Виж оригиналния текст на документа
Наредбата регламентира специфичните изисквания за проучването и ползването на подземните води, включително минералните, както и мерките за опазването им от замърсяване и влошаване.
Наредбата цели опазване на подземните води като ценен ресурс, предотвратяване на замърсяването им и поддържане на добро количествено и химично състояние. За всяко подземно водно тяло се извършват оценка на състоянието и планиране на мерки за опазване. Състоянието на водите се оценява на добро или лошо, в зависимост от изпълнението на определени условия. Осигурява се мониторинг и контрол на качеството на водите, както и издаване на разрешителни за водовземане и ползване на подземни води, с цел защита от замърсяване и устойчиво управление.
Разрешителните за ползване на воден обект, свързани с изграждане на съоръжения за подземни води, се издават в рамките на разрешително за водовземане, отвеждане, инжектиране или реинжектиране чрез нови съоръжения, съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1, букви "ж" и "з" от Закона за водите.
Наредба № 1 определя условията за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване. Въвеждат се оценки на инвестиционни предложения, свързани с дълбоки водоснабдителни сондажи, добив на подземни води, инжектиране на вещества и др. Оценките трябва да включват информация за подземното водно тяло, разполагаемите ресурси, замърсяващи вещества и опасност от замърсяване. Въз основа на оценките се определя допустимостта на инвестиционните предложения.
Чл. 3 от наредбата определя две категории на лицата, черпещи подземни води: I категория за дебит над 1 l/s и II категория за дебит 1 l/s и по-малко. Категорията е основа за определяне на специфични изисквания за проучване и мониторинг на подземните води. Разпоредбите не важат за минерални води, които са изключителна държавна собственост или публична общинска собственост.
Чл. 4 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя дейностите, свързани с проучването на подземни води, които включват осигуряване на информация за литоложкия строеж на водоносния хоризонт, структурата му, оценка на граничните условия, филтрационни и миграционни характеристики, филтрационно и геотермично поле, химичен състав и физико-химични свойства на подземните води, както и въздействието на човешките дейности.
Чл. 5 от Наредба № 1 определя, че структурата на водоносния хоризонт се установява на базата на слоестостта или разнородността му. При наличие на слоест или разнороден водоносен хоризонт, е необходимо да се предостави информация относно площната издържаност и дебелината на слоевете, водните нива в отделните слоеве и техните филтрационни характеристики.
Чл. 6 от Наредба № 1 определя информацията, необходима за оценка на граничните условия на подземните водни тела. Тази информация включва: потокът, постъпващ по границите; връзката с повърхностните води; нивата и тяхното изменение; дебитите по вътрешните граници; инфилтрацията при безнапорни водоносни хоризонти; и хидравличното несъвършенство на съоръженията за водовземане.
Чл. 7 от Наредба № 1 определя начините за осигуряване на информация относно филтрационните и миграционните характеристики на подземните води. Това включва провеждане на опитно-филтрационни изследвания или наблюдения за изменение на нивата и дебита на водите, както и опитно-миграционни или лабораторни изследвания за хидрогеохимичните и топлофизичните параметри.
Чл. 8 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя начина на измерване и класификация на филтрационното поле в областта на подземните води. Филтрационното поле се установява чрез измерване на нивата на подземните води и може да бъде естествено, ако не се извършва водовземане, или нарушено, ако водовземането е променило режима на нивата. Определянето на филтрационното поле е основа за оценка на въздействието върху подземните води.
Член 9 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя, че геотермичното поле при проучване на минерални води се характеризира чрез разпределението на температурите както по площ, така и по дълбочина на находището на минерални води и покриващите го пластове. Освен това, характеристиката на филтрационното и геотермичното поле служи като основа за разработването на характеристиката на полето на приведените напори.
Чл. 10 от Наредба № 1 определя процеса на характеризиране на химичния състав и физико-химичните свойства на подземните води. Процесът включва определяне на фоновите и базовите нива, както и моментния химичен състав. Измерванията и изпитванията се извършват от акредитирани лаборатории и данните служат за установяване на замърсителите и оценка на опасността им.
Чл. 11 от Наредба № 1 определя информацията за въздействието на човешките дейности върху подземните води. Тази информация включва разрешеното водовземане, отвеждане на замърсители, инжектиране и подхранване на подземните води, извършвани по Закона за водите. В допълнение, новите съоръжения за подземни води също са част от информацията, която трябва да бъде предоставена.
Чл. 12 от НАРЕДБА № 1 определя проучването на подземните води като основа за съставяне на концептуален модел на подземните водни тела. Този модел включва естествените характеристики на водното тяло и влиянието на човешките дейности. Концептуалният модел е важен за избор на изчислителна схема за оценка на дебита на съоръженията, оценка на въздействието на дейности върху подземните води и избор на местоположението на мониторингови пунктове в рискови водни тела.
Наредбата определя класификацията на подземните води и находищата на минерални води. Подземните водни тела се представят на база структурата на водоносните хоризонти (единични, слоести, разнородни), хидравличните условия (напорни, безнапорни, напорно-безнапорни) и филтрационните свойства (еднородни, нееднородни, особено нееднородни). Водоносните слоеве се класифицират по водообилност на базата на проводимостта им, като се различават слабо водообилни, средно водообилни, водообилни и силно водообилни слоеве.
Чл. 14 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя два типа гранични условия за подземните водни тела или находища на минерални води. Първият тип са простите гранични условия, при които местоположението и ролята на границите са доказани с конкретни проучвания и са постоянни. Вторият тип са сложните гранични условия, при които местоположението и ролята на границите не са доказани с конкретни проучвания или са променливи във времето.
Наредбата определя групирането на подземните водни тела и находища на минерални води в зависимост от сложността на хидрогеоложките условия. Подземните води се делят на две групи: I група с прости хидрогеоложки условия, където филтрационните свойства са еднородни и граничните условия са прости; II група със сложни хидрогеоложки условия, при които филтрационните свойства са нееднородни или особено нееднородни и граничните условия са сложни. Хидрогеоложките условия се считат за сложни, ако поне едно от условията на II група е налице.
Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. класифицира подземните водни тела или находища на минерални води в три групи в зависимост от степента на изученост на хидрогеоложките условия. I група включва добре изучени условия, II група - средно изучени, а III група - слабо изучени. За всяка група са определени критерии, свързани с филтрационните параметри, граничните условия, филтрационното поле и ресурсите на водата.
Чл. 17 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя условията за проучване на подземните води. Проучването се извършва за водни тела без налични данни, при изграждане на съоръжения, за оценка на състоянието на водите при издаване на разрешителни, за предотвратяване на замърсявания, за разрешаване на дейности с потенциално замърсяване и за определяне на площадки за третиране на отпадъци. При проучванията се извършва оценка на риска от замърсяване на водите.
Чл. 18 от Наредба № 1 определя, че обхватът и съдържанието на дейностите за проучване на подземните води зависят от сложността на хидрогеоложките условия, степента на изученост на водното тяло, въздействието на човешката дейност и целта на проучването. Член 18, алинея 2, е отменен през 2013 г.
Чл. 19 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя процеса на характеризиране на подземните водни тела, който включва оценка на естествените им характеристики и оценка на въздействието от човешките дейности. Състоянието на подземните води може да бъде определено като добро или лошо, а общото им състояние се определя на база по-лошото от двата показателя.
Чл. 20 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя, че характеризирането на подземните водни тела е първоначално и допълнително и се извършва на всеки 6 години. Директорите на басейнови дирекции са отговорни за съставянето и поддържането на паспорти на подземните водни тела, които съдържат информация за тяхното характеризиране. Тези паспорти се публикуват на интернет страниците на басейновите дирекции заедно с проектите на плановете за управление на речните басейни.
Чл. 21 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. описва процеса на първоначално характеризиране на подземни водни тела. Целта е да се оцени начинът на ползване, степента на изученост и риска от непостигане на целите за опазване на околната среда. Процесът включва анализ на хидрогеоложките условия, геоложкия строеж, почвите, земеползването и замърсителите. Определят се местоположението на водното тяло, въздействията от човешки дейности, литоложкият строеж и зависимостите от водни и сухоземни екосистеми. Характеризирането може да се извърши и за групи подземни водни тела.
Чл. 22 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя условията и процедурата за допълнително характеризиране на подземни водни тела. Такова характеризиране е необходимо, когато е установен риск от непостигане на целите за опазване на околната среда или е необходима точна оценка на риска и мерки за опазване. Процесът включва анализ на геоложките и хидрогеоложките характеристики, оценка на влиянието на човешките дейности, идентифициране на свързани екосистеми, оценка на ресурсите и химичния състав на водите.
Чл. 23 от наредбата определя информацията, свързана с въздействието на човешките дейности върху подземните води. Тя включва местоположението на съоръженията за водовземане, химичния състав на черпените и отвежданите води, както и земеползването в зоните на подхранване. В информацията се отразяват и разрешените водовземания с дебит под 10 m3/d, както и водните количества от кладенците за лични нужди. Информацията се обобщава за землищата на населените места.
Чл. 24 от Наредба № 1 определя условията, при които могат да се установят по-малко строги цели за опазване на подземните води. Това включва идентификация на водни тела, които не могат да постигнат добри количествени и химични състояния поради замърсяване или икономически ограничения. При определяне на целите се вземат предвид влиянието върху свързаните повърхностни води, екосистеми и човешкото развитие, както и методиката по Закона за водите.
Чл. 24а от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя процедурата за оценка на риска относно количественото и химичното състояние на подземните води. Оценката на количественото състояние се основава на разрешеното черпене на води и включва мониторинг на водното ниво, интрузия на солени или замърсени води, както и общото черпене на ресурси. Оценката на химичното състояние включва анализ на натиска от замърсители, превишения на стандартите за качество, и тенденции за увеличаване на замърсяването. Тези оценки са важни за опазването на подземните води и свързаните с тях екосистеми.
Чл. 25 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя типовете документация, свързана с проучването на подземните води. Документацията е разделена на три основни категории: първична, обработена и анализирана. Първичната документация включва резултати от измервания и наблюдения, като геоложки журнали, протоколи за извършени работи и документи за интензификация на водоносния хоризонт. Обработената документация обобщава резултатите и включва геолого-хидрогеоложки разрези и графики. Анализираната документация включва хидрогеоложки доклад или характеристика на подземните водни тела. Всички документи трябва да бъдат съставени и подписани от експерти с магистърска степен в областта на подземните води.
Чл. 26 от Наредба № 1 изисква документите по чл. 25, ал. 2, т. 8 да съдържат геодезически координати и надморска височина на устието на съоръженията или на характерни точки. Тези данни трябва да се нанасят в топографска карта и в карти, създадени на основата на кадастрална карта, съгласно Закона за водите. Картите се изработват в Българска геодезическа система, а координатите трябва да бъдат определени с точност до дециметър. Местоположението на обектите може да се определя и с географски координати.
Чл. 27 от Наредба № 1 определя изискванията за съставяне на документи и карти, свързани с проучването и опазването на подземните води. Документите се основават на топографски карти и включват геолого-хидрогеоложки разрези, карти за местоположението на съоръженията и данни за подземните води. Специално се акцентира на необходимостта от информация за дълбочини, експлоатационни понижения и характеристики на минералните води.
Член 28 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 15 от 2012 година, и влиза в сила на 21 февруари 2012 година.
Чл. 29 от Наредба № 1 определя изискванията за изготвяне на хидрогеоложки доклад, необходим за оценка на ресурсите на находища на минерални води. Докладът включва информация за местоположението, извършените проучвания, геолого-хидрогеоложка характеристика, съоръжения за водовземане и мониторинг, както и оценка на ресурсите и свойства на минералните води. Към доклада се прилагат различни карти, чертежи, документи и таблици за наблюдения. Преоценка на ресурсите може да се извърши на базата на мониторинг и сезонни наблюдения, с възможност за предсрочна преоценка по искане на компетентни органи.
Чл. 30 от Наредба № 1 определя съдържанието на хидрогеоложкия доклад, който е необходим при проучвания на подземните води. Докладът включва информация за местоположението на водното тяло, извършените дейности, геоложкия разрез, характеристиките на водното тяло, химическия състав на водите, оценка на ресурсите и риска от замърсяване. Към доклада се прилагат топографски и геоложки карти, геоложки колонки и данни за дълбочини на подземните води. Допълнителни изисквания са предвидени при инжектиране на определени вещества в подземните води, включително мерки за опазване на околната среда.
Чл. 31 от Наредба № 1 определя изискванията за съставяне на хидрогеоложки доклади, които трябва да се изготвят в два екземпляра, включително цифров аналог. Докладите се основават на архивни източници от Националния геоложки фонд и информация от определени регистри. Ползването на тези източници следва реда на Наредбата за Националния геоложки фонд. Един от екземплярите се внася в Националния геоложки фонд, а вторият се съхранява в съответната басейнова дирекция или се прилага към документацията за разрешително, в зависимост от случая.
Член 32 от Наредба № 1 е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., в сила от 21 февруари 2012 г. В наредбата се разглеждат ресурсите на подземните води в глава трета.
Член 33 от Наредба № 1 определя различията между ресурсите на подземните води и минералните води. Подземните води се делят на естествени и разполагаеми ресурси, докато минералните води имат естествени и експлоатационни ресурси. Източниците на експлоатационните ресурси на минералните води включват естествени ресурси и гравитационни или еластични запаси. Източниците са класифицирани по значение на основни, второстепенни и предполагаеми.
Чл. 34 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. описва начина на оценка на експлоатационните ресурси на находищата на минерални води. Оценката се извършва чрез математически модели. За слабо изучени находища, ресурсите могат да се определят на база технически възможен дебит на водовземното съоръжение или измерен средногодишен дебит на изворите. При наличие на хидрогеотермална енергия, се оценяват и ресурсите от нея.
Чл. 35 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя категоризацията на експлоатационните ресурси на находища на минерални води в три категории: ЕР 1 (гарантирани), ЕР 2 (възможни) и ЕР 3 (предполагаеми). Категоризацията зависи от степента на изученост и сложността на хидрогеоложките условия, като се използват формули за изчисляване на ресурсите в зависимост от групата на изученост и сложността на условията.
Чл. 36 от Наредба № 1 определя процедурата за ежегодно определяне на естествените ресурси на подземните водни тела от Националния институт по метеорология и хидрология. Определянето се извършва до 30 август въз основа на актуални данни за подхранването и хидроложките условия. Необходимите водни количества за екосистемите от подземните води се определят с плана за управление на речните басейни.
Чл. 37 от Наредба № 1 определя как и от кого се оценяват експлоатационните ресурси на находищата на минерални води. Оценката се извършва на база хидрогеоложки проучвания, възложени от: 1) директора на басейнова дирекция за находища на минерални води, изключителна държавна собственост; 2) кмета на общината за находища на минерални води, публична общинска собственост; 3) за сметка на лица, кандидатстващи за право на водовземане или концесия за добив на минерална вода. Освен оценка, тези лица също така възлагат преоценка на ресурсите.
Член 38 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с Държавен вестник, брой 15 от 2012 година, в сила от 21 февруари 2012 година.
Чл. 39 от Наредба № 1 определя процедурите за утвърдяване и преоценка на експлоатационните ресурси на находищата на минерални води. Утвърдяването става със заповед на министъра на околната среда и водите за срок до 12 години. Ресурсите се преоценяват на всеки 12 години, при намаляване на дебита или дълбочината на водното ниво, или преди експлоатация на нови водовземни съоръжения. Утвърдяват се ресурси, определени в категории ЕР 1 и/или ЕР 2, и ресурси от хидрогеотермална енергия.
Чл. 40 от Наредба № 1 определя процедурата за утвърдяване на експлоатационните ресурси на находищата на минерални води, които са публична общинска собственост. Кметът на общината подава заявление до министъра на околната среда и водите, прилагайки хидрогеоложки доклад и данни от мониторинг. В случай на находища без съоръжения, се подава мотивирано заявление за издаване на първоначална заповед, която категоризира ресурсите. Заповедта е основание за балнеологична оценка, актуване на находището и издаване на разрешителни за водовземане. Заповедта се изпраща на кмета в срок от 7 дни след подписването.
Наредбата определя задълженията на министъра на околната среда и водите по отношение на водните ресурси, включително воденето на регистри на находища на минерални води и ресурси на подземни водни тела. Регистрите включват информация за наименования, характеристики, експлоатационни ресурси и водовземни съоръжения. Директорите на басейнови дирекции също водят регистри и съставят годишни баланси на ресурсите на водните тела. Всички регистри и баланси са публични и достъпни онлайн.
Чл. 42 определя количественото състояние на подземните води чрез нивото на подземните води. Подземното водно тяло е в добро количествено състояние, ако: 1) ресурсите му не превишават дългосрочния средногодишен дебит на черпене; 2) нивото на водите не се променя опасно от човешка дейност; 3) измененията в потока не предизвикват интрузия на солени води. Оценката на риска за влошаване на количественото състояние се извършва по реда на чл. 24а, като се вземат предвид разрешеното водовземане и изчисленото понижение на водното ниво.
Чл. 43 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя мерките за опазване на количественото състояние на подземните води. Те включват ограничаване на водовземането, за да се предотврати свръхексплоатацията, понижаването на нивата на водите, и замърсяването на водните тела. Предвиждат се мерки за опазване на подземните води, ограничаване на самостоятелното водоснабдяване, реинжектиране на води при добив на хидрогеотермална енергия, минимален брой съоръжения за водовземане, и мониторинг на количественото състояние на водите. Мерките се прилагат при издаване на разрешителни за водовземане.
Чл. 44 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя условията за предотвратяване на свръхексплоатацията на подземните води. За всяко водно тяло или находище на минерални води, дългосрочният средногодишен дебит на черпене не трябва да надвишава експлоатационните ресурси на находището и разполагаемите ресурси на водното тяло. Максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво не трябва да надвишава допустимото за подземното водно тяло. Изпълнението на тези условия се преценява при издаването на разрешителни за водовземане, като се вземат предвид годишни баланси, надморска височина на допустимото понижение и свободни водни количества.
Чл. 45 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя средногодишния дебит на черпене на подземни води като сума от: 1. средногодишния дебит на съоръжения с разрешително за водовземане; 2. средногодишния дебит на кладенци за лични нужди на гражданите; 4. средногодишния дебит на нови съоръжения с разрешително за водовземане.
Чл. 46 определя условията за водовземане от подземни води, включително средногодишния дебит, годишния обем на водовземане и максималния дебит. Средногодишният дебит е равен на разрешения средноденонощен дебит, а годишният обем е разрешеният денонощен воден обем за 365 дни. Определя се максимален дебит при доказано възстановяване на нивото на подземните води, с изключение на случаи като питейно-битово водоснабдяване и отводняване. Специални условия важат и за минерални води, включително възможност за определяне на по-висок дебит при определени условия.
Чл. 46а от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. описва как се определят свободните водни количества на подземните води. Според член 46а, свободните водни количества се изчисляват ежемесечно като разлика между разполагаемите ресурси на подземното водно тяло и разрешените дебити на черпене. За първите от повърхността подземни водни тела, се вземат предвид и максималните водни количества, резервирани за собствени потребности на гражданите, посочени в плановете за управление на речните басейни.
Чл. 47 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя допустимото понижение на водното ниво (SДОП) за водните тела. За напорни водоносни хоризонти, SДОП се изчислява като разлика между дълбочината на горнището и дълбочината на статичното ниво на водата. За безнапорни водоносни хоризонти, SДОП е 60% от разликата между дълбочината на долнището и статичното ниво. Надморската височина на SДОП се определя за водни тела, черпещи вода чрез вертикални съоръжения, и се основава на стойността на водното ниво при ненарушено филтрационно поле.
Чл. 48 от Наредба № 1 определя условията, при които не се допуска понижение на водното ниво в определени части от водни тела. Това включва области, които подхранват влажни зони, защитени територии и зони, където понижаването на водното ниво може да доведе до привличане на солени или замърсени води, или води с високи концентрации на вредни вещества. Освен това, понижение не е позволено в зони с мониторинг на подземните води.
Чл. 49 от наредбата определя максимално допустимото експлоатационно понижение на водното ниво в съоръжения за водовземане от подземни води, разделяйки водоползвателите на две категории: I категория, където понижението се определя при максимален дебит, и II категория, където се отчита средноденонощният дебит. При изчисленията се вземат предвид геометричните и хидравличните несъвършенства на съоръженията, както и взаимодействията между съоръженията при нарушение на филтрационното поле. Определянето на понижението трябва да спазва условията, посочени в наредбата.
Чл. 50 от Наредба № 1 определя условията за водовземане от подземни води с питейни качества. Разрешава се водовземане чрез нови съоръжения само за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии, самостоятелно питейно-битово водоснабдяване при определени условия и при необходимост от дебит над 5,0 l/s, когато не може да бъде осигурен от повърхностно водно тяло. Водовземането за други цели, включително задоволяване на лични потребности и стопански цели, е забранено, освен ако не става въпрос за първото подземно водно тяло.
Чл. 51 от Наредба № 1 определя условията за разрешаване на водовземане чрез нови съоръжения за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване. Необходимо е да има влязъл в сила подробен устройствен план, осигуряване на водоснабдяване за съседни имоти, и невъзможност за доставка на вода от съществуваща система. Разрешителното се издава за максималния дебит на съоръжението и титулярят е отговорен за доставката и пречистването на водата. Изграждането на нови съоръжения е разрешено само при липса на капацитет на съществуващата система.
Чл. 52 регламентира условията за водовземане от подземни води, като се предвижда минимален брой съоръжения за целта. Отказва се разрешение за нови съоръжения, ако в съседни имоти вече има изградени, от които може да се осигури необходимия воден обем. Собствениците на съществуващите съоръжения не могат да отказват осигуряване на вода за съседни имоти, а разходите за преоборудване са за сметка на новия водоползвател. Разпоредбата за отказ на разрешение не се прилага за нови съоръжения, предназначени за задоволяване на лични нужди на граждани в определени зони.
Член 53 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. описва мерките за предотвратяване на протичането на води от едно водно тяло в друго. Това се постига чрез изолиране на водите от по-горе лежащите подземни водни тела при изграждане на нови съоръжения за подземни води, както и чрез реконструкция или ликвидация на съществуващи съоръжения за подземни води.
Член 54 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., в сила от 21 февруари 2012 г.
Чл. 55 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя изискванията за собствен мониторинг на количественото състояние на подземните води при водовземане. Собствениците трябва да извършват ежемесечно измерване на черпените водни обеми и нивото на подземните води, както и да записват данните в специален дневник. Данните трябва да се изпращат на басейновата дирекция два пъти годишно.
Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя изискванията за съоръженията, предназначени за водовземане от подземни води, включително минерални води. Съоръженията трябва да бъдат оборудвани с измервателни устройства, одобрени по Закона за измерванията, включително водомери и нивомери. Нивомерите се класифицират в зависимост от дълбочината на водното ниво и условията на инсталация. Забранява се монтиране на водопроводни отклонения между съоръжението за водовземане и водомера, освен в специфични случаи.
Чл. 57 от Наредба № 1 определя условията за изграждане на съоръжения за собствен мониторинг на количественото състояние на подземните води при водовземане. Мониторингът е задължителен при водовземане с дебит над 10 литра за секунда или при условия, които могат да повлияят на разрешени водовземания. Допълнителни условия включват близост до водни тела, подземни водни тела с риск от привличане на води от Черно море, и области с опасност от замърсяване. Разрешението за водовземане чрез нови съоръжения изисква хидрогеоложко проучване, освен в определени случаи за дълбоки водоносни хоризонти.
Чл. 58 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя мерките за прекратяване на самоизлива на подземни и минерални води от кладенци. Това може да стане чрез оборудване на съоръженията с кранов режим или чрез консервиране/ликвидиране на неизползвани съоръжения. Разпоредбата не важи за безфилтрови тръбни кладенци в пясъчни водоносни хоризонти с висок напор и за съоръжения за минерални води с високо съдържание на газове, където мерките могат да променят качеството на водите.
Член 59 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. указва, че съдържанието на регистрите на водовземните съоръжения за подземни води, както и редът за тяхното съставяне и поддържане, са уредени в раздел IV от глава пета на наредбата.
Чл. 60 от Наредба № 1 предвижда мерки за предотвратяване на опасно понижаване и повишаване на нивото на подземните води. За предотвратяване на понижаването на нивото се издават разрешителни за водовземане с определяне на максимално допустимо експлоатационно понижение. При установено намаляване на подхранването, правата за водовземане могат да бъдат ограничени. За смекчаване на повишаването на нивото на подземните води, особено в урбанизирани територии, се планират защитни или отводнителни съоръжения, основани на данни за повърхностните води. Мерките трябва да бъдат включени в програмите по чл. 156м от Закона за водите.
Наредбата определя мерки за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване, включително забрани за пряко отвеждане на замърсители, издаване на разрешителни за ползване на водни обекти и специфични мерки за предотвратяване на замърсяването. Задълженията включват мониторинг на подземните води и предотвратяване на непряко отвеждане на замърсители. Мерките не важат за минерални води.
Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. позволява пряко отвеждане на замърсители в малки количества в подземните води, когато това се прави с научна цел за характеризиране, опазване и възстановяване на подземните водни тела. Количествата, които могат да бъдат отведени, са строго ограничени до необходимото за съответната цел.
Член 63 от Наредба № 1 регламентира инжектирането на въглероден диоксид, природен газ и втечнен нефтен газ в земните недра. Инжектирането е разрешено в неподходящи за други цели части от земните недра или при необходимост за осигуряване на газоснабдяване, при условие че не се влошава качеството на подземните води. Процедурата изисква хидрогеоложки проучвания и оценка на риска от замърсяване. Инжектирането на въглероден диоксид следва и изискванията на Закона за съхранение на въглероден диоксид.
Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя условията за инжектиране и реинжектиране на води. Инжектиране е разрешено при определени условия, свързани с проучването и добива на нефт и газ, както и в неподходящи за други цели части от земните недра. Инжектираните води не трябва да съдържат вещества, различни от тези, получени при проучването и добива на нефт и газ или от минната дейност. Реинжектиране е разрешено при отводняване на мини и кариери, както и за добив на хидрогеотермална енергия.
Член 65 от Наредба № 1 определя задълженията, свързани с опазването на подземните води, при различни административни процедури. Забраните и изискванията по чл. 61, ал. 1, т. 1, букви 'б' - 'г' и чл. 75, ал. 5 трябва да се спазват при оценка на въздействието върху околната среда, издаване на разрешения за дейности с отпадъци, проучвания на подземни богатства, ликвидиране на рудодобивни обекти и управление на минни отпадъци. Освен това, контролиращият орган е задължен да изпраща ежегодно данни за мониторинг и контрол на подземните води в съответните дирекции.
Чл. 66 от Наредба № 1 определя методите за оценка на химичното състояние на подземните води, което се основава на електропроводимостта и концентрацията на замърсители. За оценка се използват стандартите за качество на подземните води от приложение № 1 и праговете на замърсяване, установени по реда на чл. 118б от Закона за водите.
Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя задължителни прагове на замърсяване за различни вещества и показатели, включително арсен, кадмий, олово, живак, амониеви йони, хлориди, сулфати, нитрити и фосфати. Освен това, прагове на замърсяване се определят и за изкуствени комплексни вещества като тетрахлоретилен и трихлоретилен. Наредбата предвижда и определяне на прагове за непосочени замърсители, ако те застрашават доброто химично състояние на подземните води или водят до значителни екологични проблеми.
Чл. 68 от Наредба № 1 определя как се определят праговете на замърсяване на подземните води. Праговете се определят така, че превишаването им да показва риск за добро химично състояние на водното тяло. При определянето им се вземат предвид взаимодействията между подземните води и екосистемите, разрешеното водовземане, хидрогеоложките характеристики и изискванията на предходни членове. Освен това, се отчитат източниците на замърсяване, фоновите нива и наличните данни от мониторинга. При недостатъчни данни се планира допълнителен мониторинг.
Чл. 69 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя начина, по който може да бъде установен прагът на замърсяване на подземните води. Той може да бъде определен на национално ниво, за конкретен район за управление на водите или за подземно водно тяло. За трансгранични подземни водни тела, прагът на замърсяване се определя в сътрудничество с съседна държава.
Чл. 70 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя праговете на замърсяване на подземните води чрез планове за управление на речните басейни. В плана се включват информация за подземните водни тела, замърсители и показатели за замърсяване, стандартите за качество на околната среда, фоновите нива на вещества, методиката за определяне на фоновите нива, и оценка на химичното състояние на водите. Ако данни не са налични, трябва да се посочат причините.
Чл. 71 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя условията за актуализиране на списъка на веществата, за които се определя праг на замърсяване. Актуализацията се извършва при нова информация за замърсяващи вещества, необходимост от корекция на съществуващи стойности или възстановяване на предишни стойности с цел опазване на здравето и околната среда. Праговете могат да бъдат изключени, ако няма риск за добро химично състояние на водното тяло. Промените се отразяват в периодичния преглед на плановете за управление на речните басейни.
Чл. 72 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя условията, при които подземното водно тяло се счита за в добро химично състояние. Основните условия включват: липса на привличане на солени или замърсени води, химичен състав, който не превишава стандартите за качество, и недопускане на значително влошаване на екологичното състояние на свързаните повърхностни води. Изключения от тези условия се допуска, ако високите концентрации на замърсители са резултат от естествени хидрогеоложки условия или временни изменения, които не са свързани с човешка дейност.
Чл. 73 от Наредба № 1 определя, че химичното състояние на подземното водно тяло е добро, ако: 1) мониторингът показва изпълнение на условията по чл. 72, ал. 1; 2) няма превишаване на концентрации на нитрати и пестициди в мониторинговите пунктове; 3) дори при превишаване, проучванията потвърдят, че замърсяването не представлява риск за околната среда, и са изпълнени условията за добро състояние; 4) мониторинговите пунктове са избрани съгласно изискванията на наредбата и осигуряват данни за оценка на химичното състояние.
Чл. 74 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя процедурата за оценка на химичното състояние на подземните води. Оценката се извършва за всички замърсяващи вещества, които пречат на постигането на добро състояние на водното тяло. Проучванията включват информация за характеристиките на водното тяло, резултати от мониторинг и сравнение на концентрации на замърсители със стандартите за качество. Определят се концентрации на замърсители и оценява се размерът на замърсената част от водното тяло. Допълнително, се анализира влиянието на замърсителите върху свързаните повърхностни води и екосистеми, включително риска от замърсяване на води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.
Чл. 75 от Наредба № 1 определя изискванията за представяне на химичното състояние на подземните води чрез карти, които включват информация за превишаване на стандартите за качество и праговете на замърсяване. Оценката на химичното състояние се публикува в плановете за управление на речните басейни, заедно с пояснения относно взетите предвид превишения. При наличие на добро химично състояние на подземно водно тяло, се планират мерки за опазване на водоснабдяването и екосистемите, свързани с него.
Чл. 76 от Наредба № 1 предвижда идентифициране и насочване на тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители в подземните води. Процесът включва определяне на начални точки за предприемане на мерки, оценка на мониторинговите данни и изпълнение на допълнителни оценки при наличие на замърсени потоци. Мерките за намаляване на замърсяването са част от програмата по Закона за водите и се планират съгласно изискванията на наредбата.
Член 77 от Наредба № 1 определя изискванията за мониторинг на химичното състояние на подземните води с цел идентифициране на тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители. Програмата за мониторинг трябва да открива тенденции над праговете на замърсяване, като се спазват изисквания за местоположение на мониторинговите пунктове, честота на мониторинга и използвани методи. Оценката на данните трябва да бъде статистически обоснована, а за измервания под количествената граница да се прилага специфичен метод за определяне на стойности. При анализа се вземат предвид базовите нива и предишни данни.
Чл. 78 от Наредба № 1 определя условията за насочване в обратна посока на тенденциите за повишаване на концентрацията на замърсители в подземните води, когато те застрашават водни и сухоземни екосистеми, човешкото здраве или права за използване на водите. Началната точка за предприемане на мерки е 75% от стандарта за качество, с възможност за определяне на по-ранна или по-късна точка при определени условия. Процесът трябва да бъде доказан чрез мониторинг, а методиката за определяне на начална точка се одобрява от министъра на околната среда и водите.
Наредбата определя мерките, необходими за опазване на подземните води от замърсяване, включително предотвратяване на отвеждането на опасни вещества и замърсители. Мерките обхващат забрани за определени дейности, установяване на по-строги прагове на замърсяване и мерки за защита на водите, използвани за питейно-битово водоснабдяване. Отвеждането на замърсители може да бъде допустимо при определени условия, включително наличие на разрешителни и установяване на минимални концентрации на замърсители. Директорите на басейнови дирекции са отговорни за поддържането на списък на случаите, в които не са приложени мерки за защита.
Наредбата определя задълженията на титулярите на разрешителни за водовземане и други дейности, свързани с подземните води, относно провеждането на собствен мониторинг на химичното състояние на тези води. Собственият мониторинг включва ежегодни изследвания на химичния състав на подземните води, както и изследвания на определени показатели в зависимост от категорията на водоползването. Резултатите от мониторинга трябва да се изпращат на съответната басейнова дирекция в срок от 15 дни, а пробите се вземат в определени периоди и места. Изискванията към мониторинга са регламентирани в разрешителните за водовземане.
Съоръженията за собствен мониторинг на химичното състояние на подземните водни тела се изграждат в следните случаи: 1. При инжектиране или реинжектиране на води, съдържащи замърсяващи вещества, за мониторинг на водното тяло и попътно преминатите водни тела. 2. При инжектиране на въглероден диоксид, природен газ и втечнен нефтен газ, за мониторинг на попътно преминатите водни тела. 3. За обекти на повърхността, чиято дейност може да предизвика непряко замърсяване на подземните води.
Чл. 82 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. предвижда мерки за опазване на подземните водни тела, използвани или предвидени за питейно-битово водоснабдяване. Тези мерки са съобразени с наредбата по чл. 135, т. 6 от Закона за водите и се отнасят до зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, както и на минералните води. Раздел III уточнява, че минералните води са изключителна държавна собственост, а съоръженията за подземни води са публична държавна собственост.
Чл. 83 от Наредба № 1 определя правилата за стопанисване на минералните води и съоръженията за подземни води в България. Минералните води са изключителна държавна собственост, а съоръженията за подземни води - публична държавна собственост. Стопанисването включва проучване на находища, поддържане на регистри, осигуряване на техническо състояние на съоръженията, както и определяне на санитарно-охранителни зони. Регистърът на съоръженията съдържа важна информация, включително географски координати, дълбочина и санитарно-охранителни зони.
Чл. 84 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. предвижда, че водовземните съоръжения за минерални води трябва да бъдат оборудвани с водомерна и разпределителна шахта. Водовмерната шахта съдържа общ водомер и устройство за измерване на напора на минералните води, докато разпределителната шахта служи за разпределение на водоснабдяваните обекти и водомери за измерване на ползваните обеми. Шахтите трябва да бъдат разположени в санитарно-охранителната зона и проектирани съгласно специфични норми и правила за бетонни конструкции.
Чл. 85 регламентира стопанисването на минералните води и свързаните съоръжения. Основно, това се извършва от директора на басейновата дирекция, освен в случаи на концесия, когато концесионерът отговаря за тях. При управление на минерално находище от община, отговорността е на кмета. Директорът на басейновата дирекция трябва ежегодно да предлага програми за управление, които министърът на околната среда утвърджава и финансира от бюджета на министерството.
Чл. 86 от Наредба № 1 определя условията за удостоверяване на характеристиките и свойствата на минералните води. За целта се издават сертификат или балнеологична оценка от министъра на здравеопазването или упълномощено лице. Сертификатът се издава в съответствие с изискванията на Закона за храните, а балнеологичната оценка - по наредбата, свързана с Закона за здравето.
Член 87 от Наредба № 1 определя процедурата за издаване на първоначална балнеологична оценка в случай, че в находище на минерална вода липсват съоръжения за водовземане или те са технически негодни. Оценката се основава на наличната официална информация и данни от проучвания. Тази оценка е необходима за актуване на минералната вода като публична общинска собственост и за издаване на разрешителни за водовземане. Ползването на нови съоръжения за водовземане става след издаване на балнеологична оценка, базирана на актуални изследвания на минералната вода.
Чл. 88 от Наредба № 1 регламентира задълженията на министъра на здравеопазването относно издаването на сертификати и балнеологични оценки за минерални води. Тези документи се изпращат на министъра на околната среда и водите, кмета на общината и заявителя. Документите трябва да бъдат налични при актуването на минералните води като публична общинска собственост и при предоставяне на концесии или разрешителни за водовземане на минерални води. Раздел I от Глава пета от наредбата обсъжда общите изисквания за изграждане и поддържане на съоръжения за подземни води.
Член 89 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води определя видовете съоръжения за подземни води, които включват вертикални и хоризонтални кладенци, дренажи, галерии и каптажи на извори. Съоръженията могат да служат за проучване, мониторинг, водовземане, реинжектиране, изкуствено подхранване и отвеждане на замърсители. Определя се, че някои от тези съоръжения не представляват строежи по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и се изграждат по реда на наредбата. Водовземането изисква разрешение за строеж и следва да бъде съгласувано с устройствените планове.
Чл. 90 от Наредба № 1 определя правния статус на съоръженията за подземни води. Съоръженията за подземни води, с изключение на минералните, се считат за недвижими вещи, свързани с поземления имот. Съоръженията за минерални води също са недвижими вещи, но принадлежат на минералната вода. Те се регистрират в съответните регистри, свързани с имота или находището на минерални води. Собственикът на имота, който е дал съгласие за изграждане на съоръжения, определя как ще се разпорежда с тях при промяна на собствеността.
Чл. 91 от Наредба № 1 определя съоръженията за подземни води, включително кладенците, като дълготрайни материални активи, съгласно Закона за счетоводството. Записването, оценяването и амортизирането на тези съоръжения се извършва в съответствие с изискванията на същия закон.
Собствениците на съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане, са задължени да представят данни за включване в регистрите. Ако съоръженията не са включени, собствениците трябва да ги ликвидират за своя сметка. Директорът на басейновата дирекция може да предписва ликвидиране, а при неизпълнение, да предложи принудителна мярка. Разпоредбата не важи за съоръженията за минерални води.
Чл. 93 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. регламентира обосновката и изграждането на съоръжения за подземни и минерални води. Изграждането на такива съоръжения е разрешено само след получаване на разрешително за водовземане. Обосновката и изграждането трябва да съответстват на хидрогеоложките условия и да спазват изискванията на свързаните наредби. При изграждането се използват строителни продукти, които не променят свойствата на водите и имат удостоверено съответствие.
Чл. 94 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя изискванията за обосновка на съоръжения за подземни води. Те включват определяне на местоположението на съоръженията с географски и геодезични координати и надморска височина, определяне на вида и конструкцията на съоръженията, както и обосноваване на дейностите за проучване на подземните води в процеса на изграждане.
Чл. 95 от Наредба № 1 определя изискванията за конструкцията на съоръженията за подземни води. Те трябва да предотвратяват смесването на подземни води от различни водни тела и с различно качество, както и проникването на повърхностни води. Конструкцията зависи от дълбочината на залягане, дебелината на водоносния хоризонт, устойчивостта на скалите, дълбочината на водното ниво и предвиждания дебит. Реконструкцията на съоръженията трябва да отговаря на изискванията за нормална експлоатация.
Член 96 от Наредба № 1, който е бил изменен през 2010 г. и впоследствие отменен през 2012 г., не е в сила от 21 февруари 2012 г. Тази информация показва, че разпоредбата е преминала през промени, но в момента е невалидна.
Член 97 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., в сила от 21 февруари 2012 г.
Чл. 98 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя обосновката на дейностите за проучване на подземните води при изграждане на съоръжения. Обосновката включва изучаване на геоложкия разрез, интензификация на водоносния хоризонт, опитно-филтрационни изследвания и анализ на водни проби за оценка на качеството на подземните води.
Чл. 99 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя методите за изучаване на геоложкия разрез при проучване на подземни води. Изследванията могат да се извършват чрез ядково сондиране, поинтервални ядкови рейсове или безядково сондиране с геофизични изследвания. Безядково сондиране без геофизични изследвания е допустимо при наличието на разрешителни и определени условия, свързани с дълбочината на съоръженията. За съоръжения с дълбочина над 100 m, пресичащи водоносни хоризонти, са задължителни сондажно-геофизични изследвания.
Чл. 100 от Наредба № 1 определя условията за провеждане на опитно-филтрационни изследвания за тръбни и шахтови кладенци. Изследванията зависят от категорията на водоползвателя и целта на съоръженията. За водоползватели от I категория, изследванията трябва да продължат минимум 72 часа, а за II категория - минимум 24 часа. Освен това, се предвиждат хидравлични тестове, които трябва да се проведат за определени периоди и при различен дебит. За съоръжения за питейно-битово водоснабдяване е задължително опитно водочерпене за минимум 6 денонощия и хидравлични тестове с проследяване на възстановяването на водното ниво.
Член 101 от Наредба № 1 посочва, че водни проби за определяне на качеството на подземните води се вземат в края на опитните водочерпения. Тези проби се анализират в акредитирани лаборатории по всички показатели, посочени в приложение № 1 на наредбата, както и по радиологични и микробиологични показатели, когато съоръженията са предназначени за питейно-битово водоснабдяване, съгласно наредбата за качеството на водите.
Чл. 102 определя условията за изграждане на съоръжения за подземни води, които трябва да се извършват при спазване на предвидената конструкция, дейностите по чл. 98, условията в разрешителното за водовземане и изискванията за безопасни условия на труд. Изменения на конструкцията се допускат само при установена съществена разлика в геоложкия разрез, предвидена възможност за изменение в разрешителното и съгласуване с контролния орган. Изграждането на съоръженията трябва да се извършва по подходяща технология, осигуряваща прецизно и качествено изпълнение на конструкцията, циментационните работи и засипката на филтрите.
Изпълнителят на изграждане или реконструкция на съоръжения за подземни води е задължен да състави подробна документация за извършените дейности. При предаване на съоръженията на титуляря на разрешителното, той трябва да приложи документация, включваща местоположение, изисквания за експлоатация, документи за съответствие на материалите, геоложки колонки и чертежи, техническа спецификация на филтрите и информация за дебита на водовземането. Документите се предават на министъра на околната среда и водите или на кмета на община в зависимост от собствеността на съоръжението.
Чл. 104 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. задължава титуляра на разрешителното за водовземане да уведоми писмено директора на басейновата дирекция за завършване на изграждането на съоръженията в срока, определен в разрешителното. Уведомлението трябва да включва копие от приемо-предавателния протокол, обосновано искане за актуализиране на разрешените дебит и информация за оборудването на съоръженията, включваща технически характеристики на помпите, дълбочина на монтиране на помпите, място на водомери и оборудване за вземане на водни проби.
Член 105 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 102 от 2016 г., в сила от 23 декември 2016 г.
Чл. 106 от Наредба № 1 предвижда задължения на директора на басейнова дирекция след получаване на уведомление. В 14-дневен срок той трябва да извърши проверки за съответствието на документите и изпълнените дейности с разрешителното, да провери монтираните водомери, да измери статичното водно ниво и максималния дебит, да пломбира водомерите и да предприеме действия за консервиране на кладенеца при необходимост. Резултатите от проверките се отразяват в констативен протокол, който е част от документацията за въвеждане в експлоатация. При несъответствие с разрешените параметри, в протокола се описват нарушенията и се предлага отказ за приемане на строежа, а директорът предприема действия за ангажиране на отговорността на титуляря на разрешителното.
Член 107 от Наредба № 1, изменен през 2012 г. и отменен през 2016 г., описва определени условия и изисквания, свързани с управлението на подземните води. С измененията и последващата отмяна, нормите в този член вече не са в сила.
Член 108 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. е отменен с ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г. Раздел IV от наредбата се отнася до процедурите за консервиране и ликвидиране на съоръжения за подземни води.
Консервирането на съоръжения за подземни води се извършва, когато собственикът не планира да ги ползва. Процесът включва одобрен проект от басейновата дирекция, който осигурява преустановяване на черпенето и възможност за пломбиране. Басейновата дирекция съставя протокол, който описва начина на консервиране и пломбирането. За въвеждане в експлоатация на консервирани съоръжения, собственикът трябва да подаде заявление с предложение за оборудване и обосновка за необходимите водни обеми. Директорът на басейновата дирекция преценява наличните ресурси и уведомява заявителя за възможността за разрешаване на водовземане. Въвеждането в експлоатация става в присъствието на представител на дирекцията, който извършва проверки и съставя протокол.
Ликвидиране на съоръжения за подземни води се извършва при определени условия, като: 1) съоръженията не са регистрирани, изградени са в нарушение на закона, негодни са по геоложки или технически причини, или експлоатацията им е забранена; 2) предназначени са за проучване на подземни води, освен ако не са оборудвани за мониторинг; 3) смесват води с различно качество без възможност за реконструкция. Ликвидирането се осъществява по проект, одобрен от басейновата дирекция, и включва мерки за прекратяване на водопритока и рекултивиране на терена. Протокол за ликвидиране се съставя от басейновата дирекция.
Член 111 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. предвижда, че консервирането и ликвидирането на съоръжения за подземни води е задължение на собственика, който носи разходите за тези действия.
Чл. 112 определя регистрите на водовземните съоръжения за подземни води, които включват съоръжения, ползвани за стопански цели и кладенци за лични нужди. Не се включват съоръжения за минерални води, водовземане при кризи и за нестопански цели. Съоръженията се класифицират като оборудвани, консервирани, ликвидирани или необорудвани. Регистрите се водят от директорите на басейнови дирекции, министъра на вътрешните работи и кметовете на общини.
Член 113 от Наредба № 1 определя, че регистрите на съоръженията за минерални води трябва да съдържат данни, посочени в чл. 83, ал. 9. Освен това, кметовете на общини са задължени да изпращат копие от регистъра на министъра на околната среда и водите в срок до 1 месец от съставянето му.
Член 114 от Наредба № 1 определя условията за включване на съоръженията за подземни води в регистъра. Съоръженията, които могат да бъдат включени, са тези, които имат издадено разрешително за ползване на воден обект, разрешително за водовземане, или са приети по установен ред. Освен това, включването може да се извърши и за съоръжения, за които е подадено заявление, или е открита процедура за издаване на разрешително за водовземане. Дренажи и каптирани извори, изградени преди влизането в сила на Закона за водите, също могат да бъдат включени. Включването в регистъра се извършва служебно от директора на басейнова дирекция.
Чл. 115 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. описва регистрите на съоръженията за водовземане за стопански цели. Регистрите съдържат информация като регистрационен номер, данни за имота, собственика и ползвателя, както и технически характеристики на съоръженията. Промени в регистъра могат да се извършват по заявление на собственика.
Чл. 116 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. описва съдържанието на Регистъра на съоръженията - кладенци, предназначени за задоволяване на собствените потребности на гражданите. Регистърът включва входящ номер на уведомлението, регистрационен номер и дата на регистриране, данни за имота, трите имена на собственика, код на водното тяло, както и подробна информация за самите съоръжения, като дълбочина, диаметър на тръбата или отвора, начин на черпене на водата и целта на ползване на водата.
Собствениците на поземлени имоти трябва писмено да уведомят директора на съответната басейнова дирекция за намерението си да изградят кладенец или за наличието на вече изграден кладенец.
Чл. 118 от Наредба № 1 определя изискванията за уведомление при изграждане на кладенец за лични нужди. Уведомлението трябва да съдържа данни за собственика, информация за поземления имот, предвидена дълбочина на кладенеца и целта на ползването на водата. При неспазване на нормативните изисквания, директорът на басейнова дирекция уведомява собственика. Ако в имота има стар кладенец, той трябва да бъде запълнен с естествени материали и запечатан, като дейностите се извършват в присъствието на представител на общината и се съставя протокол.
Член 119 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя изискванията за уведомление при регистриране на кладенец, предназначен за собствени потребности. Уведомлението трябва да съдържа трите имена на собственика, данни за имота, дълбочина и диаметър на кладенеца, начин на черпене на водата и целта на ползване. Директорът на басейнова дирекция трябва да издаде удостоверение за вписване на кладенеца в регистъра в срок от един месец след получаване на уведомлението.
Собствениците на имоти, в които има кладенци, носят отговорност за щетите, причинени от неподходящо избрано място на кладенеца, което може да повлияе на качеството и количеството на водите. Те поемат всички рискове от ползването на водата за домакински нужди, като съоръженията за водовземане за лични нужди не се считат за водовземни съоръжения за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване по Закона за водите.
Чл. 121 регламентира условията за промяна на предназначението на кладенци, изградени за задоволяване на собствени потребности на гражданите. Промяната е допустима само ако кладенецът е регистриран, разположен в населено място и са изпълнени изискванията за документация. При спазване на тези условия, се издават разрешителни за водовземане.
Регистри на съоръженията, свързани с подземните води, са публични. Информацията в тях е достъпна чрез интернет страниците на Министерството на околната среда и водите, както и на басейновите дирекции за управление на водите.
Чл. 123 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя задълженията на министъра на вътрешните работи относно водовземните съоръжения. Той води регистър на тези съоръжения, които са предвидени за ползване при криза. Информацията от регистъра е служебна и се предоставя на министъра на околната среда и водите на електронен носител.
Чл. 124 определя задълженията на директора на басейновата дирекция относно съхранение на документация за съоръжения, включени в регистрите. Досиетата включват информация за издаване на разрешителни за ползване на водни обекти, водовземане, както и за консервиране или ликвидиране на съоръжения. Те се съхраняват до ликвидиране на съоръженията и след това се предават в Държавния архив.
Член 125 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. беше отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., в сила от 21 февруари 2012 г. Също така, глава шеста, която се отнася до регистрирането на експертите и търговските дружества, работещи в областта на подземните води, също е отменена с посоченото изменение.
Член 126 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., с влизане в сила от 21 февруари 2012 г.
Чл. 127 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., в сила от 21 февруари 2012 г.
Член 128 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с решение, публикувано в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., и влязло в сила на 21 февруари 2012 г.
Член 129 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., в сила от 21 февруари 2012 г.
Член 130 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, бр. 15 от 2012 г., с влизане в сила от 21 февруари 2012 г.
Член 131 от Наредба № 1, приета на 10 октомври 2007 г., е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., в сила от 21 февруари 2012 г. Тази отмяна означава, че разпоредбите на този член вече не са в сила и не се прилагат.
Член 132 от Наредба № 1, приета на 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, е отменен с обнародването в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., и е в сила от 21 февруари 2012 г.
Член 133 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., и влезе в сила на 21 февруари 2012 г.
Член 134 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., с влизане в сила от 21 февруари 2012 г.
Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. урежда условията за проучване, ползване и опазване на подземните води. Член 135 е отменен с изменения, влезли в сила на 21.02.2012 г. Глава седма от наредбата се фокусира върху водовземането от подземни води и ползването на подземни водни обекти, като предвижда общи изисквания за тези дейности.
Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя условията за предоставяне на право за водовземане от подземни води, включително минерални. Правото за водовземане може да бъде предоставено чрез разрешително или концесия за добив на минерални води. Водовземането е допустимо само в рамките на утвърдените ресурси на находището или при условие, че не се застрашава качеството и количеството на подземните води. Концесия за бутилиране на минерални води се предоставя при наличие на валиден сертификат за качеството на водата.
Разрешително за водовземане от подземни води, включително минерални, е задължително за всички случаи на водовземане. Изключения се правят за водовземане, което задоволява собствените потребности на гражданите, при условие че съоръжението не е извън населените места и в санитарно-охранителна зона, дейности по защита на населението при бедствени положения и добив на минерални води по концесии. Член 137, ал. 3 е отменен.
Чл. 137а от Наредба № 1 определя, че водовземането от подземни води за лични нужди на гражданите трябва да се извършва в рамките на максималните водни количества, установени в плановете за управление на речните басейни и публикувани на интернет страниците на басейновите дирекции. Тези количества не могат да надвишават 50% от наличните ресурси на първото подземно водно тяло в района.
Член 138 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя изискванията за присъединяване на водопроводни системи на обекти, които са в процес на проектиране и строителство, към съоръжения за подземни води. За това присъединяване е задължително монтирането на водомери, които измерват черпените водни обеми, и те трябва да бъдат пломбирани от басейновата дирекция за управление на водите.
Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя условията за ползване на подземни водни обекти. Ползването включва хидрогеоложки проучвания, изграждане и реконструкция на съоръжения, изкуствено подхранване, реинжектиране на води, отвеждане на замърсители, инжектиране на въглероден диоксид и природен газ, както и извършване на сондажна и минна дейност в райони с ресурси на подземни води.
Наредбата регламентира ползването на подземни водни обекти, което се извършва на основание издадено разрешително. Разрешително не се изисква за изграждане на съоръжения за задоволяване на собствени потребности, хидрогеоложки проучвания, свързани с опазването на околната среда, и мониторинг на подземните води. Инвеститорите трябва да уведомят басейновата дирекция за планираните дейности и да представят информация за тях. Директорът на басейновата дирекция може да наложи условия и ограничения за опазване на водите. Разрешителните за водовземане и ползване на воден обект включват условия за изграждане на съоръжения.
Разрешителни за водовземане и/или ползване на воден обект могат да се издават на юридически лица и еднолични търговци. Физически лица могат да получат разрешение само в определени случаи: за задоволяване на собствени потребности, за земеделски цели, ако са регистрирани земеделски производители, и за водовземане от минерални води, които са държавна собственост и са предоставени на общини.
Чл. 141 от Наредба № 1 предвижда мерки за предотвратяване и намаляване на замърсяването на подземните води. Забраните по чл. 61 и изискванията по чл. 75, ал. 5 трябва да се спазват при издаване на комплексни разрешителни и разрешения за дейности с отпадъци. Сондажна и минна дейност в райони с ресурси на подземни води изисква съгласуване с Министерството на околната среда и водите. Разрешителните и съгласуванията трябва да отговарят на изискванията за опазване на подземните води.
Чл. 142 от НАРЕДБА № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., с влизане в сила от 21 февруари 2012 г.
Кандидатите за разрешително за ползване на подземни води подават заявление по образец до съответните органи: министъра на околната среда и водите, кмета на общината или директора на басейновата дирекция, в зависимост от случая. Заявлението се подава в два екземпляра - един на хартия и един в цифров формат, без сканирани копия в оригинала.
Чл. 144 определя изискванията за заявление за издаване на разрешително за подземни води. Заявлението трябва да съдържа лични данни на кандидата, цел на водовземането, информация за водоносния хоризонт, местоположение на водовземане, адрес за кореспонденция, параметри на исканото водовземане, номер на административен акт и опис на приложените документи. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи платена такса, актуална скица на имотите, съгласие на собственика на съоръженията и декларация за обстоятелствата. При нови съоръжения, местоположението се определя с географски координати. Документи, които не са упоменати в нормативната уредба, се връщат на заявителя.
Наредбата регламентира условията и изискванията за водовземане от подземни води. За получаване на разрешение за водовземане, заявителят трябва да приложи обосновка на водовземането, заверено копие от документ за собственост или нотариално заверено съгласие от собственика на имота, декларация от собствениците на засегнатите имоти, удостоверение за регистрация като земеделски производител (при необходимост) и писмен отказ от ВиК оператора за присъединяване към водоснабдителните мрежи. При водовземане от минерални води, допълнително се изисква проект за присъединяване и заверено копие от документ за собственост върху имота, където се осъществява дейността.
Чл. 146 от Наредба № 1 изисква при ползване на подземен воден обект за хидрогеоложки проучвания да се приложат документи, удостоверяващи съгласието на собствениците на имотите, където ще се извършва проучването, както и проект за хидрогеоложки проучвания. Изискването за допълнителни документи е актуализирано с изменения в ДВ, бр. 15 от 2012 г.
Член 147 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., в сила от 21 февруари 2012 г.
Член 148 от Наредба № 1, отм. с изменение през 2012 г., съдържа изисквания за прилагане на технологична обосновка и доклад за хидрогеоложки проучвания към заявлението по чл. 144, ал. 1. Измененията в текста влизат в сила от 21.02.2012 г. Точка 3 от член 148 е отменила предходни разпоредби.
Чл. 149 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя, че образците на заявленията за издаване на разрешителни за водовземане или ползване на подземни водни обекти се одобряват от министъра на околната среда и водите. Тези образци ще бъдат публикувани на интернет страниците на Министерството на околната среда и водите, както и на басейновите дирекции.
Член 150 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. е отменен с ДВ, бр. 15 от 2012 г. и е в сила от 21.02.2012 г. Раздел III от наредбата се отнася до изискванията за съдържанието и съставянето на документи, необходими за издаване на разрешителни за водовземане и ползване на подземен воден обект.
Чл. 151 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя изискванията за обосновка на заявеното водно количество за ползване на подземни води. Обосновката трябва да се разработи за всяка предвиждана цел на ползване на водите, съобразно нормите за водопотребление. Когато нормите не са определени, обосновката се прави на база технологичните изисквания. Включва групиране на целите за ползване, определяне на средноденонощен дебит, дебити по чл. 46, ал. 3 и 6, както и годишен обем и разпределение. Дебитите се измерват в литри за секунда, а годишният обем в кубически метри.
Чл. 152 от Наредба № 1 определя изискванията за документите, удостоверяващи съгласието на собствениците на имоти, попадащи в санитарно-охранителните зони. Тези документи трябва да съдържат трите имена и единния граждански номер на собственика, информация за забраните и ограниченията, наложени върху имота, и декларация за съгласие на собственика за ограничаване на правото му на ползване на имота.
Член 153 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., в сила от 21 февруари 2012 г.
Чл. 154 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя условията, при които ВиК операторът може да издаде писмен отказ за присъединяване към водоснабдителните мрежи. Отказът трябва да съдържа информация за причините, които могат да бъдат: 1. невъзможност за осигуряване на необходимите водни обеми; 2. техническа невъзможност за присъединяване поради липса на изградена водоснабдителна мрежа; 3. срок за липсата на условия за присъединяване.
Документът, удостоверяващ възможността за включване на отпадъчните води от обекта в съществуваща канализационна система, се издава от В и К оператор или друг оператор при условията на чл. 125 от Закона за водите. Към документа се прилага скица в подходящ мащаб, която показва местоположението на обекта и определеното от В и К оператора място за присъединяване.
Чл. 156 определя изискванията за обосновка на водовземането, включително заявеното водно количество, минималното необходимо количество и изискванията за качеството на водата. За съществуващи съоръжения се изискват данни от опитно-филтрационни изследвания, чертежи на съоръженията, документ от ВиК оператора, техническа документация и протокол от химичен анализ на водите. За нови съоръжения се изискват геолого-литоложки данни, описание на филтри и технологии, таблица с предвидени дейности и доклад за хидрогеоложки проучвания. При самостоятелно водоснабдяване се добавят изисквания за санитарно-охранителни зони и декларации от собствениците на имоти.
Член 157 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., с влизане в сила от 21 февруари 2012 г.
Чл. 158 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя изискванията за проекта за присъединяване на отклонение за захранване на водоснабдявания обект. Проектът трябва да включва техническите характеристики на помпеното оборудване, мястото и начина на присъединяване, местата за монтиране на водомери, монтажен план, параметри на акумулиращи съоръжения, срок за изпълнение на дейностите и технически изисквания за безопасна експлоатация. Проектирането на водопроводната мрежа се извършва съгласно Наредба № 2 от 2005 г.
Наредбата определя изискванията за проекти за хидрогеоложки проучвания, свързани с реинжектиране, инжектиране на води и изкуствено подхранване на подземните води. Проектите трябва да включват концептуален модел, данни за филтрационните характеристики, количествено и химично състояние на водите, характеристика на филтрационното поле, обосновка на избраните места и дейности за изучаване на подземните води. Към проекта се прилагат топографски и геоложки карти, таблици с данни за дълбочини на подземните води, геолого-хидрогеоложки разрези и декларация за намерение за ликвидиране или ползване на съоръженията.
Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. регламентира проучването, ползването и опазването на подземните води. Член 160 от наредбата е отменен с ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г.
Наредбата определя изискванията за технологичната обосновка при реинжектиране, инжектиране и отвеждане на подземни води, както и за изкуствено подхранване на подземните води. Обосновките трябва да включват характеристики на водното тяло, данни за ресурси, самопречиствателна способност, параметри на проектите, технически характеристики на съоръженията, оценка на въздействието върху водното тяло и мерки за опазване на околната среда. Допълнителни изисквания важат при нови съоръжения, включително геолого-хидрогеоложки колонки и оценка на въздействието.
Чл. 162 регламентира процедурата за подаване на заявления за издаване на разрешителни за ползване на подземни води. Заявленията се подават в Министерството на околната среда и водите, басейновата дирекция или съответната община. Компетентният орган проверява документите и преценява по критериите на Закона за водите в срок от 20 дни. При несъответствия, органът уведомява заявителя за отстраняване на проблемите в срок до 2 месеца. Ако несъответствията не бъдат отстранени, документите не се разглеждат. В случай на основания за отказ, органът издава мотивиран отказ без уведомление за отстраняване на несъответствията.
Чл. 163 описва критериите, по които компетентният орган преценява искането за водовземане, включително оценка на въздействие върху околната среда, съвместимост с обществени интереси, спазване на изискванията за опазване на околната среда и наличието на свободни водни ресурси. Процесът на оценка включва множество фактори, като възможността за влошаване на качеството на подземните води, наличието на други източници за задоволяване на нуждите и спазването на законодателството. В заключение, искането за водовземане може да бъде отказано при наличие на потенциални рискове и несъответствия с установените изисквания.
Чл. 164 определя процедурата за обявяване на искания за водовземане след изтичане на срока по чл. 162, ал. 2. В 20-дневен срок, ако няма основания за отказ, компетентният орган провежда процедурата по реда на Закона за водите. Съобщението включва данни за искането, количеството на водовземането, понижения на водното ниво и замърсяващи вещества. То се изпраща и на титулярите на съществуващи разрешителни, които ще бъдат променени. При искане за инжектиране или реинжектиране, кандидатът трябва да декларира писмено готовността си да изпълни условията в 14-дневен срок, в противен случай разрешителното не се издава.
Разрешителното за водовземане или ползване на подземен воден обект се издава в срок от 14 дни след изтичане на срока по чл. 64 от Закона за водите, при условие че са спазени изискванията на Закона за водите и на наредбата.
Разрешителното за водовземане или ползване на подземен воден обект съдържа информация за органа, който го издава, номер и дата на акта, правни и фактически основания, данни за титуляра, наименование на водоносния хоризонт, място на водовземане, срок на действие, условия за ползване и контрол, както и технически параметри на съоръженията. Допълнителни изисквания се прилагат за различни видове разрешителни, включително за хидрогеоложки проучвания и инжектиране на води.
В разрешителното за водовземане, издадено за съществуващи или нови съоръжения, се посочват целите за ползване на водата, които трябва да бъдат групирани в съответствие с изискванията на тарифата за таксите, установени в Закона за водите. Параграф 2 от чл. 167 е отменен.
Чл. 168 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя условията за издаване на разрешителни за водовземане. Те включват задължения за монтиране на водомери, предоставяне на информация от мониторинг, уведомяване на контролиращия орган, действия при повреда на водомери, недопускане на препятствия за трети лица, проектиране на водоснабдителни мрежи, условия за предоставяне на вода на трети лица, осигуряване на достъп за контрол и обявяване на състава на минералните води. В допълнение, при определени условия разрешителното може да е с продължителност до 5 години и да включва специфични условия за мониторинг и измерване на дебита на изворите.
Разрешителното за ползване на воден обект за хидрогеоложки проучвания включва изисквания към титуляря, които обхващат уведомяване на контролиращия орган, методиката на изпълнение на разрешените дейности, опазване на водите и околната среда, предоставяне на резултатите от проучването и други специфични изисквания.
Член 170 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 15 от 2012 г., с влизане в сила от 21 февруари 2012 г.
Чл. 171 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя условията за ползване на подземни води за различни цели, включително реинжектиране и инжектиране на замърсители. Титулярят на разрешителното трябва да спазва изисквания за монтиране на измервателни устройства, предоставяне на информация от мониторинг, уведомяване на контролиращия орган и предприемане на мерки за ограничаване на замърсяването. Освен това, те трябва да изградят съоръжения за мониторинг, да въведат система за наблюдение и контрол, да осигурят достъп за контрол и да спазват други специфични изисквания.
Чл. 171а от Наредба № 1 определя условията за изграждане на съоръжения за подземни води при водовземане. Тези условия включват изисквания за срокове, технология на изграждане, документация, промени в конструкцията, собственост, мониторинг и контрол. Допълнително, при нови водовземни съоръжения, се изисква да не се пречи на водовземането на трети лица и да се осигурят условия за питейно водоснабдяване.
Разрешителните за водовземане могат да се изменят и продължат в съответствие с разпоредбите на чл. 72 - 78а от Закона за водите. За целта е необходимо предоставяне на анализирана документация от извършения собствен мониторинг на подземните води.
Разрешителното за ползване на подземен воден обект за хидрогеоложки проучвания се издава за срок от 1 до 3 години, в зависимост от вида и обема на предвидените дейности. Срокът за изграждане на съоръженията за подземни води е също от 1 до 3 години. Продължаването на срока на разрешителното или изменение на срока за изграждане на съоръженията може да се извърши еднократно за не повече от 1 година, след мотивирано искане от титуляря на разрешителното.
Разрешителните за ползване на подземни води за инжектиране, реинжектиране или отвеждане на замърсители се издават за срок от 4 години. Те могат да се изменят и продължават в съответствие с разпоредбите на Закона за водите, при условие че се представи проект, съдържащ необходимите данни и прогнози, свързани с количественото и химичното състояние на подземните води.
Чл. 174а от Наредба № 1 регламентира преразглеждането на разрешителните за водовземане или ползване на воден обект с цел оценка на съответствието им с условията за добро количествено и химично състояние на подземните води. Преразглеждането се извършва при наличие на данни за влошаване на състоянието на водното тяло или риск от такова, както и при актуализация на плановете за управление на речните басейни. При необходимост, директорът на басейнова дирекция може да предложи служебно изменение или прекратяване на разрешителните, ако те допринасят за влошаване на състоянието на подземните води. Измененията могат да включват намаляване на разрешените количества, условия за пречистване на водите и мониторинг.
Наредбата регламентира контрола за изпълнение на мерките за постигане и поддържане на добро състояние на подземните водни тела. Контролът включва следене на издадените разрешителни, регистрация на кладенци, предотвратяване на нерегламентирано водовземане, измерване на водни показатели и спазване на забрани. Отговорността за контрола е на кметовете на общини и директори на басейнови дирекции, които също трябва да поддържат база данни и да предоставят информация на обществото.
Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя контрола на разрешителните за водовземане, който включва параметри на водовземане, собствен мониторинг, заплащане на такси, изпълнение на условия и предписания. Контролът на параметрите включва измерване на дебит, отчет на водомера и измерване на водното ниво, с вземане предвид на допълнителни понижения. Контролът се извършва на различен интервал в зависимост от количеството на разрешеното водовземане.
Наредбата определя контрола на кладенците, използвани от гражданите за собствени нужди, който се осъществява от директорите на басейнови дирекции. Контролът включва проверка за нерегистрирани кладенци, регистрационни обстоятелства и измерване на водни нива. Директорите разясняват на кметовете и населението целта на регистрацията и последствията от нерегистрирането, както и уведомяват за замърсяване на водите и рисковете от ползването им. Контролът се извършва в зависимост от значимостта на водовземането, веднъж за срока на плановете за управление или по преценка на директорите.
Наредбата определя контролните мерки за разрешителните за ползване на подземни води. Контролът включва проверка на изискванията за изграждане на съоръжения, опитно-филтрационни изследвания, измервания на дебити и водно ниво, както и спазване на условията в разрешителното. Освен това, за инжектиране на води и замърсители, контролът обхваща параметри на ползването, собствен мониторинг, заплащане на такси и изпълнение на предписания. Контролът за изкуствено подхранване на подземните води включва измервания на температура и електропроводимост, вземане на водни проби и спазване на условията в разрешителното. Пробите трябва да бъдат запечатани и етикетирани. Контролът се извършва минимум веднъж в срока на действие на разрешителното.
Титулярите на разрешителни за водовземане или ползване на подземни водни обекти трябва да притежават цялата необходима документация, свързана с контролните показатели, и да я предоставят незабавно на контролиращия орган при проверка.
Чл. 177а от Наредба № 1 описва процедурата при прекратяване на разрешителни за ползване на подземни води. При прекратяване, независимо от причината, се извършва проверка за изпълнение на изискванията за консервиране на съоръженията. Проверяват се условията за преустановяване на черпенето, демонтиране на помпите и наличието на данни за местоположението на съоръжението. Съоръженията, за които е изпълнен проект за консервиране, се пломбират и се съставя протокол. Собствениците получават предписания за представяне на проект и демонтиране на оборудване. В случай на неприлагане на мерките, се предприемат действия за административна отговорност. Проверката трябва да се извърши в срок до 1 месец след прекратяване на разрешителното.
Чл. 178 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. предвижда, че за извършения контрол на подземните води се съставят констативни протоколи, които отразяват констатираните факти и обстоятелства, данни от измервания, информация за заплатени такси, установени нарушения, предписания и срокове за изпълнение. Протоколите се изпращат в Министерството на околната среда и водите в срок до 3 дни след съставянето им.
Чл. 179 от Наредба № 1 предвижда действия при установяване на отклонения в количественото или химичното състояние на подземното водно тяло. Директорът на басейнова дирекция трябва да извърши проверка на разрешителните за водовземане, да установи причините за отклоненията, и при необходимост да предложи изменения в разрешителните, ако причините са от природен характер.
Чл. 180 от Наредба № 1 задължава директора на басейновата дирекция да поддържа електронна база данни за извършения контрол по определени членове. Базата данни трябва да съдържа дата на проверката, номер на разрешителното, номер на констативния протокол, резюме на констатираните факти, данни от чл. 178, ал. 1, т. 2 и 3, установени нарушения, направени предписания, номер на акта за установяване на административното нарушение, номер на наказателното постановление и размер на наложената глоба или имуществена санкция. Информацията се попълва ежемесечно и справка се изпраща в дирекция "Управление на водите" до 10-о число на следващия месец.
Наредбата определя структурата и отговорностите за водене на регистрите на разрешителните за подземни води. Министърът на околната среда и водите, директорите на басейнови дирекции и кметовете на общини отговарят за различни категории разрешителни, включително за водовземане, инжектиране и ползване на подземни води. Регистрите се структурират по подземни водни тела и находища на минерални води, като се осигурява връзка с контролни бази данни.
Наредбата регламентира създаването и поддържането на регистри за разрешителните за подземни води. Регистърът съдържа информация за титуляра на разрешителното, номера и датата на разрешителното, сроковете на действие, данни за водоносния хоризонт и съоръженията за водовземане. Освен основните данни, регистрите включват параметри на водовземането, дълбочини на помпите, разпределение на разрешените обеми и друга важна информация, свързана с проучвания, инжектиране и подхранване на подземни води.
Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя сроковете за актуализация на регистрите на разрешителните за подземни води. Актуализацията се извършва в края на всеки календарен месец. Данните за ново разрешително трябва да бъдат вписани в регистъра до 3 дни след издаването му, а измененията или продълженията на разрешителните - до 7 дни. Освен това, актуализацията на техническите параметри и оборудване на съоръженията се извършва при първата актуализация след изменение на разрешителното.
Наредбата регламентира условията за проучване, ползване и опазване на подземните води в България. Включва публичност на регистрите на разрешителни за подземни води, определя термини като "базово ниво", "водовземно съоръжение", "замърсители" и др. Установява условия за водовземане, мониторинг, изисквания за оборудване на съоръженията и предоставяне на информация. Забранява пряко отвеждане на опасни вещества в подземните води и предвижда условия за контрол и санкции при нарушения.
Разпоредбите определят основни термини, свързани с проучването, ползването и опазването на подземните води. Включват определения за "базово ниво", "водовземно съоръжение", "втечнен нефтен газ", "наличен капацитет на водоснабдителна система", "оборудвано за експлоатация", "отвеждане на замърсители в подземните води", "перспективно водовземане", "скрити работи", "съоръжение, предназначено за водовземане", "урбанизирани територии", "фоново ниво", "части от земните недра, трайно неподходящи за други цели", "интрузия", "рецептор" и "инвестиционно предложение". Тези термини са важни за правилното тълкуване и прилагане на наредбата.
Параграф §2 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. определя термините, свързани с подземните води. Измененията, направени с ДВ, бр. 15 от 2012 г., уточняват значението на термини като "водовземане", "водоносен хоризонт", "минерални води", "подземни води" и други, като те се тълкуват по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за водите.
Наредбата въвежда изискванията на три директиви на Европейския съюз, свързани с опазването на подземните води. Параграф §3а, добавен през 2016 г., указва, че наредбата е в съответствие с Директива 2000/60/ЕО относно рамката за водната политика, Директива 2006/118/ЕО за опазване на подземните води и Директива 2014/80/ЕС за изменения в предходната директива.
Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води е издадена на основание чл. 135, т. 2 от Закона за водите, във връзка с § 144, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, обнародван в Държавен вестник, брой 65 от 2006 г.
Параграф §6 от Наредба № 1 забранява прякото отвеждане на опасни вещества в подземните води и ограничава отвеждането на вредни вещества, докато не влезе в сила новата разпоредба от Закона за водите. Министърът на околната среда може да разреши отклонения при определени условия, като се изискват хидрогеоложки проучвания и спазване на технически мерки. Разрешителното за трансгранични води се издава след информиране на засегнатата страна. Някои случаи, като битови отпадъчни води от изолирани жилища, са изключени от тези разпоредби.
Параграф §8 от Наредба № 1 предвижда идентифицирането на значимите и устойчивите тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители, съгласно чл. 76, да бъде извършено по възможност до 2009 г. Това ще се осъществи с първите планове за управление на речните басейни, основаващи се на наличните данни.
Параграф §9 установява процедури за включване на водовземни съоръжения за подземни води в регистъра на басейновата дирекция. Съоръженията, свързани с разрешителни за водоползване, издадени през 2001 г., ще бъдат включени служебно, ако е предоставена необходимата информация от В и К операторите в срок от 2 месеца след влизане в сила на наредбата. За съоръжения, които не са включени в разрешителните и не са подадени в срок, ще се прилага разпоредба от Закона за водите.
Параграф 10 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 1 определя условията за разработване на обосновка на необходимите водни обеми до приемането на наредбата по чл. 117а, ал. 2 от Закона за водите. Обосновката се основава на количества, определени с други нормативни актове, и посочва наименованието на съответния акт. В случай, че няма нормативно определени количества, обосновката се прави на базата на технологични изисквания и технически спецификации на съоръженията.
В §11 се указва, че при определяне на общото черпене по чл. 45, средногодишният дебит на водовземните съоръжения, за които са издадени разрешителни до влизане в сила на наредбата, се определя на базата на дебита, установен съгласно чл. 46, ал. 1.
Разрешителните, издадени преди влизането в сила на Наредба № 1, трябва да бъдат приведени в съответствие с изискванията на Закона за водите и самата наредба при тяхното изменение или продължаване. Изменението и продължаването на разрешителните се извършва при определени условия, като за изменение на параметрите на разрешителните за водовземане от подземни води е необходимо представяне на обосновка за водовземане, а за пряко отвеждане на замърсители в подземни води - при условията на съответната разпоредба от закона.
Титулярите на разрешителни за водовземане от подземни води, издадени преди влизането в сила на наредбата, трябва да изпратят информация до съответната басейнова дирекция в срок от 6 месеца. Информацията трябва да включва местоположението на водовземните съоръжения, както и дълбочината и техническите характеристики на монтираното помпено оборудване.
Разпоредбите определят сроковете за издаване на инструкции и методики, свързани с проучването, ползването и опазването на подземните води. Инструкциите по чл. 18, ал. 2 и чл. 93, ал. 4, както и методиката по чл. 78, ал. 4, трябва да бъдат издадени до 2 години след влизане в сила на наредбата. Методиката по чл. 68, ал. 5 трябва да бъде издадена в срок до 8 месеца след влизането в сила на наредбата.
Министерствата и юридическите лица с нестопанска цел, които притежават съоръжения за водовземане от подземни води, трябва в срок от една година след влизането в сила на наредбата да подадат заявление в басейновата дирекция за включване на съоръженията в регистъра. Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи собствеността, местоположението, дълбочината, конструкцията и оборудването на съоръжението, както и информация за целта на използваната вода. Ако съоръжението не е оборудвано, се изисква декларация за намеренията на собственика относно неговото консервиране или ликвидиране.
До одобряване на кадастралната карта за съответната територия, наличните кадастрални планове и плановете за земеразделяне, както и другите планове, свързани с възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и земи и гори от горския фонд, се използват при изработване на документацията по чл. 25, ал. 2, т. 8.
Параграф §17 предвижда, че до въвеждането на Българска геодезическа система, картите, изработвани по чл. 26, ще бъдат в координатна система 1970 г. Съществуващите планове, които са изготвени в координатна система 1950 г. или в други координатни системи, трябва да бъдат трансформирани в координатна система 1970 г.
Параграф 18 от Преходните и Заключителни разпоредби изменя дефиницията за "водоснабдителни организации" в Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Според новата формулировка, "водоснабдителни организации" са юридически лица, които експлоатират водоснабдителна система за питейно-битово водоснабдяване.
В параграф 19 от Наредба № 1 се внасят изменения в Наредба № 8 от 2004 г. относно условията за изграждане и експлоатация на депа и съоръжения за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Създава се нова алинея 3 в чл. 3 на Наредба № 8, която изисква характеристиките и мерките относно подземните води да се разработват в съответствие със забраните и изискванията, посочени в Закона за водите и Наредбата за проучване, ползване и опазване на подземните води.
Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води въвежда изискванията на Директива 2006/118/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, относно опазването на подземните води от замърсяване и влошаване. Промените и допълненията в наредбата, обнародвани в ДВ, бр. 15 от 2012 г., влизат в сила от 21 февруари 2012 г.
Директорите на басейнови дирекции трябва в срок от 5 месеца след влизането в сила на наредбата да изискат информация от титулярите на разрешителни за водовземане от подземни води, издадени преди наредбата. Изискваната информация включва местоположението на водовземните съоръжения и дълбочината, както и техническите характеристики на помпеното оборудване. Данните ще бъдат отразени в регистъра на съоръженията при първата му актуализация.
Параграф 124 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 указва сроковете за издаване на инструкции и образци на заявления. Инструкцията по чл. 36, ал. 3 трябва да бъде издадена в срок до 1 година след влизането в сила на наредбата. Образците на заявления за издаване на разрешителни за водовземане или ползване на подземни водни обекти по чл. 149 трябва да бъдат одобрени в срок до 6 месеца след влизането в сила на наредбата.
Наредбата влиза в сила от датата на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Наредба № 1, обнародвани в Държавен вестник, брой 28 от 2013 г., и влизат в сила от 19 март 2013 г.
Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят към изменението и допълнението на наредбата, обнародвано в бр. 90 от 2014 г., което влиза в сила от 31.10.2014 г.
Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби към изменението и допълнението на наредбата, обнародвани в бр. 102 от 2016 г., влизат в сила от 23.12.2016 г.
В параграф §76 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. се указва, че навсякъде в текста, където се споменава "Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти", приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г., тя се заменя с "Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България".
Директорите на басейнови дирекции имат задължението да изискват от титулярите на разрешителни информация до 1.01.2018 г. относно минималното водно количество за дейностите, местоположението на съоръженията, вида и дълбочината на помпеното оборудване, както и информация за изградените съоръжения и устройства за мониторинг.
До влизане в сила на промените в Наредбата за изискванията към бутилираните минерални, изворни и трапезни води, редът и изискванията за вземане и доставка на водни проби за оценка на качеството на минерални води се извършват съгласно Заповед № РД-147 и № РД-01-22 на министъра на околната среда и водите и министъра на здравеопазването.
Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води влиза в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Приложенията към наредбата определят стандартите за качество на подземните води, изискванията за обосновка на съоръженията за подземни води и списъци на опасни и вредни вещества, забранени за отвеждане в подземните води. Правилата за водовземане от подземни води включват условия за монтиране на водомери, предоставяне на информация и условия за уведомяване на контролиращия орган. Всяко изменение на разрешителното за водовземане може да бъде извършено служебно или по молба на титуляря, при условия за спазване на нормативните разпоредби.