Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя нормите за радиационна защита и безопасност, които следва да се спазват при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в Република България.
Наредба № 1 от 15 ноември 1999 г. определя нормите за радиационна защита и безопасност, приложими за обекти и райони, повлияни от уранодобивната и уранопреработващата промишленост. Тя обхваща дейности, свързани с ликвидиране на последствията, възстановяване и мониторинг, включително радиационен контрол и лъчезащитни мероприятия. Основната цел е да се ограничи здравният риск за населението и да се възстанови околната среда.
Наредбата определя нормите за радиационна защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в България. Нормите са базирани на основни норми за радиационна защита, утвърдени от Министерския съвет, публикации на Международната агенция по атомна енергия и директиви на Европейската комисия.
Наредба № 1 от 15 ноември 1999 г. определя нормите за радиационна защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в България. Чл. 4 установява, че годишната ефективна доза от йонизиращи лъчения за населението не трябва да надвишава 1 mSv, като изключения се правят за естествения радиационен фон, медицинското облъчване и радона.
Чл. 5 от Наредба № 1 определя показателите, които се нормират за радиационна защита и безопасност на околната среда и населението. Те включват мощност на дозата гама-лъчение, специфична активност на радий-226 в почви, активност на строителни материали и отпадъци, ексхалация на радон и обемна активност на естествен уран и радий-226 в води.
Член 6 от Наредба № 1 от 15 ноември 1999 г. определя показателите, за които се установяват норми за радиационен контрол на вътрешното облъчване на населението. Тези показатели включват границата на годишно постъпване на естествени радионуклиди в организма на населението чрез вдишване и поглъщане, както и обемната активност на радон.
Член 7 от Наредба № 1 определя, че при едновременно облъчване на лица от населението с външно и вътрешно радиационно въздействие, допустимите стойности за отделните показатели се изчисляват по формула, посочена в приложение № 1 на наредбата. Това е част от главата, която се занимава с нормите за радиационна защита и безопасност.
Член 8 от Наредба № 1 от 15 ноември 1999 г. определя нормите за радиационна защита и безопасност относно мощността на дозата гама-лъчение във въздуха при използване на терени. Тези норми са посочени в приложение № 2 на наредбата.
Чл. 9 от Наредба № 1 определя нормите за радиационна защита и безопасност, свързани със специфичната активност на радий-226 в почвени слоеве. Тези норми са подробно описани в приложение № 3 на наредбата.
Член 10 от Наредба № 1 определя нормите за радиационна защита и безопасност, свързани със специфичната активност и специфичната повърхностна активност на различни строителни материали, отпадъци, транспортни средства, машини, сгради и съоръжения, които са свързани с урановата промишленост. Тези норми са подробно описани в приложение № 4 на наредбата.
Член 11 от наредбата определя нормата за показателя ексхалация на радон за повърхности на открито, която е 0,75 Bq/(m2.s). Тази норма важи за приземния въздух над рекултивирани насипища и отпадъкохранилища.
Чл. 12 от Наредба № 1 определя нормите за радиационна защита и безопасност относно обемната активност на естествен уран, радий-226, обща алфа- и бета-активност в повърхностни и подземни води, с изключение на питейни води. Тези норми са посочени в приложение № 5 на наредбата.
Член 13 от Наредба № 1 от 15 ноември 1999 г. определя нормите за радиационна защита и безопасност относно границата на годишното постъпване на естествени радионуклиди в организма на населението. Тези норми са уточнени в приложение № 6 на наредбата.
Наредбата определя нормите за радиационна защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в България. Член 14 посочва, че нормите за средногодишна обемна активност на радон са описани в приложение № 7. Допълнителните разпоредби определят термини като 'ексхалация на радон', 'обемна активност на радон', 'специфична повърхностна активност' и други, свързани с радиационната защита. Наредбата отменя предишни разпоредби и определя отговорността на компетентните държавни органи.
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 от 15 ноември 1999 г. се уточняват основни термини и определения, свързани с радиационната защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в България. Определенията включват термини като "ексхалация на радон", "обемна активност на радон", "специфична повърхностна активност", "радон", "рудници и предприятия по преработка на радиоактивни руди", "радиационна защита и безопасност", "район" и "компетентни държавни органи". Всеки от тези термини е описан с точни научни и технически дефиниции, което цели да осигури ясност и точно прилагане на наредбата.
Наредба № 1 от 15 ноември 1999 г. за нормите за радиационна защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в България е издадена на основание на редица законови разпоредби, включително Закона за изменение и допълнение на Закона за използване на атомната енергия, Закона за опазване на околната среда и Закона за народното здраве. Тази наредба отменя предходни разпоредби, свързани с третиране на радиоактивни замърсени материали и лъчезащита.
В параграф §3 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 от 15 ноември 1999 г. се указва, че в чл. 15 от Инструкция № 1 на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели от 1994 г. се заличават думите "ХЕИ - гр. Бухово и". Това изменение касае реда и начина за третиране на радиоактивно замърсени материали, съоръжения и отпадъци от ликвидирането на урановите обекти.
Наредба № 1 от 15 ноември 1999 г. определя нормите за радиационна защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в България. Основните разпоредби включват формули за определяне на допустимите стойности на радиационни показатели при вътрешно и външно облъчване. Приложенията описват специфични норми за различни области на приложение, включително за строителство, селскостопански цели и управление на отпадъци, с акцент върху допустимите нива на радионуклиди и гама-лъчение. Включени са и специфични условия за различни случаи на използване на терени и материали, свързани с урановата промишленост.