Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя основните принципи за образуване на минималните цени в инженерното инвестиционно проектиране и тяхното приложение. Тя служи за основа за регулиране на ценовата политика в сектора.
Наредбата определя минималните цени за проектиране на инженерните части на инвестиционните проекти, съгласно Закона за устройство на територията. Тя обхваща дейности като проучвания, идейни решения, проекти за разрешение за строеж, работни чертежи, авторски надзор и др. Минималните цени важат за проектанти с правоспособност от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и се договарят съгласно ЗУТ.
Наредбата е задължителна за проектантите, които сключват писмен договор с възложителя за проектантска услуга. Проектантите трябва да бъдат регистрирани в Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Стойността на проектната услуга, определена в договора, не може да бъде по-ниска от минималните цени, установени в наредбата.
Наредбата определя, че неспазването на нейните изисквания от инженерите проектанти е дисциплинарно нарушение. При доказателства за такова нарушение се образува дисциплинарно производство, в което комисията по професионална етика на КИИП взема решение за налагане на санкции, съгласно устава на КИИП.
Наредбата определя минималните цени за цялостното проектиране на инженерните части на инвестиционни проекти, което включва всички фази на проектирането, както е посочено в чл. 139 от ЗУТ. Минималните цени не зависят от цената на архитектурната част и са част от общата цена за проектиране на строежа.
Член 6 от Наредба № 1 от 17 май 2004 г. определя, че минималните цени в тази глава важат за инвестиционни проекти на строежи, които включват повече от две инженерни части.
Наредбата определя минималните цени за проектиране на инвестиционни проекти, които се изчисляват като сбор от цените, зададени от специалисти по различни инженерни специалности. Цените се формират на базата на размерността на строежа и сложността на проекта. С увеличаване на обема на задачата, относителната цена на единица стойност намалява, а при по-висока сложност се прилага корекционен коефициент, който е нарастваща прогресия.
Чл. 8 от Наредба № 1 от 17 май 2004 г. урежда начина, по който всяка инженерна специалност определя своето проектантско възнаграждение. Това става чрез методики за ценообразуване, разработени от националните професионални секции, след предложение от областните секции. Методиките трябва да отразяват характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация на строежите, съгласно ЗУТ и Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи. Форматът на методиките може да бъде табличен, графичен или аналитичен, и те се приемат от управителния съвет на КИИП.
Чл. 9 от Наредба № 1 от 17 май 2004 г. определя, че минималните цени за проектиране в инженерното инвестиционно проектиране се основават на базова строителна стойност на обекта, натурални показатели специфични за строежа, планирана производителност или капацитет на обекта, както и вложено проектантско време.
Чл. 10 от Наредба № 1 определя методите за изчисляване на базовата строителна стойност на строежите до публикуването на Сборник на базовите цени. Сборникът се изготвя и актуализира ежегодно с помощта на камарите на архитектите и инженерите. При съставянето на цените се взема предвид инфлацията, определена в Закона за бюджета на Република България.
Член 11 от Наредба № 1 от 17 май 2004 г. посочва, че натуралните показатели за строежа, както и планираната производителност или капацитет, се определят чрез свободно договаряне между проектанта и възложителя. Тези условия трябва да бъдат фиксирани в заданието за проектиране или в договора за проектантската услуга.
Член 12 от Наредба № 1 определя начина на заплащане на проектантския труд, който се извършва по вложено време. Заплащането се извършва по часова ставка, утвърдена от управителния съвет на КИИП, която е свързана с методика, отчитаща обективно вложения труд и показателите за работната заплата в строителния сектор. При утвърждаването на часовата ставка се взема предвид и процентът на инфлация, посочен в Закона за бюджета на Република България за съответната година.
Член 13 от Наредба № 1 от 17 май 2004 г. уточнява, че при определянето на минималните цени за проектиране на инженерните части на инвестиционните проекти не се включват елементите на инфраструктурата, като пътища, проводи и трафопостове, за които се изготвят отделни проекти.
Чл. 14 от Наредба № 1 от 17 май 2004 г. определя, че към минималните цени за проектиране на инженерните части на инвестиционните проекти могат да се добавят допълнителни такси, свързани с уникалността, сложността, специалните конструктивно-технологични решения, луксозността, съкращаването на срока за проектиране, преустройства и реконструкции и други специфики на проекта. Всяка инженерна специалност е задължена да обоснове добавките си пред възложителя.
Член 15 от наредбата предвижда, че цената за всички видове техническа помощ, допълнителни проучвателни и проектни работи, авторски надзор и други услуги, които не са включени в подписания конкретен договор, се договарят на база план-сметка, изготвена по вложено време.
Член 16 от Наредба № 1 от 17 май 2004 г. определя, че минималните цени в тази глава се прилагат за инвестиционни проекти на техническата инфраструктура, които включват една или две инженерни части.
Член 17 от Наредба № 1 от 17 май 2004 г. определя, че минималните цени за проектиране на инвестиционни проекти на строежи в сферата на техническата инфраструктура се определят от проектанта на водещата инженерна специалност. Проектантът следва да използва методика за ценообразуване, разработена от съответната професионална секция.
Чл. 18 от Наредба № 1 определя принципите за съставяне на минималните цени за проектиране на инвестиционни проекти за строежи на техническата инфраструктура. Ценообразуването се основава на принципите, изложени в чл. 9-15 от наредбата. Методиките за ценообразуване са неразделна част от наредбата и се приемат от управителния съвет на КИИП по предложение на професионалните секции.
Чл. 19 от Наредба № 1 определя, че за различните фази на проектирането се договарят част (%) от цените, установени в чл. 5, съгласно методики, създадени от професионалните секции. Разпределението на относителния дял за фазите на проектирането се извършва по споразумение между възложителя и проектанта.
Чл. 20 от Наредба № 1 предвижда, че при изготвяне на проект, който ще бъде използван многократно от възложителя на различни терени, цените на проекта се удвояват. Освен това, за да се прилагат проекти на различни терени, е необходимо изричното съгласие на авторския колектив, което трябва да бъде заверено от съответната областна колегия на КИИП, като цената на авторското право се договаря отделно.
Чл. 21 от Наредба № 1 предвижда, че за преработка на проект се заплаща част от цената, която е определена с протокол между възложителя и проектанта, в зависимост от степента на ползваемост на първоначалния проект.
Член 22 от Наредба № 1 предвижда, че цените за изработване на проекти, които са поръчани за изпълнение в чужбина, се удвояват. Това означава, че за проекти, които ще бъдат реализирани извън страната, минималните цени трябва да бъдат два пъти по-високи от стандартните. Целта е да се отразят допълнителните разходи и условия, свързани с международната работа.
Когато възложителят иска да приложи проект, изготвен в чужбина, той трябва да бъде преведен и адаптиран към изискванията на националната нормативна база. За това се заплаща договорен процент от цената, установена по наредбата.
Чл. 24 от наредбата предвижда, че при съвместно проектиране на обекти с чуждестранни лица или организации, както и при разработване на конкретни части от проекти от членове на КИИП, цените за проектиране се договарят с разделителен протокол, в съответствие с наредбата.
Член 25 от Наредба № 1 предвижда, че когато се налага да се договарят работи, които не са включени в обхвата на наредбата, тези работи могат да бъдат уподобени и подлежат на свободно договаряне между страните, т.е. възложителя и изпълнителя могат да постигнат споразумение по условията на договора.
Чл. 26 от наредбата предвижда, че цените за изменения, допълнения, преработки и подобрения, произтичащи от неточно проектиране или несъобразяване с предишни фази на проектирането, се договарят допълнително. Възложител е физическо или юридическо лице, подписващо договора за проектантска услуга и заплаща цената за проектиране. Базовата строителна стойност е осреднена статистическа стойност на строително-монтажните работи за страната. Наредбата е издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 5 от Закона за камарите на архитектите и инженерите и влиза в сила от 1 септември 2004 г.