ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът определя основните правила за административните нарушения и наказания, включително реда за установяване на нарушенията, налагане и изпълнение на наказанията. Осигурява гаранции за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите.
Чл. 2
Чл. 2 от Закона за административните нарушения и наказания определя, че деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните наказания, се установяват със закон или указ. Министерският съвет и членовете на правителството могат да определят конкретни състави на нарушения, ако имат овластяване. Общинските съвети също могат да определят съставите и наказанията при издаване на наредби, в съответствие с Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Чл. 3
Чл. 3 от Закона за административните нарушения и наказания определя, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. В случай че след извършването на нарушението и преди влизането в сила на наказателното постановление настъпят промени в нормативните разпоредби, се прилага тази, която е по-благоприятна за нарушителя.
Чл. 4
Законът за административните нарушения и наказания се прилага за всички административни нарушения, извършени на територията на Република България, както и на български кораби и самолети. Той важи и за български граждани, които извършат административни нарушения в чужбина, наказуеми по българските закони, ако те засягат интересите на България.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за административните нарушения и наказания определя, че отговорността на чужденци, които имат имунитет спрямо административнонаказателната юрисдикция на Република България, се урежда в съответствие с нормите на международното право.
Чл. 6
Административно нарушение е деяние, което нарушава установения ред на държавното управление. То може да бъде действие или бездействие, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Чл. 7
Деянието, което е квалифицирано като административно нарушение, се счита за виновно, ако е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не подлежат на наказание, освен ако не е предвидено изрично в закона.
Чл. 8
Член 8 от Закона за административните нарушения и наказания уточнява, че деяния, извършени в условия на неизбежна отбрана или крайна необходимост, не се считат за административни нарушения. Това означава, че ако действията на лицето са били мотивирани от необходимостта да се защити или да се предотврати вреда, те не подлежат на административна отговорност.
Чл. 9
Член 9 от Закона за административните нарушения и наказания указва, че приготовлението към административното нарушение не подлежи на наказание. Също така, опитът за извършване на административно нарушение не се наказва, освен в определени случаи, свързани с митнически и валутни нарушения, както и при определени разпоредби от Наказателния кодекс и Закона за опазване на селскостопанското имущество.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за административните нарушения и наказания предвижда, че подбудителите, помагачите, укривателите и допустителите на административни нарушения могат да бъдат наказвани само в случаите, които са ясно определени в съответния закон или указ. Това означава, че наказанията за тези лица не са автоматични, а зависят от конкретни законови разпоредби.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания указва, че за въпросите относно вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, както и за приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, освен ако в закона не е предвидено друго. Това означава, че принципите на наказателната отговорност важат и за административните нарушения, освен ако законът не указва различно.
Чл. 12
Административните наказания имат за цел да предупреждават и превъзпитават нарушителите, като същевременно оказват възпитателно и предупредително влияние върху останалите граждани, за да се спазва установеният правен ред.
Чл. 13
Законът предвижда три основни вида административни наказания за нарушения: обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. При повторни или системни нарушения, освен основните наказания, може да се налага и безвъзмезден труд в полза на обществото, който да бъде наложен самостоятелно или заедно с друго наказание.
Чл. 14
Общественото порицание представлява публично порицание на нарушителя, което се извършва пред трудовия колектив или пред организацията, в която той членува. То е форма на наказание за извършено административно нарушение.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за административните нарушения и наказания определя глобата като наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума. За непълнолетни, глобата се заменя с обществено порицание.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за административните нарушения и наказания определя, че лишаването от право да се упражнява определена професия или дейност е временна забрана за нарушителя. Наказанието може да бъде от един месец до две години, а в случаи на нарушения, свързани с безопасността на движението след употреба на алкохол или наркотични вещества, срокът може да достигне до пет години. Лишаването не засяга придобитата правоспособност, освен ако законът не предвижда друго.
Чл. 16а
Чл. 16а от Закона за административните нарушения и наказания определя безвъзмездния труд като труд, който се извършва в полза на обществото, без да се ограничават други права на наказаните. Продължителността на наказанието безвъзмезден труд не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно, за не повече от две последователни години.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за административните нарушения и наказания установява, че никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което вече е получил наказание с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда. Това правило гарантира правото на лицата да не бъдат подлагани на двойно наказание за едно и също деяние.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания предвижда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за административните нарушения и наказания постановява, че за административните нарушения, които подлежат на наказание по този закон, не може да се прилага условно наказание. Това означава, че всички наказания за такива нарушения трябва да бъдат изпълнени без отлагане.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за административните нарушения и наказания предвижда отнемане на вещи, принадлежащи на нарушителя, които са използвани за извършване на умишлено административно нарушение или са предмет на нарушение. Отнемането се извършва в полза на държавата и включва и вещи, притежаването на които е забранено. Не се допуска отнемане, когато стойността на вещите не съответства на характера и тежестта на нарушението, освен ако в закона не е предвидено друго.
Чл. 21
Според чл. 21 от Закона за административните нарушения и наказания, вещите, придобити от нарушителя в резултат на административно нарушение, се отнемат в полза на държавата без значение от количеството и стойността им.
Чл. 22
Член 22 от Закона за административните нарушения и наказания предвижда прилагането на принудителни административни мерки с цел предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за отстраняване на вредните последици от тях.
Чл. 23
Член 23 от Закона за административните нарушения и наказания определя условията за прилагане на принудителни административни мерки. Той посочва, че видовете мерки, органите, които ги прилагат, начинът на приложение и редът за обжалване се уреждат в конкретен закон или указ. Раздел IV от закона е посветен на административнонаказателно отговорни лица.
Чл. 24
Административнонаказателната отговорност е лична. Работниците и служителите, които извършват административни нарушения в предприятия, учреждения и организации, но също и ръководителите, които са наредили или допуснали тези нарушения, също носят отговорност.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за административните нарушения и наказания предвижда, че извършителят на административно нарушение не носи отговорност, ако е действал по неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, при условие че заповедта не е съдържала очевидно нарушение за него.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за административните нарушения и наказания определя, че пълнолетните лица (навършили 18 години) са административнонаказателно отговорни за извършени нарушения, ако са в състояние на вменяемост. Непълнолетни лица между 16 и 18 години също могат да бъдат отговорни, но само ако разбират значението на нарушението и могат да ръководят постъпките си. За нарушения, извършени от малолетни (от 14 до 16 години) или от лица под пълно запрещение, отговорност носят родителите или настойниците, ако са допуснали извършването на нарушението.
Чл. 27
Административното наказание се определя в границите на предвиденото за конкретното нарушение. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите, смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Смекчаващите обстоятелства водят до по-леко наказание, докато отегчаващите - до по-тежко. Не се допуска заменяне на наказания с по-леки, освен в определени случаи, и не може да се определя наказание под най-ниския размер на предвидените наказания, освен в законово предвидени случаи.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания предвижда, че при маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган не налага наказание, а предупреждава нарушителя писмено. Предупреждението влиза в сила за срок от една година, през който, ако нарушителят извърши ново нарушение от същия вид, ще бъде наказан. Актът на предупреждението трябва да съдържа редица данни, включително информация за нарушителя и описания на нарушението. Предупреждението може да се обжалва.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за административните нарушения и наказания уточнява, че разпоредбата на чл. 28 не важи за нарушения, свързани с безопасността на движението, ако те са извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози. Тази промяна е в сила от 23.12.2021 г.
Чл. 29а
Съгласно новия член 29а, при временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, времето, през което лицето е било лишено от тази възможност по административен ред, се приспада от срока на наказанието. Това правило е в сила от 23.12.2021 г.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за административните нарушения и наказания предвижда, че за определени административни нарушения, които не са установени по реда на чл. 2, ал. 1 и 2, се прилагат разпоредбите на чл. 31 и 32. Това означава, че за нарушения, които не попадат в предвидените категории, ще се следват процедурите и санкциите, описани в тези членове.
Чл. 31
Нарушаването на законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, включително свързани със стопански мероприятия, води до глоба от 2 до 50 лева.
Чл. 32
Чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания определя санкции за лица, които не изпълнят или нарушат актове, издадени от Министерския съвет. За общи нарушения се предвижда глоба от 100 до 2000 лв., а за нарушения, свързани със счетоводството, данъчното, митническото, валутното или екологичното законодателство, глобата е от 400 до 3000 лв. Държавни служители, нарушили задълженията си, могат да бъдат наказани с глоба от 40 до 300 лв. Разпоредбите важат за актове, които изрично се позовават на този член.
Чл. 33
Чл. 33 регламентира, че когато е започнало наказателно преследване за дадено деяние, не може да се образува административнонаказателно производство. Ако се установят признаци на извършено престъпление, административното производство се прекратява и материалите се изпращат на прокурора, а веществените доказателства се съхраняват от административнонаказващия орган до решението на прокурора.
Чл. 34
Чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания определя условията, при които не се образува административнонаказателно производство или образуваното се прекратява. Производството не се образува, ако нарушителят е починал, е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието или ако това е предвидено в закон или указ. Също така, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в срок от три месеца или е изтекла една година от извършването на нарушението, производството не се образува. За специфични нарушения, свързани с финансови и икономически дейности, сроковете са различни и могат да достигнат до шест месеца или пет години. Образуваното производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в срок от шест месеца след съставянето на акта.
Чл. 35
Влязлото в сила решение на съда по гражданско дело е задължително за наказващия административен орган, когато става въпрос за гражданското състояние и правото на собственост. Това означава, че административният орган трябва да се съобразява с решенията на съда по тези въпроси.
Чл. 36
Административнонаказателното производство се започва с изготвяне на акт за установяване на административно нарушение. Без наличието на такъв акт не може да се образува административнонаказателна преписка, освен в определени случаи, като прекратяване на производството от съда или отказ от прокурора да образува такова.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за административните нарушения и наказания определя лицата, които могат да съставят актове за административни нарушения. Те могат да бъдат длъжностни лица, посочени в нормативни актове или определени от ръководители на ведомства, областни управители и кметове. Също така, представители на обществеността могат да съставят актове, ако са овластени с нормативен акт. Лица, които са пострадали от нарушението, роднини на нарушителя, или имат интерес от изхода на производството, не могат да съставят акт. В тези случаи, актосъставителят трябва да бъде друго компетентно лице или лице, оправомощено от наказващия орган.
Чл. 38
Член 38 от Закона за административните нарушения и наказания е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 94 от 1990 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за административните нарушения и наказания описва процедурите за налагане на глоби при административни нарушения. В ал. 1 се предвижда, че за явно маловажни случаи на нарушения, органите могат да налагат глоби до 10 лева на място. В ал. 2 се уточнява, че за маловажни случаи, глоби могат да бъдат между 10 и 50 лв., с издаване на фиш, който съдържа необходимата информация. В ал. 2а се добавя, че за административни нарушения, предвидени в закон, могат да се налагат глоби по размер, определен в съответния закон. Ал. 3 предвижда, че ако нарушителят оспори глобата, се съставя акт. Ал. 4 позволява налагане на глоби за нарушения, заснети с технически средства, без присъствието на контролен орган.
Чл. 40
Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите. Ако нарушителят не може да бъде намерен или не се яви, актът се съставя в негово отсъствие. При липса на свидетели, актът може да се състави в присъствието на двама други свидетели, което се отбелязва. Когато нарушението е установено с официални документи, актът може да бъде съставен и без свидетели. По нова разпоредба, актът може да се състави и в отсъствието на нарушителя, когато е установено с документи.
Чл. 41
Актосъставителят има правото да изземва и задържа веществените доказателства, свързани с установяване на административни нарушения. Също така, той може да задържа вещи, които подлежат на отнемане в полза на държавата съгласно чл. 20 и 21.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за административните нарушения и наказания определя задължителното съдържание на акта за установяване на административно нарушение. Актът трябва да включва данни за съставителя, датата на съставяне, информация за нарушението, законовите разпоредби, данни за нарушителя и свидетелите, както и обяснения от нарушителя. Освен това, нарушителят може да поиска наказателното постановление да му бъде връчено електронно.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за административните нарушения и наказания регламентира процеса на съставяне на актове за нарушения. Актът се подписва от съставителя и свидетелите, след което се предявява на нарушителя. При отказ за подписване, отказът се удостоверява от свидетел. Ако нарушителят не може да бъде идентифициран, се установява самоличността му от общинска администрация. При отсъствие на нарушителя, актът се изпраща за подписване, а нарушителят получава препис с уведомление за правото да предложи споразумение. При невъзможност за намиране на нарушителя, производството се спира. Новите разпоредби предвиждат електронно връчване на актове, при условие че нарушителят е дал съгласие, и актовете се смятат за връчени при заплащане на глобата.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за административните нарушения и наказания регламентира правата на нарушителя след съставяне на акт. Нарушителят може да направи писмени възражения в срок от 7 дни след подписването на акта. Ако посочи доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно. Възраженията и доказателствата се изпращат на наказващия орган в срок от 14 дни след връчването на акта. При нарушители без постоянен адрес в България, актът се предоставя незабавно на наказващия орган с приложени обяснения или възражения.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за административните нарушения и наказания позволява на пострадалия да подаде искане за обезщетение на причинените му вреди до 2 лева, преди издаването на наказателното постановление. Ако в друг закон не е предвидено по-голямо обезщетение, искането се приема до този размер. Лицето, което е поискало обезщетение, е задължено да уведоми наказващия орган за промяна на адреса си.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за административните нарушения и наказания определя правилата за предаване и съхранение на иззети вещи. Според чл. 46, иззетите вещи се предават за пазене в съответствие с установените правила. При липса на такива, те се предават на актосъставителя или на общинската администрация. Вещите могат да бъдат предадени и на нарушителя или на трети лица, ако това е целесъобразно. Вещи, които бързо се развалят, се продават с разрешение на наказващия орган, а получената сума се депозира в банка, обслужваща държавния бюджет.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за административните нарушения и наказания определя органите и лицата, които имат правомощия да налагат административни наказания. Това включва ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, длъжностни лица и органи, овластени от закон или указ, както и съдебни и прокурорски органи в предвидените случаи. Ръководителите могат да делегират правата си на наказващи органи на определени длъжностни лица, ако това е предвидено в закона или указ.
Чл. 47а
Административното наказание, предвидено в чл. 13, ал. 2, се налага от районния съд, в който е извършено или довършено административното нарушение. За нарушения, извършени в чужбина, компетентен е Софийският районен съд.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за административните нарушения и наказания определя компетентността на административнонаказателните органи в зависимост от мястото на извършване на нарушението. Основните положения включват: (1) Преписката се разглежда от органа по местонахождението на нарушението; (2) При електронно подаване на информация, компетентен е органът, пред който е подадена информацията; (3) При нарушения в киберпространството, компетентен е органът по постоянния адрес на нарушителя; (4) При неясно определяне на местото на нарушението, компетентен е органът по постоянния адрес на нарушителя или по местонахождението на образуваното производство.
Чл. 49
Когато административнонаказващият орган установи, че производството не попада в неговата компетентност, той е задължен да изпрати случая на съответния компетентен орган незабавно.
Чл. 50
Споровете за компетентност по административнонаказателни производства се решават от ръководителя на съответното ведомство, ако органите са от едно и също ведомство. При спорове между органи от различни ведомства, решението се взема от административния съд, в чийто район е седалището на органа, съставил акта.
Чл. 51
Чл. 51 от Закона за административните нарушения и наказания определя условията, при които длъжностно лице не може да участва в разглеждането на административнонаказателна преписка. Това включва случаи, когато лицето е пострадало от нарушението, е роднина на нарушителя или пострадалия, е съставило акта или е свидетел, или има особени отношения с нарушителя или пострадалия, които поставят под съмнение неговата безпристрастност. При наличие на такива основания, длъжностното лице трябва незабавно да се отведе с мотивиран акт. Отвод може да се иска и от заинтересованите лица, а произнасянето по него се извършва от оправомощени лица или по-горестоящи органи.
Чл. 52
Наказващият орган е задължен да се произнесе по административнонаказателната преписка в срок от един месец от получаването й. В случай на непредявен акт на нарушителя, органът го връща на актосъставителя. След получаване на преписката, наказващият орган уведомява пострадалите от нарушението, ако техните адреси са известни. Преди произнасянето, се проверява законосъобразността на акта и се оценяват възраженията и доказателствата. При необходимост, може да се извърши разследване, което може да бъде възложено на други длъжностни лица. От 31.03.2024 г. наказващият орган е задължен да използва Системата за сигурно електронно връчване.
Чл. 53
Наказващият орган издава наказателно постановление, когато установи несъмнено извършено административно нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Наказателно постановление може да бъде издадено и при нередовност в акта, при условие че е установено безспорно нарушението и самоличността на нарушителя.
Чл. 54
Наказващият орган може да прекрати административнонаказателното производство при наличие на различни основания, като например: ненастъпване на нарушението, липса на доказателства за нарушението или участието на лицето, изтичане на срокове, съществени нарушения на процесуалните правила и др. При прекратяване, иззетите вещи се връщат, освен ако притежаването им е забранено. Резолюцията за прекратяване съдържа необходимата информация и подлежи на обжалване.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за административните нарушения и наказания регламентира задължението на наказващия орган да се произнася по искането за обезщетение на вредите, причинени от административно нарушение. В случай, че вредите са нанесени на държавно предприятие или организация, органът се произнася за обезщетението и без да е подадено искане. Размерът на обезщетението се определя по установения ред или с помощта на вещо лице, ако такъв ред не съществува.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за административните нарушения и наказания предвижда, че ако наказващият орган срещне трудности при решаване на въпроса за обезщетението, производството се прекратява. Заинтересуваното лице е насочено да потърси обезщетение чрез съда на общо основание.
Чл. 57
Наказателното постановление трябва да включва информация за издателя, датата на издаване и номера на постановлението, данни за нарушителя, описание на нарушението, законовите разпоредби, които са били нарушени, вида и размера на наказанието, обстоятелствата при определяне на наказанието, информация за лишаване от права, отнемане на вещи в полза на държавата, разпореждане с веществените доказателства, размера на обезщетението и сроковете за обжалване. То се подписва от длъжностното лице, което го е издало, и уведомява нарушителя за правата му.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за административните нарушения и наказания регламентира начина на връчване на препис от наказателното постановление. То се връчва на нарушителя и на поискалия обезщетение, освен ако нарушителят е избрал електронно връчване. Ако нарушителят не е намерен на посочения адрес, постановлението се счита за връчено, ако е отбелязано от наказващия орган. В случай на разпореждане с вещи, които не принадлежат на нарушителя, преписът се връчва на собственика на тези вещи.
Чл. 58а
Когато за административно нарушение е предвидено налагане на безвъзмезден труд в полза на обществото, длъжностното лице по чл. 37, ал. 1 е задължено да изпрати преписката на административнонаказващия орган. Този орган трябва да внесе преписката за решаване в съответния районен съд в срок от три дни след получаването й.
Чл. 58б
Районният съд разглежда административни нарушения в открито заседание, само с един съдия. Страните по делото са административнонаказващият орган и нарушителят, който трябва да бъде присъстващ. При неявяване на нарушителя, делото може да продължи, освен ако това пречи на разкриването на истината. Нарушителят има право на адвокатска защита. При непълнолетни нарушители се призовават родителите, а съдът може да разпитва свидетели, които при неявяване могат да бъдат доведени принудително от полицията.
Чл. 58в
Съдът, на базата на събраните доказателства, може да постанови три основни решения: 1) да наложи наказание и принудителна административна мярка; 2) да изпрати материалите на прокурора за образуване на наказателно производство при наличие на данни за престъпление; 3) да оправдае нарушителя, ако не са налице условия за наказание. Освен това, съдът може да се произнесе и за отнемането на вещи в полза на държавата.
Чл. 58г.
Чл. 58г. от Закона за административните нарушения и наказания предвижда възможност за приключване на административнонаказателното производство чрез споразумение между наказващия орган и нарушителя. Споразумението може да бъде сключено в срок от 14 дни след получаване на преписката или след връчване на акта. Не се допуска споразумение за повторни нарушения, за нарушения в срок от една година от наложено наказание, за престъпления или когато признанието на нарушителя не е подкрепено от доказателства. Споразумението трябва да бъде в писмена форма и да съдържа конкретни данни за страните, описание на нарушението, законовите разпоредби и размера на наказанието. То влиза в сила от подписването му и е окончателно, освен ако глобата не бъде платена в срок, в който случай се издава наказателно постановление.
Чл. 58д
Съгласно Чл. 58д от Закона за административните нарушения и наказания, на обжалване и протестиране подлежат следните актове: наказателното постановление, предупреждението по чл. 28, резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство и електронният фиш.
Чл. 59
Актовете по чл. 58д от Закона за административните нарушения и наказания могат да бъдат обжалвани или протестирани пред районния съд, в зависимост от мястото на извършване на нарушението. Нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, свързани с нарушението, могат да обжалват в 14-дневен срок от връчването на акта. Прокурорът може да протестира акта в същия срок от издаването му.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) определя процедурата за обжалване на актовете по чл. 58д. Жалбата или протестът се подават до наказващия орган, който е издал акта, и трябва да съдържат всички доказателства. Наказващият орган е задължен в 7-дневен срок да изпрати жалбата или протеста, заедно с цялата преписка, на съответния районен съд, като посочва доказателствата в подкрепа на акта и електронен адрес за призоваване.
Чл. 61
Чл. 61 от Закона за административните нарушения и наказания предвижда, че при разглеждане на делото пред районния съд се призовават различни участници, включително нарушителят, поискалият обезщетение, собствениците на вещите, отнети в полза на държавата, и свидетели. Страните могат да бъдат представлявани от адвокат, роднини или служители с юридическо образование. Наказващият орган може да бъде призован чрез електронен адрес, а съдът може да продължи делото дори ако жалбоподателят не е намерен на посочения адрес.
Чл. 62
Член 62 от Закона за административните нарушения и наказания предвижда, че прокурорът има право да участва в съдебното производство, ако счита, че това е необходимо. Това дава на прокурора възможност да се включи в делото, за да защити обществения интерес или да предостави допълнителни аргументи пред съда.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания описва процедурата, по която районният съд разглежда административни дела. Съдът се произнася с решение, което може да включва отменяне на акта или наказателното постановление, изменение на акта, потвърждаване или прекратяване на производството. Основните основания за отмяна на акта включват неправилно приложение на закона или съществени процесуални нарушения. При наличието на маловажен случай, съдът може да предупреди нарушителя за бъдещи наказания. Съдът също така разглежда въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото.
Чл. 63а
Решението за налагане на наказание безвъзмезден труд в полза на обществото може да бъде обжалвано пред административния съд. Обжалването става на основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата или протестът трябва да се подадат в 14-дневен срок от постановяване на решението. Административният съд разглежда делото в състав от трима съдии в открито заседание не по-късно от три дни от получаване на жалбата. Решението на административния съд е окончателно.
Чл. 63б
Чл. 63б от Закона за административните нарушения и наказания регламентира провеждането на съкратено съдебно производство от районния съд в определени случаи. Съдът може да проведе такова производство, когато нарушителят признава фактите от наказателното постановление и обжалва само частта за наказанието или имуществената санкция. Искането за съкратено производство може да бъде направено с жалба или в съдебно заседание. Съдът приема признанието за установено, без да събира допълнителни доказателства, и може да измени, потвърди или отмени наказателното постановление, в зависимост от случая. Важно е, че съдът може да увеличи обезщетението само при наличието на жалба от лицето, поискало обезщетение.
Чл. 63в
Решението на районния съд може да бъде обжалвано касационно пред административния съд. Обжалването става на основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 63г
Съгласно Чл. 63г от Закона за административните нарушения и наказания, съдът има право да прекрати производството в определени случаи, като това решение може да бъде обжалвано с частна жалба пред административния съд.
Чл. 63д
Чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания установява правото на страните в административни производства да искат присъждане на разноски. Съдът може да намали размера на адвокатските възнаграждения, ако те са прекомерни, но не под минималния размер. Юридически лица и еднолични търговци могат да получат възнаграждение, ако са защитавани от юрисконсулт. Също така, учрежденията, издали акта, също имат право на възнаграждение. Размерът на възнагражденията не може да надхвърля максималния размер, определен от закона.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за административните нарушения и наказания определя условията, при които наказателните постановления, предупрежденията, резолюциите и електронните фишове влизат в сила. Те влизат в сила, ако не подлежат на обжалване, не са били обжалвани в законния срок или ако са били обжалвани, но потвърдени или изменени от съда.
Чл. 65
Член 65 от Закона за административните нарушения и наказания е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 59 от 1998 година.
Чл. 66
Член 66 от Закона за административните нарушения и наказания е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 59 от 1998 година. Това означава, че разпоредбата, съдържаща се в него, не е в сила и не може да бъде прилагана.
Чл. 67
Член 67 от Закона за административните нарушения и наказания е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 59 от 1998 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не могат да се прилагат.
Чл. 68
Член 68 от Закона за административните нарушения и наказания е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 59 от 1998 година. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 69
Член 69 от Закона за административните нарушения и наказания е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 59 от 1998 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с възобновяването на административнонаказателните производства, вече не са в сила.
Чл. 70
Чл. 70 определя актовете, които подлежат на проверка в административнонаказателното производство, включително наказателни постановления, фишове, писмени предупреждения и съдебни решения. Производството може да бъде възобновено при установяване на неистински доказателства, престъпления на участници в производството, нови обстоятелства, констатации за престъпления, решения на Европейския съд, както и при съществени нарушения на процесуалните правила, лишаващи лицето от участие.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за административните нарушения и наказания предвижда сроковете и процедурата за подаване на искане за възобновяване на административни актове. Искането може да бъде подадено в различни срокове в зависимост от конкретната ситуация: в 6 месеца от влизането в сила на присъдата или решението (в определени случаи), в 1 месец от узнаването за обстоятелствата, или в 6 месеца от влизането в сила на акта, ако не е бил връчен на лицето. Искането се подава чрез органа, издал акта, който след това уведомява прокурора и другите страни, а делото изпраща на административния съд.
Чл. 72
Чл. 72 от Закона за административните нарушения и наказания определя лицата, които могат да искат възобновяване на административнонаказателно производство. Това включва прокурора, лицето, на което е издаден актът, собственик на вещите, когато не е нарушител, и наказващия орган. Искането може да се направи при нарушаване на права и законни интереси. Наказващият орган също може да иска възобновяване, когато актът е отменен или изменен от съда. Искането не спира изпълнението на акта, освен ако съдът не реши друго.
Чл. 73
Искането за възобновяване на административен акт се разглежда от административния съд в района на съответния орган. Делото се разглежда от трима съдии в открито заседание, с призоваване на страните и прокурор. Съдът може да отмени акта, да върне делото за ново разглеждане, да прекрати производството или да реши делото по същество. Решението на съда е окончателно.
Чл. 74
Административнонаказващият орган или съдът е задължен да предприеме действия за изпълнение на наказателното постановление в срок от три дни след влизането му в сила.
Чл. 75
Когато е наложено наказание обществено порицание, препис от наказателното постановление или решението на съда се изпраща на съответната обществена организация, в която наказаният членува, или на ръководството на предприятието, учреждението или организацията, където той работи. Това се извършва в съответствие с указанията, посочени в наказателното постановление или решението на съда.
Чл. 76
Наказанието обществено порицание се изпълнява чрез публично прочитане на наказателното постановление или съдебното решение пред събрание на обществена организация или трудов колектив, като нарушителят също е поканен да присъства.
Чл. 77
Член 77 от Закона за административните нарушения и наказания е бил изменен през 1992 г. и след това отменен през 1998 г. Това означава, че разпоредбите, които са били в сила в този член, вече не са приложими и не оказват влияние върху настоящото законодателство.
Чл. 78
Когато е присъдено обезщетение, лицето, което има право на него, може да поиска принудително изпълнение на наказателното постановление по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 79
Чл. 79 от Закона за административните нарушения и наказания определя реда за изпълнение на наказателните постановления и съдебни решения. Паричните глоби и обезщетения в полза на държавата се събират по реда за държавните вземания, докато обезщетенията в полза на държавни предприятия, кооперации, обществени организации или граждани се изпълняват съгласно Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 79а
Когато нарушител, на когото е наложена глоба с наказателно постановление, няма постоянен адрес в Република България, той е задължен да внесе глобата по сметка, посочена в самото наказателно постановление.
Чл. 79б
Чл. 79б от Закона за административните нарушения и наказания предвижда възможност за нарушителите да заплатят 80% от наложената глоба в 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление, ако не желаят да я обжалват. Плащането на глобата води до влизане в сила на наказателното постановление в частта относно глобата. Ако нарушителят е обжалвал, но е заплатил глобата в срок, производството по жалбата се прекратява. В случай на наложени и други административни наказания, обжалването е допустимо само за определени аспекти, свързани с кумулативното наказание и разпореждането с вещи. Правилата важат и за имуществените санкции.
Чл. 80
Когато наказателното постановление или решението на съда предвиждат отнемане на вещи в полза на държавата, съответният препис се изпраща на Националната агенция за приходите, за да бъде извършено изпълнението.
Чл. 81
Наказателното постановление или решението на съда за временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се изпълнява от органите, които контролират упражняването на това право, и от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, в която работи наказаният. Ако наказаният заема длъжност, от правото за упражняването на която е лишен, ръководителят го освобождава незабавно от тази длъжност.
Чл. 81а
Наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото се изпълнява от пробационната служба на адреса на наказания. Решението на съда за наказанието се изпраща на пробационната служба и организацията на труда се извършва от пробационен служител. Забранява се полагането на безвъзмезден труд в полза на физически лица, еднолични търговци или търговски дружества без държавно или общинско участие.
Чл. 81б
Чл. 81б от Закона за административните нарушения и наказания регламентира условията и реда за изпълнение на безвъзмезден труд от наказани лица. Трудът се извършва на обекти на Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и утвърдени от пробационния съвет. При определянето на обектите се вземат предвид трудовите умения и квалификацията на наказаните, особено при непълнолетни. Наказаните могат да работят до три часа дневно или за пълен работен ден в празнични дни, а при безработица или платен отпуск - до 56 часа месечно. Надзорът по време на работа се осъществява от пробационен служител.
Чл. 81в
Според Чл. 81в от Закона за административните нарушения и наказания, ако след изтичането на срок за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото определен брой часове не са отработени, задължението на наказания за тяхното отработване се погасява.
Чл. 81г.
Член 81г. от Закона за административните нарушения и наказания урежда условията за изпълнение на наказание безвъзмезден труд в полза на обществото. При изпълнението се прилагат и разпоредбите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и от Правилника за прилагане на този закон. След завършване на наказанието, пробационният служител е задължен да изготви доклад, който отразява резултатите от изпълнението на наказанието.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за административните нарушения и наказания определя сроковете за изпълнение на административните наказания. Наказанието не се изпълнява след изтичането на два години за глоба, шест месеца за временно лишаване от право да се упражнява професия или дейност, и три месеца за обществено порицание. Давността започва да тече от влизането в сила на акта за наказание и може да бъде прекъсната от действия на надлежните органи. Има специфични разпоредби за глобите, когато е образувано изпълнително производство.
Чл. 83
Чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания предвижда, че юридически лица и еднолични търговци могат да бъдат подложени на имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината. Санкцията се налага по реда на този закон, освен ако в конкретния нормативен акт не е предвиден друг ред. При правоприемство на юридическото лице, административнонаказателното производство продължава по отношение на правоприемника, като актовете се връчват на него и сроковете текат от датата на връчването.
Чл. 83а
Чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания предвижда налагане на имуществена санкция до 1 000 000 лв. на юридически лица, които се обогатяват от определени престъпления, включително тероризъм и организирана престъпност. Санкцията може да се приложи и на юридически лица без седалище в България, ако престъплението е извършено на територията на страната. Размерът на санкцията се определя в зависимост от тежестта на престъплението и финансовото състояние на юридическото лице. Възможно е също така отнемане на облаги от престъплението в полза на държавата, а имуществената санкция не се налага на държавни органи и международни организации. Отговорността на юридическото лице се погасява след изтичане на определен срок.
Чл. 83б
Чл. 83б от Закона за административните нарушения и наказания урежда производството, което се образува по мотивирано предложение на прокурора до окръжния съд или Софийския градски съд в специфични случаи. Производството може да бъде образувано след внасяне на обвинителен акт или при условия, при които наказателното производство не може да бъде образувано, като например амнистия, погасена наказателна отговорност, смърт на дееца, или липса на тъжба от пострадалия. Предложението на прокурора трябва да съдържа детайли относно престъплението, обстоятелствата, облагата за юридическото лице, лични данни на представителите на юридическото лице и други важни документи.
Чл. 83в
Прокурорът има право да иска от съда мерки за обезпечаване на имуществената санкция, наложена на юридическо лице, съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Тази разпоредба е въведена с изменения в Закона за административните нарушения и наказания, обнародвани в Държавен вестник, брой 79 от 2005 г.
Чл. 83г.
Съгласно Чл. 83г. от Закона за административните нарушения и наказания, съдът в закрито заседание може да вземе различни решения относно предложения на прокурора, включително да върне предложението, да прекрати делото или да насрочи делото за разглеждане в открито заседание. Определението на съда подлежи на обжалване. Съдът разглежда предложението в открито заседание с участието на прокурор и призоваване на юридическото лице, като неявяването на представител не пречи на разглеждането. Съдът събира доказателства и преценява дали юридическото лице е получило неправомерна облага, връзката между извършителя и юридическото лице, както и вида и размера на облагата. Съдът се произнася с решение, което може да наложи имуществена санкция или да откаже такава. Решението съдържа информация за юридическото лице, облагата и наложената санкция, и се обявява в съдебно заседание или се съобщава писмено на страните.
Чл. 83д
Чл. 83д от Закона за административните нарушения и наказания предвижда, че решенията на окръжния съд могат да се обжалват пред апелативния съд в 14-дневен срок след съобщаването им на страните. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор и се допуска само представяне на писмени доказателства. Апелативният съд може да отмени, измени или потвърди решението на окръжния съд, а също така да наложи или откаже имуществена санкция. Решението на апелативния съд е окончателно.
Чл. 83е
Чл. 83е от Закона за административните нарушения и наказания определя условията и реда за възобновяване на производствата, по които е постановено влязло в сила решение на окръжния или апелативния съд. Възобновяване е възможно при установяване на неистински доказателства, извършено престъпление от участници в производството, оправдаване на лицето след налагане на имуществена санкция, разкриване на нови съществени обстоятелства, нарушение на правата от ЕСПЧ или съществени процесуални нарушения. Искането за възобновяване се подава в 6-месечен срок и се разглежда от апелативния съд в открито заседание.
Чл. 83ж
Чл. 83ж от Закона за административните нарушения и наказания посочва, че за въпросите, които не са уредени в предходните членове (чл. 83б, 83г - 83е), се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Тази разпоредба е нова и е в сила от 21.11.2015 г.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за административните нарушения и наказания посочва, че в случаите, когато законът не предвижда специфични правила за призоваване, връчване на призовки, опис и изземване на вещи, определяне на разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по жалби срещу наказателни постановления и касационни жалби, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за административните нарушения и наказания указва, че термините "длъжностно лице", "орган на власт" и "официален документ" трябва да се тълкуват съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс. Това означава, че дефинициите и правилата, установени в Наказателния кодекс, са приложими и в контекста на този закон.
Чл. 85а
Чл. 85а от Закона за административните нарушения и наказания предвижда, че когато в закона не са установени специфични правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата. Това означава, че за случаи на нарушения, засечени чрез технически средства, важат правилата от Закона за движението.
Чл. 86
Член 86 от Закона за административните нарушения и наказания предвижда, че административните нарушения, извършени преди влизането в сила на закона и за които не са съставени актове, ще бъдат установявани и наказвани по реда, определен в закона. Това означава, че законът има обратно действие по отношение на нарушения, които не са били санкционирани до момента на неговото влизане в сила.
Чл. 87, § 1 от Закона за административните нарушения и наказания
Законът за административните нарушения и наказания регламентира процесуалния ред за довършване на висящи административнонаказателни производства. В него се дефинират ключови термини, като "електронен фиш", "пряка и непряка облага", както и понятията за маловажни и явно маловажни случаи на нарушения. Законът предвижда и последствия за повторни нарушения в рамките на една година, както и изменения в други закони, свързани с административните наказания. Включени са и преходни и заключителни разпоредби, касаещи изменения в съдебната практика и административните органи.
§ 1
Тези разпоредби определят основни термини и понятия, свързани с административните нарушения и наказания. Включват дефиниции за "електронен фиш", "пряка" и "непряка облага", както и класификации на нарушенията като "маловажен" и "явно маловажен случай". Освен това, се уточнява, че повторно нарушение се наказва при условията на извършване в едногодишен срок от предходно наложено наказание.
§ 1а
С §1а от Преходните и Заключителни разпоредби се отменя глава XXVIII от Наказателно-процесуалния кодекс. Всички нормативни актове, които преди това са се позовавали на глава XXVIII, сега трябва да се позовават на Закона за административните нарушения и наказания.
§2
Съгласно §2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания, всички препратки в нормативните актове към член 207, алинея 1 и член 207, алинея 3 от отменения Наказателен кодекс, се заменят с препратки към член 31 и член 32 от настоящия закон. Това означава, че старите разпоредби вече не са валидни и трябва да се прилагат новите членове на закона.
§3
Параграф §3 изменя член 271 от Наказателния кодекс, като предвижда наказание за неприлагане на актове на Министерския съвет, включващо поправителен труд до шест месеца или глоба до 400 лева. Освен това, в чл. 424, ал. 1 се заличават определени думи и буква "б" на ал. 2.
§7
Параграф §7 уточнява, че разпоредбите на чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания не важат за наказанията, предвидени в Указа за борба с дребното хулиганство и в глава четвърта от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Тази промяна е направена с изменения и допълнения, публикувани в Държавен вестник, бр. 102 от 1995 г. и бр. 96 от 2004 г., в сила от 30.11.2004 г.
§8
Във всички нормативни актове, които предвиждат административни наказания, терминът "конфискация" се заменя с "отнемане в полза на държавата". Изпълнението на закона е възложено на министъра на правосъдието.
§6
В параграф §6 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания се уточнява, че в чл. 83, ал. 1 след термина "юридически лица" се добавя и терминът "еднолични търговци", което разширява обхвата на закона, за да включва и тези субекти.
§14
Законът влиза в сила от 1 януари 1999 г. и отменя предходни нормативни актове. Включва и преходни и заключителни разпоредби, свързани с регистрацията по Закона за регистър Булстат, обнародван в Държавен вестник, брой 39 от 2005 г.
§15
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които имат различни срокове за влизане в сила. Член 7, ал. 1, т. 18, чл. 10, ал. 1, т. 2 и § 10, 11 и 12 от преходните и заключителните разпоредби влизат в сила 9 месеца след обнародването, а параграф 14 влиза в сила от деня на обнародването.
§142
Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. По-конкретно: дял трети и множество параграфи, свързани с изменения и замени на термини, влизат в сила от 1 март 2007 г.; параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г.; параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса.
§ 106
Законът за административните нарушения и наказания влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на параграфи 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби се отнасят и към Гражданския процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 59 от 2007 г. и влиза в сила от 1 март 2008 г.
Параграф §61
Параграф §61 определя, че Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключения на определени части, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключените части включват: част седма относно производството по граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60, свързани с отмяна на специфични правила и процедури.
§ 68
Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключения на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати. Параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила от датата на обнародването в 'Държавен вестник'. Други параграфи, включително § 2 - 10, § 12, § 13 - 22 и т.н., влизат в сила от 1 януари 2010 г.
Параграф §11
Параграф §11 указва, че за нарушения, установени преди влизането в сила на Закона за административните нарушения и наказания, ще се прилага досегашният ред на наказания. Това означава, че старите правила ще продължат да важат за случаи, които са се случили преди новия закон да влезе в сила.
§ 46
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 21 и 22, които влизат в сила три месеца след обнародването.
§2
Законът за административните нарушения и наказания въвежда изискванията на Директива 2009/52/ЕО, която определя минималните стандарти за санкции и мерки срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани от трети държави. Тези разпоредби са част от усилията за подобряване на правния ред и защита на правата на работниците.
§ 204
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които имат различни дати на влизане в сила: параграф 23, § 121, § 189, т. 2, § 198 и § 199, ал. 3 - от 1 януари 2012 г.; член 81б - от 3 март 2013 г.; член 120, ал. 6 - от 1 януари 2014 г. Заключителните разпоредби към закона за изменение на закона за административните нарушения и наказания са обнародвани в Държавен вестник, брой 77 от 2012 г., в сила от 09.10.2012 г.
§19
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., който е обнародван в ДВ, бр. 98 от 2014 г. и влиза в сила от 28.11.2014 г.
§12
Законът за административните нарушения и наказания влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г., който е обнародван в "Държавен вестник", брой 107 от 2014 г. и влиза в сила от 01.01.2015 г.
§ 10
Законът влиза в сила на 1 януари 2015 г., с изключение на определени разпоредби, които ще влязат в сила на 1 януари 2016 г. По-специално, § 3, т. 5, буква "б", т. 18 и 31 ще влязат в сила от 1 януари 2016 г. Допълнителни разпоредби са включени в закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, който е обнародван в Държавен вестник, брой 81 от 2015 г. и влиза в сила от 21.11.2015 г.
§9
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и към Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, който е обнародван в Държавен вестник, брой 76 от 2016 г. и влиза в сила от 30.09.2016 г.
§ 15
Законът за административните нарушения и наказания влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 11, който влиза в сила от 9 август 2016 г. Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата са обнародвани в "Държавен вестник", брой 101 от 2016 г. и влизат в сила от 21 януари 2017 г.
§ 41
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 20, който влиза в сила от 1 юли 2017 г. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс, обнародвани в ДВ, бр. 63 от 2017 г., и влизат в сила от 05.11.2017 г.
§116
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Също така, се посочва, че преходните и заключителни разпоредби са свързани с Закона за платежните услуги и платежните системи, който е обнародван в "Държавен вестник" и влиза в сила на 06.03.2018 г.
§ 28
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове и параграфи, които имат специфични дати за влизане в сила. Член 47 влиза в сила след публикуването на електронната брошура от Европейската комисия, а членове 102 и 103-109 влизат в сила на 30 април 2018 г. и 31 октомври 2018 г. съответно. Други разпоредби, включително параграф 16 и параграфи 25 и 26, също имат определени дати за влизане в сила, свързани с 2018 и 2019 г.
§ 74
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: параграфи 11, 14, 15, 16, 19, 22, 23, 24, 25, 32, 33, 35, 36, 39, 40, 41, 42 и § 64 (т. 1-4) – от 1 юли 2018 г.; параграфи 63 и 66 – от 30 април 2018 г.; параграфи 5, 6, 9, 10 и 73 – от 1 януари 2019 г.
§3 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания
Параграф §3 от преходните разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания посочва, че член 201, ал. 2 от Наказателния кодекс и чл. 83а, ал. 1 от същия закон са в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2017/1371, която се отнася до борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз. Заключителните разпоредби касаят Закона за изменение и допълнение на Закона за платежните услуги и платежните системи, който е обнародван в Държавен вестник, брой 13 от 2020 г. и влиза в сила от 14.02.2020 г.
§ 44
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 31, който влиза в сила в 6-месечен срок от обнародването му. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, обнародван в Държавен вестник, брой 109 от 2020 г., с влизане в сила от 23.12.2021 г.
§46
Параграф §46 указва, че неприключилите производства, които са образувани на база мотивирано постановление по чл. 83б и чиято подсъдност е променена с влизането в сила на новия закон, ще бъдат разглеждани от съответните съдилища, пред които са били образувани.
§51
Законът за административните нарушения и наказания влиза в сила една година след обнародването му в "Държавен вестник". Освен това, в текста се споменава, че има преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменението и допълнението на Закона за пазарите на финансови инструменти, който е обнародван в Държавен вестник, брой 25 от 2022 г. и влиза в сила от 29.03.2022 г.
§ 94
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от 19 октомври 2022 г. Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение и допълнение на Закона за електронното управление, който е обнародван на 19.09.2023 г.
§39
В 6-месечен срок след влизането в сила на Закона за административните нарушения и наказания, административните органи са задължени да приведат образците на заявленията за административни услуги в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс.
Параграф §40
Административните органи трябва да приведат регистрите, които водят, в съответствие с новия закон най-късно до 31 март 2025 г. Този процес следва да бъде извършен в срок до 31 октомври 2023 г. и съгласно график, приет с постановление на Министерския съвет.
§ 42
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които ще влязат в сила от 31 март 2024 г. Конкретно, § 4, § 5 относно чл. 4а, ал. 2, § 17 относно чл. 26а, ал. 5 и 6, § 21, 27, 29 и § 34, т. 1, буква "в" ще влязат в сила на посочената дата.
§ 20
Законът влиза в сила на 1 януари 2024 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила по-рано. Параграфи 7, 8, 14 (т. 1, букви "б" и "в"), 15, 18 и 19 влизат в сила от 1 януари 2023 г. Параграф 3 относно чл. 5, ал. 7 - 10 и § 5, т. 2 относно чл. 93, ал. 2 влизат в сила от 1 януари на годината след произнасянето на Европейската комисия относно съвместимостта на мярката с държавната помощ.
