НАРЕДБА № 1 ОТ 12 ЯНУАРИ 1996 Г. ЗА АВТОТЕХНИЧЕСКИ ЕКСПЕРТИЗИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 1 от 12 януари 1996 г. урежда организацията на процесите, свързани с назначаването, възлагането, извършването и заплащането на автотехническите експертизи.
Чл. 2
Автотехническите експертизи са предназначени да изясняват обстоятелствата, свързани с моторните превозни средства, включително автопроизшествия, ремонти, повреди и оценки, за които са нужни специални знания.
Чл. 3
Автотехническата експертиза се назначава от органите на предварителното разследване, прокуратурата и съда. Процедурата се извършва по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 4
Член 4 от Наредба № 1 определя изискванията за съдържанието на постановлението или определението за извършване на автотехническа експертиза. В него се посочват основанията за експертизата, обектът и задачата, предоставените на експерта материали, данните за експерта (три имена и адрес) и срокът за извършване на експертизата.
Чл. 5
Автотехническите експертизи могат да се възлагат на специалисти от държавни и частни предприятия, институти, висши училища и специалисти на частна практика. За да бъдат назначавани като експерти, специалистите трябва да бъдат включени в списък, изготвен по реда на предходна наредба (ПМС № 111 от 1975 г.).
Чл. 6
Член 6 от Наредба № 1 от 12 януари 1996 г. предвижда, че при възникване на трудности или необходимост от допълнителни изследвания, експертът има право да предложи на органа, който е назначил експертизата, да увеличи броя на експертите, участващи в процеса.
Чл. 7 от Наредба № 1 от 12 януари 1996 г.
При назначаване на повторна експертиза, заключението е задължително да съдържа обосновано становище относно изводите на предходната експертиза.
Чл. 8
Член 8 от Наредба № 1 предвижда, че експертите, ангажирани с автотехнически експертизи, са задължени да пазят в тайна материалите, които събират по време на предварителното и съдебното производство, както и данните, получени от експертизата. Това означава, че информацията, свързана с проведените експертизи, не може да бъде разпространявана или използвана извън определените правни рамки.
Чл. 9
Експертът, отговорен за изготвянето на заключение по автотехническа експертиза, е задължен да изпълни задачите точно и в срок. В случай на непълнота или неяснота в поставената задача, той има право да поиска допълнителни указания от органа, който е назначил експертизата.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 1 от 12 януари 1996 г. предвижда, че експертът по автотехническа експертиза има право да се запознае с материалите по делото, свързани с експертизата, за да изпълни възложената задача. Освен това, по време на изпълнението на експертизата, експертът поддържа връзка с органа, който я е назначил.
Чл. 11
Член 11 от Наредба № 1 от 12 януари 1996 г. задължава всички органи и лица, които притежават материали, предмет на експертизата, да осигурят достъп на експерта до тези материали. Освен това, те трябва да оказват необходимото съдействие за бързото изпълнение на експертизата.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 1 за автотехнически експертизи описва задълженията на експертите след извършване на изследвания. Експертът трябва да състави писмено заключение, което включва информация за името му, основанието за експертизата, номера на делото, органа, назначил експертизата, мястото на извършване, поставената задача, използваните материали, извършените изследвания и получените резултати. Заключението се подписва от експерта. При наличие на повече от един експерт с различно мнение, всеки предоставя отделно заключение. Ако се открият нови значими материали, експертът е длъжен да ги посочи в заключението.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 1 от 12 януари 1996 г. указва, че автотехническата експертиза трябва да бъде предадена в срок, който е определен от органа, който я назначава. Този срок е задължителен за спазване от експертите.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 1 от 12 януари 1996 г. определя задълженията на експертите, назначени за автотехнически експертизи. Експертът е длъжен да се яви пред органа, който е назначил експертизата, когато бъде призован, за да потвърди заключението си. При неявяване или отказ да даде заключение без уважителни причини, на експерта се налагат санкции, предвидени в Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Освен това, ако експертът даде невярно заключение, той носи наказателна отговорност съгласно Наказателния кодекс.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 1 определя условията за финансиране на автотехническите експертизи. Сумата за експертизата се определя от органа, който я назначава, и се внася от заинтересуваната страна на депозит. Не се изисква предварително внасяне на суми за дела, освободени от такова задължение. След приключване на експертизата, органът определя разходите и възнаграждението на експерта, които се изплащат директно от него. Разходите, направени от предприятия или институти, се превеждат по съответната сметка. При експертиза, извършена в работно време, 50% от възнаграждението се изплаща на експерта, а останалата част - на предприятието.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 1 от 12 януари 1996 г. определя, че когато органите на предварителното разследване, прокуратурата и съдът призовават експерт от друго населено място, те са задължени да заплатят пътни, дневни и квартирни разходи на експерта, съгласно Наредбата за командировките в страната. Заключителните разпоредби посочват, че наредбата е издадена на основание ПМС № 111 от 1975 г. и отменя предходната Наредба № 1 за автотехнически експертизи.
