ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за администрацията определя структурата и организацията на държавната администрация, основните принципи за нейното функциониране, длъжностите и изискванията за заемането им. Той регламентира правомощията на органите на изпълнителната власт и се прилага и за администрацията на други органи на държавна власт и местното самоуправление, освен ако не е указано друго в специални закони.
Чл. 2
Законът за администрацията определя основните принципи, по които администрацията осъществява своята дейност. Те включват законност, откритост и достъпност, отговорност и отчетност, ефективност, субординация и координация, предвидимост, обективност и безпристрастност, както и непрекъснато усъвършенстване на качеството. Администрацията трябва да действа в интерес на обществото, да предоставя информация на гражданите и да отговаря на техните запитвания. Служителите носят отговорност за своите действия и администрацията трябва да планира и изпълнява дейността си икономично и ефективно.
Чл. 3
Член 3 от Закона за администрацията определя, че органите на държавната власт в Република България осъществяват общото ръководство на съответната си администрация. Текстът е изменен и допълнен с изменения в ДВ, бр. 24 от 2006 г. и бр. 15 от 2012 г.
Чл. 4
Администрацията е организирана в дирекции, а дирекциите с териториални звена се наричат главни дирекции. Към тях могат да се създават отдели, а в администрацията на Министерския съвет - и самостоятелни отдели. При необходимост, към отделите могат да се добавят сектори.
Чл. 5
Законът за администрацията определя две основни категории администрация: обща и специализирана. Общата администрация подпомага органите на държавна власт, като създава условия за работа на специализираната администрация и осигурява технически услуги. Специализираната администрация, от своя страна, се фокусира върху правомощията и компетенцията на конкретния орган на държавна власт.
Чл. 5а
Чл. 5а от Закона за администрацията определя общите правила за организация на административното обслужване, които се установяват с наредба от Министерския съвет. Неуредените въпроси се решават с вътрешни правила, утвърдени от съответните ръководители на администрациите. Длъжностните лица, предоставящи административни услуги, са задължени да ги извършат в срок до 30 дни, освен ако друг закон не предвижда по-дълъг срок. Контролът за спазване на правилата за административно обслужване се осъществява от органите на изпълнителната власт. Когато няма конкретно определение за органа, услугата се предоставя от съответния орган или организация. Административните органи могат да сключват споразумения за интеграция на услугите, а Министерският съвет може да създава центрове за комплексно административно обслужване.
Чл. 6
Член 6 от Закона за администрацията е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 24 от 2006 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 7
Законът за администрацията определя структурата на общата администрация, която включва различни звена, като "Канцелария", "Финансово-стопански дейности", "Правни дейности", "Управление на собствеността", "Човешки ресурси", "Управление при отбранително-мобилизационна подготовка", "Информационно обслужване и технологии" и "Административно обслужване". В допълнение, администрацията може да включва звена, които осъществяват протоколни функции и връзки с обществеността. При недостатъчна численост на администрацията, функциите на самостоятелните звена могат да се изпълняват от друго звено в общата администрация.
Чл. 8
Член 8 от Закона за администрацията определя структурата на административното ръководство в органите на държавна власт. Главният секретар, или секретар на община, ръководи администрацията, координира и контролира административните звена, отговаря за спазването на нормативните актове и за планирането и отчетността на ежегодните цели. Назначаването на главния секретар се извършва от съответния орган на държавната власт.
Чл. 9
Член 9 от Закона за администрацията е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 95 от 2003 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 10
Административното ръководство на звената в администрацията се осъществява от различни нива на управление: главен директор за главна дирекция, директор за дирекция, началник за отдел и началник за сектор. Главните директори имат възможност да бъдат подпомагани от заместник главни директори.
Чл. 11
Наименованията и броят на главните дирекции и дирекции в общата и специализираната администрация, както и техните функции и числеността на персонала, се определят с устройствения правилник на съответната администрация.
Чл. 12
Член 12 от Закона за администрацията определя, че дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Назначаването и статутът на държавните служители се определят със закон, а служителите по трудов договор се назначават по Кодекса на труда.
Чл. 13
Член 13 от Закона за администрацията регламентира заетостта на държавни служители и лица с трудови правоотношения в администрацията. Определя се, че длъжностите са класифицирани в Класификатора на длъжностите, който указва изискванията за образование, ранг и професионален опит. Длъжностите се разделят на ръководни, експертни и технически. Лицата, заемащи ръководни длъжности, не могат да бъдат на трудов договор.
Чл. 13а
Чл. 13а от Закона за администрацията определя структурата на дипломатическите служители и техните длъжности, които се класифицират в три основни категории: ръководни, координационни и експертни. Ръководните длъжности са в категория "А", координационните в категория "Б", а експертните в категория "В". Всяка категория има различни нива, определени от служебните задължения и необходимата квалификация.
Чл. 14
Член 14 от Закона за администрацията определя изискванията за заемане на длъжности в администрацията. Според (1) е необходимо да се притежава минимална степен на завършено образование и професионален опит или ранг. (2) Основните изисквания се определят със закон, а (3) устройственият правилник на съответната администрация може да добавя допълнителни изисквания. (4) От 01.01.2018 г. е въведено изискване за липса на осъждане, което се установява служебно от органа по назначаването.
Чл. 15
Член 15 от Закона за администрацията посочва, че степента на завършено образование и квалификация, както и професионалният опит, трябва да бъдат удостоверявани с официални документи. Това е важно за установяване на компетентността на служителите в администрацията.
Чл. 16
Член 16 от Закона за администрацията е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 95 от 2003 г. Това означава, че разпоредбите, съдържащи се в този член, вече не са в сила и не могат да бъдат прилагани.
Чл. 17
Член 17 от Закона за администрацията е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 95 от 2003 г. Това означава, че разпоредбата, която е била част от закона, вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 18
Член 18 от Закона за администрацията урежда възможността за назначаване на стажанти в администрацията, като стажовете се признават за служебен стаж. Съществуват стажове за студенти, които се организират според правила, определени с наредба от Министерския съвет. Неуредените въпроси се регулират с вътрешни правила, утвърдени от съответните ръководители на администрацията.
Чл. 19
Законът за администрацията определя органите на изпълнителната власт като централни и териториални. Централните органи включват Министерския съвет, министър-председателя, заместник министрите и министрите. Териториалните органи са областните управители и кметовете на общини и кметства. За органи на изпълнителната власт се считат и председателите на държавни агенции, държавни комисии и изпълнителни директори на агенции. Лицата, назначавани на тези длъжности, трябва да имат висше образование и доказан професионален опит, а също така не трябва да са осъждани за умишлени престъпления. Определени длъжности не могат да заемат друга държавна длъжност или да упражняват търговска дейност. Освен това, участието в съвети и комисии, свързани с управлението на фондове и търговски дружества, не е платено.
Чл. 19а
Чл. 19а от Закона за администрацията определя правата и задълженията на висшите държавни служители, включително министри, заместник-министри, областни управители и кметове. Те имат всички права по трудово правоотношение, освен ако те противоречат на правното им положение. Правоотношенията с тези служители могат да бъдат прекратявани без предизвестие от назначаващия орган. Прекратяването може да се случи и при неизпълнение на задължения по Закона за противодействие на корупцията или при установяване на конфликт на интереси.
Чл. 20
Член 20 от Закона за администрацията описва Министерския съвет като централен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Структурата и съставът му се определят от Народното събрание по предложение на министър-председателя. Министерският съвет формулира и реализира държавната политика, приема програма за стратегическите цели и издава постановления, разпореждания и решения. Той също така определя правомощията на министрите и отменя незаконосъобразни актове на министрите.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за администрацията предвижда, че Министерският съвет може да създава съвети като консултативни органи, които осигуряват координация в изпълнителната власт и сътрудничество с други държавни органи и неправителствени организации. Съветите се ръководят от министър-председателя или друг член на правителството и могат да включват представители на местното самоуправление и неправителствени организации. Съветите се състоят от председател и членове, а в определени случаи могат да имат основен и разширен състав, включващ наблюдатели.
Чл. 22
Член 22 от Закона за администрацията урежда организацията и дейността на съветите, които осъществяват задачи въз основа на годишна работна програма. Те могат да създават работни групи за разработване на стратегически документи и нормативни актове, включително експерти от администрациите и организации. Финансовото осигуряване на съветите се извършва от бюджета на администрацията, а членовете не получават възнаграждение. Съветите са задължени да представят ежегоден доклад за дейността си пред Министерския съвет.
Чл. 22а
Чл. 22а урежда създаването, преобразуването и закриването на съвети с постановление на Министерския съвет, основано на мотивирано предложение. В постановлението се определят задачите и структурата на съвета, както и администрацията, която осигурява експертното и техническото му подпомагане. Организацията на дейността на съветите се урежда с правилник, приет от Министерския съвет, освен ако в постановлението не е предвидено друго. Правилникът важи и за съвети, създадени със закон или по реда на определени членове от закона, ако това е предвидено в техния устройствен акт.
Чл. 22б
Член 22б от Закона за администрацията предвижда, че съветите се подпомагат от секретариати, които са административни звена в специализираната администрация, отговорни за функциите на секретариат. Дейността на секретариата се ръководи от секретар на съвета, който може да бъде и член на съвета.
Чл. 23
Министър-председателят е централен орган на изпълнителната власт с обща компетентност, представлява Министерския съвет и ръководи неговата дейност. Той носи отговорност пред Народното събрание и определя правомощията на заместник министрите, координира работата на заместник министрите и министрите, както и назначава и освобождава заместник-министрите.
Чл. 24
Член 24 от Закона за администрацията определя правомощията на министър-председателя в случай на отсъствие от страната или ползване на законен отпуск. В тези случаи правомощията му се изпълняват от заместник министър-председател, определен с писмена заповед. Ако не е възможно упълномощаване на заместник, правомощията могат да се изпълняват от министър, също определен с писмена заповед. Заместник министър-председателите изпълняват правомощията, възложени им от министър-председателя в съответствие с ресорите им.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за администрацията описва ролята и правомощията на министъра като централен орган на изпълнителната власт. Министърът ръководи отделно министерство, координира и контролира държавната политика в съответствие с правомощията си. Народното събрание, по предложение на министър-председателя, може да включи в Министерския съвет и министри, които не ръководят министерства. Министрите имат правомощия да издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.
Чл. 26
Заместник-министрите подпомагат министъра в изпълнението на политическата програма на правителството, разработването на нормативни актове и изпълнението на правомощията му. Министърът делегира правомощия на заместниците си чрез заповед и определя техните функции.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за администрацията описва създаването и функциите на политическия кабинет, който е на пряко подчинение на министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, председателите на държавни агенции и областните управители. Политическият кабинет има съвещателни, контролни и информационно-аналитични функции и подпомага органите на изпълнителната власт при определянето и реализирането на правителствената политика. Той предлага стратегически приоритети, цели и решения, следи за тяхното изпълнение и организира връзките на органа на изпълнителната власт с други държавни органи и обществото.
Чл. 28
Член 28 от Закона за администрацията описва организацията и състава на политическите кабинети на различни държавни органи. Политическият кабинет на министър-председателя включва началник на кабинета, говорител, парламентарен секретар и ръководител на звеното за връзки с обществеността. Политическите кабинети на министрите и други държавни служители имат подобен състав, като се уточняват и заместниците и експертите. Правомощията и задълженията на членовете на политическите кабинети се уреждат с трудови договори, а отношенията с тях могат да бъдат прекратявани от съответния орган на изпълнителната власт.
Чл. 29
Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт, който осъществява държавното управление на местно ниво и осигурява съответствие между националните и местните интереси в контекста на регионалната политика. Той е подпомаган от заместник областни управители и областна администрация. Назначаването на областния управител става с решение на Министерския съвет, а заместник областните управители се назначават от министър-председателя. Някои разпоредби относно назначаването на заместник областни управители са обявени за противоконституционни.
Чл. 30
Областният управител има правомощия да определя ресора и правомощията на заместник областните управители. В случай на отсъствие на областния управител, той може да назначи заместник, който да го замества, чрез писмена заповед.
Чл. 31
Областният управител провежда държавната политика в областта и координира работата на органите на изпълнителната власт и местната власт. Той осигурява съответствие между националните и местните интереси и отговаря за опазването на държавната собственост. Осъществява административен контрол, следи за законосъобразността на актовете на местната администрация и координира дейността на териториалните звена на министерствата. Освен това организира дейности за защита на населението и околната среда при бедствия и председателства съвета по сигурност. Ръководителите на териториални звена и кметовете са задължени да предоставят информация на областния управител.
Чл. 32
Областният управител издава заповеди в рамките на своите правомощия. Той има право да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети и може да отменя актове на кметовете на общини в 14-дневен срок. Заповедите му могат да бъдат обжалвани пред административен съд.
Чл. 33
Кметът на общината е орган на изпълнителната власт, избран от населението за срок от четири години. Той действа в съответствие с закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението. Правомощията на кмета са определени със закон.
Чл. 33а
Чл. 33а от Закона за администрацията предвижда, че органите на изпълнителната власт са задължени да поставят ежегодни цели за дейността на съответната администрация и да осъществяват контрол за тяхното изпълнение. Това е част от усилията за постигане на стратегическите цели на администрацията.
Чл. 34
Член 34 от Закона за администрацията посочва, че органите на изпълнителната власт получават помощ от администрацията при изпълнението на своите правомощия.
Чл. 35
Член 35 от Закона за администрацията дава правомощия на Министерския съвет да създава, преобразува и закрива административни структури, които не са предвидени в Конституцията. Тези действия се извършват чрез постановление на Министерския съвет.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за администрацията определя, че администрацията на изпълнителната власт включва различни структури, като Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, изпълнителните агенции, областните и общинските администрации, както и други административни органи, създадени с нормативен акт, които изпълняват функции, свързани с изпълнителната власт.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за администрацията определя администрацията на изпълнителната власт като разделена на две основни категории: централна и териториална. Централната администрация се отнася до органите и институциите, които действат на национално ниво, докато териториалната администрация се занимава с управлението на регионално и местно ниво.
Чл. 38
Законът за администрацията определя структурата на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт. Централната администрация включва Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителните агенции и административните структури, създадени с нормативен акт. Териториалната администрация обхваща областната и общинската администрация, както и специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт.
Чл. 39
Член 39 от Закона за администрацията е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 24 от 2006 година.
Чл. 40
Член 40 от Закона за администрацията определя функциите и структурата на администрацията на Министерския съвет. Тя осигурява текущата дейност и подготовката на заседанията на Министерския съвет, координира дейността на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт, и е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Общото ръководство се осъществява от министър-председателя, който също така представлява администрацията и назначава държавните служители в нея.
Чл. 41
Чл. 41 от Закона за администрацията предвижда, че организацията на работа на Министерския съвет, както и структурата, съставът и функциите на отделните звена в неговата администрация, се определят с устройствен правилник, който се приема от самия Министерски съвет.
Чл. 42
Член 42 от Закона за администрацията определя основните функции и структура на министерството. Министерството е администрация, която подпомага министъра и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Общото ръководство се осъществява от министъра, който представлява министерството или упълномощава длъжностно лице. Устройственият правилник се приема от Министерския съвет. Министърът е отговорен за назначаването на държавните служители в министерството.
Чл. 43
Член 43 от Закона за администрацията посочва, че броят на заместник-министрите в министерството се определя с устройствения правилник на съответното министерство.
Чл. 44
Министърът има право да създава териториални административни звена, които са под негово подчинение и са организирани като дирекции в структурата на областната администрация. Това му дава възможност да изпълнява своите правомощия по-ефективно на местно ниво.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за администрацията регламентира правомощията на министъра да създава съвети и работни групи за решаване на специфични проблеми и изпълнение на конкретни задачи. Съветите могат да включват експерти и представители на неправителствени организации. Министърът има право да създава работни групи за изготвяне на законопроекти, включително служители от други администрации. Дейността на съветите и работните групи се подпомага от административни звена на министерството. Освен това, министърът е задължен да представя ежегоден доклад за дейността на министерството в Министерския съвет.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за администрацията определя създаването на инспекторат в министерствата, който е подчинен на министъра и осъществява административен контрол. Инспекторатът има за цел да предотвратява и отстранява нарушения в администрацията, да оценява нейната дейност и да предлага мерки за подобрение. Той извършва проверки, оценява корупционния риск, следи за спазването на законите и може да предлага образуване на дисциплинарно производство. Инспекторатът изготвя стратегически и годишен план, представя отчети и не извършва проверки в търговски дружества с държавно участие.
Чл. 46а
В администрацията на Министерския съвет се създава Главен инспекторат, който е под пряко подчинение на министър-председателя. Той координира дейността на инспекторатите, оценява тяхната работа, подпомага изпълнението на антикорупционната политика, осъществява контрол по Закона за противодействие на корупцията, разглежда сигнали за корупция и представя ежегоден доклад на министър-председателя. Главният инспекторат изпълнява и други функции, определени с правилника на Министерския съвет.
Чл. 46б
Чл. 46б от Закона за администрацията определя изискванията за назначаване на ръководители на инспекторат и инспектори. Лицата, които желаят да заемат тези длъжности, трябва да имат професионален опит в държавната администрация и образователна степен "магистър". Структурата на инспекторатите и редът за тяхната дейност ще бъдат определени с наредба от Министерския съвет, който също така може да зададе допълнителни изисквания. Инспекторите имат право да изискват документи и информация от проверяваните лица и от държавни органи, а служителите в администрацията са длъжни да им оказват съдействие.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за администрацията определя структурата и функциите на държавната агенция, която е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка, ръководена от председател, назначаван от Министерския съвет. Председателят е отговорен за назначаването на държавни служители и може да създава експертни съвети и работни групи след съгласуване с заместник министър-председателя. Договорите с председателя и заместник-председателите се сключват от министър-председателя.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за администрацията предвижда, че дейността, структурата и организацията на работа на държавната агенция, както и нейният състав, се регламентират с устройствен правилник, който се приема от Министерския съвет.
Чл. 49
Председателят на държавната агенция е задължен да представя ежегоден доклад за дейността на агенцията пред Министерския съвет. Целта на доклада е да информира правителството за извършената работа и постигнатите резултати на агенцията през годината.
Чл. 50
Държавната комисия е колегиален орган, който осъществява контролни, регистрационни и разрешителни функции в рамките на закон или постановление на Министерския съвет. Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка, а начина на функциониране и административната организация се определят с постановление от Министерския съвет. Членовете на комисията, включително председателя, се назначават от Министерския съвет, а министър-председателят отговаря за договорите с тях. Председателят ръководи комисията и е отговорен за назначаването на държавните служители в администрацията на комисията.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за администрацията предвижда, че дейността, структурата, организацията на работа и съставът на държавната комисия, както и на нейната администрация, се определят с устройствен правилник, който се приема от Министерския съвет.
Чл. 52
Член 52 от Закона за администрацията предвижда, че председателят на държавната комисия е задължен да представя ежегоден доклад за дейността си пред Министерския съвет или пред съответния министър, към когото е създадена комисията.
Чл. 53
Член 53 от Закона за администрацията е отменен с публикуването му в Държавен вестник, брой 15 от 2012 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не подлежат на приложение.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за администрацията определя структурата и функциите на изпълнителните агенции в България. Те са администрации, свързани с определен министър, и осигуряват административно обслужване на физически и юридически лица, както и изпълняват дейности за подкрепа на органите на държавната власт. Изпълнителните агенции се създават със закон или постановление на Министерския съвет и се ръководят от изпълнителен директор, който назначава държавни служители. Изпълнителният директор може да създава експертни съвети и работни групи за решаване на специфични проблеми, след съгласуване с министъра.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за администрацията предвижда, че дейността, структурата, организацията на работа и съставът на изпълнителната агенция се определят с устройствен правилник, който трябва да бъде приет от Министерския съвет.
Чл. 56
Изпълнителният директор на изпълнителната агенция е задължен да представя ежегоден доклад за дейността на агенцията пред органа на изпълнителната власт, който го е назначил.
Чл. 57
Областната администрация подпомага областния управител в изпълнението на неговите правомощия и е юридическо лице на бюджетна издръжка. Тя се ръководи и представлява от областен управител, който носи отговорност пред Министерския съвет.
Чл. 58
Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на областната администрация се регламентират чрез устройствен правилник, който се приема от Министерския съвет.
Чл. 59
Областният управител е задължен да представя ежегоден доклад за дейността на областната администрация пред Министерския съвет. Този доклад е важен за оценка на работата на администрацията и за вземане на решения на ниво правителство.
Чл. 60
Министерският съвет има правомощия да създава различни структури, като експериментални лаборатории, изследователски институти, образователни и медицински центрове. Дейността и организацията на тези структури се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет или издаден от съответния министър, като разпоредбите на глава втора не важат за тях.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за администрацията предвижда създаването и поддържането на Административен регистър, който включва информация за административните структури и свързаните с тях юридически лица, административните услуги, заетите и незаетите длъжности, обявленията за конкурси и служебните правоотношения. Регистърът е публичен и осигурява свободен достъп до информацията, с изключение на данни относно служебните и трудовите правоотношения. Поддържането на регистъра се извършва чрез интегрирани информационни системи, а условията за водене и ползване на регистъра ще бъдат определени с наредба от Министерския съвет.
Чл. 62
Ръководителите на административни структури в изпълнителната власт трябва ежегодно до 1 март да представят доклад за състоянието на администрацията на главния секретар на Министерския съвет. Министър-председателят от своя страна представя доклад за състоянието на администрацията в Министерския съвет до 30 април, който след това се предоставя на Народното събрание и се публикува на електронната страница на Министерския съвет.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за администрацията изисква министерствата, държавните комисии, агенции, областни администрации и съвети да отчитат изпълнението на стратегическите цели и приоритети от програмата на Министерския съвет в годишните си доклади. Тези доклади трябва да бъдат публикувани на електронните страници на съответните структури или оповестявани по друг обичаен начин до 28 февруари всяка година.
Чл. 64 и Допълнителни разпоредби, § 1
Законът за администрацията определя принципите и правилата за управление на качеството в администрацията, като акцентира на ефективността и ефикасността при постигане на стратегическите и ежегодните цели. Включва определения за административно обслужване, административни услуги, вътрешни административни услуги и обществени услуги, както и за административен контрол и системи за управление на качеството. Законът предвижда и преходни и заключителни разпоредби, които указват срокове за привеждане на административните структури в съответствие с новите разпоредби, както и за приемане на необходимите наредби от Министерския съвет.
§ 1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията се определят основни термини и концепции, свързани с административното обслужване и услуги. Обясняват се понятия като "административна услуга", "вътрешна административна услуга", "обществена услуга", "организация, предоставяща обществени услуги", "административен контрол" и "система за управление на качеството". Всеки от тези термини е описан детайлно, за да се уточни обхвата и функционирането на администрацията.
§3
Параграф §3 задължава органите на държавната власт да приведат своите администрации в съответствие с разпоредбите на Закона за администрацията в срок от една година след влизането му в сила, освен ако в специален закон не е предвидено друго.
§4
В срок от една година след влизането в сила на Закона за администрацията, Министерският съвет е задължен да преобразува съществуващите административни структури в системата на изпълнителната власт и да приведе техните администрации в съответствие с разпоредбите на закона.
§6
В рамките на шест месеца след влизането в сила на Закона за администрацията, органите на изпълнителната власт са задължени да изготвят устройствени правилници за своите администрации. Тези правилници трябва да отговарят на изискванията на закона и да бъдат представени за приемане от Министерския съвет.
§ 8
Параграф §8 определя, че административните структури в изпълнителната власт, които не са преобразувани в указания срок, ще бъдат ликвидирани в срок от три месеца след изтичането на този срок. Агенциите и комисии, създадени със закон, не подлежат на преобразуване, но ръководните им органи трябва да адаптират административната структура в съответствие с новите разпоредби в указаното време.
§9
Параграф §9 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за администрацията отменя глава девета "Област" от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Тази глава е била обнародвана в Държавен вестник, брой 77 от 1991 г. и е била изменяна и допълвана в различни години до 1998 г.
§11
Законът за администрацията влиза в сила един месец след обнародването му в 'Държавен вестник'. Приет е от ХХХVIII Народно събрание на 21 октомври 1998 г. Съществуват и разпоредби за изменение и допълнение на закона, обнародвани в 'Държавен вестник', брой 99 от 2001 г., които влизат в сила от 20.11.2001 г.
§18
Правоотношенията на държавни служители, заемащи длъжности на еднолични органи, заместници и членове на колегиални органи, ще бъдат преобразувани в срок от 14 дни след влизането в сила на закона. Запазват се придобитите рангове и неизползваните отпуски на тези служители.
§28
Архивът и данните от Регистъра на административните структури и актовете на органите на изпълнителната власт, както и от Регистъра на държавните служители, ще бъдат обединени в Административния регистър. Министърът на държавната администрация и административната реформа е задължен да издаде наредба в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона.
§29
Съгласно параграф §29 от Закона за администрацията, лицата, посочени в чл. 19, ал. 6, трябва да прекратят извършваната търговска дейност и участието си в управителни, надзорни или контролни органи на търговски дружества и кооперации в срок от един месец след влизането в сила на закона. Изключение правят търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала.
§142
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: дял трети и редица параграфи влизат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 от 1 януари 2007 г., а параграф 3 от деня на обнародването. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за електронното управление са обнародвани в ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 13.06.2008 г.
§7 от Закона за администрацията
Законът за администрацията влиза в сила една година след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на разпоредбите на § 4 и 5, които влизат в сила от деня на обнародването. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси са обнародвани в ДВ, бр. 94 от 2008 г. и влизат в сила от 01.01.2009 г.
§14
Законът за администрацията влиза в сила на 1 януари 2009 г., с изключение на параграфи 3 и 4, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са обнародвани в "Държавен вестник", брой 35 от 2009 г. и влизат в сила от 12.05.2009 г.
§46
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за администрацията, обнародвани в Държавен вестник, брой 42 от 2009 г.
§4 от Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за администрацията
В едномесечен срок от влизането в сила на Закона за администрацията, лицата по чл. 19, ал. 6 подават декларация за несъвместимост. При декларирано наличие на несъвместимост, се прилага чл. 13, ал. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Лица, които вече са подали декларация за несъвместимост преди влизането на закона, не подлежат на тези разпоредби.
§9
Съгласно параграф 9 от Преходните и Заключителни разпоредби, Министерският съвет е задължен да приеме наредбата по чл. 61, ал. 4 в срок до три месеца след влизането в сила на закона. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, който е обнародван в Държавен вестник, брой 97 от 2010 година и влиза в сила на 10.12.2010 г.
§ 27
Параграф 27 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за администрацията предвижда замяна на наименованието на закона, касаещ конфликт на интереси. Думите "Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси" се заменят с "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси".
§ 61
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат специфични дати на влизане в сила. Параграф 11 относно чл. 22а - 22д влиза в сила от 1 януари 2011 г. Други параграфи (7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е - 22и и § 12-23) влизат в сила от 1 април 2011 г.
§ 55
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 29, който влиза в сила от 1 януари 2012 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията включват различни дати на влизане в сила на изменения и допълнения, като последните изменения са обнародвани през 2023 г. и 2024 г.
§16
Параграф 16 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за администрацията определя ограничения и условия за числеността на персонала в администрацията на изпълнителната власт. Основното правило е, че числеността не може да бъде увеличавана, освен в определени случаи, като подготовката за Българското председателство на Съвета на ЕС, осигуряване на дейности по проекти, финансирани от ЕС и увеличения, свързани с Агенция "Пътна инфраструктура" и Министерството на околната среда и водите. Възможни са компенсирани промени в рамките на числеността по предложение на първостепенните разпоредители с бюджет, след предварително съгласуване с администрацията на Министерския съвет.
§17
В срок до 6 месеца от влизането в сила на Закона за администрацията, Министерският съвет трябва да приеме правилника по чл. 22а, ал. 2 и да приведе актовете за създадените съвети в съответствие с новия закон. Освен това, министрите и ръководителите на агенции трябва да закрият или приведат в съответствие създадените от тях съвети, които не отговарят на новите изисквания.
§16
Министерският съвет и министрите имат задължението да приведат приетите подзаконови нормативни актове в съответствие с новия закон в срок от един месец след влизането му в сила.
Параграф §123
Законът за администрацията влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на § 115, който влиза в сила на 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Допълнително, Преходните и Заключителни разпоредби към Изборния кодекс са обнародвани в Държавен вестник, брой 19 от 2014 г., и влизат в сила на 5 март 2014 г.
§ 30
Параграф 30 от преходните разпоредби на Закона за администрацията посочва, че законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на административнопроцесуалния кодекс, който е обнародван в брой 27 от 2014 г. и е в сила от 25.03.2014 г.
§12
Административните органи трябва да въведат комплексно административно обслужване в срок от една година след влизането в сила на закона. Отговорността за спазването на този срок е възложена на главния секретар, постоянния секретар на отбраната, секретаря на общината, а за Министерството на вътрешните работи - на министъра на вътрешните работи или на упълномощено от него лице.
§13
Законът за администрацията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. са обнародвани в бр. 96 от 2015 г. и влизат в сила от 01.01.2016 г.
§ 14
Законът влиза в сила от 1 януари 2016 г., с изключение на параграфи 9 и 10, които влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който е обнародван в Държавен вестник, брой 50 от 2016 г. и влиза в сила от 01.07.2016 г.
§60
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 15 влиза в сила от 1 януари 2018 г., а параграфи 18, т. 2 и 3 - от 1 юни 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г., който е обнародван в "Държавен вестник", брой 98 от 2016 г. и влиза в сила от 1 януари 2017 г.
§8
В параграф §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за администрацията се предвижда, че в 5-месечен срок от влизането в сила на закона, Министерският съвет е задължен да приеме наредбата по чл. 46б, ал. 2. Допълнението към Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност е обнародвано в Държавен вестник, брой 103 от 2017 година и влиза в сила на 01.01.2018 г.
§68
Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г. Той е свързан с Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, обнародван в Държавен вестник, брой 7 от 2018 г.
§17 от Закона за администрацията
В Закона за администрацията се извършват изменения, при които навсякъде в текста се заменя израза "Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси" с "Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество". Тези изменения са част от по-широки изменения и допълнения, свързани с актуализация на законодателството.
§ 33
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключения: параграф 1, т. 1, § 3 и 16 влизат в сила от 16 август 2019 г.; параграф 2 влиза в сила от 1 януари 2019 г. за превозни средства до 3,5 тона и от 16 август 2019 г. за над 3,5 тона; параграф 32 влиза в сила в 9-месечен срок от обнародването, с изключения за определени членове, които влизат в сила в 18-месечен срок.
§56
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. са обнародвани в "Държавен вестник", брой 53 от 2023 г., и влизат в сила от 10.06.2023 г.
§ 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за администрацията
Параграф §7 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за администрацията указва, че разпоредбите на § 16, ал. 1 и 2 от закона за изменение и допълнение не се прилагат за 2023 г. Тези разпоредби касаят увеличаването на числеността на Държавния авиационен оператор, Българската агенция за инвестиции, Комисията за защита на личните данни и омбудсмана на Република България, като за тях не се допуска увеличение на числеността през посочената година.
§ 8
Законът за администрацията влиза в сила на 10 юни 2023 г., с изключение на определени разпоредби. Параграф 2, точка 1 влиза в сила на 1 юли 2023 г., а параграф 6, точка 1 влиза в сила на 1 юни 2023 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление са обнародвани в Държавен вестник, брой 80 от 2023 г. и влизат в сила на 19 септември 2023 г.
§39
В 6-месечен срок от влизането в сила на Закона за администрацията, административните органи трябва да приведат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.
§40
Административните органи са задължени да приведат регистрите, които водят, в съответствие с новия закон до 31 март 2025 г. Изпълнението на тази задача трябва да бъде извършено по график, който ще бъде приет с постановление на Министерския съвет до 31 октомври 2023 г.
§ 42
Законът за администрацията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които ще влязат в сила от 31 март 2024 г. Тези параграфи включват § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, 27, 29 и § 34, т. 1, буква "в".
§ 79
Законът за администрацията влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 9, който ще влезе в сила от 1 март 2024 г. Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за администрацията са обнародвани в "Държавен вестник", брой 88 от 2023 г. и влизат в сила от 20.10.2023 г.
