НАРЕДБА № 1 ЗА СПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В МИНИТЕ, ХИМИЧЕСКИТЕ И МЕТАЛУРГИЧНИТЕ ЗАВОДИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата урежда устройството, организацията и дейността на спасителните служби, които включват минно- и газоспасителни служби, спасителни пунктове, доброволни спасителни групи и аварийни бази. Тези служби са свързани с подземните и надземните рудници, геологопроучвателните обекти, тунелното строителство, кариерите с масово взривяване, както и химическите и металургичните комбинати и заводи, независимо от тяхната ведомствена подчиненост.
Чл. 2
Наредбата за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи не се прилага за поделенията на Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи.
Чл. 3
Според Чл. 3 от Наредба № 1 за спасителната дейност, всички поделения, посочени в Чл. 1, са задължени да разработят авариен план. Този план е необходим за предотвратяване на аварии и за тяхното ликвидиране в случай на настъпване.
Чл. 4
Член 4 от Наредба № 1 предвижда, че Министерствата и другите ведомства са отговорни за организирането на дейността на спасителните служби и аварийните бази в съответствие с изискванията на наредбата.
Чл. 5
Чл. 5 от Наредба № 1 описва действията при аварии, изискващи много спасители и значителни ресурси. При такива инциденти се следва Правилникът за организация на спасителните и аварийно-възстановителни работи. Координацията на спасителните служби и аварийните бази се осъществява от отговорния ръководител и началника на минно- и газоспасителната служба.
Чл. 6
Чл. 6 от Наредба № 1 задължава ръководството на предприятията да уведомява съответните органи при всяка авария или смъртна злополука, включително прокуратурата и Министерството на вътрешните работи. Освен това, до пристигането на разследващите органи, ръководството е длъжно да запази фактическата обстановка, освен ако това не застрашава живота на пострадалите или не предизвиква нова авария.
Чл. 7
Член 7 от Наредба № 1 предвижда, че за предотвратяване и ликвидиране на аварии, пожари, внезапни изхвърляния на въглища и газ, скални удари и други инциденти, министерствата и ведомствата трябва да организират спасителни служби. Тези мерки са насочени към защита на здравето и живота на работниците в рудниците, кариерите и геологопроучвателните обекти.
Чл. 8
Спасителните служби в мините имат редица важни задачи, включително спасяване на хора, оказване на първа помощ, ограничаване на аварии, извършване на възстановителни работи, участие в ликвидиране на аварии, контрол на противопожарни средства, обучение на нови спасители и поддържане на минноспасителната апаратура. Те също така участват в научноизследователски работи и организират доброволни спасителни групи.
Чл. 9
Доброволните минноспасителни групи са ангажирани със спасяване на хора и оказване на първа помощ при инциденти, както и с ограничаване и ликвидиране на аварии в условия на опасни среди, включително без кислород и при наличие на отровни газове и пари.
Чл. 10
Чл. 10 от Наредба № 1 предвижда организиране на газоспасителни служби, пунктове и доброволни групи от министерствата и ведомствата с цел ограничаване и ликвидиране на аварии в химическите и металургичните комбинати и заводи. Тези мерки са насочени към предотвратяване на безкислородни среди и появата на отровни или задушливи газове и други вредни вещества.
Чл. 11
Газоспасителните служби и пунктове имат за задача да спасяват хора и да оказват първа помощ при аварии, да ограничават и ликвидират аварии с отровни и задушливи газове, да разработват предпазни мероприятия, да контролират техническите дейности, да провеждат проверки за откриване на вредни вещества, да участват в планирането и изпълнението на мерки за безопасност, да обучават работниците, да осъществяват научни изследвания, да организират доброволни спасителни групи и да поддържат необходимата апаратура.
Чл. 12 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи.
Доброволните газоспасителни групи имат две основни задачи: 1. Да спасяват хора и да оказват първа помощ при аварии и злополуки. 2. Да ограничават и ликвидират аварии, както и да извършват възстановителни работи в условия на безкислородна среда или при наличие на отровни газове и вредни вещества.
Чл. 13
Чл. 13 определя задълженията на минните предприятия относно организирането на спасителна дейност. Всяко минно предприятие е длъжно да създаде минноспасителна служба, минноспасителен пункт или доброволна спасителна група. В зависимост от броя и разположението на рудниците, предприятието може да бъде обслужвано от една или повече спасителни служби. Съседни минни предприятия могат да споделят една минноспасителна служба, при наличие на съгласие от висшестоящите органи и сключен договор.
Чл. 14
Член 14 от Наредбата задължава химическите и металургичните предприятия, в които съществува опасност от безкислородна среда или от появата на вредни вещества, да организират газоспасителна служба или пункт. Две или повече предприятия могат да споделят една газоспасителна служба, при условие че имат съгласие от висшестоящите органи и сключен договор с обслужващото предприятие.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 1 предвижда, че в малки предприятия, цехове, рудници и други места, където не могат да бъдат изградени минноспасителни или газоспасителни служби и пунктове, директорът може със заповед да организира доброволни минно- или газоспасителни групи.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи предвижда създаването на доброволни спасителни групи в комбинати, заводи и предприятия, независимо от наличието на минноспасителни и газоспасителни служби. Тези групи ще бъдат част от минноспасителните и газоспасителните служби и спасителните пунктове, като ще се ръководят от началниците на тези служби или отговорниците на спасителните пунктове.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 1 определя, че структурата, численият състав и местоположението на минноспасителните и газоспасителните служби зависят от различни фактори. Тези фактори включват степента на опасност на условията и технологичните процеси, броя на охраняваните работници, както и пространственото разположение и разпръснатост на обектите.
Чл. 18
Чл. 18 от Наредба № 1 определя, че структурата, численият състав и седалището на спасителните служби се утвърдиха от висшестоящата организация в сътрудничество с управление "Охрана на труда" при ЦС на БПС. За доброволните спасителни групи, утвърждаването се извършва от директора на предприятието.
Чл. 19
Ръководствата на мините, металургичните и химическите заводи носят пълна отговорност за недостатъчното и ненавременно снабдяване с необходимата апаратура и материали за спасителната дейност. Те също така отговарят за осигуряването на служебни помещения за спасителните служби.
Чл. 20
Наредба № 1 определя структурата на организационните единици в спасителната служба. Най-малката единица е отделението, което включва различен брой спасители и ръководители в зависимост от вида на службата: в минноспасителната служба - старши спасител и петима спасители; в газоспасителната служба - старши газоспасител и трима газоспасители; в минноспасителния пункт - старши спасител и петима спасители; в газоспасителния пункт - старши газоспасител и трима газоспасители. Доброволните групи също имат свои структури с определен брой спасители и отговорници.
Чл. 21
Чл. 21 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи определя изискванията за назначаване на служители в минноспасителната и газоспасителната служба. Началник на минноспасителната служба може да бъде минен инженер с 3 години подземен стаж или минен техник с 5 години стаж. Началник на газоспасителната служба трябва да е инженер-химик или металург с 2 години стаж, или среден техник с 4 години стаж. За служби с числен състав над 35 и 25 души съответно, се назначава зам.-началник. Отговорник на пункт може да бъде среден техник с 2 години стаж или спасител с 5 години стаж. Старши спасител на доброволната група трябва да има осмокласно образование и 3 години стаж.
Чл. 22
Чл. 22 от Наредба № 1 определя процедурата за назначаване на персонал в минноспасителната и газоспасителната служба. Началникът и зам.-началникът на минноспасителната служба, както и отговорникът на спасителния пункт, се назначават от директора на предприятието и са му подчинени. Старши спасителят на доброволна група също се назначава от директора и е подчинен на прекия си ръководител. Останалият персонал в службите и пунктовете се назначава от директора по предложение на съответните началници и старши спасителя.
Чл. 23
Чл. 23 от НАРЕДБА № 1 определя личния състав на минноспасителната служба, който включва: началник, зам.-началник (при над 36 души), механик по дихателно-съживителната апаратура, механик за проверка и поддръжка на прибори за контрол на рудничния въздух, старши спасители, спасители, лекар или медицински техник (при над 35 души), водачи на моторни превозни средства, домакин и спомагателен персонал (при над 35 души).
Чл. 24
Чл. 24 от Наредба № 1 определя състава на газоспасителната служба, който включва началник, зам.-началник (при над 25 души), старши газоспасител на смяна (при повече от едно отделение), механик, старши газоспасител на отделение, газоспасители, лаборанти за газов анализ, медицински техник-спасител (при над 25 души), водачи на моторни превозни средства, домакин и спомагателен персонал (при над 25 души).
Чл. 25
Член 25 от Наредба № 1 определя личния състав на спасителния пункт, който включва: 1) отговорник, 2) старши спасител на отделение и 3) спасители.
Чл. 26
Чл. 26 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи определя състава на доброволната спасителна група, който включва старши спасител и спасители, като за всяка смяна трябва да има по един отговорник на доброволната спасителна група.
Чл. 27
За назначаване на спасители в минноспасителните и газоспасителните служби се изискват следните условия: 1. Възраст между 23 и 40 години за минноспасителните служби и 23 до 45 години за газоспасителните служби; 2. Минимум 3 години стаж в минноспасителните служби и 1 година в химически или металургични заводи; 3. Завършено минимум осмокласно образование; 4. Преминат медицински преглед; 5. Издържан изпит по специална програма; 6. След 50 години за минноспасители и 55 години за газоспасители те трябва да бъдат преназначавани на друга работа.
Чл. 28
Личният състав на спасителните служби трябва да бъде освидетелстван от здравните органи поне веднъж годишно, за да се провери здравословното им състояние.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 1 предвижда задължителни помещения за всяка спасителна служба, включително служебно помещение, оперативно помещение за съхранение на техника, помещение за зареждане на кислородни бутилки, ремонтно помещение, лаборатория за газови анализи, учебна зала и полигон (за минноспасителни служби), спални и сервизни помещения (за минноспасителни служби), складово помещение, гараж за превозни средства и санитарни линейки, както и спортна площадка (за минноспасителни служби).
Чл. 30
Спасителните пунктове трябва да разполагат с определени помещения, включително служебно помещение, помещение за съхранение на апарати, помещение за зареждане на кислородни бутилки, спално и сервизно помещение (само за минноспасителните пунктове), складово помещение и спортна площадка (само за минноспасителните пунктове).
Чл. 31
Чл. 31 от Наредба № 1 предвижда, че всяка доброволна спасителна група е задължена да разполага със служебно помещение, помещение за съхраняване на апаратите и друга материална част, както и складови помещения. Тези изисквания са част от организацията на спасителната дейност.
Чл. 32
Чл. 32 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините и заводите определя задълженията на началника на минноспасителната и газоспасителната служба, както и на отговорника на спасителния пункт. Те включват отговорност за обучението и ръководството на спасителните служби, изпълнение на задачи по правилници и наредби, контрол върху персонала, осигуряване на необходимото оборудване, участие в утвърдяване на аварийни планове, предложения за назначаване и награждаване на персонала, контрол на дихателно-защитната апаратура, изготвяне на планове за тренировки и организиране на квалификационни курсове.
Чл. 33
Заместник-началникът на минноспасителната служба или на газоспасителната служба е длъжен да замества началника при отсъствие и да изпълнява задълженията и правата, свързани с ликвидирането на аварии и изпълнението на задачи, възлагани от началника.
Чл. 34
Механикът на минноспасителната служба и шлосерът по ремонт на апаратурата на газоспасителната служба имат задължения за поддържане и контрол на апаратурата за спасителни действия. Те отговарят за изправността на оборудването, контролират комплектността на апаратурата при аварии, осигуряват резерв от кислородни бутилки и провеждат обучения на спасителите и инженери за работа с апаратурата.
Чл. 35
Отговорникът на минно- и газоспасителния пункт има следните задължения: да отговаря за обучението и боеготовността на спасителите, да ръководи действията им при аварии, да осигурява необходимата апаратура и материали, да участва в разглеждането на аварийните планове, да упражнява контрол върху дихателно-защитната апаратура, да провежда тренировки по съгласувана програма, да води документацията и да изготвя полугодишни отчети с предложения за подобрение.
Чл. 36, Чл. 37
Старши спасителят на доброволната спасителна група е отговорен за организацията и ръководството на групата, поддържането на спасителната техника, провеждането на обучения, участие в планирането на аварийни действия, воденето на документация и изготвянето на полугодишни отчети. Старши спасителят на смяна в минноспасителната служба ръководи дейността на смяната, проверява състоянието на оборудването, провежда занятия и участва в спасителни операции.
Чл. 38
Старши спасителят на смяна (началникът на смяна) в газоспасителната служба носи отговорност за ръководството на дейността на смяната, информираност за състоянието на апаратурата, изпращане на спасители на терен, изискване на наряд-допуски от спасители, подмяна на аварийна апаратура и участие в спасителни операции при аварии.
Чл. 39
Старши спасителят на отделение в спасителната служба има следните задължения: ръководи дейността на отделението и е пряко подчинен на старши спасителя на смяна или на отговорника на спасителния пункт; отговаря за боеготовността на отделението и провежда спасителни работи при аварии; провежда практическо обучение и тренировки на спасителите от отделението.
Чл. 40
Спасителите от спасителната служба имат задължения да изпълняват указанията на прекия си началник, да участват в обучения и тренировки за ликвидиране на аварии, да повишават професионалната и физическата си подготовка, да поддържат личната апаратура под контрол и да оказват първа помощ на пострадалите при аварии.
Чл. 41
Лекарят или медицинският техник е задължен да познава и да работи с дихателната и съживителната апаратура. По време на дежурство той трябва да обучава спасителите по оказване на първа помощ и да следи за санитарното състояние на спасителната служба. При аварии, неговите задължения включват оказване на медицинска помощ на пострадалите, осигуряване на тяхното незабавно изпращане в здравно заведение и наблюдение на здравословното състояние на спасителите.
Чл. 42
Лаборантът от газовата лаборатория е длъжен да познава устройството и начина на работа с апаратурата за газов анализ, да извършва анализи на специфични газове, да знае свойствата на отровни и задушливи газове, да прави профилактични измервания, да вписва резултати от анализи, да уведомява при наднормени концентрации на вредни вещества и да оказва първа помощ при инциденти.
Чл. 43
Водачите на моторни превозни средства на спасителната служба са задължени да докладват състоянието на превозните средства на началника на службата, да се грижат за тяхната изправност и да познават и работят с дихателната и съживителната апаратура при оказване на помощ.
Чл. 44
В поделения, където водачите на моторни превозни средства в спасителната служба са подчинени на автотранспортни служби, назначаването или преместването им на друга работа е възможно само със съгласието на началника на спасителната служба.
Чл. 45
При обявяване на тревога, членовете на спасителната служба трябва незабавно да се явят в служебните помещения и да се поставят на разположение на отговорното длъжностно лице. Лица, които не се явят, подлежат на дисциплинарна и съдебна отговорност съгласно Кодекса на труда, Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 46
Член 46 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи предвижда задължението за провеждане на теоретични и практически занятия. Това е необходимо за поддържане боеспособността на спасителната служба и важи за всички членове на ръководния и изпълнителския състав.
Чл. 47
Ръководният състав на минноспасителната служба, включително началникът, зам.-началникът и отговорникът на спасителния пункт, е задължен да преминава 15-дневен курс по минно- и газоспасително дело на всеки две години. Този курс се провежда по предложение на съответните министерства (ведомства) от Висшия минногеоложки институт.
Чл. 48
Чл. 48 от Наредба № 1 предвижда ежегодно обучение на изпълнителския състав по специална програма, одобрена от зам.-директора по производствено-техническите въпроси. Програмата включва теоретични и практически занятия, които обхващат теми като състава на атмосферата и откриване на вредни вещества, дихателна техника, ликвидиране на аварии, специфични дейности в опасни среди и оказване на първа помощ. Годишният обем на обучението е минимум 150 часа теоретични и 300 часа практически занятия за минноспасителната служба, а за газоспасителните служби - минимум 100 часа теоретични и 50 часа практически занятия. Практическите занятия се провеждат в производствени условия.
Чл. 49
Чл. 49 от Наредба № 1 регламентира изискванията за обзавеждане на спасителната служба в мините, химическите и металургичните заводи. Спасителната служба трябва да разполага с необходимата дихателна, съживителна и контролно-измерителна апаратура, транспортни средства и спомагателни съоръжения. Обзавеждането на различни отделения и групи се извършва по приложения, свързани с конкретния тип служба. Освен това, за превозването на спасители и материали, спасителната служба трябва да се снабди със специални автомобили, определени от директора в съгласие с началника на спасителната служба.
Чл. 50
Член 50 от Наредба № 1 регламентира правата и задълженията на автомобилите на спасителната служба. Те имат право на неограничено движение по пътищата, свързващи ги с местата на аварии, и трябва да бъдат оборудвани със сигнални устройства и радиотелефон. Изрично е забранено автомобилите на спасителната служба да се използват за други цели.
Чл. 51
Член 51 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи предвижда установяване на задължително дежурство в спасителната служба в зависимост от сменността на работата. Дежурството се организира по график, одобрен от началника на спасителната служба или от отговорника на спасителния пункт. За доброволните спасителни групи, които не са част от спасителната служба, дежурството също се организира по график, одобрен от ръководителя на поделението.
Чл. 52
Чл. 52 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи изисква дежурният състав и материалната част да бъдат в постоянно състояние на пълна оперативна готовност, за да могат да реагират адекватно при нужда.
Чл. 53
Чл. 53 от Наредба № 1 предвижда, че минноспасителните и газоспасителните служби, както и спасителните пунктове, трябва да имат авариен телефонен номер и сигурна телефонна връзка с обслужващите ги поделения. В случай на по-отдалечени обекти, телефонната връзка може да бъде заменена с радиовръзка.
Чл. 54
Наредбата определя задълженията за дежурство в минноспасителната и газоспасителната служба, като изисква дежурството да се изпълнява от най-малко едно отделение в съответствие с конкретни членове от наредбата. Конкретно, дежурствата са разделени на: минноспасителна служба, газоспасителна служба, минноспасителен пункт, газоспасителен пункт, доброволна минноспасителна група и доброволна газоспасителна група, всяко от които следва да бъде организирано в съответствие с определените изисквания.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 1 предвижда осигуряване на домашно дежурство на допълнително отделение при извършване на работи с повишена опасност. Личният състав на отделението трябва да бъде на разположение в домовете си или на известни места, за да може да реагира незабавно при сигнал за тревога.
Чл. 56
Чл. 56 от Наредба № 1 регламентира задълженията на спасителите по време на дежурство. Те трябва да участват в физическа подготовка и практически занимания под ръководството на старши спасител. Освен това, спасителите в газоспасителната служба трябва да дежурят при изпълнение на отговорни ремонти и да осъществяват контрол за вредни газове и вещества.
Чл. 57
Дежурният спасител не може да напуска поста си или да се занимава с други задачи. Той е отговорен за приемането и предаването на служебни разпореждания и донесения. При получаване на съобщение за авария, дежурният трябва бързо да събере информация и да подаде сигнал "тревога". След това е задължен да уведоми началника на службата или неговия заместник и да изчака допълнителни указания.
Чл. 58
Член 58 от Наредба № 1 предвижда, че оперативният състав на спасителната служба трябва да живее в близост до предприятието, за да осигури бързо реагиране в случай на инцидент. Жилищата на оперативния състав трябва да имат телефонна връзка със службата или да бъдат оборудвани с алармен звънец, който да се задейства от службата.
Чл. 59
Чл. 59 от Наредба № 1 предвижда три вида тревога, които да се подават в спасителната служба: учебна, пробна и бойна. Сигналът за тревога се подава от дежурния спасител чрез алармена инсталация, сирена или камбана. В доброволната спасителна група сигналът се подава от старши спасителя или най-старшия ръководител при отсъствие на старши спасителя, чрез телефон или устно. Алармената инсталация трябва да се изпробва поне веднъж месечно, а резултатите да се записват в специален журнал.
Чл. 60
Учебната тревога в мините, химическите и металургичните заводи се подава по нареждане на началника на спасителната служба, съгласно Наредба № 1 за спасителната дейност.
Чл. 61
Чл. 61 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи регламентира начина на подаване на пробна тревога. Тя се подава по нареждане на директора или зам.-директора на предприятието, началника на спасителната служба, отговорника на спасителния пункт или служебни лица от висшестоящите органи по охраната на труда. Процедурата за подаване на пробна тревога трябва да се извършва чрез началника на спасителната служба.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № 1 за спасителната дейност предвижда, че бойна тревога се подава от дежурния спасител при получаване на информация за авария или инцидент, свързан с отровни и задушливи газове, пари или други вредни вещества.
Чл. 63
Чл. 63 от Наредба № 1 определя задълженията на личния състав на дежурното отделение при подаване на сигнал за тревога. Те трябва незабавно да се явят на предварително определеното място, напълно съоръжени, и да чакат разпореждането на старшия началник. Освен това, минноспасителната служба и доброволната минноспасителна група трябва да бъдат подготвени за работа в непригодна за дишане среда минимум 4 часа, а газоспасителната служба и свързаните с нея групи - минимум 2 часа.
Чл. 64
Член 64 от Наредба № 1 задължава незабавното осигуряване на ново дежурно отделение след напускането на предходното, както и попълването на аварийния запас от технически средства и материали.
Чл. 65
Чл. 65 от наредбата предвижда, че при пътуване до обект на авария, спасителните служби трябва да използват най-късия маршрут. Автомобилите на спасителната служба и на спасителните пунктове са задължени да включват отличителни светлинни и звукови сигнали по време на движението си.
Чл. 66
След пристигане на мястото на аварията, началникът на спасителната служба или отговорникът на спасителния пункт трябва незабавно да се свържат с ръководителя по ликвидиране на аварията. Те трябва да получат информация за обстановката, броя и местоположението на хората в опасност и мерките, които вече са предприети за тяхното спасяване. На базата на полученото оперативно задание, ръководителят на спасителната част информира спасителите за обстановката и разпределя задачите за оперативни действия, следвайки указанията на ръководителя по ликвидиране на аварията.
Чл. 67
При настъпване на големи аварии, които изискват значителни усилия и време за ликвидиране, е задължително да се организира команден пункт. В този пункт трябва да присъстват отговорният ръководител за ликвидиране на аварията, началникът на спасителната служба, отговорникът на спасителния пункт и привлечените специалисти по тяхна поръчка.
Чл. 68
Отговорният ръководител по ликвидиране на аварията е отговорен за координацията на всички участващи организации и лица, като носи лична отговорност за своите нареждания и действия. Нарежданията, свързани със спасителната дейност, се дават само чрез началника на спасителната служба, отговорника на спасителния пункт или старши спасителя на доброволната спасителна група. При отсъствие на тези лица, нарежданията могат да се дават чрез най-старшия по ранг от спасителната част на мястото на спасителните работи.
Чл. 69
Когато отговорният ръководител по ликвидиране на аварията не е на място, ръководителят на спасителната част, която е пристигнала на мястото на инцидента, има правото да действа самостоятелно. Той трябва да следва аварийния план и да се съобразява с конкретната ситуация.
Чл. 70
Началникът на спасителната служба, отговорникът на спасителния пункт и старши спасителят на доброволната спасителна група имат задължението да организират и провеждат спасителните работи, както и да отговарят за действията на участниците в ликвидирането на аварията.
Чл. 71 и Чл. 72
След извеждане на хората от мястото на аварията и получаване на допълнителна информация, е задължително да се разработи оперативен план за ликвидиране на аварията, особено ако мерките от аварийния план са недостатъчни. Оперативният план се изготвя от отговорния ръководител по ликвидиране на аварията и ръководителя на спасителната част. В случай на разногласие, решението на отговорния ръководител е окончателно, стига да не противоречи на наредбата.
Чл. 73
Чл. 73 от Наредба № 1 позволява вземане на решения и предприемане на действия, които не са предвидени в аварийния и оперативния план, при промяна в обстановката по време на спасителните работи. Тези действия трябва да бъдат записани в оперативния журнал.
Чл. 74
Чл. 74 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи предвижда задължение за водене на оперативен журнал в командния пункт. В журнала се записват важни данни, включително времето на пристигане на спасителната част, нареждания от ръководителя, задачи на изпълнителите, имената на участниците, информация за аварийната обстановка, времето на обгазяване, резултати от анализи на газови проби и продължителността на ликвидиране на аварията.
Чл. 75
Оперативният журнал в мините, химическите и металургичните заводи се води от инженерно-техническо лице, определено от отговорния ръководител за ликвидиране на аварии. Заповедта определя и заместник на това лице.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № 1 предвижда, че при ликвидиране на големи аварии, в които участват спасителни части от различни предприятия, личният състав на спасителната служба преминава на казармен режим по разпореждане на началника на службата.
Чл. 77
Чл. 77 от Наредба № 1 предвижда организация на подземна база за минноспасителната част след оценка на обстановката при авария. Базата трябва да бъде разположена в зона с чиста струя въздух и да съдържа необходимата дихателна и съживителна апаратура, както и материали за спасителни работи. Освен това, базата осигурява връзка между командния пункт и спасителните отделения, включително телефонна свързаност.
Чл. 78
Чл. 78 от Наредба № 1 определя изискванията за спасителните отделения, които влизат в непригодна за дишане среда. Те трябва да се състоят от минимум 5 човека, включително един старши спасител и четирима спасители. Освен личните дихателни апарати, отделението трябва да носи резервен дихателен апарат или два изолиращи самоспасители. Влизането в опасната среда е разрешено само с проверени дихателни апарати. Транспортът на дихателните апарати трябва да се извършва в специални сандъци или калъфи, а ако са доставени с транспортни средства, те трябва да бъдат повторно проверени преди употреба.
Чл. 79
Според Чл. 79 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, налягането на кислорода в бутилките трябва да бъде минимум 140 кг/кв. см за апарати с пределно налягане 150 кг/кв. см и 190 кг/кв. см за апарати с пределно налягане 200 кг/кв. см.
Чл. 80
Чл. 80 от Наредба № 1 предвижда, че отправянето на отделението в непригодна за дишане среда може да се извърши само когато има осигурено резервно отделение в пълна готовност. Въпреки това, при ситуации, свързани със спасяване на хора, е позволено да се действа без резервно отделение, ако се очаква неговото пристигане.
Чл. 81
Член 81 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи предвижда, че снаряжението, което носи отделението, трябва да се разпределя равномерно между всички членове на личния състав. Това осигурява безопасност и ефективност по време на спасителни операции.
Чл. 82
Чл. 82 определя правилата за безопасност при спасителни работи в мините. Спасителите трябва да работят близко един до друг и старшият на отделението може да изпраща трима спасители за изпълнение на конкретни задачи. При движение в задимена среда се използва въже за ориентиране, а при видимост под 1 м спасителите трябва да се свързват помежду си. В участъци със сложна структура на изработките трябва да се оставят маркировъчни светлини или знаци. Спасителите трябва да следят за състоянието на изработките и съоръженията.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № 1 задължава старши спасителя да установи количеството изразходван кислород при пристигане на мястото на работа, използвайки манометъра с най-голям разход. По време на работа, той трябва на всеки 15 минути да проверява запаса от кислород на спасителите и да нареди връщане, ако запасът в дихателните апарати достигне удвоеното количество изразходван кислород за отиване до работното място.
Чл. 84
При работа в обгазена среда, ако спасител почувства неразположение или дихателният му апарат е неизправен, работата се спира по нареждане на старши спасителя. След това спасителите трябва да се върнат в базата или да се отправят към най-близката изработка с чиста струя.
Чл. 85
Съгласно Чл. 85 от Наредба № 1 за спасителната дейност, пределното време за работа в среда, която е непригодна за дишане, е ограничено от срока на действие на дихателните апарати. Въпреки това, това време не трябва да надвишава 4 часа.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № 1 предвижда, че спасителите, които работят с дихателни апарати, получават почивка равна на времето, прекарано с апаратите. При работа в условия на висока температура и влажност, ръководителят на спасителната част може да определи удължена почивка. В спешни случаи, ръководителят може да реши да не предоставя почивка на спасителите.
Чл. 87
Чл. 87 от Наредба № 1 описва процедурите за оказване на помощ на пострадали в обгазена среда. Първо, помощ се оказва на тези, които дават признаци на живот, като се използват изолиращи самоспасители или дихателни апарати. След това пострадалите се извеждат на чиста струя за медицинска помощ. Починалите се изнасят след като всички живи пострадали са намерени и изнесени. На безсъзнателните пострадали се прави изкуствено дишане до възстановяване на нормалното дишане, което може да бъде прекратено само по указание на лекар или при появата на смъртни петна.
Чл. 88
Чл. 88 от Наредба № 1 регламентира процеса на разузнаване на обстановката при аварии в мините, химическите и металургичните заводи. Разузнаването е необходимо за събиране на точни данни за характера и развитието на аварията. Ръководителят на спасителната част е отговорен за разузнаването и дава конкретни нареждания относно задачите на отделението. Спасителите, изпратени за разузнаване, трябва да носят работния и вентилационния план на участъка, а при работа в непознат обект е желателно присъствието на спасител-водач, който да познава обекта.
Чл. 89
Чл. 89 от Наредба № 1 задължава отделението, което отива на разузнаване на обстановката, да оказва незабавна помощ на пострадали от аварията, ако ги открие по пътя си.
Чл. 90
Спасителите в мини, химически и металургични заводи са задължени да възстановят крепежа на изработката, която е разрушена от авария, само до необходимото ниво, за да могат да се върнат безопасно.
Чл. 91
Член 91 от Наредба № 1 предвижда, че при пожар спасителите са задължени да събират важна информация, свързана с инцидента. Те трябва да установят мястото на пожара, неговия размер, посоката на разпространение, видимостта, температурата на въздуха, състоянието на вентилационното съоръжение и отделянето на метан, сред други важни фактори.
Чл. 92
Чл. 92 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи предвижда, че при експлозия на метан или въглищен прах, спасителите са задължени да проверят степента на разрушаване на изработката, състоянието на вентилацията и вентилационните съоръжения, както и наличието на пожарни огнища и други опасности.
Чл. 93
Чл. 93 от Наредба № 1 задължава спасителите при внезапни изхвърляния на въглища и газ да установят мястото и обема на изхвърлените въглища, интензивността на газоотделянето, разрушенията по крепежа и вентилационните съоръжения и други важни параметри.
Чл. 94
Спасителите при инциденти с пропадане в мините са задължени да оценят характера и размера на пропадането, както и да проверят възможностите за бързо разчистване на материала и състоянието на проветряването.
Чл. 95
Член 95 от Наредба № 1 предвижда задължения на спасителите при наводняване или пробив на материал в мините. Те трябва да установят мястото на пробива, обема на водата или количеството на материала, да оценят разрушенията по изработките, състоянието на помпените съоръжения и възможностите за отвеждане на водата. Освен това, трябва да се анализира влиянието на водата върху стабилността на изработките.
Чл. 96
Член 96 от Наредба № 1 подчертава важността на определени фактори при гасене и ликвидиране на подземни пожари. Тези фактори включват наличието на хора в близост до огнището на пожара, вентилационния режим преди пожара и възможността за промени в него, газоотделянето, скоростта на разпространение на пожара и взаимното разположение на изработките около пожара.
Чл. 97
Чл. 97 от Наредба № 1 предвижда мерки, които трябва да се предприемат при пожар в мините, химическите и металургичните заводи. Те включват: 1) предотвратяване на разпространението на газове от пожара в зони с хора; 2) намаляване на активността на пожара и гасене; 3) предотвратяване на експлозии.
Чл. 98
Чл. 98 предвижда действията на спасителите след извеждане на хората на безопасно място. Основната задача е да се прегради разпространението на огъня към важни обекти, като входа на шахтата, подземни подстанции, камери и складове. Освен това, на съоръжения, които могат да бъдат повредени от висока температура, трябва да се устройват водни завеси.
Чл. 99
Чл. 99 урежда правилата за гасене на пожари в мините и заводите. Пожарът трябва да се гаси от страната на чистата струя, като се предприемат мерки за спиране на разпространението на огъня. Допустимо е гасене и от страната на изходящата струя при подходящи условия. Забранява се гасенето на пожар в глухи изработки откъм задната част.
Чл. 100
Чл. 100 от Наредба № 1 предвижда задължение за системен контрол на състава и температурата на въздуха при гасене на пожар. Контролът включва измерване на съдържанието на кислород, въглероден окис, въглероден двуокис, метан и водород. Измерванията могат да се извършват оперативно с помощта на мехче и ампули или по лабораторен начин.
Чл. 101
В Чл. 101 на НАРЕДБА № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи се предвиждат мерки за безопасност при гасене на пожар. Важно е да се предотврати падането на горящи маси, подаването на вода да става от краищата към средата на огнището, гасенето на електрически съоръжения да става след изключване на захранването, а горящите въглища да се извозват с вагони с осигурено оросяване на стените и пода.
Чл. 102
Чл. 102 от НАРЕДБА № 1 определя основните изисквания при гасене на пожари чрез изолиране на пожарното огнище. Спазват се следните условия: избор на безопасен режим на проветряване, изграждане на прегради в здрави скали или въглища, минимизиране на обема на изолирането, подкопаване на преградите с определени дълбочини, използване на устойчиви материали за постоянни прегради, подсилване на крепежа, и инсталиране на тръбопроводи за газови проби и инертни газове.
Чл. 103
Според Чл. 103 от Наредба № 1 за спасителната дейност, когато прековките не осигуряват необходимата плътност и в изолираното пространство прониква въздух, е необходимо да се затлачват или запълват с вода.
Чл. 104
Член 104 от наредбата регламентира мерките за гасене на пожар в рудниците, които са опасни заради отделянето на метан. Необходимо е непрекъснато да се следят промените в количеството на въздуха и концентрацията на опасни газове в изходящата струя от пожара. За предотвратяване на експлозии, трябва да се изчислява необходимото количество въздух и времето за образуване на взривоопасна смес. При неблагоприятни условия в вентилационния режим, спасителите трябва да се изтеглят на безопасно място, което се определя от отговорния ръководител и ръководителя на спасителната част.
Чл. 105
Чл. 105 от наредбата предвижда, че преди да се използват активни средства за гасене на пожари, въглищният прах в района на пожара трябва да бъде измит или добре навлажнен с вода, за да се предотвратят допълнителни рискове.
Чл. 106
Член 106 от наредбата предвижда, че горящ метан в глухи изработки или в подкоп трябва да бъде гасен с помощта на вода, пяна, ръчни пожарогасители или инертен прах.
Чл. 107
Член 107 от Наредба № 1 определя процедурите за изграждане на изолационни прегради при пожар в изработки с проходяща вентилационна струя. По правило, преградите от двете страни на пожара трябва да се изграждат и затварят едновременно. В случай на висока температура или задименост, първо се сменя посоката на вентилационната струя, след което се изгражда преградата с прозорец за проветряване. Затварянето на прозорците на двете прегради трябва да става едновременно.
Чл. 108
При възникване на експлозия в изолирано пространство, работата по изграждане на прегради трябва да се прекрати, а спасителите да бъдат извеждани на безопасно място. Продължаването на работата е възможно само след извършване на изчисления за необходимото количество въздух и времето за образуване на взривоопасна смес в изолирания участък.
Чл. 109
Чл. 109 от Наредба № 1 забранява възстановяването на разрушени изолационни противопожарни прегради след експлозия, преди да се предприемат необходимите мерки за безопасност. В случай на невъзможност за увеличаване на количеството въздух и при опасност от експлозия, изолационните прегради трябва да се изграждат на безопасно разстояние от огнището на пожара.
Чл. 110
Член 110 от Наредба № 1 определя условията, при които пожарът в мините се счита за потушен. Според него, пожарът е потушен, когато след нормализиране на проветряването в участъка, в изходящата струя не се установява наличие на въглероден окис и температурата на струята не се увеличава. Тази разпоредба е важна за безопасността в мините и химическите и металургичните заводи, особено в контекста на ликвидиране на последствията от експлозии на метан и въглищен прах.
Чл. 111
При експлозии на метан и въглищен прах, спасителната част трябва първо да оказва помощ на пострадалите и да евакуира хората от засегнатия обект. След това е необходимо да се възстанови проветряването и да се потушат възникналите пожари.
Чл. 112
Спасителните работи в мините, химическите и металургичните заводи трябва да се извършват с максимален брой отделения. Когато условията позволяват, могат да участват и работници от производството. Спасителите трябва да се отправят по входящата и изходящата струя, за да достигнат бързо до пострадалите.
Чл. 113
Член 113 предвижда мерки за безопасност при откриване на пострадали в участъци с нарушено проветряване и наличие на отровни или задушливи газове. В такъв случай на пострадалите се поставят изолиращи самоспасители или дихателни апарати, след което те трябва да бъдат извеждани незабавно от опасната зона.
Чл. 114
Чл. 114 от Наредба № 1 предвижда, че при извеждане на хора от опасна зона в мините, е необходимо незабавно да се възстанови проветряването и да се приведат в изправност вентилационните съоръжения, включително вратите и вентилационните мостове. Освен това, противопожарните заграждения в района на експлозията трябва да се проверяват и при необходимост да се възстановяват веднага.
Чл. 115
Чл. 115 от Наредба № 1 предвижда, че в забои с висока опасност от внезапни изхвърляния, по искане на главния инженер, началникът на минноспасителната служба трябва да осигури дежурство от спасители. Спасителите са задължени да наблюдават условията в забоя, включително газоотделяне и скален натиск, и при установяване на опасност да предупреждават и извеждат работниците.
Чл. 116
Чл. 116 от Наредба № 1 определя мерките за действие при внезапни изхвърляния на въглища и газ. Работниците, затрупани от въглища или скална маса, трябва да бъдат освободени по най-бърз начин. По време на спасителните работи е необходимо да се наблюдава забоят за признаци на повторно изхвърляне. Осигуряването на достатъчно въздух и възстановяването на нормалното проветряване са също важни. При случаи на голямо газоотделяне, трябва да се проверят съседните забои за обгазени работници.
Чл. 117
Член 117 от Наредба № 1 описва процедурата при ликвидиране на пропадания. Първо, трябва да се уточнят бройката и местоположението на пострадалите. След това, трябва да се установи връзка с тях чрез различни методи като чукане, викане или стържене. След установяване на връзката, е необходимо да се извърши сондиране за осигуряване на въздух. Важно е прокарването на сондажи да става внимателно, за да се избегнат наранявания на пострадалите или нови пропадания.
Чл. 118
Чл. 118 от Наредба № 1 определя методите за достигане до пострадалите в пропадналото място. Те включват разчистване и направа на проход в пропадналия масив, прокарване на нова обходна изработка в здрав масив и пробиване на спасителен сондаж с минимален диаметър 480 мм, който първоначално се извършва с диаметър 65 или 105 мм и след това се разширява до 480 мм.
Чл. 119
Член 119 на Наредба № 1 предвижда действия при големи пропадания в мините. При такива инциденти е необходимо едновременно прокарване на няколко обходни изработки, при условие че те не влияят взаимно на устойчивостта. Преди започване на работата трябва да се подсили крепежът около пропадналата зона. По време на прокарването е важно да се следи внимателно за състоянието на тавана и за проявите на скалния натиск, за да се предотврати повторно пропадане.
Чл. 120
Член 120 от наредба № 1 забранява източването на материал при пропадания в стръмнозападащи пластове и извършването на взривни работи при разчистване, независимо от наклона на пластовете. Това е част от мерките за ликвидиране на последици от пробиви на вода, материал от затлачване и други инциденти.
Чл. 121
При наводнение в мините, работниците трябва незабавно да бъдат извеждани от най-ниските хоризонти, а след това и от останалите. За извеждането им трябва да се използват изработки, които имат връзка с по-горните хоризонти или с повърхността.
Чл. 122
След извеждане на работниците от опасната зона, е необходимо да се предприемат мерки за предотвратяване на по-нататъшното нахлуване на вода. Това включва изграждане на временни прегради от различни материали, като торби с пясък, глина и инертен прах. В случай че спирането на водата е невъзможно, тя трябва да бъде насочена към по-нисколежащи изработки, където работниците вече са изведени и няма ценни електросъоръжения или машини.
Чл. 123
Чл. 123 от Наредба № 1 предвижда, че при нахлуване на вода в стари изработки, спасителите трябва да използват дихателни апарати. Това е необходимо поради риска от отделяне на опасни газове, като въглероден двуокис и сероводород.
Чл. 124
Спасителите, изпратени да ликвидират последствията от нахлуване на вода, трябва да получат точни указания относно разположението на изходите към по-високите хоризонти, както и информация за времето, за което най-ниските хоризонти могат да се напълнят с вода.
Чл. 125
Чл. 125 предвижда, че при опасност от наводняване на електрически уредби и съоръжения, преди да започнат спасителните работи, е необходимо да се изключи захранващото напрежение. Това е важно за предотвратяване на електрически инциденти и осигуряване на безопасността на спасителните екипи.
Чл. 126
Чл. 126 определя мерките, които трябва да се предприемат при спасителна дейност в случаи на наводнение. Работниците, които не могат да се изтеглят, трябва да се укрият в глухи комини. При спасяване е необходимо да се понижава водното ниво постепенно, за да се избегне рязко спадане на налягането. Осигурителното устройство (пренвентор) е задължително при започване на сондаж до комина, където са укрити работниците, за да се херметизира сондажният отвор и да се регулира налягането.
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № 1 предвижда, че разчистването на затлачени изработки, причинени от наводнения, трябва да се извършва едновременно от няколко места. При риск от допълнително затлачване е необходимо да се изградят прегради с помощта на торби, напълнени с пясък, глина или крепежен материал.
Чл. 128
Член 128 от Наредба № 1 предвижда, че източването на затлачен материал от вертикални и наклонени изработки е разрешено само след изграждането на бариерни прегради, които да осигурят безопасността на операцията. Тази мярка е важна за предотвратяване на инциденти и осигуряване на безопасна работна среда.
Чл. 129
Чл. 129 от Наредба № 1 определя оперативните действия на газоспасителната служба и пунктовете, които включват профилактика, прегледи и ремонти в опасна среда, и ликвидиране на аварии. Доброволните газоспасителни групи също могат да действат при аварии и ремонти, но само в изключителни случаи и с разрешение на ръководителя на предприятието.
Чл. 130
Член 130 от Наредба № 1 определя задълженията на газоспасителните служби и пунктове. Те трябва да осъществяват постоянен контрол на въздуха в работните места, където има риск от отровни и задушливи газове. За целта, всяка газоспасителна станция трябва да разполага с химическа лаборатория, която да извършва анализи на вредни вещества. Ако в завода или цеха вече има химическа лаборатория, не е необходимо да се открива друга.
Чл. 131
Наредба № 1 регламентира процеса на вземане на проби в мините и химическите заводи. Вземането на проби трябва да се извършва по утвърдена инструкция, която включва информация за работните места, периодичността, броя и вида на пробите. Допълнително, проби трябва да се вземат при ремонти, аварии или обгазявания. Резултатите от анализа се записват в специални журнали. При установяване на концентрации на вредни вещества над допустимите нива, анализаторът е задължен да уведоми съответните ръководители.
Чл. 132 от НАРЕДБА № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи
При извършване на прегледи и ремонти на апаратура и съоръжения в среда с опасни газове, газоспасителната станция и пунктове трябва да изискват наряд-допуск от началника на цеха и да изпратят дежурен спасител на мястото на работа.
Чл. 133
Член 133 от Наредба № 1 описва процедурата за записване на важна информация в наряд-допуска, включително работното място, мерките за безопасност, защитните средства и подписите на отговорните лица. Наряд-допускът се подписва от началника на цеха, а в особено опасни случаи се утвърдява от заместник-директора по производствено-техническите въпроси. Допускането до работа се разрешава от началника на смяната след проверка на изпълнението на мерките за безопасност.
Чл. 134
Член 134 от Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи предвижда, че работниците трябва да бъдат инструктирани от началника на смяната и от газоспасителя преди да започнат работа. Това е важна мярка за осигуряване на безопасността на работното място.
Чл. 135
Чл. 135 от Наредба № 1 регламентира условията за влизане на лица в апарати и съоръжения при извършване на прегледи и ремонти. Влизането на повече от едно лице в един съд е забранено, освен ако апаратът е разделен на етажи и има самостоятелен люк. В изключителни случаи, когато е необходимо да работят две или повече лица през един люк, трябва да се разработят допълнителни мерки за безопасност в съгласие с главния инженер.
Чл. 136
Спасителите, присъстващи на ремонти и технологични операции, имат задължения, свързани с проверка на личните дихателни апарати и защитно облекло, наблюдение на работната площадка, херметичността на маските, поддържане на връзка с работниците, оказване на помощ при нужда, следене на въздуходувките и шланговете, контрол на налягането в кислородните бутилки, прекратяване на работа при нарушения на безопасността, управление на използваните апарати след работа и уведомяване на отговорните лица.
Чл. 137
При ликвидиране на аварии, действията на газоспасителните служби, пунктове и доброволни групи трябва да отговарят на изискванията на глава седма, чл. 59-76 от наредбата.
Чл. 138
Член 138 от Наредба № 1 определя условията за извършване на спасителни и възстановителни операции в опасна среда. Спасителните операции трябва да се извършват от екип от минимум трима души. Старши спасителят е отговорен за измерванията на концентрациите на вредни вещества при липса на информация. Спасителите трябва да използват изолиращи спасителни апарати при влизане в опасната среда. Използването на филтриращи противогази е разрешено само при наличието на точни данни за концентрацията на вредните вещества. В помещения с разлята киселина е задължително използването на киселиноустойчиво въже.
Чл. 139
Чл. 139 от Наредба № 1 предвижда, че при инциденти в мините и заводите, първоначалните действия на спасителите трябва да са насочени към извеждане и изнасяне на пострадалите. След успешното извеждане, на пострадалите се оказва първа помощ, която може да включва изкуствено дишане и инхалация в зависимост от вида и степента на увреждането.
Чл. 140
Член 140 от наредбата изисква преди започване на възстановителните работи да се осигури както естествено, така и изкуствено проветряване на обгазения обект, за да се гарантира безопасността на работниците и ефективността на спасителната дейност.
Чл. 141
Наредбата регламентира дейността на спасителните служби и пунктове, като предвижда водене на разнообразна документация, включително поименен списък на спасителите, журнали за вдигане на тревога и газови анализи, дневници за смени и профилактика на апаратурата. Забранява се възлагането на заповеди, противоречащи на наредбата. Изпълнението на наредбата е възложено на съответните министерства и ведомства, а контролът по спазването й се осъществява от държавни и профсъюзни органи. Наредбата влиза в сила от 1 септември 1978 г. и отменя предишния правилник от 1966 г.
§1
Възлагането и изпълнението на заповеди и нареждания, които противоречат на наредбата, е забранено. Освен това, забранено е възлагането и изпълнението на несвойствени задачи на личния състав на минноспасителната служба, газоспасителната служба, спасителните пунктове и доброволните спасителни групи.
§2
Наредбата за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи е издадена на основание чл. 4, ал. 4 от Кодекса на труда и различни постановления и инструкции на Министерския съвет, целящи подобряване на охраната на труда. Основните документи, на които се основава наредбата, включват Постановление № 15 от 1973 г. и Постановление № 56 от 1976 г., както и инструкция от 1967 г. за изработване и утвърдяване на правила за безопасност.
§3
Изпълнението на наредбата е възложено на министерствата и ведомствата, които извършват експлоатация или ново строителство на предприятия и обекти, посочени в чл. 1, съгласно Постановление № 15 на Министерския съвет и Централния съвет на Българските професионални съюзи от 1973 г.
§4
Параграф §4 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи уточнява, че указанията по прилагането на наредбата ще бъдат давани от Централния съвет на Българските професионални съюзи. Тези указания ще бъдат изготвяни след съгласуване с Министерството на народното здраве и другите заинтересувани министерства и ведомства.
§6
Наредба № 1 за спасителната дейност в мините, химическите и металургичните заводи е съгласувана с редица министерства и профсъюзи, включително Министерството на народното здраве, Министерството на вътрешните работи, и различни профсъюзи на работниците в съответните индустрии.
§8
Наредбата влиза в сила на 1 септември 1978 г. В приложението се описват минималните изисквания за обзавеждане на минноспасителни служби, доброволни минноспасителни групи и газоспасителни станции. За всяка категория са посочени конкретни наименования и количества на необходимото оборудване, включително дихателни апарати, резервни бутилки, инструменти и медицински комплекти. Изискванията са насочени към осигуряване на безопасността и ефективността на спасителната дейност в мините и индустриалните обекти.
