НАРЕДБА № 1 ОТ 27 ЮНИ 2005 Г. ЗА НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА (ЗАМЪРСИТЕЛИ), ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРАТА ОТ ОБЕКТИ И ДЕЙНОСТИ С НЕПОДВИЖНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЕМИСИИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя норми за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, които се изпускат в атмосферата от неподвижни източници на емисии. Целта е да се предотвратят или ограничат преки и косвени въздействия на емисиите върху околната среда и свързаните с тях рискове за човешкото здраве.
Чл. 2
Наредбата определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, които се прилагат към емисиите от действащи и нови неподвижни източници на емисии. При разширение или промяна в работата на инсталации, както и при съществени промени на действащи неподвижни източници, се прилагат НДЕ, отнасящи се до нови неподвижни източници.
Чл. 3
Чл. 3 от Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. посочва, че установените норми за допустими емисии (НДЕ) не се прилагат за определени категории инсталации. Конкретно, изключенията включват: 1) горивни инсталации с номинална мощност над 50 MW, 2) инсталации за съхранение и товарене на бензини и бензиностанции, 3) инсталации, излъчващи летливи органични съединения от употребата на разтворители, и 4) инсталации за изгаряне и съвместно изгаряне на отпадъци.
Чл. 4
Наредбата установява норми за допустими емисии на вредни вещества, за да се осигури спазването на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух. При изграждане и експлоатация на обекти с неподвижни източници на емисии се предвижда необходимото пречистване на отпадъчните газове, така че да не се превишават установените норми. Височината на изпускащото устройство трябва да бъде поне 5 м над най-високата обитавана сграда в радиус от 50 м, а за открити терени - минимум 12 м, освен ако изчисленията не изискват по-голяма височина.
Чл. 5
Чл. 5 от наредбата предвижда, че ако установените норми за допустими емисии (НДЕ) и изискванията по чл. 4, ал. 2 не са достатъчни за спазване на нормите за вредни вещества в атмосферния въздух, могат да се прилагат по-строги НДЕ. Тези НДЕ се утвърдяват чрез комплексни разрешителни или по предложение на общинските органи. Министърът на околната среда и водите утвърдява нормите, а условията за утвърждаване на НДЕ се определят с неговата заповед, съгласувана със заинтересованите министри.
Чл. 6
Наредбата установява норми за допустими емисии на вредни вещества от неподвижни източници. Чл. 6 предвижда, че нормите за допустимите емисии (НДЕ) се базират на най-добрите налични техники (НДНТ). Инвеститорите и проектантите трябва да осигурят постигането на нива на емисии, отговарящи на НДНТ при проектиране и изграждане на нови обекти. За инсталации, които не са в приложение № 4 към ЗООС, НДНТ се определят съгласно ратифицирани протоколи за ограничаване на емисиите. За инсталации от приложение № 4, при издаване на комплексни разрешителни, също се взема предвид информация от ал. 3.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 1 предвижда, че установените норми за допустими емисии (НДЕ) могат да не се прилагат към инсталации с издадено комплексно разрешително, ако в него са определени НДЕ, които осигуряват спазването на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух, отчитайки особеностите на замърсяването в района. Изключенията не важат за нови обекти в райони с превишени норми на замърсители или за замърсители без установени норми. Прилагането на изключенията не трябва да води до превишаване на долните оценъчни прагове за нивата на замърсителите.
Чл. 8
Наредбата определя нормите за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Чл. 8 указва, че нормите се отнасят за отпадъчните газове, изпускани организирано след последния технологичен агрегат или пречиствателно съоръжение. В случаи, когато не е посочено друго, количеството на отпадъчните газове и концентрациите на вредни вещества се измерват при специфични условия, свързани с кислорода в обемни проценти, в зависимост от процеса на емисия. При различия в измереното съдържание на кислород, емисиите се коригират с определен коефициент.
Чл. 9
Чл. 9 от Наредба № 1 определя, че нормите за допустими емисии (НДЕ) се прилагат за всички технологични режими на работа на производствени единици или горивни инсталации в рамките на неподвижен източник, независимо от натоварването или мощността им.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 1 определя, че за вредни вещества (замърсители), които присъстват в отпадъчните газове в различни агрегатни състояния (частици, пари и/или газ), нормите за допустими емисии (НДЕ) се отнасят за общото им съдържание в отпадъчните газове.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № 1 определя допустимите норми за емисии на прахообразни вещества от неподвижни източници. При общ масов поток над 0,20 kg/h, допустимата емисия е 20 mg/m3 или 0,20 kg/h. За потоци, по-малки или равни на 0,20 kg/h, допустимата емисия е 150 mg/m3.
Чл. 12
Наредбата регламентира нормите за допустими емисии на неорганични прахообразни вещества, които не трябва да надвишават определените НДЕ (нормативи за допустими емисии) за съответния клас. При наличие на вещества от различни класове, емисиите не могат да надвишават НДЕ за II клас, ако са от I и II клас, или НДЕ за III клас при наличие на I и III, II и III, или I, II и III клас. Освен това, емисиите на неорганични прахообразни вещества, които не са в приложение № 1, но имат стандартни фрази на риска R40, R62 или R63, не могат да надвишават НДЕ за клас III.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 1 определя, че емисиите на неорганични газообразни вещества не могат да надвишават нормите за допустими емисии (НДЕ), установени за съответния клас, съгласно приложение № 2. Освен това, емисиите от вторични горивни инсталации не могат да превишават 200 mg/m3 за азотни оксиди и 100 mg/m3 за въглероден оксид.
Чл. 14
Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя допустимите емисии на органични вещества в атмосферата от неподвижни източници. Член 14 установява следните норми: (1) за органични вещества от клас I - максимум 20 mg/m3 или 0,10 kg/h; (2) за клас II - максимум 100 mg/m3 или 0,50 kg/h. (3) Общите емисии от един клас не могат да надвишават установените норми. (4) При наличие на емисии от различни класове, общите не могат да превишават нормата за клас II. (5) Емисиите се определят като общ въглерод.
Чл. 15
Наредбата определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на органични вещества, определени като общ въглерод, от неподвижни източници на емисии. Според чл. 15, емисиите не могат да превишават 50 mg/m3 или 0,50 kg/h. Неподвижни източници с емисии под 1,5 Mg за година имат НДЕ от 1,5 kg/h. Освен това, източниците не могат да изпускат органични вещества с масов поток между 0,50 kg/h и 1,5 kg/h за повече от 8 часа на денонощие. Емисиите на органични прахообразни вещества подлежат на ограничения, освен ако не са посочени в приложение № 3.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 1 определя, че емисиите на органични вещества и техните производни, които не са включени в приложение № 3, не трябва да надвишават нормите за допустими емисии (НДЕ) за органични вещества от клас I, ако отговарят на определени условия. Тези условия включват: наличие на стандартни фрази на риска R40, R62 или R63, установена норма за концентрация под 25 mg/m3, наличие на силна токсичност, дразнене, интензивна миризма, устойчивост като органичен замърсител или предизвикване на необратими увреждания на живите организми.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 1 определя, че емисиите на канцерогенни вещества не могат да надвишават нормите за допустими емисии (НДЕ), които са установени за съответния клас в приложение № 5. В случай на наличие на вещества от различни класове, НДЕ за по-високите класове не могат да се превишават, като за клас II и III се прилагат специфични ограничения в зависимост от съвместимостта на класовете на веществата.
Чл. 18
Наредбата определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на канцерогенни влакна, които не трябва да превишават определени стойности: 10 000 влакна/m3 за влакна от азбест, 15 000 влакна/m3 за биологично устойчиви керамични влакна и 50 000 влакна/m3 за биологично устойчиви минерални влакна. При спазване на НДЕ за прахообразни вещества, може да се ограничи емисиите на канцерогенни вещества чрез определяне на НДЕ за общ прах.
Чл. 19
Чл. 19 от наредбата определя максималните допустими емисии на канцерогенни вещества и влакна, които предизвикват генни мутации. Според него, тези емисии не могат да надвишават 0,05 mg/m3 или 0,15 g/h.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 1 определя допустимите емисии на диоксини и фурани. Общите емисии не трябва да надвишават 0,1 ng/m3 или 0,25 mg/h, като нормите важат за периоди на вземане на проба от 6 до 8 часа.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 1 определя нормите за допустими емисии на вредни вещества от горивни източници с мощност от 0,5 до 50 MW. Емисиите не могат да превишават нормите, посочени в приложение № 7, което уточнява допустимото съдържание на кислород в димните газове за различни видове горива. За скарно изгаряне на горивото нормата е 7 % об., за прахово изгаряне с сухо извеждане на пепелината - 6 % об., за прахово изгаряне с течно шлакоотделяне - 5 % об., за течни и газообразни горива - 3 % об., а за газови турбини - 15 % об.
Чл. 22
Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя нормите за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Член 22 описва максималните допустими емисии (НДЕ) за производството на цимент и клинкер, които не могат да превишават определени стойности за прахообразни вещества, азотни оксиди, серни оксиди и бензен. За действащи инсталации също са установени лимити на емисиите на азотни и серни оксиди. Нормите важат при 10% обемно съдържание на кислород в отпадъчните газове.
Чл. 23
Наредбата установява допустимите емисии на вредни вещества, излъчвани в атмосферата от неподвижни източници при изпичане на различни материали. За прахообразни вещества максималната стойност е 50 mg/m3. За азотни оксиди, при производство на твърда негасена вар и синтерован доломит във въртящи пещи, е 1500 mg/m3, а в останалите случаи - 500 mg/m3. Нормите важат за половинчасови средни стойности и специфични условия при изпичане на гипс и вар. При шахтови пещи, емисиите на сероводород не трябва да надвишават 3 mg/m3.
Чл. 24
Наредбата определя допустимите емисии на вредни вещества, излъчвани в атмосферата от неподвижни източници. Чл. 24 указва, че при производството на набъбнал перлит, шисти и глини, емисиите на неорганични газообразни вещества не могат да надвишават нормите за допустими емисии (НДЕ), като за серен диоксид НДЕ е 750 mg/m3. Освен това, емисиите на канцерогенни вещества от клас III не могат да надвишават НДЕ 3 mg/m3.
Чл. 25
Наредбата определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници при производството на стъкло и стъклени влакна от вторично стъкло. НДЕ се различават в зависимост от използваните материали и процеси, включително специфични ограничения за неорганични прахообразни вещества, флуор, серни и азотни оксиди, канцерогенни вещества, арсен, кадмий и др. В допълнение, наредбата уточнява НДЕ при различни условия на работа на производствените инсталации, както и специфични изисквания за кислород в отпадъчните газове.
Чл. 26
Наредбата определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, изпускани в атмосферата при производството на керамични изделия. Основните изисквания включват: 1. Прахообразни вещества: НДЕ при ръкавни филтри - определени в чл. 11; 2. Неорганични прахообразни вещества: олово - 3 mg/m3; 3. Неорганични газообразни вещества: НДЕ съгласно чл. 13; 4. Флуор и съединенията му: 10 mg/m3 при прекъснат режим на работа; 5. Серен диоксид - 500 mg/m3; 6. Азотен диоксид - 500 mg/m3. Допълнителните условия за емисиите на канцерогенни вещества и органични вещества също са подробно описани. Нормите важат при 17% обемно съдържание на кислород в отпадъчните газове.
Чл. 27
Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, излъчвани от асфалтови бази. Според чл. 27, емисиите на въглероден оксид не трябва да надвишават 500 mg/m3 при течно или газообразно гориво и 1000 mg/m3 при твърдо гориво. За канцерогенни вещества нормите са 5 mg/m3 за вещества от клас III и НДЕ, определени по чл. 17 за останалите. Отпадъчните газове, съдържащи органични вещества, трябва да се улавят и пречистват. Инсталациите трябва да имат системи за пречистване на газовете и капсуловани дробилки за рециклиран асфалт. Нормите важат за определено съдържание на кислород в газовете.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 1 определя допустимите емисии на вредни вещества при производството на кокс в коксови пещи. За прахообразни вещества, емисиите са ограничени до 5 mg/m3 при изтласкване, 15 mg/m3 при сухо гасене, 10 g за 1 Mg при мокро гасене, 25 g за 1 Mg при действащи инсталации с мокро гасене и 10 mg/m3 в останалите случаи. Допустимите емисии на азотни оксиди са ограничени до 500 mg/m3. Нормите важат при 10% обемно съдържание на кислород в отпадъчните газове.
Чл. 29
Наредбата определя нормите за допустимите емисии (НДЕ) на вредни вещества, които агломерационни фабрики за желязна руда могат да изхвърлят в атмосферата. НДЕ за прахообразни вещества е 50 mg/m3, а за органични вещества 75 mg/m3. Определени са и лимити за неорганични прахообразни вещества, олово, серни и азотни оксиди, както и канцерогенни вещества. По време на принудителни престои, пречиствателните съоръжения трябва да работят с максимална ефективност. Отпадъчните газове се улавят неохладени и се отвеждат за пречистване, а филтърният прах се рециклира.
Чл. 30
Наредбата определя допустимите емисии на вредни вещества, излъчвани в атмосферата от неподвижни източници. Чл. 30 регламентира, че при пържене, топене и агломериране на руди на цветни метали, емисиите не трябва да надвишават установените норми за допустими емисии (НДЕ), а емисиите на прахообразни вещества не могат да превишават 20 mg/m3.
Чл. 31
Член 31 от Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя допустимите емисии на прахообразни вещества от доменни пещи, които не трябва да надвишават 50 mg/m3. Тази норма важи при 3% обемно съдържание на кислород в отпадъчните газове. Изходящите газове трябва да се рециклират активно, а в случай на невъзможност поради безопасност - да се изгарят.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 1 регламентира мерките за управление на емисиите при производството на конверторна стомана. Отпадъчните газове трябва да се улавят и отвеждат към пречиствателно съоръжение, а филтърният прах да се рециклира. Конверторният газ подлежи на активно рециклиране, а при невъзможност - на изгаряне. Допустимите емисии на прахообразни вещества от неподвижни източници не трябва да надвишават 50 mg/m3.
Чл. 33
Член 33 от наредбата определя нормите за допустими емисии (НДЕ) при производството на стомана в електродъгови пещи. Според текста, емисиите на прахообразни вещества не трябва да превишават 20 mg/m3, а емисиите на флуор и неорганичните му съединения (флуороводород) при претопяване на шлака не могат да надвишават 1 mg/m3. Освен това, отпадъчните газове се улавят непосредствено до източника и се отвеждат в пречиствателно съоръжение.
Чл. 34
Чл. 34 от наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя, че при производството на феросплави, емисиите на прахообразни вещества не трябва да надвишават 5 mg/m3. Това е важна норма за контрол на замърсяването на атмосферата от неподвижни източници на емисии.
Чл. 35
Наредбата определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, изпускани в атмосферата от инсталации за производство на нерафинирани цветни метали, с изключение на алуминий и феросплави. За производството на олово, НДЕ на прахообразни вещества е 10 mg/m3, а за други цветни метали - 20 mg/m3. За серни оксиди, НДЕ е 400 mg/m3. Общите емисии на диоксини и фурани не могат да превишават 0,4 ng/m3. Отпадъчните газове трябва да се улавят и отвеждат в пречиствателно съоръжение. Съдържанието на сяра в горивата не трябва да надвишава 1%. При инсталации за топене на мед, НДЕ на канцерогенни вещества е 0,15 mg/m3 за арсен и 0,4 mg/m3 за други канцерогени.
Чл. 36
Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества при производството на алуминий от руда в електропещи. Според Чл. 36, емисиите на прахообразни вещества не могат да превишават 10 mg/m3 от електропещите и 2 kg на 1 Mg произведен алуминий от електропещите и производственото помещение. За флуор и газообразните му съединения, емисиите не могат да превишават 1 mg/m3 от електропещите и 0,5 kg на 1 Mg произведен алуминий. Освен това, отварянето на електропещите и честотата на анодния ефект трябва да се ограничават, а управлението на електропещите да бъде автоматизирано.
Чл. 37
Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Чл. 37 установява, че при топене на алуминий и производството му от вторични суровини, емисиите не трябва да превишават 10 mg/m3 за прахообразни вещества и 500 mg/m3 за азотен диоксид от въртящи пещи с допълнително подаване на кислород. Вредните вещества трябва да се улавят непосредствено от източника, а употребата на хексахлоретан при топенето на алуминий е забранена.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 1 определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници при топене, сплавяне и рафиниране на цветни метали, без алуминий. Конкретно, НДЕ за прахообразни вещества са 10 mg/m3 за олово и 20 mg/m3 или 50 g/h за други метали. За неорганични прахообразни вещества, НДЕ варират от 1 mg/m3 за клас II при рафиниране на олово до определени стойности съгласно чл. 12 за други. Допустимите емисии на диоксини и фурани в отпадъчните газове и при топене на мед също са посочени. Освен това, емисиите трябва да се улавят от източника, а употребата на хексахлоретан е забранена.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 1 определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества от термични пещи и пещи за термообработка. Според ал. 1, емисиите на азотни оксиди от нагревателни пещи не могат да превишават 500 mg/m3. За термообработка на калаено фолио, емисиите на органични вещества не подлежат на нормиране, а се прилагат най-добри налични техники за намаляване на емисиите. Нормите важат при 5% об. съдържание на кислород в отпадъчните газове.
Чл. 40
Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Чл. 40 указва, че за инсталации за производство на титанов диоксид по сулфатен метод, емисиите на прахови частици не трябва да надвишават 50 mg/m3 от неподвижните източници и 150 mg/m3 от всички останали. За серни оксиди, изпускани при разтваряне и калциниране, лимитът е 10 kg на 1 Mg произведен титанов диоксид, а за серен диоксид от инсталации за концентриране на отпадъчната киселина - 500 mg/m3. Емисиите на кисели аерозоли трябва да се улавят и регенерират.
Чл. 41
Наредбата определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, които могат да бъдат изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Специално за инсталации за производство на титанов диоксид по хлорен метод, НДЕ за прахови частици са 50 mg/m3 от неподвижни източници и 150 mg/m3 от останалите източници. За хлорни съединения, определени като общ хлор, НДЕ е 5 mg/m3 (средноденонощна стойност), а за хлориди - 40 mg/m3 за произволно избран период.
Чл. 42
Наредбата определя допустимите емисии на вредни вещества, излъчвани в атмосферата от инсталации за производство на стомана, ковано желязо и леярни за черни и цветни метали. Установени са специфични норми за серни оксиди, въглероден оксид, органични вещества, амини и канцерогенни вещества. За инсталации с капацитет над 20 Mg за денонощие, отпадъчните газове трябва да се улавят от източника. Забранява се употребата на хексахлоретан при топене, а инсталациите за леене на алуминий с високи изисквания не се подчиняват на тази забрана. Прилагането на най-добрите налични техники за намаляване на емисиите на бензен е задължително.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя изискванията за инсталации за отлагане на метални покрития. В галваничните цехове отпадъчните газове от галваничните клетки трябва да се улавят и отвеждат в пречиствателно съоръжение. Емисиите на прахообразни вещества в тези газове не трябва да надвишават 5 mg/m3, а емисиите на хлороводород не могат да превишават 10 mg/m3.
Чл. 44
Чл. 44 от наредбата определя, че при инсталации за ецване на висококачествени стомани, които използват разтвори с азотна киселина, емисиите на азотни оксиди не трябва да надвишават пределната стойност от 70 mg/m3.
Чл. 45
Наредбата определя допустимите емисии на вредни вещества, които могат да бъдат изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Специално за производството на оловни акумулатори, емисиите на сярна киселина не трябва да надвишават 1 mg/m3, съгласно член 45.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 1 определя условията за емисиите на прахообразни вещества от инсталации за производство на вещества с прекъснат режим на работа. Според наредбата, ако тези инсталации не емитират годишно повече от инсталации с непрекъснат режим на работа и масов поток на емисиите от 200 g/h, то емисиите на прахообразни вещества не трябва да надвишават 50 mg/m3.
Чл. 47
Член 47 от Наредба № 1 определя, че при инсталации за оксидиране на циклохексан, емисиите на бензен не трябва да надвишават допустимите норми на емисии (НДЕ) от 3 mg/m3.
Чл. 48
Чл. 48 от наредбата определя, че при инсталации за производство на капролактам, емисиите на капролактам не трябва да надвишават пределно допустимите емисии (НДЕ) от 100 mg/m3.
Чл. 49
Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя допустимите емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Член 49 установява, че при производството на поливинилхлорид (PVC) средномесечните стойности на емисиите на винилхлорид (VC) не могат да превишават 80 mg VC за 1 kg PVC за суспензия PVC и 500 g VC за 1 kg PVC за емулсия PVC и микросуспензия PVC.
Чл. 50
Наредбата определя допустимите норми на емисии на сероводород и серовъглерод при производството на продукти от вискоза. Специфицирани са максималните допустими емисии (НДЕ) за два типа производства: 1) 50 mg/m3 сероводород и 150 mg/m3 серовъглерод за текстилни влакна; 2) 50 mg/m3 сероводород и 400 mg/m3 серовъглерод за изкуствени обвивки за колбаси.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 1 определя допустимите емисии на органични вещества от инсталации за производство на полиетилен. За действащи инсталации, емисиите от системата за деаериране на гранулата не могат да надвишават 80 mg/m3, измерени като общ въглерод. Освен това, в тези случаи не се прилагат изискванията за емисии на органични вещества от клас I и клас II, посочени в чл. 14.
Чл. 52
Член 52 от наредбата определя допустимите норми за емисии на хлор в отпадъчните газове от инсталации за производство на хлор и алкална луга. Според текста, емисиите на хлор не могат да превишават 1 mg/m3 за стандартни инсталации и 3 mg/m3 за инсталации с пълно втечняване. Освен това, забранява се изграждането на инсталации, които използват диафрагмен процес с азбест или амалгамен процес.
Чл. 53
Наредбата определя допустимите норми за емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници на емисии. Специално за инсталации, произвеждащи азотна киселина, емисиите на азотен диоксид са ограничени до 200 mg/m3 за нови инсталации и до 400 mg/m3 за действащи неподвижни източници.
Чл. 54
Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя допустимите емисии на серен диоксид и серен триоксид от инсталации за производство на сярна киселина и олеум. Според чл. 54, емисиите на серен диоксид не могат да превишават 2,6 kg за 1 Mg произведена 100-процентна сярна киселина, а емисиите на серен триоксид не могат да надвишават 60 mg/m3.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 1 определя, че при производството на соли като амониев хлорид, калиев хлорат, калиев карбонат, натриев карбонат, натриев перборат и сребърен нитрат, емисиите на амоняк в отпадъчните газове от неподвижни източници не трябва да надвишават 50 mg/m3.
Чл. 56
Чл. 56 определя нормите за допустими емисии на серни съединения от инсталации за производство на сяра. За Клаус-процесите с различен производствен капацитет се предвиждат следните максимални стойности: до 20 Mg/ден - 3%; между 20 и 50 Mg/ден - 2%; над 50 Mg/ден - 0,2% (или 0,6%, 0,5%, 0,2% в зависимост от процеса). Определят се и НДЕ за въглероден оксисулфид и серовъглерод (3 mg/m3) и сероводород (10 mg/m3 при използване на природен газ). Нормите за серни оксиди не важат за инсталациите по ал. 3.
Чл. 57
Наредбата определя допустимите емисии на вредни вещества, излъчвани в атмосферата от неподвижни източници. Член 57 предвижда, че при производството на минерални торове, съдържащи фосфор, азот и калий, емисиите на прахообразни неорганични вещества не могат да надвишават 50 mg/m3. Освен това, емисиите на амоняк от действащи неподвижни източници не трябва да превишават 60 mg/m3 при втвърдяване на гранулирани частици и 50 mg/m3 при гранулиране и сушене.
Чл. 58
Наредбата определя допустимите емисии на активни субстанции при производството на фармацевтични и ветеринарномедицински продукти, хранителни и фуражни добавки, както и пестициди и биоциди. Според чл. 58, емисиите не могат да превишават 0,15 mg/m3 при масов поток над 1 g/h за активни субстанции, а за пестициди и биоциди - 0,15 mg/m3 или 5 g/h при същия масов поток. Спазването на нормите за допустими емисии е валидно и когато емисиите на прахообразни вещества не превишават 3 mg/m3.
Чл. 59
Наредбата определя допустимите норми за емисии на вредни вещества от инсталации, свързани със смилане, смесване, пакетиране и пренасяне на пестициди. Според Чл. 59, емисиите на прахообразни вещества не трябва да надвишават 5 mg/m3 или 5 g/h, а за вещества, съдържащи 10% или повече силноотровни съединения - 2 mg/m3. Отпадъчните газове трябва да се улавят и отвеждат в система за обезпрашаване.
Чл. 60
Наредбата определя допустимите емисии (НДЕ) на вредни вещества от нефтени рафинерии. За прахообразни вещества, емисиите не трябва да надвишават 30 mg/m3 за инсталации с регенериран катализатор и 40 mg/m3 за действащи инсталации. За серен диоксид, НДЕ е 1200 mg/m3. Газообразни вещества, като водород и сероводород, трябва да се отвеждат в газовата система и да се изгарят. Отпадъчните газове от различни производствени процеси трябва да се изгарят или да се прилагат мерки за намаляване на емисиите. При пускане и спиране на инсталации, газовете се връщат в производствения процес или се изгарят на факел. Газове с сероводород над 0,4 % об. трябва да се преработват или изгарят. Процесните води се подават в открити системи след обезгазяване.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя, че при инсталации за производство на покрития (лакове, бои и политури) и печатни мастила, емисиите на прахообразни вещества не трябва да надвишават нормите за допустими емисии (НДЕ) от 10 mg/m3.
Чл. 62
Наредбата определя допустимите норми на емисии (НДЕ) на вредни вещества при инсталации за мелене и сушене на дървесни стърготини, талаш и трици. За прахообразни вещества, НДЕ за мелници е 5 mg/m3, за сушилни инсталации без директен контакт - 10 mg/m3, а за други сушилни инсталации - 15 mg/m3. За органични вещества, НДЕ за сушилни инсталации е 300 mg/m3. Съществуват ограничения за съдържанието на сяра в горивата, както и мерки за предотвратяване на запрашаване. Прилагането на най-добри налични техники е задължително за намаляване на емисиите.
Чл. 63
Наредбата определя допустимите емисии на вредни вещества при изпичане, мелене и пакетиране на кафе. Според чл. 63, емисиите на неорганични газообразни вещества и азотни оксиди не трябва да надвишават определени норми. Нормите не важат за инсталации с капацитет под 250 kg/h. Освен това, инсталациите трябва да спазват специфични изисквания за работа, включително затворени помещения и улавяне на отпадъчни газове.
Чл. 64
Чл. 64 от Наредба № 1 определя нормите за допустими емисии на органични вещества от инсталации за вулканизация на натурален и изкуствен каучук. Според чл. 64, емисиите не трябва да надвишават 80 mg/m3. Освен това, отпадъчните газове трябва да се улавят от източника и да се отвеждат в пречиствателна инсталация.
Чл. 65
Наредбата определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на акрилнитрил при производството на полиакрилни влакна. Според чл. 65, емисиите от сушилните инсталации не могат да превишават 15 mg/m3, а от реакторите и филтрите - 5 mg/m3 след пречистване. Освен това, отпадъчните газове от сушилните инсталации трябва да се използват като горивен въздух, а газовете с акрилнитрил над 5 mg/m3 трябва да се подават в пречиствателно съоръжение. По време на мокър цикъл, емисиите от промивните инсталации също не трябва да надвишават 5 mg/m3.
Чл. 66
Наредбата определя допустимите норми на емисии (НДЕ) на вредни вещества, които могат да се изпускат в атмосферата от инсталации за производство на газови промишлени сажди. Според Чл. 66, при тези инсталации емисиите на въглероден оксид не трябва да надвишават 500 mg/m3, а на газообразни органични вещества - 100 mg/m3. За инсталации, произвеждащи пещни и пламъчни сажди, след горивните, при 3% съдържание на кислород в отпадъчните газове, емисиите на азотни оксиди не могат да надвишават 600 mg/m3, а на серни оксиди - 850 mg/m3.
Чл. 67
Наредбата определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, които могат да се изхвърлят в атмосферата от инсталации за производство на рафинирана захар. Специфичните НДЕ включват: максимум 650 g/h за органични вещества, с изключение на клас I и II; температура на подаваните продукти не надвишаваща 750 °С; изисквания за съдържание на кислород и сяра в горивото; ограничения за емисиите на серни и азотни оксиди, както и за общия въглерод. Забранява се използването на сушилни за меласа с пряко сушене.
Чл. 68
Наредбата определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, излъчвани от инсталации за почистване на железопътни цистерни, автоцистерни, танкери и танкерни контейнери. Според член 68, емисиите на органични вещества не могат да превишават 20 mg/m3 или 100 g/h, а за специфични класове органични вещества НДЕ не се прилагат. Инсталациите трябва да бъдат проектирани с механизми за пречистване на отпадъчните газове и управление на отпадъчните води. Забранява се третиране на летливи вещества с пара или гореща вода.
Чл. 69
Наредба № 1 определя нормите за допустими емисии (НДЕ) на вредни вещества, изпускани в атмосферата от инсталации за стапяне на минерални вещества и производство на минерални влакна. За флуор и газообразните му съединения допустимата стойност е 5 mg/m3. За серни оксиди, в зависимост от използваните материали, допустимите стойности варират от 600 mg/m3 до 1500 mg/m3. За азотни оксиди, стойностите са между 350 mg/m3 и 800 mg/m3 в зависимост от типа на пещите. За действащи инсталации, допустимата стойност за прахообразни вещества е 30 mg/m3, а за азотни оксиди - между 1000 mg/m3 и 1200 mg/m3, в зависимост от обема на отпадъчните газове. Нормите важат за твърдо гориво и 8% съдържание на кислород.
Чл. 70
Наредбата определя изискванията за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества при товарене, разтоварване, складиране и преработка на твърди прахообразни материали. Изискванията включват оптимизиране на условията на работа, използване на подходящо оборудване и методи, редовна поддръжка на съоръженията, капсуловане на транспортни системи, мерки за намаляване на емисиите и безопасност на работната среда. Специално внимание се обръща на условията за обработка и складиране на материалите, включително използване на затворени помещения и навлажняване на материалите.
Чл. 71
Наредбата определя нормите за допустимите емисии на вредни вещества, изхвърляни в атмосферата от неподвижни източници. Чл. 71 уточнява, че за твърдите прахообразни материали, съдържащи определени класове вещества, се прилагат строги изисквания. В случаите, когато съдържанието на тези вещества в отсявката не надвишава зададените норми, изискванията не се прилагат. Конкретни норми за допустимите количества на различни класове вещества са зададени.
Чл. 72
Наредбата определя допустимите емисии на вредни вещества от инсталации за сушене на зелен фураж. Конкретните норми за допустими емисии (НДЕ) са: 75 mg/m3 за прахообразни вещества, 250 g за Mg изпарена вода за специфични органични вещества и 100 g за 1 Mg изпарена вода за формалдехид, ацеталдехид, акролеин и фурфурал. Инсталациите трябва да се намират на минимум 500 m от жилищни сгради и да имат пречиствателно съоръжение, ако това изискване не е спазено. Освен това, те трябва да бъдат оборудвани със средства за непрекъснати измервания на емисиите на въглероден оксид, за да се установи референтна стойност за емисиите на специфични органични съединения и алдехиди.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя, че емисиите на вредни вещества в отпадъчните газове от неподвижни източници трябва да бъдат измервани в съответствие с Наредба № 6 от 1999 г. Тази наредба регламентира реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, които се изпускат в атмосферния въздух.
Чл. 74
Наредбата определя условията, при които обекти с неподвижни източници на емисии се считат за спазващи нормите за допустими емисии (НДЕ) чрез собствени непрекъснати измервания. Спазването на НДЕ за една календарна година се определя, ако: 1) нито една средномесечна стойност не превишава НДЕ; 2) 97% от 48-часовите средни стойности за серен диоксид и прах не надвишават 110% от НДЕ; 3) 95% от 48-часовите средни стойности за азотни оксиди не надвишават 110% от НДЕ; 4) нито една осреднена стойност на измерените концентрации на останалите вредни вещества за произволно избран период от 7 денонощия не превишава НДЕ.
Чл. 75
Чл. 75 от наредбата определя, че обектите с неподвижни източници на емисии подлежат на контрол чрез собствени периодични измервания. Нормативно допустимите емисии (НДЕ) се считат за спазени, ако нито една от осреднените стойности за периодите на измерване не надвишава съответните НДЕ.
Чл. 76
Нормите за допустими емисии на вредни вещества, излъчвани в атмосферата от неподвижни източници, важат за всички периоди на експлоатация на тези източници, с изключение на операциите по въвеждане или извеждане от експлоатация, които са регламентирани с технологичен регламент.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 1 предвижда действия при нарушаване на нормите за допустими емисии (НДЕ) в резултат на производствена авария или инцидент. Операторът е задължен да ограничи или прекрати експлоатацията на съответните неподвижни източници на емисии, докато не се възстановят нормалните условия. Освен това, операторът трябва да информира регионалната инспекция по околната среда и водите за всяко превишаване на НДЕ в срок до 48 часа след установяването на нарушението.
Чл. 78
Чл. 78 от Наредба № 1 определя условията за работа на неподвижни източници на емисии. Подизточниците не могат да работят с превишаване на установените норми за допустими емисии (НДЕ) повече от 8 часа без прекъсване след регистриране на превишаване. Общото време на превишаване в рамките на календарна година не трябва да надвишава 120 часа, независимо от броя на инцидентите. Изискването е валидно за всички производствени единици, свързани към една система за пречистване на отпадъчни газове.
Чл. 79
Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. определя нормите за допустими емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферата от неподвижни източници. Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) е отговорна за създаването и поддържането на информационна система, която включва данни за обектите и дейностите с неподвижни източници на емисии. В системата се съхранява информация относно видовете дейности, използваните суровини, произведената продукция, годишните емисии и контролни измервания. Достъпът до информацията е регламентиран от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Наредбата уточнява и различни термини, свързани с замърсяването на атмосферния въздух, и установява специфични норми за допустими емисии за различни замърсители и източници. Контролът по прилагането на наредбата се осъществява от Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ).
§1
Наредбата определя основните термини и понятия, свързани с нормите за допустими емисии на вредни вещества в атмосферата. Включва определения за замърсяване, вредни вещества, емисии, инсталации и др. Също така, наредбата уточнява различията между действуващи и нови неподвижни източници на емисии, както и класификацията на веществата и техните емисионни характеристики.
§2
Когато отпадъчните газове от различни източници или подизточници, за които са установени различни норми за допустими емисии (НДЕ), се изпускат през общо изпускащо устройство, нормите за отделните източници или подизточници се прилагат за съдържанието на вредни вещества в отпадъчните газове след последните технологични агрегати или пречиствателни съоръжения, преди включването на газовете в общото изпускащо устройство.
§3
Параграф §3 определя, че нормите за допустими емисии и изискванията по членове 11-20 се прилагат за всички категории обекти и дейности. В случай, че за определени замърсители в членове 21-72 са установени специфични норми и изисквания, те имат предимство пред нормите по членове 11-20 за съответните замърсители.
§4
Нормите за допустими емисии и свързаните с тях изисквания по глава втора важат за нови и действащи неподвижни източници на емисии. Изключение правят случаите, когато е указано, че нормите се прилагат само за действащи източници.
§5
Параграф §5 уточнява, че всички норми за допустими емисии (НДЕ), изразени в mg/m3, ng/m3 и количеството на отпадъчните газове в m3, се отнасят за стандартни условия: температура 273 К и налягане 1013 hPa. Освен това, е посочено, че данните включват корекция за съдържание на влага, освен ако не е указано друго.
§6
В параграф §6 от наредбата се уточнява, че нормите за допустими емисии (НДЕ) на серни оксиди и азотни оксиди се отнасят до сумарните емисии на съответните вещества. Конкретно, НДЕ на серни оксиди включва серен диоксид и серен триоксид, докато НДЕ на азотни оксиди обхваща азотен диоксид и азотен оксид, като и в двата случая се определят като серен диоксид и азотен диоксид.
§7
Параграф §7 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 установява, че определени изисквания, посочени в различни членове и алинеи на наредбата, не се прилагат за инсталациите, описани в приложение № 4 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
§10
Параграф 10 от Наредба № 1 определя приложимостта на изискванията към действащите обекти с неподвижни източници на емисии. Изискванията се прилагат по следния начин: 1. За инсталации с комплексни разрешителни - в съответствие със сроковете на разрешителните; 2. За останалите инсталации - от 31.12.2008 г.; 3. За действащи неподвижни източници с утвърдени временни норми - в съответствие със сроковете по заповедите на министъра, ако те са по-дълги от срока по т. 2.
§11
Изискванията на Наредба № 1 от 27 юни 2005 г. не се прилагат за действащи неподвижни източници на емисии, при условие че операторите им подадат писмена декларация до 31 декември 2006 г. за намерение да ги изведат от експлоатация не по-късно от 31 декември 2010 г.
§ 12
Параграф §12 отменя изискванията на Наредба № 2 от 1998 г. за допустими емисии на вредни вещества, изпускани от неподвижни източници. Отмяната е валидна за новите неподвижни източници от датата на влизане в сила на настоящата наредба, за действащите неподвижни източници в съответствие със сроковете по подадените декларации, за инсталации с комплексни разрешителни според издадените разрешителни, и за останалите действащи неподвижни източници от 31.12.2008 г.
§13
Наредбата определя нормите за допустими емисии на вредни вещества, излъчвани в атмосферата от неподвижни източници на емисии. Контролът по прилагането на наредбата се осъществява от РИОСВ. В приложението са посочени конкретни норми за допустими емисии на неорганични и органични вещества, както и канцерогенни вещества. Включени са и норми за емисии на серен диоксид и вредни вещества от горивни източници.
