НАРЕДБА № 0-31 ЗА РАБОТА С РАДИАЦИОННИ ДЕФЕКТОСКОПИ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Наредбата е задължителна за проектирането, пускането в експлоатация и работата на лабораториите за дефектоскопия с йонизиращи лъчения, независимо от предназначението, месторазположението и типа дефектоскопи. Тя обхваща и проектирането, производството и експлоатацията на всички видове дефектоскопи и свързани съоръжения.
Чл. 2
Наредбата определя, че всички лаборатории и работни групи, които използват рентгенови или гама-дефектоскопи, са включени в категорията на лабораториите за радиационна дефектоскопия.
Чл. 3
Лабораториите за радиационна дефектоскопия могат да функционират самостоятелно или в комбинация с други лаборатории, използващи различни методи за контрол. Във всички случаи е задължително да се спазват разпоредбите на настоящата наредба.
Чл. 4
Наредба № 0-31 определя два основни типа лаборатории за радиационна дефектоскопия: стационарни и подвижни. Стационарните лаборатории включват специализирани помещения, площадки за пролъчване и бункери, интегрирани в производствения процес. Подвижните лаборатории могат да бъдат с или без собствени средства за придвижване, като апаратурата е разположена в автомобили или фургони.
Чл. 5
Лабораториите и съоръженията за дефектоскопия, използващи йонизиращи лъчения, трябва да спазват нормите за противопожарна безопасност и техническа безопасност, както и други приложими правила.
Чл. 6
Стационарните лаборатории, занимаващи се с радиационни дефектоскопи, трябва да отговарят на изискванията на Правилника за капиталното строителство, както е посочено в Държавен вестник, брой 98 от 1973 година. Подвижните лаборатории трябва да спазват и нормативните актове, касаещи транспортните средства.
Чл. 7
Контролът за спазване на Наредба № 0-31 за работа с радиационни дефектоскопи е възложен на ръководно техническо лице, което е отговорник по радиационната безопасност. Това лице се определя със заповед на директора на предприятието.
Чл. 8
Чл. 8 от наредбата предвижда, че отговорникът по радиационната безопасност е пряко подчинен на директора на предприятието. Наредбата регламентира също проектирането и пускането в експлоатация на лаборатории и апарати за радиационна дефектоскопия.
Чл. 9
Изграждането и преустройството на лаборатории за радиационна дефектоскопия, както и на свързани съоръжения и апарати, е разрешено единствено при наличие на проект, който е одобрен от органите на държавния санитарен контрол.
Чл. 10
Проектите на лаборатории за радиационна дефектоскопия и свързаните с тях апарати трябва да бъдат съгласувани с Централната лаборатория по ядрена дефектоскопия преди да бъдат представени на държавния санитарен контрол за одобрение.
Чл. 11 НАРЕДБА № 0-31 ЗА РАБОТА С РАДИАЦИОННИ ДЕФЕКТОСКОПИ
Проектите за радиационните лаборатории трябва да включват общ план на сградата или транспортното средство, технологически план с разположение на апаратурата и системите, както и обяснителна записка за защитата и технологическите процеси в лабораторията.
Чл. 12
Чл. 12 предвижда, че преди пускането в експлоатация на лабораторията по радиационна дефектоскопия, тя трябва да бъде проверена от комисия, назначена от инвеститора. В комисията задължително участват представители на държавния санитарен контрол, Министерството на вътрешните работи и Централната лаборатория по ядрена дефектоскопия. Проверката се оформя с акт, който заедно с предложение за издаване на разрешително за работа се изпраща на Комитета за мирно използване на атомната енергия, който издава разрешението за пускане на лабораторията в експлоатация.
Чл. 13
Член 13 от Наредба № 0-31, който касае работата с радиационни дефектоскопи, е отменен, както е посочено в Държавен вестник, брой 32 от 1978 година.
Чл. 14
Член 14 от Наредба № 0-31 за работа с радиационни дефектоскопи е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 32 от 1978 година.
Чл. 15
Чл. 15 от Наредба № 0-31 предвижда, че единичните бройки, опитните образци и пробните серии на лабораториите за радиационна дефектоскопия, както и апаратите и принадлежностите за радиационна дефектоскопия, трябва да бъдат подложени на изпитвания. Тези изпитвания се извършват от производителя и от Централната лаборатория по ядрена дефектоскопия, след предварително съгласуване с органите на държавния санитарен контрол.
Чл. 16
Чл. 16 от Наредба № 0-31 предвижда, че при серийно производство на изделия, свързани с лъчезащитата, е допустимо изменение на технологията само след получаване на съгласие от органите на държавния санитарен контрол и Централната лаборатория по ядрена дефектоскопия.
Чл. 17
Чл. 17 от Наредба № 0-31 определя, че подвижни дефектоскопни лаборатории, апарати и принадлежности, произведени в България, могат да бъдат предадени от производителя само при условие, че заявителят притежава разрешение за работа с йонизиращи лъчения, издадено от КМИАЕ.
Чл. 18
Закупуването на вносни лаборатории за радиационна дефектоскопия и на лъчезащитни принадлежности трябва да бъде предварително съгласувано с Централната лаборатория по ядрена дефектоскопия и Комитета за мирно използуване на атомната енергия.
Чл. 19
Във всяка лаборатория за радиационна дефектоскопия е необходимо да се води документация, включваща разрешително за работа, заповеди за определяне на отговорници, правилник за вътрешния ред, инструкции за работа с апарати, авариен план, приходо-разходна книга, дневници за движение на дефектоскопите и дозиметричен контрол, както и друга документация, свързана с радиационната безопасност и правоспособността на персонала.
Чл. 20
Чл. 20 от Наредба № 0-31 предвижда установяване на санитарнозащитна зона около всяка радиационна лаборатория и хранилища, в която се извършва дозиметричен контрол.
Чл. 21
Лабораториите за радиационна дефектоскопия трябва да се използват само за предназначените им цели. Забранено е извършването на каквито и да било дейности, които не са свързани с дефектоскопния контрол.
Чл. 22
Стационарните лаборатории, съгласно Наредба № 0-31, трябва да разполагат с основни помещения, включително операторна, командна, фотолаборатория, стая за разчитане на рентгеногама-грамите, складово помещение, хранилище и санитарен пропускник.
Чл. 23
Съгласно Чл. 23 от Наредба № 0-31, стационарните лаборатории следва да разполагат с допълнителни спомагателни помещения. Препоръчва се наличието на стая за ръководителя и дозиметриста, стая за отдих и други подобни помещения, които да осигурят удобство и ефективност на работния процес.
Чл. 24
Член 24 от Наредба № 0-31, касаеща работа с радиационни дефектоскопи, е отменен с обнародването му в Държавен вестник, брой 32 от 1978 година.
Чл. 25
Съгласно Чл. 25 от Наредба № 0-31, лабораториите са задължени да осигурят индивидуални гардероби за всеки дефектоскопист, което гарантира личната безопасност и хигиена на работещите с радиационни дефектоскопи.
Чл. 26
Стационарните лаборатории за радиационна дефектоскопия е препоръчително да бъдат разполагани в отделна сграда или в отделно крило на сграда, с цел осигуряване на безопасност и ефективност при работа с радиационни дефектоскопи.
Чл. 27
Чл. 27 от Наредба № 0-31 забранява разполагането на операторни, хранилища и други помещения с източници на йонизиращи лъчения в жилищни сгради, културно-битови сгради и в близост до места с движение на хора, като улици и спирки.
Чл. 28
Член 28 от Наредба № 0-31, който се отнася до работата с радиационни дефектоскопи, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 32 от 1978 година.
Чл. 29
Чл. 29 от Наредба № 0-31 позволява работа с гама-дефектоскоп в операторната за рентгенова дефектоскопия с разрешение на органите на държавния санитарен контрол, когато рентгеновият апарат не се използва, и обратното. Лабораторията трябва да отговаря на изискванията за лъчезащита.
Чл. 30
Помещенията в лабораторията, в която се работи с радиационни дефектоскопи, трябва да отговарят на определени хигиенни изисквания, за да се осигури безопасна и здравословна работна среда.
Чл. 31
Според Чл. 31 от Наредба № 0-31, фотолабораторията е задължена да разполага с резервоар за вода, който да осигурява необходимото водоснабдяване за работа на дефектоскопистите в продължение на 48 часа.
Чл. 32
Член 32 от Наредба № 0-31 предвижда, че всички стени на основните помещения трябва да бъдат боядисани с влаго- и киселиноустойчива боя. Тази боя трябва да позволява провеждането на дезактивация, което е важно за безопасността при работа с радиационни дефектоскопи.
Чл. 33
Операторната стая за работа с радиационни дефектоскопи трябва да има минимална площ от 24 кв. м и широчина не по-малка от 4 м. Допускат се изключения от тези размери, но само с разрешение на Комисията по ядрена и радиационна безопасност (КМИАЕ) по предложение на Министерството на здравеопазването (МНЗ).
Чл. 34
Според Чл. 34 от Наредба № 0-31, широчината на вратите на операторната трябва да бъде минимум 0,90 метра, а височината - минимум 2,0 метра.
Чл. 35
Според Чл. 35 от Наредба № 0-31 за работа с радиационни дефектоскопи, подът на операторната и хранилището трябва да бъде изработен от мозайка или гладък бетон, за да се осигури безопасна и ефективна работа.
Чл. 36
Чл. 36 от Наредба № 0-31 предвижда минимални изисквания за температура и влажност в операторната. Температурата на въздуха не трябва да бъде по-ниска от 18°С, а влажността не трябва да надвишава 75%.
Чл. 37
Отоплението в операторната и командната стая, както и в помещението за хранилище, трябва да се извършва само с закрити топлинни източници. Забранява се използването на печки, работещи с твърдо, течно или газообразно гориво.
Чл. 38
Чл. 38 от Наредба № 0-31 изисква осветлението в операторната, командната и хранилището да бъде най-малко 100 лукса във всяка точка. Това осветление може да бъде естествено или изкуствено, като целта е да се осигури адекватна видимост за безопасна работа.
Чл. 39
Според Чл. 39 от Наредба № 0-31, в операторната и хранилището е необходимо да се осигури изкуствена вентилация, която да предизвиква най-малко трикратна обмяна на въздуха в час.
Чл. 40
Според Чл. 40 от Наредба № 0-31, прекъсвачите за електрическо осветление и отопление трябва да бъдат инсталирани извън операторната, за да се осигури безопасността на операторите при работа с радиационни дефектоскопи.
Чл. 41
В лабораторията трябва да се съхраняват единствено вещи и материали, които са необходими за извършване на работата. Наличието на ненужни предмети е забранено, тъй като те могат да затруднят или да направят невъзможна работата.
Чл. 42
Чл. 42 от Наредба № 0-31 определя, че операторните могат да се използват изключително за други видове контрол, като ултразвуков, магнитен и пенетрационен. Това е разрешено само ако контролът се извършва от квалифицирани дефектоскописти и след приключването му апаратите незабавно се изнасят от апаратната в съответните помещения.
Чл. 43
Дефектоскопът трябва да бъде разположен в операторната така, че директният сноп лъчение да бъде насочен надолу, ако е възможно.
Чл. 44
В операторна не може да се работи едновременно с два или повече радиационни дефектоскопи, за да се осигури безопасността на персонала и предотвратяване на радиационно замърсяване.
Чл. 45
Чл. 45 от Наредба № 0-31 предвижда, че при работа с рентгенови и гама-дефектоскопи е необходимо вратата на операторната да бъде оборудвана с блокировъчен механизъм. Този механизъм трябва да предотвратява отварянето на вратата, когато дефектоскопът е в работно положение, с цел осигуряване на безопасността на оператора.
Чл. 46
В лабораторията, където се използват радиационни дефектоскопи, трябва да има прозорец за наблюдение или люк, който да осигурява 100% оловен еквивалент на защита. Прозорецът или люкът могат да бъдат с огледална перископична система, за да се осигури безопасност на операторите.
Чл. 47
При пробиване на отвори в стационарната защита е необходимо да се предприемат специални мерки за възстановяване на ефективната дебелина на защитата до първоначалната стойност, за да се осигури необходимото ниво на радиационна защита.
Чл. 48
Командният пулт на радиационните дефектоскопи трябва да бъде разположен така, че операторът да има видимост към входа на операторната. Това е необходимо за осигуряване на безопасност и контрол по време на работа.
Чл. 49
В случай, че лабораторията разполага само с един стационарен гама-дефектоскоп, той може да бъде съхраняван в операторната. Това е регламентирано в Чл. 49 от Наредба № 0-31 за работа с радиационни дефектоскопи.
Чл. 50
Чл. 50 от Наредба № 0-31 указва, че рентгеновите апарати, използвани в лабораторията, трябва да се съхраняват в операторната или в склада на лабораторията.
Чл. 51
Лабораториите, които работят с портативни гама-дефектоскопи, имат право да ги съхраняват в хранилище-кладенец, което може да бъде разположено и в самата операторна. Това правило е установено с цел осигуряване на безопасност и контрол при работа с радиационни устройства.
Чл. 52
Според Чл. 52 от Наредба № 0-31, хранилището-кладенец в операторната трябва да бъде разположено на най-ниското ниво и максимално далеч от всички работни места, за да се осигури безопасност при работа с радиационни дефектоскопи.
Чл. 53
Помещението за хранилище на радиационни дефектоскопи трябва да бъде разположено близо до операторната и на максимално разстояние от работните места, за да се осигури безопасност при работа.
Чл. 54
Помещението за хранилище и хранилището-кладенец трябва да се намират в близост до лабораторията, но на максимално разстояние от работните места. Осигурява се охрана и минимално облъчване при пренасяне на източниците от хранилището до работното място.
Чл. 55
Чл. 55 от Наредба № 0-31 предвижда, че хранилището за гама-дефектоскопи трябва да има отделни секции за всеки дефектоскоп, за да се предотврати облъчването при ползване на един от тях. Контейнерите с радиоактивни източници за презареждане на дефектоскопите могат да се съхраняват в хранилището без отделни секции, при условие че са пломбирани или заключени.
Чл. 56
Гама-дефектоскопите трябва да се съхраняват в хранилище, когато не са в работа, за да се осигури безопасността и предотвратяване на нежелани инциденти.
Чл. 57
В съответствие с Чл. 57 от Наредба № 0-31, е абсолютно забранено да се съхраняват незащитени радиационни източници в хранилищата. Тази мярка е наложена с цел осигуряване на безопасността и предотвратяване на радиационни инциденти.
Чл. 58
Според Чл. 58 от Наредба № 0-31, действията по изваждане, поставяне и преместване на гама-дефектоскопите в хранилището трябва да се извършват механизирано, с цел осигуряване на безопасност и ефективност при работа с радиационни дефектоскопи.
Чл. 59
В хранилището за радиационни дефектоскопи се допуска да се съхраняват единствено предмети и материали, които са необходими за тяхното съхраняване, преместване, пренасяне и транспортиране.
Чл. 60
Член 60 от Наредба № 0-31 предвижда, че хранилищата за радиационни дефектоскопи трябва да бъдат защитени от наводняване и повреждане на апаратите, с цел осигуряване на тяхната безопасност и функционалност.
Чл. 61
Вратите на лаборатории, складове, командни помещения и хранилища, където се съхраняват дефектоскопи или радиоизотопи, трябва да бъдат затворени със секретни ключове. Това е задължително изискване за осигуряване на безопасност и защита от неупълномощен достъп.
Чл. 62
Чл. 62 от Наредба № 0-31 определя, че ключ от вратите, свързани с радиационните дефектоскопи, може да притежава само отговорникът на лабораторията или лице, което е писмено упълномощено от него. Това изменение е публикувано в Държавен вестник, брой 32 от 1978 г.
Чл. 63
Вратите на помещението-хранилище и на операторната трябва да могат да се отварят отвътре без необходимост от ключ. Това е важно за осигуряване на безопасност и бърз достъп в случай на спешност.
Чл. 64
Операторната или лабораторията, в която се работи с радиационни дефектоскопи, трябва да разполага със сигнализационна система, която отговаря на стандартите на БДС. Тази система трябва да функционира звуково и светлинно през цялото време, когато се извършва пролъчване с дефектоскопите.
Чл. 65
Рентгеновите апарати трябва да се включват за работа единствено последователно към сигнализационната система, съгласно изискванията на Наредба № 0-31.
Чл. 66
Чл. 66 от Наредба № 0-31 предвижда автоматична сигнализация при стационарните гама-дефектоскопи и, когато е възможно, също и при портативните дефектоскопи. В наредбата се акцентира на важността на сигнализацията за безопасността при работа с радиационни дефектоскопи.
Чл. 67
Чл. 67 от Наредба № 0-31 предвижда, че при работа на площадки е задължително да се осигури хранилище за гама-дефектоскопи, както и отделни или обособени фотолаборатории. Освен това, трябва да има стая за разчитане на рентген-гама-грамите и склад.
Чл. 68
Наредбата определя местата, на които може да се извършва радиационна дефектоскопия. Те включват: пунктове за пролъчване, вградени в технологичните цикли (като бункери и кабини), участъци от района на предприятието (цехове, стапели, монтажни площадки и др.) и участъци в извъннаселени места и неохранявани райони (като тръбопроводи и мостове). Площадките могат да бъдат както постоянни, така и временни.
Чл. 69
Наредбата забранява устройването на временни площадки за пролъчване в населени места, освен в случаи, когато това е неизбежно и след получаване на специално разрешение от органите на държавния санитарен контрол.
Чл. 70
При работа с дефектоскопи, вградени в производствения цикъл, не е задължително да има фотолаборатория и стая за разчитане на радиограмите. Дефектоскопите могат да се съхраняват на мястото на работа, без да се преместват в хранилище, при условие че източникът е защитен съгласно Нормите за радиационна безопасност.
Чл. 71
Чл. 71 от Наредба № 0-31 позволява изграждането на подземни или сутеренни бункери и кабини за гама-контрол, необходими за производствени технологии. Тези конструкции могат да имат отклонения от изискванията на глава трета на наредбата, но само след съгласуване с органите на държавния санитарен контрол.
Чл. 72
На площадката за пролъчване и в определени участъци на предприятието е разрешено да работят повече от един радиографичен апарат едновременно, при условие че се осигури необходимата защита в съответствие с Нормите за радиационна безопасност, публикувани в Държавен вестник, брой 94 от 1972 г.
Чл. 73
Местата за пролъчване, като бункери, кабини, площадки и тръбопроводи, трябва да отговарят на хигиенните изисквания и на общите изисквания по охрана на труда.
Чл. 74
При работа в охранявани участъци от предприятието, дефектоскопите могат да се съхраняват във временни преносими хранилища. Пример за такива хранилища са оловни цилиндри, които се вместват един в друг и осигуряват необходимата защита.
Чл. 75
При организиране на временни хранилища за гама-дефектоскопи, е необходимо предварително съгласуване с местните органи на МВР и държавния санитарен контрол. Лъчението на външните повърхности на хранилището не трябва да надхвърля 0,1 мбер/час.
Чл. 76
Чл. 76 от Наредба № 0-31 задължава изграждането на защитни кабини за персонала или дефектоскопа при серийно или масово пролъчване на площадки. Това изискване важи, когато дефектоскопът може да работи, без да се мести.
Чл. 77
Работата с радиационни дефектоскопи е забранена при липса на необходимите условия, като осветление, платформи, стълби и при неблагоприятни атмосферни условия. Отговорността за спазването на тези изисквания е на ръководителя на предприятието и отговорника по охраната на труда.
Чл. 78
Чл. 78 от наредбата предвижда изисквания за осветление при работа с преносими дефектоскопи. Според него, осветлението трябва да осигурява минимум 80 лукса в зоната на пролъчването и над 10 лукса в останалата част на охраняваната зона.
Чл. 79
Според Чл. 79 от Наредба № 0-31, площадките, на които се работи с радиационни дефектоскопи, трябва да бъдат заградени с ограждащи съоръжения и да имат маркировъчни знаци. Постоянните площадки трябва да разполагат и със светлинна и звукова сигнализация, в съответствие с Българския държавен стандарт (БДС).
Чл. 80
Член 80 от Наредба № 0-31 за работа с радиационни дефектоскопи е отменен с ДВ, бр. 32 от 1978 г. В наредбата е включена и глава пета, която се отнася до подвижни лаборатории за радиационна дефектоскопия.
Чл. 81
Подвижните лаборатории включват основни помещения, като фотолаборатория, място за разчитане на радиограмите, хранилище за работа с гама-дефектоскоп и склад или шкаф за съхраняване на оборудване.
Чл. 82
Подвижните лаборатории, които разполагат с фотолаборатория, трябва да бъдат снабдени с течаща вода от резервоар или водопровод, ако дефектоскопията на едно място продължава повече от една седмица.
Чл. 83
Чл. 83 от Наредба № 0-31 предвижда, че на подвижните лаборатории трябва да се определят подходящи места за нощуване. Тези места трябва да са отдалечени от комунално-битови сгради, детски заведения и подобни обекти, за да се осигури безопасност и минимизиране на рисковете.
Чл. 84
Ръководителят на подвижна лаборатория е задължен да уведоми органа на държавния санитарен контрол в срок от 3 дни след пристигането на обекта и преди напускането му.
Чл. 85
Лабораториите, които са предназначени за спешен дефектоскопен контрол и тези, които транспортират само радиоизотопи, могат да се движат из цялата страна без уведомление на органите на държавния санитарен контрол, при условие, че престоят им на един обект не надвишава една седмица.
Чл. 86
Чл. 86 от Наредба № 0-31 забранява използването на подвижни лаборатории за радиационна дефектоскопия за цели, които не са свързани с тяхното предназначение. Тази забрана цели да осигури безопасността и правилното функциониране на лабораториите.
Чл. 87
В предприятия с голям охраняван район, пренасянето на дефектоскопи на разстояние над 300 м трябва да се извършва с транспортно средство. При разстояние до 300 м, пренасянето може да се осъществи с количка, прът или друго приспособление, като се спазва минимално разстояние от 1 м между източника и дефектоскописта.
Чл. 88
При транспортиране на повече от един гама-дефектоскоп, всеки от тях е задължен да разполага с индивидуално хранилище или клетка, която да е част от общо хранилище.
Чл. 89
Подвижните лаборатории, които извършват работа с радиационни дефектоскопи, са задължени да носят със себе си необходимите документи, съгласно изискванията, установени в глава втора на наредбата.
Чл. 90
Член 90 от Наредба № 0-31 за работа с радиационни дефектоскопи е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 32 от 1978 година.
Чл. 91
Подвижните лаборатории за гама-дефектоскопия трябва да бъдат маркирани на двете странични стени и на задната стена с знак за радиационна опасност. Освен знака, трябва да има и надпис "радиоактивност" с височина на буквите, не по-малка от 10 см.
Чл. 92
Член 92 от Наредба № 0-31 за работа с радиационни дефектоскопи е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 32 от 1978 г.
Чл. 93
При транспорт на радиационни дефектоскопи, ако е необходимо персоналът да нощува, колата с източника трябва да бъде оставена в близост до милиционерски пост, който трябва да бъде уведомлен. В случай, че колата разполага с място за нощуване и поне един член на персонала остава вътре, нощуването не е задължително да бъде в близост до милиционерски пост.
Чл. 94
Чл. 94 от Наредба № 0-31 предвижда действия при радиационна авария, свързана с превозване на радиоактивни източници. При възникване на такава авария, отговорните лица от съответното ведомство, органите на МВР, а при необходимост и ХЕИ и ЦЛЯД трябва да бъдат уведомени. Освен това, протокол за аварията трябва да бъде изпратен своевременно в съответното ХЕИ.
Чл. 95
В чл. 95 от наредбата се указва, че в случай на радиационна авария, ако настъпи задръстване на пътя, дефектоскопистите имат право да извършат разчистването. Ако те не могат да го направят, разрешава се това да бъде извършено и от други лица, които трябва да бъдат информирани за радиационната обстановка и да преминат медицински преглед след извършената работа.
Чл. 96
Разрешава се производството и използването само на дефектоскопи, които отговарят на българските държавни стандарти (БДС) и на стандартите на страните - членки на СИВ.
Чл. 97
Работата с неизправни радиационни дефектоскопи е абсолютно забранена. Забраната важи и за дефектоскопи, за които липсват технически паспорти, схеми, заводски инструкции, сертификат за изотопа и други документи, удостоверяващи изправността на апарата. Освен това, работа не може да се извършва и ако дефектоскопът не е комплектуван с необходимите прикрепващи устройства и приспособления.
Чл. 98
Ползването на радиоактивни вещества в прахообразна форма изисква съгласуване с органите на държавния санитарен контрол.
Чл. 99
Съгласно Чл. 99 от Наредба № 0-31, използването на еманиращи източници за дефектоскопия е забранено. Това означава, че не се допуска прилагането на радиационни източници при процесите на проверка и диагностика на материали и изделия.
Чл. 100
Чл. 100 от Наредба № 0-31 определя, че зареждането, презареждането и разреждането на дефектоскопи, съдържащи радиоактивни изотопи, трябва да се извършва единствено от организации, които са упълномощени от Комитета за мирно използуване на атомната енергия.
Чл. 101
Чл. 101 от Наредба № 0-31 задължава извършването на проверка за радиоактивно замърсяване при всяко разреждане на гама-дефектоскопите. Това е мярка за осигуряване на безопасността и предотвратяване на радиационни инциденти.
Чл. 102
Чл. 102 от Наредба № 0-31 задължава всички гама-дефектоскопи да бъдат проверявани за радиоактивно замърсяване при всяка авария и поне веднъж годишно.
Чл. 103
В случай на съмнение за нарушена херметичност на ампулата с радиоактивен изотоп, е забранено извършването на работа в застрашения район без присъствието или указанията на органите на държавния санитарен контрол и Централната лаборатория по ядрена дефектоскопия.
Чл. 104
Работата при радиационна дефектоскопия трябва да спазва условията, определени в Нормите за радиационна безопасност, публикувани в Държавен вестник, брой 94 от 1972 година.
Чл. 105
В случай на авария, трябва да се предприемат мерки за минимизиране на външното облъчване на хората. Преоблъчване е разрешено само при спасяване на живот или предотвратяване на големи аварии, като персоналът трябва да бъде информиран за рисковете. Преоблъчването на жени до 30-годишна възраст е забранено.
Чл. 106
Случайно еднократно външно облъчване с доза над 25 бера е потенциално опасно. Лицата, които са получили такова облъчване, трябва да бъдат изпратени на специализирано медицинско изследване.
Чл. 107
Наредба № 0-31 определя, че точният обем, характерът и честотата на дозиметричния контрол в лабораториите, работещи с радиационни дефектоскопи, се определят от отговорника на лабораторията и дозиметриста. Тези параметри трябва да бъдат утвърдени от административния орган след съгласуване с органите на държавния санитарен контрол.
Чл. 108
Член 108 от Наредба № 0-31 постановява, че изискванията, свързани с лъчезащитата, които са установени от дозиметриста, са задължителни за всички служители в лабораторията. Това подчертава важността на спазването на стандартите за безопасност при работа с радиационни дефектоскопи.
Чл. 109
Дозиметристът е задължен незабавно да уведоми отговорника по радиационна безопасност и органите на държавния санитарен контрол при констатирани нарушения на наредбата.
Чл. 110
Дозиметричните измервания трябва да се извършват при най-неизгодни условия за лъчезащитата, включително при максимални напрежения на рентгеновата тръба и при наличие на максимално разсейващо тяло на минимално разстояние.
Чл. 111
Дозиметричният контрол, освен филмовия, се осъществява с помощта на дозиметри, радиоиндикатори и рентгенометри. Еталонирането на тези устройства трябва да се извършва в съответствие с експозиционната доза или мощност на експозиционната доза от упълномощено ведомство.
Чл. 112
Чл. 112 от Наредба № 0-31 определя изискванията за общия дозиметричен контрол при работа с радиационни дефектоскопи. Измерванията на мощностите на експозиционната доза трябва да се извършват в различни точки: на работното място (височини на главата, тялото и краката), на съединителните места на защитните устройства (ъгли и пролуки), зад защитните устройства и в съседни зони.
Чл. 113
Резултатите от общия дозиметричен контрол трябва да бъдат вписвани в дозиметричния дневник, за да се осигури проследимост и контрол на радиационната безопасност.
Чл. 114
Вътрешният дозиметричен контрол включва три основни аспекта: контрол на лицата, работещи в лабораторията; контрол на мощностите на дозите на работните места; и контрол на мощностите на дозите в съседни помещения и територии.
Чл. 115
В предприятието се водят индивидуални карти за дозиметричен контрол, които се съхраняват за период от 50 години.
Чл. 116
Лицата, които работят в радиационни лаборатории, са задължени да носят индивидуални филмови дозиметри. Тези дозиметри служат за измерване на получената месечна експозиционна доза на радиация.
Чл. 117
Обработката на филмите, свързана с филмовата дозиметрия и определянето на радиационните дози, се осъществява от Научноизследователския институт по радиобиология и радиационна хигиена, който е част от Министерството на народното здраве.
Чл. 118
В лаборатории с персонал над 15 души се назначава дозиметрист с висше образование, който отговаря за дозиметричния контрол. В лаборатории с по-малко от 15 души, дефектоскопистът също извършва дозиметричния контрол. Дозиметристът е подчинен на отговорника по радиационната безопасност.
Чл. 119
Наредба № 0-31 регламентира задълженията на администрацията, отговорника по радиационна безопасност, ръководителя на лабораторията и персонала относно безопасността при работа с източници на йонизиращи лъчения. Администрацията е длъжна да осигури безопасни условия за работа, транспорт и съхранение на тези източници, за да се предотврати облъчване над допустимите дози. Отговорникът по радиационна безопасност ръководи организацията по радиационна безопасност, а ръководителят на лабораторията отговаря за състоянието на лабораторията. Всеки служител носи лична отговорност за спазване на правилата за радиационна безопасност.
Чл. 120
В случаите, когато външна организация извършва радиационен контрол в предприятие, което практикува радиационна дефектоскопия, тя е задължена да се подчинява на отговорника по радиационната безопасност на това предприятие.
Чл. 121
Странични лица, като електротехници и монтьори, могат да влизат в лабораториите само в присъствието на обслужващ персонал. В опасната зона, при наличие на пролъчване, не се допускат никакви странични лица.
Чл. 122
При работа с йонизиращи източници, включително при транспортирането им, е задължително присъствието на най-малко двама души от персонала. Това изискване е въведено с цел осигуряване на безопасността при работа с радиационни материали.
Чл. 123
В предприятия или обекти, където работят няколко групи дефектоскописти от една лаборатория, ръководителят на лабораторията трябва да определи със заповед отговорник за всяка група. Този отговорник носи отговорност за цялостната производствена дейност на групата и за осигуряване на радиационната безопасност.
Чл. 124
Чл. 124 от наредба № 0-31 предвижда, че всеки нов или недостатъчно усвоен метод на пролъчване трябва да бъде предварително обмислен и трениран, преди да бъде приложен.
Чл. 125
Член 125 от наредбата забранява започването на работа с неправилна и непълна технология за дефектоскопен контрол. При установяване на такова нарушение, Централната лаборатория по ядрена дефектоскопия трябва да бъде уведомена.
Чл. 126
Чл. 126 от Наредба № 0-31 забранява приближаването до работещ радиационен дефектоскоп, освен ако не е изключено високото напрежение или не е прибран гама-източникът в неработно положение. Тази мярка е предназначена за осигуряване на безопасността на лицата, работещи с такива устройства.
Чл. 127
Чл. 127 от Наредба № 0-31 забранява безпричинното престояване около гама-дефектоскопа, независимо от неговото положение. Това е мярка за осигуряване на безопасност при работа с радиационни устройства.
Чл. 128
Член 128 от наредба № 0-31 забранява проверката за наличие на радиоактивен изотоп в дефектоскопа чрез поглеждане в отвора на контейнера. Вместо това, проверката трябва да се извършва с радиометър или огледало.
Чл. 129
Според Чл. 129 от Наредба № 0-31, е забранено да се пипа гама-източника с ръце при какъвто и да е повод. Това правило е въведено с цел осигуряване на безопасността при работа с радиационни дефектоскопи и предотвратяване на потенциални радиационни инциденти.
Чл. 130
Наредбата забранява манипулации с дефектоскопи, които не са свързани с производствената работа. Това включва разглобяване, изменение на конструкцията и вадене на гама-източника.
Чл. 131
Чл. 131 от наредбата предвижда, че панорамното пролъчване е разрешено само в изключителни случаи и при задължително дистанционно управление на дефектоскопа. Препоръчва се да се работи с насочен сноп надолу, а при странично и кръгово пролъчване да се избират страни, където няма работни места.
Чл. 132
Чл. 132 от Наредба № 0-31 предвижда, че ежегодно се извършва текущ ремонт на радиационните лаборатории, който включва боядисване. При ремонта дефектоскопистите трябва да преместят гама-дефектоскопа и контейнерите с радиоактивни източници на безопасно разстояние. Временното съхраняване на източниците трябва да бъде съгласувано с органите на държавния санитарен контрол и Министерството на вътрешните работи.
Чл. 133
Чл. 133 от Наредба № 0-31 задължава извършването на проверка на изправността на дозиметричната, радиационната и друга измерителна дефектоскопна апаратура по време на годишния контролен преглед.
Чл. 134
Дефектоскопистите са задължени да носят филмов дозиметър и индивидуален дозиметър с визуално наблюдение по време на работа. Препоръчва се също носенето на радиоиндикатор, който сигнализира без прекъсване. При отчитане на лъченатоварването, показанията на филмовия дозиметър са меродавни, а другите дозиметри служат за спомагателен контрол.
Чл. 135
Във всяка дефектоскопна лаборатория е необходимо количеството на изправните радиоиндикатори и дозиметри с визуално наблюдение да бъде минимум 1,5 пъти повече от броя на дефектоскопистите, за да се осигури безопасността и ефективността на работата.
Чл. 136
Дефектоскопистите и дозиметристите са задължени да носят стандартно работно облекло по време на работа. Това облекло трябва да бъде одобрено от органите на държавния санитарен контрол.
Чл. 137
Операторното помещение, хранилището, гама-дефектоскопите и местата с гама-източници трябва да се почистват от дефектоскопистите веднъж седмично, като почистването се извършва с влажна кърпа или чрез измиване.
Чл. 138
В глава осма на Наредба № 0-31 се разглеждат изискванията и нормите за работа на персонала в лабораторията за радиационна дефектоскопия. Чл. 138 е отменен, което означава, че предходните разпоредби по този член не са в сила. Необходимо е да се следват актуалните правила и процедури, свързани с безопасността и ефективността на работата с радиационни дефектоскопи.
Чл. 139
Наредбата определя условията за работа с радиационни дефектоскопи. Лица под 18 години и бременни жени не могат да работят в лабораторията. Самостоятелна работа с радиационни дефектоскопи е разрешена само на лица със средно или подходящо висше образование, които са завършили курсове по дефектоскопия. Завършилите курсове получават квалификационни книжки и печат в зависимост от квалификацията си, съгласно изискванията на БДС.
Чл. 140
Преди да започнат работа в лабораторията за радиационна дефектоскопия, всички служители трябва да преминат специализиран медицински преглед. Лица с медицински противопоказания не могат да бъдат допускани до работа.
Чл. 141
Наредбата предвижда, че не по-рядко от един път годишно се извършват профилактични медицински прегледи на персонала, работещ с радиационни дефектоскопи. В случай на откриване на увреждания, свързани с въздействието на лъчевия фактор, е необходимо съответното лице да бъде преместено временно или завинаги на друга работа, извън средата на йонизиращи лъчения.
Чл. 142
Чл. 142 от наредбата регламентира задължението на персонала в лабораторията за радиационна дефектоскопия да премине предварителен инструктаж за безопасност преди започване на работа. Този инструктаж е свързан с особеностите на дефектоскопите и конкретните трудови условия. Освен предварителния инструктаж, се провежда и периодичен инструктаж поне два пъти в годината. Ръководителят на работата носи отговорност за правилното и редовно провеждане на инструктажите, които се отразяват в специален дневник.
Чл. 143-146
Наредба № 0-31 регламентира правилата и изискванията за работа с радиационни дефектоскопи. Членовете 143 до 146 от наредбата са отменени с обнародване в Държавен вестник, брой 32 от 1978 година, което означава, че посочените разпоредби вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 147
Комитетът за мирно използуване на атомната енергия и Министерството на народното здраве утвърдиха програмите за подготовка на лицата, които ще извършват радиационен дефектоскопен контрол.
Чл. 148
Дефектоскопистите са задължени да преминават курс за преквалификация на всеки четири години. Наредбата е издадена на основание чл. 20 от Закона за народното здраве и отменя всички предходни норми и правила за радиационна безопасност при рентгенова и гама-дефектоскопия.
