НАРЕДБА № 1 ОТ 10 АПРИЛ 2006 Г. ЗА ПРИДОБИВАНЕ ИЛИ ПРИЗНАВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ ЗА РАБОТА С ЕЛЕКТРОКАРИ И МОТОКАРИ В ПРЕДПРИЯТИЯТА
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда условията и реда за придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията. Тя също така определя условията за признаване на правоспособността на граждани от ЕС, ЕИП и Швейцария, придобита в техните държави, за работа с електрокари и мотокари в България.
Чл. 2, ал. 1 и 2
Наредбата не се прилага за придобиване на правоспособност за управление на електрокари и мотокари, които се движат по пътищата в България. За тези превозни средства важат изискванията на чл. 156 от Закона за движението по пътищата.
Чл. 3
Съгласно Чл. 3 от Наредба № 1, работа с електрокари и мотокари в предприятията в България е разрешена единствено на лица, които са придобили или им е призната правоспособност по установения ред и притежават свидетелство за работа с тези машини. Раздел II от наредбата се отнася до професионалното обучение за получаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари.
Чл. 4
Наредбата определя минималните изисквания за кандидатите, желаещи да придобият правоспособност за работа с електрокари и мотокари. Кандидатите трябва да са навършили 18 години (или 17 за ученици), да са физически и психически здрави, да имат завършено основно образование и поне година стаж в управление на мотокар-високоповдигач, ако става въпрос за мотокари с товароподемност над 10 t. Лица с правоспособност за управление на моторно превозно средство по ЗДвП не трябва да удостоверяват изискването за здравословно състояние.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 1 от 10 април 2006 г. определя, че професионалното обучение за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията може да се извършва в държавни, общински и частни училища, които осъществяват професионално образование, или в лицензирани центрове за професионално обучение.
Чл. 6
Наредбата определя два вида професионално обучение за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията. Първият вид е начално професионално обучение, което е необходимо за първоначално придобиване на правоспособност. Вторият вид е непрекъснато професионално обучение, което се провежда на всеки 5 години за поддържане и актуализиране на вече придобитата правоспособност.
Чл. 7
Наредбата регулира професионалното обучение за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията. Обучението включва теоретична подготовка за устройство и експлоатационни характеристики на машините, безопасна експлоатация и техническо обслужване, както и практическа подготовка за безопасна работа. Минималният брой учебни часове е определен: 54 часа теоретична подготовка, 12 часа практическа подготовка и 24 часа индивидуална практика. Лица с предходна квалификация могат да преминат обучение по съкратена програма. Учебното съдържание и часове се конкретизират с учебни планове и програми, разработени от обучаващата институция.
Чл. 8
Наредбата определя максималния брой на лицата, обучавани в курс за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията. Според чл. 8, броят на обучаващите се не може да надвишава 26, а за практическата подготовка, лицата се разделят на групи, като максималният брой в една група е 8.
Чл. 9
Наредбата определя изискванията към преподавателите по теоретична и практическа подготовка за работа с електрокари и мотокари в предприятията. Преподавателите по теория трябва да имат образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" с квалификация в свързани области. Преподавателите по практика могат да бъдат учители по практика, притежаващи съответните квалификации, или да имат образователна степен и свидетелство за правоспособност за работа с електрокари и мотокари.
Чл. 10
Наредба № 1 от 10 април 2006 г. определя изискванията за материално-техническата база за професионално обучение за работа с електрокари и мотокари. Базата трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 10 от 2004 г. Учебните кабинети и работилници трябва да съответстват на държавните образователни изисквания. Учебната площадка трябва да има твърда настилка с подходяща форма и размери. Използваните електрокари и мотокари за практическата подготовка трябва да съответстват на вида на обучението. Заявителят е задължен да осигури необходимите условия за практическа подготовка и изпит.
Чл. 11
Наредбата регламентира професионалното обучение за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията. Обучението завършва с два изпита: по теория и по практика. Лица, завършили пълния курс на подготовка, имат право да се явят на изпитите. Изпитите се провеждат по определени теми и задания, които са разработени и утвърдени от обучаващата институция.
Чл. 12
Чл. 12 от наредбата описва организацията на изпитите за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари. Изпитите се организират от обучаващите институции и центровете за професионално обучение. Провеждат се от комисии по теория и практика, назначени от ръководителя на институцията, в които участват правоспособни преподаватели, един от които е председател.
Чл. 13
Чл. 13 определя условията за провеждане на изпити за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари. Изпитите оценяват знанията за устройството, експлоатационните характеристики и безопасната работа с тези машини. Резултатите се записват в протоколи, които се подписват от комисията и се съхраняват в архива на обучаващата институция.
Чл. 14
Лицата, които не са успели да издържат изпитите по теория и/или практика за работа с електрокари и мотокари, имат право да се явят на повторни изпити до 4 пъти в срок от две години след завършване на професионалното обучение.
Чл. 15
На лицата, успешно издържали изпити за работа с електрокари и мотокари, се издава свидетелство за правоспособност, което се вписва в регистрационна книга от обучаващата институция. Свидетелството е валидно само за определени видове електрокари и мотокари, за които е проведено обучение. За мотокари-високоповдигачи с товароподемност над 10 t се посочва товароподемността, за която е проведено обучението. Завършеното обучение се удостоверява с удостоверение, което също се вписва в регистрационна книга. Съдържанието на документите се определя съгласно Наредба № 4 от 2003 г.
Чл. 16
Дубликати на свидетелство за правоспособност и удостоверение за професионално обучение се издават от обучаващата институция, която е издала оригиналния документ. Издаването на дубликати се вписва в регистрационна книга за издадени дубликати.
Чл. 17
Съгласно Чл. 17 от Наредба № 1, лицата, притежаващи правоспособност за работа с електрокари и мотокари, са задължени да носят свидетелствата си за правоспособност по време на работа. В раздел III се разглеждат условията за признаване на правоспособност, придобита в държави членки на ЕС, Европейското икономическо пространство и Швейцария.
Чл. 18
Наредбата определя процедурата за признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари, придобита в държави - членки на ЕС, ЕИП и Швейцария. Министърът на образованието и науката е отговорен за признаването. Лицата, желаещи признаване, трябва да подадат молба с документи, удостоверяващи квалификация и здравословно състояние. Документът за здравословно състояние трябва да е издаден не по-рано от три месеца преди подаване на молбата. Всички документи трябва да бъдат в оригинал или нотариално заверено копие с превод на български език.
Чл. 19
Министърът на образованието и науката не може да откаже признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари на български граждани или граждани на държави от ЕС, ЕИП или Швейцария, които имат необходимата квалификация. Условията за признаване включват притежание на диплома или друг документ, изискван в тези държави, или доказан опит от поне две години на пълно работно време в подобна работа в не регулирана държава от ЕС, ЕИП или Швейцария.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 1 определя условията за признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари. Министерството на образованието и науката може да изиска от лицето, желаещо признаване, да премине стаж за приспособяване или изпит, в зависимост от образованието и опита му. Стажът не може да надвишава две години, а в случай на липса на диплома - три години. Оценката на стажа се извършва от министерството, което преценява дали знанията и уменията на лицето покриват изискванията.
Чл. 21
Наредбата регламентира процедурата за признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари. Министърът на образованието и науката трябва да се произнесе с мотивирано решение в срок от 4 месеца след подаване на молба и необходимите документи. При положително решение се издава удостоверение за правоспособност, което позволява на лицата, придобили правоспособност в държави от ЕС, ЕИП или Швейцария, да работят с електрокари и мотокари в България. Отказът за признаване подлежи на обжалване.
Чл. 22, § 1, § 2, § 3
Наредбата регламентира условията и реда за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията. Контролът по професионалното обучение и издаването на документи за правоспособност се осъществява от Министерството на образованието и науката и Националната агенция за професионално образование и обучение. Наредбата отменя предходната Наредба № 6 от 1982 г., но свидетелствата, издадени по нея, запазват валидността си. Лицата, започнали обучение преди влизането в сила на новата наредба, завършват обучението си по старата процедура. В приложението са описани класификациите на електрокарите и мотокарите.
§1
Наредба № 1 от 10 април 2006 г. за придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари в предприятията е издадена на основание чл. 38, ал. 5 и 6 от Закона за професионалното образование и обучение. С тази наредба се отменя Наредба № 6 за правоспособността на водачите на електрокари и мотокари във вътрешния транспорт на предприятията, обнародвана в Държавен вестник, брой 41 от 1982 г.
§2
Свидетелствата за правоспособност, издадени на основание Наредба № 6 от 1982 г., дават на притежателите същите права за работа с електрокари и мотокари, както и на лицата, които са придобили правоспособност по новата наредба.
§3
Лицата, които са започнали обучение за придобиване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари преди влизането в сила на Наредба № 1, могат да завършат обучението си и да получат свидетелство за правоспособност по Наредба № 6 от 1982 г. за правоспособността на водачите на електрокари и мотокари.
§4
Раздел IV на наредбата влиза в сила с влизането на България в Европейския съюз. Наредбата класифицира електрокарите и мотокарите в три основни групи: I група - платформени и нископовдигачи; II група - универсални и специализирани високоповдигачи; III група - високоповдигачи с товароподемност над 10 т. Приложение № 2 съдържа формуляр за признаване на правоспособност, който включва лични данни и информация за проведено обучение.
