикване в режим S". Раздел VII от наредбата въвежда автоматичен зависим обзор (ADS-B OUT).
Чл. 168
Член 168 от Наредба № 10 определя, че въздухоплавателните средства, наземните превозни средства и неподвижните обекти, които разполагат с функционалност ADS-B OUT, могат да генерират и изпращат ADS-B OUT съобщения. Това е нова разпоредба, въведена с изменения в Държавен вестник, брой 28 от 2015 г.
Чл. 169
Чл. 169 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че от борда на въздухоплавателно средство (ВС) се изпращат ADS-B OUT съобщения, които включват информация за позицията, идентификацията и типа на ВС, въздушната скорост, измерена от ВС, както и информация, свързана със събития от авариен или приоритетен характер.
Чл. 170
Чл. 170 от Наредба № 10 определя класификацията на устройствата, излъчващи "разширен скуитер ADS-B" съобщения, в зависимост от обхвата им на действие и параметрите, които предават. Устройствата са разделени на три класа: Клас "А" (изпраща и приема съобщения), Клас "B" (функционира само в режим на приемане) и Клас "C" (функционира само в режим на приемане на съобщения). Клас "А" има подкласове A0, A1, A2 и A3, които зависят от минималните разстояния по пряка линия, покрити от устройството.
Чл. 171
Чл. 171 от Наредба № 10 уточнява, че предаващата и приемащата система на клас "А" бордови "разширен скуитер" трябва да бъдат от един и същи подклас, който може да бъде А0, А1, А2 или А3. Това изискване е ново и е въведено с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 28 от 2015 г.
Чл. 172
Член 172 от Наредба № 10 определя, че предаващата и приемащата система на клас "А" бордови "разширен скуитер", които принадлежат на един и същи подклас, са проектирани да работят съвместно на функционално и експлоатационно ниво.
Чл. 173
Чл. 173 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че специфичните характеристики на устройствата "разширен скуитер" по класове са описани в таблиците 5-1 и 5-2 на том IV на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване. Тази разпоредба е актуализирана с изменения, публикувани в ДВ, бр. 28 от 2015 г.
Чл. 174
Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя минималните разстояния по пряка линия, които трябва да се покриват от клас "А" бордови "разширен скуитер" с еднакви подклас предаващи и приемащи системи. Минималните разстояния са: 10 NM за А0-към-А0, 20 NM за А1-към-А1, 40 NM за А2-към-А2 и 90 NM за А3-към-А3. Тези разстояния са установени в глава седма, която се отнася до управлението на радиочестотния спектър, разпределен за въздушна радионавигация.
Чл. 175
Чл. 175 от Наредба № 10 определя, че международното координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и техническите характеристики на радиосъоръженията, се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице. Това координиране е важно за радиослужбите, свързани с въздушната подвижност и радионавигацията.
Чл. 176
Чл. 176 от Наредба № 10 определя, че международното координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти се извършва в съответствие с определени стандарти и процедури, включително изискванията от Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, Наръчника за изискванията при използване на радиочестотен спектър и Ръководството за управление и използване на радиочестотите в европейския регион, всички на Международната организация за гражданско въздухоплаване.
Чл. 177
Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. регламентира разпределението на радиочестоти и радиочестотни ленти за радиослужбите в гражданското въздухоплаване. Според чл. 177, радиочестотите се разпределят съгласно Националния план, който осигурява нуждите на гражданското въздухоплаване, националната сигурност и съвместното ползване на ресурсите. Разпределението на радиочестоти за нуждите на националната сигурност се извършва от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 178
Чл. 178 от Наредба № 10 определя радиочестотите, използвани за аварийни радиофарове, които указват местоположението на бедстващи въздухоплавателни средства. Според наредбата, тези радиочестоти са 406.000 MHz и 121.500 MHz. Аварийните радиофарове, инсталирани на борда на въздухоплавателните средства, трябва да се поддържат в съответствие със стандартите на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване и също използват същите радиочестоти.
Чл. 179
Чл. 179 от Наредба № 10 определя критериите за избиране на радиочестоти за приводни радиостанции (NDB). При определянето им се вземат предвид необходимата защита от взаимни смущения, стойностите за типично бордно оборудване, географската сепарация и покритията, както и възможни смущения от извънлентови излъчвания от различни източници.
Чл. 180
Чл. 180 от Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя, че блоковото разпределение на радиочестотите в диапазона от 117.975 MHz до 137.000 MHz се извършва в съответствие с таблица 4-1 от том 5 на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Чл. 181
Наредбата определя радиочестотната лента от 117.975 MHz до 137.000 MHz, като най-ниската присвояема радиочестота е 118.000 MHz, а най-високата е 136.975 MHz. Минималното канално отстояние между присвоимите радиочестоти в тази лента е 8.33 kHz.
Чл. 182
Аварийният радиоканал с честота 121.500 MHz се използва в специфични случаи, свързани с комуникация между бедстващи въздухоплавателни средства и наземни станции или летища, които не обслужват международни превози. Той е предназначен за случаи на отказ на нормалните комуникационни канали и за връзка с служби за търсене и спасяване. Каналът се осигурява на работните места за ОВД и се прослушва непрекъснато през работните часове. Техническите характеристики му отговарят на международните стандарти.
Чл. 183
Чл. 183 от Наредба № 10 предвижда, че радиоканал 123.100 MHz се използва в допълнение на аварийния радиоканал за търсене и спасяване. Техническите характеристики на този радиоканал са в съответствие с международните стандарти, описани в Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Чл. 184
Съгласно Наредба № 10 от 21 декември 2006 г., радиоканал 136.975 MHz е определен за общ канал за сигнализация (CSC) при използване на режим на предаване на данни VDL Mode 2. За целта се прилага модулационна схема Mode 2 VDL и тип на достъп CSMA.
Чл. 185
Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. определя блоковото разпределение на радиочестотите в диапазона от 108.000 MHz до 117.975 MHz за различни системи в гражданското въздухоплаване. За диапазона 108.000 MHz - 111.975 MHz са определени честоти за инструментални системи за кацане, всенасочени УКВ радиофари и наземни допълващи GNSS системи, при условие че не създават смущения. За диапазона 111.975 MHz - 117.975 MHz се предвиждат честоти за всенасочени УКВ радиофари и наземни допълващи GNSS системи. Честотите за инструменталните системи за кацане и УКВ радиофарове се определят по специфични правила, включващи завършващи на нечетни и четни десети от мегахерца. Някои радиочестоти са разрешени за ползване на основание на регионални споразумения, с определени срокове за общо използване.
Чл. 186
Чл. 186 от Наредба № 10 определя правилата за избор на работни канали на DME с суфикс "X" и "Y" в съответствие с международни стандарти. Изборът на радиочестоти за DME се основава на групи от 1 до 5, всяка от които включва определени канали и асоциирани VHF канали с различни сепарации и отстояния, които трябва да се спазват при избора.
Чл. 187
Чл. 187 от Наредба № 10 определя радиочестотната лента 328.6 - 335.4 MHz за използване от глисаден предавател на инструменталната система за кацане (ILS). Честотите на предаване на курсовия и глисадния предавател са сдвоени съгласно съответните разпоредби на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Чл. 188
Наредбата определя радиочестотната лента 5030.4 - 5150.0 MHz за микровълнова система за кацане (MLS). Ръководителите на ДАНО и организации, експлоатиращи наземни средства, трябва да утвърдят документи, свързани с обслужването и поддръжката на тези средства в срок от 30 дни. Дефинират се термини, свързани с аеронавигационните услуги, системи за комуникация и радионавигация. Наредбата включва изисквания, произтичащи от международни стандарти и процедури за безопасност в гражданското въздухоплаване.
§1
Ръководителите на ДАНО и организациите, които експлоатират наземни средства, съоръжения и системи, трябва в 30-дневен срок след влизането в сила на наредбата да утвърдят и организират попълването на редица документи, включително график за дежурство, дневници за предаване на дежурството, техническо обслужване, изменения, откази и служебна книжка.
§2
Наредбата определя системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване. Включва определения на ключови термини, свързани с аеронавигационното обслужване, спътниковите навигационни системи и радиочестотните канали. Текстът уточнява различни системи, като GNSS, GPS, GLONASS, ILS и други, и описва техните функции и характеристики. Промените от 2015 г. добавят нови термини и уточнения за съществуващите системи.
§ 3
Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. за системите и средствата за комуникация, радионавигация и обзор в гражданското въздухоплаване се издава на основание § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за гражданското въздухоплаване. Законът е обнародван в Държавен вестник, брой 94 от 1972 г. и е преминал през множество изменения и допълнения до 2006 г. Допълнителните разпоредби към наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 10 са обнародвани в Държавен вестник, брой 28 от 2015 г.
§65
Наредба № 10 от 21 декември 2006 г. въвежда изискванията на Приложение 10 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, включително различни томове относно радионавигационните средства, комуникационните процедури, системите за комуникация, обзорния радар и радиочестотния спектър. Всеки том е посочен с конкретно издание и поправки, които са в сила до поправка 88-А включително.
§66
Параграф §66 предвижда замяна на термина "радиолокационен обзор" с "обзор" навсякъде в наредбата. Приложение № 1 предоставя списък с честоти за Localizer и Glide path, включващ различни MHz стойности, които са актуализирани с измененията от ДВ, бр. 28 от 2015 г.
