ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Това е резюме на текстовете от нормативния акт, целящо лесно и бързо запознаване на потребителя с нормите в него.
Виж оригиналния текст на документа
Чл. 1
Законът за чужденците в Република България определя условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на страната от чужденци. Той се прилага и за членове на семейството на български граждани, които не са граждани на ЕС или на държави от ЕИП и Швейцария. За гражданите на ЕС и техните семейства, условията за влизане и пребиваване се регламентират от отделен закон.
Чл. 2
Законът за чужденците в Република България определя чужденец като всяко лице, което не е български гражданин, включително лица без гражданство. Членовете на семейството на чужденец включват съпруг/съпруга, деца под 18 години, както и деца над 18 години при определени условия, свързани със здравословни проблеми. Членовете на семейството на български гражданин също са определени, включващи съпруг, низходящи под 21 години и възходящи, при условия свързани с финансовата им издръжка и здравословно състояние.
Чл. 3
Чужденците в Република България имат права и задължения, равни на тези на българските граждани, освен ако за определени права е необходимо българско гражданство. Чужденците, акредитирани в дипломатически и консулски представителства, ползват имунитет и привилегии съгласно международното право.
Чл. 4
Чужденците, пребиваващи в Република България, са задължени да спазват законите на страната, да проявяват лоялност към българската държава и да не накърняват престижа и достойнството на българския народ.
Чл. 5
Чл. 5 от Закона за чужденците в Република България е отменен с изменение, обнародвано в Държавен вестник, брой 29 от 2007 година.
Чл. 6
Чужденците, които се намират на територията на Република България, имат същата гражданска, административна и наказателна отговорност като българските граждани. Изключения могат да се прилагат само в случай, че специален закон, международен договор или нормите на международното обичайно право предвиждат различно.
Чл. 7
Чл. 7 от Закона за чужденците в Република България определя, че условията и редът за предоставяне на закрила на чужденци на територията на страната се регулират със специален закон. Текстът е изменян няколко пъти, като последната промяна е в сила от 16.10.2015 г.
Чл. 7а
Според Чл. 7а от Закона за чужденците в Република България, непридружените малолетни и непълнолетни лица се представляват в производствата по този закон от дирекция "Социално подпомагане" в зависимост от местопребиваването им. Това правило е в сила от 06.06.2018 г., след изменение на закона, публикувано в Държавен вестник, брой 97 от 2017 г.
Чл. 7б
Чл. 7б от Закона за чужденците в Република България регламентира правото на пребиваване на деца чужденци до 18 години. За предоставяне на това право е необходимо общо съгласие на родителите. При липса на такова, спорът се решава от районния съд, който уведомява дирекция "Социално подпомагане". Съдът изслушва другия родител и може да събира доказателства. Дирекцията предоставя становище на съда относно детето. Съдът може да замени липсващото съгласие на единия родител или да откаже искането. Решението подлежи на обжалване, а производството по предоставяне на право на пребиваване се спира до окончателното решение на съда. След това, дирекция "Миграция" взима решение за предоставяне на право на пребиваване.
Чл. 8
Чл. 8 от Закона за чужденците в Република България определя условията, при които чужденец може да влезе в страната. За това е необходимо да притежава редовен паспорт или документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, ако такива се изискват. Не се изисква виза в случаи, предвидени в Регламент (ЕО) № 539/2001, международни договори, или когато чужденецът има валидно разрешение за пребиваване. Освен това, притежателите на „Синя карта на ЕС“ не се нуждаят от виза или разрешение за работа, а визи за събиране на семейството се издават по облекчена процедура.
Чл. 8а
Чужденец, който е член на семейството на български гражданин, може да влезе в България с паспорт, виза или разрешение за пътуване, без такси за визата. Виза не е нужна, ако притежава карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на ЕС. Граничните органи могат да откажат влизане, ако не е представен документ, удостоверяващ членството в семейството, а отказът може да се обжалва.
Чл. 9
Чл. 9 от Закона за чужденците в Република България определя визата като разрешение, което позволява влизане и пребиваване на чужденци, както и летищен транзит. Текстът е променян многократно, последно през 2016 г.
Чл. 9а
Чл. 9а от Закона за чужденците в Република България определя видовете визи, които могат да бъдат издавани. В момента действителните видове визи са: 1. Виза за летищен транзит (виза вид "A"); 2. Виза за краткосрочно пребиваване (виза вид "C"); 3. Виза за дългосрочно пребиваване (виза вид "D"). Другите категории визи, които са били в закона, са отмени.
Чл. 9б
Член 9б от Закона за чужденците в Република България определя, че визата се издава чрез персонализиране на визов стикер, който следва образеца на Европейския съюз. Важно е да се отбележи, че данните, които са нанесени във визовия стикер, не могат да бъдат променяни.
Чл. 9в
Член 9в от Закона за чужденците в Република България урежда правилата за полагане на визови стикери. Визовият стикер се поставя в редовен паспорт или в друг признат документ за пътуване. Ако документът не е признат, визовият стикер може да бъде поставен на бланка по единен образец на ЕС. Министерството на вътрешните работи, в сътрудничество с други министерства, поддържа списък на документите, в които може да бъде положен визов стикер. Условията за управление на визовите стикери се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 9г.
Чл. 9г. от Закона за чужденците в Република България определя правомощията на длъжностни лица в Министерството на външните работи и дипломатическите представителства относно издаването, отказа, анулирането и отмяната на визи. Министърът или упълномощено лице могат да сключват договори за сътрудничество с външни изпълнители и да работят с търговски посредници за обработка на заявления за визи, при спазване на закони за защита на личните данни. Всички действия се извършват по ред, определен с наредба.
Чл. 9д
Чл. 9д от Закона за чужденците в Република България позволява на органите за граничен контрол да издават еднократни визи за краткосрочно пребиваване в случаи на държавен интерес, извънредни обстоятелства или хуманитарни причини. Тези визи са валидни за срок до 15 дни. След издаването им, Държавна агенция "Национална сигурност" бива уведомена незабавно.
Чл. 9е
Чл. 9е от Закона за чужденците в Република България определя, че условията и редът за издаване, отказ, анулиране и отмяна на визи, както и визовият режим, се определят с наредба на Министерския съвет. Също така, условията и редът за съгласуване на заявленията за визи се уреждат с инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 9ж
Чл. 9ж от Закона за чужденците в България регламентира процедурата за издаване на визи. Кандидатите подават заявление, което може да бъде подадено и електронно, и трябва да приложат документи, доказващи целта на пътуването. Събират се лични и биометрични данни, като определени категории лица са освободени от изискването за снемане на пръстови отпечатъци. Визовата информационна система може да се използва от компетентни органи за различни цели, включително граничен контрол и предотвратяване на тероризъм. Правилата за работа с системата се определят от министъра на външните работи.
Чл. 9з.
Кандидатите за виза трябва да представят редовен паспорт или документ за пътуване, да платят визовата такса и да предоставят биометрични данни. Ако условията не са изпълнени, заявлението е недопустимо и се връща. Дипломатическите представителства могат да изискват допълнителни данни за целта на пътуването. В редки случаи, заявления без изпълнени изисквания могат да бъдат приети по хуманитарни причини или в интерес на държавата. Приетото заявление не гарантира автоматично издаване на виза.
Чл. 9и
Чл. 9и от Закона за чужденците в Република България регламентира издаването на разрешение за пътуване в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1240. То се издава на чужденци, които: 1. са посочени в приложение II на Регламент (ЕС) 2018/1806, при условие че престоят им не надвишава 90 дни в рамките на 180-дневен период; 2. са освободени от изискването за виза от Република България; 3. са членове на семейството на български гражданин и не притежават разрешение за пребиваване. Разрешение за пътуване не се издава на чужденци, посочени в чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1240.
Чл. 9к
Чл. 9к от Закона за чужденците в Република България определя процедурата за разглеждане на заявления за издаване на разрешение за пътуване, когато България е компетентна държава по Регламент (ЕС) 2018/1240. Разглеждането се извършва от дирекция "Международно оперативно сътрудничество" в МВР. Директорът или оправомощени лица вземат решения за издаване или отказ на разрешения, които могат да се обжалват пред Административния съд. Разрешение за пътуване с ограничена териториална валидност може да бъде издадено по хуманитарни причини или в интерес на държавата, ако процедурата по обработка на заявлението не е приключила.
Чл. 9л.
Чл. 9л. от Закона за чужденците в Република България определя условията за достъп до информационната система ETIAS. Достъп имат органите за граничен контрол, дирекция "Миграция" и различни служби на Министерството на вътрешните работи за проверка на условията за влизане и пребиваване на чужденци. При разследване на терористични престъпления достъп имат и органи като Главна дирекция "Национална полиция" и Държавна агенция "Национална сигурност". Исканията за достъп се обработват от дирекция "Международно оперативно сътрудничество", а в спешни случаи - незабавно. Съществуват и правила за контрол и регистрация на оправомощените лица.
Чл. 9м
Член 9м от Закона за чужденците в Република България описва процедурата за регистриране на данни за чужденци, влизащи и излизащи от страната, чрез Системата за влизане и излизане (СВИ). Описание на данните, които се регистрират, включва информация за чужденци с краткосрочно пребиваване и членове на семейството на български граждани, както и данни за откази на влизане. Достъп до СВИ имат определени органи и служители, упълномощени от съответните министри и директори, за различни цели, като издаване и проверка на визи, условия за влизане и пребиваване.
Чл. 9н
Чл. 9н от Закона за чужденците в Република България определя условията за достъп до данни в Системата за вътрешна информация (СВИ) от различни органи с цел предотвратяване и разследване на терористични и тежки престъпления. Достъпът е разрешен на Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции на МВР, дирекция "Международно оперативно сътрудничество", ДАНС, Агенция "Митници", Служба "Военна полиция" и органите на съдебната власт. Исканията за достъп трябва да са мотивирани и направени от упълномощени служители. При спешни случаи, достъпът се предоставя незабавно с последваща проверка в срок от 7 дни. Всички операции по обработка на данни се регистрират.
Чл. 10
Член 10 от Закона за чужденците в Република България предвижда редица основания за отказ на виза или влизане в страната на чужденци. Тези основания включват заплаха за националната сигурност, участие в терористична дейност, престъпна дейност, търговия с хора и други. Освен това, отказ може да бъде наложен на лица, които не могат да докажат достатъчно средства за пребиваване или които вече са пребивавали в страната или ЕС без необходимите разрешения. Възможно е обаче издаване на виза по хуманитарни причини или поради държавен интерес.
Чл. 10а
Чл. 10а от Закона за чужденците в Република България регламентира реда за обжалване на откази за издаване на виза. Отказите могат да се обжалват по Административнопроцесуалния кодекс. Длъжностните лица, които вземат решение за отказ, са задължени да уведомят писмено кандидата за правното основание и мотивите на решението. В определени случаи, когато отказите за визи засягат външната политика или националната сигурност, мотивите се посочват в отделен документ, който може да съдържа класифицирана информация. Отказите по определени точки не подлежат на обжалване, освен ако се твърди засягане на основни права по Европейската конвенция за правата на човека.
Чл. 11
Член 11 от Закона за чужденците в Република България е бил допълнен с изменения, публикувани в Държавен вестник, брой 29 от 2007 година, но по-късно е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 9 от 2011 година.
Чл. 12
Чл. 12 от Закона за чужденците в Република България регламентира издаването на виза за летищен транзит. Тази виза може да бъде предоставена на чужденец, който пристига с въздухоплавателно средство от друга държава и ще пребивава в международната транзитна зона на летището в България, за да продължи пътуването си с първия следващ полет за друга държава. Чужденецът, притежаващ виза за летищен транзит, не се счита за допуснат на територията на Република България.
Чл. 13
Член 13 от Закона за чужденците в Република България е бил изменян и отменян в различни години. Първоначално е изменен през 2001 г., след това отново през 2007 г., а окончателно е отменен през 2011 г.
Чл. 14
Чл. 14 от Закона за чужденците в Република България регламентира условията за издаване на визи за краткосрочно пребиваване. Чужденците могат да получат виза за срок до 90 дни в рамките на 180-дневен период, включително за транзитно преминаване. Визата може да бъде издадена за еднократно, двукратно или многократно влизане, с валидност до 5 години. За многократни визи се изисква доказателство за предишни легални пътувания и финансови средства за издръжка. Освен това, компетентните органи могат да определят по-кратки срокове на валидност на визата, независимо от декларираните данни.
Чл. 14а
Член 14а от Закона за чужденците в Република България регламентира възможността за издаване на виза за краткосрочно пребиваване на чужденци, желаещи да извършват сезонна работа. При издаването на визовия стикер се отбелязва, че визата е за целите на сезонна работа.
Чл. 15
Член 15 от Закона за чужденците в Република България урежда условията за издаване на виза за дългосрочно пребиваване. Виза с валидност до 6 месеца и право на пребиваване до 180 дни може да се издаде на чужденци, желаещи да получат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. Виза с валидност до една година и право на пребиваване до 360 дни може да се издаде при условия, посочени в наредба. Визата позволява многократно влизане в страната, но се анулира при издаване на разрешение за пребиваване или карта от съответните органи.
Чл. 16
Член 16 от Закона за чужденците определя условията за влизане и пребиваване на чужденци в България. Притежаването на виза не е достатъчно основание за влизане; граничните органи могат да откажат влизане при определени условия. При отказ, чужденецът получава формуляр с причините за недопускане, който може да бъде обжалван. Визите могат да бъдат анулирани или променяни от гранични и административни органи при неизпълнение на законовите изисквания, като Министерството на външните работи също има право да анулира визи.
Чл. 17
Чл. 17 от Закона за чужденците в Република България определя правилата за влизане и напускане на страната от чужденци. Чужденците могат да влизат и напускат територията само през определени гранични контролно-пропускателни пунктове. Те са задължени да обявят притежаваните лични документи за пътуване и да декларират гражданството, на което ще се позоват. При влизане и напускане, органите за граничен контрол могат да обработват биометрични данни за установяване на самоличността и полагат печат в документи за пътуване.
Чл. 18
При влизане в България, чужденецът трябва да декларира целта на посещението и да посочи адреса за пребиваване, попълвайки адресна карта. Чужденците, акредитирани като членове на дипломатически и консулски представителства, се регистрират в Министерството на външните работи, съгласно международни договори или национални актове. Чужденците, преминаващи транзитно, не попълват адресни карти.
Чл. 19
Член 19 от Закона за чужденците в Република България определя изискванията за чужденци, влизащи в страната или преминаващи транзитно. Те трябва да притежават: редовен паспорт или документ за пътуване, виза или разрешение за пътуване (ако е необходимо); достатъчни средства за издръжка и завръщане; медицинска застраховка (ако е изисквана); покана по образец (ако е необходима); и други документи, доказващи целта на пътуването. Размерът на финансовите средства и условията за застраховка се определят с наредба.
Чл. 20
Член 20 от Закона за чужденците в Република България определя задълженията на превозвачите, които транспортират чужденци до и от страната. Превозвачите трябва да проверят валидността на документите за пътуване и визите, да установят необходимостта от визи за транзит и да проверят наличието на валидно разрешение за пътуване. В случай на отказ за влизане, превозвачът е длъжен да върне чужденеца за своя сметка, включително и разходите за престой, ако не може да осъществи връщането незабавно. Същите задължения важат и за чужденци, преминаващи транзитно през страната.
Чл. 20а
Чл. 20а, който е бил нов, е отменен с изменения в Закона за чужденците в Република България, обнародвани в Държавен вестник, брой 15 от 2016 г. Този член е бил в сила от 2007 г. до 2016 г.
Чл. 20б
Член 20б от Закона за чужденците в Република България предвижда възможност за сключване на споразумения с компетентните власти на други държави. Тези споразумения касаят изпращането и приемането на специалисти в областта на сигурността на документите за пътуване, както и извършването на проверки на летища относно документите за пътуване на пътниците от международни полети.
Чл. 20в
Чл. 20в от Закона за чужденците в Република България предвижда, че органите за граничен контрол и службите за административен контрол могат да провеждат интервюта с чужденци, влизащи на територията на страната, с цел осъществяване на контролна дейност. За всяко интервю се изготвя протокол, а такова интервю може да бъде проведено и от други органи, в съответствие с предвидените в закона процедури.
Чл. 21
Член 21 от Закона за чужденците в Република България определя изискванията за чужденци, които влизат, пребивават или транзитно преминават през страната с превозно средство. Те трябва да притежават разрешение за преминаване, документи за регистрация и собственост на превозното средство, задължителна застраховка и документи за правоуправление. Без наличието на разрешение, застраховка и документи за правоуправление, не се допуска влизане в страната. При липса на регистрационни и собственически документи, органите за граничен контрол задържат превозното средство и съставят протокол. Чужденец с редовни документи за влизане, но без документи за превозното средство, може да влезе в страната.
Чл. 21а
Министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция 'Национална сигурност' или упълномощени от тях длъжностни лица имат правото да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната при наличие на основанията по чл. 10, ал. 1. Условията и редът за поддържане и актуализиране на този масив се определят от същите органи.
Чл. 21б
Чл. 21б от Закона за чужденците в Република България определя условията за предоставяне на статут на лице без гражданство. Такъв статут може да бъде предоставен на чужденец, който не е признат за гражданин от никоя държава. Процедурата за предоставяне на този статут е регламентирана в закона и в правилника за неговото прилагане.
Чл. 21в
Производството за предоставяне на статут на лице без гражданство в България започва с писмено заявление, което трябва да бъде подадено лично в дирекция "Миграция" или в съответните структури на Министерството на вътрешните работи. Заявленията за малолетни и непълнолетни лица се подават от родителите или настойниците им, с изискване за съгласие и подписи. Непридружените малолетни и непълнолетни могат да подават заявления чрез представители на неправителствени организации. Кандидатите са уведомявани за правата и задълженията си и трябва да сътрудничат, предоставяйки необходимата информация и доказателства.
Чл. 21г
Чл. 21г от Закона за чужденците в Република България регламентира процедурата за предоставяне или отказ на статут на лице без гражданство. Директорът на дирекция 'Миграция' или упълномощено лице взема решение след установяване на факти и обстоятелства, което включва интервю с кандидата. Решението трябва да бъде издадено в срок до 6 месеца от подаването на заявлението, с възможност за удължаване до 8 месеца при сложни случаи.
Чл. 21д
Чл. 21д от Закона за чужденците в Република България предвижда условия, при които директорът на дирекция "Миграция" или упълномощено лице може да издаде решение за отказ на статут на лице без гражданство. Отказът е основан на следните причини: 1) кандидатът попада в обхвата на Конвенцията за статута на лицата без гражданство; 2) не е декларирал гражданството си; 3) е влязъл в страната през неустановени места или с фалшиви документи; 4) пребивава незаконно в България; 5) притежава валиден документ за самоличност, който не е подновен; 6) има наложени административни мерки; 7) наличието на основания по чл. 10.
Чл. 21е
Директорът на дирекция "Миграция" или упълномощено лице прекратява производството по заявления за статут на лице без гражданство при следните обстоятелства: 1. смърт на кандидата; 2. оттегляне на заявлението в писмена форма; 3. неявяване на кандидата на интервю без уважителни причини; 4. установяване на неверни данни или документи; 5. непредставяне на допълнителни изискани данни или документи в срок без уважителни причини.
Чл. 21ж
Чл. 21ж от Закона за чужденците в Република България предвижда, че решението за отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство, както и решението за прекратяване на производството, могат да бъдат обжалвани. Процедурата по обжалване се извършва съгласно условията и реда, установени в Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 21з
Производството по предоставяне на статут на лице без гражданство се спира, когато кандидатът е подал молба за международна закрила. Спирането продължава до окончателното произнасяне по молбата за международна закрила. При наличие на влязло в сила решение за отказ, отнемане или прекратяване на статут на бежанец или хуманитарен статут, производството може да бъде възобновено след подаване на писмено заявление от кандидата.
Чл. 21и
Чл. 21и от Закона за чужденците в Република България регламентира издаването на удостоверение за пътуване зад граница на лица без гражданство. То се издава на лица с предоставен статут на лице без гражданство и разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване, с валидност от 3 месеца до 2 години. Документът удостоверява, че е издаден съгласно Конвенцията от 1954 г. и може да се издаде и на лица с такъв статут от друга държава, при определени условия. Лица без гражданство, които не отговарят на условията за постоянно или дългосрочно пребиваване, могат да получат разрешение за продължително пребиваване до 1 година.
Чл. 21к.
Статутът на лице без гражданство в Република България може да бъде отнет от директора на дирекция "Миграция" или от упълномощено от него лице, ако се установи, че данните, на които е основан статутът, са неверни. Решението за отнемане на статута подлежи на обжалване съгласно Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 22
Пребиваването на чужденци в Република България се осъществява на основата на виза, международни договори за безвизов режим, актове на правото на Европейския съюз, и разрешение от службите за административен контрол на чужденците. Разрешението изисква писмено становище от Държавна агенция 'Национална сигурност', което е задължително за дирекция 'Миграция' и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 23
Чл. 23 от Закона за чужденците в Република България определя различните видове пребиваване на чужденци в страната: краткосрочно (до 90 дни в рамките на 180 дни), продължително (до 1 година), дългосрочно (първоначален срок от 5 години с възможност за подновяване) и постоянно (неопределен срок). Сроковете за краткосрочно, продължително и постоянно пребиваване не важат за чужденци, получили закрила. За продължително и постоянно пребиваване, чужденците трябва да подадат заявление в дирекция "Миграция". Директорите на дирекция "Миграция" или упълномощени лица издават или отказват разрешения за пребиваване.
Чл. 23а
Член 23а от Закона за чужденците в Република България регламентира издаването на различни видове карти от Министерството на външните работи на чужденци, членове на дипломатически или консулски представителства, както и на членовете на техните семейства. Издават се дипломатически, консулски, административно-технически и обслужващи карти след регистрация. Членовете на семействата на титулярите също получават карти от същия вид. Определят се условията за членове на семейството, включително възрастови ограничения и икономическо състояние. Министерството води електронен регистър на издадените карти с информация за титулярите и сроковете на валидност. Картите удостоверяват имунитети и привилегии и са валидни до 5 години, освен ако не е предвидено друго в международен договор.
Чл. 24
Чл. 24 от Закона за чужденците в Република България определя условията, при които чужденци могат да получат разрешение за продължително пребиваване. Те включват наличие на виза, работа, търговска дейност, специализация, семейни връзки с български граждани, инвестиции, лечение и др. Чужденците трябва да имат осигурено жилище, здравни застраховки и достатъчни средства за издръжка. Заявленията се разглеждат в срок до 14 дни, с възможност за удължаване. При определени обстоятелства, членове на семейството на български граждани или чужденци с разрешение за пребиваване могат да получат самостоятелно разрешение.
Чл. 24а
Чл. 24а от Закона за чужденците в Република България урежда условията за получаване на разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване за чужденци, желаещи да извършват дейност на свободна практика. Чужденците трябва да отговарят на условията за разрешение за извършване на дейност на свободна практика, а за издаването на документите е необходимо да се представят заявление и разрешение от Министерството на труда и социалната политика. Виза не се издава на чужденци, попадащи в определени случаи, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 1 - 13 и т. 16 - 20.
Чл. 24б
Чл. 24б от Закона за чужденците в Република България регламентира условията за получаване на разрешение за продължително пребиваване от чужденци, които са научни работници с договори за научни проекти. Разрешението се издава за минимум една година, а при по-кратък договор - за неговия срок. Заявлението се подава в дирекция 'Миграция' с необходимите документи, включително паспорт, доказателства за жилище и средства за издръжка. Разрешението се издава в срок до 30 дни. Членовете на семейството на научния работник също могат да получат разрешение за пребиваване. Допуска се временно пребиваване на научни работници от други държави членки на ЕС за до 180 дни. При необходимост, се уведомяват компетентните органи на съответната държава членка.
Чл. 24в
Чл. 24в от Закона за чужденците в Република България определя условията за получаване на разрешение за продължително пребиваване до една година за чужденци, приети като студенти в редовна форма на обучение. Заявлението се подава в дирекция 'Миграция' с необходимите документи, включващи паспорт, доказателства за жилище и медицинска застраховка. Чужденците от български произход имат специфични изисквания, а студенти, участващи в програми на ЕС, могат да получат разрешение за до две години. Има и правила за ученици и стажанти. Сроковете за подаване и разглеждане на заявленията са строго регламентирани, с възможност за удължаване при необходимост от допълнителни документи.
Чл. 24г
Чл. 24г от Закона за чужденците в Република България определя условията за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване на чужденци, които са пребивавали законно в страната в продължение на 5 години. Периодите на временно пребиваване, като работещи по програми или с ограничени разрешения, не се отчитат. Статутът може да бъде предоставен и на лица с международна закрила, като се включва част от времето на пребиваване преди получаването на закрила. Чужденецът трябва да докаже наличие на достатъчни средства за издръжка и здравна осигуровка. Решението по заявлението се взема в срок до 2 месеца, с възможност за удължаване при сложност.
Чл. 24д
Чл. 24д от Закона за чужденците в Република България урежда издаването на разрешение за пребиваване на чужденци, получили статут на дългосрочно пребиваващ в ЕС. Разрешението е валидно за 5 години и се подновява след подаване на заявление. Изтичането на срока не води до загуба на статута. Издаването на разрешението става по заявление, съобразно Регламент (ЕО) № 1030/2002. За чужденци с международна закрила в разрешението се отбелязва предоставената закрила и датата на предоставяне.
Чл. 24е
Членовете на семейството на дългосрочно пребиваващ чужденец могат да получат разрешение за продължително пребиваване за срок от една година, с възможност за подновяване. За издаване на разрешение е необходимо да се изпълнят определени условия. След 5 години пребиваване, съпругът/съпругата и навършилите пълнолетие деца имат право на самостоятелно разрешение за дългосрочно пребиваване при определени условия. При прекратяване на брака, децата също могат да получат самостоятелно разрешение, ако са записани в образователна институция. Редът за издаване на разрешенията се определя с правилник.
Чл. 24ж
Чл. 24ж от Закона за чужденците в Република България предвижда възможност за възстановяване на правото на дългосрочно пребиваване по опростена процедура в определени случаи, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 6, 9 и 11. Особено внимание се обръща на лицата, пребивавали в друга държава членка с цел обучение, които могат да се възползват от тази процедура.
Чл. 24з
Чл. 24з от Закона за чужденците в Република България предвижда, че незаконно пребиваващи чужденци, участващи в висящо административно или наказателно производство, могат да получат разрешение за продължително пребиваване до приключване на производството. Периодът на такова пребиваване не се включва в срока за получаване на постоянно или дългосрочно пребиваване.
Чл. 24и
Чл. 24и от Закона за чужденците в Република България регламентира условията за получаване на разрешение за продължително пребиваване и работа за чужденци, които отговарят на изискванията на българското законодателство. Разрешението се издава за срок от три години или за срока на трудовия договор, ако той е по-кратък. Чужденците могат да подават заявления за разрешение, без да са извън страната. Заявлението се подава в дирекция 'Миграция' и изисква определени документи, включително доказателства за осигурено жилище, трудов стаж и здравна осигуровка. Процедурата за издаване на разрешение не може да надвишава два месеца, с възможност за удължаване при сложност на случая.
Чл. 24к
Чл. 24к от Закона за чужденците в Република България определя условията за издаване на разрешение за продължително пребиваване на чужденци, които желаят да работят като сезонни работници. Чужденецът трябва да отговаря на изискванията за достъп до пазара на труда и да притежава виза. Процедурата за кандидатстване изисква чужденецът да бъде извън България и разрешението се издава за срок от 90 дни до 9 месеца, с възможност за удължаване. Работодателят подава заявление и предоставя необходимите документи, а дирекция "Миграция" проверява и издава разрешението в срок до три дни след представяне на всички документи. Работодателят е задължен да уведомява дирекция "Миграция" за прекратяване на трудовото правоотношение.
Чл. 24л.
Чл. 24л. от Закона за чужденците в Република България регламентира условията за работа на чужденци в страната. За извършване на сезонна работа до 90 дни, чужденецът трябва да има валидна виза (ако е необходима) и заетостта да е регистрирана в Министерството на труда и социалната политика. Регистрацията е задължителна и за чужденци, освободени от визови изисквания. Чужденецът може да работи до 180 дни в рамките на 12 месеца без да напуска страната, като подава заявление 30 дни преди изтичането на законното си пребиваване. Дирекция "Миграция" проверява документите и уведомява заявителя при нередовности. Процедурата за издаване на разрешение за пребиваване не може да надвишава 30 дни, а работодателят е задължен да уведомява за прекратяване на трудовото правоотношение в срок от три дни.
Чл. 24м
Член на семейството на български гражданин, който има валиден документ за пребиваване от друга държава членка на ЕС, може да подаде заявление за издаване на карта за пребиваване в България. Заявлението трябва да се подаде в срок от три месеца след влизането в страната и да включва необходимите документи. Картата се издава в срок до три месеца и е валидна за 5 години. При липса на документи, се предоставя 14-дневен срок за тяхното представяне, в противен случай производството може да бъде прекратено.
Чл. 24н
Чл. 24н от Закона за чужденците в Република България регламентира издаването на разрешение за продължително пребиваване на чужденци, основано на акта по чл. 27 от Закона за борба с трафика на хора. Чужденците с такова разрешение ползват права на лица с разрешено постоянно пребиваване, с изключение на правото по чл. 35, ал. 2. Разрешение не се издава на лица без документи за самоличност, които отказват да съдействат за идентификация.
Чл. 24о
Чл. 24о от Закона за чужденците в Република България урежда издаването на разрешение за продължително пребиваване за чужденци, които желаят да работят като доброволци. Разрешението се издава в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 и е валидно за срок, съобразен със споразумението с приемащата организация, но не повече от една година. Дирекция 'Миграция' уведомява заявителя за разрешението в срок до 14 дни след подаването на заявлението. Срокът на валидност на паспорта на чужденеца трябва да покрива искания срок на пребиваване.
Чл. 24п
Чл. 24п от Закона за чужденците в Република България предвижда, че чужденци, притежаващи виза и удостоверение за високотехнологичен или иновативен проект, могат да получат разрешение за продължително пребиваване, ако са съдружници или акционери в българско търговско дружество с минимум 50% от капитала. Министерството на иновациите и растежа е задължено да уведомява дирекция "Миграция" за всяка промяна, която може да доведе до отнемане на правото на пребиваване. Условията за издаване и отнемане на удостоверението се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 25
Чл. 25 от Закона за чужденците в Република България определя условията, при които чужденците могат да получат разрешение за постоянно пребиваване. Основните категории включват: лица от български произход; чужденци, сключили брак с български гражданин и пребивавали законно в страната; малолетни и непълнолетни деца на български граждани; родители на български граждани; чужденци с дългосрочно законно пребиваване; инвеститори в български търговски дружества; лица, родени на територията на България; членове на семейството на български граждани и др. Специални условия важат за чужденците, които желаят да инвестират в България, включително минимални суми за инвестиции и необходимост от сертифициране от Министерството на иновациите и растежа.
Чл. 25а
Чл. 25а от Закона за чужденците в Република България позволява на чужденци, които имат заслуги в обществената и икономическата сфера, националната сигурност, науката, технологията, културата или спорта, да получат разрешение за пребиваване, дори и да не отговарят на стандартните изисквания на закона. Това разрешение може да бъде издадено и при наличие на държавен интерес.
Чл. 25б
Член 25б от Закона за чужденците в Република България е бил нов, въведен с ДВ, бр. 52 от 2007 г., след което е бил изменен с ДВ, бр. 9 от 2011 г. и накрая е отменен с ДВ, бр. 34 от 2019 г. Този член вече не е в сила и не оказва правно действие.
Чл. 25в
Член 25в от Закона за чужденците в Република България предвижда, че чужденци, които извършват дейност по изпълнение и/или поддържане на инвестиция с клас А, клас Б или приоритетен проект, могат да получат разрешение за постоянно пребиваване. Чужденецът трябва да бъде съдружник или акционер с 50% или повече от капитала на дружеството, представител или нает по трудов договор за ключова функция. В срок до три години от започване на проекта, дружеството удостоверява, че е достигнат минималният праг за инвестиция клас Б. Броят на чужденците, които могат да получат разрешение, е ограничен до три преди удостоверяване на изискванията и до осем след това. Министерството на иновациите и растежа издава удостоверение за спазването на условията.
Чл. 25г.
Член на семейството на български гражданин, който е разрешил продължително пребиваване, има право на постоянно пребиваване след 5 години законно пребиваване в България. Заявление за карта за пребиваване се подава до дирекция "Миграция" два месеца преди изтичане на срока на продължителното пребиваване, а картата се издава в срок до един месец.
Чл. 25д
Военнослужещите и членовете на цивилния компонент на НАТО, разположени в България, както и техните зависими лица, могат да пребивават в страната без да спазват изискванията на Закона за чужденците. Те имат право на пребиваване за период, който може да надвишава една година.
Чл. 26
Чл. 26 от Закона за чужденците в Република България регламентира условията, при които се отказва издаването на разрешение за пребиваване или продължаване на срока на пребиваване на чужденци. Отказът може да бъде основан на различни причини, включително несъответствие с условията за пребиваване, съмнения относно целта на брака или осиновяването, получени с измама документи, или пребиваване за различни цели от разрешените. Преценката за отказ се извършва от специализирани служби, които могат да използват различни методи за установяване на истинността на предоставената информация. Отказите могат да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 26а
Член 26а от Закона за чужденците в Република България е бил нов, добавен с изменение през 2003 г., но е отменен през 2005 г. Няма активен текст или разпоредба, свързана с него след отмяната.
Чл. 26б
Член 26б от Закона за чужденците в Република България предвижда, че при разглеждане на заявления за издаване на разрешение за пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване на чужденци, за които друга държава членка е въвела сигнал в Шенгенската информационна система (ШИС) за връщане или отказ за влизане, се извършват предварителни консултации със съответната държава членка. Резултатите от тези консултации се съобщават на държавните органи, участващи в процедурите за разглеждане на заявленията.
Чл. 27
Чл. 27 от Закона за чужденците в Република България предвижда възможност за продължаване на срока на валидност на краткосрочни визи и разрешения за пребиваване по хуманитарни причини или при извънредни обстоятелства. Това може да стане еднократно от службите за административен контрол на чужденците. Също така, срокът на пребиваване на лица, влезли без виза, може да бъде удължен при подобни условия. Министерството на външните работи може да удължи срока на пребиваване на лица по чл. 23а без ограничения, по ред, определен от Министерския съвет.
Чл. 27а
Държавните и общинските органи, извършващи регистрация на чужденци, са задължени да проверяват визите на чужденците. При несъответствия между регистрацията и визата, регистрацията не се извършва и се уведомяват съответните контролни служби.
Чл. 27б
Чл. 27б от Закона за чужденците в Република България предвижда задължения за длъжностните лица, които установят промяна в правното положение или дейността на чужденците. Те трябва незабавно да уведомят службите за административен контрол на чужденците. При отнемане или прекратяване на правото на постоянно или дългосрочно пребиваване на чужденец, службите за контрол уведомяват органите за гражданска регистрация.
Чл. 28
Чл. 28 от Закона за чужденците в Република България регламентира задълженията на физически и юридически лица, предоставящи подслон на чужденци. Те трябва да уведомят съответните органи за предоставянето на подслон в срок от 3 дни, като посочват данни за чужденеца. Освен това, хотелите са задължени да регистрират настанените чужденци с необходимата информация в регистъра по Закона за туризма. Членът също така уточнява, че определени категории лица не се включват в срока за получаване на разрешение за постоянно пребиваване или българско гражданство.
Чл. 28а
Член 28а от Закона за чужденците в Република България регламентира условията за продължително пребиваване на непридружени деца чужденци и чужденци под 18 години, които са влезли на територията на България с придружител, но са били изоставени. На тези лица може да им бъде разрешено пребиваване до навършване на пълнолетие, при условие че не са поискали закрила или имат отказ от международна закрила. След навършване на 18 години, продължителното пребиваване може да бъде разрешено при наличие на хуманитарни причини. Дирекция "Социално подпомагане" извършва оценка на интересите на детето и предлага мерки за закрила, а Дирекция "Миграция" разрешава или отказва пребиваване след оценка на възможността за връщане на лицето. Отказът подлежи на обжалване, а събиране на семейство на чужденец с право на пребиваване не е допустимо.
Чл. 29
Чл. 29 от Закона за чужденците в Република България регламентира удостоверяването на самоличността и правото на пребиваване на чужденците, които пребивават продължително, дългосрочно и постоянно в страната. Те трябва да удостоверят самоличността си по предвидения със закон ред и да представят разрешение за пребиваване, съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002. Паспортът или подобен документ за пътуване трябва да е валиден поне три месеца от датата на подаване на заявлението за разрешение за пребиваване. Редът за издаване на разрешението се определя с акт на Министерския съвет.
Чл. 30
Чужденецът, който е загубил или унищожил паспорта или заместващия документ за пътуване, трябва незабавно да уведоми службите за административен контрол на чужденците.
Чл. 31
Чл. 31 от Закона за чужденците в Република България регламентира условията, при които документите за задгранично пътуване на чужденци могат да бъдат временно отнети. Те могат да бъдат отнети от съдебната власт при образувано наказателно производство, от длъжностни лица при настаняване в местата за лишаване от свобода, от органите на МВР при съмнение за неистински документи или при издадена заповед за експулсиране. При отнемането се съставя протокол и се издава временен документ за самоличност на лицето. Документите се връщат, когато отпаднат основанията за отнемане. Чужденците с имунитет не могат да бъдат лишавани от документи, освен ако не е предвидено друго в международни договори.
Чл. 32
Документите за задгранично пътуване на чужденците не могат да бъдат давани или приемани в залог, нито да се преотстъпват или използват от трети лица.
Чл. 33
Чл. 33 от Закона за чужденците в Република България е отменен с ДВ, бр. 33 от 2016 г., в сила от 21.05.2016 г. В предишната си форма, той уреждаше правилата за пребиваване на чужденци, които са получили разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 33а
Чл. 33а от Закона за чужденците в Република България регламентира условията, при които чужденци, получили разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава - членка на ЕС, могат да получат разрешение за продължително пребиваване в България. Чужденецът може да кандидатства, ако е работник, служител или самостоятелно заето лице, или с цел обучение. Разрешението се издава при спазване на определени условия и представяне на необходимите документи, свързани с трудова заетост или обучение.
Чл. 33б
Чужденецът, който желае да остане в България, трябва да подаде заявление за разрешение за продължително пребиваване в срок до три месеца след влизането си в страната. Заявлението се изпраща на дирекция "Миграция" - МВР, която има срок от 4 месеца за разглеждане. Ако не са приложени необходимите документи или случаят е сложен, срокът може да се удължи с до три месеца, като чужденецът трябва да бъде уведомлен за това.
Чл. 33в
Чл. 33в от Закона за чужденците в Република България регламентира, че разрешението за продължително пребиваване се издава за срок от една година. След изтичането на този срок, разрешението може да бъде подновено по заявление на чужденеца от службите за административен контрол на чужденци.
Чл. 33г.
Чл. 33г. урежда правото на членовете на семейството на чужденец с разрешение за дългосрочно пребиваване в България да го придружават или да се присъединяват към него, ако семейството е създадено в държава - членка на ЕС. За получаване на разрешение за пребиваване, членовете на семейството трябва да представят определени документи в териториалната служба за административен контрол на чужденците. Срокът на пребиваване на членовете на семейството е свързан със срока на пребиваване на чужденеца. Ако семейството не е създадено при условията на ал. 1, се прилагат общите правила за влизане и пребиваване на чужденци.
Чл. 33д
Чл. 33д от Закона за чужденците в Република България предвижда, че Дирекция "Миграция" при Министерството на вътрешните работи уведомява съответната държава - членка на Европейския съюз, относно предоставеното право на продължително пребиваване на чужденец, съгласно чл. 33а, ал. 1 от същия закон. Това уведомление е част от процедурата за интеграция на чужденците в рамките на ЕС.
Чл. 33е
Член 33е от Закона за чужденците в Република България е въведен с изменения в Държавен вестник, брой 29 от 2007 г. и е отменен с изменения в Държавен вестник, брой 9 от 2011 г. Това означава, че разпоредбите, които са били включени в този член, вече не са в сила и не се прилагат.
Чл. 33ж
Член 33ж от Закона за чужденците в Република България определя процедурите за връщане на чужденци, на които е отказано или отнето разрешение за продължително пребиваване. При наличие на основания за отказ или отнемане, органите на Министерството на вътрешните работи незабавно връщат чужденеца и членовете на неговото семейство в държавата - членка на ЕС, в която имат разрешение за дългосрочно пребиваване. В същото време, компетентните органи на съответната държава - членка на ЕС, биват уведомени. Освен това, България приема обратно чужденци, на които е било издадено разрешение за дългосрочно пребиваване, когато от друга държава - членка на ЕС им е отказано или отнето правото на пребиваване.
Чл. 33з
Чл. 33з от Закона за чужденците в Република България предвижда възможности за експулсиране на чужденци и техните семейства при наличие на сериозна заплаха за обществената сигурност и ред. Процедурата включва съгласуване с компетентните органи на държавата членка на ЕС, в която чужденецът има разрешение за дългосрочно пребиваване. При експулсирането се вземат предвид различни фактори, като продължителност на пребиваване, възраст, здравословно състояние и социална интеграция. Чужденци с международна закрила могат да бъдат експулсирани, ако представляват заплаха за националната сигурност. България е задължена да приема обратно чужденци, на които е предоставила международна закрила, в случай на експулсиране от друга държава членка.
Чл. 33и
Чл. 33и от Закона за чужденците в Република България регламентира условията за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване на чужденци, които са получили статут на дългосрочно пребиваващи в друга държава членка на ЕС. Процедурата включва уведомление на първата държава членка и спазване на специфични изисквания при предоставяне на международна закрила. Специални разпоредби са предвидени за отбелязване на международната закрила и за взаимодействие между държавите членки при запитвания относно статуса на чужденците.
Чл. 33к
Чл. 33к от Закона за чужденците в Република България регламентира условията за получаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС". Чуждестранни граждани, които желаят да получат това разрешение, трябва да отговарят на условията за висококвалифицирана заетост и да притежават валидна виза или разрешение за пребиваване. Разрешението се издава за срок до 5 години, но не по-кратък от 24 месеца, и може да бъде подновявано. Заявленията се подават на хартиен носител или електронно, и включват документи, удостоверяващи правото на работа, образование, жилище и др. Дирекция "Миграция" извършва проверки на документите и уведомява заявителите за статуса на техните заявления.
Чл. 33л
Член 33л от Закона за чужденците в Република България регламентира условията за пребиваване на притежатели на синя карта на ЕС, издадена от друга държава членка. Те могат да пребивават в България за висококвалифицирана трудова заетост заедно с членовете на семейството си, след подаване на заявление в срок до един месец от влизането в страната. При изтичане на валидността на синята карта по време на производството за нова синя карта, се издава временно разрешение за пребиваване. Заявлението може да бъде подадено от работодателя или от самия чужденец, а право на работа в България се получава до 30 дни след подаването на заявлението, освен ако не бъде отказано от дирекция "Миграция".
Чл. 33м
Притежател на синя карта на ЕС може да получи статут на дългосрочно пребиваване в България след 5 години законно и непрекъснато пребиваване в държави - членки на ЕС, от които последните 2 години в България. Периодите на отсъствие по-малки от 12 месеца не прекъсват 5-годишния срок, при условие, че общата им продължителност не надвишава 18 месеца. След придобиване на статут, се издава разрешение за пребиваване с отбелязване на предишния статус.
Чл. 33н
Член 33н регламентира условията за работа на притежателите на 'Синя карта на ЕС' в България. През първите 12 месеца те могат да работят само в рамките на страната, освен в специфични случаи. Възможността за смяна на работодателя е ограничена и зависи от условията в друг член. При загуба на работа, притежателят има право да търси нова работа в рамките на три месеца през първите 24 месеца и шест месеца след това, при условие че се регистрира в Агенцията по заетостта. Безработицата не е основание за отнемане на картата, ако не надвишава определен срок. Правото за търсене на работа може да се ползва еднократно.
Чл. 33о
Членовете на семейството на притежател на "Синя карта на ЕС" могат да получат разрешение за продължително пребиваване, съответстващо на срока на валидност на картата. За това е необходимо да се подаде заявление с приложени документи, включително паспорт, удостоверение за брак или раждане, медицинска застраховка и доказателства за средства за издръжка. Заявлението се разглежда в срок до 14 дни, с възможност за удължаване при необходимост от допълнителни документи. Членовете на семейството могат също да получат самостоятелно разрешение при определени условия.
Чл. 33п
Чл. 33п от Закона за чужденците в Република България регламентира условията за получаване на разрешение за продължително пребиваване на чужденци, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер. Чужденците трябва да отговарят на условията за достъп до пазара на труда и да притежават виза или разрешение за пребиваване. Разрешението се издава за срок от една година, с възможност за подновяване, и се изискват редица документи, включително доказателства за образование и трудов опит. Процедурата включва подаване на заявление в дирекция "Миграция", която извършва проверки и уведомява заявителя за резултатите. Разрешение не се издава на определени категории чужденци, включително членове на семейството на граждани на ЕС.
Чл. 33р
Членовете на семейството на притежателя на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, могат да получат разрешение за продължително пребиваване, ако отговарят на определени условия. Заявлението се подава лично в дирекция "Миграция" и включва необходимите документи, като паспорт, удостоверение за брак или раждане, доказателство за жилище, медицинска застраховка и доказателства за средства за издръжка. Заявлението трябва да се подаде не по-късно от 14 дни преди изтичането на разрешения срок на пребиваване. Разрешението се издава за срок, съответстващ на срока на пребиваване на притежателя на разрешението за трансфер.
Чл. 33с
Чл. 33с от Закона за чужденците в Република България регулира правото на чужденци, които притежават валидно разрешение за пребиваване от първа държава членка, да пребивават в България за срок до 90 дни в рамките на 180 дни. Приемното предприятие в първата държава трябва да уведоми компетентните органи за планираното преместване, а също така да предостави необходимите документи, удостоверяващи условията на труд и заплащане. Възможни са възражения от дирекция "Миграция" при несъответствия, а в случай на възражение, лицето може да бъде задължено да напусне България. Съществуват и правила за повторно влизане на чужденци, ако се отправи искане от друга държава членка.
Чл. 33т.
Член 33т. от Закона за чужденците в Република България регламентира правото на притежателите на валидно разрешение за пребиваване, издадено от първа държава членка, да пребивават в България за повече от 90 дни при условията на вътрешнокорпоративен трансфер. Притежателите на такова разрешение могат да получат разрешение за мобилност, което се отбелязва в съответния документ. Дирекция 'Миграция' уведомява компетентните органи на първата държава членка за издаденото разрешение. Приемащото предприятие е задължено да информира дирекция 'Миграция' за промени в условията на мобилността. Лицата с разрешение за пребиваване могат да подават заявление за дългосрочно пребиваване, без да е необходима виза, и имат право да работят в България, докато се чака решение по заявлението.
Чл. 33у
Притежателите на Синя карта на ЕС имат право да работят от разстояние, ако това е уговорено в трудовия договор или допълнително споразумение. Работодателят е задължен да уведоми дирекция "Миграция" при преминаване към работа от разстояние. В случай на работа от разстояние в различно населено място от посоченото в разрешението за пребиваване, е необходимо да се извърши промяна на адресната регистрация, съгласно Закона за гражданската регистрация.
Чл. 33ф
Притежателите на Синя карта на ЕС, издадена от България, могат да пребивават в друга държава членка на ЕС до 90 дни за служебна работа. Обратно, притежателите на Синя карта от друга държава членка могат да влизат и пребивават в България за същия срок. Ако служебната дейност надвишава 90 дни, те трябва да подадат заявление за нова Синя карта в България, ако са притежавали предишната карта поне 12 месеца.
Чл. 34
Според чл. 34 от Закона за чужденците в Република България, всеки чужденец е задължен да напусне страната преди изтичането на разрешения срок на пребиваване. Това правило е в сила след изменението му, обнародвано в Държавен вестник, брой 97 от 2016 година.
Чл. 35
Чужденците, пребиваващи краткосрочно, могат да напуснат България след уведомление на службите за административен контрол, освен ако не е предвидено друго в международен договор. Чужденците с разрешение за продължително пребиваване могат да напускат и се завръщат без виза до изтичане на разрешения срок. Чужденците с дългосрочно или постоянно пребиваване също могат да влизат и напускат страната без виза. Ако срокът на разрешението за продължително пребиваване е изтекъл, чужденецът може да влезе в България с виза, издадена при определени условия.
Чл. 36
Чужденците, пребиваващи в Република България, имат право да напускат страната през определените за това места, като за целта трябва да притежават валидни паспорти или документи за пътуване, които им позволяват да излизат от страната.
Чл. 37
Според чл. 37 от Закона за чужденците в Република България, чужденец не може да напусне страната, ако е наложена принудителна административна мярка, която му забранява напускането. Това означава, че при наличие на такава мярка, чужденецът е задължен да остане в страната до отмяната на мярката.
Чл. 38
Чужденците, които напускат Република България с превозно средство, трябва да имат определени документи, включително разрешение за износ на превозното средство, ако такова е необходимо. Конкретните изисквания са посочени в чл. 21, ал. 1, т. 2 и 3 от закона.
Чл. 39
Чл. 39 от Закона за чужденците в Република България регламентира условията и реда за предаване на чужденци, извършили престъпление. Това предаване се извършва в съответствие с българските закони и международните договори, по които България е страна.
Чл. 39а
Чл. 39а от Закона за чужденците в Република България определя принудителните административни мерки, които могат да се налагат на чужденци. Те включват: отнемане на правото на пребиваване, връщане до страна на произход или транзит, експулсиране, забрана за влизане и пребиваване в държави от ЕС, и забрана за напускане на България. При прилагането на мерките за връщане и експулсиране, се осъществява наблюдение от омбудсмана и представители на неправителствени организации.
Чл. 39б
Чл. 39б от Закона за чужденците определя условията за налагане на принудителна административна мярка за връщане на чужденци. Срокът за доброволно напускане е между 7 и 30 дни, а при нужда от по-дълъг срок, чужденецът може да подаде молба, която ще бъде разгледана от компетентния орган. Възможно е срокът да бъде удължен до една година, като се вземат предвид конкретни обстоятелства. При наличие на опасност от укриване, органът може да издаде заповед за ежедневно явяване. Ако лицето е заплаха за националната сигурност, срок за доброволно напускане не се предоставя.
Чл. 40
Чл. 40 от Закона за чужденците в Република България определя условията, при които правото на пребиваване на чужденец може да бъде отнето. Основните основания включват: отпадане на условията за пребиваване, неверни данни при получаване на разрешение, прекратяване на брак с български гражданин, отсъствие от страната за повече от 12 месеца, отнемане на статут на бежанец или хуманитарен статут, както и различни случаи свързани със синя карта на ЕС. Важно е да се отбележи, че правото на пребиваване може да бъде отнето и при сериозни заплахи за националната сигурност.
Чл. 41
Член 41 от Закона за чужденците в Република България описва условията, при които на чужденец може да бъде наложено връщане. Връщане се налага, когато: 1) чужденецът не може да удостовери законното си влизане в страната; 2) не напусне страната в срок; 3) е установено, че е влязъл с неистински или преправен паспорт; 4) има влязло в сила решение за отказ или прекратяване на международна закрила; 5) се опитва да напусне страната не през определените места или с неистински документи.
Чл. 41а
На чужденци, на които е наложена принудителна административна мярка, може да бъде издаден Европейски пътен документ за връщане, съгласно Регламент (ЕС) 2016/1953. Процедурата е уредена в правилника за прилагане на закона.
Чл. 42
Чл. 42 от Закона за чужденците в Република България регламентира условията за експулсиране на чужденци. Експулсиране се налага при заплаха за националната сигурност или обществения ред, както и при наличието на основания по чл. 10, ал. 1, т. 1 - 4. При експулсиране се отнема правото на пребиваване и се налага забрана за влизане в страните от ЕС. Чужденец с разрешение за пребиваване от друга държава членка се експулсира, ако не се завърне в срок от 7 дни. При експулсиране се вземат предвид продължителността на пребиваване, възраст, здравословно състояние и социална интеграция. Експулсирането не може да се основава на икономически съображения. Заповедта за експулсиране се преразглежда след две години, ако основанията за нея са отпаднали. Член на семейството на български гражданин не може да бъде експулсиран в страна, където е изложен на опасност.
Чл. 42а
Чл. 42а от Закона за чужденците в Република България предвижда, че чужденец, който пребивава в България, може да бъде експулсиран, ако е получено решение за експулсиране от компетентните органи на друга държава членка на Европейския съюз.
Чл. 42б
Чл. 42б от Закона за чужденците в Република България определя условията за експулсиране на чужденци. Експулсирането се извършва, когато решението не е отменено или временно спряно от държавата членка на ЕС, и ако чужденецът представлява заплаха за обществения ред или националната сигурност, например при наличие на влязла в сила присъда за тежко престъпление или намерение за извършване на такова. Също така, експулсирането може да се основава на неспазване на изискванията за влизане и пребиваване.
Чл. 42в
Чл. 42в предвижда условията за изпълнение на експулсиране на чужденци. Според (1) експулсирането се извършва след получаване на потвърждение от държава - членка на ЕС, че решението за експулсиране не е отменено или временно спряно, както и документи, удостоверяващи самоличността на чужденеца. В (2) е посочено, че решението за експулсиране, издадено от друга държава - членка на ЕС, може да бъде оспорено по реда на чл. 46.
Чл. 42г
Чл. 42г от Закона за чужденците в Република България предвижда, че експулсирането на чужденци, съгласно чл. 42а, не се прилага, ако в специален закон или международен договор, който е в сила за Република България, е установено нещо различно.
Чл. 42д
Член 42д от Закона за чужденците в Република България предвижда, че органите на Министерството на вътрешните работи имат задължение да уведомят компетентните органи на държава - членка на Европейския съюз, която е издала решение за експулсиране, относно изпълнението на това решение или за наличие на основания за неизпълнението му.
Чл. 42е
Когато експулсирането на чужденец не може да се осъществи за негова сметка, Министерството на вътрешните работи уведомява компетентните органи на държавата - членка на ЕС, която е издала решението за експулсиране, за направените разходи. Редът за уведомяването ще бъде определен в правилника за прилагане на закона.
Чл. 42ж
Чл. 42ж от Закона за чужденците в Република България предвижда, че органите на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност" могат да издават заповеди за експулсиране на чужденци, когато са налице основанията по чл. 42б, ал. 1. Заповедта може да бъде изпълнена с помощта на компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, ако чужденецът се намира на територията й.
Чл. 42з
Чл. 42з от Закона за чужденците в Република България предвижда забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз при определени условия. Тази забрана може да бъде наложена, ако са налични основания по чл. 10, ал. 1, ако не е предоставен срок за доброволно напускане, или ако чужденецът не изпълни задължението за връщане. Забраната е за срок до 5 години, но може да бъде удължена, ако лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или националната сигурност. Забраната може да бъде наложена и съвместно с административни мерки.
Чл. 43
Чл. 43 от Закона за чужденците в Република България предвижда забрана за напускане на страната за чужденци, които са осъдени с влязла в сила присъда и не са изтърпели наказанието лишаване от свобода. Освен това, се забранява напускането на страната на български граждани под 18 години с друго гражданство, ако единият родител не е дал писмено съгласие за пътуването им зад граница.
Чл. 44
Чл. 44 от Закона за чужденците в Република България регламентира процеса на налагане на принудителни административни мерки, които могат да бъдат издавани от различни компетентни органи, включително Държавна агенция "Национална сигурност" и дирекции на Министерството на вътрешните работи. При налагане на мерките се вземат предвид обстоятелства като продължителността на пребиваване и семейното положение на чужденеца. Заповедите за мерки подлежат на незабавно изпълнение в определени случаи, а при наличие на пречки за напускане на страната могат да бъдат наложени обезпечителни мерки. Специални домове за временно настаняване на чужденци се създават за изпълнение на заповеди за връщане или експулсиране, с възможност за удължаване на настаняването при определени условия. Заповедите могат да бъдат обжалвани.
Чл. 44а
Чл. 44а от Закона за чужденците в Република България регламентира условията, при които чужденци с наложени административни мерки експулсиране или връщане не могат да бъдат изпратени в държави, където техният живот и свобода са застрашени. При установени обстоятелства с влязъл в сила съдебен акт, се издава заповед, която забранява експулсиране или връщане, и посочва безопасната държава. Чужденците трябва да се явяват веднъж седмично в МВР, а след една година без експулсиране, могат да получат временен достъп до трудовия пазар. Заповедите не подлежат на обжалване.
Чл. 44б
Член 44б от Закона за чужденците в Република България регламентира условията, при които може да бъде отложено изпълнението на принудителни административни мерки, свързани с експулсиране или връщане на чужденци. В първата алинея се посочва, че ако незабавното експулсиране е невъзможно по правни или технически причини, органът, издал заповедта, може да отложи изпълнението за срок до отпадането на пречките. Втората алинея уточнява, че ако след изтичане на срока на временната закрила експулсирането е невъзможно по здравословни или хуманитарни причини, органът също може да отложи изпълнението до отпадането на пречките.
Чл. 44в
Чл. 44в регламентира процедурата за въвеждане на сигнали за отказ за влизане и пребиваване, както и за връщане на чужденци в Шенгенската информационна система (ШИС). Сигналите се въвеждат на базата на влезли в сила откази и заповеди за налагане на мерки. Преди въвеждането на сигналите, дирекция 'Миграция' провежда консултации с другите държави членки, ако чужденецът притежава валидно разрешение за пребиваване или виза от тях. В случай на установяване на сигнал, компетентните органи могат да отменят отказа или мярката, след което отново провеждат консултации с другата държава членка.
Чл. 45
Чл. 45 от Закона за чужденците в Република България определя, че разноските за пребиваването и извеждането на чужденец, който не отговаря на законовите изисквания, са за сметка на домакина. Националната агенция за приходите събира тези разноски по реда на закона. Разноските за извеждането на чужденец по решения за убежище са за сметка на държавния бюджет. Работодателят поема разноските за връщане на незаконно пребиваващ гражданин, а разноските за връщането на притежатели на синя карта на ЕС са за сметка на кандидата или работодателя.
Чл. 46
Чл. 46 от Закона за чужденците в Република България регламентира обжалването на заповеди за налагане на принудителни административни мерки. Заповедите могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Специфични заповеди, като отнемане на правото на пребиваване, забрана за влизане и експулсиране, подлежат на обжалване пред административен съд. Решението на съда е окончателно. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен в случаи на сериозна заплаха за обществения ред. Съдът може служебно да спре изпълнението при наличие на съществен риск.
Чл. 46а
Чл. 46а от Закона за чужденците в Република България регламентира процедурата по обжалване на заповеди за принудително настаняване в специален дом. Жалбата може да бъде подадена в 14-дневен срок от фактическото настаняване и не спира изпълнението на заповедта. Съдът разглежда жалбата в открито заседание, насрочено до три дни след постъпването ѝ, и се произнася с решение до 7 дни. Решението на първоинстанционния съд може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в срок от 14 дни. Освобождаването на чужденеца от специалния дом става незабавно след влизане в сила на съдебно решение, отменящо заповедта за настаняване. Заповедите за краткосрочно настаняване също могат да бъдат обжалвани, като съдът се произнася незабавно.
Чл. 46б
Чл. 46б от Закона за чужденците в Република България предвижда, че държавните органи, които отговарят за условията и реда на влизане, пребиваване и напускане на чужденците, трябва да си сътрудничат с компетентните органи на други държави. Целта на това сътрудничество е борбата с нелегалната миграция и осъществяването на експулсиране на чужденци.
Чл. 46в
Република България е задължена да приема обратно притежателите на синя карта на ЕС, издадена от нея, и членовете на семейството им. Това важи дори когато синята карта е с изтекъл срок на валидност или е била отнета по време на разглеждане на заявление.
Чл. 47
Член 47 от Закона за чужденците в Република България е отменен, а новият раздел I "а" регламентира искането за оказване на съдействие при транзит за извеждане на чужденец извън територията на България. Искането се отправя от органите на Министерството на вътрешните работи до компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 47а
Чл. 47а от Закона за чужденците в Република България регламентира правото на органите на Министерството на вътрешните работи да искат съдействие от компетентните органи на друга държава - членка на ЕС за транзит на чужденец, когато е необходимо да бъде изведен извън територията на България по въздух, при условие че не е възможен директен полет. Транзит не може да бъде поискан, ако е необходимо смяна на летището в другата държава - членка на ЕС.
Чл. 47б
Чл. 47б регламентира процедурата за молба за транзит на чужденци през територията на друга държава - членка на ЕС. Молбата трябва да се изпрати на компетентните органи на другата държава не по-късно от два дни преди датата на транзита. Транзитът по въздуха се осъществява след получаване на разрешение от компетентните органи. Ако не се получи отговор в срок, транзитът може да започне след уведомление от Министерството на вътрешните работи.
Чл. 47в
Чл. 47в от Закона за чужденците в Република България определя условията, при които чужденецът се приема незабавно на територията на страната. Това става в четири случая: при отказано или оттеглено разрешение за транзит по въздуха, при влизане без разрешение на територията на друга държава членка на ЕС, при неосъществяване на отвеждането или качването на полет за връзка, и по други причини, поради които транзитът не може да се осъществи. Разходите за връщането на чужденеца са за сметка на Република България.
Чл. 47г
Чл. 47г от Закона за чужденците в Република България предвижда, че органите на Министерството на вътрешните работи могат да предоставят съдействие на компетентните органи на друга държава - членка на ЕС, за транзит на чужденец по въздух през територията на България, при условие че е подадена писмена молба.
Чл. 47д
Чл. 47д от Закона за чужденците в Република България регламентира уведомяването на компетентните органи на друга държава - членка на ЕС относно решения за транзит на чужденци. Уведомлението трябва да бъде извършено в срок от два дни след получаване на молбата за транзит. В изключителни случаи срокът може да бъде удължен с още два дни, при условие че необходимостта от удължаването е мотивирана. Ако уведомлението не бъде направено в указания срок, транзитът може да започне след съобщение от компетентните органи на другата държава.
Чл. 47е
Член 47е от Закона за чужденците в Република България регламентира условията за транзит на чужденци през територията на страната. Чужденецът може да бъде придружаван от лица, упълномощени от компетентните органи на друга държава - членка на ЕС. Тези лица имат право да съдействат на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване на нежелани инциденти, като също така са длъжни да предприемат действия за предотвратяване на ситуации, които биха могли да застрашат безопасността. При поискване те трябва да представят своите документи за самоличност и разрешение за транзит. Забранено е носенето на оръжие и униформа от лицата, които придружават чужденеца.
Чл. 47ж
Чл. 47ж от Закона за чужденците в Република България предвижда мерки, с които органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие за осъществяване на транзита на чужденци. Мерките включват приемане на чужденеца от самолета, оказване на медицинска помощ, осигуряване на храна, управление на пътни документи и уведомяване на компетентните органи за времето и мястото на заминаване. При невъзможност за транзит, се оказва съдействие за обратното приемане на чужденеца.
Чл. 47з
Чл. 47з от Закона за чужденците в Република България задължава органите на Министерството на вътрешните работи да предприемат необходимите мерки за осъществяване на транзита на чужденци в срок не по-дълъг от 24 часа.
Чл. 47и
Член 47и от Закона за чужденците в Република България определя, че разходите за оказване на съдействие за транзит на чужденец по въздуха през територията на България са за сметка на държавата - членка на Европейския съюз, която е отправила молбата за транзит. Министерството на вътрешните работи е задължено да предоставя информация на компетентните органи на съответната държава относно тези разходи.
Чл. 47к
Чл. 47к от Закона за чужденците в Република България предвижда случаи, при които съдействието за транзит на чужденци може да бъде отказано. Отказът може да се основава на обвинение в престъпление, заплаха за обществото, невъзможност за транзит през други държави, необходимост от смяна на летище или други причини. В случай на отказ, Министерството на вътрешните работи уведомява съответните органи на другата държава за причините за отказа.
Чл. 48
Чл. 48 от Закона за чужденците в Република България предвижда наказания за чужденци, които извършат определени нарушения. Наказанието е глоба от 500 до 5000 лева за чужденци, които: 1) са били експулсирани и отново влизат в страната; 2) извършват търговска или друга дейност без разрешение; 3) остават в страната след изтичане на срока за пребиваване. При повторно нарушение глобата нараства до 1000-10 000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 4000 до 40 000 лева.
Чл. 48а
Чл. 48а от Закона за чужденците в Република България предвижда наказания за работодатели, които не спазват изискванията за уведомяване на дирекция "Миграция" при прекратяване на трудово правоотношение с чужденец или наемат чужденец без разрешение за пребиваване. Физическите лица подлежат на глоба от 1000 лв., докато юридическите лица - на имуществена санкция от 3000 лв. При повторно нарушение глобата за физическите лица нараства до 9000 лв.
Чл. 48б
Чл. 48б от Закона за чужденците в Република България предвижда наказания за физически и юридически лица, които не изпълняват задълженията си по чл. 28. Физическите лица могат да бъдат глобени с суми от 100 до 1000 лв., докато юридическите лица подлежат на имуществена санкция от 500 до 5000 лв. При повторно нарушение на юридическото лице, санкцията нараства до 1000 - 10 000 лв.
Чл. 48в
Член 48в от Закона за чужденците в Република България е бил нов, въведен с ДВ, бр. 43 от 2011 г., и е влязъл в сила на 15.06.2011 г. Впоследствие, този член е отменен с ДВ, бр. 24 от 2018 г., с влизане в сила на 23.05.2018 г.
Чл. 49
Чл. 49 от Закона за чужденците в Република България предвижда глоба до 3000 лева за чужденци, които: 1. Използват нередовен паспорт или документ за пътуване; 2. Изгубят, повредят или унищожат български документ за самоличност или разрешение за пребиваване; 3. Като член на екипаж на плавателен съд не спазват граничния и паспортния режим; 4. Не изпълнят задълженията си по определени членове; 5. Дават или приемат български личен документ в залог или преотстъпват. При повторно нарушение глобата е от 1000 до 6000 лева, а юридическите лица подлежат на имуществена санкция от 20 000 лева.
Чл. 49а
Чл. 49а от Закона за чужденците в Република България предвижда наказания за капитан на плавателен съд при несъобщаване на пътници без билет и за допускане на чужденци без изискуеми документи. Наказанията варират от 3000 до 6000 лв. за несъобщаване на пътници без билет и от 6000 до 10 000 лв. за всяко лице, допуснато без необходимите документи.
Чл. 50
Чл. 50 от Закона за чужденците в Република България предвижда, че чужденец, който не изпълни определени задължения или грубо наруши реда в зоната за граничен контрол, може да бъде наказан с глоба до 500 лева. Ако същите нарушения са извършени повторно, глобата варира от 200 до 1000 лева.
Чл. 51
Превозвачите, които не спазват задълженията си по чл. 20 от Закона за чужденците, подлежат на наказание. Глобата или имуществената санкция е между 2000 и 10 000 лв. за всяко превозвано лице.
Чл. 51а
Член 51а е новоприет с ДВ, бр. 63 от 2007 г., но е отменен с ДВ, бр. 15 от 2016 г. Това означава, че разпоредбата вече не е в сила и не се прилага.
Чл. 52
В съответствие с чл. 52 от Закона за чужденците в Република България, виновните за нарушения на закона и правилника, издаден на неговата основа, подлежат на глоба до 500 лева, освен ако не е предвидено друго наказание. В случаи на маловажни нарушения, се прилага глоба съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 53
Чл. 53 от Закона за чужденците в Република България определя, че нарушенията по този закон се констатират с акт от органите на Министерството на вътрешните работи, а в определени случаи - от Министерството на труда и социалната политика. На базата на тези актове, министърът на вътрешните работи и министърът на труда и социалната политика издават наказателни постановления. Процедурите по съставяне на актове, издаване, обжалване и изпълнение на наказателни постановления са регламентирани от Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 54
Чл. 54 от Закона за чужденците в Република България установява, че в Министерството на вътрешните работи се поддържа Единен регистър за чужденци, който съдържа данни за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваващи чужденци. Регистърът обработва информация относно визовия и граничния контрол, чужденците, търсещи закрила, адресната регистрация, наложените административни наказания, както и данни свързани с гражданството. Службите за контрол на чужденците са задължени да предоставят информация на дирекция "Миграция". Държавна агенция "Национална сигурност" също има достъп до информацията от регистъра.
Чл. 55
Чл. 55 от Закона за чужденците в Република България определя условията за предоставяне на данни от Единния регистър за чужденци. Данните могат да се предоставят на държавни органи, български и чуждестранни юридически лица, служби на други държави и на самите лица, за които се отнасят. Българските граждани и чужденците имат право на информация за данни, касаещи трети лица, само на основание закон или съдебен акт. Отказът за предоставяне на данни може да се обжалва.
Чл. 56
Чл. 56 от Закона за чужденците в Република България предвижда, че Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция "Национална сигурност" и Министерството на външните работи осъществяват информационен обмен. Този обмен е свързан с налагането на ограничения за влизане в страната и съгласуването на заявления за издаване на визи на чужденци. Законът е изменян и допълван, последно през 2016 г.
Чл. 57
Чл. 57 от Закона за чужденците в Република България регламентира, че Министерството на вътрешните работи осъществява обмен на данни с Министерството на труда и социалната политика, както и с Държавна агенция 'Национална сигурност'. Този обмен е във връзка с издаването на разрешения за работа на чужденци и разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци, съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Чл. 58
Чл. 58 от Закона за чужденците в Република България определя, че Министерството на вътрешните работи осъществява информационен обмен с Държавна агенция "Национална сигурност" и Държавната агенция за бежанците. Този обмен е свързан с издаването на български лични документи на чужденци, които търсят или са получили закрила, както и с производствата за предоставяне на закрила съгласно Закона за убежището и бежанците.
Чл. 59
Чл. 59 от Закона за чужденците в Република България регламентира обмена на данни между Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" с органите на съдебната власт, свързан с налагането и отмяната на принудителни административни мерки. Освен това, се предвижда взаимодействие с Министерството на правосъдието относно чужденци, освободени от местата за лишаване от свобода, и лица, кандидатстващи за българско гражданство.
Чл. 60
Член 60 от Закона за чужденците в Република България регламентира взаимодействието и обмена на данни между Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция "Национална сигурност" с ЕСГРАОН и общинските администрации. Целта е свързана с издаването на български документи за самоличност и разрешения за пребиваване, както и с административното обслужване на дългосрочно или постоянно пребиваващи чужденци.
Чл. 61, § 1 - § 2б
Законът за чужденците в Република България регламентира условията за влизане и пребиваване на чужденци на територията на страната. Министерството на външните работи поддържа регистър на заявленията за визи и ограниченията. Определят се различни термини, като "събиране на семейство", "синя карта на ЕС", "единно разрешение за пребиваване и работа" и др. Законът предвижда събиране на такси за издаване на визи и разрешения. Включва и преходни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на закона. Също така, законът е в съответствие с редица директиви и регламенти на Европейския съюз.
§1
Текстът представя основните определения и термини, свързани с пребиваването на чужденци в Република България, включително понятия като "събиране на семейство", "синя карта на ЕС", "единно разрешение за пребиваване и работа" и други. Включени са и разпоредби относно правата и задълженията на чужденците, условията за пребиваване, както и определението за "незаконно пребиваващ чужденец". Освен това, текстът уточнява административните органи, отговорни за контрола на чужденците и условията, при които могат да бъдат наложени принудителни мерки.
§2а
Параграф §2а, въведен с ДВ, бр. 67 от 2023 г., изисква поставяне на печат за последното влизане в страната върху документа за пътуване при подаване на заявление за издаване на разрешение за пребиваване, в зависимост от приложимостта на Приложение IV от Кодекса на шенгенските граници.
§2б
В §2б от Закона за чужденците в Република България се уточнява, че извънредните процедури по чл. 13а от Регламент (ЕС) 2017/2226 и чл. 46 от Регламент (ЕС) 2018/1240 се прилагат в случаи, когато поради технически неизправности на информационните системи ETIAS и СВИ или по други причини превозвачите не са в състояние да отправят запитване до системата.
§3
Параграф §3 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за чужденците в Република България отменя предишния Закон за пребиваване на чужденците в Република България, който е публикуван през 1972 г. и е подлаган на множество изменения и допълнения до 1998 г.
§4
Параграф §4 изменя чл. 9, ал. 2 от Закона за чуждестранните инвестиции, като добавя, че освен министъра на вътрешните работи, и упълномощени от него длъжностни лица могат да извършват определени действия.
§6
Изпълнението на Закона за чужденците в Република България се възлага на министъра на външните работи, на министъра на вътрешните работи и на министъра на труда и социалната политика. Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 11 ноември 1998 г. и на 15 декември 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
§41
Законът за чужденците в Република България влиза в сила на 1 януари 2005 г., с изключение на чл. 53, ал. 3, която влиза в сила на 1 януари 2006 г. Заключителните разпоредби се отнасят до изменения и допълнения на закона, публикувани в Държавен вестник, брой 63 от 2005 г.
Параграф §139
Параграф §139 изменя Закона за чужденците в Република България, като навсякъде заменя термина "Закона за административното производство" с "Административнопроцесуалния кодекс". Това изменение е част от промените в закона, публикувани в Държавен вестник, бр. 153 от 1998 г. и последващите изменения до 2005 г.
Параграф §142
Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени разпоредби, които влизат в сила по-рано. Конкретно, дял трети и редица параграфи, свързани с обжалване и замени на термини, влизат в сила от 1 март 2007 г. Параграф 120 влиза в сила от 1 януари 2007 г., а параграф 3 - от деня на обнародването на кодекса.
Параграф §14
В параграф §14 от Закона за чужденците в Република България се извършват изменения, при които терминът "граничен паспортен контрол" се заменя с "граничен паспортно-визов контрол". Тази промяна е част от актуализацията на закона, която е обнародвана в Държавен вестник, брой 29 от 2007 година.
§40
Законът за чужденците в Република България въвежда изискванията на няколко директиви на Съвета на ЕС, които касаят транзитното извеждане на чужденци, статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, правото на събиране на семейството, както и взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети страни. Тези разпоредби целят да синхронизират българското законодателство с европейските норми.
Параграф §4
Параграф §4 от закона уточнява, че законът въвежда разпоредбите на две директиви на Съвета на Европейския съюз: Директива 2004/82/ЕО, която задължава превозвачите да съобщават данни за пътниците, и Директива 2005/71/ЕО, която определя специфична процедура за прием на граждани от трети страни с цел провеждане на научноизследователска дейност. Преходните и заключителни разпоредби се отнасят и до Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", който е обнародван в Държавен вестник, брой 109 от 2007 г. и влиза в сила от 01.01.2008 г.
§16
Законът за чужденците влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В него са включени преходни и заключителни разпоредби, свързани с изменения и допълнения на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които са обнародвани в ДВ, бр. 12 от 2009 г. и влизат в сила от 01.05.2009 г.
§ 68
Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключения на определени параграфи, които влизат в сила по различно време. Параграфи 65, 66 и 67 влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник", а множество други параграфи (2-10, 12, 13-22, 24-35, 36, 37-51, 52, 53-64) влизат в сила от 1 януари 2010 г.
Параграф §16
Параграф §16 посочва, че Законът за чужденците в Република България въвежда изискванията на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и Съвета, касаеща общите стандарти и процедури за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Тази директива е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, L 348/98 от 24 декември 2008 г. Преходните и заключителни разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците, обнародван в Държавен вестник, брой 36 от 2009 г.
§17
Параграф §17 предвижда, че висящите административни производства за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и за членовете на семействата им, ще бъдат довършвани при условията на настоящия закон. Заключителните разпоредби се отнасят и за Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, който е в сила от 15.09.2009 г.
§ 48
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Изключение правят § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 93 от 2009 г., и влиза в сила от 25.12.2009 г.
§ 100
Законът за чужденците влиза в сила един месец след обнародването си в "Държавен вестник", с изключение на определени параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването. Параграфите, които влизат в сила веднага, са: 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91.
§32
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на определени членове, които влизат в сила от 5 април 2012 г. и член 94, ал. 1, която влиза в сила от 1 март 2011 г. Промените и допълненията към закона са обнародвани в "Държавен вестник" през 2011, 2018 и 2021 г.
Параграф §49
Параграф §49 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за чужденците в Република България предвижда, че висящите производства по издаване на разрешение за пребиваване ще бъдат довършени по досегашния ред. Също така, в срок от три месеца след влизането в сила на закона, ще се прекратят принудителните административни мерки, наложени на основание отменената алинея 2 на чл. 43. Висящите производства по чл. 46а също ще бъдат довършени по досегашния ред.
§ 65
Параграф 65 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за чужденците в Република България указва, че определени разпоредби (параграф 8, т. 3, § 21, т. 3, § 38, т. 2, § 43 и § 51, т. 4 и 5) ще влязат в сила след приемането на решение от Съвета относно прилагането на разпоредбите, свързани с Шенгенската информационна система в България и Румъния. Тези изменения бяха направени с изменения в Държавен вестник през 2018 и 2021 година.
§ 66
Параграф §66 указва, че определени разпоредби, включително чл. 24е, ал. 3, изречение второ, § 35, § 38, т. 1, буква "е" относно чл. 40, ал. 1, т. 11 и 12, и § 50, т. 1 и 2, влизат в сила от 1 юни 2011 г. Допълнителните разпоредби касаят изменения и допълнения на Закона за насърчаване на заетостта, обнародвани в ДВ, бр. 43 от 2011 г., и влизат в сила от 15.06.2011 г.
§ 21
Законът влиза в сила на 15 юни 2011 г., с изключение на § 5, който влиза в сила на 1 юли 2011 г., и § 16, който влиза в сила на 1 януари 2011 г. Допълнителни разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи, който е в сила от 1 юли 2012 г.
§ 54
Съгласно параграф 54 от Закона за чужденците в Република България, Главна дирекция "Национална полиция" става правоприемник на всички активи, пасиви, права и задължения на Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция". Процесуалното представителство по текущи спорове на двете дирекции ще бъде осъществявано от директора на Главна дирекция "Национална полиция".
§55
С влизането в сила на Закона за чужденците, заварените служебни и трудови правоотношения на държавните служители и работещите в Главна дирекция "Криминална полиция" и Главна дирекция "Охранителна полиция" се преобразуват в служебни и трудови правоотношения в Главна дирекция "Национална полиция".
§ 57
Параграф §57 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България постановява, че стажът, придобит от служителите по § 64 на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, ще се зачита за работа при един и същ работодател или орган по назначаване, независимо дали е по Закона за държавния служител или по Кодекса на труда.
Параграф §31
Параграф §31 гласи, че висящите административни производства за издаване на разрешение за постоянно пребиваване, основани на отменената т. 7 на чл. 25, ал. 1 от Закона за чужденците, ще бъдат довършени по досегашния ред. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците, обнародван в Държавен вестник, брой 23 от 2013 г. и изменен в брой 56 от 2018 г.
§33
Параграф §33 от Закона за чужденците в Република България въвежда изискванията на Директива 2011/51/ЕС, която изменя Директива 2003/109/ЕО, разширявайки обхвата й до лица, ползващи се от международна закрила. Тези разпоредби са част от измененията и допълненията, обнародвани в Държавен вестник, брой 23 от 2013 г. и изменени в брой 56 от 2018 г.
§ 35
Параграф §35 от Закона за чужденците в Република България определя, че определени разпоредби (т. 2, 3 и 4 от параграф 4, § 20, т. 1, § 23, т. 2, § 24, § 26, т. 1 и § 28) ще влязат в сила след решение на Съвета относно активирането на разпоредбите, свързани с Шенгенската информационна система в България и Румъния.
§ 36
Параграф 36 указва, че определени разпоредби, включително параграфи 12, 14, 15, 18, 19, 27 и 32, влизат в сила от 1 май 2013 г. Тези разпоредби касаят изменения и допълнения свързани с правата и задълженията на чужденците в България. Освен това, се споменава, че измененията към Закона за държавна агенция "Национална сигурност" влизат в сила от 14 юни 2013 г.
§ 27
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби се отнасят и към Закона за изменение на Закона за младежта, който е обнародван в "Държавен вестник", брой 68 от 2013 г. и влиза в сила от 02.08.2013 г.
§55
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". В заключителните разпоредби се посочва, че законът е обнародван в ДВ, бр. 70 от 2013 г. и е изменен в ДВ, бр. 56 от 2018 г.
§22
Параграф §22 от Закона за чужденците в Република България, в сила от 24.12.2013 г., въвежда изискванията на две важни директиви на Европейския съюз: Директива 2011/98/ЕС, която определя единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за разрешение за пребиваване и работа, и Директива 2009/50/ЕО, която регламентира условията за влизане и пребиваване на висококвалифицирани работници от трети държави.
§ 25
Параграф 25 от преходните и заключителни разпоредби указва, че определени разпоредби на закона влизат в сила от 24 декември 2013 г. Други разпоредби, свързани с Шенгенската информационна система, ще влязат в сила при активиране на решение на Съвета за привеждане в действие на останалите разпоредби от Шенгенското право в България и Румъния.
§4
Законът за чужденците в Република България се прилага за молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация, които са подадени преди влизането на закона в сила. Също така, се посочва, че законът е свързан с изменения в Закона за забрана на химическото оръжие и за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори.
§ 29 от Закона за чужденците
Параграф 29 от Закона за чужденците в Република България предвижда замяна на термина "Министерството на икономиката, енергетиката и туризма" с "Министерството на икономиката" в целия текст на закона. Тази промяна е в сила след обнародването на закона в Държавен вестник и е част от актуализацията на правната рамка, свързана с управлението на чужденците в страната.
§60
Законът влиза в сила на 1 август 2016 г., с изключения: член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58 влизат в сила един месец след обнародването; глава седма влиза в сила два месеца след обнародването; глава шестнадесета влиза в сила от 1 януари 2017 г.; параграф 46, т. 1, буква "а" влиза в сила от 1 август 2022 г.
§ 78
С §78 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за чужденците в Република България се въвеждат изменения и допълнения в текста на закона, като основна промяна е заличаването на думата "особена" навсякъде в закона.
§ 83
Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 40, който влиза в сила от 1 януари 2016 г. Преходните и заключителните разпоредби са свързани със Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който е обнародван в Държавен вестник, брой 33 от 2016 г., и влиза в сила от 21.05.2016 г.
§8
Законът за чужденците в Република България влиза в сила на 21 май 2016 г., с изключение на раздел VIII от глава втора, който влиза в сила на 1 януари 2017 г. Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците, обнародван в Държавен вестник, брой 97 от 2016 г.
§ 52
Параграф 52 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България посочва, че удостоверенията за пътуване зад граница на лица без гражданство, издадени преди влизането в сила на закона, остават валидни до изтичане на срока им. Удостоверенията, издадени след влизането в сила на закона, ще бъдат по досегашния образец, утвърден от Министерския съвет.
§53
Параграф §53 указва, че неприключилите производства към момента на влизане в сила на закона, с изключение на производствата за издаване на удостоверение за пътуване на лице без гражданство, ще бъдат довършени по досегашния ред. Преходните и заключителни разпоредби са свързани и с изменения и допълнения на Закона за българските лични документи, които влизат в сила на 01.01.2020 г.
§ 21
Законът за чужденците в Република България влиза в сила на 1 януари 2020 г., с изключение на определени параграфи (§ 12, 13, 16, 19 и 20), които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от по-широк контекст, свързан с изменения и допълнения на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в ДВ, бр. 97 от 2017 г.
§ 55
Параграф 55 предвижда, че започналите и неприключили производства за предоставяне на решения и издаване на разрешения за пребиваване и работа на граждани на трети държави, които са започнали преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат довършени по досегашния ред. Това означава, че процедурите, започнати преди новия закон, няма да се променят и ще продължат съгласно старите правила.
§ 56
Параграф §56 указва датите на влизане в сила на различни разпоредби от Закона за чужденците. Разпоредби, включително § 4, 6, 11, 12, 14, § 34, т. 1, буква "б", т. 2, § 40, 41, § 51 и § 52, влизат в сила от 1 януари 2018 г. Други, като § 44, т. 11, влизат в сила от 1 януари 2017 г., а § 45, т. 4 - от 1 август 2017 г. Някои разпоредби, включително § 47, т. 2 и т. 14, влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник". Заключителните разпоредби са свързани с изменения и допълнения на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, обнародвани на 23.05.2018 г.
§55 от Закона за чужденците
Законът за чужденците в Република България влиза в сила на 23 май 2018 г. В допълнение, се упоменава, че Законът за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс е обнародван в Държавен вестник, брой 77 от 2018 г. и влиза в сила на 01.01.2019 г.
§ 156
Законът за чужденците в Република България влиза в сила от 1 януари 2019 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Конкретно, параграфи 4, 11, 14, 16, 20, 30, 31, 74 и § 105, т. 1 относно изречение първо и т. 2 влизат в сила от 10 октомври 2019 г. Параграфи 38 и 77 влизат в сила два месеца след обнародването на закона, а параграфи 79, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 7, § 150 и 153 влизат в сила от деня на обнародването.
§5
Параграф §5 от преходните и заключителни разпоредби указва, че Параграф 2, т. 2 влиза в сила от 31 декември 2018 г. Допълнително, се посочва, че преходните и заключителни разпоредби към Закона за социалните услуги са обнародвани в Държавен вестник, брой 24 от 2019 г. и влизат в сила от 01.07.2020 г., с последващи изменения, обнародвани в Държавен вестник, брой 101 от 2019 г.
§ 45
Законът влиза в сила от 1 юли 2020 г., с изключения за определени параграфи, които влизат в сила на по-късни дати. Параграфи, влизащи в сила от 1 януари 2021 г., включват разпоредби свързани с домове за медико-социални грижи за деца. Други разпоредби влизат в сила от 1 януари 2019 г. и от деня на обнародването на закона в 'Държавен вестник'.
§ 34
Параграф 34 от закона определя сроковете за влизане в сила на различни разпоредби. Параграфи 5, 7, т. 1, буква 'в' и 17 влизат в сила 6 месеца след обнародването на закона в 'Държавен вестник'. Параграф 24 влиза в сила от деня след оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Преходните и заключителни разпоредби, свързани със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено на 13 март 2020 г., са също част от законодателството.
§ 52
Законът за чужденците в Република България влиза в сила на 13 март 2020 г., с изключение на определени членове и параграфи, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Тези изключения включват чл. 5, § 3, § 12, § 25 - 31, § 41, § 49 и § 51.
§ 44
Законът влиза в сила от 14 май 2020 г., с изключение на параграфи 33, 34 и 35, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". Тези разпоредби са част от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, обнародван в Държавен вестник, брой 60 от 2020 г.
§ 105
Параграф 105 определя сроковете за влизане в сила на различни разпоредби от Закона за чужденците в Република България. Разпоредбите влизат в сила на различни дати: част от тях от 1 октомври 2020 г., други от 1 август 2020 г., а трети от 1 февруари 2020 г. Освен това, определени разпоредби влизат в сила от 2 август 2021 г. Тези разпоредби са свързани с изменения и допълнения на закона.
§31
Параграф §31 от Преходните и Заключителни разпоредби предвижда, че започналите и неприключили до 31 май 2021 г. производства по предоставяне на решения и издаване на разрешения за пребиваване и работа на граждани на трети държави ще се довършват по досегашния ред, независимо от новите разпоредби, влезли в сила от 01.06.2021 г.
§32
Параграф §32 от Закона за чужденците в Република България предвижда, че за периода от 13 март 2020 г. до 31 декември 2021 г. отсъствието на чужденец с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване от територията на държавите - членки на Европейския съюз не е причина за налагане на принудителна административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 6.
§ 38
Параграф 38 от Преходните и Заключителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България указва, че определени разпоредби ще влязат в сила след решение на Съвета относно Шенгенските достижения, свързани с Шенгенската информационна система. Конкретни параграфи ще влязат в сила на определени дати: параграфи 8-12, 15-22, 28, 31, § 34 (т. 1, букви
§ 13
Параграф §13 уточнява, че молбите, подадени преди влизането в сила на новия закон, ще бъдат разглеждани и решавани по досегашния ред, освен в случаите на изискванията на чл. 22, чл. 32а и чл. 35, ал. 4, които ще се прилагат и за вече започналите производства относно българското гражданство.
§14
Параграф §14 от Преходните и Заключителни разпоредби на Закона за чужденците в Република България предвижда, че лица, получили разрешение за постоянно пребиваване преди влизането в сила на закона, могат да подадат молба за българско гражданство, при условие че отговарят на определени условия и че направеното вложение е поддържано минимум 5 години. Членовете на семейството на тези лица също могат да подават молби за гражданство, ако лицето вече е придобило българско гражданство.
§7
В параграф §7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за чужденците в Република България се указва, че навсякъде в текста на закона, думите "Министерството на икономиката" се заменят с "Министерството на иновациите и растежа". Тази промяна е част от актуализацията на закона, обнародвана в Държавен вестник, с множество изменения и допълнения, последно през 2021 г.
§8
Законът за чужденците в Република България влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". Допълнителни разпоредби касаят измененията и допълненията на закона, обнародвани в брой 67 от 2023 г.
§14
Параграф §14 от закона предвижда мерки за прилагане на редица регламенти на Европейския съюз, свързани с управлението на миграцията и контрола на границите. Сред тях са Регламентите за Европейската система за информация за пътуванията (ETIAS), Системата за влизане/излизане (СВИ), Кодекса на шенгенските граници и различни регламенти, касаещи Шенгенската информационна система (ШИС).
§15
Параграф §15 указва, че проверката за валидно разрешение за пътуване по чл. 20, ал. 1, т. 3 не е задължителна за автобусните превозвачи на групи от хора, които използват сухопътен маршрут, за период от три години след внедряването на информационната система ETIAS.
§ 21
Параграф 21 от Преходните и Заключителни разпоредби определя, че определени разпоредби на закона влизат в сила от дати, определени от Европейската комисия съгласно специфични регламенти на ЕС. Параграфи 1, 2, 3, 4 и 9, свързани с членове 9и - 9л и 20, ал. 1, т. 3, влизат в сила от датата, определена съгласно Регламент (ЕС) 2018/1240, а параграф 4, свързан с членове 9м и 9н, в сила от датата, определена съгласно Регламент (ЕС) 2017/2226. Важно е да се следят указанията на Европейската комисия за конкретни дати на прилагане.
