НАРЕДБА № 1 ОТ 11 АПРИЛ 2011 Г. ЗА МОНИТОРИНГ НА ВОДИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 1 от 11 април 2011 г. урежда реда и начина за планиране на мониторинга на водите в страната. Тя включва създаване на мрежи за мониторинг, изисквания за експлоатация и поддръжка, комуникационно осигуряване и лабораторно обслужване. Определят се изисквания за мониторинг на водите и зоните на защита, количествения мониторинг, технически спецификации за химичен анализ и минимални критерии за методите на анализ, прилагани от акредитирани лаборатории.
Чл. 2
Наредбата не се прилага за мониторинг на води, извършван от Министерството на здравеопазването, съгласно чл. 189 от Закона за водите, както и за мониторинг на води, замърсени с радионуклиди.
Чл. 3
Наредбата цели да осигури нормативна основа за мониторинг на повърхностните и подземните води, да определи изисквания за екологично и химично оценяване на водите, както и за мониторинг на защитените територии. Тя регламентира класификацията на екологичното състояние на водите, създаването на мрежи за мониторинг, поддържането на географски информационни системи и бази данни, контролно-информационни системи за отпадъчни води и принципите за собствен мониторинг. Осигурява информация за оценка на ресурсите на пресни води в България.
Чл. 4
Наредбата регламентира мониторинга на повърхностните и подземните води в България. Мониторингът се извършва по програми, одобрени от министъра на околната среда и водите, и е част от плана за управление на речните басейни. Програмите се разработват от басейновите дирекции в сътрудничество с НИМХ и ИО. За повърхностните води, програмите включват типология на водните тела, оценка на човешкото въздействие, формулиране на цели за опазване на околната среда и преглед на съществуващите мрежи. За подземните води, акцентът е върху характеризацията на водното тяло, целите за опазване и оценката на рисковете. НИМХ поддържа мрежите за количествен мониторинг и осигурява представителна информация.
Чл. 5
Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя задачите на мониторинга на водите, които включват провеждане на измервания, контрол на качеството на резултатите, обработка и анализ на информацията, осигуряване на данни за връзките между различните видове води, планиране на управление на речните басейни, оценка на риска за здравето и околната среда, както и информация за специфични видове води, включително питейни, замърсени и морски води.
Чл. 6
Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя мрежата за мониторинг на повърхностните води, която се създава от Басейновите дирекции (БД) в съответствие с изискванията на Закона за водите. Целта е да се осигури изчерпателен преглед на екологичното и химичното състояние на речните басейни, както и класифициране на повърхностните водни тела в пет класа. БД разработват програми за контролен и оперативен мониторинг, които контролират определени параметри, показващи състоянието на водите. Изборът на параметри и таксономично ниво е важен за постигане на необходимата прецизност и доверителност при класифицирането на качеството на водите. Резултатите от мониторинга се отразяват в Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ).
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 1 включва задължителни елементи за програмите за мониторинг на водите, които обхващат хидрологични и морфологични наблюдения, наблюдения за екологичното и химичното състояние на водите, определяне на честота на мониторинг, изисквания за защитени територии, нанасяне на пунктове на карти, финансов разчет и проект на мрежата за мониторинг. Програмите за мониторинг на българския участък на р. Дунав трябва да се съгласуват с Министерството на транспорта, а мрежата трябва да осигурява информация за състоянието на повърхностните води.
Чл. 8
Наредба № 1 определя програмата за контролен мониторинг на водите с цел осигуряване на информация за валидността на оценката на въздействието, проектиране на бъдещи мониторингови програми и оценка на дългосрочни промени в естествените условия и човешките дейности. Резултатите от мониторинга се използват за определяне на изискванията към програмите за мониторинг в ПУРБ. Контролният мониторинг се провежда в достатъчно водни тела, включително значими реки и езера, с акцент на замърсяването и качеството на водите. Мониторингът обхваща различни параметри, свързани с биологични, хидроморфологични и физико-химични елементи. При липса на проблеми в предишния мониторинг, контролът се извършва веднъж на три плана за управление.
Чл. 9
Наредбата определя програмата за оперативен мониторинг на водните тела с цел оценка на тяхното състояние и идентифициране на рискове от непостигане на екологични цели. Мониторингът се адаптира в зависимост от информацията от басейновата дирекция и може да бъде променян, включително с намаляване на честотата при незначителни въздействия. Оперативният мониторинг обхваща водни тела, изложени на риск от замърсяване и хидроморфологичен натиск. Изборът на пунктове за мониторинг е задължителен и трябва да отразява значителността на натиска от точкови и дифузни източници, както и хидроморфологичния натиск. За оценка на натиска задължително се контролират елементи за качество и параметри, показателни за биологичния и хидроморфологичния елемент за качество.
Чл. 10
Член 10 от Наредба № 1 определя условията за изпълнение на програмата за проучвателен мониторинг. Тя се прилага в три основни случая: когато причината за превишенията на екологичните стандарти е неизвестна, когато контролният мониторинг показва, че целите за опазване на околната среда не могат да бъдат постигнати и все още не е започнал оперативен мониторинг, и за уточняване на въздействието на случайно замърсяване. Програмата предоставя информация за мерки, необходими за постигане на целите за опазване на околната среда.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 1 определя честотата на мониторинга на водите, която се основава на различни условия и изисквания. За контролен мониторинг се прилагат минимални честоти, определени в таблица 1. Оперативният мониторинг се регулира от басейновата дирекция, която определя необходимата честота за всеки параметър, като се стреми да осигури достатъчно данни за оценка на качеството. Допустими са по-големи интервали на мониторинг при доказан опит или експертни оценки. Честотата се адаптира и спрямо променливостта на параметрите, а целта е постигане на висока достоверност и точност на резултатите. Изпълнението на мониторинга трябва да минимизира влиянието на сезонните изменения, а при нужда може да се провежда допълнителен мониторинг през различни сезони.
Чл. 12
Член 12 от Наредба № 1 предвижда, че за зоните за защита на водите, определени в чл. 119а от Закона за водите, в програмите по чл. 7, ал. 1 трябва да се включат допълнителни наблюдения. Тези наблюдения трябва да отразяват спецификата на съответната зона и да са в съответствие с изискванията на наредбите, посочени в чл. 135, ал. 1, т. 4, 5, 7, 8, 10 и 12 от Закона за водите.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 1 определя, че повърхностни води с дебит над 100 m3, използвани за питейно-битово водоснабдяване, подлежат на мониторинг. Те се наблюдават за приоритетни вещества и други, които могат да повлияят на водното тяло. Честотата на мониторинга зависи от броя на обслужваното население.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. предвижда, че повърхностните водни тела в защитени зони се включват в мониторинговата програма, ако са идентифицирани като рискови за опазване на околната среда. Мониторингът има за цел да оцени въздействието на значителните натиски върху тези води и, при нужда, да проследи измененията в тяхното състояние, свързани с мерките от програмите.
Чл. 15
Член 15 от Наредба № 1 определя, че методите за мониторинг на качествени параметри на водите трябва да отговарят на международни CEN/ISO стандарти или на други стандарти с еквивалентно качество. Изброени са конкретни стандарти за различни биологични индикатори, включително макробезгръбначни, макрофити, риби, диатомови водорасли, физико-химични и хидроморфологични параметри, както и стандарти за фитопланктон и пробовземане.
Чл. 15а
Чл. 15а от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя, че сравнителността на резултатите от биологичния мониторинг е уредена в наредбата, посочена в чл. 135, ал. 1, т. 9 от Закона за водите (ЗВ).
Чл. 15б
Член 15б от Наредба № 1 за мониторинг на водите, въведен с ДВ, бр. 22 от 2013 г., предвижда, че представянето на резултатите от мониторинга и класифицирането на екологичното състояние и екологичния потенциал трябва да съответства на изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 от Закона за водите.
Чл. 15в
Чл. 15в от наредбата определя, че представянето на резултатите от мониторинга и класифицирането на химичното състояние на повърхностните води, както и химическите стандарти за качество, са регламентирани в наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 9 от Закона за водите. Освен това, в наредбата се предвиждат програми за мониторинг на валежите и повърхностните води, включително наносния отток.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 1 определя целите на програмите за количествен мониторинг на водите. Те включват оценка на количеството на валежите и повърхностните води, както и ресурсни оценки за ранно предупреждение при наводнения и суши. Глава трета, свързана с класифицирането и представянето на екологичното състояние, е отменена с изменение от 2013 г.
Чл. 17
Член 17 и Раздел II от Наредба № 1, които се отнасят до представянето на резултатите от мониторинга на водите и класифицирането на екологичното състояние и екологичния потенциал, са отменени с ДВ, бр. 22 от 2013 г., в сила от 05.03.2013 г.
Чл. 18
Член 18 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. за мониторинг на водите е отменен с Държавен вестник, брой 22 от 2013 г., с влизане в сила на 05.03.2013 г. Раздел III, касаещ представянето на резултатите от мониторинга и класифицирането на химичното състояние, също е отменен.
Чл. 19
Член 19 и Раздел IV от Наредба № 1, касаещи определянето на химически стандарти за качество на повърхностни води, са отменени с ДВ, бр. 22 от 2013 г., в сила от 05.03.2013 г.
Чл. 20
Член 20 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. за мониторинг на водите е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 22 от 2013 г., и влиза в сила от 5 март 2013 г.
Чл. 21
Член 21 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. е отменен с ДВ, бр. 22 от 2013 г. и е в сила от 05.03.2013 г. В наредбата се разглеждат програми за мониторинг на подземните води, но конкретното съдържание на член 21 вече не е валидно.
Чл. 22
Член 22 от Наредба № 1 регламентира разработването на програми за мониторинг на подземните води, които трябва да отговарят на изискванията на Закона за водите. Програмите включват количествен и химичен мониторинг на подземните водни тела, както и мониторинг на защитените зони. Целите на мониторинга включват събиране на информация за количественото и химичното състояние на водите, особено в зони, които осигуряват питейно водоснабдяване. Резултатите от мониторинга служат за основа за идентифициране на тенденции в замърсяването и за разработване на мерки за контрол.
Чл. 23
Чл. 23 определя параметрите и условията за мониторинг на количественото състояние на подземните води. Мониторингът обхваща режим на водното ниво, дебита и температурата на подземните води. Условията за добро количествено състояние се определят с наредба по ЗВ. Мрежите за мониторинг трябва да осигурят надеждна оценка на състоянието на подземните води, оценка на ресурсите, прогнозиране на наводнения и оценка на климатичните изменения. Басейновите дирекции изготвят карта на мониторинговата мрежа, а гъстотата на мрежата трябва да е представителна. Честотата на мониторинга е важна за оценката на подземните води, особено в рискови райони. Програмата за мониторинг включва поддръжка на мрежата, наблюдения, обработка на данни и организиране на база данни. Резултатите от мониторинга се използват за оценка на количественото състояние на подземните води и се представят на карта.
Чл. 24 от НАРЕДБА № 1 ОТ 11 АПРИЛ 2011 Г.
Мониторингът на химичното състояние на подземните води включва оценка на електропроводимостта и концентрацията на замърсители. Условията и критериите за добро химично състояние са определени в съответните закони. Мрежите за мониторинг се проектират да предоставят детайлни данни за състоянието на водите и да откриват дългосрочни тенденции на замърсяване. Басейновите дирекции изготвят карти на мрежите и химичното състояние, а оценката на резултатите се базира на утвърдени методики. Тенденциите на замърсяване се изчисляват на базата на данни от мониторинг и статистически методи.
Чл. 25
Наредбата определя процедури за контролен мониторинг на химичното състояние на подземните води, които се основават на оценка на въздействието на човешките дейности. Целите включват потвърждаване на оценката на въздействието и осигуряване на информация за значими тенденции. БД определят пунктове за мониторинг на рискови подземни води и на води, преминаващи през границите на страната. Контролният мониторинг включва наблюдение на основни химични показатели, определящи антропогенния натиск и опазването на предназначенията на подземните води.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 1 определя целите и процедурата за оперативен мониторинг на подземните води. Основните цели са установяване на химичното състояние на водите и идентифициране на тенденции в замърсяването. Пунктовете за мониторинг се избират на база рискове от човешки дейности и трябва да осигуряват представителни данни за качеството на водите. Оперативният мониторинг се извършва между контролния мониторинг, с минимална честота веднъж годишно.
Чл. 27
Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя правилата за мониторинг на подземните води в зоните на защита. Мониторингът е част от общата система за наблюдение на водите и включва специфични програми, свързани с особеностите на зоните. Зоните, определени като водни тела в риск, подлежат на оперативен мониторинг, който продължава, докато не се постигнат целите за опазване на околната среда. Програмите за мониторинг включват наблюдение на качеството на питейните води и показатели, свързани с отклонения в качеството.
Чл. 28
Басейновите дирекции са отговорни за възлагането на собствен мониторинг на водите в уязвимите зони, като това се извършва в съответствие с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 5 от Закона за водите (ЗВ).
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя начина на представяне на резултатите от мониторинга на количественото и химичното състояние на подземните води. Резултатите се изобразяват на карти, прилагани към ПУРБ, като количественото състояние се означава с цветове: зелено за добро и червено за лошо. Химичното състояние също се обозначава със зелено и червено, а допълнително се добавят черни точки за значими и устойчиви тенденции на замърсяване и сини точки за смяна на тенденцията. Възможно е и комбинирано означаване на количественото и химичното състояние на една карта.
Чл. 30
Наредбата предвижда, че мониторингът на количественото и химичното състояние на подземните води може да се извършва едновременно. Освен това, мониторингът на количественото състояние може да се провежда и в други представителни пунктове, освен определените.
Чл. 31
Член 31 от Наредба № 1 предвижда, че програмите за мониторинг на количественото и химичното състояние на подземните води трябва да включват финансов разчет, който да осигури необходимите средства за изпълнение на планираните дейности. В наредбата се обсъждат и мрежите за мониторинг на водите.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № 1 описва мрежите за мониторинг на водите, които са част от програмите за мониторинг. Тези мрежи включват: мрежа за валежи и повърхностни води (включително плаващи наноси), мрежа за подземни води, мрежа за морски води и контролно-информационна система за отпадъчните води.
Чл. 33
Чл. 33 определя структурата на мрежите за мониторинг на водите, които се състоят от станции и пунктове за наблюдение. Мрежата включва станции за наблюдение на състоянието на водите и прогнози на рисковите фактори, както и мониторинг на отпадъчните води. Всяка мрежа е представена на карта с определен мащаб и за всяка станция и пункт се изисква информационна карта, утвърдена от министъра на околната среда и водите, която да бъде попълнена на хартиен и електронен носител. Информацията в картите е стандартизирана за категориите води в страната.
Чл. 34
Член 34 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя, че мрежата за мониторинг на валежи се изгражда с цел да се оценява връзката между валежите и количествата и качествата на повърхностните и подземните водни тела.
Чл. 35
Член 35 от Наредба № 1 определя мрежата за мониторинг на валежите, която включва наблюдение на различни видове валежи, като дъжд, сняг, град и др. Освен това, в обхвата на мониторинга са включени и отложените валежи, като роса, слана и поледица.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. описва мрежата от дъждомерни станции, която има за цел да измерва количеството на падналия валеж, да определя вида на валежа, да измерва времетраенето на валежа и да измерва снежната покривка.
Чл. 37
Член 37 от Наредба № 1 определя условията за създаване на мрежа за мониторинг на валежите. Проектът за мрежата трябва да отчита анализи, да осигурява достоверна информация за различни теренни форми и да включва детайли за броя и разположението на станциите, географски координати, техническа спецификация и финансови разходи. Мрежата се утвърджава от министъра на околната среда и водите.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. предвижда съставянето на информационна карта за всяка дъждомерна станция. Тази карта трябва да съдържа информация за местоположението на станцията, географските координати, надморската височина, вида на дъждомера и неговото оборудване, данни за наблюдателя, подробно описание и скица на разположението на обектите около станцията, както и режим и начин на предаване на информацията. Информационната карта се съхранява от органите, които стопанисват станциите.
Чл. 39
Член 39 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя задълженията на дъждомерните станции по отношение на наблюдението и измерването на валежите. Задължителните параметри включват количеството, времетраенето и вида на валежа, облачността, метеорологичните явления, снежната покривка и качествения анализ на валежа, включително концентрацията на нитрати и pH. Допълнителни наблюдения могат да се извършват за интензивността на валежите и метеорологичните условия. Качественият анализ може да се провежда при инцидентни замърсявания, а наблюденията се съобразяват с предходни анализи.
Чл. 40
Член 40 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя, че редът и начинът за организиране на дейността за обслужване на дъждомерните станции и наблюдения на валежите се регулират с инструкция, която трябва да бъде утвърдена от министъра на околната среда и водите.
Чл. 41
Чл. 41 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя изискванията за мрежите за количествен мониторинг на повърхностни води. В ал. 1 се посочват четири основни елемента: норма на оттока, експлоатационни разходи, необходими финансови средства за оборудване и кадрово осигуряване. Ал. 2 изисква съставянето на информационна карта за всяка хидрометрична станция, която включва местоположение, географски координати, надморска височина, вид на станцията, техническа спецификация, наблюдавани параметри, данни за наблюдателя, описание на обектите около станцията и режим на предаване на информацията. Ал. 3 посочва, че информационната карта се съхранява от органите, които стопанисват станциите, и се предоставя на басейновата дирекция.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. предвижда, че мрежите за мониторинг на повърхностни води се създават в съответствие с изискванията на глава втора, която касае програмите за мониторинг на повърхностните води.
Чл. 43
Чл. 43 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. описва как се определят мрежите за мониторинг на водите. Те се определят на базата на три основни критерия: броя и разположението на станциите и пунктовете, утвърдена информационна карта за всяка станция и пункт от министъра на околната среда и водите, както и карта с разположението на пунктовете и станциите по водни тела.
Чл. 44
Член 44 от Наредба № 1 определя изискванията за станциите и пунктовете от мрежите за мониторинг на водите. Те трябва да бъдат разположени на течащи и стоящи води и да осигуряват представителност на данните за измерваните показатели. Станциите и пунктовете трябва да отразяват състоянието на водните тела по отношение на хидроложките условия, екологичното и химичното състояние на повърхностните води, както и връзките между повърхностните и подземните води, валежите и други водни тела.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. предвижда, че трайната маркировка на станцията или пункта за мониторинг на водите трябва да включва означение за принадлежността им към съответната басейнова мрежа и номерата им.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. указва, че наблюденията, извършвани в станциите и пунктовете, определени в чл. 42, се регламентират в програмите за мониторинг.
Чл. 47
Чл. 47 от Наредба № 1 предвижда, че наблюденията и измерванията на определени показатели, посочени в програмите по чл. 7, трябва да се извършват чрез автоматични станции. Тези станции се проектират на трансгранични пунктове, когато е възможно, а в другите случаи - по преценка на басейновата дирекция.
Чл. 48
Наредба № 1 от 11 април 2011 г. предвижда разработването на мрежа за мониторинг на подземни води за всяко водно тяло или група водни тела в определен район за басейново управление. Това се извършва в съответствие с изискванията на чл. 22, ал. 2.
Чл. 49
Наредбата определя мрежата за мониторинг на подземните води, която включва четири типа пунктове: кладенци или сондажи, извори, минни изработки и дренажи. Всеки пункт трябва да осигурява достоверност на данните за подземния воден обект. Пунктовете се разполагат така, че да отразяват естественото състояние на подземните води, тяхното подхранване и връзките с повърхностните води и други подземни водни тела. Нови пунктове се предвиждат само при необходимост. Гъстотата на пунктовете се определя в зависимост от рисковете и трансграничния характер на подземните води.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № 1 определя как се създават мрежите за мониторинг на подземните водни тела. За целта се използват налични данни, оценки на количественото и химичното състояние на водите, информация за зоните за защита и резултати от предишен мониторинг. Определят се броят и разположението на мониторинговите пунктове, тяхната конструкция и оборудване. Съставят се карти с местоположението на пунктовете и унифицирани информационни карти, които се утвърдиха от министъра на околната среда. Информационните карти се попълват от органите, които стопанисват станциите, и се съхраняват в бази данни на национално и басейново ниво.
Чл. 51
Член 51 от Наредба № 1 определя изискванията за конструкцията на мониторинговите пунктове за води. Всеки пункт трябва да има подземно и надземно оборудване, да е маркиран и да осигурява надеждна защита. Трайната маркировка трябва да включва информация за принадлежността, номера на пункта, указание за собственост и обозначение на точката за измерване.
Чл. 52
Наредбата определя мрежата за мониторинг на Черно море, която включва станции и пунктове за наблюдение на екологичното и химичното състояние на крайбрежните и териториалните морски води, както и пунктове за наблюдение на морското ниво и теченията. Пунктовете за наблюдение на крайбрежните води трябва да бъдат разположени на определено разстояние от брега, за да избегнат пряко въздействие от бреговата зона.
Чл. 53
Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя изискванията за мониторинг на Черно море, включително класифициране на водните тела, оценка на риска и дългосрочни промени в природните условия. Тя предвижда анализ на ефективността на съществуващите мрежи за мониторинг, оценка на промените в състоянието на водните тела, причините за неизпълнение на целите, въздействието на инцидентни замърсявания и трансгранични процеси, опазване на защитените територии и определяне на референтни условия. Броят и разположението на станциите трябва да осигуряват достатъчна информация за състоянието на морските води.
Чл. 54
Чл. 54 от Наредба № 1 изисква мрежите за мониторинг и схемите за анализ да гарантират висока статистическа точност и прецизност на резултатите. Те трябва да позволяват определяне на екологичното и химичното състояние на всяко водно тяло.
Чл. 55
Чл. 55 определя процедурите за вземане на проби от водите в зависимост от дълбочината и вертикалния профил на водния стълб. Пробите се вземат от повърхностния и придънния воден слой, както и от междинния слой, за да се осигури представителност. Специално оборудване се използва за вземане на проби от зоната на термоклина. Биологичният мониторинг е свързан с физико-химичните измервания, а за осигуряване на качествени резултати се изисква използване на най-добрите налични методи и оборудване.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. предвижда включването на допълнителни биологични елементи в мониторинговите програми. Тези елементи могат да включват зоопланктон, рибна фауна, морски бозайници и орнитологични наблюдения. Включването им се извършва по специфична схема, в зависимост от необходимостта да се определи въздействието на интродуцирани видове в екосистемата и зависимостите в хранителната верига.
Чл. 57
Член 57 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя условията за групиране на водни тела с цел мониторинг. Групирането е допустимо, ако водните тела са подобни по важни характеристики и позволява групова оценка чрез представителни проби. Всяка група трябва да осигурява индивидуалност и точност при оценките. Решенията за групиране трябва да включват оценка на хомогенността и риска от погрешно класифициране на групата.
Чл. 58
Член 58 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя, че броят и разположението на станциите и пунктовете за мониторинг на Черно море, както и наблюдаваните показатели, трябва да отговарят на изискванията на международни конвенции, споразумения и програми, по които България е страна.
Чл. 59
Член 59 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. предвижда, че разположението на станциите за мониторинг на водите трябва да бъде съгласувано с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. При необходимост, съгласуването може да включва и Министерството на отбраната.
Чл. 60
Контролно-информационната система за отпадъчните води обхваща обектите, които произвеждат отпадъчни води, включително пречиствателни станции на населени места, които заустват в повърхностни води и подлежат на разрешителен режим по Закона за водите. Системата включва и обекти, за които е необходимо издаване на комплексно разрешително по Закона за опазване на околната среда.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № 1 определя съдържанието на контролно-информационната система за отпадъчните води. Тази система включва данни за обектите, произвеждащи отпадъчни води, видове производства, разрешителни за водовземане и заустване, информация за водните обекти, географски координати на заустване, годишни количества и състояние на отпадъчните води, съоръжения за пречистване, брой контролни проверки и информация за контролиращите органи. Информацията постъпва от собствения мониторинг на лицата и мониторинга, провеждан съгласно закона.
Чл. 62
Дейността по планирането на мониторинга на отпадъчните води се осъществява от Басейновата дирекция (БД). Провеждането на мониторинга и възможностите за лабораторно изпълнение се съгласуват със съответните регионални инспекции по околна среда и води, както и с Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).
Чл. 63
Наредбата определя, че мониторингът на отпадъчните води на национално ниво се осъществява от Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС), докато на регионално ниво мониторингът се провежда от регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ). Басейновите дирекции имат възможност да участват в мониторинга по своя преценка.
Чл. 64
Чл. 64 предвижда, че РИОСВ ежегодно представят предложения на БД и ИАОС за актуализиране на списъците на обектите, които формират емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества, както и на общи и специфични замърсители. Тези списъци се утвърдяват от министъра на околната среда и водите.
Чл. 65
Чл. 65 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя, че Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) са отговорни за поддържането на контролно-информационната система за отпадъчните води на регионално ниво, докато Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) отговаря за националното ниво.
Чл. 66
Член 66 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя, че редът и начинът за събиране, предоставяне, съгласуване и обработка на информацията за отпадъчните води ще бъдат установени с инструкция на министъра на околната среда и водите. Наредбата включва и разпоредби относно собствения мониторинг на водите.
Чл. 67
Собственият мониторинг на количеството и качеството на водите, както и на отпадъчните води и замърсителите, се осъществява от титулярите на разрешителни за водовземане и заустване на отпадъчни води, юридически лица с концесии за минерална вода, лица с решения по оценка на въздействието върху околната среда, оператори на инсталации с комплексни разрешителни, лица по наредбата на чл. 135, ал. 1, т. 5 от Закона за водите и лица, задължени поради минали екологични щети. Допълнително, мониторинг може да се провежда и от други лица, ако е предвидено в нормативен акт.
Чл. 68
Чл. 68 от НАРЕДБА № 1 задължава определени лица да провеждат собствен мониторинг на водите. Лицата, посочени в чл. 67, ал. 1, т. 1, трябва да следват изискванията на разрешителните, издадени по наредбите съгласно чл. 135, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2 и 13 от Закона за водите (ЗВ). Лицата по чл. 67, ал. 1, т. 4, от своя страна, трябва да провеждат мониторинг съгласно самостоятелен план, който да отговаря на условията на КР.
Чл. 69
Чл. 69 от Наредба № 1 предвижда, че определени лица, посочени в чл. 67, ал. 1, т. 3, 5 и 6, както и лицата по ал. 2, са задължени да разработят план за собствен мониторинг на водите. Този план трябва да бъде в съответствие с условията, определени в съответния акт, и да отчита спецификата на наблюденията, регламентирани в наредбите по чл. 135, ал. 1, т. 4, 5, 7, 8 и 10 от Закона за водите. Освен това, плановете за мониторинг на депа за отпадъци или условията в разрешителните за дейности с отпадъци трябва да отговарят на изискванията на приложение № 3 от Наредба № 8 от 2004 г.
Чл. 70
Член 70 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя основните елементи на плана за собствен мониторинг на подземни и повърхностни води. Те включват описание на обекта, екологичното и химичното състояние на водното тяло, разположение на пробовземните точки, наблюдавани показатели за отпадъчни води, честота на наблюденията, информационни карти, условия за експлоатация на мониторинг системата, анализ на данните, критерии за уведомяване и други специфични изисквания.
Чл. 71
Чл. 71 от Наредба № 1 определя, че планът за собствен мониторинг трябва да бъде одобрен от съответния орган, който го е изискал. При одобрението на плана или на условията в разрешителните по чл. 67, ал. 1, т. 1 и 4, се уточнява информацията, която лицата, провеждащи мониторинга, са задължени да предоставят. Тази информация ще бъде включена в информационната система за водите на басейново и национално ниво, а също и в контролно-информационната система за отпадъчните води. Освен това, се определят формата, редът, начинът, мястото и срокът за представяне на информацията.
Чл. 72
Разходите за проектиране, изграждане и експлоатация на пунктовете за собствен мониторинг на водите са за сметка на задължените лица, определени в чл. 67, ал. 1. Наредбата регламентира реда за изпълнение на дейностите свързани с експлоатацията, поддръжката, комуникационното осигуряване и лабораторното информационно обслужване на мрежите за мониторинг на водите.
Чл. 73
Член 73 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя, че експлоатацията на мрежите, посочени в член 32, включва дейности, свързани със стопанисването и обслужването им.
Чл. 74
Член 74 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя, че стопанисването на мрежите за мониторинг на водите включва управлението на станции и пунктове, които извършват мониторинг на водите.
Чл. 75
Стопанисването на мрежите за мониторинг на водите е разделено на две основни категории: количествени измервания, които се управляват от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), и мрежите за качество на водите, които се управляват от Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя дейностите по стопанисване на станциите и пунктовете за мониторинг на водите. Стопанисването на станциите включва оценка на състоянието, профилактика, планиран и авариен ремонт, подобрение на оборудването и подготовка на финансов разчет. Стопанисването на пунктовете включва поддържане на терена, възстановяване на маркировка, осигуряване на достъп, оборудване за водочерпене и също подготовка на финансов разчет. Дейностите се планират ежегодно до 30 юли и разходите се включват в бюджета на МОСВ за следващата година.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. описва дейностите, свързани с обслужването на мрежите за мониторинг на водите. Те включват наблюдения на валежите, планиране на пробонабиранията, наблюдения на нивата на водите, вземане на проби, консервиране и транспортиране на пробите, изпитване на проби, текущи огледи на водните обекти и подготовка на финансови разчети. Дейностите се планират ежегодно до 30 юли от съответния орган, за да бъдат включени в бюджета на Министерството на околната среда и водите за следващата година. Лицата, отговорни за собствен мониторинг, изпълняват дейностите по обслужване на мрежите.
Чл. 78
Чл. 78 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя, че изпитванията на проби от водите се извършват от акредитирани лаборатории, съгласно разпоредбите на раздел ІІІ. Анализите на биологични и хидроморфологични елементи за качество, както и количественото състояние на подземните водни тела, се извършват от акредитирани и/или специализирани лаборатории.
Чл. 79
Член 79 от Наредба № 1 за мониторинг на водите регламентира начина на извършване на наблюдения, измервания, вземане, консервиране и изпитване на проби. Процедурите трябва да се извършват съгласно български или международни стандарти. В случай на липса на такива стандарти, дейностите се извършват по методи, утвърдени от министъра на околната среда и водите, предложени от ИАОС и разгледани от Висшия консултативен съвет по водите.
Чл. 80
Член 80 от Наредба № 1 определя изискванията за извършване на измервания, вземане на проби и анализи на водите. Техническите средства и съдовете, използвани за тези дейности, трябва да бъдат подложени на периодичен метрологичен контрол или да бъдат калибрирани съгласно утвърдени работни процедури и методики. Метрологичният контрол се извършва съгласно правилата, установени в глава четвърта от Закона за измерванията.
Чл. 81
Чл. 81 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. изисква всяка акредитирана лаборатория да има система за управление на качеството, съответстваща на стандарта БДС EN ISO/IEC-17025. Лабораторията е задължена да изготви програма за контрол на качеството на данните, която включва вътрешен контрол (контролни проверки и сертифицирани референтни материали) и външен контрол (участие в междулабораторни сравнителни изпитвания).
Чл. 82
Чл. 82 от Наредба № 1 предвижда, че лабораториите, участващи в мониторинга на водите, трябва да представят своите програми за контрол на качеството на данните до 30 ноември на ИАОС. ИАОС от своя страна е отговорен за събирането, обобщаването и оценката на тези програми, в съответствие със стандарта БДС EN ISO/IEC-17025.
Чл. 83
Наредбата определя задълженията на ИАОС за предоставяне на информация относно изпълнението на програмите за мониторинг на водите. До 20 февруари всяка година, ИАОС трябва да предостави на съответната басейнова дирекция обобщена информация, която включва резултати от програмите и граници на използваните методи за анализи. Резултатите от измерванията трябва да съдържат информация за крайните мерни единици, комбинирана неопределеност и доверителен интервал.
Чл. 84
Наредбата предвижда, че всички методи за анализ на водите, включително лабораторни и полеви, трябва да бъдат валидирани и документирани според стандарти БДС EN ISO/IEC-17025 или еквивалентни. Акредитираните лаборатории трябва да осигурят, че методите им имат неопределеност на измерването от 50% или по-малко и граница на количествено определяне, равна или по-ниска от 30% от стандартите за качество на околната среда. В случай на липса на съответни стандарти или методи, лабораториите трябва да докажат, че използват най-добрите налични техники без извънредно високи разходи.
Чл. 85
Наредбата предвижда, че при изчисляване на средни стойности на физико-химични или химични параметри, ако резултатите са под границата на количествено определяне, те се считат за равни на половината от границата. Ако средната стойност остане под границата, тя се обозначава като "по-ниска от границата на количествено определяне". Тази алинея не важи за групови измервания, където резултатите под границата се приемат за нула.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № 1 определя изискванията за качество и контрол на данните, получавани от акредитирани лаборатории, които трябва да следват стандарт БДС EN ISO/IEC-17025 или еквивалентни международни стандарти. Лабораториите трябва да доказват своята компетентност чрез участие в сравнителни изпитвания и анализ на сертифицирани образци. Програмите за сравнителни изпитвания се организират от акредитирани организации и резултатите се оценяват по международно признати стандарти.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № 1 описва основните компоненти на информационното осигуряване на системата за мониторинг на водите. То включва: 1. Събиране на информация от мрежите за мониторинг на водите и от мрежите за собствен мониторинг на басейново ниво, с предаване на данните на национално ниво; 2. Съхраняване и организиране на събраната информация в специализирана информационна система за мониторинг на водите на басейново и национално ниво; 3. Визуализация на информацията, за да бъде достъпна и разбираема.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № 1 определя процедурите за събиране на информация от мрежите за химичен и количествен мониторинг на водите. Събирането на информация за химичен мониторинг включва идентификация на пункта, наблюдения, характеристика на водния обект, вземане и транспортиране на проби, и изпитвания. За количествен мониторинг се изисква идентификация на станциите, географски координати, техническа спецификация на измервателните средства, наблюдавани показатели и норма на оттока. Резултатите се записват в унифицирани протоколи и се предават на ИАОС до 15-о число на всеки месец. Данните от количествените измервания се организират в база данни от НИМХ и се обменят на басейново и национално ниво.
Чл. 89
Протоколите, съставени по чл. 88, ал. 3, се събират и съхраняват от Басейновите дирекции (БД) в бази данни на басейново ниво, а от Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) в база данни на национално ниво.
Чл. 90
Наредбата определя организацията, функционирането и поддържането на информационната система за водите на три нива: регионално (в РИОСВ), басейново (в БД) и национално (в ИАОС). Националната система е проектирана да осигурява интеграция на данните от басейновото и регионалното ниво.
Чл. 91
Наредбата определя информационната система за мониторинг на водите, която включва специализирани бази данни от различни видове мониторинг. Тези бази данни обхващат количествени и качествени характеристики на отпадъчните води, мониторинг на валежите, повърхностните и подземните води, както и фактори на околната среда, свързани с оценката на състоянието на водите. Данните са интегрирани с географската информационна система.
Чл. 92
Наредба № 1 определя изискванията за информационната система за мониторинг на водите. Системата включва данни за пунктовете за мониторинг, включително информация за района на управление, кодове, координати, типове водни тела и метеорологични условия. Осигурява графични и таблични изходи, оценява екологичното и химичното състояние на водите, количествените показатели и рисковете, свързани с водите. Системата също така позволява статистическа обработка и прогнози.
Чл. 93
Чл. 93 от Наредба № 1 от 11 април 2011 г. предвижда, че информацията за оценка на състоянието на водите ще се визуализира посредством географска информационна система. Тази визуализация ще бъде представена под формата на карта, която включва оцветявания и символи, за да се улесни разбирането на състоянието на водите.
Чл. 94
Наредбата определя механизмите за събиране на данни за мониторинг на водите в България. Основните органи, отговорни за събирането на данни, включват ИАОС, БД, РИОСВ, НИМХ, ИАППД, ИО и дирекциите на националните паркове. Всеки от тях събира информация по специфични аспекти на водите, като повърхностни и подземни води, валежи и фактори на околната среда.
Чл. 95
Член 95 от Наредба № 1 предвижда, че данните, събрани по член 94, трябва да бъдат обобщавани и анализирани за всеки район на басейново управление на водите от Басейновата дирекция. Тези данни служат като основа за оценка на състоянието на водните тела.
Чл. 96
Наредбата определя задълженията на басейновите дирекции и НИМХ относно контрола и оценката на водите. Басейновите дирекции отговарят за контрола и оценката на данните на басейново ниво, а НИМХ обработва информацията от количествения мониторинг и предоставя необходимите оценки за количеството на водите в повърхностните и подземните водни тела.
Чл. 97
Член 97 от Наредба № 1 регламентира процедурата за предаване и актуализиране на данни след извършване на контрол и оценки. Според алинея 1, данните след контрола се предават за актуализиране в националната информационна система. Алинея 2 уточнява, че данните по чл. 96, ал. 2 трябва да се предоставят на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Басейновите дирекции (БД) и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), в съответствие с изискванията на Закон за водите (ЗВ).
Чл. 98
Наредбата определя, че информационната система за количествен мониторинг на водите е организирана от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Освен това, за количествения мониторинг на водите на река Дунав отговаря Изпълнителната агенция по околна среда и води (ИАППД).
Чл. 99
Чл. 99 от Наредба № 1 за мониторинг на водите предвижда, че всяко лице има право да ползва данните за състоянието на водите съгласно чл. 180, ал. 2 от Закона за водите (ЗВ). Освен това, лицата, които провеждат собствен мониторинг и предоставят данни за включване в информационна система за мониторинг на водите, могат да използват информацията за състоянието на водите в конкретния район безвъзмездно.
Чл. 100
Чл. 100 определя, че комуникационното осигуряване на мониторинга на водите включва внедряване на съвременни информационни технологии и комуникации, които да осигурят обмен на информация относно състоянието на водите. За целта се разработват проекти, които включват необходимите технически средства за това.
Чл. 101
Наредба № 1 от 11 април 2011 г. регламентира организацията и ръководството на мониторинга на водите от министъра на околната среда и водите. Министърът одобрява мониторинг програми, координира дейностите на национално и басейново ниво, утвърдява методики за изследване и анализ на данни, както и методики за инвентаризация на емисиите и замърсителите. Освен това, той определя стандартите за качество на околната среда.
Чл. 102
Наредбата определя задълженията на Изпълнителната агенция по околна среда относно мониторинга на водите в България. Агенцията провежда лабораторни и полеви изследвания, осъществява национален мониторинг и поддържа информационни системи за водите. Тя извършва инвентаризация на замърсители, разработва методики за изследване на водите, извършва географски анализи и подготвя доклади за състоянието на водите. Агенцията също така докладва информация на международни институции и издава бюлетин за водните ресурси.
Чл. 103
Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя задълженията на РИОСВ в териториалния й обхват относно мониторинга на отпадъчните води. Тя включва провеждане на мониторинг, поддържане на база данни за качествени и количествени характеристики на отпадъчните води, актуализиране на списъци на обектите, които генерират емисии на опасни вещества, и контрол на изпълнението на мониторинга от титулярите на разрешителни.
Чл. 104
Националният институт по метеорология и хидрология е отговорен за предлагането и управлението на програми за мониторинг на водите, включително валежите, подземните и повърхностните води. Институтът провежда количествен мониторинг, поддържа база данни и актуализира информационните карти на мониторинговите станции. Освен това контролира изпълнението на мониторинга, оценява количеството на водите и съставя националните водни и водностопански баланси.
Чл. 105
Наредба № 1 от 11 април 2011 г. определя задълженията на Института по океанология относно мониторинга на морските води. Институтът извършва наблюдения и изследвания на екологичното и химичното състояние на морските води, включително лабораторни анализи на биологични и физико-химични параметри. Освен това, той подпомага управлението на водите в Черноморския район и поддържа оборудването за наблюдение на морското ниво и теченията.
Чл. 106
Индивидуалната агенция по опазване на природата и водите (ИАППД) е отговорна за извършването на мониторинг на количеството на водите на река Дунав, съгласно Наредба № 1 от 11 април 2011 г.
Чл. 107
Басейновата дирекция е отговорна за планиране и участие в мониторинга на водите, което включва разработване на програми, събиране и анализ на данни, поддържане на бази данни, контрол на мониторинга, издаване на бюлетини и извършване на оценки и прогнози за водите. Дейностите обхващат и възлагане на допълнителни измервания и актуализиране на програми, с цел установяване на замърсявания и оценка на предприетите действия.
Чл. 108
Директорите на дирекциите на националните паркове организират и ръководят наблюдение и контрол на околната среда, влияещи на състоянието на водите, и ежегодно предоставят данни от мониторинга на басейновата дирекция в съответния район.
Чл. 109
Наредбата определя основни принципи и изисквания за мониторинг на водите в България. Чл. 109 указва, че за подземни водни обекти, разположени в различни райони, дейностите се координират между басейновите дирекции, отчитайки хидравличното единство. В допълнителните разпоредби се дефинират термини като "значими количества", "референтни условия", "количествен мониторинг" и др. Наредбата също така въвежда изисквания от европейски директиви за мониторинг и анализ на водите. Включва таблици с елементи за качество на различни водни тела и честота на мониторинг в зависимост от обслужваното население.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 се определят важни термини и концепции, свързани с мониторинга на водите. Определя се какво представляват "значими количества" и "референтни условия", както и се описват термини, свързани с качеството и количеството на водите. Наредбата уточнява методите за измерване и оценка на водите, включително понятия като "количествен мониторинг", "граница на откриване" и "стандартен образец". Всички термини, използвани в наредбата, са свързани с разпоредбите на Закона за водите (ЗВ).
§ 2
Параграф 2 от Наредба № 1 определя, че наредбата въвежда изискванията на няколко директиви на Европейския съюз, свързани с политиката за водите. Тези директиви включват Директива 2000/60/ЕО, Директива 2009/90/ЕО и Директива 2014/101/ЕС, които определят технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите.
§7
Параграф §7 отменя Наредба № 5 от 2007 г. за мониторинг на водите, публикувана в Държавен вестник, бр. 44 от 2007 г. Заключителните разпоредби са свързани с изменението и допълнението на Наредба № 1 от 2011 г., обнародвани в Държавен вестник, бр. 22 от 2013 г., и влизат в сила от 05.03.2013 г.
§7
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Включва преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Наредба № 2 от 2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчните води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точковите източници на замърсяване. Обнародвана в ДВ, бр. 44 от 2013 г., в сила от 17.05.2013 г.
§5 и Заключителни разпоредби
Наредба № 1 от 11 април 2011 г. за мониторинг на водите влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби от изменението и допълнението на наредбата, обнародвани в брой 60 от 2014 г., влизат в сила от 22.07.2014 г.
§2
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Наредба № 1, обнародвана в "Държавен вестник", брой 20 от 2016 г., и влизат в сила от 15.03.2016 г.
§3
Наредба № 1 от 11 април 2011 г. влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". В Приложение № 1 се определят елементите за качество на водите и честотата на мониторинг за различни водни тела, като фитопланктонът се измерва на всеки 6 месеца само за река Дунав. В Приложение № 2 се установява честотата на мониторинг в зависимост от броя на обслужваното население, а Приложения № 3, 4, 5 и 6 са отменени с ДВ, бр. 22 от 2013 г.
