Виж оригиналния текст на документа
Този закон урежда условията и реда за регистрация и контрол на лицата, които осъществяват икономически дейности, свързани с нефт и нефтени продукти. Основната цел на закона е да осигури сигурност и предвидимост в търговията с нефт, както и да повиши енергийната сигурност на страната.
Законът определя икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, които включват търговия на едро и дребно, съхранение, транспорт, пълнене на бутилки с LPG и производство на енергийни продукти в обекти, свързани с критична инфраструктура. Не са предмет на закона дейности, свързани с търсене и добив на нефт и природен газ, продажби от нерегистрирани лица, производството на горива от рециклирани материали и временно съхранение от земеделски стопани.
Според Чл. 3 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, всяко лице, което осъществява дейности по чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6, е задължено да се регистрира. Изключение от това правило правят държавните и местните органи, които не подлежат на регистрация за дейностите, извършвани от тях в качеството им на органи на държавна или местна власт.
Член 4 от Закона определя ролята на министъра на икономиката и индустрията в административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти. Министърът издава удостоверения и заповеди, организира контрол и поддържа публичен регистър на регистрираните лица. Освен това, той публикува информация за необходимите документи за регистрация и организира администрирането на лични данни. Специализирано звено подпомага министъра в контрола и проверките, а индивидуалните административни актове подлежат на обжалване.
Създава се консултативен съвет за сътрудничество между държавните органи и икономическите оператори в сферата на нефта и нефтените продукти. Съветът е съвещателен орган, включващ представители на различни министерства и агенции. Председател е министърът на икономиката и индустрията. Организацията на работа и съставът на съвета се регулират с правилник, издаден от министъра.
Чл. 6 описва функциите на Консултативния съвет, който предлага мерки за оптимизация на контрола по спазването на закона и подобряване на взаимодействието между публичните институции. Съветът предлага назначаване на особен търговски управител, взаимодейства с държавни органи и неправителствени организации, прави предложения за подобряване на съвместната работа на контролните органи и обсъжда въпроси, свързани с прилагането на закона. Също така, съветът може да сформира експертни групи за конкретни въпроси.
Чл. 7 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, определя условията, при които лицата могат да се регистрират за извършване на дейност. Лицата трябва да бъдат търговци, да не са в производство по несъстоятелност, да не имат прекратена регистрация по Закона за данък върху добавената стойност и да отговарят на определени изисквания относно правния статус на собствениците и управителите. Освен това, те не трябва да имат задължения по данъчния кодекс или неизпълнени задължения за запаси от нефт и нефтопродукти.
Чл. 8 определя специалните условия, които лицата трябва да изпълняват, за да бъдат регистрирани за извършване на различни икономически дейности, свързани с нефт и нефтени продукти. Условията варират в зависимост от категорията на дейността и включват минимални изисквания за активи или внесен уставен капитал, срок на учредяване на търговското дружество, спецификации за обектите, от които се извършва дейността, както и необходимост от лицензии и спазване на специфични нормативни изисквания. Например, за новорегистрирани търговци с нетни приходи до 5 000 000 лв. се изисква активи или капитал от 50 000 лв., а за дейности, свързани с дистрибуция на втечнен нефтен газ, минималното изискване е за наличие на 1000 собствени бутилки за съхранение на LPG.
Лицата, които извършват икономически дейности, свързани с нефт и нефтени продукти, трябва да предоставят обезпечение при подаване на заявление за регистрация. Изключенията важат за определени дейности, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 2 и 4. Обезпечението служи за покритие на непогасени задължения, произтичащи от различни закони, свързани с нефтохимическата индустрия и данъчното облагане, освен ако за тези задължения вече е предоставено обезпечение по друг закон.
Чл. 10 регламентира условията за учредяване на обезпечение по чл. 9, ал. 1, което може да бъде депозит в пари или банкова гаранция. Депозитът трябва да бъде внесен в евро по сметка на Министерството на икономиката и индустрията. Банковата гаранция е безусловна и неотменяема, като банката е задължена да заплати при поискване от министъра. Срокът на обезпечението е минимум една година и 6 месеца, като регистрираното лице трябва да предостави ново обезпечение 14 дни преди изтичането на срока. Лихва не се дължи върху депозитите.
Чл. 11 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, определя размера на обезпечението, в зависимост от нетните приходи от продажби на лицата, които подават заявление за регистрация. За новорегистрирани търговци и лица с нетни приходи до 5 000 000 лв. обезпечението е 15 000 лв., като за по-високи приходи размерът на обезпечението нараства до 500 000 лв. за приходи над 50 000 000 лв. Други категории лица имат фиксирани обезпечения от 20 000 лв. и 100 000 лв.
Чл. 12 от закона предвижда, че при настъпване на промяна в обстоятелствата, влияещи на размера на предоставеното обезпечение, лицето е задължено да подаде ново заявление и да предостави ново обезпечение. Това трябва да се извърши в срок от 7 дни преди настъпването на съответната промяна, съгласно разпоредбите на чл. 15, ал. 1.
Чл. 13 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, урежда условията за освобождаване на обезпечението и заличаване на лицето от регистъра. Лицето може да бъде заличено преди изтичането на срока, ако регистрацията е прекратена и няма неуредени задължения. Искането за освобождаване на обезпечението се подава до министъра на икономиката и индустрията, който трябва да отговори в 30-дневен срок, освен ако не е назначена проверка. При освобождаване на обезпечението, сумата по депозит или оригиналът на банковата гаранция се възстановяват на лицето, а заличаването от регистъра се извършва в деня на освобождаването.
Чл. 14 регламентира процедурата по усвояване на обезпечения при непогасени задължения. При наличие на такива, министърът на икономиката разпорежда на специализираното звено да предприеме действия за усвояване на обезпечението, включително преди влизането в сила на изпълнителния акт. Редът за усвояване се определя с наредбата по чл. 4, ал. 4. Непогасените задължения след усвояване се предават за принудително събиране на публичен или съдебен изпълнител. Лицето, усвоило обезпечението, е задължено да предостави ново обезпечение в 14-дневен срок.
Чл. 15 урежда процедурата за замяна на предоставено и вписано обезпечение от регистрирано лице с равностойно обезпечение от друг вид. Лицето трябва да подаде заявление до министъра на икономиката и индустрията, а срокът на новото обезпечение не може да бъде по-кратък от оставащия срок на старото. След вписване на новото обезпечение в регистъра, старото обезпечение се освобождава.
Член 16 от закона предвижда, че в Министерството на икономиката и индустрията се води регистър на лицата, които осъществяват икономически дейности, свързани с нефт и нефтени продукти. За всяка от дейностите, изброени в чл. 2, ал. 1, т. 1 - 6, се изисква отделна регистрация. При вписване в регистъра се издава удостоверение, което съдържа основна информация за заявителя и дейността. Заверено копие от удостоверението трябва да бъде поставено на видно място в обекта, а за транспортните средства да се носи от водача.
Лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и нефтени продукти, трябва да се регистрират в Министерството на икономиката и индустрията. За регистрация се подава заявление, което включва идентификационни данни, описание на дейностите, информация за нефт и продуктите, търговски дейности, вид на обекта, адрес за кореспонденция и контактни лица. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи правото на ползване на помещения, платежно нареждане, списък на обектите, декларации за изпълнение на условията и други. С едно заявление може да се заяви вписване на повече от един обект или транспортно средство.
Съгласно Чл. 18 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, след подаване на заявление, длъжностни лица проверяват документите в срок до 7 работни дни. След приключване на проверката, заявителят се уведомява за необходимите корекции, които трябва да бъдат направени в срок до 14 работни дни. След отстраняване на непълнотите, в срок до 10 работни дни, длъжностните лица предлагат на министъра да издаде удостоверение за вписване или мотивирана заповед за отказ. Удостоверението се получава лично от заявителя или упълномощено лице. При загуба на удостоверението, се подава заявление за издаване на дубликат.
Министърът на икономиката и индустрията или упълномощен заместник-министър може да откаже вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт, в случай че заявителят не отговаря на условията за регистрация или ако документите съдържат непълноти или неточности, които не са отстранени в определения срок. Отказът се съобщава в 7-дневен срок и може да бъде обжалван съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Права, произтичащи от вписаната регистрация, не могат да се прехвърлят или преотстъпват, освен в случаи на преобразуване на търговско дружество съгласно Търговския закон или законодателството на друга държава от ЕС или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. Прехвърлянето е допустимо само ако новото лице отговаря на изискванията за вписване в регистъра по чл. 16, ал. 1.
Чл. 21 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, постановява, че при промяна на обстоятелствата, лицето, получило регистрация, е длъжно да подаде заявление до министъра на икономиката и индустрията в срок от 7 дни. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи промяната. Актуализираните данни за заявителя се вписват в удостоверението за регистрация, като се отбелязват датите на измененията. Вписването или отказът за вписване на променените обстоятелства се извършва по реда на чл. 17 - 19.
Регистърът по чл. 16, ал. 1 на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт, е публичен и се поддържа в електронен вид от Министерството на икономиката и индустрията. В него се вписват важни данни за регистрираните лица, включително наименование, правна форма, идентификационни данни, адреси, органи на управление, уставен капитал, дата на регистрация, дейности и информация за обектите и продуктите, свързани с нефтохимическата дейност. Регистърът също така отразява промените в регистрацията и прекратяването на регистрацията.
Чл. 23 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, определя условията за прекратяване на регистрацията на лице. Министърът на икономиката и индустрията издава заповед за прекратяване на регистрацията по искане на регистрираното лице, при загуба на условия за регистрация или при нарушения. След установяване на несъответствие, регистрираното лице трябва да бъде уведомено и да отстрани проблема в срок. Заповедта за прекратяване подлежи на обжалване.
Чл. 24 от Закона забранява зареждането с продукти от нефтен произход на пътни превозни средства и техника на трети лица чрез вътрешен обект. Вътрешен обект и бензиностанция не могат да използват общи резервоари или средства за измерване. Изключения от забраната са допустими, когато вътрешният обект обслужва концесии за добив на подземни богатства, притежавани от един и същ концесионер, или се намира в концесионна територия, обслужваща строежи от определени категории, при условия, че техниката на трети лица се използва за услуги в полза на концесионера или строителя.
Законът забранява зареждането на пътни превозни средства и извънпътна техника с нефтени продукти от ненадлежно отчетени източници, както и пълненето на съдове под налягане с втечнен нефтен газ извън данъчни складове. Освен това, зареждането с нефтени продукти на определени обекти е също забранено.
Обектите на критична инфраструктура, които са стратегически за националната сигурност в сектора на енергетиката и които се занимават с производството, преработката, обработката, съхраняването и преноса на нефт и енергийни продукти, подлежат на надзор от министъра на икономиката и индустрията, съгласно разпоредбите на настоящия закон.
Чл. 26 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, описва контролните функции на длъжностни лица от различни министерства и агенции. Контролът се осъществява от органи на Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите и други. Длъжностните лица имат права, включително достъп до обекти, изискване на документи и запечатване на помещения при нарушения. След проверки се изготвят констативни протоколи, а взаимодействието между администрациите се урежда със съвместна инструкция.
Чл. 27 от закона задължава органите и служителите, които имат достъп до информация, факти и обстоятелства, свързани с изпълнението на служебните им задължения, да не я използват за други цели освен за пряко изпълнение на тези задължения. Изключение правят случаите, когато постъпва писмено искане от държавен орган, предвидено със закон, или по искане на служби на Европейската комисия или на друга държава членка на ЕС.
Чл. 27а от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, предвижда механизъм за назначаване на особен търговски управител в случаи, когато се установят обстоятелства, застрашаващи националната сигурност, обществения ред или доставките на критични ресурси. Предложението за назначаване се отправя от Съвета по сигурността към Министерския съвет и се изпраща и до президента на Република България, ако е свързано с националната сигурност.
Чл. 27б от Закона определя процеса на назначаване, правомощия и задължения на особения търговски управител, който се назначава от Министерския съвет след предложение на министъра на икономиката и индустрията. Назначаването става в срок до две седмици и за срок от 6 месеца, с възможност за удължаване. Кандидатите трябва да отговарят на определени условия, включително образователни и професионални изисквания. Управителят има право на достъп до информация и е задължен да отчита дейността си пред парламентарната комисия. В извънредни случаи, отчета се прави пред Министерския съвет.
Чл. 27в от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, определя функциите и правомощията на особения търговски управител. Той отговаря за оперативното управление на лицето, опериращо критична инфраструктура, предприема действия за отстраняване на нарушения и запазване на имуществото. Управителят може да възлага независим одит и при установяване на нарушения, свързани с данъчното и митническото законодателство, уведомява съответните органи. Няма право да разпорежда или отчуждава имущество, освен в рамките на обикновеното управление. Собствениците на капитала могат да упражняват правата си, при условие че не пречат на управлението.
Чл. 27г. от закона предвижда ограничения за проверяваните лица, опериращи с критична инфраструктура, по време на назначаването на особен търговски управител. През този период, те не могат да отчуждават имущество или да сключват предварителни договори за разпореждане с обекти на критичната инфраструктура. Управителните органи на тези лица могат да действат само със съгласието на особения търговски управител. Сделки, извършени в нарушение на тези разпоредби, са недействителни.
Чл. 28 от Закона предвижда мерки при нарушения на условията за извършване на дейности, свързани с нефт. При установено нарушение, длъжностни лица издават заповед за преустановяване на дейността и запечатване на предприятието до отстраняване на нарушението или регистрация на лицето. Ако нарушението е само за конкретна дейност или обект, се преустановява само съответната част. Заповедта може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът не разпореди друго.
Чл. 29 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, предвижда наказания за лица, които осъществяват дейност без регистрация или в нарушение на установените условия. Глобите варират от 15 000 до 100 000 лв. за физически лица и от 25 000 до 250 000 лв. имуществена санкция. При повторно нарушение глобите нарастват до 200 000 лв. За превозвани нефт и нефтени продукти без регистрация, те се отнемат в полза на държавата. Законният представител на юридическо лице, допуснал нарушение, също подлежи на глоба между 1000 и 10 000 лв.
Лица, които извършват дейности, свързани с нефт и не предоставят точна или пълна информация, или не представят необходимите документи в указания срок, подлежат на глоба от 2000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. При повторно нарушение, глобата е от 5000 до 15 000 лв., а имуществената санкция е от 5000 до 20 000 лв.
Член 31 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, предвижда наказания за нарушения на забраните по чл. 24. Лицата, които нарушат тези забрани, подлежат на глоба от 15 000 до 100 000 лв. или имуществена санкция от 25 000 до 250 000 лв. Освен това, нефтът, продуктите от нефтен произход, превозните средства, съоръженията и недвижимите имоти, използвани за извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата.
Член 32 от Закона предвижда наказания за нарушения на забраните, установени в член 25. За нарушение на ал. 1 се налага глоба от 10 000 до 100 000 лв. или имуществена санкция от 20 000 до 200 000 лв., като обектът не може да бъде вписан в регистъра за две години. За нарушение на ал. 2 глобата е от 5 000 до 10 000 лв., а имуществената санкция от 10 000 до 20 000 лв., с ограничение за регистрация за две години. Нарушение на ал. 3 и 4 също се наказва с глоба от 10 000 до 100 000 лв. или имуществена санкция от 20 000 до 200 000 лв. Продуктите от нефтен произход и съоръженията, свързани с нарушението, се отнемат в полза на държавата. При повторно нарушение глобите се удвояват.
Чл. 33 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход предвижда наказания за възпрепятстване на проверки. Лицата, които пречат на проверките, могат да бъдат глобени с 5000 до 10 000 лв. При неизпълнение на принудителните административни мерки по чл. 28, ал. 1, глобата е от 1000 до 5000 лв., а имуществената санкция е от 5000 до 10 000 лв.
Лицата, които не изпълняват задълженията си по закона, подлежат на наказание. Глобата варира от 500 до 5000 лв., а имуществената санкция е между 1000 и 10 000 лв.
Лицата, които имат достъп до информация, факти и обстоятелства, свързани с изпълнението на служебните им задължения по закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, и които разгласяват или разпространяват тази информация, подлежат на глоба. Размерът на глобата е от 1000 до 5000 лв., а в особено тежки случаи - от 5000 до 10 000 лв.
Чл. 36 от Закона определя процедурите за установяване на административни нарушения, свързани с икономическите дейности в сектора на нефта и нефтените продукти. Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени длъжностни лица в зависимост от конкретния член от закона, а наказателните постановления се издават от ръководителя на съответното ведомство или от оправомощено лице. Процедурите за установяване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления следват реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Законът регламентира контрола, търговията и съхранението на нефт и нефтопродукти в България. Контролните органи уведомяват специализирано звено при издаване на наказателни постановления. Определя се какви продукти се считат за нефтопродукти и какви са условията за търговия на едро и дребно. Установяват се изисквания за съхранение, транспорт и зареждане с нефт и нефтопродукти. Включва преходни разпоредби за регистрация на лица, осъществяващи икономически дейности, и срокове за прилагане на новите разпоредби.
Този закон определя термини, свързани с нефт и нефтопродукти, включително какво представляват те, как се съхраняват, търгуват и транспортират. Задължително е спазването на регулации за търговия на едро и дребно, както и за съхранение и опериране на бензиностанции и вътрешни обекти. В закона са включени и определени условия за представителни браншови организации и задължения на икономическите оператори за създаване на запаси за извънредни ситуации. Регламентите обхващат също и специфични термини, свързани с земеделската техника и нейното зареждане с нефтопродукти.
В Закона за акцизите и данъчните складове се добавя нова алинея 4 в чл. 47, която изисква складодържателите на нефт и нефтени продукти да разполагат с подходящи съдове за съхранение. Минималният капацитет на съдовете е 50 куб. м за нефт и нефтени продукти, а за биокомпоненти и добавки - 1000 куб. м. Изискването не важи за дейности, свързани с производство на горива от преработка на гуми и пластмаси.
В Закона за автомобилните превози се извършват изменения в чл. 103, като числата в алинея 1 и 2 се увеличават от 3000 на 10 000 и от 3000 на 5000 съответно. Добавят се нови алинеи 4, 5 и 6, които предвиждат имуществена санкция от 30 000 лв. за повторно нарушение на алинея 1, глоба от 10 000 лв. за повторно нарушение по алинея 2 и глоба от 5000 лв. за повторно нарушение по алинея 3.
Съгласно параграф §4 от преходните и заключителните разпоредби, в Закона за движението по пътищата се добавя нов член 106а, който задължава водачите да зареждат с гориво управляваните от тях пътни превозни средства и самоходни машини само на бензиностанции, които разполагат с резервоари, трайно прикрепени към недвижим имот. Това изменение цели подобряване на безопасността и контрола върху горивата.
В Преходните и заключителни разпоредби към Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, се предвиждат изменения в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. В чл. 24 се добавя нова алинея, която задължава лицата, които са заличени от регистъра, да осигурят условия за съхранение на запаси за извънредни ситуации. Чл. 38, ал. 2 се допълва с нова точка, изискваща копие от удостоверение за икономическа дейност или лиценз за управление на данъчен склад. Чл. 39, ал. 1 също се допълва с нова точка, свързана с уведомления до Агенцията.
Лицата, които са извършвали икономически дейности, свързани с нефта, преди влизането в сила на закона, трябва да подадат заявление за регистрация в срок от 6 месеца след влизането в сила на наредбата. До приключване на регистрацията, те могат да продължат да извършват дейностите, при условие че отговарят на общите и специалните условия на закона, с изключение на изискванията за обезпечение.
Законът влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на член 4, ал. 4 и § 6, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграф 2 относно минималния складов капацитет на данъчните складове за съхранение на втечнен нефтен газ влиза в сила две години след обнародването. Законът е приет на 12 юли 2018 г. от 44-то Народно събрание и е обнародван в 'Държавен вестник' на 28 януари 2019 г.
Законът влиза в сила от 28 януари 2019 г. Включва преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 83 от 2019 г. и влизат в сила от 22 октомври 2019 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", освен определени разпоредби, които имат специфични дати на влизане в сила: параграф 2 от 1 април 2020 г., параграф 11, т. 8 от 1 януари 2020 г. и параграф 35 от 25 октомври 2019 г. Допълнителни изменения и допълнения на закона са обнародвани в "Държавен вестник" с различни дати, като последните изменения са в сила от 14 май 2020 г.
Параграф 24 от Преходните и заключителни разпоредби на закона предвижда, че започналите и неприключили производства по регистрация ще бъдат довършени по новия ред, след влизането в сила на закона. Освен това, обезпеченията, предвидени в закона, ще се прилагат както за започналите, така и за приключилите производства по регистрация.
Параграф §25 определя сроковете и условията за привеждане на наредбата по чл. 4, ал. 4 в съответствие с новия закон. Министърът на икономиката трябва да извърши това в двумесечен срок от влизането в сила на закона. Лицата, които не са подали заявление за регистрация, имат четиримесечен срок за подаване на такова след изменението на наредбата. До приключване на регистърното производство, тези лица могат да извършват дейности и имат статут на регистрирани, при условие че отговарят на необходимите условия, с изключение на обезпечението, предвидено от закона.
Параграф §26 предвижда, че лицата, вписани в публичния регистър по чл. 16, ал. 1, които не подлежат на регистрация, ще бъдат заличени, а издадените удостоверения за тях ще бъдат обезсилени.
Законът влиза в сила на 25 януари 2020 г. Съдържа преходни и заключителни разпоредби, свързани с мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Текстът е обнародван в Държавен вестник, брой 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., и е изменян и допълван в брой 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.
Законът влиза в сила на 13 март 2020 г., с изключение на определени разпоредби (чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51), които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето също са обнародвани на 14.05.2020 г.
Законът влиза в сила на 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, обнародвани в ДВ, бр. 51 от 2020 г., в сила от 05.06.2020 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 15 от 2021 г. и влиза в сила от 19.02.2021 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби включват изменения и допълнения към Закона за подпомагане на земеделските производители, който е обнародван в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г. и влиза в сила от 01.01.2023 г.
Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., с изключение на чл. 33а, ал. 2, който влиза в сила от 1 март 2023 г. Допълнително, Законът за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е обнародван в Държавен вестник, брой 86 от 2023 г. и влиза в сила от 13.10.2023 г.
Съгласно §7 от Закона, "Лукойл Нефтохим Бургас" - АД е задължен да премине към преработка на петрол с неруски произход поетапно до 1 октомври 2024 г. Периодите за намаляване на процента на преработван петрол с руски произход са: до 31 декември 2023 г. - 80%, до 31 март 2024 г. - 75%, до 30 юни 2024 г. - 50%, и до 30 септември 2024 г. - 25%. След 1 октомври 2024 г. компанията трябва изцяло да преработва петрол с неруски произход. Агенция "Митници" следи за спазването на тези задължения и при нарушения Министерството на финансите може да предложи назначаване на особен търговски управител.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с въвеждането на еврото в Република България и са обнародвани в Държавен вестник, брой 70 от 2024 година.
Действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси и други публични задължения в български левове, ще продължат да се прилагат, като се спазват правилата за превалутиране, предвидени в закона. Когато сумата в левове е определена в закон или подзаконов акт въз основа на правен акт на ЕС, при изменение на съответния закон или акт, сумата в евро от акта на ЕС ще бъде посочена.
Параграф 60 уточнява, че определени разпоредби от закона (параграфи 5, 8-36, 37, т. 1-12 и 14-20, и 38-59) влизат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз относно приемането на еврото от Република България. Това решение трябва да бъде взето в съответствие с чл. 140, параграф 2 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.