НАРЕДБА № 1 ОТ 22 ЮЛИ 2010 Г. ЗА ПРАВИЛАТА ЗА ПОЛЗВАНЕ, РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ И ПРОЦЕДУРИТЕ ПО ПЪРВИЧНО И ВТОРИЧНО ПРЕДОСТАВЯНЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ, РЕЗЕРВИРАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА НОМЕРАЦИОННИ РЕСУРСИ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 74 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 28.09.2012 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 64 ОТ 2021 Г.)
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата определя правилата за ползване, разпределение и процедурите за първично и вторично предоставяне на номерационни ресурси, както и за тяхното резервиране и отнемане. Тя е изменяна и допълвана, като последните изменения са в сила от 28.09.2012 г. и 2021 г.
Чл. 2
Наредбата определя правилата за ползване, разпределение и процедурите по предоставяне, резервиране и отнемане на номерационни ресурси. Комисията за регулиране на съобщенията е отговорна за предоставянето на номерационни ресурси на предприятия, осъществяващи електронни съобщения, в съответствие със Закона за електронните съобщения и правилата на наредбата.
Чл. 3
Наредбата регламентира правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне на номерационни ресурси. Разрешения за ползване на номерационни ресурси се издават на предприятия, извършващи електронни съобщения чрез обществени мрежи за гласови и електронни услуги. Нови разпоредби позволяват издаване на разрешения и на предприятия за специфични услуги, различни от доставчици на мрежи, както и на предприятия за собствени нужди, свързани с обществени мрежи.
Чл. 4
Наредбата определя правилата за ползване, разпределение и процедурите по предоставяне, резервиране и отнемане на номерационни ресурси в България. Член 4 указва, че Националният номерационен план (ННП) се изготвя от комисията съгласно изискванията на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Номерата от ННП могат да се използват на територията на Република България, освен в случаите, предвидени в ЗЕС и свързаните с него подзаконови актове или актове на международни организации.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 1 определя съдържанието на Националния номерационен план, който включва информация за националните кодове за направление, тяхното предназначение, дължината на кодовете и дължината на национално значимите номера.
Чл. 6
Наредбата регулира правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне на номерационни ресурси, с цел осигуряване на ресурси за обществени електронни съобщителни услуги. Член 6 подчертава важността на разпределението на номерата в Националния номерационен план (ННП) за постигане на тази цел. Наредбата е в сила от 28.09.2012 г. и е изменяна през 2021 г.
Чл. 7
Наредбата определя правилата за ползване, разпределение и процедурите за първично и вторично предоставяне на номерационни ресурси, включително резервиране и отнемане на такива ресурси. Член 7 е отменен с изменение от 2012 г., което влиза в сила на 28.09.2012 г.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 1 определя структурата на международния номер за Република България. Той включва международен код на страната "359" и национално значим номер (NSN), който варира в дължина в зависимост от типа на мрежата: девет цифри за цифрови мобилни мрежи, дванадесет цифри за М2М комуникации и осем цифри за всички останали електронни мрежи и услуги. Структурата е детайлно представена в приложение № 1.
Чл. 9
Наредбата определя правилата за ползване, разпределение и процедурите по предоставяне на номерационни ресурси. Член 9 описва структурата на национално значимия номер, който включва национален код за направление (NDC) и абонатен номер. За повиквания в България, национално значимият номер трябва да бъде предшестван от префикс '0'.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. определя видовете национални кодове за направление (NDC), които са разделени на два основни типа: географски и негеографски. Географските кодове се отнасят до определени географски райони, докато негеографските кодове не са свързани с конкретно местоположение.
Чл. 11
Наредбата регламентира правилата за ползване, разпределение и процедурите за предоставяне на номерационни ресурси в България. Географските кодове са уникални и определят 8 географски зони. Комисията по номерация определя и публикува географските кодове, като промени могат да се правят по предложение на предприятия след обществени консултации. Номадски услуги могат да се предоставят с кодовете, но предприятията трябва да уведомят комисията и да получат потвърждение от „Национална система 112“. Услугите не могат да се предоставят при мобилен достъп до интернет.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 1 определя негеографските кодове, които включват кодове за достъп до електронни съобщителни мрежи и кодове за достъп до национални негеографски услуги.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 1 определя кодовете за достъп до мрежи. Те се класифицират в три основни категории: двуцифрени или трицифрени кодове за цифрови мобилни мрежи, кодове за достъп до други мобилни мрежи с различни формати, и четирицифрени кодове за виртуални мобилни оператори. Форматите и стойностите на кодовете се определят в нормативни документи, като стойността на Х може да бъде от 0 до 9.
Чл. 14
Наредбата определя правилата за ползване, разпределение и процедурите по предоставяне на номерационни ресурси. В член 14 са изброени кодовете за достъп до различни негеографски услуги, включително кодове за избор на оператор, европейски хармонизирани кодове, кодове за справочни услуги и услуги с безплатен достъп. Също така, кратките национални номера за достъп до спешни повиквания са уточнени, като например номер 112 за спешни повиквания и 150 за спешна медицинска помощ.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. определя, че номерата, посочени в чл. 14, ал. 1, т. 4, могат да се използват за предоставяне на гласови справочни услуги. Освен това, те могат да предлагат и допълнителна информация, предоставена от ползвателя на номера, при условие че това е в съответствие с нормативните изисквания.
Чл. 15а
Чл. 15а от Наредба № 1 определя цените за разговори с номера, предоставени по чл. 14, ал. 1, т. 6. Цената за разговор не трябва да надвишава цените за разговори с номера след определени кодове, съгласно абонаментния план или тарифите за предплатени услуги. От 01.05.2019 г. предприятията, предоставящи вторични номера, са задължени да уведомяват крайни потребители, че повикванията към тези номера не водят до допълнително таксуване, а се прилагат стандартните тарифи.
Чл. 16
Наредбата определя правилата за предоставяне, резервиране и отнемане на номерационни ресурси, включително гласови услуги с добавена стойност (УДС). Гласовите УДС могат да се предоставят само чрез определени номера. Цената на услугата се обявява чрез безплатно гласово съобщение в началото на повикването, последвано от 3-секундна пауза за избор на крайния ползвател. Дефинирани са кодове за достъп за различни типове услуги, включително телегласуване и хазарт. Предприятията, предоставящи услуги, са задължени да публикуват актуална информация за предлаганите услуги и възможности за ограничаване на достъпа до тях.
Чл. 16а
Чл. 16а от Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. позволява използването на негеографски номера за предоставяне на електронни съобщителни услуги на територията на ЕС. Услугите трябва да отговарят на изискванията на чл. 133, ал. 4 и 8 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
Чл. 17
Наредбата определя правилата за ползване, разпределение и процедурите за предоставяне на номерационни ресурси. Член 17 описва абонатните номера, които започват с цифрите от '0' до '9' след национален код. Специфичен номер за достъп се използва за услугата 'Гласова поща'. Забранява се използването на вътрешномрежови номера, които съвпадат с кратки номера и кодове, определени в наредбата.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. определя условията за предоставяне на кратки номера с първа цифра "1" за достъп до национални негеографски услуги. Те трябва да отговарят на изискванията за национално значение и обществен интерес, както и да осигуряват достъп до услугите за всички потребители на обществени услуги за гласови съобщения. Номерата се избират без национален префикс, а Комисията разглежда предложенията след обществени консултации.
Чл. 19
Наредбата определя правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне на номерационни ресурси. Чл. 19 посочва, че за идентификация на типа на връзката се използват национален префикс '0' и международен префикс '00'. Глава трета разглежда структурата и формата на номера, които не са част от националния номерационен план, както и адреси и имена.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 1 описва международния идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа (IMSI). Той е с максимална дължина от 15 цифри и включва три основни компонента: трицифрен международен код на страната (МСС), двуцифрен код на мобилна мрежа (MNC) и номер за идентификация на абонат (MSIN), който не трябва да надвишава 10 цифри. Структурата на IMSI е определена в приложение № 3.
Чл. 21
Член 21 от Наредба № 1 определя международния идентификатор на абонат на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа TETRA (IТSI), който е съставен от 15 цифри. За България, идентификаторът има следната структура: трицифрен международен код на страната (МСС), четирицифрен код на мобилната мрежа TETRA (Т)MNC и осемцифрен номер (SSI) за идентификация на абоната.
Чл. 22
Член 22 от Наредба № 1 определя структурата на международния номер на абонат в електронна съобщителна мрежа за пренос на данни. Този номер е с 14 цифри и се състои от три основни части: трицифрен международен код на страната, едноцифрен код за определяне на електронната мрежа на национално ниво и десетцифрен номер за идентификация на абоната. Структурата е описана в приложение № 5 на наредбата.
Чл. 23
Член 23 от Наредба № 1 определя характеристиките на Международния код на точка за сигнализация (ISPC), който е с дължина 14 бита. Кодът се състои от два основни компонента: единадесетбитов код за сигнализация на електронната съобщителна мрежа (SANC) и трибитов идентификатор на точка за сигнализация (SPI). Допълнителни детайли за структурата на кода са описани в приложение № 6 на наредбата.
Чл. 24
Член 24 от Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. определя Националния код на точка за сигнализация (NSPC) за Република България, който е с дължина 14 бита. Кодът има структура 6-4-4 и възможните стойности в десетично представяне са: ZZ (00-63), YY (00-15), XX (00-15). Структурата е описана в приложение № 7 на наредбата.
Чл. 25
Наредбата регламентира правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне на номерационни ресурси. Чл. 25 определя номера за маршрутизация като специфичен номер, използван от електронните съобщителни мрежи за маршрутизиране на повиквания към пренесени номера. Структурата на номера за маршрутизация се определя в съответствие с приложимите стандарти.
Чл. 26
Наредбата определя правила за ползване и разпределение на номерационни ресурси. Чл. 26 уточнява, че номерът за идентификация на издателя е със 7 цифри и включва двуцифрен код '89' за електронни съобщения, трицифрен международен код '359' за България и двуцифрен идентификатор на издателя.
Чл. 27
Наредбата определя правилата за ползване и разпределение на номерационни ресурси в цифровите мобилни наземни електронни съобщителни мрежи. Чл. 27 описва кодовете за идентификация на базовите станции (BSIC), които са с 6 бита и се състоят от трибитов цветен код на цифровата мобилна мрежа (NCC) и трибитов цветен код на базовата станция (ВСС). Структурата на тези кодове е определена в приложение № 9.
Чл. 28
Наредбата регламентира правилата за ползване, разпределение и процедурите за първично и вторично предоставяне, резервиране и отнемане на номерационни ресурси. Член 28 от наредбата е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 10 от 2019 г.
Глава четвърта
Наредбата определя правилата и процедурите за ползване, разпределение, резервиране и отнемане на номерационни ресурси. Глава четвърта е посветена на процедурите за предоставяне на номера и адреси, като е направена актуализация на текста през 2021 г. Чл. 29 е отменен с изменение от 2019 г.
Чл. 30
Наредбата определя правилата за предоставяне, разпределение и процедури за ползване на номерационни ресурси в България. Комисията предоставя първични номерационни ресурси на предприятия чрез разрешение. Кратки национални номера за спешни повиквания и хармонизирани номера могат да бъдат предоставяни на държавни органи и предприятия с мотивирано решение. Съществува публичен регистър на хармонизираните номера и свързаните с тях услуги със социална значимост в страната.
Чл. 31
Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. определя правилата за ползване, разпределение и процедурите за предоставяне на номерационни ресурси. Комисията предоставя номера на предприятията в зависимост от типа на услугите, които предлагат, с минимални групи от 100 до 10 000 000 номера. Максималният брой номера, който може да бъде предоставен по едно заявление, е 1% от номерационния капацитет след съответния код.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 1 определя правилата за предоставяне на кодове за ползване от Комисията на предприятия, които не са част от ННП. Кодове се предоставят за цифрови мобилни наземни мрежи, виртуални мобилни оператори, фиксирани електронни съобщителни мрежи и мрежи TETRA, като за всяка категория се допуска по един код. При необходимост, могат да се предоставят и кодове за тестови цели.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. определя, че Комисията предоставя кодове на точки за сигнализация. Има два типа кодове: международни кодове на точка за сигнализация (ISPC) за електронни съобщителни мрежи с международна свързаност и национални кодове на точка за сигнализация (NSPC) за мрежи със свързаност на национално ниво. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 64 от 2021 г.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. регламентира условията за предоставяне на номера и кодове на виртуални мобилни оператори (MVNO) и платформи за виртуални мобилни оператори (MVNE). За да получи номерационни ресурси, заявителят трябва да притежава необходимата минимална инфраструктура, включително собствен номерационен капацитет и код на мобилна електронна съобщителна мрежа (МNС).
Чл. 35
Член 35 от Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. определя изискванията за ефективно ползване на номерационни ресурси. За географски номера е необходимо да се използват над 60% от предоставените номера, за номера в мобилни мрежи и виртуални оператори също е необходимо над 60% използване, а за негеографски номера от обхват '700' и '800' - над 50%. Тези изисквания трябва да бъдат изпълнени преди подаване на заявление за допълнителен ресурс.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 1 определя критериите, по които комисията взема решение при разглеждане на заявления за номерационни ресурси. Решението се основава на регулаторната политика, актовете на международни организации, структурата на наличните номерационни ресурси, защитата на националната сигурност, изискванията за равнопоставеност и желанието на заявителя.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 1 определя процедурата за издаване на разрешение за ползване на номерационни ресурси, която се извършва съгласно разпоредбите на ЗЕС. Заявителят трябва да предостави технически характеристики на електронната съобщителна мрежа, включително архитектура, топология, схема на сигнализация и данни за интерфейси. При подаване на документи, заявителят трябва да обозначи информацията, която счита за търговска тайна, и всички документи трябва да са на български език.
Чл. 38
Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. определя правилата за ползване, разпределение и процедурите по предоставяне, резервиране и отнемане на номерационни ресурси. Заглавието на наредбата е допълнено с изменения, последните от които са в сила от 28.09.2012 г. и 64 от 2021 г. Член 38 от наредбата е отменен с ДВ, бр. 10 от 2019 г.
Чл. 39
Чл. 39 от Наредба № 1 определя процедурата за предприятията, които искат да изменят или допълнят разрешението си за ползване на номерационни ресурси. Те трябва да подадат заявление, в което да обосноват необходимостта от допълнителен ресурс и да приложат справка за ефективното ползване на вече предоставените ресурси. В случай на мотивирано искане, може да се предоставят допълнителни номера без да са изпълнени определени критерии. Важно е обаче изискванията за ефективно ползване да бъдат спазени преди подаване на ново искане.
Чл. 40
Съгласно Чл. 40 от Наредба № 1 от 22 юли 2010 г., предприятията нямат право на собственост върху номерационните ресурси, които им се предоставят за ползване. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 64 от 2021 г.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. определя задълженията на предприятията при отказ от ползване на предоставени номерационни ресурси. При отказ, предприятията трябва да поискат изменение на разрешението си за ползване, като приложат справка за използваните номера. Ако има номера, пренесени в други мрежи, те трябва да предоставят информация за тези номера и съответната мрежа. Ако в периода между подаването на искането и решението на комисията бъдат пренесени още номера, предприятието е задължено да подаде допълнителна информация за тях.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 1 определя правилата за предоставяне на пренесени номера на предприятия, в които мрежа са пренесени най-много номера. В случай на отказ от ползване на блок от национално значими номера, те се предоставят в групи по 1000 на едно предприятие. Освободените групи номера не могат да бъдат резервирани или предоставяни преди изтичането на шест месеца от освобождаването им.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 1 определя, че при пренасяне на номер в друга електронна съобщителна мрежа, държателят на обхвата от номера остава същият. При връщане на номер, освен в случаите на преносимост, държателят има задължение да не използва номера отново в срок от 6 месеца след връщането му. Раздел I 'а' от наредбата въвежда правила за вторично предоставяне на номера.
Чл. 43а
Чл. 43а от Наредба № 1 определя правилата за вторично предоставяне на номера от предприятия, получили разрешение за ползване на първично предоставени номера. Предприятията могат да предоставят номера на крайни ползватели, като за физически лица номерата се предоставят след географския код на настоящия им адрес, а за юридически лица - след географския код на адреса на ползване. Специални ограничения важат за номера от обхватите "90" и "118", които могат да се предоставят вторично само на юридически лица и еднолични търговци, но не и на други предприятия.
Чл. 43б
Чл. 43б от Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. регламентира условията за вторично предоставяне на номера от предприятия, които нямат първично предоставени номера за същия вид услуги и са подали уведомление до комисията. Номерата се предоставят по групи, а не индивидуално, и могат да се използват само за препродажба на услуги от името на предприятието, получило вторичното предоставяне. Предприятието, предоставило номерата, е задължено да информира комисията за договора за вторично предоставяне и да предостави информация в срок от 14 дни.
Чл. 43в
Чл. 43в от Наредба № 1 определя, че при вторично предоставяне на номера, задълженията от разрешението за ползване на номерационни ресурси не се прехвърлят. Освен това, предприятията, които предоставят номера по чл. 43б, са задължени да осигурят възможност за преносимост на вторично предоставените номера.
Чл. 43г
Чл. 43г забранява вторичното предоставяне на номера на други предприятия, освен в случаите, предвидени в чл. 43б. Тази разпоредба е в сила от 28.09.2012 г. и е част от наредба, която регулира правилата за ползване и разпределение на номерационни ресурси.
Чл. 44
Чл. 44 от Наредба № 1 предоставя на Комисията правото да резервира блокове от номерационни ресурси в съответствие с регулаторната политика. Предприятията, които имат разрешение за ползване на номерационни ресурси, могат да резервират групи номера, свързани с географски кодове.
Чл. 45
Наредбата определя правилата за резервиране, ползване и отнемане на номерационни ресурси. Минималният срок за резервиране на номера е 6 месеца, с възможност за удължаване до 18 месеца. Удължаването трябва да бъде поискано не по-късно от един месец преди изтичането на първоначалния срок, с мотивирано искане. Повторно резервиране на групи номера с един и същ географски код е разрешено, при условие че ресурсът е предоставен за ползване на предприятието.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 1 предвижда, че предприятията, които искат да резервират номера, трябва да подадат заявление по образец до комисията. Заявлението трябва да съдържа идентификационни данни на лицето, желан брой номера след географски код и срок за резервиране. При наличие на непълноти или нередовности в документите, комисията уведомява заявителя да ги отстрани в срок от 7 дни. Ако недостатъците не бъдат отстранени, заявлението не се разглежда.
Чл. 47
Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. определя правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне на номерационни ресурси, включително резервация и отнемане на такива ресурси. Член 47 от наредбата е отменен с изменение, влязло в сила от 01.04.2014 г.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № 1 определя критериите, на които комисията се основава при разглеждане на заявления за номерационни ресурси. Те включват регулаторната политика, съобразяване с международни актове, структурата на ННП и свободни номера, защита на националната сигурност, равнопоставеност и желанието на заявителя.
Чл. 49
Комисията взема решение за изменение и допълнение на издаденото разрешение в срок от 21 дни след подаването на заявление или от отстраняване на непълнотите. След вземане на решението, срокът на резервиране започва да тече от датата на решението.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. постановява, че по време на резервиране на номерата предприятията нямат право да ги ползват. Това правило е в сила с цел да се осигури правилното управление и разпределение на номерационните ресурси.
Чл. 51
Чл. 51 от Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. указва, че предоставянето за ползване на резервирани номера се извършва по реда на чл. 39 от същата наредба. Това означава, че има определени процедури и условия, които трябва да бъдат спазени при предоставянето на резервирани номера.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № 1 задължава предприятията да уведомят комисията за отказ от резервирани номера поне един месец преди изтичането на срока за резервиране. Раздел III, който се отнася до отказа за предоставяне на номера и адреси, е отменен с ДВ, бр. 10 от 2019 г.
Чл. 53 (отм.) и Раздел IV.
Наредбата регламентира правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне на номерационни ресурси. Чл. 53 е отменен с ДВ, бр. 10 от 2019 г., а раздел IV се занимава с изменения на разрешения за ползване и отнемане на номерационни ресурси. Измененията в раздел IV са актуализирани с ДВ, бр. 64 от 2021 г.
Чл. 54
Наредбата регламентира правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне, резервиране и отнемане на номерационни ресурси. Член 54 е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 10 от 2019 г.
Чл. 55
Комисията има право да изменя разрешенията за ползване на номерационни ресурси, като може да отнема част от предоставените ресурси, ако се установи несъответствие с нормативните изисквания. Преди отнемането, комисията изпраща предупреждение на предприятието с срок за отстраняване на несъответствията. Ако не бъдат отстранени, комисията взема решение за изменение на разрешението, като взима предвид становището на предприятието. Номерационни ресурси, отнети от комисията, не могат да бъдат предоставяни или резервирани за срок от шест месеца след отнемането.
Чл. 56
Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. определя правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне на номерационни ресурси в България. Основните разпоредби включват: предоставяне на пренесени номера на предприятия при преустановяване на разрешение, ограничения за повторно предоставяне на номера, задължения за предоставяне на информация при прекратяване на разрешение. В допълнение, наредбата определя термини свързани с номерационните ресурси, включително абонатни номера, блокове от номера, виртуални мобилни оператори и др. Наредбата е изменяна и допълвана многократно, като последните изменения са от 2021 г. и 2023 г.
Параграф §1 от Преходни и Заключителни разпоредби
Настоящите разпоредби определят основни термини, свързани с номерационните ресурси в електронните съобщителни мрежи. Включват определения за абонатни номера, блокове от номера, виртуални мобилни оператори и други. Разпоредбите уточняват и различни видове услуги, като услуги с добавена стойност, услуги с безплатен достъп и услуги за избор на оператор. Тези определения са важни за разбирането на правилата за ползване и разпределение на номерационните ресурси.
§3
Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне на номерационни ресурси отменя предходната Наредба № 7 от 1 юли 2008 г. Тази промяна влиза в сила от 28 септември 2012 г., след изменения, публикувани в Държавен вестник.
§6
Параграф §6 от преходните разпоредби посочва, че разпоредбата на чл. 16 влиза в сила на 1 януари 2011 г. Предприятията, получили номера от обхват "90", трябва да заявят необходимия ресурс до 1 октомври 2010 г. Заключителните разпоредби се отнасят към наредба за изменение на Наредба № 1 от 2010 г., която е обнародвана в Държавен вестник, брой 12 от 2011 г. и влиза в сила на 10.03.2011 г.
§5
Наредбата за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне за ползване, резервиране и отнемане на номерационни ресурси влиза в сила от 10 март 2011 г. Преходните и заключителни разпоредби касаят изменения и допълнения на същата наредба, обнародвани в Държавен вестник, брой 74 от 2012 г., с влизане в сила от 28.09.2012 г.
§27
Параграф §27 предвижда, че в срок до 2 месеца от влизането в сила на наредбата, общите условия на договора с крайните потребители трябва да бъдат приведени в съответствие с чл. 16, ал. 4, т. 2. Освен това, в същия срок трябва да се осигури техническа възможност за ограничаване на достъпа до отделни типове и до всички УДС.
§29
Номерата, предоставяни по чл. 31, ал. 1, т. 5, ще бъдат налични от 1 януари 2013 г. Задължението за тяхното ползване влиза в сила от 1 януари 2014 г. Миграцията на номерата за М2М приложения от предишни обхвати в новия обхват не е задължителна преди тази дата.
§30
Актуализирането на Националния номерационен план на Република България трябва да се извърши в срок до 3 месеца след влизането в сила на наредбата. Заключителните разпоредби се отнасят към изменения и допълнения на същата наредба, обнародвани в ДВ, бр. 28 от 2014 г., и влизат в сила от 01.04.2014 г.
§8
Наредба № 1 от 22 юли 2010 г. за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне на номерационни ресурси е приета на основание чл. 133а от Закона за електронните съобщения и влиза в сила на 1 април 2014 г. Заключителните разпоредби към наредба за изменение и допълнение на тази наредба са обнародвани в ДВ, бр. 91 от 2015 г. и влизат в сила на 24 ноември 2015 г.
§6
Наредбата е приета на основание чл. 133а от Закона за електронните съобщения и влиза в сила от деня на обнародването и в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят към изменения и допълнения на Наредба № 1 от 2010 г. за правилата за ползване, разпределение и процедурите по първично и вторично предоставяне на номерационни ресурси.
§19
Параграф 19 от Наредба № 1 регламентира влизането в сила на измененията в чл. 15а. Аlineя 1 влиза в сила на 1.05.2019 г., а алинея 2 - на 1.02.2020 г., като последната се прилага за нови абонаментни планове и предплатени услуги. Алинея 3 също влиза в сила на 1.05.2019 г. и се отнася за договори, сключени след тази дата. Освен това, има преходни и заключителни разпоредби към Решение № 89 от 27 февруари 2020 г., свързани с изменения в общите изисквания за обществени електронни съобщения.
§3
Параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 влиза в сила от деня на обнародването на решението в "Държавен вестник". Наредбата включва приложения, свързани с географските кодове и препоръките на ITU-T и ETSI, които определят правилата за ползване и разпределение на номенклатурни ресурси в България. Приложенията съдържат информация за обслужвани административни области и съответните географски зони, както и специфични технически препоръки.
