Виж оригиналния текст на документа
Наредбата урежда реда за идентификация на движими културни ценности от музеи, Националната библиотека и търговци, както и воденето на регистри за тях. Регистрирането включва движими културни ценности със статут "национално богатство" и изисква предоставяне на информация от музеите и търговците към Министерството на културата. Държавните и общинските музеи не извършват идентификация по наредбата при придобиване на движими културни ценности, а следват друга наредба.
Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. определя реда за извършване на идентификация на движимите културни ценности и водене на регистри. Чрез идентификацията се установява дали вещите отговарят на критериите за движима културна ценност, класифицират се според историческия период, научната и културната област, както и класификацията на природните образци и движимите културни ценности, които могат да получат статут на национално богатство.
Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. определя реда за идентификация на движимите културни ценности и воденето на регистри. Идентификацията може да се извършва за отделни вещи, колекции или групи от вещи. Тя се осъществява по искане на физически или юридически лица, или задължително при определени условия. Идентификацията се извършва от музеи, които са определени от министъра на културата, и изисква наличието на квалифицирани служители и подходящи условия за съхранение. Министърът издава заповеди за музеите, които имат право да извършват идентификация. При промяна на условията, музеите трябва да уведомят Министерството на културата. Списък на музеите, извършващи идентификация, се публикува на интернет страницата на министерството, а главната дирекция „Инспекторат по опазване на културното наследство“ провежда ежегодни проверки.
Наредбата регламентира процедурата за идентификация на движими културни ценности, която може да се извърши от музей в сътрудничество с други музеи или научни и културни организации, когато няма необходимите условия. Взаимоотношенията между страните се определят с писмен договор. При липса на музейни служители, музеят уведомява заявителя в 7-дневен срок, като му предлага да препрати заявлението в друг музей с необходимите служители, след получаване на писмено съгласие от заявителя. Ако такова съгласие не бъде предоставено в срок, преписката се прекратява.
На задължителна идентификация подлежат движими културни ценности, които са собственост на държавни и общински органи, предмет на възмездена прехвърлителна сделка, подлежащи на износ или с направено предложение за идентификация. Износът на културни ценности, придобити извън страната, се извършва с документите за произход.
Чл. 6 от Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. определя категориите движими културни ценности, които не подлежат на идентификация. Те включват: 1) културни ценности, придобити от музеи; 2) вещи по чл. 7, ал. 3 от ЗКН; 3) археологически предмети и произведения на изкуствата с документ за произход; 4) произведения на съвременното изкуство, собственост на автора или наследниците. Освен това, не подлежат на идентификация за продажба произведения на българското изобразително и приложно изкуство след 1900 г. и български печатни книги след 1805 г.
Чл. 7 от Наредба № 1 определя предметите, които не са считани за културни ценности и не подлежат на идентификация, освен ако не е направено предложение от министъра на културата. Изключенията включват: машинно сечени монети, машинно произведени предмети без значима стойност, произведения на изкуството на авторите, антикварни предмети по-млади от 100 години, и остатъчен материал от човешка дейност. Предложението за идентификация трябва да бъде мотивирано и да обосновава значението на предметите.
Движимите културни ценности, които са придобили статут "национално богатство", могат да бъдат предмет на възмездни прехвърлителни сделки или износ единствено след вписването им в регистрите, посочени в раздел VI от наредбата. Раздел III от наредбата урежда реда за идентификация на тези ценности от различни видове музеи.
Чл. 9 от Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. определя процедурата за идентификация на движими културни ценности. Заявлението за идентификация се подава до съответен музей или общински/частен музей, определен от министъра на културата. Заявление може да подава както държавни и общински органи, така и физически и юридически лица. Към заявлението се прилагат декларация за произхода на вещта, документи за собственост, декларация за авторство, цветни изображения на вещите и допълнителни изображения за групи от вещи.
Чл. 10 от Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. описва процеса на идентификация на движими културни ценности в музеите. След регистрация на заявление, директорът на музея или упълномощено лице разпорежда проверка на изискванията по чл. 9 в срок от 3 дни. При установени непълноти в заявлението, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в 10-дневен срок, като в уведомлението се указва, че при неотстраняване на недостатъците производството ще бъде прекратено.
Чл. 11 от Наредба № 1 регламентира процедурата по идентификация на движими културни ценности. При установяване на редовност на подаденото заявление, заявителят се уведомява за започване на процедура по идентификация или за издаване на удостоверение, че вещта не е културна ценност. Процедурата включва оглед на вещта в 7-дневен срок, след което се издава удостоверение. Държавни и регионални музеи събират такса за удостоверението, определена с тарифата на Закона за закрила и развитие на културата, докато общински и частни музеи определят таксата с наредба или заповед.
Договорът за идентификация на движими културни ценности трябва да бъде сключен в 14-дневен срок след уведомление от музея. Ако не бъде сключен или заплатени разходите в този срок, заявлението се прекратява. Договорът трябва да съдържа предмет, страни, описание на вещта, срок за идентификация, място и условия за извършване на идентификацията, както и разходите. Разходите се определят след оглед на предметите и на база необходимите дейности. По предложение на заявителя може да се определи и друго място за идентификация, ако размерът или състоянието на вещта не позволява преместване или ако преместването може да навреди на сигурността ѝ.
В 7-дневен срок след заплащане на разходите, директорът на музея издава заповед за назначаване на комисия за идентификация на движими културни ценности. Комисията включва трима музейни експерти и при необходимост други експерти. Заповедта съдържа състав на комисията, председател, предмет на идентификацията, място, график и срок (до 6 месеца), който може да бъде удължен с още 6 месеца при мотивирано предложение. Ако експертът не е служител на музея, отношенията се уреждат с писмен договор.
Заседанието на комисията се свиква от председателя и е редовно при присъствие на целия състав. Заявителят трябва да представи вещта на първото заседание, освен ако не е уговорено друго. За всяко заседание се води протокол с решенията на комисията.
Чл. 15 от Наредба № 1 урежда реда за изготвяне на експертно заключение от комисията след идентификация на движими културни ценности. В заключението се посочва дали вещта е културна ценност или не, както и дали отговаря на критериите за национално богатство. То трябва да съдържа информация за класификацията, описателни данни за вещта, цветно изображение и предписания за съхранение. Печатът на музея се поставя на изображението, а всички характеристики в заключението трябва да бъдат попълнени, освен ако не е невъзможно.
Чл. 16 от Наредба № 1 определя реда за приемане и обработка на експертни заключения относно движими културни ценности. Експертното заключение е прието, ако 2/3 от членовете на комисията са на едно и също мнение. При различно становище, членът на комисията е задължен да изложи мотивите си. Заключенията се изготвят в два или три екземпляра, в зависимост от наличието на данни за съответствие с критериите за национално богатство. Те се подпечатват с печата на музея. В случай на съмнение за незаконно придобиване на вещи, процедурата по идентификация се прекратява, а директорът уведомява МВР и прокуратурата в срок от три дни.
Чл. 17 от Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. определя реда за съобщаване на експертното заключение на заявителя в срок от 7 дни след подписването му. На базата на заключението, директорът на музея издава удостоверение за идентификация в срок от един месец. Заявителят се уведомява за издаденото удостоверение в срок от 3 дни. Удостоверение не се издава, ако има съмнения за незаконно придобиване или фалшификация на стойността. При установяване на културна ценност, директорът прави предложение до министъра на културата за статут на национално богатство.
Чл. 18 от Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. определя процедурата за оформяне на досие за всяко заявление за идентификация на движими културни ценности, постъпило в музея. Досието се създава и поддържа както на хартия, така и в електронен вид, и включва документи като заявлението, заповедта за назначаване на комисия, експертното заключение, удостоверението за културна ценност, предложение за статут "национално богатство", заповед на министъра на културата и други свързани документи. Досието се съхранява в научния архив на музея, а заявленията от определени субекти се регистрират в специален регистър.
Чл. 19 от Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. регламентира процеса на идентификация на вещи, които се считат за културни ценности и ще бъдат предлагани за продажба. Идентификацията се извършва преди обявен аукцион или продажба. За целта се подава заявление, придружено от необходимите документи, посочени в предходен член.
Чл. 20 от Наредба № 1 определя задълженията на търговеца при извършване на идентификация на движими културни ценности. Търговецът е длъжен да осигури необходимите условия, да назначи комисия от експерти, вписани в съответните регистри, и да сключи договор за извършване на идентификацията. Експертите, които не са служители на търговеца, също подписват договор за участие в комисията.
Договорът по чл. 20, ал. 1, т. 3 задължително трябва да включва разпоредби съгласно чл. 12, ал. 2 и да уточнява възнаграждението за търговеца, както и начина на плащането. Неразделна част от договора е цветно изображение на вещта, както и протокол за предаване-приемане на вещта от собственика на търговеца.
Чл. 22 от Наредба № 1 определя реда за свикване на заседанията на комисията, която извършва идентификация на движими културни ценности. Заседанието е редовно при присъствие на целия състав. Заявителят трябва да представи вещта на първото заседание, освен ако не е уговорено друго. Всяко заседание се протоколира, а комисията съставя експертно заключение. То е прието, ако 2/3 от членовете са съгласни. При различно становище, членът подписва заключението с мотиви. Заключенията се съставят в 2 или 3 екземпляра, в зависимост от наличието на данни за съответствие с критериите за национално богатство. Процедурата се прекратява, ако има данни за незаконно придобити или фалшифицирани вещи.
Търговец, който е извършил идентификация на движима културна ценност, може да направи предложение до министъра на културата за предоставяне на статут "национално богатство". Това предложение се основава на наличието на достатъчно данни, които доказват съответствието с критериите за национално богатство. Към предложението трябва да бъде приложен екземпляр от експертното заключение, изготвено по реда на предходната разпоредба.
Чл. 24 от Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. предвижда, че експертните заключения, издавани за движими културни ценности, трябва да бъдат номерирани с поредни номера за всяка календарна година. Освен това, те трябва да бъдат подпечатани с печата на търговеца и регистрирани по деловоден начин.
Търговецът е задължен да създаде и води досие за всеки сключен договор, което включва състава на комисията, екземпляр от договора за идентификация, експертното заключение и предложение до министъра на културата, ако има достатъчно данни за съответствие с критериите за национално богатство. Освен това, търговецът назначава длъжностно лице, което отговаря за воденето и съхранението на досието.
Чл. 26 от Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. задължава музеите и търговците да водят два типа регистри: 1) регистър на движими културни ценности, идентифицирани по образец, определен в приложения № 6 и № 7; 2) регистър на вещи, които не отговарят на изискванията за движима културна ценност, воден по ред, определен от директора на музея или от търговеца.
Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. регламентира реда за идентификация и водене на регистри на движимите културни ценности. Директорът на музея или търговецът назначава служител за вписванията в регистрите, които се поддържат на електронен и хартиен носител. Вписването на културни ценности става последователно, като всяка получава уникален регистрационен номер, включващ пореден номер, година на вписване, шифър на музея или удостоверение за търговеца, и индекси за исторически период и класификация. Регистърът съдържа и данни за собственика на културната ценност, които трябва да бъдат актуализирани при промяна на собствеността. Придобивателят е длъжен да уведоми съответните органи за промяната в срок от 7 дни.
В Министерството на културата се води Регистър на движими културни ценности със статут "национално богатство", който се поддържа на електронен и хартиен носител. Длъжностното лице, отговорно за вписването в регистъра, се определя със заповед на министъра на културата.
Регистърът на движимите културни ценности е база от данни, поддържана от специализирана дирекция на Министерството на културата. Той включва информация по образец, разрешения за изработване на копия и реплики на културни ценности, както и данни за промяна на собствеността на регистрирани ценности. Собствениците на регистрирани ценности са задължени да уведомят Министерството в 7-дневен срок след промяна на собствеността.
Чл. 30 от Наредба № 1 от 16 февруари 2021 г. определя реда за вписване на движими културни ценности в регистъра. Вписването се извършва последователно, като всяка ценност получава уникален регистрационен номер, който съдържа поредния номер на вписването, регистрационния номер на културната ценност и обозначението 'СЕС-МК'.
Наредбата определя реда за идентификация на движимите културни ценности и водене на регистри. Музеите и търговците трябва да предоставят информация за идентифицираните културни ценности на Министерството на културата до 31 март всяка година, както и по искане на разследващи органи. Информацията включва данни за заявителя и опис на културната ценност. Наредбата отменя предишната Наредба № Н-3 и урежда преходни разпоредби за заявления, подадени преди влизането ѝ в сила.
Заявления за идентификация на движими културни ценности, подадени преди влизането в сила на настоящата наредба, ще бъдат довършени съгласно новите разпоредби. Това се отнася за заявления, подадени по старата Наредба № Н-3 от 3.12.2009 г.
Наредбата за идентификация на движимите културни ценности отменя предходната Наредба № Н-3 от 2009 г. и е издадена на основание чл. 107 от Закона за културното наследство. Включва приложения за заявления за идентификация, декларации за произход и авторство, удостоверения и регистри на движимите културни ценности, идентифицирани от музеи и търговци, както и на културни ценности с национално значение.