Виж оригиналния текст на документа
Валутният закон урежда различни аспекти на финансовите операции, включително сделки и плащания между местни и чуждестранни лица, презгранични преводи, сделки с чуждестранна валута, благородни метали и скъпоценни камъни, пренасяне на парични средства през границата, статистическа информация за платежния баланс и валутен контрол.
Чл. 2 от Валутния закон предвижда, че всички действия, сделки и плащания, посочени в чл. 1, т. 1 - 5, се извършват свободно, освен ако законът не предвижда друго. Освен това, добиването на благородни метали и скъпоценни камъни от публична държавна собственост трябва да се извършва в съответствие с действащото законодателство.
Съгласно Валутния закон, сделки с валута в наличност могат да извършват лица, регистрирани по Търговския закон или по законодателството на страна - членка на ЕС, вписани в публичния регистър на обменните бюра. Физическите лица - търговци и членовете на управителните органи не трябва да имат осъждания за умишлени престъпления и да не са били част от юридически лица, прекратени поради несъстоятелност, ако имат неудовлетворени кредитори. Министерството на финансите поддържа публичен регистър, а вписването става в 14-дневен срок след подаване на необходимите документи. Таксите за вписване се определят от Министерския съвет. Министърът на финансите издава наредба за условията и реда на вписването.
Член 4 от Валутния закон е отменен с изменение, публикувано в Държавен вестник, брой 60 от 2003 г. Следователно, разпоредбите, свързани с извършването и отказа за извършване на регистрация, вече не са в сила.
Член 5 от Валутния закон е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 60 от 2003 г. Съществува нов заглавие относно презгранични преводи и плащания, което е изменено с ДВ, бр. 96 от 2011 г. и влиза в сила от 01.01.2012 г.
Доставчиците на платежни услуги извършват презгранични преводи и плащания след посочване на основанието за превода. Лица, извършващи преводи или плащания на стойност 30 000 лв. или повече, трябва да представят определени сведения и документи, установени в наредба на БНБ и министъра на финансите.
Чл. 7 от Валутния закон регламентира задълженията на местните юридически лица и еднолични търговци относно декларирането на сделки, свързани с преки инвестиции в чужбина и финансови кредити. Сделките подлежат на деклариране пред БНБ в срок от 15 дни след сключването им. Местните банки извършват преводи само след удостоверяване на декларирането. Декларирането се извършва еднократно, а БНБ не може да предоставя събраната информация, освен ако не е предвидено в друг закон. БНБ може да публикува обобщени данни и издава наредба за прилагането на члена.
Българската народна банка (БНБ) има право да изисква информация от местни и чуждестранни лица, която е важна за платежния баланс и международната инвестиционна позиция на България. Лицата са задължени да предоставят необходимата информация за статистиката на платежния баланс. БНБ има достъп до данни от различни държавни органи и организации, които са необходими за разработването на европейската статистика. БНБ също така определя реда за прилагане на тези разпоредби в наредба, свързана с Чл. 7, ал. 11.
Член 9 от Валутния закон е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 60 от 2003 г. След последваща промяна, заглавието на член 9 е изменено в Държавен вестник, брой 96 от 2011 г., но конкретното съдържание не е предоставено.
Чл. 10 от Валутния закон задължава местните юридически лица и еднолични търговци да отчитат пред Българската народна банка (БНБ) операциите, вземанията и задълженията си към чуждестранни лица, както и преките инвестиции в чужбина. Местните физически лица също са длъжни да отчитат ежегодно вземанията и задълженията си към чуждестранни лица, ако те надхвърлят 25 000 евро. БНБ има право да извършва допълнителни статистически изследвания и определя реда за прилагане на тези изисквания.
Лицата могат да пренасят неограничено количество парични средства през границата на страната. При пренасяне на суми от 10 000 евро или повече е задължително деклариране пред митническите органи. Декларирането е невалидно при невярна или непълна информация, или ако паричните средства не са предоставени за контрол. При пренасяне на 30 000 лв. или повече, митническите органи проверяват наличието на публични задължения. Ако задълженията надвишават 5000 лв., пренасянето не се допуска. Задържаните средства се връщат, ако не са предприети действия по обезпечаване в срок.
Лицата могат да пренасят неограничено количество парични средства за или от държава - членка на Европейския съюз. Пренасянето на суми от 10 000 евро или повече трябва да се декларира пред митническите органи при поискване. Неправилното деклариране или отказът да се декларира водят до неизпълнение на задължението за деклариране.
Чл. 10в от Валутния закон регулира пренасянето на парични средства през границата на страната. Забранено е пренасянето на парични средства чрез пощенски и куриерски пратки с изключение на пратки с обявена стойност. При пренасяне на непридружени парични средства на стойност 10 000 евро или повече, митническите органи могат да изискват декларация за оповестяване. Паричните средства могат да бъдат задържани до представяне на декларацията, но не повече от 30 дни. Неправилно деклариране или непредставяне на декларация води до задържане на средствата, които се считат за изоставени в полза на държавата, ако не се предоставят доказателства за собственост в срок от 6 месеца.
Чл. 10г от Валутния закон регламентира контрола на парични средства при пренасяне през границата. При пренасяне на придружени или непридружени парични средства под 10 000 евро, митническите органи могат да извършват контрол при основателни съмнения за свързаност с престъпна дейност. Информацията се въвежда служебно, съгласно Регламент (ЕС) 2018/1672.
Чл. 10д от Валутния закон регламентира процедурите за деклариране на парични средства при преминаване на границата. Когато паричните средства не подлежат на деклариране, приносителят може да премине през зелен коридор или устно да заяви това. При желание, той може да извърши писмено деклариране. В случай че паричните средства подлежат на деклариране, но приносителят е преминал през зелен коридор, това се счита за невярно деклариране. Декларирането на средства, придружавани от лице под 16 години, се извършва от пълнолетно лице.
Чл. 11 от Валутения закон регламентира задържането на парични средства от митническите органи при непредставяне на необходимите декларации или при съмнения за свързаност с престъпна дейност. Задържането може да продължи до 30 дни, а за контрол се съставя протокол. Директорът на териториалната дирекция на Агенция "Митници" издава решение за временно задържане в срок до 7 дни, което може да се връчва и електронно. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок. При необходимост срокът на задържане може да се удължи до 90 дни. В случай на липса на решение за по-нататъшно задържане, средствата се връщат на лицето, от което са задържани.
Чл. 11а от Валутния закон регламентира задълженията на митническите органи относно регистрирането и декларирането на пренесените парични средства през границата на страната. Митническите органи водят регистър на паричните средства, а при пренасяне за или от трета страна се прилагат специфични декларации, определени от европейски регламенти. Декларациите се съхраняват за 5 години, а при неизпълнение на задълженията за деклариране, митническите органи попълват служебна декларация. Информацията се обработва съгласно законодателството за защита на личните данни. Равностойността на паричните средства в евро се определя по митническия курс за деня на пренасяне.
Чл. 11б от Валутния закон определя задълженията на митническите органи относно предаване и обмен на информация, свързана с финансовото разузнаване. Информацията, получена от различни регламенти на ЕС, трябва да бъде внесена в Митническата информационна система и предадена на националното звено за финансово разузнаване в срок не по-дълъг от 15 работни дни. Митническите органи също така обменят информация с други държави членки на ЕС, международни организации и национални органи, свързана с нарушения на валутното законодателство, съмнения за пране на пари и финансиране на тероризъм. Гарантира се професионална тайна и защита на данните, а редът за взаимодействие между различните органи се урежда със споразумение.
Чл. 12 от Валутния закон предвижда, че за счетоводни и статистически цели се използват референтните валутни курсове на еврото спрямо чуждестранни валути, публикувани от Българската народна банка. За целите на декларирането по чл. 11а и 11б, равностойността на чуждестранните валути към еврото се определя съгласно митническото законодателство.
Чл. 13 от Валутния закон определя условията за добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни. Тези дейности могат да се извършват от търговци, регистрирани по Търговския закон или по законодателството на държави членки на ЕС, както и от юридически лица, вписани с такава дейност. Лицата, които желаят да извършват тези дейности, трябва да се регистрират в Министерството на икономиката и индустрията в срок от 14 дни преди започване на дейността.
Чл. 13а от Валутния закон предвижда създаването на публичен електронен регистър в Министерството на икономиката и индустрията за лицата, които добиват, преработват и търгуват с благородни метали и скъпоценни камъни. Регистърът се поддържа от определени длъжностни лица и включва само лица, които спазват нормативните изисквания. Вписването в регистъра може да бъде отменено при определени обстоятелства, като недействителност на документи, осъждания на управителни органи и публични задължения. Министърът на икономиката и индустрията координира изпълнението на международни регламенти, а също така се приемат наредби за условията и реда на вписване в регистъра.
Член 14 от Валутния закон, който се е отнасял до пренасяне на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна, е отменен с обнародване в Държавен вестник, брой 82 от 2023 г.
Чл. 14а от Валутния закон, който е бил в сила от 2011 г. до отмяната си през 2023 г., регламентираше условията за пренасяне на благородни метали и скъпоценни камъни, както и изделия, съдържащи тези материали, през границата на страната за или от държава - членка на Европейския съюз.
Член 14б от Валутния закон, който е добавен през 2011 г. и отменен през 2023 г., се отнася до пренасянето на движими културни ценности през границата на страната. Този член е важен за регулирането на износа и вноса на културни артефакти и ценности, които могат да имат историческо или културно значение.
Чл. 14в от Валутния закон регламентира условията за пренасяне на предмети от благородни метали и скъпоценни камъни, които са движими културни ценности, през границата на страната. Това е допустимо само при спазване на изискванията на Закона за културното наследство и след деклариране пред митническите органи.
Член 14г от Валутения закон, който е въведен с изменения в Държавен вестник, бр. 96 от 2011 г., е отменен с изменения в Държавен вестник, бр. 82 от 2023 г. Този член се е отнасял до валутния контрол.
Чл. 15 от Валутния закон определя правомощията на органите, които упражняват контрол за спазването на закона. Това включва министъра на финансите, министъра на икономиката и индустрията, Българската народна банка и пощенските служби. Те имат задължението да следят за спазването на валутния закон и на нормативните актове, свързани с него. Освен това, министърът на финансите извършва проверки за спазването на закона чрез своите специализирани органи.
Чл. 16 от Валутния закон регламентира правомощията на митническите органи и органите на Националната агенция за приходите (НАП) по отношение на контрола на паричните средства при пренасяне през границата на страната. Митническите органи следят за спазването на закона, като имат правомощия да извършват контрол върху физическите лица, техния багаж и транспортни средства, а също така и на пощенски и куриерски пратки. Придружени и непридружени парични средства могат да бъдат задържани с разписка. Органите на НАП имат право на свободен достъп до проверяваните лица и да изискват документи, а също така проверяват обменните бюра и други нелицензирани лица. БНБ упражнява контрол върху банките и може да проверява верността на информацията, събирана по реда на закона. Пощенските служби също имат задължения за контрол и уведомяване на митническите органи за нарушения.
Чл. 17 от Валутения закон предвижда мерки при установяване на нарушения на закона и свързаните с него нормативни актове. Министърът на финансите или упълномощено от него лице може да издава писмени предписания за отстраняване на нарушения, да прилага принудителни административни мерки, като запечатване на търговски обекти, и да отнема удостоверения за регистрация на обменни бюра. Българската народна банка има правомощия да извършва проверки и да издава указания за коригиране на непълноти в декларации и статистически форми. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите също може да издава предписания и да прилага мерки за запечатване на търговски обекти.
Чл. 18 от Валутния закон предвижда наказания за различни нарушения, свързани с валутния контрол. Физически лица, извършващи нарушения, могат да бъдат глобявани с размер от 1000 до 3000 лв., докато юридически лица и еднолични търговци подлежат на имуществени санкции от 2000 до 6000 лв. За неизпълнение на задължения, свързани с деклариране на парични средства, се налага глоба или санкция, равняваща се на определен процент от стойността на недекларираните средства. При повторни нарушения, санкциите се удвояват. В допълнение, при определени нарушения, органите могат да лишат нарушителя от право да упражнява дейност за срок от един до шест месеца. Актовете за установяване на нарушения могат да бъдат съставяни от различни упълномощени органи, в зависимост от вида на нарушението.
Член 18а от Валутния закон, който е нов и е публикуван в Държавен вестник, брой 96 от 2011 г., е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 82 от 2023 г. Това означава, че текстът на този член вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 18б от Валутния закон определя процедурата за издаване на наказателно постановление при случаи на административни нарушения, когато нарушителят е неизвестен или известен, но не може да бъде открит. При неизвестен нарушител, актът се подписва от актосъставителя и свидетел, и не се връчва, а наказателното постановление влиза в сила след една година. При известен нарушител, но недостъпен на посочения адрес, постановлението също не се връчва и влиза в сила в същия срок.
Митническите органи имат право да задържат парични средства с разписка, за да обезпечат вземания, свързани с актове за нарушения по Валутения закон. Това право е регламентирано в новия член 18в, добавен с ДВ, бр. 82 от 2023 г.
Чл. 19 от Валутния закон предвижда наказания за нарушения на разпоредбите относно сделки с чуждестранна валута и благородни метали. Физическите лица, които нарушат чл. 7, чл. 8 или чл. 10, ал. 2, подлежат на глоба от 200 до 1000 лв. Юридическите лица и едноличните търговци, които нарушат чл. 7, чл. 8 или чл. 10, ал. 1, получават имуществена санкция от 2000 до 10 000 лв. Банки, които нарушат закона, могат да бъдат санкционирани с глоба от 5000 до 25 000 лв., а длъжностни лица в банки - от 500 до 2500 лв. При повторно нарушение санкциите се увеличават значително. Актовете за установяване на нарушения се съставят от длъжностни лица, упълномощени от БНБ.
Член 20 от Валутния закон е отменен с публикация в Държавен вестник, брой 14 от 2020 година.
Валутният закон урежда правилата за съставяне, обжалване и изпълнение на наказателни постановления, свързани с валутните сделки. Определя понятия като "благородни метали", "местно" и "чуждестранно лице", "постоянно пребиваване", "парични средства", "търговски и финансов кредит", "пряка инвестиция" и др. Установява задължения за регистрация и деклариране на финансови кредити и преки инвестиции от местни юридически лица или търговци. Законът отменя предишния Закон за сделките с валутни ценности и влизат в сила различни преходни и заключителни разпоредби. Прилага се и в контекста на европейското законодателство.
Разпоредбите определят ключови термини и понятия, свързани с валутния закон, включително "благородни метали", "местно лице", "чуждестранно лице", "постоянно пребиваване", "парични средства", "търговски кредит", "финансов кредит", "пряка инвестиция", "обменно бюро", "повторно нарушение", "изделие на народните художествени занаяти", "пренасяне през границата на страната", "платежен баланс", "международна инвестиционна позиция", "укрит", "валута", "стока, използвана като високоликвидно средство за съхраняване на стойност", "приносител", "непридружени парични средства", "предплатена карта" и "престъпна дейност". Тези определения са важни за правилното прилагане на закона и за разясняване на правния статус на различни финансови инструменти и действия.
Обменните бюра, на които БНБ е отнела разрешението за сделки с чуждестранна валута след 1 януари 1995 г., не могат да извършват такива сделки в продължение на 5 години от влизането в сила на Валутния закон.
Всички обменни бюра трябва да се регистрират в Министерството на финансите в срок от 45 дни след влизането в сила на Валутния закон. Лица, които не подадат заявление за регистрация в този срок, губят правото да извършват сделки като обменно бюро.
Всички финансови къщи имат задължение в срок от 45 дни след влизането в сила на Валутния закон да подадат заявление до Българската народна банка за подмяна на разрешението си. Лица, които не подадат заявление в този срок, губят правото си да извършват дейност като финансови къщи.
Параграф §5 от Валутния закон отменя Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, който е бил в сила от 1966 г. и е претърпял множество изменения и допълнения до 1996 г., включително решения на Конституционния съд.
Параграф §6 от Преходните и Заключителните разпоредби на Валутния закон предвижда изменение в Закона за административното производство. В чл. 34, т. 2 от този закон, изразът "по Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол" се заменя с "по Валутния закон", с цел актуализиране на наименованието на закона.
В параграф §7 от Преходните и Заключителни разпоредби на Валутния закон е посочено, че в Закона за задълженията и договорите, публикуван през 1950 г., се отменя алинея 1 на член 10. Тази промяна е част от измененията, които са направени в закона през годините.
Изпълнението на Валутния закон е възложено на три институции: министъра на финансите, министъра на икономиката и индустрията, както и на Българската народна банка. Тази разпоредба беше добавена с изменение от 2018 година и е актуализирана през 2024 година.
Законът влиза в сила от 1 януари 2000 г. Приет е от XXXVIII Народно събрание на 8 септември 1999 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Валутния закон, обнародван в Държавен вестник, брой 60 от 2003 г.
В 6-месечен срок от влизането в сила на Валутния закон, местни юридически лица и еднолични търговци, получили или предоставили финансови кредити на чуждестранни лица, трябва да декларират тези кредити пред БНБ. Изключение правят тези, които вече са регистрирали кредитите си по отменената разпоредба. При превод на средства от местна банка, свързан с кредит, предоставен преди влизането на закона, банката ще извърши превода само след удостоверяване на регистрацията на кредита в БНБ.
Всички местни юридически лица и еднолични търговци, които имат преки инвестиции в чужбина, трябва да декларират тези инвестиции пред Българската народна банка (БНБ) в срок от 6 месеца след влизането в сила на Валутния закон. Процедурата за деклариране ще бъде определена от БНБ.
Параграф §23 от Валутния закон предвижда, че до 1 октомври 2003 г. Министерският съвет трябва да приеме наредбите за прилагането на закона, а министърът на финансите и БНБ да издадат необходимите наредби. Освен това, до 1 ноември 2003 г. Министерският съвет трябва да приеме наредба, която да регламентира условията и реда за дейността на заложните къщи, които предоставят парични заеми срещу залог на вещи.
Валутният закон влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключения на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби за изменение и допълнение на Валутния закон са обнародвани в бр. 43 от 2006 г. и влизат в сила от 1 януари 2007 г.
Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби към Закона за кредитните институции са обнародвани в Държавен вестник, брой 59 от 2006 г. и са в сила от 01.01.2007 г.
Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, обнародван в Държавен вестник, брой 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародвани в брой 23 от 2011 г. и в сила от 22.03.2011 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи (1-8, 11-14, 17, 18 и 29), които влизат в сила от 1 юли 2011 г.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание предишните разпоредби на Валутния закон, ще продължат да се прилагат до издаването на новите подзаконови актове. Тези актове ще останат в сила, докато не противоречат на новия закон.
Разпоредбите на § 2 и § 25, т. 1 от Валутния закон влизат в сила от 1 януари 2012 г. Това е част от Преходните и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е обнародван в Държавен вестник, брой 63 от 2017 г. и влиза в сила от 04.08.2017 г.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които имат специфични дати на влизане в сила. Параграф 64 влиза в сила на 1 януари 2022 г., параграф 68, т. 1 на 1 януари 2018 г., параграф 68, т. 2 на 30 юни 2017 г., параграф 69 на 1 януари 2018 г., параграф 71, ал. 1 на 26 април 2017 г. и параграфи 6 и 72-82 на 1 януари 2018 г. В допълнение, в 6-месечен срок от влизането в сила на закона, подзаконовите нормативни актове, свързани с удостоверение за наличие или липса на задължения, трябва да бъдат приведени в съответствие с новите разпоредби.
Законът влиза в сила на 1 януари 2018 г., с изключение на определени параграфи, които влизат в сила три дни след обнародването, и други, които влизат в сила от 1 януари 2019 г. Конкретно, параграфи 1, 4-9, § 10, т. 2 и 3, § 26 и 29 влизат в сила три дни след обнародването, а параграф 14, т. 5 и 6 влизат в сила от 1 януари 2019 г.
Удостоверенията за вписване в регистъра, издадени преди влизането в сила на Валутния закон, запазват своята валидност. Производствата, които не са приключили преди влизането в сила на закона, ще бъдат довършвани от Министерството на икономиката.
В срок от три месеца след влизането в сила на Валутния закон, Министерският съвет трябва да актуализира подзаконовите нормативни актове, свързани с прилагането на закона. Освен това, информацията от регистъра по чл. 13, ал. 2, документи по неприключили производства и архивът на Министерството на финансите трябва да бъдат предадени на Министерството на икономиката.
Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник". Относно Закона за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, той е обнародван в "Държавен вестник", брой 41 от 2024 г. и влиза в сила на 10.05.2024 г.
В параграф 52 от Валутния закон се предвижда замяна на всички споменавания на "Министерството на икономиката" и свързаните с него длъжности с "Министерството на икономиката и индустрията" и съответните длъжности. Тази промяна е част от актуализацията на закона и е в сила след обнародването му.
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Преходните и заключителни разпоредби са свързани с въвеждането на еврото в Република България и са обнародвани в брой 70 от 2024 г.
Действащите нормативни актове, свързани с публични задължения в български левове, остават в сила и се прилагат с правилата за превалутиране, предвидени в Валутния закон. При изменения на закони, които включват суми в евро, те трябва да се посочват в съответствие с правния акт на Европейския съюз.
Параграф 60 от преходните и заключителни разпоредби на Валутния закон указва, че определени разпоредби (параграфи 5, ал. 1, 8 - 36, 37, т. 1 - 12 и 14 - 20 и 38 - 59) влизат в сила от датата, определена в решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България, в съответствие с член 140 от Договора за функционирането на ЕС. Също така, са посочени релевантни регламенти от европейското законодателство, свързани с контрола на паричните средства и защитата на личните данни.