Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда правилата за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване на пациенти с психични разстройства, които представляват пряка и непосредствена опасност за своето здраве или живота на други лица.
Наредбата определя мерките за временно физическо ограничаване на пациенти с психични разстройства, които включват временно изолиране и временно имобилизиране. Временното изолиране представлява принудително привеждане на пациента в самостоятелно и обезопасено помещение, докато временното имобилизиране е принудително ограничаване на движенията на пациента с ръце или механични средства.
Наредбата определя, че мерките за временно физическо ограничаване имат за цел да осигурят безопасна среда за пациента, намалявайки риска от неблагоприятни състояния и поведение. Изрично е забранено тези мерки да се използват като форма на наказание.
Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. определя, че мерките за временно физическо ограничаване се прилагат в лечебни заведения, които отговарят на изискванията на чл. 149, ал. 1 от Закона за здравето. Тези заведения трябва да разполагат със структурирани помещения и обучен екип, който да осъществява мерките.
Член 5 от Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. предвижда, че в помещение за изолиране може да бъде приведен само един пациент в един и същи момент. Временното имобилизиране на пациента се извършва в помещение, до което нямат достъп други пациенти, осигурявайки по този начин безопасност и конфиденциалност.
Наредбата определя максималните срокове за временно физическо ограничаване на пациенти с психични разстройства. Времето за временно изолиране не трябва да надвишава шест часа, а времето за временно имобилизиране не може да бъде по-дълго от два часа.
Чл. 7 от наредбата уточнява, че начинът на прилагане на мерките за временно физическо ограничаване, процедурите и правата и задълженията на терапевтичния екип се определят в програмите за грижи на лечебното заведение. Тези програми трябва да се съобразяват с медицинския стандарт 'Психиатрия' и с изискванията на наредбата.
Чл. 8 от Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. определя четирите условия, при които може да се вземе мярка за временно физическо ограничаване на пациенти с психични разстройства. Тези условия включват установено психично заболяване, липса на самоконтрол, пряка опасност от себенараняване или нараняване на околните, и липса на алтернативни средства за предотвратяване на вреда.
Чл. 9 от Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. определя реда за вземане на мерки за временно физическо ограничаване на пациенти с психични разстройства. Мярката може да бъде взета от лекуващия лекар, заместващия го лекар или дежурния лекар при наличие на условията по чл. 8. Лекарят определя мярката, срока за прилагането й, състава на екипа, наблюдението и лечението. В историята на заболяването се вписват данни за състоянието на пациента, обстоятелствата за ограничаването, вида на мярката, имената на екипа и наблюдаващите, назначеното лечение, промените в състоянието и лечението, както и дата и подпис.
Член 10 от Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. определя, че мерките за временно физическо ограничаване могат да се прилагат само от специално обучени медицински сестри и санитари. Участието на пациенти в този процес е строго забранено.
Чл. 11 от Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. определя реда за наблюдение на пациенти, на които се прилага мярка за временно физическо ограничаване. Наблюдението се извършва периодично от лекаря, който е назначил мярката, минимум веднъж на час при временно изолиране и веднъж на 30 минути при временно имобилизиране. Освен това, медицинските сестри, определени от лекаря, наблюдават пациента непрекъснато, сменяйки се на всеки час. Наблюдението може да се извършва чрез визуален контрол или дистанционни средства. Сестрите осигуряват нуждите на пациента и при промяна в състоянието уведомяват лекаря, който вписва промените в историята на заболяването. Ако мярката не е изтекла при смяна на дежурството, наблюдението преминава към дежурните медицински сестри и лекар.
Член 12 от Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. определя реда за определяне на помещенията за изолиране на пациенти с психични разстройства. Ръководителят на лечебното заведение е отговорен за избора на помещенията, които трябва да отговарят на нуждите и клиничния профил на заведението. Дизайнът и оборудването на тези помещения трябва да осигуряват лечение, безопасност и сигурност, като конкретните изисквания са определени в утвърдения медицински стандарт "Психиатрия".
Чл. 13 определя условията за временно имобилизиране на пациенти с психични разстройства. В него се посочва, че за прилагането на мерките трябва да участват най-малко четири лица от терапевтичния екип, включително поне един с пол, съвпадащ с този на пациента. Контролът с ръце е предпочитан метод, докато механичните средства (като каиши и ограничителни ризи) се използват само в изключителни случаи, след изчерпване на другите методи. Забранено е използването на вериги, белезници и други опасни средства, които могат да унижат пациента.
Чл. 14 от Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. задължава лечебните заведения, прилагащи мерки за временно физическо ограничаване на пациенти с психични разстройства, да водят книга по образец, определен в приложението на наредбата. Това е част от контрола на дейността по прилагане на тези мерки.
Чл. 15 от Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. предвижда, че контролът върху прилагането на мерките за временно физическо ограничаване на пациенти с психични разстройства се осъществява от ръководителя на лечебното заведение и от специална комисия за надзор. Тези органи имат за задача да следят за правилното и законосъобразно прилагане на мерките.
Чл. 16 от Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. установява задълженията на ръководителя на лечебното заведение за контрол на мерките за временно физическо ограничаване при пациенти с психични разстройства. Контролът включва методична помощ при вземане на решения, обсъждане на приложените мерки на сутрешен рапорт и периодични проверки на документацията. Проверки трябва да се извършват най-малко веднъж месечно, за да се гарантира спазването на изискванията на наредбата.
Наредбата определя реда за създаване на комисии за надзор в лечебните заведения, които отговарят за прилагането на мерки за временно физическо ограничаване на пациенти с психични разстройства. Комисията трябва да включва петима членове, включително представител на регионалния център по здравеопазване и е желателно да има и юрист. Провеждат се периодични проверки на дейностите веднъж на тримесечие. Дефинират се термини като "установено психично заболяване", "състояние на липса на самоконтрол" и "пряка и непосредствена опасност от себенараняване". Изпълнението на наредбата е възложено на министъра на здравеопазването.
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. се дефинират ключови термини, свързани с психичните разстройства и условията за временно физическо ограничаване на пациенти. "Установено психично заболяване" е психично разстройство, при което се наблюдават нарушения в преценката на реалността. "Състояние на липса на самоконтрол" описва различни психични разстройства, които водят до загуба на контрол. "Пряка и непосредствена опасност" се отнася до ситуации, в които пациентът може да се нарани или да нарани други, без възможност за оценка на риска.
Изпълнението на Наредба № 1 за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства се възлага на министъра на здравеопазването. В допълнение, е предоставено приложение, което служи за регистриране на взетите мерки, включващо данни за пациента, диагнозата, вида на мярката, сроковете и причините за наложената мярка, както и информация за лекаря, който е разпоредил лечението.