Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда организацията, управлението, финансирането, инвестирането, експлоатацията и поддържането на инженерно-техническите мероприятия, свързани с геозащитната дейност.
Геозащитната дейност, съгласно наредбата, включва набор от дейности и мерки, свързани с проучването, проектирането, строителството, експлоатацията и поддържането на съоръжения, които имат за цел да защитят застрашени и засегнати територии от природни и техногенни опасности, като оврази, свлачища, срутища, морска абразия и речна ерозия.
Геозащитната дейност представлява важен компонент от териториалното и селищното устройство, включваща благоустройството на териториите и акваториите. Тя е също така част от усилията за опазване на околната среда.
Чл. 4 от Наредба № 1 от 20 януари 1994 г. определя геозащитните съоръжения, които включват отводнително-укрепителни и брегозащитни конструкции. В списъка са посочени дренажи, дренажни галерии, отводнителни кладенци, хоризонтални дрениращи сондажи, подпорни стени, контрафорси, пилотни и анкерни системи, дамби, брегозащитни вълноломи, тирета, буни, изкуствени плажове, насипи и агролесомероприятия.
Министерството на териториалното развитие и строителството е отговорно за провеждането на държавната политика в областта на геозащитната дейност, като работи в сътрудничество със заинтересуваните министерства, ведомства и областни администрации.
Чл. 6 от НАРЕДБА № 1 определя задълженията на Министерството на териториалното развитие и строителството, общините и собствениците на недвижими имоти относно геозащитната дейност. Министерството координира и контролира геозащитната дейност, регистрира и организира изследвания на територии и акватории, изработва и утвърджава регионални схеми и планове, които внася за становище в Междуведомствения съвет. Общините отговарят за изработването и изпълнението на геозащитни проекти на териториите си, а собствениците на имоти са отговорни за реализацията на мероприятията за геозащита на техните имоти. Министерството предоставя резултати от проучвания при поискване.
Чл. 7 от Наредба № 1 от 20 януари 1994 г. определя различните източници на финансиране на геозащитната дейност. Министерството на териториалното развитие и строителството осигурява средства за територии с комплексни геоложки проблеми, общините финансират местни територии, а собствениците на имоти са отговорни за геозащитни мерки в техните имоти. При проекти, които засягат повече от един имот, дяловото участие се определя чрез нотариален договор или от общинската техническа служба. Собствениците осигуряват средства за поддръжка на съоръженията, а Министерството на финансите утвърджава списъците на финансираните строежи.
Чл. 8 от Наредба № 1 от 20 януари 1994 г. изисква проектите за геозащитата на застрашените и засегнатите територии и акватории да бъдат изработвани в съответствие с актуалните подробни териториалноустройствени планове и застроителни решения.
Съгласно Чл. 9 от Наредба № 1 от 20 януари 1994 г. за геозащитната дейност, общините изискват от инвеститорите, които получават разрешение за проектиране и строеж в застрашени територии, да проектират и изпълнят необходимите геозащитни съоръжения и мероприятия. Това е задължително условие, свързано с опазването на териториите и акваториите от геоложки рискове.
Чл. 10 от Наредба № 1 предвижда, че за проектирането на геозащитни строежи е необходимо да се извършат проучвания, както и да се проектират и изградят реперни мрежи. Тези мрежи служат за наблюдение, анализ и прогноза на динамиката и устойчивостта на терените.
Член 11 от Наредба № 1 предвижда, че за проектирането на сложни брегозащитни строежи е необходимо да се извършват натурни и моделни изследвания на хидро- и литодинамичните процеси. Това означава, че преди изграждането на такива строежи трябва да се проучат и анализират динамичните водни и земни процеси, за да се осигури ефективност и безопасност на проектите.
Член 12 от Наредба № 1 от 20 януари 1994 г. предвижда разработване на част "Техническа експлоатация и поддържане на геозащитните съоръжения" в проектите за геозащита. В тази част се включват режимни наблюдения на териториите и акваториите, адаптация на съоръженията към природните и техногенните условия, както и извършване на периодични и заключителни анализи и заключения.
Чл. 13 от Наредба № 1 предвижда, че проектите за геозащита трябва да бъдат съгласувани от съответните министерства и ведомства, като също така подлежат на оценка на въздействието върху околната среда. Специално за проектите за брегозащита на Черноморското и Дунавското крайбрежие, е необходимо съгласуване с Министерството на отбраната и Министерството на транспорта.
Чл. 14 от Наредба № 1 от 20 януари 1994 г. определя, че приемането и одобряването на проектите, както и издаването на разрешения за строеж и разрешаването на ползването на строежите, се извършват по общия ред, установен в Закона за териториално и селищно устройство.
Чл. 15 от Наредба № 1 предвижда, че в случай на аварийни ситуации, общините могат да издават разрешение за строеж на геозащитни съоръжения, дори при частични работни проекти. Това разрешение трябва да бъде съгласувано с органите на управление "Гражданска защита".
Съгласно Чл. 16 от Наредба № 1 от 20 януари 1994 г., геозащитни съоръжения и мероприятия, изградени с бюджетни средства, преминават в собственост на общините. Това се случва на основание конкретни разпоредби от Закона за местното самоуправление и Закона за собствеността. Общините са отговорни за експлоатацията и поддръжката на тези съоръжения.
Член 17 от Наредба № 1 от 20 януари 1994 г. определя, че експлоатацията и поддържането на геозащитните съоръжения и мероприятия трябва да се извършват в съответствие с разпоредбите на член 12 от същата наредба.
Член 18 от Наредба № 1 задължава ведомствата, фирмите и организациите да предоставят на общините наличните оценки и анализи, свързани с експлоатацията и поддържането на геозащитните строежи. Тази информация включва данни за деформации на терените, аварии и техногенни влияния. Общините поемат разходите само за размножаване на предоставената информация.
Собствениците и ползвателите на недвижими имоти, в които са изградени геозащитни съоръжения, имат три основни задължения: да спазват изискванията за техническа експлоатация, да поддържат съоръженията в изправност и да осигуряват достъп на специализирани служби за наблюдения и ремонти.
Техническите служби на общините съхраняват безсрочно документация за геозащитни строежи, която включва одобрения проект, разрешението за строеж, екзекутивните чертежи и разрешението за ползването на строежа, както и материалите по чл. 18.
Чл. 21 от Наредба № 1 определя отговорността за ремонт и възстановяване на геозащитни съоръжения, повредени вследствие на аварийни ситуации. Ремонтът се извършва от общинските администрации за съоръжения, изградени и предадени им за експлоатация, и от собствениците на недвижими имоти за собствените им геозащитни съоръжения. Заключителните разпоредби уточняват, че наредбата е издадена на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство и че указания за нейното прилагане предоставя министърът на териториалното развитие и строителството.