Виж оригиналния текст на документа
Законът урежда облагането с акциз и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз. Директорът на Агенция "Митници" издава задължителни указания за прилагането на акцизното законодателство, след становище от министъра на финансите. Министърът на финансите също може да издава задължителни указания.
На облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки, тютюневите изделия, както и енергийните продукти и електрическата енергия. Някои предишни позиции са отменени.
Чл. 3 определя данъчнозадължените лица, които включват: лицензирани складодържатели, лица с митнически задължения за акцизни стоки, освободени от акциз крайни потребители, данъчни представители на ДДС регистрирани лица, сертифицирани получатели на акцизни стоки, лица, подали искане за възстановяване на акциз, лица с солидарна отговорност, както и лица, произвели или разпоредили се с акцизни стоки, за които не е заплатен акциз. Освен това, при солидарна отговорност, няколко данъчно задължени лица отговарят за едно и също задължение за акциз.
Чл. 3а от Закона за акцизите и данъчните складове определя формалностите, които се прилагат при въвеждането и извеждането на акцизни стоки на територията на Съюза, съобразно митническите разпоредби на Съюза. Специфицира се, че разпоредбите на определени глави не важат за акцизни стоки с митнически статут на несъюзни стоки, съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013.
Законът за акцизите и данъчните складове регламентира определението и режима на акцизни стоки, лицензираните складодържатели, данъчните складове и различните видове акцизни стоки. Акцизните стоки включват алкохолни напитки, тютюневи изделия и енергийни продукти. Лицензираните складодържатели са лица, получили лиценз за работа с акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Законът дефинира също така и различни термини, свързани с акцизите, включително „продажна цена“, „бандерол“, „независим малък винопроизводител“ и „регистриран получател“. Определят се условия и правила за производството, преработката, складирането и движението на акцизни стоки, както и за контрол и мониторинг на акцизните операции.
Според Чл. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове, "бира" представлява продукт, който попада в код по КН 2203, или смес от бира и безалкохолни напитки, включена в код по КН 2206, при условие че действителното алкохолно съдържание по обем е над 0,5 % vol.
Чл. 6 от Закона за акцизите и данъчните складове определя две категории вина: "Тихи вина" и "Шумящи вина". Тихите вина са продукти с алкохолно съдържание между 1,2% и 15% vol, произведени изцяло чрез ферментация, или с алкохолно съдържание между 15% и 18% vol без обогатяване. Шумящите вина са вина с налягане, произведени в специфични бутилки, с алкохолно съдържание между 1,2% и 15% vol, също произведени изцяло чрез ферментация.
Чл. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове дефинира "Други ферментирали напитки", които не са бира или вино. Те включват тихи ферментирали напитки с алкохолно съдържание между 1,2 % vol и 15 % vol, дължащо се изцяло на ферментация. Също така, шумящите ферментирали напитки, които имат свръхналягане и определено алкохолно съдържание, също попадат в тази категория. Специфични кодове по КН са посочени за различните видове напитки.
Междинни продукти са продукти с алкохолно съдържание между 1,2 % vol и 22 % vol, включени в определени кодове по КН (2204, 2205, 2206), и които не попадат в обхвата на членове 5, 6 и 7 от Закона за акцизите и данъчните складове.
Чл. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове определя етиловия алкохол като продукт, който включва: 1. Продукти с кодове по КН 2207 и 2208 с алкохолно съдържание над 1,2 % vol; 2. Продукти с кодове по КН 2204, 2205 и 2206 с алкохолно съдържание над 22 % vol; 3. Продукти, получени чрез дестилация и годни за пиене, независимо от наличието на други вещества.
Чл. 10 от Закона за акцизите и данъчните складове определя какво представляват "пури и пурети". Те са цилиндрични тела от тютюн, предназначени за пушене, които могат да бъдат обвити с естествен тютюн или с възстановен тютюн. Изискванията включват минимално тегло от 2,3 г и максимално 10 г, а обиколката на продукта трябва да е не по-малка от 34 мм. Включват се и изделия с вещества, различни от тютюна, при спазване на тези критерии. Изделия, които не съдържат тютюн и са предназначени за медицински цели, не се считат за "пури и пурети".
Чл. 11 от Закона за акцизите и данъчните складове определя какво представляват "цигари". Те са цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети, както и изделия, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени рула или увити в цигарена хартия. За цигари се смятат и изделия с вещества, различни от тютюн, при условие че отговарят на определените изисквания. Продуктите за пушене се класифицират в зависимост от дължината им, като дългите изделия се смятат за повече от една цигара. Изделия, които не съдържат тютюн и са предназначени за медицински цели, не се считат за цигари.
Чл. 12 определя понятието "тютюн за пушене", включващо различни видове тютюн, които могат да се използват без допълнителна обработка. Тютюнът може да бъде нарязан, отпадъци от тютюн, фино нарязан тютюн за свиване на цигари и специфични изсушени тютюневи листа. Изделия, съдържащи вещества различни от тютюн, също могат да бъдат считани за тютюн за пушене, но медицинските изделия не попадат в това определение. Отпадъците от тютюн, които не отговарят на определените критерии, трябва да бъдат унищожавани или изнасяни, а дейностите по тяхното управление са строго регламентирани.
Чл. 12а от Закона за акцизите и данъчните складове определя нагреваемото тютюнево изделие като бездимно тютюнево изделие, при което не настъпва процес на горене на тютюна, а употребата се осъществява чрез нагряване, което води до отделяне на аерозол.
Чл. 12б от Закона за акцизите и данъчните складове определя течността за електронна цигара като тютюнево изделие, независимо дали съдържа никотин. Течността, съдържаща никотин, е предназначена за вдишване на пари, получени чрез нагряване, и е за употреба с електронни цигари. Течността, несъдържаща никотин, също е за вдишване на пари и може да се използва с различни устройства за електронни цигари, включително за многократна употреба или презареждане.
Чл. 12в от Закона за акцизите и данъчните складове определя заместителите на тютюна, съдържащи никотин, като тютюневи изделия. Тези заместители включват никотинови продукти, които могат да бъдат изработени от прах, паста, гел или комбинации от тях, и се предлагат в опаковки, които не съдържат тютюн, а само никотин, предназначени за въвеждане на никотина в организма, без медицинска цел.
Чл. 12г от Закона за акцизите и данъчните складове определя нагреваемите изделия със съдържание, различно от тютюн, като тютюневи изделия. Тези изделия са бездимни и могат да съдържат растения, билки или плодове, без да съдържат тютюн и не се използват за медицински цели. Нагреваемите изделия не включват определени категории, посочени в чл. 12б и чл. 12в.
Член 13 определя какви продукти се класифицират като "енергийни продукти" и "електрическа енергия". Енергийни продукти включват различни кодове по КН, които са предназначени за употреба като гориво за отопление или моторно гориво. Също така, електрическата енергия е определена чрез код по КН 2716. От 2020 г. се добавят нови кодове, а от 2023 г. вносителите на определени енергийни продукти трябва да подават декларация за предназначението им.
Чл. 14 разширява приложението на разпоредбите на глава четвърта за различни енергийни продукти, включително масла, горива и химикали, които са включени в специфични кодове по КН. Разпоредбите важат за енергийни продукти с определени акцизни ставки и за такива, които се използват за отопление или моторно гориво. Съществуват специфични условия за прилагане на закона за определени кодове, особено при наливно състояние и управление на отпадъци.
Член 15 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 109 от 2007 година и е в сила от 01.01.2008 година.
Член 16 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 109 от 2007 година, и влиза в сила от 01.01.2008 година.
Член 17 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 109 от 2007 година, и влиза в сила от 1 януари 2008 година. Раздел V, касаещ автомобилите, също е отменен с Държавен вестник, брой 44 от 2009 година, с влизане в сила на 1 януари 2010 година.
Член 18 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 44 от 2009 г., и влиза в сила на 01.01.2010 г. Настоящата глава третира данъчното задължение, като раздел I описва възникването на задължението за заплащане на акциз.
Чл. 19 от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира, че стоките, подлежащи на облагане с акциз, не се облагат, когато са поставени под режим отложено плащане на акциз при производството им в страната, при въвеждането им от друга държава членка, или при внасянето им на територията на страната, включително в случай на незаконно влизане в Съюза. Част от текста е отменена с изменения от 2011 г.
Чл. 20 от Закона за акцизите и данъчните складове определя задължението за заплащане на акциз, което възниква от момента на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Освобождаването за потребление включва различни случаи, като извеждане на стоки от данъчен склад, неспазване на условията за движение на акцизни стоки и потребление на акцизни стоки в данъчен склад. В текста са изброени множество специфични ситуации, при които задължението за акциз възниква, включително при производството, вноса и продажбата на акцизни стоки. В случаите, когато моментът на освобождаване не може да бъде установен, се приема датата на установяване от контролните органи.
Чл. 21 от Закона за акцизите и данъчните складове определя случаите, в които акцизните стоки се освобождават от плащане на акциз. Основните категории включват стоки за дипломатически представителства, стоки по международни договори, стоки за въоръжените сили на НАТО, стоки за Европейския съюз, както и специфични случаи на внос и износ на енергийни продукти, тютюневи изделия и други. Освобождаването може да се извършва чрез възстановяване на платен акциз, в зависимост от категорията на стоките.
Чл. 22 от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията за освобождаване от акциз на денатурирания етилов алкохол. Напълно денатурираният алкохол е освободен от акциз, както и денатуриран по специален метод алкохол, вложен в продукти, които не са за човешка консумация. Платеният акциз се възстановява за алкохол, вложен в производството на оцет, лекарства, ароматични продукти и хранителни стоки, при определени условия. Освен това, акцизът се възстановява и за алкохол, използван в лечебни заведения, за научни изследвания и в производствени процеси, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол. Възстановяването на акциза става след реализацията на произведените стоки.
Чл. 23 от Закона за акцизите и данъчните складове описва условията и процедурата за възстановяване на платения акциз на лицата, посочени в чл. 76ж, ал. 4. За да бъде възстановен акцизът, е необходимо да има регистрирано съобщение за получаване от компетентните органи, а искането за възстановяване трябва да бъде подадено до митническото учреждение. Към искането се прилагат определени документи, а директорът на териториалната дирекция трябва да се произнесе в 30-дневен срок. Решението може да бъде обжалвано.
Чл. 23а от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда възстановяване на платения акциз на лица, извършили дистанционна продажба в друга държава членка, при условие че акцизът е заплатен там. Искането за възстановяване трябва да бъде подадено в едногодишен срок, придружено от необходимите документи. Компетентното митническо учреждение трябва да се произнесе в 30-дневен срок с мотивирано решение, което може да бъде обжалвано.
Чл. 23б от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда възстановяване на платения акциз при наличие на определени условия. Лицата трябва да са изпълнили задълженията си и да разполагат с документи, доказващи вътреобщностна доставка на акцизните стоки. Искането за възстановяване трябва да бъде подадено в едногодишен срок, придружено от необходимите документи. Директорът на териториалната дирекция има 30 дни да се произнесе по искането, а решението може да бъде обжалвано.
Чл. 24 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда освобождаване от облагане с акциз за определени енергийни продукти. Освобождаването важи за: (1) горива за въздухоплавателни средства и плавателни съдове, (2) горива в стандартните резервоари на моторни превозни средства при влизане в страната, (3) енергийни продукти в опаковки до 5 литра или 5 кг, (4) горива, използвани за цели, различни от моторно гориво или отопление, (5) енергийни продукти с двойно предназначение, (6) използвани при производството на електрическа енергия от производители с мощност над 1 MW, и др. Специфични условия и кодове по КН определят обхвата на освобождаването.
Чл. 24а определя условията и изискванията за освобождаване от акциз на крайни потребители, които получават денатуриран етилов алкохол или енергийни продукти. За да бъде издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител, лицето трябва да отговаря на редица критерии, включително да не е в производство по несъстоятелност, да няма публични задължения и да притежава необходимите лицензи и разрешения. Искането за удостоверение включва данни за лицето, местонахождението на обекта, целите на употреба на продуктите и други важни детайли. Освен това, удостоверението не може да бъде издадено на лица, свързани с компании с неуредени задължения.
Чл. 24б от Закона за акцизите и данъчните складове определя процедурата за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Териториалната дирекция извършва проверка на производствените помещения и дейностите, свързани с денатурирания етилов алкохол или енергийни продукти. При установяване на нередовности, лицето трябва да отстрани проблемите в 14-дневен срок. Ако изискванията са изпълнени, удостоверението се издава в 30-дневен срок. Отказът за издаване на удостоверение може да бъде обжалван. В сроковете за издаване на удостоверението може да има удължаване, ако е необходимо становище от друг орган.
Член 24в урежда задълженията на краен потребител, освободен от акциз, при промяна на обстоятелствата, свързани с удостоверението по чл. 24б, ал. 4. Потребителят трябва да уведоми компетентната териториална дирекция в 14-дневен срок. При промяна, подлежаща на вписване в удостоверението, лицето подава уведомление или искане за ново удостоверение. Процедурите за издаване на решения и уведомления при нередовности също са регламентирани, с възможност за обжалване на решенията.
Член 24г от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че в Агенция "Митници" се води електронен регистър за удостоверения на освободените от акциз крайни потребители. Формата и съдържанието на този регистър ще бъдат определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 24д регламентира правото на освободен от акциз краен потребител да получава акцизни стоки без облагане с акциз, при условие че е издадено удостоверение. Стоките могат да се използват само за целите, посочени в удостоверението. При неправилна употреба на енергийни продукти или етилов алкохол, потребителят дължи акциз по определените ставки. Комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия е също обект на облагане с акциз.
Чл. 24е от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира условията, при които директорът на териториалната дирекция може да прекрати действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител. Прекратяването може да се извърши по искане на потребителя, при прехвърляне или заличаване на фирмата, при неспазване на изискванията за освобождаване от акциз, при представяне на неверни данни или при неспазване на условията за освобождаване от акциз. Решението за прекратяване подлежи на обжалване.
Чл. 24ж от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда възстановяване на платения акциз за електрическа енергия за определени категории потребители. Възстановяването се извършва на потребители, които използват електрическа енергия за химическа редукция, електролитни, металургични или минералогични процеси, както и на тези, при производството на продукти, когато стойността на енергията е над 50% от стойността на продукта. Искането за възстановяване трябва да бъде подадено до 30 април на следващата година, а директорът на териториалната дирекция се произнася в срок от два месеца. Възстановяването на акциза става в 7-дневен срок след влизането в сила на решението за възстановяване. Лицата трябва да използват средства за измерване, отговарящи на закона.
Чл. 25 от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията, при които лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз при освобождаването на акцизни стоки за потребление. Това включва унищожаване на акцизни стоки под контрол на митническите органи, загуби от непредвидими обстоятелства, естествени фири и технологичен брак в допустимите норми. Нормите на естествените фири се определят с наредба на министъра на финансите и делегиран акт на Европейската комисия. Редът за унищожаване на акцизни стоки се регламентира с правилника за прилагане на закона.
Член 25а от Закона за акцизите и данъчните складове е бил нов, приет с Държавен вестник, брой 24 от 2009 г. и е влязъл в сила на 31 март 2009 г. Впоследствие, той е бил отменен с Държавен вестник, брой 55 от 2010 г., с влизане в сила на 20 юли 2010 г.
Чл. 25б от Закона за акцизите и данъчните складове позволява унищожаване на негодни за производство на тютюневи изделия суровини, съхранявани в данъчен склад. Процедурата по унищожаване се извършва под контрола на митническите органи, съгласно правилника за прилагане на закона.
Чл. 25в от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира освобождаването от акциз в случаи на пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на акцизни стоки по време на транспортиране в друга държава членка, поради непредвидими обстоятелства или разрешение за унищожаване от митническите органи. Разрешение за унищожаване се издава от директора на териториалната дирекция и се прилага при определени условия. Частични загуби също могат да бъдат освободени от акциз, ако не надвишават установените прагове. Всички случаи на загуба или унищожаване трябва да бъдат доказани пред митническите органи.
Чл. 26 от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира възстановяването на внесения акциз при изнасяне на акцизни стоки. Възстановяването на акциза е предвидено за доставки на енергийни продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, с изключение на частни развлекателни полети и плаване. Също така, продажбите на акцизни стоки в безмитни търговски обекти за физически лица, напускащи територията на Съюза, и на борда на въздухоплавателни средства и търговски кораби, извършващи международен рейс, също се считат за износ.
Чл. 27 регламентира възстановяването или прихващането на недължимо платен акциз. Искането за възстановяване се подава до териториалната дирекция или митническо учреждение и трябва да бъде разгледано в срок от 30 дни. Решението може да се обжалва, а акцизът се възстановява в срок от 7 дни след влизане в сила на акта. В случай на нередовности, производството може да бъде прекратено с възможност за обжалване.
Чл. 27а от Закона за акцизите и данъчните складове позволява подаването на искания по електронен път от лицата, съобразно реда, начина и формата, определени с правилника за прилагане на закона. Вторият параграф е отменен с изменения в закона.
Чл. 28 от Закона за акцизите и данъчните складове определя данъчната основа за облагане с акциз в зависимост от типа на продукта. За бирата се вземат предвид градусите Плато, за виното и другите ферментирали напитки - количеството хектолитри завършен продукт, за етиловия алкохол - количеството хектолитри чист алкохол, а за горивата - количеството литри или тонове, в зависимост от вида. За природния газ и биогаза се използва горна топлотворна способност, а за електрическата енергия - количеството в мегаватчаса. При комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия данъчната основа за топлинната енергия е 30% от общото количество на използваните енергийни продукти.
Чл. 28а от Закона за акцизите и данъчните складове изисква от освободените от акциз крайни потребители да предоставят ежемесечен отчет за използваните енергийни продукти на компетентното митническо учреждение. Отчетът трябва да бъде подаден в срока за рекапитулативната декларация и да съответства на реда, начина и формата, определени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 29 от Закона за акцизите и данъчните складове определя начина на облагане с акциз на различни тютюневи изделия. Акцизът за цигари се състои от специфичен и пропорционален акциз, като данъчната основа за специфичния акциз е количеството късове, а за пропорционалния - продажната цена. За тютюн за пушене данъчната основа е количеството в килограми. За нагреваеми тютюневи изделия, течности за електронни цигари и заместители на тютюн, данъчната основа е количеството в килограми или милилитри, в зависимост от продукта. Продажната цена на цигарите се определя по различни критерии, включително регистрирана цена и цена на опаковката. За определени изделия не се изисква регистрирана цена.
Член 30 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 44 от 2009 г., и влиза в сила от 01.01.2010 г. Този член е част от Раздел IV, който се отнася до акцизната ставка.
Законът определя акцизните ставки за различни видове алкохол и алкохолни напитки, като бирата подлежи на акциз от 1,50 лв. за 1 хектолитър, с изключение на бира, произведена от независими малки пивоварни, за която ставката е 0,75 лв. за 1 хектолитър на градус Плато. Виното и други ферментирали напитки не подлежат на акциз. За междинни продукти акцизът е 90 лв. за 1 хектолитър, а за етилов алкохол - 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол. Освобождава се от облагане с акциз бира, произведена от физически лица за лично потребление.
Чл. 32 от Закона за акцизите и данъчните складове определя акцизните ставки за различни моторни горива. Ставките са както следва: 830 лв. за 1000 литра оловосъдържащ бензин, 710 лв. за безоловен бензин, 646 лв. за газьол и керосин, 340 лв. за втечнен нефтен газ, 0,85 лв. за 1 гигаджаул природен газ, 646 лв. за тежки корабни горива и 0 лв. за биогаз. Има и специфични ставки за енергийни продукти и биоетанол, а също така и условия за изменение на ставките при определени обстоятелства.
Чл. 33 от Закона за акцизите и данъчните складове определя акцизните ставки за различни енергийни продукти, включително газьол, тежки горива, керосин, втечнен нефтен газ, природен газ и въглища. Ставките варират в зависимост от вида на продукта и предназначението му, като за някои от тях акцизът е 0 лв. за определени категории потребители. Въведени са изисквания за документиране на освободените акцизни стоки и корекции на дължимия акциз при необходимост.
Чл. 33а от Закона за акцизите и данъчните складове определя акцизната ставка за смазочни масла и консистентни смазки. Ставката е 0 лв. за 1000 кг за смазочни масла с определени кодове, както и за смазочни препарати с код по КН 3403. Прилагането на ставката е условно на определени условия, включително опаковката и предназначението на стоките. Има специфични изисквания за маркировка на газьол, когато е включен в смазочни масла, и за електронен документ, удостоверяващ предназначението на акцизните стоки.
Чл. 34 от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията за маркиране на газьол и керосин. Според ал. 1, газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и керосин с код по КН 2710 19 25 0 се маркират при условия и по ред, установени в правилника за прилагане на закона. Ал. 2 е отменена и не е в сила.
Чл. 34а от Закона за акцизите и данъчните складове определя акцизната ставка върху електрическата енергия. Основната ставка е 2,00 лв. за мегаватчас, с изключение на потребителите на електрическа енергия за битови нужди, за които ставката е 0 лв. за мегаватчас. Промените в ставките са в сила от 01.01.2007 г. и последващи дати до 01.01.2014 г.
Член 35 от Закона за акцизите и данъчните складове определя облагането на енергийните продукти, предназначени за отопление или моторно гориво. Тези продукти се облагат с акцизна ставка, съответстваща на еквивалентното гориво, ако за тях не е определена конкретна ставка. За моторни горива и добавки, освен енергийните продукти и биоетанол, се прилага ставката на еквивалентното моторно гориво. Всички въглеводороди, с изключение на торфа, предназначени за отопление, също подлежат на облагане с акциз, равен на този на еквивалентното гориво за отопление.
Член 36 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 109 от 2007 година, и влезе в сила от 1 януари 2008 година.
Акцизната ставка за пури и пурети се променя в четири етапа, като от 1 март 2023 г. е 297 лв. за 1000 къса. От 1 януари 2024 г. ставката ще нарасне до 327 лв., от 1 януари 2025 г. ще достигне 360 лв., а от 1 януари 2026 г. ще бъде 396 лв. за 1000 къса.
Чл. 38 определя акцизните ставки за различни тютюневи изделия и свързани продукти. За тютюн за пушене ставките са: 167 лв./кг от 1 март 2023 г., 184 лв./кг от 1 януари 2024 г., 202 лв./кг от 1 януари 2025 г. и 222 лв./кг от 1 януари 2026 г. За нагреваеми тютюневи изделия ставките са: 282 лв./кг от 1 март 2023 г., 331 лв./кг от 1 януари 2024 г., 380 лв./кг от 1 януари 2025 г. и 400 лв./кг от 1 януари 2026 г. За течност за електронни цигари акцизните ставки започват от 0,30 лв./мл от 1 август 2023 г. и нарастват до 0,45 лв./мл от 1 януари 2026 г. За заместител на тютюна, съдържащ никотин, ставките започват от 90 лв./кг от 1 август 2023 г. до 115 лв./кг от 1 януари 2026 г. Нова ставка за нагреваемо изделие, различно от тютюн, е 331 лв./кг от 1 януари 2024 г. и достига 400 лв./кг от 1 януари 2026 г.
Член 39 от Закона за акцизите и данъчните складове определя акцизните ставки за цигарите, които включват специфичен и пропорционален акциз. Специфичният акциз на цигарите започва от 117,5 лв. за 1000 къса от 1 март 2023 г. и постепенно нараства до 143 лв. до 1 януари 2026 г. Пропорционалният акциз започва от 23,5% от продажната цена от 1 март 2023 г. и намалява до 19% до 1 януари 2026 г. Минималният размер на акциза също се увеличава, започвайки от 185,50 лв. за 1000 къса от 1 март 2023 г. до 211 лв. до 1 януари 2026 г.
Член 39а от Закона за акцизите и данъчните складове е нова разпоредба, въведена с ДВ, бр. 55 от 2010 г. Тя е била в сила от 20.07.2010 г., но е отменена с ДВ, бр. 92 от 2015 г., с влизане в сила от 01.01.2016 г.
Чл. 39б от Закона за акцизите и данъчните складове определя акцизната ставка на цигарите при продажба на цена, по-висока от регистрираната. За цигари с регистрирана цена акцизът е съобразно продажната цена, но не по-малко от акциза върху регистрираната цена. За цигари без регистрирана цена акцизът е 7,50 лв. за 20 къса. Лицензираният складодържател е длъжен да подаде уведомление до териториалната дирекция за продажба на цигари на по-висока цена не по-късно от 7 дни преди продажбата. Уведомлението трябва да съдържа данни за лицето, адреса на обекта, търговската марка на цигарите и цената. При промяна на цената също е необходимо уведомление. Подаване на уведомления може да става и по електронен път.
Член 40 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с ДВ, бр. 44 от 2009 г., и е в сила от 01.01.2010 г. Този член е част от Раздел V, който се отнася до определянето и заплащането на акциза.
Дължимият акциз се изчислява чрез умножаване на данъчната основа по акцизната ставка.
Чл. 42 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че в определени случаи, посочени в чл. 20, ал. 2, т. 5, акцизът се определя и отчита по реда за публичните задължения, събирани от митническите органи. Това изменение е в сила от 17.07.2012 г.
Чл. 43 определя условията и реда за начисляване на акциз от различни лица, включително лицензирани складодържатели и регистрирани лица. Акцизът се начислява на датата, когато става дължим, с издаване на данъчен документ. Лицата, които начисляват акциз, са длъжни да подават акцизна декларация за начисления акциз за данъчния период, който е едномесечен. Първият и последният данъчен период са специфично определени в зависимост от лицензите и регистрациите. За определени лица данъчният период може да бъде и едногодишен.
Чл. 44 от Закона за акцизите и данъчните складове определя реда за внасяне на дължимия акциз в държавния бюджет. Внесените суми зависят от статуса на длъжника (физическо лице или търговец) и типа на акциза. Сроковете за плащане варират, като в повечето случаи акцизът трябва да бъде внесен в 14-дневен срок. Освен това, акцизът може да бъде заплатен и от трети лица с писмено съгласие на длъжника. В случай на неплащане в срок, отговорността носи длъжникът. Митническите органи освобождават стоките след заплащане или обезпечаване на акциза. На всяко данъчно задължено лице се открива виртуална сметка за отразяване на плащанията.
Чл. 45 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен на 20.07.2010 г. и отново е въведен на 101-ви брой на Държавен вестник през 2013 г., но е отменен отново на 14.06.2016 г. Тази разпоредба се отнася до специален ред за приспадане на акциз срещу ваучери за гориво, предоставяни като държавна помощ за земеделския сектор.
Член 45а от Закона за акцизите и данъчните складове е нов, но е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 45 от 2016 г., с влизане в сила от 14 юни 2016 г.
Член 45б от Закона за акцизите и данъчните складове, който е нов и е публикуван в Държавен вестник, бр. 101 от 2013 г., е отменен с решение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 45 от 2016 г., и е в сила от 14 юни 2016 г.
Член 45в от Закона за акцизите и данъчните складове е бил добавен с изменение в Държавен вестник, брой 101 от 2013 г., но е отменен с ново изменение в Държавен вестник, брой 45 от 2016 г., и е влязъл в сила на 14 юни 2016 г. Този член вече не е в сила и не регулира никакви правни отношения след посочената дата.
Член 45г от Закона за акцизите и данъчните складове, въведен с ДВ, бр. 101 от 2013 г. и отменен с ДВ, бр. 45 от 2016 г., описва специален ред за възстановяване на акциз върху закупен газьол, който се използва в първичното селскостопанско производство. Тази разпоредба е в сила от 14.06.2016 г.
Чл. 45д от Закона за акцизите и данъчните складове определя, че Агенция "Митници" възстановява част от акциза, която представлява индивидуалните размери на държавната помощ за земеделските производители. Възстановяването се осъществява в срок от 45 дни след получаване на необходимите документи, въз основа на заповед и уведомление от министъра на земеделието. Редът за обмен на информация между Министерството на земеделието и Агенция "Митници" се определя със съвместна инструкция на съответните министри.
Когато земеделски стопанин неправомерно е получил възстановяване на акциз, той е задължен да върне сумата заедно със законната лихва от датата на получаване на държавната помощ до датата на внасянето й в сметката на Агенция 'Митници'.
Чл. 45ж. урежда процедурата за уведомяване на митническите власти при придобиване на бутилирани алкохолни напитки с колекционерска стойност, които подлежат на облепване с бандерол. Уведомлението трябва да бъде подадено на хартиен носител в срок до три дни от придобиването на стоките. Акцизните стоки трябва да бъдат въведени в данъчен склад в срок от 7 дни, ако е необходим бандерол. Съхранението на стоките е разрешено само при наличие на бандерол и подадено уведомление. Движението на стоките се съпровожда с копие от уведомлението. Правилникът за прилагане на закона определя реда за уведомление. Процедурата важи и за ограничени серии пури с предоставен сертификат за колекционерска стойност.
В Агенция "Митници" се водят регистри за издадените лицензи за управление на данъчен склад, удостоверения за регистрации и разрешения. Информацията за статуса на издадените лицензи, удостоверения и разрешения е публична.
Чл. 46 от Закона за акцизите и данъчните складове определя режима на отложено плащане на акциз, при който облагането с акциз на стоки се отлага временно по време на тяхното производство, въвеждане или внасяне в страната. Този режим се прилага от лицензиран складодържател в случаите на производство, складиране и движение на акцизни стоки. Важно е да се отбележи, че отложеното плащане на акциз не се отнася до другите данъчни задължения на данъчнозадълженото лице.
Чл. 47 от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията, при които лице може да бъде лицензирано като складодържател. Лицето трябва да е търговец или юридическо лице, да не е в производство по несъстоятелност, да не е осъждано за престъпление от общ характер, да няма публични задължения и да не е извършило тежки нарушения на закона. Освен това, лицето трябва да разполага с подходящи помещения, да използва автоматизирани системи за отчетност и да осигурява достъп на митническите органи до тези системи. Лицензираните складодържатели трябва също да спазват специфични изисквания за видеонаблюдение и контрол на енергийни продукти и тютюневи изделия. Има и специфични разпоредби относно данъчните складове, свързани с нефтопродуктопроводи и свързани бази.
Чл. 47а от Закона за акцизите и данъчните складове задължава лицето вложител да уведоми лицензирания складодържател и Националната агенция за приходите за всяко прехвърляне на собствеността върху акцизна стока, вложена в данъчен склад, три дни преди прехвърлянето. Уведомлението трябва да се подаде по електронен път с квалифициран електронен подпис и да съдържа идентификационни данни на вложителя и новия вложител, адреси и информация за акцизните стоки. В случай на непредставяне на уведомление, вложителят трябва незабавно да уведоми съответните органи. Лице вложител не може да бъде такова, което има свързани лица с неуредени публични задължения.
Член 47б от Закона за акцизите и данъчните складове задължава лицензирани складодържатели да инсталират система за видеонаблюдение и контрол в данъчните складове. Системата трябва да осигурява визуален контрол в реално време, непрекъснат запис и разпознаване на номера на транспортните средства. Видеокамерите трябва да са влагозащитени, с резолюция минимум 1280x720 пиксела и да работят денонощно. Информацията от видеонаблюдението се съхранява минимум един месец и след това архивирана за два месеца. Лицензираните складодържатели са отговорни за поддръжката на системата и за осигуряване на отдалечен достъп до видеозаписите за митническите органи.
Чл. 48 от Закона за акцизите и данъчните складове определя процедурата за издаване на лиценз за управление на данъчен склад. Искането се подава до директора на Агенция 'Митници' и трябва да включва описание на операциите, видовете акцизни стоки, прогнозни обеми на производството и движението на стоките, описание на помещенията, вид на обезпечението и местонахождението на мястото на директна доставка. Към искането се прилагат различни документи, включително декларации, лицензии, договори и бизнес план, който съдържа информация за акцизните стоки и производствения капацитет. Искането може да бъде подадено и електронно.
Чл. 49 от Закона за акцизите и данъчните складове установява процедурата за издаване на лиценз за управление на данъчен склад. При изпълнени условия и подадени документи, органът се произнася в едномесечен срок. Ако документите не отговарят на изискванията, органът уведомява лицето в срок от 14 дни, като му дава срок за отстраняване на нередовностите. При неизпълнение, производството се прекратява и решението подлежи на обжалване. След отстраняване на нередовностите, органът разглежда искането в срок от един месец. Лицето може да поиска спиране на производството до три месеца за изясняване на факти и обстоятелства. Ако е необходимо становище от друг орган, срокът за произнасяне може да бъде удължен, но не повече от три месеца. Лицето се уведомява писмено в случаите на спиране или удължаване на срока.
Чл. 50 от Закона за акцизите и данъчните складове определя процедурата за издаване на лиценз за управление на данъчен склад. Директорът на Агенция "Митници" трябва да издаде лиценз или да мотивира отказа в сроковете по чл. 49. Всеки данъчен склад изисква отделен лиценз. Лицензът или отказът могат да бъдат обжалвани съгласно Административнопроцесуалния кодекс, а непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ.
Чл. 51 от Закона за акцизите и данъчните складове определя съдържанието на лиценза за управление на данъчен склад. Лицензът включва наименование на органа, идентификационни номера на складодържателя и данъчния склад, правни основания, информация за фирмата и адреса на управление, описание на дейности и акцизни стоки, обезпечение, данни за представляващите лица, дата на издаване и адрес на директна доставка. Лицензът се връчва след представяне на обезпечението, а правото за отложено плащане на акциз възниква от датата на връчването.
Лицензираният складодържател е задължен да не допуска акцизът да надвиши предоставеното обезпечение, да уведомява Агенция "Митници" за промени в обстоятелствата, да осигурява достъп на митническите органи, да спазва изискванията за акцизни стоки, да води отделна отчетност и да използва средства за измерване и контрол на акцизните стоки. Уведомленията могат да се подават и електронно, а при промени в лиценза, директорът на Агенция "Митници" издава решение, което е неразделна част от лиценза.
Лицензът за управление на данъчен склад може да бъде прекратен по няколко причини: при прехвърляне или заличаване на фирмата, по искане на складодържателя, при отнемане на лиценза или при представяне на неверни данни. Лицензът се отнема, ако складодържателят не отговаря на условията, при установено нарушение, при неспазване на международни мерки, или ако обезпечението е невалидно. Решението за прекратяване подлежи на обжалване. Съществуват и процедури за извеждане на акцизни стоки при прекратяване на лиценза.
В Агенция "Митници" се води регистър на лицензираните складодържатели и данъчните складове, който включва идентификационни номера, наименование, адреси, единен идентификационен код, видове акцизни стоки, дати на връчване и прекратяване на лиценза. Всички промени в данните също подлежат на вписване. Формата на регистъра се определя с правилника за прилагане на закона.
Член 55 от Закона за акцизите и данъчните складове е бил изменен през 2012 г., но по-късно е отменен през 2015 г. и е влязъл в сила от 01.01.2016 г.
Чл. 55а от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира условията за прилагане на акцизната ставка за независими малки пивоварни. Лицата, които имат лиценз за управление на данъчен склад и удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна, могат да прилагат специална акцизна ставка. При производство над 200 000 хектолитра бира годишно, се прилага стандартна акцизна ставка за цялото количество. Искането за регистрация се подава до директора на Агенция „Митници“ и следва да бъде разгледано в срок от 14 дни. Отказът за регистрация може да бъде обжалван. Удостоверението може да бъде прекратено при определени обстоятелства, включително по искане на лицето или при загуба на лиценза.
Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" може да действа като лицензиран складодържател, ако притежава необходимия лиценз или разрешение, разполага със складови бази, отговарящи на изискванията за сигурност и контрол, и използва средства за измерване и контрол, съответстващи на законовите изисквания.
Чл. 55в от Закона за акцизите и данъчните складове описва процедурата за издаване на лиценз за управление на данъчен склад. Искането се подава до директора на Агенция "Митници" и трябва да включва информация за операциите, видовете акцизни стоки, прогнозни обеми на складирането и движението на стоките, както и местонахождението на склада. Към искането се прилагат документи, удостоверяващи правото за управление на складовите бази, скица на имота и план на помещенията. Искането може да бъде подадено и електронно.
Чл. 55г от Закона за акцизите и данъчните складове описва процедурата за издаване на лиценз за управление на данъчен склад. Когато условията са изпълнени, органът се произнася по искането в едномесечен срок. Ако документите не отговарят на изискванията, органът уведомява председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" в 14-дневен срок, след което председателят има 14 дни да отстрани нередовностите. При неизпълнение, производството се прекратява, което е обжалваемо. След отстраняване на нередовностите, органът разглежда искането в едномесечен срок. Лицето може да поиска спиране на производството до три месеца, ако е необходимо изясняване на факти. Ако е нужно становище от друг орган, срокът може да бъде удължен, но не повече от три месеца. Лицето се уведомява писмено.
Чл. 55д от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира издаването на лиценз за управление на данъчен склад, който е необходим за складиране на акцизни стоки. Лицензът се издава от директора на Агенция "Митници" в сроковете по чл. 55г, като за всеки данъчен склад се издава отделен лиценз. Издаденият лиценз или отказът за издаване на лиценз могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Непроизнасянето в срок от страна на агенцията се счита за мълчалив отказ.
Чл. 55е от Закона за акцизите и данъчните складове определя съдържанието на лиценза за данъчен склад. Лицензът включва наименование на издаващия орган, идентификационни номера на складодържателя и данъчния склад, основания за издаването, данни за складодържателя, адрес на склада, описание на дейностите и вида на акцизните стоки, информация за председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", дата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза. Правото за отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на лиценза.
Лицензираният складодържател има задължения да уведомява митническите органи за промени в обстоятелствата, свързани с лиценза, в срок от 14 дни. Той трябва да осигури достъп на митническите органи до склада, да спазва специфичните изисквания за акцизни стоки и да води отделна документална отчетност. При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване, директорът на Агенция "Митници" издава решение, което е част от лиценза. Уведомленията могат да се подават и електронно.
Лицензът за управление на данъчен склад може да бъде прекратен по два основни начина: по искане на лицензирания складодържател или при отнемане на лиценза. Отнемането на лиценза става, когато складодържателят не отговаря на условията, определени в закона. Решението за прекратяване на лиценза се взима от директора на Агенция "Митници" и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
На задължителна регистрация по Закона за акцизите и данъчните складове подлежат специализираните малки обекти за дестилиране и обектите за винопроизводство на независими малки винопроизводители. Агенция "Митници" води регистър на регистрираните обекти, който съдържа информация като идентификационен номер, наименование, адрес, видовете акцизни стоки, дата на връчване на удостоверението за регистрация и дата на прекратяване на регистрацията. Формата на регистъра се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 57 от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията за регистрация на собственици или наематели на обекти, свързани с производството на акцизни стоки. Лицата, желаещи да се регистрират, трябва да бъдат регистрирани по съответното законодателство, да нямат публични задължения и да не са извършили тежки нарушения по закона. Искането за регистрация се подава до директора на териториалната дирекция, като се прилагат специфични документи, удостоверяващи правото на извършване на дейността. В случай на нередовности, лицето е уведомявано и му се дава срок за отстраняване на проблемите. Регистрираните лица са длъжни да уведомяват за всяка промяна на данните в искането. Правото за извършване на дейността възниква от датата на връчване на удостоверението за регистрация.
Член 57а определя задължителната регистрация на лица, произвеждащи, внасящи или търгуващи с кокс, въглища, електрическа енергия и природен газ, както и на лица, които потребяват собствена електрическа енергия или биогаз. Регистрацията е задължителна за търговци, които не са в несъстоятелност, нямат публични задължения и отговарят на определени условия. Регистрираните лица трябва да осигурят автоматизирани системи за отчетност и интернет достъп на митническите органи. Съществуват и специфични изисквания за операторите на газопреносни мрежи.
Чл. 57б регламентира процеса на регистрация на лица, които извършват продажба на природен газ от обекти за компресиране. Лицата, които не продават на крайни потребители, подават искане за регистрация до териториалната дирекция преди започване на дейността. Искането може да бъде подадено и електронно. Лицата, които продават природен газ на крайни потребители, подават искане до дирекцията по местонахождение на обекта. За регистрация се изискват различни документи, включително декларации и планове на обектите. Директорът на териториалната дирекция издава удостоверение за регистрация в срок от 14 дни, а отказът за регистрация може да бъде обжалван. Регистрираните лица имат задължения за уведомление за промени и водене на документация.
Регистриран получател на акцизни стоки трябва да отговаря на определени условия, включително да е капиталово търговско дружество с внесен капитал над 500 хил. лв., да не е в несъстоятелност или ликвидация, да не е осъждано за престъпление, да няма публични задължения, да разполага с подходящи помещения и автоматизирана система за отчетност. Искането за регистрация се подава до териториалната дирекция и трябва да съдържа необходимите документи и информация. Регистрацията може да бъде отказана при наличие на неуредени задължения или други нарушения.
Чл. 57г от Закона за акцизите и данъчните складове определя процедурата за регистрация на регистрирани получатели на акцизни стоки. Директорът на компетентната териториална дирекция издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрация в сроковете по чл. 57в. Непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ. Отказът подлежи на обжалване. Удостоверението се връчва след представяне на обезпечение, а правото на получаване на акцизни стоки възниква от датата на връчване. Агенция "Митници" поддържа електронен регистър на регистрираните получатели, който съдържа информация за идентификационен номер, наименование, адрес, видове акцизни стоки и дати на регистрация и прекратяване. Информацията е публична и подлежи на актуализация при настъпили промени.
Регистрираният получател на акцизни стоки е задължен да води отделна документална отчетност за стоките, получени с отложено плащане на акциз, да уведомява териториалната дирекция за промени в регистрационните данни, да осигурява достъп на митническите органи до помещенията си, да не допуска акцизът да надвишава предоставеното обезпечение и да използва средства за измерване и контрол, отговарящи на законовите изисквания. Уведомленията за промени могат да се подават и електронно.
Член 58 от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията, при които може да бъде прекратена регистрацията на регистрирано лице. Прекратяването може да се извърши по искане на регистрираното лице, при прехвърляне на фирмата или заличаване на едноличен търговец, или по инициатива на органа, ако лицето не отговаря на изискванията на закона, не представи ново обезпечение в определен срок или е представило неверни данни. Регистрацията се прекратява с решение на директора на териториалната дирекция, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Решенията по прекратяване на регистрацията могат да бъдат обжалвани.
Чл. 58а определя условията, при които търговец може да получава акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз от лицензирани складодържатели в друга държава членка. За да получи разрешение, търговецът трябва да е регистриран по Закона за ДДС, да няма публични задължения, да не е в производство по несъстоятелност, да разполага с подходящи помещения и автоматизирана система за отчетност, и да притежава необходимите лицензи и разрешения. Искането за разрешение трябва да бъде подадено 30 дни преди получаването на стоките и да съдържа специфични документи и декларации. Отказът за издаване на разрешение може да бъде обжалван.
Съгласно Чл. 58б от Закона за акцизите и данъчните складове, директорът на компетентната териториална дирекция издава разрешение на временно регистриран получател в срок от 7 дни след предоставяне на обезпечението или заплащането на дължимия акциз. Правото на получаване на акцизни стоки под режим отложено плащане възниква след връчване на разрешението. Агенция 'Митници' води електронен регистър на временно регистрираните получатели, който включва идентификационна информация и видове акцизни стоки. Информацията в регистъра е публична и подлежи на актуализация при настъпили промени.
Регистриран изпращач по Закона за акцизите може да бъде само търговец, който отговаря на определени условия: да е капиталово търговско дружество с минимум 500 хил. лв. внесен капитал, да не е в несъстоятелност или ликвидация, да бъде представляван от лица без криминални регистрации и без участие в компании, прекратени поради несъстоятелност. Освен това, той не трябва да има публични задължения, задължения към данъчните и осигурителните органи, освен в определени случаи. Лицата, свързани с компанията, не трябва да имат неуредени задължения към митническите органи.
Чл. 58г от Закона за акцизите и данъчните складове определя процедурата за получаване на удостоверение за регистриран изпращач. Искането за регистрация се подава до директора на териториалната дирекция и трябва да съдържа информация за вида на акцизните стоки, средномесечното количество, митническите учреждения и вида на обезпечението. Към искането се прилагат различни декларации и удостоверения. Искането може да бъде подадено и електронно, а обстоятелствата за българските граждани се установяват служебно от Агенция "Митници".
Чл. 58д описва процедурата за регистрация на лица, които искат да се регистрират по Закона за акцизите. При изпълнени условия и коректни документи, органът взема решение в срок от един месец. Ако документите не са в ред, органът уведомява заявителя и му дава 14 дни за отстраняване на нередовностите. При неизпълнение, производството се прекратява, а решението може да се обжалва. След отстраняване на нередовности, органът разглежда искането в срок от един месец.
Чл. 58е от Закона регламентира процедурата за регистрация на изпращачи на акцизни стоки. Директорът на териториалната дирекция трябва да издаде удостоверение за регистриран изпращач или да откаже регистрацията в сроковете, определени в чл. 58д. Ако не се произнесе в срок, това се счита за мълчалив отказ. Отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Удостоверението се връчва след представяне на обезпечението по чл. 81б, а правото на изпращача да изпраща акцизни стоки с отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на удостоверението.
Регистрираният изпращач на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз има следните задължения: да води отделна документална отчетност за акцизните стоки; да уведомява писмено директора на териториалната дирекция за всяка промяна на данните в искането за регистрация в срок от 14 дни; да не допуска размерът на акциза да надвиши предоставеното обезпечение. Уведомленията за промяна могат да се подават и електронно, съгласно правилника за прилагане на закона.
Чл. 58з от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира условията, при които органът по чл. 58г, ал. 1 прекратява регистрацията на акцизни складове. Регистрацията може да бъде прекратена по искане на регистрираното лице, при прекратяване на юридическото лице (с изключение на преобразуване) или по инициатива на органа, ако лицето не отговаря на изискванията на закона или не представи ново обезпечение в срок. Решението за прекратяване на регистрацията се взима от директора на компетентната териториална дирекция и може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 59 определя производството на акцизни стоки, включително алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия, както и производството на енергийни продукти. Производството на енергийни продукти включва добив, преработка и опаковане на нефт, природен газ и други въглеводороди. Определят се изключения за определени дейности, при които акцизът вече е платен. Производството на акцизни стоки включва и продукти с етилов алкохол над 1,2 % vol, предназначени за консумация или като добавки. Някои продукти могат да се произвеждат от крайни потребители в опаковки до 5 литра.
Чл. 60 от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира производството на алкохолни напитки и вино. Производството на алкохолни напитки, с изключение на добива на природен газ и производството на биогаз, е разрешено само в данъчни складове. Алкохолни напитки, като ракии (код по КН 2208), могат да се произвеждат в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране. Вино може да се произвежда в регистрирани обекти за винопроизводство на независими малки винопроизводители. За производство на бира, вино и ферментирали напитки от собствено производство, предназначени за лично потребление, не се изисква спазване на изискванията от алинеи 1 и 3.
Чл. 60а от Закона за акцизите и данъчните складове позволява производството на акцизни стоки извън данъчен склад при тестване или изпитване на машини и съоръжения. Преди извършването на тестването, лицата трябва да уведомят компетентното митническо учреждение и да осигурят присъствието на митнически служител. Тестването се извършва в присъствието на митнически служител, а за произведените акцизни стоки се заплаща акциз или те се унищожават под контрол на митническите органи.
Член 61 от Закона за акцизите и данъчните складове задължава производителите на стоки да използват средства за измерване и контрол, които отговарят на изискванията на закона, Закона за измерванията и свързаните нормативни актове. Вторият параграф от този член е отменен.
Член 62 от Закона за акцизите и данъчните складове определя задълженията на производителите на бензин, газьол, керосин и биодизел. Те трябва да определят обема на произведените партиди в литри с помощта на измервателни средства, издавайки анализен сертификат, който включва плътността при 15°С. При внос или въвеждане на стоки, сертификатът е задължителен за всяка партида. Обемът се изчислява на база плътността при 15°С, а плътността се определя по специфични методи и таблици. Също така, стойностите на началното екстрактно съдържание на пивото трябва да бъдат удостоверени с анализен сертификат.
Член 63 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 109 от 2007 година, и влиза в сила от 1 януари 2008 година.
Чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните складове определя задълженията на производителите и вносителите на тютюневи изделия и бутилирани алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 15 % vol относно поставянето на бандерол. Производителите трябва да поставят бандерол върху опаковките на стоките в данъчния склад. Вносителите могат да осигурят бандерол чрез производителя, в данъчен или митнически склад. Бандеролите трябва да бъдат видими и да гарантират, че стоката не може да бъде използвана без унищожаването на бандерола. Върху бандеролите се обозначават серия, номер и продажна цена. Заявяването и получаването на бандероли става по ред, определен от министъра на финансите, и те могат да бъдат върнати или бракувани при определени условия. Липсата на бандероли води до задължение за заплащане на акциз.
Чл. 64а от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда възможност за анулиране на погрешно съставени и регистрирани искания, опис и отчет за бандероли по писмено искане на лицето. Искането може да бъде анулирано преди изпращането му до Министерството на финансите, а описът за връщане на бандероли - преди установяване на автентичността на бандеролите. Искането за анулиране се подава до директора на териториалната дирекция, а несъответствия в искането могат да бъдат отстранени от митническото учреждение с уведомление до лицето в 14-дневен срок.
Чл. 64б от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че не се поставя бандерол върху потребителската опаковка на бутилирани алкохолни напитки с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, и тютюневи изделия, когато те се транспортират за търговски цели до друга държава членка. За алкохолът е необходимо да се използва електронен опростен административен документ, а за тютюневите изделия - регистриран акцизен данъчен документ, спазвайки определени разпоредби.
Член 64в от Закона за акцизите и данъчните складове, който влиза в сила на 01.04.2024 г., задължава лицата, извършващи дистанционни продажби на бутилирани алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 15 % vol, да уведомяват компетентното митническо учреждение за количествата алкохол, които ще изпращат в друга държава членка. Уведомлението трябва да бъде в писмена форма и да включва опис на бандеролите. Бандеролите стават неизползваеми на територията на страната.
Чл. 65 от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията за складиране на акцизни стоки в данъчни складове. Складирането включва съхраняване на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. В данъчни складове могат да се складират акцизни стоки, произведени в същия склад, допуснати за свободно обращение, транспортирани от други складове или въведени по специфичен ред. Складирането е разрешено само за стоки, собственост на лицензирани складодържатели или регистрирани лица. В складовете не могат да се извършват производствени дейности, а допустимите операции са свързани с поддържане на качеството и етикетиране. Лицензираните складодържатели имат задължения за уведомяване на митническите органи за наличността на складов капацитет.
Чл. 66 от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира задълженията на лицензирания складодържател относно складирането на акцизни стоки. Складодържателят е длъжен да разграничава стоките по видове и вложители, а когато физическото разграничение не е възможно, това се извършва в материалната отчетност. Складодържателите трябва да използват подходящи средства за измерване и контрол, съобразени с изискванията на закона. При извънредни обстоятелства е възможно съхранение на акцизни стоки със заплатен акциз след разрешение от митническите органи. Допуска се съхранение на стоки с нови или отменени образци на бандерол, при условие че те се разграничават в отчетността. Стоките, получени от друг данъчен склад, също трябва да се разграничават. Накрая, законът предвижда и изключение за съхранение на малки количества бира.
Член 67 от Закона за акцизите и данъчните складове е бил изменен с ДВ, бр. 105 от 2006 г. и е влязъл в сила от 01.01.2007 г. Впоследствие е отменен с ДВ, бр. 19 от 2011 г., като отмяната е влязла в сила на 08.03.2011 г.
Член 68 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 19 от 2011 г., и влиза в сила от 8 март 2011 г.
Член 69 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 19 от 2011 г., с влизане в сила на 08.03.2011 г.
Член 70 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 19 от 2011 година, и е в сила от 8 март 2011 година.
Член 71 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 19 от 2011 година, в сила от 8 март 2011 година.
Член 71а от Закона за акцизите и данъчните складове е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 105 от 2006 г., като влиза в сила на 01.01.2007 г. Впоследствие, този член е отменен с Държавен вестник, брой 19 от 2011 г., с в сила от 08.03.2011 г.
Член 72 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 19 от 2011 година, и влезе в сила на 8 март 2011 година.
Член 73 от Закона за акцизите и данъчните складове е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 19 от 2011 г., в сила от 08.03.2011 г. Въведена е нова Раздел VI "а", касаеща движението на акцизни стоки с електронен административен документ, който е в сила от 01.04.2010 г. и е обнародван в Държавен вестник, брой 95 от 2009 г.
Чл. 73а от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Движението включва транспортиране от данъчен склад до друг данъчен склад или място на директна доставка, както и износ до трети територии. Съществуват специфични изисквания за документиране и идентификация на участниците в процеса, включително уникални акцизни номера. Завършването на движението се счита за приключено при получаване на стоките от получателя или при напускане на акцизните стоки от територията на Съюза.
Чл. 73б от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, което задължително трябва да се осъществява с електронен административен документ. Изпращачът е длъжен да предостави такъв документ на митническите органи, а лицензираният складодържател-изпращач трябва да го подаде не по-рано от 7 дни преди извеждането на стоките. Митническите органи проверяват данните в документа и при съответствие му присвояват уникален референтен код. При несъответствие изпращачът бива уведомяван. Стоките трябва да бъдат придружавани от хартиено копие от документа и сертификат за освобождаване от акциз в определени случаи. Има специфични изисквания за внос и износ на акцизни стоки, включително за енергийни продукти и тютюневи изделия.
Чл. 73в регламентира процедурата за уведомяване и изпращане на електронни административни документи от митническите органи при движение на акцизни стоки. Когато стоките са предназначени за данъчен склад в друга държава членка или за регистрирани получатели, митническите органи незабавно изпращат електронния документ на съответните компетентни органи. Също така, при движение на акцизни стоки на територията на България, документът се изпраща на лицензирания складодържател. Законът предвижда и ред за уведомяване на определени лица и изисква проверка на данни при износ. При несъответствия митническите органи уведомяват компетентните органи. В случай на промяна на предназначението на стоките, също се уведомяват компетентните органи.
Чл. 73г. регламентира анулирането на електронния административен документ от изпращача преди започване на движението. По време на движението под режим отложено плащане на акциз, изпращачът може да промени мястото на получаване или получателя на акцизните стоки, с изключение на определени лица. Движението на енергийни продукти може да бъде разделено на две или повече движения, при спазване на определени условия, включително уведомление на компетентните органи и запазване на общото количество акцизни стоки.
Чл. 73д от Закона за акцизите и данъчните складове определя процедурата за получаване на акцизни стоки в България. Получателят е длъжен да подаде съобщение за получаване чрез компютърната система, което да стане незабавно и не по-късно от 5 работни дни след приключване на движението на стоките. В случай на извънредни обстоятелства, срокът може да бъде удължен по искане на получателя. Условията и редът за подаване на съобщението се определят с правилника за прилагане на закона.
Член 73е от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че митническите органи извършват проверка на данните в съобщението за получаване, за да се уверят, че те отговарят на изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636. Тази разпоредба е нова и влиза в сила от 01.01.2024 г.
Член 73ж от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира начина, по който митническите органи обработват съобщенията за получаване и износ на акцизни стоки. При наличие на данни, съответстващи на Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636, митническите органи изпращат съобщение на изпращача или на компетентните органи на държавата членка, в зависимост от случая. В противен случай, те уведомяват получателя чрез компютърната система. Освен това, когато получат съобщение от друга държава членка, митническите органи го препращат на изпращача.
Член 73з от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира процедурата по попълване и изпращане на съобщение за износ от компетентното митническо учреждение. В случаите, посочени в чл. 73а, ал. 1, т. 3 и 7, митническите органи използват информация от митническото учреждение на напускане, за да попълнят съобщението за износ. Съобщението се проверява и изпраща на изпращача или на компетентните органи на държавата членка на изпращане. Допълнителни разпоредби касаят случаи по чл. 73а, ал. 1, т. 3а, където информацията се получава чрез компютърна система.
Член 73и от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира, че електронният административен документ трябва да бъде отразен в регистъра "Дневник за складовата наличност" в данъчния период, за който е издаден или получен. Тази разпоредба е в сила от 01.04.2010 г. и е част от новите изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 95 от 2009 г. Освен това, в раздел VI "б" се описва процедурата за движение на акцизни стоки в случай на неработеща компютърна система.
Чл. 73й регламентира процедурата за движение на акцизни стоки при извънредни обстоятелства, когато компютърната система не работи. При това положение, движението може да започне след разрешение от митническото учреждение с заверка на документ. След възстановяване на системата, изпращачът трябва да подаде електронен административен документ в 7-дневен срок. Документът заменя заверения при аварийна процедура, след валидиране на данните. Докато данните не са валидирани, движението остава под режим отложено плащане на акциз.
Съгласно Чл. 73к от Закона за акцизите и данъчните складове, документът по чл. 73й, ал. 1 се издава в три екземпляра от изпращача и се заверява от компетентното митническо учреждение. Първият екземпляр остава при изпращача, вторият се съхранява от митническото учреждение, а третият придружава стоките.
Чл. 73л от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че изпращачът може да промени мястото на получаване на акцизните стоки под режим отложено плащане след разрешение от компетентното митническо учреждение. Уведомлението за промяна трябва да се направи преди извършването на промяната. След възстановяване на компютърната система, изпращачът е длъжен да подаде електронен документ в 7-дневен срок. Документът заменя предходните документи след валидиране на данните. В случай на неработеща система, изпращачът предоставя копие от документа на декларатора, който от своя страна уведомява компетентните митнически органи.
Чл. 73м регламентира процедурата при невъзможност за подаване на съобщение за получаване в определен срок. В случаи по чл. 73а, ал. 1, т. 1, 4 и 5, получателят трябва да подаде документ в митническото учреждение при аварийна процедура, удостоверяващ приключване на движението. След възстановяване на компютърната система, получателят е задължен да подаде съобщение за получаване по установения ред.
Чл. 73н регламентира удостоверяването на приключването на движението на акцизни стоки. Когато липсва съобщение за получаване или износ, може да се представи алтернативно доказателство, че движението е завършило. В определени случаи, като например при аварийни процедури, се приемат документи, които служат за доказателство. Компетентните органи могат да приемат заверки и различни документи, удостоверяващи, че акцизните стоки са изведени от територията на Съюза. Приемането на доказателствата приключва движението в компютърната система на данъчните органи.
Чл. 73о от Закона за акцизите и данъчните складове определя нови правила и процедури, свързани с обмена на съобщения между компетентните органи и лицата, касаещи движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз. Делегиран регламент (ЕС) 2022/1636 указва структурата и съдържанието на съобщенията, правилата за обмена им, както и структурата на определени документи. Освен това, правилникът за прилагане на закона ще уточни случаите, в които компютърната система не функционира.
Член 73п регламентира процедурите за уведомление при получаване и износ на акцизни стоки. Когато не може да се изпрати уведомление чрез компютърната система, митническите органи изпращат копие на документа на компетентните органи на съответната държава членка. При определени случаи на износ, когато уведомлението не може да бъде изпратено по същия начин, се прилага аварийна процедура за изпращане на необходимите документи.
Член 73р от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че при неработеща компютърна система, документите по аварийна процедура трябва да се регистрират в 'Дневник за складовата наличност' за съответния данъчен период. Тази разпоредба е в сила от 13.02.2023 г.
Лицензираният складодържател или изпращач е задължен да плати дължимия акциз за стоките, посочени в електронния административен документ, освен в определени случаи. Изключенията включват ситуации, при които до 45 дни от извеждането на стоките от данъчния склад е получено съобщение за получаване или износ, в зависимост от конкретния член и алинея на закона.
Чл. 74а определя правилата за заплащане на акциз в случаи на нередовност при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане. При допускане на нередовност, задължението за заплащане на акциз възниква в държавата членка, където е допусната нередовността. Ако не може да се определи мястото на нередовността, се счита, че тя е в държавата членка на установяване. Митническите органи уведомяват компетентните органи на държавата изпращач за освободените акцизни стоки. В случай че стоките не пристигнат и не е установена нередовност, се смята, че нередовността е в държавата на изпращане. Има срокове за предоставяне на доказателства, които могат да променят местоположението на нередовността и задължението за заплащане на акциз.
Чл. 75 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че определени получатели, посочени в чл. 73а, ал. 1, т. 5, с изключение на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3, са задължени да заплатят дължимия акциз за получените стоки, които са упоменати в съобщението за получаване.
Член 75а от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че при извънредни обстоятелства, при липса на съобщение за получаване или износ на акцизни стоки, доказателство за приключване на движението на стоките под режим отложено плащане на акциз може да се предостави чрез заверка от компетентните органи на държава членка. Тази заверка удостоверява, че стоките са напуснали територията на Съюза. Редът за приемане на такова доказателство ще бъде определен с правилника за прилагане на закона.
Чл. 75б регулира задълженията за акциз при установяване на липси на акцизни стоки, които са под режим отложено плащане. Когато се установят липси, акцизът се дължи по чл. 20, ал. 2, т. 8. Получателят на стоките вписва количеството в регистър и подава съобщение. При липси, когато изпращачът е от друга държава членка, митническите органи извършват проверки. След проверките, директорът на териториалната дирекция издава решение за установяване на задължение за акциз, което може да обхваща до 6 данъчни периода. Задължението подлежи на доброволно плащане в срок от 14 дни, след което може да се изпълнява предварително. Решението може да се обжалва. При липси в съобщението за получаване, акцизът се дължи от изпращача, ако не е заплатен в другата държава членка.
Чл. 76 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че когато съобщението за получаване на акцизни стоки е получено след определените срокове, лицензираният складодържател или регистрираният изпращач трябва да коригира размера на дължимия акциз за данъчния период, в който е получено съобщението. Корекцията се извършва по реда и начина, определени с правилника за прилагане на закона. Глава четвърта 'а' касае движението на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на Съюза, като раздел I от нея е отмнен, влизащ в сила от 01.01.2024 г.
Член 76а от Закона за акцизите и данъчните складове, който е в сила от 01.01.2007 г., е отменен с изменения, обнародвани в Държавен вестник, бр. 105 от 2023 г., и ще влезе в сила от 01.01.2024 г.
Член 76б от Закона за акцизите и данъчните складове, който е приет през 2006 г. и влиза в сила от 01.01.2007 г., е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 105 от 2023 г., и ще бъде в сила от 01.01.2024 г. Този член е свързан с движението на акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на друга държава членка.
Член 76в от Закона за акцизите и данъчните складове е новоприет с ДВ, бр. 105 от 2006 г. и влиза в сила на 01.01.2007 г. Въпреки това, този член е отменен с ДВ, бр. 105 от 2023 г., като отмяната влиза в сила на 01.01.2024 г.
Чл. 76г. от Закона за акцизите и данъчните складове е нова разпоредба, която е приета с ДВ, бр. 105 от 2006 г. и влиза в сила на 01.01.2007 г. Тази разпоредба е била изменяна с ДВ, бр. 109 от 2007 г. и е влязла в сила от 01.01.2008 г. Впоследствие, с ДВ, бр. 44 от 2009 г., разпоредбата е отменена и е влязла в сила на 01.01.2010 г.
Член 76д от Закона за акцизите и данъчните складове е нов, приет с ДВ, бр. 94 от 2010 г. и влиза в сила на 01.01.2011 г. Впоследствие, той е отменен с ДВ, бр. 105 от 2023 г., с влизане в сила на 01.01.2024 г. Този член се отнася до доставянето на акцизни стоки в контекста на чл. 131г от Закона за данък върху добавената стойност, който е нов и влиза в сила на 01.01.2020 г.
Чл. 76е от Закона за акцизите и данъчните складове урежда прилагането на процедурата по чл. 76з или 76л в случаи на доставка на акцизни стоки, при условията на чл. 131г от Закона за данък върху добавената стойност. Тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2024 г. и е свързана с движението на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, които се транспортират за търговски цели към друга държава членка, с електронен опростен административен документ.
Чл. 76ж регламентира движението на акцизни стоки от България до друга държава членка на ЕС. Движението включва транспортиране от сертифицирани изпращачи до сертифицирани получатели, данъчни складове и регистрирани получатели. Всички движения се осъществяват с регистриран електронен опростен административен документ. Митническите органи проверяват съответствието на документите и предоставят уникален референтен код. Сертифицираният изпращач може да променя мястото на получаване. Възстановяване на акциз е възможно при определени условия. От 01.04.2024 г. се въвеждат правила за дистанционни продажби на акцизни стоки.
Чл. 76ж, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че акцизни стоки, закупени дистанционно от лице, което не е лицензирано и не извършва икономическа дейност, подлежат на облагане с акциз в държавата членка на получаване. Лицето, извършващо дистанционната продажба, е длъжно да уведоми митническите органи, да представи доказателство за заплатен акциз и да води отчетност за изпратените стоки. Писменото уведомление може да се подава и електронно. Разпоредбите не важат за трансгранични продажби на тютюневи изделия.
Чл. 76з урежда движението на акцизни стоки от друга държава членка към България, когато стоките са освободени за потребление. За целта се изисква регистриран електронен опростен административен документ, издаден от сертифицирания изпращач. Сертифицираният получател е длъжен да представи обезпечение, да подаде съобщение за получаване в срок от 5 работни дни и да осигури достъп на митническите органи за проверка. Митническите органи проверяват данните в съобщението за съответствие с регламента и уведомяват получателя при несъответствие. Движението на акцизни стоки приключва с доставката им на сертифицирания получател.
Чл. 76и от Закона за акцизите и данъчните складове, влязъл в сила на 13.02.2023 г., предвижда, че получаването на стоки, посочени в чл. 76з, ал. 1 и 2, може да се извършва само от лицензиран складодържател или регистриран получател с удостоверение за регистрация по чл. 76у, ал. 9. Раздел VI от закона определя условията за изпращане и получаване на акцизни стоки от и до територията на страната, които не са в обхвата на компютърната система, както и акцизни стоки, които в страната на изпращане или получаване не подлежат на облагане с акциз.
Член 76к от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира условията за изпращане на акцизни стоки до друга държава членка. Изпращачът е задължен да издаде търговски документ, който да придружава стоките, и да уведоми писмено компетентното митническо учреждение преди изпращането. Уведомлението трябва да съдържа информация за изпращача, маршрута, описанието на стоките, получателя и сроковете за доставка. Възстановяване на акциза е възможно при условие, че уведомлението е подадено навреме и митническите органи имат достъп за проверка. В случай на отказ от получателя, изпращачът трябва незабавно да уведоми митницата. При връщане на стоките, митниците ще проверят дали те са освободени за потребление.
Чл. 76л от Закона за акцизите и данъчните складове определя задълженията на лицата, получаващи акцизни стоки от друга държава членка на ЕС. Лицата трябва да уведомят компетентното митническо учреждение преди получаването на стоките, да представят обезпечение или да заплатят акциза, да получат стоките в указаните срокове и да информират митниците за забавяния. Писменото уведомление трябва да съдържа информация за получателя, маршрута, видовете стоки и сроковете. Има специални разпоредби за смазочни масла и случаи, в които разпоредбите не се прилагат. Търговците от други държави членки могат да подават уведомления чрез свои клонове или местни представители. В допълнение, при специфични условия, се изисква уведомление за генерирания уникален идентификационен номер.
Чл. 76м от Закона за акцизите и данъчните складове урежда случаи на нередовност при транспортиране на акцизни стоки. При установяване на нередовност, акцизът се дължи в зависимост от местоположението на нередовността. В случай на доказано местоположение на нередовността в друга държава членка, акцизът се дължи там. Директорът на компетентната дирекция издава решение за установяване на задължение за акциз на нередовния получател или участниците в нередовността. При доказване на нередовност в друга държава, платеният акциз може да бъде възстановен. Разпоредбите важат и при липса на регистрация на участниците в движението на акцизните стоки.
Чл. 76н от Закона за акцизите и данъчните складове регулира движението на акцизни стоки при извънредни обстоятелства, когато компютърната система не функционира. За да започне движението, е необходимо разрешение от компетентното митническо учреждение, което се удостоверява с документ на хартиен носител, съдържащ данни от електронния опростен административен документ. Документът трябва да бъде заверен и да съпровожда стоките. След възстановяване на системата, сертифицираният изпращач подава електронния документ, който заменя хартиения. Документът се издава в три екземпляра, като един остава при изпращача, един при митническото учреждение, а третият съпровожда стоките.
Чл. 76о от Закона за акцизите и данъчните складове позволява на сертифицирания изпращач да промени мястото на получаване на акцизни стоки, когато компютърната система не работи. За целта е необходимо предварително уведомление до компетентното митническо учреждение, придружено от документ на хартиен носител в два екземпляра, съдържащ данните за промяната. След проверка на уведомлението, митническото учреждение заверява приложените документи, ако те са редовни и допустими.
Чл. 76п регламентира задълженията на сертифицирания получател при аварийна процедура. Той трябва да подаде документ на хартиен носител, ако компютърната система не работи или не е получен уникален опростен административен код. Митническите органи проверяват документа за съответствие с регламент (ЕС) 2022/1636 и при съответствие изпращат копие на компетентните органи на държавата на изпращане. При несъответствие, сертифицираният получател получава уведомление и срок за корекция. Отстраняването на несъответствията става с нов документ в определения срок. Съобщение за получаване трябва да бъде подадено в срок от 5 работни дни след възстановяване на системата или получаване на кода.
Чл. 76р от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира доказателствата за доставка на акцизни стоки. Съобщението за получаване, подадено чрез компютърната система, или документ в случай на аварийна процедура, удостоверява доставката на стоките на сертифицирания получател. При липса на такова съобщение, може да се представи заверка от компетентните органи на държавата членка на получаване, която служи като алтернативно доказателство. Приемането на заверката от българските митнически органи удостоверява, че сертифицираният получател е спазил необходимите формалности и е платил дължимия акциз.
Чл. 76с определя условията и процедурата за регистрация на сертифицирани изпращачи на акцизни стоки. Сертифициран изпращач може да бъде лице, регистрирано по Търговския закон или законодателството на ЕС, с валиден лиценз за данъчен склад и удостоверение за регистриран изпращач. Лицето не трябва да има публични задължения, да не е в несъстоятелност и да не е извършило тежки нарушения. Искането за регистрация се подава до директора на териториалната дирекция, който в срок от 14 дни издава удостоверение или отказва с мотивирано решение. Регистрираното лице е длъжно да уведомява за промени в данните.
Директорът на териториалната дирекция може да прекрати действието на удостоверението за регистрация при искане от лицата, при прехвърляне или заличаване на фирмата, или ако сертифицираният изпращач не отговаря на изискванията. Решението за прекратяване подлежи на предварително изпълнение и може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 76у от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията и процедурата за сертифициране на получатели на акцизни стоки. Сертифицирани получатели могат да бъдат лица, които са регистрирани по Търговския закон, имат лиценз за управление на данъчен склад и удостоверение за регистриран получател, без публични задължения и не са в производство по несъстоятелност. Искането за регистрация се подава до териториалната дирекция и съдържа информация за лицето и местонахождението на обекта. Регистрираното лице е длъжно да води отчетност, да уведомява за промени и да осигурява достъп на митническите органи. Удостоверението за регистрация се издава в срок от 14 дни след подаване на искането, а отказът подлежи на обжалване.
Чл. 76ф от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда условията и реда за прекратяване на действието на удостоверението за регистрация. Прекратяването може да стане по искане на лицата, при прехвърляне или заличаване на фирмата, ако сертифицираният получател не отговаря на условията, при недействителност на предоставеното обезпечение или при представяне на неверни данни. Решението за прекратяване се взема от директора на териториалната дирекция и може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Член 76х от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че лица, отговарящи на определени условия, имат право да изпращат акцизни стоки в рамките на двумесечен период до друга държава членка. За това е необходимо да получат удостоверение за регистрация на временно сертифициран изпращач. Процедурата за получаване на удостоверението следва реда за сертифицирани изпращачи. Удостоверението може да бъде прекратено по установения ред.
Чл. 76ц от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира правото на лица, отговарящи на определени условия, да получават акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, в рамките на двумесечен период. Лицата трябва да имат удостоверение за регистрация на временно сертифициран получател. Процедурата за получаване на удостоверение следва реда по чл. 76у, ал. 4 - 15. Действието на удостоверението може да бъде прекратено по реда на чл. 76ф.
Лицензираният складодържател е задължен да предостави обезпечение пред митническите органи за заплащането на акциза. Размерът на обезпечението трябва да покрива акциза, който е възникнал или може да възникне, с изключение на определени случаи. Лицензирани складодържатели по чл. 55б са освободени от това задължение. Не се изисква обезпечение за движения на енергийни продукти по фиксирани тръбопроводи, освен при определени условия.
Чл. 78 от Закона за акцизите и данъчните складове определя как се изчислява размерът на обезпечението за акцизни стоки. То се състои от: 20% от акциза за средномесечното количество на складираните стоки, 0% за съхраняван дестилат и задължителните количества на нефтопродукти, 100% от акциза за освободените стоки и 20% от акциза за стоки в движение под отложено плащане. Общият размер на обезпечението не може да надвишава 30 млн. лв., но може да бъде увеличен по искане на лицензирания складодържател.
Чл. 79 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че при промяна на обстоятелствата, които определят размера на обезпечението, може да се определи нов размер. Лицензираните складодържатели могат да надвишат определеното обезпечение при освобождаване на акцизни стоки, след уведомление до директора на компетентната териториална дирекция и представяне на документ за постъпване на сумата по сметка на Агенция 'Митници'. Постъпилата сума се използва за погасяване на задължението за акциз за текущия данъчен период.
Чл. 80 от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията за учредяване на обезпечения, свързани с акцизите. Обезпечението може да бъде учредено с депозит в пари и/или с банкова гаранция. Обезпеченията се приемат в евро и не дължат лихва, когато са учредени с депозит в пари. Банковата гаранция трябва да е безусловна и неотменима, с максимален размер за дългове към Централното митническо управление. При промени в обстоятелствата, лицензираните складодържатели трябва да предоставят ново обезпечение в определен срок. Банковите гаранции трябва да имат валидност минимум една година. При наличието на повече от една банкова гаранция, погасяването на дълговете става съразмерно.
Чл. 81 от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира процедурата за промяна на вида или размера на обезпечението, която се извършва с решение на директора на Агенция "Митници". Лицензираният складодържател е длъжен да предостави ново обезпечение в срок от 30 дни след получаване на решението, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на предходното обезпечение. Предходното обезпечение се освобождава след предоставяне на новото, при условие че няма задължения за акциз. При прекратяване на лиценза, обезпечението се освобождава след погасяване на задължението за акциз. Ако новото обезпечение не бъде предоставено, се образува производство за изменение на обезпечението.
Лицензираният складодържател е задължен да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на предходното. При предоставяне на ново обезпечение, предходното се освобождава с решение на директора на Агенция "Митници" в срок от 30 дни, ако лицето няма задължения за акциз.
Чл. 81б от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира задължението на регистрираните изпращачи да предоставят обезпечение пред митническите органи за заплащането на акциза при изпратени стоки под режим отложено плащане. Размерът на обезпечението трябва да покрива 100% от акциза за средномесечното количество акцизни стоки. Обезпечението може да бъде учредено с депозит в пари или банкова гаранция, а не се дължи лихва за депозита. Промяна на размера на обезпечението е възможна при изменение на обстоятелствата. Решенията за определяне и промяна на обезпечението се издават от директора на компетентната териториална дирекция и са част от удостоверението за регистрация. Лицето трябва да предостави ново обезпечение в срок от 30 дни след връчване на решението за промяна. При прекратяване на регистрацията, обезпечението се освобождава след погасяване на задължението за акциз.
Чл. 81в от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира процедурата по запечатване на данъчни складове при усвояване на обезпечение или изтичане на банкови гаранции. Митническите органи могат да запечатат обекта за срок от един месец, като за действията се съставя протокол. Срокът на запечатването може да бъде удължен по искане на митническия орган, а съдът решава в закрито заседание. Ако не е разрешено удължаване, запечатването се прекратява автоматично. Действията за запечатване се прекратяват и при привеждане в съответствие с изискванията на закона.
Чл. 81г. от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира процедурата за обжалване на действията, свързани със запечатване на обект или част от него. Жалбата може да бъде подадена в 14-дневен срок пред директора на териториалната дирекция, който трябва да се произнесе в тридневен срок. При непроизнасяне или отхвърляне на жалбата, действията могат да се обжалват пред административния съд в 7-дневен срок. Жалбата не спира запечатването на обекта.
Член 82 от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира обезпечаването на акцизите в зависимост от митническото законодателство. Когато не се изисква обезпечаване на митата, акцизът не се обезпечава или се обезпечава по реда на митническото законодателство. Лицата, получили разрешение за управление на митнически склад, носят солидарна отговорност за дължимия акциз при отклонение на стоките от митническия режим.
Чл. 83 от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира, че лицата, които искат бандероли за чуждестранни стоки, трябва да представят обезпечение в пълния размер на акциза преди получаването им. Изключение правят лицензирани складодържатели. Обезпечението може да бъде учредено с депозит в пари или банкова гаранция, като последната трябва да е валидна минимум 90 дни. Лихва не се дължи за депозита, а след 90 дни митническите органи могат да усвоят обезпечението, ако акцизът не е платен. Обезпечението се освобождава в 30-дневен срок след заплащане на акциза и представяне на отчет.
Чл. 83а от Закона за акцизите и данъчните складове определя, че данъчните представители и регистрираните получатели трябва да предоставят обезпечение пред митническите органи. Това обезпечение е необходимо за осигуряване на заплащането на акциза за стоки, изпратени от чуждестранни лица или получени под режим отложено плащане на акциз от данъчен склад в друга държава членка. Размерът на обезпечението трябва да покрива пълния размер на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне.
Чл. 83б от Закона за акцизите и данъчните складове определя, че размерът на обезпечението е 150% от дължимия акциз за средномесечното количество на получените стоки. Средномесечното количество се изчислява по ред, указан в правилника за прилагане. Лицето може да поиска обезпечението да бъде в по-висок размер от посочения.
Член 83в от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че при настъпване на промяна в обстоятелствата, които влияят на размера на обезпечението, е възможно да бъде определен нов размер на същото. Тази разпоредба е в сила от 01.01.2007 г., след като е била новоиздадена с ДВ, бр. 105 от 2006 г.
Чл. 83г от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията за учредяване на обезпечение. Обезпечението може да бъде учредено чрез депозит в пари или с банкова гаранция. Приемането на обезпеченията е в евро, а за депозитите в пари не се дължи лихва.
Чл. 83д от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира процедурата за определяне и промяна на обезпечението от компетентната териториална дирекция. Решенията за размера и вида на обезпечението се издават в съответствие със сроковете по чл. 57б и чл. 57в и са неразделна част от удостоверението за регистрация. Лицето е задължено да предостави ново обезпечение в 30-дневен срок от връчването на решението за промяна. Освобождаването на предходното обезпечение става след предоставяне на новото, при условие че няма задължения за акциз. При прекратяване на регистрацията, обезпечението се освобождава след погасяване на задължението за акциз.
Чл. 83е от Закона за акцизите и данъчните складове описва изискванията за обезпечение, което трябва да предоставят временно регистрирани и сертифицирани получатели на стоки, освободени за потребление в друга държава членка. Обезпечението може да бъде под формата на депозит в пари или банкова гаранция, като размерът му трябва да покрива дължимия акциз. Специфични условия и изключения са предвидени за лицензираните складодържатели и регистрираните получатели, които вече имат установено обезпечение. Правилата за изменение и освобождаване на обезпечението също са подробно регламентирани.
Чл. 83ж от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че размерът на обезпечението и акциза, който трябва да бъде внесен, се определя с решение на директора на компетентната териториална дирекция. Тези решения трябва да бъдат взети в сроковете, посочени в чл. 58а, ал. 3 и чл. 76л. Решенията могат да се обжалват съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 83з от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че след предоставяне на обезпечението или внасянето на акциза, директорът на компетентната териториална дирекция издава документ, удостоверяващ, че акцизът за получаваните стоки е заплатен, обезпечен или че стоките са освободени от акциз. Задължителните реквизити на този документ се определят с правилника за прилагане на закона. В допълнение, при определени условия, директорът издава документ за обезпечаване на акциза, след уведомление от лицето, съгласно чл. 76л.
Чл. 83и от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията за освобождаване на обезпечението в 30-дневен срок след погасяване на задължението за акциз, при условие че е представен отчет за получените бандероли. В случай, че дължимият акциз за получените стоки е по-малък от внесения, недължимо внесеният акциз се възстановява по реда на чл. 27. Раздел V от закона урежда обезпечения, свързани с непогасени публични задължения при издаване на лицензи, разрешения и удостоверения.
Лицата, посочени в чл. 24а, ал. 7, чл. 47, ал. 3, чл. 57а, ал. 8, чл. 57в, ал. 12 и чл. 58в, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове, са задължени да предоставят обезпечение, което не може да е по-малко от размера на непогасеното публично задължение. Обезпечението може да бъде учредено под формата на депозит в пари или банкова гаранция за срок от една година. Депозитът в пари трябва да бъде в евро и не се дължи лихва върху него.
Обезпечението може да бъде освободено, ако в рамките на една година отпаднат основанията за неговото учредяване. Освобождаването се извършва с решение на компетентния митнически орган в срок от 7 дни след уведомление за погасяване на задължението. В противен случай, ако обезпечението не бъде освободено, ще се пристъпи към усвояване на обезпечението в размер на непогасеното публично задължение в срок от 7 дни преди изтичането на едногодишния срок.
Чл. 84 от Закона за акцизите и данъчните складове определя какви са данъчните документи, които включват акцизен данъчен документ и известие към него. Тези документи удостоверяват задължението за начисляване и заплащане на акциз и се издават от лицензиран складодържател или регистрирано лице. Специфицирани са реквизитите, които трябва да съдържат данъчните документи, включително уникални номера, идентификационни данни на участниците в сделката, информация за акцизната стока и условията за издаване на документите. Издадените документи се съхраняват за срок от 5 години, а в случай на грешки, те се анулират и се издават нови. Важно е и уведомяването на митническите органи при загуба или повреждане на документи.
Член 85 от Закона за акцизите и данъчните складове е бил изменен с ДВ, бр. 95 от 2009 г. и е влязъл в сила от 01.12.2009 г. Впоследствие е бил отменен с ДВ, бр. 54 от 2012 г. и е влязъл в сила от 01.04.2013 г.
Чл. 85а от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда възможността за издаване на данъчни документи на хартиен носител при извънредни обстоятелства, когато информационната система на Агенция "Митници" не функционира. След възстановяване на системата, лицата, издали данъчни документи на хартиен носител, са задължени да ги регистрират в срок от 7 дни. Правилата за определяне на извънредните обстоятелства ще бъдат уточнени в правилника за прилагане на закона.
Чл. 86 от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира измененията на начисления акциз по акцизни данъчни документи. Изменението се документира с известие, което може да бъде дебитно (за увеличение на акциза) или кредитно (за намаление на акциза). Известията трябва да съдържат задължителни реквизити и основание за изменението. Важно е известията да се подават електронно при регистрирани електронни документи. Специални разпоредби са предвидени за случаи на недължимост на акциза, свързани с вътреобщностни доставки и освобождаване на стоки за потребление.
Чл. 87 регламентира подаването на акцизни декларации от лицензирани складодържатели и регистрирани лица, като се уточняват условията и сроковете за подаването им. Акцизната декларация е документ, който декларира информация за данъчния период и е основание за права и задължения. Не се подава декларация от определени лица, освободени от акциз, освен при наличие на основания за начисляване на акциз. Срокът за подаване на декларацията е 14 дни след изтичането на данъчния период. Възможно е удължаване на срока при извънредни обстоятелства. Декларацията може да се подава и електронно.
Чл. 87а от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че освободените от акциз крайни потребители са задължени да подават рекапитулативна декларация за получените и използваните акцизни стоки в срок от 14 дни след края на календарния месец. Декларацията може да се подава и електронно, съгласно определените правила в правилника за прилагане на закона.
Чл. 88 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда задължителното водене на регистър "Дневник на складовата наличност" от лицензирани складодържатели. В него се отразяват произведените и/или складираните акцизни стоки, стоките с отложено плащане на акциз и стоките, освободени за потребление. Акцизните стоки, собственост на вложители, трябва да се посочват отделно. Лицензираният складодържател е длъжен да подава информацията от регистъра заедно с акцизната декларация, а данните трябва да бъдат счетоводно отчетени. Регистрираните лица и освободените от акциз крайни потребители също водят отчетност по отношение на акцизните стоки, съгласно правилника за прилагане на закона.
Независимите малки пивоварни трябва да подават информация за произведената бира до 31 януари всяка година в компетентното митническо учреждение. Информацията включва градус Плато по видове бира на носител и се представя по образец, определен в правилника за прилагане на закона. Допустимо е подаването на информацията и по електронен път.
Чл. 88б от Закона за акцизите и данъчните складове урежда задълженията на физическите лица, които произвеждат етилов алкохол (ракия) от собствени ферментирали материали от грозде и плодове. Тези лица трябва да попълнят справка-декларация по образец, предоставен от съответните органи, преди да започнат производствения процес. Справката-декларация е задължителна и трябва да бъде попълнена преди старта на производството.
Чл. 89 от Закона за акцизите и данъчните складове описва три основни документа, издавани от компетентното митническо учреждение: 1) Удостоверение за освобождаване от акциз, което удостоверява, че лице е освободено от акциз като краен потребител; 2) Удостоверение за регистрация, което удостоверява, че лице е регистрирано по закона; 3) Разрешение за инцидентно получаване на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, което удостоверява правото на временно регистриран получател да получи акцизни стоки от лицензиран складодържател в друга държава членка.
Чл. 89а от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира процедурата за издаване на годишен сертификат, необходим за ползване на намалена акцизна ставка при изпращане на акцизни стоки в друга държава членка. Искането за сертификат може да бъде подадено от независими малки пивовари и винопроизводители. То се подава до директора на териториалната дирекция, с възможност за електронно подаване. Директорът издава сертификата или отказва с мотивирано решение в срок от 7 дни, а актът може да бъде обжалван. Агенция "Митници" води електронен регистър на издадените сертификати.
Чл. 90 от Закона за акцизите и данъчните складове указва, че образецът, формата и реквизитите на документите, свързани с акцизите, се определят с правилника за прилагане на закона. В допълнение, е добавена нова глава шеста 'а', която се отнася до издаването на разрешения за търговия с тютюневи изделия, влязла в сила от 01.01.2011 г.
Чл. 90а от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията за продажба, съхранение и предлагане на тютюневи изделия. Търговия с тютюневи изделия може да извършва само лице, получило разрешение от териториалната дирекция. За да получи разрешение, лицето трябва да е търговец, да не е в производство по несъстоятелност, да не е осъждано за престъпления, да няма публични задължения и да разполага с подходящи помещения. Лицата, получили лиценз за управление на данъчен склад, са изключени от тези изисквания.
Член 90б от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира условията за продажба, съхранение и предлагане на тютюневи изделия. Тютюневите изделия могат да се продават в специализирани магазини, търговски складове, ресторанти и други обекти, при условие че тези места отговарят на определени изисквания. Те трябва да имат обозначение на български език, обособени помещения за съхранение и да не са разположени в близост до учебни и здравни заведения. При разносна търговия е необходимо уведомление до митническите власти за транспортните средства, използвани за търговия.
Чл. 90в от Закона за акцизите и данъчните складове описва процедурата за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия. Искането се подава писмено до директора на териториалната дирекция или в най-близкото митническо учреждение. Към искането се прилагат определени документи, а с едно искане могат да се искат разрешения за повече от един търговски склад. Искането може да бъде подадено и електронно, съгласно правилника за прилагане на закона.
Чл. 90г. от Закона за акцизите и данъчните складове урежда процедурата по издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия. След проверка на място, директорът на териториалната дирекция трябва да се произнесе по искането в 14-дневен срок, ако документите са редовни. При нередовности, директорът уведомява подателя в 7-дневен срок и му дава 14 дни за отстраняване на проблемите. Ако не се отстранят, производството се прекратява, което може да се обжалва. След отстраняване на нередовностите, директорът отново разглежда искането в 14-дневен срок.
Директорът на териториалната дирекция издава разрешение за търговия с тютюневи изделия в сроковете по чл. 90г или мотивирано отказва. Непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ. Отказът може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За всеки търговски склад се издава отделно разрешение, а правото за търговия възниква от датата на връчване на разрешението. Агенция "Митници" води регистър на издадените разрешения, чийто формат и съдържание се определят с правилник.
Лицата с разрешение за търговия с тютюневи изделия са задължени да уведомяват писмено директора на териториалната дирекция за всяка промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешението, в срок от 14 дни. Освен това, те трябва да осигурят безпрепятствен достъп на митническите органи за контрол. Уведомлението за промяна може да се подава и електронно, съгласно установените правила.
Чл. 90ж. от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда условията и реда за прекратяване на издадените разрешения от органа по чл. 90г. Причините за прекратяване включват искане от лицето, прехвърляне на фирмата, несъответствие с изискванията, представяне на неверни данни, продажба на тютюневи изделия без разрешение и др. Разрешението може да бъде прекратено за конкретен обект или за всички разрешения на лицето в зависимост от случая. Решенията за прекратяване подлежат на обжалване.
Според Чл. 91 от Закона за акцизите и данъчните складове, производството на акцизни стоки, посочени в чл. 2, т. 1, 2 и 3, е забранено извън данъчен склад, освен в случаите, когато законът предвижда различно.
Чл. 91а от Закона за акцизите и данъчните складове забранява производството и складирането на акцизни стоки в данъчен склад под режим отложено плащане на акциз, ако те не са включени в обхвата на лиценза. Също така, забранява извършването на операции в данъчния склад, които не са част от лиценза, с изключение на обичайните операции, свързани с поддържане на търговския вид на акцизните стоки.
Чл. 91б от Закона за акцизите и данъчните складове определя правилата за разтоварване на акцизни стоки в България. Разтоварването на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се извършва на мястото на получаване, посочено в електронния документ, или на разрешеното място на директна доставка. Забранява се регистрирането на документи, когато компютърната система не работи, и подаването на съобщения за стоки, които не са постъпили физически в данъчния склад. Разтоварването за освободени от акциз крайни потребители става само в обектите, посочени в удостоверението. При движение на акцизни стоки, промяна на транспортното средство изисква предварително уведомление на компетентната дирекция.
Новият член 91в от Закона за акцизите и данъчните складове, в сила от 01.01.2024 г., установява забрани относно изпращането и получаването на акцизни стоки. Лица, които не са регистрирани като сертифицирани изпращачи или получатели, не могат да изпращат или получават акцизни стоки, освободени за потребление, без необходимите документи. Забранено е също изпращането на акцизни стоки без издаден документ, а физическите лица могат да пренасят тютюневи изделия и алкохолни напитки за лична употреба при спазване на количествени ограничения.
Чл. 92 от Закона за акцизите и данъчните складове забранява продажбата на дребно на акцизни стоки от данъчен склад. Изключенията от тази забрана важат за лицензирани складодържатели, които зареждат втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от автомобилните, и за тези, които зареждат LPG на газови инсталации и съоръжения за отопление в обществени, административни, жилищни и офис сгради, при спазване на изискванията на съответните нормативни актове.
Чл. 92а от Закона за акцизите и данъчните складове въвежда забрана за влагане на акцизни стоки в данъчен склад от лица, които имат неуредени публични задължения. Това включва задължения, събирани от митническите органи или изискуеми задължения от Националната агенция за приходите, към момента на влагане на стоките.
Чл. 93 от Закона за акцизите и данъчните складове определя задълженията на лицензирани складодържатели относно маркирането на определени видове горива и енергийни продукти, освободени от акциз. Маркирането се извършва в данъчни складове, а информацията за маркираните горива трябва да се вписва в търговските документи. Разпоредбите включват изисквания за транспорт на маркирани енергийни продукти, използването на GPS системи и контролни средства, както и условия за прекратяване на сертификати за одобрен съд за транспортиране.
Чл. 94 от Закона за акцизите и данъчните складове забранява съдържането на тежки горива, маркирани газьол и керосин в резервоарите на моторни превозни средства, частни плавателни и въздухоплавателни средства, както и в резервоарите на станции за зареждане. Забранено е добавянето на маркери или цветове, различни от предвидените в законодателството на ЕС и националното законодателство. Също така, смесването на маркиран газьол с други енергийни продукти е забранено, освен ако не е предвидено в закона.
Чл. 94а от Закона за акцизите и данъчните складове забранява получаването и доставката на енергийни продукти от лица без необходимите съдове за съхранение или отоплителни инсталации. Забранени са сделки с енергийните продукти след тяхната доставка на удостоверения адрес. Изключение се прави при непреодолима сила, при която лицето трябва да уведоми писмено митническите органи за промяната на местоположението. Уведомлението трябва да бъде подадено незабавно и да съдържа информация за причините за промяната, а копия от документите да се съхраняват на посоченото място.
Чл. 95 от Закона за акцизите и данъчните складове забранява пълненето на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от тези за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства. Продажбата и съхраняването на LPG в такива бутилки е разрешено само при условие, че бутилките са напълнени в специализирани заводи или оторизирани пунктове за пълнене извън станциите. Бутилките трябва да имат защитни термосвиваеми капачки с фирмен знак на производителя.
Според Чл. 96 от Закона за акцизите и данъчните складове, е забранено да се извършват действия, които могат да доведат до намаляване или премахване на действието на маркера. Това означава, че всякакви манипулации, които биха могли да повлияят на маркера, са недопустими.
Чл. 97 от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира условията за пълно денатуриране на етилов алкохол и денатуриране по специален метод. Такова денатуриране може да се извършва само в данъчен склад и в присъствието на митнически орган. Правилата за денатуриране, включително видът и количеството на веществата, се определят в правилника за прилагане на закона.
Чл. 98 от Закона за акцизите и данъчните складове забранява извличането на денатуриращи средства, както и всякакви действия, които намаляват или премахват действието на денатуриращите вещества. Тази забрана цели да запази предназначението на денатуриращите вещества и да предотврати злоупотреби.
Чл. 99 от Закона за акцизите и данъчните складове определя редица забрани, свързани с акцизни стоки, включително бутилирани алкохолни напитки и тютюневи изделия. Забраните включват: неправилно етикетиране на количества алкохол, продажба на алкохол без задължителен бандерол, предлагане на тютюневи изделия на цена, различна от указаната, и държане на тютюневи изделия без бандерол. Освен това, забранено е публикуването на обяви за продажба на акцизни стоки и отпадъци от тютюн, с определени изключения. Лицата, които публикуват такива обяви, са задължени да премахват информацията в срок от три дни, а при неизпълнение, достъпът до съответните интернет страници може да бъде временно блокиран.
Чл. 99а регламентира забраната за ползване на пощенски услуги за изпращане или получаване на акцизни стоки и отпадъци от тютюн, с изключение на стоки с платен акциз и отпадъци, свързани с търговска дейност. Подателите са задължени да предоставят пратките за преглед на пощенския оператор и да представят документ за самоличност. Митническите органи взаимодействат с пощенските оператори за предотвратяване на нарушения и могат да изискват проверка на пратки. При установяване на забранени стоки, пратките се задържат и проверяват от митническите органи, а информацията за тях се предоставя при поискване. Подателят отбелязва в превозния документ наличието на акцизни стоки.
Съгласно Чл. 100 от Закона за акцизите и данъчните складове, бутилки алкохолни напитки с код по КН 2208 и алкохолно съдържание 15 % vol или повече, както и тютюневите изделия за местния пазар, трябва да бъдат продавани с бандерол. Редът и начинът на въвеждане на бандеролите се определят от Министерския съвет.
Законът забранява продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия от търговци без разрешение, както и извън определените места. Освен това, физически лица, които не са еднолични търговци, нямат право да предлагат или продават тютюневи изделия.
Чл. 100б от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира условията за извеждане на акцизни стоки от данъчен склад. Извеждането и транспортирането на акцизни стоки, облепени с бандерол, е разрешено само след получаване на разрешение от директора на Агенция 'Митници'. Товаренето и извеждането се извършва в присъствието на митническите органи, които осигуряват контрол и могат да придружават транспорта. При транспортиране се изисква копие от разрешението и опис на бандеролите. Разтоварването също се извършва в присъствието на митническите органи, които проверяват съответствието на информацията. При несъответствие директорът на Агенция 'Митници' може да прекрати разрешението.
Законът забранява продажбата на наливни алкохолни напитки с алкохолно съдържание над 15 % vol, освен между лицензирани складодържатели. Също така, продажбата на алкохолни напитки в пластмасови опаковки с алкохолно съдържание над 15 % vol е забранена, с изключение на опаковки до 0,5 литра включително.
Чл. 101а от Закона за акцизите и данъчните складове забранява освобождаването за потребление на котелно гориво и мазут с над 1% съдържание на сяра от лицензиран складодържател, освен ако не е представен първичен счетоводен документ, удостоверяващ заплатена такса към Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, съгласно чл. 31 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.
Член 101б от Закона за акцизите и данъчните складове забранява извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, когато е издадено решение за прекратяване на лиценз, при условие че предварителното изпълнение на решението не е спряно и дължимият акциз не е заплатен. Изключения от тази забрана се предвиждат в случаи, посочени в чл. 53, ал. 5 и 7.
Чл. 101в от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира условията за движение на освободени за потребление акцизни стоки. Забранява се тяхното движение без съпровождащи документи. За течни горива се изисква регистриран електронен акцизен данъчен документ. Получателите са длъжни да съхраняват съответните документи на местата на съхранение. Лицата, които не са вписани в електронния документ, също трябва да съхраняват копия на документи, удостоверяващи получаването на горивата. Всички документи трябва да се съхраняват поне един месец.
Контролът върху акцизните стоки се осъществява от митническите органи и включва проверки на данъчнозадължените лица и други лица, които държат или извършват дейности с акцизни стоки. Митническите органи имат право да инсталират технически устройства, да извършват полеви тестове, да вземат проби и да поставят средства за контрол. Контролът на запасите от нефт и нефтопродукти се осъществява и от определени лица. Митническите органи могат да спират пътни превозни средства и да проверяват документи. Лицата са задължени да представят документ за самоличност при поискване от митническите органи.
Чл. 102а определя използването на технически устройства за контрол на акцизни стоки. Те служат за проследяване на транспортни средства, наблюдение на дейности с акцизни стоки, събиране на данни за акцизното облагане и предотвратяване на нарушения. Контролът се осъществява независимо от мястото на товарене или разтоварване. Митническите органи могат да определят маршрути при риск от отклонение от облагане. Лицата, свързани с инсталирането и използването на устройствата, са длъжни да оказват съдействие и да предотвратяват щети. При щети, те възстановяват разходите на Агенция "Митници". Разпоредбите важат и за контрола на отпадъците от тютюн.
Чл. 102б от Закона за акцизите и данъчните складове определя задълженията на лицата, управляващи транспортни средства с акцизни стоки, относно инсталирането на технически устройства за контрол. Лицата трябва да задържат транспортното средство до три часа след уведомление от митниците, да представят документи, да декларират информация за стоките и да уведомят получателя за инсталираните устройства. Получателят също има задължения, включително уведомление за промени в получаването на стоките и присъствие при демонтиране на устройствата. Техническите средства за контрол се отстраняват от митническите органи, а при разтоварване на различни места се поставят нови устройства. Протокол се съставя за инсталираните и демонтираните устройства.
Чл. 102в от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира задълженията на водачите на пътни превозни средства в случаи на нарушение, предвидено в чл. 102, ал. 6. Митническите служители имат право да изискват съдействие от Министерството на вътрешните работи и други държавни органи за идентифициране и спиране на транспортни средства. При наличие на данни за извършено нарушение, транспортното средство може да бъде задържано за контрол. Освен това, митническите органи могат да използват данни от навигационни системи и други източници за установяване на маршрута и местоположението на транспортните средства.
Чл. 103 от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира контролните действия по отношение на акцизното облагане. Контролът включва физическа проверка на количествата и документацията на проверяваните лица, а събирането на доказателствата се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. При затруднения в проверките, митническите органи могат да искат съдействие от МВР. Освен това, митническите служители имат право да изискват писмени сведения от служители на проверяваните лица. В случай на контролни покупки, стоките се връщат, а сумата се възстановява незабавно. Митническите органи могат да налагат предварителни обезпечителни мерки за предотвратяване на сделки с акцизни стоки, а налагането и обжалването на мерките се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 103а от Закона за акцизите и данъчните складове определя задълженията на данъчно задължените лица относно използването на средства за измерване и контрол, които трябва да отговарят на законовите изисквания. Данните от тези средства трябва да бъдат отразявани в отчетността на лицата и да се предават по електронен път в автоматизираните системи. Министърът на финансите издава наредба за специфичните изисквания, а определени изключения важат за регистрирани изпращачи и за лица, които извършват специфични операции с предварително опаковани стоки. Не е разрешено въвеждането, производството, складирането и извеждането на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за измерване и контрол.
Чл. 103б от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира начина на определяне на данъчната основа за акциз и публичните държавни вземания, използвайки данни от средства за измерване и контрол. Митническите органи могат да установят задължения за акциз, ако има разлики между отчетността на данъчно задълженото лице, фактическата наличност и данните от средствата за измерване. Разликите се считат за липси на стоки, за които се дължи акциз, и митническите органи могат да предприемат мерки за предварително обезпечаване на вземанията.
Чл. 103в от Закона за акцизите и данъчните складове задължава всички лица, независимо от данъчния им статус, да използват средства за измерване и контрол при приемане, разтоварване, съхранение и извеждане на енергийни продукти от пристанища и митнически складове. Измерванията на кокс и въглища на пристанище се извършват само при внос или въвеждане в страната и следват специфични методи, включително метод "драфт сървей" от акредитирана организация.
Чл. 104 регламентира правомощията на митническите служители и тяхната роля в проверките и производствата по установяване и събиране на задължения за акциз. Митническите служители действат като органи по приходите и публични изпълнители в определени случаи. Освен това, митническите учреждения имат компетенции, равни на териториалните дирекции на Националната агенция за приходите. Правомощията на директорите на Агенция "Митници" и на териториалните дирекции са ясно определени, включително при упражняване на правомощията по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Информация за ревизионни актове, свързани с акциз, се изпраща ежемесечно на Националната агенция за приходите. Лицата уведомяват съответните дирекции при определени случаи, свързани с данъчни задължения.
Чл. 104а от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира предоставянето на данъчна информация от митническите органи, свързана с прилагането на закона. Тази информация се предоставя по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Митническите органи и НАП могат да обменят данъчна информация по собствена инициатива с цел разкриване или предотвратяване на данъчни нарушения. Обработването, съхраняването и унищожаването на данъчната информация се извършва по ред, определен от директора на Агенция "Митници".
Държавните и местните органи са задължени да оказват съдействие на митническата администрация при проверки и издирвания, свързани с правата и задълженията на данъчнозадължените лица, когато това бъде поискано.
Чл. 106 от Закона за акцизите и данъчните складове дава право на митническата администрация да използва информация от приходната или митническата администрация на друга страна, получена чрез официално запитване, за определяне на задълженията на лицата, извършващи дейности с акцизни стоки. Тази информация може да бъде използвана и като доказателство в административни и съдебни производства. Събраната информация се счита за ново обстоятелство при определяне на правата и задълженията на данъчнозадължените лица и може да доведе до преразглеждане на вече влезли в сила акцизни данъчни задължения, ако не са изтекли сроковете за образуване на ревизионни актове, определени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 106а регламентира условията за обявяване на акцизни стоки за изоставени в полза на държавата. Стоките, които не са потърсени в тримесечен срок след протокол от митническите органи, или в 12-месечен срок след уведомление за прекратяване на административнонаказателно производство, се считат за изоставени. Собственикът или упълномощено лице могат да подадат искане за връщане на стоките в срок до 12 месеца, а връщането им трябва да стане в 30-дневен срок, освен в случаи на висящи производства или принудително изпълнение. Към искането се изисква документ за платен акциз, а стоки, притежаването на които е забранено, не подлежат на връщане. Отказът за връщане може да се обжалва.
Чл. 107 от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира контрола върху акцизните стоки. Министърът на финансите е отговорен за издаването на наредба, която определя методите за вземане на проби и анализи. Анализите се извършват в лабораториите на Агенция 'Митници', която определя показателите за изчисляване на акциза. При необходимост, Агенцията може да възложи изпитвания на акредитирани лаборатории. След приключване на производството, се прилага реда на чл. 124, ал. 5, 7 и 8 за съхраняваните проби.
Митническите органи имат правото да изземват и задържат стоки, свързани с нарушения на Закона за акцизите, както и превозни средства и съоръжения, използвани за извършването на тези нарушения. Освен това, те могат да задържат стоки и суми, които да обезпечат евентуални вземания, произтичащи от нарушенията.
Чл. 107б от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира съхранението на иззетите и задържаните стоки, средства и съоръжения от митническите органи. До приключване на административнонаказателното и наказателното производство, тези стоки се съхраняват от митническото учреждение. При невъзможност за съхранение, те могат да бъдат оставени на отговорно пазене на нарушителя или на други лица, с протокол. Митническите органи запечатват обекта, в който стоките са оставени на отговорно пазене, както и средствата или съоръженията, използвани за нарушението.
Чл. 107в от Закона за акцизите и данъчните складове позволява на митническите органи да се разпореждат с иззети и задържани акцизни стоки преди приключване на административнонаказателното производство, когато съхраняването им е икономически необосновано, представлява опасност за живота и здравето на хората или за околната среда. Разходите за съхраняване включват всички разходи, свързани със задържането и съхраняването на стоките. Процедурата за разпореждане и транспортиране на стоките се определя с наредба.
Чл. 107г от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че митническите органи могат да налагат обезпечителни мерки за събиране на вземания по акт за установяване на нарушение. Тези мерки включват запор на движими вещи и вземания, запор върху стоки в оборот и възбрана върху недвижими имоти. Те се налагат, когато без тях е невъзможно или затруднено събирането на вземанията, и в съответствие с размера на вземанията. Постановлението за налагане на мерките се издава от директора на териториалната дирекция, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 107д от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира процедурите за издаване на наказателни постановления при административни нарушения. В случай, че нарушителят е неизвестен, актът се подписва от актосъставителя и свидетел, но не се връчва. Наказателното постановление влиза в сила от датата на издаването му. Ако нарушителят е известен, но не може да бъде намерен на адреса, или е напуснал страната, постановлението също не се връчва и влиза в сила два месеца след издаването му.
Чл. 107е от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда административнонаказващият орган да постановява отнемане на стоките, предмет на нарушения, както и на средствата и съоръженията, използвани за извършването на тези нарушения. Ако стоките или средствата липсват, се присъжда тяхната стойност по пазарна цена. Правилникът за прилагане на закона определя начина за определяне на пазарната цена, която се оценява към момента на нарушението или, ако е невъзможно, към момента на установяването на нарушението.
Чл. 107ж. урежда задълженията за заплащане на акциз в случаи на нарушения на закона. Когато акцизът е частично или изобщо не е заплатен, се дължи акциз на общо основание при наличие на влязло в сила наказателно постановление или споразумение за прекратяване на административнонаказателно производство. Размерът на акциза се определя от директора на компетентната териториална дирекция. Задължението за плащане е в срок от 14 дни след връчване на решението, след което подлежи на предварително изпълнение. Решението може да бъде обжалвано по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Чл. 107з от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда възможност за приключване на административнонаказателното производство чрез споразумение между наказващия орган и нарушителя. Споразумението може да бъде постигнато в едномесечен срок от направено предложение, при условие че деянието не съставлява престъпление. Определени случаи на нарушения, свързани с опасни стоки, не могат да бъдат предмет на споразумение. Споразумението трябва да бъде писмено и да включва детайли относно нарушението, наказанието и отнемането на стоки. Споразумението не може да предвижда наказание, различно от предвиденото в закона, и трябва да спазва минимални и максимални граници за глобите. В случай на неплащане на глобата в срок, споразумението се счита за неуспешно и наказващият орган издава наказателно постановление.
Лица, които не се регистрират по Закона за акцизите, подлежат на имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Освен това, те дължат неначисления акциз за произведените акцизни стоки до момента на установяване на нарушението.
Чл. 108а от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда наказания за лица, които съхраняват, предлагат или продават тютюневи изделия в търговски складове или обекти в нарушение на чл. 100а. Първоначалната глоба е от 1000 до 3000 лв., а имуществената санкция от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е от 2000 до 5000 лв., а имуществената санкция от 4000 до 8000 лв. Лицата по чл. 90е, които съхраняват тютюневи изделия от транспортни средства, не подлежат на тези санкции, при условие че е предоставена необходимата информация.
Чл. 109 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда наказания за физически и юридически лица при нарушения на разпоредбите. За физически лица глобата е от 1000 до 3000 лв. за първо нарушение и от 2000 до 6000 лв. за повторно. За юридически лица и еднолични търговци санкцията е от 2000 до 6000 лв. за първо нарушение и от 4000 до 12000 лв. за повторно. При смесване на биогорива с течни горива от нефтен произход извън данъчен склад, глобата за физическите лица е от 10 000 до 25 000 лв., а за юридическите лица - от 25 000 до 50 000 лв. При повторно нарушение глобите са съответно от 20 000 до 50 000 лв. и от 50 000 до 100 000 лв. Освен това, лицата дължат и неначисления акциз за акцизните стоки.
Чл. 109а от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда наказания за лица, които нарушават разпоредбите на чл. 91а. За физически лица глобата е между 500 и 2000 лв., а за юридически лица и еднолични търговци имуществената санкция е между 1000 и 3000 лв. При повторно нарушение глобата за физически лица нараства до 1000-4000 лв., а имуществената санкция за юридически лица до 2000-6000 лв.
Законът предвижда имуществени санкции и глоби за лица, които не спазват задълженията си по отношение на акцизите. За неплащане на дължимия акциз, юридическите лица и едноличните търговци могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция от 200 до 2000 лв., а физическите лица с глоба от 100 до 1000 лв. За неподаване на акцизна декларация санкциите варират от 100 до 2000 лв. за юридическите лица и от 50 до 1000 лв. за физическите лица. Непредоставянето на информация по чл. 88а се наказва с имуществена санкция от 200 до 2000 лв. При повторни нарушения, санкциите са увеличени. Лица с удостоверение за освободен от акциз краен потребител, които не представят необходимите декларации, също подлежат на санкции.
Лицата, които не уведомят в срок за промени в обстоятелствата, свързани с лиценза за управление на данъчния склад или удостоверението за регистрация, подлежат на имуществена санкция от 500 до 2500 лв. Също така, за неспазване на разпоредбата на чл. 65, ал. 6, също се налага санкция в същия размер. При повторно нарушение на тези разпоредби, санкцията се увеличава и е в размер от 1000 до 5000 лв.
Лицата, които не начисляват акциз, подлежат на имуществена санкция, равна на двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение санкцията е не по-малко от 1000 лв. Ако акцизът е начислен след законоустановения срок, санкцията е 5% от акциза, но не по-малко от 200 лв. При повторно нарушение в този случай санкцията е не по-малко от 400 лв. При още по-късно начисляване, санкцията е 10% от акциза, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 600 лв.
Законът предвижда имуществена санкция от 100 лв. за лице, което не регистрира електронен опростен административен документ. При повторно нарушение санкцията е 300 лв. За изпращане, получаване, държане или превозване на акцизни стоки в нарушение на закона, санкцията е между 2000 и 6000 лв., а при повторно нарушение - между 4000 и 8000 лв. Физически лица, които изпращат тютюневи изделия или алкохолни напитки за друга държава членка в нарушение на ограниченията, се наказват с глоба от 1000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 6000 лв.
Лицата, при които митническите органи установят липси на акцизни стоки, които не са отразени в отчетността, се наказват с имуществена санкция равна на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение санкцията е двойна. За излишъци на акцизни стоки, неотразени в отчетността, санкцията е между 3000 и 20 000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 30 000 лв.
Член 113 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда наказания за лица, които не отразяват издадени или получени данъчни документи в счетоводството си или използват документи с невярно съдържание. Първоначалната санкция варира от 200 до 10 000 лв. При повторно нарушение санкцията нараства от 500 до 20 000 лв.
Член 113а от Закона за акцизите и данъчните складове е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 54 от 2012 г., в сила от 01.04.2013 г. Този член е отменен в Държавен вестник, брой 94 от 2012 г., с влизане в сила също на 01.04.2013 г.
Чл. 114 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда наказания за лица, които нарушават определени разпоредби. За първо нарушение на чл. 103а, ал. 1, 2, 4, 5 и 7, санкцията е имуществена от 5000 до 10 000 лв. При повторно нарушение, санкцията варира от 10 000 до 50 000 лв. В случай на констатирано несъответствие с пломби или знаци за контрол на измервателни средства, санкцията не се налага, ако лицето е уведомило митническите органи по установен ред.
Чл. 114а от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда санкции за лица, които нарушават определени разпоредби. За първо нарушение на чл. 91б, ал. 1 и 5, или за промяна на транспортно средство без уведомление, санкцията е в двоен размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв. При повторно нарушение, санкцията е в двоен размер на акциза, но не по-малко от 8000 лв. За нарушения на чл. 91б, ал. 2, 3 и 4, санкцията е в двоен размер на акциза, но не по-малко от 6000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 10 000 лв.
Лицата, които нарушават разпоредбите на чл. 92 от Закона за акцизите и данъчните складове, подлежат на имуществена санкция. Първоначалната санкция е в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение, санкцията нараства и е между 4000 и 10 000 лв.
Чл. 115а от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда наказания за лица вложители, които нарушават разпоредбите на чл. 92а. Физическите лица се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци с имуществена санкция от 3000 до 7000 лв. При повторно нарушение, глобата за физическите лица е от 2000 до 10 000 лв., а имуществената санкция за юридическите лица е от 6000 до 14 000 лв.
Лицата, които не подадат информация по чл. 47а, ал. 1 или я подадат с нарушения, подлежат на наказания. Физическите лица могат да получат глоба от 1000 до 5000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция от 3000 до 7000 лв. При повторно нарушение, глобата за физическите лица е между 2000 и 10 000 лв., а имуществената санкция за юридическите лица и едноличните търговци е от 6000 до 14 000 лв.
Лицензиран складодържател, който не предостави складов капацитет, подлежи на имуществена санкция. Първото нарушение се наказва с глоба от 500 000 до 1 000 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 750 000 до 1 500 000 лв. Изменението влиза в сила от 06.02.2024 г.
Чл. 116 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда имуществени санкции за лица, които нарушават разпоредбите на чл. 93. Първоначалната санкция е между 5000 и 10 000 лв., а при повторно нарушение санкцията е от 10 000 до 50 000 лв. Освен това, санкции се налагат и на лица, които не спазват условията за инсталиране и използване на глобалната система за позициониране и средствата за измерване и контрол, както и предаването на данни към Агенция "Митници".
Чл. 117 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда наказания за физически и юридически лица, които нарушават разпоредбите на чл. 94 и чл. 94а. За физическите лица глобата е между 100 и 500 лв., а за юридическите лица и едноличните търговци имуществената санкция е между 5000 и 10 000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица е между 200 и 1000 лв., а имуществената санкция за юридическите лица е между 10 000 и 50 000 лв.
Лица, които нарушават разпоредбите на чл. 95 от Закона за акцизите и данъчните складове, подлежат на наказания. Физическите лица получават глоба от 1000 до 3000 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица е от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция за юридическите лица и едноличните търговци - от 6000 до 20 000 лв.
Лицата, които нарушават разпоредбите на чл. 96, 97 и 98 от Закона за акцизите и данъчните складове, подлежат на наказания. Физическите лица получават глоба от 100 до 300 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица нараства до 200-600 лв., а имуществената санкция за юридическите лица и едноличните търговци - до 6000-20 000 лв.
Законът предвижда различни санкции за физически и юридически лица при нарушения на разпоредбите на чл. 99. За нарушения на ал. 1, т. 1 и 2 се налага имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв. При нарушения на ал. 2, т. 1, 3 и 5, физическите лица получават глоба от 100 до 500 лв., а юридическите - имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. За нарушения на ал. 3 санкцията е от 2000 до 5000 лв., а при повторно - от 5000 до 10 000 лв. При повторно нарушение на ал. 2 глобата е от 200 до 600 лв., а имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв. Нарушения на ал. 6 и 7 водят до глоба от 500 до 1000 лв. за физически лица и имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. за юридически. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 2000 лв., а имуществената санкция - от 5000 до 10 000 лв. Нарушения на ал. 14 - 16 се наказват с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв., а при повторно - от 5000 до 15 000 лв.
Законът предвижда различни наказания за физически и юридически лица, които нарушават разпоредбите относно акцизите и бандеролите. За първо нарушение на чл. 64, ал. 1-4, физическите лица се глобяват с 1000 до 3000 лв., а юридическите с имуществена санкция от 2000 до 6000 лв. При повторно нарушение, глобите и санкциите се увеличават. Лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки с неистински бандероли, подлежат на санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 5000 лв. За нарушения свързани с употребявани бандероли, наказанията са аналогични на тези за първоначалните нарушения.
Лицата, които нарушават разпоредбата на чл. 101 от Закона за акцизите и данъчните складове, подлежат на наказания. Физическите лица получават глоба от 100 до 300 лв., докато юридическите лица и едноличните търговци се наказват с имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица е от 200 до 600 лв., а имуществената санкция за юридическите лица и едноличните търговци е от 6000 до 20 000 лв.
Чл. 122а от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда санкции за неправомерно манипулиране на средства и устройства, свързани с акцизите. За физически лица глобите варират от 1000 до 10 000 лв., а за юридически лица и еднолични търговци - от 2000 до 20 000 лв. При повторно нарушение, санкциите са увеличени, като глобите достигат до 15 000 лв., а имуществените санкции до 30 000 лв. за първата категория и до 50 000 лв. за втората.
Чл. 122б от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда имуществени санкции за лица, които нарушават специфични разпоредби на чл. 47б. При нарушения по ал. 2 - 9 и ал. 12, санкцията е между 1000 и 5000 лв., а при повторно нарушение - между 2000 и 8000 лв. При нарушения по ал. 1, 10 и 11, санкцията е между 3000 и 8000 лв., а при повторно нарушение - между 5000 и 10 000 лв.
Чл. 123 регламентира наказанията за физически и юридически лица, които държат, предлагат, продават или превозват акцизни стоки без бандерол или с неистински, подправен или с изтекъл бандерол. Физическите лица подлежат на глоба в размер на двойния дължим акциз, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 1000 лв. Юридическите лица и еднолични търговци получават имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. Лицата, които уведомят компетентния орган за наличието на акцизни стоки без бандерол, не подлежат на санкция. Санкции се налагат и при установяване на акцизни стоки с бандерол DUTY FREE, като глобите са 700 лв. за физически лица и 1000 лв. за юридически лица, с увеличаване при повторно нарушение.
Законът предвижда наказания за лица, които избегнат пълното или частичното внасяне на дължимия акциз. За физически лица глобата е двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв. За юридически лица и еднолични търговци глобата е също в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв. При избягване на обезпечаването на акциза се прилагат същите наказания. Ако акцизът е начислен и внесен, санкцията за юридическите лица е 500 лв. При повторно нарушение глобите и санкциите се увеличават до тройния размер на избегнатия акциз.
Чл. 123б от Закона за акцизите и данъчните складове установява санкции за установени липси на отпадъци. За физически лица глобата е минимум 1000 лв. при неизпълнение на задълженията по чл. 12, ал. 4, а за юридически лица и еднолични търговци - минимум 2000 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават. Лица, които държат или транспортират отпадъци, също подлежат на глоби и санкции, с различни размери в зависимост от случая. Алинея 2 не важи, ако отпадъците са под митнически надзор или режим отложено плащане на акциз.
Чл. 123в от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда наказания за физически и юридически лица, които нарушават разпоредбите на чл. 99а, ал. 1. За физическите лица глобата е двойния размер на акциза, но не по-малко от 1000 лв., а за юридическите лица и едноличните търговци - двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв. При повторно нарушение глобата и имуществената санкция се увеличават, съответно на 2000 лв. и 4000 лв. Пощенски оператори, които уведомят митническите органи за акцизни стоки, не подлежат на тези наказания.
Лицата, които нарушават разпоредбите на чл. 101б от Закона за акцизите, подлежат на наказания, в зависимост от тяхната правна форма. Физическите лица се наказват с глоба, равна на двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци получават имуществена санкция, също равна на двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв. При повторно нарушение, глобите и санкциите се удвояват, като минималните стойности са съответно 2000 лв. за физически лица и 4000 лв. за юридически лица.
Чл. 124 от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира отнемането на стоки и средства, свързани с нарушения на закона. При определени нарушения стоките се отнемат в полза на държавата, независимо от собствеността им. Средствата и съоръженията на нарушителя също могат да бъдат отнети, освен ако стойността им не съответства на тежестта на нарушението. Съществува контрол от митническите органи върху иззетите и задържаните акцизни стоки, които могат да бъдат продадени, преработени или унищожени. Отнетите енергийни продукти, които не представляват опасност, могат да се предоставят безвъзмездно на определени институции. Отпадъците от тютюн подлежат на унищожаване.
Чл. 124а регламентира санкции за нарушения, свързани с акцизите и данъчните складове. При установяване на нарушения, лицето може да бъде лишено от право да упражнява определена дейност за срок от един месец. При повторно нарушение, срокът на лишаване варира от 2 до 6 месеца. Налагането на наказания не се извършва, ако е сключено споразумение за прекратяване на производството. Изпълнението на наказанието може да бъде прекратено, след като нарушителят докаже, че глобата е платена изцяло.
Чл. 124б от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че при налагане на административно наказание по чл. 124а се прилага мярка запечатване на обекта, където е установено нарушението. Срокът за запечатване е един месец за първо нарушение и от 2 до 6 месеца за повторно. Заповедта за запечатване се издава от директора на компетентната териториална дирекция и подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго. Заповедта може да бъде обжалвана, а мярката се прекратява след доказване на заплатена глоба или имуществена санкция.
Чл. 124в от Закона за акцизите и данъчните складове определя процедурите при налагане на принудителна административна мярка. При налагане на мярката се забранява достъпът до обектите на нарушителя, а наличните стоки, освен тези, които са предмет на нарушението, трябва да бъдат отстранени в срок. Ако отстраняването е сложно или скъпо, органът може да реши стоките да останат на място, но под отговорността на нарушителя. Ако стоките не бъдат отстранени в определения срок, митническият орган може да ги разположи пред обекта, без да носи отговорност за тях.
Чл. 125 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда наказания за краен потребител, който неправомерно е употребил енергийни продукти, освободени от акциз. При първо нарушение, санкцията е в размер на двойния акциз за моторни горива, но не по-малко от 5000 лв. При повторно нарушение, удостоверението за освобождаване от акциз се отнема, а санкцията е не по-малка от 10 000 лв. Лицето трябва да заплати и дължимия акциз за наличните количества при отнемането на удостоверението.
Чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда санкции за лица, които държат, предлагат, продават или превозват акцизни стоки без необходимите данъчни документи. За физически лица глобата е двойният размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. За юридически лица и еднолични търговци имуществената санкция е също двойният размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 4000 лв. Наказанията се налагат и при нарушения на забраните и изискванията за документи, но не се прилагат при определени условия, свързани с деклариране на информация пред митническите органи.
Чл. 126а от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда наказания за нарушения на разпоредбите на закона и съпътстващите нормативни актове. За всяко установено нарушение от митническите органи, ако не е предвидено друго, се налага глоба от 200 до 1000 лв. или имуществена санкция от 500 до 2000 лв. Освен това, същите наказания се прилагат и за лица, които не съдействат или възпрепятстват митническите органи, както и за тези, които отказват да предоставят стоки, документи и сведения, когато са длъжни да го направят.
Чл. 126б определя, че митническите органи могат да налагат глоби с фиш за маловажни нарушения по определени членове от закона. Маловажни нарушения са тези, при които двойният размер на акциза за съответните стоки не надвишава 100 лв. Глобите се налагат по реда и в размерите, установени в Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 126в от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда наказания за физически и юридически лица, които нарушават разпоредби от чл. 103, ал. 8 и 9. За физическите лица глобата е от 1000 до 5000 лв., а за юридическите лица и едноличните търговци имуществената санкция е от 2000 до 10 000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица е от 2000 до 7000 лв., а имуществената санкция за юридическите лица е от 5000 до 15 000 лв.
Митническите органи, които не издадат удостоверение за наличие или липса на задължения по Закона за акцизите и данъчните складове в 7-дневен срок, подлежат на наказание с глоба до 250 лв. При повторно нарушение глобата може да достигне до 500 лв. Актовете за нарушения се съставят от длъжностни лица от инспектората към министъра на финансите, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.
Законът за акцизите и данъчните складове регламентира установяването на нарушения, издаването и обжалването на наказателни постановления, свързани с акцизни стоки. Актовете за нарушения се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция "Митници". Законът уточнява ролята на различни органи, включително полицейските органи и органите по приходите на Националната агенция за приходите, при установяване на нарушения. Също така, законът отменя предишния закон за акцизите и определя преходни разпоредби, свързани с лицензирането на складодържатели и производители на акцизни стоки. Включва и специфични разпоредби за възстановяване на платен акциз и условия за продажба и търговия с акцизни стоки.
Законът за акцизите и данъчните складове отменя предходния Закон за акцизите, с изключение на определени членове, които остават в сила до приемането на закон за безмитната търговия. Лицата с разрешения, изтекли след 31 юли 2005 г., могат да продължат дейността си като безмитни оператори до приемането на новия закон. Някои разпоредби от закона са отменени и влязоха в сила от 01.01.2007 г.
Параграф §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове определя реда за довършване на започналите производства по установяване и събиране на задължения за акциз до 30 юни 2006 г. Тези производства ще бъдат завършени от органите на Националната агенция за приходите. Начисленият акциз до същата дата трябва да се декларира и внася по установените правила. Задълженията за акциз, възникнали до 30 юни 2006 г., ще се регулират от Закона за акцизите и ще се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Освобождаването или усвояването на обезпечения, предоставени до 30 юни 2006 г., ще се извършва от Националната агенция за приходите в съответствие с правилата на Закона за акцизите.
Лицензираните складодържатели могат да възстановят платения до 30 юни 2006 г. акциз за определени стоки, включително етилов алкохол, газове и тежки масла, след освобождаването им за потребление, но не по-късно от 1 юли 2007 г. Изключение от срока важи за акцизните стоки, свързани с етилов алкохол.
Параграф §6 от закона определя правомощията на министъра на финансите. Той има задължението да определи информацията от регистрите, която е публична, и може да установи съвместно с управителя на Българската народна банка специален ред за внасянето на данъка.
Параграф §6в от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира преходни мерки за производителите и търговците на течности за електронни цигари, съдържащи и несъдържащи никотин. Лицата, произвеждащи течности с никотин, могат да продължат дейността си до 30 септември 2023 г. при подадено заявление за лиценз до 31 март 2023 г. Търговците на течности с никотин могат да реализират наличните си запаси без бандерол до 31 декември 2023 г. За течности без никотин, производителите и търговците трябва да подадат искания за лиценз и разрешение до 31 август 2023 г., а продажбите без бандерол ще са разрешени до 30 април 2024 г. След тези дати, всички течности трябва да имат поставен бандерол.
Съгласно новия параграф §6г, от датата на въвеждане на еврото в България, тютюневите изделия ще бъдат освободени за потребление, при условие че на потребителската опаковка или бандерола (за пури и пурети) е изписана продажна цена в евро. Тази разпоредба е въведена с ДВ, бр. 70 от 2024 г.
В Закона за корпоративното подоходно облагане се добавя член 2г, който предвижда, че лицата, организиращи хазартни игри, се облагат с окончателен данък вместо с корпоративен данък. Данъкът се внася на тримесечни вноски и се подава декларация за съответното тримесечие. Размерът на данъка е 300 лв. за хазартен игрален автомат, 18 000 лв. за рулетка в казино и 3000 лв. за друго игрално съоръжение. Лица, които провеждат хазартни игри без да са платили данъка, подлежат на глоба или имуществена санкция, която е двойният размер на дължимия данък.
Параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове предвижда изменения в Закона за митниците. Първото изменение добавя второ изречение в чл. 7, ал. 8, което дава право на длъжностните лица от инспектората при министъра на финансите да имат достъп до всички сведения и документи в митническата администрация. Второто изменение касае чл. 17, ал. 1, т. 6, където след думите "предвидено със закон" се добавя уточнението, че достъпът е по искане на длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите.
До влизането в сила на акта за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, производителите на акцизни стоки, които са заварени към 1 януари 2006 г. и подадат искане за лицензиране до 1 март 2006 г., могат да продължат дейността си като лицензирани складодържатели.
Данъчно задължените лица, които трябва да използват средства за измерване и контрол, са задължени да се приведат в съответствие в срок от 6 месеца след положително решение на Европейската комисия по нотификация, инициирана от Министерството на финансите.
Съгласно новия параграф §9б от Закона за акцизите и данъчните складове, началниците на митници са задължени да извършат служебна пререгистрация на удостоверенията за регистрации по чл. 57а, ал. 1, т. 2 до 31 март 2018 г. Тази процедура не се отнася за лица, които извършват продажба на крайни потребители на компресиран природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво.
В Закона за тютюна и тютюневите изделия се въвеждат изменения, касаещи продажбата на цигари, които местно производство и от внос ще се продават на вътрешния пазар по цени и условия, определени от Министерския съвет. Също така, условията за регистрация на цените на тютюневите изделия и контролът върху тях ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет. Въведен е и нов параграф (§ 3а), който задължава Министерския съвет да приеме необходимите изменения и допълнения в подзаконовите нормативни актове до 1 януари 2006 г.
Законът влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на по-късни дати. Разпоредбите на чл. 1-31, чл. 32, чл. 33, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 и ал. 2, чл. 34-46, чл. 59-128, § 1, ал. 1 относно отмяната на Закона за акцизите, както и § 1, ал. 3, влизат в сила на 1 юли 2006 г. Разпоредбите на § 1, ал. 2, § 4 и § 10, т. 2 влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник". Някои разпоредби на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 3 влизат в сила на 1 януари 2009 г.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'. Конкретните разпоредби, които имат различна дата на влизане в сила, са посочени в параграф §88.
В Закона за акцизите и данъчните складове, прилагането на термина "Закона за административното производство" се заменя с термина "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е направено с цел актуализиране на законодателството и отразяване на новите правни норми.
Параграф §142 от Закона за акцизите и данъчните складове указва, че Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Конкретно, дял трети и определени параграфи ще влязат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 от 1 януари 2007 г., а параграф 3 от деня на обнародването на кодекса. В допълнение, се споменава и Законът за търговския регистър, който е в сила от 01.01.2008 г.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила на 1 януари 2008 г., с изключение на параграфи 2 и 3, които влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник'.
Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародване в "Държавен вестник". По-специално, § 3, § 16, т. 1 и 3, § 17-24 влизат в сила след обнародването на закона.
Лицата, които извършват дейност и попадат под определените категории в чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 и 3, трябва да подадат заявления за регистрация в 14-дневен срок след влизането в сила на закона. Докато не получат удостоверение за регистрация, те имат права и задължения на регистрирани лица по закона.
Параграф §78 указва, че за стоките, които отговарят на условията в приложение V, глава IV "Митнически съюз" от Протокола за присъединяване на България към ЕС, се прилага разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 3 от закона, считано от датата на извършване на митническите формалности.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила на 1 януари 2007 г. Преходните и заключителни разпоредби също отразяват, че Законът за безмитната търговия е обнародван в Държавен вестник, брой 105 от 2006 г. и влиза в сила на същата дата.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Допълнителни разпоредби са включени в Закона за държавния бюджет на Република България за 2007 г., който е обнародван в Държавен вестник, брой 108 от 2006 г. и влиза в сила от 01.01.2007 г.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на закона. Заключителните разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, обнародван в "Държавен вестник", брой 108 от 2007 година, в сила от 19.12.2007 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 35, който влиза в сила от 1 януари 2007 година. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове са обнародвани в Държавен вестник, брой 109 от 2007 година и влизат в сила от 1 януари 2008 година.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила на 1 януари 2008 г., с изключение на данъчните облекчения по параграф 12, точка 1, буква "д", които ще влязат в сила след положително решение от Европейската комисия. Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за акцизите и данъчните складове са обнародвани в Държавен вестник, брой 106 от 2008 г. и влизат в сила на 1 януари 2009 г., като също така са изменяни в брой 55 от 2010 г., в сила от 20 юли 2010 г.
Параграф §17 от закона въвежда разпоредбите на Директива 2007/74/ЕО, която касае освобождаването от данък върху добавената стойност и акциз на стоки, внасяни от лица, пътуващи от трети страни. Заключителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, обнародван в Държавен вестник, брой 106 от 2008 г., влизат в сила от 01.01.2009 г. и са изменени с ДВ, брой 55 от 2010 г., в сила от 20.07.2010 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който е обнародван в Държавен вестник, брой 6 от 2009 г. и влиза в сила от 24.02.2009 г.
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбата на § 4 относно чл. 17б, която влиза в сила от 4 юли 2009 г. за физически и юридически лица, извършвали дейности, предвидени в съответните регламенти преди 4 юли 2008 г. Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове са обнародвани в ДВ, бр. 24 от 2009 г. и влизат в сила от 31.03.2009 г.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на същия закон, обнародван в Държавен вестник, брой 44 от 2009 г.
Министерският съвет е задължен да направи или предложи промени в нормативните актове до 31 октомври 2009 г. с цел установяване на условията и реда за компенсиране на намалението на приходите от отменения акциз върху автомобилите.
Параграф §25 указва, че параграфи 1 - 5 и § 8 - 20 от закона влизат в сила на 1 януари 2010 г. Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за акцизите и данъчните складове, обнародвани в Държавен вестник, бр. 95 от 2009 г., също влизат в сила от същата дата.
Параграф §79 от Закона за акцизите и данъчните складове, в сила от 01.04.2010 г., предвижда въвеждането на разпоредбите на Директива 2008/118/ЕО на Съвета, която касае общия режим на облагане с акциз и отмяната на Директива 92/12/ЕИО.
Параграф §80 от Закона за акцизите и данъчните складове, в сила от 01.04.2010 г., предвижда замяна на термини в закона, където "регистриран търговец" и "нерегистриран търговец" се заменят с "регистриран получател" и "временно регистриран получател" съответно. Също така, термини като "регистриран или нерегистриран търговец" се заменят с "регистриран получател или временно регистриран получател".
Министърът на финансите е задължен да издаде наредба по чл. 103а, ал. 2 в срок от 45 дни след влизането в сила на закона. Лицензираните складодържатели и регистрираните лица трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания в срок от три месеца след публикуването на наредбата и да уведомят съответните митнически органи. Те могат да продължат дейността си до издаването на акт от митническите органи за промяна на лиценза, но не по-дълго от 6 месеца след влизането в сила на наредбата.
Параграф §82 от Закона за акцизите и данъчните складове определя задълженията на лицата, получили удостоверение за регистрация на регистриран търговец. Те трябва да подадат искане за ново удостоверение до началника на митницата в 14-дневен срок от влизането в сила на закона. Съществуващите удостоверения остават валидни до 45 дни след влизането в сила на закона.
Разпоредбите на глава четвърта, раздели VIа и VIб от Закона за акцизите и данъчните складове се прилагат за всяко движение на акциз под режим отложено плащане, което започва или приключва на територията на България. Тези разпоредби влязоха в сила на 01.04.2010 г.
Производителите на енергийни продукти, които не са подлежали на лицензиране преди влизането в сила на закона, могат да продължат дейността си, ако подадат заявление за лиценз до 28 февруари 2010 г. Те ще могат да работят до произнасяне на решението на директора на Агенция 'Митници', но не по-късно от 30 април 2010 г., при условие че спазват задълженията на лицензираните складодържатели.
Параграф §87 от Закона за акцизите и данъчните складове определя, че лицата, притежаващи разрешение за търговия с тютюневи изделия към момента на влизане в сила на закона, трябва да подадат заявление за ново разрешение до 30 април 2010 г. до директора на териториалната дирекция. До получаване на новото разрешение или отказа за него, лицата могат да продължават дейността си.
Съгласно параграф §88 от Закона за акцизите и данъчните складове, министърът на финансите е задължен да издаде наредба в срок от три месеца след влизането в сила на закона, която да определи условията и реда за подаване на документи по електронен път. Тази разпоредба е в сила от 01.12.2009 г.
Параграф §89 от Закона за акцизите и данъчните складове, в сила от 01.04.2010 г., указва, че когато държавата членка на износ е различна от държавата членка на изпращане, определени разпоредби (чл. 73в, ал. 5; чл. 73ж, ал. 3; чл. 73з, ал. 2) се прилагат само при условие, че са създадени необходимите условия на общностно ниво.
Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключения на определени параграфи и точки, които влизат в сила на различни дати. Някои разпоредби влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник", а други от 1 април 2010 г. В допълнение, законът за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е обнародван през 2010 г. и влиза в сила на 20.07.2010 г., с последващи изменения през 2012 г.
Параграф §39 указва, че за бандеролите, предадени преди влизането в сила на закона, акцизът ще бъде прихванат или възстановен съгласно условията и реда на отменените алинеи 9, 10 и 11 от чл. 27.
Лицата, посочени в чл. 26, ал. 3, трябва да приведат дейността си в съответствие с новия закон в срок от три месеца след влизането му в сила и да уведомят писмено директора на Агенция "Митници". За лицата, спазили срока по Наредба № 3 от 2010 г., сроковете за уведомление са различни: три месеца от протокол по чл. 52, ал. 4 или до 1 септември 2010 г. за определени средства за измерване. Лицата могат да продължат дейността си до влизането в сила на нов акт от Агенция "Митници", но не по-късно от три месеца след влизането на закона. Лицата с лиценз за данъчен склад в стратегически обект трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона не по-късно от 1 юни 2013 г.
Параграф §41а от Закона за акцизите и данъчните складове, въведен с ДВ, бр. 29 от 2012 г., постановява, че лицата, които попадат в случаите по § 41, ал. 4, продължават да използват средствата за измерване и контрол съгласно чл. 52, ал. 5 от Наредба № 3 от 2010 г. Тази наредба определя специфичните изисквания и контрола, извършван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки.
Разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 5, чл. 57в, ал. 1, т. 5, чл. 58а, ал. 1, т. 3 и чл. 58в, ал. 1, т. 5 не се прилагат за нарушения, извършени преди влизането в сила на закона, освен ако деянието е престъпление. Нарушителите могат да сключат споразумение в двумесечен срок след влизането в сила на закона. Същите разпоредби не важат и за нарушения с влязло в сила наказателно постановление, при условие че наложената санкция е заплатена в двумесечен срок от влизането в сила на закона.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона включват различни изменения и дати на влизане в сила на измененията, последното от които е от 01.01.2015 г.
Параграф §43 от закона указва, че той въвежда изискванията на Директива 2010/12/ЕО на Съвета, която изменя предходни директиви относно структурата и ставките на акцизите, прилагани към промишлено обработен тютюн, както и на Директива 2008/118/ЕО.
В текста на Закона за акцизите и данъчните складове, след думите "средства за измерване" се добавя терминът "контрол". Тези изменения и допълнения са част от преходните и заключителни разпоредби, свързани с измененията на закона, които влизат в сила на различни дати, като последната е 01.01.2015 г.
Неприключилите производства за отнети или изоставени акцизни стоки, свързани с нарушения на закона, ще бъдат довършени от Агенция "Митници". Това се отнася и за случаи на продажба или държане на акцизни стоки без необходимия бандерол, като наредбата по чл. 124, ал. 4 е приложима и за немаловажни случаи.
Параграф §48 от закона определя приложението на наредбата по чл. 124, ал. 4 за акцизни стоки, които са иззети или отнети от данъчните органи. Той включва случаи, в които собственикът на иззетите стоки не е известен и не е потърсил стоките в 9-месечен срок. Когато датата на изземването не е известна, тя се смята за датата на заприходяване от данъчната администрация. Действията по наредбата се извършват от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощени лица.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от 1 януари 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в Държавен вестник, брой 19 от 2011 г. и влизат в сила от 08.03.2011 г.
Започналите преди влизането в сила на Закона за акцизите и данъчните складове движения на акцизни стоки, извършвани под режим отложено плащане на акциз, трябва да бъдат приключени до 31 март 2011 г. по реда на глава четвърта, раздел VI.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с Закона за енергията от възобновяеми източници, който е обнародван в ДВ, бр. 35 от 2011 г. и влиза в сила от 03.05.2011 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които имат различни дати на влизане в сила. Член 20, ал. 1-3 влиза в сила от 1 януари 2012 г. за сгради за обществено обслужване и от 31 декември 2014 г. за останалите сгради. Член 21, ал. 1-4 влиза в сила от 31 декември 2012 г. Член 22, ал. 1-5 влиза в сила от 1 януари 2012 г. Член 23, ал. 1-12 влиза в сила от 1 юли 2012 г.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на параграф 10, точка 1, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове са обнародвани в бр. 99 от 2011 г. и влизат в сила от 1 януари 2012 г., а измененията от бр. 54 от 2012 г. влизат в сила от 17 юли 2012 г.
Параграф 18 от закона въвежда изискванията на Решение 2011/545/ЕС, свързани с контрола и движението на определени продукти, съгласно разпоредбите на Директива 2008/118/ЕО и член 20, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО.
Държавната помощ, предвидена в чл. 32, ал. 1, т. 8 и 9, се предоставя след положително решение на Европейската комисия относно съвместимостта с вътрешния пазар. Заключителните разпоредби уточняват, че измененията в закона влизат в сила от 01.01.2012 г., като последващи изменения са направени с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключения: § 2 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а § 8, т. 1, буква "в" и § 9 влизат в сила от 1 юни 2012 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници са обнародвани в Държавен вестник, бр. 29 от 2012 г., и влизат в сила от 10.04.2012 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 3, който влиза в сила от 1 април 2013 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в "Държавен вестник", брой 54 от 2012 г., и влизат в сила от 17.07.2012 г., а измененията от брой 94 от 2012 г. влизат в сила от 30.11.2012 г.
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове се предвиждат изменения в терминологията. Думите "митнически задължения" ще бъдат заменени с "публични задължения, събирани от митническите органи", а терминът "молба" ще бъде заменен с "искане". Тези промени целят да актуализират и уточнят текста на закона.
Параграф §78 от закона указва, че лицата, които са посочени в чл. 57а, ал. 1, т. 2 и 3, както и тези, които са получили удостоверение за регистрация за дейности с природен газ след влизането в сила на закона, трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 57а, ал. 2, т. 7 и ал. 3 до 31 декември 2012 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграф 83 влиза в сила от 1 юли 2012 г., а параграфи 80, т. 1 и т. 4, буква "б" - от 1 януари 2013 г. Останалите изброени параграфи влизат в сила от 1 април 2013 г.
Законът влиза в сила на 1 януари 2013 г. с изключения: § 61, т. 2, буква "а", т. 3, 4 и 6, т. 7 (относно чл. 86, ал. 7 и 9) и § 64 влизат в сила от деня на обнародването. § 61, т. 5 и 7 (относно чл. 86, ал. 5 и 6, и 8) влизат в сила от 1 април 2013 г., а § 47, т. 9, буква "в" (относно чл. 159, ал. 5 и 11) влизат в сила от 1 юли 2013 г. В текста е посочено и изменение на чл. 33, ал. 3 ЗАДС, което е в сила от 01.01.2013 г. до 01.04.2013 г.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за акцизите и данъчните складове, обнародвани в брой 101 от 2013 г., влизат в сила от 01.01.2014 г. и са допълнени с изменения, обнародвани в брой 1 от 2014 г., с дата на влизане в сила 01.01.2014 г.
Параграф §36 предвижда заличаване на термини "ликвидни и изискуеми" навсякъде в закона. Преходните и заключителни разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, който е обнародван в Държавен вестник, брой 101 от 2013 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г., с допълнения, обнародвани в ДВ, брой 1 от 2014 г. с дата на влизане в сила също 01.01.2014 г.
При влизането в сила на закона, ако съдът е спрял предварителното изпълнение на решения за прекратяване на лицензи и удостоверения, акцизните стоки остават под режим отложено плащане на акциз, докато не бъдат изведени от данъчния склад. Издадените акцизни документи на основание определени разпоредби се считат за анулирани. В случай на анулиране на акцизни документи, за изведените количества акцизни стоки се издава нов акцизен документ, ако такъв не е бил издаден.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на определени параграфи. Параграфи 9 и 38 влизат в сила след решение на Европейската комисия относно удължаване на държавна помощ, а параграфи 21, ал. 10 и 11 и 22 влизат в сила от 1 април 2014 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 23, който ще влезе в сила след решение на Европейската комисия за удължаване на срока на действие на разрешената схема на държавна помощ. Заключителните разпоредби се отнасят до закона за икономическите и финансовите отношения на дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, и също влизат в сила от 01.01.2014 г.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила на 1 януари 2014 г. В допълнение, преходните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 105 от 2014 г., влизат в сила от 1 януари 2015 г.
Данъчно задължените лица, които ползват средства за измерване и контрол в съответствие с изискванията на Закона за акцизите и данъчните складове, ще бъдат считани за приведени в съответствие след положително решение на Европейската комисия по процедура за нотификация, инициирана от Министерството на финансите.
Според §36 от Преходните и заключителни разпоредби, горива от нефтен произход, собственост на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", могат да се смесват с биогорива в данъчен склад, при условие че акцизът е платен към датата на влизане в сила на закона. Тези операции са допустими в случаи на освобождаване за ползване или обновяване, в съответствие с изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници. Получените енергийни продукти ще се облагат със ставката за моторно гориво, а дължимият акциз ще се изчислява като разлика между акциза за моторно гориво и заплатения акциз за горивата от нефтен произход. Операциите се извършват по реда на чл. 65, ал. 6 от закона.
Параграф §38 указва, че производствата по чл. 107ж от Закона за акцизите и данъчните складове, които са започнали преди влизането в сила на новия закон, ще продължат да се извършват по досегашния ред, без да настъпват промени в процедурата.
Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила в различни дати: параграф 17 влиза в сила от деня на обнародването; параграф 39, т. 7, буква "б" и т. 9-13 и т. 19, букви "а"-"е" влизат в сила от 1 януари 2014 г.; параграф 34, т. 7 влиза в сила от 1 януари 2016 г., а т. 21, буква "а" влиза в сила от 1 юли 2015 г. Други разпоредби влизат в сила след положително решение от Европейската комисия.
Параграф §2 уточнява, че митническите учреждения, които се считат за митнически учреждения по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 6, са тези, които са установени по Закона за митниците към момента на влизане в сила на настоящия закон. Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за акцизите и данъчните складове, обнародван в Държавен вестник, бр. 30 от 2015 г.
Параграф 3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове урежда условията за одобрение на точки за контрол на Агенция "Митници". При наличие на одобрение за данъчен склад, разположен на територията на повече от едно митническо учреждение, и без промяна в технологичната схема, точките за контрол остават същите, определени по чл. 52, ал. 1, т. 6. При одобрение на точки за контрол към друг данъчен склад, след обединяване на складовете, също важат същите разпоредби.
Съгласно параграф §5 от Закона за акцизите и данъчните складове, министърът на финансите е задължен да приведе в съответствие с новия закон наредбата по чл. 103а, ал. 2 в едномесечен срок от влизането в сила на закона. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 92 от 2015 г., и влизат в сила от 01.01.2016 г.
Лицата, попадащи под определени членове от закона, трябва да подадат искане за регистрация в двумесечен срок след влизането в сила на закона. Докато не бъде издадено удостоверение за регистрация или не бъде отказано такова, лицата продължават да извършват дейността си с правата и задълженията на регистрирани лица.
Лицата, подали искане за удостоверение за освободен от акциз краен потребител, имат право на възстановяване на платения акциз за специално денатуриран етилов алкохол, вложен в производството на не-хранителни крайни продукти, за период от 1 януари 2016 г. до 31 март 2016 г. Възстановяването става след реализация на стоките и по подадени искания до 31 декември 2016 г. Също така, възстановяването на акциза за количества етилов алкохол, закупени до 31 декември 2015 г., също се извършва по подобен ред до 31 декември 2016 г.
Параграф §77 уточнява, че разпоредбата на чл. 57а, ал. 2, т. 5 не важи за лицата, получили лиценз по чл. 39, ал. 1, т. 7 от Закона за енергетиката, относно нарушения с издадени или влезли в сила наказателни постановления преди влизането в сила на настоящия закон. Освен това, лицата по ал. 1 имат 6-месечен срок за привеждане на дейността си в съответствие с новите разпоредби.
Лицата, които имат съдове с вместимост до 500 литра, могат да продължат дейността си, ако подадат декларация пред митниците, удостоверяваща независимост от други обекти за дестилиране, в срок от три месеца след влизането на закона в сила. Лицата с съдове до 1000 литра трябва да се привеждат в съответствие с изискванията на закона в срок от 6 месеца.
Параграф §79 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове указва, че определени разпоредби (чл. 24а, ал. 7, чл. 47, ал. 3, чл. 57а, ал. 8, чл. 57в, ал. 12, чл. 58а, ал. 7 и чл. 58в, ал. 3) няма да се прилагат за лица, които преди влизането в сила на закона вече имат издадени удостоверения, лицензи или разрешения.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на § 26, т. 1, буква "г", който влиза в сила на 1 февруари 2016 г. Тези разпоредби са част от преходните и заключителни разпоредби на закона.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила на 1 януари 2016 г., с изключение на членове 48 до 52, които ще влязат в сила на 1 януари 2017 г. Тези разпоредби са част от законодателството, свързано с изменения и допълнения на Закона за подпомагане на земеделските производители, обнародвано в Държавен вестник, брой 45 от 2016 г.
Земеделските стопани, получили ваучери за гориво по старата схема за държавна помощ, могат да ги използват за покупка на газьол до 30 септември 2016 г. Схемата е била в сила до 31 декември 2014 г. и позволява намалена акцизна ставка за газьол, използван в селскостопанското производство.
Параграф 23 от Закона за акцизите и данъчните складове регламентира правото на задължените лица да приспадат номиналната стойност на ваучерите за гориво от дължимия акциз. Ваучерите, които са приети до 31 декември 2014 г., трябва да бъдат предадени на митниците 5 дни преди подаване на акцизната декларация. Агенция 'Митници' проверява автентичността на ваучерите. При установяване на неистински ваучери, акцизът подлежи на внасяне с лихва. Земеделските стопани, които използват ваучерите неправилно, подлежат на глоби и санкции, а също така трябва да възстановят стойността на ваучерите.
Законът влиза в сила от получаването на окончателен номер на схемата за държавна помощ в регистъра на Европейската комисия, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от обнародването му в "Държавен вестник".
Лицата, които произвеждат собствена електрическа енергия с инсталирана мощност над 5 MW и нямат регистрация, трябва да подадат искане за регистрация в двумесечен срок от влизането в сила на закона. Докато не получат удостоверение за регистрация, те продължават да действат с правата и задълженията на регистрирани лица. Лицата, получили удостоверение за регистрация за дейности с компресиран природен газ, трябва да се пререгистрират служебно в едномесечен срок от влизането в сила на закона.
В рамките на тримесечен срок след влизането в сила на закона, лицата с разрешение за търговия с тютюневи изделия, в определени случаи, трябва да предоставят на компетентното митническо учреждение идентификационните данни на транспортните средства.
Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 1 януари 2018 г. Параграфите, които влизат в сила през 2018 г. са § 47, т. 1 и т. 5, буква "б", § 48 и § 49.
Параграф 5 от Преходните и заключителни разпоредби предвижда изключения от определени изисквания за лицата, които искат да получат лиценз или регистрация. Конкретно, изискванията по чл. 48, ал. 2, т. 21 и чл. 57, ал. 3, т. 9 не се прилагат за определени лица, ако те подадат искания в срок до три месеца от влизането в сила на закона.
Параграф §6 от Преходните и Заключителни разпоредби уточнява, че изискванията по чл. 48, ал. 2, т. 21 и чл. 57, ал. 3, т. 9 не са в сила за лица, които до датата на влизане в сила на закона вече са получили лиценз за управление на данъчен склад или удостоверение за регистрация.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, има заключителни разпоредби, свързани с изменението на Закона за Българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван на 18.07.2017 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.
Параграф §70 предвижда изключения от изискванията на чл. 48, ал. 2, т. 21 и чл. 57, ал. 3, т. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове за определени лица, които подадат искания за лиценз и регистрация преди влизането в сила на наредбата по чл. 142а, ал. 3 от Закона за виното и спиртните напитки. Тези разпоредби важат и за производства, започнали преди влизането в сила на закона. Агенция "Митници" ще възобнови служебно производствата, по които е имало откази за непредставяне на необходимите документи.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграф 64 влиза в сила от 1 януари 2022 г., параграф 68, т. 1 от 1 януари 2018 г., т. 2 от 30 юни 2017 г., параграф 69 от 1 януари 2018 г., параграф 71, ал. 1 от 26 април 2017 г., а параграфи 6 и 72 - 82 от 1 януари 2018 г. В 6-месечен срок след влизането в сила на закона, подзаконовите нормативни актове, изискващи удостоверение за задължения, трябва да бъдат приведени в съответствие.
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г., с изключение на определени параграфи. Параграфи 1, 4-9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29 влизат в сила три дни след обнародването на закона в 'Държавен вестник'. Параграф 14, т. 5 и 6 влизат в сила от 1 януари 2019 г.
До създаването на публичния електронен регистър, лицата, освободени от задължението за предоставяне на обезпечение, трябва да подадат декларация в териториалната дирекция на НАП в 7-дневен срок преди данъчното събитие, свързано с вътреобщностно придобиване на течни горива или освобождаване на течни горива за собствено потребление.
Законът влиза в сила на 1 януари 2018 г., с изключения: § 8 и 9 влизат в сила на 1 декември 2017 г., а § 41, т. 17, буква "а" влиза в сила на 20 май 2019 г.
От 1 януари 2018 г. до 1 юни 2018 г. лицата, посочени в чл. 103в, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, трябва да подават данни за количествата акцизна стока, съгласно реда, определен от министъра на финансите. Този срок е установен до привеждане в съответствие с изискванията на закона.
Параграф §19 указва, че параграфи 10 и 11 влизат в сила от 1 януари 2018 г., а параграфи 15 и 16 от 16 февруари 2018 г. Освен това, се споменава, че преходните и заключителни разпоредби към Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са обнародвани в Държавен вестник, брой 62 от 2018 г. и влизат в сила от 28 януари 2019 г.
Законът влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на член 4, ал. 4, § 6 и § 8, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграф 2 относно минималния складов капацитет за съхранение на втечнен нефтен газ (LPG) влиза в сила две години след обнародването.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 октомври 2018 г. В допълнение, законът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е обнародван в Държавен вестник, брой 98 от 2018 г. и влиза в сила от 01.01.2019 г.
В Закона за акцизите и данъчните складове се извършват изменения, свързани със замяна на наименованията на длъжностите в митническите учреждения. От 07.01.2018 г. термините "началник" и "митница" се заменят с "директор" и "териториална дирекция". Тези промени целят актуализиране на терминологията в закона.
Параграф 44 от Закона за акцизите и данъчните складове определя условията за продължаване на дейността на производители на акцизни стоки, заварени към 1 януари 2019 г. Те могат да продължат да действат като лицензирани складодържатели, ако подадат искане за лицензиране до 1 април 2019 г. Освен това, лицата, които обработват тютюневи листа без глицерин, трябва да подадат декларация до 31 януари 2019 г.
Параграф §45 задължава директора на Агенция "Митници" да извърши служебна промяна в информацията на издадените лицензи за управление на данъчни складове. Тази промяна трябва да се осъществи до 1 юли 2019 г. и касае заличаването на лица, упълномощени да подписват електронни административни документи.
Параграф §46 предвижда, че до 1 юли 2019 г. началниците на митниците трябва служебно да променят информацията в издадените удостоверения за регистриран получател, временно регистриран получател и регистриран изпращач, като заличават лицата, упълномощени да подписват електронни административни документи.
Лицата, придобили акцизни стоки с колекционерска стойност преди 1 януари 2019 г., трябва в едномесечен срок след влизането в сила на закона да подадат уведомление до компетентното митническо учреждение за съхранение на стоките. В тримесечен срок след влизането в сила на закона акцизните стоки трябва да бъдат въведени в данъчен склад за поставяне на бандерол, ако такъв е задължителен. Акцизните стоки с колекционерска стойност могат да се съхраняват в стопански обекти само с бандерол и след подаване на уведомление, като копие от уведомлението и приложените документи трябва да се съхраняват в обекта.
Съгласно §49 от Преходните и Заключителни разпоредби, Агенция "Митници" е задължена да промени служебно информацията в публичните регистри до 1 юли 2019 г., в съответствие с разпоредбите на чл. 45з, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати: параграф 43, т. 2 влиза в сила с обнародването; параграф 63 - от 18 ноември 2018 г.; параграф 41, т. 1 и други - от 7 януари 2019 г.; параграф 43, т. 11 - от 28 януари 2019 г.; параграф 52, т. 1, 2, 4 и 5 - от 20 май 2019 г.; параграф 43, т. 22 и други - от 1 юли 2019 г.; параграф 50, т. 4 - от 1 октомври 2019 г.; параграф 39, т. 3, буква "б" - от 1 януари 2020 г.; параграф 43, т. 11 - от 28 юли 2020 г.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила на 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи. Параграфи 9, т. 1, 16 и 17 влизат в сила от деня на обнародването в 'Държавен вестник', а параграф 18 - от 20 май 2019 г.
Параграф §16 освобождава лицата по чл. 47, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове от изискването на чл. 48, ал. 2, т. 23, ако подадат искане за лиценз за управление на данъчен склад преди влизането в сила на наредбата по чл. 25, ал. 3 от Закона за тютюна.
Лицензираните складодържатели имат право да освобождават за потребление акцизни стоки, като пури и пурети, които са облепени с бандерол по отменения образец. Това освобождаване е допустимо след въвеждането на новия образец на бандерола, но не по-късно от 31 декември 2019 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от 20 май 2019 г. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и за измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане, който е в сила от 01.01.2020 г. и е изменян през 2020 г.
В Закона за акцизите и данъчните складове се извършват изменения, при които изразите 'директорът на компетентното митническо учреждение' и 'директора на компетентното митническо учреждение' се заменят с 'директорът на компетентната териториална дирекция' и 'директора на компетентната териториална дирекция'.
Параграф 38 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове определя срокове и условия за привеждане на дейността на лицата, получили удостоверения, в съответствие с новите изисквания след отмяната на извънредното положение. Министърът на финансите трябва да актуализира правилника в срок от един месец след отмяната на извънредното положение. Лицата, получили удостоверения, трябва да уведомят териториалната дирекция за привеждане на дейността в съответствие с новите изисквания до 31 декември 2020 г. Лицата, подали уведомление, продължават да действат като освободени от акциз до влизането в сила на съответния акт. Лицензираните складодържатели имат срок от един месец за подаване на искане за съгласуване на системата за видеонаблюдение и два месеца за привеждане на дейността в съответствие с изискванията след одобрение.
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Конкретно, § 30, т. 28, букви "а", "б", "в" и "г", т. 35, буква "а", подбуква "гг" и подбуква "дд" относно т. 96 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, имат различен срок на влизане в сила.
Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на параграфи 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, се споменава и Законът за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, който е обнародван в Държавен вестник, брой 9 от 2020 г. и влиза в сила от 25.01.2020 г.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила на 25 януари 2020 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, обнародван в Държавен вестник, брой 18 от 2020 г., влизат в сила от 28 февруари 2020 г.
Производителите на енергийни продукти с определени кодове, които не са лицензирани до влизането в сила на новия закон, могат да продължат дейността си за срок от 4 месеца, при условие че подадат заявление за лиценз в едномесечен срок. Лицата, получили удостоверение за освободен от акциз краен потребител, трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона в двумесечен срок или да подадат заявление за лиценз.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 57, т. 2 и § 60 влизат в сила от 1 януари 2020 г., а параграф 57, т. 1 влиза в сила от 1 януари 2021 г. Също така, се съдържат преходни и заключителни разпоредби, свързани с мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове важи и за вече съществуващи случаи, свързани с тютюн за пушене, включително цигари и тютюн за лула, към момента на влизането в сила на закона.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила на 13 март 2020 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези изключения включват чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51, които са обнародвани на 14.05.2020 г.
Параграф §34 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че лицата, попадащи в обхвата на чл. 47, ал. 7 - 10, трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания, като подадат уведомление до Агенция "Митници" в срок от един месец. Уведомлението трябва да съдържа информация и документи за издаване на лиценз за управление на данъчен склад. При нужда от допълнителни уточнения, лицето може да поиска спиране на производството за срок до един месец. Лицензите се издават след представяне на необходимите обезпечения. Ако не бъде подадено уведомление в установения срок, лицензът се прекратява. Лицата, подали уведомление, могат да продължат дейността си като лицензирани складодържатели до 30 ноември 2020 г.
Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност са обнародвани в брой 104 от 2020 г. и влизат в сила от 01.01.2021 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г., с изключения: 1) Определени параграфи влизат в сила в тридневен срок от обнародването; 2) Някои параграфи влизат в сила от 1 април 2021 г.; 3) Група параграфи влиза в сила от 1 юли 2021 г.; 4) Един параграф влиза в сила от 1 януари 2022 г. Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за държавния бюджет за 2021 г. са обнародвани на 16.09.2021 г.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 11, точка 2, която влиза в сила от 1 септември 2021 г. Допълнителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за акцизите и данъчните складове са обнародвани в Държавен вестник, брой 12 от 2022 г. и влизат в сила от 11.02.2022 г.
Законът въвежда разпоредбите на три директиви на ЕС, касаещи облагането с акциз, структурата на акцизите върху алкохол и данъка върху добавената стойност. Тези директиви целят хармонизация на акцизното облагане в рамките на Европейския съюз и включват изменения, касаещи отбранителните дейности.
Министърът на финансите трябва да приведе правилника за прилагане на закона в съответствие с него в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона. Лицата, които са засегнати от измененията, имат срок от 1 година след влизането в сила на правилника, за да приведат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 80, ал. 4.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му, с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Конкретно: 1) част от параграфи влизат в сила от 1 юли 2022 г.; 2) друга част влиза в сила от 13 февруари 2023 г.; 3) параграф 14 влиза в сила от 1 януари 2031 г. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, обнародван на 07.06.2022 г.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 3, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., обнародвани в бр. 52 от 2022 г. и в сила от 01.07.2022 г.
Законът влиза в сила от 1 юли 2022 г., с изключения: параграф 17, § 25, т. 9 относно § 15д, ал. 1, т. 2, ал. 2, 3 и 6 и § 28, т. 2 - в сила в тридневен срок от обнародването; параграф 28, т. 1 и § 30 - в сила от 1 януари 2023 г.; параграф 32 - в сила от 10 юли 2022 г.
Законът влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключения: параграф 31 влиза в сила на 1 март 2023 г., а параграфи 4 и 12 - на 1 януари 2024 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г.
Директорите на териториални дирекции са задължени да прекратят служебно удостоверенията за регистрация на лица, които произвеждат собствена електрическа енергия от възобновяеми източници за свои нужди, при условие, че инсталираната мощност на централата е до 1 MW включително. Срокът за изпълнение на това задължение е до 31 януари 2023 г.
Разпоредбите, касаещи реда за движение на акцизни стоки, регламентирани в чл. 76а, 76б и 76в, ще бъдат в сила до 12 февруари 2023 г. включително. Всички започнали до този срок движения на акцизни стоки трябва да бъдат приключени съгласно същия ред.
Законът влиза в сила на 1 януари 2023 г., с изключения: параграфи 1, 9, 17-23 и 25 влизат в сила на 13 февруари 2023 г.; параграфи 6, 16 и 29 влизат в сила на 1 април 2023 г.; параграф 33 влиза в сила на 13 декември 2022 г.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. В допълнение, се споменава закон за изменение и допълнение на закона за държавните резерви и военно-временните запаси, обнародван в Държавен вестник, брой 54 от 2023 г.
Държавно предприятие "Държавна петролна компания" се закрива, като министърът на икономиката и индустрията трябва да открие процедура по ликвидация в срок от 7 дни след влизането в сила на закона. Ликвидаторът, назначен от министъра, представлява предприятието и извършва ликвидацията в срок до два месеца. Разходите по ликвидацията са за сметка на предприятието, а след нейното приключване, ликвидаторът подава заявление за заличаване на предприятието от регистрите.
Параграф §18 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че производствата по издаване на лицензи за управление на данъчни складове, започнали преди влизането в сила на закона, се прекратяват с решение на директора на Агенция "Митници", което е окончателно и не подлежи на обжалване. Освен това, Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" продължава да функционира като лицензиран складодържател, съгласно вече издадените лицензи.
Параграф 19 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че активите на Държавно предприятие "Държавна петролна компания", с изключение на определени изключения, преминават към Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" в срок, указан в предходен параграф. За предаването на имуществото се съставя предавателно-приемателен протокол. Министърът на икономиката и индустрията е отговорен за действията по предоставените държавни имоти и активи на предприятието, които ще преминат в управление на министерството. Областните управители са задължени да отразят промените в актовете за държавна собственост.
Параграф §21 от Закона за акцизите и данъчните складове предвижда, че министърът на финансите трябва в срок от три месеца след влизането в сила на закона да актуализира Правилника за прилагане на закона, за да бъде в съответствие с новите разпоредби. Освен това, законът за държавния бюджет на Република България за 2023 г. е обнародван и влиза в сила от 01.01.2023 г.
Съгласно параграф 28 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове, производствата по възстановяване на платен акциз за електрическа енергия, започнали преди обнародването на закона, ще бъдат довършени по реда на чл. 24ж от същия закон. Освен това, платеният акциз за електрическа енергия за месец юли 2023 г. също ще бъде възстановен по същия ред.
Законът за акцизите и данъчните складове влиза в сила от 1 януари 2023 г. с изключения за различни параграфи, които влизат в сила на различни дати през 2023 г. и 2024 г. Например, параграфи 1, ал. 3 и 5, § 25, ал. 3 - 7, § 27 и 28 влизат в сила от 1 август 2023 г., а параграф 19 влиза в сила 8 месеца след обнародването. Параграф 32 влиза в сила от 1 януари на втората година след преброяването на населението през 2021 г.
Параграф §27 предвижда, че производства, започнали преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат довършвани по досегашния ред. Това касае конкретно производствата по реда на чл. 107з от Закона за акцизите и данъчните складове.
Параграф §13 предвижда, че лицата, посочени в чл. 5б от Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки, трябва да подадат искане за регистрация в срок от 30 дни след влизането в сила на закона. До получаване на удостоверение за регистрация или отказ за такова, тези лица продължават да упражняват дейността си с всички права и задължения на регистрирани лица по закона.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката уточняват, че измененията влизат в сила на 01.05.2024 г. след обнародването им на 17.11.2023 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Някои разпоредби влизат в сила на 1 юли 2025 г., други на 1 юли 2024 г., а трети на 31 декември 2025 г. Тези разпоредби са свързани с конкретни текстове от закона и техните изменения.
Лицата, произвеждащи нагреваеми изделия с различно от тютюн съдържание, могат да продължат дейността си до 31 март 2024 г. при подадено заявление за лиценз. Нагреваемите изделия могат да се освобождават за потребление без бандерол до 31 март 2024 г. от определени лица и компании. Търговците на тютюневи изделия, които предлагат нагреваеми изделия, трябва да подадат опис на наличностите до 31 януари 2024 г. и могат да продават наличните изделия без бандерол до 30 юни 2024 г. След тази дата, изделията трябва да имат бандерол.
Лицата, които са подали искания за лиценз за управление на данъчен склад в определения срок и не са получили решение от директора на Агенция "Митници", могат да продължат дейността си като лицензиран складодържател от датата на влизане в сила на закона. Тази дейност може да продължи до произнасяне на директора, но не по-късно от 31 март 2024 г., при спазване на задълженията на лицензираните складодържатели.
Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключения: параграфи 14, 20 и 23 влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник"; параграфи 21 и 40 влизат в сила от 1 април 2024 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на параграф 4, който влиза в сила от 1 март 2024 г. Параграфи 7, 8 и 9 влизат в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби към закона за допълнение на закона за запасите от нефт и нефтопродукти влизат в сила от 6 февруари 2024 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за енергетиката, който е обнародван в брой 39 от 2024 г. и влиза в сила от 01.05.2024 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила от 1 юли 2025 г. По-конкретно, параграфи 1, 2, 3, 4, 6 и т. 3 от § 8 ще влязат в сила на посочената дата.
Действащите нормативни актове, свързани с плащането на такси и други публични задължения, продължават да се прилагат, като се следват правилата за превалутиране, предвидени в закона. При изменения на закони или подзаконови актове, когато сумите са изразени в евро по правен акт на ЕС, те трябва да бъдат посочени в евро.
Параграф 60 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за акцизите и данъчните складове определя, че определени параграфи (параграфи 5, ал. 1, 8-36, 37, т. 1-12 и 14-20, 38-59) влизат в сила с Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България. Същото решение следва да бъде взето в съответствие с чл. 140, параграфи 2 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.