НАРЕДБА № 10 ОТ 10 ФЕВРУАРИ 2003 Г. ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕВОЗИ НА ПЪТНИЦИ И ТОВАРИ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИ ПРИСТАНИЩА ОТ КОРАБИ, ПЛАВАЩИ ПОД ЧУЖДО ЗНАМЕ

Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.

Виж оригиналния текст на документа

Чл. 1

Наредба № 10 от 10 февруари 2003 г. регламентира обществените отношения, свързани с условията и реда за извършване на превози на пътници и товари между български пристанища от кораби, плаващи под чуждо знаме.

Чл. 2

Наредбата предвижда, че при извършване на превози на пътници и товари между български пристанища от кораби, плаващи под чуждо знаме, компетентните власти в България трябва да осигурят на физическите и юридическите лица от ЕС, установени в страната, не по-малко благоприятно третиране от това, което се предоставя на българските лица. Освен това, при сключване на договори за обществени услуги, не е допустимо дискриминиране на лица от ЕС.

Чл. 3

Превозът на пътници и товари между българските пристанища основно се извършва с кораби, плаващи под българско знаме. Възможно е обаче и използването на кораби под знамето на държава - членка на ЕС, ако те отговарят на изискванията на Кодекса на търговското корабоплаване и подзаконовите актове. Също така, кораби под друго знаме могат да се използват, ако това е уговорено в международен договор или с решение на Министерския съвет.

Чл. 4

Чл. 4 от Наредба № 10 определя отговорността на страните - членки на ЕС за спазването на изискванията относно екипажите на корабите, извършващи каботаж и обслужващи круизни линии. Изключение се допуска за кораби с тонаж под 650 бруто тона, които следват българското законодателство.

Чл. 5

Наредба № 10 от 10 февруари 2003 г. регламентира извършването на обществена услуга за превоз на пътници чрез договори между министъра на транспорта и лицензираните превозвачи. Договорите имат за цел да осигурят определено ниво на транспортно обслужване и цени за обществени услуги, с продължителност до 5 години. Решението за възлагане на обществена услуга се взема от Министерския съвет, като се вземат предвид способностите на превозвача, транспортните условия и нужди. В договорите се уточняват видовете услуги, маршрути, периодичност, качество, обем на превозите и ценови облекчения.

Чл. 6

Чл. 6 от Наредба № 10 предвижда, че при сериозни затруднения на вътрешния пазар, министърът на транспорта може да сезира Европейската комисия за въвеждане на изключения от определени правила на Кодекса за търговско корабоплаване (КТК). Решението на Комисията трябва да бъде взето в срок от 30 работни дни след искането, а ако не бъде взето решение, министърът може сам да предприеме защитни мерки. Изключенията могат да се прилагат за срок до 12 месеца.

Чл. 7, Допълнителни разпоредби (§ 1, § 2)

Наредба № 10 от 10 февруари 2003 г. регламентира условията за извършване на превози на пътници и товари между български пристанища от кораби, плаващи под чуждо знаме. Чл. 7 предвижда, че в спешни случаи министърът на транспорта може едностранно да въвежда мерки за срок до 3 месеца, след което информира Европейската комисия. Комисията може да отмени или потвърди тези мерки. Допълнителните разпоредби определят термини, свързани с крайбрежно плаване, установени в България лица, договори за обществена услуга и задължения на превозвачи. Наредбата е издадена на основание Кодекса на търговското корабоплаване.

§1

Наредбата определя термините, свързани с крайбрежното (каботажно) плаване, включително условията за установяване на физически и юридически лица в България, както и задълженията на превозвачите за предоставяне на обществени услуги. Включва определения за "договор за обществена услуга", "задължение за извършване на обществена услуга" и "сериозно затруднение на пазара", както и условията за корабопритежатели от страна - членка на ЕС.