ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът урежда условията и реда за обществените вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи, превозите за собствена сметка, контрола при осъществяването на тези превози и особените правила при договорите за превоз на пътници и товари.
Чл. 2
Член 2 от Закона за автомобилните превози определя основните задължения на Министерството на транспорта и Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация". Министърът провежда държавната политика в сферата на автомобилните превози, а агенцията осъществява координация и контрол върху дейността. Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка и има специфични функции, включително контрол на техническата изправност на превозни средства, разработване на транспортна схема и оценка на нормативните разпоредби.
Чл. 3
Член 3 от Закона за автомобилните превози определя задълженията на министъра на транспорта и превозвачите. Министърът анализира и прогнозира функционирането на транспортния пазар, а превозвачите са длъжни да предоставят статистическа информация за извършената от тях дейност. Тази информация е защитена като статистическа тайна и може да се използва само за статистически цели.
Чл. 4
Член 4 от Закона за автомобилните превози предвижда мерки, които министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията може да предприеме при криза на транспортния пазар. Тези мерки включват спиране на лицензирането и регистрирането на нови превозвачи и ограничаване на разширяването на дейността на съществуващите превозвачи. Министърът трябва да извърши проучване и анализ преди да вземе решение за прилагане на тези мерки. Ограниченията могат да продължат до шест месеца, с възможност за едно удължаване.
Чл. 5
Цените за обществени превози на пътници и товари се определят свободно на основата на търсенето и предлагането, с изключение на определени случаи по чл. 24а, ал. 11. Превозвачите са задължени да обявяват цените и условията за превоз на клиентите по начин, указан от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Чл. 6 от Закона за автомобилните превози
Общественият превоз на пътници и товари в България се извършва от лицензирани превозвачи, които притежават необходимите лицензи и удостоверения. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" поддържа регистър на лицензите, включващ информация за превозвачите и техните превозни средства. Превозните средства могат да бъдат прехвърляни между лицензите. Има изключения от лицензирането за определени категории превози, включително превоз на товари с по-ниска товароносимост, превози при извънредни ситуации, както и превози от държавни институции. Лицензът на Общността е валиден и за превози в България, а един превозвач може да притежава по един лиценз за пътници и за товари.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за автомобилните превози регламентира условията и реда за издаване на лицензи за извършване на автомобилни превози от търговци с българска регистрация. Лицензите се издават от министъра на транспорта или упълномощени лица, след проверка на техническата изправност на превозните средства и финансовата стабилност на превозвача. Изискванията за лиценз включват благонадеждност, професионална компетентност, финансова стабилност и установяване на територията на България. Благонадеждността се определя от отсъствието на осъждания за умишлени престъпления, а професионалната компетентност - от наличието на удостоверение и подходящо образование. Финансовата стабилност се оценява по наличието на достатъчни ресурси и липсата на публични задължения. Установяването на територията на България изисква наличие на моторно превозно средство и подходящи помещения за съхранение на документи.
Чл. 7а
Чл. 7а от Закона за автомобилните превози регламентира условията за осъществяване на превози на пътници и товари от лицензирани превозвачи. Превозвачите трябва да използват моторни превозни средства с удостоверения за обществен превоз и да наемат водачи, които отговарят на изискванията за възраст, правоспособност и психологическа годност. Министърът на здравеопазването и министърът на транспорта определят условията за медицински прегледи на водачите. За международен превоз на товари с водачи от трети държави е необходим сертификат. Сертификатът се издава при спазване на трудовите разпоредби и условията за професионално обучение.
Чл. 7б
Чл. 7б от Закона за автомобилните превози определя изискванията за лицензирани превозвачи и водачи на моторни превозни средства от категории M2, M3, N2 и N3. Водачите трябва да притежават карта за квалификация, издадена от министъра на транспорта, с валидност 5 години. Моторните превозни средства от категории M2 и M3 трябва да бъдат оборудвани с устройства за мобилно видеонаблюдение и обезопасителни колани, с изключения за определени случаи. Министърът на транспорта определя изискванията за видеонаблюдение и условията за обучение на водачите, които трябва да преминават периодично обучение на всеки 5 години.
Чл. 7в
Член 7в от Закона за автомобилните превози регламентира условията за организиране на курсове за обучение на водачи. Курсовете могат да се организират от търговци, юридически лица с нестопанска цел, професионални гимназии, колежи и висши училища, които имат удостоверение за регистрация от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Регистрацията изисква подаване на заявление с необходимите документи и наличието на учебни кабинети, преподаватели и средства за провеждане на практическите упражнения. В случай на непълноти в документите, агенцията уведомява заявителя за отстраняването им. Регистрацията може да бъде отказана при несъответствие с изискванията, а отказът подлежи на обжалване. Правото за организиране на курсове може да бъде прекратено при определени условия, включително на основание неистински документи или системни нарушения.
Чл. 7г
Чл. 7г от Закона за автомобилните превози описва процеса на регистрация и заличаване на търговците и превозните средства в регистъра. В регистъра се вписват пореден номер, дата на регистрацията, наименование и адрес на търговеца, код по БУЛСТАТ, номер на удостоверение за регистрация и данни за превозните средства. Искането за промяна трябва да бъде подадено в 30-дневен срок след настъпване на промените. Заличаването от регистъра се извършва по заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Редът за регистрация и заличаване се определя с наредба.
Чл. 8
Лицензите за извършване на превоз на пътници или товари в България са лични и не могат да се преотстъпват. Те се издават за срок от 10 години и могат да бъдат продължени при условия, посочени в закона. За издаване на лиценз се подава заявление с необходимите документи. При нередовности, лицето получава уведомление и срок за отстраняване. Издаването или продължаването на лицензите става в срок от 7 до 15 дни в зависимост от типа на поръчката.
Чл. 9
Министърът на транспорта или упълномощено лице може да откаже издаването или продължаването на лиценз за превоз на пътници или товари в случаите, когато кандидатът не отговаря на изискванията, правата от предишен лиценз са били прекратени, условията по чл. 4 са налице или превозвачът вече има лиценз за същия вид превози. Отказът трябва да бъде мотивиран и може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 10
Чл. 10 от Закона за автомобилните превози регламентира задълженията на превозвачите при настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза. Превозвачът трябва да подаде заявление за отразяване на промените в 30-дневен срок. В случай на смърт на едноличен търговец или прехвърляне на предприятието, правата от лиценза преминават на правоприемника, който трябва да подаде заявление за отразяване на промяната в срок от три месеца.
Чл. 11
Чл. 11 от Закона за автомобилните превози определя условията за прекратяване на правата, произтичащи от лиценза за извършване на превоз на пътници или товари. Прекратяването може да стане по решение на лицензиращия орган, по заявление на притежателя, с прекратяване на юридическото лице или дейността на едноличния търговец, или с изтичане на срока на лиценза. Съществуват и специфични случаи, при които правата не се прекратяват веднага, а след приключване на производството или проверката. Превозвачът е задължен да върне лицензите в срок от 15 дни след прекратяване на правата.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за автомобилните превози регламентира условията за извършване на таксиметров превоз на пътници. Таксиметров превоз може да се осъществява само от търговец с удостоверение за регистрация, а водачите трябва да отговарят на определени изисквания. Регистрацията се извършва от кметовете на общините, при спазване на специфични условия за благонадеждност и наличие на превозни средства. Превозните средства трябва да са леки автомобили, да имат електронен таксиметров апарат и да са технически изправни. Регистрацията е безсрочна, но може да бъде отказана или прекратена при нарушения на закона.
Чл. 12а
Чл. 12а от Закона за автомобилните превози описва процедурата за вписване в регистъра на данни относно общини, търговци и моторни превозни средства, включително информация за водачи и основания за заличаване на регистрацията. Регистрацията изисква подаване на искане в 30-дневен срок след промяна на обстоятелствата. Редът за регистрация и заличаване, както и условията за таксиметров превоз на пътници, се определят с наредба на министъра на транспорта.
Чл. 12б
Чл. 12б регламентира условията за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка от еднолични търговци, юридически лица или физически лица, регистрирани като земеделски стопани. Превозът не подлежи на наредба за определени случаи, включително: превоз на пътници с автомобили до 8 места, товари с товароносимост до 3,5 тона, превози при бедствия и от определени държавни органи. За превоз на товари над 12 тона е необходим лиценз, а уведомления до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" са задължителни. Създава се база данни с информация за извършителите на превозите.
Чл. 12в
Чл. 12в от Закона за автомобилните превози е нова разпоредба, която е била приета с Държавен вестник, брой 99 от 2003 г. и е влязла в сила на 12.12.2003 г. Тази разпоредба е била изменяна с Държавен вестник, брой 88 от 2005 г., но е отменена с Държавен вестник, брой 92 от 2005 г., като е влязла в сила на 18.11.2005 г.
Чл. 13
Чл. 13 от Закона за автомобилните превози предвижда, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията има право да определи специални правила и допълнителни изисквания за превоз на специфични товари, като малотрайни хранителни продукти, живи животни и птици. Тези правила се отнасят за превозвачите и превозните средства, когато става въпрос за вътрешни превози.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за автомобилните превози регламентира условията за превоз на опасни товари в България. Превозът трябва да бъде в съответствие с Европейската спогодба ADR и наредба, издадена от съответните министри. Водачите на превозни средства за опасни товари трябва да имат специално обучение и свидетелство с валидност 5 години, което може да бъде подновено след опреснителен курс. Лицата, които извършват превози на опасни товари, са задължени да ползват консултанти по безопасността, които също трябва да имат специализирано обучение и удостоверение с валидност 5 години. Контролът на превозите на опасни товари се извършва по ред, определен в наредбата.
Чл. 14а
Чл. 14а от Закона за автомобилните превози регламентира условията за организиране на курсове за обучение на водачи на моторни превозни средства за превоз на опасни товари. Курсовете се организират от търговци и юридически лица с разрешение на министъра на транспорта. Обучението трябва да се провежда по утвърдена учебна документация и да отговаря на изискванията на наредбата. Разрешението се издава за 5 години и може да бъде продължено. То може да бъде отнето при нарушения, а отнетите разрешения могат да се обжалват.
Чл. 15
Превозвачите, които са лицензирани или регистрирани по Закона за автомобилните превози, трябва да организират дейността и труда на водачите си в съответствие със закона и с международните договори, свързани с превозите на пътници и товари, по които България е страна. Те също така са длъжни да създават условия за повишаване на квалификацията на водачите.
Чл. 16
Чл. 16 от Закона за автомобилните превози определя, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията има правомощието да издава наредби относно документите, които водачите на превозни средства трябва да носят по време на извършване на превозите. Тези наредби ще уточняват образците на документите и сроковете за тяхното съхранение. В допълнение, законът съдържа разпоредби относно вътрешните превози, като раздел I се фокусира върху превоза на пътници по автобусни линии.
Чл. 17
Законът за автомобилните превози регламентира обществения превоз на пътници по автобусни линии чрез утвърдени транспортни схеми, които включват републикански, областни, общински и междуобластни линии. Републиканската транспортна схема обхваща междуселищни автобусни линии между населени места от две или повече области и се утвърдена от министъра на транспорта. Областните схеми включват линии между населени места от различни общини в една област, а общинските схеми обхващат градски и междуселищни автобусни линии в рамките на общината. Съществуват изисквания за интервали между тръгванията на автобуси и влакове по сходни маршрути, а областният управител може да разреши разширение на общинските схеми в съседни общини при необходимост от работни пътувания. Междуобластната схема свързва населени места от две съседни области и също се утвърдена от министъра.
Чл. 18
Чл. 18 от Закона за автомобилните превози определя, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в съгласие с министъра на регионалното развитие и благоустройството, издава наредба, която определя условията и реда за разработване и утвърждаване на транспортните схеми, както и за осъществяване на обществените превози на пътници с автобуси. Законът е изменян многократно, като последните изменения и допълнения са направени през 2020 г.
Чл. 19
Чл. 19 от Закона за автомобилните превози регламентира възлагането на автобусни превози, което се извършва след проведена процедура по Закона за концесиите или Закона за обществените поръчки, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1370/2007. Превозите могат да се възлагат с или без прехвърляне на оперативния риск на икономическия оператор, в зависимост от финансовите средства и условията. Не се допуска възлагане на поръчки при определени условия на регламента. Превозвачите са задължени да изпълняват линиите и разписанията в съответствие с изискванията на закона и договореностите с възложителя. Превозите се извършват само от превозвачи с договор с възложителя. Кметовете на общини трябва да изпратят заявление за съгласуване на процедурата по възлагане на превозите, а предоставянето на информация за възлагането е задължително в определен срок.
Чл. 20
Чл. 20 от Закона за автомобилните превози регламентира задълженията за обслужване на междуселищните автобусни линии и автобусните линии на градския транспорт. Според алинея 1, междуселищните автобусни линии трябва да се обслужват от официално обявени автогари и автоспирки, определени от общините. В алинея 2 е посочено, че моторните превозни средства за обществен превоз по автобусни линии на градския транспорт са задължени да спират на определените от кмета автоспирки.
Чл. 21
Чл. 21 от Закона за автомобилните превози определя, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредба, която урежда задължителните изисквания към автогарите, условията и реда за тяхната работа. Наредбата включва категории на автогарите, условия и ред за категоризация, осигуряване на помощ за лица с увреждания и мерки за сигурност на превозите на пътници с автобус.
Чл. 22
Чл. 22 от Закона за автомобилните превози определя задълженията на превозвачите и собствениците на автогари при извършване на междуселищни автобусни превози. Превозвачите са длъжни да ползват автогарите и автоспирките по утвърденото разписание. Общинският съвет определя автогарите и автоспирките в зависимост от наличието им в населеното място. Собствениците на автогари трябва да допускат всички превозвачи срещу заплащане и да прилагат еднакви критерии за определяне на цените за услуги. Методиката за определяне на цените се утвърдена от министъра на транспорта и може да се актуализира веднъж годишно.
Чл. 23
Специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи при условия и цени, определени с наредба от министъра на транспорта. Превозвачът трябва да уведоми областната структура на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за намерението си да извърши случаен превоз преди неговото започване. Случайният превоз започва с попълване на превозен документ по образец, определен в наредбата.
Чл. 23а
Случайните превози на деца и ученици могат да се извършват само в часовия диапазон от 6:00 до 21:00 часа. За целта се използват автобуси, които имат издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм, предоставено от Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).
Чл. 23б
Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и ученици трябва да се извършват от водачи с минимум две години опит и на възраст над 25 години. Автобусите, използвани за тези превози, трябва да имат удостоверение за преминат допълнителен преглед. Удостоверението се издава от компетентни органи по съответната наредба.
Чл. 23в
Чл. 23в от Закона за автомобилните превози задължава възложителя или организатора на превоза на деца и ученици да осигури придружител и да предприеме мерки за безопасното качване и слизане на децата от превозното средство. Тази разпоредба е в сила от 07.07.2020 г.
Чл. 23г
Специализираните, случайните и превозите за собствена сметка на деца и/или ученици трябва да се извършват с моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас В, клас II и клас III. Забранява се превозът на стоящи пътници.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за автомобилните превози регламентира условията за извършване на таксиметров превоз на пътници. Таксиметровата дейност може да се осъществява само от регистрирани търговци с разрешение от съответната община и автомобили, включени в удостоверението за таксиметров превоз. Водачите на таксиметрови автомобили трябва да имат валидно удостоверение, да са психологически годни и да не са осъждани за определени престъпления. Удостоверението се издава за 5 години и може да бъде подновено без изпит, ако се спазват изискванията. След превоза, водачът е задължен да издаде документ с информация за извършения превоз.
Чл. 24а
Разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кметовете на общини за всеки отделен автомобил, след подаване на заявление от търговеца. Таксиметровият автомобил трябва да отговаря на законовите изисквания и търговецът да няма дългове за данъци и осигуровки. Разрешението се издава за срок, посочен в заявлението, но не по-късно от края на календарната година. След получаване на заявлението, кметът трябва да издаде разрешение или да откаже в срок от 14 дни. Разрешението е поименно, не подлежи на преотстъпване и се получава след заплащане на дължимия данък. Действието на разрешението може да бъде прекратено по различни причини, включително по заявление на търговеца или след уведомление от съответните органи. Общинските съвети определят броя на таксиметровите автомобили и цените за превоз.
Чл. 24б
Чл. 24б от Закона за автомобилните превози е бил нов през 2003 г. и е претърпял множество изменения до 2020 г., когато е отменен. Последното изменение е влязло в сила на 08.07.2022 г.
Чл. 24в
Чл. 24в от Закона за автомобилните превози определя условията и реда за извършване на превоз на лица с увреждания и намалена подвижност, както и на болни и ранени лица. Министърът на транспорта и министърът на здравеопазването изготвят наредба, която регламентира тези превози. Превозите могат да се извършват от превозвачи, общини и юридически лица, при спазване на определени условия, включително наличие на специални превозни средства и квалифицирани медицински екипи. Държавните и общинските лечебни заведения са освободени от определени изисквания. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на лицата, извършващи тези превози, и определя процедурите за регистрация и заличаване.
Чл. 24г
Чл. 24г. от Закона за автомобилните превози регламентира извършването на превози с атракционна цел от търговци, регистрирани по Търговския закон и вписани в базата данни на общината. Заявлението за вписване трябва да се подаде не по-рано от 7 дни преди началото на дейността и да съдържа данни за търговеца, моторните превозни средства и маршрута. Кметовете на общини определят маршрута, като той не трябва да дублира автобусни линии и да отговаря на изискванията за безопасност. Базите данни са публични, а превозите се извършват от правоспособни водачи.
Чл. 24д
Чл. 24д от Закона за автомобилните превози регламентира издаването на превозни документи при превози с атракционна цел. Издават се билети, които могат да бъдат от различни видове фискални устройства, електронни билети или по реда на Закона за счетоводството. Всеки билет трябва да съдържа определени реквизити, включително наименование и адрес на търговеца, надпис "Билет за атракционен превоз", номер на билета, превозна цена, дата на издаване и маршрут.
Чл. 24е
Чл. 24е от Закона за автомобилните превози урежда условията за извършване на пътна помощ по пътищата. Пътната помощ може да се осъществява от физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които притежават поне едно превозно средство с българска регистрация. Лицензираните превозвачи също могат да извършват пътна помощ, след като се впишат в специален регистър. За вписване в регистъра е необходимо да се подадат определени документи, включително писмено заявление и списък на превозните средства. Изпълнителната агенция води публичен регистър с информация за лицата, извършващи пътна помощ, а превозните средства трябва да отговарят на специфични изисквания и да бъдат обозначени с надпис "ПЪТНА ПОМОЩ". Отказът за регистрация може да бъде оспорван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 24ж.
Чл. 24ж. от Закона за автомобилните превози описва условията за прекратяване на регистрацията на превозвачите. Регистрацията може да се прекрати при заличаване от регистъра, прекратяване на дейността на търговеца или юридическото лице, или по заявление на притежателя на удостоверението. Освен това, регистрацията може да бъде заличена, ако е издадена на база неистински документи или ако лицето не отговаря на изискванията. Заличаването се извършва с мотивирана заповед от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", която може да бъде оспорена по административен ред, но оспорването не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за автомобилните превози регламентира условията за извършване на международен превоз на товари. Такъв превоз може да осъществява само превозвач, притежаващ лиценз на Общността и, при необходимост, разрешително, съгласно международни договори, в които България е страна. Лицата, упоменати в чл. 12б, ал. 1, също могат да извършват превоз, ако имат съответното разрешително. Издаването на разрешителни се регулира от министъра на транспорта, а те не могат да се преотстъпват. Контролът за спазване на условията се осъществява от същия министър.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за автомобилните превози предвижда, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в съответствие с международните договори, съгласува с компетентните органи на други държави броя на разрешителните, предоставяни на българските превозвачи. Измененията в текста са извършени през 2002, 2005 и 2009 г., като последното изменение влиза в сила от 25.12.2009 г.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за автомобилните превози регламентира условията, при които чуждестранни превозвачи могат да извършват превози на товари в България. Те трябва да имат лиценз на Общността или разрешително от Министерството на транспорта, освен в случаите, когато такова не е необходимо, например за превози на въоръжени сили. Министерството на транспорта съгласува броя на разрешителните и контролира тяхното използване.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за автомобилните превози указва, че чуждестранни превозвачи не могат да извършват превози на товари между два пункта в България, освен ако не е разрешено от международни договори, или ако превозвачите са от държави - членки на ЕС, които позволяват подобни превози за българските превозвачи. В случай на разрешение от международни договори, Министерството на транспорта издава разрешително, което определя условията за извършване на превозите.
Чл. 29
Български превозвач може да извършва международен превоз на пътници с лиценз на Общността и необходимо разрешително. Условията за издаване на разрешителното се определят от наредба на министъра на транспорта, в съответствие с международни договори. Разрешителните не могат да се преотстъпват, а контролът върху лицензите и разрешителните се осъществява от Министерството на транспорта.
Чл. 29а
Член 29а от Закона за автомобилните превози е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 42 от 2007 г. Впоследствие е отменен с Държавен вестник, брой 80 от 2007 г., с влизане в сила от 05.10.2007 г.
Чл. 29б
Чл. 29б регламентира условията за извършване на международни случайни превози на деца и ученици от български превозвачи. Превозите се осъществяват между 6:00 и 21:00 ч. с автобуси, които имат удостоверение за категоризация от IRU. Водачите трябва да имат минимум 2 години опит и да са над 25 години. Автобусите трябва да имат удостоверение за допълнителен преглед, издаден от упълномощени лица.
Чл. 30
Чуждестранните превозвачи могат да извършват редовни международни превози на пътници в България само с разрешително от Министерството на транспорта. Броят на разрешителните се съгласува с международните договори, а те не могат да се преотстъпват на трети страни. Контролът по използването на разрешителните е задължение на Министерството на транспорта.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за автомобилните превози регламентира издаването на разрешителни на чуждестранни превозвачи от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За целта е необходимо представяне на определени документи, установени в двустранни и многостранни договорености, както и искане от компетентния орган на държавата на превозвача. Министърът на транспорта определя с наредба условията, реда и сроковете за издаване на разрешителни, както и случаите на отнемане или промяна на издадено разрешително.
Чл. 32
Министърът на транспорта или упълномощено от него лице може да откаже издаването на разрешително, да открие процедура за промяна или да отнеме разрешителни при установяване на системни нарушения на законодателството, международните договори, както и на паспортния и митническия режим в България.
Чл. 33
Чуждестранен превозвач, притежаващ лиценз на Общността, може да извършва случаен или совалков превоз през територията на Република България без необходимост от разрешително, освен ако не е предвидено друго в двустранни или многостранни договори, в които Република България е страна.
Чл. 34
Член 34 от Закона за автомобилните превози забранява извършването на каботажни превози на пътници от чуждестранни превозвачи на територията на България. Въпреки това, ако международните договори, по които България е страна, позволяват такива превози, Министерството на транспорта може да издаде разрешително на чуждестранния превозвач и да определи броя на курсовете.
Чл. 35
Чл. 35 от Закона за автомобилните превози определя задълженията на превозвача и пътника. Според ал. 1, с договора за превоз на пътници, превозвачът е длъжен да превози пътниците и техните багажи до определено място, а пътникът е задължен да заплати за превоза. Ал. 2 уточнява, че при договора за случайни превози на деца или ученици, превозвачът трябва да извършва превоза в часовия диапазон между 6:00 и 21:00 ч.
Чл. 36
Чл. 36 от Закона за автомобилните превози определя задълженията на превозвачите при превоз на пътници. Превозвачът е длъжен да издава индивидуални или колективни билети, фактури или карти за специализиран превоз, в зависимост от вида на услугата. Договорът за превоз не зависи от редовността на издадените документи. Възможно е издаването на превозни документи от трети лица при наличие на договор с превозвача. Тези лица могат да бъдат общини, общински предприятия или регистрирани търговци.
Чл. 37
Чл. 37 от Закона за автомобилните превози задължава превозчиците да издават багажна разписка за всеки багаж, предаден за превоз. Разписката служи за удостоверение на принадлежността на багажа към пътника и не позволява на превозвача да начислява допълнителни такси. Превозвачът не може да приема багаж, който не принадлежи на пътник, пътуващ в автобуса.
Чл. 38
Чл. 38 от Закона за автомобилните превози посочва, че билетът и багажната разписка действат като доказателство за информацията, записана в тях, освен ако не бъде доказано противното. Тоест, те имат юридическа стойност и могат да бъдат използвани в случай на спорове относно данните, които съдържат.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за автомобилните превози регламентира изискванията за превозни документи при автобусни превози. Тези документи включват билети и карти, издадени по различни начини, като електронни касови апарати, фискални принтери и автоматизирани системи. Превозните документи трябва да съдържат определени реквизити, в зависимост от типа на превоза (градски, междуселищен или международен), включително наименование на превозвача, цена, дата на издаване, маршрут и номер на мястото на пътника. Има специфични изисквания и за багажните разписки, които трябва да съдържат информация за превозвача и пътника.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за автомобилните превози предвижда, че непоименен билет може да бъде преотстъпен на друг човек, но само до момента, в който превозът не е започнал. След началото на превоза, билетът не може да бъде преотстъпен.
Чл. 41
Водачът на транспортно средство е задължен да предаде багажа само на лицето, представило багажната разписка. Ако багажната разписка не е представена, водачът не носи отговорност за предаването на багажа, освен ако не са налице доказателства за правото на получаване. Непотърсените багажи се съхраняват от превозвача или трето лице за срок от три месеца, като разходите са за сметка на пътника.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за автомобилните превози определя отговорността на превозвача за живота и здравето на пътниците. Превозвачът носи отговорност за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, което е настъпило по време на превоза, включително при качване и слизане от превозното средство, както и при товарене и разтоварване на багажите. В случай на превоз, за който важи Регламент (ЕС) № 181/2011, обезщетението за смърт или телесна повреда на пътник е ограничено до максималния размер, посочен в съответния регламент.
Чл. 43
Превозвачът не носи отговорност за увреждания, причинени от непреодолима сила, т.е. от обстоятелства, които не е могъл да избегне, дори и да е взел необходимите мерки за предотвратяване на последствията.
Чл. 44
Превозвачът носи отговорност за вредите, причинени от физически или умствени недостатъци на водача или на други лица, ангажирани с превоза, както и от дефекти или проблеми в състоянието и функционирането на превозното средство. Не може да се освободи от отговорност за тези обстоятелства.
Чл. 45
Превозвачът е отговорен за загуба или повреда на багажите на пътниците от момента на получаването им до предаването им, включително времето на съхранение. Отговорността не важи, ако повредата или липсата са в резултат на естеството или дефектите на самия багаж или при наличие на непреодолима сила. Обезщетението за загуба или повреда на багаж е ограничено до 1000 лв. на единица, освен ако не се прилага Регламент (ЕС) № 181/2011, който предвижда различен размер на обезщетението.
Чл. 46
Недоставените багажи, които не са потърсени в срок от 14 дни, се считат за загубени. Ако загубен багаж бъде намерен в срок от една година, превозвачът е задължен да уведоми пътника. След получаване на обезщетение от пътника, превозвачът трябва да му предаде намерения багаж, като пътникът запазва правото си на обезщетение за забавата.
Чл. 47
Превозвачът може да бъде освободен от отговорност за вреди, ако те са настъпили по вина на пътника или в резултат на поведението му, което е извън нормалните граници на поведение на пътник.
Чл. 48
В случай на настъпили вреди по вина на трето лице, превозвачът има право да предяви регресен иск. Това означава, че ако вредите не са причинени от самия превозвач, той може да търси обезщетение от лицето, което е виновно за инцидента.
Чл. 49
Съгласно чл. 49 от Закона за автомобилните превози, договорът за автомобилен превоз на товари задължава превозвача да транспортира товар, предаден от изпращача, до определено местоназначение срещу заплащане.
Чл. 50
Договорът за превоз се установява чрез товарителница, но неговата действителност не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.
Чл. 51
Товарителницата трябва да бъде изготвена в три оригинални екземпляра, които да бъдат подписани и подпечатани от изпращача и превозвача. При натоварване на няколко превозни средства или при различни видове товари, всяка от страните може да изисква изготвяне на толкова товарителници, колкото са превозните средства или видовете товари.
Чл. 52
Изпращачът е задължен да посочи в товарителницата точното наименование на товара и неговите особености, ако има такива. Освен това, той трябва да предаде на превозвача всички необходими документи, изисквани от държавните органи за здравен контрол, митническите и други органи, съпътстващи превоза.
Чл. 53
Според чл. 53 от Закона за автомобилните превози, товарителницата трябва да съдържа минимално следните данни: място и дата на съставянето, името и адреса на изпращача и превозвача, място и дата на приемане и доставка на товара, името и адреса на получателя, наименованието и опаковката на товара, брутното тегло или количество, брой и маркировка на колетите, превозна цена и допълнителни разходи, инструкции за митнически формалности, а при необходимост - информация за забрана за претоварване, разноски, обявена стойност на товара, инструкции за застраховка и срок за превоза. Страните могат да добавят и допълнителни данни.
Чл. 54
Изпращачът е задължен да обезщети превозвача или трети лица за вреди, които са настъпили в резултат на неверни, неточни или непълни данни, вписани в товарителницата. Това означава, че ако информацията в товарителницата е грешна и доведе до щети, отговорността за тези вреди лежи на изпращача.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за автомобилните превози установява, че когато превозвачът впише данни в товарителницата по искане на изпращача, той се счита за действащ от името на изпращача. Това важи до доказване на противното.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за автомобилните превози определя задълженията на изпращача (товародателя) относно установяването на теглото на товара. Според текста, товародателят или лицето, извършващо товаренето, трябва да гарантират, че масата на натовареното пътно превозно средство не надвишава допустимата максимална маса, посочена в свидетелството за регистрация на превозното средство.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за автомобилните превози предвижда, че натоварването и разтоварването на стоките се извършва от изпращача, получателя или спедитора, освен ако не е уговорено друго. Това означава, че страните могат да постигнат различни споразумения относно извършването на тези действия.
Чл. 58
Подреждането на товара в автомобилите трябва да се извършва под прякото наблюдение на водача. Това е необходимо за опазване на товара и за осигуряване на безопасността по време на движението.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за автомобилните превози задължава превозвача при приемането на товара да провери точността на данните в товарителницата, включително броя на пакетите, маркировката и номерата им, както и видимото състояние на товара и опаковката му.
Чл. 60
Чл. 60 от Закона за автомобилните превози регламентира правото на превозвача да вписва свои възражения в товарителницата относно точността на данните и състоянието на товара и опаковката. Изпращачът не е задължен да се съобразява с тези възражения, освен ако не ги е приел изрично. При липса на вписани възражения се счита, че товарът и опаковката са в добро състояние. Ако превозвачът не може да провери данните, той е длъжен да впише възраженията си в товарителницата.
Чл. 61
Товарителницата служи за доказателство за условията на договора за превоз и за получаването на товара от превозвача, освен ако не се докаже противното.
Чл. 62
Специалните приспособления, необходими за превоз на товари с особени изисквания, като например специфичен вид, размери или тегло, трябва да бъдат осигурени за сметка на изпращача на товара.
Чл. 63
Изпращачът има право да изиска от превозвача спиране на превоза, промяна на мястото за доставяне или доставка на товара на друг получател. Това право може да се упражнява до момента на предаване на товарителницата на получателя. Всички разходи, свързани с тези промени, се поемат от изпращача.
Чл. 64
Според чл. 64 от Закона за автомобилните превози, товарът, заедно с товарителницата, трябва да бъде предаден на получателя, посочен в товарителницата, или на негов пълномощник. Това означава, че само упълномощени лица могат да получават товара от превозвача.
Чл. 65
След пристигането на товара на мястото, посочено в товарителницата, получателят има право да получи втория екземпляр от товарителницата и самия товар, като за това е необходимо да постави подпис. Това е част от задълженията на получателя при извършване на автомобилен превоз на товари.
Чл. 66
Изпращачът носи отговорност пред превозвача за вредите, причинени на лица, вещи или товари, както и за разходите, произтичащи от недостатъците в опаковката на товара. Изключение от тази отговорност е, ако недостатъците са били видими или известни на превозвача при приемането на товара и той не е направил възражение.
Чл. 67
Превозвачът носи отговорност за всяка пълна или частична липса или повреда на товара, от момента на приемането му за превоз до момента на получаването му. Също така, той отговаря и за забавата при доставянето на товара.
Чл. 68
Превозвачът може да се освободи от отговорност за липса, повреда или забавяне на товара, ако причините за това са свързани с действия на изпращача или получателя, присъщи недостатъци на товара, или непреодолима сила. Въпреки това, той не може да се позовава на недостатъци на превозното средство или грешки на водача. Доказателствената тежест за обстоятелствата, освобождаващи отговорността, е на превозвача.
Чл. 69
Член 69 от Закона за автомобилните превози определя, че забава в доставянето на товар настъпва, когато товарът не е доставен в уговорения срок. Ако срокът не е уговорен, забава се счита, когато действителното времетраене на превоза надвишава обичайното време за подобен превоз, извършен с грижата на добър търговец.
Чл. 70
Съгласно Чл. 70 от Закона за автомобилните превози, товарът се счита за изгубен, ако не бъде доставен в срок от 30 дни след уговорения срок, или 60 дни след приемането му за превоз, ако срокът не е уговорен. След получаване на обезщетение за изгубения товар, правоимащият има право да поиска писмено уведомление, ако товарът бъде намерен в срок от една година след изплащането на обезщетението.
Чл. 71
Превозвачът е задължен да изплати обезщетение за цялостна или частична липса на товара, изчислено на база стойността на товара в момента на приемането му за превоз. Стойността се определя по борсов курс, текуща цена на пазара или обичайна стойност. Обезщетението не може да надвишава 8,33 разчетни парични единици на килограм липсващо бруто тегло. При цялостна липса се възстановяват превозната цена и разходите, а при частична липса - пропорционално.
Чл. 72
Превозвачът е задължен да изплати обезщетение при частична повреда на товара, което се определя в зависимост от стойността на обезценяването. Важно е да се отбележи, че обезщетението не може да надвишава стойността, която би била получена в случай на цялостна загуба на товара.
Чл. 73
Увреденият клиент има право да предяви рекламация пред автомобилния превозвач. За целта клиентът е длъжен да приложи превозните документи и всички други документи, които доказват претърпяната вреда.
Чл. 74
Законът за автомобилните превози определя правото на рекламация в зависимост от вида на превоза. При превоз на товари, рекламация може да предяви изпращачът в 30-дневен срок след получаването на товара. При превоз на багажи, рекламацията се предявява от предявителя на багажната разписка в 7-дневен срок от приключването на превоза. В останалите случаи, рекламация може да предяви лицето, притежаващо документа, по който се рекламира, в 30-дневен срок.
Чл. 75
Чл. 75 от Закона за автомобилните превози указва, че предявяването на рекламация не възпрепятства предявяването на иск. Това означава, че дори да е подадена рекламация, страната има право да предяви иск в съда, без да се счита, че е загубила правото си на действие.
Чл. 76
Исковете, произтичащи от автомобилни превози, се погасяват с изтичането на давностни срокове. Обикновените искове по чл. 75 се погасяват след изтичането на 1 година, докато исковете, свързани със смърт или телесна повреда на пътник, имат 3-годишен давностен срок.
Чл. 77
Чл. 77 от Закона за автомобилните превози предвижда, че предявяването на рекламация спира давността до момента на нейното писмено отхвърляне или частично приемане. В случай на частично признаване на рекламацията, давността продължава да тече само за оставащата спорна част.
Чл. 78
Чл. 78 от Закона за автомобилните превози регламентира задълженията на лицата, осъществяващи превози на пътници и товари с превозни средства с максимална маса над 3,5 тона. Те трябва да спазват изискванията на Европейските регламенти относно социалното законодателство и тахографите. Не е задължително оборудването с тахографи за определени превозни средства при превози в България, но водачите трябва да спазват изискванията за време на управление и почивка. Изискванията за времето на управление се определят от министъра на транспорта с наредба.
Чл. 79
Член 79 от Закона за автомобилните превози е бил изменен през 2002 г. и отменен през 2007 г. В сила е от 5 октомври 2007 г.
Чл. 80
Член 80 от Закона за автомобилните превози е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 80 от 2007 година, и влезе в сила на 5 октомври 2007 година.
Чл. 81
Член 81 от Закона за автомобилните превози е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 80 от 2007 г., и влиза в сила от 05.10.2007 г.
Чл. 82
Член 82 от Закона за автомобилните превози е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 80 от 2007 година, и влиза в сила от 5 октомври 2007 година.
Чл. 83
Член 83 от Закона за автомобилните превози е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 80 от 2007 г., и е в сила от 5 октомври 2007 г.
Чл. 83а
Член 83а е нова разпоредба, която е била включена в Закона за автомобилните превози с обнародване в Държавен вестник, брой 11 от 2002 г. Впоследствие, той е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 80 от 2007 г., и е влязъл в сила от 5 октомври 2007 г.
Чл. 84
Член 84 от Закона за автомобилните превози е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 80 от 2007 г., и е в сила от 5 октомври 2007 г.
Чл. 85
Член 85 от Закона за автомобилните превози е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 80 от 2007 година, в сила от 5 октомври 2007 година.
Чл. 86
Член 86 от Закона за автомобилните превози е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 80 от 2007 година, и е в сила от 5 октомври 2007 година.
Чл. 87
Според чл. 87 от Закона за автомобилните превози, минималната възраст на водачите, които осъществяват превози на пътници и товари с максимално допустимо тегло над 7,5 тона, е 21 години. За всички останали водачи минималната възраст е 18 години. Водачи от държави членки на Европейския съюз с удостоверение за професионална компетентност, завършили курс за водачи на превозни средства за превоз на товари, могат да управляват превозно средство с допустима максимална маса над 7,5 тона, стига да са навършили 18 години.
Чл. 88
Лицата, които осъществяват превози на пътници по автобусни линии, извършват превоз за собствена сметка или извършват превози с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, са задължени да изготвят график за работа за водачите. Тези разпоредби са актуализирани с изменения от 2011 г. и 2020 г., като последната промяна влиза в сила от 07.07.2020 г.
Чл. 88а
Законът определя максималната продължителност на ежедневно управление на таксиметрови превози на пътници на 12 часа, с минимална почивка от 11 часа между управлението. Водачите трябва да правят прекъсване от поне 30 минути след 4 часа управление, освен ако не започват период за почивка. Прекъсването може да бъде заменено с по-кратки паузи от 15 минути. Седмичната почивка за водачите е минимум 36 последователни часа.
Чл. 89
Чл. 89 от Закона за автомобилните превози определя функциите на различни компетентни органи, свързани с управлението на дигиталните тахографи. Министърът на транспорта отговаря за издаването на картите за тахографи и прилагането на съответните регламенти на ЕС. Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е отговорен за регистрацията на лицата, които извършват проверки и ремонт на тахографи. Българският институт по метрология одобрява типовете тахографи и свързаните документи. Министърът на икономиката и индустрията също определя мерки за одобряване на тахографите и условията за регистрация на проверяващите лица.
Чл. 89а
Чл. 89а регламентира условията и изискванията за монтаж, активиране, калибриране, контролни проверки и ремонт на тахографи. Дейностите могат да се извършват само от лица, вписани в регистъра на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, които имат удостоверение. За получаване на удостоверение, лицата трябва да отговарят на определени условия, включително регистрация по Търговския закон, наличие на квалифициран персонал, материално-технически условия и документи, удостоверяващи съответствие с нормативните изисквания. Регистрацията е валидна за три години и отказите за регистрация могат да се обжалват.
Чл. 89б
Чл. 89б от Закона за автомобилните превози определя задълженията на лицата, вписани в регистъра за монтаж или монтаж и ремонт на тахографи. Те трябва да извършват дейностите съгласно наредбите и регламентите, да изпълняват указания от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и да уведомяват агенцията при промяна на обстоятелствата. Освен това, регистрираните лица трябва да подават заявление за промяна на обстоятелствата, а агенцията е длъжна да извърши вписване и издаване на удостоверение в срок от един месец. Удостоверението се издава за срок до изтичане на предходното удостоверение и за него се събират такси.
Чл. 89в
Чл. 89в от Закона за автомобилните превози определя условията, при които председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или упълномощени лица могат да заличат лице от регистъра и да обезсилят удостоверението му. Заличаването може да се извърши, ако лицето не отговаря на изискванията, системно не изпълнява задълженията си, удостоверението е издадено на база неистински документи, монтира устройство за манипулиране на тахографи или извършва услуги извън регистрираното място. Заповедите за заличаване могат да бъдат обжалвани в 14-дневен срок, но обжалването не спира изпълнението. Лице, на което е заличена регистрацията, може да подаде заявление за нова регистрация след две години. По искане на регистрираното лице, регистрацията може временно да бъде спряна или прекратена.
Чл. 89г.
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е отговорна за воденето на публичен регистър на лицата, които са регистрирани за извършване на монтаж или монтаж и ремонт на тахографи. Информацията за тези лица се публикува в официалния бюлетин на агенцията.
Чл. 89д
Член 89д от Закона за автомобилните превози определя изискванията за задължителна употреба на устройства за ограничаване на скоростта в моторните превозни средства. Министърът на транспорта издава наредба, която регламентира условията за монтаж и настройка на тези устройства, както и изискванията към лицата, извършващи монтаж. Устройствата трябва да бъдат инсталирани в определени категории превозни средства с конкретни технически характеристики, докато определени категории превозни средства не подлежат на това изискване.
Чл. 90
Чл. 90 от Закона за автомобилните превози определя, че данните, регистрирани на тахографските листове или на други носители на информация, служат като доказателство за скоростта на движение на автомобилите, както и за времето за управление, прекъсване и почивка на екипажите. В допълнение, в закона е добавена Глава шеста "а", която се отнася до внедряването и използването на интелигентни транспортни системи в автомобилния транспорт и интерфейси с останалите видове транспорт, влязла в сила на 14.12.2012 г.
Чл. 90а
Чл. 90а от Закона за автомобилните превози определя ролята на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в координацията на внедряването на интелигентни транспортни системи. Създава се Съвет по интелигентните транспортни системи, който включва председател, заместник-председатели и членове от различни министерства и агенции. Съветът изготвя национален план за действие, обсъжда напредъка на проектите и прави предложения за промени в законодателството. Министърът на транспорта издава правилник за работата на съвета и организира дейността му.
Чл. 90б
Чл. 90б от Закона за автомобилните превози предвижда, че правилата за внедряване и използване на интелигентни транспортни системи в автомобилния транспорт, както и техните интерфейси с другите видове транспорт, ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет. Тази разпоредба е добавена с изменения в Държавен вестник, брой 99 от 2012 г., и влиза в сила на 14.12.2012 г.
Чл. 91
Чл. 91 от Закона за автомобилните превози определя контрола и отговорностите на Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи относно превозите на пътници и товари с моторни превозни средства. Контролът се осъществява чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", която има право да спира превозни средства, да проверява документи, да контролира спазването на правилата за обществен превоз и техническата изправност на превозните средства. Служителите на агенцията имат задължения за контрол на безопасността на експлоатацията на пътните превозни средства и спазването на нормативните изисквания.
Чл. 91а
Чл. 91а от Закона за автомобилните превози описва задълженията на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" относно контролни проверки на пътя и в предприятията. Контролът включва проверки на работните дни на водачите, дневните периоди на управление, почивки и функционирането на контролни уреди. Изискванията за контролни проверки варират в зависимост от годината и включват минимални проценти проверки на пътя и в предприятията. Агенцията събира данни за спазването на европейските регламенти и осигурява координация с други държави членки. Министърът на транспорта определя организацията на проверките и класификацията на превозвачите.
Чл. 91б
Чл. 91б от Закона за автомобилните превози определя задълженията на превозвачите и собствениците на автогари, които включват предоставяне на документи за проверка от служители на Изпълнителна агенция 'Автомобилна администрация' и осигуряване на достъп до съоръжения, свързани с превозите. Също така, водачите на превозни средства, извършващи обществени и собствени превози, са длъжни да предоставят необходимите документи на агенцията.
Чл. 91в
Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са задължени да съхраняват определени документи най-малко една година след приключването на превозите. Те трябва да предоставят тези документи за проверка от контролните органи. Изискваните документи включват: тахографските листове от аналогови тахографи, информацията от дигиталния тахограф и картата на водача, както и пътните листове.
Чл. 92
Чл. 92 от Закона за автомобилните превози определя задълженията на длъжностните лица при извършване на проверки и съставяне на актове за нарушения. Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта или упълномощени от него лица, с изключение на определени случаи, при които те се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от кмета на общината. Процедурата по съставяне на актове и обжалване на наказателните постановления следва Закона за административните нарушения и наказания. Наложената глоба трябва да се заплати в срок от един месец след влизането в сила на наказателното постановление.
Чл. 93 от Закона за автомобилните превози
Чл. 93 от Закона за автомобилните превози предвижда различни наказания за водачи на моторни превозни средства, които извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без необходимите документи и разрешителни. За първо нарушение глобата е 2000 лв., за повторно 4000 лв., а за системни нарушения - 6000 лв. При липса на документи по време на проверка глобата е 100 лв. Отказът за проверка от контролните органи се наказва с глоба от 2000 лв. Случайният превоз на деца извън определените часове се наказва с глоба от 500 лв. при първо нарушение и 1000 лв. при повторно. Приемането на багаж, който не принадлежи на пътник, води до глоба от 300 лв. Липсата на предпътен технически преглед или медицински преглед също се наказва с глоба от 200 лв., а при повторно нарушение - 500 лв.
Чл. 93а
Чл. 93а от Закона за автомобилните превози установява санкции за различни нарушения, свързани с монтажа и ремонта на тахографи. Лицата, които извършват монтаж или ремонт на тахографи без удостоверение, подлежат на глоба от 4000 лв. Преотстъпването на карта за монтаж или ползването на чужда карта е наказуемо с глоба от 3000 лв. Неправилното изпълнение на задълженията по чл. 89б, ал. 1, т. 3 води до имуществена санкция от 2000 лв., а за неизпълнение на задълженията по т. 1 или 2 - 5000 лв. Възпрепятстването на служебните задължения на длъжностни лица е наказуемо с глоба от 1500 лв. При повторно нарушение санкциите се удвояват.
Чл. 93б
Член 93б от Закона за автомобилните превози определя наказания за водачи, които не спазват изискванията за време на управление и почивка, установени в Регламент (ЕО) № 561/2006 и AETR. Глобите варират в зависимост от степента на нарушение, като за превишаване на дневното време за управление глобите са от 100 до 500 лв. в зависимост от продължителността на нарушението. Подобни санкции се прилагат и за седмичното време на управление, общото време на управление за две седмици, непрекъснатото време на управление, времето за прекъсване, нормалната и намалената дневна и седмична почивка. Глобите за различните нарушения варират от 50 до 500 лв.
Чл. 93в
Чл. 93в от Закона за автомобилните превози предвижда различни нарушения, свързани с управлението на моторни превозни средства, оборудвани с тахографи, и съответстващите наказания. Водачите, които не спазват изискванията за функциониране на тахографите или не представят необходимите документи, могат да бъдат глобявани с различни суми, вариращи от 100 лв. до 1500 лв. Включени са нарушения като използване на повредени или неправилно попълнени тахографски листа, манипулации с тахографа и непредставяне на документи при проверка. Наказанията са строго определени в зависимост от конкретното нарушение.
Чл. 93г.
Чл. 93г. от Закона за автомобилните превози предвижда различни имуществени санкции за превозвачи и лица, извършващи превози за собствена сметка, в зависимост от нарушенията. Санкциите включват: 3000 лв. за даване на допълнителни възнаграждения, които застрашават безопасността на движението или нарушават Регламент (ЕО) № 561/2006; 3000 лв. за неизвличане на данни от тахографа; 1500 лв. за неспазване на минималната възраст за придружител на водача; и 200 лв. за неспазване на изискванията за извличане на данни от тахографа, без загуба на данни.
Чл. 94
Чл. 94 от Закона за автомобилните превози предвижда наказания за различни нарушения, свързани с издаването на документи за платена превозна цена. Лицето, което не издаде документ за платена превозна цена, включително за таксиметрови превози, подлежи на глоба от 700 лв. Освен това, ако не се осигурят необходимите документи за платена превозна цена и багажни разписки при обществен превоз на пътници, наказанието е имуществена санкция от 1500 лв. При извършване на таксиметров превоз с цена под минимално или над максимално определената от общинския съвет, санкцията е 3000 лв. и автомобилът се отписва от регистрацията за таксиметров превоз.
Чл. 95
Според чл. 95 от Закона за автомобилните превози, водач на моторно превозно средство, извършващ таксиметров превоз или превоз на пътници или товари, може да бъде наказан с глоба от 500 лв. при наличие на определени нарушения, като липса на таксиметров апарат или повреден таксиметров апарат. За повторно нарушение глобата е значително увеличена - 2000 лв. за нарушения по ал. 1 и 3000 лв. за нарушения по ал. 2. Наказанията се налагат и за промяна на показанията на таксиметровия апарат.
Чл. 95а
Съгласно чл. 95а от Закона за автомобилните превози, водачите на моторни превозни средства, които не са оборудвани с обезопасителни колани, ще бъдат наказвани с глоба от 500 лв. Освен това, водачите на превозни средства, които не разполагат с устройство за мобилно видеонаблюдение или не го използват в съответствие с изискванията, също ще подлежат на глоба от 500 лв. Тези разпоредби влязоха в сила на 29.06.2019 г. и 29.03.2021 г. съответно.
Чл. 95б
Чл. 95б от Закона за автомобилните превози предвижда глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лв. за лица, които разпореждат или допускат превози на пътници с моторни превозни средства, които не отговарят на изискванията за оборудване с обезопасителни колани или устройства за мобилно видеонаблюдение. Санкцията важи, ако превозното средство не е оборудвано или не се спазва установеният ред за оборудването.
Чл. 95в
Превозвачите, които не спазват изискванията за съхранение на записите от устройствата за мобилно видеонаблюдение на моторните превозни средства, подлежат на глоба или имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Чл. 96
Наказанията за нарушения на Закона за автомобилните превози включват глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лв. за допускане на превоз без необходимите разрешителни, преотстъпване на разрешително, извършване на превоз без редовно разрешително и допускане на превоз на болни или ранени с неподходящо превозно средство. За повторни нарушения глобата се увеличава на 5000 лв. или 15 000 лв. в зависимост от нарушението. Допълнителни санкции включват глоба от 1500 лв. за непоставен ограничител на скоростта и 1000 лв. за непроведени технически прегледи или медицински прегледи на водачите.
Чл. 96а
Чл. 96а от Закона за автомобилните превози предвижда санкции за лица, които разпореждат или допускат превоз на пътници по автобусни линии в случай на случайни или специализирани превози. За първо нарушение се налага имуществена санкция от 5000 лв., а при повторно нарушение санкцията нараства на 15 000 лв. и се отнема лицензът. Водачите на моторни превозни средства, извършващи подобни превози, също подлежат на глоба в размер на 500 лв.
Чл. 96б
Чл. 96б от Закона за автомобилните превози определя санкции за нарушения, свързани с превоз на деца и ученици. За извършване на случаен превоз извън часовия диапазон между 6:00 и 21:00 ч. се налага имуществена санкция от 10 000 лв., а при повторно нарушение - 20 000 лв. и отнемане на лиценза. Възложителят, който не осигури безопасно качване и слизане на деца, носи глоба от 5000 лв. За превоз с водачи под 25 години или без необходимия опит, санкцията е 10 000 лв. Същата сума важи и при превоз с автобуси без необходимите удостоверения. При повторни нарушения санкциите се увеличават до 20 000 лв. и отнемане на лиценз.
Чл. 96в
Чл. 96в от Закона за автомобилните превози предвижда наказания за лица, които допуснат или разпоредят извършването на превоз на товари с моторни превозни средства с допустима максимална маса над 12 тона, без издадени удостоверения за обществен превоз или заверено копие на лиценз на Общността. Наказанието е глоба или имуществена санкция от 1500 лв. Освен това, за неизпълнение на задълженията по чл. 12б, ал. 11, наказанието е глоба или имуществена санкция в размер на 500 лв.
Чл. 96г
Чл. 96г. от Закона за автомобилните превози предвижда наказания за лица, които назначават или допускат водачи, които не отговарят на изискванията на закона. За първо нарушение се налага глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лв., а за повторно нарушение - 6000 лв.
Чл. 96д
Ръководител на транспортна дейност на предприятие, който не изпълни задълженията си по Регламент (ЕО) 1071/2009, подлежи на глоба от 500 лв. При повторно нарушение глобата е 1000 лв.
Чл. 97
Чл. 97 от Закона за автомобилните превози предвижда, че отказът за достъп на контролни органи до гаражи, автогари и свързани помещения, както и непредставянето на свързани с превозната дейност документи, води до наказание с глоба или имуществена санкция от 5000 лв. При повторно нарушение, санкцията се увеличава на 10 000 лв.
Чл. 98
Чл. 98 от Закона за автомобилните превози предвижда различни наказания за нарушения, свързани с обучението на водачи за придобиване на начална квалификация или усъвършенстване на познанията им. Наказанията варират от глоба от 500 лв. до 5000 лв., в зависимост от вида и повторяемостта на нарушението. Специално се наказват лица, които провеждат обучение без необходимото удостоверение, не осигуряват проверка на материалната база или не спазват условията на наредбата. За повторни нарушения се предвиждат по-високи санкции и дори отнемане на удостоверение за регистрация. Преподаватели, които не спазват изискванията на учебната документация, също подлежат на глоби. Накрая, за нарушения, за които не е предвидено друго наказание, глобата е 500 лв.
Чл. 98а
Законът предвижда различни санкции за нарушения, свързани с обучението на водачи на моторни превозни средства за превоз на опасни товари. Най-високата глоба от 5000 лв. се налага за извършване на обучение без разрешение, както и за допускане на нарушения в условията на обучението. Лица, които не осигурят достъп на контролни органи или не предоставят необходимата документация, също подлежат на санкции. Преподаватели, които не спазват изискванията на учебната документация, могат да бъдат глобени с 1500 лв. За по-малки нарушения се предвижда глоба от 500 лв.
Чл. 98б
Товародателят или лицето, което извършва товаренето, носи отговорност, ако масата или натоварването на ос на пътно превозно средство надвиши допустимата максимална маса, указана в свидетелството за регистрация. Наказанията са следните: 1. За надвишаване с до 1 тон - глоба 500 лв.; 2. За надвишаване с над 1 тон до 5 тона - глоба 1500 лв.; 3. За надвишаване с над 5 тона - глоба 5000 лв.
Чл. 99
Чл. 99 от Закона за автомобилните превози предвижда, че всяко лице, което наруши установения ред за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, подлежи на наказание. Наказанието е глоба или имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Чл. 100
Превозвачите, които умишлено използват превозните си средства за блокиране на движението по улиците, площадите и пътищата, подлежат на имуществена санкция в размер на 3000 лв. и отнемане на лиценза за срок от една година.
Чл. 101
Законът предвижда наказания за пътници, които пътуват без билет или друг превозен документ в моторни превозни средства за обществен превоз. Глобите са следните: 1) от 10 до 50 лв. за превози по общинските транспортни схеми; 2) 50 лв. за междуселищни превози; 3) 300 лв. за международни превози.
Чл. 102
Чл. 102 от Закона за автомобилните превози предвижда различни санкции за собственици на автогари и автоспирки, както и за водачи на автобуси и превозвачи, при нарушения на изискванията за достъп, оборудване и спиране на определени спирки. Конкретно, непредоставяне на достъп до автогара или автоспирка води до глоба от 500 лв., а неосигуряване на минимално оборудване или отказ за продажба на билети - до 1000 лв. Повторни нарушения на изискванията за автогара могат да доведат до санкции от 10 000 лв. при първо нарушение и 20 000 лв. при повторно. Водачи, които не спират на определените спирки, подлежат на глоба от 300 лв., а превозвачи, които не осигуряват спиране, на санкция от 500 лв. Неприлагането на мерки за сигурност също е санкционирано с 1000 лв.
Чл. 103
Законът за автомобилните превози предвижда имуществени санкции и глоби за нарушаване на изискванията при превоз на опасни товари. Имуществена санкция от 10 000 лв. се налага на всеки, който разпореди или допусне превоз на опасни товари в нарушение на ADR. Водачите, извършващи подобни превози при определени условия, подлежат на глоба от 5000 лв. или 1000 лв. в зависимост от нарушението. При повторни нарушения санкциите се увеличават до 30 000 лв. за първоначалното нарушение и до 10 000 лв. и 5000 лв. за повторни нарушения на съответните разпоредби.
Чл. 104
Чл. 104 от Закона за автомобилните превози предвижда различни имуществени санкции за превозвачи, които нарушават разпоредбите относно работното време и почивките на водачите, както и за неизправности и неправилно функциониране на тахографи. Санкциите варират от 1000 лв. до 5000 лв., в зависимост от конкретното нарушение. При повторни нарушения, санкциите се удвояват, а при системни нарушения - утрояват.
Чл. 104а
Превозвачите, които не подадат заявление в срок от 30 дни след настъпването на изменения в обстоятелствата, вписани в лиценза за превоз на пътници или товари, подлежат на имуществена санкция от 1000 лв. Тази санкция важи за случаи, които не попадат под разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от закона.
Чл. 104б
На превозвачите, нарушаващи разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011, се налагат имуществени санкции с различен размер в зависимост от конкретното нарушение. Санкциите варират от 500 лв. до 10 000 лв. в зависимост от тежестта на нарушението, като най-висока е санкцията за неизплащане на обезщетение в пълен размер, предвидено в чл. 7, параграф 2, буква 'а'.
Чл. 104в
На водач на автобус, който не помага на лица с увреждания или с намалена подвижност, съгласно Регламент (ЕС) № 181/2011, се налага глоба от 500 лв. Разпоредбата е в сила от 01.03.2012 г.
Чл. 104г
На управител или собственик на автогара, който наруши разпоредбите на Регламент (ЕС) № 181/2011, се налагат следните глоби: 3000 лв. за неизпълнение на задължението по чл. 5; 5000 лв. за нарушение на чл. 11, параграф 1; 1000 лв. за нарушения на чл. 11, параграфи 2 и 4; 2000 лв. за нарушение на чл. 13, параграф 1; 1000 лв. за нарушение на чл. 14, параграф 5; 2000 лв. за нарушение на чл. 16; 1000 лв. за неизплащане на обезщетение по чл. 17, параграф 2; 500 лв. за нарушение на чл. 17, параграф 3; 1000 лв. за нарушения на чл. 20, параграфи 1 и 3; 1000 лв. за нарушение на чл. 25, параграф 1.
Чл. 104д
Чл. 104д от Закона за автомобилните превози предвижда, че за нарушения на изискванията на Регламент (ЕС) № 181/2011, за които не е определено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция в размер на 500 лв. Тази разпоредба е в сила от 01.03.2012 г., след като е добавена с ДВ, бр. 99 от 2012 г.
Чл. 104е
Лицето, което не прилага предвиденото намаление от редовната цена при издаване на превозен документ, ще бъде наказано с глоба или имуществена санкция в размер на 1000 лв. Това е регламентирано в Закона за автомобилните превози, чл. 104е.
Чл. 104ж
Кметът на община, който е възложител на превози по утвърдени транспортни схеми и наруши изискванията на чл. 19, ал. 2, 6 и 7 от Закона за автомобилните превози, подлежи на наказание с глоба в размер на 3000 лв.
Чл. 104з
Законът предвижда различни имуществени санкции за превозвачи, които не спазват изискванията за връщане на лиценз и удостоверения в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". За първо нарушение се налага санкция от 500 лв. за всяко невърнато удостоверение или лиценз. При повторно нарушение, санкцията нараства на 1000 лв. Допълнителни санкции от 2000 лв. и 1500 лв. се налагат за извършване на обществен превоз с невалидни документи или с моторно превозно средство без българска регистрация. За повторни нарушения по по-тежките случаи, санкцията е 3000 лв.
Чл. 104и
Според чл. 104и от Закона за автомобилните превози, водач, който извършва превоз на повредено превозно средство по обществено достъпни пътища без удостоверение за вписване, подлежи на глоба от 1000 лв. Допускането на превоз с превозно средство, което не отговаря на определени изисквания, също води до санкции: 1000 лв. за несъответствие с изискванията на чл. 24е, ал. 5; 500 лв. за липса на обозначение по чл. 24е, ал. 6; и 1000 лв. за непредставяне в регистъра по чл. 24е, ал. 4. При повторно нарушение глобите се удвояват.
Чл. 105
Законът предвижда различни наказания за нарушения на неговите разпоредби. За общите нарушения се налага глоба или имуществена санкция от 200 лв. За нарушения, свързани с превоз на опасни товари, глобата е 500 лв. Водач, който не представи необходимите документи при проверка, се наказва с глоба от 50 лв.
Чл. 106
Чл. 106 от Закона за автомобилните превози определя условията, при които пътно превозно средство, превозващо опасни товари, се спира от движение. Това включва случаи на забранени товари, теч на опасни вещества, неподходящи опаковки и недостатъчно удостоверение за превоз. Освен това, се предвижда възможност за преместене на превозното средство до безопасно място при наличие на определени нарушения, като липса на пожарогасители или неправилни етикети.
Чл. 106а
Чл. 106а от Закона за автомобилните превози определя принудителните административни мерки за преустановяване на нарушения. Основните мерки включват временно спиране от движение на моторни превозни средства, временно отнемане на свидетелства за управление и удостоверения на водачи, както и спиране на дейността на превозвачи. Мерките се прилагат при различни нарушения, включително извършване на превоз без необходимите разрешителни, управление от неправоспособни водачи и неспазване на изискванията за безопасност. Налагането на мерките се осъществява от контролни органи и включва сваляне на регистрационни табели и отнемане на документи.
Чл. 107
Законът за автомобилните превози регулира условията и реда за извършване на автомобилни превози на пътници и товари в България. Принудителните мерки по закона се прилагат с мотивирана заповед от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция 'Автомобилна администрация'. Заповедите подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но жалбата не спира изпълнението на мярката. Законът определя различни понятия, свързани с автомобилния транспорт, включително 'обществен превоз', 'превоз на пътници', 'превоз на товари' и 'превоз за собствена сметка'. Съществуват и разпоредби относно издаването на лицензи и разрешителни, както и задължения на превозвачите при бедствия и катастрофи.
§1
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за автомобилните превози се определят основни термини, свързани с автомобилния транспорт. "Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка, докато "превоз на пътници" и "превоз на товари" описват специфични видове услуги, предоставяни от превозвачи. Законът разглежда и различията между превозите за собствена сметка и обществените превози, като се дефинират и условията за извършване на превоз на опасни товари, таксиметрови и специализирани автобусни превози. Включени са и нови термини, свързани с интелигентни транспортни системи, превоз на деца, и концепции от европейското законодателство за обществените услуги.
§2
Параграф §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за автомобилните превози определя, че за издаване на лицензи, разрешителни, регистрационни и други документи, свързани с административни услуги по този закон и Закона за движението по пътищата, се заплащат такси. Тези такси се определят от Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Параграф §2а
Заявленията по Закона за автомобилните превози могат да се подават по различни начини: лично, чрез упълномощено лице, по пощата до седалището на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в София или в регионалните звена в областните градове. Освен това, заявленията могат да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис и подадени по електронен път, съгласно Закона за електронния документ и електронния подпис.
§3
Параграф §3 от Закона за автомобилните превози задължава превозвачите да предоставят транспортни средства за неотложни аварийноспасителни или възстановителни работи, както и за евакуация на хора, животни и материални ценности при бедствия и катастрофи. Тази помощ се предоставя по искане на органите на държавната власт, местната администрация и местното самоуправление. Разходите, направени от превозвачите, ще бъдат възстановени по ред, определен от Министерския съвет.
§4
Параграф §4 от Закона за автомобилните превози предвижда ежегодно включване на разходи в държавния бюджет за субсидиране на нерентабилни автобусни линии и компенсиране на намалените приходи от цени за пътуване за определени категории пътници. Разпоредбите не важат за специализирани и случайни автобусни превози, както и за таксиметрови превози, освен в определени случаи. Условията за предоставяне на средствата и издаване на превозни документи се определят с наредба, която трябва да бъде приета до 31 март 2015 г. Включват се и вътрешноградски превози с трамваен и тролейбусен транспорт. Общини, които не спазват задълженията си, не получават средства от бюджета.
§4а
Параграф §4а от Закона за автомобилните превози предвижда, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е отговорен за издаването на наредби и инструкции, необходими за прилагането на закона и ратифицираните международни договори в областта на автомобилните превози. Тази разпоредба е нова, с изменения през 2005 и 2009 г., и влиза в сила от 25.12.2009 г.
§4б
Съгласно новия параграф §4б от Закона за автомобилните превози, правата за пътуване по вътрешноградския транспорт с ценови облекчения, които са предоставени със закони и актове на Министерския съвет, важат единствено за основните градски линии. Тази разпоредба е в сила от 12.12.2003 г.
§5
Изпълнението на Закона за автомобилните превози се възлага на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и на министъра на вътрешните работи. Тази разпоредба е изменяна и допълвана многократно, последно в сила от 25.12.2009 г.
§6
Законът за автомобилните превози влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", а специфичните разпоредби на чл. 2, ал. 2, 3, 4 и 5 влизат в сила от 1 януари 2000 г. Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 2 септември 1999 г. и е обнародван в Държавен вестник, брой 11 от 2002 г.
§45
В §45 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за автомобилните превози се предвиждат изменения в терминологията на закона. Думите "министърът на транспорта" и "министъра на транспорта" се заменят с "министърът на транспорта и съобщенията" и "министъра на транспорта и съобщенията". Също така, "Министерството на транспорта" става "Министерството на транспорта и съобщенията", а "Главна дирекция 'Автомобилна администрация'" и "Държавната автомобилна инспекция" се заменят с "Изпълнителна агенция 'Автомобилна администрация'". Освен това, термините "редовна автобусна линия", "редовни автобусни линии" и "редовните автобусни линии" се заменят с "автобусна линия", "автобусни линии" и "автобусните линии".
§ 46
Съгласно параграф 46 от Закона за автомобилните превози, в срок от един месец след влизането в сила на закона, Главна дирекция "Автомобилна администрация" ще бъде преобразувана в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Всички дейности, имущество, архиви, права и задължения, включително трудовите правоотношения на служителите, ще преминат към новата агенция.
§48
Законът влиза в сила един месец след обнародването му в 'Държавен вестник', с изключение на определени разпоредби относно моторните превозни средства. Разпоредбите на чл. 89, ал. 2, т. 3 и 4 влизат в сила на различни дати в зависимост от годината на регистрация на превозното средство: за превозни средства, регистрирани след 1 януари 2000 г. - от 1 януари 2004 г.; между 1 януари 1991 г. и 31 декември 1999 г. - от 1 май 2004 г.; между 1 януари 1985 г. и 31 декември 1990 г. - от 1 септември 2004 г.; и за превозни средства, регистрирани до 1 януари 1985 г. - от 1 януари 2005 г.
Параграф §48
Параграф §48 от Закона за автомобилните превози предвижда замяна на термини, свързани с Министерството на транспорта и съобщенията, с по-кратки наименования. Конкретно, термините 'министърът на транспорта и съобщенията', 'министъра на транспорта и съобщенията' и 'Министерството на транспорта и съобщенията' се заменят с 'министърът на транспорта', 'министъра на транспорта' и 'Министерството на транспорта'. Заключителните разпоредби се отнасят до изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 92 от 2005 г., в сила от 18.11.2005 г.
§ 31
Законът за автомобилните превози влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник", с изключения за определени разпоредби. Разпоредбата на § 4 относно чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 влиза в сила от 1 януари 2006 г. Разпоредбата на § 4 относно чл. 6, ал. 1, т. 5 влиза в сила две години след влизането в сила на закона. Разпоредбата на § 14, т. 1 относно чл. 24, ал. 2 влиза в сила на различни дати в зависимост от годината на първа регистрация на автомобилите: за автомобили с първа регистрация до 1 януари 1990 г. - от 1 юли 2006 г., а за автомобили с първа регистрация след 1 януари 1990 г. - от 1 януари 2007 г.
§ 66
Законът за автомобилните превози влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграфи 48 и 49, които влизат в сила от деня на обнародването. Преходните и заключителни разпоредби към Кодекса за застраховането са обнародвани в Държавен вестник, брой 103 от 2005 г. и влизат в сила от 01.01.2006 г.
§28
Законът за автомобилните превози влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения на определени членове и алинеи, които влизат в сила в различни дати, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз и решения на Европейската комисия. Конкретно, определени членове ще влязат в сила на 11 юни 2007 г. и 11 юни 2012 г., а други зависят от сключването на споразумения между застрахователите.
§ 88
Законът влиза в сила на 1 януари 2006 г., с изключения на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Специфичните разпоредби, които имат различен срок на влизане в сила, са изброени в текста.
Параграф §16
В параграф §16 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за автомобилните превози се указва, че навсякъде в текста на закона думите "Закона за административното производство" следва да бъдат заменени с "Административнопроцесуалния кодекс". Тази промяна е част от измененията на закона, публикувани в Държавен вестник.
§ 142 и Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози
Законът за автомобилните превози влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. По-специално, параграфи, свързани с отмяна на определени разпоредби, както и изменения в терминологията, влизат в сила от 1 март 2007 г. Параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".
§ 40
Водачите, които са получили правоспособност за управление на моторно превозно средство преди влизането в сила на § 4, свързан с чл. 7б, трябва да преминат курсове за усъвършенстване на знанията си в срок от 5 години след влизането в сила на изискването по чл. 7б за съответната категория.
§ 43
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила на различни дати. Разпоредбите на § 1, 2, 3, 5, 6, 7, 8, 16, 17, 18 и 19 влизат в сила с влизането на България в ЕС. Разпоредбата на § 4 относно чл. 7б влиза в сила на 10 септември 2008 г. за категория D и на 10 септември 2009 г. за категория C. Разпоредбите на чл. 7в и 7г влизат в сила от 1 януари 2008 г., а § 10, т. 2 относно чл. 12а, ал. 2 влиза в сила на 18 ноември 2007 г.
§59
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Конкретно, разпоредбите на § 18, § 30 относно чл. 43, ал. 1 и 3, § 33 относно чл. 48, ал. 4 и § 40 относно чл. 115д, ал. 4 и 6, чл. 115е, чл. 115ж и чл. 115н, ал. 2 влизат в сила при определени условия.
§37
Параграф §37 от Закона за автомобилните превози въвежда изискванията на Директива 2006/22/ЕО, която определя минималните условия за изпълнение на Регламенти (ЕИО) № 3820/85 и (ЕИО) № 3821/85. Тези регламенти са свързани със социалното законодателство в областта на автомобилния транспорт и отменят Директива 88/599/ЕИО.
§40
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби. Параграфи 9 и 12 влизат в сила един месец след обнародването, а параграф 20 относно чл. 89д, ал. 3, т. 4 влиза в сила от 1 януари 2008 г.
§44
Законът за автомобилните превози влиза в сила от 1 януари 2008 г. В допълнение, се представят преходни и заключителни разпоредби, свързани с измененията и допълненията на Закона за Министерството на вътрешните работи, които са обнародвани в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г. и влизат в сила от 25.12.2009 г.
§ 74
В параграф 74 от Закона за автомобилните превози се извършват изменения, свързани с наименованията на Министерството и министъра. Думите "министърът на транспорта", "министъра на транспорта" и "Министерството на транспорта" се заменят с "министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията", "министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията" и "Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията".
§ 100
Законът за автомобилните превози влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91), които влизат в сила от деня на обнародването му. Допълнителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона.
§51
Параграф §51 от закона предвижда въвеждането на изискванията на Директива 2009/5/ЕО, която изменя Приложение III към Директива 2006/22/ЕО. Тези директиви касаят минималните условия за изпълнение на регламенти, свързани със социалното законодателство в автомобилния транспорт. Законът за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози е обнародван в Държавен вестник, брой 17 от 2011 г.
§ 55
Разпоредбата на § 8, свързана с чл. 17, ал. 6 и 7, влиза в сила от 1 януари 2013 г. До тази дата не се допуска включване на нови автобусни линии в републиканската транспортна схема. Договорите за обществени превози по автобусни линии, сключени след влизането в сила на закона, не могат да имат срок по-дълъг от 31 декември 2012 г. Договорите, възложили задължения за обществена услуга до 3 декември 2009 г., остават в сила при условията на Регламент (ЕО) № 1370/2007.
§ 57
Разпоредбата на § 14, касаеща чл. 24а, ал. 5 и 6, влиза в сила три месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са част от закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, обнародван в ДВ, бр. 38 от 2012 г., и влизат в сила от 01.07.2012 г.
§84
Параграф §84 от Закона за автомобилните превози, влязъл в сила на 18.05.2012 г., предвижда, че в срок до един месец от обнародването на закона в 'Държавен вестник' Министерският съвет трябва да приведе Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с новия закон, а компетентните органи да актуализират устройствените актове на съответната администрация, за да отразят промените в закона.
§ 85
Параграф §85 урежда правоотношенията с различни администрации, свързани с редица закони, и посочва, че те ще се регулират по условията на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Назначаването на държавен служител включва определяне на минимален ранг и индивидуална основна заплата. Средствата за осигурителни вноски се осигуряват в рамките на бюджетите на съответните разпоредители. Министерският съвет и органите на управление на НОИ и НЗОК трябва да направят съответните бюджетни промени. Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения не се компенсират парично.
§86
Съгласно §86 от Закона за автомобилните превози, в срок от един месец след влизането в сила на закона, индивидуалната основна месечна заплата на служителите трябва да бъде определена така, че след удръжките за данъци и осигуровки, да не е по-ниска от брутната месечна заплата, която е получавана до момента, също намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски и данъци. Брутната заплата включва основната заплата и допълнителни възнаграждения, които се изплащат редовно и зависят от отработеното време.
§ 87
Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г., с изключение на параграф 84, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби включват изменения на закона, обнародвани в различни бройки на "Държавен вестник" с различни дати на влизане в сила, като последното изменение е от 11 брой на 2014 г., в сила от 30.12.2013 г.
§2
Лицата, извършващи превози на пътници по автобусни линии, трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона. За междуселищни и международни превози срокът е до 30 юни 2014 г., а за превози по градски линии също до 30 юни 2014 г.
§3
Законът за автомобилните превози влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, който е обнародван в Държавен вестник, брой 60 от 2012 г. и влиза в сила от 07.08.2012 г.
§30
Законът за автомобилните превози влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на параграф 1, който влиза в сила една година след обнародването. Допълнителните разпоредби касаят изменения и допълнения на закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 99 от 2012 г.
§22
Параграф §22 от Закона за автомобилните превози въвежда разпоредбите на Директива 2010/40/ЕС, която касае внедряването на интелигентни транспортни системи в автомобилния транспорт и взаимодействието с други видове транспорт. Също така, законът осигурява прилагането на Регламент (ЕС) № 181/2011. Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за автомобилните превози, публикувани в Държавен вестник, брой 99 от 2012 г.
Параграф 23
Параграф 23 от закона указва, че определени параграфи (4, 6, 7, 11, 19 и 21) влизат в сила от 1 март 2013 г. Параграф 10 влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят измененията в закона, които са обнародвани в брой 103 от 2012 г. и влизат в сила от 01.01.2013 г.
§ 123
Законът за автомобилните превози влиза в сила на 1 януари 2014 г., с изключение на определени параграфи. Параграф 115 влиза в сила от 1 януари 2013 г., а параграфи 18, 114, 120, 121 и 122 влизат в сила на 1 февруари 2013 г. Заключителните разпоредби се отнасят и до закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 23 от 2013 г. и влиза в сила от 08.03.2013 г.
§14
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са обнародвани в Държавен вестник, брой 66 от 2013 г. и влизат в сила от 26.07.2013 г.
§85
В параграф §85 от Закона за автомобилните превози се предвижда замяна на термините, свързани с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Всички споменавания на "министъра на регионалното развитие и благоустройството", "заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството" ще бъдат заменени с "министъра на регионалното развитие", "заместник-министър на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие" съответно.
§117
Законът за автомобилните превози влиза в сила от деня на обнародването му в 'Държавен вестник'. Заключителните разпоредби са свързани с Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., който е обнародван в 'Държавен вестник', брой 109 от 2013 г. и влиза в сила от 01.01.2014 г.
§ 10
Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 2, който влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към измененията на Закона за автомобилните превози, обнародвани в ДВ, бр. 11 от 2014 г., и влизат в сила от 30.12.2013 г.
§14
Лицензите, издадени до влизането в сила на Закона за автомобилните превози, запазват действието си до изтичането на срока, за който са издадени. Това важи както за лицензите на Общността, така и за лицензите за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
§ 16
Параграф §16 уточнява, че параграфи 10, 11, § 12, т. 1, буква "а" и § 13, свързани с § 1, т. 43, 44, 45, 46 и 47, влизат в сила от 1 юли 2014 г. Освен това, се посочва, че преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията са обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 2014 г., и влизат в сила от 28.11.2014 г.
§85
В преходните и заключителни разпоредби на Закона за автомобилните превози се указва, че всички споменавания на "министъра на регионалното развитие", "заместник-министър на регионалното развитие" и "Министерството на регионалното развитие" се заменят с новите наименования: "министъра на регионалното развитие и благоустройството", "заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството" и "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".
§117
Законът за автомобилните превози влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2015 г. са обнародвани в бр. 107 от 2014 г. и влизат в сила от 01.01.2015 г.
§ 21
Законът за автомобилните превози влиза в сила на 1 януари 2015 г., с изключение на параграф 19, който влиза в сила на 1 декември 2014 г. Заключителните разпоредби касаят измененията в закона, обнародвани в Държавен вестник, брой 81 от 2015 г., които влизат в сила на 1 април 2016 г., и измененията, обнародвани в брой 100 от 2015 г., които влизат в сила на 20 ноември 2015 г.
§3
Законът за автомобилните превози влиза в сила на 1 април 2016 г., след изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 100 от 2015 г., с дата на влизане в сила 20.11.2015 г. Заключителните разпоредби се отнасят до измененията на закона, обнародвани в същия брой на Държавен вестник.
§2
Законът за автомобилните превози влиза в сила на 20 ноември 2015 г. Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят до Закона за допълнение на Закона за местните данъци и такси, който е обнародван в Държавен вестник, брой 32 от 2016 г. и влиза в сила от 01.01.2017 г., с последващи изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 93 от 2017 г.
§ 7
Разрешенията за таксиметров превоз на пътници, издадени преди влизането в сила на Закона за автомобилните превози, остават валидни до изтичането на срока им, но не по-късно от 31 декември 2016 г. Удостоверенията на водачите на леки таксиметрови автомобили, издадени до влизането в сила на закона, запазват действието си до 30 юни 2018 г.
§ 8
Законът за автомобилните превози влиза в сила на 1 януари 2017 г., с изключения: § 3 влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник", а § 6 влиза в сила от 1 април 2016 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, обнародвани в ДВ, бр. 59 от 2016 г., влизат в сила от 01.08.2016 г.
§4
Параграф §4 предвижда, че започналите и недовършени процедури по издаване на удостоверения по чл. 89а, ал. 2 ще се довършват по досегашния ред, въпреки влизането в сила на новия закон. Това осигурява продължаване на процесите, които са започнали преди прилагането на новите разпоредби.
§ 9
Законът за автомобилните превози влиза в сила в 6-месечен срок след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на член 4, ал. 4, § 6 и § 8, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграф 2 относно минималния складов капацитет на данъчните складове за втечнен нефтен газ влиза в сила две години след обнародването.
§ 33
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключения: 1) параграф 1, т. 1, § 3 и 16 - в сила от 16 август 2019 г.; 2) параграф 2 - а) от 1 януари 2019 г. за превозни средства до 3,5 тона и б) от 16 август 2019 г. за над 3,5 тона; 3) параграф 32 - в сила в 9-месечен срок, с изключение на определени алинеи, които влизат в сила в 30-месечен срок.
§ 22
Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения: 1. Параграф 21, т. 1, буква "в" - от 1 март 2019 г.; 2. Параграф 4, т. 2 и § 10 относно чл. 167, ал. 3а и § 14, т. 2 - от 16 август 2019 г.; 3. Параграф 14, т. 1 относно чл. 179, ал. 3 за превозни средства над 3,5 тона - от 16 август 2019 г.; 4. Параграф 8, т. 2, буква "в" - от 1 май 2019 г. Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, обн. в ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2021 г.
§63
Параграф §63 от Закона за автомобилните превози е обявен за противоконституционен. Според него, след 31 декември 2021 г. служебно ще се прекратява регистрацията на моторни превозни средства от категории М2, М3 и N3, както и на специални превозни средства, ако те не са регистрирани от юридическо лице, едноличен търговец или физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин. Изключенията включват къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички.
§64
Лицата, вписани в регистъра по отменения чл. 148в от Закона за движението по пътищата, които извършват пътна помощ, трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания на чл. 24е и 24ж от Закона за автомобилните превози в срок от две години след влизането на закона в сила.
§65
Параграф §65 урежда преходните разпоредби относно регистрацията за таксиметров превоз на пътници. Производствата по регистрация, започнати преди влизането в сила на закона, ще продължат по досегашния ред. Удостоверенията за регистрация, издадени преди влизането в сила на закона, запазват валидността си до изтичането на определения срок.
§ 66
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат различни дати на влизане в сила. Параграф 62 влиза в сила от 28 март 2020 г.; параграф 8, свързан с чл. 12, ал. 1 - 6, ал. 7, т. 1 и т. 3 и 4 и ал. 8 - 14, § 9, т. 1, § 18, § 19 и § 58, т. 13, влиза в сила от 1 януари 2021 г.; параграф 8, относно чл. 12, ал. 7, т. 2, и § 20, влиза в сила две години след обнародването на закона.
§ 11
Законът за автомобилните превози влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на определени параграфи. Параграф 4, точка 2 влиза в сила три месеца след обнародването, а параграф 6 влиза в сила от 1 август 2020 г. Преходните и заключителни разпоредби също се отнасят към Закона за изменение и допълнение на Закона за пътищата, обнародван в "Държавен вестник", брой 23 от 2021 г., в сила от 19.03.2021 г.
§ 34
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 18, който влиза в сила една година след обнародването, и § 33, който влиза в сила от 6 април 2021 г. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки са обнародвани в ДВ, бр. 88 от 2023 г. и влизат в сила от 22.12.2023 г.
§ 105
Законът за автомобилните превози влиза в сила в двумесечен срок от обнародването му с изключение на определени параграфи, които влизат в сила на различни дати: някои от 1 януари 2024 г., други в 9-месечен срок, а трети от деня на обнародването. Има и параграфи, които влизат в сила от 1 февруари 2024 г. и в 12-месечен срок след обнародването. Заключителните разпоредби се отнасят и до изменения в Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната.
§76
Законът за автомобилните превози влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Приложенията, свързани с чл. 6, ал. 1, т. 3 и т. 4, са били нови от 2005 г., но са отменени през 2007 г. с влизане в сила на нови разпоредби. Включени са и релевантни актове от Европейското законодателство, които касаят различни аспекти на автомобилния транспорт, като квалификация на водачите, проверка на превоз на опасни товари, и права на пътниците в автобусния транспорт.
