ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда отношенията, свързани със създаването и разпространението на произведенията на литературата, изкуството и науката. Той определя правата на авторите и условията за защита на техните произведения.
Чл. 2
Авторското право възниква за автора с момента на създаването на произведението. Законовата защита обхваща произведения на литературата, изкуството и науката, които са обект на авторското право.
Чл. 3
Авторското право обхваща произведения на литературата, изкуството и науката, които са резултат от творческа дейност и могат да бъдат изразени в различни форми. Включва литературни произведения, музика, сценични и аудио-визуални произведения, изобразително изкуство, архитектурни произведения, фотография, графично оформление на печатни издания, кадастрални и топографски карти, както и преводи и преработки на съществуващи произведения. Част от произведение или подготвителни скици също могат да бъдат обект на авторското право.
Чл. 4
Чл. 4 от Закона за авторското право изброява категориите, които не подлежат на авторско право. Те включват нормативни и индивидуални актове на държавни органи, актовете на съдилищата и техните официални преводи, идеи и концепции, фолклорни творби, новини, факти и данни, както и материали с изтекъл срок на авторско право, получени чрез възпроизвеждане на произведения.
Чл. 5
Съгласно Чл. 5 от Закона за авторското право и сродните му права, авторът на произведение е физическото лице, което е създало творческия продукт. Други лица, както физически, така и юридически, могат да притежават авторски права само при условия, определени в закона.
Чл. 6
Според чл. 6 от Закона за авторското право, автор на произведение се счита лицето, чието име или идентифициращ знак са посочени на оригинала или копията на произведението. В случай на произведения, разгласени под псевдоним или анонимно, също се прилага това правило, като авторството може да бъде доказано, ако е посочен идентифициращ знак. Алинея 1 важи и за носителите на авторското право в определени случаи, посочени в чл. 10, чл. 11 и чл. 14.
Чл. 7
Произведението може да бъде разгласено анонимно или под псевдоним. Докато идентичността на автора не бъде разкрита, авторското право се упражнява от лицето, което е разгласило произведението със съгласието на автора. Ако псевдонимът не оставя съмнение относно личността на автора, разпоредбата не важи.
Чл. 8
Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, принадлежи общо на съавторите. За използването и преработването на произведението е необходимо съгласие на всички съавтори, а при липса на такова, въпросът се решава от съда. След получаване на съгласие или съдебно решение, съавторите не могат да се противопоставят на последващото използване. Възнагражденията за използване на произведението се разпределят по уговорка между съавторите, а при спор, от съда, съобразно приноса на всеки. Всеки от съавторите може самостоятелно да разреши използването на своята част от произведението, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 9
Авторското право върху превод или преработка принадлежи на лицето, което ги е направило, като правата на автора на оригиналното произведение не се накърняват. Други лица имат право да правят свои собствени преводи или преработки на същото произведение.
Чл. 10
Авторското право върху периодични издания и енциклопедии принадлежи на лицето, което осигурява тяхното създаване и издаване. Отделните части, които притежават характер на произведения на литературата, изкуствата и науката, запазват авторското си право за техните индивидуални автори.
Чл. 11
Авторското право върху сборници, антологии и бази данни принадлежи на лицето, което е направило подбора или подреждането на произведенията. Правото върху отделните произведения, включени в тези сборници, остава при техните автори. За да се включат произведения или части от тях в сборници, е необходимо съгласие от авторите, освен ако законът не предвижда друго.
Чл. 12
Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението. В случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице, авторското право остава при автора. Специално за архитектурните произведения, авторското право принадлежи на лицето, създало архитектурния проект, дори и произведението да е реализирано от друго лице.
Чл. 13
Авторското право върху произведения на изобразителното изкуство или фотография, представляващи портретни изображения, принадлежи на автора. За създаването им е необходимо съгласие на изобразеното лице, освен в определени случаи, като например когато изображението е направено в публично пространство или е част от по-голямо произведение. Условията за използване на произведението могат да се уговорят между автора и изобразеното лице.
Чл. 14
Според Чл. 14 от Закона за авторското право, ако не е уговорено друго, авторското право върху компютърни програми и бази данни, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя. В допълнение, Законът разглежда съдържанието на авторското право, включително видовете неимуществени права.
Чл. 15
Чл. 15 от Закона за авторското право предоставя на автора редица права, свързани с произведението му. Авторът има правото да реши как и кога да бъде разгласено произведението, да иска признаване на авторството си, да избере дали произведението да бъде разгласено под псевдоним или анонимно, както и да настоява името му да бъде обозначавано при всяко използване на произведението. Допълнително, авторът може да защитава целостта на произведението и да се противопоставя на промени, да променя произведението си, да има достъп до оригинала му, и да спре използването му при промени в убежденията си, като компенсира законно придобилите правото на използване. Важно е да се отбележи, че авторът не може да се противопостави на собственика на архитектурно произведение да го променя, ако това е в съответствие с разпоредбите.
Чл. 16
Неимуществените права, посочени в т. 2 и 4 на ал. 1 от Чл. 16, са неотчуждими и не могат да бъдат прехвърляни. Отчуждаването на други неимуществени права е допустимо само при изрично и писмено споразумение. След смъртта на автора, упражняването на неимуществени права продължава да бъде регламентирано от закона и не може да бъде прехвърлено на трети лица.
Чл. 17
След смъртта на автора, неимуществените права, с изключение на определени права, се упражняват от наследниците на автора до изтичането на срока за закрила на авторското право. Имуществени авторски права включват различни видове права, свързани с използването на произведенията.
Чл. 18
Авторът притежава изключително право да използва своето произведение и да разрешава неговото използване от трети лица, освен в предвидените от закона случаи. Използването включва действия като възпроизвеждане, разпространение, публично представяне, излъчване, предаване и препредаване, публично показване, превеждане, преработка, реализиране на архитектурен проект, предлагане на електронен достъп, и внос и износ на произведения. Използването по определени точки е налице, когато действията позволяват произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.
Чл. 18а
Чл. 18а урежда правото на разпространение на произведения в държавите - членки на ЕС. Първата продажба или сделка за прехвърляне на собствеността върху оригинала на произведението или екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение на територията на ЕС, с изключение на правото за отдаване под наем. Разпоредбата не засяга определени права по чл. 20 и чл. 22а, ал. 2 и не важи за случаи на предоставяне на оригинали по цифров път.
Чл. 19
Авторът има право на справедливо и съразмерно възнаграждение за всяко използване на произведението, включително за всяко поредно използване на същия вид. Освен това, законът предвижда право на отчисление при препродажба на произведение на изкуството.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за авторското право и сродните му права определя правото на автора на произведение на изкуството да получава отчисление при препродажба на оригинално произведение, когато търговец на изкуство участва в сделката. Оригиналните произведения включват графични и пластични изкуства, създадени лично от автора. Правото е неотчуждимо, с изключение на наследяване. Изключения от правото са при препродажби под 300 евро и когато произведението е придобито от автора по-малко от 3 години преди препродажбата с цена до 10 000 евро. Всеки отказ от правото е недействителен и то остава в сила до закрила на авторското право.
Чл. 20а
Чл. 20а от Закона за авторското право и сродните му права определя отчисленията при препродажба на произведения на изкуството. Отчисленията се изчисляват на базата на цената на препродажбата, като процентите варират в зависимост от ценовия диапазон. Съществуват лимити и задължения за уведомяване на носителите на правото. Общият размер на отчислението не може да надвишава 12 500 евро, а продавачът и посредникът дължат отчислението солидарно. Носителите на авторското право имат право да изискват информация от търговците за осигуряване на отчислението.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за авторското право определя условията за разрешаване на излъчване и препредаване на произведения. Разрешението за излъчване включва и предаване по електронни мрежи от същата организация, но само в рамките на територията, за която е отстъпено правото. За препредаване и участие на разпространители в предавания е необходимо отделно разрешение, предоставяно чрез организации за колективно управление на права. Възнагражденията за препредаване се дължат на авторите и разпространителите, и се събират само чрез колективни организации. При спор относно разрешението, страните могат да прибягнат до медиация.
Чл. 21а
Чл. 21а от Закона за авторското право и сродните му права указва, че при определяне на дължимото възнаграждение за разрешение за използване на произведение чрез спомагателна онлайн услуга, се вземат предвид характеристиките на услугата, времето на наличност на програмата онлайн, аудиторията и предоставените езикови версии. Възнаграждението може да бъде определено и въз основа на приходите на радио- или телевизионната организация.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за авторското право и сродните му права описва условията за излъчване на произведения. Разрешението обхваща включването на произведението в съобщителна верига, която води до спътник и обратно до Земята, с контрол от излъчващата организация. Приемането на сигнала от публиката може да става чрез друга организация, но само ако авторът е дал право за това. В случай на кодиран сигнал, разрешението е валидно само ако декодиращото устройство е предоставено от излъчващата организация или с нейно съгласие.
Чл. 22а
Чл. 22а от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че авторите на музикални и аудио-визуални произведения имат право на справедливо възнаграждение, когато техните произведения се отдават под наем. Отдаващите под наем носители, съдържащи произведения, дължат това възнаграждение отделно от всякакви други. Всеки отказ от автора за получаване на такова възнаграждение е недействителен. Възнаграждението може да бъде предоставено чрез организации за колективно управление или пряко от автора. Освен това, авторите имат право на възнаграждение при даване в заем на произведения, но това не важи за архитектурни произведения и народни занаяти. Възнагражденията за даване в заем се събират само чрез организации за колективно управление, а размерът и начинът на плащането се определят по споразумение между организациите и задължените лица.
Чл. 22б
Чл. 22б регламентира предлагането на електронен достъп до произведения, качени от потребителите на онлайн услуги за споделяне на съдържание. Доставчикът на услугата трябва да получи разрешение от носителите на права и е отговорен за действия без разрешение, освен ако докаже, че е положил усилия за получаване на разрешение и за предотвратяване на качване на защитени произведения. Разпоредбите не засягат правото на свободно използване и защитата на личните данни.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за авторското право регламентира условията за свободно използване на произведения. Според алинея 1, такова използване е допустимо само в определени случаи, при условие че не пречи на нормалното използване на произведението и не уврежда интересите на носителя на авторското право. Алинея 2 уточнява, че всяка договореност, която ограничава правото на свободно използване, е нищожна, освен ако законът предвижда друго.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за авторското право и сродните му права предвижда случаи, в които е допустимо използването на произведения без съгласие на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение. Основните случаи включват: временно възпроизвеждане с преходен характер, цитиране за критика или обзор, използване за карикатури или пародии, случайно включване в друг материал, нетърговско използване за научни цели, публикуване на речи и отчети, възпроизвеждане на статии по актуални теми, използване на произведения на обществени места, публично представяне в учебни заведения, възпроизвеждане от библиотеки с учебна цел, и използване в полза на хора с увреждания. Разпоредбите не важат за компютърни програми.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за авторското право позволява възпроизвеждане на произведения без съгласие на носителя на авторското право, при условие че се заплаща справедливо компенсационно възнаграждение. Допустимо е: 1. възпроизвеждане на отпечатани произведения за нетърговска цел, освен нотни материали; 2. възпроизвеждане от физическо лице за лично ползване, без търговска цел. Изключение правят компютърните програми и архитектурните произведения, за които важат специфични разпоредби.
Чл. 25а
Чл. 25а от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че използването на произведения не може да става с премахване или повреждане на технически средства за защита без съгласието на носителя на авторското право. Ползватели, които искат да използват определени произведения, но са възпрепятствани от технически средства за защита, могат да поискат достъп от носителя на правото, освен в случаи на договорен достъп за неограничен брой лица.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права регламентира правото на компенсационно възнаграждение за авторите, артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и аудио-визуални произведения при възпроизвеждане за лично ползване. Възнаграждението се дължи от производителите и вносителите на празни информационни носители и се определя ежегодно. Събраните суми се разпределят между различните категории носители на права, а при определени условия може да се иска връщане на събраните възнаграждения.
Чл. 26а
Чл. 26а от Закона за авторското право позволява на лица с увреждания, които не могат да четат печатни материали, да използват писмени произведения и свързани обекти без съгласие на носителя на права и без заплащане на възнаграждение. Писмените произведения включват книги, списания и музикални материали, а лицата с увреждания могат да бъдат незрящи или с трайно нарушено зрение, сред сетивни увреждания или физически затруднения, които пречат на четенето.
Чл. 26б
Юридическите лица, които искат да предоставят копия в достъпен формат на писмени произведения за лица с увреждания, трябва да подадат уведомление до министъра на културата и да имат седалище в България. Те могат да бъдат народни читалища, организации с нестопанска цел, държавни или общински културни организации, или специализирани училища. Тези юридически лица са задължени да осигурят достъп до произведенията в адаптирани формати, запазвайки целостта на оригиналното произведение и да действат в съответствие с определените в закона условия за разпространение.
Чл. 26в
Чл. 26в от Закона за авторското право и сродните му права предвижда задължения за юридическите лица, които създават и предоставят копия в достъпен формат. Те трябва да уведомят министъра на културата за намеренията си, да документират действията си, да спазват неимуществените права и да предоставят копия само на лица с увреждания или на определени юридически лица. Информацията за спазването на задълженията трябва да бъде публикувана на интернет страницата им два пъти годишно. При поискване, юридическите лица трябва да информират за наличните произведения и формати, както и за контакт с други юридически лица в ЕС, с които обменят копия.
Чл. 26г
Член 26г от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че министърът на културата или упълномощен заместник-министър е отговорен за поддържането и публикуването на списък на юридическите лица, които са подали уведомление. Този списък ще бъде наличен на интернет страницата на Министерството на културата. Освен това, министърът или упълномощеното лице ще предоставя списъка на Европейската комисия и ще уведомява комисията за всякакви промени в него в срок от три месеца след настъпването им.
Чл. 26д
Чл. 26д от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че личните данни, свързани с обработката на произведения и обекти на закрила, трябва да се обработват в съответствие с изискванията за защита на личните данни. Също така, новите разпоредби, които влизат в сила от 01.12.2023 г., касаят особените условия за цифровото използване на произведения и обекти на закрила, включително автоматизирания анализ на текст и информация.
Чл. 26е
Чл. 26е от Закона за авторското право и сродните му права позволява на лица с правомерен достъп до произведения и обекти на закрила да извършват автоматизиран анализ на текст и информация без съгласие на носителя на правото и без заплащане на възнаграждение. Използването е допустимо при цифрово възпроизвеждане, превод или преработка на произведения и компютърни програми, както и при извличане на данни от бази данни. Лицата могат да съхраняват резултатите от анализа, но носителите на права могат да забранят такова използване, ако е установено с технически средства.
Чл. 26ж
Чл. 26ж от Закона за авторското право позволява на определени лица да използват произведения и обекти на закрила без съгласие на носителя на правото и без заплащане на възнаграждение, с цел провеждане на научни изследвания. Това включва възпроизвеждане на произведения и извличане на данни в цифрова форма. Лицата, които могат да се възползват от тези разпоредби, са университети, научни институти, библиотеки, музеи и организации, извършващи научни изследвания с нестопанска цел. Разпоредбите не важат за търговски организации и техните обединения. Лицата, които ползват тези права, трябва да осигурят защита на информацията и могат да предоставят достъп до резултатите от изследванията на трети лица за определен период.
Чл. 26з
Чл. 26з от Закона за авторското право и сродните му права позволява на образователни институции да използват произведения и обекти на закрила без съгласие на носителя на правото и без заплащане, при условие че това се извършва за нетърговски цели. Условията включват контрол от страна на институцията и посочване на източника. Използването може да включва възпроизвеждане, излъчване и предоставяне на електронен достъп. Разпоредбите важат за предучилищни, училищни и висши учебни заведения, но не важат за нотни материали и произведения, предназначени за обучение, ако е възможно получаване на разрешение.
Чл. 26и
Чл. 26и от Закона за авторското право позволява на общодостъпни библиотеки, учебни заведения, музеи и архиви да използват произведения без съгласие на носителя на правото и без заплащане на възнаграждение, при условие че използването е в цифрова форма и не служи за търговски цели. Действията включват възпроизвеждане на произведения или части от тях и повторно използване на бази данни.
Чл. 26к
Чл. 26к от Закона за авторското право, въведен с ДВ, бр. 100 от 2023 г. и влизащ в сила от 01.12.2023 г., определя условията за свободно ползване на защитени обекти. Носителят на правото е длъжен да осигури достъп до обекта в срок от 72 часа след искане от ползвателя. Освен това, носителите на права трябва да използват технически средства за защита, които не пречат на упражняването на правата. Организациите за колективно управление на права трябва да съгласуват добри практики относно изпълнението на задълженията и мерките за защита.
Чл. 26л
Чл. 26л. от Закона за авторското право и сродните му права уточнява, че разпоредбите на чл. 26е - 26и не влияят на прилагането на чл. 24 и не се ограничават от него. Освен това, всяка договореност, която ограничава правото на свободно използване, предвидено в чл. 26ж - 26и, е нищожна.
Чл. 27
Авторското право защитава произведенията, докато авторът е жив, плюс седемдесет години след смъртта му. За произведения с двама или повече автори, срокът започва след смъртта на последния преживял съавтор. При музикални произведения с текст, срокът изтича седемдесет години след смъртта на по-късно починалия между авторите на музиката и текста, при условие че те са създадени заедно.
Чл. 28
Авторското право на произведение, използвано анонимно или под псевдоним, важи за период от 70 години след първоначалното му разгласяване. В случай че авторът стане известен или псевдонимът е достатъчно ясен, се прилагат разпоредбите на предходния член.
Чл. 28а
Авторското право върху компютърна програма или база данни, създадени за работодателя, продължава 70 години след разгласяването на произведението. Това правило важи в съответствие с чл. 14 от Закона за авторското право и сродните му права.
Чл. 29
Авторското право върху филм или друго аудиовизуално произведение се запазва за период от 70 години след смъртта на последния от следните автори: режисьор, сценарист, оператор, автор на диалога и автор на музиката, при условие че музиката е създадена специално за филма.
Чл. 30
Авторското право върху енциклопедии, периодични издания и произведения, посочени в чл. 3, ал. 2, т. 3, продължава 70 години след разгласяването им. Ако авторът бъде установен в този срок, се прилагат разпоредбите на чл. 27. За произведения, публикувани на томове, части, броеве или епизоди, срокът се изчислява поотделно за всеки от тях.
Чл. 31
Сроковете за защита на авторското право започват да текат от 1 януари на годината, следваща смъртта на автора или годината на създаване, разгласяване или публикуване на произведението. Това означава, че правата могат да се наследяват след изтичането на определени срокове, които започват да текат от посочените дати, съгласно разпоредбите на чл. 27 до 30.
Чл. 32
След смъртта на автора, авторското право преминава към наследниците му, които могат да бъдат определени по завещание или по закон, съгласно Закона за наследството. Това право се наследява до изтичане на срока на неговото времетраене. В случай на липса на наследници, правата на автора не могат да се упражняват от никого.
Чл. 33 ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА
Ако авторът на произведение няма наследници или наследниците му починат преди изтичането на срока на авторското право, правото преминава на държавата, която го упражнява чрез Министерството на културата. Ако починалият автор или наследник е член на организация за колективно управление, правата продължават да се упражняват от тази организация до изтичането на срока.
Чл. 34
След изтичане на срока на авторското право, произведенията могат да бъдат използвани свободно, освен ако не се нарушават определени права, които остават в сила безсрочно. Органът, отговорен за спазването на тези права, може да разреши промени в произведението при изключителни случаи.
Чл. 34а
Чл. 34а от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че всяко лице, което разгласява произведение след изтичането на срока на авторското право, ако произведението не е било разгласено преди това, получава права, подобни на тези по чл. 18. Тези права продължават 25 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на разгласяването на произведението.
Чл. 34б
Съгласно Чл. 34б от Закона за авторското право и сродните му права, правната закрила на произведения, които не са разгласени в срок от 70 години след тяхното създаване, се прекратява. Това важи за произведения, при които срокът на закрила не се изчислява от смъртта на автора или авторите. Освен това, в Глава седма, Раздел I се посочва, че за използването на произведението е необходимо съгласие от автора.
Чл. 35
Според Чл. 35 от Закона за авторското право и сродните му права, произведението може да бъде използвано само след предварителното съгласие на автора, освен ако законът не предвижда друго. Това означава, че за всяко използване на произведение е необходимо да се сключи договор с автора, освен в случаите, когато законът позволява използването без такова съгласие.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за авторското право и сродните му права урежда условията на договора за използване на произведение. Авторът може да отстъпи изключително или неизключително право на ползвателя. Изключителното право не позволява на автора да използва произведението по уговорените условия, докато неизключителното право позволява на автора да използва произведението и да отстъпва права на трети лица. Отстъпването на изключително право трябва да бъде изрично и писмено. В случай на липса на уговорка за срок, правото се смята за отстъпено за три години, а за архитектурни произведения - за пет години. Ако територията не е уговорена, правото важи за страната на ползвателя.
Чл. 37
Договорите, с които авторът отстъпва правото да използва всички негови бъдещи произведения, докато е жив, са нищожни. Член 37, алинея 1 от Закона за авторското право и сродните му права посочва, че такъв тип договори не произвеждат правни последици. Алинея 2 е отменена с изменения в законодателството.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за авторското право регламентира възнаграждението на авторите за използването на техните произведения. Възнаграждението може да бъде определено по различни начини, включително като част от приходите. Ако първоначално договореното възнаграждение е несъразмерно на реалните приходи, авторът има право да поиска увеличение или допълнително възнаграждение. При преценка за несъразмерност се вземат предвид всички доходи от произведението и специфичните обстоятелства. Разпоредбите не важат за споразумения на организации за колективно управление. Всеки опит за ограничаване на правата на авторите е недействителен. Разпоредбите не важат за авторите на компютърни програми.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за авторското право и сродните му права регламентира правото на автора да развали договора за изключително право на използване на произведение, ако ползвателят не е започнал използването му в срок от две години, освен ако в договора не е уговорен друг срок. Авторът може също да отмени изключителния характер на правото, което ще доведе до преобразуване на договора в договор за неизключително право. Има специфични изключения, прилагани на определени видове договори и обстоятелства, при които тези права не могат да се упражняват. Преди разваляне на договора, авторът е длъжен да уведоми ползвателя и да определи подходящ срок за започване на използването.
Чл. 39а
Член 39а от Закона за авторското право и сродните му права предвижда задължения за ползвателите на произведения, свързани с предоставянето на информация на авторите. Ползвателите трябва да предоставят актуална и изчерпателна информация за използването на произведението, реализираните приходи и дължимото възнаграждение на автора най-малко веднъж годишно. Ако правото на използване е отстъпено на трето лице, авторът може да поиска информация от него чрез първоначалния ползвател. Задължението за предоставяне на информация не важи, ако приносът на автора е незначителен или при определени условия, свързани с административната тежест. Разпоредбите не важат за компютърни програми, а всяка договореност, която ограничава правата на автора, е недействителна.
Чл. 40
Член 40 от Закона за авторското право и сродните му права е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 28 от 2018 г., с влизане в сила от 29 март 2018 г.
Чл. 40а
Чл. 40а от Закона за авторското право и сродните му права регламентира условията и процедурата за придобиване на качество на организация за колективно управление на авторски права. Този член е бил нов, публикуван в Държавен вестник, бр. 25 от 2011 г. и е влязъл в сила на 25.03.2011 г., но е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, бр. 28 от 2018 г., с влизане в сила на 29.03.2018 г.
Чл. 40б
Член 40б от Закона за авторското право и сродните му права, който е бил в сила от 25 март 2011 г. до 29 март 2018 г., предвиждаше процедура за заличаване на регистрацията. Този член е отменен с измененията, публикувани в Държавен вестник, брой 28 от 2018 г.
Чл. 40в
Чл. 40в от Закона за авторското право и сродните му права е отменен с изменения, извършени през 2018 г. Параграфът е бил въведен през 2011 г. и е регулирал съществуването на регистър на организациите, които управляват колективно авторските права.
Чл. 40г
Член 40г от Закона за авторското право и сродните му права, който е бил въведен през 2011 г. и отменен през 2018 г., се отнася до контрола върху дейността на организациите, които управляват колективно авторските права. Този член е важен за регулирането на функционирането на тези организации и осигуряването на прозрачност в техните действия.
Чл. 40д
Чл. 40д от Закона за авторското право и сродните му права, който е бил в сила от 25.03.2011 г. до 29.03.2018 г., регламентираше размера на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на авторски права. Този член е отменен с изменения в закона, публикувани в Държавен вестник, бр. 28 от 2018 г.
Чл. 40е
Член 40е от Закона за авторското право и сродните му права, който е бил въведен с изменение от ДВ, бр. 25 от 2011 г. и е влязъл в сила на 25.03.2011 г., е отменен с изменение от ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г. Този член е регулирал въпросите свързани с медиацията в контекста на авторското право, но вече не е в сила.
Чл. 40ж
Член 40ж от Закона за авторското право и сродните му права, който е бил въведен с изменения през 2011 г. и отменен през 2018 г., регламентира въпросите, свързани с таксите, но вече не е в сила след отмяната. Тази разпоредба е част от правната уредба, която се е отнасяла до финансовите задължения, свързани с авторските права.
Чл. 40з
Чл. 40з от Закона за авторското право и сродните му права определя, че произведения, създадени в рамките на трудово или служебно правоотношение, подлежат на специфични правила. Членът е бил нов през 2011 г., но е отменен през 2018 г.
Чл. 41
Авторското право върху произведения, създадени в рамките на трудово или служебно правоотношение, принадлежи на автора, освен ако в закона не е предвидено друго. Работодателят има право да използва произведението за свои цели без разрешение на автора, освен ако в договора не е уговорено друго. При явно несъразмерно възнаграждение на автора спрямо приходите от произведението, той може да поиска допълнително възнаграждение, а при спор, той се решава от съда по справедливост.
Чл. 42
Авторското право върху произведение, създадено по поръчка, обикновено принадлежи на автора, освен ако в договора не е уговорено друго. Поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора, ако не е уговорено иначе.
Чл. 43
С издателския договор авторът предоставя на издателя правото да възпроизведе и разпространи своето произведение. В замяна издателят е длъжен да извърши тези действия и да заплати на автора уговореното възнаграждение.
Чл. 44
Съгласно Чл. 44 от Закона за авторското право и сродните му права, с издателски договор може да се отстъпи правото за възпроизвеждане и разпространение на вече създадено произведение или на произведение, което авторът се задължава да създаде. Важно е да се отбележи, че в този случай не се прилага разпоредбата на чл. 42.
Чл. 45
Когато автор отстъпи правото на използване на произведението на издател, издателят може да преотстъпва тези права на трети лица, само ако е уговорено изрично. При преотстъпването издателят е задължен да уведомява автора писмено.
Чл. 46
Издателският договор трябва да бъде сключен в писмена форма, съгласно разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права. Това правило подчертава важността на формализацията на отношенията между авторите и издателите, за да се осигури правна сигурност и защита на правата на страните.
Чл. 47
Чл. 47 от Закона за авторското право определя условията, при които се счита, че правата на автора са отстъпени на издателя, ако в издателския договор не е предвидено друго. Според чл. 47: 1) правото на издателя е само за едно издание; 2) тиражът не може да надвишава 10 000 екземпляра; 3) авторът получава 15% от цената на дребно на всеки продаден екземпляр; 4) издателят трябва да предостави минимум 5 безплатни екземпляра на автора; 5) произведението може да бъде издадено на езика, на който е предадено; 6) разпространението е ограничено до територията на страната на издателя.
Чл. 48
Издателят е задължен да предостави на автора възможност за внасяне на изменения и допълнения в произведението преди да пристъпи към следващо издание. Това означава, че авторът има право да преработи своя труд, преди той да бъде публикуван отново.
Чл. 49
Издателят е задължен да върне оригиналите на произведенията на изобразителното изкуство, оригинални документи и илюстрации, които са му предложени за публикуване. Връщането на оригиналите не е задължително само ако е уговорено писмено нещо друго.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за авторското право позволява на издателя да възстанови погиналите екземпляри от произведението, които не са били пуснати в продажба, в срок от една година, без да дължи възнаграждение на автора, ако погиването не е по вина на издателя.
Чл. 51
Издателският договор, освен ако не е уговорено друго, се прекратява с изтичане на срока или с изчерпване на тиража. При уговорени повече от едно издание, прекратяването настъпва с изчерпване на тиража на последното издание. Предсрочното прекратяване не е уточнено в предоставения текст, но обикновено може да се извърши по взаимно съгласие или при нарушаване на условията на договора.
Чл. 52
Авторът има право да прекрати издателския договор едностранно с писмено предизвестие, ако договорът е за повече от едно издание и тиражът на последното издание е изчерпан, а издателят не е възпроизвел и разпространил следващо издание в рамките на една година, след като авторът е поискал това. Тиражът се счита за изчерпан, когато непродадените екземпляри не надвишават 5% от общия тираж. Полученото възнаграждение не подлежи на връщане.
Чл. 53
Авторът има право да възложи на издател да възпроизведе и разпространи произведението си за собствена сметка или да уговори участие в разходите и приходите от издаването и разпространението на произведението. Това позволява на автора да контролира условията на разпространение и финансова възвръщаемост от произведението.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за авторското право и сродните му права определя условията, при които ползвателят на произведение под формата на звукозаписи е длъжен да осъществи записването, възпроизвеждането и разпространението на произведението. Ползвателят трябва да извърши записването до шест месеца след предоставянето на произведението от автора, а възпроизвеждането и разпространението - до шест месеца след записа. Правото на ползвателя да възпроизведе произведението е ограничено до 5000 екземпляра, а на автора се дължи 10% от цената на всяка продадена единица, пропорционално на времетраенето на произведението. Освен това, ползвателят трябва да предостави на автора 5 безплатни екземпляра от всяка разновидност на звуконосителя. Правото на публично изпълнение и излъчване на произведението не е включено в отстъпените права без изрична уговорка.
Чл. 54а
Чл. 54а от Закона за авторското право и сродните му права, нов внесен с ДВ, бр. 100 от 2023 г., влиза в сила на 01.12.2023 г. Той предвижда, че разпоредбите на раздела се прилагат и за договори с автори на преводи на литературни произведения. Това означава, че условията и задълженията, установени в раздела, важат и за преводачите на литературни произведения, което подчертава значимостта на тяхната работа в контекста на авторското право.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за авторското право и сродните му права регламентира договора за публично представяне на сценично произведение. Според него, авторът отстъпва правото на ползвателя да представи произведението, а ползвателят е задължен да извърши представянето и да заплати на автора съответното възнаграждение.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за авторското право регламентира условията по подразбиране, ако в договора не е предвидено друго. Авторът може да отстъпи правото на публично представяне извън населеното място на ползвателя. Срокът на договора е три години. Ползвателят е задължен да представи произведението публично в срок от една година. Възнаграждението на автора е 15% от брутния приход от представянето. Ползвателят трябва да информира автора два пъти годишно за представянията и приходите. Авторът има право да прекрати договора, ако ползвателят не представя произведението над една година.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че разпоредбите на чл. 56, т. 1, 2 и 3 се прилагат и за договори, свързани с излъчване, предаване или препредаване на сценични произведения, както и на неразгласени музикални или литературни произведения. При липса на конкретна уговорка в договора, се счита, че авторът е предоставил правото на ползвателя за еднократно излъчване или предаване на произведението. Освен това, разпоредбите касаят и договори за публично изпълнение и електронен достъп, като последните изменения в закона влизат в сила от 01.12.2023 г.
Чл. 58
Чл. 58 регламентира правата на авторите на музикални, литературни и аудио-визуални произведения относно публичното им изпълнение и разпространение. Авторът трябва да даде предварително и писмено съгласие за публично изпълнение, излъчване и електронен достъп до произведенията. Договорите за публично изпълнение се сключват с организаторите на концерти, които осигуряват необходимите условия за провеждане на събитията. Организаторът е отговорен за предоставянето на информация относно произведенията и авторите, както и за изплащането на дължимите възнаграждения на авторите. Освен това, организаторът трябва да се идентифицира в рекламните материали, свързани с концерта.
Чл. 59
Авторът на поръчано произведение не може без съгласие на издателя да предлага произведението или части от него за публикуване, възпроизвеждане, излъчване или електронен достъп, преди то да бъде разгласено от издателя. След изтичане на определени срокове (15 дни за вестници и новинарски сайтове, 3 месеца за списания), ограниченията не важат, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за авторското право регламентира правата на авторите върху произведенията им. Авторът запазва правото да използва своето произведение след разгласяването му, освен ако не е уговорено друго. Специално за произведения на научната литература, финансирани с публични средства, авторът има право да разгласява произведенията или части от тях в образователни или научни хранилища след приемането им за публикуване, при условие да упоменава издателя. Всички договорености, които ограничават това право, са нищожни. Издателите не могат да налагат ограничения за публикуване на научна литература само защото тя е била публикувана в хранилища с нетърговска цел.
Чл. 61
Издателите на преса и периодични издания са задължени да връщат оригиналите на произведения на изобразителното изкуство, оригинални документи и илюстрации, които са им предложени за публикация, освен ако не е уговорено друго писмено.
Чл. 62
Авторското право върху филми и аудио-визуални произведения принадлежи на режисьора, сценариста и оператора, а за анимационни филми - и на художника-постановчик. Авторите на музиката, диалога и други произведения, включени в аудио-визуалното произведение, запазват своите авторски права. Продуцентът е лицето, което организира създаването и финансирането на произведението.
Чл. 63
Чл. 63 от Закона за авторското право регулира отношенията между авторите и продуцентите на аудио-визуални произведения. Авторите сключват писмени договори с продуцентите, с които отстъпват изключителни права за размножаване, публично изпълнение, излъчване и други. Продуцентът дължи възнаграждение на авторите за отстъпените права. При отказ на автор да завърши работата си, той не може да възпрепятства използването на извършеното, но запазва авторските си права. Завършването на произведението се определя от споразумение между режисьора и продуцента. Продуцентът е длъжен да предостави изходните материали на авторите при несъстоятелност или невъзможност за завършване на произведението. В допълнение, в срок до пет години след разгласяването, продуцентът трябва да депозира изходните материали в Националната филмотека.
Чл. 64
Чл. 64 от Закона за авторското право и сродните му права регламентира правото на продуцента да отстъпва на трети лица правото да излъчват, предават и препредават произведението, както и да предлагат електронен достъп до него. Продуцентът има право да възпроизвежда произведението на различни носители и да го разпространява или представя публично. Задължително е да уведоми авторите в едномесечен срок, освен ако законът предвижда друго.
Чл. 65
Чл. 65 от Закона за авторското право урежда правото на авторите (режисьори, сценаристи, оператори, композитори и художници-постановчици) на справедливо възнаграждение за използването на техните произведения. Възнагражденията трябва да се определят поотделно за всеки вид използване и да се дължат от съответните ползватели. При публично изпълнение с платен вход, възнаграждението е пропорционално на приходите на продуцента. Авторите имат право на процент от приходите от показване на произведения на публични места, независимо от договорите с продуцента. Правилата важат и за наем или заем на произведения, както и за препредаване на произведения.
Чл. 66
Член 66 от Закона за авторското право и сродните му права е отменен с обнародването в Държавен вестник, бр. 100 от 2023 г., с влизане в сила на 01.12.2023 г. Това означава, че разпоредбите, свързани с използването на части от филм, вече не са в сила.
Чл. 67
Продуцентът има право да използва части от произведения или отделни кадри за рекламни цели без съгласие на авторите и без заплащане. За други цели е необходимо съгласие на авторите и заплащане на възнаграждение. Други лица могат да използват произведения само със съгласие на авторите и срещу заплащане.
Чл. 68
С прехвърлянето на собствеността върху произведения на изобразителното изкуство и фотографски произведения, се отстъпва правото за публично показване, освен ако не е уговорено писмено друго. По същия начин, с прехвърляне на правото за използване на архитектурен проект, също се отстъпва правото за публично показване, освен ако не е уговорено писмено друго.
Чл. 69
Член 69 от Закона за авторското право предвижда, че за всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писмено съгласие на автора. Това означава, че архитектите запазват правото си да контролират как се използват техните проекти дори след завършването на сградата.
Чл. 70
Чл. 70 от Закона за авторското право и сродните му права определя правата на лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма. То може да зарежда програмата, да я изобразява на екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася изменения, ако тези действия са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото, включително и за отстраняване на грешки.
Чл. 71
Лицата, които законно са придобили правото да използват компютърна програма, имат право да: 1. Изготвят резервно копие от програмата, ако е необходимо за използването й. 2. Наблюдават, изучават и изпитват програмата, за да определят идеите и принципите в нейните елементи, при условията, посочени в чл. 70. 3. Превеждат програмния код от една форма в друга, за да постигнат съвместимост с други програми, при условие че информацията не е предоставена в готов вид и действията не нарушават авторските права.
Чл. 71а
Член 71а от Закона за авторското право и сродните му права определя особени правила за използването на осиротели произведения и звукозаписи. Този член е въведен с изменения в закона, публикувани в Държавен вестник, брой 14 от 2015 година.
Чл. 71б
Чл. 71б от Закона за авторското право и сродните му права предоставя на общодостъпни библиотеки, учебни заведения, музеи и архиви, институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство, право да използват произведения с оглед на тяхното обществено предназначение. Разпоредбите се прилагат към произведения, публикувани под формата на книги и аудиовизуални произведения, които са част от фондовете на тези институции. Освен това, разпоредбите обхващат и произведения, които са осиротели или не са били публикувани, но са направени публично достояние с разрешение на носителите на права. Правилата не засягат управлението на права.
Чл. 71в
Произведенията или звукозаписите се считат за осиротели, ако не могат да бъдат идентифицирани носителите на права или ако, въпреки идентификацията, не може да се установи местонахождението им след надлежно издирване. При наличие на повече от един носител на права, произведението или звукозаписът могат да се използват, ако идентифицираните носители са упълномощили организации за възпроизвеждане и предоставяне на достъп. Правата на идентифицираните носители не се засягат, а правилата не важат за произведения, разгласени под псевдоним или анонимно.
Чл. 71г.
Чл. 71г. от Закона за авторското право и сродните му права определя задълженията на организациите, които провеждат надлежно издирване на произведения и звукозаписи, за да установят дали те са осиротели. Издирването трябва да се извършва преди използването на произведението или звукозаписа, а източниците за информация се определят от министъра на културата. Надлежното издирване се прилага за произведения, публикувани или излъчени в България, и за аудиовизуални произведения с български производители. Организациите поддържат документация за извършените издирвания и информират министъра за резултатите. Информацията се препраща на Службата на Европейския съюз за интелектуалната собственост, за да се гарантира спазването на правата на интелектуална собственост.
Чл. 71д.
Произведения или звукозаписи, считани за осиротели в която и да е държава - членка на ЕС, могат да бъдат използвани и в България. Това важи и за произведения и звукозаписи, свързани с правоносители, които не са идентифицирани или чието местонахождение не е известно.
Чл. 71е
Чл. 71е от Закона за авторското право и сродните му права определя, че носител на права върху произведения или звукозаписи, които са смятани за осиротели, има право по всяко време да прекрати това положение. Това включва и случаи, при които правата на носителя са засегнати, съгласно чл. 71в, ал. 2.
Чл. 71ж
Чл. 71ж от Закона за авторското право и сродните му права позволява на организации, определени в чл. 71б, ал. 1, да използват осиротели произведения и звукозаписи без съгласие на носителя на правото и без заплащане на възнаграждение. Използването включва предоставяне на достъп, възпроизвеждане за цифровизация и индексиране с цел запазване и осигуряване на достъп за културни и образователни цели. Организациите могат да събират такси за покриване на разходите, но са задължени да посочват имената на авторите, когато е възможно. Носителите на права, които вече не са осиротели, имат право на справедливо възнаграждение за използване в рамките на 5 години преди прекратяване на статута.
Чл. 71з
Чл. 71з от Закона за авторското право и сродните му права уточнява, че разпоредбите в този раздел не засягат правната закрила на патенти, марки, промишлен дизайн, полезни модели, топологии на интегрални схеми, шрифтове, условия за достъп до електронни мрежи и услуги, опазване на националните богатства, защита на конкуренцията, търговска тайна, защита на личните данни, право на неприкосновеност на личния живот, закрила на културни ценности, достъп до обществена информация, договорни отношения, както и свобода на изразяване в медиите и печата.
Чл. 71и
Чл. 71и определя условията, при които произведение или обект на закрила се счита за извън търговско обращение. Такъв статус може да се предположи, ако след разумни усилия се установи, че обектът не се предлага на публиката чрез обичайните търговски канали. Министърът на културата, след консултации, може да определи допълнителни критерии за различни видове обекти. Представителни организации за колективно управление на права се регистрират и действат в съответствие с определени правила. При наличие на повече от една представителна организация за определена категория права, ползвателят е освободен от отговорност по отношение на разрешеното използване.
Чл. 71к
Чл. 71к от Закона за авторското право и сродните му права регламентира отстъпването на неизключителни права за използване на обекти извън търговско обращение. Представителните организации за колективно управление на права могат да отстъпват тези права на определени лица в България за нетърговски цели на територията на Европейския съюз. Правата, които могат да бъдат отстъпвани, включват възпроизвеждане, разпространение, излъчване и предлагане на електронен достъп. Носителят на права има право да оттегли тези права с предизвестие от 6 месеца. Разпоредбите не ограничават правото на свободно използване на произведения и обекти на закрила, предвидени в закона.
Чл. 71л
Чл. 71л, въведен с изменения от ДВ, бр. 100 от 2023 г., позволява на определени лица да предлагат електронен достъп до обекти извън търговско обращение чрез уебсайтове с нетърговска цел, при условие че се посочва правоносителят, освен ако това е невъзможно. Лицата могат да извършват специфични действия, свързани с управлението на правата, и правото на носителя може да бъде изключено с предизвестие от 6 месеца. Употребата на обекти извън търговско обращение се счита за извършена в България, ако правото упражнява лице е установено в страната. Разпоредбите не ограничават правото на свободно използване на произведения и обекти на закрила.
Чл. 71м
Чл. 71м от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че определени лица трябва да извършват проучване за произведения или обекти на закрила, които искат да използват или предлагат електронен достъп. Проучването е насочено към установяване дали тези произведения са извън търговско обращение. Освен това, лицата са задължени да поддържат документация за проведеното проучване и неговите резултати. В хода на проучването те могат да консултират министъра на културата и организации за колективно управление на права.
Чл. 71н
Чл. 71н от Закона за авторското право и сродните му права предвижда задължения за организациите за колективно управление на права и определени лица да уведомят министъра на културата за обекти извън търговско обращение, за които планират да отстъпят права или да предлагат електронен достъп. Уведомлението трябва да бъде изпратено най-малко 6 месеца предварително и да включва данни за идентификация на обектите, информация за правата на носителите и, ако е приложимо, информация за страните по договора. Министърът на културата следва да препрати информацията на Службата на Европейския съюз за интелектуалната собственост. До доказване на противното, се предполага, че обектът е извън търговско обращение, ако информацията е оповестена и носителят на правото не е изразил несъгласие в срок от шест месеца. Организациите за колективно управление са задължени да публикуват информацията на своите интернет страници на български и английски език.
Чл. 71о
Чл. 71о от Закона за авторското право и сродните му права определя, че разпоредбите на чл. 71к и 71л не важат за произведения и обекти извън търговско обращение, свързани с трета държава, освен ако организацията за колективно управление е представителна за носителите на права от тази държава. Обектите, които са извън търговско обращение, включват произведения, публикувани или излъчени в трета държава, филми и аудио-визуални произведения с производители от трета държава и произведения на граждани на трета държава, за които не може да се установи произходът.
Чл. 72
Член 72 от Закона за авторското право и сродните му права определя правата, които имат различни субекти, свързани с авторското право. Артистите-изпълнители имат права върху своите изпълнения, продуцентите на звукозаписи - върху техните звукозаписи, а продуцентите на филми - върху оригиналите и копията на записите. Радио- и телевизионните организации притежават права върху своите програми. Ново допълнение от 2023 г. предоставя права на издателите на публикации в пресата върху техните публикации.
Чл. 72а
Сродните права, съгласно Чл. 72а от Закона за авторското право и сродните му права, не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да накърни или ограничи авторските права. Това означава, че лицата, притежаващи сродни права, трябва да действат в съответствие с авторските права и да не нарушават правата на авторите.
Чл. 72б
Съгласно Чл. 72б от Закона за авторското право и сродните му права, до доказване на противното, носител на право по чл. 72 е лицето, чието име или идентифициращ знак е посочен по обичайния начин върху записите, копията или екземплярите от тях, независимо от формата на носителя. Тази разпоредба влиза в сила от 01.12.2023 г., след изменения от 2023 г.
Чл. 73
Чл. 73 от Закона за авторското право и сродните му права регламентира, че имуществените права на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и филми, радио- и телевизионните организации, както и издателите на публикации могат да се упражняват от упълномощени организации за колективно управление на права или независими дружества. Тези разпоредби влизат в сила от 01.12.2023 г.
Чл. 74
Чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права определя артист-изпълнител като лице, което извършва представление на произведение, независимо от формата на изпълнението. Това включва пеене, свирене, танцуване, рецитиране, игра, режисиране, дирижиране, коментиране, озвучаване на роли или изпълнение на циркови, вариететни номера, номера с кукли или фолклорни творби.
Чл. 75
Артистите-изпълнители имат неимуществени права, включващи правото да изискват името или псевдонима им да бъде посочвано при всяко изпълнение и използване на записаното им изпълнение. Също така, те имат право на запазване целостта на записаното изпълнение при възпроизвеждане. Първото право е неотчуждимо, докато второто може да бъде отчуждено само с писмено съгласие.
Чл. 76
Чл. 76 от Закона за авторското право и сродните му права определя правата на артистите-изпълнители относно техните изпълнения. Артистите имат изключителното право да разрешават различни действия, свързани с техните изпълнения, включително излъчване, записване, разпространение и публично изпълнение. Правата могат да бъдат отстъпвани срещу справедливо възнаграждение с писмен договор. При липса на уговорка в договора, артистът може да разрешава на трети лица да записват и разпространяват неговите изпълнения, но всяка уговорка, която ограничава това право, е валидна максимум за пет години. Артистът може да иска увеличение на възнаграждението, ако то е несъразмерно на приходите от използването на изпълнението. Разпоредбите за несъразмерно възнаграждение не важат за споразумения с организации за колективно управление на права.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за авторското право и сродните му права определя размера на възнагражденията на артистите-изпълнители и продуцентите на звукозаписи за излъчване и публично изпълнение на техни произведения. Възнагражденията се разпределят поравно между артистите и продуцентите. След петдесетата година от публикуването на звукозаписа, артистите получават възнаграждение без удръжки от предишни авансови плащания. Ако продуцентът не предлага достатъчно екземпляри за продажба или електронен достъп до звукозаписа след същия срок, артистът може да прекрати договора с него, при условие че уведоми продуцента за намерението си.
Чл. 77а
Артист-изпълнител, който е отстъпил правото на продуцент да използва звукозапис с негово изпълнение, има право на допълнително годишно възнаграждение след 50-ата година от публикуването на звукозаписа. Сумата на това възнаграждение е 20% от приходите на продуцента от предходната година. Продуцентът е задължен да предоставя информация на организация за колективно управление на права за изплащането на възнаграждението.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за авторското право определя правата и задълженията на артистите-изпълнители, участващи в аудио-визуални произведения. Артистите, освен ако в договора не е уговорено друго, отстъпват на продуцента правото за публично изпълнение, излъчване и възпроизвеждане на техните изпълнения. Озвучаването на ролята от друго лице изисква съгласието на оригиналния артист. Договорите за главни роли предвиждат допълнително възнаграждение от приходите на продуцента. Правата на артистите се определят и от титрите на филма, а при липса на такива - от уговорките в договора или мнение на сценариста. Артистите имат право на допълнително възнаграждение при използване на произведението от телевизионни организации, ако те са и продуценти.
Чл. 79
Член 79 от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че участниците в колективни изпълнения, като хор, оркестър и ансамбли, могат да упълномощят писмено едно лице да дава разрешения за използването на техните изпълнения. Солистите, диригентът и режисьорът на сценично произведение дават разрешение отделно, което означава, че имената им трябва да бъдат посочени индивидуално.
Чл. 80
Чл. 80 от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че при колективни изпълнения е необходимо да се посочват или съобщават имената на ансамбъла или групата, както и имената на солистите, диригента и режисьора на сценичното произведение, освен ако не е уговорено друго с тези лица.
Чл. 81
Чл. 81 от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че разрешение за използване на изпълнение, осъществено в рамките на трудово правоотношение, се дава от работодателя, освен ако не е уговорено друго с артиста-изпълнител.
Чл. 82
Чл. 82 от Закона за авторското право и сродните му права определя сроковете на защита на правата на артистите-изпълнители. Правата им продължават 50 години след изпълнението. Ако е направен запис, различен от звукозапис, и е законно публикуван, защитата е 50 години от датата на публикацията. При звукозапис, защитата е 70 години от датата на публикацията. Сроковете започват да текат от 1 януари на годината след настъпване на събитието.
Чл. 83
Министърът на културата води публичен регистър на наименованията на артистични групи, който се публикува онлайн. Наименованията се регистрират задължително на кирилица, с възможност за добавяне на друга азбука. Регистрацията може да бъде отказана или заличена при определени условия, включително повтарящи се наименования или противоречие с обществения ред. Регистрираното наименование е защитено за 10 години след прекратяване на дейността на групата. Административните органи не могат да изискват доказателства за информация от регистъра.
Чл. 83а
Чл. 83а от Закона за авторското право и сродните му права определя задълженията на ползвателите на артистични изпълнения. Ползвателят трябва веднъж годишно да предоставя на артиста информация за използването на неговото изпълнение, включително приходи и методи на използване. Ако ползвателят е отстъпил правото на трето лице, артистът може да поиска информация от него. Задължението за предоставяне на информация може да бъде ограничено, ако административната тежест е несъразмерна. Задължението не важи при незначителен принос на артиста и за споразумения на организации за колективно управление на права. Договореностите, които ограничават правата на артиста, са недействителни. Лицата, получаващи информация, са отговорни за нейното опазване.
Чл. 84
Чл. 84 от Закона за авторското право и сродните му права посочва, че определени разпоредби от закона, включително чл. 18, ал. 3, чл. 21, чл. 22, и други, се прилагат също и за правата на артистите-изпълнители. Измененията и допълненията на разпоредбите са в сила от различни дати, последното изменение е от 2023 г. и влиза в сила на 01.12.2023 г.
Чл. 85
Продуцент на звукозапис е лице, което организира и финансира първия запис на звукозапис. Той може да бъде както физическо, така и юридическо лице.
Чл. 86
Продуцентът притежава изключителни права за разрешаване на възпроизвеждането, разпространението, вноса и износа, публичното изпълнение, електронния достъп и преработката на записите. Той може да отстъпва части от тези права на трети лица чрез договор.
Чл. 87
Продуцентът има право да изисква посочване на името си при възпроизвеждането и разпространението на записи, включително на звуконосители и техните обложки. Параграф 2 е отменен.
Чл. 88
Чл. 88 от Закона за авторското право и сродните му права урежда начина на определяне и заплащане на възнагражденията на продуцентите на звукозаписи за излъчване, предаване и публично изпълнение на техни звукозаписи, които вече са били разгласени. Процедурата е описана в чл. 77 от същия закон.
Чл. 89
Правата на продуцентите на звукозаписи остават в сила за 50 години след осъществяването на записа. Ако записът е законно публикуван, правото продължава 70 години от датата на публикуването. Ако не е публикуван, но е законно съобщен на публиката, правото продължава 70 години от съобщаването. Сроковете започват да текат от 1 януари на годината след настъпването на събитието. При прекратяване на договора между продуцента и артист-изпълнител, правото на продуцента върху записа се прекратява с прекратяването на договора.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за авторското право и сродните му права уточнява, че разпоредбите, касаещи произведенията и свързаните с тях права, се прилагат и за продуцентите на звукозаписи. Въведена е нова глава, която се фокусира върху правата на филмовите продуценти, валидна от 05.05.2000 г.
Чл. 90а
Продуцентът на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение притежава изключителни права относно оригинала и копията от него. Тези права включват разрешаване на размножаване, публично изпълнение, излъчване, предаване, възпроизвеждане, разпространение, превод, дублиране и субтитриране, предлагане на електронен достъп, внос и износ на копия в търговско количество, както и преработка и синхронизация. Продуцентът има право да изисква посочване на името или наименованието на произведението.
Чл. 90б
Правата на продуцента продължават петдесет години, като срокът започва да тече от 1 януари на годината, в която е направен записът. Ако записът е бил законно публикуван или съобщен на публиката, срокът започва да тече от 1 януари на годината след събитието. При наличие на и двете, срокът започва от по-ранното събитие.
Чл. 90в
Чл. 90в от Закона за авторското право и сродните му права установява, че определени разпоредби от закона, касаещи произведенията, се прилагат и за филмовите продуценти. Освен това, в новата Глава десета "б" се въвеждат права на издатели на публикации в пресата, които влизат в сила от 01.12.2023 г.
Чл. 90г.
Съгласно Чл. 90г. от Закона за авторското право и сродните му права, издател на публикации в пресата е доставчик на услуги, който по своя инициатива и под своя редакционна отговорност и контрол публикува материали в пресата. Това включва издатели на периодични издания, новини и новинарски агенции, които публикуват подобни материали.
Чл. 90д
Чл. 90д от Закона за авторското право предоставя на издателите на публикации в пресата изключителни права за възпроизвеждане и предлагане на електронен достъп до техните публикации. Тези права могат да се отстъпват на доставчици на услуги на информационното общество срещу възнаграждение. Въпреки това, съществуват изключения, при които тези права не важат, като например за лични или нетърговски цели, възпроизвеждане на факти, използване на кратки откъси и хипервръзки. Авторите запазват правата си върху произведенията си, дори след включването им в публикации, освен ако не е уговорено друго. Също така, правата не могат да се използват за забрана на други ползватели, получили разрешение.
Чл. 90е
Съгласно новия член 90е от Закона за авторското право и сродните му права, ако не е уговорено друго, приходите от възнаграждението за използване на публикации в пресата от доставчици на услуги на информационното общество се разпределят, като 20% отиват за авторите на произведенията, включени в публикацията, а 80% за издателя на публикацията.
Чл. 90ж
Съгласно Чл. 90ж от Закона за авторското право и сродните му права, правата на издателя на публикации в пресата продължават две години след публикуването. Срокът започва да тече от 1 януари на годината след датата на публикуване.
Чл. 90з
Чл. 90з от Закона за авторското право и сродните му права, въведен с ДВ, бр. 100 от 2023 г., указва, че разпоредбите, свързани с авторските права и сродните им права, се прилагат и за издателите на публикации в пресата. Това включва определени членове от закона, които касаят произведенията и правата на радио- и телевизионните организации.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за авторското право и сродните му права регламентира правата на радио- и телевизионните организации относно техните програми. Организациите, осъществили първоначалното излъчване, имат изключителни права да разрешават срещу заплащане преизлъчване, записване, възпроизвеждане и разпространение на програмите, както и предлагане на електронен достъп и публично изпълнение. Разпоредбата важи и за препредаване на програми, изпратени чрез спътник. При кодиране на сигнала, съгласието за достъп е валидно само ако декодиращото устройство е осигурено от излъчващата организация. При използване на програмата, е задължително да се посочва името на организацията, осъществила първото излъчване.
Чл. 92
Правата на радио- и телевизионните организации се защитават за период от петдесет години. Този срок започва да тече от първи януари на годината, следваща годината на първото излъчване или предаване на програмата. Защитата на правата може да се прилага и по аналогия в случаи, които не са изрично регламентирани.
Чл. 93
Чл. 93 от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че определени разпоредби от закона, свързани с произведенията, се прилагат и за радио- и телевизионните организации. Тези разпоредби включват чл. 8, чл. 18, ал. 3, чл. 18а, чл. 19, чл. 21, ал. 7, чл. 22, чл. 22б, чл. 23, чл. 24, чл. 25а, чл. 26е, чл. 26ж, чл. 26з, чл. 26и, чл. 26к и чл. 26л, чл. 36 и чл. 71и - 71о. Тези разпоредби уреждат правата на радио и телевизионните организации по отношение на авторските произведения.
Чл. 93а
В глава единадесета "а" от Закона за авторското право и сродните му права се уреждат правата на производителите на бази данни. Тази глава е въведена с изменения от 2002 г. и влиза в сила от 01.01.2003 г. Правото е свързано с защитата на инвестициите и усилията, вложени в създаването на бази данни.
Чл. 93б
Чл. 93б от Закона за авторското право и сродните му права определя, че носител на правото за база данни е производителят, който може да бъде физическо или юридическо лице. Производителят е този, който е поел инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването или използването на съдържанието на базата данни, при условие че това инвестиране е съществено в количествено или качествено отношение.
Чл. 93в
Производителят на база данни има право да забрани извличането и повторното използване на съдържанието на базата данни, включително на съществена част от него. Тези права могат да бъдат отчуждавани или отстъпвани на трети лица. Даването в заем не се счита за извличане или повторно използване. Производителят може да забрани и действия, свързани с несъществена част от съдържанието, ако те се извършват систематично и увреждат законните му интереси.
Чл. 93г.
Чл. 93г. от Закона определя, че първата продажба на материално копие от база данни в държавите членки на ЕС води до прекратяване на контрола на носителя на правото върху по-нататъшните продажби на това копие. В случай на цифрова предавка на база данни, правото на контрол остава в сила за материализираните копия, направени от получателя с разрешение на носителя на правото.
Чл. 93д
Правото по чл. 93в на Закона за авторското право възниква независимо от защитата на базата данни под авторско право или сродни права. Упражняването на това право не трябва да накърнява или ограничава авторските права или сродните права върху съдържанието на базата данни.
Чл. 93е
Чл. 93е от Закона за авторското право и сродните му права определя правата на лицата, които законно са придобили достъп до база данни. Те могат да извършват определени действия с базата данни, включително преработка и обработка на данните, когато е необходимо за нормалното ѝ използване. Лицата, които имат достъп само до част от базата данни, могат да прилагат правата си само върху тази част. Освен това, производителят на базата данни не може да възпрепятства извличането на несъществена част от съдържанието ѝ от законни ползватели. Важно е да се отбележи, че законният ползвател не може да извършва действия, които увреждат интересите на производителя или правата на авторите на съдържанието. Всяка договореност, която противоречи на тези разпоредби, е нищожна.
Чл. 93ж
Чл. 93ж от Закона за авторското право позволява на законния ползвател на база данни, която е била разгласена, да извлича или използва повторно съществена част от съдържанието ѝ без съгласие на производителя в определени случаи. Тези случаи включват извличане за лично ползване на съдържание, извличане без търговска цел за обучение или научни изследвания, както и извличане за целите на националната сигурност или в административно или съдебно производство.
Чл. 93з
Чл. 93з определя срока на защита на правата върху бази данни. Този срок е петнадесет години, започващ от първи януари на годината след завършването на създаването на базата данни. Ако базата данни е разгласена преди изтичането на срока, той започва да тече от годината на разгласяването. Съществуването на нова съществена инвестиция в базата данни, водеща до съществено изменение на съдържанието, поставя началото на нов срок на закрила за съответната част от базата данни.
Чл. 94
Чл. 94 определя колективното управление на авторски и сродни права като дейност, която се осъществява от името и за сметка на повече от един носител на права. То включва отстъпване на права на ползватели, събиране на приходите, разпределение и изплащане на събраните суми, защита на правата и наблюдение на тяхното упражняване. Дейността на продуценти на филми, звукозаписи и медийни организации не се счита за колективно управление.
Чл. 94а
Чл. 94а определя условията за колективно управление на авторски права. Колективното управление може да се извършва от организации за колективно управление на права и независими дружества за управление на права. Организациите са сдружения с нестопанска цел, управлявани от носители на права, докато независимите дружества са търговски компании, които не се контролират от носители на права. И двете категории не могат да извършват дейности, при които произведенията се използват, и трябва да обработват лични данни в съответствие с изискванията за защита.
Чл. 94а
Чл. 94а от Закона за авторското право и сродните му права урежда начина на упълномощаване за колективно управление на права. Упълномощаването трябва да е писмено и конкретно за всяка категория права. Носители на права от ЕС могат да упълномощават организации за управление на права, независимо от местоположението им. Носителят на права може да упълномощава различни организации за различни категории права и да разрешава самостоятелно използване на произведенията си. Упълномощаването може да бъде прекратено с предизвестие до 6 месеца. Носителят запазва правата си за дългове, дължими от организацията за управление на права, преди прекратяването. Организацията не може да ограничава правата на носителя след прекратяване на управлението.
Чл. 94а.
Разпоредбите на Закона за авторското право се прилагат и за организации и дружества, които са притежавани или контролирани от организации за колективно управление на права, когато упражняват дейност по такова управление. Въз основа на тази разпоредба, е въведено изискване за регистрация на тези организации.
Чл. 94б
Колективното управление на права изисква регистрация, която се извършва от министъра на културата или оправомощен заместник-министър. Регистрацията е безсрочна.
Чл. 94б
Регистрацията на организации за колективно управление на авторски права се извършва след подаване на заявление от упълномощени лица или сдружения. Заявителите трябва да имат писмени договори с носители на права и да отговарят на определени условия, включително наличие на устав, който предвижда колективно управление на права. Регистрацията изисква предоставяне на документи, удостоверяващи правния статус на заявителя, както и декларации за несъстоятелност и интернет адрес. Заявлението може да се подава на български език и по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Чл. 94в
Чл. 94в от Закона за авторското право и сродните му права регламентира условията за регистрация на организации за колективно управление на авторски права. При наличие на две заявления от различни сдружения, предимство получава вече регистрираната организация. При регистрация за права, свързани с предаване или публично изпълнение, заявителят трябва да представи споразумение за представителство с вече регистрираната организация. Необоснован отказ за сключване на такова споразумение е забранен. Заявленията за регистрация подлежат на разглеждане в определени срокове, а отказите за регистрация могат да бъдат оспорени. Регистрираните организации получават удостоверение, което е безсрочно и съдържа информация за правата, които управляват.
Чл. 94в
Споразумението за представителство, съгласно чл. 94в от Закона за авторското право, включва упълномощаване на регистрирана организация да управлява авторските права, да събира възнаграждения, да определя категории права и обекти на закрила, както и да урежда отношенията между страните. То трябва да уточнява сроковете и територията на представителството, доказателствата относно носителите на права, начина за определяне на дяловете от възнагражденията и уведомленията при прекратяване на споразумението.
Чл. 94г.
Чл. 94г. от Закона за авторското право и сродните му права урежда публичния регистър на лицата, получили регистрация за колективно управление на права. Регистърът, воден от министъра на културата, включва два раздела: за организации и за независими дружества за управление на права. В него се вписват данни за удостоверения, наименования, адреси, категории и видове права, информация за членовете на управлението и промените в обстоятелствата. Административните органи и съдебната власт нямат право да изискват от гражданите доказателства за вписаната информация в регистъра.
Чл. 94г.
Регистрацията на авторски права може да бъде заличена по редица причини, включително заличаване на юридическото лице, искане за заличаване, установяване на неверни данни, производство по несъстоятелност, липса на договори с ползватели, и системни нарушения на закона. Заповедта за заличаване може да бъде оспорена по административен ред.
Чл. 94д
Чл. 94д от Закона за авторското право и сродните му права предвижда събиране на такси за различни услуги, свързани с регистрация и удостоверяване на авторски права. Таксите се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет, и се събират в системата на Министерството на културата. Тези услуги включват регистрация, вписване на промени, издаване на удостоверения и утвърдителни тарифи.
Чл. 94д
Чл. 94д определя условията за учредяване на организация за колективно управление на права, която се създава от носители на права. Издатели, на които авторите са отстъпили права, могат да предоставят управлението на тези права на такава организация. Организацията не може да реализира печалба и е задължена да разпределя всички получени суми между носителите на права, след удържането на необходимите средства за издръжка.
Чл. 94е
Член 94е от Закона за авторското право и сродните му права урежда условията за членство в организации за колективно управление на права. Членове могат да бъдат физически и юридически лица, които отговарят на изискванията на устава на организацията. Изискванията не могат да дискриминират на база националност или място на пребиваване. Организацията е длъжна да публикува условията за членство и да предоставя мотивиран отказ при отказ за членство. Дейността на организацията трябва да е в интерес на членовете и те имат право на информация и участие в решенията. Осигурява се електронна комуникация и водене на досие за всеки член.
Чл. 94ж
Чл. 94ж от Закона за авторското право и сродните му права установява, че определени разпоредби, включително чл. 94е, ал. 8, чл. 94т1, чл. 94ц, ал. 2 и чл. 94ч1, се прилагат и за носители на права, които имат пряка връзка с организация за колективно управление на права, дори и да не са нейни членове. Това означава, че правата на тези носители са защитени в контекста на колективното управление.
Чл. 94ж.
Уставът на организацията за колективно управление на права включва важни аспекти относно управлението на авторски права, включително категориите права, задълженията на членовете, изискванията за членство, критериите за отказ на членство, реда за приемане и прекратяване на членството, както и организацията на общото събрание и управителния съвет. Също така, уставът определя условията за смяна на членове на управителния съвет и възможностите за предсрочно прекратяване на мандата им.
Чл. 94з
Общото събрание на организацията за колективно управление на права се свиква поне веднъж годишно и има редица функции, включително приемане и изменение на устава, избор на управителен и надзорен съвет, одобряване на възнаграждения, вземане на решения за прекратяване на организацията, изменение на правилата за разпределение на приходите и определяне на социални услуги. Събранието може да делегира част от правомощията на надзорния съвет.
Чл. 94з
Членовете на организацията за колективно управление на права имат право да участват в общото събрание и да гласуват, освен ако в устава е предвидено друго. Организацията може да наложи ограничения на правото на гласуване на база продължителност на членството или размер на получените суми, при условие че тези критерии са установени по справедлив и пропорционален начин. При наличие на различни категории или групи членове, те трябва да бъдат справедливо представени в общото събрание. Критериите за ограниченията са публично достъпни.
Чл. 94и
Чл. 94и от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че всеки член на организация за колективно управление на права има право на един глас при гласуване на решения в общото събрание. Членовете могат да упълномощят друг член или юридическо лице да гласува от тяхно име, освен ако това води до конфликт на интереси, който се определя, когато упълномощителят и упълномощеният принадлежат към различни категории носители на права. Упълномощаването трябва да бъде в писмена форма и важи само за конкретното общо събрание.
Чл. 94и
Чл. 94и от Закона за авторското право и сродните му права определя структурата и функциите на управителния съвет на организацията за колективно управление на права. Управителният съвет се състои от избрани членове, които могат да бъдат юридически лица, представлявани от законни представители или упълномощени лица. Председателят на съвета се избира от съвета или общото събрание. Членовете на съвета представят ежегодно декларации за интереси и възнаграждения, а също така информация за конфликти на интереси. Управителният съвет има задължения за подготовка на правила за разпределение на приходите, назначаване на административен ръководител, приемане и изключване на членове и други задължения, предвидени в закона или устава.
Чл. 94к
Чл. 94к от Закона за авторското право и сродните му права урежда състава и функциите на надзорния съвет на организацията за колективно управление. Надзорният съвет, състоящ се от минимум трима членове, не участва в управлението на организацията, а наблюдава дейността на управляващите лица и изпълнението на решенията на общото събрание. Членовете на съвета се избират за срок до 5 години и имат задължения за докладване на дейността си пред общото събрание поне веднъж годишно.
Чл. 94к
Чл. 94к от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че за въпросите, които не са уредени в тази глава, се прилага Законът за юридическите лица с нестопанска цел. Глава единадесета "д" е посветена на управлението на приходите от колективното управление на права, което е ново уредба, влязла в сила на 29.03.2018 г.
Чл. 94л.
Чл. 94л. определя задълженията на организацията за колективно управление на права относно отчетността и инвестициите. В член 1 се посочва, че организацията трябва да отчита приходите от колективното управление на права и активите си. В член 2 се забранява използването на приходите за цели, различни от разпределението им между носителите на права, освен в определени случаи. Член 3 описва изискванията за инвестирането на приходите, включително избягване на конфликти на интереси и осигуряване на сигурност и ликвидност на инвестициите.
Чл. 94л.
Чл. 94л от Закона за авторското право и сродните му права урежда принципите на колективното управление на права. Организациите за колективно управление на права са задължени да предоставят информация на новите членове относно удръжките от приходите, които извършват. Удръжките трябва да са обосновани и документирани, без да надхвърлят реалните разходи за управление. Освен това, изискванията за прозрачност важат и за всяко друго отчисление, предназначено за покриване на разходите. В случай на предоставяне на социални, културни или образователни услуги, те трябва да бъдат достъпни на справедливи критерии.
Чл. 94м
Чл. 94м регулира задълженията на организациите за колективно управление на права по отношение на разпределението и изплащането на дължимите суми на носителите на права. Организациите трябва да извършват разпределение редовно и точно, с максимален срок за изплащане до 30 септември на следващата година. При невъзможност за идентифициране на носителите на права, сумите се отразяват в счетоводството и информацията за тях се предоставя на заинтересованите лица. Неподлежащите на разпределение суми могат да се използват за социални, културни и образователни дейности. Носителите на права имат право да предявят искове за дължимите им възнаграждения.
Чл. 94м
Чл. 94м от Закона за авторското право и сродните му права забранява на организацията за колективно управление на права да дискриминира носителите на права, които управлява по договори за взаимно представителство. Това включва прилагането на тарифи, условия за събиране на възнаграждения, удръжки за собствена издръжка и разпределение на дължимите суми.
Чл. 94н
Чл. 94н от Закона за авторското право и сродните му права описва задълженията на организацията за колективно управление на права относно разпределението и изплащането на сумите, събрани от колективното управление. Организацията е длъжна да извършва тези действия редовно, точно и с дължимата грижа. Удръжките, които организацията може да прави, са само за собствената й издръжка, освен ако не е получено изрично съгласие от организацията, с която е сключен договор за взаимно представителство, за извършване на други удръжки.
Чл. 94н
Чл. 94н от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че организацията за колективно управление на права е задължена да разпределя и изплаща сумите, събрани по чл. 94н, ал. 1, не по-късно от 30 септември на годината, следваща годината на събирането им. Срокът може да бъде удължен само при наличие на обективни причини, свързани с получаване на информация от ползвателите, установяване на правата или идентифициране на носителите на права.
Чл. 94о
Организацията за колективно управление на права е задължена да разпределя и изплаща сумите, получени от ползватели на авторски права, на носителите на права в срок от 6 месеца. Този срок може да бъде удължен само по обективни причини, свързани с информацията от ползвателите и установяването на правата.
Чл. 94о
Чл. 94о от Закона за авторското право урежда условията при които организацията за колективно управление на права или независимото дружество за управление на права отстъпват на ползвателите права за използване на произведения. Преговорите за договори трябва да се водят добросъвестно, като страните обменят необходимата информация. Условията на договорите трябва да бъдат обективни и недискриминиращи. В случай на нова услуга в интернет, организацията не е обвързана от предходни договори за различни видове използване.
Чл. 94п
Чл. 94п от Закона за авторското право и сродните му права определя задълженията на организацията за колективно управление на права към ползвателите. Организацията трябва да отговори на искания за сключване на договори в разумен срок, да предостави необходимата информация за подготовка на проект на договор, и да осигури електронен обмен на информация. Също така, организацията е задължена да предоставя списък на носителите на права, които не желаят да бъдат представлявани от нея. В допълнение, при уреждане на отношенията с ползвателите, организацията трябва да отчита нетърговския характер на ползването и разходите за цифровизация и разпространение на колекции.
Чл. 94п
Чл. 94п от Закона за авторското право и сродните му права определя задълженията на ползвателите, които са сключили договор с организация за колективно управление на права. Те трябва да предоставят информация, необходима за събиране, разпределение и изплащане на дължимите суми на носителите на права. Форматът на отчетите и сроковете за предоставяне се определят от организацията в зависимост от отстъпените права и начина на използване, както и в съответствие с добрите практики и публично достъпна информация.
Чл. 94р
Чл. 94р от Закона за авторското право и сродните му права регламентира условията за сключване на договори с организации за колективно управление на права, включително определянето на тарифи за възнаграждение на носителите на права. Тарифите трябва да отразяват икономическата стойност на използването на правата и да осигурят равнопоставеност на ползвателите. Процедурата за утвърдител на тарифите включва предварителни обсъждания с представителни организации на ползвателите, а при липса на споразумение, министърът на културата назначава комисия за разглеждане на заявлението. Тарифите могат да бъдат изменяни по предложение на организации и след определени условия. Ползвателите са длъжни да заплащат възнаграждения съгласно последния договор или действащата тарифа до утвърдяване на нова тарифа.
Чл. 94р
Чл. 94р от Закона за авторското право и сродните му права определя условията, при които организации за колективно управление на права могат да отстъпват права на ползватели. Те могат да действат само с изрично упълномощаване от носителите на права и в рамките на удостоверените категории права. Организациите трябва да уредят отношенията си с неносители на права по същия начин, както с членовете си, и могат да изплащат възнаграждения на неносители при определени условия. Сключването на договор с регистрирана организация освобождава ползвателя от отговорност по отношение на носителите на права, освен ако те не са изразили несъгласие. Носителите на права имат право да предявят своите права в срок от 5 години след използването на произведенията.
Чл. 94с
Чл. 94с от Закона за авторското право и сродните му права предоставя на организациите за колективно управление на права правото да представляват своите членове и други организации пред правораздавателни и административни органи. Те могат да предприемат юридически действия за защита на правата на своите членове, включително да предявяват искове и да искат налагане на мерки, свързани с правата на авторите.
Чл. 94с
Чл. 94с от Закона за авторското право и сродните му права задължава организациите за колективно управление на права да предоставят на носителите на права информация най-малко веднъж годишно относно: данните за идентификация на носителя на права, начислените приходи, изплатените суми по категории права, периодите на използване, удръжките за колективното управление на права и неизплатените приходи. Информацията се предоставя на колективните членове, представляващи носителите на права, когато е начислена, и ако те нямат достъп до нея.
Чл. 94т.
Чл. 94т. от Закона за авторското право задължава организациите за колективно управление на права да предоставят информация на организации с договори за взаимно представителство поне веднъж годишно. Информацията трябва да включва начислени приходи, изплатени суми, удръжки за издръжка и други, договори с ползватели и решения на общото събрание, свързани с управлението на правата.
Чл. 94т
Член 94т от Закона за авторското право и сродните му права регламентира задълженията на организациите за колективно управление на права по отношение на информацията, която предоставят. След получаване на обосновано искане, те трябва да предоставят информация за произведенията и обектите на закрила, правата, които управляват, и обхванатите територии. Ако произведенията не могат да бъдат установени, организацията е длъжна да посочи вида на произведенията и правата, които управлява.
Чл. 94у
Чл. 94у от Закона за авторското право и сродните му права определя информацията, която организациите за колективно управление на права и независимите дружества за управление на права трябва да оповестяват на интернет страниците си. Организациите трябва да публикуват устава, условия за прекратяване на упълномощаването, стандартни договори, списъци на членовете и носителите на права, политики за разпределение на суми, и реда за разглеждане на жалби и спорове. Независимите дружества публикуват основна информация, свързана с управление на права. Всички организации са задължени да поддържат актуална информация.
Чл. 94у
Организацията за колективно управление на права е задължена да оповестява годишен отчетен доклад, който трябва да бъде публикуван на интернет страницата й за срок не по-кратък от 5 години. Докладът трябва да съдържа информация съгласно приложение № 2 и отделен отчет за средствата, използвани за социални, културни и образователни услуги. Всяка счетоводна информация в доклада подлежи на независим финансов одит, чийто доклад трябва да бъде включен в годишния отчет.
Чл. 94ф
Чл. 94ф от Закона за авторското право и сродните му права урежда многотериториалното разрешаване на използването на музикални произведения в интернет от носителите на авторски права чрез организации за колективно управление, регистрирани в България. Разпоредбите се прилагат и за литературни произведения, свързани с музика, и за музикални произведения в аудио-визуални произведения, но не и за партитури. Искането за регистрация за такова разрешаване се подава и разглежда по реда на чл. 94б - 94д.
Чл. 94ф
Чл. 94ф от Закона за авторското право определя условията за многотериториално разрешаване на използването на музикални произведения по интернет. Такова разрешаване може да се извършва само от организации за колективно управление на права, които разполагат с необходимата информация и технологии за ефективно управление на правата. Организациите трябва да могат да идентифицират произведенията, да проследяват използването им, да издават фактури и да разпределят приходите на носителите на права. Освен това, те трябва да установяват правата и носителите им по отношение на всяка територия, да използват уникални кодове за идентификация и да отстраняват несъответствия в данните.
Чл. 94ф
Чл. 94ф от Закона за авторското право и сродните му права предвижда задължения за организациите за колективно управление на права, които разрешават многотериториално използване на музикални произведения в интернет. Те трябва да предоставят актуална информация на доставчиците на услуги и носителите на права, която включва списък на музикалните произведения, правата, които представляват, и обхванатите територии. Освен това, организациите могат да предприемат мерки за защита на точността на предоставената информация и за контрол на нейното повторно използване.
Чл. 94х
Чл. 94х от Закона за авторското право и сродните му права регламентира задълженията на организациите за колективно управление на права относно корекциите в данните за музикални произведения, използвани в интернет. Организациите трябва да поправят неточни данни по искане на носители на права или други организации. Освен това, те трябва да предоставят възможност на носителите на права да изпращат информация за произведенията и правата си по електронен път, в съответствие с международни стандарти. Упълномощените организации също са задължени да спазват тези разпоредби, освен ако не е уговорено друго.
Чл. 94х
Член 94х от Закона за авторското право и сродните му права определя задълженията на организациите за колективно управление на права и доставчиците на услуги в интернет относно многотериториалното използване на музикални произведения. Организациите наблюдават използването на произведенията и предлагат електронни методи за отчитане на действителното им използване. Доставчиците са задължени да отчитат точно използването на произведенията и не могат да отказват фактури, издадени в съответствие с международни стандарти. Организациите трябва да предоставят възможности за оспорване на фактурите.
Чл. 94х
Чл. 94х от Закона за авторското право и сродните му права регламентира задълженията на организациите за колективно управление на права при многотериториално използване на музикални произведения в интернет. Организациите трябва да разпределят получените възнаграждения на носителите на права точно и в разумен срок след получаване на информация за използването на произведенията. Също така, те трябва да предоставят подробна информация за периода на използване, събраните суми и направените удръжки. Ако една организация упълномощи друга, упълномощената трябва да разпредели сумите и да предостави необходимата информация на упълномощаващата организация.
Чл. 94ц
Споразумението между организации за колективно управление на права, с което една организация упълномощава друга да разрешава многотериториално използване на музикални произведения, е на неизключителна основа. Упълномощаващата организация трябва да информира членовете си за условията на споразумението, а упълномощената организация е длъжна да предостави информация за условията на разрешението за използване на репертоара, включително възнаграждение и територии.
Чл. 94ц
Член 94ц регламентира задълженията на организациите за колективно управление на права при многотериториално използване на музикални произведения в интернет. Когато една организация не предлага разрешение за такова използване, тя е длъжна да приеме предложение от друга организация, която предоставя подобно разрешение. Получилата предложение организация трябва да отговори незабавно и писмено. Упълномощената организация управлява репертоара на упълномощаващата при същите условия, както и собствения си. Тя е длъжна да включи репертоара на упълномощаващата в предложенията за разрешения, без да прави по-високи удръжки за собствена издръжка. Упълномощаващата организация трябва да предостави необходимата информация за своя музикален репертоар, а при недостатъчна информация, упълномощената организация може да направи необходимото, за да удовлетвори изискванията или да изключи произведенията с недостатъчна информация.
Чл. 94ч.
Чл. 94ч. от Закона за авторското право и сродните му права уточнява, че определени разпоредби не важат за организациите за колективно управление на права, когато те дават разрешение за многотериториално използване на музикални произведения от радио- или телевизионни организации. Това разрешение се отнася за програми, които се използват в интернет едновременно или след първоначалното им излъчване, включително за материали, свързани с промоцията на тези програми.
Чл. 94ч
Чл. 94ч от Закона за авторското право и сродните му права регламентира задълженията на организациите за колективно управление на права относно подаването на жалби и разрешаването на спорове. Организацията осигурява процедури за членовете си и за други организации, с които има договори, свързани с колективното управление на права. Тя е задължена да отговаря писмено на всяка жалба в срок от един месец, като отказът да се уважи жалбата трябва да бъде мотивиран.
Чл. 94ч, ал. 2
Член 94ч, параграф 2 от Закона за авторското право и сродните му права, който беше нов през 2018 г., е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 100 от 2023 г. Тази промяна влиза в сила от 01.12.2023 г. и се отнася до процедурата по медиация в контекста на авторското право.
Чл. 94ш
Член 94ш от Закона за авторското право, който е нов и е влязъл в сила на 29.03.2018 г., е отменен с изменения, публикувани в Държавен вестник, бр. 100 от 2023 г., които влизат в сила на 01.12.2023 г. Този член е свързан с механизмите за разрешаване на спорове в областта на авторското право.
Чл. 94ш
Чл. 94ш от Закона за авторското право и сродните му права установява, че подаването на жалба или започването на процедура по медиация не пречи на страните да отнесат спора до съда или да подадат искане пред Комисията за защита на конкуренцията. Този член е нов и влиза в сила от 29.03.2018 г., с последна промяна от 01.12.2023 г.
Чл. 94ш
Министърът на културата или упълномощен заместник-министър осъществява предварителен, текущ и последващ контрол върху законосъобразността на колективното управление на авторски права. Контролът се извършва чрез проверки, определени в чл. 94щ от закона.
Чл. 94щ
Чл. 94щ от Закона за авторското право определя правомощията на министъра на културата или упълномощен заместник-министър да изисква информация и документи от организации за колективно управление на права. При установени нарушения, министърът може да нареди проверки, които се извършват от назначени длъжностни лица. Тези лица имат право да искат данни и документи, а управителните органи на проверяваните организации са задължени да съдействат. След проверката, се изготвя доклад, който може да бъде оспорван. При нарушения, министърът издава задължителни предписания, които също могат да бъдат оспорени.
Чл. 94щ
Чл. 94щ от Закона за авторското право и сродните му права определя задълженията на Министерството на културата по отношение на искания от органи на други държави членки на ЕС, свързани с колективното управление на права. Министерството е длъжно да отговаря в разумен срок на мотивирани искания за информация относно дейността на регистрираните организации за колективно управление на права. В случай, че се установи, че чуждестранна организация не спазва националното законодателство, Министерството може да информира компетентния орган на съответната държава и да поиска предприемане на действия.
Чл. 94ю
Чл. 94ю от Закона за авторското право и сродните му права въвежда медиацията като средство за разрешаване на спорове, свързани с организация за колективно управление на права и многотериториално използване на музикални произведения в интернет. Споровете, които могат да бъдат решавани чрез медиация, включват тези между организации за колективно управление на права и техни членове, носители на права, представителни организации на ползватели и ползватели. Медиацията е разрешена и за спорове между излъчващи и препредаващи организации, както и между доставчици на онлайн услуги и носители на права. Всички договорености, които ограничават правото на медиация, са нищожни.
Чл. 94, ал. 1
Чл. 94, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че доставчик на медийни услуги или носител на права може да потърси медиатор за сключване на споразумение относно електронен достъп до аудио-визуално произведение. Медиаторът подпомага преговорите и предлага решения. В случай на международни преговори, страните трябва да се съгласят за компетентната държава членка.
Чл. 94я
Чл. 94я от Закона за авторското право и сродните му права определя условията за назначаване на медиатор в сферата на авторското право. Медиаторът трябва да отговаря на изискванията на Закона за медиацията, да е вписан в Единния регистър на медиаторите и да притежава специални знания в областта на авторското право. Преди вписването, министърът на културата изисква становище от съответните организации. Процедурата по медиация не отменя задължението на ползвателя да заплати възнаграждение за използваните произведения, а също така не пречи на страните да отнесат спора до съда.
Чл. 95
Чл. 95 от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че всяко нарушение на авторско право или сродно на него право води до задължение за обезщетение на носителя на правото. Обезщетението покрива всички вреди, произтичащи от нарушението, като съдът взема предвид обстоятелствата около нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди. Целта на обезщетението е да бъде справедливо и да има възпиращ ефект върху нарушителя и обществото.
Чл. 95а
Когато искът е установен, но размерът му не може да бъде точно определен, ищецът има право да поиска обезщетение. То може да бъде между 500 и 100,000 лева, като конкретният размер се определя от съда. Възможно е също така да се поиска равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на законно възпроизведени екземпляри. При определяне на обезщетението се вземат предвид и приходите от нарушението.
Чл. 95б
Чл. 95б от Закона за авторското право и сродните му права предоставя на носителя на правото или на лицето, на което е отстъпено изключително право за използване, възможността да иска съдебна защита при нарушение на правата. Исканията включват установяване на факта на нарушението, преустановяване на неправомерното използване, изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведени екземпляри, изземване на устройства, използвани за нарушения, предаване на вещи и разгласяване на решението на съда. Изземването може да се иска както за предмети на определено място, така и за предмети в търговската мрежа.
Чл. 95в
Член 95в от Закона за авторското право и сродните му права определя правото на иск за защита на авторските права. Освен носителите на правата, правото на иск имат и организациите за колективно управление на права и професионалните защитни организации на правоносителите. Тези организации могат да предявяват искове само за права, които са им поверени за управление, без да установяват индивидуални права на управление на членовете си. Разпоредбата на Гражданския процесуален кодекс, свързана с индивидуалните права, не се прилага в тези случаи.
Чл. 95г.
Чл. 95г. от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушения на авторски права, извършени от техните представители, служители или наети лица. Вината на тези лица се предполага, освен ако не бъде доказано противното.
Чл. 95д
Чл. 95д от Закона за авторското право и сродните му права предвижда, че когато ищецът представи доказателства в подкрепа на исканията си, но посочи и други доказателства, които са под контрола на ответника, съдът може да задължи ответника да ги предостави. Също така, съдът може да задължи ответника да осигури достъп до банкови, финансови и търговски документи. Ищецът е длъжен да не разгласява информацията от тези документи. Представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закрилян обект е достатъчно основание за задължаване на ответника да предостави доказателства.
Чл. 95е
Чл. 95е от Закона за авторското право предоставя на съда правомощие да задължи ответника или трето лице да предостави информация, необходима за решаване на делото. Трето лице може да бъде всяко лице, което държи стоки или предоставя услуги, свързани с нарушението на авторски права. Информацията, която може да бъде поискана, включва имена и адреси на производители и разпространители, както и информация за количества и получени средства. Разпоредбите не се прилагат, ако изпълнението нарушава друг закон и важат само за действия с икономическа или търговска цел.
Чл. 96
Споровете, които възникват по Закона за авторското право и сродните му права, се разглеждат от окръжните съдилища. Тази разпоредба е въведена с изменения в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 25 от 2011 година, и влиза в сила от 25 март 2011 година.
Чл. 96а
Чл. 96а от Закона за авторското право и сродните му права предвижда мерки, които съдът може да наложи при нарушения на авторските права. Тези мерки включват забрана за извършване на неправомерна дейност, изземване на неправомерно възпроизведени произведения, запечатване на оборудване и помещения, където се извършват нарушения. Мерките се прилагат по реда на Гражданския процесуален кодекс, а ищецът има право да присъства при тяхното налагане. При установяване на неоснователно искане, ответникът може да иска обезщетение за причинените вреди. Също така, мерките могат да се прилагат и спрямо трети лица, които способстват за нарушения.
Чл. 96б
Чл. 96б от Закона за авторското право и сродните му права регламентира мерките, които митническите органи могат да прилагат спрямо стоки, които се предполага, че нарушават закриляните от закона права. Тези мерки се извършват съгласно Регламент (ЕС) № 608/2013 и важат за стоки под митнически надзор или контрол, както и за стоки, открити при проверки на митническите органи на територията на България. Митническите органи имат право да събират такси за съхранение на задържаните стоки, определени от Министерския съвет.
Чл. 96в
Чл. 96в от Закона за авторското право и сродните му права, въведен през 2000 г. и отменен през 2019 г., регламентираше действия, предприети от митническите органи по инициатива на тях. Този член е важен за разясняване на правомощията на митниците относно защитата на авторските права.
Чл. 96г.
Член 96г. от Закона за авторското право и сродните му права е въведен с изменения в Държавен вестник, бр. 28 от 2000 г., и е влязъл в сила на 05.05.2000 г. Впоследствие, с изменения в Държавен вестник, бр. 98 от 2019 г., този член е отменен. Това показва, че е имало опити за допълнителна регламентация в сферата на авторското право, които обаче не са продължили в дългосрочен план.
Чл. 96д
В член 96д от Закона за авторското право и сродните му права, приет през 2000 г. и отменен през 2019 г., се регламентират принудителни административни мерки. Този член е част от глава дванадесета "б", която е добавена през 2011 г. и е в сила от 25.03.2011 г. Тези мерки са насочени към защита на авторските права и предотвратяване на нарушения в тази област.
Чл. 96е
Чл. 96е от Закона за авторското право и сродните му права предоставя правомощия на министъра на културата или упълномощен заместник-министър за предотвратяване и преустановяване на нарушения. Те могат да разпореждат писмено на нарушителите да спрат нарушението, да предприемат конкретни мерки, да декларират спиране на нарушението и да направят разпорежданията обществено достояние. Принудителните мерки се прилагат с мотивирана заповед, която се връчва на нарушителя и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за авторското право и сродните му права определя различни нарушения на авторското право и предвижда санкции за тях. Основните нарушения включват възпроизвеждане и разпространение на аудио-визуални произведения, организиране на публични изпълнения, излъчване на произведения и използване на компютърни програми без разрешение. За всяко нарушение се налагат глоби, които варират в зависимост от сериозността на деянието, а при повторни нарушения санкциите се увеличават. Освен това, при системни нарушения, местата, където се извършват, могат да бъдат запечатани. Законът предвижда и санкции за организации, които не спазват разпоредбите относно колективното управление на права.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за авторското право и сродните му права регламентира как се установяват нарушенията по чл. 97. Нарушенията се установяват с акт, съставен от длъжностни лица, определени от министъра на културата. Тези длъжностни лица имат право да извършват проверки, да изискват достъп до обекти и документи, да изземват носители на закриляни обекти, и да използват технически помощници. Те са задължени да отразяват точно фактите и да опазват служебната тайна. Използването на автоматизирани средства за контрол се определя със заповед на министъра на културата.
Чл. 98а
Чл. 98а от Закона за авторското право и сродните му права регламентира процедурата по изземване на трайни материални носители, съдържащи закриляни обекти. Длъжностните лица изземват носителите с протокол, в който се описват детайлите на действията, участващите лица и събраните доказателства. Протоколът трябва да бъде подписан от длъжностното лице, проверяваното лице и поне един свидетел. При отказ за подписване от проверяваното лице, протоколът се подписва от поне още един свидетел.
Чл. 98б
Чл. 98б от Закона за авторското право и сродните му права задължава проверяваното лице да осигури безпрепятствен достъп до проверяваните обекти, да оказва съдействие на длъжностните лица, и да предоставя исканите документи и доказателства, свързани с обектите на закрила.
Чл. 98б
Чл. 98б от Закона за авторското право определя процедурите за връчване на актове при административни нарушения, когато нарушителят е едноличен търговец или юридическо лице. Актът може да се връчи лично, по пощата или електронно. Връчването по пощата се счита за извършено при подписване на обратната разписка, а електронното - при потвърждение от адресата в 7-дневен срок. При невъзможност за връчване, съобщение се публикува на сайта на Министерството на културата. Ако в 14-дневен срок лицето не се яви, актът се счита за редовно връчен.
Чл. 98в
Чл. 98в от Закона за авторското право и сродните му права определя процедурите за издаване на наказателни постановления за нарушения на чл. 97. Наказателните постановления се издават от министъра на културата или упълномощен заместник-министър, и се връчват на нарушителя. Когато не може да се връчи на адреса на нарушителя, се прилагат определени правила. Глобите и имуществените санкции трябва да се платят в 7-дневен срок, като част от сумите постъпват в Национален фонд "Култура". При неизпълнение, сумите се изпращат на Националната агенция за приходите за принудително изпълнение. Отнетите материални носители се унищожават от Министерството на вътрешните работи. Министърът на културата също така има правомощия да издава резолюции за прекратяване на производството и да сключва споразумения.
Чл. 98в
Кметовете на общини упражняват контрол върху търговските и туристическите обекти относно правата за публично изпълнение на произведения. Лицата, стопанисващи тези обекти, трябва веднъж годишно да предоставят доказателства за отстъпените им права. При неизпълнение на задължението, се налагат имуществени санкции между 2000 и 10000 лв. Нарушенията се установяват от определени длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от кмета. Половината от приходите от санкциите отиват в Национален фонд "Култура", а останалите - в бюджета на общината.
Чл. 98г.
Чл. 98г. от Закона за авторското право и сродните му права уточнява, че установяването на нарушения, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, резолюциите за прекратяване, предупрежденията и споразуменията за приключване на производствата се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, освен ако в главата не е предвидено друго. Промените в закона влизат в сила от 01.12.2023 г.
Чл. 99
Законът за авторското право и сродните му права се прилага за произведения, авторите на които са български граждани или имат постоянен адрес в България, независимо от мястото на първата им публикация. Също така, законът обхваща произведения на автори от държави-членки на ЕС и на държави, с които България има международни договори в областта на авторското право. Произведения, публикувани на територията на България или на територията на държава с такъв договор, също са защитени, независимо от гражданството на авторите. За произведения на автори от трети държави, приложим е чуждестранният закон, ако предвижда по-кратки срокове на закрила.
Чл. 99а
Разпоредбите на чл. 20 от Закона за авторското право и сродните му права се прилагат при препродажба на произведения на български автори и автори от ЕС, когато мястото на препродажбата е на територията на България. За автори от трети страни, приложимостта зависи от наличието на аналогични права в тяхната страна.
Чл. 99б
Чл. 99б от Закона за авторското право определя условията за прилагане на закона при излъчване на произведения чрез спътник. Законът важи, когато сигналът се изпраща от територията на България или от държава извън ЕС с недостатъчна закрила, при определени условия. Отговорността за излъчването е различна в зависимост от източника на сигнала и организациите, участващи в него.
Чл. 100
Законът за авторското право и сродните му права се прилага за изпълненията на артистите-изпълнители, които са граждани на България или имат постоянен адрес в страната, независимо от мястото на осъществяване на изпълненията. Също така, законът важи и за чуждестранни артисти-изпълнители, когато изпълненията им са осъществени на територията на България. Допълнително, законът обхваща и изпълненията на артисти от държави-членки на Европейския съюз, независимо от мястото на изпълнение, при условие че те са граждани на ЕС или имат постоянен адрес в такава държава.
Чл. 101
Законът за авторското право и сродните му права е приложим за обектите, посочени в чл. 72, т. 2, 3 и 4, осъществени от физически лица, граждани на Република България или с постоянен адрес в страната, както и за граждани на държави - членки на Европейския съюз. Също така, законът важи и за юридически лица, чийто седалища са на територията на България или на държава - членка на ЕС, независимо къде са осъществени записите.
Чл. 101а
Законът за авторското право и сродните му права се прилага за производителите на бази данни, които са граждани на България или на държава - членка на ЕС, или имат постоянен адрес в тези държави. Също така, разпоредбата важи и за юридически лица, учредени по българското или европейското законодателство, при условие че имат седалище или основна дейност на територията на България или на друга членка на ЕС. Важно е юридическите лица да имат реална връзка с икономиката на съответната държава.
Чл. 101б
Чл. 101б от Закона за авторското право и сродните му права, в сила от 01.12.2023 г., определя приложимостта на закона за спомагателни онлайн услуги на излъчващи или предаващи организации с основно място в България. Действията по излъчване, предаване и предоставяне на достъп до произведения са считани за извършени на територията на България. Правилата се прилагат за телевизионни и радиопрограми, с изключение на спортни събития. Носителите на права и организации могат да договарят условията за използване на правата.
Чл. 101в
Чл. 101в от Закона за авторското право и сродните му права урежда условията за използване на произведения и обекти от институции, посочени в чл. 26з, ал. 6, които са установени в България. Законът влиза в сила от 01.12.2023 г.
Чл. 101г.
Чл. 101г. от Закона за авторското право и сродните му права определя обхвата на закона, който важи за издателите на публикации в пресата. Той се прилага за граждани на Република България, граждани на държави - членки на Европейския съюз, както и за юридически лица, които имат седалище или основно място на дейност в България или в друга държава - членка на ЕС.
Чл. 102, Допълнителни разпоредби § 1-5
Законът за авторското право и сродните му права в България предвижда закрила на правата на авторите и носителите на сродни права, като определя условията за защита, продължителността на закрилата и правата на ползвателите. Чл. 102 уточнява, че правата на чуждестранни артисти и продуценти се закрилят съгласно международните договори, а сроковете за закрила не могат да надхвърлят тези в страната на произход. Допълнителните разпоредби уточняват как носителите на права могат да обозначат своите произведения и какви са условията за управление на правата. Законът забранява търговията с незаконно произведени носители и предвижда отнемане на такива носители в полза на държавата. Важни определения включват "разгласяване", "публикуване", "възпроизвеждане" и "разпространение" на произведения. Законът също така предвижда механизми за колективно управление на права и защита на правата на авторите в контекста на цифровия единен пазар.
§1
Носителят на авторското право и лицето с изключително право за използване на произведение могат да поставят символа © с името си и годината на разгласяване. Продуцентите на звукозаписи и лицата с изключително право за възпроизвеждане могат да поставят символа ℗ с името си и годината на първото публикуване на записа.
§1а
Параграф §1а от преходните и заключителни разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права забранява придобиването, отчуждаването и търговското държане на трайни материални носители, съдържащи закриляни обекти, възпроизведени в нарушение на закона. Тези носители могат да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени от Министерството на вътрешните работи. Освен това, унищожаването включва и заличаване на нарушените обекти от електронния носител, на който са възпроизведени.
§2
Този документ съдържа определения на важни термини, свързани с авторското право, включително "разгласяване на произведение", "публикуване на произведение", "възпроизвеждане на произведение", "разпространение на произведение", "излъчване на произведение" и други. Включени са и нови термини, като "автоматизиран анализ на текст и информация" и "новосъздаден доставчик на онлайн услуга за споделяне на съдържание". Определя се също какво представлява "публикация в пресата" и "много кратки откъси от публикации в пресата", както и условията за "повторно" и "системно" нарушение на закона.
§ 3
Параграф 3 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за авторското право уточнява, че определенията, дадени в предходния параграф 2, се прилагат и за обектите, посочени в член 72 и в глава единадесета "а" на закона. Тези изменения и допълнения са в сила от 05.05.2000 г., 10.01.2006 г. и 25.03.2011 г.
§ 4
Според параграф 4 от Закона за авторското право, всеки екземпляр на произведение на изобразителното изкуство, който има саморъчен подпис на автора, се счита за оригинал. Броят на оригиналите се определя от автора при първото разгласяване на произведението и не може да бъде променян впоследствие. Всеки екземпляр трябва да бъде обозначен с пореден номер. Вторият алинея на параграфа е отменена.
§5
Размерите на възнагражденията, дължими на носителите на авторски и сродни права, се определят по договор между правоимащите и ползвателите. Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между организацията и ползвателите.
§5а
Параграф §5а от Закона за авторското право насърчава саморегулацията и създаването на стандарти за работа, които да осигурят ефективното прилагане на определени членове от закона, а именно: чл. 38, чл. 39а, чл. 76, ал. 5 и 6 и чл. 83а. Параграфът е нов, публикуван в Държавен вестник, бр. 100 от 2023 г. и влиза в сила от 01.12.2023 г.
§5б
Параграф §5б от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права установява, че разпоредбите на закона, касаещи държавите-членки на Европейския съюз, се прилагат и за другите държави от Европейското икономическо пространство (ЕИП). Тази разпоредба е нова, въведена с ДВ, бр. 99 от 2005 г. и влиза в сила от 01.01.2007 г.
§5в
Съгласно §5в, Министерството на културата, в сътрудничество с Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Агенция "Митници", Патентното ведомство и други ведомства, изграждат и поддържат Национална система за обмен на информация в областта на авторското право и сродните му права. Тази система ще осигури взаимодействие и обмен на данни, свързани със защитата на права върху произведения и обекти на индустриална собственост. Управлението и контролът на системата ще се извършват по ред, определен от Министерския съвет, а средствата за нейното внедряване и поддържане ще бъдат осигурени от бюджетите на съответните ведомства.
§5г
Параграф §5г. от Закона за авторското право, въведен с ДВ, бр. 21 от 2014 г., посочва, че законът въвежда изискванията на Директива 2011/77/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Тази директива изменя Директива 2006/116/ЕО и се отнася до срока на закрила на авторското право и някои сродни права.
§5д
Параграф §5д от Закона за авторското право, въведен с ДВ, бр. 14 от 2015 г., посочва, че законът въвежда изискванията на Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно разрешените начини на използване на осиротели произведения.
§5е
Параграф §5е от Закона за авторското право и сродните му права, новоприет с ДВ, бр. 100 от 2023 г., в сила от 01.12.2023 г., въвежда изискванията на Директива 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета, която установява правила за упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания и за препредаването на телевизионни и радиопрограми. Освен това, директивата изменя и Директива 93/83/ЕИО, както и Директива 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар.
§6
Параграф §6 уточнява, че законът се прилага за произведения, изпълнения, звукозаписи и радио- и телевизионни програми, създадени преди влизането му в сила, при условие че сроковете на закрила не са изтекли. Разпоредбите на чл. 2-14, чл. 15, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 34 важат и когато сроковете на закрила са изтекли преди влизането на закона. Авторските права, придобити преди влизането на закона, остават в сила.
§7
Според §7, авторите на литературен текст, използван без тяхно съгласие за свързване с музикално произведение, нямат право да се противопоставят на последващото използване на това музикално произведение с текста, ако той вече е бил разгласен заедно с него.
§8
Съгласно §8 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за авторското право, дейността на Агенцията за авторско право се прекратява. Имуществото на агенцията преминава към Министерството на културата, а Министерският съвет е отговорен за определянето на условията и реда за разпределение на това имущество между организациите, упоменати в чл. 40 от закона.
§9
Параграф §9 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права отменя предишния Закон за авторското право, обнародван през 1951 г. и последвалите му изменения, както и членове 270 до 278 от Закона за задълженията и договорите, обнародван през 1950 г. и неговите изменения.
§11
Изпълнението на закона за авторското право и сродните му права е възложено на Министерския съвет. Законът за изменение и допълнение на закона за авторското право и сродните му права е обнародван в Държавен вестник, брой 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., и е изменян и допълван с Държавен вестник, брой 107 от 2000 г. и брой 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.
§ 51
Параграф 51 от Закона за авторското право и сродните му права установява, че законът се прилага и за произведения, създадени преди влизането му в сила, при условие че не са изтекли сроковете за закрила. Носителите на права не могат да предявяват претенции за използване на произведения, чийто срок на закрила е изтекъл. Лицата, носители на авторско право върху филми, създадени преди влизането на закона, се ползват от правата, определени в закона. Продуцентските права на определени филми преминават към Националния филмов център, а носителите на права могат да използват филмите без договор до 1 юли 2001 г., дължейки възнаграждение на носителите на авторски права.
§ 54
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 8, който влиза в сила от 01.01.2001 г. Министерският съвет е задължен да приеме наредбата по § 8 в срок от шест месеца след влизането на закона в сила, а тя ще се прилага от 1 януари 2001 г.
§23
Законът за авторското право влиза в сила от 1 септември 2005 г. В допълнение, е обнародван Закон за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право, който влиза в сила от 14 октомври 2005 г.
§8
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на раздел III от глава втора и раздел II от глава трета, които влизат в сила от 1 януари 2006 г. Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права са обнародвани в Държавен вестник, брой 99 от 2005 г. и влизат в сила от 10.01.2006 г.
§ 57
Параграф §57 предвижда, че разпоредбите относно чл. 6 и чл. 72б важат и за произведения и обекти, създадени преди влизането в сила на закона. Освен това, разпоредбите относно чл. 20 и чл. 20а се прилагат за препродажби, извършени след влизането в сила на закона.
§ 58
Параграф 58 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права съдържа три основни точки: (1) Сделки извършени в държава - членка на ЕС преди влизането в сила на новите разпоредби не прекратяват правото на разпространение; (2) Искания, свързани с разпоредбите на § 37 и § 38, могат да се предявяват, ако устните състезания в първа инстанция не са приключили; (3) Правилата относно доказателствата по чл. 95в и 95г важат и за факти, възникнали преди влизането в сила на закона.
§59
Параграф §59 предвижда, че административните и административнонаказателните производства, които са започнали преди влизането в сила на закона, ще бъдат завършени по досегашния ред. Това означава, че всички дела, започнати преди новия закон, ще следват правилата и процедурите, които са били в сила до момента на неговото приемане.
§ 62
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 12, който влиза в сила 6 месеца след обнародването. Някои разпоредби (параграф 3, т. 1, § 34, § 46, § 47 относно чл. 99а, ал. 2, § 48 - 52 и § 54, т. 4) влизат в сила от датата на присъединяване на България към ЕС.
§ 88
Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Конкретно, изключените разпоредби са чл. 179, ал. 3, чл. 183, ал. 9, § 10, т. 1, буква "д" и т. 4, буква "в", § 11, т. 1, буква "б" и § 14, т. 12.
§ 142
Кодексът за авторското право влиза в сила три месеца след обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати: дял трети, определени параграфи и изменения, които влизат в сила от 1 март 2007 г., параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването. В допълнение, са посочени и преходни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
§ 28
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от различни дати. Параграфи § 7, § 12, § 21 и § 26 влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, а § 17 влиза в сила от 13 юли 2006 г. В допълнение, към Гражданския процесуален кодекс е обнародвана нова разпоредба, която влиза в сила от 01.03.2008 г.
§61
Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила три дни след обнародването му в "Държавен вестник". Изключените разпоредби включват част седма относно особените правила за граждански дела, параграфи 2, 3, 4, 24 и 60.
§ 68
Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила от датата на обнародването му в 'Държавен вестник' или от 1 януари 2010 г. Преходни и заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на закона за авторското право и сродните му права са обнародвани в 'Държавен вестник' на 25.03.2011 г.
§ 42
Организациите за колективно управление на авторски права, регистрирани до влизането в сила на новия закон, имат срок от три месеца да подадат заявление за пререгистрация. Те продължават дейността си до получаване на удостоверение за регистрация. Организациите, които не отговарят на новите изисквания, трябва да преустановят дейността си от датата на влизането в сила на закона.
§ 43
Организациите за колективно управление на права, регистрирани по реда на § 42, трябва да изпратят предложение за размерите на събираните възнаграждения по чл. 40е на министъра на културата в срок до два месеца след получаване на удостоверението за регистрация.
Параграф §45
Параграф §45 от Закона за авторското право и сродните му права указва, че уговорените възнаграждения между организациите за колективно управление на права и ползватели, сключени преди утвърждаването на размерите на съответните възнаграждения по реда на чл. 40е, не могат да бъдат оспорвани на основание, че не се основават на утвърдени размери на възнаграждения, определени в закона.
§48
Законът за авторското право и сродните му права влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 21 от 2014 г.
§19
Параграф §19 уточнява приложението на определени разпоредби от закона за авторското право относно музикални произведения и звукозаписи. Според ал. 1, разпоредбата на чл. 27, ал. 3 важи за музикални произведения с текст и музикалнодраматични произведения, които са защитени до 1 ноември 2013 г. в поне една страна членка на ЕС, както и за произведения, създадени след тази дата. Права, придобити от трети лица преди 1 ноември 2013 г., се запазват. Ал. 2 от параграфа посочва, че разпоредбите на чл. 77, 77а, 82 и 89 важат и за звукозаписи и изпълнения, за които правата на артистите и продуцентите са били в сила към 1 ноември 2013 г., както и за новите произведения след тази дата.
§21
Договорите за отстъпване на правото за използване на изпълнения, сключени преди 1 ноември 2013 г., остават в сила след изтичането на правната закрила на правата на артиста-изпълнител, освен ако не е посочено друго в договора. Договорите за преотстъпване на права с периодични плащания, сключени преди 1 ноември 2013 г., могат да бъдат променяни след петдесетата година от публикуването на звукозаписа или след петдесетата година от неговото публично съобщаване, ако не е публикуван.
§ 22
Организациите, които са вписани в регистъра по чл. 40г преди влизането в сила на новия закон, трябва да предоставят актуална информация в срок от три месеца след влизането му в сила. Актуализацията се отнася до информация по чл. 40г, ал. 2, т. 4а и по чл. 40д, ал. 1, т. 2 и 3.
§23
Параграф §23 указва, че организации за колективно управление на авторски или сродни права, които продължават дейността си без удостоверение за регистрация или извън рамките на получената регистрация, трябва да преустановят дейността си от датата, на която този закон влиза в сила. Това правило е в сила след изменението и допълнението на Закона за авторското право и сродните му права, обнародвано в Държавен вестник, брой 25 от 2011 г.
§4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за авторското право
Параграф §4 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права уточнява, че разпоредбите на глава седма, раздел VIII се прилагат за всички осиротели произведения и звукозаписи, които получават правна закрила към 29 октомври 2014 г. или след тази дата. Правата, придобити преди тази дата, остават валидни и запазени.
§ 22
Параграф §22 от закона установява, че той въвежда изискванията на Директива 2014/26/ЕС, свързана с колективното управление на авторското право и сродните му права, както и многотериториалното лицензиране на музикални произведения за онлайн използване на вътрешния пазар. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 28 от 2018 г., и влизат в сила от 29 март 2018 г.
§23
Параграф §23 установява, че ако организация за колективно управление на права не е предоставила многотериториални разрешения за интернет използване на музикални произведения до 10 април 2017 г., носителите на права могат да оттеглят упълномощаването си от тази организация. Това може да стане без оттегляне на правата за територията на Република България, позволявайки на носителите на права да разрешават многотериториалното използване на произведенията си директно или чрез друга упълномощена организация.
Параграф §24
Параграф §24 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права урежда правата на организациите за колективно управление, регистрирани преди влизането в сила на закона. Тези организации запазват регистрацията си и трябва да уведомят членовете си за новите права в тримесечен срок. Уставите им трябва да бъдат приведени в съответствие с новите изисквания в срок от 8 месеца. Съществуващите възнаграждения за отстъпване на права остават в сила, а изменения могат да бъдат искани от представителните организации. Организациите, желаещи многотериториално управление на права за интернет, трябва да подадат заявление до министъра на културата. Регистърът по отменения чл. 40г ще бъде приведен в съответствие с новите разпоредби от министъра на културата или упълномощен заместник-министър в тримесечен срок.
§ 25
Търговско дружество, упълномощено да управлява авторски или сродни права от името на повече от един носител, може да подаде заявление за регистрация в 6-месечен срок след влизането в сила на закона. Такова дружество не трябва да бъде притежавано или контролирано от носители на права. То може да извършва дейност по колективно управление на права до получаване на удостоверение за регистрация или до влизането в сила на отказ за регистрация.
§27
В 6-месечен срок след влизането в сила на закона, министърът на културата е задължен да представи доклад на Европейската комисия. Докладът трябва да включва информация за многотериториалните разрешения, спазването на изискванията на глава единадесета "и" от организациите за колективно управление на права, както и оценка на развитието на многотериториалното разрешаване на използването на музикални произведения в интернет от ползватели и носители на права.
§28
Министърът на културата е задължен да предоставя на Европейската комисия списък на регистрираните организации за колективно управление на права. Освен това, той трябва да уведомява комисията за всякакви промени в този списък в срок от три месеца след настъпването им.
§ 31
Законът за авторското право влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 18 и 30, които влизат в сила 9 месеца след обнародването. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, обнародван в брой 94 от 2018 г.
§9
Параграф §9 от закона предвижда въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2017/1564, която засяга позволените видове използване на произведения, закриляни от авторското право, в полза на слепи и лица с увреждания, които не могат да четат печатни материали. Законът също така изменя и допълва Директива 2001/29/ЕО за хармонизиране на аспектите на авторското право в информационното общество.
§10
Юридическите лица, които са народни читалища с нестопанска цел, културни организации или специални училища за обучение на ученици със сензорни увреждания, трябва в срок от три месеца след влизането в сила на закона да подадат уведомление до министъра на културата, ако до момента на влизането в сила на закона са извършвали действия по определени разпоредби.
§11
Министърът на културата е задължен до 11 септември 2020 г. да предостави на Европейската комисия информация относно наличието на копия в достъпни формати от писмени произведения и свързани с тях обекти на закрила. Тази информация трябва да включва копия, различни от тези по чл. 26а, ал. 2, за лица с увреждания по чл. 26а, ал. 3, както и информация за лица с увреждания, различни от тези по чл. 26а, ал. 3.
§14
Съгласно §14 от преходните и заключителни разпоредби, административните производства, образувани пред министъра на културата по дял втори "а" до влизането в сила на новия закон, ще бъдат довършени по новия ред. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, който влиза в сила на 01.12.2023 г.
Параграф §77
Законът за авторското право и сродните му права се прилага за произведения и обекти на закрила, съществуващи към 7 юни 2021 г., без да засяга предходни договори. Споразуменията, свързани с електронен достъп до произведения, ще се регулират от чл. 21а и чл. 101б от 7 юни 2023 г., ако срокът им изтича след тази дата. Разрешенията за излъчване, действащи на 7 юни 2021 г., ще се прилагат с новите разпоредби от 7 юни 2025 г. Глава десета "б" важи за публикации след 6 юни 2019 г. Организациите, желаещи да се регистрират като представителни, трябва да подадат заявление в 6-месечен срок след влизането на закона в сила. Министърът на културата ще определи допълнителни критерии в същия срок. Договорите за използване на произведения, сключени преди закона, са валидни за 10 години, освен за архитектурни произведения.
§ 81
Законът за авторското право и сродните му права влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 21 и 46, които ще влязат в сила една година след обнародването.
§5
Действащите нормативни актове, които предвиждат задължения за плащане на такси, санкции и глоби към държавата и общините, продължават да важат, като се прилагат правилата за превалутиране, предвидени в закона. При изменения на законодателството, когато сумата в левове е свързана с правен акт на ЕС, се указва сумата в евро от съответния акт.
Параграф 60 и Приложения № 1 и № 2
Параграф 60 от закона определя, че определени параграфи (5, ал. 1, 8-36, 37, т. 1-12 и 14-20, и 38-59) влизат в сила с приемането на еврото от България, съгласно съответните разпоредби на Договора за функционирането на ЕС. Приложенията към закона предоставят списък на източниците на информация за различни категории произведения, включително книги, периодични издания, визуални и аудио-визуални произведения. Освен това, законът изисква годишни отчети от организациите за колективно управление на права, включващи финансови отчети, информация за правноорганизационната структура и подробности за приходите и разходите.
