НАРЕДБА № 1 ОТ 10 ЯНУАРИ 2003 Г. ЗА ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЖИВОТНИТЕ ПРИ ВНОС НА ГОВЕДА, ОВЦЕ, КОЗИ И СВИНЕ И ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ВНОС НА ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД ЗА ЧОВЕШКА КОНСУМАЦИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредба № 1 определя здравните изисквания за внос на домашни говеда, овце, кози и свине, както и ветеринарно-санитарните изисквания за внос на продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация. Вносът включва различни видове месо, млечни продукти, яйца, пчелен мед и други. Наредбата не се прилага за животни за сезонна паша, личен багаж на пътници, и малки количества храни, предназначени за лична консумация. Изисква се унищожаване на определени отпадъци, освен ако се прехвърлят под митнически контрол.
Чл. 2
Наредбата определя изискванията за внос на живи животни и продукти от животински произход в България. Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) изготвя списъци на страните, от които е разрешен внос, като взема предвид здравословното състояние на животните, наличието на екзотични болести, бързината на информация от страната на произход за заразни болести, мерките за контрол на болестите, структурата на ветеринарните служби и законодателството относно субстанциите. Гаранциите за опазване здравето на хората също са важен аспект при изготвянето на списъците.
Чл. 3
Наредбата определя здравните изисквания за внос на говеда, овце, козы и свине, както и ветеринарно-саниитарните изисквания за внос на продукти от животински произход. Чл. 3 описва условията, при които предприятие за прясно месо или месни продукти може да бъде включено в списъка за одобрение. Критериите включват спазване на изискванията на страната на произход, контрол на веществата, използвани при животните, спазване на ветеринарно-саниитарните изисквания, контрол от ветеринарни лекари, качество на питейната вода и организация на ветеринарните служби. НВМС има право да извършва проверки на място в страната на произход.
Чл. 4
Чл. 4 от Наредба № 1 определя, че министърът на земеделието и горите издава заповед за утвърждаване на списъците с изисквания за внос на животни и продукти от животински произход, в зависимост от здравословното състояние на животните, епизоотичната обстановка, условията на отглеждане и производство, както и резултатите от проверки на място от експерти на НВМС. Процедурата важи и за издаване и промяна на ветеринарните сертификати, придружаващи пратките.
Чл. 5
Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на говеда, овце, кози и свине само с оригинален ветеринарен сертификат от официален ветеринарен лекар на страната на произход. Сертификатът трябва да е издаден в деня на натоварване, на български и на един от официалните езици на страната на произход, да придружава животните в оригинал, да удостоверява съответствието на животните с изискванията на наредбата, да е на един лист и адресиран за един получател. Същите изисквания важат и за вноса на продукти от животински произход, като сертификатът удостоверява, че продуктите отговарят на здравните изисквания.
Чл. 6
Наредбата определя изискванията за внос на животни и продукти от животински произход в България. Вносът на говеда, овце и кози е разрешен само от страни свободни от определени заболявания и при спазване на специфични условия. Свинете могат да се внасят от страни, които също отговарят на подобни изисквания. Допълнителни условия важат за животни от възприемчиви към шап видове, включително карантинни мерки и тестове за наличие на вируси. Съществуват и специфични условия при наличие на огнища на класическа чума по свинете.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 1 позволява на Националната ветеринарномедицинска служба да прилага изискванията по чл. 6, ал. 1 само за част от територията на страната на произход. Освен това, службата може да разреши внос на животни от страна на произход, в която се извършва ваксинация срещу определени болести.
Чл. 8
Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. определя здравните изисквания за внос на говеда, овце, кози и свине, както и ветеринарно-санитарните изисквания при внос на продукти от животински произход. Член 8 предвижда, че Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на животни, ако те отговарят на специфични здравни изисквания, свързани с туберкулоза и бруцелоза, установени в предходни наредби. Изискванията включват стандарти за профилактика и борба с тези заболявания, приложими за съответните видове животни.
Чл. 9
Вносът на говеда, овце, кози и свине от определени страни е разрешен при спазване на минимални срокове на пребиваване на животните на територията на страната на произход. За говеда, свине за разплод и угояване, овце и кози срокът е шест месеца, а за животни, предназначени за клане - три месеца. Животни под 3 или 6 месеца трябва да са пребивавали на територията на страната на произход от деня на раждането си.
Чл. 10
Наредбата определя здравните изисквания за внос на животни и продукти от животински произход. Чл. 10 указва, че животните, предназначени за клане, трябва да бъдат транспортирани директно до кланицата, посочена във ветеринарния сертификат, и да бъдат заклани в срок до 3 работни дни от пристигането им. НВМС може да наложи различни условия за клане поради здравословни причини.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 1 предвижда, че Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на продукти от животински произход, при условие че са спазени изискванията по чл. 48 - 56 на Наредба № 34, свързани с профилактиката и борбата с трансмисивни спонгиформни енцефалопатии при животните. Раздел II на наредбата се отнася до вноса на прясно месо и месни продукти.
Чл. 12
Наредбата определя изискванията за внос на прясно месо от животни, които трябва да бъдат отглеждани минимум 3 месеца преди клането. Вносът е разрешен само при определени условия, свързани с отсъствието на болести, ваксинации и специфични процедури за обработка на месото. Страните на произход трябва да са свободни от определени заболявания или да отговарят на специфични ветеринарни условия. Внос на субпродукти е разрешен при спазване на съответните процедури.
Чл. 13
Чл. 13 от Наредба № 1 позволява на Националната ветеринарномедицинска служба да разреши прилагането на изискванията по чл. 12, ал. 2, т. 1 само за част от територията на страната на произход, а по чл. 12, ал. 2, т. 2 - за страна на произход или част от нейната територия, където се извършват ваксинации срещу определени болести.
Чл. 14
Чл. 14 определя условията за внос на прясно месо, включително каркаси на свине, говеда и еднокопитни животни. Вносът е разрешен само ако е възможно възстановяването на целия каркас на животното. Месото трябва да отговаря на редица условия, включително да бъде добито в одобрена кланица, да е преминало предкланичен и следкланичен преглед, да е обработено при хигиенни условия и да е транспортирано съгласно ветеринарно-санитарните изисквания. Официален ветеринарен лекар може да бъде подпомаган от помощници при проверките.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 1 определя условията за внос на прясно месо и субпродукти от говеда, овце, кози и свине. Разрешен е внос на половинки от каркаси, нарязани на не повече от три парчета, четвъртинки и субпродукти, които отговарят на определени условия. Прясното месо трябва да бъде получено, инспектирано и опаковано в съответствие с Наредба № 7 от 2002 г. Не се допуска внос на парчета месо по-малки от 100 грама, освен ако не отговарят на специфични изисквания. НВМС може да разреши нарязване на месото при специални условия.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. посочва, че изискванията по чл. 14 и 15 не се прилагат за прясно месо и месни продукти в три случая: 1) когато не са предназначени за човешка консумация и са внесени с разрешение от НВМС; 2) когато са предназначени за изложби, проучвания или анализи, при условие че ДВСК гарантира, че няма да се използват за човешка консумация и ще бъдат унищожени, освен ако не се използват за анализи; 3) когато са предназначени за международни организации.
Чл. 17
Наредбата определя здравните изисквания за внос на прясно месо от животни. Вносът на определени видове прясно месо е забранен, включително от нерези и крипторхидни свине, животни, лекувани с ветеринарни средства, месо с остатъци от вредни вещества, третирано с йонизиращо лъчение, или от болни животни. Забранено е също така вносът на месо с трихинели, от млади животни, с травматични наранявания и др. Националната ветеринарномедицинска служба може да променя допустимите нива на остатъци.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. предвижда, че прясното свинско месо трябва да бъде изследвано за наличие на трихинели. Изследването се извършва в съответствие с изискванията на Наредба № 47 от 2001 г., която е посветена на профилактиката и контрола на трихинелозата.
Чл. 19
Чл. 19 от Наредба № 1 определя условията за разрешаване на внос на месни продукти от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС). Вносът е разрешен, ако месните продукти са приготвени от прясно месо, което отговаря на предварително установените изисквания. НВМС може да разреши внос на месни продукти от страни, от които вносът на прясно месо не е разрешен, при условие, че продуктите са произведени в одобрени предприятия и отговарят на специфични здравни изисквания. Освен това, продуктите трябва да преминат термична обработка в херметически затворени съдове. НВМС може да разреши и други видове обработка в зависимост от епизоотичната обстановка.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. определя изискванията към месните продукти, които се внасят в страната. Те трябва да бъдат получени в лицензирани предприятия, при хигиенни условия, от прясно месо, да преминат определени обработки и да бъдат проверени от официален ветеринарен лекар. Освен това, те трябва да бъдат опаковани, маркирани и съхранявани при хигиенни условия. Не се допуска третиране с йонизиращо лъчение. Специални изисквания важат и за опаковките, свързани с температурата на съхранение.
Чл. 21
Националната ветеринарномедицинска служба не допуска внос на определени продукти, ако те не произхождат от одобрена страна, ако произхождат от страна с забранен внос или ако ветеринарният сертификат не отговаря на изискванията. Разрешава се транзит на прясно месо и месни продукти при спазване на конкретни изисквания. Всички разходи по прилагането на тези разпоредби са за сметка на изпращача или получателя и не подлежат на възстановяване.
Чл. 22
Член 22 от Наредба № 1 предвижда, че вносителите на животински продукти трябва да уведомят граничния контролно-пропускателен пункт поне два работни дни предварително. Уведомлението трябва да включва информация за количеството, вида, предназначението на продуктите и времето на пристигане. Проверката на вноса се извършва съгласно разпоредбите на Наредба № 4 от 2002 г.
Чл. 23
Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. определя здравните изисквания при внос на говеда, овце, кози и свине, както и ветеринарно-санитарните изисквания за внос на продукти от животински произход. Чл. 23 забранява внос на прясно месо и месни продукти, ако те не са годни за човешка консумация или не отговарят на изискванията на съответните наредби. В случай на отказ за внос, продуктите могат да бъдат върнати или унищожени, освен ако не представляват опасност за здравето. Възможно е и допускане на продуктите за други цели, при условие че не застрашават здравето.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. постановява, че всички разходи, свързани с разпоредбите на чл. 22 и 23, както и разходите за съхранение на прясно месо и месни продукти, са задължение на вносителя, получателя или техния представител.
Чл. 25
Наредбата определя условията за внос на мляно месо и месни заготовки. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос, когато продуктите отговарят на специфични ветеринарно-санитарни изисквания, включително дълбоко замразяване в предприятието по произход и предоставяне на гаранции от производителя. Продуктите трябва да произхождат от одобрени страни и да бъдат придружени от ветеринарен сертификат, удостоверяващ спазването на изискванията.
Чл. 26
Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. определя здравните изисквания за внос на говеда, овце, козите, свине и продукти от животински произход. Чл. 26 регламентира условията за внос на прясно месо от отстрелян дивеч, което трябва да е получено в одобрено предприятие и да отговаря на специфични ветеринарно-санитарни изисквания. Вносът е разрешен само от страни, в които не са установени забрани поради болести, и където ветеринарните служби осигуряват спазването на изискванията. Прясното месо от дивеч, носител на трихинела, подлежи на изследване. Ветеринарният сертификат, придружаващ месото, трябва да удостоверява спазването на изискванията.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 1 разрешава внос на месо от зайци и прясно месо от дивеч, отглеждан във ферми, при условие че произхождат от страни, включени в определените списъци. За вноса е необходимо месото да отговаря на ветеринарно-санитарните изисквания, установени в Наредба № 18 от 2002 г. и да бъде добито в регистрирани предприятия.
Чл. 28
Чл. 28 от Наредба № 1 определя, че прясното месо от зайци и месото от пернат дивеч, отглеждан във ферми, не се маркира със здравната маркировка. Ако месото е обезкостено и разфасовано, то подлежи на обработка съгласно изискванията на Наредба № 15 от 2002 г. Месото от отстрелян дивеч, който е възприемчив към трихинела, трябва да бъде изследвано за наличие на трихинели в съответствие с Наредба № 47 от 2001 г.
Чл. 29
Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. определя здравните изисквания за внос на прясно птиче месо. Вносът е разрешен само ако месото е добито в одобрени предприятия и отговаря на специфични ветеринарно-санитарни изисквания. Страните на произход трябва да имат задължително обявяване на инфлуенца и Нюкясълска болест, или да прилагат еквивалентни мерки. Птиците, от които произхожда месото, трябва да са отглеждани в определени условия, посочени във ветеринарния сертификат.
Чл. 30
Вносът на яйца е разрешен при спазване на процедура по чл. 4, в зависимост от епизоотичната обстановка и условията в страната на произход. Всяка пратка яйца трябва да бъде придружена от оригинален ветеринарен сертификат, удостоверяващ спазването на изискванията.
Чл. 31
Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на прясно месо от щраусови птици при спазване на редица условия, включително: произход от свободни от болести ферми, постоянен ветеринарен контрол, отсъствие на огнища на болести в радиус от 30 км, спазване на изисквания за клане и транспорт, наличие на ветеринарен сертификат, и специфични изисквания за птици от Африка или Азия. Всички тези условия са насочени към осигуряване на безопасността на месото за човешка консумация.
Чл. 32
Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на рибни продукти, ако те отговарят на изискванията на Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания. Също така, вносът на живи двучерупчести мекотели е разрешен при спазване на изискванията на Наредба № 39 за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на живи двучерупчести мекотели.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 1 регулира вноса на рибни продукти и живи двучерупчести мекотели, като разрешава вноса само след оценка на условията на улов и преработка от експерти на Националната ветеринарномедицинска служба. За включване на дадена страна в списъка по чл. 2, ал. 1 се вземат предвид хигиенните условия и гаранции за съответствие с ветеринарно-санитарните изисквания. Одобрението на предприятия зависи от спазването на изискванията на съответните наредби и мониторинг от компетентни органи. В специфични случаи, НВМС може да разреши внос директно от рибопреработвателни предприятия или кораби, при условие на получаване на специално разрешение и проверка.
Чл. 34
Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на охлюви без черупки, сготвени и консервирани за човешка консумация, при условие че са спазени хигиенните изисквания, предприятията имат система за самоконтрол и са преминали инспекция. Всяка пратка трябва да има здравна маркировка с информация за страната износител и регистрационния номер на предприятието.
Чл. 35
Наредбата определя изискванията за внос на жабешки бутчета за човешка консумация. За разрешение от Националната ветеринарномедицинска служба е необходимо да се спазят следните условия: 1) Жабешките бутчета да са получени в съответствие с наредбата за ветеринарно-санитарните изисквания; 2) Предприятията, от които произхождат, да имат система за самоконтрол; 3) Да са преминали инспекция и контрол по предходна наредба. Освен това, всяка пратка трябва да носи здравна маркировка с информация за страната износител и регистрационен номер на предприятието.
Чл. 36
Чл. 36 определя условията за внос на аквакултури и продукти от тях, включително изисквания за здравословно състояние на животните и необходимостта от ветеринарен сертификат. Вносът е разрешен само от страни, включени в определен списък, като се вземат предвид специфични ограничения и мерки, свързани с обработката на продуктите. Сертификатът удостоверява съответствието с Наредба № 22 от 2000 г. и е валиден 10 дни.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 1 определя изискванията за внос на млечни продукти. Сурово и топлинно обработено мляко, както и млечни продукти, трябва да отговарят на Наредба № 30 от 2001 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания. Освен това, млечните продукти трябва да са произведени в страни от списъка по чл. 2, ал. 1, и да идват от животни, които не са заразени от определени болести. Ветеринарният сертификат трябва да удостоверява съответствието на продуктите с изискванията на Наредба № 30 и да посочва вида на топлинната обработка.
Чл. 38
Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. определя здравните изисквания за внос на животни и продукти от животински произход. Чл. 38 регламентира условията за внос на млечни продукти от страни с огнища на шап. Разрешава се внос само при определени обработки на млякото, включително стерилизация и пастьоризация, с последващи тестове за фосфатаза и пероксидаза. За сухо мляко и млечни продукти се изискват специфични обработки и условия за безопасност.
Чл. 39
Вносът на яйчни продукти е разрешен само от одобрени източници, при спазване на специфични ветеринарно-саниарни изисквания. Яйчните продукти трябва да са получени от определени видове птици, да са преработени в съответствие с изискванията на Наредба № 40 от 2002 г., да отговарят на хигиенни стандарти и да бъдат контролирани и пакетирани според установените правила. Освен това, те трябва да съответстват на изискванията за остатъци от ветеринарномедицински препарати.
Чл. 40
Наредбата определя здравните и ветеринарно-санитарни изисквания за внос на пчелни продукти, предназначени за човешка консумация. Вносът е разрешен само от страни, които не са под карантина за определени заболявания и когато пчелните продукти са преработени в одобрени предприятия. Изискванията включват също наличие на система за контрол на критичните точки, мониторинг на остатъци от замърсители, етикетиране и проверка на радиоактивността. Всеки внос трябва да бъде придружен от ветеринарен сертификат, удостоверяващ спазването на изискванията.
§1
Тази наредба определя здравните изисквания за внос на говеда, овце, кози и свине, както и ветеринарно-санитарните изисквания за внос на продукти от животински произход. Включва определения на ключови термини, свързани с ветеринарния контрол, внос, животновъдни обекти, и различни видове месо и продукти от животински произход. Определя също така задълженията на ветеринарните лекари и органите, отговорни за проверките и контрола на вноса на животни и животински продукти.
§ 2
Наредба № 1 от 10 януари 2003 г. е издадена на основание § 5 от заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД). Тя отменя глава шеста на Наредба № 22 от 2000 г., която се отнася до здравните изисквания към аквакултури и продуктите от тях при пласирането им на пазара.
