Виж оригиналния текст на документа
Наредбата определя правилата за съхраняване, количествата и отчетността на неприкосновените запаси, налични на морските кораби. Тя цели да установи ясни насоки за управление на запасите, за да се осигури тяхната безопасност и наличност.
Наредбата определя как се класифицират неприкосновените запаси на морските кораби. Те се разделят на два основни типа: енергетични неприкосновени запаси и провизионни неприкосновени запаси.
Наредбата определя условията за съхранение и поддържане на енергетичните неприкосновени запаси на морските кораби, включително гориво, масло и котелна вода. Запасите трябва да се съхраняват в специализирани танкове и цистерни, а при недостатъчна вместимост, маслото може да бъде в стандартни варели. Капитанът и главният механик носят отговорност за поддържането на необходимите запаси, които трябва да бъдат достатъчни за извършване на пълен рейс. Освен основния запас, се изисква и неприкосновен запас, който е определен в приложение № 1. Мъртвите запаси не се включват в неприкосновения запас.
Неприкосновените провизионни запаси на морските кораби се разделят на три категории: 1) корабен неприкосновен запас питейна вода; 2) корабен неприкосновен хранителен запас; 3) неприкосновен провизионен запас в спасителните лодки и плотовете.
Чл. 5 определя изискванията за запасите от питейна вода на морските кораби. Основният запас трябва да е достатъчен за целия рейс, а неприкосновеният запас е 15% от него. Неприкосновеният запас се съхранява в корабните танкове и се следи чрез отчетите в корабния дневник. Опресняването на запаса става при попълване на водите. На кораби с две системи за прясна вода, питейната вода трябва да е минимум 40% от общия запас, а при наличие на опреснителна уредба, тази норма може да е 20%, в зависимост от производителността.
Корабният неприкосновен хранителен запас трябва да бъде разположен в отделно помещение от обикновените складови помещения. Въпреки това, е допустимо той да бъде съхраняван в общо помещение с обикновените хранителни запаси, при условие че е ясно означен като неприкосновен запас.
Чл. 7 от Наредба № 1 изисква корабният неприкосновен хранителен запас да бъде ясно означен. На опаковката трябва да се поставят етикети с информация за наименованието на продукта, количеството, датата на производството, срокът на годност и датата на приемане на кораба на съхранение.
Чл. 8 от Наредба № 1 предвижда, че корабният неприкосновен хранителен запас трябва да бъде подменен с нов или подобен запас, равностоен по калоричност, преди изтичането на срока му за годност. Подмяната трябва да се извърши преди окончателното изтичане на срока за годност на запаса.
Член 9 от наредбата определя нормите на корабния неприкосновен хранителен запас за човек на ден, които са посочени в приложение № 2. Общото количество хранителни запаси за един ден зависи от броя на екипажа на товарните кораби или от броя на екипажа и пътниците на пътническите кораби, като необходимите данни се съдържат в съответните свидетелства за сигурност на корабите.
Член 10 от Наредба № 1 определя необходимото количество корабен неприкосновен хранителен запас. За корабите с неограничен район на плаване запасът трябва да е за четири денонощия, а за корабите с ограничен район на плаване - за две денонощия. Корабите за крайбрежно плаване не трябва да имат корабен неприкосновен хранителен запас.
Член 11 от Наредба № 1 определя, че корабният неприкосновен хранителен запас може да се използва единствено в ситуации на крайна необходимост. Тези ситуации включват забавяне на плаването поради непредвидени обстоятелства, както и случаи на спасяване на хора, които са в бедствие на море, когато обикновените хранителни запаси на кораба вече са изчерпани.
Член 12 от Наредба № 1 гласи, че неприкосновеният провизионен запас в спасителните лодки и плотове на корабите трябва да се съхранява в специално определени сандъци и цистерни. Количеството и видовете кораби, на които се прилага, са определени в приложения № 3 и 4.
Член 13 от Наредба № 1 предвижда, че администрацията може да прецени, в зависимост от конкретния рейс, корабите, които плават в ограничен район, да не бъдат задължени да имат неприкосновен хранителен запас и провизионен запас в спасителните лодки и плотове.
Корабите, които са на подводни криле или на въздушна възглавница, трябва да бъдат снабдени със спасителни надувни плотове, които да покриват 100% от хората на борда. Те не се нуждаят от провизионен запас.
Чл. 15 от Наредба № 1 определя количеството неприкосновен провизионен запас, който трябва да се съдържа в спасителните лодки и плотове. Определянето на тези запаси се извършва в съответствие с приложения № 3 и 4, вземайки предвид човековместимостта, обозначена на бордовете на лодките и плотовете.
Чл. 16 от Наредба № 1 определя, че при дълги рейсове водният запас на кораба трябва да се подменя всеки месец. Разрешава се използването на консервирана вода, като подмяната й трябва да се извършва в съответствие със срока на годност, указан на опаковката.
Член 17 от Наредба № 1 определя изискванията за етикетиране на неприкосновените провизионни запаси в спасителните лодки и плотове. На опаковката трябва да бъдат посочени: съдържание и основни компоненти, калоричност, тегло, дата на производство и срок на годност. В случай на специфични условия за употреба, е необходимо да се предостави инструкция за ползване на опаковката.
Според Чл. 18 от Наредба № 1, запасите от сухар и галета в спасителните лодки и плотове трябва да се бракуват и подменят след изтичането на срока на годност, без да се зачисляват към корабната прехрана. Кондензираното мляко трябва да бъде подменено най-малко 5 дни преди изтичането на срока на годност, а старото мляко се зачислява към прехраната на кораба.
Чл. 19 от Наредба № 1 за неприкосновените запаси на морските кораби определя, че провизионният запас в спасителните лодки и плотове може да бъде използван само в случаи на напускане на кораба, когато той е застрашен от неминуема гибел.
Наредбата определя правилата за водене на отчетност на неприкосновените провизионни запаси на морските кораби. Домакинът на кораба води първична отчетност, а вторият помощник капитан - вторична, в дневника за аварийно-спасителното имущество. Запасите се вписват поотделно с данни за наименование, количество, дата на производство, срок на годност и дата на получаване. Всяка промяна на запасите трябва да се отрази с причини и нови данни. При подмяна на запас, който се зачислява към прехраната, се вписва номерът на заповедта на капитана, а при бракуване - номерът на протокола.
Чл. 21 от Наредба № 1 предвижда, че при ежемесечно подменяне на водния запас на морските кораби е необходимо да се извърши проба на годността на подменената вода. Това е важно за определяне на максималния срок за съхранение на водния запас в цистерните. Освен това, при подмяна на водния запас, в дневника трябва да се запишат пристанището, откъдето е взета водата, и информацията от санитарно-хигиенния сертификат.
Капитанът на кораба е задължен да предяви за преглед неприкосновените запаси от провизии и вода, ако има съмнения относно тяхната доброкачественост, преди изтичането на срока им за годност. Прегледът трябва да бъде извършен от съответните пристанищни санитарни органи.
Наредбата регулира изискванията за наличие на неприкосновени запаси на борда на корабите, като капитанът на пристанището е отговорен за забрана на излизането на кораб, ако запасите не са в съответствие с наредбата. Всички разходи за запасите са за сметка на корабопритежателя. Наредбата се прилага за български кораби с изключение на корабите за крайбрежно плаване и е в сила от 1 юли 1981 г. Включва приложения с конкретни норми за енергетични и хранителни запаси, както и за провизионни запаси в спасителни средства.
Наредбата определя три категории кораби в зависимост от района на плаване: 1) кораби с неограничен район на плаване - плават по всички морета и океани; 2) кораби с ограничен район на плаване - плават в Черно, Азовско, Мраморно, Егейско, Адриатическо и Йонийско море северно от определена линия; 3) кораби за крайбрежно плаване - плават в териториалните и вътрешните води на НРБ.
Наредба № 1 за неприкосновените запаси на морските кораби е издадена на основание чл. 370, ал. 3 от Кодекса на търговското мореплаване и е свързана с Международната конвенция за защита на човешкия живот по море от 1960/1974 г. Тя отменя предишната наредба от 1955 г. и влиза в сила от 1 юли 1981 г. В приложението са описани количествата енергийни и хранителни запаси, които трябва да имат корабите, както и изискванията за провизионни запаси в спасителните лодки и плотове.