ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за адвокатурата определя правилата за придобиване и загубване на адвокатски права, начина на упражняване на адвокатската професия, организацията на адвокатурата, както и условията за учредяване и прекратяване на адвокатски сдружения.
Чл. 2
Адвокатската професия е дейност, регламентирана от Конституцията, която предоставя правно съдействие и защита на правата и интересите на физически и юридически лица. Тя се осъществява на основата на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка. Адвокатите, включително тези от ЕС, са задължени да защитават законните интереси на клиентите си с най-добрите законни средства.
Чл. 3
Адвокатската професия може да се упражнява единствено от адвокати или адвокати от ЕС, които практикуват самостоятелно или в сдружение. За да стане адвокат, лицето трябва да положи клетва и да бъде вписано в регистъра на адвокатската колегия.
Чл. 4
Според Чл. 4 от Закона за адвокатурата, всеки дееспособен български гражданин или гражданин на ЕС, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия: 1. Завършено висше юридическо образование; 2. Придобита юридическа правоспособност; 3. Най-малко две години юридически стаж; 4. Положен изпит, освен в определени случаи; 5. Наличие на необходимите нравствени и професионални качества. Лицата без две години стаж могат да работят като младши адвокати.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за адвокатурата определя условията, при които лица не могат да бъдат адвокати. Не могат да бъдат адвокати осъдени за умишлено престъпление, лица под запрещение или с душевна болест. Също така, не могат да бъдат вписани като адвокати търговци, държавни служители, лица с трудови отношения (с изключение на академични длъжности по правни науки) и освободени съдии, прокурори и следователи, ако не са изтекли две години от освобождаването. Лицата, които не отговарят на условията, могат да подават молба за вписване, но вписването става след отпадане на пречките. Народните представители и академичните лица по правни науки могат да упражняват адвокатската професия без да напускат длъжността си.
Чл. 6
Кандидатите за адвокат подават молба до адвокатския съвет, придружена от необходимите документи. Адвокатският съвет проверява дали са изпълнени изискванията и в срок от един месец взема решение за вписване. Ако не се произнесе в срок, това се счита за мълчалив отказ. Кандидатите с образователна степен "доктор по право" и юридически стаж над 5 години могат да бъдат вписани без изпит, като също подават молба.
Чл. 7
Решението на адвокатския съвет по чл. 6, ал. 2 се съобщава на кандидата и контролния съвет. То може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Висшия адвокатски съвет. Жалбата се изпраща в 3-дневен срок от адвокатския съвет. Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата в срок от един месец, като непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ. Решението му също може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок. Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който изпраща преписката. Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав и произнася с окончателно решение.
Чл. 8
Изпитът по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата се провежда два пъти годишно от комисия, съставена от петима адвокати, включително поне двама хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет. Редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет. Изпитът включва писмен и устен компонент с оценка "издържал" или "неиздържал".
Чл. 9
Чл. 9 регламентира процедурата по вписване на адвокатите след успешно издържан изпит. Кандидатите полагат клетва, в която се ангажират да изпълняват задълженията си добросъвестно и в съответствие с закона и морала. След клетвата, в срок от 14 дни, адвокатът трябва да се впише в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите. Адвокатският съвет издава адвокатска карта в срок от 14 дни след вписването, която подлежи на ежегодна заверка. Отказът за вписване или издаване на карта може да бъде обжалван.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за адвокатурата позволява на граждани на чужди държави, които имат адвокатска правоспособност, да действат като защитници или повереници на свои съграждани в България, съвместно с български адвокат. Това е възможно при наличие на договор между България и съответната държава или на основа на взаимност, след предварително одобрение от председателя на Висшия адвокатски съвет. Чуждестранният адвокат трябва да подаде молба, в която да посочи необходимата информация и да приложи удостоверение за правоспособност. Председателят на Висшия адвокатски съвет трябва да се произнесе в 7-дневен срок, а отказът може да се обжалва в 14-дневен срок пред Върховния касационен съд.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за адвокатурата определя адвоката от Европейския съюз като гражданин на ЕС, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, който е придобил адвокатска правоспособност в съответната държава. Той може да упражнява адвокатска професия в България под професионалното си звание от страната на правоспособност. Обаче, терминът "адвокат от Европейския съюз" не може да се използва в наименованията на формите за съвместно упражняване на адвокатската професия, нито от самостоятелно практикуващи адвокати. Адвокатите от ЕС могат да работят в България като част от група, при условие че групата не включва лица извън адвокатската професия.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за адвокатурата регламентира, че адвокатите от Европейския съюз могат да осъществяват процесуално представителство в България само в сътрудничество с местен адвокат, вписан в регистрите на адвокатската колегия. Освен това, ако за определени случаи е необходим минимален стаж, адвокатът от ЕС трябва да удостоверява наличието на такъв стаж.
Чл. 13
Временното или окончателното лишаване от правоспособност на адвокат от Европейския съюз, наложено от компетентния орган на държавата, в която е придобита правоспособността, води до лишаване от право на същия адвокат да упражнява адвокатска професия в Република България.
Чл. 14
Адвокатите от Европейския съюз, които осъществяват дейност в България, притежават същите права и задължения като българските адвокати. В случай, че адвокат от ЕС временно упражнява професията, той също има права и задължения, но не и тези, произтичащи от трайно установяване в страната.
Чл. 15
Адвокатите от Европейския съюз носят дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задълженията си. В тези случаи се прилагат разпоредбите на глава тринадесета от закона. Раздел II от закона касае трайното установяване на адвокатурата.
Чл. 16
Адвокат от Европейския съюз може да се установи в България и да упражнява професията си след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Кандидатът подава молба до Висшия адвокатски съвет, прилага необходимите документи и получава мотивирано решение. Отказът за вписване подлежи на обжалване. След вписването, Висшият адвокатски съвет издава карта на адвоката и уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита правоспособността.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за адвокатурата регламентира условията за вписване на адвокати от Европейския съюз в адвокатска колегия в България. Те трябва да имат тригодишен стаж на територията на страната или да положат приравнителен изпит. След успешното вписване, те могат да практикуват под званието "адвокат".
Чл. 18 от Закона за адвокатурата
Трайно установен адвокат от Европейския съюз може да подаде молба за вписване в адвокатска колегия в България, като приложи документи, удостоверяващи адвокатска правоспособност, издадени преди не повече от три месеца, и или документ за успешно положен приравнителен изпит по българско право, или доказателства за тригодишно упражняване на адвокатска професия в България.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за адвокатурата описва процедурата за вписване на трайно установени адвокати от Европейския съюз в адвокатска колегия в България. Те трябва да представят доказателства за тригодишно упражняване на професията и адвокатският съвет може да извърши проверка на тези данни. Адвокатската правоспособност се удостоверява с документ, а решенията на адвокатския съвет могат да се обжалват. В срок от 14 дни след вписването, Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита правоспособността.
Чл. 19а
Чл. 19а от Закона за адвокатурата регламентира възможността трайно установени адвокати от Европейския съюз да полагат приравнителен изпит по българско право. Целта на изпита е да провери знанията на адвоката в областта на българското право. Изпитът се провежда пред комисия, назначена от председателя на Висшия адвокатски съвет и включва съдии и прокурор. Оценката е "издържал" или "неиздържал", а за полагането на изпита се заплаща такса. Молбата за участие в изпита трябва да бъде придружена от необходимите документи, включително копия на лични и образователни документи, мотивационно писмо и документ за платена такса.
Чл. 19б
Адвокатите от Европейския съюз, които желаят временно да упражняват адвокатската професия в България, трябва да уведомят съответния адвокатски съвет преди да извършат първото действие. Уведомлението трябва да бъде придружено от документ, удостоверяващ адвокатска правоспособност, доказателство за застраховка, документ за самоличност и писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата. След като бъдат изпълнени изискванията, адвокатският съвет издава удостоверение за уведомяването, което може да бъде обжалвано при отказ.
Чл. 19в
Съгласно чл. 19в от Закона за адвокатурата, временно упражняващите адвокатската професия са задължени да представят удостоверение за извършеното уведомяване, когато се явяват пред съд или административни органи. Това удостоверение е необходимо за легитимиране на техните действия в тези инстанции.
Чл. 19г.
Адвокатите от Европейския съюз имат право да упражняват адвокатската професия временно на територията на Република България. Те могат да участват в различни форми на съвместно упражняване на професията, при условие че спазват изискванията на съответните разпоредби от закона.
Чл. 20
Правоспособен юрист с под две години юридически стаж може да бъде вписан като младши адвокат, ако отговаря на определени условия и няма пречки. Кандидатът подава молба до адвокатския съвет, който взема решение за вписване. Решението може да бъде обжалвано. Младшият адвокат полага клетва и има права и задължения на адвокат с ограничения. Той може да представлява страни в съдилища и след две години става адвокат, освен ако не възникнат пречки.
Чл. 21
Адвокатските сътрудници, назначени по трудов договор, имат право на достъп до делата и преписките, по които техните работодатели представляват клиенти. Те могат да водят бележки и да искат копия от документи. Сътрудниците се вписват в регистър, след което получават карта. Съдебните и административните органи са длъжни да им съдействат при представяне на картата. Те нямат право да преупълномощават трети лица с правата си.
Чл. 22
Адвокатът може да бъде отписан от адвокатската колегия по следните причини: по негова молба, при наличие на пречка за упражняване на професията, при лишаване от право да упражнява професията, при поставяне под запрещение или при смърт. В случай на пречка, отписването се извършва с решение на адвокатския съвет след събиране на доказателства и изслушване на адвоката. Решенията за отписване по определени основания подлежат на обжалване.
Чл. 23
Адвокатът или адвокатът от ЕС временно спира да упражнява професията си, ако бъде избран на несъвместима длъжност, поради болест или друга основателна причина. При временно прекратяване на дейността, адвокатът продължава да плаща вноските към адвокатския съвет, освен ако причината е болест. Временното прекратяване и възобновяване на дейността се вписват в регистрите на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите, след подаване на заявление.
Чл. 24
Адвокатската професия включва предоставяне на устни и писмени консултации, изготвяне на правни документи (молби, тъжби, заявления и др.), както и представителство на клиенти пред съдебни и административни органи, и защита на техните права и интереси. Пред Върховния касационен и административен съд, страните могат да бъдат представлявани от адвокати с минимум 5-годишен стаж или от адвокати от ЕС.
Чл. 25
Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява клиента си на базата на писмено пълномощно. Упълномощаването може да бъде извършено и устно в съдебно заседание, като в този случай се вписва в протокола. Адвокатът може да извършва неотложни действия на основата на устно упълномощаване, но те трябва да бъдат впоследствие потвърдени писмено. Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с разрешение на клиента и да заверява преписи от пълномощното.
Чл. 26
Клиентът има право да оттегли пълномощията си от адвоката по всяко време. При неоснователно оттегляне адвокатът има право на пълно възнаграждение, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.
Чл. 27
Адвокатите, включително и адвокатите от Европейския съюз, имат задължението да поддържат и повишават своята квалификация. Това изискване е регламентирано в Закона за адвокатурата, с допълнение от Държавен вестник, брой 97 от 2012 година.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за адвокатурата предвижда, че Висшият адвокатски съвет организира Център за обучение на адвокатите с цел поддържане и повишаване на квалификацията на адвокатите и адвокатите от Европейския съюз. Структурата, организацията, условията, програмите за обучение и финансирането на този център се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.
Чл. 29
Адвокатите, включително тези от Европейския съюз, имат равенство с съдията по отношение на уважение и съдействие при работа с различни органи. Ако не получат дължимото уважение, адвокатският съвет може да назначи проверка. Ръководителите на съответните органи са задължени да посочат представител за участие в проверката в срок от 7 дни.
Чл. 30
Чл. 30 от Закона за адвокатурата регламентира процедурата, по която адвокатският съвет може да предложи образуване на дисциплинарно производство срещу съдии, прокурори и други длъжностни лица при установено виновно поведение. Налагането на дисциплинарно наказание не пречи на адвокатите да търсят отговорност по общия ред.
Чл. 31
Адвокатите и трайно установените адвокати от Европейския съюз имат право на свободен достъп до съдебни и административни органи, включително правото да правят справки по дела и да получават копия от документи. Това право се удостоверява чрез карта, издадена от Висшия адвокатски съвет. Адвокатите от ЕС, които временно упражняват професията в България, също ползват тези права при представяне на пълномощно и удостоверение.
Чл. 32
Адвокатът, включително адвокатът от Европейския съюз, има право да заверява преписи от документи, свързани с защитата на правата и законните интереси на клиента. Заверените документи имат силата на официални пред съда, органите на досъдебното производство и други институции.
Чл. 33
Адвокатските документи и кореспонденция с клиентите са защитени от преглеждане, копиране и изземване. Разговорите между адвокат и клиент не могат да бъдат подслушвани или записвани, а адвокатът не може да бъде разпитван за информация, свързана с клиентите си. Тези правила важат и за адвокати от Европейския съюз и адвокатски сътрудници.
Чл. 34
Адвокатът и адвокатът от Европейския съюз имат право на частни срещи с клиента си, дори когато той е задържан. По време на тези срещи те могат да предават и получават писмени материали, които не подлежат на проверка. Разговорите не могат да бъдат подслушвани или записвани, но могат да бъдат наблюдавани. Адвокатът се легитимира с адвокатска карта, а адвокатът от ЕС може да се легитимира с адвокатска карта или удостоверение.
Чл. 35
Защитникът не може да се откаже от поетата защита освен по независещи от него причини, като е длъжен да уведоми подзащитния. Повереникът може да се откаже от защитата по уважителни причини, без да дължи връщане на възнаграждението. При прекратяване на производството по вина на повереника, той дължи връщане на възнаграждението. В случай на доброволно уреждане на спора, внесеното възнаграждение не се връща.
Чл. 36
Адвокатите и адвокатите от Европейския съюз имат право на възнаграждение за своя труд, което се определя в договор с клиента. Размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и не може да бъде по-нисък от минималния размер, предвиден в наредба на Висшия адвокатски съвет. При липса на договор, адвокатският съвет може да определи възнаграждение по искане на адвоката или клиента. Възнаграждението може да бъде уговорено като абсолютна сума или процент от интереса, с изключение на наказателните дела и гражданските дела с нематериален интерес.
Чл. 37
Адвокатите, включително адвокатите от Европейския съюз, имат право да искат издаване на заповед за изпълнение за вземания, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски. Това може да се направи независимо от размера на вземането, съгласно чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 38
Адвокатите, включително адвокатите от Европейския съюз, имат право да предоставят безплатна адвокатска помощ на лица с право на издръжка, материално затруднени лица, както и на роднини или близки. В случай че насрещната страна бъде осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда и не може да бъде по-ниско от предвиденото в наредбата.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за адвокатурата регламентира управлението на парични средства, предоставени от клиенти на адвокати. Сумите могат да се внасят в банка по клиентска сметка, която не е част от имуществото на адвоката и не подлежи на запориране. Адвокатът има право да удържи разходи от средствата на клиента, но е длъжен да предостави отчет. По клиентската сметка могат да се превеждат средства за разноски, хонорари на трети лица, сделки и други договорени цели. За всяка вноска се води отделна партида, а отчет за разходите трябва да бъде предоставен на клиента до 31 януари на следващата година, освен ако не е уговорено по-рано.
Чл. 40
Адвокатите, включително и адвокатите от Европейския съюз, са длъжни да упражняват професията си съвестно и да поддържат доверие и уважение. Те трябва да се ръководят от върховенството на закона, да защитават правата на клиентите си и точно да ги информират за техните права и задължения. Адвокатите не могат да използват неетични средства в делата си и трябва да бъдат независими и безкористни, без да позволяват влияние от лични или трети интереси. Освен това, адвокатите трябва да имат кантора в района на адвокатската колегия, на която са членове, и да се явяват в съдебните заседания облечени с тога или в подходящо облекло, съответстващо на авторитета на професията.
Чл. 41
Адвокатите, включително тези от Европейския съюз, нямат право да привлекат клиенти чрез посредници. Тази разпоредба е допълнена с изменение в ДВ, бр. 97 от 2012 г.
Чл. 42
Адвокатите и адвокатите от Европейския съюз нямат право да рекламират дейността си по начини, които противоречат на закона и етиката. Те могат да уточняват своята правна специализация, да посочват членството си в правни организации, образованието, професионалния опит и владеените езици. Също така, имат право да поддържат собствена интернет страница с професионална информация, стига тя да е в съответствие с закона и етичните правила.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за адвокатурата определя задълженията и ограниченията на адвокатите при поемане на дела. Адвокатите не могат да поемат работа, за която нямат необходимите знания. Те не могат да бъдат защитници на страни, по дела, в които са участвали като съдия или прокурор, и не могат да представляват едновременно две страни с противоречиви интереси. Съдружниците адвокати също не могат да защитават подсъдими с противоречиви интереси. Представителството на свързани лица изисква предварително съгласие. При защита на юридическо лице, адвокатът трябва да защитава интересите му, без да допуска конфликти с интересите на свързани лица.
Чл. 44
Адвокат или адвокат от ЕС, вписан в Националния регистър за правна помощ, е задължен да предоставя правна помощ, когато е определен за това. Той трябва да води делото с необходимата грижа, както ако е упълномощен от клиента, съгласно Закона за правната помощ.
Чл. 45
Адвокатът и адвокатът от Европейския съюз са задължени да пазят тайната на своите клиенти без ограничения във времето. Те нямат право да разкриват информация, която е била поверена на тях в качеството им на адвокати, нито от клиенти, нито от други адвокати.
Чл. 46
Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да сключва сделки със своя доверител относно предмета на делото, нито лично, нито чрез подставено лице или скрит пълномощник.
Чл. 47
Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е задължен да съхранява документите по делата, за които е бил повереник или защитник, за срок от 5 години след приключването им. Освен това, той трябва да върне на клиента оригиналните документи, получени по време на изпълнението на възложената работа.
Чл. 48
Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз трябва да уведоми писмено адвокатския съвет при напускане на колегията. Уведомлението трябва да бъде придружено от информация за приключването на задълженията по поверените дела и връщане на адвокатската карта. Заличаването от списъка става след внасяне на дължимите вноски към адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет.
Чл. 49
Адвокатите и адвокатите от Европейския съюз са задължени да заплащат ежемесечно дължимите вноски към адвокатския съвет и Висшия адвокатски съвет. Неспазването на това задължение за месеца преди изборите за органи на адвокатурата води до невъзможност за участие в изборите и за заемане на длъжности в тези органи.
Чл. 50
Адвокатите са задължени да се застраховат за вреди, произтичащи от виновно неизпълнение на задълженията си. Адвокатските дружества трябва да застраховат всеки съдружник поотделно. Минималното застрахователно покритие се определя от Висшия адвокатски съвет, който може да договаря условия с застрахователи на конкурсна основа. Договорите с различни застрахователи трябва да осигуряват покритие не по-малко от минималното. Същите правила важат и за чуждестранни адвокати, освен ако не докажат наличие на застраховка в страната на правоспособността им.
Чл. 50а
Адвокатите, включително и тези от Европейския съюз, са задължени да се регистрират и да поддържат профил в единния портал за електронно правосъдие, както и в информационната система за сигурно електронно връчване. Тези изисквания са регламентирани в Закона за адвокатурата и Закона за съдебната власт, и Закона за електронното управление.
Чл. 51
Адвокатите и адвокатите от Европейския съюз носят отговорност за причинените на клиентите вреди при виновно неизпълнение на задълженията си, определени в закона, Етичния кодекс и наредбите на Висшия адвокатски съвет. Това е регламентирано в Чл. 51 от Закона за адвокатурата.
Чл. 52
Адвокати, адвокатски дружества и адвокати от ЕС могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие, съобразно правилата на Закона за задълженията и договорите. Договорът трябва да бъде в писмена форма и да се регистрира в адвокатския съвет, като задължително се посочва общ адрес на съдружниците, който е важен и за съдебни цели.
Чл. 53
Договорът между адвокати или адвокати от ЕС влиза в сила след регистрация в адвокатския съвет. Отказът за регистрация може да бъде обжалван пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок, който се произнася в 30-дневен срок. Решението на Висшия адвокатски съвет може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от узнаването му. При договори между адвокати от различни колегии, трябва да се посочи адвокатският съвет, който ще извърши регистрацията.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за адвокатурата регламентира начина, по който сдружените адвокати упражняват адвокатска дейност, предвиждайки наличието на общи клиенти, което се удостоверява с регистрация. Всеки от сдружените адвокати, адвокати от ЕС и адвокатски дружества има право да посочва сдружаването си в документите си, използвайки изразите "в сдружение" или "в асоциация с", като изброява другите сдружени лица.
Чл. 55 от Закона за адвокатурата
Сдружените адвокати, адвокати от Европейския съюз и адвокатски дружества нямат право да представляват клиенти, чиито интереси са в конфликт помежду си.
Чл. 56
Член 56 от Закона за адвокатурата предвижда, че прекратяването на договора за съдружие, както и приемането и напускането на адвокат, адвокат от Европейския съюз или адвокатско дружество, трябва да бъдат регистрирани в адвокатския съвет. Тази разпоредба осигурява прозрачност и контрол върху адвокатската практика и организациите, които я осъществяват.
Чл. 57
Адвокатското дружество може да бъде образувано от един или повече адвокати, включително адвокати от ЕС, установени в България. То е юридическо лице и не може да включва лица, които не са адвокати. Всеки адвокат може да бъде съдружник само в едно адвокатско дружество. Адвокатското дружество и неговите съдружници не могат да представляват клиенти с противоречиви интереси.
Чл. 58
Адвокатското дружество се учредява с писмен договор между двама или повече адвокати или адвокати от ЕС, който включва наименование, адреси на канторите, седалище, предмет на дейност, вноски, разпределение на приходи и разходи, управление, условия за приемане и напускане на съдружници, основания за изключване и прекратяване на дружеството, и начин на ликвидация. При учредяване от един адвокат се съставя писмен учредителен акт с подобно съдържание.
Чл. 58а
Чл. 58а от Закона за адвокатурата позволява на група адвокати от Европейския съюз, които са трайно установени в България, да се учредят като адвокатско дружество. В такова дружество могат да членуват както български адвокати, така и адвокати от ЕС. Регистрацията и дейността на адвокатското дружество се извършват по определен ред, включващ представяне на документи, удостоверяващи съществуването на групата и упълномощаване на адвокати за учредяване на дружеството.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за адвокатурата определя изискванията за наименованията на адвокатските дружества. В наименованието задължително се включват думите "адвокатско дружество" или "еднолично адвокатско дружество" и имената на съдружниците. Всички съдружници трябва да бъдат вписани във всички документи на дружеството. Не могат да се използват други имена освен тези на съдружниците, освен в специфични случаи. Името на съдружник, който напуска, може да се запази само с негово съгласие, а при смърт - със съгласието на наследниците. Адвокат от ЕС, вписан в регистъра, може да използва наименованието на дружеството, като посочва правния си статус.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за адвокатурата определя условията за определяне на седалището и адреса на адвокатските дружества. Ако съдружниците са от една адвокатска колегия, седалището е в населено място в района на колегията. При съдружници от различни колегии, седалището се определя по общо съгласие в района на една от колегиите. Адресът на адвокатското дружество е в населеното място, където е управлението на дейността, и там трябва да има кантора на поне един съдружник. Дружеството може да открива кантори и в райони на други колегии, които подлежат на вписване в регистъра.
Чл. 61
Адвокатското дружество се вписва в регистър от адвокатския съвет въз основа на заявление, подписано от адвокатите, сключили учредителния договор. Към заявлението се прилага учредителният договор или акт. При учредители от различни колегии, те определят един адвокатски съвет, който изисква удостоверение от другите съвети. Адвокатският съвет разглежда заявлението в едномесечен срок, а непроизнасянето се смята за мълчалив отказ. Отказът може да се обжалва пред Висшия адвокатски съвет, който разглежда жалбата в същия срок. Решението на Висшия адвокатски съвет може да се обжалва пред Върховния касационен съд.
Чл. 62
Чл. 62 от Закона за адвокатурата регламентира воденето на регистър на адвокатските дружества към окръжните съдилища. Адвокатските дружества се вписват в регистъра въз основа на писмено заявление, което включва учредителни документи, данни за представителите, извлечения от регистри и решения на адвокатския съвет. Вписването удостоверява юридическото съществуване на дружеството и действията на учредителите преди вписването пораждат права и задължения само за тях. Регистърът е публичен и следва да се актуализира при промени.
Чл. 63
Адвокатското дружество може да премести седалището си в друго населено място, при условие че съдружник в него има кантора там. Ако новото местоположение е в района на друга адвокатска колегия, дружеството е задължено да подаде заявление за вписване в регистъра на тази колегия и в регистъра на съответния окръжен съд. След преместването, адвокатският съвет на новото седалище уведомява Висшия адвокатски съвет и адвокатския съвет по старото седалище за необходимите действия относно вписванията.
Чл. 64
Членуването в адвокатско дружество не пречи на съдружниците да упражняват адвокатската професия самостоятелно, освен ако в договора не е предвидено друго. Съдружниците притежават всички права и задължения, установени от закона.
Чл. 65
Отношенията между съдружниците в адвокатурата се регулират от правилата на членове 66, 67, 69 и 70 от Закона за адвокатурата, освен ако в дружествения договор не е предвидено нещо различно.
Чл. 66
Чл. 66 от Закона за адвокатурата урежда задълженията на съдружниците в адвокатските дружества относно вноските. Всеки съдружник е длъжен да внесе първоначална вноска, а при неизпълнение дължи законна лихва. Непаричните вноски, оценени от лицензиран оценител, трябва да бъдат описани в учредителния договор, а при наличие на недвижим имот - да се впишат в службата по вписванията. Собствеността върху непаричната вноска преминава към дружеството след вписването. Съдружниците са задължени да изпълняват дейности в съответствие с професионалната си квалификация и договорите за правна помощ на дружеството.
Чл. 67
Чл. 67 от Закона за адвокатурата определя правата на съдружниците в адвокатското дружество. Всеки съдружник има право да участва в управлението на дружеството, да получава част от печалбата, да бъде информиран за хода на общите работи, да преглежда документите на дружеството и да получи ликвидационен дял при прекратяване на дружеството.
Чл. 68
Участието на съдружника в адвокатското дружество може да бъде прекратено по различни причини, включително по взаимно съгласие, смърт, поставяне под запрещение, лишаване от право да упражнява адвокатската професия, отписване от колегията, изключване с решение на общото събрание или с едностранно предизвестие. Прекратяването е окончателно при постоянно отписване, а при временно лишаване от права или отписване, участието се прекратява за съответния срок. При прекратяване на участието, съдружникът или неговите наследници имат право на ликвидационен дял и част от печалбата на дружеството за годината на прекратяване.
Чл. 69
Общото събрание на адвокатските дружества се състои от съдружниците и взема решения по важни въпроси като промени в учредителния договор, приемане и изключване на съдружници, избор на управител, придобиване на недвижими имоти и др. То се свиква най-малко веднъж годишно от управителя или по искане на една пета от съдружниците с писмена покана, получена 7 дни преди събранието. Решенията се вземат с мнозинство или неприсъствено с писмено съгласие на всички съдружници. В случай на еднолично адвокатско дружество, адвокатът решава сам всички въпроси от компетентността на общото събрание и съставя протокол.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за адвокатурата определя начина на управление на адвокатските дружества. Те се управляват от управител или управителен съвет, избран от съдружниците за срок от три години. Оперативното управление и представителството на дружеството се осъществява от управителя или двама от членовете на управителния съвет. Те получават възнаграждение, което се определя при разпределението на печалбата. Управителят или управителният съвет определят съдружника, който ще изпълнява договорите за правна помощ, като вземат предвид неговата квалификация и натовареност. За едноличните адвокатски дружества, управлението е лично от адвоката, който го е образувал.
Чл. 71
Чл. 71 от Закона за адвокатурата определя, че клиентът упълномощава адвокатско дружество за защита и представителство пред съда и други органи. Управителят на дружеството може да преупълномощава съдружници. В случай на еднолично адвокатско дружество, упълномощаването важи и за адвоката, който го е образувал. Клиентът има право да избира и упълномощава адвокат или адвокат от ЕС независимо от договора с дружеството.
Чл. 72
Всеки съдружник в адвокатска кантора носи лична отговорност за вредите, причинени на клиента. Дружеството отговаря солидарно с съдружника, но само до размера на направените вноски. Освен това, дружеството е задължено да сключи застраховка за професионална отговорност на своите членове, съгласно разпоредбите на чл. 50.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за адвокатурата определя условията за прекратяване на адвокатско дружество. То може да бъде прекратено по решение на съдружниците с мнозинство на дяловете или по решение на адвокатския съвет при системно нарушение на закона или Етичния кодекс. При прекратяване висящите дела се разпределят между съдружниците, а клиентите се уведомяват. Едноличното адвокатско дружество се прекратява със смъртта на адвоката, освен ако наследник адвокат не поиска продължаване на дейността.
Чл. 74
Всеки съдружник в адвокатско дружество има право да обжалва решенията на общото събрание или действията на управителя/управителния съвет в срок от 7 дни след вземането им. Обжалването се извършва пред адвокатския съвет.
Чл. 75
След прекратяване на адвокатското дружество се открива производство по ликвидация, която се извършва от управителния орган или определено от него лице. При липса на определен ликвидатор, такъв се назначава от окръжния съд. Ликвидаторът е вписан в регистъра на окръжния съд и е отговорен за довършване на текущите дела, събиране на вземания, осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите. Остатъчното имущество след удовлетворяване на кредиторите се разпределя между съдружниците. След това дружеството се заличава от регистъра по искане на ликвидатора, а решението за заличаване се обнародва в „Държавен вестник“ и се отбелязва в регистъра на съвета на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатските дружества.
Чл. 75а
Чл. 75а от Закона за адвокатурата гласи, че за едноличното адвокатско дружество се прилагат всички разпоредби, касаещи адвокатските дружества, освен ако в закона не е предвидено нещо различно. Тази разпоредба е нова и е включена в Държавен вестник, брой 17 от 2021 г.
Чл. 76 от Закона за адвокатурата
Адвокати, адвокатски дружества и адвокати от ЕС могат да сключват договори за сътрудничество, с които да уговарят извършването на определена правна работа или съвместна работа по дела. Договорите могат да бъдат сключвани както между трайно установени, така и между временно упражняващи професията адвокати на територията на България.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за адвокатурата позволява на адвокати, адвокатски дружества и адвокати от ЕС да сключват писмени срочни или безсрочни договори за постоянна работа с определено възнаграждение. Възнаграждението е месечно, освен ако не е уговорено друго. При договори, които предвиждат явяване пред съд, упълномощаването се извършва от адвоката или адвокатското дружество, а възложителят трябва да получи съгласие от клиента за преупълномощаване. Договорите се прекратяват с едномесечно писмено предизвестие, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 77а
Член 77а от Закона за адвокатурата регламентира условията за упражняване на адвокатска професия от адвокати на Европейския съюз в Република България чрез клон на група от ЕС. Адвокатите могат да работят самостоятелно или съвместно с български адвокати. Регистрацията на клона се извършва по определен ред, като не се прилага ограничението за броя на адвокатите. Необходими са документи, потвърждаващи съществуването на групата и упълномощаващи адвокати за учредяване на клона. Наименованието на клона трябва да съдържа името на групата и информация за съдружниците. Клонът може да бъде прекратен при определени обстоятелства, като например лишаване от право на единствения съдружник.
Чл. 78
Адвокатите членуват в адвокатска колегия, която е юридическо лице. Адвокатите от ЕС, вписани в регистъра на чуждестранните адвокати, членуват в съответната адвокатска колегия. Висшият адвокатски съвет определя районите и седалищата на адвокатските колегии, които обикновено са по един на съдебен район, но при изключения може да има и повече от една колегия в район на окръжен съд.
Чл. 79
Законът за адвокатурата определя органите на адвокатската колегия, които включват общо събрание, адвокатски съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на адвокатската колегия. Тези органи играят ключова роля в управлението и функционирането на адвокатурата.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за адвокатурата определя състава и видовете на общото събрание на адвокатите. Общото събрание включва адвокатите и адвокатите от Европейския съюз, които са вписани в регистрите на адвокатската колегия. Събранията могат да бъдат редовни или извънредни.
Чл. 81
Редовното общо събрание на адвокатската колегия се провежда ежегодно в последната събота и неделя на януари, свиквано от адвокатския съвет с покана в 'Държавен вестник'. Поканата трябва да бъде обнародвана поне един месец преди събранието. В дневния ред задължително се включват въпроси по искане на 1/3 от членовете, направено 20 дни предварително. Събранието е валидно при присъствие на 2/3 от членовете. Решенията се взимат с обикновено мнозинство, а гласуването може да бъде лично или чрез адвокат-пълномощник, който не може да представлява повече от един член. Решенията се вземат с явно гласуване, освен при избор на органи на колегията.
Чл. 82
Редовното общо събрание на адвокатската колегия разглежда отчетите за дейността на адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд. То приема бюджета на съвета за следващата финансова година, определя броя на членовете на различните съвети и избира техните ръководства. Също така, събранието избира делегати за общото събрание на адвокатите в страната и взема решения относно разпореждането с недвижими имоти на адвокатската колегия.
Чл. 83
Извънредно общо събрание на адвокатската колегия може да бъде свикано по решение на адвокатския съвет, контролния съвет или по искане на 1/3 от членовете на колегията. Ако адвокатският съвет не свика събрание в срок от 14 дни след искането, то задължително се свиква от Висшия адвокатски съвет. Процедурата за свикване и провеждане на извънредното събрание е същата като за редовно общо събрание.
Чл. 84
Членовете на адвокатската колегия имат право да се запознават с проекторешенията, мотивите към тях, както и с решенията и протоколите от общото събрание на колегията.
Чл. 85
Чл. 85 от Закона за адвокатурата регламентира правото на обжалване на решенията на общото събрание от всеки, който е имал право да участва в гласуването. Жалбата се подава пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок. Всякакъв адвокат - член на същата колегия, може да се присъедини към жалбата и да я поддържа, дори и ако подателят я оттегли. Висшият адвокатски съвет има право да спре изпълнението на решението до произнасяне по жалбата.
Чл. 86
Адвокатският съвет се състои от основни и резервни членове, в зависимост от броя на адвокатите в колегията. При колегии до 100 адвокати има минимум пет основни и двама резервни членове, а при колегии над 100 - минимум седем основни и двама резервни. За София изискванията са минимум единадесет основни и шест резервни членове. Председателят на съвета е автоматично основен член. Членовете на съвета трябва да имат минимум 10 години юридически стаж, но при невъзможност за избор на такива, могат да бъдат избирани и членове с минимум 5 години стаж.
Чл. 87
Член 87 от Закона за адвокатурата предвижда, че резервните членове на адвокатския съвет имат право да участват в заседанията със съвещателен глас. В случай на напускане или отсъствие на редовен член за период от три месеца, той се заменя от резервен член, който е получил най-голям брой гласове при изборите и получава всички права на редовния член.
Чл. 88
Адвокатският съвет провежда редовни заседания най-малко веднъж месечно. Извънредни заседания могат да бъдат свиквани по решение на съвета или по искане на 1/3 от основните членове. Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете, а решенията се вземат с мнозинство. Решенията могат да се обжалват в 14-дневен срок.
Чл. 89
Адвокатският съвет е орган, който ръководи работата на адвокатската колегия и изпълнява редица основни функции, включително организиране на общи събрания, следене на бюджета, провеждане на изпити за адвокати и младши адвокати, водене на регистри на адвокатите и защитаване на професионалните права на членовете. Съветът също така следи за дисциплинарното преследване на адвокати, посредничи при спорове и управлява имуществото на колегията. Допълнително, той отговаря за повишаване на професионалната квалификация и определя размера на месечните вноски.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за адвокатурата определя задълженията на секретаря на адвокатския съвет. Той ръководи изпълнението на решенията на съвета и финансово-стопанската дейност, организира заседанията и подготвя необходимите материали. Освен това, секретарят ръководи работата на щатните служители и помощния персонал, координира дейността на помощните органи и осигурява техническа и административна поддръжка на адвокатската колегия.
Чл. 91
Председателят на адвокатския съвет се избира измежду членовете на адвокатската колегия. За да бъде избран, кандидатът трябва да има най-малко 15 години юридически стаж. В случай че няма кандидат, отговарящ на това изискване, може да бъде избран член с не по-малко от 10 години юридически стаж.
Чл. 92
Председателят на адвокатския съвет има три основни задължения: да представлява адвокатската колегия, да организира и ръководи цялостната дейност на адвокатския съвет, както и да свиква и председателства неговите заседания.
Чл. 93
В член 93 от Закона за адвокатурата се определя реда за заместване на председателя на адвокатския съвет при негово отсъствие, като заместник-председателят или секретарят могат да бъдат заменени по избор от членовете на съвета. В случай че председателят напусне съвета, нов председател трябва да бъде избран в срок от един месец чрез извънредно общо събрание.
Чл. 94
Контролният съвет на адвокатската колегия се състои от минимум трима членове за колегии с до 100 адвокати и минимум петима членове за колегии с над 100 адвокати. Членовете на съвета трябва да имат най-малко 10 години юридически стаж, а председателят - 15 години. В случай на невъзможност за избор на членове с необходимия стаж, могат да бъдат избрани адвокати с поне 5 години стаж, а председателят - с 10 години стаж. Контролният съвет избира председател от своя състав.
Чл. 95
Контролният съвет следи за правилното управление на бюджета и имуществото на адвокатската колегия, изготвя доклад за общото събрание и упражнява текущ контрол. При нарушения, те изготвят доклад до Висшия адвокатски съвет. Членовете на съвета могат да участват в заседанията на адвокатския съвет със съвещателен глас.
Чл. 96
Дисциплинарният съд в адвокатурата се състои от различен брой членове в зависимост от размера на адвокатската колегия: до 100 адвокати - най-малко 5 членове; над 100 адвокати - най-малко 7 членове, а в София - най-малко 9 членове. Членовете на дисциплинарния съд трябва да имат минимум 5 години адвокатски стаж, а председателят - минимум 10 години стаж.
Чл. 97
На дисциплинарния съд като първа инстанция се разглеждат дисциплинарните дела, образувани срещу членовете на адвокатската колегия. Това означава, че всеки адвокат, срещу когото е образувано дисциплинарно производство, ще бъде съден първо от този съд.
Чл. 98
Дисциплинарният съд в адвокатурата се състои от председател и двама членове, като старшинството им се определя по продължителност на адвокатския стаж. Съставите на съда са постоянни и се определят с решение на всички членове на дисциплинарния съд.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за адвокатурата регламентира процедурата по избор на адвокатския съвет, председателя му, контролния съвет, дисциплинарния съд и делегатите за общо събрание на адвокатите. Изборът се извършва на редовно общо събрание с тайно гласуване и мнозинство повече от половината от присъстващите. Делегатите се избират от избирателна комисия, а кандидатурите могат да се предлагат от членовете на колегията до 14 дни преди събранието. Резултатите от избора се обявяват преди края на събранието и могат да бъдат обжалвани пред Висшия адвокатски съвет.
Чл. 100
Членовете на адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд, както и техният председател, се избират за срок от три години. Няма възможност за повторно избиране за повече от два последователни мандата в един и същи орган.
Чл. 101
Изборът на органи в адвокатурата се провежда от избирателна комисия, която включва председател, двама членове и трима резервни членове. Съставът на комисията се определя от адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд и трябва да бъде готов не по-късно от два месеца преди избора. Избирателната комисия е подпомагана от избирателни бюра, чиито състав и брой определя адвокатският съвет.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за адвокатурата описва функциите на Избирателната комисия, която е отговорна за подготовката и провеждането на изборите за членове на органите на адвокатската колегия. Комисията разглежда жалби, свързани с избора, и взема решения, които не могат да бъдат обжалвани. Освен това, тя регистрира и обявява кандидатите за изборите.
Чл. 103
Членовете на адвокатската колегия имат право да предлагат писмено кандидатури за председател на адвокатския съвет и дисциплинарния съд, както и за членове на органите на колегията, в срок от 30 дни преди избора. Избирателната комисия проверява допустимостта на кандидатурите в срок от 3 дни след изтичането на срока за предложения и обявява списъка на кандидатите. Членовете на колегията могат да обжалват решението на комисията пред Висшия адвокатски съвет, който се произнася по жалбата в 3-дневен срок. Окончателният списък на кандидатите се обявява не по-късно от 7 дни преди избора.
Чл. 104
Избирателната комисия е задължена да изготви бюлетини, които включват трите имена на кандидатите, както и информация за техния юридически и адвокатски стаж.
Чл. 105
Изборите в адвокатурата се провеждат по таен начин, като гласуването се извършва с бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който след това се пуска в избирателната кутия. Действителни са бюлетините, в които са посочени необходимият брой или по-малко кандидати, както и само едно име за председател на съответния орган.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за адвокатурата описва процедурата за провеждане на избори в адвокатската колегия. След приключване на избора, избирателната комисия разпечатва избирателните кутии в присъствието на двама неангажирани членове на адвокатската колегия. Преброяването на бюлетините е публично, а резултатите се записват в протокол. Протоколът включва информация за броя на гласувалите, действителните и недействителните бюлетини, имената на избраните членове на съветите и броя на получените гласове. Решението на избирателната комисия може да бъде обжалвано в 7-дневен срок. Документите от изборите се съхраняват за определен период и след това се унищожават.
Чл. 107
Член 107 от Закона за адвокатурата определя начина на избор на членове на адвокатския съвет. Според алинея 1, избрани са кандидатите, които получават повече от половината от гласовете на действителните бюлетини. Алинея 2 уточнява, че резервни членове се избират от кандидатите, получили най-голям брой гласове след основните членове.
Чл. 108
В случай, че не е попълнен орган от адвокатската колегия след проведен избор, се организира допълнителен избор в първата неделя на февруари. Мястото и часът на изборите се съобщават преди закриване на редовното събрание. При допълнителния избор за председател на адвокатския съвет или дисциплинарния съд, в бюлетината се вписват имената на двамата кандидати с най-много гласове от първоначалния избор. Резултатите от изборите се записват в протокол. Допълнителният избор следва същите правила като редовния, а избрани са кандидатите с най-висок брой гласове.
Чл. 109
В случай че изборът на органи на адвокатския съвет бъде обявен за незаконосъобразен, нов избор трябва да се проведе в срок от два месеца. Адвокатският съвет определя дата за новия избор и уведомява членовете на колегията. Процедурата за новия избор следва правилата на редовния избор. До разрешаване на споровете относно редовността на избора, предишният адвокатски съвет продължава да изпълнява задълженията си.
Чл. 110
Новоизбраните органи на адвокатската колегия трябва да встъпят в задълженията си в срок от 7 дни след избора, освен ако решението на избирателната комисия за обявяване на резултатите е обжалвано. В случай на обжалване, срокът е 7 дни след окончателното решение, с което жалбите не са уважени.
Чл. 111
Общото събрание на адвокатите се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет, който изпраща писмена покана до адвокатските колегии до 15 януари. Събранието се провежда през последната събота и неделя на февруари и е редовно при присъствие на 2/3 от делегатите. При липса на кворум, то се отлага с един час. Решенията се вземат с обикновено мнозинство, а гласуването е явно, освен при избор на определени органи.
Чл. 112
Общото събрание на адвокатите в България се състои от делегати, избрани на база представителство от адвокатските колегии. Нормата е един делегат на 40 адвокати, а при по-малко от 40 членове, колегията има право на един делегат. При колегии с над 40 членове, но не достигащи установената норма, за всеки допълнителен 20 членове се избира по един делегат. Председателите и секретарите на адвокатските съвети, както и членовете на висшите органи на адвокатурата, участват без право на глас. Делегатите запазват мандата си до следващото общо събрание.
Чл. 113
Общото събрание на адвокатите от страната разглежда и приема отчетите на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд. Освен това, то избира председател и членове на Висшия адвокатски съвет, Висшия дисциплинарен съд и членове на Висшия контролен съвет.
Чл. 114
Изборът на членове и председател на Висшия адвокатски съвет, Висшия дисциплинарен съд и Висшия контролен съвет се извършва от общото събрание на адвокатите по установени правила. Членовете и председателите се избират за срок от 4 години. Предложенията за кандидати трябва да бъдат подадени 30 дни преди събранието, а избирателната комисия обявява кандидатурите 14 дни преди изборите.
Чл. 115
Член 115 от Закона за адвокатурата предвижда, че никой не може да бъде избран за повече от два последователни мандата в един орган. Освен това, адвокат, който е вече избран в адвокатски съвет, контролен съвет или дисциплинарен съд на адвокатска колегия, не може да бъде избран за член на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет или Висшия дисциплинарен съд.
Чл. 116
Делегат на общото събрание на адвокатите може да оспори законосъобразността на избора в 7-дневен срок чрез жалба до Висшия адвокатски съвет и Върховния касационен съд. Съдът разглежда жалбата в 14-дневен срок и може да обяви избора за незаконосъобразен, в такъв случай се провежда нов избор в едномесечен срок. Досегашните органи продължават да изпълняват задълженията си до избора на нови.
Чл. 117
Висшият адвокатски съвет е юридическо лице, което има седалище в град София. Той играе важна роля в организацията и управлението на адвокатската професия в България.
Чл. 118
Висшият адвокатски съвет е съставен от 15 членове и 10 резервни членове, които имат съвещателен глас. Членовете на съвета трябва да имат минимум 15 години адвокатски стаж. При напускане или отсъствие на редовен член за повече от три месеца, той се заменя от резервен член, получил най-много гласове на изборите.
Чл. 119
Висшият адвокатски съвет избира двама заместник-председатели и секретар от основните си членове. Освен това, съветът определя помощни органи, които се ръководят от негови членове.
Чл. 120
Висшият адвокатски съвет заседава минимум веднъж месечно. Извънредни заседания могат да бъдат свиквани от председателя или 1/3 от членовете с писмена покана, изпратена 14 дни преди заседанието. Заседанието е редовно при присъствие на 2/3 от членовете, а решенията се вземат с обикновено мнозинство. При равен брой гласове решаващ е гласът на председателя. В заседанията могат да участват със съвещателен глас председатели на адвокатски съвети, председателят на контролния съвет и председателят на дисциплинарния съд, както и заместник-председател на Софийската адвокатска колегия.
Чл. 121
Висшият адвокатски съвет има правомощия да издава наредби и да приема Етичния кодекс на адвоката. Освен това, той взима решения по въпроси, свързани с текущата си дейност и в случаите, определени от закона.
Чл. 122
Висшият адвокатски съвет извършва редица важни функции, включително свикване на общо събрание на адвокатите, определяне на встъпителни и годишни вноски, разглеждане на жалби по избори и решения на адвокатски съвети, поддържане на регистри на адвокати, организиране на обучения, управление на имуществото на съвета, даване на становища по нормативни актове и предложения за усъвършенстване на законодателството. Решенията му са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата.
Чл. 123
Главният секретар на Висшия адвокатски съвет ръководи изпълнението на решенията на съвета и финансовата дейност, организира заседанията, координира дейността на секретарите на адвокатските съвети, ръководи работата на служителите и помощния персонал, координира помощните органи и осигурява техническа и административна подкрепа. При отсъствие, той се замества от определен член на съвета.
Чл. 124
Председателят на Висшия адвокатски съвет организира и ръководи работата на съвета, представлява го и изпълнява задължения, произтичащи от закона, наредбите и решенията на адвокатите и съвета.
Чл. 125
Чл. 125 от Закона за адвокатурата определя реда за заместване на председателя на адвокатурата при негово отсъствие, който се осъществява от заместник-председателя по старшинство. В случай на напускане на председателя, нов председател се избира от извънредно общо събрание на адвокатите. Правомощията на председателя могат да бъдат прекратени поради изтичане на мандата, подаване на оставка, трайна невъзможност за изпълнение на задълженията поради тежко заболяване за срок над една година, или смърт.
Чл. 126
Висшият контролен съвет на адвокатурата се състои от петима членове, които трябва да имат минимум 15 години адвокатски стаж. Членовете на съвета се избират от адвокатски колегии. Контролният съвет избира председател от своите членове.
Чл. 127
Висшият контролен съвет отговаря за проверките на финансовата дейност на Висшия адвокатски съвет и контролира дейността на контролните съвети на адвокатските колегии. Той се отчита пред общото събрание на адвокатите от страната.
Чл. 128
Висшият дисциплинарен съд е съставен от 15 членове, включително председател. Членовете на съда трябва да имат минимум 15 години стаж в адвокатурата. Старшинството на членовете се определя на база продължителността на техния адвокатски стаж.
Чл. 129
Висшият дисциплинарен съд е компетентен да разглежда дисциплинарни дела срещу членове на адвокатските съвети, контролни съвети и дисциплинарни съдилища. Той действа като първа инстанция за тези дела и като втора инстанция за жалби срещу решения на дисциплинарните съдилища при адвокатските колегии.
Чл. 130
Висшият дисциплинарен съд разглежда делата в състав от председател и двама членове, а делата срещу членове на Висшия адвокатски съвет и Висшия контролен съвет се разглеждат от 5-членен състав. Решенията на съда подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд в 14-дневен срок.
Чл. 131
Адвокатите, включително адвокатите от Европейския съюз и младши адвокатите, носят дисциплинарна отговорност за неизпълнение на задълженията си.
Чл. 132
Дисциплинарно нарушение в адвокатурата е виновно неизпълнение на задължения по закона и Етичния кодекс на адвоката, включващо: нарушаване на адвокатската тайна; пропуски, които накърняват правата на клиента; системна небрежност; пряко рекламиране, противоречащо на закона; уговаряне на по-ниско възнаграждение от предвиденото; неправилно приемане на правна помощ; укриване на важни обстоятелства; системно неизпълнение на задължения в управителни органи; нарушаване на етиката спрямо колеги; уронване на престижа на професията.
Чл. 133
Чл. 133 от Закона за адвокатурата определя наказанията за дисциплинарни нарушения на адвокати, включително и на адвокати от Европейския съюз. Наказанията включват порицание, глоба от една до осем минимални работни заплати, лишаване от право да бъде избиран в органите на адвокатурата за срок от една до три години, лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 3 до 18 месеца, и в случай на повторно нарушение, лишаване от право да упражнява професията за срок до 5 години. Наказанията могат да се налагат с оглед на различни обстоятелства, а в маловажни случаи председателят на дисциплинарния съд може да направи лично предупреждение.
Чл. 134
Дисциплинарното преследване на адвокати по Закона за адвокатурата се погасява по давност, ако не е наложено наказание в срок от една година от извършване на нарушението. Давността се прекъсва или спира по правилата на Наказателния кодекс. Образуването на наказателно или административнонаказателно производство не влияе на дисциплинарната отговорност и не спира давността.
Чл. 135
Чл. 135 от Закона за адвокатурата определя условията за реабилитация на дисциплинарно наказани адвокати. Реабилитацията може да бъде поискано от адвокат, който е изтърпял наказание и е спазил условията за тригодишен период без нови нарушения, както и възстановил причинените вреди. Решението за дисциплинарно осъждане се заличава от досието на адвоката след успешна реабилитация, а наследниците на наказания адвокат също могат да искат реабилитация. Реабилитацията премахва всички последици от дисциплинарното наказание.
Чл. 136
Дисциплинарно производство срещу адвокати се образува с решение на адвокатския съвет или Висшия адвокатски съвет при получаване на писмено съобщение от държавни органи, юридически или физически лица, или при авторски публикации в медиите, които съдържат достатъчно данни за извършено дисциплинарно нарушение. Анонимни съобщения не могат да бъдат основание за образуване на дисциплинарно производство. Достатъчни данни за образуването на такова производство са налични, когато има основание да се предположи, че е извършено дисциплинарно нарушение.
Чл. 137
След получаване на съобщение за дисциплинарно нарушение, адвокатският съвет уведомява адвоката, който има 7 дни да даде обяснение. След изтичане на този срок, председателят на съвета назначава докладчик, който в срок от един месец извършва проверка за наличие на основание за образуване на дисциплинарно производство. Докладчикът може да се отведе, ако има съмнения за своята безпристрастност. Проверка може да се делегира на докладчик от друга колегия, ако е необходимо. След проверката, докладчикът представя резултатите на заседание на съвета, който решава дали да образува дисциплинарно производство. Отказът за образуване на производство може да се обжалва в 14-дневен срок. Дисциплинарното обвинение се внася и поддържа от докладчика или друг член на съвета, а делото се разглежда от компетентния дисциплинарен съд. За нарушения извън страната, производството се води от Софийския адвокатски съвет.
Чл. 138
Председателят на дисциплинарния съд образува дисциплинарно дело и определя състава, който ще го разгледа. Заседанието трябва да се насрочи в срок от един месец. Препис от обвинението и доказателствата се изпраща на адвоката, който има право да направи възражение и да представи доказателства в срок от 7 дни след получаването на уведомлението.
Чл. 139
Дисциплинарният съд разглежда делата с участието на обвинителя и дисциплинарно обвинения адвокат или адвокат от ЕС. Неявяването на обвинения не пречи на разглеждането на делото. Ако адвокатът не е уведомил за промяна на адреса си, призоваването му се счита за редовно, а същото важи и за заинтересуваното лице. Член на състава на съда може да бъде отстранен при наличие на основания. Дисциплинарно обвиненият има право на адвокатска защита, а доказателствата, важни за делото, се допускат. Правилата на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат, освен ако не са предвидени специални правила в този закон.
Чл. 140 от Закона за адвокатурата
Дисциплинарният съд взема решения относно налагането на дисциплинарни наказания на адвокати, включително адвокати от Европейския съюз. Решенията се вземат на тайно съвещание с мнозинство и се обявяват от председателя. Членовете на състава, които не са съгласни с мнозинството, могат да изразят особено мнение, което се прилага към решението. Мотивите за решението и за особеното мнение се обявяват заедно с решението или в срок от 7 дни след обявяването.
Чл. 141
Решението на дисциплинарния съд може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от страните чрез Висшия дисциплинарен съд. Висшият дисциплинарен съд трябва да насрочи делото и да го разгледа в срок до един месец. При разглеждането на делото е задължително присъствието на член на Висшия адвокатски съвет, който ще даде становище относно основателността на жалбата.
Чл. 142
Висшият дисциплинарен съд разглежда делата по определен ред и има правото да събира нови доказателства, както по искане на страните, така и служебно.
Чл. 143
Разноските по дисциплинарното дело се поемат от наказания адвокат, а в случай на оправдаване - от адвокатския съвет (ако разходите са направени преди внасяне на обвинението) или от дисциплинарния съд (ако делото е разгледано от него). Ако дължимите разноски не бъдат платени в срок от един месец след влизането в сила на решението, може да се поиска принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс, а наказаният адвокат ще бъде вписан в списък на неизправните към касата на колегията.
Чл. 144
Адвокатският съвет вписва дисциплинарните наказания в досието на адвокатите и уведомява Висшия адвокатски съвет. Председателят на Висшия адвокатски съвет е отговорен за обнародването на решението за наложено дисциплинарно наказание в "Държавен вестник".
Чл. 145
Член 145 от Закона за адвокатурата предвижда, че принудителното изпълнение на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание глоба, може да се извърши по искане на адвокатската колегия. Изпълнението става по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 146
Адвокатският съвет е задължен да съхранява архива с решенията за налагане на дисциплинарни наказания на адвокатите за период от 15 години, освен в случаите, когато адвокатът е починал или е напуснал колегията. Това правило важи и за адвокати от Европейския съюз.
Чл. 147
Адвокатските съвети в България са задължени да водят регистри на адвокати, младши адвокати, адвокатски сътрудници, адвокатски дружества и чуждестранни адвокати, които са допуснати да практикуват адвокатска професия в страната. Правилата за водене на тези регистри се определят с наредба от Висшия адвокатски съвет.
Чл. 148
Висшият адвокатски съвет води единни регистри за адвокати, младши адвокати, адвокатски дружества и чуждестранни адвокати, като правилата за воденето им се определят с наредба на съвета. Всеки адвокат получава личен номер, който включва код за колегията и пореден номер. Адвокатите от ЕС се вписват в специален регистър за адвокати от ЕС, упражняващи професия в България. Всяка година Висшият адвокатски съвет публикува списък с имената и номера на адвокатите в "Държавен вестник."
Чл. 149, Допълнителни разпоредби § 1, § 3, § 4, § 5, § 7
Законът за адвокатурата урежда публичността на адвокатските регистри и удостоверителното действие на вписванията в тях. Определя се понятието "юридически стаж" и условията за упражняване на адвокатска професия от адвокати от Европейския съюз. Законът предвижда задължения за лицата, придобили адвокатска правоспособност преди влизането му в сила, и указва реда за вписване в адвокатската колегия. Включва и преходни разпоредби за съществуващите адвокатски дружества и органи на адвокатските колегии. Законът отменя предишния Закон за адвокатурата от 1991 г. и е приет от ХХХIХ Народно събрание на 10 юни 2004 г.
Параграф §1
Законът определя понятия, свързани с адвокатската професия. "Юридически стаж" е времето, през което лицето е работило на длъжност, изискваща юридическо образование, включително стаж на съдебни помощници и разследващи полицаи. "Държава, в която е придобита адвокатска правоспособност" е тази, в която лицето е получило право да упражнява адвокатска професия. "Упражняването на адвокатска професия от адвокат от ЕС" е действително, когато е без прекъсване за минимум три години. "Кантора" е мястото, където адвокатът приема клиенти, и може да бъде и в жилището му. "Повторно" дисциплинарно нарушение е това, извършено след наложено наказание за същото нарушение. "Група адвокати от ЕС" е сдружаване на адвокати по законодателството на държава-членка на ЕС. Лица "извън адвокатската професия" в група за съвместно упражняване са тези, които нямат качеството адвокат, но притежават капитал, използват името на групата или вземат решения.
§3
Лицата, които са придобили адвокатска правоспособност преди влизането в сила на новия закон, запазват правата си. Те трябва в срок от 6 месеца след влизането в сила на закона да заявят пред адвокатския съвет необходимите обстоятелства за вписване в регистъра на адвокатската колегия. Съществуващите дружества по Закона за задълженията и договорите също трябва да заявят вписване на договора и обстоятелствата в адвокатската колегия в същия срок.
§4
Съгласно параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за адвокатурата, органите на адвокатските колегии и на Висшия адвокатски съвет, избрани преди влизането в сила на закона, продължават да изпълняват своите правомощия в съответствие с разпоредбите и сроковете, определени от новия закон.
§6 от Преходни и Заключителни разпоредби
В параграф §6 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за адвокатурата се предвиждат изменения в Закона за защита на класифицираната информация. В член 39, алинея 1, точка 7, след думата "прокурорите" се добавя "адвокатите". В алинея 3, точка 3, след думата "прокурорите" също се добавя "адвокатите". Тези изменения разширяват обхвата на лицата, които имат отношение към класифицираната информация.
§7
Законът за адвокатурата отменя предходния закон от 1991 г. Разпоредбата на чл. 50 влиза в сила от 1 януари 2005 г., а разпоредбите на чл. 11 - 19а влизат в сила с датата на присъединяване на България към ЕС. Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 10 юни 2004 г.
§8
Законът за адвокатурата влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключение на глава осма, която влиза в сила с датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за съдебната власт, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 39 от 2006 г. и влизат в сила от 12.05.2006 г.
§ 73
Законът за адвокатурата влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграф 33, т. 2, касаещ заличаването на думите "и правоспособност", влиза в сила на 3 август 2002 г. Параграфи 20 и 60 влизат в сила от 1 март 2007 г. Преходни и заключителни разпоредби към Гражданския процесуален кодекс са обнародвани в ДВ, бр. 59 от 2007 г. и влизат в сила от 01.03.2008 г.
§ 61
Кодексът влиза в сила на 1 март 2008 г., с изключения на определени части, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключенията включват част седма относно особени правила за граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60.
§24
Параграф §24 от Закона за адвокатурата въвежда изискванията на Директива 98/5/ЕО, която касае улесняването на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка на ЕС, различна от държавата, в която е придобита квалификацията. Заключителните разпоредби се отнасят и до Закона за изменение и допълнение на Закона за митниците, който е обнародван в Държавен вестник, брой 82 от 2011 г. и влиза в сила от 01.01.2012 г.
Параграф §16
Законът за адвокатурата влиза в сила на 1 януари 2012 г., с изключение на параграф 10, точка 1, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Допълнителните разпоредби се отнасят към закона за изменение и допълнение на закона за адвокатурата, обнародван в брой 97 от 2012 г.
§92
Параграф §92 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за адвокатурата определя изискванията за документите, представяни от заинтересуваните лица, в зависимост от държавата на произход. Тези документи трябва да отговарят на разпоредбите на международните договори или на Конвенцията за премахване на легализацията на чуждестранни публични актове, подписана в Хага. Освен това, документите трябва да бъдат снабдени с преводи на български език, които да се извършват и заверяват по предвидения ред.
§ 28
Законът за адвокатурата влиза в сила на 30 юни 2021 г., с изключения: параграфи 9 и 25 влизат в сила на 30 юни 2022 г.; параграфи 26 и 27 влизат в сила на 31 декември 2020 г. Също така, законът е свързан с релевантни директиви от Европейското законодателство, които определят минимални стандарти за правата на жертвите на престъпления и улесняват упражняването на адвокатската професия в различни държави-членки.
