ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
С този закон се определят правилата за създаване на административно-териториални и териториални единици в България, както и за извършване на промени в административно-териториалното устройство.
Чл. 2
Чл. 2 определя административно-териториалните единици в България, които включват области и общини. Общините съдържат съставни единици, като кметства и райони. Всички тези единици имат определени характеристики, като територия, граници, население, наименование и административен център, с изключение на районите, които имат само територия, граници, население и наименование.
Чл. 3
Член 3 от Закона определя териториалните единици в България, които включват населените места и селищните образувания. Населеното място е територия с постоянно живеещо население и необходимата инфраструктура, а те се делят на градове и села. Селищните образувания са територии извън строителните граници на населените места, предназначени за специфични функции, но без постоянно население. И двете категории имат определени територия, граници и наименование.
Чл. 4
Областта в България е съставена от една или повече съседни общини, а територията на областта е равна на територията на включените общини. Административният център на областта е населеното място, което носи наименование на областта.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България определя критериите за създаване на области. Основните фактори, които трябва да се вземат предвид, са физико-географската обособеност на територията и наличието на град, който е традиционен културен и стопански център. Този град трябва да разполага с изградена социална и техническа инфраструктура, както и транспортна достъпност от населените места в областта.
Чл. 6
Територията на Република България е разделена на 28 области, чиито граници и административни центрове се утвърдиха с указ на президента, по предложение на Министерския съвет.
Чл. 7
Член 7 определя структурата на общината, която може да се състои от едно или повече съседни населени места. Територията на общината обхваща територията на включените населени места, а наименованието на общината е наименованието на населеното място, което е нейният административен център.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България определя условията за създаване на нова община. Те включват: наличие на население над 6000 души, наличие на населено място с изградена инфраструктура, включване на съседни населени места, максимална отдалеченост от центъра на общината до 40 км и възможност за финансиране на разходите на новосъздаващата се община. Условията важат и за общината, от която се отделят населените места. Министерският съвет може да вземе решение за създаване на нова община при наличие на обстоятелства, които правят невъзможно изпълнението на условията.
Чл. 9
Създаването на нова община в България започва с искане от поне 25% от избирателите на съответните населени места, което се подава до общинския съвет. Общинският съвет проверява условията и взема решение, което изпраща на областния управител. Областният управител проверява законосъобразността на искането и предлага провеждане на общ референдум. При положителен вот, докладът се изпраща на Министерския съвет, който след становище на министъра на регионалното развитие взема решение за създаване на новата община. Решението се утвърдява от президента. Инициативата може да бъде и от общинския съвет, областния управител или Министерския съвет. В случай на проблеми с референдума, Министерският съвет може да реши за създаването на общината при определени условия.
Чл. 10
В столицата и в градовете с население над 300 000 души задължително се създават райони. В градовете с население над 100 000 души райони могат да бъдат създавани по решение на общинския съвет.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България определя, че територията на района е част от строителните и землищните граници на града. Наименованието на района се определя с акта за неговото създаване.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България определя три основни условия за създаване на райони в големите градове. Първото условие изисква наличието на население над 25 000 души в съответния район. Второто условие е свързано с възможността за райониране на територията съобразно общите градоустройствени планове и с трайни природо-географски или инфраструктурни делители. Третото условие е наличието на изградена инфраструктура с районно значение, необходима за задоволяване на административни, социални и санитарно-хигиенни потребности.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България определя реда за създаване на райони. Процесът стартира с обсъждане на проект от общинския съвет по предложение на кмета, последвано от приемане на решение, което се обнародва в "Държавен вестник". Областният управител проверява законосъобразността на решението в 14-дневен срок. Решението влиза в сила от датата на обнародването. За териториалното деление на столичната община и на градовете с население над 300 000 души е необходим закон.
Чл. 14
Според Закона за административно-териториалното устройство на Република България, кметство представлява населено място, в което живеят над 100 души с постоянен адрес. Тази дефиниция е актуализирана с изменения в закона, публикувани в Държавен вестник през 2020 и 2021 година, като промените влизат в сила от 01.05.2021 г.
Чл. 15
Член 15 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България определя територията на кметството като територията на населеното място. Наименованието на кметството съвпада с наименованието на населеното място, което е негов административен център.
Чл. 16
Член 16 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България е бил изменен през 1999 г. и след това отменен през 2020 г. Следователно, настоящият текст на закона не съдържа разпоредби, свързани с този член.
Чл. 17
Член 17 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 107 от 2020 г. Този член е част от глава трета, която урежда реда за създаване на населени места и селищни образувания, като раздел I се отнася до населено място.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България определя територията на населеното място, която включва селищната територия, определена от строителните граници, и извънселищната територия, определена от границите на землището. Наименованието на населеното място се определя с указ на президента на Република България.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България определя условията за създаване на нови населени места. Те трябва да се намират в землищата на съществуващи населени места и да отговарят на следните условия: 1) Трайно заселване на население в селищно образувание с устройствен план или наличие на потребност от заселване; 2) Наличие на постоянно живеещо население; 3) Изградена социална инфраструктура.
Чл. 20 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Създаването на ново населено място в България се извършва по определен ред. Първо, искане за създаване на населено място трябва да бъде подписано от минимум 25% от избирателите или от кмета на общината и подадено до общинския съвет. След това, общинският съвет е задължен да обсъди искането в двумесечен срок и да изпрати своето решение на областния управител. Областният управител от своя страна трябва в едномесечен срок да внесе мотивирано предложение в Министерския съвет. Накрая, решението на Министерския съвет и указът на президента за наименованието на новото населено място се обнародват в "Държавен вестник".
Чл. 21
Възстановяването на заличени населени места в България е допустимо при отпадане на причините за заличаването, запазване на територията и сградите, и наличие на трайно население от над 50 души. Искането за възстановяване трябва да бъде подписано от поне 25 души и се извършва по реда на чл. 20.
Чл. 22
Територията на селищното образувание се определя от строителните му граници и може да обхваща едно или повече населени места, без да притежава самостоятелно землище. Наименованието му се определя с акта за образуването му.
Чл. 23
Селищните образувания в България се класифицират като образувания с национално и местно значение. Министерският съвет има правомощията да определи кои от тях са с национално значение.
Чл. 24
Създаването на ново селищно образувание в България е възможно при наличието на две основни условия: първо, необходимост от задоволяване на курортни или промишлени нужди, които да имат местно или национално значение; второ, наличие на устройствен план или определени строителни граници за съответното селище.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България определя реда за създаване на нови селищни образувания. За селищни образувания с местно значение, процедурата започва с решение на общинския съвет по предложение на кмета. За селищни образувания с национално значение, решението се взима от Министерския съвет след съгласуване с общинския съвет. И двете решения влизат в сила след обнародване в "Държавен вестник."
Чл. 26
Промяната на границите на областта в България може да се извършва само по границите на съществуващи общини и се утвърджава с указ на президента по предложение на Министерския съвет. Също така, промяната на административния център и наименованието на областта също се утвърдява с указ на президента по предложение на Министерския съвет.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България регламентира условията и процедурите за промяна на съществуващите общини, включително закриване на общини поради разделяне или сливане. Промяната може да се извърши след спазване на условията по чл. 8 и реда по чл. 9. Министерският съвет има правомощия да взема решения за разделяне на общини, а инициативата за промени може да идва от населението, общинските съвети или Министерския съвет.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България регламентира процедурата за промяна на границите на община, която включва отделяне на населено място и присъединяването му към съседна община. Процедурата започва с искане от поне 25% от избирателите на населеното място, последвано от задължителни решения на общинските съвети и проверка от областния управител. При положителен вот на референдум, областният управител внася доклад в Министерския съвет, който предлага промяната на президента. В определени случаи, свързани с подобряване на услугите за населението, е възможно отделяне на населени места между общини в различни области с решение на Министерския съвет.
Чл. 29
Промяната на административния център и наименованието на община в България се извършва след положителен вот от общ референдум. Общинският съвет, в срок от един месец, изпраща предложение до Министерския съвет чрез областния управител. След това Министерският съвет взема решение и предлага на президента да утвърди промяната.
Чл. 30
Член 30 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България предвижда, че промени, свързани със закриване на райони и промяна на техните граници, се извършват при условията и по реда, по който са били създадени тези райони.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България предвижда, че населено място, което е кметство и не отговаря на изискванията на чл. 14 към момента на обнародването на указа на президента за насрочване на общи избори, губи статута си на кметство. Тази разпоредба е изменена с ДВ, бр. 95 от 2011 г. и ДВ, бр. 107 от 2020 г.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България регламентира различни промени в населени места. Промяна, водеща до закриване на населено място, се извършва при отпадане на условията по чл. 19, ал. 2, т. 1 или чл. 24, т. 1. Отделянето на части от населено място за създаване на ново населено място става по реда за това. Присъединяване на части от населено място към друго се извършва по реда на чл. 20. При присъединяване на населено място, което е кметство, общинският съвет взема решение за закриване на кметството. Закриването на населено място поради строителство на големи обекти се извършва с указ на президента по предложение на Министерския съвет.
Чл. 33
За да бъде обявено село за град, е необходимо то да разполага с изградена социална и техническа инфраструктура и население от минимум 3500 души. В курортните населени места изискването е за минимум 1000 души. Процедурата започва с предложение от кмета и включва приемане на решение от общинския съвет, което след това се изпраща на областния управител и Министерския съвет. Резултатът влиза в сила след обнародването в "Държавен вестник".
Чл. 34
Наименованието на населеното място може да бъде променено с указ на президента на Република България. Тази разпоредба е била обявена за противоконституционна, но по-късно е изменена.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България урежда промяната на наименованията на селищни образувания. Промяната на наименованието на селище с национално значение се извършва с указ на президента, докато за селища с местно значение промяната става с решение на общинския съвет, което влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, селищно образувание може да получи статут на населено място при определени условия и ред.
Чл. 36
Общините, районите, кметствата и населените места в България се категоризират по критерии и показатели, определени от Министерския съвет. Процесът на категоризация се извършва със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, която се обнародва в "Държавен вестник".
Чл. 37
Законът за административно-териториалното устройство на Република България регламентира структурата и функциите на административно-териториалните единици в страната. Националният статистически институт е отговорен за поддържането на Единен класификатор на административно-териториалните единици и национален регистър на населените места. Законът определя термини като сливане, разделяне, присъединяване и отделяне на административно-териториални единици, както и условията за провеждане на общи референдуми. Избори за кметове на кметства се провеждат съвместно с изборите за общински съветници. Съществуващи единици запазват статута си, а нови административни единици могат да се създават след спазване на определени процедури и срокове. Промените в административно-териториалното устройство не могат да се извършват по-често от веднъж на две години.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на закона се определят основни термини, свързани с административно-териториалните промени. "Сливане", "разделяне", "присъединяване", "отделяне" и "закриване" описват различни форми на промяна на административните единици. Въведен е терминът "общ референдум", който се провежда в няколко населени места по общ въпрос. Забранява се извършването на административно-териториални промени, които нарушават условията за създаване на единиците. Определя се и понятието "землище", което обхваща поземлените имоти на населено място.
§ 3
Изборите за кметове на кметства се провеждат едновременно с изборите за кметове на общини и общински съветници, но само в кметства, които са създадени до датата на обнародване на указа на президента за насрочване на местните избори.
§ 4
При създаване на нова община или кметство, изборите за общински съветници и кметове се провеждат в срок от три месеца след обнародването на указа на президента или решението на общинския съвет. Съществуващите общини и кметства запазват статута си и не провеждат избори до края на текущия мандат. При административно-териториални промени, ако територията на общината намалее с над 50% или населението с над 30%, се провеждат нови избори за местни органи в същите срокове.
§6
Параграф §6 определя, че районирането на териториалните структурни звена и служби на министерствата и ведомствата не трябва да нарушава границите на административно-териториалните единици, освен ако не е предвидено друго с закон. Това гарантира запазването на административните граници при организиране на структурите на държавната администрация.
§ 7
При влизането в сила на закона, съществуващите общини, населени места и селищни образувания запазват статута си. Столичната община също запазва статута си на област. Населени места като махали, колиби, гари, минни и промишлени селища получават статут на села.
§10
С §10 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, се отменя член 34, алинея 2 от Закона за териториално и селищно устройство. Този закон е обнародван в Държавен вестник, бр. 29 от 1973 г. и е подлаган на многобройни изменения и допълнения.
§12
Параграф §12 от закона предвижда замяна на наименованията на министъра и министерството, свързани с териториалното развитие. Конкретно, термините "министъра на териториалното развитие и строителството" и "Министерството на териториалното развитие и строителството" се заменят с "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".
§13
Параграф §13 от преходните и заключителни разпоредби уточнява, че населените места, които към влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните избори, отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 и имат назначени кметски наместници, ще придобият статут на кметство. В тези населени места ще се проведат избори за кметове на кметства паралелно с местните избори.
§21
В параграф §21 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България се определят действията, които трябва да предприемат Министерският съвет и министърът на финансите след обнародването на указа на президента за новите области. Министерският съвет трябва да определи структурата и числеността на областните администрации в срок от един месец. Министърът на финансите разпределя движимите вещи и паричните средства между новите администрации, а неприключилите преписки и архиви на досегашните области също се преразпределят. Висящите съдебни производства продължават с новите областни управители.
§22
Областните управители и техните администрации продължават да изпълняват функциите си до назначаването на новите областни управители. Трудовите правоотношения на служителите от областните администрации се уреждат съгласно Кодекса на труда.
§23
Параграф §23 от закона предвижда, че средствата за издръжка на новите области ще бъдат осигурени от държавния бюджет за 1999 година. Това включва преразпределение на средства от бюджетите на съществуващите области, както и от бюджетите на съответните държавни органи, които имат деконцентрирани структури на областно ниво.
§ 24
Параграф 24 предвижда, че започналите преди влизането на закона в сила процедури за административно-териториални промени ще бъдат довършени по новия ред, като за тях ще се прилага разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 преди изменението на закона.
§25
Министерският съвет има задължението да приведе съществуващото райониране на деконцентрираните държавни структури в съответствие с новите области и техните административни центрове в срок от три месеца след обнародването на указа на президента. Това задължение не важи, ако в специален закон е предвидено друго.
§ 27
Министерският съвет е задължен да утвърди съдържанието на класификатора и регистъра на населените места до 30 юли 1999 г., съгласно чл. 37 от закона. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, обнародван в Държавен вестник, брой 69 от 1999 г.
§45
Съгласно §45 от Преходните и Заключителните разпоредби, общинските съвети са задължени да приемат решение за привеждане на административно-териториалното устройство на общините в съответствие с новия закон в срок от три месеца след неговото влизане в сила. До приемането на това решение, в кметствата, които не отговарят на изискванията по чл. 16, т. 1, не се провеждат избори за кмет на кметство.
§2
Параграф 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство предвижда възстановяване на статута на кметства за населени места, които преди влизането в сила на закона са го загубили. Това възстановяване е възможно, ако до 15 септември 2003 г. населените места отговарят на определени изисквания и в тях се проведат избори за кметове на кметства едновременно с местните избори. Същото правило важи и за групи от населени места, които преди това са били част от едно кметство.
§98
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения в закона, обнародвани в "Държавен вестник", брой 95 от 2011 г., и влизат в сила от 02.12.2011 г.
§3
Съгласно параграф §3 от преходните и заключителни разпоредби, в кметствата, където на 23 октомври 2011 г. не са проведени избори за кметове, общинският съвет може да назначава кметски наместници. Това е възможно извън случаите, посочени в чл. 46а, ал. 1, изречение първо от Закона за местното самоуправление и местната администрация, при спазване на останалите изисквания на закона.
§4
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 66 от 2013 г. и влиза в сила от 26.07.2013 г.
§ 75
Параграф §75 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В текста на закона, думите "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" се заменят с "министъра на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие".
§17
Параграф §17 определя статута на населените места, които отговарят на условията за кметство. Те ще получат статут на кметство и ще проведат избори за кметове едновременно с общите избори за общински съветници. Кметските наместници в тези населени места ще продължат да изпълняват задълженията си до полагане на клетва от новоизбрания кмет. При предсрочно прекратяване на правомощията на кметски наместник, кметът на общината има правото да назначи нов кметски наместник.
§30
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за устройство на територията са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г. и влизат в сила от 28.11.2014 г.
§75
В §75 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България се предвижда замяна на термини. Думите "министъра на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие" се заменят с "министъра на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".
§117
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. са обнародвани в Държавен вестник, брой 107 от 2014 г. и влизат в сила от 01.01.2015 г.
§ 21
Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г., с изключение на § 19, който влиза в сила от 1 декември 2014 г. Допълнително, се отбелязва, че има преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Изборния кодекс, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 39 от 2016 г. и влизат в сила от 26.05.2016 г.
§153
Изборите за кметове на кметства се провеждат само в тези кметства, които към момента на обнародване на указа на президента за насрочване на общи избори отговарят на специфичните изисквания, посочени в чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
§155
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Изборния кодекс, обнародвани в "Държавен вестник", брой 57 от 2016 г., и влизат в сила от 22.07.2016 г.
§8
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към закона за изменение на Закона за българската агенция по безопасност на храните, който е обнародван в Държавен вестник, брой 58 от 2017 година и влиза в сила от 18 юли 2017 година.
§76
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за местното самоуправление и местната администрация, обнародвани в брой 107 от 2020 г.
§5
Населените места, които отговарят на изискванията на чл. 14 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България, придобиват статут на кметство и ще проведат избори за кметове на кметства заедно с общинските избори. Кметските наместници в тези населени места продължават да изпълняват задълженията си до полагане на клетва от новоизбрания кмет. При предсрочно прекратяване на пълномощията на кметски наместник, кметът на общината може да назначи нов кметски наместник.
§67
Параграф §67 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България предвижда, че населените места, отговарящи на изискванията на чл. 14 от закона, придобиват статут на кметство и ще проведат избори за кметове едновременно с изборите за общински съветници. Кметските наместници в тези населени места продължават да изпълняват задълженията си до полагане на клетва от новоизбрания кмет. При предсрочно прекратяване на пълномощията на кметски наместник, кметът на общината има право да назначи нов кметски наместник.
§69
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В допълнение, има преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Закона за подпомагане на земеделските производители, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 102 от 2022 г. и влизат в сила от 01.01.2023 г.
