НАРЕДБА № 1 ОТ 1 ЮЛИ 2016 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА МЕТОДИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ИЗКЛЮЧЕНИЯТА ПО ЧЛ. 156Б - 156Е ОТ ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата цели да осигури преглед на основанията и условията за прилагане на изключения от целите за опазване на околната среда, както и да предостави прагматичен подход за идентифициране на ситуации, в които могат да се прилагат изключения от целите за добро състояние на водите. Методиката включва обосноваване на изключенията, което ще помогне за приемането на искания от Европейската комисия и за разпределение на усилията между субектите и администрацията.
Чл. 2
Наредбата определя условията за прилагане на изключения от целите за постигане на добро състояние на водите. Изключенията са допустими при специфични характеристики на повърхностни водни тела и не се считат за нарушения, ако са изпълнени изискванията на закона и методиката.
Чл. 3
Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. определя условията, при които е допустимо да не се постига добро състояние на водите, без това да се счита за нарушение на Закона за водите. Изключенията включват: удължаване на срока за постигане на добро състояние, определяне на по-малко строги цели за водни тела, временно влошаване на състоянието поради форсмажорни обстоятелства и непостигане на добро екологично състояние поради нови дейности с обществен интерес. Определят се и специфични условия за силномодифицирани и изкуствени водни тела, при които целта е постигане на добър екологичен потенциал. Основанията за прилагане на изключенията могат да бъдат свързани с естествени, технически и икономически условия.
Чл. 4
Наредбата определя условията за прилагане на изключения по отношение на състоянието на водните тела. Изключенията могат да се прилагат само при спазване на основни мерки от националното и европейското законодателство, при прекратено влошаване на състоянието на водното тяло, при постигнато добро екологично и химично състояние на повърхностните води или минимални промени в подземните води, и при планирани допълнителни мерки, когато целите за опазване не могат да бъдат постигнати. Обосноваването на изключенията е задължително и не може да се прилага автоматично за всички водни тела. Не се допускат изключения за водни тела без оценка на въздействието или без доказателства за прекратено влошаване на състоянието.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 1 определя, че обосновките на изключенията и доказателствата към тях са част от ПУРБ (План за управление на речните басейни) и трябва да бъдат докладвани на Европейската комисия в момент на докладване на ПУРБ. Тези обосновки са от съществено значение за одобряване на исканията за изключения и за вземане на решение относно непостигането на добро състояние на водните тела, което може да се счита за нарушение на законодателството, включително Закона за водите и Рамковата директива за водите.
Чл. 6
Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. определя методиката за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите. Член 6 описва типовете обосновки за изключенията, включително технически причини, които могат да бъдат приложими в различни ситуации. Специфицирани са разпоредбите на Закона за водите, които регламентират тези изключения.
Чл. 156в и 156г
Наредба № 1 определя методика за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите. Членове 156в и 156г предвиждат обосновки по технически причини, които включват: необходимото време за изпълнение на мерките, липса на достатъчен технически капацитет, липса на съществуващо техническо решение, неизвестни причини за въздействие и невъзможност за предприемане на мерки поради трансгранични фактори. Освен това, наредбата разглежда и екологични аспекти, като времето за екологично възстановяване, естествени условия, както и времето за възстановяване на подземните води. Нарастващите разходи, които са непропорционални, също могат да бъдат основание за изключения.
Чл. 156в и 156г
Наредбата описва методологията за обосноваване на изключенията от изискванията за постигане на добро състояние на водите, прилагана в три основни стъпки. Първата стъпка включва анализ на разходите и ползите, втората - разпределение на разходите между водоползвателите и наличието на алтернативни източници на финансиране, а третата - оценка на възможността и готовността за плащане от страна на потребителите.
Чл. 156д и Чл. 156е
Наредбата определя методите за прилагане на изключения по чл. 156б - 156е от Закона за водите. Чл. 156д уточнява, че временно влошаване на състоянието на водите може да се обоснове при извънредни обстоятелства, като наводнения и суша, но не и при предвидими случаи. Чл. 156е посочва, че изключения могат да се прилагат за проекти с обществен интерес, когато непостигането на добро състояние на водите се дължи на хидроморфологични изменения, и когато ползите от проектите надвишават екологичните цели. Примери за такива проекти включват защита от наводнения, водоснабдяване и енергийни обекти. Обосновката за изключенията трябва да бъде подробно описана и доказана в ПУРБ.
Чл. 7
Чл. 7 от Наредба № 1 определя условията за прилагане на изключения по отношение на водните тела. Според алинея 1, изключенията не могат да се обосновават за съседни водни тела, а само за конкретно водно тяло, като се спазват изискванията на чл. 156ж от Закона за водите. Аlineя 2 позволява обосноваване на изключение, ако причините за влошаване на състоянието на водното тяло произтичат от постъпваща вода от друго водно тяло. В алинея 3 се подчертава, че при обосноваване на изключенията трябва да се вземат предвид общите изисквания, описани в чл. 8 - 19.
Чл. 8
Чл. 8 от Наредба № 1 предвижда, че обосноваването на изключение от доброто състояние на водните тела може да се извърши на различни нива - водно тяло, група водни тела, подбасейн, трансгранично ниво и басейн. Обосноваването се прави за водни тела, които не могат да постигнат добро състояние до 2015 г. и включва причините за непостигане на добро състояние, наличието на обстоятелства за предложеното изключение и алтернативни цели. При липса на информация на ниво водно тяло, анализът може да бъде направен на по-високи нива, като се увери, че данните са приложими за конкретното водно тяло.
Чл. 9
Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. определя методите за обосноваване на изключения от постигане на добро състояние на водите. Изключенията могат да се обосновават с аргументи за техническа неосъществимост, по-дълго време за изпълнение на мерките или неизвестен вид и/или източник на натиск. За всеки от аргументите се изисква конкретна обосновка, включително оценка на наличните мерки, техническия капацитет и необходимостта от допълнителни проучвания.
Чл. 10
Наредбата определя методите за прилагане на изключения по чл. 156б - 156е от Закона за водите, свързани с удължаване на сроковете за постигане на екологични цели. Чл. 10 описва как да се обоснове изключение, включително времето необходимо за възстановяване на водните тела след прилагане на мерки за намаляване на замърсяването. За повърхностните води се взема предвид времето от прилагането на мерките до постигане на добро екологично състояние. За подземните води се разглеждат мерките за намаляване на замърсяващи емисии и времето за миграция на замърсители. Определят се и количествени мерки за възстановяване на водното ниво.
Чл. 11
Чл. 11 от Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. определя условията за обосноваване на изключения при определяне на по-малко строги цели за качеството на водите, като се вземат предвид естествените природни условия. Когато естественото повишение на концентрацията на вещество във водно тяло води до превишаване на стандартите, може да се обоснове по-малко строга цел, ако се отчита наличната естествена концентрация и се прилагат всички технически приложими мерки за ограничаване на антропогенния натиск, които не са свързани с прекомерни разходи.
Чл. 12
Чл. 12 от наредбата предвижда, че при обосноваване на изключение с аргумент "прекомерни разходи" е необходимо да се съберат данни и информация, което изисква по-дълго време за анализ. Анализът се извършва след изпълнението на проверки за обосноваване на изключение по критериите "техническа неосъществимост" и "екологични аспекти", както и след "предварителна проверка" за идентифициране на потенциални допълнителни мерки и разходи, свързани с тях.
Чл. 13
Наредба № 1 от 2016 г. определя методологията за анализ на прекомерността на разходите, свързани с мерки за опазване на водите. Анализът включва три основни стъпки: 1) Сравнение на разходите за допълнителни мерки с очакваните ползи; 2) Изследване на разпределението на разходите по икономически сектори; 3) Оценка на поносимостта на разходите и идентификация на алтернативни източници на финансиране. За всяка стъпка е необходимо да се събере специфична информация, включително разходи, ползи и финансови капацитети на различните икономически сектори. Важно е да се оценят и потенциалните алтернативи за финансиране в случай на проблеми с поносимостта на разходите.
Чл. 14
Чл. 14 от Наредба № 1 определя условията за обосноваване на изключения по чл. 156г и 156е от Закона за водите. При изключение по чл. 156г се оценяват алтернативи, които предлагат значително по-добри екологични решения без прекомерни разходи. При изключение по чл. 156е се доказва, че целите не могат да бъдат постигнати по друг начин по технически или финансови причини. Алтернативите могат да включват различни местоположения, мащаби или процеси и трябва да се оценяват на ранен етап от проектирането на подходящо географско ниво. Възложителят на проекта предлага различните възможни алтернативи, които се оценяват в рамките на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и/или оценка на съответствието (ОС).
Чл. 15
Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. определя методиката за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите. Член 15 указва, че изключенията могат да се прилагат само при спазване на определени условия, включително съответствие с националното и европейското законодателство и конкретни цели за защита на водите. Изключения не могат да се прилагат, ако нарушават цели от други актове в областта на околната среда. При проекти, които влошават състоянието на водите, трябва да се спазват условия както от Закона за водите, така и от Закона за биологичното разнообразие.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 1 определя принципите за управление на несигурността при прилагане на изключения по Закона за водите. Несигурността може да бъде намалена в средносрочен и дългосрочен план, но винаги ще присъства. Мерките за управление на несигурността включват допълнителни проучвания, мониторинг и оценка, които целят обосноваване на поетапно въвеждане на мерки. Несигурността се оценява по отношение на неблагоприятното въздействие, ефективността на мерките, разходите и ползите от подобренията. Предлага се да се прилагат обратими и адаптивни мерки с нисък риск и висока възвръщаемост. Ползите и разходите се оценяват с оглед на несигурността, а мерките за намаляване на несигурността трябва да бъдат пропорционални на очакваните ползи. Не се планират мерки, ако не изясняват необходимостта от решение.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 1 задължава оценката на трансграничните въпроси да се извършва в трансграничен мащаб. Прилагането на изключения в трансграничен контекст включва съгласуване с други държави, независимо дали са членки на ЕС или не. В международни райони за басейново управление изключенията се координират със страните от споделения речен басейн. Когато българската страна не може да реши проблемите, тя трябва да получи информация от отговорната страна, включително данни от мониторинг и информация за междинните цели. Ако причините за непостигане на добро състояние са извън компетентността на България, трябва да се представят доказателства за предприетите действия.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 1 регламентира задълженията при съставяне на проекти на Планове за управление на речните басейни (ПУРБ) относно прилагането на изключения по Закона за водите. В него се изисква активно участие на заинтересованите страни и обществеността, както и ясна информация за факторите, влияещи на изключенията. В ПУРБ трябва да бъдат представени причините за удължаване на сроковете, по-малко строги цели, мерки за постигане на добро състояние на водните тела, информация за забавяния и график за изпълнение. Допълнително, се изисква информация за изпълнените мерки от предходния ПУРБ, оценка на разходите и наличието на алтернативни механизми за финансиране.
Чл. 19
Чл. 19 от наредбата описва процеса на планиране и оценка на мерките за подобряване на състоянието на водните тела, които попадат в обхвата на ЗООС. Когато мерките изискват ОВОС и/или ОС, информацията от предишни оценки се използва, но не е достатъчна за признаване на изключения. Оценката на критериите по чл. 156е ЗВ се извършва на етап планиране и включва оценка на кумулативното въздействие на нови и съществуващи инвестиции. Резултатите от оценките служат за обосноваване на изключения за водните тела.
Чл. 20
Чл. 20 от наредбата регламентира условията за удължаване на срока за постигане на добро състояние на водите. Изключението може да бъде приложено, ако е възможно да се постигне добро състояние, а необходимото време за това е след 2015 г. - 2021 г. Преди вземане на решение за удължаване на срока, трябва да се извършат проучвания относно възможните проблеми за други водни тела и дали практиката на изключенията не е станала правило.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. определя условията, при които може да се удължи срокът за постигане на добро състояние на повърхностни водни тела. Удължаването е допустимо при: 1. Строителни мярки, които отнемат над 6 години; 2. Замърсяване от неидентифициран източник, изискващо проучвания; 3. Необходими мониторингови изследвания на седименти и биота; 4. Възстановяване на естествени хабитати, свързано с времеви технологични нужди.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. предвижда изключения за удължаване на срока за подземни водни тела при определени условия. Първо, замърсяването с нитрати може да наложи удължаване, тъй като дори след промяна на земеделските практики, нитратите ще продължат да проникват бавно в водоносните хоризонти. Второ, в замърсени места, където източникът на замърсяване е прекратил дейността си, но все пак има повишени концентрации на замърсители, също може да се наложи удължаване. Трето, необходимостта от по-дълго време за възстановяване на водното ниво в случаи на черпене или интрузия на солени води също е основание за удължаване.
Чл. 23
Наредбата определя методите за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите, свързани с удължаването на сроковете за постигане на целите. Решението за удължаване се основава на проверка на техническа осъществимост и екологични аспекти, като приоритетно се оценяват тези критерии. Основните мерки не могат да бъдат отлагани или отменяни, а удължението на срока не означава отказ от мерки, а само допълнително време за постигане на доброто състояние. Всеки отговор на въпросите в схемата трябва да бъде подкрепен с писмена информация. Проверките могат да се прилагат итеративно, а необходимите мерки за намаляване на натиска върху водното тяло също са част от проверката.
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 1 определя условията за обосноваване на изключение за удължаване на срока за постигане на добро състояние на водните тела. В ПУРБ се представя списък на мерките и график за изпълнението им, а актуализациите включват преглед на изпълнението и допълнителни мерки. За вторите и третите ПУРБ, сроковете за изключенията са 2021 г. и 2027 г. Възможно е удължаване на срока, ако естествените условия забавят възстановяването. Изключения могат да се обосноват и при институционални промени или административни затруднения, като в ПУРБ се описват тези затруднения и начините за тяхното преодоляване.
Чл. 25
Чл. 25 от наредбата определя условията за прилагане на изключения за определяне на по-малко строги цели за постигане на добро състояние на водите. Изключението може да се обоснове, когато удължаването на срока до 2021 или 2027 г. не води до постигане на целите поради липса на допълнителни мерки или съществуващи човешки дейности с важни социално-икономически ползи. Необходима е задълбочена преценка на алтернативите, а постигането на "добро състояние" трябва да бъде доказано чрез мониторинг. За силно модифицирани или изкуствени водни тела, "добро състояние" означава добър екологичен потенциал и добро химическо състояние на повърхностните води.
Чл. 26
Наредбата определя методика за прилагане на изключения по чл. 156б - 156е от Закона за водите. Проверката за прилагане на изключение за определяне на по-малко строга цел се извършва по схема, която изисква писмена обосновка за всеки отговор. По-малко строгата цел е очакваното състояние на водното тяло след предприемане на осъществими мерки, без да се допуска влошаване на други елементи за качество. При естествени фонови концентрации новата цел се определя в зависимост от тези нива и антропогенния натиск. Проверката се извършва, ако удължаването на срока за постигане на добро състояние до 2027 г. е технически неосъществимо, невъзможно по екологични причини или свързано с прекомерни разходи.
Чл. 27
Член 27 от наредбата предвижда, че определянето на по-малко строга цел се преразглежда при разработването на всеки следващ План за управление на речните басейни (ПУРБ). При преразглеждането трябва да се прилагат изискванията по чл. 26, а срокът за по-малко строгата цел е зададен за 2021 г., 2027 г. и т.н.
Чл. 28
Чл. 28 от наредбата определя условията, при които може да се определи по-малко строга цел за постигане на добро състояние на водите. Според ал. 1, преди да се определи такава цел, е необходимо да се докаже, че екологичните и социално-икономическите нужди, които водят до непостигането на добро състояние, не могат да бъдат задоволени по друг начин, който е значително по-добър за околната среда и без прекомерни разходи. Ал. 2 уточнява, че тези изисквания не важат, когато непостигането на добро състояние е резултат от вече прекратени човешки дейности, като замърсени терени от минали дейности.
Чл. 29
Чл. 29 от наредбата указва, че не може да се прилага изключение за определяне на по-малко строга цел, ако съществува 'друг начин' за задоволяване на нуждите, като в тези случаи целта е постигане на добро състояние на водното тяло. При наличие на други мерки за достигане на добро състояние, не е задължително да се търси 'друг начин' за осигуряване на ползите от дейностите. Например, ако черпенето на подземно водно тяло надвишава ресурсите, може да не се изисква редуциране на черпенето, ако е възможно изграждане на система за изкуствено подхранване.
Чл. 30
Наредбата регламентира условията за прилагане на изключенията по отношение на химичното и количественото състояние на подземните води. За химичното състояние, по-малко строги цели могат да се обосноват при наличие на дълбоки замърсители или при бърз водообмен с консервативни замърсители. За количественото състояние, изключенията са допустими при значителни интрузии на солени води или когато намалението на водовземането е прекомерно скъпо или нарушава екологични цели, като например предотвратяване на наводнения или поддържане на добри условия за питейно водоснабдяване.
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 1 предвижда, че при постигане на по-малко строги цели за водни тела, могат да се наложат мерки, които да са също толкова строги или по-строги от изискванията за водни тела с цел постигане на добро състояние. Например, дори ако за подземно водно тяло е определена цел за концентрация на нитрати от 60 мг/л, в съответната територия трябва да се спазват добри земеделски практики и да се прилагат по-строги ограничения на торенето.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 1 предвижда възможността за прилагане на нови изключения при следващ ПУРБ, ако нова информация показва, че поставените цели за водно тяло не могат да бъдат постигнати. В случай че целта е неосъществима или прекомерно скъпа, срокът може да бъде удължен до 2027 г. или да се определи по-малко строга цел. Освен това, ако за водно тяло е приложено удължаване на срока в предходния ПУРБ, може да се определи по-малко строга цел или да се реши, че не е необходимо прилагане на изключение, ако се очаква добро състояние на водното тяло.
Чл. 33
Чл. 33 от Наредба № 1 определя условията за прилагане на изключения поради форсмажорни обстоятелства, свързани с временно влошаване на състоянието на водните тела. Изключенията се обосновават при екстремни събития като наводнения и засушавания, когато влошаването е временно и причинено от естествени обстоятелства. Важно е влошаването да е ограничено във времето и да е резултат от извънредни обстоятелства.
Чл. 34
Чл. 34 от Наредба № 1 уточнява, че изключения поради форсмажорни обстоятелства не се прилагат, ако събитията, като наводнения и засушавания, са предвидими и техните последици могат да бъдат предотвратени. Освен това, не могат да се използват като основания за изключения наводнения от техногенен характер, например, при повреда на язовирна стена поради неправилна поддръжка.
Чл. 35
Наредбата определя условията за обосноваване на изключения поради "екстремно наводнение". Изключенията се обосновават при наводнения с малка вероятност (0,1%) или при наводнения със средна и висока вероятност, когато въздействието им е изключително. При обосноваване на изключение се посочват обстоятелствата, информация за мерките за смекчаване на последствията и мерките, които ще бъдат предприети при настъпване на екстремни наводнения. Изключенията не освобождават от изпълнението на изискванията на Директива 2007/60/ЕС.
Чл. 36
Чл. 36 от наредбата определя условията за обосноваване на изключение поради "продължително засушаване". Изключението се приема, когато се установи намаление на водните ресурси поради природни причини, доказано чрез месечни индекси за засушаване от НИМХ. За да се обоснове изключението, е необходимо да се докаже продължително засушаване, влошаване на състоянието на водни тела и социално-икономически въздействия. Условията за продължително засушаване трябва да бъдат ясни и да се основават на хидроложките характеристики за суха година. Не се допуска изключение, когато недостигът на вода е следствие от черпене, което надвишава наличните ресурси.
Чл. 37
Чл. 37 от Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. предвижда условията за обосноваване на изключение поради форсмажорни обстоятелства, свързани с продължителни засушавания. В ПУРБ трябва да се включат: 1. обобщение на ефекта от засушаванията; 2. информация за мерките, предприети за смекчаване на последствията и постигане на целите за околната среда; 3. мерки, изпълнени по време на засушаването, които не противоречат на възстановяването на водното тяло.
Чл. 38
Член 38 от наредбата определя, че временното влошаване на състоянието на водното тяло се свързва с продължителността на естествените причини и мерките за възстановяване. Мерките трябва да се предприемат в най-кратък срок и да бъдат включени в актуализацията на ПУРБ.
Чл. 39
Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. определя условията за прилагане на изключения по чл. 156б - 156е от Закона за водите. Член 39 описва обосноваването на изключения за нови проекти с обществен интерес, които могат да влошат състоянието на водните тела, но са необходими за устойчиво развитие. Изключенията се прилагат само при негативно въздействие, а не при временно влошаване. При обосноваването се търси баланс между изискванията за опазване на водите и необходимостта от обществени проекти, като се оценяват икономическите ползи и алтернативи на проектите.
Чл. 40
Чл. 40 от Наредба № 1 определя условията за обосноваване на изключения по чл. 39. Включва нови модификации на физичните характеристики на водните тела, нови устойчиви човешки дейности, временни ефекти от краткотрайни дейности и мащаб на проектите. Измененията могат да произтичат от строителни дейности, въздействия на качеството на водите и взаимодействия между водни тела. Временните ефекти не се считат за влошаване, ако водното тяло се възстановява бързо. Мащабът на проекта не е критерий за изключение, а се оценява кумулативното въздействие на проектите.
Чл. 41
Наредба № 1 определя условията и процедурата за обосноваване на изключения по чл. 156е от Закона за водите в Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ). Изключенията могат да бъдат приложени за нови проекти с обществен интерес, при условие че се обосноват целите за съответното водно тяло, осигуряват се доказателства за минимизиране на отрицателното въздействие и се демонстрира, че ползите от проекта надвишават вредите за водното тяло. Проектите трябва да отговарят на законодателството по околна среда и да осигуряват дългосрочни ползи за обществото.
Чл. 42
Наредбата определя условията и процедурата за проверка на наличието на предпоставки за прилагане на изключения по чл. 156е от Закона за водите. Проверка се извършва задължително при определени условия, като например нови изменения на физичните характеристики на водни тела или надвишаване на разрешеното черпене на водни ресурси. При наличие на основания за изключение, се изисква спазване на допълнителни изисквания и извършване на оценки по Закона за водите и Закона за биологичното разнообразие. Не се извършва проверка при определени дейности, като премахване на отпадъци и временни съоръжения.
Чл. 43
Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. определя информацията, необходима за проверка на основанията за обосноваване на изключение по чл. 156е от Закона за водите (ЗВ). Проверката се основава на информация от басейновата дирекция относно водното тяло, включително неговото наименование, състояние, цел(и) и причини за непостигане на добро състояние, както и информация относно инвестиционното предложение от възложителя. Възложителят е длъжен да предостави информация за географското положение, техническите параметри на съоръженията, въздействието на проекта, сроковете за изпълнение и смекчаващите мерки. Освен това, възложителят трябва да разгледа възможни алтернативи, включително различни местоположения и варианти на проекта.
Чл. 44
Наредбата определя процедурата за проверка на прилагането на изключения във връзка с нови модификации, проекти от значим обществен интерес и нови дейности. Проверката се извършва по определена схема, като при положителен отговор могат да се определят алтернативни цели, които да се обосноват в ПУРБ. Не е необходимо описание на смекчаващи мерки, освен ако не се планират мерки за минимизиране на негативното въздействие. Проверка за подземни водни тела отчита общото въздействие от водовземането и риска за доброто състояние на водните ресурси.
Чл. 45
Чл. 45 от наредбата предвижда, че след реализирането на проект или ново хидроморфологично изменение в повърхностното водно тяло, трябва да се извърши оценка за изпълнението на критериите, които определят дали водното тяло може да бъде класифицирано като силно модифицирано. Определянето на водното тяло като силно модифицирано става след реализирането на новата модификация, която дава основание за това.
Чл. 46
Чл. 46 от Наредба № 1 описва необходимостта от анализ на алтернативи при планиране на модификации, свързани с водите. Анализът включва оценка на ползите от модификации, които могат да бъдат постигнати с по-благоприятни за околната среда средства, като алтернативни места, възобновяеми енергийни технологии и увеличаване на ефективността на съществуващите водноелектрически централи (ВЕЦ). Възможните алтернативни решения включват различни подходи за защита от наводнения, производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, развитие на пристанища и транспортна инфраструктура, като също така се предвиждат различия в мащаб, размер и методи на реализиране на проектите.
Чл. 47
Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. определя методика за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите. Силно модифицираните водни тела се определят при условията на чл. 156б, като определянето не е изключение, а се извършва проучване за алтернативи. Ако не се намери по-добър вариант, се прилагат мерки за намаляване на хидроморфологичните изменения. Методиката включва оценка на ефективността на разходите и анализ разходи-ползи, с цел да се осигури добро екологично състояние на водните тела. В допълнителните разпоредби се дефинират термини и понятия, свързани с водоснабдяване и отпадъчни води, както и се предоставя списък на използваните съкращения. Методиката е разработена в изпълнение на чл. 156е, ал. 9 от Закона за водите и не отменя задълженията по закона и други нормативни актове.
§2
Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник". Методиката определя условията и основанията за прилагане на изключения от целите за опазване на околната среда по Закона за водите, включително различни видове изключения и задължителни изисквания при тяхното прилагане. Изключенията се допускат при определени условия, като например удължаване на сроковете за постигане на добро състояние на водите, определяне на по-малко строги цели, временно влошаване на състоянието поради форсмажорни обстоятелства и др. Обосноваването на изключенията изисква задълбочен анализ и представяне на доказателства за спазване на изискванията на законодателството.
§1
Тези разпоредби определят ключови термини и понятия, свързани с прилагането на методиката за изключения по законодателството за водите. "Влошаване" се отнася до всяка промяна, която може да застраши доброто състояние на водните тела. "Естествени условия" обхващат факторите, влияещи на възстановяването на водните тела. "Итеративно" обозначава повторение на действия с малки изменения. "Неосъществим" включва случаи, при които подобряването на състоянието на водно тяло е сложно или скъпо, но все пак трябва да се предприемат мерки за предотвратяване на допълнително влошаване. "Проекти от значим обществен интерес" се отнасят до нови устойчиви дейности, а "самостоятелно водоснабдяване" и "самостоятелно събиране на отпадъчни води" описват специфични системи за водоснабдяване и управление на отпадъчни води.
§2
Наредба № 1 от 1 юли 2016 г. за одобряване на методика за прилагане на изключенията по чл. 156б - 156е от Закона за водите включва преходни и заключителни разпоредби, в които е представен списък на използваните съкращения. Съкращенията обхващат термини и организации, свързани с управлението на водите и опазването на околната среда, като например АЕР (Анализ на ефективността на разходите), ВЕЦ (Водноелектрическа централа), ЗВ (Закон за водите) и много други.
§4
Методиката, одобрена с Наредба № 1, е разработена в съответствие с чл. 156е, ал. 9 от Закона за водите. Тя се основава на Ръководство № 20, което касае прилагането на изключенията за опазване на околната среда, както и на Ръководство № 1, което разглежда икономическите аспекти и предизвикателствата при изпълнението на Рамковата директива за водите, известен като документ WATECO.
§6
Параграф §6 уточнява, че прилагането на методиката не отменя задължението за спазване на Закона за водите и свързани нормативни актове. Методиката за оценка на ефективността на разходите включва три основни стъпки: определяне на ефекта от мерките, разходите за тях и оценка на ефективността. Всяка стъпка включва специфични методи и принципи за анализ на мерките, с цел постигане на добро екологично състояние на водните тела. Методологията предвижда оценка на разходите и ползите, включително финансовата обезпеченост на мерките и оценка на поносимостта от различни икономически сектори.
